---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л

№ 96

На 24 юни 2020г., сряда, Народно събрание – зала 134, от 14,30 ч., се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 002 -01 -21, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2020г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 054-01-46, внесен от Георги Йорданов и група народни представители на 28 май 2020 г.
3. Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), подписано в София на 10 октомври 2019 г., № 002-02-7 от18 юни 2020 г.
4. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ и на кандидат за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката й по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.

Списъците на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
1. Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020г., № 054-01-46, внесен от Георги Йорданов и група народни представители на 28 май 2020 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 002-01-21, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2020 г.
Тъй като утре имахме план да гледаме Закона за хазарта – второ четене, но днес удължихме срока между първо и второ четене, предлагам двете точки, които бяха предвидени за утре, а именно:
3. Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), подписано в София, № 002-02-7 на 18 юни 2020 г., и
4. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ и на кандидат за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката й по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Четири точки за днес.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, против и въздържал се няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2020Г., № 054-01-46, ВНЕСЕН ОТ ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 28 МАЙ 2020Г.
Заповядайте, колега Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Искам да благодаря лично на Вас и на цялата Комисия, че решихте да минем първи и спестихте нашето време.
Колеги, нашият Законопроект е във връзка с пандемия COVID 19, и тя касае заплащането на българските лечебни заведения, болници, лечебни заведения в извънболничната помощ и стоматолози, или както сега се казват, лекари по дентална медицина, които работят при силни ограничени възможности за работа по време на пандемията.
Както Вие знаете вероятно, със заповед на министъра на здравеопазването, между другото, напълно нормално, дейността на лечебните заведения от различните видове беше ограничена по време на пандемията. Те нямаха право да приемат по принцип планови болни, а само такива по спешност, което означава, че те загубиха възможността да работят с около 50% от болните, които ежемесечно минават през тях. Някои от лечебните заведения пък бяха напълно затворени – визирам така наречените специализирани болници за рехабилитация или така наречените санаториуми, които въобще не можеха да работят и просто прекратиха дейността си, както и повечето кабинети на денталните медици, а пък на лекарите от извънболнична помощ, така наречените общи практикуващи лекари, беше препоръчано да работят по телефона с консултации, което също ги ограничи.
В крайна сметка това беше много добре и се отрази върху пандемията, но остана въпросът как ще се финансират тези лечебни заведения в условията, когато силно е ограничена тяхната възможност да калкулират приходи? По непотвърдена все още справка само около 70 от българските болници, които са почти 350, са достигнали до 85% от финансовите си резултатите преди пандемията. Постепенно този брой се увеличава вече с месеците, но все още трудно се достига до 100%, а в същото време медиците бяха задължени да стоят на своя пост, да чакат пациенти с COVID-19, при което разходната част за сметка на приходната си остана, трябваше да се плащат работни заплати, режийни и само беше спестена една част от медицинските консумативи и пособия.
В резултат на търсене на възможности Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса взе решение на лечебните заведения по принцип да бъдат изплащани 85% от прогнозния им бюджет, който е в месеците, които са преди пандемията – януари, февруари тази година. В същото време обаче, се появиха веднага гласове, че това нормативно не е твърде осигурено, защото се използва една методика, която е за плащане на болници в неблагоприятни и отдалечени условия, както аз казвам, тази методика е за болницата в Ардино, но не за Пирогов, в резултат на което колегите – основно от болниците, започнаха да се притесняват, а като чуха и гласове от различни етажи на здравната администрация, че трябва в следващите месеци по някакъв начин –, вероятно чрез удържане на част от месечните им заработки, да се имбурсира това, което те са получили.
