---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ 90

На 3 април 2020 г., в Народно събрание – Пленарна зала, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по бюджет и финанси към министъра на финансите, съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси в малко необичайна обстановка, но мисля, че ситуацията налага някакви подобни превантивни мерки.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по бюджет и финанси към министъра на финансите, съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По точките от дневния ред от Министерството на финансите при нас е министър Владислав Горанов, заместник-министър Велкова и господин Методиев – директор на дирекция „Икономически и финансови политики“.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 г.
Всички имате Законопроекта и мотивите към него.
Давам думата на министър Горанов да направи представяне на внесения от правителството Законопроект.
Всички изказващи се трябва да излизат на трибуната, за да ползваме микрофоните.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията по бюджет и финанси! При настоящата безпрецедентна ситуация, при която повечето държави в света се борят с всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19, измеренията на кризата както за европейската икономика, така и за световната все още не могат да бъдат оценени и прогнозирани.
Повечето големи икономики, засегнати от пандемията, очакват значително забавяне и потенциално навлизане в рецесия през настоящата година, но всички тези прогнози са съпроводени с голяма степен на несигурност колко дълбоки ще са икономическите последици от предприетите действия за борба с пандемията. От друга страна, не е ясно колко дълго и в каква степен мерките за социална изолация ще продължат да оказват негативен ефект върху вътрешното потребление. Ясно е обаче, че сериозните мерки за борба срещу болестта ще имат значителни икономически последици и икономическото възстановяване и ще започнат едва след като заплахата от пандемията бъде ефективно овладяна.
От фискална гледна точка България се намира в относително добра кондиция на прага на извънредната ситуация, предизвикана от разпространението на заразата. Дисциплинираната и последователна политика за поддържане на положителна или близка до балансирано салдо през последните години, позволи да бъдат запазени буферите във фискалния резерв.
Параметрите по изпълнението на бюджета към момента на обявяване на ситуацията на извънредно положение в България по конституираната фискална програма са добри и се отчита текущо превишение на приходите над разходите. Това обаче е само моментното състояние на фиска на прага на настоящата безпрецедентна криза. Всички сценарии, дори и тези с по-краткосрочно и по-слабо залавяне на икономическата активност в България, очертават сериозно влошаване на параметрите по приходите и по разходите в годишен план, което се отразява във влошаване на бюджетното салдо спрямо заложената цел в разчетите към Закона за 2020 г.
Разработените сценарии на развитие на макроикономическите индикатори в годишен план на базата на наличната към момента информация и допускания, очертават сериозно изоставане при основните данъци и осигурителните вноски спрямо планираните параметри с разчетите към Закона за бюджета за 2020 г.
Причините за прогнозираното неизпълнение на приходите са комплексни – вътрешни и външни фактори, като те ще допринесат за намаляване на вътрешното потребление, свиване на износа и вноса, по-ниска от планираната заетост, промени в допусканията за цената са суровия петрол и курса на щатския долар и други.
Чаканото неизпълнение на разчетите по приходите и възникналите допълнителни разходи в изпълнение на мерките на Закона за мерките по време на извънредното положение очертават обективна невъзможност за постигането на заложените фискални цели с разчетите към Закона за държавния бюджет, което налага и изготвянето на предложения за неговата актуализация.
Макроикономическият сценарий, който е базов при изготвянето на предложението за актуализация на бюджета, е базиран на най-песимистичния от изготвените алтернативни сценарии за развитие на българската икономика през 2020 г. Той е разработен при хипотеза за овладяване на пандемията в България в синхрон с процесите в международен план и паралелно икономическо възстановяване.
Същевременно предвид изключително динамичните ситуации в този контекст, считайки последната налична информация и наблюдаваните ефекти от разпространението на COVID-19, допусканията за външната икономическа среда са значително влошени, което неминуемо се отразява и на националната икономика. Очертава се извънредните мерки да имат по-дълъг период на действие и ще окажат съществено влияние върху икономическата активност през второто и част от третото тримесечие на 2020 г.
Прогнозира се, че реалният растеж ще премине на отрицателна територия, като при този сценарий се очаква свиване на икономиката с 3 процентни пункта в реално изражение. Ще бъдат засегнати почти всички компоненти на брутния вътрешен продукт, изчислен по метода на крайното търсене, а именно потребление на домакинствата, частни инвестиции, износ на стоки и услуги.
Очакваният спад на световната и най-вече на европейската икономика в съчетание със силно ограничителните мерки за международни пътувания, ще доведат и до понижение на износа на стоки и услуги. Средният за годината спад на заетите се оценява на 2,1 процентни пункта, а нивото на безработицата се очаква да се покачи с около 2 процентни пункта спрямо 2019 г. до 6,2%.
На базата на този макроикономически сценарий се прогнозира неизпълнение на годишните прогнози по приходите в общ размер на около 2,44 млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъци – ДДС, акцизи, корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица, социално-осигурителните вноски. Размерът на очакваното негативно отклонение на разчетите по приходите налагат актуализация на годишната цел по отношение на бюджетното салдо за тази година.
От страна на разходите следва да се отбележат необходимите средства за изпълнение на мерките по Закона за мерките по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., които налагат промени в параметрите по разходите. Освен неотложните разходи по превенция на разпространението, приоритет са и мерки за подкрепа на икономиката и заетите. По запазване на работните места в страната правителството предложи и бе приета мярка, свързана с поемане от страна на държавата на 60 на сто от осигурителния доход на заетите в предприятия, чийто бизнес е пострадал в най-голяма степен от въведените извънредни мерки за овладяване разпространението на заразата от коронавируса.
За обезпечаването на необходимия ресурс по бюджета на ДОО за Фонд „Безработица“ се предлага увеличение на трансфера от държавния бюджет за бюджета на ДОО в размер на 1,43 милиарда, в това число 1 милиард за допълнителни разходи и 430 милиона за компенсиране на очакваното неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО. Друга мярка в посока на подкрепа на икономиката и най-засегнатите от кризата, е предвиденото увеличение на капитала на Българската банка за развитие със 700 милиона.
С предложените промени по приходите и разходите се променя и салдото по държавния бюджет, като се предлага то да бъде дефицит в размер на 3,45 млрд. лв. – 2,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт. С тези разчети се променя и прогнозата за салдото по консолидираната фискална програма като се предвижда то да бъде дефицит в размер на 3,51 млрд. лв. или 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт.
С оглед финансирането на прогнозния дефицит в размер на 3,5 млрд. лв., набавянето на ресурс за реализирането на мерките чрез допълнително капитализиране на БВР със 700 млн. лв. и следвайки консервативен подход за осигуряване на допълнителен буфер в случай на негативно развитие на кризата и необходимост от ликвидност, на разположение се предлага и промяната на ограничителите по отношение на новия държавен дълг за 2020 г.
Предлага се увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през тази година, от 2,2 млрд. лв. на 10 млрд. лв. Това представлява увеличение със 7,8 млрд. лв.
Необходимият ресурс към момента за покриване на предвидения в актуализацията дефицит и увеличение на капитала на БВР е в размер на 4,2 милиарда, като останалата сума ще бъде усвоена при негативен сценарий и ще служи като допълнителен буфер при висока степен на несигурност, при която са изготвени разчетите по предложения ЗИД на Закона за държавния бюджет на Република България.
Освен промени по държавния бюджет, реципрочно са предложени и изменения в бюджета на ДОО, с които се коригират приходната част, както цитирах преди малко, с 430 милиона, както и допълнителни разходи в размер на 1 милиард по бюджета на Фонд „Безработица“ на ДОО.
Няколко думи по отношение на темата с финансирането и новия дълг, тъй като предполагам, че тя ще е разковничето в днешния дебат. Стратегията при изготвянето на дълговите разчети в Закона за 2020 г. беше при нулево бюджетно салдо или 2,2 милиарда при погашение в рамките на 2020 г. – 1 млрд. 400 млн. лв. и 800 млн. лв. буфер за погашенията в януари 2021 г.
Лимитът, който имаме по Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, е в размер на 2,856 млрд. евро или 36% от общия лимит на Програмата. Съгласно нейните условия в рамките на дълговите ограничения, със Закона за държавния бюджет за 2015 и 2016 г. са емитирани еврооблигации с общ обем 5,144 млрд. евро – 64% от общия лимит на Програмата.
Резултативно, отново цитирам, остатъкът от 8-милиардната Програма, гласувана в началото на 2015 г., е в размер на 2 млрд. 856 млн. евро – 36% от общия лимит.
Искам да обърна внимание, че тази разлика от 7,8 милиарда разчет веднага през актуализацията на бюджета и усвояване от нея, е цитираното финансиране на дефицита плюс капитализацията на Българската банка за развитие или общо 4,2 милиарда. Остатъкът до 7,8 милиарда е потенциална възможност за правителството да наблюдава пазара и да реагира според развитието на пазарната ситуация по отношение възможността за интервенция на вътрешните и външните пазари с оглед осигуряването на ликвиден буфер в бюджета, който може и ще бъде използван при необходимост и само след актуализация на бюджета толкова, доколкото нито един лев допълнителен разход по бюджета не може да бъде направен, ако не се увеличи разходната част на българския бюджет.
С актуализацията се предлага увеличение на разходите в размер на 1 млрд. 70 млн. лв. Един милиард е за бюджета на държавното обществено осигуряване като допълнителен трансфер от държавния бюджет и 70 милиона са допълнителните разходи, предвидени за финансиране на лихви по дълга в резултат на прогнозирания увеличен обем на държавния дълг.
