---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л

№ 95

На 11 юни 2020 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19/27 май 2020г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-50/4 юни 2020г., внесен от Валери Симеонов и група народни представители.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51/5 юни 2020г., внесен от Даниела Дариткова и група народни представители.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19/27 май 2020г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-50/4 юни 2020 г., внесен от Валери Симеонов и група народни представители.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51/5 юни 2020 г., внесен от Даниела Дариткова и група народни представители.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Имаше молба да разменим точките и Законопроектът за публичното предлагане на ценни книжа да стане точка трета.
Моля да гласуваме промяната.
За – 17, против и въздържали се няма.
Промяната е приета.

Започваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА, № 054-01-50/4 ЮНИ 2020Г., ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Господин Симеонов, заповядайте да го представите.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! На Вашето внимание представям Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта, за който най-общо мога да кажа, че това е продължение на една обща инициатива, която поде нашата управляваща коалиция, за ограничаване на вредното въздействие на хазартната зависимост върху българското общество.
Според нас след изключително полезната промяна, свързана с прехвърлянето на лотарийните игри в правомощията на Спортния тотализатор, сега Ви предлагаме втора стъпка в тази посока, а именно: смисълът на предложението, което поднасям на Вашето внимание е ограничаването на казината, игралните зали и игралните автомати. Доколкото самостоятелно се разполагат някъде, този тип хазартни игри да бъдат ограничени само в хотелите с категория пет звезди, само в курортни комплекси по националните курорти по приложение, което ще е заложено към Закона, и по периферията на държавата на разстояние повече от 20км от граничните контролно-пропускателни пунктове.
Основната идея на това предложение е да бъде намален броят на игралните зали и казината, които напоследък придобиха доста мащабно разпространение, особено във вътрешността на страната, в малки градове, в областни центрове.
Реално към момента ситуацията е такава, че на определени места в областните градове има игрални зали на по 50м, нарушават се досега действащите изисквания на Закона за отстояние от учебни заведения – по малко от 300м, и като цяло това разпространение е доста мащабно. Всичко това по никакъв начин не допринася за психическото здраве на нацията, а точно обратното. Хазартната зависимост, характеризирана от Световната здравна организация като заболяване, бих казал, взема все повече жертви. Изразът не е силен, тъй като криминалната хроника показва едно нарастване на случаите на тежки престъпления, свързани с хазартна зависимост, кражби, грабежи, има посегателства и върху човешки живот, семейни насилия, немалко самоубийства. По едно от последните изследвания на БАН склонност към самоубийства имат половината от хазартнозависимите. Намаляването на тази зависимост би трябвало да бъде основна цел на всяко управление и задача на законодателния орган на държавата.
В тази връзка внасяме тези предложения, като определяме срок за преустановяване работата на тези хазартни обекти, които не отговарят на така внесения закон, до 2025 г. С други думи, даваме възможност постепенно да бъдат редуцирани, изместени или пък затворени съответните зали и казина до 2025 г.
Предлагаме също в Преходните и заключителните разпоредби лицензите на тези казина, игрални зали и обекти, които изтичат по естествен път, да не бъдат подновявани, така че да няма и рискове от сериозни финансови искове към държавата, дела и неустойки от своя страна. Това е смисълът на Законопроекта, който Ви предлагаме.
Апелирам към Вашата подкрепа! Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Предлагам и другия законопроект да представим и дебатите да вървят общо.
Аз ще кажа две думи по Законопроекта. Той не съдържа някакви драстични промени. Единствената, най-важна и административна промяна, е, че Държавната комисия по хазарта, която беше самостоятелен колективен орган към министъра на финансите, с членове, посочени от различни институции НАП, ДАНС и така нататък, да се преобразува в Държавна агенция по хазарта към Министерския съвет с председател, който да бъде едноличен орган на управление или упълномощено от него лице, да издава всички актове, които досега се издаваха, и решения, които се вземаха от колективния орган. Целта на промяната е по-високо ниво на контрол и най-вече на отговорност на този, който взема решенията, тъй като сме свидетели на резултатите от колективната безотговорност на Комисията до този момент.
Друго съществено в Законопроекта няма, освен едни нови членове от 10б до 10е, свързани с отговорното залагане, с които Вие сте се запознали. В общи линии, това е основното по този законопроект. Нямам какво друго да кажа по него.
Ако някой от колегите има нещо да допълни? Няма.
Ще отговаряме на въпроси, ако има такива.
Получихме становища и по двата законопроекта. Те са качени на сайта и Вие предполагам сте ги видели. Тук имаме представители и на бранша, които вероятно ще вземат отношение, ако желаят.
Преминаваме към дискусия по двата законопроекта едновременно.
Който желае, моля – имате думата.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Малко увод преди да анализираме това, което се предлага. Първо, нека да е ясно, че стигаме до тези законопроекти след провала и загубата на 700 млн. лв. според нас от едноличния отговорник, който назначава Комисията по финанси, министърът на финансите, който каза, не ние, че действащият закон е чудесен, но не е изпълнен добре от Комисията по хазарта. Така че това, което се предлага тук като смяна, няма нищо общо със Закона, както казва министърът на финансите, и става дума за загуба на 700 млн. лв. в бюджета на Република България, което във всяка европейска страна, както и в нашата, би предизвикало страхотен скандал.
Първо, по ред на номерата на колегата Симеонов. Колега Симеонов, и друг път към казвал, а това се споделя и от моите колеги: ако зависи от мен лично, предполагам, че и моите колеги ще се присъединят, въобще не трябва да има никакъв хазарт в България, както в повечето страни. Всичко това, което казвате в мотивите – за зависимости, е абсолютно вярно. За голямо съжаление, също така е вярно, че навсякъде хазартът върви с проституция, с наркотици и с престъпления, без изключение. Така че, когато се смятат приходите от хазарта, трябва да се смятат и разходите на държавата. Но, тъй като сме и обективни, прегледът на законодателствата на страните – членки на Европейския съюз показват, че парите са по-силни от морала в редица случаи и някои страни, в които е бил забранен хазартът, правят крачка назад и при силно регулиране започват да го разширяват – Франция, Испания, Германия и други. И изглежда, че от тази гледна точка ние не можем да бъдем особено различни, колкото и да ни се иска. Това е първо.