Поради всичко това ние решихме да направим това предложение, което е пред Вас и което касае, че тези пари, които се изплащат – едни 85%, са безвъзмездни. Те няма да се връщат от съответните лечебни заведения. Това наше предложение, веднага искам да Ви кажа, че не касае някакви финансови промени, защото тези пари на болниците – прогнозните бюджети, са осигурени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Както знаете добре, това са около два милиарда и половина за година. В случая се касае, че за няколко месеца Здравната каса ще изплаща тези пари като нарушава принципа, който е залегнал в Националния здравен договор. А принципът там е следният: плащаш си за извършени услуги, които Здравната каса иска да закупи. Какво значи това? Вие може да сте направили десет операции на апендицит, обаче ако Здравната каса каже, че иска да закупи осем, тя Ви кара да фактурирате осем операции на апендицит, другите две остават за Ваша сметка. С нашето предложение ние предлагаме тези пари да останат безвъзмездни, защото считаме, че българските медици са били на своя пост, те са дали своето работно време, своите усилия, за което и трябва да им благодарим. И тъй като знаем състоянието на по-голяма част от българските болници, считаме, че е справедливо тези пари, които те получиха, пак повтарям, 85% от прогнозните си бюджети за съответния месец, да бъдат безвъзмездни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Безспорно ние сме наясно, че методиката е един поднормативен акт и тя трябва да се базира на законов такъв, като имаме предвид, че Законът за здравното осигуряване – чл. 24, казва, че „средствата на Националната здравноосигурителна каса се разходват за – в т. 9 – „Други разходи“ и на основание Правилника за организация и дейността на Народното събрание, когато Законопроектът на първо четене се обсъжда по принцип, искам да кажа, че нас не ни притесни чисто текстовата част, тъй като ние очакваме от Вас като специалисти, и като водеща Комисия да формулирате точно реда, който трябва да бъде добавен в „Разходи“ в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за да може действително да узаконим това наше предложение, и предложения, които ще направим вероятно, между първо и второ четене на Закона.
Имаме предвид няколко неща, за което искам да Ви кажа. Ако Вие приемете на първо четене, че действително ще подкрепите това наше предложение, отсега бих казала, че ние работим върху това да Ви предложим да се направи един нов номер по ред в „Разходи“, 1.3.8.1, където са „Други здравни осигурителни плащания“. Нищо, че там парите са изцяло целево и са насочени към Правилата за координация на системите за социална сигурност, но гледайки малко по-отгоре в 1.1.3.7, където имаме „Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ“ и тъй като болниците основно бяха засегнати от кризата, направихме нашите изчисления и решихме, че между първо и второ четене евентуално ще Ви предложим този нов ред да бъде формулиран в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса под № 1.1.3.8.2, с което не нарушаваме рамката на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Оставяме Ви като специалисти да решите дали това е възможно или не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания?
Само аз накратичко, ако ми позволите, преди да преминем към гласуване. Искам да кажа – и за колегите и за медиите, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение – и чл. 15а от него, всъщност се създаде правната рамка, въз основа на която се даде право и задължение на Националната здравноосигурителна каса и съответните Лекарски съюз, Зъболекарски съюз да подпишат анекси към съответния Национален рамков договор, което съдържа заплащане за работа при неблагоприятни условия по време на обявено извънредно положение два месеца след неговата отмяна на изпълнителите за медицинска помощ, съответно дентална помощ и именно въз основа на този текст се подписа такъв анекс. Той може да бъде и удължен, ако там има срок, така че законово въпросът е уреден и всъщност болниците са си получили договореното към тези анекси. Никъде в този член на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, нито в анекса някъде е казано, че това са средства, които подлежат на връщане, прихващане или нещо друго, за да е необходимо това да се уточнява изрично, защото някой някъде си нещо бил казал, „Една жена каза в коридора“.
Сега разбирам, че всъщност Вие може би се опитвате да кажете, че тези пари не трябва да бъдат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса по някакъв начин чрез трансфер. Не, не го казвате, добре. Благодаря, това е много хубаво. Значи няма да говорим по тази тема.
А колкото до размера на средства и откъде трябва те да бъдат заплатени, мисля, че това може и трябва да се случи по към края на този период, когато са ясни сумите, като, разбира се, тук отново в правомощията на Надзорния съвет на Касата, е да ни предложи дали те да бъдат за сметка на средствата за болнична помощ или да бъдат примерно за сметка на един доста голям резерв за неотложни плащания, който така или иначе може да бъде разпределен и това са правомощията на Надзорния съвет. В този смисъл не виждаме никаква необходимост от подобни законодателни текстове, още по-малко по Закона за бюджета на Касата на този етап. Това е.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Реплика.