По отношение на Стратегията – вътрешните и външните пазари. Правителството ще наблюдава заедно с консултанти възможните най-добри условия за финансиране, така че да постигнем, макар и в относително волатилното състояние на пазарите в момента, при най-добри условия за държавата. Пак повтарям, чуха се думи за празен чек, няма нищо празно в този чек, защото в момента, в който средствата постъпят в сметките на фискалния резерв, те могат да напуснат фискалния резерв само по две, всъщност по три причини: за погашение на дълг, за операции, свързани с финансиране, в смисъл придобиване на дялове и акции, както е в случая с увеличението на капитала на Българската банка за развитие, и за разходи, като всеки един от тези аспекти е предварително нормативно определен.
Падежирането на дълга е в съответствие с графиците, по които той се амортизира. Извършването на капитализация на Българската банка за развитие отново е под контрол и последната възможна опция е извършването на допълнителни разходи, което задължително минава през актуализация на бюджета. В случая ние предлагаме от този ресурс да бъдат ангажирани 4,2 милиарда, от които 3,5 милиарда за компенсиране на увеличеното в негативен план бюджетно салдо и за финансиране на капитализацията на Българската банка за развитие. Ако достигнем общия лимит от 10 милиарда и ако се наложат допълнителни ограничения в приходната част на бюджета или допълнителни разходи в консолидираната фискална програма за втората част – увеличението на разходите по консолидираната фискална програма, ще трябва отново да минем през решението на българския парламент.
Със сигурност не съм обхванал всички тези, които могат да бъдат повдигнати, но отново очертавам промените, които предлагаме в параметричната част на бюджета, са свързани с очаквано намаление на приходите, увеличение на разходите с 1 млрд. 70 млн. лв. и осигуряване на лимит за финансиране, в случай че се наложат допълнителни фискални буфери. Така най-кратко може да бъде обобщено това, което се предлага с актуализацията на бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
С това предлагам да открием дискусията.
Имате думата за изказвания.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Накратко ще изложа някои от нашите съображения, констатации и препоръки.
Първият проблем, уважаеми колега Горанов, е, че на практика Вие, разбира се, макар и при извънредни обстоятелства, предлагате промени в бюджета на Република България, при положение че бюджетната Ви прогноза, по разбираеми външни и вътрешни причини, е нулифицирана – тя вече не е факт.
Не е факт, че ще се увеличи брутният вътрешен продукт до 127 млрд. лв. при 118,6 млрд. лв. за 2019 г. – забравено е.
Вече не е актуално, че бюджетното ни салдо ще бъде нулево и ще бъдат изравнени бюджетните приходи и разходи – и за това забравяме.
Вече не е възможно безработицата да бъде 4%, както е заложено за 2020 г., при никакъв сценарий.
Вече не е възможно средната работна заплата да е около 1400 лв. тази година и 1500 лв. догодина.
Вече не е възможно – обърната е тенденцията, да се намалява държавният дълг в брутния вътрешен продукт. Нещо, в което ние се съмнявахме като политика въобще, която е уникална за Европейския съюз, но сега принудително вместо тази тенденция, неизбежна е тенденцията да расте държавният дълг.
Забравяме за изравняването на приходите и разходите на нива 46 млрд. 826 млн. лв. и, както казах, забравяме за намаление на държавния дълг, тъй като с Вашите предложения той би могъл още тази година да се повиши с 8,3%, което всъщност статистически представлява над 30% повишение на държавния дълг само за една година.
Тоест направеното предложение е без средносрочна бюджетна рамка за 2021 – 2022 г., което поставя под съмнение всички изчисления, които са предложени.
Между другото, числата, които са предложени в мотивите, които ние разгледахме много внимателно, имат вид на числа, които са подхвърлени на основата на някаква, да приемем, експертна оценка. Зад тези числа няма абсолютно никакви разчети: как сте сметнали с колко ще намалее потреблението; как сте сметнали за безработицата – ще стане дума, че ще се увеличи само с 2%; как сте сметнали, че растежът ще бъде минус 3%?
Между другото, като разгледахме таблицата, която сте дали по отделните числа, тук има много големи загадки – данъчните приходи намаляват със 7,7%, корпоративният данък – с 12%, данъците върху доходите на физически лица – 6,5%, ДДС с 9%, акцизите – с 4%, мита – 11%. Добре, те нямат толкова голямо значение за брутния вътрешен продукт, което ще рече, че корпоративната печалба намалява с 3,2 милиарда, доходите от физически лица – 2,84 милиарда, потреблението – 6,54 млрд. лв., а брутният вътрешен продукт щял да намалее само с 3%. А дано да е така?! Но това няма как да стане според числата, които са заложени в тези промени по какъвто и начин да изчислявате брутния вътрешен продукт от трите метода. В тази връзка възникват въпроси, на които трябва да се даде отговор.
Първо, заложеният дефицит в бюджета е 3,5 млрд. лв. Уважаеми колега Горанов, защо не кажем още отсега, че при този сценарий на развитие на нещата, при удължаването на извънредното положение, което Вие искате – имате достатъчно гласове да го направите, няма как дефицитът да бъде 3,5%. Няма нужда да се обзалагаме. Той ще бъде много по-висок и спадът в брутния вътрешен продукт ще бъде много по-голям. И затова ще стане дума.
Ако Вие твърдите, че бюджетният дефицит ще бъде 3,5 млрд. лв. плюс 700 млн. лв., за които също ще стане дума – за Банката за развитие – 4 млрд. и 200 млн. лв., както казахте, остава въпросът: Вие защо искате да теглите 10 млрд. лв. нов заем – първи въпрос?
Втори въпрос, те са свързани: защо теглим нов държавен заем от общо 10 млрд. лв. за 2020 г., при положение че Вие твърдите, че имаме фискален резерв от 10 млрд. лв.? Всички колеги в залата знаят, че от тези 10 млрд. лв. не 4,5, да речем, 5 млрд. лв. са неприкосновени заради фонда „Козлодуй“ и Сребърния фонд. Мисля, че тук нямаме различия. Но Вие имате свободни 5 млрд. лв. във фискалния резерв. Смисълът на фискалния резерв е точно такъв – в резултат на криза, когато държавата има нужда, тя има два варианта: ако има фискален резерв, да ползва фискален резерв, ако няма – да емитира допълнителен държавен дълг или комбинация от двете. Вие не пипате фискалния резерв от 5 млрд. лв., никаква част от него, а предлагате да отидем само на държавен дълг до 10 млрд. лв. 2020 г. По каква причина?
Вие не дойдохте в парламента да ни кажете къде е този фискален резерв? Да, би следвало приблизително 90 на сто от него да е по сметка в БНБ, десетина процента да е в търговски банки – плюс, минус, малко. В какви инструменти е, колега Горанов, с каква доходност е, защото Вие ни предлагате да имаме отрицателна доходност по фискалния резерв, а да плащаме лихви? Колкото и да казвате, че те са малки, те са лихви – на 10 млрд. лв. са доста съществени лихви. Каква е причината да не се пипа фискалният резерв? Тук ние имаме основания да считаме, че този резерв може да бъде използван в края на годината, да не забравяме, че тук сме и политици, догодина, ако останем на редовни избори, те са през пролетта. Вие пазите резерва от 5 милиарда, който, както досега, в края на всяка година да раздавате на Ваши кметове и общини. Така се правеше досега – в края на годината с постановление на Министерския съвет.
Вие тук казахте, че за тези 10 млрд. лв. – за всяко харчене на парите, ще идвате в парламента!Това е новост, ние го чуваме днес за първи път. Тъй като след разрешаването на 10 милиарда заем, както беше и досега, Вие си харчите в рамките на бюджета, гласуван от парламента. Нямаше никакъв проблем.
Точно такъв е и нашият аргумент: защо е необходимо да искате до 10 милиарда? Трябват Ви 4 млрд. 200 млн. лв. Кажете: трябват ни 4,5 млрд. лв. поради тези и тези причини, обсъждаме ги и ги гласуваме. Какъв е проблемът, ако Ви трябват още средства и за това имате обективни причини, каквито може да има, тъй като ние сме длъжни да осигуряваме финансовото функциониране на държавата? Казвате ни в понеделник, вторник идваме в парламента и гласуваме. Каква е разликата – това трябва да обясните, какъв е проблемът да дойдем за два-три часа и да гласуваме актуализация на бюджета – имало е случаи със страни, които по два, три пъти правят актуализация на бюджета.
Тук трябва да кажа съвсем колегиално – няма институция, която в момента може да прогнозира точно какъв ще е ефектът от кризата. Това не е възможно поради една причина – никой не може да каже колко ще продължи ситуацията с коронавируса при тези условия – дали още две седмици, или четири месеца, ако икономиката е затворена още две седмици, ситуацията е една, ако Вие решите да я затворите до края на годината – ситуацията става, нашият разговор става безпредметен, тъй като числата летят до небесата. Но ние сме парламентарна република. Този Ваш навик, както преди: дайте ни до 16 млрд. лв. за три години, дайте ни сега 10 млрд. лв. само за една година и после ще видите какво ще стане, това не е приемливо от парламентарна гледна точка.
Кажете в коя друга европейска страна има такъв подход? Ако знаете, споделете с нас, кажете: „Франция и Германия теглеха по този начин за цялата година“. Аз прегледах мерките на всички страни – такова чудо няма. Защо Вие предлагате някакъв уникален според нас антипарламентарен подход? Елате в парламента, поискайте си увеличението, ние ще Ви го дадем.
