---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси



П Р О Т О К О Л
№ 94

На 4 юни 2020г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 542-01-43/15.05.2020 г., внесен от Красимир Ципов, второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18/21.05.2020 г., внесен от Министерския съвет, първо гласуване.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 542-01-43/15.05.2020 г., внесен от Красимир Ципов, второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18/21.05.2020 г., внесен от Министерския съвет, първо гласуване.

Има ли други предложения или мнения за дневния ред?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, тъй като предполага организация и подготовка за следващо заседание, предлагаме да има точка в дневния ред на следващото заседания, по която да поканим министъра на финансите да ни представи новия състав на Комисията по хазарта с оглед на това, че това е сектор, който предизвиква обществено внимание и там са големи бюджетните приходи. Имаме такава традиция и в другите комисии за банки и други държавни органи.
Предлагам следващата седмица или на следващото заседание, когато и да е то, да дойде колегата Горанов и да ни представи назначената от него нова Комисия, за да сме сигурни, че всичко ще бъде наред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, днес трябваше да бъде внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Не знам дали успяха колегите да го депозират, но ако не е, утре сутринта ще бъде внесен.
Предлагам заедно с неговото разглеждане на първо четене, тогава да поканим съответно и Комисията по хазарта, и министъра, ако е тук.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нямаме нищо против, стига това да е в обозримите две седмици, да речем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е, ще бъде! Утре вероятно ще бъде внесен Закона, така че може би още другата седмица ще го гледаме на първо четене.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, при тези гаранции – добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване дневния ред, така както Ви го предложих.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаване към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
По тази точка имаме гости от Министерството на финансите: госпожа Велкова – заместник-министър, госпожа Петкова – директор „Данъчна политика“, от Агенция „Митници“ е тук господин Александров – заместник-директор.
Имаме и много гости по тази точка, които като вземат думата – ще се представят, както и организациите, които представляват. Тук са от КНСБ, от Института на дипломираните експерт-счетоводители, от Асоциацията на българската книга, от Българска асоциация на заведенията, от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, от Сдружение на заведенията в България, от Движението за малък и среден бизнес и кооперативи в ресторантьорството. Мисля, че не пропуснах никой.
Преминаваме към второто четене на Законопроекта.
„Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност.“
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Закона: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност“.
Гласуваме заглавието по редакцията на Комисията.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 1 имаме предложение от народните представители Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Йордан Цонев, което работната група подкрепя по принцип.
Имаме предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Валентин Касабов, което работната група не подкрепя.
Има предложение от народните представители Мария Цветкова и Александър Сабанов, което работната група не подкрепя.
Предложение на Даниела Дариткова и група народни представители, подкрепено по принцип.
Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Предложение на Валери Симеонов и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Имате думата за представяне на Вашите предложения съответно.
Господин Валери Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имаме две предложения, които предлагаме на Вашето внимание, като хора, които сте отговорни, доста по-отговорни от работната група, компетентни и, надявам се, истински патриоти.
Тъй като Законопроектът третира мерки, които са свързани с компенсиране на загубите от тази тежка епидемия ние предлагаме, смятам – напълно обосновано, в групата на услугите, които ще бъдат временно облекчени с данък 9% да влязат и туроператорските услуги. Това е смисълът на чл. 136.
Първо, те са едно свързващо звено между хотелиерите и ресторантьорите, от една страна, и клиентите съответно на тези заведения или туристите. Тъй като първите две категории вече ще бъдат с 9%, редно е и туроператорите да не бъдат изключвани от тази група, още повече, че без тяхната дейност реален туризъм не може да съществува, още повече пък международен туризъм, абсолютно е невъзможно да съществува без тях.
Основанието, с което се обръщам към Вас, апелирайки за Вашата подкрепа, уважаеми колеги народни представители, е, че този дял е относително малък като финанси, като бюджет в целия този процес на извършване на туристически услуги, пренебрежимо малък е, така че няма да бъде ощетен особено бюджетът. Още повече, че това са фирми, които по правило са изцяло в светлата част на бизнеса, тъй като работят с чужденци, оперират с чужди фирми, оперират с най-големите хотелски вериги и няма как да бъдат упрекнати в каквото и да било укриване на данъци, с други думи имат пълното основание да бъдат включени към тази група.
Второто ни предложение е свързано с това, че е редно в 9-те процента намаление на данък добавена стойност да бъдат включени ресторантьорски и кетъринг услуги, като от тях се изключат само високо алкохолните акцизни спиртни напитки, което съвпада и с предложението на колегите.
Идеята е, че виното и бирата е редно да бъдат включени и да бъдат с намалена данъчна ставка, тъй като в огромната си част консумираните напитки от тези категории са с българско производство. Те също допринасят за нормалния туристически процес и създават известно неудобство, ако бъдат с друга данъчна ставка.
Това е аргументацията за нашите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване по § 1?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нашето предложение, госпожо Председател, уважаеми колеги, ние го артикулирахме при първо четене.
Искам да подчертая, че това е предложение, което е системно, единствено от всички предложения.
Първо, че е единственото системно предложение.
Второ, че е единственото реално антикризисно, обхващащо системата на българската икономика – търсене и предлагане, и което е най-важното, това е единственото напълно европейско предложение и като система, и като равнище.
Даже има и нов аргумент – тъй като се считаше, че промяната на ДДС едва ли не по средата на годината било проблем, разбира се, че по принцип е проблем, но ние сме в извънредна ситуация. Сигурно сте видели, че това е в редица страни – членки на Европейския съюз. Ето, вчера Федерална република Германия е предприела точно това решение – за намаляване на цялото ДДС, и за сваляне на диференцираната ставка от 7 на 5%.
Аз не мисля, че немските икономисти и депутати са по-недоразвити от нас, за да преценят, че по средата на годината би могло да се променя ДДС, тоест няма европейски аргументи против нашето предложение със съответните разчети.
Освен това ще попитам дали някои от предложенията, които прочетохте, госпожо Председател, по § 1 за ставката, дали отделните точки не можем да гласуваме поотделно. Примерно, ние бихме подкрепили за доставката на книги, но не бихме подкрепили други и не защото не са пострадали от кризата, а защото подходът е несистемен и е некоректно да подкрепяме едни, да не подкрепяме други.
Специално за виното и бирата мисля, че ние няма да го подкрепим. Аз разбирам доводите на господин Симеонов, но да освобождаваме от ДДС вино и бира, а да оставим ДДС-то на лекарства и на детски стоки мисля, че ще ни е много трудно да излезем от тази сграда, ако вземем такова решение. Така си мисля.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз искам да обърна внимание на господин Гечев, че предлагаме една временна мярка като компенсация за най-тежко пострадалите от кризата – тези, които бяха затворени силово с държавно решение, със заповед на министъра, буквално в рамките на няколко часа, за по-малко от 24 часа бяха принудени да затворят, да прекратят всякаква дейност и, за съжаление, да натрупат едни доста сериозни загуби в изминалите три месеца. На всички ни е ясно, че следващите три месеца този бранш по никакъв начин няма да може да компенсира загубите и да се оправи. Повтарям, това е временна мярка.
Може да звучи малко цинично, но в същия период от време нито по отношение на храните, нито по отношение на лекарствата е забелязан някакъв спад. Напротив, статистиката показва едно нарастване на приходите във фармацевтиката и оборотите повече от два пъти, при хранителните стоки близо два пъти – 1,8 някъде беше… Така че да се компенсират браншове и цели вериги, които са работили на високи обороти по време на кризата и са реализирали значително по-големи печалби, отколкото в нормалните месеци на годината, мисля че не е правилно.
Пак повтарям, тук не става въпрос за едни популистки лозунги, които трябва да се развяват и издигат, а става въпрос за конкретно потърпевши браншове. Такъв е смисълът на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания?
РУМЕН ГЕЧЕВ: За детските стоки предложението няма ли да го представи някой? Тук гледам, че има такова предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колегата, ако желае, нека да го представи.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ: Уважаема госпожо Председател, колегата Цонев на първо четене мисля, че доста обстойно, подробно представи нашето предложение – на колегите от „Движението за права и свобода“. То касае ставката на данъка да бъде 9 на сто за храни, подходящи за бебета и малки деца, както и бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули. Това е накратко. Запознати сте всички с предложението. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук е важно Приложение 4. (Реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли кратък коментар?
Това е предложение, което на пръв поглед всеки би трябвало да подкрепи. Няма нужда да се аргументирам защо. За децата е, но тук има един проблем, който е икономически. За пелените и за бебешките дрешки, това ставаше дума и преди – и за детски дрешки, няма никакъв проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма дрешки тук! Само пелени…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук има пелени, аз говоря, ако има и дрехи детски. Проблемът обаче е, че детските хранителни стоки могат да бъдат купувани то всеки. Не е нужно да обяснявам, че тук грамажът е до 250 грама, но на никой не му пречи да си купи 4 по 250 грама, тоест 1 кг и да ползва преференцията и затова ще помоля за коментари от страна на колегите. Може и аз да бъркам, но съм гледал такива коментари и затова подходът на другите страни – членки на Европейския съюз, не съм видял специално за детски пюрета и други, а е за хранителни стоки. Вероятно те имат точно това предвид.
Ако колегите могат да представят допълнителни аргументи и Министерство на финансите да потвърди, че няма да има проблем да контролират консумацията на детски стоки от други хранителни, ще подкрепим това, но аз съм длъжен да кажа аргумента, който е икономически. Никой не може да попречи в супермаркета всеки да си купува детски храни и да няма за децата храни, а да бъдат изкупувани от други. Трябва да имаме някакви гаранции. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие пробвали ли сте детско пюре? Ако не сте – пробвайте! (Оживление. Смях.) Мисля, че няма да повторите… (Шум и реплики.)
Погледнато най-общо – възможно е да си купиш 1 кг и да го изядеш, само че те са със специфичен вкус и специфична консистенция, която едва ли, освен на някои престарели, беззъби баби би могло да свърши работа. (Весело оживление.)
Моите позитиви са по отношение на Вашата забележка, а не по отношение на намалената ставка, защото съм убедена, че доброто намерение да подпомогнем семействата, отглеждащи малки деца чрез намалената ставка респективно да очакваме намаление на цената на тези артикули, няма се състои. И като се има предвид, че голяма част от тези артикули, защото аз съм баба на мъничко внуче и купувам такива артикули и ги пробвам засега…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Е, аз имам две и затова ще Ви кажа, че не сте права!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Смятам, че по-скоро ще подпомогнем повече вносителите и чуждите производители, тъй като българските пюрета са доста по-малко по щандовете, отколкото вносните.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Само една реплика, госпожо Председател.
Тъй като дискутираме – моят контрааргумент е много лесен. Вие казвате, че според Вас няма да намалят цените. Според другите 26 страни – членки на Европейския съюз, те така мислят и от десетилетия им намаляват. И някой бърка! Аз не твърдя, че те бъркат, но или Вие, или другите 26 страни бъркат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, аз ще направя снимки на щандовете в Пловдив и след това, когато влезе Законът в сила, ще направим нови снимки на щандовете и ще ги разгледаме двамата с Вас. Благодаря.
Други желаещи за изказване? Няма други желаещи.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народните представители Карадайъ, Пеевски, Цонев, което работната група подкрепя. Става дума за бебешките храни.
Аз се въздържам от гласуване, защото съм принципно против.
Гласували: за – 17, против няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението на Симеонов, Митев, Касабов за общата туристическа услуга, което не е подкрепено от работната група.
Гласували: за – 3, против – няма, въздържали се – 15, включително и аз.
Не е прието предложението.
Гласуваме предложението на Мария Цветкова и Александър Сабанов. Мисля, че то е едно и също с другото предложение на господин Валери Симеонов, така че предлагам да ги гласуваме едновременно. Това е за намалена ставка за бирата и виното, изключението да е само за високо алкохолните спиртни напитки.
Гласували: за – 2, против – 16, въздържали се – няма.
Предложението не е прието.
Предложението на Даниела Дариткова и група народни представители е подкрепено по принцип.
Гласуваме предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от работната група.
Гласували: за – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Колеги, при тази ситуация аз правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То е пред Вас. То е за допълване на точки 4 и 5 към ал. 2 на чл. 66, както и допълване на т. 3 от ал. 2 на същия чл. 66 „включително в случаите по чл. 128“.
Ще ме питате какво е това. Това е – тогава, когато имате кетъринг услуга и тя включва храна плюс бира, примерно, съгласно чл. 128 това може да се тълкува за една услуга и да се облага със ставката на по-голямата от тях, в случая – храната. По този начин ние казваме: не, ще се облага отделно бирата. Бирата и виното си остават с 20%. Дали ще може да мине водката с пицата – е, сега няма да може! Бирата с пицата – и тя няма да може да мине! (Весело оживление.)
Гласуваме предложението, което току-що направих… (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Госпожо Председател, ако може Вашето предложение, понеже не знам къде го имаме. Аз го нямам лично…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нямаме го. Аз го правя в момента.
РЕПЛИКА: Ако можете да го разясните по-бавно и по-подробно, защото не се разбра… (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чета т. 3: „Ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128“. Допълнението е „включително по чл. 128“. Обясних, че чл. 128 са общите доставки, които се облагат с една ставка и под една такава кетъринг доставка, включваща и алкохол, и храна е възможно да се обложи и алкохолът, за едно с храната, с 9%. Това го изключва. Ясно ли е? (Реплики.)
Храната ще се облага с 9%, а алкохолът ще се облага с 20%. (Шум и реплики.)
Това изключва възможността да има пакетна услуга при кетъринга. (Реплики.)
Нека да гласуваме това предложение и ще Ви дам думата преди да гласуваме окончателната редакция.
Гласуваме предложението, което току-що Ви направих.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 8.
Текстът е приет.
Сега, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ЗАХАРИЕВ: Здравейте!
Лъчезар Захариев от Българска асоциация на заведенията.
Ние държим да заявим, че това, което се договорихме с господин премиера беше нещо съвсем различно от това, което в момента се гласува. Беше помощ за бранша предвид ситуацията с COVID-19. И всички уговорки, които тогава направихме, бяха свързани с тази помощ. И тя е временна и наложителна. Това е.
Сега – вадене на едни неща, добавяне на други и така нататък. Още тогава беше ясно, че този бранш е най-пострадал и той трябва да бъде подпомогнат. Сега вече отново сте включили калкулаторите и това правите. Истината е, че браншът има нужда от тази подкрепа сега. Това е.
ЕМИЛ КОЛАРОВ: Добър ден!
Емил Коларов от Сдружение на заведенията в България.
В подкрепа на казаното от колегата да допълня, защото явно, че не сме разбрани за какво става въпрос.
Уговорката, която направихме и с която поехме и по-голямата тежест на осигуровките, беше за дейността на бранша с изключение на високо алкохолните спиртни акцизни напитки, както го предложиха от „Обединените патриоти“.
В момента, гласувайки това, което се предлага, една голяма част от бранша ще остане извън тази договорка, а в същото време ще си вдигне разходите с по-високи осигуровки и де факто разделяме в момента бранша почти на две, защото всички нощни заведения и всички заведения, които не предлагат храна, питейни заведения ще останат де факто на 20%.
Досега бяхме: хотелите – на 9, ресторантите – на 20, сега ставаме хотелите – на 9, ресторантите – на 9, барчетата и питейните заведения – на 20, така че това е, което искаше да каже колегата. Това ни е основният проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само ако ми позволите – не ги разделяйте на видове обекти. Барчетата не са…
РЕПЛИКА: Ами, то Вие ги разделяте в случая, а не ние, защото де факто консумацията…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не! Моля, не разделяме видовете обекти, а разделяме това, което се сервира в тези обекти…
РЕПЛИКА: Ами то по това се различават обектите, по това, което се консумира в тях! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Едно барче, в което се сервира фреш, безалкохолни, кафе, капучино, ядки и така нататък, за тази част ще си ползва намалената ставка. Единствено и само за алкохолните напитки, които са и акцизни стоки… (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Ние за алкохолните, за акцизните не спорим… (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ами, то и бирата е акцизна стока, ако не знаете! И виното – също. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Но те са слабо алкохолни напитки. И към момента дори те са към храната. И към момента бирата е към храната…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вижте, всичко е към храната. Храна е всичко. Водата също е храна. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Пак казвам: помощта беше обещана към бранша, а не сега да вадим едно, две, три, четири, пет…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не знам някой от тази маса присъствал ли е…
РЕПЛИКИ: Ние не се обръщаме към Вас. Ние с Вас имахме среща, Вие не ни обещахте нищо, нали? (Реплики.)
Всъщност, Вие ни обещахте, да. Всъщност, Вие, ако трябва да бъдем точни, Вие ни обещахте на среща подкрепа – Вашата партия. (Шум и реплики.)
Питайте госпожа Нинова. Седяхме и Вие бяхте на тази среща, мисля че…. (Силен шум и реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Подкрепата ние осигурихме с ДДС на хранителните стоки…
РЕПЛИКИ: С гласуване „въздържал се“ или „против“… Хайде, моля Ви се!
РУМЕН ГЕЧЕВ: …Което включваше и Вашия пострадал бизнес.
РЕПЛИКИ: Каква ни беше подкрепата от Ваша страна? (Силен шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много моля! Нека да се съсредоточим върху текстовете. Чухме Вашето становище… (Реплики.)
РЕПЛИКИ: Ние не се разправяме, казваме, че имахме среща и Вие ни обещахте подкрепа, за да бъдем коректни!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много Ви моля! Чухме Вашето становище.
РЕПЛИКА: Може ли само да обобщя, много се извинявам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние имахме среща – аз и госпожа Дариткова, с Вас. Знаете, говорихме по тази тема. Вчера сутринта имахме среща с коалиционните партньори, говорихме по тази тема и сега ще видите решението при гласуването. Вие всъщност го видяхте.
РИЧАРД АЛИБЕГОВ: Може ли само още да допълним нещо? Искам да приключим темата.
Ричард Алибегов от Асоциация на заведенията.
Идеята на намалянето на ДДС – първо, антикризисно, беше за бранша. В момента ние, 30 – 40% от бранша, не само не правим нищо антикризисно за него, а направо го тласкаме в пропастта. Вдигането на минималния осигурителен праг, което беше наша идея, се оказва, че сега едни 30 до 40% от този бранш няма как да се възползват от него, освен в частта „Безалкохолни напитки“, което е 20% от техния оборот и по-малко. За 20% от техния оборот при 36% увеличение на осигурителната тежест, просто е твърде много. (Реплики.)
Тук вече не сме на антикризисна мярка, тук отиваме на тласкане към пропастта! Едно отпускане на бира и вино би направило тези 20% - 40, защото в питейните заведения 60% е твърдият алкохол, който ние не коментираме и не сме и коментирали с премиера, но трябва да подчертаем, че също трябва да се помогне на тези хора. В момента ползват 20%, ако сложим бира и вино ще станат 40. Няма да станат 50 – 60. Много Ви благодаря.
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Само аз искам да добавя нещо.
Така се получава, че тези 9%, които принципно се казва, че са за бранша обещани, се получава така, че един ресторант със ставка, в която се изключва и бира, и вино, говорихме тук за алкохола, е на 12 – 13%, а нощните заведения са на 18 – 19%, така че това 9% не съществува в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първо, госпожо Председател, да се извиня. Пропуснах при първото изказване, не при представянето на Законопроекта, при изказването все пак да заявя, че имам частен интерес по въпроса. Заявявам го сега.
Второто, бих се обърнал към колегите: явно, че с тези помощни мерки, Вашият единствен изход да излезете от ситуацията и да компенсирате загубите от три месеца бездействие е да преоборудвате дискотеките в шкембеджийници, а пък баровете – в детски кухни. (Оживление.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ами, детските кухни няма да им решат въпроса, но това беше само реплика.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Искате ли в окончателната редакция да гласуваме поотделно всяка точка, както искахте?
Гласуваме окончателната редакция на § 1.
Подлагам на гласуване т. 1.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Гласуваме т. 2, това е ал. 2 – доставка на книги и така нататък.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Гласуваме т. 3 – ресторантьорски и кетъринг услуги.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението е прието, заедно с моето прието предложение.
Гласуваме т. 4 – храни, подходящи за бебета по Приложение № 4.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Гласуваме т. 5 – бебешките пелени.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме окончателната редакция, в цялост § 1… (Шум и реплики.) Няма смисъл да я гласуваме, ние я изгласувахме.
Остават приети всички точки от § 1.
Работната група предлага да се създадат два нови параграфа – 2 и 3, във връзка с приетите току-що параграфи.
Параграф 2 включва определение за храна, бира, вино и спиртни напитки, а § 3 включва приложението на бебешките млека, пюрета и пелени.
Гласуваме анблок двата параграфа.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
„Заключителна разпоредба“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласуваме наименованието.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
По § 2 от Заключителната разпоредба – предложение от народния представител Милко Недялков, което не е подкрепено от работната група.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да поясним, че става дума за срока да не е временен, примерно, за книгите, а да е постоянен, защото някак си е странно да има ограничение, в следващите няколко месеца да поевтинеят книгите и след това с възпитателна цел – да поскъпнат. Така го разбирам аз, понеже не е тук колегата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Знаете моето отношение към намалените ставки, но мисля, че това, което приемаме днес като компромис е именно във връзка с подпомагане на определени бизнеси или семейства по отношение на кризата и затова и мярката е със срок до 31 декември 2021 г. Живот и здраве, тогава друг парламент ще решава дали да я направи постоянна или тя да приключи с времето.
Гласуваме предложението на народния представител Милко Недялков.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Аз имам предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2. То е чисто редакционно, за да подредим точките.
Гласуваме направеното предложение.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е прието.
Сега гласуваме окончателната разпоредба на § 2 по вносител, който става § 4.
Гласували: за 13, против – няма, въздържали се – 6.
Разпоредбата е приета.
По § 3 – предложение на Даниела Дариткова и група народни представители.
Предложението е подкрепено от работната група. Имаме и окончателна редакция.
Има ли желаещи за изказване по това предложение? Няма. (Реплики.)
Искате да Ви разкажем за предложението със свои думи?
В Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, където са минималните осигурителни прагове, в ред 60 в момента са „хотелиерство, ресторантьорство, туроператори“.
Даниела Дариткова и група народни представители предлагат да се създаде нов ред 60а, в който да се отделят хотелиерството и ресторантьорството, а досегашният ред 60 да си остане само за туроператорите. И в тази връзка предлагат минималните осигурителни прагове на хотелиерство и ресторантьорство да са тези, които са пред Вас в материала, като тук разликата между оригиналното внесено предложение е колона 9 на Приложението, където от 800 лв. е на 610.
Искам да кажа, че се появиха публикации в медиите… (Реплики.)
Мисля, че трябва да направя разяснение, защото имаше публикации по медиите, които казват, че по този начин даваме възможност на 610 лв. да бъдат определени минималните осигурителни прагове и на сервитьорите, на барманите и така нататък.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Искам да дам разяснение за кои професии, не изискващи специална квалификация става въпрос за определяне на минимален осигурителен доход от 610 лв. Става въпрос за професиите „пиколо“, „камериерка“, „хигиенистка“, „мияч на съдове“ и „помощник-кухня“. Не става въпрос за сервитьори и за бармани. Категорично!
Не изискващи специална квалификация в секторите „Хотелиерство“ и „Ресторантьорство“ са именно тези професии, които изброих. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси, други изказвания?
Заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз искам първо да кажа, че ние ще подкрепим тази промяна, но искам да попитам: кое накара вносителите да променят колона 9, тъй като в предишната редакция на бюджета на ДОО този така наречен код 9 винаги е бил еднакъв – от 5 до 9, винаги беше 610 лв.?
В първото Ви предложение за промяна на бюджета на ДОО за първо четене Вие бяхте посочили по същия начин всички колони от пета до девета на 800 лв. Такава беше договорката между бизнеса и премиера. Той каза така, като в мотивите за повишаване на минималния осигурителен доход беше изтъкнато, че това е една ефективна мярка, че ще се съберат повече вноски, повече пари в бюджета от осигурителните вноски, данък общ доход, че това е една социална мярка за хората, че ще бъдат осигурени на по-висок доход, но сега има промяна на този код 9.
Само искам да добавя, че към този код 9, които бяха изредени, тук влиза и готвач в заведение за бързо хранене, не само миячи и помощник в кухня… (Шум и реплики.)
В списък на длъжностите в Националната класификация на професиите… (Реплики.)
Ами, ето – аз го имам разпечатано… (Шум и реплики.)
Код 9.4.1., 1.0.0.0.1. „Готвач в заведение за бързо хранене“ после са „Помощник кухня в заведение за бързо хранене“. (Шум и реплики.)
Искам да обърна внимание, че… (Реплики.) Код 9 от Националната класификация на професиите. (Шум и реплики.) Можете да го видите…
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Искам само да кажа – позволете ми, госпожо Председател, икономическата логика предполага разлика в заплащането. Няма как в професии, които не изискват специална квалификация да съпоставяме същото заплащане и същите минимални осигурителни прагове на професии, които изискват допълнителна квалификация и заради това е нашето предложение за промяна. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че нещо различно четем. Код 9 „Професии не изискващи специална квалификация“, 9.1. „Чистачи и помощници“, 9.2. „Работници в селското, горското и рибното стопанство“, 9.3. „Работници в добивната и преработващата промишленост“, 9.4. „Помощници при приготвяне на храна“, 9.5. „Улични търговци“ и така нататък.
Въпросните готвачи, за които говорите са в код 5 – 5.1.2 „Готвачи“, 5.1.3. „Сервитьори и бармани“ и така нататък.
ДОРА ХРИСТОВА: Аз после ще Ви го покажа просто да го видите.
Да, аз съм съгласна с това, което колежката каза, но нали и преди те са били с по-ниско възнаграждение, всички са били на еднакъв минимален осигурителен доход. На мен това ми е въпросът.
Аз пак казвам, че ще го подкрепим… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам само да кажа, че не е възможно всички в едно заведение да бъдат назначени за чистачи и помощници в кухнята. Ако това е така, най-вероятно това заведение няма да може да се ползва от 9-процентната ставка, защото за да бъде ресторант, трябва да има и сервиране.
Заповядайте.
РИЧАРД АЛИБЕГОВ: Госпожо Председател, тъй като на срещата при премиера бяхме само ние всъщност от тази маса, искам да кажа, че това е предложение на бизнеса. Това е наше предложение – минималният осигурителен праг да стане 800 лв., не е някакво друго предложение. И ние в тази част поискахме за код 9 да си остане на същите 610 лв., тъй като е невъзможно на 800 лв. да се осигурява този персонал, който е записан в код 9.
Проблемът, който тук идва при нискоквалифицирания труд, проблемът, който идва сега, в момента, е, че ние предложихме тези 800 лв. с ясното.. (Реплики.)
В момента сме прецакани, правилно…
С ясното съзнание, че целият бранш ще се възползва от намалянето на ДДС анти-кризисно, само и единствено за година и половина, даже нашето предложение беше за година. Господин Валери Симеонов го вдигна на година и половина.
Само в този си вариант бизнесът предложи вдигане на минималния осигурителен праг, във варианта, в който целият наш бизнес ще може да се възползва от това. При така създалата се в момента обстановка една част от бранша ще бъде, както казахме и преди, с по-високи прагове, без да може да се възползва от антикризисната мярка, затова апелираме още веднъж да прибавим, моля, вино и бира антикризисно към намалянето на данък добавена стойност. Благодаря.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Искам само една добавка да направя.
Извинявам се, че вземам думата без позволение.
Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация – Атанас Димитров.
Нека да не забравяме, че тези колеги в момента, за които коментираме – нощните заведения, една огромна част от тях няма да могат да се възползват от тези 9%, защото в портфолиото на предлагането им наистина алкохолът, слабо алкохолните напитки заемат съществена част.
Още повече, че тези хора все още не са отворили. Те продължават да бъдат затворени месец – месец и половина, след като другите отвориха и работим с намалени капацитети, работехме само тераси, само 10 – 15%, сега работим пак с ограничен капацитет и вътре, изключително податливи на метеорологични условия, а тези колеги са затворени и продължават да не работят. И не се знае.
Имайте предвид, че дискотеките, баровете, нощните заведения лятно време няма да работят ефективно, така или иначе, защото хората тръгват и искат да са на открито. И тотално ги изстискваме – увеличаваме им социално-осигурителните прагове, а те не получават всъщност нищо.
И тази мярка, в интерес на истината, е изцяло мярка, която е насочена – увеличаването на праговете е в интерес и на работещите… Тя не е в интерес на работодателите. Благодаря Ви.
Учудвам се на изказвания на синдикални организации против тази мярка, тъй като тя е насочена в интерес на техните членове, а те, както виждам тук…
РЕПЛИКИ: Те нямат членове в този бранш! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Гонева искаше думата.
Заповядайте.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Казвам се Ася Гонева, национален секретар на КНСБ.
Ще си позволя най-напред, уважаеми дами и господа народни представители, да дам малко пояснение по един въпрос, който беше току-що поставен.
Най-напред искам да кажа, че трябва да се прави разлика между група персонал, това, което виждате тук, в тази антетка, са групи персонал, говори се за девета група, съвсем друго нещо е кода по Националната квалификация.
Абсолютно вярно е, че готвачи има на три места в Класификатора – в трета, в пета и в девета. И в девета е точно този готвач, който е в заведения за бързо хранене.
Защо редът досега е бил еднакъв, госпожо народен представител? Ами, защото Вие тук всички в последните три – четири години давахте възможност бизнесът да рекетира договарянето и да няма движение на минималните осигурителни прагове и така девета група настигна останалите, щото минималната работна заплата с решение, слава Богу, на правителството и Вашата подкрепа, дойде на това ниво.
Цифрите, които се наричат минимални осигурителни доходи, уважаеми представители на този бизнес, не са заплата за хората. Те са минимумът… (Шум и реплики.)
Не ме прекъсвайте! (Реплики.) Не ме прекъсвайте! Аз не Ви прекъсвах! (Силен шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господине, много Ви моля! Ще Ви дам думата, ако искате, за реплика! (Шум и реплики.)
Уважаеми господине, много Ви моля!
АСЯ ГОНЕВА: Законът казва, че вноските се плащат върху истинския брутен доход, който Вие плащате? Нали? Съобразно това, което се изисква.
Не е вярно това, което се твърди, че някои синдикати, твърдя отговорно, че нито ние, нито колегите от „Подкрепа“ сме били против. Напротив, единственото смислено нещо в този законопроект е наистина това и ако Ваше е било предложението… (Реплики.)
Всяка година при бюджета предлагаме, да! Но никой не го подкрепя! Но, ако Вие сте го предложили, аз Ви адмирирам, без шега! И това е наистина единственото смислено предложение.
Целият въпрос, госпожо Председател, уважаеми представители на Министерство на финансите, е как контролираме тази девета група. Всички сме пили кафе по „Витошка“ в София. Пълно е със сервитьорчета – студенти, дето не знам каква квалификация имат, ама всичките са на минимална работна заплата, така че нека да бъде, както Вие сте предложили, макар че най-доброто решение за нас, и то беше разработено и предлагано, е да държим сметка за категориите на заведенията. Не е все едно и също хотелът да е пет звезди, да е три звезди, да е къща за гости в някое село, колкото и китна, и красива да е, така че използвам случая, затова взех и думата, за да дам тези малки пояснения и за да апелирам към Вас да се върнем към ролята на минималните осигурителни прагове и да оставим колегите в туризма и ресторантьорството, представителите на работодателите и на работниците да се договорят, отчитайки цялата специфика на браншовете. Благодаря Ви за възможността, която ми дадохте, да изразя мнение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ти предлагаш да не приемаме това предложение – това ли мога да направя като извод от твоето изказване?
АСЯ ГОНЕВА: Нямам право да правя каквито и да било предложения, защото съм гост. Казвам само, че това разделение може би не е лошо, но някой трябва да контролира деветата група, която е с 610 лв., щото не е вярно, че там не може да има сервитьори. Аз така знам и това твърдя. Може и да ме оборят тук, от лявата ми страна.
РЕПЛИКА: Извинявайте, може ли да Ви отговоря?
Първо, по отношение на сервитьорите мисля, че няма как да влязат в деветата категория, независимо от това дали са карали курсове или не са карали курсове и това вече могат да кажат компетентните органи, но искам да попитам нещо друго.
Вие как решихте, че заведенията за бързо хранене ще се възползват от 9%? Тук интересният е другият въпрос: кои заведения ще могат да се възползват от 9% намаление и кои – не. И когато заведение за бързо хранене, така или иначе, няма да може да се възползва от 9% ставка на ДДС какво значение има готвачът на какъв код ще бъде там? Можете ли да ми отговорите? (Шум и реплики.)
Понеже не е наясно госпожата, затова… (Реплики.)
Е, как да не твърдите? Твърдите, че ще се възползват част от готвачите… (Силен шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Гласуваме окончателната редакция на § 5.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 5 е приет.
По § 4 по вносител има предложение на народните представители Светлана Ангелова и Мария Илиева, подкрепено от Комисията.
Има предложение на Даниела Дариткова и група народни представители, подкрепено от Комисията.
Има още едно предложение от Светлана, също подкрепено от Комисията.
Предложение от Валери Симеонов и група народни представители, подкрепено по принцип от Комисията.
Пред Вас е окончателната редакция на § 4, който става § 6.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Смисълът на нашето предложение е в чл. 27 по-детайлно да бъдат изброени всички тези хора, които бяха определени като хора на първа линия във войната с Корона вируса и в тази група, която ние описваме, са включени и регионалните здравноосигурителни каси и то тези служители от тях, които са били командировани в РЗИ-тата.
Статистиката показва, че повече от половината служители на регионалните здравноосигурителни каси са извършвали дейности в РЗИ-тата с оглед компенсиране на липсата, недостига на служители и също са били изложени на този сериозен риск от заболяване, така че с молба се обръщам към Вас да подкрепите това предложение и леко да разширите текста, който е одобрен от работната група и в него да влязат и тези хора, защото те ще останат извън възможността да бъдат компенсирани с някакви жалки 210 лв., които да си ползват, за да отидат на почивка, на курорт. Това е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Симеонов, нали разбирате, че служителите на РЗИ-тата всички няма да бъдат в списъка, а ще бъдат само онези, които са били на първа линия. Аз не мога да кажа дали командированите от касите в РЗИ-тата също са били на първа линия.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Днес направих лична среща и е така, ако искате, можете да не ми вярвате, но е така. Има доста, около половината служители на регионалните здравноосигурителни каси са извършвали дейности в помощ не на администрацията, а на място, но това се определя със съответен списък. Шефовете на РЗИ-тата ще си ги опишат, нищо не губим от това, но създаваме малко неравнопоставеност. (Реплики на изключени микрофони.)
Има логика – те контактуват на първа линия с хора, които не познават, за които не могат да предвидят дали са здрави, дали не са, нямат термометър, нямат бързи PSR-тестове, нямат никакви тестове, обаче си контактуват с тях. Събират елементи от въздушно-капковия път при общуването, ами така е! (Шум и реплики.)
В едно нещо сте прав, че става въпрос за ограничен кръг хора, не са кой знае колко, нито пък разходите ще бъдат кой знае колко. Пак повтарям, че това е за тези, които са със заповед на съответния началник, който знае кой къде е бил командирован. Не говорим за всички.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разсъждаваме за една друга редакция, господин Симеонов, тъй като тук са изброени всъщност служителите на регионалните здравни инспекции, центровете за спешна медицинска помощ, Националния център по заразни и паразитни болести. Дали да не го направим „за служителите от системата на Министерството на здравеопазването“, тъй като, така или иначе, министърът на здравеопазването ще определя тези, които са били на първа линия. (Шум и реплики.)
Аз предлагам тази част, за която Вие говорите, господин Симеонов, а именно за служителите от районните здравноосигурителни каси, които са командировани в регионалните здравни инспекции, да бъде добавено. Само това.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинете, и само да добавя, защото пропуснах: и здравните медиатори, които до момента винаги са били пренебрегвани. Те вършеха доста тежка и опасна работа, особено… И пак със заповед на съответния …
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Текстът на работната група е детайлно коментиран с всички министерства, затова сега не знам пипайки така дали нещо… (Реплики.)
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А, не нищо не съм си измислил! Това е списъкът на ангажираните хора, който ми даде господин Ананиев. Аз няма откъде да ги знам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това, което е свързано с поемане на определени ангажименти за семейства и подкрепа – защо осми клас? Всяка една учебна година има семейства, които имат трудности да започнат децата им учебната година, а сега се предлага само за децата в осми клас.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Госпожо Председател, да отговоря.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагаме за учебната година 2020/2021 на семействата, чиито деца са записани в осми клас на държавно или общинско училище Дирекция „Социално подпомагане“ да отпуска еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година, като тази помощ е по подобие на помощта за първокласници.
Защо точно на децата, записани в осми клас? Защото е установено, че децата в прогимназиалния етап от образованието най-много отпадат и имайки предвид и кризата с COVID-19, по-тежката ситуация за някои семейства, икономическа и социална, затова предлагаме тази помощ да бъде за семействата на деца, които са записани в осми клас за учебната година 2020/2021.
По данни на Министерството на образованието и науката около 67 хиляди са децата, които предполагат през новата учебна година да бъдат записани в осми клас, като за тази помощ, тъй като за нея ще има подоходен критерий, както при помощта за първокласници, очакваме около 44 хиляди ученици, записани в осми клас да могат да се възползват от тази помощ, имайки предвид подоходния критерий.
Помощта ще бъде в размер на 250 лв. Помощта ще се дава, както помощта за първокласници – на два пъти, като 50% от размера на помощта ще се изплаща в първия срок, а остатъка ще се изплаща в началото на втория учебен срок. Така е и при помощта за първокласници по Закона за семейните помощи за деца. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кратък коментар.
На пръв поглед звучи добре, но аз тук разчитам, извинявам се, малко на предизборен подход, като имам предвид как са се отказвали в осми клас, кои деца се отказват.
Освен това е дискриминация. Ние бихме гласували, ако ще помагаме на всички деца, но няма никаква логика. Даваме на първи клас – добре, изведнъж в осми клас специално им даваме точно на определени групи. Нещо… (Шум и реплики.) Не, това за нас е дискриминация!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, не го гласувайте.
Има ли други желаещи за изказване? Няма. (Шум и реплики.)
Моля, слушайте ме!
Подлагам на гласуване предложението на Валери Симеонов в неподкрепената му част, а именно служителите от районните здравноосигурителни каси, които са командировани в регионалните здравни инспекции.
Който е за това тази част от предложението му да намери място в окончателната редакция, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Текстът е приет.
Искате ли окончателната редакция да я гласуваме по точки или вече не искате? Добре.
Гласуваме окончателната редакция на § 6, като правя уговорката, че добавяйки командированите от регионалните здравноосигурителни каси трябва да направим корекция вероятно в ал. 5, за да добавим шефа на Националната здравноосигурителна каса, но да я правим сега на крак, защото той е работодател на тези въпросни командировани служители. Той ще определи хората. (Шум и реплики.)
Гласуваме с уговорката, че ще направим тази редакция, за да изчистим този въпрос.
Гласуваме текста на § 6 с уговорката, че в ал. 5 ще има техническа корекция в тази посока. (Шум и реплики.)
Който е за окончателната редакция на § 6 заедно с току-що гласуваното предложение на господин Валери Симеонов за командированите от РЗОК в РЗИ и техническата корекция на ал. 5, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Текстът е приет.
Последно гласуваме § 5 за влизането в сила на Закона от 1 юли 2020 г.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Текстът е приет и с това приключихме гласуването на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Благодаря.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ РЕЗЕРВИ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАСИ, ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Кой ще ни представи Законопроекта?
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основните предложения в Законопроекта са свързани на първо място със създаване на държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката, която да изпълнява функции по поддържане на резерв и запаси от нефт и нефтопродукти и обновяване на резервите на петролните енергийни продукти.
Практически става въпрос за отделяне на функции от Държавната агенция, подсигурени със съответните ресурси, като ще бъде създадено държавното предприятие.
Държавното предприятие ще може при решение на Министерския съвет да образува търговски дружества за осъществяване на дейност по поддържане на бази и опериране с бензиностанции.
Предвижда се отмяна на специалния ред за лицензиране на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, като управляваните от предприятието данъчни складове ще подлежат на регистрация по общия ред на Закона за акцизите и данъчните складове.
На следващо място – въвежда се задължение за лицензираните складодържатели при наличие на складов капацитет и при поискване от лице, лицензираните складодържатели да съхраняват енергийни продукти, собственост на лицето в данъчен склад.
Това са основните моменти като изменения.
Надяваме се по този начин да облекчим цените на пазара на горива за крайните потребители, както и за доставчици на горива. Освен това ще се постигне оптимизация, концентрация и специализация на дейността по поддържане и резерв на запаси от нефт и нефтопродукти в рамките на новото държавно предприятие. Благодаря за вниманието.
Предлагам да подкрепите Проекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ние сме в Бюджетна комисия. Аз ще повторя някои от аргументите в Икономическа, но ще започна с Бюджетна комисия, тъй като има специфика.
Уважаема колежке, Вие казахте, че се надявате. Ние тук не се занимаваме с надежди! Къде са Ви числата на Вас? Колко пъти ще се разправяме в тази комисия!
Госпожо Председател, обръщам внимание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама, защо на мен?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не допускайте в Комисията есета, разкази! Какво мечтаят, какво се надяват! Нали? Няма числа!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво предлагате, господин Гечев? Да им пиша аз изказванията?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ами, връщайте ги, като няма числа. Ние сме Бюджетна комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как да ги връщам? Ето ги, колегите са тук и правят изказване. Как да ги връщам – от вратата, направо?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие ни предлагате нещо, което на пръв поглед звучи добре, което аз преподавам 40 години колко е хубаво да се регулира от развити страни, обаче за това регулиране Вие ни стряскате!
Колко пари ще струва това бе, уважаеми колеги? Къде са Ви числата? Ние сме Бюджетна комисия. Колко пари ще струва това на бюджета? Ще се привличат ли капитали? Колко са?
След това – данъчни складове. Колко склада, какъв пазарен дял възнамерявате да правите?
Бензиностанции – колко? Бензиностанциите са над 3 хиляди в момента, с ведомствените са над 4 хиляди! Вие, за да контролирате пазара? Ходили сте на училище – колко станции ще правите, за колко пари?
Празен чек ние тук, в Бюджетна комисия, да Ви подписваме? Бийте ни печата, пък ще видите какво ще стане?! Ами, Вие можете да направите две бензиностанции или две хиляди.
Тук прозират други намерения – първо, пиар. По времето на другите кризи – хоп, ние ще правим някакви бензиностанции и народът ще повярва. Ами, никой няма да вярва!
Нямате никакви разчети! Никога няма да гласувам никакви есета написани. Даже това в първи курс студент ще го върна, защото аз не съм преподавател по литература! Нямате числа – ставайте и си отивайте, докато не ни донесете числата! Ние няма да подкрепим такова нещо. Това е, просто не знам какво да кажа!...
Нямате числа, нямате разчети, искате от нас – от Бюджетната комисия на българския парламент да потвърдим! Това за мен е абсолютно неприемливо!
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Желаете ли да отговорите? Да допълните ли желаете? Не.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моят въпрос е свързан с това – в законодателството някъде в България има ли случай, в който държавно предприятие да може да създава търговско дружество? Има ли и как това се съвместява със Закона за публичните предприятия? Някак си всички държавни предприятия, които аз поне знам в сферата, в която съм, там пише: забранява се създаването на търговски дружества, те да бъдат в ликвидация, несъстоятелност и следват изисквания, за поделения на държавните предприятия, но да създават търговски дружества, лично аз, може и да бъркам, но ако може по този въпрос да ни кажете.
И вече, ако е някакъв прецедент, как тази процедура ще бъде описана – къде, как ще бъде управлявана като процес?
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Заповядайте, за да вземете отношение, госпожо Иванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря много.
Аз ще започна, колегата ще ме допълни.
Аз обръщам внимание, това искам да коментирам – на проф. Гечев думите, че Законопроектът предвижда създаване, това е дефинитивното и ясна регламентация: създаване на държавно предприятие. За това държавно предприятие, от което ще се отдели дейност от Държавната агенция, са направени калкулациите, съответно имаме финансова обосновка, която е опростена, тоест няма да има косвено или пряко отражение върху бюджета, тоест има ресурс за създаване на държавното предприятие.
Оттам нататък държавното предприятие след структурирането, след създаването на целия му капацитет може да създава търговско дружество. Това е разписано в Закона.
Анализите ще бъдат необходими за това държавното предприятие да прецени дали да излезе като търговец на пазара или да не излезе, тоест това са изричните регламентации в предложения законопроект, тоест цифрите, които ние трябва да поднесем на обществото и на народните представители са свързани с това: има ли ресурс в бюджета да се създаде държавно предприятие?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Коментар.
Нека се уважаваме, колеги. Аз с най-добри чувства реагирам! Тези приказки няма да ги разправяте никъде Ви препоръчвам.
Вие какво предлагате? Да приемем държавно предприятие, за което Вие казвате: ама, ние имаме ресурс да го основем държавното предприятие и то ще прецени дали да има търговски дружества и да прави търговски операции след това. Нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Казвам, че анализът е точно към по-следващ…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това Ви обяснявам, че Вие искате от нас тук да бием печата и след това Вие ще си решавате – един път формирано предприятието, то ще си решава като всяко предприятие какво да прави. Ами, ако няма да прави търговски операции, за какво го правим? Да видим какво ще стане ли? Ами, той – министърът и правителството заявиха какво ще прави. Ние четем вестници и там пише, че ще прави бензиностанции.
Министърът на икономиката, колегата каза, че ще прави колонки за зареждане с ток във военновременни запаси, което беше много екзотично. Няма лошо да има колонки, но с военновременните запаси е странно. Както и да е, но ще прави бензиностанции. Правителството го казва.
И ние питаме: колко бензиностанции? Откъде ще се доставя горивото? Какви са разчетите за цените? Колко нови склада ще се правят? Какъв ще е делът на складовете? Какъв ще е делът на пазара?
То и сега има едни бензиностанции, да не им правим реклама, на един политик, който се бие в гърдите, че продава по-евтино, нали така? И какво става с другите бензиностанции? Те що не продават евтино? Тия анализи правили ли сте ги? Защо така има разлика в цените и как ще ни убедите, че като ги направите тези бензиностанции 20 или 30 цените ще се свалят? Това питаме. Искаме разчети.
Вижте, изпълнете Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който задължава вносителите да направите разчет на въздействието. Нали така пише в Правилника? Е, какъв Ви е разчетът? Тук ни разтягате някакви приказки.
Въздействието е в числата. Това го искаме от всички други закони. Това е нашата претенция, че Министерство на икономиката, вносителят тук – правителството, Вие не ни предлагате, ама нито едно число няма в мотивите. Поне напишете някакво число, примерно 681-ва, създаването на българската държава! Нещо напишете! (Оживление.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания?
От Българска петролна и газова асоциация – заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Изпълнителен директор в Асоциацията.
Не възразяваме срещу създаването на държавната петролна компания, само бих предложил нещо, което според мен е важно за всички складодържатели и което би следвало да се отреди между първо и второ четене, но бих искал да го представя сега на Вашето внимание. Ако трябва, ще внесем текстове.
Текстът на § 9, с който се изменя чл. 47 и се създава нова ал. 12, която задължава складодържателите при наличие на складов капацитет и при поискване от лице вложител, складодържателите са длъжни да съхраняват енергийни продукти, собственост на лицето в данъчния склад, е твърде обща и на практика не дава отговор на много въпроси.
Какво означава „складов капацитет“? Колко трябва да бъде този складов капацитет? Кой носи отговорност, ако лицето вложител вложи некачествено гориво и го смеси с качественото гориво на съхранителя?
Чуха се предложения от депутати вместо този текст да бъде записан абсолютен размер на складовата наличност, която всеки складодържател трябва да отдели, примерно 20 или 30%. Представяте си какво означава това за един складодържател, който е правил бизнесплановете си с идеята, че ще ползва 100% от капацитета и да се окаже, че 30% са му отчуждени и те трябва да стоят и да чакат празни, ако някой дойде и депозира!
Тоест, молбата към законодателя е, респективно към колегите от изпълнителната власт този текст да бъде прецизиран, защото в този вид той не работи и може да донесе тежки последици за коректните складодържатели.
Идва вложител, поставят му се търговски условия, на които той не е съгласен, обажда се на митниците, митниците налагат санкция. Втори път се обажда злонамерен или зле настроен вложител – втора санкция. Трети път ще му вземат лиценза на този складодържател, защото няма никакви изисквания към него, освен да пусне всеки, който пожелае това.
В този вид текстът не работи. Моля Ви да го оправите. В останалата част е въпрос на целесъобразност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Няма пречка държавно предприятие да създаде търговско дружество. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако има коментар по това, което чухме от господин Бенчев по ал. 12? Няма коментар, но ще го запишем в протокола и ще го обсъдим. Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания?
Ако няма, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21.05.2020 г.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет. Благодаря Ви.
С това днешния дневен ред на нашата Комисия е изчерпан.
Закривам заседанието.
Благодаря на всички.

(Закрито в 16,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МЕНДА СТОЯНОВА