---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 111


На 9 декември 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 002-02-21/30.11.2020 г.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане, № 002-02-20/27.11.2020 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106/27.11.2020 г., внесен от Менда Стоянова и група народни представители – второ гласуване.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, откривам заседанието на Комисията.
Предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 002-02-21/30.11.2020 г.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане, № 002 02 20/ 27.11.2020 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106/27.11.2020 г., внесен от Менда Стоянова и група народни представители – второ гласуване.
Гласуваме дневния ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА УСТАВА НА АГЕНЦИЯТА ЗА ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ, № 002 02 21/30.11.2020 Г.
Министър Теменужка Петкова ще ни представи Законопроекта.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Присъединяването на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е много важен наш външнополитически приоритет. За реализацията на този приоритет е необходимо България да участва активно във всички агенции, във всички органи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което на практика е да бъдем активни там, тъй като това ще ни даде възможност за по-бързото ни присъединяване към Организацията. В тази връзка България през 2019 г. подаде заявление за участие в Агенцията за ядрена енергия, която е към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тази агенция заема изключително важно място в областта на енергетиката по отношение на ОИСР, тъй като тя на практика дава възможност на всички държави, които участват в Агенцията за ядрена енергия, да получават възможно най-актуалната информация, свързана с развитие на законодателството в областта на ядрената енергия, свързана с развитието на последните технологии, свързана с безопасността при експлоатацията на ядрени централи, така че нашето членство в тази агенция ще ни даде наистина досег до последните достижения в областта на ядрената енергия и ще приближи България с една много сериозна крачка напред към присъединяването ни към ОИСР.
През 2019 г. България подаде такова заявление. То съответно беше разгледано от страна на Агенцията за ядрена енергия. В началото на 2020 г. беше извършена проучвателна мисия. Бяха направени поредица от посещения както в Агенцията за ядрено регулиране, АЕЦ „Козлодуй“, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, Министерството на енергетиката. В резултат на тази проучвателна мисия Агенцията за ядрена енергия излезе с един изключително положителен доклад за България и отправи официална покана към нашата страна да се присъедини към Агенцията за ядрена енергия към ОИСР.
На 26 ноември 2020 г. българското правителство прие Устава на Агенцията и даде своето разрешение България да се присъедини към Агенцията за ядрена енергия към ОИСР, като предложи Уставът да бъде ратифициран със закон от страна на Народното събрание.
Важно е да споделя, че този законопроект няма да доведе до промяна по отношение на бюджета, нови бюджетни разходи, тъй като членският внос, който се дължи по отношение членството на България в Агенцията за ядрена енергия, е в рамките на бюджета на Министерството на енергетиката.
Благодаря Ви за подкрепата и разбирането, тъй като това наистина е много важна стъпка за България към присъединяването ни към ОИСР. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Заповядайте, господин Гечев, за въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, госпожо Министър! Една кратка бележка. Това е добре. Разбира се, че ние заедно с другите партньори от Европейския съюз и с оглед на това, че България очаква да получи пълноправно членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което членство определено би повлияло позитивно върху имиджа на страната и инвестиционния климат, така че очевидно ние ще подкрепим. Още повече че сумата е в рамките на бюджета на Министерството и не са други притеснителни неща.
Но използвам случая да кажа, че освен членство в тези организации, ние трябва да си ускорим нещата по решенията, свързани с ядрената енергетика, защото, съгласете се, да влизаме в нови агенции, докато сандъците в „Белене“ стоят и броячът върви всяка секунда в стотици хиляди, не е добре. Така че използвам случая да Ви кажа нещо, което Вие си знаете – че българското общество и ние като народни представители чакаме и развръзката около „Белене“, което е също в тона на това споразумение.
Имам един въпрос. Тъй като, когато съм се занимавал с тези проблеми, като икономически разчети основно не като специалист по ядрена енергетика, но ако правилно съм разбрал, мисля, че проблемите с лицензирането, в това число дали е „Белене“, дали е 7 ми блок, е свързано с Международната атомна агенция, която единствено лицензира. Искам да попитам: това членство означава ли, че ще влезем в допълнителни процедури – пряко или косвено, около лицензиране на нови ядрени мощности, сега да имаме още един началник в ОИСР, или не касае, както се надявам, лицензирането, а касае само обмяна на научна информация, технологии, сътрудничество и така нататък? Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, аз бих казала, че членството на България в Агенцията за ядрена енергия към ОИСР по никакъв начин няма да постави още един регулатор по отношение на тази изключително важна дейност. Напротив – в лицето на Агенцията за ядрена енергия ще имаме още един партньор, който ще подпомага развитието на ядрената енергия в България, тъй като ние разчитаме изключително много на този производител на електрическа енергия. Знаете, че 33% от необходимата електрическа енергия за България се осигурява именно от АЕЦ „Козлодуй“. Ние имаме намерение и ще продължим да развиваме ядрената енергетика в България, така че в лицето на Агенцията за ядрена енергия ще имаме един партньор.
Що се отнася до лицензионния режим, трябва да кажем, че това е изцяло в прерогативите на националния регулатор. Тоест Агенцията за ядрено регулиране е този орган, който контролира целия процес, свързан с лицензионния режим, свързан с всички необходими документи, които трябва да бъдат издадени, за да се върви или към нова ядрена мощност, или към удължаване срока на експлоатация, както беше с 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Знаете, че в края на 2017 г. и през 2019 г. удължихме срока на експлоатация на 5-и и 6 и блок на „Козлодуй“ с още до 30 години, като за тази цел лицензията за това се издаде от българския ядрен регулатор – от Агенцията за ядрено регулиране. Това не създава някаква допълнителна административна тежест, ако това е въпросът, напротив. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 002-02-21.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕТО И ЗАОБИКАЛЯНЕТО НА ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ, № 002 02 20.
Заместник-министър Велкова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основните причини, които наложиха подписването на нова СИДДО, се дължат на съществени промени в икономическите условия и нормативната база след 1990 г., когато бе подписана действащата към настоящия момент СИДДО между двете държави. Част от нейните разпоредби не съответстват на измененията в българското законодателство и с модела на данъчна спогодба на ОИСР, който България следва в своята договорна практика. Следва да се отбележи, че от 1990 г. насам моделът на СИДДО на ОИСР е претърпял над шест редакции, като последната е от 2017 г. във връзка с Проекта на ОИСР за противодействие на свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
Най-съществените нови моменти, по които двете държави постигнаха договореност, са в следните насоки.
Въведен е актуалният преамбюл от модела на СИДДО на ОИСР – издание 2017 г. В преамбюла е представена общата цел на Спогодбата, прилагане на мерки срещу заобикаляне на данъчно облагане, разработени като част от окончателния пакет БЕПС. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие придава огромно значение именно на въвеждането на този текст, който е част от минималния стандарт по мярка 6 – предотвратяване на предоставяне на облекчения по спогодбите в неподходящи случаи.
Променен е списъкът на българските данъци, по отношение на които се прилага СИДДО. Законът за корпоративното подоходно облагане и Законът за данъците върху доходите на физическите лица регламентират различия в наименованията и съдържанието на данъците в сравнение с предходната правна уредба.
По отношение качеството „местно лице“ са възприети стандартните критерии от модела на СИДДО на ОИСР местопребиваване, местожителство и за всеки друг критерий от подобно естество за определяне на едно физическо лице за местно за данъчни цели. В сега действащата СИДДО съответната разпоредба обвързва качеството „местно лице“ с критерия „гражданство“. Този критерий обаче е изоставен от българското данъчно законодателство преди повече от 20 години.
Договорена е клауза, съгласно която строителен или монтажен обект ще представляват място на стопанска дейност само ако работата продължава повече от 12 месеца, вместо 9 месеца съгласно сега действащата СИДДО. Предвидени са правила, които възпрепятстват изкуственото раздробяване на продължителността на строителната дейност или целта на икономическата дейност на едно предприятие, включително чрез свързани лица, с цел избягване на формирането на място на стопанска дейност.
Включена е клауза, регламентираща прилагане на принципа на независимите пазарни отношения в сделките между свързани лица и извършването на кореспондираща корекция на печалбите им, която е в съответствие с модела на СИДДО на ОИСР.
Предвидено е облагане с данък от 5% на доходите от лихвите, като са въведени изключения от това правило за банкови институции, пенсионни фондове при продажба на стоки или оборудване на кредит за лихви, изплатени в полза на държавата или Централната банка.
Договорено е облагане в държавата на източника на авторски и лицензионни възнаграждения, реализирани от местни лица на другата държава, с данък от 5%. В дефиницията за авторски и лицензионни възнаграждения попада наемът на оборудване. С оглед избягване на двойното данъчно облагане е договорено България да прилага метода на обикновения данъчен кредит предвид последните развития в договорната практика на страната. Включена е обща клауза, имаща за цел да предотврати неправомерното използване на данъчните облекчения съгласно СИДДО.