След това, заемът от 10 млрд. лв. Вие не казвате, колега Горанов, с какви падежи ще бъде, какво е Вашето намерение – краткосрочен, средносрочен, дългосрочен? Ние знаем, мисля, че вече сме избрали четирите фирми, които трябва да преговарят за заема, нали така? (Реплика от министър Горанов: „Не сме избрали.“) То беше по предния заем. Най-вероятно ще предложите същите или различни, няма значение, но Вие обаче трябва да ни кажете някаква предварителна информация – какви са Вашите очаквания; при какви лихви горе-долу предварително Вие очаквате; за какви срокове възнамерявате да теглите; вътрешен или външен заем? Приблизително някакво съотношение, тъй като дали е вътрешен, или външен, тук има много съществени икономически, а оттам и политически различия. Тъй като, естествено, основният аргумент е където е по-евтин заемът, но Вие отлично знаете, че има и други съображения освен икономическите. Ако обичате да ни кажете нещо, защото Вие искате: дайте ми разрешение за 10 милиарда и ще видите къде ще преговаряме, за колко години ще бъде и как ще стане. Все пак не става дума за 10 лв., а за 10 млрд. лв., които всички ние ще плащаме в следващия период.
Освен това, като говорим за числата, които Вие предлагате, няма как безработицата да се увеличи само с 2%. Ще Ви дам два аргумента. Онзи ден регистрираните безработни у нас са 5 хиляди. В най-развитата пазарна икономика – САЩ, при среднодневна регистрация в един щат – Калифорния, много показателен, който е силно ударен от коронавируса, и Ню Йорк и Вашингтон, при среднодневно 2000 регистрирани, преди четири дни са регистрирани 106 хиляди души. От вчера данните на CNN и други – над 6,5 милиона е увеличена безработицата. Американски колеги, сериозни аналитични центрове, твърдят, че те се движат към 15 на сто безработица, ако не настъпи някакъв коренен обрат, даже до 20%. Същите са прогнозите и в Европа.
Вие ни давате някакъв оптимистичен сценарий, а дано да сте прав, би било чудесно, ама няма как безработицата в България да нарасне само с 2%, след като вече има лавина от регистрации на борсата на труда, тези данни и за намалението на потреблението, и за безработицата.
Обърнете внимание – също много оптимистично, цяла Европа ще влезе в криза, имаше едни по-оптимистични оценки как ще намалее с 1%, как с 2%, сега вече Вие сами я споделяте: има прогнози за поне минус 4% отрицателен растеж на Европейския съюз. А има също аналитични центрове в Европа – извън него, които твърдят, че ще бъде най-малко 6, 7, 10%. Ако това е така, България ще е единствената страна в Европа и в света, която ще си запази положителен растеж, и Китай – може би, ще слезе от 7, 8 % на 2,5.
И как ще стане тази работа, след като България е малка страна, силно зависима от Европейския съюз, как ще стане така в Германия, Франция, Испания и Италия да има спад – 4, 5, 6, 7, 8%, а при нас спадът ще бъде 3%? По каква теория ще стане тази работа? Няма как да стане, за съжаление. Би било фантастично да стане, но няма да стане, тъй като бих се съгласил да мечтая заедно с Вас, ако мерките, които предлагате, са мерки, които биха ни гарантирали такъв оптимизъм.
Да видим сега какви са мерките. Първата мярка, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, която предлагате – основна, е това, което прави цяла Европа – да помага на бизнеса. Тук ние сме в синхрон, само че какво е различието? Ние предлагаме най-малкото участие на държавата в спасяването на бизнеса при запазването на работни места! Проверих всички европейски страни – няма такова съотношение 60/40. Румънците са 75/25, даже при допълнителни условия. Във Великобритания е 80% на заплатата с максимално ниво 2000 и няколко паунда. Това, което е над нивото, се плаща от фирмата. Във Великобритания – дясна икономика.
Няма да стане, тъй като не ние – Стопанската камара, бизнесът Ви казаха, има изследване онзи ден: 8% от фирмите са заявили според социологическо проучване на Стопанска камара…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев,…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Завършвам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много се извинявам, все пак бюджет гледаме. Тук обличаме мерките (реплика от народния представител Румен Гечев: „Ама това в бюджета е един милиард!“), които са дискутирани на Тристранен съвет, приети са със съответните нормативни актове, а тук е финансовата обвивка…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това касае 1 млрд. лв., които отиват…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: …на тези решения.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така е, завършвам, спокойно.
1 млрд. лв. отиват за такава подкрепа. Тази мярка няма да сработи, уважаеми колеги, и Вие вероятно ще я промените. Този милиард няма да бъде използван. Това искам да кажа, че Вие всъщност имате, не знам дали сте го замислили – казвате: 1 милиард, а ще похарчите 50 млн. лв. и другите ще ги оставите. Защото няма как – ние Ви обяснявахме многократно, и сега не ние, а бизнесът Ви казва, че няма да сработи. Обзалагаме се – Вие ще искате да го променим и ще гласуваме да го промените, защото това просто няма да сработи! Според нас беше така, сега и според тези, които трябва да получат.
Второ, 700-те милиона за Българската банка за развитие. Отлично, 500 милиона за увеличение на капитала, 200 за потребителски кредити. 500 плюс 200 – 700 за капитала, от които 200 милиона ще отидат за потребителски кредити, нали така, и 500 милиона за фирмите. Точно така е, нямаме разлика.
Тук следват въпроси: 500 млн. лв. можете ли да ни кажете какви намерения имате, каква част от тях пряко ще даде Банката за развитие? Защото, извинявайте, но тя пряко в последните две години примерно е дала едни суми на едни много любопитни фирми! Ако обичате, да кажете все пак тази банка – какво, ние ще й дадем 700 милиона и ще й кажем: правете каквото искате?!
Чакайте сега – от тези 500 млн. лв. колко пряко ще даде Банката на по-големи проекти, по-големи фирми? Няма лошо, но кои фирми, в кои сектори? Колко пари ще дадем…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това в бюджета ли трябва да го запишем, господин Гечев?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, ние харчим парите – ние искаме отчет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В бюджета, да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, ние одобряваме парите, моля Ви се! Българският народ иска да знае къде отиват парите! Така че трябва да е ясно какви намерения има правителството.
Освен това, излиза, тъй като това са двете основни пера – освен милиард 430 милиона, които отиват на ДОО – много добре, макар че и там ще трябват изключително повече средства. Така че няма отговор на въпроса – никакви реформи, нищо не виждам за спестявания от страна на администрацията. Беше заявено – ако обичате, да кажете какво става с този милиард, който заяви правителството преди седмица, десетина дни, че ще се въздържим от купуване на кораби и друга техника. Този милиард защо го няма тук? Той къде е? Ще го харчите ли, или той също ще е скрит резерв? По какъв начин?
След това – магистрала „Хемус“, блокирани милиард и половина мисля бяха, от тях колко ще харчите през 2020 г. и колко ще останат примерно? Въобще това са въпроси – ако обичате, да не хитрувате в тези числа, а да ни кажете какво ще стане с тях.
Всичко, което е разумно и може да бъде в полза на българските семейства и на българския бизнес, което отговаря на европейските практики, а не да сме уникални, ние ще направим всичко възможно да Ви подкрепим, но там, където имаме въпроси и съмнения, Вие сте длъжни да ни отговорите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Сега ще дам думата на министъра да отговори, а след това ще имате възможност да продължим изказванията, защото господин Гечев доста обстойно, половин час говори и ако не дам думата на министъра сега, ще вземе да забрави какво го е питал.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм изключително удовлетворен от това, че господин Гечев представлява позицията на левицата. Мисля, че това е последователно негово виждане по отношение на начина, по който трябва да се управляват финансите на държавата, проявено през всичките му години участие в политическия живот. Но стратегията за поддържане на достатъчно фискални буфери преди да се наложи да се занули фискалният резерв, смятам за по-удачна и ще продължавам да настоявам за подкрепа от народните представители – да не изхарчваме всички пари веднага, а да поддържаме достатъчно фискални буфери, за да може във всяка непредвидена ситуация държавата да продължи да функционира.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Председател, господин Министър и екипа Ви, колеги! Ние ще подкрепим така внесеното изменение на Закона за държавния бюджет. Имаме много аргументи – ще се опитам да кажа по-голямата част от тях.
Първо, в условията на тази криза ние отказваме да бъдем несъпричастни с останалите институции на страната. Искаме институциите да изглеждат максимално единни в подкрепата си за хората и за бизнеса в тази ситуация и ние ще дадем своя принос. Това е относно политическата част на нашите мотиви.
Относно същината на проблема, съдържателната част на мотивите – смятам, че тук да се говори за 10 милиарда е непрофесионално, не става въпрос за никакви 10 милиарда. Първо, имаме досегашен таван на правото да се взимат кредити от 2,2 милиарда. Увеличаването на тавана от 2,2 милиарда, което сме приели. То, разбира се, е за погасяване на падежи – поправете ме, ако бъркам, които настъпват през 2020 г. Значи говорим за 7,8 милиарда повдигане на тавана.
Ако приемаме, че приходите ще бъдат по-малко с 2,5 милиарда – мисля, че тук и ние от ДПС, и левицата сме на мнение, че те ще бъдат доста по-малко, поне така господин Гечев се изрази няколко пъти вече. Ако приемаме, че ще бъдат поне 2,5 милиарда по-малко, това означава покриване на тези 2,5 милиарда с част от този кредит. Тоест от 7,8 като извадим 2,5 –
останаха 5,3.
1 млрд. 100 млн. близо повече за фонд „Безработица“ – тук да коригирам колегата Гечев, не исках да му правя реплика, парите във фонд „Безработица“ не са само за 60/40, те са и за тези, които ще бъдат напълно безработни и регистрирани. Ако 8% ще ползват мярката, а 92% ще отидат към тези, които ще бъдат безработни – ще отидат на борсата и ще се регистрират, ето ги парите, с които ще си получават обезщетението. Бъркам ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Фонд „Безработица“. И едните, и другите средства, почитаеми професор Гечев, ще се изплащат от фонд „Безработица“. Така че 1 милиард там дори е недостатъчно, но на този етап приемаме, че е добре.
Така оставаме с един резерв от около 3,5 милиарда. Като махнем и парите към Банката за развитие, където също имам несъгласие, че ще се дават кредити, на кои фирми, защото освен тези 200 милиона, които ще бъдат за потребителски, става въпрос за гаранции към търговските банки, които ще решат, тъй като познават прекрасно своите клиенти.
Греша ли, господин Министър…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не грешите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: …че гаранциите ще бъдат към търговските банки? А те ще ползват тази гаранция, дадена от Банката за развитие, за да обслужат, разсрочат своите клиенти, чийто бизнес познават добре, чиято бизнес история, кредитна история познават добре, така че това е много, много правилно решение не ББР да го прави, а търговските банки – ББР да предостави гаранцията.
Единственото нещо, по което можем да спорим според мен с кабинета, но то пак е под условие, дали тези стъпки са достатъчни? Ние от ДПС смятаме, че на този етап приемаме, че са достатъчни като първа стъпка, но категорично сме убедени, че в зависимост от срока, през който ще продължи кризата, към тези мерки ще трябва да се добавят периодично нови мерки – мерки към хората. Приветстваме факта, че през първия месец няма конкретно изсипани пари нито към хората, нито към бизнеса.
И тук се обръщам към колегите от левицата: кой е този, който ще пострада през първия месец, ако е бил на работа до края на февруари или до 10 март? Той сега ще си получи заплатата – накрая на март ще я получи за предния месец. Тоест ние първия месец нямаме такъв шок, колеги! В смисъл – дори тези, които отиват на борсата, си отиват със заплатата, която ще вземат за отработеното време. Вторият месец е друга работа. Третият – съвсем друга! От третия нататък – нова картина. Но да се изсипеха първия месец и към хората, и към бизнеса, без да знаем какви са реалните факти, без да знаем какъв е мащабът, без да знаем срока, през който ще действат всички тези фактори, не е удачно.
Ние приветстваме този пестелив и във времето разположен подход за подпомагане на хората и на бизнеса. Смятам, че ако правителството реагира следващия месец, и по-следващия с нови мерки ще бъде правилно, но съобразно оценката на ситуацията. Да не забравяме, че фирмите бяха подкрепени със сериозна ликвидност – 600 милиона няма да платят данък печалба, както е общоприето да се нарича. Три месеца са 600 милиона – от януари до юни са 600 милиона! Те ще останат в компаниите. В кои компании, по колко, как – както са оставали предните години, защото компаниите плащат този данък… (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Професор Гечев, аз не Ви прекъсвах. (Реплика от народния представител Румен Гечев.) А, добре. Ако искате, водете си разговори – няма проблеми. Тези средства те няма да ги платят, защото иначе щяха да ги платят. Казвате: те затвориха. Първо, кои затвориха? Второ, кога затвориха? Трето, четвърто и пето…
Втората ликвидна подкрепа ще дойде сега от търговските банки с разсрочването на кредити, ще има условия и така нататък, Европейската централна банка разреши на централните банки и на търговските банки да го направят. Няма никакво съмнение, че нашите банки ще го направят – вече го заявиха. Това е сериозна ликвидна подкрепа през кредитите.
Най-важното нещо към бизнеса, първото нещо беше да им осигурим ликвидна подкрепа. Такава на този етап е осигурена. Нали не искате през ДДС-то да им осигуряваме ликвидна подкрепа, защото, ако някой го иска това, значи нищо не разбира от икономика и от финанси? През ДДС-то ликвидна подкрепа не може да осигури бюджета. Да, през другите данъци – о’кей, през кредитите – о’кей. Затова ние подкрепяме, господин Министър, тази стъпка, но ще очакваме следващите в зависимост от развитието на ситуацията. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Цонев, ще си позволя само да Ви направя една реплика-уточнение: 600 милиона, за които говорите, биха постъпили в бюджета за първото шестмесечие, ако бяхме в нормална ситуация и фирмите плащаха авансовите си вноски. Те не само че няма да постъпят за следващите три месеца, те няма да постъпят въобще до края на годината, защото ние, господин Търновалийски, дадохме възможност на фирмите сами да определят прогнозната си печалба или загуба и на тази база да внасят или да не внасят данък върху печалбата. Така че… (Реплика.) Авансов данък върху печалбата, да, защото фирмите основно 80 – 90% от данъка върху печалбата за съответната година го внасят чрез авансовите си вноски. Това беше само уточнение.
Заповядайте да ни отговорите, ако имате желание.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не да отговоря, а да добавя нещо.
Да, това е така, но да добавя още нещо. В тези отчети сега, които трябваше да бъдат дадени до 31 март, фирмите трябваше да платят и изравнителните вноски за миналата година, които са дали по-малко. Винаги има такива и то в сериозен размер. Нали се сещате, че те няма да платят изравнителните вноски сега, няма да ги платят, да, те ще останат в тях, и те ще останат в тях поне до 1 юли. Това също е помощ. Ако кризата се задълбочи, нищо не ни пречи на 1 юли да решим, че могат да ги задържат и до края на годината, но това също е ликвидна подкрепа от бюджета. Така че мерките в това отношение са добри.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Повече като реплика, защото каквото имаше, професор Гечев го каза мисля, че доста дълго.
По отношение на две неща – за намалението в приходите от корпоративен данък. Аз смятам, че е доста рано да правим този анализ. Не знам, Министерството, разбира се, има повече информация, но аз смятам, че така или иначе големите вносители и бизнеса, ако се сбъднат прогнозите и са такива, каквито казвате – 3% намаление, ще направят своите авансови вноски и те ще си ги декларират – по-голямата част.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако имат възможности ще ги направят, да.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Те първо ще трябва да ги декларират, така или иначе, нали?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За да оценят, че имат възможности.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да, и те ще си оценят възможностите. Така, както Министерството на финансите е оценило, че ще бъде 3% намалението в брутния вътрешен продукт, явно е, че и те имат разчети. Това е един дебат, който може би ще го водим много пъти – това е моето мнение.
Към господин Цонев, понеже тук се обърна към левицата и каза, че ние искаме още първия месец да бъдат изхарчени възможно много пари. Аз токова нещо в думите на господин Гечев не чух. Ние също сме разумни. Да, може да имаме друго, различно мнение, да, нужна ни е повече информация, за да подкрепяме дори и по отношение на дълга. Аз имам мое лично мнение, като група имаме друго мнение, но точно такова, господин Цонев, че искаме още първия месец да изхарчим фискалния резерв, да изхарчим всичките пари на държавата, никой не е казал. То не почива на никаква икономическа логиката и няма как такова твърдение да бъде направено. Така че правя тази реплика към Вас. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не смятам, че греша като казвам, че подходът Ви беше такъв. Спомнете си всички мерки в Закона за мерките и действията при извънредно положение. Дайте да оценим всички предложения, които направихте тогава. Аз и тогава Ви казах: правите предложения, макар че нито Вие, нито ние като опозиция сме оторизирани да променяме държавния бюджет. Само те са оторизирани. Уви, но е така. Затова и тогава Ви казах: 13 часа дебатирахме едни популизми, които не могат да бъдат изпълнени, но там имаше доста мерки, които струваха доста пари, още първия месец. Това исках само Ви кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания?
Госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Днес може би българското общество се вълнува и от нашите решения на Комисията, и от заседанието на парламента след обяд, защото през прочита на бюджета и управлението на публичния ресурс ние също като членове на парламента от левицата се интересуваме в извънредното положение за сигурността на българските граждани и за минимизиране на щетите в стопанството на страната.
Тревогата е в няколко посоки. Ще си позволя да се обърна към министъра на финансите, защото той е в центъра на този дебат в Министерския съвет. Спадът на годишна основа на икономиката, както се прави от прогнозите, ще бъде много по-голям, което означава много повече задлъжнялост и много по-голям дефицит – той няма да е 3,5.
Паралелно с това вече излизат прогнозни цифри за Испания, за Германия – Вие знаете, че това са централните икономики, които ще дръпнат и нас, и тук приходната част в бюджета никак не е оптимистична. Въпросът е: през тези мерки, които са сега и които са само като първа стъпка – 60/40, и през Банката за развитие, която е гарант, за да може да бъдат подкрепени от другите банки, това достатъчно ли е в тези четири месеца поне, за четири месеца в основните структурни и стратегически отрасли на стопанството да се задържат работниците? Това е голямата тревога. Ще успеем ли да го направим или след четири месеца стихията ще ни заведе много по-надолу?
Вторият въпрос, който стои, ние отиваме към пролет и е редно от кризата през финансовите инструменти, през Банката, през кредитите да стимулираме и да създадем по-оптимистична среда за българското производство. Ще има ли възможности – тъй като ние говорим, че банките си познават играчите, които са в банковия сектор, и в икономиката, и в стопанството, да се предвиди 1% за рисково предприемачество и да се насърчи земеделието, животновъдството, консервната промишленост, изхранването на народа? За един такъв процент, който да бъде изведен като стратегическа политика от правителството в разговора с банките, и то през Банката за развитие. Това според мен ние трябва да го мислим.
Третият въпрос е накъде ще тръгне страната след кризата? Изпреварващо препоръчвам, господин Министър, в такива случаи се търсят големи стратегически проекти – вътрешни. Имаме ли ги, и кои са? Само „Хемус“ не е. Тя е пътна инфраструктура. Аз се присъединявам към препоръката на колегата Гечев да се сметне каква годишна задача от този милиард и половина може да се изпълни за тази година в условията на извънредно положение, другият ресурс да се ползва за нещо друго или Вие ще прецените.