Уважаема госпожо Стоянова, Вие сте абсолютно права. Нашето първоначално предложение беше средствата да дойдат от държавния бюджет, като се базирахме на Закона за здравето. А там има изричен член, който казва, че средствата, които са за овладяване на епидемии и за лечение на пациентите, трябва да бъдат осигурени от Министерство на здравеопазването. Ние обаче се съгласихме, че тази обстановка, която е в страната, не трябва да бъдем максималисти, още повече че парите са предвидени в бюджета на Здравната каса. Затова общо съгласувахме и с представители на Политическа партия ГЕРБ, приехме предложението те да бъдат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, благодаря Ви.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: И ако може още един аргумент, уважаема госпожо Стоянова. Да, действително към края на месец ноември или в началото ще има яснота на разходите как са към този момент за тази година по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, но ако предварително бъде разписан един такъв нов ред, това ще даде възможност Надзорният съвет действително да може да определи откъде ще бъдат пренасочени тези средства. Но ако не сме прави…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако не стигнат тези пари, които Вие ще предложите, ако са в повече, трябва да разписваме ред, как да се допълват и така нататък. За мен нормативно въпросът е решен и той действа. А за това точно на кой ред трябва да бъде разписано, ако не се вземе решение те да си бъдат именно от реда на болнична помощ, съответно може да бъде въпрос в края на годината, когато при всички случаи ще имаме корекция вероятно и в Закона за държавния бюджет и така нататък, които ще отрегулират ей такива неща, които са се случили извънредно по време на извънредното положение и финансирани
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Българският лекарски съюз, Зъболекарският съюз и Здравната каса приемат нашето предложение като удачно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Здравната гледа да си уреди въпроса, та да си запази резерва за някои други плащания например като лекарствените плащания. Казвам го съвсем отговорно. Чух наскоро едно изказване, че са нужни допълнителни средства за лекарства по повод на плащане на 100% на някои лекарства. Колкото и да не съм вътре в темата, така финансово ми звучи.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 054-01-46, внесен от Георги Йорданов и група народни представители на 28 май 2020 г.
Който е „за“ Законопроекта, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 14.
Законопроектът не е приет.
Благодаря Ви, колеги.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020Г., № 002-01-21, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 18 ЮНИ 2020Г.
При нас са колегите от Министерството на финансите, начело със заместник-министър Петрова.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
С предложения Законопроект се предлагат промени в разпоредбите на годишния Закон за държавния бюджет само по отношение на държавните гаранции, които Министерският съвет може да издава през текущата година, които са отразени в чл. 70а и чл. 71. Предлага се увеличение на максималния размер на предвиденото в чл. 71 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. ограничение за новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината, като увеличението от 1 млрд. 535 млн. лв. на 1 млрд. 845 млн. лв.
Необходимостта от промените в Закона за държавния бюджет за 2020 г. се предпоставя от два ангажимента, които възникват за Република България, във връзка със създадени на ниво Европейски съюз инструменти в отговор на пандемията COVID-19. Единият е по линия на европейския бюджет така нареченият „Шуър“ инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие избухването на COVID-19. А вторият инструмент е към Европейската инвестиционна банка и всъщност това е Паневропейският гаранционен фонд.
Инструментът „Шуър“ е създаден с Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета на Европейския съюз. Новият инструмент ще предостави финансова подкрепа на държавите членки за покриване на внезапно нарастване на публичните разходи в резултат на мерки за запазване на заетостта през този кризисен период. Инструментът финансира също и някои здравни мерки на работното място, които целят намаляване на рисковете за здравето и осигуряване на безопасни условия на труд.
Общият бюджет на инструмента е 100 млрд. евро, като финансовата помощ ще се отпуска под формата на заем. Този заем ще бъде набиран централизирано – общият ресурс от Европейската комисия, чрез финансовите пазари, като впоследствие ще ги предостави на държавите членки при условия, които са близки, да не кажа еднакви, с тези на набрания ресурс.
За набирането обаче на средствата за инструмента е необходим ангажимент от държавите членки за предоставяне на насрещни гаранции за риска, поет от Съюза, в размер общо на 25 млрд. евро., като за целта трябва да бъдат подписани гаранционни споразумения поотделно с всяка държава членка и размерът на съответната изискуема гаранция по страни ще бъде пропорционален на относителния дял на брутния и национален доход в този на Европейския съюз. Съответно гаранцията за България е в максимален размер от 107 млн. 466 хил. 500 евро или 210 млн. 186 хил. 204,070 лв., така са го разписали колегите детайлно.
Като част от цялостния пакет от мерки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка за минимизиране на икономическите последици на пандемията от COVID-19 също така държавите членки в рамките на управляващите органи на ЕИБ постигнаха съгласие за създаване и на Паневропейски гаранционен фонд в размер на 25 млрд. евро, който има за цел да предоставя гаранции по операции на ЕИБ и ЕИФ (Европейски инвестиционен фонд) в подкрепа на малки и средни предприятия, предприятия със средна капитализация и корпорации, също така, в определен праг, който е за корпорациите. Такива мерки са насочени към справяне с кризата и подкрепа на тези предприятия. Създаването на фонда е одобрено от Европейския съвет на 23 април 2020 г. Той ще се финансира от държавите – членки на Европейския съюз, като приносът им ще бъде под формата на неотменими безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите по операции, финансирани от ЕИБ и ЕИФ.
Размерът на приноса на всяка участваща държава членка във Фонда ще се определя като процент от общия размер на Гаранционния фонд, съответстващ на дела на държавата членка в капитала на ЕИБ, съответно делът на България в капитала на ЕИБ е в размер на 0,21%, като съответно гаранцията, която ще се предостави от България на Фонда, е в размер на 51 млн. 251 хил. 27,24 евро, което приблизително, за да не споменавам цялата опашка от числа, е около 100,2 млн. лв.
С предложените промени в разпоредбите на чл. 70а се обезпечава възможността в рамките на годината да бъдат издадени изискващите се гаранции по европейския Инструмент за временна подкрепа „Шуър“ и по Паневропейския гаранционен фонд. Очаква се двата инструмента да подобрят стабилността на националните схеми за безработица във всички държави – членки на Европейския съюз, и да спомогнат за минимизиране на икономическите последици на пандемията от COVID-19.
Чрез участието си в Паневропейския гаранционен фонд България ще предостави на малките и средни предприятия в страната възможност да ползват финансиране от групата на ЕИБ при благоприятни условия за преодоляване на затрудненията поради икономическото въздействие на пандемията. Двата инструмента съответно допълват други подпомагащи заетостта инструменти, като Европейският социален фонд и Европейският фонд за стратегически инвестиции. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания и въпроси.
Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, колеги, разбира се, че ние ще подкрепим, тъй като начинът на участие в този фонд е справедлив от гледна точка на дялово участие, брутен вътрешен продукт и така нататък – това е чудесно.Аз по-скоро имам едно изискване към вносителите, тъй като Вие отлично знаете, че както ги наричам аз с малко доза хумор „дебелите котки“ в Европейския съюз – Германия, Франция и другите, те като разработват тези механизми съвсем основателно хората си правят и конкретни сметки какво ще ползват, тъй като са и най-големите донори.
Моят въпрос, е: ако досега не сте го направили, да го направите до второ четене, Вие свързахте ли се с Министерството на икономиката и България наясно ли е какво правите в подготовката ние как ще участваме с проекти за тези средства, защото ние не бива да чакаме? Другите страни, бъдете сигурни, че те вече са седнали и са готови с проекти – и друг път е ставало на въпрос. Тоест Вие работили ли сте с Министерството на икономиката досега, или чакате да вземем решение и да се подготвяте? Няма лошо, но искаме да ни уверите, че ще седнете да работите по проектите. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
По първия инструмент, който е във връзка с подкрепа на мерки за безработица и постоянна заетост, всъщност вече сме в разговори с Европейската комисия. Индикирали сме сума около 500 млн. евро, която да подпомогне разходите и мерките, които вече са формирани при нас и се прилагат в подкрепа на заетостта по време на COVID 19. Вече сме в техническите детайли, уточняваме бюджетните параметри, как ще се отрази при отчетността на бюджетирането, така че по „Шуър“ имаме голяма степен на готовност. Там срокът е 26 юни, за да постигнем яснота и да попълним съответните таблици, които да изпратим.
По Паневропейския COVID-19 фонд, нещата са малко по-сложни, тъй като там тепърва ще се изчистват от страна на ЕИБ детайлите за оценка на проектните предложения и, разбира се, ние можем да поемем ангажимент отсега, че ще работим с икономиката, и с ББР съответно за определяне на съответен набор от проекти, защото действително в наш интерес е поне да компенсираме сумата на гаранцията с проекти, които евентуално да се върнат към нас. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020г., № 002-01-21, внесен от Министерския съвет.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, против и въздържал се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви, колеги, от Министерството на финансите.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ОТНОСНО МЕЖДУСИСТЕМНАТА ГАЗОВА ВРЪЗКА ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ (ПРОЕКТ IGB), ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 10 ОКТОМВРИ 2019 Г., № 002 02-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 18 ЮНИ 2020 Г.
Министър Петкова, заповядайте да го представите.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Реализацията на интерконектора Гърция – България е един от изключително важните проекти, стратегически за българската енергетика. Този проект представлява Проект от общ икономически интерес в рамките на Европейския съюз, обявен е за Проект с национално значение, включен е в седемте топ приоритета на Европейския съюз в областта на енергетиката. Така че той е изключително важен, тъй като той ще даде възможност за реална диверсификация на източника за доставка на природен газ, ще даде възможност България да има връзка с Южния газов коридор, да може да доставя природен газ от Каспийския регион.
Това, разбира се, ще повлияе изключително положително върху развитието на пазара на природен газ в България, ще направи и нашата икономика значително по-конкурентна. Всичко това, което се прави, е в интерес на българските потребители и реализацията на този проект наистина ще има един изключително добър и ползотворен ефект.
По отношение на реализацията на Проекта. Той се реализира от съвместна компания, в която акционери с по 50% дялов капитал на компанията IGB, са: Българският енергиен холдинг и гръцката компания Ай Джи Ай Посейдон, в който акционери са съответно, гръцката компания ДЕПА и италианската компания „Едисон“. Това са наши партньори, с които имаме важно стратегическо партньорство. Още от 2011 г. е структурирано това дружество. Бяха предприети всички необходими действия, за да бъде осигурено финансирането за реализацията на този проект. Финансирането за Проекта възлиза на обща стойност 220 млн. евро. 110 млн. евро осигури българското правителство чрез предоставяне на държавна гаранция, тя пък от своя страна ни даде възможност да договорим едно изключително добро финансиране от Европейската инвестиционна банка при много добри параметри.
От друга страна, много е важно каква ще бъде устойчивостта на този проект от гледна точка на правното и съответно данъчно законодателство в двете страни, на чиято територия се реализира този проект – на българска и съответно на гръцка територия. Затова българското правителство даде мандат на министъра на енергетика да предприеме съответните действия, да осъществи преговори с гръцкия министър на енергетиката и в рамките на тези преговори да бъде подписано междуправителствено споразумение, което да уреди именно данъчния статут и финансовата устойчивост на Проекта в следващите 25 години.
В рамките на мандата, който ми беше даден, проведох преговори с моя гръцки колега и на 10 октомври 2019 г. беше подписано Междуправителствено споразумение между България и съответно Гърция, което цели именно да уреди и да гарантира тази финансова и данъчна устойчивост на Проекта.
По отношение на това Междуправителствено споразумение и тази устойчивост на Проекта, съответно беше нотифицирана Европейската комисия и на основание чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз, Европейската комисия призна тази държавна помощ за допустима, така че сме спазили всички европейски изисквания и регулации в тази посока.
В рамките на Междуправителственото споразумение всъщност е предвидено печалбата от дейността на компанията да се разпределя на териториален принцип в зависимост от дължината на трасето. Общата дължина на трасето е 182 км., от тях: 151 км са на българска територия и 31 км са на територията на Гърция. Така че всички тези въпроси са изяснени в рамките на това споразумение.
Тук използвам случая да благодаря на колегите от Министерството на финансите, на колегите от данъчната администрация, които ни оказаха изключително голяма подкрепа при реализацията на всички тези важни параметри, които сега на основание и на Конституцията, следва да бъдат ратифицирани от българския парламент. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Въпроси, изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Петкова, малко повече информация. Да, разбирам, че по-голямата част от трасето е на българска територия. Ние участваме 50 на 50%, а Вие казахте, че разпределението на приходите, печалбата, ще бъде въз основа от дължината на трасето, тоест по-голямата част, би трябвало да бъде в България, нали така?
Имам такъв въпрос: Вие сте правили анализи, защо гърците участват с италианска фирма, а ние участваме сами? Какъв е „византийският“ замисъл, тук?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Петкова?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господи Гечев, аз мисля, че няма никаква конспирация в това участие, така да се каже, на нашите партньори от Компанията „Посейдон“. И двете дружества – и гръцката компания ДЕПА, и „Едисон“, са доказани, така да се каже, дружества в областта на енергийния сектор и от подобно партньорство аз мисля, че ние можем само да спечелим и да имаме позитиви. Те са наистина едни много добри, надеждни наши партньори. С тях работим вече няколко години и смея да твърдя, че до този момент имаме абсолютно партньорски, коректни отношения, а ние като Министерство на енергетиката, Българският енергиен холдинг в целия този процес на реализация на Проекта, на осигуряване на финансирането е защитил в максимална степен нашите национални интереси. Така че не виждам някаква конспирация.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като ние не сме експерти по подробности по енергетика, това значи ли, че по този газопровод ще може ли да се реализира доставен втечнен газ, който да се преобразува и да се пуска по тръбите?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Този проект е изключително важен, както споменах…
РУМЕН ГЕЧЕВ: От съвместното пристанище там, където имаме пак с Гърция, за втечнен газ?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Интерконекторът Гърция – България, ние го разглеждаме в синергия с изграждането на Ел Ен Джи терминалът на Александруполис. Неслучайно и българското правителство взе, смея да твърдя, много важни стратегически решения за участието на България в изграждането на терминала за втечнен природен газ. От една страна, като акционер чрез „Булгартрансгаз“ ние ще притежаваме – и в момента се водят преговори и се финализира процесът по подписване на споразумението, 20% от капитала на тази компания, и отделно от това „Булгаргаз“ като доставчик вече резервира 500 млн. куб. метра газ годишно – това е половин милиард кубични метра газ годишно, за срок от 10 години. Тоест през тази инфраструктура ние можем да диверсифицираме източниците за доставка на природен в още по-пълна степен, и то не само за България, но и за целия регион. Така че наистина Проектът е изключително важен и той ни отваря вратите към други възможни източници.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Питах Ви, защото то не задължително, но вече е късно. Може би, би било добре пък тези доставчици, които ще се възползват от това съвместно пристанище и от тази тръба, за да доставят в Европа, те основно са от Близкия Изток и американци, нали така? Те не са ли проявявали интерес, ние не сме ли ги питали те няма ли да участват с парички в тази проект, след като те ще си доставят стоката там на пристанището и ние ще им я реализираме в Европа?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Участието им в Ел Ен Джи терминала на Александруполис имате предвид, нали така? (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Да, участието в този проект, смея да твърдя, че е изключително важно и престижно като участие. В него участват гръцката компания ДЕПА – държавната компания ДЕПА, нашият оператор „Булгартрансгаз“ е поканен, участват и други компании – ГАЗЛОК е компанията, която ще изгради самото съоръжение, съответно ще го поддържа, и следващият акционер, който предстои да разберем и ние кой ще бъде финално, ще стане известно на един по-следващ етап. Може би, когато вече се финализира целият този процес.
Тук не става въпрос за това някой да бъде извикан в този проект, за да даде ресурс. Тук става въпрос за важни стратегически интереси в областта на енергетика. Ние, и нашите гръцки партньори сме изключително заинтересовани от това да участваме в този проект, защото в най-голяма степен ще се възползваме от ефекта от диверсификацията. А Ел Ен Джи терминалът ни дава възможност да доставяме втечнен природен газ, както и Вие споменахте, от Съединените американски щати, от Израел, от Катар отвсякъде, тоест там източниците са изключително различни и това означава, че ще има много по-голяма конкуренция и тази конкуренция ще ни гарантира много по-добри цени. Така че в наш интерес е ние да участваме там. Всички тези разходи, които ние ще извършим, съответно ще бъдат възстановено впоследствие в резултат на експлоатацията на терминала. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Мисля, че коментарът ми ще бъде кратък, но изчерпателен във връзка с това, което е развитието на газовата инфраструктура за България с осъществяването на този проект. Още повече, което многократно споменахте, диверсификацията на газовите доставки, които българските потребители – било то битови, и тези, които са на производители, и ползването на газта за производство в българската икономика, защото това ще бъде следствие на намаляване на цената на доставките на газ, надявам се, когато видяхме и резултата от едни преговори, които правителството осъществи, и от намаляването на цената – 40% на газодоставка от „Газпром“ със задна дата, което е хубав прецедент за България, който никога досега не се е случвал.