Второ, в предложението на господин Симеонов няма никакви разчети. Не знам какви са причините. Ако може, между първо и второ четене, да представите някакви сметки, защото все пак в крайна сметка…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: От Министерството на финансите дали имате нещо по темата?
Те имат и ще кажат. Ние ги помолихме да направят.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Към момента такива сметки няма, тъй като това няма отражение върху бюджета.
На следващо място, след като веднъж е разрешен хазартът, ако е разрешен, той трябва да бъде регулиран като във всяка европейска страна. Тук възниква въпросът, че Вие предлагате хазарта да се изнесе от територията на страната и да се ограничи само върху големите туристически комплекси, Черноморието, планинските и морски курорти и петзвездните хотели. Това няма ли да ги постави в неравностойно положение?
Ако човек е толкова зависим, не вярвам нещо да го спре да отиде да играе на няколкостотин километра. Тези, които са бедни и се ползват от хазарта, са тези, които трият талончета, но тези, които играят в казиното, след като летят от Израел до България, не съм сигурен, че нямат да отидат от София до Бургас или до Варна. (Реплики.)
Така че не съм съвсем сигурен в тези аргументи. При условие че няма разчети… Ако представите допълнителни разчети… Все пак Вие предлагате ограничение на хазарта, колкото и да е спорно то, поради което най-вероятно от нашата група ще се въздържим и ще изчакаме Вашите разчети. Ние ще се опитаме да направим допълнителни разчети, за да видим дали това ограничение си струва, като преценим ефектите – морални, социални, финансови, защото все пак и бюджетът разчита на тези постъпления.
Що се касае до предложението на колегите от ГЕРБ.
Уважаеми колеги, изслушайте ме внимателно! Аз не знам кой е писал тези мотиви – изглежда сте ползвали някакви експерти, но тези мотиви, меко казано, са подвеждащи и подвеждат българския парламент и пленарната зала. В пленарната зала аз в детайли ще Ви изнеса данни.
Вие кого заблуждавате? В нито една страна – членка на Европейския съюз управлението на хазарта не е към Министерския им съвет. Кого лъжете с примерите, които сте дали тук? Вие мислите, че ние не ползваме езици и не знаем икономика ли? Че не можем да влезем в регулаторните органи и да им видим законодателството ли? Аз съм изключително възмутен! Какви примери ще ми давате Вие тук с Франция и с другите? Вие не знаете ли какво става в Дания? В Дания в това оторити, което Вие наричате, и директорът е към Министерството на данъците. Директорът се избира от министъра на данъците. Аналогично при нас е министърът на финансите.
След това – във Франция и в Дания има определени игри, които са към Министерството на вътрешните работи. Във Франция е министърът на бюджета. Даже при конните надбягвания участва освен Министерството на вътрешните работи, Министерството на бюджета и Министерството на селското стопанство.
В Германия регулирането на хазарта става на провинциално равнище от Министерството на вътрешните работи – покерът от вътрешните работи, залозите от вътрешните работи. Обръщам внимание – това е Министерството на вътрешните работи на съответната провинция, а не на федералното правителство.
Същото касае и Австрия – Министерството на финансите, Белгия – Министерството на икономиката, Хърватска – Министерството на финансите. Така че с примерите, които сте дали тук, подвеждате – няма такова нещо. Имате много здраве! Първо, недейте да лъжете!
Второ, подвеждате, да не кажа лъжете, и затова колко страни имали еднолично управление и колко имали колективно. Вие шегувате ли се, питам аз?! Има индивидуално, с утвърждаване на съответното министерство, а не правителството във Франция, Германия, Литва, Малта и Швеция. Колективно е, ще Ви цитирам: Австрия, Белгия, Хърватска, Чехия, Естония, Финландия, Великобритания, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Холандия, Полша, Португалия, Словения, Испания подчертавам, а Вие твърдите обратното с тези примери, които давате, че повечето били с еднолично управление.
Имате много здраве! Отношението е 3:1 в полза на колективното управление. Въобще мотивите Ви отпадат. Трябва да признаете, че е пълен провал Комисията по хазарта към министъра на финансите, който трябва незабавно да си подаде оставката заради 700 милиона загуби, и да не ни предлагате тук „шменти капели“ как били в другите страни, тъй като ние също можем да четем.
И ще Ви извадим страните една по една, така че мотивите Ви отпадат. Вие нямате мотиви! Вие предлагате Министерският съвет – правителството на България, да се занимава с хазарта. Вие сериозни ли сте? Като коя страна? Търсих в Африка, но и там не можах да намеря. Питам има ли една страна – членка на Европейския съюз с такова управление? Отговорът е, че няма. Намерете и кажете коя е, защото Вие тук лъжете, че има такива, а то няма.
Така че недейте да се опитвате да излизате от трагедията в управлението на хазарта и регулирането с някакви недомислици, които ни предлагате тук. Вместо Горанов за хазарта да отговаря кой – Бойко Борисов ли? И каква ще е разликата, питам аз? Къде има такава отговорност? Премиерът вместо да се занимава с управлението на страната ще се занимава с какво? Да Ви регистрира блекджек ли и казина?! Така че ще гласуваме категорично против. Предлагате „шменти капели“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване, включително и гостите, ако желаят?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Благодаря.