От тези 500 милиона за язовирите, каква годишна задача ще им дадем за тази година? Да, язовири трябва да се правят, да се подкрепят, но ние там имаме, както Вие споделихте неслучайно, Вие може би ги пазите именно за тези буфери. Но това са едни пари на трупчета, които седят в бюджета, за които ние сме се разпоредили и сме дали съгласие.
И още един въпрос, още два, които искам да поставя. Ние тук не дебатираме, а може би трябваше да дадете и Ви моля следобед да дадете една справка – европейските средства, които ще дойдат…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма да има такива.
ДОРА ЯНКОВА: Има средства. Тези 150 милиона от финансовите корекции, затова че ние сме имали охранителен режим ги оставят за ползване или финансовия ресурс, който е около 860 милиона. Как той ще бъде разходван…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо.
ДОРА ЯНКОВА: …и ще създадете ли гъвкави механизми управляващите органи – сега тази група, която е заета с управление на европейските фондове, да се ползва като мерки в извънредното положение, да се напрегне капацитетът на управляващите органи те да работят по-активно и да се ползва ресурсът, а те да не блокират харченето на европейските средства?
И още един въпрос, който касае общините. Аз чух Вашето изказване от пресконференцията. В момента те са на предна линия. Голяма част от тях казаха: ще Ви разсрочим възможностите, а те безспорно имат през цялата година възможности гражданите да си плащат данъците и таксите, но в бюджета нищо не предвиждате.
Моето обръщение към Вас е да бъдете много по-активни, защото върху тях се стовариха много ангажименти – хигиенизиране, дезинфекция, охрана, те са на предния фронт. С това, с което им се помага – топлата храна, и другото, което идва от Социалното министерство, но тук Ви призовавам за един много активен диалог и за една подкрепа. Ние знаем, че Вие сте притиснати от обстоятелствата да се иска дълг, но нашата задача като членове на парламента е от днес – безспорно Вие ще си подкрепите начина, по който предлагате актуализацията на бюджета, въпреки нашите въпроси, които задаваме, българските граждани да могат да се чувстват сигурни, че няма да изпаднат в беда и стопанството да не изтървем в тези поне рисковите – на максимум четири месеца, да не се завлече държавата много надолу, защото е твърде опасно. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, колега.
Ще вземете ли отношение? Поне най-малкото в частта за европейските средства, защото за пореден път явно има неразбиране, че никакви допълнителни европейски средства няма.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Трябва да сме наясно, че това, което реши Европейската комисия, и това, което се направи като промяна на финансовия регламент, е, че считано от 1 февруари 2020 г. всички разходи, които са пряко свързани с преодоляване на последствията от пандемията COVID-19, са допустими разходи от европейските фондове. Нито един допълнителен лев няма допълнителна локация към България. Факт е, че е дадена гъвкавост в рамките на съществуващите в многогодишната финансова рамка ресурси за България да бъдат използвани за различни от предварително програмираните цели.
Активно работим с всички управляващи органи, като голяма част от този ресурс – до половин милиард, е блокиран, за да посреща мерки и действия, свързани с преодоляването на кризата. Възможно е и допълнително прелокиране, но следва да се има предвид, че тези кризисни действия са в последните две-три седмици. Тоест допреди това в един програмен период, започнал на 1 януари 2014 г., вече сме 2020 г., почти шест години по-късно, голяма част от тези ресурси са договорени, и то отново с български бенефициенти – български физически и български юридически лица. Тоест и там гъвкавостта е въпрос на приоритет, защото, ако ние примерно решим напълно да прекроим Програма „Конкурентоспособност”, това означава всички фирми, които са си правили стратегията досега на база на сключени договори с Управляващия орган, да трябва да бъдат лишени от ресурси.
Имаме засега половин милиард, грубо казано, остърган от локациите, които имаме, но за съжаление, а то няма и как да е иначе, ресурсът, на който можем да разчитаме от европейските фондове, е непроменен. В този смисъл разговорите, че някакви допълнителни средства и допълнителни разходи могат да се правят от европейските фондове не са на дневен ред.
Нека си дадем няколко дни да видим действително колко хора ще се възползват от мярката за подкрепа на бизнеса. Аз съм сигурен, за съжаление, че ще има много бизнеси, които няма да могат да се запазят. Затова говорим и за увеличаване на безработицата и намаляване на заетостта. Усилията ни трябва да бъдат насочени към тези, които имат възможност и перспектива да продължат да работят, защото няма спор, че много от секторите ще преминат по-трудно през кризата. Същевременно обаче, когато говорим за заетост, трябва да се има предвид, че доходите на около три милиона души зависят от правителството, или в широк смисъл от държавата, от разходите, които ние правим. И тънкият баланс между това да подкрепим заетостта и бизнеса, и това да продължим да си изпълняваме функциите, е наша отговорност и ние, като първа мярка, предлагаме това.
Нека си дадем две-три седмици да видим как работят сегашните мерки, защото, съгласете се, че за две седмици от обявяване на извънредното положение, тук ще се съглася с думите на господин Цонев, все още не може да видим проявлението на стопанската криза. Първи, разбира се, бяха засегнати тези, които бяха буквално затворени от разпореждането на правителството. Със сигурност голяма част от заведенията за обществено хранене ще реализират 70, 80, 90% спад в своите обороти. Разбира се, има такива, които бързо се адаптираха, започнаха разносна търговия с хранителни стоки и с храни, те могат да запазят част от своите обороти, но този сектор моментално ще бъде засегнат.
Ние всъщност насочваме мярката към тези бизнеси, които виждат перспектива и чиято дейност не е ограничена от забраната за работа, а по-скоро от влошаването на веригите на доставки и осигуряването на краткосрочна възможност и подкрепа за тези няколко месеца те да запазят най-ценните си служители. Безспорно в тази криза безработицата ще нарасне, но тук отново е ролята да съхраним финансовия капацитет на социалните системи, за да могат хората да разчитат на социалната мрежа от различни инструменти, които не са създадени днес и функционират отдавна.
По отношение на общините нека да видим какво ще е проявлението на кризата и е възможно във второто полугодие да мислим или защо не на септември, когато говорим за следващия бюджет. Твърде рано е в момента да свръх реагираме. Пак казвам – за две седмици предложихме мерки, които се измерват, ако говорим за разходна част, в порядъка на процент и половина- два процента от брутния вътрешен продукт, нещо, което е съпоставимо с държави от нашата черга.
Всяка аналогия със Съединените американски щати и с Германия звучи добре. Нека не забравяме обаче, че не сме чак толкова дорасли да се мерим с най-силните икономики в света. Нека да не забравяме, че и нашата централна банка е с изключително ограничени възможности. Ние на практика нямаме парична политика. И тук е още по-важно да държим сметка правителството да има ликвидност на разположение, защото всъщност правителството е единственият кредитор от последна инстанция не само за извършване на правителствени разходи, не дай боже, но и за други операции.
Продължавам да смятам, че предложената стратегия за осигуряване на ликвидни буфери, разбира се, под контрола на парламента, е правилната за този момент. Дано нашите разчети да са консервативни, дано да не се налага актуализацията да заеме още по-негативни параметри, в смисъл поемането на още повече дълг и гласуването на още по-голям дефицит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! „Обединени патриоти“ ще подкрепим актуализацията на бюджета не само защото сме част от мнозинството в парламента, а и защото като национално отговорна коалиция, така да кажем, трябва и сме наясно, че трябва да подкрепяме почти всички, и то в бюджета абсолютно всички промени, които иска правителството. Правителството и Финансовото министерство са тези, които имат достъп до пълната информация, до пълната прогноза и пълното движение на всички средства, които влизат и излизат от бюджета, още повече че се завъртяха днес въпросните 10 милиарда, десетте милиарда дълг, които правителството иска да му гласуваме, така да се каже.
От една страна, колегите отляво и опозицията не изцяло, са против. Против: защо са Ви десет милиарда, при положение че трябва да изхарчите 412 млрд. лв.? Ами, от друга страна, казвате съвсем друго нещо: безработицата е ниско заложена.
Всичко, което залагаме, или правителството залага, е недооценено и разходите, които ще се наложи да прави правителството, ще бъдат доста по-големи. Колеги, ето затова е този буфер – пет, или там колкото милиарда е разликата, три милиарда и нещо, в крайна сметка трябва правителството наистина да има буфер, тези неща, които ги казахте – и за автомагистрала „Хемус“, и за общините, наистина трябва да се помага. На много хора ще дойде ред да се помага.
И тази икономика, която в момента не работи, нали никой от нас не очаква, когато свърши кризата с пандемията, на другия ден да плеснем с ръце и икономиката да тръгне по същия начин. Разбира се, че това няма да се случи. Така че дори и след два месеца да свърши коронавирус епидемията и кризисното положение с този проблем, в крайна сметка икономиката ще се възстановява поне 6 месеца след това. Пазарите – дори да тръгнат да произвеждат нашите фирми днес веднага същото количество, на кого ще го продават? И техните контрагенти на кой краен клиент ще го продадат в крайна сметка?
Така че всичко това е навързано и всяка една национално отговорна партия мисля, че в момента трябва да търси консенсус, а не да се подхвърлят приказки как някой ще дава на съмнителни фирми кредити от Българската банка за развитие, при това че Българската банка за развитие в крайна сметка се оказа, че няма да раздава кредити, а ще дава гаранции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Сабанов.
Други желаещи за изказвания?
Две думи и аз да кажа преди да закрием дебата.
Уважаеми колеги, какво видях аз в този Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет?
Първо, видях един изключително консервативен подход от страна на Министерството на финансите, от страна на правителството за оценяване на спада на приходите и ръста на разходите. За мен това е правилният подход. Ние сме съвсем отскоро в извънредно положение, няма как да си позволим да не оценяваме консервативно спада на приходите и ръста на разходите. Още повече че това, което правителството обосновава, всъщност е и един сигнал, който се дава към икономиката и към хората, а това е много важно. Много добре знаете, че сигналът е много важен и много често усещането за това колко дълбока ще е кризата и колко бързо или бавно ще се излезе от нея, мотивира определена икономическа активност или определено икономическо поведение.
