---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 70



На 20 юни 2019г., в Народното събрание – пл. „Княз Александър I“ № 1, зала 134, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена. Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. – второ гласуване.

Списъците на присъствалите народни представители и на гостите, се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководи от госпожа Менда Стоянова, и госпожа Евгения Ангелова.

* * *

ПРЕДС. Уважаеми колеги, имаме кворум.
Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси, при

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена. Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. – второ гласуване.
За разглеждането в Комисията имаме представители на Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър, и госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“; госпожа Мариана Станева – председател на Сдружение „Движение експерти на гражданското общество“, Ваня Нушева – програмен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ и член на Българската асоциация за политически науки, и доцент Даниел Смилов – програмен директор на Центъра за либерални стратегии и член на Българската асоциация за политически науки.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да кажа, че най-вероятно ще счупим световен рекорд, тъй като текстът сега се дава, той не е изпращан и на имейл.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Текстът е само инплантиране на предложенията, които са Ви изпратени и които Вие имате на сайта на Народното събрание. Няма други текстове. Ако има редакционни, това са …
РУМЕН ГЕЧЕВ: Часът е 14,35. В българския парламент се получава Докладът, който ще обсъждаме, за съдбата на политическата система на България. Просто да знаят журналистите – 14,35 ч. Така че нека да започнем как ще я финансираме политическата система на България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
За журналистите и аз искам да отбележа, че в Доклада няма нищо ново освен това, което е внесено между първо и второ четене – просто текстовете се инплантират и имат редакционни поправки, предложени от експертите. Благодаря.
„Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г.“
Извинявайте, гласуваме дневния ред.
За – 12, против – 6.
Дневният ред е приет. Благодаря.
„Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона.
За – 13, против – 6.
Заглавието е прието.
„§ 1. В чл. 64 числото „11“ се заменя с „1“.“
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев:
„В чл. 64 числото „11“ се заменя с „0“.“
Предложение на народния представител Искрен Веселинов, Милен Михов, Александър Сиди, Атанас Стоянов, Красимир Богданов, Йордан Йорданов, Калин Поповски, Александър Сабанов:
„В § 1 се създава изречение второ със следния текст: „Определя размера на субсидията за парламентарна дейност на 1,5 млн. лв.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Изказвания? Няма.
В такъв случай гласуваме предложението на Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев числото „11“ да се замени с „0“.
За – 2, против – 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Като ги няма, какво да направим? Като ги няма вносителите, няма как да им го обясним.
Господин Цонев, много Ви моля! Ако имате някакви въпроси, обръщайте се към мен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, въпросът е следният…(Реплики.) Малко да успокоим топката, спокойно. Циркът тече много бързо.
Защо ги няма Вашите партньори в управлението? Вие като председател трябва да знаете. Те не Ви ли се обадиха?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, много Ви моля! Вярно, има камери, разбирам Ви, но всяка парламентарна група обяснява самичка своето предложение и поведение. Така че, ако имате въпроси, обърнете се към колегите от „Обединени патриоти“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Партньорите Ви бламират.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме текста на Искрен Веселинов и група народни представители.
За – няма, против – останалите.
Текстът не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за § 1.
За – 9, против – 6, въздържал се – 2.
Текстът се приема.
Гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
За - останалите , против – 6.
Наименованието на подразделението е прието.
По § 2 работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага той да бъде отхвърлен, тъй като това е уредено в чл. 27, ал. 2 от Закона за политическите партии, приет на 14 юни 2019 г.
Гласуваме отхвърлянето на текста на вносителя.
За –останалите, против – 6.
Текстът се отхвърля.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев.
Работната група не подкрепя предложението.
То е нещо подобно на това, което току-що отхвърлихме ли? Да.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – позволете ми да не ги прочета, защото са много, което работната група не подкрепя.
Предложение на Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев, което работната група подкрепя по принцип, като предложението е отразено в § 2.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев.
Работната група подкрепя предложението по принцип, което е отразено в § 2.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев.
Работната група подкрепя предложението по принцип, което е отразено в § 2.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев.
Работната група подкрепя предложението по принцип, което е отразено в § 2.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев.
Работната група подкрепя предложението по принцип, което е отразено в § 2.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев.
Работната група подкрепя предложението по принцип, което е отразено в § 2.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и Христиан Митев.
Работната група подкрепя предложението по принцип по т. 1, 3 и 4, което е отразено в § 2 и не го подкрепя по т. 2.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов, Милен Михов и група народни представители.
Работната група не знае какво прави по това предложение – ще го реши Комисията.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, което работната група подкрепя по принцип.
Работната група предлага да се създаде нов § 2, където са отразени всички тези принципни подкрепи.
Имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако позволите една процедура: да вземем 15 минути почивка, за да не чупим световния рекорд – това са предложения, да кажем, на хората.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма нищо. Сега нали ще ги разкажем?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Как ще ги разкажем?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ето сега Ви давам думата например на Вас да разкажете…
РУМЕН ГЕЧЕВ: В парламента на България? Внасяте в и тридесет и пет, разказвате ни, и ние гласуваме?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, аз не мога да разказвам. Аз мога да прочета, ако искате, и аз това правя.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, предложенията между първо и второ четене не сме ги видели. Ние не пием хапчета за досещане кой какво е предложил. Такива хапчета няма. Изглежда Вие някъде сте ги намерили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако Вие искате да спестите… Предложенията за второ четене са на сайта на Народното събрание и всеки, който се интересуваше от тях, можеше да ги види и да си направи справка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Снощи нямаше никакви сайтове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо.
Предложенията са качени… Предложенията на Мустафа Карадайъ и група народни представители са качени още от вторник вечерта.
Нашите предложения са качени още вчера сутринта, а Вашите си ги знаете и не е нужно да ги гледате.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А на Патриотите кога са качени?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не съм гледала на Патриотите кога са качени.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А, не се интересувате.
Дайте почивка 15 минути да ги прочетем поне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те ще си ги обяснят сега, няма проблем. Ето сега всеки ще си обясни предложението.
Искате ли Вие пръв думата, или да я давам по реда тук?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма да участвам в този цирк. То и без това сте си направили заедно цирка, участвайте си.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Връщаме се на първото предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски, което работната група не подкрепя.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тъкмо мисля да говоря 15 минути и ще има време, господин Гечев, да се запознаете. Обещавам да говоря 15 минути.
Предложението, което правим – аз ще говоря за всички предложения, за да не вземам думата…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дайте едно по едно, за да има яснота. Моля Ви!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Едно по едно, обаче накрая те са дадени в общ текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но все пак ги обяснете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще обясня общото нещо, което сме направили, защото накрая ще гласуваме общия текст. Предложенията са едно след друго, хронологично.
Първото предложение беше за субсидия от нула лева. Искам тук…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това го изгласувахме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, кое искате да обясня? Те са в своята взаимна връзка, без тези, които не им е дошъл още редът – за § 2. Говоря за предложенията по § 2. Окей ли е?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Карайте наред, да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как ще ги обясня, е мой проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така – заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако имате въпроси ще ми ги зададете после.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така, господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да припомня на колегите , и на медиите – основно на медиите, а и на колегите от БСП, защото виждам, че очевидно има някакво неразбиране на позицията на ДПС, първо, и, второ, виждам, че всички се сетиха от една седмица, че е страшно важно партиите да бъдат финансирани с публичен ресурс от бюджета.