Повечето от аргументите, що се касае до ограничаване предлагането на хазартни услуги, колегата Гечев ги каза, но според мен, при положение че се дава възможност… Първо, имам един принципен въпрос: или подкрепяме като цяло хазарта и хазартните игри, или не? Тоест или приключваме всичко, или позволяваме такива възможности. От тази гледна точка забелязвам една непоследователност в законодателството на България и в промяната му на тема хазарт. Ние, от една страна, приключихме тези игри с търкането на билетчета от един или няколко частни оператора, дадохме ги на Спорт тото, а преди няколко дни четох, че те включително започват да сключват договори с хранителни магазини, където пак да се предлагат билети за търкане. Тоест едно към едно – има зависимост към хазартни игри на населението. Нали разбирате, че хората не разграничават дали ги предлага държавен или частен оператор. От тази гледна точка поне аз виждам голяма непоследователност.
Второ, всички знаем, че бизнесът, включително хазартният, е изключително адаптивен. От една страна, като позволяваме и даваме разрешение в петзвездни хотели да бъдат разполагани казина и игрални зали, а в момента в България в почти всички областни центрове има петзвездни хотели, казвам почти всички, като имаме предвид че две трети и повече от населението живеят в областните центрове, на тези хора няма да им бъде ограничен достъпът до казина. България е малка страна и където и да се намираш за по-малко от час можеш да стигнеш до областен център, където ще има петзвезден хотел, където със сигурност ще бъде открито казино, докато на други места няма възможност, или до граничен пункт. По какъв начин ние ограничаваме достъпа на хората до тези игри и съответно намаляваме тяхната зависимост? Още повече, при положение че по този начин ограничаваме особено малките оператори. Повярвайте ми, до две-три години на много места ще бъдат построени специално петзвездни хотели, така наречените хотели – казина, където тези игри ще бъдат развивани и Законът го позволява. Тогава какво – отново ще променим и ще премахнем петзвездните хотели? А, и както колегата Гечев каза, някой като има такава зависимост няма да му е проблем да се качи на колата, да шофира един час и да стигне до хотел. (Реплики.) Същата работа – да. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Тук чух много въпроси за нашия законопроект.
Първо, всяка една уредба, без значение дали става въпрос за Закона за хазарта или за друга сфера, не е черно-бяла. Няма как да вървим към абсолютно тотална забрана, без да отчитаме всички фактори. Професор Гечев го каза също по отношение на приходите. Все пак от хазартната дейност има приходи, има развитие в туристическите комплекси в курортните места. В момента и при сега действащата уредба има достатъчно платежоспособни и богати туристи, които не страдат от хазартна зависимост, които имат хоби, така да кажа, да играят в подобни казина и в подобни игрални зали.
В никакъв случай не мога да се съглася със заключението, че навсякъде, където имало петзвездни хотели имало казина. Първо, това не е вярно, въобще не е вярно – не навсякъде, където има петзвездни хотели има казина. Не е толкова лесно изграждането и преустройването на хотел, така че в него да бъде изградено казино – имам предвид на съществуващ хотел. И тези пророчески виждания – как след едва ли не в 2025 г. цялата страна ще е застроена с петзвездни хотели с казина, ми се струва малко неоснователно и нереално.
По отношение на тези хора, които страдат от хазартна зависимост, една много голяма част от тях са от нискодоходните групи. Аз не виждам и не си представям това, което Вие казвате, освен ако не говорим за по тежката форма – за така нареченото патологично разстройство и патологична зависимост. Извън този съвсем малък процент, според статистиката, кръг от хора, не вярвам всички останали да тръгнат да пътуват стотици километри до местата, където ще бъде разрешен такъв хазарт. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Симеонов, заповядайте.
После ще помоля от Министерството на финансите, ако има данни, да вземете думата – за страните и за видовете управления на хазарта.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще продължа оттам, откъдето свърши колегата. Не само че не ни се вярва един социално слаб и беден човек да тръгне да пътува от Кричим до Пловдив и обратно, за да играе хазарт – той просто няма … (Реплика: „В единствения петзвезден хотел“),… да, в единствения петзвезден хотел, няма да го направи, просто защото няма да му стигнат парите.
В момента точно тази група от най-бедни хора, които разчитат в голяма степен на късмета, защото не са имали много удачна съдба в живота си, не разполагат с такива средства за транспорт или за каквото и да било друго. Те в момента отиват, играят, последните няколко лева си залагат, въртят ротативките, изгубват тези пари и пак излизат вънка, и пак започват да просят, да крадат и какво ли още не. Така че няма особено сериозна логика от моя гледна точка.
От друга страна, също така бих Ви предложил все пак да промените погледа си върху живота, защото животът не е само черно и бяло, не е само хубаво и лошо. Вие сте млад човек, не знам дали сте семеен, но недейте да очаквате да се ожените за най-хубавата жена. В много случаи е по-добре жената да бъде добра, работлива, интелигентна, съпричастна и добра майка, отколкото да бъде Анджелина Джоли или някоя друга – разберете. Вие ще разберете това – още малко, може би няколко години Ви трябват, за да го видите. По същата логика: означава ли, че ако една партия не успее да събере толкова подкрепа, за да управлява държавата, тя трябва да се откаже още от участие в политиката? Тогава ударът ще бъде върху Вашата партия. Това, естествено, в кръга на шегата.
Прав сте по отношение на това, че не би трябвало да се допускат обекти на Спортния тотализатор в хранителни вериги. Ако позволите, ще направя някои забележки и по внесения от колегите законопроект. Тук сте прав, но все пак ще апелирам и към Вас, и към отсъстващия господин Гечев, и към останалите Ви колеги. По принцип Вие казвате, че поддържате такава инициатива за борба с хазартната зависимост. Молбата ми е все пак в случая да подкрепите този законопроект, който точно това цели – ограничаване на зависимостта и поставя материалната изгода на заден план, пред моралния ангажимент на хората, натоварени с това да творят законите и с отговорността от избирателите. Ние с това сме натоварени.
И не би трябвало да се колебаем между финансовите приходи, от една страна, и моралните ни ангажименти. За това, което каза господин Гечев, че тази преценка – да видите какви са загубите за бюджета, и тогава, да решите, аз все пак апелирам към Вашата съвест, към Вашия морал. В края на краищата става въпрос за една сериозна хазартна зависимост, за едно сериозно заболяване – бих казал пандемия, към което ние имаме ангажимент да го ограничим или да го възпрепятстваме като представители на обществото, избрани с избори.
Също така, аз няма да коментирам другите, а само нашия законопроект. Не виждам някаква неравнопоставеност в това, че част от обектите ще останат в курортите и в контролно-пропускателните пунктове на границата със страната и вътрешността. Това е въпрос на законодателно решение и не виждам някаква неравнопоставеност. Всеки, който например реши да продължи да се занимава с хазарта, трябва по силата на Закона да затвори обекта си примерно до 2022, 2023, 2024г., и би могъл да пренасочи инвестициите си, има достатъчно време, към курорти, към КПП-тата и така нататък. А това за петзвездните хотели някак си не звучи сериозно, че ще тръгнат да правят петзвездни хотели, за да направят казина в тях, защото ще печелят едва ли не повече от казината, отколкото петзвездните хотели. Ако беше така, към настоящия момент всички петзвездни хотели на държавата щяха да имат казина. Знаете ли колко са казината в петзвездните хотели в България в момента? (Реплики при изключен микрофон.) Да, но те и до момента биха могли да печелят, ако толкова много се печели, и за тях би било по-добре да направят казина към тези хотели, да печелят допълнително, но не го правят. Те в момента в страната са само четири – четири петзвездни хотела. Четири! (Реплики.) Много сериозно ограничаваме!
Така че още веднъж апелирам към Вашата група да подкрепи, да не постъпи както предния път. Предният път Вие не подкрепихте Законопроекта за прекратяване дейността на частните лотарии, а сега виждам, че отчитате, че това е положително. Поне така прозря от Вашите думи, че го подкрепяте. Този път апелирам наистина да вземете едно правилно решение.
Сега по отношение на Законопроекта на колегите. На мен ми направиха впечатление няколко промени в чл. 14, които някак си не мога да приема. Едната промяна е свързана с това, което господин Тишев правилно маркира. Аз не мисля, че трябва да се позволи на Българския спортен тотализатор такова мащабно разширяване на обектите си, на дейността си през наемане на обекти, в които да не работи нает от Спортния тотализатор персонал. Това създава условията да се повтори схемата на Национална лотария – на Лотария България, и да се получи едно такова мащабно разпространение, което в никакъв случай не кореспондира и не отговаря на целите на законопроектите, които сме прокарали предишния път и сега. Напротив, ние категорично и ясно казваме: искаме да ограничим хазартната зависимост. Не сме съгласни да се разширява броят на обектите безконтролно и със законови облекчения, в мащабите, които бяха заели преди, когато операторът на лотарийните игри беше частна фигура. Ние не търсим това със Закона – обръщам се към представителя на Спортния тотализатор. Напротив, търсихме и ограничаване на рекламата, което видимо вече е резултат, това което се опитахме през 2018г. да направим, търсихме ограничение на хазартната зависимост, което става чрез ограничаване предлагането на тази дейност. Така че нещо не сме съгласни с това предложение в Закона да отпадне изискването за нает персонал от Спортния тотализатор.
Също така не ми прави добро впечатление това, че вкарвате в чл. 14, ал. 1 и допълнителни правомощия по организиране на залагания върху случайни събития, залагания свързани с познаване на факти, игри онлайн в игрално казино чрез Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“. Чакайте сега! Ние поначало – нашата философия и философията на Закона до момента, а сега и на този, който предлагаме, е, чрез хазарта да се финансира спортът – един път директно и втори път чрез реклами. Ако се въведе залагане върху случайни събития – какъв е смисълът от реклама върху тези случайни събития? Трябва да се залага върху спорт – не трябва фактически да се позволяват залагания върху спортни мероприятия, за да може един път спортът да бъде финансиран с приходите от хазартната дейност, а втори път, към тях по естествен начин да се насочи рекламата. Сега какво предлагат? Към случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти. В тези залагания ли ще правим реклама? Какъв е смисълът от това?
Така че, колеги, предлагам също да преосмислите този текст – в чл. 14, ал. 1, с разширяването на спектъра на дейност на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“.
И след това – последно вече, в ал. 2 не мога да разбера защо залагате и нов текст, с който разширявате дейността на Спортния тотализатор, като му давате възможност да използва устройства за самообслужване? Какво целите, не мога да разбера? Значи, нашата основна цел е: ограничаването на хазартната зависимост и ограничаването като цяло на хазартните игри. Вие отивате към едно разширяване, при което да няма служители, да няма наети обекти, а това подменя промените, които успяхме да прокараме при предишното разглеждане на Закона, с предишния законопроект.
Добре би било, по мое мнение, да съсредоточите усилията и енергията си върху лотарийните игри, за които сме Ви дали право. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте да ни кажете разчетите. Нали казахте, че имате готовност, за загубите, които евентуално ще се получат от бюджета, както и по отношение на това в кои европейски страни по какъв начин е организиран хазартът като управление и контрол.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: По отношение на разчетите, загубата в годишен размер на приходите от данъци и осигуровки на лицата, на които се предлага, със Законопроекта на господин Симеонов да бъде преустановена дейността и да бъдат закрити обектите, е от данъци в размер на 60 милиона лева. Това са данъците, които са внесени през 2019г. (Реплики.) Не, това са само за обектите на казина и игрални зали, които са във вътрешността на страната, извън тези, които са предвидени в Законопроекта. (Реплики.) Включва само данъци, данъчни приходи – данък върху доходите на физическите лица – около 10 милиона, корпоративен данък или алтернативния по ЗКПО – 50 милиона, има някаква минимална сума внесена през 2019г., която е с някакви хиляди данък върху дивидентите, осигурителните вноски, които са внесени през 2019г. от тези лица, чиито обекти сега се предлага да преустановят дейност – след 2025г., са около 25 милиона – 15 милиона са за бюджета на общественото осигуряване, 6 милиона и 200 хиляди за бюджета на Здравната каса, и 3 милиона и 600 за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Тези обекти, които са във вътрешността на страната и които се предлага да преустановят дейност, са 637 обекта. Лицензиите им изтичат най късно в 2030г. – след 10 години. Значи, ако Ви интересува, имаме справка – може да я предоставим по електронен път, на обектите по години точно кога им изтичат лицензите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам въпрос, ако позволите, за лицензите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чакайте, има още.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А, помислих… Извинявайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (МФ): Може ли само да обясня? Всъщност са посочени данъците, тъй като казината и игралните зали не заплащат държавната такса и заплащат алтернативния данък, който е по ЗКПО, всъщност на игрална зала или на игрална маса на тримесечие – това е 50 милиона. (Реплики при изключени микрофони.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: 75% ще бъде намалението по наши сметки, 25% остават. Тези 60 милиона ставки…
КРАСЕН КРЪСТЕВ: 75% от данъците и таксите или от бройката на казината или игралните зали?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: 75% ще бъдат намалени игралните зали и казината, 60 милиона е стойността в данъци и такси.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Мен ме интересува стойността. Аз питам Министерството на финансите стойността към данъчната, защото Бюджетна комисия сме все пак трябва да го разгледаме по ….
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, разбирам. 60 милиона са 75-те процента.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: 75% от игралните зали и казината, което е различно от данъците и таксите, тоест от приходите. Аз искам…
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ще отпаднат 60 милиона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи, просто ни трябва колко е алтернативният данък за 2019г. Имаме ли го за цялата година?
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Аз искам общите данъци и такси, които са от всички казина и игрални зали. (Шум в залата.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, моля Ви! Моля Ви. (Реплики.)
Чакай. Ето сега питаме Министерството на финансите има ли данните за данъка, алтернативния, който е внесен през 2019г. от всички?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не сме вадили такава информация от информационната система. Тези 50 милиона са само за обектите, които биха били засегнати. Но не за всички.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Още едно уточнение. Ако може още едно уточнение, защото това, което разбрахме от дебата, е, че Министерството на финансите ще подготви такава справка включително до влизането в зала на Законопроекта. Ако може да я направят включително по години, защото в Законопроекта е записано поетапно спиране на разрешителните до 2025г., което означава, че тежестта върху фиска няма да бъде в първата година, а ще бъде поетапно по години и съответно колко за всяка година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Мисля, че това е правилното. Направете, моля, една такава справка общо колко е намалението и как по години ще се отрази то.
А имаме ли данни, само още една секунда, имаме ли данни за броя на работещите в тези обекти? (Реплики.) Но можем да извади – да? Нека да извадите и такива данни. Вие ще кажете – ама те нека ги извадят от Образец 1.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги от Министерството на финансите и колегата Симеонов, един от въпросите, който Вие основателно поставихте, беше за изтичането на лицензите. Тук обаче чуваме от Министерството на финансите, че те ще изтичат 2030г. Правилно поставяте въпроса, а аз ще отворя една скоба, защото одеве пропуснах да кажа аргументи за одържавяването на лотарията в едната и в другата посока. Ако не сте видели, Ви казвам и мога да Ви дам материали, беше първо, срещу Вашето предложение за лотарията, че навсякъде в Европейския съюз, където от 28 страни, прегледах 20-тина, лотарията е монопол, безспорно. В някои страни е държавен, в други е частен. Франция от 1 януари тази година раздържавява, приватизира държавната лотария, като си оставя държавен дял вътре с представител, който все пак да има наблюдение. В Германия все още е държавен монополът.
Не само в медиите се появи притеснението за бюджета и затова въпросът ми към Министерството на финансите е: има ли разчети Министерството на финансите с юридическия отдел, колко би струвало евентуално, ако ние трябва да плащаме за отнети лицензи, в това число и по новото предложение? Ако е до 2030г., това значи, че на практика те ще си действат до 2030г. Да, или 2025г. Ако ще се приложи веднага законът това значи ли, че изключваме варианта, при който ще се прекрати лицензът, а държавата ще плаща компенсации – това и вносителите да кажат, или, както казахте, запазваме изтичането на лицензите 2025 – 2030г., и тогава? Защото това е въпрос на много пари. За това Ви питам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, лицензите изтичат до 2030г. До 2025г. изтичат повече от две трети от лицензите. Правили сме някаква груба сметка. Това, което остава като инвестиции, за които би могло, евентуално, да има претенции, е някъде от порядъка на 60 милиона – 60-70 милиона. Обаче това е на база на общите инвестиции, които са заложени до 2030г. А инвестициите на едно казино, което примерно е започнало да действа 2020г. или 2015г., то голяма част са изплатени. Как ще докажат това, че инвестициите не са изплатени – нали зависи от оборотите, зависи от дейността до момента как е било, балансите как са? Така че в най-тежкия случай това са сумите. Ако приемем, че нищо не е изплатено от 2025 до 2030г., тези казина, които ще работят и вземем целите им инвестиции, са около 70 милиона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Само да добавят нещо от Министерството на финансите и ще Ви дам думата да се изкажете. (Реплики при изключени микрофони.)