Ако тези параметри, този консервативен подход във времето напред се окаже, че е бил прекалено консервативен ние сме тук, за да го преоценим, но нека това да се случи тогава, когато сме сигурни, че така предложените или прогнозирани параметри по една или друга причина биха могли да не се изпълнят.
Второто, което видях в този закон, е възможността за един сериозен ликвиден буфер, който ние тук – отговорните народни представители, трябва и ще подкрепим правителството. Трябва да го има този ликвиден буфер. Трябва да има възможност правителството да има гъвкавост, с която да може да реагира, ако е необходимо за часове. Да има гъвкавост да избира момента, в който да реагира, така че той да бъде най-благоприятен както за възможността да се реализира този ликвиден буфер чрез изтегляне на заем, така и цената, на която този заем ще бъде изтеглен.
Така че по никакъв начин не приемам другия подход, който беше анонсиран от тази трибуна, а именно да съберем трохичките по джобовете си, да ги изхарчим днес и когато след това се наложи, имаме нужда от пари, ние да тръгнем да ги търсим, неизвестно на каква цена и неизвестно дали тези пари ще ги има.
Третото важно нещо, което видях в този бюджет, това е именно мисълта чрез гаранциите, които държавата дава през капитализацията на Българската банка за развитие, за подкрепа на бизнеса и хората, защото не бива да забравяме, че 200 милиона от тези средства, с които ще бъде капитализирана Българската банка за развитие, ще бъдат използвани за гаранции именно за безлихвените кредити на физическите лица, които са останали без работа, и на самоосигуряващите се лица. Това е още една възможност именно, използвайки финансовите инструменти за подкрепа както на населението, така и на фирмите по най-удачния начин чрез нераздаване на пари на калпак, естествено, че през банките. Това е начинът, през който могат да се прехвърлят пари, възможности, ликвидност и към бизнеса, и към хората.
Няма да продължавам повече своето изказване, защото няма смисъл, казаха се всички параметри, изказа се всичко. Категорично подкрепяме този подход на правителството и Ви предлагам, ако няма още някой, който иска да вземе думата, да приключим с дебата и да преминем към гласуване на Законопроекта.
Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2020 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 6, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
С това приключихме първа точка от дневния ред.

Използваме това, че министърът на финансите е тук, възникнаха и много въпроси, преминаваме към втора точка:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Започваме, както е по Правилника, от най-голямата парламентарна група.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми, господин Министър, съвсем кратък въпрос: моля да ни запознаете с данните, с които разполагате, за изпълнението на бюджета за първото тримесечие на тази година. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател! Преди няколко дни приключи месец март и експресните оценки, с които разполагаме, показват, че за първото тримесечие приходите и помощите по консолидираната фискална програма са 11 милиарда 7 милиона, което е 23,5 на сто от годишния разчет. Спрямо същия период на миналата година приходите нарастват със 149,5 милиона, което се дължи основно на постъпленията в частта на помощите и дарения, където се класифицират грантовете по програмите и фондовете на Европейския съюз.
По-ниско очаквано заради измененията в графика по закона е изпълнението на приходите от корпоративни данъци и отчасти макар и минимално се наблюдава намаление на приходите от осигурителни вноски. Разходите по консолидираната фискална програма, включително вноската към Европейския съюз, са в размер на 9 милиарда 733 милиона, което е 20,8 на сто от годишния разчет. За сравнение първото тримесечие на предходната година разходите бяха 9 милиарда 53 милиона.
Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, се дължи основно на по-високия размер на социалните плащания, а базовия ефект от увеличението на пенсиите от средата на 2019 г. и по-високия размер на капиталовите разходи и разходите за персонал и разходите за субсидии. Регулярно сме си покрили вноската към Европейския съюз по график – 373,6 милиона.
За месец март регистрирахме превишение на разходите над приходите в размер на 205,4 милиона, което, акумулирано с натрупване, по предварителни данни и оценки намалява регистрираното в края на месец февруари превишение на приходите над разходите и го свежда до положително салдо в размер на 1 милиард 274,8 милиона.
Разбира се, всички тези числа са неговорещи от гледна точка на това, което ни очаква. Затова на ежедневна база продължаваме да извършваме анализ на изпълнението на бюджета. Помолил съм колегите министри да изпълняват всичките си вече поети ангажименти, но да се въздържат временно от поемането на нови ангажименти, което, от една страна, да даде възможност за ненатрупване на просрочени задължения по вече поети ангажименти и сключени договори, и същевременно да не утежни изпълнението на бюджета до края на 2020 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Господин Гечев, заповядайте за въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, жизнено важно ще бъде за България да събере приходите в бюджета в тези тежки времена. В тази връзка възниква въпроса какво ще направите към фирми с обороти в стотици милиони и милиарди, които 10 – 15 години – някои от тях, не плащат нито една стотинка данък печалба? Вие ще вземете ли специални мерки, за до можем да осигурим приходи в бюджета в тези тежки времена?
Второ, свързано със същия въпрос: по оценка на Комисията по хазарта само от фирмите на господин Божков не са внесени 700 млн. лв. в бюджета, а колко от целия сектор не са внесени, тъй като, очевидно, и другите фирми не са внасяли съответните такси? Ако обичате да ни кажете, все пак, в тези големи фирми какви мерки ще предприемете, за да може тези вероятно над милиард лева да влязат при нас в тези тежки времена? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: И на предходен блицконтрол получих подобен анонс от Ваша страна. Ако конкретизирате въпроса, ще мога да конкретизирам и отговора. Не знам за кои големи фирми говорите. Ако ми кажете за кои големи фирми говорите, ще Ви отговаря точно. (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Ако ми кажете тук от трибуната за коя фирма говорите, ще Ви предоставя писмен отговор по въпроса.
Факт е обаче, че един от производителите на петрол и петролни продукти, по-скоро на производителите на петролни продукти, в периода на 2008 – 2013 г. и в периода 2013 до 2018 г. е декларирал огромни загуби, които са били признати от съответната администрация, с което той е придобил право на 5-годишен период на приспадане от огромните декларирани загуби.
Работим активно с дирекция „Големи данъкоплатци“ за анализ на ефектите от трансферно ценообразуване, но загубите на този оператор в порядъка на стотици милиони са признати на два пъти от българското правителство. Единият път това е станало през 2008 г., втория през 2013 г. с признаването на няколкостотин милиона загуби, които впоследствие са компенсирани от отчитаните печалби през 5-годишния период, така както Законът за корпоративното подоходно облагане позволява. За съжаление, не мога да посочвам мотивите на правителството, за което и да е от тези две решения, тъй като това не се е случвало нито когато съм бил заместник-министър на финансите, нито когато съм бил министър на финансите. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
За хазарта, прощавайте. Това, което установихме в резултат на финансовата инспекция на Държавната комисия по хазарта, е, че осем лицензирани оператори са прилагали закона така както са преценили, но със сигурност неправилно. На тези осем хазартни оператори на някои от тях лицензът им е отнет екслеге по силата на измененията в закона, който предвиди само Държавно предприятие „Български спортен тотализатор” да може да организира лотарии. За някои от тях лицензът е отнет временно заради неизпълнение на задълженията си към бюджета, които заедно с лихвите и с наказателните постановления за глоби, наложени по Закона за хазарта, възлизат на приблизително сумата, която Вие цитирахте – около 7 милиона.
Не са установени от Държавната финансова инспекция други оператори, които да са прилагали некоректно закона и да са били некоректни към бюджета с оглед на таксите. Тоест развитие в тази посока няма. В момента, в който актовете са в сила, а те са в сила след произнасяне на Върховния административен съд, се предприемат действия от страна на приходната администрация за принудително изпълнение спрямо длъжниците.
Естествено, като се има обема от средства няма стопроцентова гаранция, че ще успеем да реализираме принудително изпълнението към тези организатори на хазартни игри, но всичките осем организатори на хазартни игри, които са били некоректни, са с постоянно или временно отнет лиценз, като в тримесечния срок, ако не изпълнят ангажиментите си към държавата, най-логичното продължение от страна на Държавната комисия по хазарта е постоянно им отнемане.
Работим върху изменения в закона. Имам намерението да предложа на правителството, оттам и на парламента, контролните функции да бъдат поети от фискалния контрол на НАП, тъй като с ограничения капацитет човешки ресурси на Комисията по хазарта, контролът няма как да бъде достатъчно интензивен, и в този смисъл ефективен. Извънредната ситуация, в която работим, отлага за кратко тези мои планове, но съвсем скоро ще предложа на Вашето внимание изменения в Закона за хазарта, които да дадат възможност за по-добър контрол от страна на лицензираните организатори на хазартни игри.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
От следващата парламентарна група – ДПС, няма.
От „Обединени патриоти“ – заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моят въпрос щеше да бъде за мярката 60/40, но както стана ясно правителството има намерение да изчака известно време, за да види какви ще са реакциите и реално как ще тества на терен, така че имам един друг въпрос, който мисля, че вълнува доста голяма част от българските граждани, които вече са на борсата и бизнесите им не вървят, а именно това е: какво прави държавата за ограничаване на заплатите, евентуално мисли ли се за подобна мярка на държавни служители, системи, които към момента, нямат натиск?
Знаете, че много министерства работят вече и хоум офис, голяма част от тях – и агенции има такива, и дирекции, които нямат натиск, и хората работят хоум офис. Реално дали въобще правителството предвижда такава мярка, защото за мен е нормално? Дали не е нормално да се намали част от заплатата, включително автоматично това ще доведе до намаляване и на нашите заплати, понеже се чудехме онзи ден как да намалим заплатите на народните представители?
Разбирам днес, че колегите от ГЕРБ ще предложат замразяване на заплатите ни към месец декември, ако не се лъжа, но една такава мярка с намаляване на заплатите или дали ще работят на по-малко часове, разходите за държавни служители са проблем и това е ясно на всички, които са в бизнеса. В крайна сметка след като бизнесът страда тези, които дават и нашите, и техните заплати, би трябвало да поеме част от вината и държавния сектор. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Сабанов, като казвате вина, сигурно имате предвид тежест, защото никой няма вина или поне никой няма доказана вина за пандемичното разпространение на заразата и нейното отражение върху живота на хората.
Не е еднозначно, още нямаме оформена окончателно избистрена стратегия по отношение на възнагражденията в бюджетния сектор, затова и не бързаме да анонсираме подобна мярка и веднага обяснявам защо. С аргумента, че има служители, които не са толкова натоварени, защото работят от вкъщи, става още по-валиден аргументът, че има служители, които, без да взимат достатъчно мерки, присъстват на работните си места и хипотетично са изложени на по-висок риск и вършат работата и на тези, които не могат толкова пълноценно да си я вършат от вкъщи. Тоест хоризонтално решение не е възможно.
Предстои в съответствие с действащите правила за организацията на работната заплата в бюджетния сектор атестиране за първо тримесечие и вероятно в тази атестация трябва да намери отражение отношението на всеки зает към кризата, защото има някои служби, които са на фронта, но и в тези служби има някои, които в момента не са заети.
Дадохте пример – естествено най-лесно е да набиеш държавната администрация – не го казвам с лошо, дадохте пример за министерствата, но и там не еднозначно и не трябва да е хоризонтално. Защото, пак казвам, има служители, които в момента поемат малко по-висок риск, присъствайки в офисите си, движейки се из града, които в момента са и по-интензивно натоварени, а има и служители, които са малко по-малко интензивно натоварени. Така че в следващите дни тази преценка ще бъде направена и ще се издадат съответните препоръки към ръководителите на отделните държавни органи. Но няма как да е хоризонтална мярка.
Не бързам да предлагам – особено в този труден момент, ограничаването на разходите за персонал, още повече че в някои сектори ще трябва да се увеличават разходите за персонал, за да се компенсират извънредните усилия в кризата. Тази мярка е най-лесна. Нека да наблюдаваме, първо, как върви изпълнението на бюджета и, второ, доколко дълбочината на кризата ще ни засегне, за да преценим. Тази мярка можем бързо и без да се налага дори влизане в парламента, защото режимът на определяне на индивидуалните възнаграждения, първо е на подзаконова нормативна база, второ е преценка на съответните органи на държавна власт. Ако се наложи подобно решение, то ще бъде взето.
Но нека да имаме предвид, и тук взимам отправка към предходния дебат, в криза от този тип, непозната по дълбочина и продължителност, ние трябва да имаме стратегия и за деня, в който, образно казано, отворят ресторантите. Тогава трябва да имаме – госпожа Янкова го подчерта, големи стратегически обекти, които освен да дават основа за развитие на икономиката, чрез правителствено потребление да заместят спадналото частно такова. Затова на втората седмица от извънредното положение нека да имаме посока, но да не прибързваме с решенията, защото разполагаме с твърде малко информация. По-вероятният сценарий е да се наложат и допълнителни мерки за ограничаване на разходите. В момента, в който видим, че това се налага, ще го предложим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Именно поради тази причина го направих като въпрос към Вас в тази част на заседанието на Комисията, а не като предложение директно в медии и в Народното събрание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То е в медията, няма страшно. И телевизията е тук.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не, защото в крайна сметка никой по-добре от самото министерство, всяко едно министерство и всяка една агенция не знае кои от хората им колко са заети и колко са натоварени – не говорим дори за силовите министерства и за Министерството на здравеопазването. Но, както каза и министър Горанов, има министерства, които дори и да са на първа линия, има хора от тях, които не са толкова натоварени. Така че наистина разчитаме да имате предвид като мярка – такива мерки по-скоро, на по-късен етап, когато вече положението стане неудържимо, както се казва, и когато се види реално какви ще бъдат загубите за фиска. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Друг въпрос от Парламентарната група на ГЕРБ?
Заповядайте, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, стана ясно, че е необходимо осигуряването на сериозен ликвиден буфер, за да може да се гарантира нормалното функциониране на системите на държавата в условията на тази пандемия. Това може да се случи по няколко начина – чрез външен дълг, вътрешен дълг или поемане на някакво подпомагане от международна финансова институция.
Господин Министър, в тази връзка моят въпрос е: какви са възможностите, които предоставят международните финансови институции и на държавите за подпомагането им в условията на пандемията, причинена от COVID-19?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Голяма част от международните финансови институции все още са в режим на адаптация на техните мерки и инструменти към новата ситуация. Всъщност това не е задължително лошо, защото голяма част от инструментите, които ще са необходими, ще бъдат именно за времето и за деня, в който медицинската част на пандемията отмине и когато ще трябва да се преодоляват икономическите последици.
Европейската инвестиционна банка предложи създаването на Паневропейски гаранционен фонд в размер на 25 млрд. евро, като целта на Фонда е да осигури европейския отговор на кризата, така че се очакват всичките 27 държави членки да участват в него. Този фонд ще предоставя гаранции на Европейската инвестиционна банка и на Европейския инвестиционен фонд за възстановяване на загуби по операции по гаранционни инструменти за търговските банки и националните насърчителни институции, гаранционни инструменти за националните гаранционни схеми, подкрепа за малките и средни предприятия и предприятия със средна капитализация, финансирани от фондове за рисков капитал.
За Здравния сектор специално Европейската инвестиционна банка предоставя бързи заеми за разработване на ваксини и производствени мощности и се разширява финансирането за рисков капитал и рисков дълг на частни компании, които се занимават с изследвания в областта на разработването на ваксини, лечение, лекарства и диагностика.
Европейската инвестиционна банка подготвя и рамков заем от 5 млрд. евро за подпомагане нуждите от оборотен капитал и ликвидност на малки и средни предприятия със средна капитализация, засегнати от епидемията, по които българската страна, българският бизнес ще бъде допустим. Тя ще се изпълнява чрез финансови посредници на Европейската инвестиционна банка. Тя работи върху допълване и промяна на съществуващите програми – „КОSМЕ“, „InnovFin“, „Jeremie“, с цел адаптирането им в отговор на ситуацията.
Банката за развитие на Съвета на Европа също предлага инструменти. В съответствие със своя социален мандат е готова да финансира при благоприятни финансови условия закупуването на болнично оборудване, защитни костюми, оборудването на спешни кабинети, приюти, изграждането на медицински и здравни центрове, както и кредитирането на национални банки за развитие и за подкрепа на инвестиции и запазване на работни места.
С оглед необходимостта от ликвидност и двете банки дават възможност за усвояване на цялата остатъчна част от вече сключените структурни и програмни заеми, като ние се възползвахме от тази възможност и ще получим 400 млн. евро през месец април.
Европейската банка за възстановяване и развитие одобри пакет за солидарност в размер на 1 млрд. евро. На първия етап банката ще подкрепи компании, които са съществуващи клиенти, като ще предоставя мерки за спешна краткосрочна ликвидност, оборотен капитал, търговско финансиране и преструктуриране. На следващ етап банката ще проучи възможността за целеви инвестиции, отчитайки жизнеспособността на отделни компании.
Групата на Световната банка също предвижда целенасочено финансиране за подпомагане на страните при справянето с ефекта от пандемията под формата на пакет за бързо финансиране с общ първоначален обем до 14 млрд. щ.дол., в това число от тях 6 млрд. щат. долара – по линия на Международната банка за възстановяване и развитие и Международната асоциация за развитие, и 8 млрд. щат. долара – по линия на Международната финансова корпорация. Целевата насоченост на това финансиране е към подкрепа на готовност и укрепване на здравните системи и капацитета за реакции при извънредни ситуации.
По линия на Международния валутен фонд вече се изрази готовност за подпомагане на държавите за справяне с икономическите последици от разпространението на COVID-19 със специален фокус върху слаборазвитите страни. В тази връзка се предлагат два инструмента: Инструмент за бързо финансиране, който е наличен за всички държави. Предстои този инструмент да бъде удвоен – от 50% от квотата на определена държава до 100% от квотите на определена държава в МВФ, и Инструмент за бързо кредитиране, който предоставя кредити с нулева лихвена ставка, на допустими страни по Фонда за намаляване на бедността и насърчаване на растежа.
На този етап фокусът на двете институции – на двете, както се наричат по-често Бретанудски институции, са слаборазвитите страни, поради което България на този етап трудно ще се вмести в критериите за допускане до целево финансиране, но ние проучваме активно инструментите и по линия на Международния валутен фонд, за да преценим ще трябва ли и имаме ли възможност да участваме в програми заедно с МВФ.
Така че накратко това са най-общо реакциите от по-големите международни финансови институции, които ние наблюдаваме и в които участваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Втори въпрос от БСП?
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, в разговор с ръководството на Строителната камара ме информираха – Вие знаете, че в бранша са 191 500 човека, работещи в 5200 фирми и, надявам се, оценявате, че за миналата година те са направили строителна продукция за 17 милиарда 55 милиона, което представлява към 14,4% от брутния вътрешен продукт. Тяхната тревога е, че имат неразплатени – надлежно оформени по документи, около 215 милиона, от които 145 милиона от държавни институции и около 60 – от общини.