По отношение неравенството в третирането на местни лица на другата договаряща държава, обмена на информация, съдействието при събиране на публични вземания и процедура за взаимно споразумение е договорена най-актуалната версия на тези разпоредби, съобразени с последните промени, извършени в модела на СИДДО на ОИСР.
Следва да се отбележи, че подписването на Спогодба между Република България и Кралство Нидерландия е от взаимен интерес и осигурява постигането на баланс в данъчно-облагателните правомощия на двете държави. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания и въпроси.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, колеги! Имам въпрос към вносителите. Разбира се, че Споразумението в общи линии е традиционно между страните – членки на Европейския съюз и ОИСР. В правилна посока е, защото и с други колеги сме били на такива обсъждания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие точно по проблемите на заобикаляне на данъците. В Париж, в Женева имаше организирано от Световната търговска организация и ОIСD, така че движението по принцип е в правилна посока.
Но аз имам един въпрос. Той е свързан с предложения, които съм правил и в срещи в Европейския парламент на икономисти, и в Женева, които, отсега Ви казвам, се посрещат с мълчание, свързани с офшорните зони. Първо, при такова споразумение с Холандия и с Люксембург трябва да бъдем много внимателни, тъй като не ние казваме, а цяла Европа и ОIСD – това са двете страни, които най много хитруват с данъците и са данъчни убежища.
Има разлика между Нидерландия, да речем, и Полша. Въпросът ми е: защо тези хитреци, в Споразумението пише, че в Карибската зона на Нидерландия – офшорките им, важи нашето споразумение само по отношение на физическите лица и плащането на данъци, но няма нищо за фирмите? Много интересно! И тъй като офшорките, не само според мен, са основният проблем, ние тук се борим с някакви последствия, но световното право, уважаеми колеги, и Европейският съюз си мълчат и не отговарят на въпроса защо не се закриват офшорките? Защото за тях няма нито една разумна икономическа причина защо съществуват, освен да крият парите на крадци от корпорациите и политици. Няма друго обяснение, поне смислено не съм прочел, но си траят. Но сега ние подписваме Споразумение. В България нямаме офшорки, нямаме задгранични територии. Те имат и тук има потенциална опасност, дами и господа, някои от фирмите, които оперират в България, да минат през тези зони и ние да ги изгледаме отдалече.
Затова въпросът към Министерството на финансите е: Вие имате ли предвид тази особеност? Питахте ли защо фирмите, юридическите лица не влизат в задграничните територии на Нидерландия в Споразумението с тази страна? Това ми е въпросът, за да съм спокоен, че подписваме нещо, което е балансирало интересите и на България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Може би колегата главен юрисконсулт в дирекция СИДДО ще отговори.
ЖИВКО ЕЛЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Отговорът на този въпрос е следният. Част от териториите, по отношение на които се прилага Спогодбата, са територии, които не са известни като офшорни зони. Офшорните зони са изрично изключени от обхвата на прилагане на Спогодбата. Те имат относителен данъчен суверенитет. Това са така наречените острови, които попадат често в списъците на ОИСР, на Европейската комисия.
Освен това следва да се посочи, че към настоящия момент Групата „Кодекс за поведение“ и Европейската комисия работят много активно с тези зони и насърчават да прилагат принципите на добро данъчно управление. В случай че въпросните острови откажат да сътрудничат, автоматично ще попаднат в списъка на Европейския съюз и ще се прилагат редица мерки, които са предвидени. Мерките варират от възможност за облагане с данък при източника до непризнаване на разходите. Предвидени са такива мерки на европейско ниво и смятаме, че Спогодбата е балансирана в това отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Гечев, за реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото тук сред нас има някои, които са и юристи, но Вие не отговорихте на моя въпрос. В Споразумението пише – не е пред мен – че за островите Бонер, Саба, Синт Еустациус важи само за физически лица, а изключва юридически лица. Пише в Споразумението, което ние ще ратифицираме сега! Моят въпрос е: защо отсъстват юридическите лица – не в офшорните зони, а в тези острови? Пише изрично в Споразумението, че нидерландската страна изключва юридическите лица от това. Да ми обясните юридическите защо ги изключват? Така пише в Споразумението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЖИВКО ЕЛЕНКОВ: Благодаря Ви.
Това беше изрично изискване на Холандската страна по време на преговорите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За да си крият парите.
ЖИВКО ЕЛЕНКОВ: Не бих казал, че могат да ги скрият, предвид всичките мерки, които се прилагат от страна на Европейския съюз и ОИСР. В случай, че някой от островите не сътрудничи и се третира като офшорна зона, ще бъдат приложени автоматично мерките, които са предвидени на ниво Европейски съюз и ОИСР. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може би имате предвид, че когато говорим за юридически лица, въобще в рамките на Европейския съюз има и автоматичен обмен на информация. Има и възможност за така наречения спонтанен обмен на информация по искане на едната или другата страна и предоставяне на всякаква информация и засичане на практика чрез автоматичния обмен и спонтанния обмен на различни данни. Може би това имате предвид и затова те не са включени изрично в Спогодбата. А с физическите лица там е малко по-различно. Там не всички доходи са възможни да бъдат на автоматичен обмен.
Заповядайте за реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, мисля, че коректно отговори колегата – нидерландската страна изрично е настояла. Те така настояват – Люксембург и Нидерландия. И тук ние като спим, те настоявали! Аз не съм избран от нидерландци, извинявайте. Аз съм избран от българи, защитавам наш интерес. И пак Ви казвам, това не е мое мнение, милиарди се отклоняват според Европейския съюз и ОIСD през Люксембург и Холандия, и те сега са дошли тук, на България тропат…
Даже аз тук съм ядосан на нашето Министерство. Те настоявали, а Вие какво правите от Министерството на финансите? Вие не настоявате ли?! Защо сте изключили фирмите от тези острови? Откъде накъде, по каква логика?! Така че няма как да подкрепим такова нещо. Аз ще го кажа и в пленарната зала, даже ще Ви извадя статистика, но тук има небаланс на интереси. Ако бяха си включили юридическите лица, сиреч фирмите и в островите, няма проблем, но те не ги включват, защото големите потоци са във фирмите. Те не са през Иванчо, който си купува дъвка на остров Бонер.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли още коментари по тази реплика на господин Гечев? Няма.
Доколкото разбирам, колегата няма обяснение, освен обяснението, че те са настоявали. Но защо ние сме го приели не може да ни отговори.
Други изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане, № 002 02 20/27.11.2020 г., внесен от Министерския съвет.
За – 12, против – 5, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към последната точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 054 01-106/27.11.2020 Г.
Внесен от Менда Стоянова и група народни представители – второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност“.
Работната група подкрепя наименованието на Закона.
По § 1 има предложение на народния представител Даниела Дариткова, което е подкрепено по принцип от Работната група, и съответно редакция на Работната група по това предложение, което е пред Вас.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона и текста на Работната група за редакцията на § 1.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Наименованието и § 1 са приети.
По § 2 има предложение на народния представител Даниела Дариткова, подкрепено, то е техническо; § 2; и § 3 по вносител.
Гласуваме § 2 по вносител с техническата корекция и § 3 по вносител.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Текстовете са приети.
По § 4 има предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 4.
Изказвания по § 4?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като тук гласуваме вече, ние имаме решение по принцип да подкрепим всички улеснения, свързани с ин витро тестове и други. Ще ги подкрепим. Но резервата беше, ние изразихме и на първо четене, ще го подкрепим може би в края на краищата, но Вие не обяснихте смисъла от ДДС-то за ваксините. При положение че държавата купува ваксините от доставчика и не ги дава на държавни предприятия, търговски, болници и други, а ги реализира безвъзмездно, какъв е смисълът да вадим ДДС-то? Никакъв! Няма икономически смисъл! А тези, които са ин витро и по други медицински съображения, те също ще бъдат безплатни, нали така? Защото би имало разлика, ако едните са безплатни, другите не са. Аз това само исках да попитам. В тези предложения, които правим, освен ваксините тук има някакви ин витро, медицински…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това са тестовете.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тестовете безплатни ли ще бъдат?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има безплатни, има и платени.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест съотношението за ДДС – едната му част касае освобождаване от ДДС. Има безплатни ваксини, които държавата купува и раздава, а другото в текста касае медицински изделия. Част от тях ще бъдат платени, част от тях ще бъдат безплатни. Ние и на двете правилно премахваме ДДС-то, така ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
Госпожо-заместник Министър, Вие ли ще обясните? Или аз ще се опитам да обясня, Вие ще ме допълните.
Когато държавата купува, респективно Министерството на здравеопазването купува ваксини примерно от Щатите, защото са извън Европейския съюз, тя следва при вноса на тези ваксини в рамките на Европейския съюз да начисли ДДС и да го внесе съответно в бюджета. Това ДДС се отразява включително и на отчета за ДДС-то в България, който влияе и върху изчисляване на вноската на България в Европейския съюз, защото част от това влияе и на тази вноска. Това са едни 20%, които на практика ще бъдат за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването. Те ще влязат в приход на държавния бюджет. В този смисъл има нещо като от единия джоб в другия, но в крайна сметка, след като самата Европейска комисия е дала такова право и такава възможност, не виждам причина ние да не го транспонираме. Друг е въпросът, че сме и задължени, след като е директива, да го транспонираме в нашето законодателство.
Колкото до PСR тестовете, Вие много добре знаете, че има безплатни, има и платени PСR тестове. Зависи от това дали са назначени от личен лекар, от РЗИ… (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Не, не, то това е ин витро, същото е. Това са PСR тестовете, такова им е наименованието, така че това е обяснението.
Госпожо Заместник-министър, ако искате, нещо да ме допълните. Няма.
Гласуваме § 4.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет. (Реплика.)
Предложението на госпожа Даниела Дариткова е отхвърлено и затова трябва да го подложа на гласуване.
За – няма, против – 17, въздържали се – няма.
Предложението не е прието.
Сега вече гласуваме и окончателната редакция на Работната група за § 4.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 4 е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в § 4 систематично.
Гласуваме предложението на Работната група.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 5 е отхвърлен.
„Преходни и заключителни разпоредби“ – наименование на разпоредбата; § 6 по вносител с редакция на Работната група; § 7 по вносител с редакция на Работната група.
Гласуваме наименованието на подразделението; § 6 по вносител, който става § 5; и § 7 по вносител, който става § 6.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Предложение, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, за създаване на нов параграф.
Предложението е подкрепено от Работната група, има и текст.
Предложението касае при спиране – с официална заповед, разбира се, на министъра, на дейността на онези хазартни оператори, които са на тримесечен твърд данък по ЗКПО, този данък, който се плаща авансово, да бъде изчислен на база на времето, за което са работили.
Ние приехме такъв текст, ако си спомняте, в ЗКПО-то, но тъй като самият закон влиза в сила от 1 януари, а пък тези зали са затворени сега, от ноември 2020 г., а декларациите за четвъртото тримесечие ще бъдат подадени на 15 януари, считахме, че това е достатъчно, за да могат да подадат декларации за по-кратък от тримесечния период. Но този текст, който предлагаме, всъщност ще изчисти всякакви съмнения, че това трябва да се прилага така.
Има ли въпроси, изказвания? Няма.
Гласуваме текста на новия § 7 по редакцията на Работната група.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Предложение на народния представител Александър Иванов и група народни представители, което Работната група подкрепя.
Работната група предлага да се създаде нов § 8 в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците, а именно за създаване на нов § 21.
Има ли въпроси по този текст? Няма.
Гласуваме окончателната редакция на Работната група за § 8.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Предложение, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Колеги, това е една наша грешка. Когато гласувахме бюджета на държавното обществено осигуряване и приложенията към него, изрично не съм прочела и текста след таблицата в Приложение № 1. Това са едни забележки, които виждате пред Вас. Оказва се, че не са били гласувани, затова сега предлагам да се създаде нов § 9 в този Закон за бюджета и забележките да ги гласуваме сега.
Който е „за“ новия § 9, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 9 е приет.
Отново предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за § 10.
Това са две технически корекции в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 10, така както е предложен от Работната група.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 10 е приет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 8, който става § 11.
По § 9 има предложение на народния представител Александър Иванов и група народни представители, както и предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Работната група ги подкрепя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12.
Това е параграфът за влизане в сила на Закона, който влиза в сила от 1 януари, с изключение на § 7 и § 8, които преди малко създадохме.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8 и § 9 в редакцията на Работната група.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети, а с това и Законопроектът.
Уважаеми колеги, другата седмица, ако има нещо спешно, ще направим Комисия. Ако не, тя е последната седмица, доколкото си спомням.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако няма, ще създадем. (Оживление.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, ако няма, ще създадем. Дето се казва, няма никакъв проблем да създадем, но ще направим. (Оживление.)
Благодаря Ви.
С това закривам днешната комисия.

(Закрито в 15,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова