---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 106


На 11 ноември 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53/ 21 октомври 2020 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 002-01-54/22 октомври 2020 г. – второ гласуване.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Менда Стоянова.


* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум! Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53/ 21 октомври 2020 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 002-01-54/22 октомври 2020 г. – второ гласуване.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува „за“.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 002-01-53/ 21 ОКТОМВРИ 2020 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Тук при нас са госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, и госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на Закона за изменение и допълнение на ДОПК е изготвен във връзка с необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща отделните административни производства в Кодекса, включително производствата по данъчно-осигурителен контрол, фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обезпечаване и събиране на публичните вземания, налагане на административнонаказателна отговорност.
Проектът предвижда следните основни групи промени:
В областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск със Законопроекта се предлага въвеждането на доброволно предварително деклариране на данни в случаите на превоз на стоки, който започва от територията на друга държава – членка на ЕС и завършва на територията на страната, или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава-членка. Данните ще се декларират чрез електронна услуга на НАП, която ще предостави уникален номер за всеки отделен превоз на стока, осъществяван с транспортно средство над 3,5 тона. Мярката ще позволи осъществяването на контрол спрямо рискови лица, основана на анализ на риска на база на предварително декларирани данни.
Основното предимство на предложената мярка за доброволно предварително деклариране е, че се намалява времето за обслужване на клиентите и същевременно се ограничават контролните мерки по отношение на добросъвестните лица. С предложения за промени в ДОПК и Закона за НАП се предвижда изпълнителният директор или упълномощен от него заместник-изпълнителен директор да могат със заповед да определят органи по приходите и публични изпълнители, които да упражняват своите правомощия, без оглед на определената с чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК компетентност. По този начин се осигурява гъвкаво разпределение на служителите и ефективното им използване в административните производства в други териториални дирекции, когато това е необходимо във връзка с обслужването и контрола на задължените лица.
Със Законопроекта се създава възможност възстановяване на дължимо платени или събрани суми, или на суми, подлежащи на възстановяване по реда на ДОПК да се извършва по платежна сметка, открита при доставчик на платежни услуги, различен от банка. Промяната е в синхрон със Закона за платежните услуги и платежните системи и има за цел преодоляване ограничението на свободния избор на лицата да посочат сметка, различна от банкова сметка.
В тази връзка се допълват хипотезите на налагане на запор върху вземания на длъжника, като се предвижда ред за налагане на запор по платежна сметка, различна от банкова сметка.
С Проекта се предвижда възможност органът по приходите да оттегли издадено Удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност. Въвеждането на такава регламентация произтича от прилагането на Решение № А1 от 12 юни 2009 г. за установяване на процедура на диалог и помирение по отношение на валидността на документите, определянето на приложимото законодателство и предоставянето на обезщетения съгласно Регламент № 883/2004 г. Към настоящия момент органът, издал този документ, не разполага с процесуална възможност за оттеглянето му дори и в случаите на стартиране на процедура на диалог по Решение № А1, когато са налице съмнения за правилността на документа с искане на чуждестранна компетентна институция за оттеглянето му, или при откриването от органа на приходите на нови обстоятелства относно фактите, въз основа на които е издадено удостоверението.
Също така се предвижда промяна в последователността на погасяване на предявените за събиране в НАП публични вземания на други взискатели до започване на принудителното им събиране. Промяната предвижда погасяване в поредност от най-рано възникналите към по-новите задължения. По действащия ред лицето прави избор кое задължение да погаси, когато не е в състояние да погаси всички свои задължения едновременно, а при липсата на избор вземанията се погасяват съразмерно.
С Проекта се предлагат две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено. По отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания и при образуване на наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
И в двете производства органите на НАП не могат да влияят върху продължителността им, а възможностите за активни действия по отношение на публичното вземане са ограничени.
Същевременно на длъжника в производството по несъстоятелност, съответно на подсъдимото лице, са предоставени редица процесуални права, чрез които производствата могат да продължават дълго във времето. Така, докато се стигне до крайната фаза на осребряване и разпределение на имуществото в производството по несъстоятелност, съответно до влизането в сила на осъдителната присъда, е възможно абсолютно давностният срок по отношение на публичното вземане да изтече и то да не може да бъде събрано.
В Проекта се съдържат и други предложения, свързани с връчването на електронни документи, издаването на електронни документи като доказателствено средства в производствата по ДОПК, конституиране на особен представител, производствата по събиране и обезпечаване на публични вземания, административнонаказателните санкции и други. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Имате думата, колеги, за изказвания и въпроси.
Господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Заместник-министър, колеги, голяма част от предложените промени на нормативната уредба ги приветствам като усъвършенствани и съм сигурен, че ще подпомагат работата на приходната администрация. Има някои тестове, които будят малко притеснение в мен – може би да ги изкоментираме, и малко повече, когато ги гледаме в зала.
Не разбирам защо трябва да променяме компетентността на органите на НАП. Преди години дадохме възможност на Агенция „Митници“ да прави такива премествания под формата „в условията на командировка“ – не знам дали тези текстове не останаха мъртви, и дали изобщо работят. Смятам, че има създадена добра организация – и в момента се командироват екипи, работят в различните дирекции в страната. Притеснява ме това дали няма да създаде допълнителни неудобства, да не кажа и проблеми в съдебна фаза при прехвърляне от една дирекция в друга, компетентният орган възложил и така нататък. Мен това специално ме притеснява. Ако може, с няколко думи да кажете мотивите.
Във връзка с възможността за връчване на електронни документи. Това е практика в НАП от дълго време. Каква е разликата с това, което в момента се предлага? Гледам чл. 24 – и в момента електронните документи се подписват с електронен подпис. (Реплика извън микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На микрофона, защото се води протокол.
Падат в съда, защото нямат доказателства.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, да. Връчват по електронен път документи. Изпращат и от лицата, но проблемът е, че те трябва да могат изрично да имат текст, че могат да се ползват като доказателствено средство за целите, когато е при обжалването.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Хващат се за всяка запетайка.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Нали е електронен подпис в крайна сметка. По целия свят е така. Не знаех, че има такава съдебна практика. И тук не го прочетох, между другото.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По отношение само на правомощията. Всъщност проблемът е – знаете, ние преди това сме коментирали, че голямата концентрация на фирми е в Териториална дирекция – София-град и по принцип се налага, с цел да бъде ефективен контролът, който упражнява НАП, да се предоставят тези правомощия, когато има нужда. Всъщност фирмите от София-град, основно това е проблемът – София -град. (Реплики извън микрофоните.) Явно не е достатъчно, просто им трябват правомощия. Иначе за митниците – за това, което коментирахме, те си го ползват. Работят добре, нямат проблеми. Може би НАП считат, че това ще им подпомогне повече в процеса на ревизиране на фирми.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: И за давността…?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност да, стига се. Просто докато приключи цялото производство и до осребряването на имуществото всъщност вече е изтекъл давностният срок и НАП не може да ги събере.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря.
Поздравявам НАП за новия продукт, свързан с фискалния контрол. Смятам, че това ще облекчи работата и на администрацията, и на бизнеса. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ, № 002-01-54/22 ОКТОМВРИ 2020 Г. – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Параграф 1 – по вносител.
Работната група го подкрепя.
Гласуваме наименованието на Закона и § 1.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11 , против – няма, въздържали се – 4.
Текстовете са приети.
Параграф 2. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 2, която е с техническо изчистване.
Гласуваме § 2 в редакцията на Работната група.
За – 1, против – няма, въздържали се – 4.
Текстът е приет.
Параграф 3. Предложение на народните представители Менда Стоянова и група народни представители, подкрепено от Работната група.
Работната група предлага следната редакция на § 3 – между другото, този текст го внесохме, след като говорихме с господин Гечев, който на миналата комисия каза, че се изказва в тази посока, че трябва да има такъв текст. Съжалявам, че него го няма, иначе може би щеше да е съвносител на този текст.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 3.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Текстът е приет.
Параграф 4. Предложение на Менда Стоянова и група народни представители. То е свързано и с това предложение, или това е свързано са онова, но двете са свързани.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4 – имате я пред Вас.
Гласуваме § 4 в редакцията на Работната група.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Текстът е приет.
Параграф 5. Работната група подкрепя текста и предлага редакция на § 5 – техническо изчистване.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Текстът е приет.
Предложение на народните представители Валентин Ламбев, Николай Тишев, Светла Бъчварова, Иван Валентинов и Георги Свиленски.
Работната група не подкрепя предложението.
Има ли изказвания?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Ние предлагаме да отпадне този член, с който се дава възможност на така наречените прословути ПМС-та с Решение на МС към общините да се превеждат средства. Това е предложението – да отпадне и да става само чрез актуализация на държавния бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие имате пред Вас Доклада, в който са изразени и обратните мотиви.
Госпожа Велкова, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Отпадането на чл. 55а от Закона за публичните финанси ще блокира възможността за предоставяне на целеви средства по бюджетите на общините, които са гласувани в Закона за държавния бюджет от народните представители по национални програми на министерствата, които провеждат националната политика. Най-типичен пример за това е бюджетът на МОН, в който има редица мерки за равен достъп, за личностно развитие, които средства са насочени към общините и училищата, осигуряват се разходи за транспорт на учителите, допълнителна работа на деца с уязвими групи, стипендии на даровити деца. Всичко това не може на план, когато се предлага Закона за бюджета, да бъде разпределено по общините, първо, защото политиката се провежда в тази област от министъра на образованието, и второ, защото тя е свързана и с натурални показатели на броя на учениците и на заетите.
Това е само един от примерите, които ще блокират изпълнението на Закона за бюджета, такъв, какъвто е гласуван от Народното събрание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, тук има и други примери, които също биха били блокирани, ако отпадне този член.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Може ли една реплика?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да, разбира се.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Вероятно това, което казвате е така, но с този член, ако може да направите някаква справка какъв е процентът на отпуснатите средства за това, което говорихме – разходи за транспорт на учители и така нататък, в сравнение със средствата, отпуснати конкретно за определени общини, за инфраструктурни проекти, ремонт на пътища, строителство и така нататък, и съответно в какъв е процентът в общините на ГЕРБ, примерно…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам само да кажа, че по отношение на втория Ви въпрос – за капиталови разходи на общините, разпределени с ПМС, сте поставили такива въпроси и във Вашата група има отговори на този въпрос.
Колкото до съпоставяне на сумите по тези национални програми, за които говори госпожа Велкова, за мен е несъпоставимо.
Заповядайте, госпожо Велкова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: С такава справка в момента, естествено, не разполагаме, но мога да кажа, че по националните програми от различните министерства – образование, младежта и спорта, културата, са много повече средствата, които се предоставят, отколкото постановленията, които визирате за капиталови разходи за общините. Там разпределението е по обективни критерии, съобразно съответната национална програма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По натурални.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: По натурални показатели.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на Валентин Ламбрев и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против – 11, въздържали се – няма.
Предложението не е прието.
Параграф 6. Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага „една седмица“ да се замени със „7 дни“. Това е редакционно.
Гласуваме го.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Параграф 6 е приет.
Предложение отново на Валентин Ламбев и група народни представители, което Работната група не подкрепя.
Ще го представите ли? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Най-общо нашето предложение е, първо, да се гласуват бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджети и най-накрая се гласува общата рамка на бюджета. Спомняте си какъв проблем стана последния или предпоследния път, когато, първо, се гласува общата рамка, след това се излиза от страна на представители на управляващите и министърът на финансите, че оттам нататък нищо друго не може да се пипа, защото общата рамка вече е фиксирана. Когато мина едно гласуване, да го наречем, за парите за финансиране за ремонт на някакви храмове, и след това беше голям проблем как всичко друго ще бъде пренаредено.
Мисля, че миналият път имаше някакъв такъв проблем със субсидията и така нататък, затова най-логично е – между другото, в общинските бюджети е така: първо се гласуват параграфи и най-накрая – защото има предложения – могат да минат, могат и да не минат, които ще променят общата рамка – общата рамка да бъде гласувана най-накрая, когато бъдат приети, или отхвърлени всички предложения на народните представители. Както знаете, между първо и второ четене има много допълнителни предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И като приемем всичките направени предложения, основните показатели по приходи, разходи и дефицит да вървят където искат.
Заповядайте, госпожо Велкова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: В чл. 86 са изброени показателите, които трябва да се съдържат в Закона за бюджета, което не означава, че там се определя поредността на приемане на отделните части на Законопроекта. Това е в зависимост от ПОДНС, но ако се приеме накрая чл. 1, който е настоящият в Закона за бюджета, това считаме, че ще създаде проблем за запазване на бюджетното салдо – такова, каквото е разработено, ако промените не са компенсирани.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Народното събрание определя приходите и разходите в бюджета. Министерството на финансите предлага, но ние ги определяме. Винаги има, включително от страна на управляващите, включително и през годините Менда Стоянова е предлагала промени между първо и второ четене в Приходи и разходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така е.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Така че там не се притеснявам, че бюджетното салдо няма да бъде запазено. Пък, ако има други промени, вече…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обикновено, когато Менда Стоянова ги предлага, те за сметка на някакви други разходи и това не променя чл. 1 в 99% от случаите.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бюджетното салдо е свързано в Закона за публичните финанси, така че то не може да бъде… (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Неслучайно има и конституционен текст, който казва, че Законът за държавния бюджет единствено и само правителството може да го внесе. Това не е просто измислено от някой. Защото това е най-важният закон в държавата, който е абсолютно финансово обвързан, всеки един член от него и всяка една цифра от него е свързано с още много други цифри. В крайна сметка най-важни са макроикономическите показатели.
Ако питате за личното ми мнение, аз бих го изразила, че в крайна сметка, първо, Народното събрание трябва да приеме макроикономическите показатели – с тях да закове рамката, и след това вътре може да има промени. Макроикономическите показатели – това е политиката на правителството, това е политиката на държавата, която трябва първо да бъде гласувана, защото това е рамката. Вътре в тази рамка вече може да се прави предложение за промени.
Гласуваме предложението на Валентин Ламбев и група народни представители.
За – 4, против – 11, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение в тази връзка – те са свързани всичките следващи.
Направо ги подлагам на гласуване.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение за създаване на § 6б.
За – 4, против – 11, въздържали се – няма.
Предложението не е подкрепено.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 6в, § 6г, § 6д, § 6е и § 6ж – всичките са свързани.
Гласуваме ги анблок.
За – 4, против – 11, въздържали се – няма.
Предложенията не са приети.
Преминаваме към Заключителни разпоредби.
Гласуваме наименованието на разпоредбата по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Разпоредбата е приета.
Параграф 7. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група го е подкрепила.
Гласуваме редакцията на Работната група за § 7.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Параграф 7 е приет.
Параграф 8 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Параграф 8 е приет.
С това и Законопроектът на второ четене е приет. Благодаря Ви. (Реплика извън микрофоните.)
Следващата седмица, в сряда, ще има заседание. Ще го направим в пленарна зала, за да е по-широко. (Реплика извън микрофоните.).
Ще бъдем само ние, но е възможно да има повече гости. Това ще бъдат данъчните закони и там предполагам, че ще дойдат от работодателски организации, от някои други, затова е може би по-добре да го направим в пленарна зала. А в четвъртък, пак в пленарна, ще е бюджетът на второ четене – доста време ще стоим.

(Закрито в 13,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕНДА СТОЯНОВА