В условията на извънредно положение и на криза според мен държавата и общините трябва да бъдат коректни, за да могат да ги подкрепят, защото това са много хора. Строителният процес безспорно е постоянен, има много фирми, които работят, но имат и тревога от това, че ние следобед ще правим преразглеждане на бюджета – актуализация, че част от първостепенните разпоредители, както е посланието на бюджета, биха могли да санират част от капиталовите, независимо че държавата там не пипа. Въпросът ми е: кога ще бъдат разплатени тези средства? Аз Ви зададох въпроса писмено, но е добре да се чуе от Вас, защото това са много фирми, които очакват подкрепата на държавата като коректен партньор.
И още един въпрос: има ли други, такъв тип задължения, защото още една тревога стои? Информираха ме, че те са изработили около 300 милиона по дейности, свързани с изграждането на държавни пътища и магистрали в АПИ. Там по други причини не са пуснати документи, надлежно сега се оформят. Това ще бъде ли също гарантирано? Тоест този бранш има изработени около 500 милиона, които сега им трябват, за да си подкрепят работниците, за да не пипат именно този фонд, който ние сега ще го взимаме като решение: 60/40. Ето този е въпросът и Ви моля за отговор. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо Янкова, преди малко в дебата коментирах как си го представям и как съм помолил колегите ми министри първостепенни разпоредители с бюджет, да реагират в сегашната ситуация, като изпълняват всичките поети ангажименти и се въздържат от поемането на нови. Донесъл съм проекта на отговор на Вашето питане и сега ще Ви го представя, въпреки че развитията са динамични и информацията, която е подготвена от моите експерти, е към онзи ден.
Само за последните няколко дни Министерството на регионалното развитие и благоустройството разплати над 73 милиона по действащи договори и по оперативните програми текат разплащания. Нека да мина през информацията.
Основно разходите за строително-ремонтни дейности се финансират за сметка на одобрените капиталови разходи по отделните бюджети. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ако се спрем конкретно на него в качеството му на най-голям инвеститор в сектор „Строителство“, към края на месец януари Министерството няма отчетени краткосрочни и просрочени задължения към доставчиците по сключени договори за инвестиционни проекти. Разбира се, това, което коментират строителите, че е възможно да има извършена, но неоформена документална работа, вероятно е действаща хипотеза, но Министерството на регионалното развитие и благоустройството – в частност АПИ, имат възможност да поемат тази тежест на този етап и да изпълняват регулярно задълженията си.
Знаете, че има коректни, има и некоректни общини, по-скоро кметове, защото общината сама по себе си е от хората, които вероятно са коректни. Тук няма да крия, че през годините има много порочна практика – натиск от частни фирми, които искат да започнат някаква работа, ако ще и напред, без гаранция за нейното плащане да я изработят, знаейки, че рано или късно общините или държавата ще им я разплати. Надявам се този натиск да не се увеличава, въпреки че сега в периода на криза, когато всеки ще търси запазването на обемите си от работа, този натиск към кметовете може да се засили, но той ще изиграе лоша шега както на кметовете, така и на съответния бизнес, който поема риска да извърши необезпечена финансово дейност. И после Вие пак ще дойдете, и ще ме питате защо еди-коя си община не си е платила на фирмата.
Затова се обръщам и към кметовете – да си изпълняват вече поетите ангажименти, и съобразно финансовите си възможности да преценят дали да поемат нови, защото не всички общини са в еднакво финансово състояние. По-голямата част от тях, ако се изкушат да поемат твърде много нови ангажименти, вероятно в края на годината ще изпитат затруднение и ще станат ли коректни платци. Така че моля българските кметове добре да си направят сметката и да си преценят какви нови ангажименти да поемат и задължително тези нови ангажименти да са съобразени с възможностите на техния бюджет.
Относително малка на този етап е сумата, която Камарата на строителите цитира по отношение на общини. Това, което мога да кажа, е, че към 31 декември 2019 г. неусвоените средства от предоставените по бюджета им средства за капиталови разходи от държавния бюджет са в размер на 324,5 милиона. Повтарям: към 31 декември миналата година неусвоените средства от предоставените им по бюджета средства за капиталови разходи от държавния бюджет са 325 милиона., в това число от целева субсидия за капиталови разходи за 2019 г. са 30,6 милиона.
Съгласно данните от справките на общините към края на миналата година, просрочените задължения за капиталовите разходи са в размер на 42,8 милиона, от които 27,7 милиона са по бюджетите на общините и 15,1 милиона по сметките за средства от Европейския съюз, като има и просрочени задължения, които са спорни. За 4,3 милиона от общините се водят дела между тях и изпълнителите.
По отношение на оперативните програми. Имах възможност преди малко да коментирам, че част от ресурса, който в момента се използва, за предотвратяване на последствията и изправянето на последствията – говоря за медицинската част на кризата, са от европейските фондове. Там досега сме блокирали, казвам, блокирали около половин милиард от общата локация за България в този програмен период. Всички други ангажименти са финансово обезпечени дотолкова, доколкото са в рамките на локацията за средства по европейските фондове и работата по сертификацията към Европейската комисия от страна на сертифициращия орган в Министерството на финансите не е прекъсвана.
Няколко думи по отделните по-големи програми:
По Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. В Агенция „Пътна инфраструктура” има подадени две искания за плащане на обща стойност 47,8 милиона – с точност 47 млн. 848 хил. 467,14 лв., като към края на месец март са верифицирани и изплатени разходи по две от исканията за плащане на стойност 40 млн. 747 хил. 849,98 лв.
Подадени са шест искания за плащане по договори с бенефициент Национална компания „Железопътна инфраструктура“ на обща стойност 95 млн. 4 хил. 402,93 лв., като към края на месец март са верифицирани и изплатени разходи по пет искания, тоест от шестте, пет са верифицирани и изплатени в размер на 94 млн. 781 хил. 709,67 лв.; за метрото са подадени, което също се финансира от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, три искания за плащане по договори с бенефициент „Метрополитен“ АД, като от тях по две от исканията са верифицирани плащания на стойност 2 млн. 807 хил. 18,15 лв.
По Оперативна програма „Околна среда“ по текущи договори по приоритетните оси за води и отпадъци за периода от 1 януари до 31 март 2020 г. са верифицирани 14 млн. и 300 хил. лв.
По Оперативна програма „Регионално развитие“ поради големия брой на проекти по Програмата е направена извадка от девет проекта, включващи строителни дейности, по които проекти има отчетени през 2020 г. с междинни окончателни искания за плащания разходи и три проекта с искания за авансово финансиране. Проектите са с бенефициенти АПИ, МОН и община Велико Търново. Пак казвам, говорим за представителна извадка. Общата стойност на деветте проекта е приблизително 155 милиона. Не са установени забавяния в извършените проверки от управляващите органи, като проверката и изплащането на одобрените суми се извършва в рамките на срока, определен в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Изплатените суми по осем от проектите са на обща стойност 22 милиона. Да не продължавам да Ви пълня главата с числа, отговорът писмено ще го получите незабавно.
Не виждам причина – специално по линия на европейските фондове, да има забавяния или неплащания, различни от потенциални неточности или документално неоформяне между управляващите органи и бенефициентите – нещо, което понякога се случва обичайно, независимо от извънредната ситуация, в която сега се намираме. Имайки предвид и решението на Европейската комисия, и това, че ние не сме локирали повече от свободните средства, тоест ние няма да поставим под съмнение финансирането на вече поети ангажименти, не смятам, че специално по линия на европейските фондове, трябва да имаме притеснения.
На този етап няма причина да смятаме, че и поетите ангажименти от страна на държавните органи, финансирани със средства от държавния бюджет, са поставени под риск от неизпълнение.
И още един път се обръщам и към бизнеса, и към възложителите: възлагайте само с ясната увереност, че ще може да изпълните ангажиментите си, за да не се мамите взаимно! Натискът от страна на бизнеса към държавните органи – били те централни, или местни, за да си осигурят същия обем работа, вероятно ще се обостри във времето. Това ще бъде за малките фирми, които нямат оборотни средства и които ще разчитат за своевременно плащане, потенциален риск и риск да изпаднат в неизпълнение от страна на тези държавни органи, които са поели неразумно ангажименти. Затова не смятам, че има риск за вече започнатите проекти, но трябва да бъдем много предпазливи в поемането на нови ангажименти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми министър Горанов! Благодаря за информацията. Надявам се, че и в работния си режим Вие оперативно имате всеки ден подобна информация, но все пак отново ще потвърдя: и днес във вестник „Строител“, и в разговора с ръководството на Строителната камара, те имат един списък, с който в момента не разполагам, но ще ги помоля да Ви го изпратят, Вие го имате – за тези 347 обществени поръчки, които те са изпълнили, и надлежно са си подготвили документи. Поехте ангажимент. Обръщам се към Вас, всички тези ангажименти поне към работещите отрасли, а особено строителната продукция и това, което се създава към брутния продукт, надявам се, всички сме заинтересовани да съхраним този отрасъл.
Радвам се, че по оперативните програми сте напрегнали капацитета, но искам да Ви привлека вниманието, обърнете внимание на АПИ да започне да създава документите и действително изработените 300 милиона, ние знаем как са възложени – с обществени поръчки, надлежно, това са отговорни хора, все пак в кризата, докато сега са вкъщи или докато е зимно време, това да може действително този сектор да го охрани, да се разплатят заплатите. Като зададох въпроса, си давам сметка, че там работят 200 хиляди човека и те хранят почти половин милион от българските граждани. Ето затова поставих въпроса толкова настоятелно. Надявам се, че ще получа писмено отговора през администрацията на парламента. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Желаете ли дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (встрани от микрофоните): Имам същата справка – 347 обекта, по фирми, по размер. Работим върху нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Няма повече въпроси.
С това изчерпахме дневния ред.
Благодаря, колеги.
Закривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.

(Закрито в 12,25 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Менда Стоянова