---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 104


На 29 октомври 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,39 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешната Комисия по бюджет и финанси.
Предлагам тя да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Всички са за. Дневният ред е приет.
По тези точки при нас са заместник-министър Росица Велкова и директор на дирекция „Данъчна политика“ госпожа Людмила Петкова. Имаме и гости. Това са колегите от Асоциацията на тютюневата индустрия, има и заявен гост от Асоциацията за развитие на бизнес софтуера. Тук ли е? Няма го.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ, № 002-01-54.
Госпожа Росица Велкова ще ни представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мотивът за предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси е съгласуваността между заложените в него национални цифрови фискални правила и правилата, произтичащи от изискванията на европейското право. В рамките на Европейския съюз беше активирана клаузата за дерогация по пакта за стабилност и растеж, която позволява по време на извънредни обстоятелства бюджетният ефект от мерките, пряко свързани с последиците от преодоляването на пандемията, да бъде изключен, когато Европейската комисия оценява спазването на правилата по пакта.
Предложените разпоредби са свързани с овладяване и преодоляване на последствията от разразилата се в световен мащаб пандемия от COVID-19 и последвалата я глобална икономическа криза, което наложи необходимостта от преразглеждане на регулациите и правилата в областта на фискалната политика и тяхната гъвкавост. Предлагат се промени в чл. 25 и чл. 26, които касаят показателите на сектор „Държавно управление“ на начислена основа и възможните отклонения при извънредни обстоятелства, които са позволени в приложимото европейско законодателство и правилата на пакта за стабилност и растеж. По аналогичен начин се предлагат и промени в чл. 27 и чл. 28, които касаят показателите на консолидираната фискална програма, които са на касова основа, за възможните отклонения при извънредни обстоятелства.
Не се променят ограниченията за разходното правило, което е 40% на разходите от брутния вътрешен продукт, и за дефицита на касова основа от два процента от брутния вътрешен продукт, а само се регламентират допустими отклонения при извънредни обстоятелства. Предлагат се и промени в чл. 37, за да бъдат обхванати възможните случаи, за които се предвижда издаване на държавни гаранции, а във връзка със социално-икономическите мерки на правителството за преодоляване на последствията от пандемията, причинена от COVID – 19, в разпоредба на чл. 68, ал. 2 от Годишния закон за държавния бюджет на Република България се дава възможност за поемане на външен държавен дълг при благоприятни финансови условия по линия на инструментите на Европейския съюз, в това число ползване на заемни средства по европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства „Шуър“. Очакваните резултати от приемането на законопроекта са неговото прилагане да създаде условия и възможности на страната ни да предприема съответни мерки при стриктно спазване на изискванията на европейското законодателство по отношение на фискалните правила и при освобождаване на необходимото фискално пространство в рамките на националните ограничения за преодоляване на създалата се извънредна икономическа и финансова ситуация.
Предложеният законопроект не се отклонява от изискванията на Директива 2011/85 ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г., относно изискванията на бюджетните рамки на държавите членки, която е въведена с приемането на Закона за публичните финанси през 2013 г.
Частта от промените, свързани с фискалните правила и ограничения, са съгласувани с Европейската комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата, колеги, за въпроси и изказвания.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук ставаше дума за чл. 24 и 25. Я пак обяснете на народните представители за кои 40% става дума…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма 24, това е 25.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Това е чл. 28…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, той иска да види чл. 24, ал. 3, къде са извънредните обстоятелства.
РУМЕН ГЕЧЕВ: 40% какво точно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: В чл. 28 на Закона за публичните финанси, ал. 1… е регламентирано, че максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не могат да надвишават 40% от БВП.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това са бюджетните разходи по консолидираната фискална програма?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Където влизат и национален бюджет, европейското финансиране, консолидираната фискална програма.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защо, Вие не виждате ли от статистиката на ЕС, че те за Еврозоната и Евросъюза са с по 7-10% повече от 2019 г.? Гледали ли сте статистиката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Да, но това е наше национално правило, което…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ама именно, аз това Ви обяснявам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако Вие предлагате това национално правило да отпадне и да се завиши на 50, на 70, направете го!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ама Вие какво предлагате, да отпадне ограничението от 40%?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Не, ние предлагаме това ограничение да не важи, когато сме в условия на извънредни обстоятелства по смисъла на европейските правила. Това предлагаме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А аз Ви казвам, че това ограничение противоречи на европейската практика. Сега пък искате да го освобождавате само… Затова питам, гледах го вкъщи, публичните финанси, нямам го тук, исках да го отворя точно. Да знаят членовете на Комисията, че ограничението от 40% противоречи на здравия разум, тъй като всички развити страни в Европейския съюз имат далеч по-високи разходи. Но ще се върнем и ще го променим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Не, ние предлагаме…
РУМЕН ГЕЧЕВ: И сега като се налага извънредна ситуация…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви, моля Ви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да е ясно на колегите, просто обяснявам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че на колегите им е ясно, че това, което се предлага в момента, не променя сегашните цифри за 40%,…
РУМЕН ГЕЧЕВ: А временно променя…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По консолидираната фискална програма, за дефицита на касова и на начислена основа не ги променя, единствено дава възможност те да бъдат надвишени при извънредни обстоятелства. А що е извънредни обстоятелства е описано в чл. 24, ал. 3. Край. Това е.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Такава Ви е цялата работа…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На някой не му ли е ясно? На всички е ясно.
Има ли други изказвания?
Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря.
Госпожо Председател, госпожо Заместник-министър! Тъй като сега променяме фискални правила и мотивът е пандемията COVID-19 на база извънредни обстоятелства, ми се струва, че това е много общо като определение. (Реплики.)
„Е необичайно събитие извън контрола на Министерския съвет“ – първо. (Реплики.)
Второ, това го въвеждаме при всички случаи, когато се реши, че има извънредни обстоятелства, няма срок, няма… Не определяме такива. Залагаме го сега и то ще си остане завинаги в Закона за публичните финанси. Говоря за изключението в чл. 25, ал. 3.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Ако има извънредно обстоятелство съгласно разпоредбите на чл. 9 от Регламент 14/66/97 на Съвета от 7 юли 1997 г., което е дефинирано в чл. 24, ал. 3 на Закона за публичните финанси, тогава няма да важат и националните правила за 40 на сто ограничения на разходите от брутния вътрешен и за 2 на сто дефицит на касова основа от брутния вътрешен продукт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извънредните обстоятелства, които са описани в чл. 24, ал. 3 по нашия закон, са едно към едно извънредните обстоятелства по регламента на ЕС. Има ли разлики?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Но това трябва да е свързано само с разходи, които са свързани с тези извънредни обстоятелства.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: В случая дерогацията, която е направена на Пакта за стабилност и растеж, е за разходи само свързани с мерки за лечение, икономически последствия, свързани с пандемията.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Тук къде го записахте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Ние тук няма как да го запишем…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: А как сте го записали при дерогацията? Да е ясно кои разходи се включват.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: В Закона за публичните финанси няма как да препратим за извънредни обстоятелства във връзка с пандемията, тъй като препращаме към всякакъв вид извънредни обстоятелства, които са съгласно разпоредбите на регламента, когато има такива. В случая дерогацията, която е направена на Пакта за стабилност и растеж, която важи за държавите-членки, е свързана с мерки, пряко свързани с последиците от преодоляване на пандемията. Тази дерогация е направена за 2020 г., вече е взето решение и за 2021 г.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Дефицитът трябва да е формиран от тези разходи, които са свързани с извънредните обстоятелства. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Не, ние спазвайки дерогацията, която е в Пакта за стабилност и растеж, ясно дефинираме, че надхвърлянето на четиридесетпроцентното правило и на двата-процента правилото е само с разходи, свързани… (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е записано така в закона, и ако ние направим повече разходи…, за дефицита говоря, защото разходите спрямо БВП не са регламентирани по някакъв начин никъде в директивни правила, там единствено е регламентиран дефицитът, и ако направим по-висок дефицит, който не можем да оправдаем с разходи по конкретните извънредни обстоятелства, влизаме в европейските правила – процедура на свръхдефицит, ще ни накарат следващата година да влезем където трябва.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те първо себе си трябва да следят, защото ги нарушават. (Реплики на изключени микрофони.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси.
Въздържали се 7, останалите са за. Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност въвежда в националното законодателство разпоредбите на Директива 2017/ 2455 и Директива 2019/1995, приложими за трансгранична електронна търговия между данъчно задължени и данъчно незадължени лица. Всички държави членки трябва да въведат изискванията на директивите най-късно до 30 юни 2021 г., като въведат правила за вътрешнообщностни дистанционни продажби на стоки, за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, за вътрешни дистанционни продажби, за доставки, улеснявани от лице, което управлява електронен интерфейс.
Освен това в Закона за данък върху добавената стойност се предлагат промени, отнасящи се до софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти СУПТО. Предвид факта, че много голям брой търговци са привели използваните от тях софтуери в съответствие с нормативните изисквания на Закона и наредба № Н 18, направили са инвестиции, използват тези софтуери в търговските си обекти, се предлага, мярката свързана с използване на СУПТО, да бъде запазена, но като доброволна мярка и като възможност за избор от търговеца, а не като задължения.
Едновременно с това при доброволното използване на СУПТО, както и за стимулиране на неговото използване от лицата, са предвидени облекчения и стимули за ползващите софтуера търговци, възможност за ускорено възстановяване на ДДС, неналагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ при първо нарушение за неиздаване на фискален бон, както и ускорена амортизация на софтуера и хардуера, на който е инсталиран.
Промените в Закона за акцизите и данъчните складове се предлагат с цел намаляване на административната тежест за икономическите оператори, както и промени от правно-технически характер. Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане са следните: предлага се удължаване до 31 декември 2023 г. на срока на действие на действащото данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица по висока от средната за страната в случаите на минимална помощ, предлага се и след решение на Европейската комисия удължаване на данъчното облекчение в случаите на помощ за регионално развитие до 31 декември 2021 г., както и удължаване на срока за извършване на инвестиции на преотстъпения данък при прилагане на правилата за държавната помощ за земеделски стопани.
Предлага се промяна в срока за деклариране и внасяне на годишните данъци по реда на ЗКПО от 31 март на 30 юни, както се въвежда и начална дата първи март. В тази връзка – изцяло синхронизация на разпоредбите в Закона, се предлагат и промени, свързани с авансовото облагане с корпоративен данък, така че съответните разпоредби да са съвместими с новия срок за деклариране и плащане на годишния корпоративен данък. Предлага се да се изравни данъчното третиране за срок от пет години на доходите от лихви от облигации и други дългови ценни книжа, и на доходите от разпореждания с финансови инструменти, които са търгувани на регулиран пазар със същите, които са търгувани на пазари за растеж.
Промените в Закона за данъка върху доходите на физическите лица – предложена е промяна във връзка с по-ясни правила, касаещи задължението на физическите лица да издават документи, когато извършват стопанска дейност или получават доходи от наем. Предлага се към разпоредбите, регламентиращи данъчните облекчения, свързани с доходите на физическите лица от разпореждане с финансови инструменти, и на доходите от лихви от облигации или други дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар, да се добавят за период от пет години и същите сделки, които се търгуват на пазара за растеж. Предлага се за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличен търговец или физически лица, регистрирани като земеделски стопани, избрали доходът в стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа, да подават годишна данъчна декларация за доходите от стопанска дейност в периода от 1 март до 30 юни. Предлага се въвеждането на нов вид облекчения за лицата при ползване на услуги за ремонтни дейности с цел намаляване дела на сивата икономика и предотвратяване на възможностите за укриване на обороти и приходи от лицата, извършващи ремонтни дейности.
Промените в Закона за местните данъци и такси: предлага се за целите на данъка върху недвижимите имоти да отпадне изискването за представяне на предвиденото в Закона удостоверение по Закона за кадастъра и имотния регистър, свързано с установяване завършването на сграда или част от нея. Предлага се данък при придобиване на моторни превозни средства да не се дължи и при прекратена регистрация на основание износ или тотална щета. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за въпроси и изказвания.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Въпросът за уточняване е: колежке, проектозакона го внесохте онзиден, така ли? Кога е внесен тук, в парламента, на 27 ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, на 27 е внесен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Този месец?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е този, кой месец?!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Е този, ама днес сме 29-и.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е нищо де, какво?
РУМЕН ГЕЧЕВ: И така ли ще я караме? Вчера се внася законът, днес гледаме и променяме като швейцарско сирене всички закони?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, нищо не променяме в тези закони, кой знае какво няма…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, Вие трябваше да го върнете този закон, да можем да го обсъдим с експерти! Променя се ДДС.
Исках да се подчертае – вчера внасяте, днес гледаме?! Ние да не сме тук Ангола, какво става?! Докога ще я караме така?! Какво правихте досега до края на октомври?! Те са го внесли онзиден.
Но Вие се моткахте, моткахте, и сега гледаме бюджета – утре Вие внасяте закони. И сега гледам, че препоръчвате, понеже на няколко пъти карахте фирмите да се изръсят с по няколкостотин милиона общо за апаратура, за апаратчетата, сега им казвате: благодаря Ви за вниманието, ако ползвате апаратчетата, ще Ви дадем по телевизията! Нали така?!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, по-добре по-късно, отколкото никога!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нали, така излиза! Които са се прецакали и са си купили едни апаратчета за 200-300-500 лв., сега Вие ги похвалвате, ако ги използват, така ли е? Защото другите, които не са си купили, умират от смях и си пестят от разходите, така ли излиза? Защото за мен така излиза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, тези, които са си купили, могат да си ги откачат от НАП и да не могат да ги контролират.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И да ги продадат втора употреба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така. (Оживление.)
Обаче ако решат да продължат да изпълняват наредбата, ще имат преференции.
Сега искам само да кажа на колегите, че основните промени в закона за ДДС всъщност са в директивата, и тя е толкова голяма. (Реплики.)
Ще помоля госпожа Людмила Петкова да Ви обясни какво се променя по-подробно в Директивата.
Тези неща, другите извън директивата, госпожа Велкова ги спомена, но аз искам да Ви обърна внимание, за да сте спокойни.
Първото е промяната на данъчния календар за внасянето на авансовите вноски на годишния данък, който е договорен по искане на бизнеса. Тази година беше удължено и така ще остане, като тук се договорихме с тях за всяка една подробност по този данъчен календар и мисля, че това е в подкрепа на бизнеса.
Другото, което е – за ремонтите и облекчението, това е една мярка, предложена от НАП. Дано да има ефект. Смятам, че трябва да бъде подкрепена, защото все пак е насочена, от една страна, към облекчения, които могат да ползват физическите лица, от друга страна, би довело до някакво изсветляване. И в общи линии това е, няма друго.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛЧЕВА: Само да допълня, че промените, които предлагаме сега за СУПТО, са подкрепени от петте работодателски организации.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Срокът е от 1 март до 30 юни, което означава, че на 15 февруари не мога да си подам годишна данъчна декларация, каквито и обстоятелства да ме притискат и да искам да си приключа годината. Това няма ли да създаде неудобства? Има такива случаи.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност промяната в срока е кога да започне да се подава декларацията. Идеята е и за декларацията по ЗКПО, и по ЗДДФЛ, подаването на справката за доходите на лицата да може да бъде обработена от НАП тази информация и затова при подаването на декларациите да бъде правен анализ, да бъде сравнявано. Една част от декларациите на физическите лица също се попълват в справката декларация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това също го искаше бизнесът, защото иначе ще му е много кратък срокът да подаде справката за изплатените по 73…
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Тя е обвързана със справката за подаване на доходите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, но от първи март ще се подава другата декларация, в която тази сума влиза.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това го разбирам, но имам чувството, че има много изисквания, които са свързани с подаване на годишна данъчна декларация. Примерно свързано с някакви социални плащания. Ще има ли нужда да се променят други закони или правила на други администрации?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Понеже чух за имотите, които имат постройки върху тях, които нямат Акт 16, не можах да го осмисля, много бързо го казахте, въпросът ми е да повторите отново. Имаше нещо за имотите, което се изчете и мина… Кадастъра…
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да отпадне изискването… предвидено в Закона удостоверение по Закона за кадастъра и имотния регистър, свързано с установяване на завършването на сгради или на част от сградата, тъй като обменът е по електронен път и няма необходимост да се…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси?
Госпожа Петкова накратко да ни каже в Директивата какво се променя за доставчиците на електронен интерфейс…
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Накратко да представя двете директиви. Бяха приети във връзка и с пакета за трансгранична електронна търговия за облагане с ДДС на Европейската комисия. В Закона изцяло са въведени само изискванията на двете директиви по отношение на ДДС. Няма нещо, което да е допълнено от нас и като срокове, и като изисквания, всъщност регламентирани са си правилата как ще се извършват вътрешнообщностните дистанционни продажби на стоки, като се изравняват и по един и същи начин по принцип да бъде третирането както за държавите членки, когато търговията е между две държави членки, между държава членка и трети лица, и за вътрешните дистанционни продажби. Еднакъв режим съответно има платформа.
За това, което попита професор Гечев – защо по-рано въвеждаме Директивата, въпреки че изискването е до 30 юни 2020 г., всъщност на НАП ѝ трябва да са приети разпоредбите, за да могат някои технически неща, свързани с контрола на дистанционните продажби, с предаването на информация, тъй като цялата информация, която е свързана с дистанционните продажби, ще се обменя и между държавите членки, необходимо е техническо време, за да може да се осъществява този контрол върху дистанционните продажби.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на колегите от тютюневата промишленост.
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ („Бритиш американ табако България“, член на Българската асоциация на тютюневата индустрия): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър! Тук сме днес пред Вас и говоря от името на над 70% на тютюневата индустрия, която оперира в България, но съжаление сме само двама представители предвид цялата обстановка, което е напълно разбираемо. Това, което искаме да споделим, е едно наше притеснение във връзка със Закона за акцизите и данъчните складове, което в момента се разглежда и във връзка с наскоро представената актуализирана тригодишна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2023 г. Това, което забелязваме, е, че в нея липсва предвидимост по отношение на акцизното облагане на тютюневите изделия у нас, каквато предвидимост би осигурила една по устойчива среда. Защо казвам това – както знаете, през 2018 г., акцизните нива, които България достигна, са минималните спрямо изискванията на Европейския съюз от 90 евро на 1000 къса цигари. Това нещо беше направено с един акцизен календар плавен, умерен, за периода 2016 – 2018 година. Ако трябва да сравним страната ни по този показател спрямо другите страни-членки, то ще видим, че всъщност България е на дъното в ЕС и с най-ниско облагане на тази акцизна ставка. В много други държави този показател вече е около 100 евро и над 100 евро, което показва, че страната ни отдавна се е отдалечила от европейските тенденции и практики. Същевременно Европейската комисия в момента преразглежда акцизната директива, очаква се тя да излезе с предложение за промяна на минималните акцизни нива, което нас ни притеснява, че ще постави страната ни пред риск за шоково увеличение на акциза.
От тази гледна точка това, което смятаме и като предложение, ако Вие счетете за редно, е един балансиран и умерен акцизен календар за периода 2021 – 2023, който да е с индексация от около 3%, която може би ще е с параметрите на средногодишната очаквана инфлация за периода, която индексация да бъде на 12 месеца от полугодието на следващата година за тригодишен период.
Само ще завърша какво би се постигнало с това: от една страна предвидимост на бюджетните приходи в страната, които приходи могат да се използват за общественозначими теми, дори след този тригодишен период с такава индексация страната ни отново ще бъде с най-разумните нива на акцизно облагане и под 100 евро в Европейския съюз, тоест ще бъдем пак на едно ниско ниво, но ще следваме плавно европейските практики, и, от друга страна, ще се избегне този шоков риск. Успоредно с поддържане на ниски нива на легална търговия това би осигурила една устойчивост и стабилност на пазара в страната. Надявам се да успеете да преразгледате това предложение от наша страна и да го подложите на гласуване преди окончателните промени в Закона за акциза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Към гостите: наистина правилно ли разбрах, че самата индустрия предлага да се вдигне цената на акциза и съответно на цигарите и табако продуктите в българския пазар?
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ: Преобладаваща част от опериращите компании – да, тъй като за нас е много важна една предвидимост в следващия тригодишен период, защото, както сами разбирате, за последните две години тези нива не са променяни и нас това ни притеснява с оглед на всичките дискусии, които се случват в Европа и отдалечеността на България от акцизните нива в подобни на България страни членки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще помоля ако имаш въпроси преди това, но госпожа Петкова ми каза директивата докъде, кога и какво. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
По принцип бих искала малко да Ви представя информация и може би да Ви припомня по отношение на минималните нива на облагане на цигарите. Не само в България, но и още 11 държави членки бяха договорили един преходен период за плавно вдигане на акциза за тютюневите изделия до достигането на минималните нива. Естествено, това са основно държавите, които са от Централна и Източна Европа. По принцип по отношение на минималните нива и не само за минималното облагане беше повдигнат въпросът преди две години, Европейската комисия подготви два основни въпроса, които да бъдат обсъдени, свързани с тютюневите изделия. Едното е облагането за минималните нива, другото е за облагането на новите тютюневи изделия, защото една голяма част от европейските държави не облагат новите тютюневи изделия – бездимните. И всъщност преди – може би януари или февруари месец, се обсъждаха на високо ниво двата въпроса и по отношение на минималните нива. Повдигнах въпроса, тъй като касае България, знаете, че едно повишаване на цените на тютюневите изделия би могло да доведе до примерно увеличаване на контрабандата, тъй като съседните държави – Македония, Сърбия, са с много по-ниски цени на тютюневите изделия. България също е и производител на тютюн. Така че поставих този въпрос и по принцип България беше подкрепена от Германия и Италия при разработването да се вземе предвид икономическото състояние на всяка държава-членка, когато се определят минималните нива, и доколко би съществувал риск от увеличаване на контрабандата предвид примерно, както сме ние, или другите държави, бившите съветски републики Естония, Литва, Латвия – те имат граница с Русия. В Русия също са ниски цените на тютюневите изделия. Така че след това по принцип не е коментирано. Все още нито са определени минимални нива за облагане, нито пък са определени и как ще се облагат и новите тютюневи изделия.
По принцип експертно бих препоръчала на този етап да не се увеличават цените на тютюневите изделия, предвид че още преди да се постави този въпрос, България винаги е била против като позиция да се увеличават минималните нива на облагане на тютюневите изделия. По принцип България винаги може да си увеличи цената на тютюневите изделия, защото това е национално решение, просто акцизът не може да бъде по-нисък от минималното ниво за Европейския съюз, но може да бъде по-висок. Това е национално решение, но по принцип при едно увеличаване на цените на тютюневите изделия, всеки от Вас знае, че би могло да се повиши нивото на контрабандата предвид съседните ни държави. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Петкова, дори и да се стигне, макар че разбирам, че няма още дискусия по тази тема в Европейския съюз, дори и да се започне такава дискусия и да се постигне съгласие за увеличаване на минималните нива на европейско ниво, аз си мисля, че както обикновено има някакъв гратисен период, в който те трябва да бъдат достигнати, в който ние бихме могли да се вместим, така че да не се случи рязко вдигане на акциза, а то да бъде в рамките на няколко периода.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: И още нещо да добавя. Знаете, че данъците се приемат с единодушие и по принцип България за да се съгласи за приемането на директивата, би могла да договори преходен период, дори и да не е предвиден. Без съгласието на България няма как да бъде приета директивата, но по принцип, както споменах, другите бивши социалистически републики, също по принцип изискват, винаги са поставяли въпроса за един по-дълъг гратисен период предвид и нивото на заплащане в тези държави, изобщо на икономическото развитие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: …Да получим европейска директива за рязко вдигане на минималния акциз, който да доведе до шоково повдигане.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Без наше съгласие няма как.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Добър ден, казвам се Димитър Найденов от „Джапан табако интернешънъл България“. Благодаря Ви за дадената дума.
Бих искал съвсем накратко да се включа в дискусията. Това, което каза госпожа Петкова, е изключително точно и вярно. Действително акцизът трябва да бъде съобразен с икономическите особености, с доходите на населението в страната и всичко останало. Това абсолютно със сигурност е вярно. Това, от което ние се притесняваме, говоря в случая от името на нашата компания, е, че в момента в България е постигната една изключително добра ситуация. Нелегалният пазар, тоест пазарът на цигари без български бандерол, е свит до много ниски нива, съответно това увеличава приходите от акциз до рекордни нива. Тази европейска директива, за която стана въпрос, Директивата за облагане на тютюневите изделия в Европейския съюз с акциз, вече има публични документи, от които е ясно, че най-вероятно намерението ще бъде тя да се ревизира. И тъй като всичко това е един голям разговор на европейско ниво, който, разбира се, ще отнеме време, да, най-вероятно ще има наистина преходни периоди, нашето притеснение е да не се стигне до ситуация, в която, както преди много години се случи в България, отново да трябва рязко от една година за следващата да се покачва шоково акцизът. Вие сте не по-зле запознати от нас какви негативни ефекти имаше това нещо. Благодарни сме за всички усилия да се стабилизира ситуацията. В момента наистина положението е много добро и смятаме, че ако има предвидимост за бъдещата плавност на пазара, сегашната добра ситуация ще се запази. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Както виждате, реакцията на колегите беше съвсем логична, защото е много необичайно производители и продавачи на някаква стока да искат увеличение на акциза, тъй като това Ви влияе на текущата печалба. Вие изтъквате стратегически причини, даже сте се замисляли за бъдещите постъпления в бюджета за стратегически цели. Това е похвално, много патриотично.
Но, както беше обяснено тук от Министерството на финансите, свързано с възможно засилване на спекулацията, макар че тук има едно противоречие, и аз повече вярвам на Вашия коментар, отколкото на това, което чета в статистиката някъде, изказвания по-точно, не статистиката, че имаме рекордно ниска контрабанда, колко беше – 3%, нещо от цигарената индустрия. Ако това беше вярно, Вие не трябваше да имате никакви притеснения за контрабандата.
РЕПЛИКА: Под 3%.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Излиза, че сме рекордьори в Европейския съюз, ама се притесняваме от контрабандата. Или едното е вярно, или другото. (Реплика от председателя Менда Стоянова.)
Второ, Министерството на финансите…
Контрабанда винаги е имало и има навсякъде – в едни страни повече, в други по-малко. Да Ви кажа, винаги съм се чудил за контрабандата с цигари – това са тирове. Трябва да са корумпирани и четирите звена по границите, за да влезе един тир с цигари. Тоест проблемът ни е малко по-различен, не само в акцизите, а се краде като за световно. Не знам колко са, но са хиляди тирове с цигари, които влизат. Но те се разсейват.
РЕПЛИКА: Имаше и едни кораби…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те се разсейват, получават амнезия на митницата, и те са хора, изпадат в несвяст, минават камионите, но това не е наша тема в момента. Тоест какво се предлага – ние да не променяме нищо в момента. Просто за информация, предполагам, че и на колегите ще им бъде интересно, за вносните цигари е ясно, а Вие може ли да кажете, колега, колко произвеждаме ние сега, какви фабрики за цигари има в момента в България, защото, доколкото знам, всичко е изнесено и разсипано?
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Ние фабрики в България нямаме, само в ЕС.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Само вносни цигари?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, „Табако“ няма в България.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Не сме местен производител.
Това, което се опитахме да кажем, е, че всъщност България изостава от следващите нива с около десетина евро, средната ставка в момента в Европейския съюз е 150 евро, въпросът е когато дойде този момент, да не се получи някаква голяма стъпка. Иначе имаме успешна практика с акцизния календар 2016 – 2018, ниска контрабанда, плавно постигане на целите и всичко работеше устойчиво.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест колегите са вносители, не са производители, така да се каже? То няма производители. (Реплики.)
То има производители, но те хванаха 5 нелегални фабрики. Както бяха 3%, така излязоха 5 фабрики, но това е друго нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Кратък последен коментар към госпожа Петкова. Наистина дебатът в Европа ще е интересен, още повече наистина този дебат, който ние го водихме преди две години, ако не ме лъже паметта, в тази комисия в зала, по акциза на бездимните тютюневи изделия. Така че ще е интересен наистина, на европейско ниво да се вземе единно решение, защото има разнопосочна трактовка и облагане на тези изделия.
Така че аз също и към бизнеса апелирам да помислят повече в тази насока, защото ако има решение според мен, което ще е ново, иновативно, и нещо, което може да се отрази пряко на приходите от акцизи в държавите-членки и на цени, които Вас Ви притесняват, шоково поскъпване на използващите тези тютюневи изделия, по-скоро за мен ще бъде в насока за бездимните тютюневи изделия – дали положително, дали отрицателно. И аз затова не намирам сегашния момент за дебатираме вдигане на акциза и специално за минималната ставка, която има от 90 евро. Както казахте, аз даже мисля, че по-дълъг беше периодът, в който акцизният календар беше за плавното повдигане на минималната ставка от акциза – двукомпонентния, адвалорната и специфичната, ако не ме лъже паметта, но аз специално не виждам причина за момента България да преразглежда в тази насока, особено вдигането на акциза, въпреки че той би бил добър от гледна точка на постъпленията в бюджета, но както и експертите, и Министерството на финансите и другите колеги казват, ме притеснява по-скоро една възможност и желание на контрабандистите да злоупотребяват и да влошим този показател, по който България безпрецедентно и със сигурност е номер едно – по ниска контрабанда в Европа. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи? Няма.
Приключваме дебата и подлагам на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002 01 57, внесен от Министерския съвет.
За – 14, против ¬– няма, въздържали се – 7.
Законопроектът е приет. С това и днешното заседание изчерпва своя дневен ред.
(Закрито в 15,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова