---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси



ПРОТОКОЛ
№ 93

На 28 май 2020г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12/05.03.2020 г., внесен от Министерския съвет, първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17/15.05.2020 г., внесен от Министерския съвет, първо гласуване.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12/05.03.2020 г., внесен от Министерския съвет, първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17/15.05.2020 г., внесен от Министерския съвет, първо гласуване.

Има ли други предложения за дневен ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаване към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
По този законопроект при нас са колеги от Министерството на околната среда и водите: господин Мирослав Калугеров – директор дирекция „Национална служба за защита на природата“, и госпожа Геновева Господинова – държавен експерт.
Заместник-министърът трябваше да дойде, обаче е служебно ангажиран с по-важна задача… (Шум и реплики. Оживление.)
Предлагам да направим изключение и да ни бъде представен Законопроекта от колегите от Министерството.
Заповядайте.
МИРОСЛАВ КАЛУГЕРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основната цел на Законопроекта е да бъде въведен нормативно новия подход за управление на Мрежата „Натура 2000“ в България. Той предвижда изграждане на нови структури за управление на Мрежата на национално и на регионално ниво.
Национален орган за управление на Мрежата „Натура 2000“ ще бъде министъра на околната среда и водите, а органи за управление на Мрежата на регионално ниво ще са директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите. Към тях ще бъдат сформирани Национален консултативен съвет за „Натура 2000“ и комитети на заинтересованите страни на регионално ниво.
В допълнение, съгласно новия подход се въвежда задължението за разработване на териториални планове за управление на Мрежата. По този начин всички защитени зони ще бъдат управлявани на база на тези планови документи, което ще даде възможност да се определят специфични за зоните подробни цели и мерки за опазване.
Проектозаконът адресира голяма част от констатациите на Европейската комисия 2018/2352, а именно, че България не е изпълнила задължението си за определяне на специфични за зоните подробни цели и мерки за опазване.
Подобни констатации се съдържат и в Одитен доклад на Сметната палата от декември 2019 г.
Службите на Европейската комисия неколкократно са обръщали внимание на ангажиментите на България да създаде структури за управление на защитените зони от Мрежата „Натура 2000“ . В тази връзка значителен финансов ресурс от ОПОС 2014 – 2020 г. (Оперативна програма „Околната среда“) е заделен за финансирането на тяхното изграждане и разработването на плановете за управление.
Забавянето на създаването на структурите за управление води до неусвояване на средства по Програмата и дори до риск от загубата им.
Горните обстоятелства налагат предприемане на Законопроекта. В тази връзка беше възприет подход изменението на спорни текстове да бъде отложено за следващо изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, като в спешен порядък бъдат разгледани основните текстове, въвеждащи комуникирания със службите на Европейската комисия подход и текстовете, по които не е имало възражения.
В тази връзка на заседание на Министерския съвет министърът на околната среда и водите Емил Димитров предложи отпадането на параграфи от първоначално подготвения и подложен на обществено обсъждане Закон за изменение и допълнение. При това положение от общо 42 параграфа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие напълно отпаднаха 13 параграфа, един отпадна частично, по 23 параграфа нямаше бележки и 5 трябваше да се запазят, въпреки получените разнопосочни становища.
Предвид гореизложеното считаме, че с частичното приемане на Законопроекта е направен компромис, който обаче ще доведе до възможността да намерят решения много от повдигнатите в годините въпроси относно ефективното управление на Мрежата „Натура 2000“ в България и значително намаляване на рисковете от неблагоприятни последици за държавата.
Своевременното приемане на Законопроекта е критично важно, тъй като поставя основата за решаване на няколко основни и времеемки въпроса, а именно сформиране на управленските структури, изграждане на техния капацитет, разработване и приемане на териториални планове за управление за всички 341 защитени зони, изпълнение на заложените приоритети и ефективното разходване на предвидените средства по Оперативна програма „Околна среда“ и други източници на финансиране. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Колега, понеже ние тук сме Бюджетна комисия и обикновено ни се представят числа, щото иначе – биоразнообразие, околна среда, всички сме сторонници, но ние сме тук по друга причина.
Аз даже като започнах да чета Законопроекта, тук се шегувахме с колегите снощи, първо си помислих, че има техническа грешка. По едно време – така, по диагонала, гледах, гледах и хоп, появиха се митници. Викам си: ясно, щом има митници, това може да е за нас! (Оживление.)
Въпросът е друг. Вие използвате литературен израз „значими суми“. Може ли да сте по-конкретен с точност до левче за какви суми става дума за тези 341? Какво искате от Бюджетната комисия? Какви суми всъщност искате ние да утвърждаваме по този закон, за да се произнесем?
Освен това, свързано с митниците – аз, доколкото разбрах, там става дума за това, че от тези защитени зони страните от Европейския съюз и Балканите си разменят някакви биовидове, да речем. Затова ли митниците са включени? Аз така го разбрах, че най-вероятно ще се приемат някакви видове, ще се изнасят. Ако е така, каква ще е ролята на митниците? Те са към Министерство на финансите.
Тоест, въпросите са за нашата сфера. Аз затова щях и да попитам защо няма никой от митниците, видях, че са споменати. Не знам дали Вие ще можете да ни отговорите. Кажете.
МИРОСЛАВ КАЛУГЕРОВ: Аз не мога да отговоря конкретно на въпроса защо Законопроектът е разпределен конкретно на тези комисии, но вземайки повод от Вашия първи въпрос, да кажа какви са цифрите.
От държавния бюджет, съгласно финансовата обосновка, до 2023 г. трябва за тези органи за управление да се заделят 328 400 лв. (Реплики.) От догодина в случая. Това са разходи за режийни.
От Оперативна програма „Околна среда“ ще бъдат финансирани 8 млн. 274 хил. 572 лв. Това са разходите за осигуряване на експертизата, необходима за попълване на тези органи за управление със съдържание. Това са разходи за заплати и т.н. Това са утвърдени суми и са налични по Програмата. (Шум и реплики.)
Имаме и финансов принос от Оперативна програма „Добро управление“ в размер на 576 хил. лв. Това са също разходи за заплати и обучение на звеното за управление на Националната приоритетна рамка за действие. Това е стратегическият документ, който най-общо казва за „Натура 2000“ какви пари ще се харчат. (Реплики.)
Това са 140 нови служители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И един допълнителен въпрос: това е за четири години по Оперативната програма, а след това какво правим? Ако трябва да осигурим устойчивост на въпросните структури, тези десетина милиона за четири години трябва сигурно след това да се вадят от държавния бюджет, за да се поддържа тази структура, каквато и да е тя? (Реплики.)
Аз питам за 2029 г. какво ще правим, защото Оперативната програма е предвидена до 2028 г., нали така? (Шум и реплики.)
МИРОСЛАВ КАЛУГЕРОВ: За 10-годишен период имаме финансова прогноза и разбивки. Общата стойност на разходите ще възлиза на 35 млн. 110 хил. 673 лв., като са водени разговори с Оперативна програма „Околна среда“ и Оперативна програма „Добро управление“ и в следващия програмен период тези средства да бъдат осигурени оттам, като за държавния бюджет следва да останат разходите единствено и само за режийни. Това е планът.
По отношение на митниците – тъй като им вменяваме, те, така или иначе, си ги имат тези функции, просто се доуточняват, митниците осъществяват митнически контрол по отношение на преноса и внасянето в държавата на защитени или застрашени видове по Вашингтонската конвенция. Това е Конвенцията SITES и е по отношение на търговията с такъв тип животни. От тази гледна точка е включена и другата комисия. Това е. (Шум и реплики.)
Ние имаме съвместени функции с тях по европейски регламент. Те осъществяват митническия контрол, ние осъществяваме разрешителния режим. Издават се специални разрешителни и сертификати за пътуването на тези животни, най-общо казано. (Шум и реплики.)
Финансови оценки няма. Не, не! Те осъществяват само контрола. Митниците знаят за текстовете, обсъдени са с тях и ги приемат. Имаме положително становище от Министерство на финансите, което е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. (Реплики на изключени микрофони.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли други въпроси?
Обещаха ни, че няма да искат пари от държавния бюджет след следващия програмен период… (Оживление.)
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет. Благодаря.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Наши гости по тази точка са от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: заместник-министър Велик Занчев и господин Владимир Тодоров, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, основната цел на предлагания Законопроект е да бъдат осигурени мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата, като се прилага само по отношение на морските пристанища, като включват в основата си и широкообхватната Трансевропейска транспортна мрежа, така наречената TEN-Т мрежа.
При изработване на Законопроекта е избран подход, при който се осигуряват мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352, без да се засяга съществуващия модел на организация и управление на пристанищата, които остават извън приложното му поле, морските пристанища, които не са част от TEN-Т мрежата и всички пристанища на река Дунав.
Предлагат се разпоредби, с които се постига следното: премахва се разделението на пристанищата за обществен транспорт на такива с национално и такива с регионално значение; обединяват се съществуващите пристанища в района на Бургас и съответно в района на Варна, които използват обща инфраструктура за достъп до море, рейдове, зона за подхождане, зона за маневриране на корабите, навигационно осигуряване, системи за управление на трафика, в едно пристанище за обществен транспорт – Бургас, съответно пристанище за обществен транспорт Варна.
Премахва се класификацията на пристанищните услуги на услуги, за чието извършване е необходимо ползването на пристанищна територия или пристанищни съоръжения и услуги, за чието извършване това не е необходимо.
Системата от пристанищни такси и разпоредбите относно формирането на цените на пристанищните услуги се променят по начин, който отразява изискванията на Регламента. Намаляват се случаите, в които се събира акваториална такса. Тя ще се заплаща само когато конкретен стопански субект действително и трайно е ангажирал със собствени плавателни съоръжения по-голяма част от ограничения публичен ресурс в акваторията на Черно море, съответно река Дунав, за да осъществява търговските си дейности, от които би получавал, ако посещаващите пристанището кораби пристигат и престояват само на стационарните хидротехнически пристанищни съоръжения.
Разширява се и уточнява съдържанието на понятието „обща техническа инфраструктура на пристанището“, въвеждат се законови определения за понятията „инфраструктура за достъп“, „инфраструктура за достъп по суша“ и „инфраструктура за достъп по море или по вътрешни водни пътища“.
Определя се кръгът от лица, на които може да се принадлежи правото на собственост върху общата техническа инфраструктура и върху инфраструктурата за достъп в различните по вид пристанища, като на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ се възлага отговорността за поддържане на инфраструктурата за достъп до пристанищата в обхвата на Регламент 352.
Създават се специфични правила за пристанищата, които попадат в приложното поле на Регламент 2017/352, включително на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ се възлагат функциите на орган за управление на пристанищата за обществен транспорт – Варна и Бургас.
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се определя за орган за контрол по смисъла на Регламента, прави се разпределение на произтичащите от Регламента правомощия между органа за управление на пристанището и органа за контрол, определят се процедурите, които тези два органа трябва да определят, когато приемат предвидените в Регламента решения, определят се процедурите по оспорване на приетите от тези органи решения, създават се административно-наказателни разпоредби за неизпълнение на разпоредбите на Регламент 2017/352. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, колеги.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Случаят е аналогичен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че не е аналогичен. Трябва да се получи икономия в този случай. Да видим каква е икономията.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това и казвам, че искаме да чуем тези промени, защото ние тук не сме експерти по пристанища, освен от обща култура, но това, че се хармонизира управлението на територията на пристанищата звучи управленски добре, за да няма дублаж и други такива, но имам един уточняващ въпрос: като е държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Вие използвате понятието за публичен обществен транспорт, как стоят нещата с частния транспорт и Вашите разчети какво показват?
Ние се интересуваме в Комисията, предполагам – всички колеги, след тези промени какви са Ви разчетите за приходите на това предприятие? Ще растат ли, ще намаляват ли? Ако намаляват на това предприятие, то е за сметка на тези, които ползват услугите ли и ще бъдат ли те по-добре? Трябва тук да има някакъв икономически анализ за тази промяна. При всички случаи – някакви таблички, нещо нямате ли ? Аз не видях такова нещо да ни е дадено, а ние обичаме таблиците с числа!
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Здравейте! Промяната в Закона се налага от действието на Регламента, който има пряко приложение и се прилага от 2017г., влезе в сила в 2019г.
По принцип моделът на управление на пристанищната инфраструктура не се променя за страната. И до момента Министерският съвет предоставя управлението на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ на терминалите публична държавна собственост с изключение на пристанищата Варна и Бургас. Регламентът говори за управителен орган и компетентен орган, и избор на страната членка е да определи коя структура ще изпълнява съответната функция. В резултат на промяната в Регламента, функциите на управителен орган по смисъла на Регламента, в случаите на пристанище Варна и Бургас управителният орган ще бъде Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, което има ангажимент на базата на събраните инфраструктурни пристанищни такси, които се събират от корабите, които посещават терминалите на пристанището, да ги насочва и инвестира обратно в поддръжка на достъпа до терминалите по вода, драгирането, осигуряването на максимална дълбочина на газене на корабите съответни с проектните дълбочини. И до момента таксите, които събира „Пристанищна инфраструктура“, което е публичен търговец по чл. 62, ал. 3 не са държавни такси по смисъла на Закона за държавните такси. Параграф 2 от Допълнителните разпоредби изрично изключва приложението на Закона по отношение на таксите, които се събират по Закона за морските пространства.
Разликата между досегашното положение и това, което ще бъде след приемането на Закона е, че досега размерът на таксите се определяше от Управителния съвет, гласуваше се от Управителния съвет на държавното предприятие, но в съответствие със Закона за държавните такси се преминаваше през решение на Министерския съвет.
В момента в съответствие с изискването на Регламента промяната, която се прави в Закона, е, че размерът на пристанищните такси пак ще бъде резултат от решение на Управителния съвет на предприятието, но се въвежда процедура, въз основа на която размерът и начинът на формирането може да бъдат обжалвани по съдебен ред от всички заинтересовани, от ползвателите на пристанището, като сме направили за облекчение, въвели сме специална компетентност по отношение на АПК. Решението на Управителния съвет се обжалва пред административния съд съответно във Варна и Бургас на първа инстанция. Втора инстанция е вече Върховният административен съд.
Досега същата възможност съществуваше по отношение на обжалване на решение на Министерския съвет, с което се определя размерът на пристанищните такси.
Това, което има пряко отношение към бюджетните приходи – в резултат на този законопроект се предлага промяна в начина на определяне на акваториалната такса. Акваториалната такса е тази, която до този момент собствениците на досегашните пристанища за обществен транспорт с регионално значение дължаха в полза на държавния бюджет и тя се изчисляваше на база на линеен метър кейова стена или заета брегова ивица по отношение на пристанищата на река.
Това, което предлагаме в момента е да се промени начинът на определяне на…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това касае Русе и Видин, предполагам. (Шум и реплики.)
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Досега бяха аналогични на морското и на речното пристанище, като разликата беше, че на реката в много по-голям брой от случаите, да не кажа преобладаващият случай е, че за да пристане корабът се налага да застане на понтон.
Досега начинът на определяне размера на таксата беше на дължината на линейния метър кей, с който разполага съответния терминал, сега предлагаме тя да се определя на базата на заета площ от разположения понтон, който ангажира акваторията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест, ще се вдигнат тези такси вероятно…
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: В резултат на приложението на Закона, като размер тези такси ще намалеят с 380 хил. лв. на година. (Реплики извън микрофоните.)
В момента не мога да Ви кажа точно колко са, но като компенсационен механизъм сме предвидили, тъй като Регламентът позволява изрично такава възможност, част от инфраструктурните такси, които събира Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ да бъдат привеждани от държавното предприятие в полза на компетентния орган, на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, за да може да се покрие този недостатък от средства за издръжката на „Морска администрация“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За уточняващо… Аз ще помоля през председателя и колегите сигурно ще се присъединят, настойчиво ще помолим, докато влезе в пленарната зала този закон или най-късно между първо и второ четене да получим числата: колко такси сте събрали…
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Разбира се, тях ги има във финансовата обосновка, която е одобрена от министъра на финансите. Ще ги предоставим веднага.
РУМЕН ГЕЧЕВ: То, трябваше да се предоставят, щото аз поне не видях… При нас това е задължително. Представете ги, за да видим какви са числата, какви са резултатите от тези промени. Даже и да са задължителни промените, защото има регламенти, които са препоръчителни, други са задължителни. Да видим все пак какви са икономическите резултати от тези промени.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Разбира се, добре. (Шум и реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Сигурно са позитивни, ние не че сме подозрителни, но това ни е работата – все пак, като гласуваме, да знаем за какво гласуваме като средства. Добре, щом като ще ги изпратят…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, колега Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Аз само да кажа, че ние в Транспортна комисия гласувахме „въздържали се“ на първо четене.
В 80 – 85% от Законопроекта те наистина въвеждат една директива от 2017г. Там като цяло няма проблеми, но това, което поне нас ни смущава, ние тогава коментирахме, няма да се спирам пак на него тук, но точно за тази такса – де факто не е проблем, че държавата няма да събира тази акваториална такса, защото на практика така се получава, в момента пристанища с регионално значение, които вече отпадат, няма да има такава квалификация, да плащат тази такса при положение, че корабособственик, като минава корабът през канала, тоест през акваторията, също плаща така наречените пристанищни такси и става дублиране.
В момента нормално е колегите да не могат да кажат точно каква ще е разликата, защото все пак остава от тази акваториална такса някаква мъничка за определени субекти, които наистина ползват да кажем – примерно, ако имаш в даденото пристанище, пристанищен оператор има плаваща работилница и тя стои в акваторията, във водата, тогава плащаш някаква такса, но не е така за линеен метър кейова стена.
Ние там имаме малко по-различно мнение, даже искахме от юрист да го коментираме, но нямаше в нашата комисия, за това до колко е редно държавно предприятие като „Пристанищна инфраструктура“ да превежда пари на „Морска администрация“, която е бюджетна организация и това как ще се отрази на възможността, която вече се дава – заинтересовани страни да обжалват тарифата на „Пристанищна инфраструктура“, тъй като тези пристанищни такси, които събира „Пристанищна инфраструктура“ те на практика са приравнени с държавните такси, макар че там има едно изключение, но, така или иначе, те са на разходопокривен принцип. Тя затова и „Пристанищна инфраструктура“ не формулира печалба и каквото събере, трябва да го разходва в изграждане на нова инфраструктура или ремонт и естествено, издръжка на администрация, като това в случая е органът „Пристанищна инфраструктура“.
Както е допълнителен разход, тоест да се вземе от държавното предприятие, от събраните такси, за да даде на „Морска администрация“, която е бюджетно предприятие, как това ще бъде защитено? Дали това няма да доведе до съдебни искове и съответно да стане обжалваемо и да падне в съда тарифата, това може би между първо и второ четене ще го коментираме, като дойдат юристите на Министерството на транспорта, но, така или иначе, към момента сме „въздържали се“ на първо четене.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали и досега е имало възможност да бъдат обжалвани въпросните такси, само че решението е на Министерския съвет?
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест, сега просто няма да минава през Министерския съвет, ще остава на решение на Управителния съвет на предприятието и обжалването остава по същия ред. Няма разлика в обжалването.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Точно така. За целта решението на Управителния съвет на предприятието е приравнено на административен акт и има възможност по АПК да бъде обжалвано по съдебен ред.
Това, което коментирахме с колегите и вчера на Транспортна комисия е, че гаранцията срещу възможности за атакуване на тарифата на предприятието по този ред е изменение между след обществените обсъждания вариант на Законопроекта, който предвижда тарифата на Управителния съвет да не се обжалва пред компетентния орган, пред „Морска администрация“, а директно пред съд – пред Административния съд в Бургас и Варна, като първа инстанция, за да се избегне подобен конфликт на интереси, в каквато посока имаме становище и от КПКОНПИ, в смисъл в процеса на съгласуване по отношение на конфликт на интереси, как може да бъде избегнат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, но колегата не постави въпроса във връзка с конфликта на интереси, а въобще за това превеждане от едно предприятие на друго. Нали предприятието е държавно по смисъла на Закона, Вие самите казахте чл. 62? То не е търговско дружество, това е държавно предприятие. Има разлика, да. И не знам тук какви притеснения имате. Може би юристите трябва да го кажат. За мен държавното предприятие е различно, то не е търговско дружество, което да привежда на „Морска администрация“.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Логиката малко… (Шум и реплики.)
Логиката е, тъй като държавата се отказва от едни 380 хил. лв., защото няма да събира тази акваториална такса вече…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя не е справедлива вероятно, защото….(Шум и реплики.)
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Тъй като това е по-малък приход в бюджета, затова по този начин вземаме от държавното предприятие тези пари и ги привеждаме на „Морска администрация“, само че начинът на правене на бюджет е друг. Там няма директна връзка между това какви приходи като данъци и такси събира държавата и как ги разходва, тоест на „Морска администрация“ няма да намалее бюджетът, защото тези такси, които събират не отиват, това не е като вноската при здравното осигуряване и вноската отива задължително в Здравната каса. Тук няма такъв принцип.
И второто, което всъщност нас ни притеснява, е, че тъй като пристанищните такси се събират и се изразходват само за такава дейност, пристанищна дейност. Отклоняването на тези пари за някаква друга структура, каквато е „Морска администрация“, по същата логика може, примерно, да бъде задължено държавното предприе да дава пари и на Гранична полиция, която охранява там… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е, не! Не, не!
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Аз го давам като пример. Защо – не? Няма логика, защото…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека колегата ни обясни – „Морска администрация“ и държавното предприятие в каква субординация са и какви взаимни…
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Няма! Едното е бюджетно предприятие. Едното е администрация, другото е държавно предприятие, то е стопански субект.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Няма логика да се достигне до такава…
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Аз го давам, примерно…
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Ще Ви прочета текста на Регламента, който пряко се прилага и който дава дефиниция за такса за ползване на пристанищна инфраструктура, което означава такса, събирана в полза пряко или непряко на Управителния орган на пристанището или на компетентния орган, в смисъл – въпрос на вътрешно законодателно решение е да се прецени каква част от таксата, която се събира от Управителния орган може да се насочи и към компетентния орган. Просто формата, която се прилага, Регламентът при нас, националният законодател трябва да определи просто кои са органите, които са управителен и компетентен… „Морска администрация“ не е принципал. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
„Морска администрация“ е компетентният орган. (Реплики.)
Не се произнася по жалби срещу решение на тарифата… (Шум и реплики.)
Осъществява провеждането на проверките за експлоатационна годност на всичките пристанища, не само на държавните, но и на регионалните. (Реплики.)
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Въпросът е дали този разход за предприятието, който ще бъде заложен в пристанищните такси, ще бъде приет в съда след това като… (Шум и реплики.) Тоест, точно така… Давам един пример – все едно Агенция „Пътна инфраструктура“, която е същото, само едното е пристанища… Тя също, тя отговаря за пътната инфраструктура, както „Пристанищна инфраструктура“ отговаря за терминалите и така нататък. Тя събира тол такси, част от тях да ги вземе и да ги даде на „Автомобилна администрация“, която си е чиста администрация, тоест бюджетно предприятие или второстепенен разпоредител, както е през Министерството на транспорта, по някаква логика… Това имам предвид.
Както и да е. Това ще го коментираме между първо и второ четене, но… (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Като приходи на годишна база предприятието събира около 30 млн. лв., 300 хил. лв. е сумата, която се предвижда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че изяснихме всички въпроси, включително и нефинансови.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет.
С това днешния дневен ред на нашата Комисия.





Довиждане до другата седмица.
Благодаря на всички.

(Закрито в 15,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МЕНДА СТОЯНОВА