---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 101

На 16 септември, 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020г., № 002-01 43/03.09. 2020г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020г., № 002-01-42/03.09.20г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
3. Разни.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме кворум и предлагам да открием днешното заседание на КБФ.
Предлагам тo да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020г., № 002-01-43/03 септември 2020г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020г., № 002-01-42/ 03 септември 2020г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
По двете точки при нас е заместник-министърът на здравеопазването и председател на НЗОК госпожа Жени Начева; доктор Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз; а по точка втора: госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, Драгомир Драганов и Петя Малакова от МТСП.

Преминаваме към точка първа:
ДОКЛАД ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2020Г., № 002-01-43, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 СЕПТЕМВРИ 2020Г., ПРИЕТ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 11 СЕПТЕМВРИ 2020Г.
Закон за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителната каса за 2020 г.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласуваме наименованието.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
По § 1 имаме постъпило предложение от народния представител Валентина Найденова.
Всички имате доклада, нали? Знаете предложението.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Госпожо Найденова, заповядайте да ни представите Вашето предложение.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Приехме на първо гласуване предложението на МС за допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2020г., а именно при наличие на неусвоени средства по ал. 2 за здравноосигурителни плащания по ред 1. т.1, т.3 и т.7 до 75 милиона лева от тях да могат да се използват за заплащане на отчетени от изпълнители на болнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК и незаплатени за 2015-а – 2016г.
Възможно е като лекари да гледаме на това предложение само от едната му страна – от страна на изпълнителите на медицинска помощ. Днес Вие, като специалисти, ще погледнете и от другата му страна – от страна на НЗОК, която управлява парите на здравно осигурените за здраве.
Ще Ви върна малко по-назад. Знаете, бюджетът на Касата за 2020г. бе разработен и ние го приехме на база брутен вътрешен продукт – 126 млрд. 769 млн. лв., а какъв ще бъде реално за тази година, е рано да се каже. Но вече специалистите предупредиха за неговия спад – спад на приходите, респективно се очаква спад на неусвоените средства. Това, първо, налага да потърсим какви са възможните неусвоени средства в цялата ал. 2 по разходи и трансфери, като махнем настрани средствата за администриране на НЗОК, така и трансферът, който ежегодно тя прави към НАП.
Общо са възможни – по наши изчисления, около 290 милиона неусвоени средства в редовете 1.1.3; ред 1.1.4 и 1.3, изчислени по алгоритъма на вносителя според ред 1, т. 1, 3 и т. 7. Напомням: здравноосигурителни плащания за болнична помощ. Ако самата НЗОК е възможно да има задължения към други договорни партньори, извън болничната помощ, то със сигурност нейните задължения към чужди здравни каси по линия на координация на системите за социална сигурност, безспорно растат и това е много тревожен факт. Затова предлагам параметрите за изменение на новите ал. 3, ал. 4, която прави вносителя, да добият следния вид и да бъдат в следните рамки:
Първо, наличие на неусвоени средства в бюджет на НЗОК за 2020 г.
Второ, ползването на неусвоените средства, отразени в годишните финансови отчети от всички договорни партньори на Касата.
Трето, разплащане на неусвоените средства до 31 декември 2019 г., включително по реда на възникване на задълженията съгласно Закона за счетоводството.
Четвърто, разплащане по ред, установен от министъра на здравеопазването. Разбира се, той може да се консултира с неправителствените организации, като БЛС, БЗС и Съсловната организация на магистър фармацевтите, които безспорно имат своето професионално отношение към бюджета на НЗОК в тази си част, и евентуално за неусвоените средства, които биха се отделили за тази година.
Считам, че предложението ми е абсолютно честно, справедливо и прагматично. Така поставяме едно ново начало в тази, – ако бъде прието, разбира се – и в следващите години да постигнем две неща: първо, постепенно ликвидиране на порочната практика за просрочване с години, пак казвам, с години на задължени вземания между НЗОК и договорните партньори за оказване на медицинска помощ; и второ, ще постигнем една равнопоставеност между договорните партньори на Касата до достъпа за неусвоени средства, ако такива бъдат в края на годината.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не разбрах какви неразплатени средства има за другите медицински дейности, освен за болничната. Споменахте дентална и така нататък. Какви неразплатени има там?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Тук са представители, които могат да отговорят на този въпрос. В Здравната комисия не сме задавали този професионален въпрос, но респективно е, че би трябвало – никой не може да каже със сигурност, че в останалите редове няма да се отворят такива средства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли неразплатени и по какви причини? Аз за първи чувам, че… Лекарският съюз е тук, аз ще им дам думата, за да ни обясни това, което аз питам Вас, защото разбирам, че Вие не можете да ми отговорите на този въпрос.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Това е единият въпрос, на който нямаме отговор и ще го получим след малко.
И второто, в останалите редове, за които споменах, също бихме могли да очакваме, че ще има неусвоени средства. Моето предложение е да имаме общо цялата информация за неразплатените и неусвоените средства, за да вземем своето информирано решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Начева. После ще дам думата на доктор Маджаров.
Няма да коментираме финансовата сума, защото тя, първо, не е посочена тук, а Вие ни обяснихте как е изчислена.
Заповядайте, госпожо Начева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, това, което мога да кажа по предложението, е следното: Касата, за радост, няма просрочени и неразплатени задължения в нито едно от направленията на здравноосигурителните плащания към днешна дата. Не коментирам темата, която е обект на предложението на вносителя за извършена и незаплатена дейност в обхвата на болничната медицинска помощ за периода 2015-та – 2016г. В останалите направления на здравноосигурителните плащания механизмът на плащане е такъв, че Касата не е информирала и към днешна дата, за радост, няма неразплатени задължения. Имаше просрочени задължение към чужди държави във връзка с лечение на български граждани в чужбина. Вие знаете, че този въпрос е дебатиран много обстойно. Миналата година и през настоящата просрочените задължения по този елемент на здравноосигурителните плащания бяха покрити и в момента Касата плаща в рамките на периода, който е допустим за разсрочване на плащанията и въобще за плащанията към чужди каси и осигурителни фондове за лечение на български граждани в чужбина.
Този текст не мога да оценя на каква база Вие смятате, че има над 200 милиона икономии. Ние към този етап на изпълнение на бюджета не виждаме такъв ресурс. Единствените средства, с които можем да разполагаме – и миналия път отбелязахме това, е в рамките на параграф „Болнична медицинска помощ“ за сметка на остатък от средства за болнична медицинска помощ, формирани поради Ковид ситуацията и авансово заплащане миналата година на част от дейността тази година, да имаме неусвоени средства в болнична медицинска помощ и да ги използваме за заплащане на 2015-а – 2016г. – незаплатената дейност на болниците.
Средствата в Оперативния резерв на този етап не са разпределени, но ние не можем да преценим и да оценим защо и дали няма да бъдат необходими към края на годината. Те наистина са непредвидени и неотложни обстоятелства и ще бъде твърде рисково, ако Касата към този етап на изпълнение на бюджета вземе решение, дори и с Ваша санкция, да се разпределят средства от резерва.
Освен това, отново отбелязвам, както поехме ангажимент и имаше въпроси и на професор Гечев в този аспект, дори плащанията, които са по предложението на вносителя, ще бъдат реализирани след съответните проверки в лечебните заведения – на всички задължения и на това как са отразени както като история на заболяванията, така и като счетоводни записи в съответните лечебни заведения. Така формулиран текстът позволява едва ли не всички договорни партньори на Касата, независимо дали дейността визира работа със Здравноосигурителната каса, или не, да пледира за заплащане на непредвидени разходи, начислени вземания, задължения – въобще се разтваря твърде много вратата на възможностите, което ние считаме, първо, за ненужно, второ, за нерелевантно към задълженията и вземанията, които има институцията Здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Дори начинът, по който е изписан, просто не е адекватен. Не може „начислени вземания от лечебни заведения, договорени партньори“. Кои вземания, начислени от лечебните заведения? Към кого тези вземания? И следваща точка: начислени задължения на НЗОК към доставчици на медицинска помощ. Вие казахте, че няма такива. (Реплика извън микрофона.) Те са си редовни в срока. Естествено, че ще има начисления. Нещо тотално не разбирам в това предложение.
Заповядайте, доктор Маджаров.
ИВАН МАДЖАРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, дами и господа народни представители! По така внесеното предложение по Законопроекта за промяна в бюджета на НЗОК нашето становище е следното: на първо място, ние смятаме, че не бива да се харчат средства, които са определени и гласувани от Народното събрание по точно определени редове за точно определени медицински дейности за други дейности, особено пък за финансиране на чужди болници в чужбина, защото парламентът с гласуването на бюджета на Народното събрание формулира политика. Ние очакваме от парламента наистина по някакъв начин да стимулира развитието на българските медици, развитието на българските лечебни заведения. Недопустимо е да се позволяваме – поради това че сега има Ковид, в други случаи поради други причини, много са, поради които не могат да се усвоят средства – да ги вземем от общопрактикуващите, от Специализирана помощ, от Дентална медицина, от болници и да ги дадем за заплащане на нещо друго.
Да, правото на българските граждани е да се лекуват в чужбина трябва да бъде гарантирано. То трябва да бъде правилно прогнозирано при гласуване на бюджета на НЗОК за съответната година и в никакъв случай не бива да се очаква, че с пари за българските лекари и лечебни заведения ще се плаща за чужбина.
На второ място. Що се отнася до термина „други начислени непредвидени разходи на лечебните заведения“ такъв термин в Закона за здравното осигуряване няма. Съществуват непредвидени разходи на НЗОК. За тях е предвиден Резерва. НЗОК не е разплащателна агенция, която осребрява фактури за разходи на някой, тя просто закупува медицински услуги, които са включени в основния пакет, определен с наредба на министъра, по начин и по ред, определен с Националния рамков договор.
В настоящия текст на Закона е записано, че неусвоени средства по отделните редове се използват само за същите дейности на тези редове по ред и начин ,договорен между Надзорния съвет и БЛС.
Преди да завърша, ще уточня: неразплатени дейности в първична извънболнична помощ, специализирана извънболнична помощ, медикодиагностични дейности и болнична помощ в последните две години – 2019 г. и 2020 г., не могат да се формират поради самия факт, че са предвидени механизми в НРД, с които при твърде голям преразход се гарантира механизъм за намаляване на цени или намаляване на обеми, които да осигурят не нарушаване на цялостния бюджет.
С оглед на посочените мотиви БЛС не подкрепя предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По темата, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, колеги! Получихме таблиците на имейл днес към обяд, което по стар обичай на нашия парламент, не ни позволя за толкова време да прегледаме числата, да ги консултираме с експерти по управление на финансите в медицината. Такава ни е цялата работа.
Но, имам уточняващи въпроси. Кое прави впечатление на първо четене?! Гледам, че 2015г. са почти 48,6 млн. лв. През 2016г. изведнъж става дума – за над стойностите, определени от НЗОК, само за 27 млн. 295 хил. лв., нали така? След това през 2017г. – пак 48 милиона. И тук възниква въпросът: защо така? През 2018г. – гледам за първите три месеца, е 6 милиона, като умножим по четири, но като имаме предвид КОВИД-19, сигурно са повече. Значи ще са като 2016г. През 2015г., 2017г. са около 48,6 – 49 милиона, а пък 2016г. – между двете години, и 2018г. са 27-28 милиона.
Първият въпрос ще бъде: на какво се дължи тази огромна разлика? Това са почти 100% разлика – това едното.
Второ, на първо четене погледнах – беше ми интересно за областите, но нямах време сега да сравня населението, но има някои странности. Русе – 132 000, Плевен – 78 000, Пазарджик – 388 000. Трябва да погледна тези числа и да питам специалисти, защото това не е моята област. Първо, питам за тези числа – милионите, голямата разлика: защо в тези години има такива драматични разлики? Какво се е случило? Трябва да има някакво обяснение. Защото на тяхна основа след това има съдебни искания и така нататък.
Имам още един въпрос към Лекарския съюз: нали бяха 75 милиона? (Реплики.) Да, до 75 милиона. Като събрах тези – овър ограниченията, става дума за около 150 милиона лева.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е само за 2015 и 2016г., пише в текста.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, пише в текста за двете години.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А те са толкова.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Значи това е обяснението. Понеже за 2015 и 2016г. са тези 75 млн. Понеже са дадени до 2018 г….
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има 2 милиона разлика, но те са платени.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защо са разликите в тези години? И пак остава въпросът за двете години. Ако са верни тези числа, които са дали болниците – ние не се съмняваме в шефовете на болниците, но сме длъжни да питаме – ако това е така, те как така трупат такива загуби и продължават да си функционират?! Това е странно при такива големи разходи на това, което им покрива Касата. Как покриват тези разходи? Ако може да кажат, защото това са огромни числа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на госпожа Начева и после на доктор Маджаров, понеже и към него имахте въпрос.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми професор Гечев, средствата са за 2015-а и 2016г. и тях сме ги отразили в предложението, което правим, за целия период, сумарно. Вие сте абсолютно прав в общото изчисление, но ние тази година решихме, след съгласуване с Лекарския съюз, да предвидим – в рамките на възможностите на бюджета за тази година, да се разплатят първите 2 години от възникване на въпросните неразплатени средства. Всяка година, Вие знаете, че с изпълнението на бюджета на Здравната каса се разпределят допълнителни средства от преизпълнение на приходите – до миналата година бяхме в такава хипотеза, всяка година, благодарение на добрата работа на колегите ни от НАП, и допълнително със средства от Оперативния резерв, както и със средства от икономии от други направления на здравноосигурителните плащания.
През съответните години – 2015г. и 2016г. и 2017г., е имало в хода на изпълнение на бюджета на Касата решения, които са периодизирали и други направления на плащанията с възможни допълнителни източници на дофинансиране на дейността, които са били свързани с лекарства, лечение на български граждани в чужбина или други направления на медицинската помощ. По тази причина не може да се търси пряка зависимост между годините и размера на средствата. Тоест в рамките на изпълнението на бюджета за съответната година са формирани различни направления на здравноосигурителните плащания и различни политики в края на годината за това как да се преразпределят средствата от резерва и от преизпълнение на приходите. В тези дебати съответно сме участвали заедно и с БЛС.
Към месец април 2018г. се изчиства изцяло този размер на отчетени и неразплатени дейности – 6-те милиона, които сме посочили за 2018г., и след това вече такава възможност, хипотеза или недостиг на средства не се формира през последните 2 години от изпълнението на бюджета на Касата по различни принципи. Мога да направя този анализ, но не мисля сега е необходимо или е времето. Може би, когато се дебатира Проектобюджетът на Касата за следващата година, мога да Ви дам по-подробна информация и по този въпрос.
Що се отнася до конкретните лечебни заведения и области също не може да се търси съответствие, защото в различните лечебни заведения спрямо изпълнението на бюджета за съответната година към съответния период спрямо профила на съответното лечебно заведение какви дейности извършва, по най-различни причини са формирани тези задължения.
Аз и миналия път отбелязах. Тези средства следва да ги считаме като възможен разходен таван – най-високият сценарий като възможност за плащане. В момента текат проверки, така че може да се установи, че тази сума ще бъде различна от посочената към момента, тоест това наистина е разходен таван, защото се правят проверки по лечебни заведения, индивидуално, и се търси съответствие на информацията, която е в районните каси – това са таблиците, които сме Ви предоставили, с информацията, която е в лечебните заведения. След тези проверки въпросните, примерно 48 милиона, може да се установи, че са 45 милиона или друг размер на средства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Нямаше ли различен механизъм за определяне на лимитите в различните години или бъркам?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: И това. Различен механизъм, различна възможност за корекция на бюджетите по области. В един период са се определяли на база движението на пациенти от една област в друга, в друг период се определя област за област, тоест различни политики при формиране. Пакетът от здравни дейности също се промени, редица дейности в хода на този период влязоха допълнително за финансиране, други отпаднаха, едни дейности минаха в профила на спешните, други в профила на активното лечение. Това също дава отражение в целия този период върху размера на средствата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Очевидно ще дискутираме и трябва да се консултираме с експерти, защото възниква въпросът: след като се е видяло, че 2016 г., ако има разлика в механизмите, които прилагате, изведнъж сумата спада с 20 милиона?! После Вие пак се връщане на нива 48 млн. Но, както и да е.
Предните години как е? За първи път ли 2015г. възниква този проблем? Тук също възникват много сериозни въпроси. Как така здравната система работи до 2014г. без такива допълнителни….(Реплика извън микрофона.) Сигурно, но това казвам. Но това, което Министерството на здравеопазването е направило и НЗОК 2015г. да стане тази работа, ние ни е вкарало в 150 милиона. Това обяснявам: че до 2014г. не е имало, а от 2015г. изведнъж стават чудеса – 150 милиона до момента. Какво е станало толкова 2015г.?! Ако може, да отговори: какво е станало 2015г. да харчим по 50 милиона повече?! Може ли да кажете, защото народът пита? Какво толкова е станало? Изведнъж 50 милиона! Нещо се е подобрило – здравеопазването ли? Какво? Така ли ще я караме ние по 50 милиона? Ами болниците, извинявайте…(Реплики извън микрофона.) Не, не. Ние сега като утвърдим тези пари, ще ги платим. Ами всеки разумен мениджър ще седне в болницата и ще започне да си пише. (Реплики извън микрофона.)А, няма! Ами те ще Ви платят 1 милиард….
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такъв механизъм, който да генерира подобни преразходи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, ние ще питаме какво е станало 2015г., за да се появят? Какви са тези революционни промени, които ни набутват с 150 милиона лева?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, доктор Маджаров.
ИВАН МАДЖАРОВ: Аз, доколкото си спомням, въпросът беше как са се справили болниците в този период, нали? Всъщност на гърба на работещите се справиха, защото много добре знаете, че разходите по консумативи, ток, вода, лекарства, които са закупени, и така нататък, са платени. През този период практически тези допълнителни бонуси, които получават моите колеги, лекувайки, защото има основни заплати, има и бонуси, практически не ги получиха за лекуването на тези пациенти. Това доведе и до стагниране на заплатите и на специалистите по здравни грижи, и на лекарите.
Притеснявам се от нещо друго, затова толкова категорично настояваме да се случи сега, защото за първи път вероятно ще се формират свободни средства. Направих проучване и има много спечелени дела или предстои да бъдат спечелени, които ще доведат до още по-големи разходи на НЗОК. Реално погледнато ние се стремим наистина да приключим с този проблем, защото – пак потвърждавам и от името на Лекарския съюз, активно работим за това да няма механизми да се случва, включително и с разрешаването на финансиране на нови болници, разрешаването на финансиране на нови дейности и така дейности – това е един от факторите, които доведе практически до прекалено много на формиране на такава неразплатена дейност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на доктор Найденова, което Работната група не подкрепя.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, останалите са против.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя за § 1.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е прието.
Заключителна разпоредба.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението.
Работната група подкрепя текста за § 2.
Гласуваме наименованието на подразделението и § 2.
Който е „за“ , моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Текстовете са приети и с това целият Закон става факт.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2020Г., № 002-01-42/ 03.09.20Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Закон за изменение на Закона за държавното обществено осигуряване.
Гласуваме наименованието на Закона.
Всички са „за“.
Наименованието е прието.
По § 1 има предложение на народния представител Надя Клисурска и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаема госпожо Русинова! Предложението, което правим, е свързано с определянето на средния дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2020г., като то да стане от 9 на 17 лв. В мотивите, които са предоставени на нашето внимание, става ясно, че това е една от социално-икономически мерки на правителството с оглед на това хората, които получават такова минимално обезщетение за безработица, да могат да обезпечат адекватно своето оставане без работа.
Искам да подчертая на всички Вас, че всички хора, които получават правото на такова минимално обезщетение за безработица, се осигуряват. Всеки месец внасят осигурителна вноска в размер на 1% от тяхното възнаграждение и това тяхно право възниква от този задължителен елемент. Защо правим предложението на 17 лв.? Такова предложение ние направихме и в Закона за здравето, още повече че синдикати и работодатели през месец май, както знаете, се договориха по определени икономически мерки и по други параметри по отношение на трудовото и социалното законодателство и една от тези мерки беше точно тази – минималното дневно обезщетение за безработица да бъде в размер на 60% от минималната работна заплата, а именно да стане 17 лв. Това е съгласието на работодателите, това е съгласието на синдикатите.
В момента Вие правите едно предложение, което е в размер на 12 лв. и аз смятам, че, първо, не е предложен в мотивите към Законопроекта – никакъв механизъм защо 12 лв. Виждам финансовата обосновка, която правите по това предложение. (Реплика.)
Позволете ми да се обоснова, защото смятам, че е изключително важно.
Около 30 хиляди души в момента получават такова обезщетение. Ние такъв отговор получихме и в Комисията по труда и социалната политика, което означава, че разходът, който държавата ще трябва да обезпечи, е горе-долу 35 млн. лв. Тези пари ги има в момента в Закона за бюджета на ДОО и смятам, че е много по-адекватно. Доближава се сумата, която ние предлагаме до прага на бедността, въпреки че е по-ниска, но е много по-адекватна, още повече че в годините до 2008 г. размерът на минималното дневно обезщетение за безработица е бил и винаги се е движил в параметрите около 60% на минималната работна заплата. В последствие възниква това замразяване, като мотивите за замразяването на минималното дневно обезщетение за безработица бяха основно от това, че има голямо търсене на работна ръка, особено в последните години. Такава беше картинката в началото на тази календарна година, но не такава е в момента. безработните се увеличиха със 100 хиляди.
Аз смятам, че на нашето предложение си заслужава да му обърнете внимание и да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Русинова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, да направя уточнение, че това предложение не е елемент от споразумението на правителството със социалните партньори, категорично. Ние не бихме могли да подкрепим по никакъв начин това предложение, защото то до голяма степен компрометира основните принципи на социалното осигуряване.
Предложението, което е внесено през МС, касае временна мярка до края на годината, и то заради кризата. Съобразено е с разчетите и наличните средства във Фонд „Безработица“. Считаме, че това би подкрепило наистина около 30 хиляди човека с увеличение на обезщетенията за малко по-дълъг период в следващите месеци преди годината.
Категорично не мога да се съглася, че това предложение е подкрепено от работодателите, тъй като то е по-скоро предложение на един от синдикатите. Смятам, че предложението, което МС направи, беше единодушно подкрепено на първо четене, ще подкрепи хората, особено сезонните работници, които най-много се ползват от това минимално обезщетение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Нека да не правим дебат. Утре ще го направим в залата. (Реплики.)
И аз имам какво да кажа, но хайде утре да си ги кажем тези неща в залата.
Гласуваме предложението на госпожа Клисурска и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Текстът на вносителя е приет.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текст и предлага да се нарече Преходни разпоредби.
Гласуваме.
Всички са „за“.
Наименованието е прието.
Предложение на госпожа Надя Клисурска и група народни представители, което Работната група не подкрепя.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, членове на Комисията, министър Русинова. Предложението, което правим в тази Преходна разпоредба е свързана с една несправедливост, която възникна с оглед на едно предложение, което направихме в Закона за здравето в Преходна разпоредба. Тогава, ако си спомняте във връзка с Ковид кризата, Министерството на труда и социалната политика внесе предложение, в което предложение трудовият стаж при използване на неплатен отпуск в рамките на тази календарна година, беше увеличен да се признава за трудов стаж не времето от 30 календарни дни, както е въведено в чл. 160, ал. 3 от КТ, а да бъде увеличен на 60 дни, защото много хора се възползваха от тази потребност, защото много от тях отглеждаха своите деца и нямаха възможност да ходят на работа.
В Кодекса за социално осигуряване в чл. 54б (ал. 2, т. 3) има хипотеза, която казва, че за придобиване право на парично обезщетение за безработица се признава времето на неплатен отпуск в рамките на 30 календарни дни. Ами през тази календарна година ние увеличихме на 60 дни правото на хората да им се признава за трудов стаж. Така че би било логично, когато говорим за право на обезщетение, да позволим на хората, които останат без работа и получават обезщетение за безработица, времето от 60 дни, които са се ползвали през тази година. Не случайно текстът, който въвеждаме, е свързан с това – само за тези, които се признават за трудов стаж, ако го погледнете. Ние не въвеждаме думите „60 дни“ или нещо подобно, а по начина, по който те се признават за трудов стаж, за да може хората да си получат правото на парично обезщетение.
Най-вероятно ще получа някакъв отговор от МТСП, защото този въпрос го повдигнах …
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да чуем техния отговор.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Но искам още две изречения за кажа. Още по Закона за здравето по време на Бюджетна комисия повдигнах този въпрос, след което получихме отговор от МТСП, че, да, действително има такива случаи. И тяхната хипотеза е, че, ако се върне назад във времето, защото изискуемото по общия ред време е за последните 12 последователни месеца, отработени в 18 календарни, и това е общия ред на чл. 54. Само че в момента хората, които са ползвали 60 дни неплатен отпуск, тяхното време ще им се върна или ще им се прекъсне и те няма да получат това право на обезщетение. Така че и за един човек да става въпрос, и за двама, при тази хипотеза, която ние допуснахме в КТ смятам, че е нормално, логично да допуснем и тази хипотетична възможност.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, разбрахме.
Слушаме госпожа Русинова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Не знам, може би има някакво разминаване на информацията по двете предложения. Не подкрепяме предложението за увеличаване на периода. На практика по този начин се увеличава периодът на неплатен отпуск на човека и отново се променят принципите на осигуряване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не, тука….
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Този текст беше приет по отношение на правото за пенсиониране, а не правото за обезщетение за безработица за 60-те дни. Така че това са две различни неща и считаме, че за нас е неприемливо.
Второто нещо, което цитирате, касаещо чл. 54б, е другото предложение, което сте направили.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Аз него не го коментирам. Ние сме стигнали до него.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не, тука е. Как?!
НАДЯ КЛИСУРСКА: В момента коментираме цялата Преходна разпоредба, така ли? Аз коментирах само предложението…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашето предложение коментираме, което сте направили…
НАДА КЛИСУРСКА: Да коментирам ли предложението, което съм направила?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
НАДЯ КЛИСУРСКА: По § 2 предлагаме § 2 да отпадне. Това, което ни се предложи на първо четене по § 2, е свързано…
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама чакайте сега. Доклад имате ли пред Вас?!
НАДЯ КЛИСУРСКА: Да, да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вижте на стр. 2. Коментираме Вашето предложение тук – за създаване на нов § 2. Казвате § 2, т. 1, чл. 54а; т. 2, чл. 54б. Но те за мен произхождат една от друга. 54б е в резултат на 54а.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Точно така. Аз го обосновах.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дали правилно съм разбрала, госпожо Клисурска. Понеже в КТ сме приели във връзка с Ковид само за този година, че е възможно да се ползват 60 дни неплатен отпуск, а не 30 дни, както е в момента, и този неплатен отпуск също да се счита за трудов стаж, както се считат 30 дни. Вие смятате, че подобна разпоредба трябва да има и в Кодекса за социалното осигуряване, за да може тези 60 дни, които се считат за трудов стаж през 2020 г., да важат и за правото на получаване на парично обезщетение за безработица.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Смисълът на приетите разпоредби в КТ бяха основно заради затворени училища и детски градини. Знаете, че в летните месеци, включително и сега с предложенията, които бяха направени и в Закона за предучилищното образование, новата помощ, която се създадохме е за допълнителни възможности за обезпечаване на родителите в случаите, че се затворят училища и детски градини. Тези разпоредби не касаят обезщетенията за безработица и считаме, че това ще компрометира по някакъв начин осигурителната система.
Краткосрочните мерки, които ние предлагаме, касаят единствено и само мерките за Ковид заради увеличение на обезщетението за безработица. Няма как да приложим едната хипотеза, която е в КТ, да я прехвърлим в Кодекса за социално подпомагане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Каква е хипотезата, в която, ако аз съм ползвала 60 дни неплатен отпуск, не мога да ползвам обезщетение за безработица?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Хипотезата е по общия ред. Казва така: ти трябва да си работил 12 последователни месеца в 18 календарни. Когато ти си ползвал 60 дни неплатен отпуск, нямаш тази последователност, защото имаш прекъсване от допълнителни 30 дни, които опосредстват прекъсването в тези 12 последователни. Взима се тази база – в последните 18 – 12 последователни. А пък правото на парично обезщетение по общия ред се изчислява 24 месеца назад – като обезщетение, 60-те процента. Не случайно, ако погледнете текста, по който Ви предлагам това изменение, то не е свързано с 60 с дни. Аз затова не ги наричам 60 дни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да чуем колежката от Министерството.
Не го ли интерпретирах правилно?
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Бих искала да обясня по отношение на изискването за придобиване право на обезщетение за безработица. Едно от изискванията за придобиване на право на обезщетения за безработица е лицето да осигурявано във Фонд „Безработица“ 12 месеца през последните 18 месеца. Тези 12 месеца може да са придобити при различни осигурители с прекъсване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С прекъсване!
ПЕТЯ МАЛАКОВА: С прекъсване! Нямаме изискване за 12 последователни месеца. Тоест считано от 1 септември, примерно, назад се гледа в последната година половина лицето, работило ли е, не е ли работило, колко време е работила. Възможно е в последните месеци то действително да не е работила поради кризата и така нататък, но кризата е в последните 6 месеца – от март до септември. Така че той при всички положения има едни 12 месеца назад преди изобщо да е имало такава криза, които му влизат в правопораждащия период.
Освен това, когато се преценява дали лицето има от година и половина една година осигуряване, в тази една година осигуряване влизат: периодите на неплатен отпуск – 30 работни дни; ако е имало периоди на майчинство – също се включват, приема се, че лицето е осигурено; временна неработоспособност и така нататък. Тоест от година и половина гледаме една година и в тази една година се включват още периоди на осигуряване, в които няма реално изобщо никакъв осигурителен принос. Това са периодите на неплатен отпуск, за които става въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Над 30 дни.
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Над 30 дни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото в рамките на 30 дни работодателят какво прави?
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Не внася осигурителни вноски, но това време влиза в правопораждащия период. И тук примерно, ако 30 дни има работни неплатен отпуск, търсим 10 месеца и половина реално осигуряване. Ако добавим ще 30 работни дни, какъвто е смисълът на предложението, което коментираме в момента, това значи, че примерно при реален осигурителен принос не повече от 8 месеца и половина – девет, ако има и майчинство, и болнични, той ще придобие право на обезщетение за безработица. Поради тази причина този принцип като цяло за увеличаването на периода на неплатения отпуск от 30 на 60 работни дни през 2020 г. е възприет единствено по отношение на дългосрочното осигуряване с оглед на това лицата да не губят пенсионни права, но не и по отношение на краткосрочното, в което така или иначе се изисква сравнително кратък период на осигуряване, за да придобиеш права. И, ако този кратък период на осигуряване бъде допълнително намален с периоди, за които никой не дължи осигурителни вноски, просто Фондът – в конкретния случай Фонд „Безработица“, не би могъл да издържи финансово. Това е съображението – на аналогична разпоредба на тази в КТ за трудовия стаж със Закона за здравето, втората алинея е възприета за осигурителния стаж, но при пенсиониране. (Реплика.)
Не, няма изискване. То затова е 12 от последните 18.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма изискване и се получава така, че от 12 месеца на практика лицето ще е правило вноски само за 8 месеца и половина. Разбрахме. Аз си го изясних. Има ли някой, който не си го изясни? (Реплики.)
Мисля, че и колегите са наясно.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Само една забележка ще кажа. Понеже повдигнахме темата до МТСП и ни казаха, че има хора, които не са получили право на парично обезщетение за безработица поради възникването на тази хипотеза заради невъзможността от минимален период от време, в който да получат такова обезщетение. (Реплики.)
И за малкото хора, за които се отнася, е абсолютно нормално да помислим и в тази посока. (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не са имали стаж и този 1 месец на практика им е решаващ.
Гласуваме предложението на госпожа Клисурска.
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не е прието.
По § 2 има предложение да отпадне.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Хипотезите на чл. 54б, ал. 4 са свързани с това, че хората, които са ползвали парично обезщетение за безработица, ако в предходните 3 години са ползвали такова право, да имат право само на минималния размер на паричното обезщетение и не получават обезщетение по общия ред – този, за който преди малко.
В тази връзка е и предложението, което Вие виждате и което беше направено на първо четене.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, за същите 30 допълнителни дни.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Не. Увеличавате срока. Хората, които преди 3 години са ползвали такова парично обезщетение, сега да получават минималния размер, но в рамките на 7 месеца – това е Вашето предложение. Нашето предложение е всички тези хора, които в крайна сметка отговарят на общите условия, които са свързани с това те да работят 12 месеца в последните 18. Така или иначе тяхното обезщетение за безработица се изчислява на база 24 месеца назад.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие искате да отпаднат трите години.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Да отпаднат и да минат по общия ред, такъв, какъвто е за право на обезщетение за безработица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да отпаднат трите години? Това ли имате предвид?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Да отпаднат трите години. Това да бъде една от социално-икономическите мерки, защото тази година възникнаха точно такива хипотези, и то при не малко хора. Много хора, които са ползвали такова обезщетение, сега получават минималното, точно защото са получавали това право, а Вие знаете колко беше сериозна тази нестабилност по отношение на безработицата – това също е една от темите, която беше поставена от работодатели и синдикати, една от темите, по които има консенсус от двете страни.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Не можем да подкрепим това предложение. То отново също води до дебалансиране на системата от гледна точка на приходите на ДОО. Можем да Ви дадем конкретен пример, изчислен спрямо конкретните обезщетения за безработица. Считаме, че по този начин, ако всеки 12 месеца един човек…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние затова сложихме трите години едно време.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Затова сложихме трите години.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото има едни постоянни, които напускат от фирмата и са на Борсата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А сега 7 месеца ще са на Борсата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: …на принципа на осигуряване и би ощетило от гледна точка, първо, на приходите в бюджета. Предложението, което сме дали е в рамките на сегашния бюджет на Фонд „Безработица“ на НОИ. (Реплика.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Остави бюджета! Тук говорим за икономически принцип.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Нарушава икономическите принципи, както и принципа на справедливост, защото хора, които постоянно са се осигурявали в рамките на 3 години или по-дълъг период, ще имат същите права като хора, които не са постоянни в осигуряването си.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ясно. Едно време се въведе 3-годишнят период точно по тази причини, – защото имаше много случаи – сигнализираха и работодатели, и синдикати – работят 12 месеца, осигурят си и напускат. Следващата година отново: „Добър ден! Аз пак съм на работа“. По следващата пак. Така почиват през година. Затова се въведе и аз не виждам нищо лошо, защото Ковид е само половин година, така че не смятам, че това влияе. (Реплика.)
Да, точно така. И трябва да Ви кажа, господин Гечев….(Реплика.)
Зарежете болниците сега.
Друг е въпросът, че – не исках да го коментирам, за да не утежняваме дебата, но за мен и мерките, които са предложени от правителството, също са против развитието на икономиката, защото стимулират хората да стоят на Борсата 7 месеца, вместо да отидат и да работят. Вие ще ми кажете, че има безработни, а аз ще Ви кажа, че търсят работа. Елате в Пловдив да видите за какво става дума. Примерно “Либхер“, „Макском“ – 1500 лв. дава заплата за монтажник и няма хора, защото са на Борсата. За какво трябва да работи, като може да взима обезщетение 7 месеца, увеличено и така нататък?! (Реплика.) Но това беше в рамките на скобата.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Ние като Социалистическа партия правим по-добри социално-икономически мерки. Това е въпрос на гледна точка.
И другото, което ще кажа: 252 лв. не смятам, че удовлетворяват някои.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Работят нелегално и това стимулира допълнително сивия сектор. Това е истината. Говорим си го като икономисти, а не като социални или други представители.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Освен това в много от случаите самите хора доброволно се осигуряват на минималния осигурителен праг.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И после пращаме НАП да ходи да ги гони и увеличаваме тук глобите и ще ги вкарваме в Наказателния кодекс. Нали това искаха работодатели?
Гласуваме предложението на госпожа Клисурска да отпадне § 2.
За – 6, против – 13, въздържали се – няма.
Предложението не е прието.
Работната група е направила редакция на предложението на вносителя – техническа корекция, така ще гласуваме предложението на Работната група за § 2.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Отново предложение на госпожа Клисурска за създаване на нов § 3.
Това свързано ли е с досегашните?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Да, това предложение вече си кореспондира с предходното по § 2. То е свързано с тези случаи, когато осигуряването е прекратено към датата на влизане на този закон, ако прекратяването е настъпило през 2020 г. Общо взето и те да се възползват от това наше предложение, което правим по § 2.
Гласуваме предложението.
Работната група не го подкрепя.
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не е прието.
Предложение на Менда Стоянова и група народни представители, подкрепено от Работната група.
Гласуваме предложението на Работната група да се създаде § 3.
По това предложение удължаваме срока по Закона за акцизите до края на годината – сега им изтичаше на 12 септември, или 15-ти, за поставяне на измервателни уреди на крайните потребители на акциз. Това са мандри, които използват горивото за производствения….(Реплики.)
И скоро няма да го решим.
Крайни потребители, да. Те трябваше да сложат измервателни уреди, но поради Ковид причини, ще ги сложат до края на годината.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Текстът е приет. Благодаря.
С това приехме и Закона. Утре ще го гледаме в зала.
Закривам заседанието.


(Закрито в 17,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕНДА СТОЯНОВА