Проектът е значим за България, региона и за Европа – подчертахте значението му, наистина в тази независимост на доставките на газ, които ще получим, както и приходите, които ще са пъти повече за България при разпределение на печалбата. Защото на принципа, който казахте, че на дължината на газовата мрежа, която ще е на територията на България, е 5 към 1, ако не се лъжа, с тази към Гърция, така че при равните условия, с които ще участваме при изграждането, в половината средства, които ще бъдат осигурени от Българския енергиен холдинг – около 110 млн. евро, ние ще получаваме 5 към 1 в полза на България печалба. Така че мисля, че тази ратификация трябва да бъде подкрепена и в Правната комисия всички колеги от всички парламентарни сили я подкрепиха. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратификация на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, против и въздържал се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви, госпожо Петкова.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР“ И НА КАНДИДАТ ЗА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, ПОДПОМАГАЩ ПОЛИТИКАТА Й ПО АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКОВЕТЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ, УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА НАДЗОРНАТА ПРАКТИКА И ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ИНВЕСТИТОРИТЕ, ЗАСТРАХОВАНИТЕ И ОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА, ПРЕДСТАВЯНЕ, ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Приемането на Процедурните правила, виждате, е необходимо, тъй като мандатът на заместник-председателя на управление „Застрахователен надзор“ изтече на 24 януари, а пък на члена на Комисията за финансов надзор изтече на 20 януари. (Реплики от народния представител Румен Гечев.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма, пък не виждам и причина да има, защото това са просто Процедурни правила. Те са пред Вас, не се различават с абсолютно нищо от всички останали Процедурни правила, които сме приемали досега. Въпросът е да стартира процедурата и да имаме възможност да изслушаме кандидатите, които председателят на КФН по закон има право и задължение да ни предложи.
Въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, беше хубаво да има представител, но Вие ще им предадете.
Правилата са приемани, аз не виждам проблем с Правилата, ние ще ги утвърдим, но бихме искали да имаме, тук пише: „професионална биография“. Настояваме да е по-подробна, точно с какво са се занимавали там, където са работили – малко по-подробничко в биографията, от съответната фирма.
Второ, предайте на председателя като ги внася – Вие знаете, че преди време имахме проблеми с едни предложения, които отхвърлихме целият парламент, ако обича, председателят много да внимава кой ни предлага този път, защото не искаме да чуваме, че от избори там на ръководството, клиентите се подсмихват, когато водят разговори с част от шефовете. Знаете за какво иде реч. Да не говорим за някои други странни назначения. Така че, предайте на председателя, ако обича да е много внимателен какво ще ни предложи.
Дипломите също бих искал – не само да е дипломата от държавните изпити, ако обичат, както е в целия свят практиката, цялата диплома да се представи. Цялата диплома искаме, такава е международната практика, а не „завършил еди-къде си“. Искам цялата диплома да видя какво е учил този човек, как е учил – няма лошо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дали има тройка, дали има петица.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не. Той може да има тройка. Ако има по физическо или по пеене тройка, няма нищо лошо, нали?! Но, ако има тройка по това, за което кандидатства, да е голям началник – има проблем. Виж, четворка – може, но тройка – недейте. (Смее се.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Това ще влезе в протокола, председателят на Комисията ще го прочете. Освен това, когато ги изслушваме, ще имаме възможност да им задаваме всякакви въпроси, каквито прецените, че искате да им задавате.
Подлагам на гласуване приемането на Процедурните правила, за които говорихме.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, против и въздържал се – няма.
Процедурните правила са приети.
С това изчерпахме днешният дневен ред.
Много благодаря за конструктивното Ви участие.
Утре няма да имаме заседание.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Менда Стоянова