Гледам в медиите – в сутрешни блокове – мога и да ги назова, телевизиите БТВ и така нататък, за да могат да ми отговорят, както си искат, страшна загриженост, че „Ама няма ли да изпаднете в зависимост като няма?“ Ние от ДПС това говорим от години, и това говорехме по време на референдума. Къде бяхте Вие, колеги, къде бяхте по време на референдума да обясните на хората, че партиите може би ще изпаднат в зависимост от олигарси и от икономически субекти? Къде бяхте, колеги от „Капитал“, от всички медии – от кръга, който се финансира от „Америка за България“? Къде бяхте да обясните на хората, че референдумът е популистки, че ще доведе до страхотни проблеми по-нататък? Сега изведнъж всички скочиха – БСП, медиите, всички скочиха на ДПС: а, американско финансиране, а договорихте се с ГЕРБ…
Нека да обясня. Ние правим това против волята си. Ние от ДПС правим това, защото ни принуждавате. Ние от ДПС искаме публично финансиране– пак да Ви го кажа. Ние искаме публично финансиране в размер не изсмукан от пръстите, а доказан размер за минимално финансиране, екзистенциално финансиране за съществуването на политическите партии. И това екзистенциално финансиране не може да бъде по-малко от 2,5 милиона на година. Защото има четири вида избори – и това сме го казвали 100 пъти. Четири вида избори има в България. Приблизително се пада по един избор на година – понякога има два избора в година, но друг път има година без избори. Това са: парламентарни, президентски, евро- и местни избори. За всички избори има два милиона разходи на политическите партии, поне на парламентарно представените – официални, медийни, съпътстващи рекламни материали и така нататък.
Освен това за съществуването на всяка една партия, независимо колко гласове е получила, са нужни минимум 100 – 150 хил. лв. на месец. Това е видно от отчетите – вадете ги, четете ги, и там не става въпрос за екстри, за заплати. Лъгаха хората, че някой получава заплати. Имаме въпроси: колко бил получавал Карадайъ и колко били получавали членовете на висшите ръководства. Ами нула. Какви са тези лъжи, не мога да разбера, видно е от отчетите. И сега изведнъж целокупното общество и колегите от БСП са страшно загрижени: ами какво ще стане с политическите партии, със сриването на политическия живот?
Ами ще стане това, което ние обяснихме на нашия електорат и той не участва в референдума. Не участва, колеги, само електоратът на ДПС на участва, защото обяснихме на хората, че това ще бъде много лошо за политическата система. Сега виждаме как всички изведнъж се загрижиха дали ще има зависимости. Ами ще има!
Истината е, че ще има колкото и да е прозрачен моделът, обаче сме принудени да го направим. Иначе – какво? Иначе приемаме единия лев, защото 2,5 милиона българи искали така. Да, искат! Аз да Ви добавя: и всички медии целокупно искахте така. И въобще не ме интересува какво ще напишете после за ДПС и за мен.
Всички медии целокупно го искахте точно така. Ето, получихте го! Сега за какво се загрижихте?! Да, това е истината. Ще направим Закона максимално прозрачен, финансирането максимално прозрачно, с максимално проверки, но аз твърдя, че пак ще има зависимости и хич не ми го внушавайте като проблем – ние го знаем. Всеки да си носи отговорността. Когато народът го питат нещо, а той не е добре информиран, какво ще отговори народът? Е, отговори народът така – да няма финансиране, защото един лев означава да няма.
Сега да поясня защо един лев, два лева, три лева, четири лева и пет лева означава да няма. Поради една проста причина: има само две големи партии, чийто гласове стигат около милион – плюс-минус 10%. Това са ГЕРБ и БСП. Ако за тях примерно пет или седем лева са окей – наистина са окей, защото ще получат 5-7 милиона на година, за всички останали партии те са между 100 и 300 хиляди. Ако приемете, че примерно е пет лева, те ще получат милион и половина – 120-130 хиляди на месец. Не стигат, колеги, и е демагогия. И е демагогия това!
Всички парламентарно представени партии, независимо от това колко гласове са получили, имат еднакви разходи – говоря за екзистенциалните разходи, тези, които са нужни за съществуването им, за нормалното им функциониране, без екстри. Аз Ви казах какво е то: на един избор официално до два милиона, за да си финансират медийната кампания, рекламните материали и разходите по кампанията – плюс минимум 100 хиляди на месец, за да функционират нормално. Хайде, сметнете ги колко са. Хайде сега това нещо го разделете на средно 300 хиляди гласа, или 200 хиляди гласа, не на един милион и ще видите, че всичко останало под 10 лв. не осигурява нормален политически живот на българските партии, изключая ГЕРБ и БСП. БСП понякога са били и те около 500-600 хиляди.
Никой, абсолютно никой не предложи нищо. Подкрепи се референдумът – къде гласно, къде негласно и той се отчете като вот срещу политическата система. Така е. Приемаме го. Това беше вот срещу политическите партии, срещу политическата система, вот, с който хората показаха, че не ни харесват. Добре, обаче не е измислен друг модел освен с политически партии. Решава ли проблема като им спреш финансирането? Не, задълбочава го и никой не иска да го каже това на глас.
Сега обяснявам нашите предложения, защото това беше мотивацията да ги направим. Обяснихме го, когато референдумът стана факт, обяснихме го и преди това, и след това. Ако ще има държавно финансиране през бюджета, то трябва да осигури екзистенциалния минимум на партиите. Тоест, ако ще бъде на глас, трябва да бъде минимум 10 лв. Ако ще бъде на всяка парламентарно представена партия поравно, на извънпарламентарно представените – друг размер, той трябва да бъде определен поотделно.
Но при положение че правителството ни внася резултатите от референдума да ги верифицираме с наше гласуване, и при положение че мнозинството е категорично, че ще ги подкрепи, ние от ДПС какво трябваше да направим, за да не чуем тази сутрин по медиите, да им четем по сайтовете, че сме се договорили с ГЕРБ и че това е било удар срещу политическата система.
Ударът го нанесе този, който позволи на хората да гласуват неинформирано за финансирането на политическата система. Ние просто предлагаме да не останат без финансиране политическите партии. Защото в Закона съществуват забрани – за финансирането от юридически лица; таван до 10 хил. лв. от физическо лице и ако ние сега се въздържим или гласуваме „против“ единия лев, както и гласувахме, както ще гласуваме и против петте лева, и ако не направим този текст за юридическите лица да се разреши, какво следва? Мнозинството си приема единия лев и всички политически партии остават без право да се финансират от никъде. И какво правят – питам колегите от БСП, като вземат думата, ако искат да ми отговорят, какво правим тогава?
Затова ние предлагаме да отпадне. Нулата я предложихме, защото Ви обясних за нас – за по-голяма част от политическите партии един лев е популизъм. Той не решава никакъв проблем на нито една партия, с изключение – частично на най-големите, да няма изобщо държавно финансиране. Ще приемем да има един лев, щом така иска мнозинството, но да се отпушат каналите за финансиране.
А въпросите, които задавате постфактум с късна дата и медиите, и БСП, отговорете си сами на тях. Ние сме съгласни с Вашето мнение. Само не ни слагайте сред тези, които причиниха това. Ние сме единствените, които се опитахме да го предотвратим, и то в годините, и напоследък.
А към колегите от БСП, тъй като не мисля да вземам думата после, извадили сме Ви всички изказвания – в залата ще Ви ги покажем, по повод на референдума за държавната субсидия за партиите и предложенията Ви всяка година със закона за бюджета. Последователната Ви позиция е тя да бъде намалена драстично, последователната Ви позиция е, че Вие признавате референдума и сте съгласни с волята на народа, сега изведнъж Ви изникна друга позиция. Аз не бих я коментирал, защото е право на всяка политическа партия да си мени позициите, но когато нападате моята партия и я обвинявате в неща, които не е сторила, само затова че е имала 20 години, по-точно 18 – от 2001, абсолютно последователна позиция и честна пред медиите, дори когато това ни е струвало загуба на имидж, да ни обвинявате, че ние участваме в някакъв заговор, когато Вие бяхте в този заговор, наречен „референдум“ и след него, не приемам такива обвинения. В залата ще Ви покажа гласуването и предложенията Ви. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цонев.
Искам да Ви направя реплика. Вие допуснахте една неточност във Вашето изказване, като казахте, че БСП мени позицията си. Аз не виждам да си е сменила позицията, защото, ако беше я сменила, тук трябваше да има предложения от БСП по какъв начин да се реорганизира системата на финансиране на политическите партии, или за размера на субсидията, която държавата – Министерският съвет предлага на един лев, Вие – на нула, и така нататък.
Мисля, че БСП, както обикновено, не заема позиция, много често негласувайки даже – този път все пак гласуваха „против“, за да може след това да каже: ние не сме участвали във вземането на това решение! Така че много Ви моля да имате предвид във Вашите изказвания всички факти, а не само тези, които Вие сте намерили в стенограмите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Стоянова, мога ли да Ви отговоря?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, имате право на дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Изобщо не ме вълнува какво прави БСП и как си сменя позицията. Отговорът ни, и въпросите ни към тях и коментара ми е да не нападат политическата партия, която представлявам и да не я обвиняват в заговори от каквото и да е естество, защото ние сме, казвам го за последен път, за обществено финансиране в достатъчен размер и обявих какъв е достатъчният размер и мога да го докажа с разходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само по тази причина не си позволявайте да нападате ДПС – нямате право, нямате основание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Считаме, че това Ви е изказването по всички точки, защото те всъщност касаят това, за което… Да, да, говорим за тези точки, които касаят политическите партии.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз няма да коментирам други партии. Всяка партия при демокрацията има възможност да атакува който си иска, ако има аргументи, стига, разбира се, дискусията да бъде в рамките на демократичните принципи. А и колкото и да изостряме между нас отношенията, това няма да промени нещата до парламентарната зала.
Но, първо, по отношение на развитието на нещата. Много е интересно: обърнете внимание през 2016 г. е референдумът заедно с президентските избори. Три години по късно изведнъж някой се сеща в средата на годината, „случайно“ е подадена информация на определено шоу, че са надвнасяни пари. Някой може би е знаел, ние не сме знаели тук в тази зала, най-вероятно.
Много интересно, втора стъпка, Главният прокурор – иначе за големи неща, за които в България нищо не се случва, страхотна реакция! Веднага реакция на Главния прокурор – хоп проверка в Министерство на финансите, хоп след 20-30 часа реакция на министъра на финансите. Как? Ще накажем другите политически партии като ги лишим от финансиране. Ние не сме наивници – това е един внимателно разработен сценарий от години.
От следната гледна точка няма значение кой е участвал и не е участвал в референдума. Изслушахме внимателно. Точни са колегите от ДПС – не са участвали, други са участвали, но имаме Конституция на Република България, имаме закони. Ние уважаваме мнението на всички обществени групи. Но, дами и господа, референдумът за субсидиите не мина. Ние имаме ли Конституция, или нямаме? Хората печелят президентски избори – спомняте си в Щатите, новият Буш със 161 няколко гласа от десетки милиони избиратели. При демокрацията един глас да е в повече – печелиш, един глас по-малко – не печелиш.
Използването на аргумента за референдума е юридически необосновано. Той не отговаря на изискванията на българската Конституция и не е задължителен, той не беше потвърден в парламента, така че разговорът тук е приключен. Не може да се позовавате на никакъв референдум. Докато народът не реши през референдум законно даден въпрос, той не е решен. Имало е референдум, но няма решение по Конституция и закон и тук не виждам какво има да коментираме с Вас.
Второ. Това, което ние трябва да коментираме, е при промяна на системата на финансиране на партиите е: те отговарят ли, дами и господа, на европейските практики или не отговарят? И макар че имаме огромни различия, пак ще похваля колегата от ДПС, те отдавна приведоха примера с Германия – не знам дали миналата година, или от месеци, но е приведен. Аз ще Ви обясня какъв е примерът, защото и ние също направихме системен анализ на финансирането.
Дами и господа, от 25 години тенденцията в Европа е категорична: на постепенно увеличаване почти изцяло – на 90-95 на сто финансиране от бюджетите. Вярно ли е, че е така във Франция, вярно ли е, че е в Германия, вярно ли е, че е в Португалия – да не Ви изреждам 27 страни? Къде не е така? В Германия е 50 на сто от бюджета и 50 на сто от частни донори – физически и юридически лица при конкретни условия, разписани и така нататък, и в Холандия, еднакво, когато се получава в пари за партиите – има такъв вариант, и в Андора, която не е член на ЕС, и в Украйна. Ако решите, и това можем да обсъждаме. Впрочем този вариант може да се обсъжда в бъдеще, ама кога: от днес за утре, преди 20 секунди?
Тоест това, което Вие от ГЕРБ предлагате, е не само андидемократично – и ще Ви кажа защо е антидемократично, но не е европейско, то е противоевропейско. Вие трябва да обясните, и ще трябва да го обясните на посланиците, че предлагате съсипване на политическата система в противоречие на европейските практики и ще трябва да отговаряте защо в Португалия е така, а тук не е, защо във Франция е така, а тук не е и така ги изреждаме всички страни? Да видим Вие откъде го измислихте това нещо. Ще ми прилагате Вие тук някакви модели на финансиране – какви – на Америка, ще слагате –какво – на трабант двигател от Мерцедес?!
Каква Америка, какви пет лева бе, дами и господа? Ние сме членове на ЕС. Тук има общи принципи. Вижте решенията на ЕС – вчера и днес ги извадих – за общите условия на финансиране на партиите. Има ги – от месец май тази година, на какво трябва да отговарят, за да ги финансира и ЕС и там принципите са категорични. Така че Вие предлагате нещо, което е антиевропейско при всички случаи.
Затова ние предлагаме, много европейско е, парите, които не са изхарчени да се връщат в бюджета – то е и българско. Какво става с парите на нашите министерства и държавни агенции, ако не се изхарчат до 31 декември? Това новост ли е за Вас, не сте ли чули, че парите след 31 декември се връщат в бюджета? Ами, ще ги върнете и ние предлагаме от 3 юни, защото Вие какво правите? Значи Вие ще си оставите парите на депозит 20 милиона, които не сте ползвали – всички други едвам свързваме двата края, но Вие не ги ползвате тези 20 милиона! (Шум и реплики.)
Един момент, Вие не ги ползвате парите, трупате депозити, нали? Добре. Значи Вие имате някакъв друг източник?Това не е моя работа. Това е работа на други институции, но като имате друг източник, какво предлагате Вие в момента? На всички останали партии в България, обърнете внимание, да слушат и журналистите внимателно какво се предлага, Вие бързате сега да вземете решение в петък, то е ясно, за да няма трансфер на сумите за следващото тримесечие. Много добре!
Второ, налагайки това изискване да се върнат надвзетите пари, обърнете внимание, Министерството на финансите сте дали повече пари, Вие управлявате Министерството на финансите – това първо, второ, Вие искате от всички други партии, които са ползвали пари – това не касае само БСП, да бъдат върнати средствата в следващите 6 месеца. Тоест ние не само че няма да получим средства за провеждането на местните избори, но Вие ще искате от този последен превод, който ще се направи, да бъдат удържани средствата, нали е така, така го разбираме ние.
РЕПЛИКА: Година и шест месеца.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Година и шест месеца. Добре, извинявайте. Година и шест месеца и какво?
РЕПЛИКА: Има разлика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, има разлика, че ще се удържат парите година и шест месеца. И как ще отидат тези партии на избори, на какви демократични принципи? Как ще се съревновават всички партии, освен ГЕРБ, на тези местни избори?
През 2016 г. съвсем случайно се поставя въпросът, така да се каже, не винете референдума. През 2019 г. – три месеца при изборите – Вие услужливо подавате информацията с предварителни съгласувания със съответните фактори. Излиза информацията и три месеца преди изборите ни предлагате нова, каква – антиевропейска и антидемократична система.
Ние затова предлагаме да върнете тези средства от 20 милиона и затова сме против, защото, ако колегите от ДПС са прави за това, че все пак има разлика между по-голяма и по-малка партия, но има и постоянни разходи на партиите – като имаш един клуб дали в него влизат двама души или 20, ти плащаш наем, да не Ви обяснявам, но тогава колегите да подкрепят решение в парламента. Да, ние сме за намаление на субсидията, но защо колегите не подкрепят 10 лв. примерно субсидия, или 9,73 – няма значение, въпрос на разчети е, но Вие нямате никакви разчети. Никакви разчети нямате за икономическите последици за партиите, а политическите последици ще бъдат тежки.
Затова Вие си взимате грях на душата, Вие атакувате политическата система на България в момента, Вие взимате парите на всички партии, които са минали съответната граница, за да се явите окичени с пари на местните избори на есен. Това искате да направите – да имате средства за медии, да имате средства за печатни материали, да имате средства за пътуване, да имате средства за комисии. Някакво неудобство така, че Вашите конкуренти няма да ги имат тези средства? Браво! Желаем Ви успех!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Една реплика също искам да направя. Вашето изказване всъщност беше такова, каквато е била позицията на БСП винаги досега: да критикува, никога да не предлага. Защото, когато предложи, трябва да носи отговорност за това, което предлага и да го обосновава. Ако може и да не гласува – най-добре. Защото тогава даже не носи отговорността, че не е подкрепила нещо.
Вашата позиция е последователна в това отношение. Ако говорим по тази тема, тя е такава от 2016 г., още от момента, в който се формираха въпросите за референдума. Вие тогава не гласувахте. „Ние не сме оттук!“ Сега имате същата позиция – Вие нямате предложение, критикувате нашето предложение, привеждате ни европейски примери. Ами, защо не ги предложихте тези системи, които смятате, че са европейски? (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Ами, предложете, господин Гечев, това, за което ни критикувате. Много е лесно да критикуваш, без да вземаш позиция. Пак казвам, това всъщност е последователната позиция на БСП – да критикува, без да взема позиция, за да не носи отговорност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кажете Вашата позиция, защото днес Вие станахте говорител на БСП. Явно е, че имате партиен опит доста голям.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не. Аз не съм говорител.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Познавате ни отвътре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще Ви дам думата за дуплика, ако обичате…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, не. Познавате ни отвътре добре, ама си коментирайте Вашите неща, а не на БСП. Да се разберем!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така че, много Ви моля, господин Гечев, това беше реплика към Вас. Мога да Ви дам и още един път думата, ако желаете да се изкажете, но да ни обясните Вашата позиция, след като изкритикувахте нашата. Благодаря.
Искате реплика?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, разбира се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз все пак ще се опитам да върна дебата в неговото експертно равнище. Репликата ми е по повод казаното от професор Гечев относно мониторинга на европейските системи за финансиране и забележката за американския модел.
Прав е професор Гечев – такъв е европейският модел. Само че от ДПС този мониторинг ние не го направихме вчера, направихме го отдавна и аз сега ще Ви дам няколко примера. Те са в потвърждение на думите на професор Гечев, но с уговорката, че си направихме труда да направим мониторинг много отдавна. Затова в едно предаване преди известно време казах, че референдумът беше проведен в лъжа. Той дори не беше проведен в информационно затъмнение. Ходиха едни хора по студията, включително и политици, и разказваха едни неща, които бяха абсолютни лъжи: как в Германия, в богата Германия – с този патос - партиите получавали по едно евро на глас като, разбира се, спестиха, че в Германия финансирането има три стълба.
Единият стълб е директната субсидия за получен глас.
Вторият стълб са трите големи фондации, чиято дейност не е само международна. Аз сега ще Ви приведа един пример: пред мен е отчетът на „Конрад Аденауер“ за 2016 г. – 166 млн. евро бюджет, от който държавно финансиране 159, тоест от 166 – 160. Само шест от дарения. Половината са изхарчени за международни операции, тоест за финансиране на партии в чужбина, но другата половина е за германските партии. Вторият стълб финансира така.
Там има и трети стълб, при който партиите получават директно финансиране от бюджета за определени проекти и тези проекти са свързани преди всичко с образователната им дейност, свързани са, разбира се, и със строителство на офиси и така нататък.
И като сумирах бюджетите на трите фондации, тези, които се изразходват вътре, плюс проектите, които са одобрени и направени, се оказа, че реално субсидията е 20 евро на глас. Това са изхарчените от бюджета пари за политическите партии.
Е, защо ходите да разнасяте тези лъжи по студията, за да се възмущават българите как може в богата Германия едно евро, а в бедна България 10 лв., 11 лв.? Така че ние този мониторинг сме го направили и бяхме почтени да го кажем навреме, когато му беше времето, а не сега.
И сега да Ви кажа за американския модел, защото ние нямаме претенциите, че в момента въвеждаме някакъв американски модел. Твърде далеч сме от Америка и като стандарт, и като политическо устройство. С какво се характеризира там моделът? Характеризира се с отвореност и с това, че – цитирам: „Финансирането на кампаниите. Политическите партии в САЩ се финансират единствено от физически и юридически лица. Държавни субсидии не се отпускат. Финансирането на кампаниите се осъществява на федерално, щатско и местно равнище. На федерално равнище е учредена – и така нататък – да не Ви занимавам. Средствата за кампаниите на членовете на Конгреса се набират от дарения. Държавни средства се отпускат само за кандидатите за президент на САЩ по време на първични и общи избори, но те трябва да отговарят на определени изисквания“.
От стартирането на Програмата през 1976 г. нито една партия не е отхвърлила тази държавна субсидия, като това направи любимия на определена част от българското общество президент Барак Обама през 2008 г. и през втората му кампания – през 2012 г. Той набра фонд за кампанията си над 1 милиард и отхвърли държавното финансиране понеже, ако ползваш държавното финансиране, имаш лимит на разходите, за да може да има безлимитно харчене. Това е Щатската система. Тя има някои подробности, които само потвърждават това, което искам да кажа.
И ние какво предлагаме? В отсъствие на държавно финансиране, българската политическа система да се финансира по подобие на тази с финансиране от физически и юридически лица, без лимити – публично, открито, ясно. Благодаря Ви. Извинявайте, ако бях по-подробен, но мисля, че експертният дебат трябва да се води така – с факти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
За съжаление, господин Гечев излезе от залата, но аз не мога да си позволя да остана безучастен към призива, изразен от него и от неговата политическа сила. Като дясно мислещ човек, за мен това са призиви за национализация. Не сме 9-ти септември 1944 г. да национализираме средства, налични по банки, или на хора, които са били отговорни към харченето и бюджета, който са добили от обществени средства. Ако някоя друга партия не се е ръководила отговорно при разходването на своите средства, отделени от финансирането от държавната хазна, тогава да търси вината и причините в собствения си двор, но да се споменава национализацията под тази форма, която те са го направили като предложение в Закона за бюджета, съм абсолютно крайно „против“ и не мога да остана безпристрастен и да не направя тази реплика.
Относно неговото изказване, че няма разчет при внасянето на този законопроект. Абсолютно съм несъгласен, казах го и на първо четене, когато колегата пак го спомена. Напротив, 14,5 милиона ще бъдат спестени на хазната за тази година и 35 милиона за всяка година от мандата на 44-о народно събрание.
Така че колегата Гечев и колегите от БСП могат да прочетат мотивите и да не казват, че тези неща не са приложени към мотивите на Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет за 2018 г. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Да спазим процедурата. Аз смятам, че това трябва да спазваме всички и точно в тази насока ми е изказването във връзка с твърдението тук, че БСП няма позиция и не гласува. За нас от БСП е по-важен Законът от всичко останало. Този законопроект за изменение на държавния бюджет беше внесен и разглеждан от тази комисия на първо четене и в нарушение на Закона. Днешното разглеждане по същия начин е внесено в нарушение на Закона. Да, за Вас няма никакво значение, Законът няма значение, но това са факти, които трябва да станат ясни. Това не означава, че БСП няма позиция. Не може по толкова сериозни проблеми Вие да препускате с процедурата, да нарушавате Закона и да искате да имаме конкретна позиция. Може би най-правилната е да Ви подкрепим. Това няма как да стане.
По отношение тук на колегите, които споменаха, че, видиш ли, добре е, че ГЕРБ са си управлявали добре парите и затова имали депозити. Колеги, тези пари се определят със Закона за държавния бюджет и те са за годината, и са за политическа дейност, а не за спестявания. Да, ясно е, че по Закон нямате задължение да ги връщате и няма такова изискване, но това показва, че тези средства не се ползват за политическа дейност и за това, за което са Ви предоставени. Затова българските граждани смятат, че субсидията е прекалено висока.
Тук колегите от ДПС казаха, че имат право на техните позиции. Разбира се, че е така. Само че аз не разбирам, след като тяхната експертиза показва, че 10 лв. са необходими на партиите, защо предлагат нула и обвиняват нас в неща, които смятам, че нямат никакво основание? Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Дуплика на колегата Търновалийски.
Колега Търновалийски…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Важното е да се изказват.
Неговото не беше реплика към господин Гечев, а към него.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Колега Търновалийски, абсолютно съм несъгласен с Вас. Политическите партии в България, които са на държавна субсидия и сега, и ще продължат да бъдат, не са бюджетни институции, че да си връщат бюджетите в края на годината и не са година за година. (Реплика.) Не, напротив, казахте, че са година за година. И по тази Ваша логика БСП понеже явно си харчи средствата за поддържане на медии, имаме Национална телевизия и нямаме нужда от БСП ТВ, където пък Вие държавните средства ги влагате там. Има си Национална телевизия – Българска национална телевизия, и тя е бюджетна институция, а не Вашата телевизия по тази логика, която Вие изтълкувахте. (Реплика.) Много добре ме разбрахте. България си има Национална телевизия, а БСП ТВ не е националната телевизия на България.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Колега, има още няколко други такива – на всички е ясно в тази зала. Размерът на парите се определя със Закона за държавния бюджет, така че са година за година. Ясно е, че не е бюджетна организация и няма изискване да се връщат, но те са за политическа дейност, а не за спестявания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски, все пак сте член на Бюджетната комисия доста време и сте финансист. Значи, не са година за година и няма как да бъдат.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Определят се със Закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те се определят, но те не са, защото партиите имат финансирания в различните периоди по различни начини. Има различни избори. Ето тази година има два избор,а и така нататък. Така че бъдете коректен. Ако въпросът е да се изказвате, това е друга тема.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Едно изречение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама наистина едно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Хубаво.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така или иначе ще го приемем днес. И час ли имаме? Знам, че имаме ден, но и час, ако имаме, идва too much.
Не се слушаме и затова взех репликата. Ясно и точно обясних: ДПС е за публично финансиране в достатъчен размер. Доколкото това публично финансиране ще отсъства с оглед на позицията на мнозинството, ние предлагаме да го няма. Ние сме „за“ публично. Чухте ме добре, нали? И такава е била позицията ни винаги. Нулата е заради единицата. Ако беше останало 11, нямаше да има нула и открито финансиране. Ако беше станало 10 или модел, който е дефинансиране на всички политически партии – потретвам го – нямаше да има предложение на ДПС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като гледаме Закона за бюджета, имам няколко въпроса към вносителите за промяната и ако вносителите не могат, ще се радвам, че тук е Заместник-министърът. Става въпрос за преразпореждане с публичен ресурс. Какъв е ресурсът, който се предвижда да бъде спестен на бюджета, защото…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ами той го казва.
ДОРА ЯНКОВА: …защото има едно предложение за разпореждане със средства от нас – членовете на парламента, давайки безвъзмездно имуществото на партиите, тоест ние отново се разпореждаме със средства. Ние освобождаваме партиите от плащане на наем, докато те отговарят по Закона за политическите партии за финансиране, а Министерството на финансите има ли разчети колко е ресурсът, който партиите плащат в годината за наемни отношения?
Оттам се отива към следващото предложение на ДПС – този ресурс, който ще се спести едва ли не с десетте лева, да отиде за детски градини. И тъй като действително без финансова обосновка няма как господин Александър Иванов да избягате от обяснението, че с всички аргументи и мотиви е внесен Законопроектът. Дори с новите предложения, които инициира в момента председателят, да, ние сме за публично финансиране. Вие в момента правите една крачка назад малко да измиете срама – да освободим клубовете на БСП, на ГЕРБ, на всички парламентарни партии от наем, дори и големите централи. Тоест нека на масата да сложим – финансирането ще отиде на два или на три лева. Защото това е публичен ресурс, който държавата досега е събирала, а сега реално ние освобождаваме партиите. Това е едно леко намигане: „Ние сбъркахме и ние сгрешихме“.
Всъщност според мен доста прибързано и нервно управляващата партия или Министерският съвет, които внесоха предложението, поставят на изпитание политическата система. При всички случаи ще се намери реакция, при всички случаи времето ще покаже кое е справедливо. Може това да мобилизира партиите да видят и друг вид дейност и това да даде друг подход, но при всички случаи професор Гечев е прав, че то беше предизвикано от политика на инат, от политика, която да накаже определена политическа сила и особено с предстоящите местни избори.
Ние сме в състояние при всички случаи да минем през този огън, но ще бъде запомнено, че партия ГЕРБ прави това назидателно. Ако Вие бяхте в нашето положение, може би щеше да бъде по-различно, но все пак държа да ми отговори Заместник-министърът: за година колко са средства от наеми от бюджетите? Тоест ние вземаме едни пари и след това ги плащаме като наемни отношения. Реално колко средства сега ще се освободят за това полугодие от тези наемни отношения, тъй като сме Бюджетна комисия и ние сега се разпореждаме със средства? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители! Разчетите, които Министерството на финансите е направило в мотивите на Законопроекта, са за очаквана икономия, ако бъде приет Законопроектът – за 14,5 милиона до края на годината и в целогодишен размер за 35 милиона.
Министерството на финансите не е правило разчети за разходите за наеми, тъй като това не е предложение на вносителя, а е предложение на народни представители. По принцип наемите, които заплащат партиите към общините, са амортизационни отчисления, тъй като размерът на наема не е голям и в момента е по решение на общинските съвети. Ако бъде приет този текст, общинският съвет ще реши дали при тези условия да продължи да отдава под наем.
ДОРА ЯНКОВА: Не са само общинските съвети – областните управители, държавата, държавна собственост. Но тогава дайте да спрем в момента, докато не дадете някакво изчисление. Ние се разпореждаме с пари. Колко средства с това безвъзмездно отиват?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така е.
Може ли един уточняващ въпрос?
ДОРА ЯНКОВА: Поне поискайте справка – 30 минути, 40 да дадат. Такава справка има.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Освен тази справка да направите, Вие сте сметнали 35 милиона на годишна база, които са икономисани разходи, нали така? Сметнали ли сте ДДС колко няма да се върне при Вас? Защото от тези приходи, които ние имаме, купуваме, сигурно знаете, стоки и услуги и 20 на сто идват при Вас. Колко няма да дойдат от ДДС? Имате ли сметки? Нямате. Ей, каква изненада! Те пък не са сметнали и ДДС. Браво! Дайте да гласуваме тогава да не губим време.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Видно от отчетите, които ние все пак си правим труда да анализираме, наемите са едно от най-малките пера в разходите на политическите партии, защото те са твърде ниски – така са определени от Закона, но все пак са разходи. Аз и преди съм казвал и сега ще Ви кажа: най-голямото перо са медии и то по време на изборите.. И през другото време, но…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И рекламни материали.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Плюс рекламни материали общо. Това е най-голямото перо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ами БСП няма да има разходи, защото си имат собствена телевизия и няма да има проблем с медиите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: То пък Вие въобще нямате!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказвания, ако не да дам думата на представителите на неправителствените организации, които споменах.
Който желае – имате думата.
ДОКТОР ВАНЯ НУШЕВА (Програмен директор на Асоциация „Прозначност без граници“, член и на Българската Асоциация за политически науки): Благодаря Ви.
Надявам се, че ще имаме възможност да представя в общи линии нашите препоръки към подхода на приемане на промени в законодателството относно финансиране на партиите и по конкретните предложения, които са внесени днес.
Преди това бих искала да направя едно уточнение: когато се проведе референдумът през 2016 г. Асоциация „Прозрачност без граници“ и Асоциацията за политически науки изразиха ясно своето категорично неодобрение за предложението за промяна в мажоритарната система и за такова драстично намаляване на партийната субсидия. Бих искала да подчертая, тъй като сме в Бюджетна комисия и наистина боравим с цифри и с точни дефиниции, 2516 милиона избиратели подкрепиха субсидия от един лев, което представлява 36% от всички избиратели, имащи право на глас, които са 6865 милиона.
Принципът за участие или неучастие в референдума е много важен за определяне на крайния резултат. Неучастието, тоест блокирането на инициатива за референдум, също представлява изразяване на мнение и по този въпрос наистина не би било добре да спекулираме.
Що се отнася до двете предложения – за промени в Закона за политическите партии и това, което е свързано с промени в Закона за държавния бюджет, бих искала, на първо място, да отбележа следното: въпросите за финансирането на политическите партии на предизборните кампании са едни от най-сериозните въпроси, които предполагат, на първо място, висока степен на консенсус между основните политически субекти – и тези, представени в парламента, и извън парламента, и експертната общност, и гражданското общество.
Тогава, когато подобен въпрос се разглежда, най-правилният и предвидимият начин за определяне на правилата в тази материя е всички предложения да бъдат разглеждани в Закона за политическите партии. Там е систематичното място. В момента сме в ситуация, в която разглеждаме седем отделни предложения, седем отделни варианта за Законопроект, внесени по повод Законопроекта за държавния бюджет, който индиректно определя правилата за размера на държавната субсидия. Това не е добрия начин за определяне на правилата.
Друго важно нещо е, че въпросите за финансирането трябва да бъдат разглеждани в тяхната взаимообвързаност. Тогава, когато ограничим един източник или променим едни правила, трябва да си даваме сметка до какво ще доведе това за цялата политическа система, за партийната система, на следващите етапи – за политическата система и за управлението. Приемането набързо на толкова важни изменения, разглеждането на седем Законопроекта, които са внесени вчера и онзи ден, не позволява едно спокойно разглеждане дори и на тези предложения. Направихме преглед на предложенията и в тях има много смислени идеи, но също така има и редица рискови предложения.
Какво означава ние да регламентираме, да обсъждаме въпроса за регламентиране на финансирането на партиите и в голяма част от законопроектите да виждаме предложения за изменения в Закона за семейното подоходно облагане, за ДДС, за доходи на физически лица и Кодекс за социално осигуряване? Извинявайте, но това не е сериозен подход за разглеждане на тази материя. Това е популистки подход за разглеждане на твърде важен въпрос.
На следващо място. Когато говорим за система за финансиране, е много важно да имаме баланс между източниците. Тук важните компоненти са и размерът на държавната субсидия, и широката палитра от други източници, на които политическите партии могат да разчитат, но към тях наред с това, трябва да добавим два други елемента: адекватен контрол, осъществяван от Сметната палата и възможност за безплатен достъп до обществените медии. Ако държавната субсидия се намалява, то е необходимо да бъдат отчетени и други елементи, да бъдат променени и други елементи в системата. Набързото разглеждане на тези промени сега, едва ли би довело до адекватен резултат.
Първо, бих искала по отношение на размера на държавната субсидия да отбележа: за какво е необходима държавната субсидия? За три ключови елемента: за поддържане на дейността на партийните структури, за адекватно осъществяване на предизборни кампании и да предотвратява зависимост на политическите партии от влиянието на корпоративни бизнес интереси.
Субсидия от нула лева или от един лев не би могла да осигури подобно съответствие на тези важни принципи. Същевременно субсидия от 11 лв. виждаме, че позволява някои изкривявания в системата за финансиране – неоползотворяване на субсидията, задържане в банкови депозити, предоставяне за благотворителност. Това са неприсъщи за дейността на политическите партии дейности.
Има множество модели за коригиране на размера на държавната субсидия. Един от тях например е регресивната скала, при който с увеличаване на броя на избирателните гласове, намалява размера на субсидията. Германия е един от примерите, Полша още по-ясна скала има по отношение на това финансиране. Така че едностранното свеждане на дискусията до един, пет или нула лева не е адекватно, когато разглеждаме подобен въпрос. Или ако бъде разглеждано, то трябва да се разгледа във взаимовръзка с другите компоненти.
Безплатният достъп до обществените телевизии е нещо, което съществува в класическа демокрация. Великобритания и дейността на работата на BBС са показателни в това отношение. Ако субсидията се намалява, то тогава всички участници би следвало да имат достъп до обществените телевизия и радио. Това е адекватният модел, който осигурява плурализъм и равнопоставеност на играчите.
По отношение на другия елемент, който е много важен и очевидно през последните два дни е обект на оживена дискусия – предложението за финансиране от юридически лица. Аз мисля, че трябва много внимателно да се разглежда този въпрос, като нестигматизираме въпроса за финансиране от юридически лица. Възможно е, но има две ключови изисквания, които трябва да бъдат предвидени тук: забрани и ограничения.
Забрани за финансиране от юридически лица. Тук трябва да бъдат предвидени забрани за фирми, които изпълняват обществени поръчки, изпълняват договори за концесии и други финансови взаимоотношения, които те имат с публичните институции. Фирми, които са с дялово участие – държавно или обществено, не би следвало да финансират политическите партии. Това е по отношение на забраните за финансиране от юридически лица.
По отношение на ограниченията. Няма, повярвайте ми, никъде няма практика в света, където няма ограничения за финансиране от юридически лица. Те са въведени именно, за да предотвратят огромното влияние на големи корпорации върху политическите партии и превръщането им в придатък на една или друга корпорация. Затова е въведено ограничението. В Закона за политическите партии до 2009 г. също определя подобни забрани и ограничения. Така че, ако се мисли за финансиране от юридически лица, то е важно и този елемент да бъде отчетен, да бъде съобразен.
Що се отнася до прокламирания през последните два дни американски модел на отворено финансиране. И аз вероятно, и колегата Даниел Смилов много ясно ще изразим нашата оценка и по-скоро мнение, базирано на фактите. Няма подобен модел с отворено финансиране. Подобен термин не съществува. Моделът на функциониране на политическите партии е различен в Америка, и в Европа. Те са електорални партии.
Партиите в Европа по традиция са партии, които поддържат свои структури, които имат нужда от финансиране, на първо място.
На второ място, не е вярно, че партиите могат да получават финансиране от юридически лица. От фирми и от профсъюзи е забранено финансирането. В Америка финансирането се случва по друг индиректен начин. Това е един своеобразен байпас на системата чрез political action committee и super-PAKs, super political action committee. Това е система, която заобикаля ограниченията за финансиране от юридически лица, от профсъюзи. Не трябва да се заблуждаваме, че съществуват неограничени възможности за финансиране, включително и в Америка.
Европейският модел, ако изобщо можем да говорим за един европейски модел, множество европейски модели съществуват в различните държави, е за въвеждане на ограничения както по отношение на дарения от юридически лица, така и по отношение на дарения от физически лица. Законодателството до 2009 г. съдържаше подобни ограничения – 30 хил. лв. лимит от едно юридическо лице, и до момента съществува ограничение за 10 хил. лв. за физически лица.
Ето това е важен кръг от въпроси, които би следвало да имате предвид, когато пристъпвате към гласуване на тази толкова важна материя. Ще си позволя да спра дотук моето изложение и да предоставя възможност на доцент Смилов.
ДОЦЕНТ ДАНИЕЛ СМИЛОВ (Доцент от Софийския университет, програмен директор на Центъра за либерални стратегии): Говоря тук като човек, който е защитил докторат по финансиране на партиите, съавтор съм на един от основните сборници за финансиране на партиите в Източна Европа.
Смея да кажа, че имам неинцидентна представа за функционирането на различни модели. Също така говоря като човек, който ясно изрази своята позиция преди референдума от 2016 г. Спомням си, че бяхме събрани с Ваня Нушева и други колеги от Политологичната асоциация в Народното събрание. Много ясно изразихме нашето експертно мнение както за мажоритарната система, така и за системата на финансиране на партиите.
От тази позиция смятам, че преминаването към една такава радикална смяна на българския модел, в момента е неоправдано. То се прави и по такъв спешен начин, за който не виждам причина. Тук всички сме съгласни, че няма спешен повод за такава промяна. Съгласни сме, че референдумът беше неуспешен и не може да бъде изтъкван като такава причина и въпреки това се бърза на основания, които от най-добра гледна точка са поне второстепенни. Затова молбата ми е наистина за намаляване на тази спешност и замисляне за последиците от тези промени. А последиците са доста радикални.
Вече беше казано, че моделът, който ще бъде въведен евентуално след Вашето гласуване, не е европейски. Това е така, защото европейските модели разчитат или на сериозно финансиране на партиите, или до безплатен медиен достъп, както във Великобритания. Нещо повече, във Великобритания има забрана за купуване на допълнително време.
Нещо друго, на което не се обръща внимание: в Германия публичните медии, като под „публични медии“ се разбират и частните, които имат публичен лиценз, също трябва да дават безплатен достъп по време на кампании на партии. Това също е нещо, което ние нямаме. Така че, когато мислим за пакета „Държавно финансиране“, да не мислим само тези пари, а да мислим за всичко, което им се предоставя.
Стана ясно, че този модел, който ще бъде приет, не е и американски. Абсолютно е вярно това, което беше казано, че в Америка има забрана от 1911 г. за корпоративно финансиране на федерални кампании. От 2010 г. това, което стана възможно, е корпорациите да водят собствени независими от партии и кандидати кампании, в които те да харчат неограничени пари от корпоративните си бюджети. Ние това ли искаме? Това е американският модел, който всъщност прехвърля контрола от кандидати и партии към корпоративни лидери. Това е нещо съвсем друго. То се прави в Америка въз основа на защитата на корпоративното право на изразяване на мнение. Това е друга конституционна традиция и да не я бъркаме с нея.
В бързането ще направим една такава каша, и тук съм съгласен с господин Цонев, който каза, че единственият ефект ще бъде засилването на корпоративните зависимости между българските партии и бизнеса. Имайте предвид, че Америка има този либертариански по своя характер модел – „отворен“ да го наречем, защото Америка е много плуралистичен огромен пазар. Там има много фирми, които се конкурират една с друга.
Българският малък олигополен пазар, където виждате, че в медиите имаме огромна концентрация най-малкото, като приложим този модел, ще направим партиите да изглеждат така, както изглеждат в момента българските медии.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз се извинявам, че се налага да Ви прекъсна и благодаря за изказаното мнение от двама Ви, но вече имахте възможността повече от 10 минути да направите своето предложение.
ДОЦЕНТ ДАНИЕЛ СМИЛОВ: Благодаря Ви. Ще спра дотук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинете, че пак вземам думата, но първо да се извиня на колегите, които говориха и изнесоха много качествена информация, полезна за нас, че в общия хор на защита на популисткия референдум съм пропуснал това, че наистина имаше НПО-та и отделни групи, които казаха истината на българското общество, но техният глас така или иначе беше задушен в общия хор на подкрепа за въпросния популистки референдум.
Да кажа още веднъж, че ние не прокламираме американския модел, а ние казваме, че е по подобие, защото, ако остане един лев, или нула, или два, или три, то е едно и също, просто това не е решение на проблема. Не е европейско решение, както каза доцент Смилов и колежката му, не е полезно за страната, ще доведе до зависимости и ние го предлагаме просто като заместител. Тъй като виждаме, че мнозинството иска друго, понеже народът искал друго. Нали това са аргументите?
Да кажа само - и с това завършвам, че аз съм политик от 90-те години, по-точно от 1991 г. Моделът беше въведен след една много широка обществена дискусия през 2001 г., но същинското му функциониране започна през 2005 г., 2004 – 2005 г. Да, аз съм участник в онзи и мога да потвърдя това нещо – за залисимостите, да го потвърдя не като хипотеза, а като реално битие.
И тук ще си позволя да кажа нещо: присмивахте се, иронизирахте доктор Доган, когато говореше за обръчите от фирми. Не знам дали сега иронизирате и разбирате какво е искал да Ви каже? Защото е много лесно да скочиш така, без да се опиташ да разбереш дълбочината на изказа и смелостта да го кажеш тогава, когато никой дори и не си е помислил да го каже. Така че моделът трябва да е обществен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Заповядайте.
МАРИАНА СТАНЕВА (Председател на Сдружение „Експерти на гражданското общество“): Ние подкрепяме намаляването на субсидиите за политическите партии, като същевременно обаче считаме, че за да се гарантира тяхното нормално съществуване и функциониране, следва да бъде въведен действително някакъв пакет от безплатни преференции, като например безплатно ползване на офиси, осигуряване на време в националните медии и така нататък. По този начин, от една страна, ще се гарантира тяхното функциониране и възможността на малките партии да оперират, а, от друга страна, ще се възпрепятства възможността за разходване на средства от субсидиите по начин, който не може да бъде одобрен от обществото или така нареченото нецелево разходване на средства. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря и аз.
Има ли други изказвания? Нямаме.
Продължаваме с предложението на народния представител Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев, което работната група не подкрепя.
Преминаваме към гласуване.
За – 2, против – 7, въздържали се – всички останали.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което работната група не подкрепя.
За – 7, против – 5, въздържали се - .
Предложението не се приема.
Следващите предложения са подкрепени по принцип и са отразени в § 2.
Предложение на народните представители Валери Симеонов и Христиан Митев, което работната група подкрепя по принцип по точки 1, 3 и 4. Те са отразени в § 2, но не подкрепя по т. 2.
В такъв случай гласуваме неподкрепената т. 2.
За - , против - , въздържал се - .
Предложението не е прието.
ДОРА ЯНКОВА: Госпожо Председател, една процедура може ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
ДОРА ЯНКОВА: Делегирам гласа си на господин Гечев. Отивам в Регионалната комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, което работната група не е отразила дали подкрепя.
Който е „за“, моля да гласува.
За – няма, против – , въздържал се – 7.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, което работната група подкрепя.
За – , против – , въздържал се – 7.
Работната група предлага създаването на § 2, който сега подлагаме на гласуване.
За – , против –, въздържал се – .
Параграф 2 е приет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
По § 3 има предложение на работната група, който касае изменения в Изборния кодекс, в които имаше огледални текстове на тези, които сега тук отпадат и следва да се коригират и там. Така че това всъщност са текстовете, които дават възможност на юридически лица и еднолични търговци да правят дарения на политическите партии и свързаните с тях. (Реплика.)
Това е Изборният кодекс.
Който е „за“ измененията, предложени в § 3, моля да гласува.
За – , против –, въздържал се – .
Параграфи 4 и 5 също са предложни от работната група и касаят изменение в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост, също свързани с текстовете, които току-що приехме по отношение на наемите.
Гласуваме едновременно параграфи 4 и 5, защото те са огледални в двата закона.
За – , против – 7, въздържал се – .
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, оттук нататък следват предложения на: народния представител Менда Стоянова, която иска изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане; Корнелия Нинова и група народни представители, които искат изменение по Закона за семейните помощи за деца; Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Халил Летифов е за централния бюджет и на практика поемане на разходите и таксите на децата в държавните и общинските детски градини; Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски по отношение на ДДС по Закона за ДДС; Корнелия Нинова отново по Закона за ДДС; Корнелия Нинова по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; Корнелия Нинова и група народни представители за изменение в Кодекса за социалното осигуряване.
Всички тези законопроекти, предложени от народните представители, нямат абсолютно никаква връзка с основния предмет на това, което ние гледаме, затова предлагам на Комисията тези точки да отпаднат от разглеждане съгласно съответния член от нашия правилник за организацията и дейността на Народното събрание. (Реплика.)
Предлагам го, ако сте „против“ аргументирайте се и гласувайте.
Предлагам тези точки да не се разглеждат и да не се гласуват, тъй като не са свързани по никакъв начин с основния предмет на промяната на Законопроекта, а именно субсидиите на политическите партии.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Законът за политическите партии какво е свързан с бюджета?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той е свързан, защото чрез Закона за политическите партии се коментира и решава проблемът с финансирането на политическите партии, който, за съжаление, се разполага в два закона.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Възразяваме. Сега започнахте вече, извинявайте, и текстове, които внасяме за обсъждане, Вие не разрешавате да се обсъждат в парламента. Вече дотам я докарахме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект, не се обсъждат и гласуват.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защо неща, които противоречат на здравия разум се обсъждат, а това – не може? Аз това не мога да разбера.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Член 84, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Слушаме Ви.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Този текст няма как да важи за Закона за държавния бюджет, първо. Второ, практиката на Народното събрание също го показва, защото нашата работа се определя от законите, от нашия правилник и от практиката. Тъй като по Закона за държавния бюджет законодателна инициатива има само Министерският съвет, при всяко отваряне на темата от Министерския съвет народните представители имат право на инициатива по цялото поле на Закона.
Този текст важи за законопроекти, за които народните представители могат да упражнят правото си на инициатива, неизползвайки внесения Законопроект, ако той е извън предмета. А тук народните представители няма как да внесат текстове по цялото поле на Закона, защото инициативата е на Министерския съвет само и единствено. Това – първо.
Второ, практиката, която имаме досега, цялата практика – при това наложена от ГЕРБ, защото преди ГЕРБ я нямаше тази практика, е, че независимо от предмета да се приемат всякакъв тип предложения включително. Какво има в предмета на един Закон за изменение и допълнение на Закона за физическите лица, та чрез него изменяме цялото данъчно законодателство? Практика, която Вие въведохте. Изменяме и Закона за корпоративното, и за ДДС, и абсолютно за всички. С един закон ние с Преходни и заключителни променяме следващи закони, без това изобщо да е в полето на действие на текста на основния закон, който е внесен.
Така че, предвид и първия аргумент, който ми е основен, предвид и практиката на Народното събрание, предвид и втория аргумент, аз смятам, че това е абсолютно неоснователно. По-добре е да намерите друго основание – да ги отхвърлите като мнозинство, отколкото да създавате прецеденти, които могат да бъдат тълкувани и ще бъдат тълкувани като законодателни своеволия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цонев.
Искам да прочета внимателно текста на чл. 84, ал. 2: „При второ гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 83, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.“
Това е за второ четене за народните представители, а не за основния Законопроект, внесен от народен представител или от Министерския съвет, който в неговите Преходни и заключителни разпоредби отваря друг закон. (Реплика.)
Господин Цонев, имахте думата да се изкажете, сега ще възразите с гласуване, ако обичате.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, аз ще го изразя и в залата, бъдеще сигурни, и в медиите ще го изразя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Естествено, че ще го изразите в залата.
Подлагам на гласуване съгласно чл. 84, ал. 2 предложенията, които Ви докладвах и които противоречат на обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект да не се обсъждат и гласуват.
За –, против –, въздържал се –.
Девет гласа на 10 – предложението е прието. Благодаря.
Гласуваме § 3 по вносител:
„Законът влиза в сила от 1 юли 2019.“
За – 10, против – 7, двама не участват.
Уважаеми колеги, прегласуваме заглавието на „Преходни и заключителни разпоредби“, които всъщност при това положение стават само „Заключителни разпоредби“.
За – 10, против – 7, двама не участват в гласуването.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,01 ч.)



Председател:

Менда Стоянова