Заповядайте.
АНГЕЛ ИРИБОЗОВ: Ангел Ирибозов от Българската търговска асоциация на производители и организатори от игралната индустрия. Значи, достатъчно черен пиар чухме за хазарта, но това е една добре регулирана индустрия в световен мащаб, който генерира 500 милиарда приходи, върху които се плащат данъци.
Аз не знам колко от Вас, уважаеми господа народни представители, са изследвали проблема с хазартната зависимост, но хазартната зависимост действително съществува, както съществува зависимост от алкохол, зависимост от наркотици и пътят за справяне с тези зависимости е не чрез забрана, а чрез превенция. 80% е чрез превенция – това, което се предлага в Законопроекта на ГЕРБ. Ако Вие смятате, че забранявайки залите дори от утре, тези, които са във вътрешността на страната, не, господин Гечев, няма да се качат на колата да отидат да играят примерно във Варна, а просто ще се организират нелегални зали – така, както… (Реплики.) И онлайн, но крими контингентът ще навлезе в този сектор и колко ще бъдат бюджетните средства, обществените средства необходими за справяне с нелегалния хазарт? Казвам Ви: в Русия е забранено, но в центъра на Москва има нелегални казина. В Турция също в центъра на Истанбул има. Израел е строга, високо полицейска държава, там също освен, че идват туристи тук, там също има нелегални казина.
Вие, предполагам чухте, че в момента, в който поради пандемията се затвориха игралните зали на третия ден хванаха нелегално казино в едно мазе. И когато някой, който има зависимост, отиде в едно такова мазе при кримиконтингента няма кой да се погрижи за тази зависимост. Това е големият проблем. Това е жестокото. Реално погледнато тези, които са зависими Вие ги оставяте на едно място, където никой не може да им помогне.
Най-добрият начин за справяне с нелегалния хазарт е легалният. Мога да Ви дам един пример – в Украйна президентът една година не може да прокара Законопроект за легализация на хазарта, защото там има криминални структури, а в бюджета са бюджетирани 9 милиарда гривна, което е 300 млн. евро, и този закон не може да мине. Вероятно има породени и някакви лобистки интереси. Тоест, общественият интерес не е в полза забраната на хазарта. Превенцията е. (Реплики.) Лобисткият интерес на нелегалните зали ли говорите? (Реплики.) За този законопроект не мога да кажа, че има лобистки текст, но може да има такъв прочит. (Реплики от Валери Симеонов.) Господин Симеонов – да… (Реплики: „Кой ще спечели от този законопроект?)
АНГЕЛ ИРИБОЗОВ: Може би собственици на хотели, които са петзвездни. Няма много такива, но пазарните условия и свободната стопанска инициатива ще бъде променена в полза на собствениците на такъв тип хотели, които, знаейки, че един хазартен оператор няма къде да отиде, биха могли да се възползват от това и съответно да създадат съвсем други пазарни условия за осъществяване на тази дейност на операторите. Бих казал: наемни условия и така нататък. Тоест за това говорим.
Най-важното е, ако действително мислите за превенцията на хазартната зависимост, ние от 2008г. говорим за отговорното поведение на операторите. Да, прокара се текст в Закона, където действително операторите плащат едни такси за отговорна игра, за отговорен хазарт, но мероприятия по тази дейност, която реално погледнато е свързана със зависимостта на тези, които влизат в залите, защото за разлика от зависимостта на алкохолика, ние познаваме целия път до стигане на зависимост. Недейте да мислите, че някой, който става зависим вътре в залата, е приятен за нас също. Той е също, например като алкохолика, който влиза в ресторанта, почва да вика, да чупи, да троши. Тоест, ние самите нямаме интерес от това нещо. Необходима е де-факто политика на превенция, за която реално е необходима – както се казва и помощта в Законопроекта, която действително е разписана от ГЕРБ.
Ние говорим на нашите форуми, пращали сме изследване на всичките колеги от бранша що е то аджеба хазартна зависимост и как да се превентира. Достатъчно черен пиар има, но мисля, че не е това начинът. Забраната не е довела до нищо добро. Дайте да забраним и Ви гарантирам, че утре ще се намесят криминални структури.
Колко ще бъдат бюджетните средства – 50 млн., 100 млн. лв., които ще са необходими да се справим с нелегалния хазарт след това? Сега има предлагане и всеки, който иска, действително може да отиде в някоя зала. Има ли такъв разчет, колко ще бъдат бюджетните средства за справяне с нелегалния хазарт, който ще възникне след това, вътре на територията на страната?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Ирибозов, първо, бих Ви препоръчал да спрете тези внушения за лобизъм. Правите ги, където седнете и където станете. Не е коректно. Никои от нас, вносителите на Законопроекта, не си е позволявал да дава определение на субектите, които в момента извършват хазартна дейност, доколко те са свързани с криминалния контингент, доколко състоянието, с което са създали тези обекти, е законно натрупано и придобито? Никой не си е позволил такива квалификации. Тъй като на всички ни е ясно, че както във всеки бизнес и там работят почтени хора.
Това внушение за лобизъм, от една страна, второ, пак се опитвате –тук пред сравнително компетентни хора, да правите внушение, че се забранява хазарта. Не се забранява хазарта! Той се размества – географски. Чисто географски се размества. Вместо да отидете, както казвате Вие, да попаднете в ръцете на някой изключително лаком, алчен собственик на петзвезден хотел, Вие спокойно – за една десета от парите вероятно, може да изместите своята дейност в едно Лесово, в един Тутракан. Защо не? Те там са клиентите. В Малко Търново отидете – там са клиентите. Карат ги с рейсове от Турция, колкото искате. Вие, приятно ще се изненадате да видите, колко много клиенти ще посещават Вашите обекти там. Ние Ви даваме това право. (Реплики.) Никой, по никакъв начин не Ви ограничава.
АНГЕЛ ИРИБОЗОВ: На оградата – казиното, това е…
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: То и в момента там има казина. Заповядайте, ще Ви заведа, аз съм от този регион.
АНГЕЛ ИРИБОЗОВ: Знам, разбира се.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Мога да Ви предоставя даже и условия там да си изградите, такова. (Реплики.) В кръга на шегата, естествено. Не мога да приема това, че едва ли не ще се даде картбланш, ще се даде поле за действия на кримиконтингента. Не е така!
Кримиконтингентът и сега действа. Ако не знаете, всяка година има по няколко дела срещу незаконни казина и незаконни игрални зали. И в момента съдебната система се занимава. След като Вашият бизнес е толкова добре структуриран, толкова добре организиран и регулиран, както казвате, защо и в момента има такива незаконни обекти? (Реплики.) Значи не може да се покрие целият спектър от хазартна зависимост. Има такива случаи. Може да Ви дадем данни – да. Даже, колегата ми показва, такива случаи. (Реплики.) За такива случаи ще Ви дам после обяснение.
АНГЕЛ ИРИБОЗОВ: Това по времето на пандемията ли е?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВО: Нека да завърша. Аз не съм Ви прекъсвал.
Все пак само общи приказки за превенция, без да казвате как я виждате тази превенция, някак си не върви. Не звучи сериозно.
Добре структуриран, добре организиран бизнес, спокойно може да се преструктурира и преорганизира, защото не се забранява този бизнес. Дава се възможност да се насочите в други посоки – там, където имате реални клиенти и които клиенти не са от бедните и ниските социални слоеве на българското общество. Там са в по-малка степен засегнати от това.
Така че не намирам сериозна аргументация във Вашето изказване, че в мазетата щели да се създават и какво ли още не. Пак Ви казвам: ние не забраняваме хазарта. Просто го пренасочваме.
Внушението също, което даже и в изказванията на други колеги прозвуча, че едва ли не някакви огромни суми изведнъж ще се стоварят на държавния бюджет като недостиг, че няма да бъдат събрани, не е така.
Ние даваме един преходен период от пет години, в които съвсем по с изтичането на лицензите, по естествен път ще бъдат ограничени някои обекти. Защото никой не може да Ви гарантира даже и при сега действащото законодателство, че тези лицензи ще бъдат подновени. Има прекалено много нарушения.
В последната година-две фокусът на изпълнителната власт, както забелязвате, пада и върху хазартната дейност. Може би ще забележим, че тук в много голяма близост до обекта, където се намираме в момента, има хазартни казина, игрални зали, които са на 50м от учебни заведения – от училища. Това съществува и това е факт.
АНГЕЛ ИРИБОЗОВ: Ако има такова нещо, председателят на Комисията трябва да отнеме лиценза...
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нали го има това нещо?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да приключваме вече дискусията. Мисля, че се изясниха позициите.
Преди да подложа на гласуване Законопроектите ще ми позволите да кажа две думи.
Господин Симеонов, аз подкрепям Вашата борба, която вече последователно водите, за ограничаване на разпространението на хазарта и достъпността на хазарта до широката публика. Този Ваш Законопроект е в тази посока. Предполагам, че колегите няма да Ви подкрепят, като имат предвид, че все пак сме Бюджетна комисия и ни интересуват повече приходите в бюджета или загубите за бюджета, но лично аз ще Ви подкрепя, за да Ви кажа, че може би е добре този разговор да продължи и може би да намерим сечение, в което да имаме общи действия.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Една реплика само, госпожо Председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: При положение, че от вносителите не чухме нищо, аз Ви поздравявам, че много хитро прехвърлихте дискусията към Вашите партньори и тук не чух никакъв глас. Затова Ви препоръчвам най колегиално: оттеглете този проект, тъй като в пленарната зала ще извадим данни за всички страни…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, това е Ваше право…
РУМЕН ГЕЧЕВ: …и как се лъже в мотивите. По-добре е да го оттеглите, отколкото да берете срам вътре, но това си е Ваша работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е Ваше право. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-50, внесен от Валери Симеонов.
За – 5, против – няма, въздържали се – 12.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на гостите, които са по тази точка.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА, № 002-01-19 от 27 май 2020 г.
Внесен от Министерския съвет.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители! Със Законопроекта се предлага въвеждане в националното законодателство се въвеждат мерки по прилагането на Регламент ЕС 2017/1129 относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, като с Регламент ЕС 2017/1129 се отменя Директива 2003/71, която е въведена в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Усъвършенства се националната правна уредба във връзка с констатирани пропуски и проблеми при практическото ѝ прилагане.
Новата регулаторна рамка на ниво Европейски съюз налага мерки по прилагането на Регламента в следните насоки: съгласно Регламента изготвяне и публикуване на проспект се изисква винаги при публично предлагане на ценни книжа или допускане до търговия на регулиран пазар, като се изисква проспектът да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор.
Не се изисква изготвяне на проспект по Регламента само в случаите по чл. 1, § 4 от Регламента. В тази връзка се предложени промени в Търговския закон, с които се уточнява приложимостта на чл. 205 от Търговския закон в случаите, в които емисия безналични облигации попада в изключението от задължението за публикуване на проспект по чл. 1, § 4 и 5 от Регламента.
Когато според Регламента се изисква проспект, се въвежда праг на национално ниво, под който проспектът по Регламента се замества от документ за допускане, по правилата на многостранна система за търговия, съответно от документ за публично предлагане. Този праг е с определена левова равностойност на 3 млн. евро, действащият праг в момента е 1 млн. евро.
Важно е да се посочи, че публичното предлагане на ценни книжа под посочения праг без публикуван проспект, може да бъде осъществяван само на територията на Република България. Когато при публично предлагане на емисия ценни книжа, с обща стойност по-малка от левовата равностойност на 3 млн. евро, се иска допускане до търговия на многостранна система за търговия се предвижда емитентът или предложителят вместо проспект да изготвя документ, съгласно правилата на многостранната система за търговия, който следва да предостави на Комисията.
Когато се извършва публично предлагане на емисия ценни книжа, с обща стойност по-малка от левовата равностойност на 3 млн. евро, без да се иска допускане до търговия на регулиран пазар или многостранна система за търговия, емитентът вместо проспект, съответно документ за допускане до търговия изготвя и публикува документ за публично предлагане с облекчена форма и съдържание. В Законопроекта е предложено минимално съдържание на документа за публично предлагане.
Във връзка с изискванията на чл. 31 от Регламента за определяне на компетентен административен орган от всяка държава членка, Комисията за финансов надзор е определена като компетентен орган, като ѝ се предоставят съответните регулаторни и надзорни правомощия във връзка с Регламента. КФН и към момента е компетентен орган, съгласно въведената в Закона отменена Директива.
В националното законодателство се предлагат и конкретни административно-наказателни разпоредби и други мерки, приложими при посочените в чл. 32 от Регламента обстоятелства по отношение на лица, отговорни за нарушения на разпоредбите на Регламента, както и да се предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Със Законопроекта се предлагат изменения и в други закони, които са обусловени от изисквания на европейското законодателство. Предложени са промени в Закона за пазарите на финансови инструменти и в Кодекса за застраховане.
Предложените промени целят подобряване на регулацията, инвестиционната среда, включително отстраняване на пропуски и констатирани практически проблеми при прилагането на Закона и пълно съобразяване на законодателството с правото на Европейския съюз. С предложените изменения се цели улеснен достъп на малки и средни предприятия до финансиране чрез капиталовите пазари.
Очакванията са предвидените в Законопроекта мерки да позволят на малките и средни предприятия да се развиват без да бъдат възпрепятствани от ненужни разходи, тъй като ресурсите на бизнеса в сегашната затруднена ситуация са съсредоточени върху това да се осигури непрекъснатост на дейността, като същевременно се запазват високо ниво на информираност и защита на инвеститорите в ценни книжа. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за въпроси и изказвания.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Предполагам, че това ще бъде коригирано в пленарната зала, тъй като ще искаме гаранции в пленарната зала от регулиращите органи, но гледам, че го няма председателят на КФН, няма я заместничката на Инвестиции, което не е добре, но предполагам, че в пленарната зала ще дойдат.
За какво става дума? Отсега казвам ние, госпожо Председател и колеги, ще подкрепим Проекта, тъй като в основата си той е прилагане на европейски директиви, свързани с хармонизацията на капиталовите пазари, което е задължително условие и за паричната интеграция на страните членки на Европейския съюз. И съвсем естествено е след високата степен на интегрираност в Еврозоната да се стреми – не само Еврозоната, но и целия европейски съюз, да си хармонизира условията и регулациите, свързани с капиталовите пазари.
Освен това, не заради хармонизацията, но за българските малки и средни фирми по европейски стандарт, които имат годишен оборот 50 млн. евро или балансова стойност 43 млн. евро, миля беше, да могат да имат достъп до финансиране през българския капиталов пазар. Всичко това е чудесно, както другите фирми.
Ние имаме въпроси. Аз ги поставих и на Икономическата комисия вчера, ще ги поставим и в пленарната зала: искаме гаранции от основния регулаторен орган – КФН, че те, ако нямат, срочно ще си повишат капацитета, тъй като даже само няколкостотин фирми да се опитат да се финансират по този пазар, това означава ангажиране на експерти и на човешки ресурси. Има ли такива разчети? С колко фирми се очаква поетапно да увеличи тази бройка? Има ли капацитет КФН да посрещне такова търсене?
Второ, освен да посрещне търсенето по обработка на документите как ще се проверяват тези не проспекти, а документи при регистрация. Дали ще бъдат достатъчни те, за да се информират потенциалните инвеститори какъв риск поемат? Тоест напълно ясно ли е Комисията за финансов надзор точно какви изисквания ще има и как те ще бъдат проверявани?
На следващо място, въпросът е свързан с отговорностите на така наречения довереник – посредникът. Тъй като виждам, че в отзивите на представители на участници на този пазар се поставят въпроси за степента на отговорност и как ще бъде измервана тя, и докъде ще се разпростира на тези довереници, тъй като те ще имат задължението да информират инвеститорите, само че това не е достатъчно. Как ще ги информират? По какъв начин? В какъв обхват? Ще носят ли отговорност и в каква степен, ако не ги информират или, ако ги заблудят? Тоест Комисията за финансов надзор тук трябва да положи усилия да ни убеди, че ще вземе всички мерки за недопускане на измами. Измами, че ще има, ще има, както е в целия свят. Никакви гаранции няма, че някой няма да мине през Комисията за финансов надзор, да обяви, да събере парите и да изчезне. Въпросът е да не са много като при „Олимпик“. Защото там ще питам скоро министърът какво става с тези 200 милиона, които ни ги откраднаха. Защото, аз знам какво става, но искам да дойде да обясни къде са? Защото, както и предполагах ги няма. Така че не можем да си позволим изтичане на пари в такива размери втори път.
Това е в заключение. Ще искаме гаранции от Комисията за финансов надзор, че ще вземат всички мерки – ресурсно, човешки, законово, да се изяснят отговорностите на всеки един от участниците в процеса. Пак ще кажа: ние подкрепяме, защото в крайна сметка се движим в правилна посока към хармонизация на капиталовите пазари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Иска ли някой още нещо да каже по темата? Не.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря.
С това приключихме дневния ред.

(Закрито в 15,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова