---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 100


На 9 септември 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.,
№ 002-01-43, от 3 септември 2020 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 002-01-42, от 3 септември 2020 г., внесен от Министерския съвет.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 13,50 ч. и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Предлагам да открием днешната Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.,
№ 002-01-43, от 3 септември 2020 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 002-01-42, от 3 септември 2020 г., внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2020 Г.,
№ 002-01-43, ОТ 3 СЕПТЕМВРИ 2020 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Заместник-министър Жени Начева ще ни го представи.
По темата тук е и председателят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров.
Заповядайте, госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Маджаров и госпожо Заместник-министър Русинова! Законът за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса предлага промени в § 1, като се създава допълнителна възможност с неусвоените средства за здравноосигурителни плащания за лечебни заведения за болнична помощ да се заплатят отчетени и неразплатени дейности на лечебните заведения за болнична помощ за 2015 и 2016г. Подчертавам, че няма да има негативно фискално въздействие върху бюджета на Здравната каса за 2020г., тъй като се предвижда с икономии на средствата от сега предвидени и разчетени в параграф „Болнична медицинска помощ” да се реализират тези плащания в размер до 75 млн. лв. Плащанията обхващат всички видове лечебни заведения.
Следващата алинея в текста, който предлагаме, е да се направи проверка на лечебните заведения за установяване на точния размер на дължимите средства, като допълнително включваме и лечебни заведения, в които има заведени съдебни дела и лечебни заведения, в които няма заведени съдебни дела по този въпрос. Предвижда се също така, в случай че възникнат непредвидени обстоятелства, свързани с реализираните проверки в определени лечебни заведения, тоест необходимост от повече време те да бъдат финализирани или постигане на споразумение с лечебните заведения по този въпрос, пак в размера на предвидените средства – до 75 млн.лв., ако тези средства не могат да бъдат разпределени, конкретно разплатени, да се преведат в сметка за чужди средства, за да могат да се използват за тази цел, когато приключат съответните проверки и се установят съответните обстоятелства по реализиране на тези плащания.
Скоро ние, както знаете, с представителите на БЛС подписахме анекс към Рамковия договор в други аспекти на медицинската дейност, свързани с увеличение на цените на медицинските дейности. Благодарим им за успешното съвместно сътрудничество по този въпрос. Тази тема също я обсъждахме и също имаме подкрепата от тяхна страна за реализиране на тези действия, да не кажа, че предложението дойде и от тяхна страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Първо, да започна с това, че ние ще подкрепим това предложение, но възникват много въпроси, които ще обсъждаме в детайли най-вероятно при актуализацията на бюджета. В крайна сметка обаче, явно, че системата не работи добре. Всяка година ни внасяте по няколко пъти от НЗОК суми, които са главоломни. Тези изглеждат сравнително по-малко.
Първият въпрос е: Вие казахте 75 млн. лв., които не са допълнителни, а са преразпределени от неизползвани средства. Ама Вие не казвате имате ли разчети, те са неизползвани към момента – днес сме 9 септември, а до края на годината, до 31 декември Вие можете ли да кажете за протокола, че Вашите разчети показват, че ще покриете разходите до края на годината? Аз не виждам какви разчети – едва ли ще се ангажирате, защото никой не знае какво ще стане с COVID-19 до края на годината. Така че първата уговорка, че това е преразпределение на средства е доста условно. Лично аз си позволявам да се съмнявам, че ще имате такива свободни средства при това положение, в което се намираме в момента. Така че едва ли става дума аз преразпределение.
Второ, Вие не казахте тези колеги, които са имали други сериозни ангажименти и не са се информирали, но всъщност става дума за неразплатени разходи на болниците от 2015-2016 г., така ли? Тук възникват поредица от въпроси. Те са имали лимити, които са надвишили. Те имат аргументи защо са надвишили лимитите. Ами какво прави Здравната каса? Днес какво сме – 9 септември 2020 г…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чака съда.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Моля?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чака съда.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защо не сме информирани? Колко години ще влачите Вие разходи?
След това, другата група въпроси: Вие поставяте лимити – ами Вие сте сбъркали лимитите със 75 млн. Тук ще Ви питаме: кой прави лимитите? С трите имена и ЕГН, и защо лимитите не са такива, каквито са. (Шум, смях.) Не, отварям една скобка: ако някой си мисли, че ще вдигаме ръце на 75 млн. и няма да питаме, се е объркал. Значи, тук нещо не е така с тези лимити.
След това тези лимити – естествено, че ще има случаи, в които идват пациенти и не можеш да върнеш пациент, който трябва да му се окаже животоспасяваща помощ. Дали е животоспасяваща, или е надписано е друг въпрос, но това трябва да се установи.
След това – има съдебни решения. Вярно ли е, че към момента тези съдебни решения са за 22 – 23 млн.? Решения на съда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И лихвите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И лихви към тях. Тук възникват други въпроси. Тези, които управляват здравната система – НЗОК, Министерството на здравеопазването и други, са сбъркали, та се налага българският съд сега да преценява, че управлението е сбъркало, пък съдът е решил, че трябва да се платят тези пари. И те трябва да се платят. Тук възниква въпросът: ако са 22 – 23 млн., които съдът е присъдил, това не се коментира, нали така, съгласно Конституцията? Тези пари трябва да се платят, след като е решил съдът. Даже и с лихвите – колко да станат – 25 млн. да са? Вие искате 75 млн. Вярно ли е, че сега самият Лекарски съюз ще реши – той ли ще реши? Кои разходи са действителни – тези, които е решил съдът, те какво ще проверяват?! Не е нужно да си юрист. Значи, съдът като е решил какво ще проверява Лекарският съюз? Там се плаща колкото е решил съдът. А тези, които не са отишли в съда, аз имам въпрос: те са направили разходи, НЗОК не им ги е признала, нали така? Ами те какво са правили четири години? Какъв е този директор на болницата, който има непокрити милиони и той не завежда дело? Ами, значи, те може да са надути! Не знам такъв шеф на фирма, който няма да заведе дело при такива неща. Кой ще прецени след толкова години – четири, ще се върне да види в болницата какви са разходите? Аз не съм експерт по здравно осигуряване, но просто разсъждавам логично, защото става дума за много пари.
Така че ще Ви помоля да ни отговорите на тези въпроси. Ние решение сме взели, ние ще подкрепим, обаче влизаме в парламента и започваме да питаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да отговори госпожа Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Гечев! Относно размера на средствата, по причината, която Вие споделяте, сме казали до 75 млн. лв. С анекса, който подписахме с Лекарския съюз, сме разчели увеличение в цените на клиничните пътеки, абмулаторните процедури и дейностите в болничната медицинска помощ, така че да остане резерв до 75 млн. лв. до края на годината, като, разбира се, сме предвидили и хипотеза в Рамковия договор – доктор Маджаров, предполагам, може да потвърди, че ежемесечно ще наблюдаваме изпълнението на бюджета и в резултат на това, ако възникнат потребности от заплащане допълнително на дейности, свързани с остри състояния, да се заплатят частично тези средства до размера на средствата, които имаме или с които разполагаме.
Към днешна дата такава хипотеза не съществува, защото ние не сме разпределили средствата от оперативния резерв на Здравната каса, който е в размер на 139 млн. лв., за медицински дейности не са разчетени средства и тези разчети за оперативния резерв наистина са в случай на възникнали неотложни, непредвидени обстоятелства, не дай Боже, да има такива до края на годината, за покриване разходи, свързани с тях.
Освен това допълнително в хода на финансовата година, знаете, че поради COVID ситуацията в парламента Вие гласувахте, за което сме благодарни, механизма, който ни позволява да заплащаме на болниците дейности до 85% от тяхната разчетена дейност, дори когато те не са изработени, именно за да осигурим стабилност на болничната медицинска помощ, за да няма напрежение в болниците, за да могат да се покрият разходите за персонала и за най-неотложни медицински нужди. Тоест имаме един резерв от началото на годината, колкото той е акумулиран, в резултат на дейност, която не е извършена от лечебните заведения, не е заплатена поради липса на пациенти в тях, осигурявайки всички останали дейности, които ние заплатихме. Допълнителен резерв ни дава и обстоятелството, че в края на предходната финансова година ние си позволихме, също съгласувано с БЛС, да заплатим авансово част от дейността, отчетена през месец декември, която касово трябваше да се заплати през месец януари и през тази финансова година това също ни дава глътка въздух в хода на изпълнение на бюджета за настоящата финансова година по отношение на болничната медицинска помощ.
Във връзка с Вашите притеснения, че е минал такъв период от време и сега анализираме и решаваме този въпрос. От 2015 г. до ден днешен нормативната уредба се промени в редица аспекти, в обхвата точно на дейността, която е незаплатена и отчетена. Има редица хипотези, които водят към такъв вид дейности. Едната хипотеза е за дейности, които не са извършени – след изпълнение на контролните правомощия на Касата те са отпаднали от заплащане, другата хипотеза е, че това са спешни състояния, които е трябвало да бъдат заплатени и наистина лечебните заведения имат съответните финансови документи за тези дейности, в трети случай болниците чисто медицински след извършена контролна дейност са решили да заведат и дела за неполучените и неизплатени от Касата средства. През 2019 г. се направиха редица нормативни промени в законите, които вече решават проблема с този тип дейности. Такава дейност бих казала, че не съществува. И разпределението на бюджетните средства и планирането на средствата е в съответствие с параметрите, които се гласуват от парламента. През 2015 – 2016 г. в случаите, в които сме констатирали такива обстоятелства сме направили алгоритъм за реализиране на тези финансови и медицински проверки, те ще бъдат установени насрещно с информационната база данни в Касата и в лечебните заведения, за да се установят всички обстоятелства по това има ли пациенти, имат ли те история на заболяванията – знаете, че за всеки един отчетен пациент има история на заболяването, по какви причини дейността е била отхвърлена и не е заплатена от НЗОК. Към момента съдът се е произнесъл и са заплатени за 2015 г. по заведени съдебни дела 1 млн. 776 хил. лв. Това са произнасяния на трета инстанция на съда. За 2016 г. това са 1 млн. 332 хил. лв., изплатени средства за главница по изпълнителни листове в резултат на произнасяне на съда. Всички останали казуси до размера на останалите средства, които са отчетени и незаплатени от Касата, и тези, за които са заведени съдебни дела, преминават през съдебна процедура и са фаза едно или две, като съдебната практика е твърде различна. В някои случаи има произнасяне, че трябва да се заплатят, в други – няма произнасяне че трябва да се заплатят тези средства.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие казахте, милион и седем, милион и три – някъде към три милиона сте изплатили по решение на съда – около, нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А Вие искате 75 млн. Оценката Ви за делата, които в момента вървят, имате ли наблюдение, защото до нас стигат тези числа около 20 – 23 млн., Вие имате ли ги тези числа и някаква експертна оценка имате ли? Ако имате такава! И защо искате до 75 млн.? Това значи ли, че Вие казвате в Комисията, че искате 35 пъти повече от това, което сте платили в момента и, ако не се наложи, ще върнете 70 млн.? Така ли да го разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Професор Гечев, милион 776 хил. 406 лв. и милион 332 хил. 261 лв. са изплатени по изпълнителни листове. Стойността на главницата на иска по заведени дела в лева, за които съдът не се е произнесъл на трета инстанция, а са заведени такива от лечебните заведения, е в размер на 24 млн. лв., закръглено казано, за 2015 г., и 16 млн. лв. за 2016 г. Общият размер на стойността на незаплатената дейност за това как сме стигнали до 75 млн. лв., общият размер за неразплатената дейност за 2015 г. е 49 млн., в това число са тези 24, които Ви отбелязах, а за 2016 г. са 28 млн. лв., в това число тези 16, срещу които са заведени съдебни дела. (Народният представител Румен Гечев говори встрани от микрофоните.)
Не. Не са решени на двете инстанции, на най-различна фаза се водят делата за тези искове, за които са заведени към момента дела. (Народният представител Румен Гечев говори встрани от микрофоните.)
Общо около 40 млн. – да. Така сме стигнали до тези средства, като информацията е извлечена от регистрите, информационната система на районните здравноосигурителни каси, респективно НЗОК. Сега се правят именно насрещни проверки, защото тази информация е постъпила по исковете на лечебните заведения и се правят насрещни проверки в самите лечебни заведения от НЗОК.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Отговорихте подробно, мисля, на всички въпроси. (Народният представител Румен Гечев говори встрани от микрофоните.)
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.,
№ 002-01-43, от 3 септември 2020 г., внесен от Министерския съвет.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Начева.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2020 Г., № 002-01-42, ОТ 3 СЕПТЕМВРИ 2020 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Ще ни го представи госпожа Зорница Русинова – заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Предложените изменения в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване касаят допълнителни мерки в полза на безработните лица в условията на пандемия. Знаете, че усилията на правителството с комплекс от мерки доведоха до това да задържим нивата на безработица под 8%, като за нас една от групите, които представляват сезонните работници, е особено голям акцент в нашето внимание. Предлагаме две промени. Първата е увеличаване на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 9 на 12 лв., считано от 1 октомври, както и срокът, за който може да се получава обезщетението за лицата, които са придобили право на обезщетение в период по-малък от три години, да се увеличи от 4 на 7 месеца. Това ще засегне между 13 и 15 хиляди човека, докато увеличението на минималното обезщетение ще засегне около 33 хиляди човека.
Знаете, че през април месец беше променен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване общият размер на разходите във Фонд „Безработица” и към края на юли отчетите показват, че за момента не е необходимо допълнителни средства към Фонд „Безработица” да бъдат допълвани. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси и изказвания? Няма.
Гласуваме Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 002-01-42, от 3 септември 2020 г., внесен от Министерския съвет.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Благодаря, госпожо Русинова.

Колеги, продължаваме с точка:
РАЗНИ.
Имате ли въпроси, предложения? Не.
Благодаря на всички.


С това изчерпахме днешния дневен ред.
Закривам заседанието.


(Закрито в 14,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МЕНДА СТОЯНОВА