---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





ПРОТОКОЛ
№ 113


На 14 януари 2021 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 102-01-2 от 5 януари 2021 г., внесен от Министерския съвет.
2. Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 01 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30. ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, Честита Нова година! С пожелание за всички да сме живи, да сме здрави в тази трудна здравна обстановка и да изкараме успешно Бюджетната комисия в оставащите заседания до края на мандата на това Народно събрание.
Имаме кворум. Откривам днешното заседание на КБФ и предлагам то да премина при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 102-01-2, от 5 януари 2021 г., внесен от Министерския съвет.
2. Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г, № 054-02-93 от 11 декември 2020 г.
Има ли други предложения по така предложения от мен дневен ред? Няма.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
Всички са „за“, „против“ и „въздържали се“ – няма.

Преминаваме към първа точка на днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 102-01-2, ОТ 5 ЯНУАРИ 2021 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
При нас по тази точка е господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика; от Министерството на финансите – Христина Пендичева, държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Комисията по финансов надзор – Диана Йорданова, заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ с колеги от Комисията; от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване: Даниела Петкова, председател на УС на ПОК „Доверие“ АД, господин Николай Марев – гл.изп.директор на ПОК „ДСК-Родина“ АД и Милен Марков – гл.изп.директор на ПОК „Съгласие“ АД.
Всички сте добре дошли и ще имате възможност да вземете отношение по разглеждания законопроект.
Господин Лазаров, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията по бюджет и финанси! На свой ред искам да се присъединя към пожеланията на Председателя на Комисията за здраве, за късмет, за успех и за много нови възможности през тази година. Както вече споменах и имах вчера възможността да споделя, да си пожелаем една година с повече свобода – свобода от маски, свобода за придвижване.
ЗИД на КСО представлява резултат от един дългогодишен труд – дългогодишен труд в досегашната практика, която имаме при изготвянето на законопроекти. Този законопроект е резултат от работата на работна група, която няколко пъти от 2017 г. до момента предлага и обсъжда различни варианти в темата, която си поставихме, а именно регулиране на фазата на изплащане от Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и по-конкретно Универсалните пенсионни фондове. Това е предметът на Законопроекта.
Идеята на този законопроект е да уреди непротиворечиво и в цялост този процес. Във връзка с това се предлагат поредица от разпоредби, които определят видовете продукти. Продуктите, които са представени на Вашето внимание и се съдържат в Законопроекта, представлява пожизнена пенсия от Универсален пенсионен фонд (УПФ). Тази пожизнена пенсия се получава тогава, когато средствата в партидата позволяват изплащане на месечно плащане на 15 на сто от размера минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Само отбелязвам, че в сега действащия Закон този праг не е 15%, а е 20%. В резултат на много дискусии стигнахме до извода, че този праг следва да бъде намален.
Вторият продукт е разсрочено плащане. Това разсрочено плащане се получава тогава, когато средствата в индивидуалната партида не позволяват изплащането на пожизнено месечно плащане, но са повече от трикратния размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Третият продукт, който съществува и в момента, е еднократно изплащане на натрупаната сума. Това е в случаите, когато натрупаните средства в партидата не позволяват изплащането на пожизнена – на разсрочено, и са по-малко от трикратния размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Искам да споделя, че основната цел на Законопроекта да уреди пожизнените пенсии, но успоредно с това той е насочен и към уреждане на тези въпроси – ситуацията, в която се намираме в момента, за една част от лицата, които ще придобият право на пенсии или по-скоро са осигурявани в УПФ. Периодът на осигуряване не е пълен и поради тази причина се търси решение на този въпрос. Освен тези видове плащания са предвидени поредица от разпоредби, които касаят информирането на осигурените лица по отношение на техните права, поредица от разпоредби, които показват как се изчислява размерът на пожизненото плащане, въведени са задължения за ежегодно актуализиране на размерите на тези пенсии. По същия начин са предвидени и съответни механизми как да се случва това. В Законопроекта подробно са описани кои са параметрите, които се отчитат при актуализирането на пенсиите. Предвидени са възможности и за тяхното преизчисляване в случаите, когато има допълнителен осигурителен принос. Предвидени са регламенти за наследяването на тези плащания.
Още нещо, което следва да отбележа. В Законопроекта детайлно е описано и различието на управлението на средствата на осигурените лица във фазата на натрупване на средства и след това във фазата на изплащане на тези средства. Това е един друг аспект.
Още един аспект – взаимодействията с банките-попечители по повод и във връзка с тези средства.
Друг един въпрос, който непрекъснато бива поставян в рамките на дискусиите и със сигурност има обществено значение, е свързан на правото на информиран избор. Държа да отбележа, че с този законопроект няма и не се преследва непрекъсната промяна в тази уредба. В момента съгласно КСО има възможност осигурените лица да направят избор къде да продължават да бъдат осигурявани – дали във Фонд „Пенсии“ на ДОО, или в рамките на УПФ. Този срок, в който те могат да направят своя избор е не по-късно от 5 години или по-скоро до 5 години от тяхното придобиване на право на пенсия.
Ние ревизия на този принцип не сме направили, но правим нещо друго. Поради факта, че за голяма част от лицата, които предстои да придобият право на пенсия от УПФ, този 5-годишен период няма да може да бъде изпълнен, затова е предвиден един плавен преход и механизъм, в който до навършването на възрастта за пенсиониране е еднаква – за мъже и жени, по основния пенсионен продукт, а именно по солидарната система. Дотогава – до 2038 г., се увеличава плавно от 6 месеца – от 2021 г. до 2038 г., до навършването на тези 5 години.
Така че лицата през този продължителен период от време да могат да имат съответната информация по отношение на това как върви тяхното осигуряване и в основната пенсионна солидарна система и в капиталовия стълб, и да могат да направят информиран избор. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Не знам колеги дали сте се запознали, но на сайта на водещата Комисия са становищата, които са получени по този законопроект. Становищата основно са от Министерството на финансите (МФ), от Комисията за финансов надзор (КФН), от Българска стопанска камара (БСК) и от Индустриалния капитал (АИКБ). Тук са колегите от МФ и от КНФ. Да ги чуем накратко.
Госпожа Пендичева.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Съжалявам, че госпожа Михайлова в момента е в друга комисия и просто няма възможност да присъства. Становището на МФ е изпратено до водещата Комисия по труда, социалната и демографската политика. Общо взето ролята на МФ до този законопроект, по който вносител е Министерството на труда и социалната политика, беше след поет ангажимент към НСТС – на заседание, проведено на 8 януари 2019 г., МФ да се включи в Междуведомствената работна група и да предложни допълване на Законопроекта относно уреждането на капиталовите… (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ще ни го преповтаряте, няма смисъл.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Ами да. Така или иначе Вие сте го получили. По-скоро идеята беше да поясним ролята на МФ, тъй като не сме вносител.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Че няма роля ли?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не ни губете времето, няма смисъл.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Министерството на финансите са изпратили едно становище, в което по принцип подкрепят Законопроекта и предлагат до 2025 г. КФН да направи анализи да предложи някакви промени във връзка с прилагането…
РУМЕН ГЕЧЕВ: След пет години съвместна работа – половин страница. Ще е крехък балансът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, крехък е.
Госпожа Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Първо, за много години на всички колеги!
Живи и здрави, защото се оказа, че здравето е най-безценното нещо. Ако досега не сме го осъзнавали, изминалата година ни даде много ясни знаци в тази посока. Желая много успехи на всички с оглед завършване на този парламентарен сезон и предстоящата кампания, в която влизате. Пожелавам в следващ формат отново да се видим в този вид, така че успех на всички бивши колеги.
По отношение на предложения законопроект. Комисията принципно подкрепя Законопроекта, като счита за необходимо неговото развиване с цел осигуряване защитата на правата и интересите на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници и най-вече необходимост, за да се покаже след това доразвиване, укрепване на финансовата стабилност в сектора на Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). В тази връзка Надзорният орган е изразявал многократно и последователно становища, изпратени на вниманието на работната група към Министерството на труда и социалната политика със съответни изходящи номера, както от 1 февруари 2019 г., така и от 5 юли 2019 г.
Прави впечатление обстоятелството, че в резултат на проведената съгласувателна процедура изложените аргументи са общо, не по същество, по предоставеното от КФН становище. Видно от мотивите към Законопроекта се предлагат необходимите промени, които ясно и съобхватно регламентират фазата на изплащане от ДЗПО. В него обаче са предвидени единствено и само промени, касаещи изплащането на пенсии от УПФ, но не от Професионални пенсионни фондове (ППФ).
Във връзка с приложените към Законопроекта мотиви Комисията предлага неговото доразвиване в следните области – тук отварям една скоба – изцяло сме се водили от концепцията, която беше приета от същата Работна група:
1. регламентацията на правата на осигурените лица, пенсионери и техните наследници;
2. разпределение и покриване на рискове и финансовия модел във фазата на изплащане, включително правния статут на фондовете за извършване на плащания, техните инвестиции, инвестициите на резервите;
3. уреждане фазата на изплащане от Професионални пенсионни фондове (ППФ);
4. адаптиране уредбата на надзорните мерки при образуване, прекратяване и несъстоятелност;
За съжаление, има празнота в тази част от КСО.
5. отстраняване на някои непрецизности в текста при спазване на залегналия в Законопроекта подход – препратки, и всичко останало, както знаете.
С цел яснота ще очертая основните аспекти от предложенията на Комисията по най-съществените принципни регулаторни изисквания:
1. относно регламентацията на правата на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници;
Със Законопроекта се предвижда, че видовете пенсии, покритите рискове и начинът за определяне на размера на плащанията, се уреждат в Правилника на фонда, посредством което се дава възможност за тяхното определяне от самите пенсионноосигурителни дружества вместо уреждане на набор от конкретни пенсионни продукти в КСО.
Регламентирането на пенсионните продукти единствено в правилници, от една страна, дават гъвкавост, но крие редица рискове, свързани с обезпечаване правата и интересите на потребителите.
Във връзка с това предлагаме на законово ниво да бъдат уредени видовете пенсионни продукти и начините за тяхното определяне по аналогия на ДОО, както и задълженията на пенсионноосигурителните дружества за тяхното изплащане с цел информираност при избора на бъдещите пенсионери.
С оглед на залегналото в Законопроекта предложение да се гарантира размерът на пенсията на база по-високата от двете стойности – средствата по индивидуалната партида или брутния размер на вноските, гарантираният размер на пенсията е първоначално определеният размер. Същевременно извършването на актуализацията на пенсията не е уредено в цялост и е оставено на преценка на пенсионноосигурителните дружества и не са посочени ясно правата на лицата.
По отношение на разсрочените плащания от ППФ и тяхната актуализация, както вече казах, отсъства уредба. В тази връзка предлагаме актуализацията на плащанията във втория стълб да бъде уредена по следния начин:
1. Допълнителната пожизнена пенсия за старост, срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране и разсрочените плащания да се актуализират ежегодно считано от 1 юли с 50 на сто от дохода от инвестиране на средствата във Фондовете за извършване на плащанията за предходна година, ако такъв е налице в съответният фонд, както при актуализацията да не се допусна намаляването на първоначалния вече актуализиран и преизчислен размер.
2. Относно разпределението и покритието на рисковете и финансовия модел във фазата на изплащане.
По отношение на капиталовите изисквания. Осигуряването на финансовата стабилност на Пенсионноосигурителните дружества (ПОД) и засилване на доверието в ДПО, предполага изискванията към капитала да бъдат съобразени както с дейността, така и поетите рискове във фазата на изплащане и фазата на натрупване. В тази връзка предложението на Комисията включва капиталови изисквания, които отчитат необходимия ресурс за гарантиране на покриване на задълженията, като отчита размера на управляваните активи – за Ваше сведения към настоящия момент общо около 17,4 млрд. лв. за сектора – и необходимостта от своевременно заделяне на ликвидни резерви, които да бъдат част от капиталовата база.
Детайлният анализ показва, че не е налице разлика между предложението на вносителя в лицето на МТСП и КФН по отношение на изискването за минимален резерв на капитала, в резултат на което до края на 2021 г. част от ПОД ще е необходимо да увеличат уставният си капитал до 7,5 млн. лв.
Разлика е налице по отношение формиране на капиталова база от 4 на сто от активите на управляваните от дружества фондове за ДПО и фондовете за извършване на плащания, но не по-малко от 7,5 млн. лв., като се включват и специализираните резерви, които се служат за покриване на гаранциите във фазата на изплащане и на гаранцията за брутния размер на осигурителните вноски в края на фазата на натрупване.
Специално внимание изисква обстоятелството, че предложението на КФН отчита формиранията понастоящем резерви за гарантиране на минимална доходност и пенсионните резерви и предвиждат те да бъдат включени при изчисляване на капиталова база към 31 декември 2021 г. Предлагаме плавен преходен период, с 10-годишен хоризонт за изпълнение на капиталовите изисквания, поетапно увеличаване, до достигане на 4 на сто от управляваните активи в срок до 31 декември 2030 г.
С цел уеднаквяване с действащото законово изискване при управление на ДПФ, е последователно да се включи и предвиденото в концепцията решение и самата инвестиционна такса да се събира при постигната положителна доходност наред с другите пазарни участници от финансовия сектор – банки, застрахователи, и предвид задължителния характер на осигуряването в ДЗПО и широкия кръг заинтересовани лица – осигурени лица, пенсионери, техните наследници. Тук, между другото, също имаме доразвиване на възможностите за унаследяване, е необходимо ПОД също да спазват високи стандарти за ресурсно обезпечаване.
Вярваме, че с доразвитието на Законопроекта ще се постигне по-висока правна сигурност, защита и предвидимост както на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници, така и за сектора по ДПО, което е гаранция за постигане на стабилност в пенсионната система като цяло. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Друг от гостите, който желае?
Може би госпожа Петкова.
ДИАНА ПЕТКОВА: Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители! За много години и от нашия сектор! Потвърждавам, че мъчително беше създаден този закон. Работната група беше в много широк състав. Пенсионноосигурителните дружества имаха някакви предложения, обикновено Работната група приемаше нещо друго, мога да дам примери. Нашето предложение първоначално беше гаранция на нетните вноски, Министерството на труда и социалната политика реши, че иска гаранция на брутните вноски. И да не изброявам по-нататък. Стигна се до някакъв вариант, който, по преценка на всички участници в работната група, е работещ и точно тогава дойде и предложението на Министерството на финансите да бъде включена тази точка от Законопроекта, която да изиска анализ и реална оценка на въздействието на този закон след пет години, което също беше прието.
Законът е съобразен с факта, че универсалните фондове ще започнат да плащат пожизнени пенсии само 20 години – няма да има и 20 всъщност след тази година осигуряване, а не след пълен цикъл в пенсионното осигуряване, какъвто е – около 40 години. В този смисъл, затова и много пъти казахме, че в него има много компромиси, за да може да бъде той работещ.
Считаме, че за първите пет години наистина няма рискове от приложението на този закон, защото ние стартираме да изплащаме пенсии заедно с регламента на Закона, че хората имат право да се прехвърлят в държавното обществено осигуряване. Нашите изчисления на този етап показват, че за първите пет години правоимащите лица ще бъдат около 200 000, на които им предстои за първите пет години да се пенсионират, като само около 10% от тях, възможно е да се 15.
Всъщност при цялата законова база, която има в момента, не само този закон, но и съществуващите текстове, те ще бъдат хората, които ще предпочетат да получават, освен пенсия от ДОО, и допълнителна пенсия от втори стълб. По-голямата част от хората вероятно ще бъдат в числото на тези, които ще си получат еднократно или разсрочено парите, защото нямат достатъчно натрупани средства и тъй като се спекулира достатъчно по този въпрос, бих искала да предоставя на Вашето внимание и точната статистика, която става ясно каква е.
От данните на Националния осигурителен институт, съгласно които има 2 млн. 300 хил. човека родени след 1959 г., които в момента са осигурени лица в Националния осигурителен институт, а в универсалните фондове клиентите са 3 млн. 800 хил. човека – 1 млн. 500 хил. човека има разлика между осигурените лица в универсални фондове и тези в НОИ, това са хора, които в годините – от 2002 г. досега – кой е напуснал държавата, кой работи някъде другаде, кой не работи изобщо, нямат достатъчно натрупани пари. Този закон урежда как те да получат достъп до средствата от индивидуалната си партида. Считаме, че това е полезно да се реализира, защото това са пари, които ще попаднат в ръцете на хората в рамките на икономическа криза. Би следвало от това да е доволна цялата държава.
Всички хора, не само тези 200 000, на които им предстои да се пенсионират следващите пет години, очакват с нетърпение да се приеме този закон, да им е ясно кога и при какви условия ще имат достъп до парите си. Затова считаме, че е крайно наложително да бъде приет такъв и да се стартира този процес. Това е желанието на хората.
Едно изречение ще кажа за финал за предложението на Комисията по финансов надзор. Няма как да го приеме, не защото считаме, че е грешно, но ние даже не знаем дали то е такова или не, защото, поне при нас, дойде в края на миналата седмица. Това са огромни изчисления, които са правени до момента, има много сериозни промени в предложението на Комисията по финансов надзор, съгласно този закон, който е внесен от Министерския съвет. Промените са такива, че изискват наистина много изчисления – тук отварям една скоба, които няма как да сме направили за толкова кратко време. Отварям една скоба и казвам, че – не знам как изглежда отстрани, може би това, че ние решаваме нещо, но ние нищо не решаваме. Законът, приет от Министерския съвет и внесен от Народното събрание, е надлежно преведен, изпратен в централите на няколко чуждестранни големи акционери. С техните риск отдели сме смятали по два – три месеца, за да ги убедим, че няма рискове за бизнеса. Сега нито имаме право, нито знаем как да им изпратим нещо съвършено различно, дошло в последния момент.
Това е всичко, което мога да кажа на този етап.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (АИКБ): Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като сме представили и на вниманието на Комисиите по бюджет и финанси и на труда и социалната политика писмено становище, аз няма да го преразказвам, ще кажа само акцента и различното.
Първо, АИКБ подкрепя ясно и недвусмислено този законопроект и считаме, че той трябва максимално бързо да бъде приет.
Второ, по отношение на предложенията на Комисията за финансов надзор, напълно споделяме казаното от госпожа Петкова преди мен с едно допълнение. Не трябва да се допуска забавяне на този законопроект.
Последното, но не по значение, което искам да кажа, с оглед на поправяне на две според нас несправедливости, ние сме предложили много конкретни текстове, които да решат два, цели два проблема. Единият проблем е моментът на избор на осигурения дали да прехвърля или да не прехвърля парите си. Ако във вариант, какъвто се предлага пет години остане така, то тогава пет години предварително човекът няма да има пълната яснота какво ще получи в единия или в другия случай. Затова предложението по този пункт е правото на избор да съществува до крайния момент – дотогава, докато осигуреният ще може да види: в този вариант ще получа толкова, в този – толкова, и да направи наистина информиран избор.
Второ и последно, коефициентът на редукция. Да, с този законопроект коефициентът на редукция бива приведен далеч в по нормални съотношения, отколкото досега, но въпреки това справедливостта не е пълна. Затова предлагаме от 9 – 10%, какъвто е коридора сега, той да бъде снижен до 6%, което е обективното и справедливото, тъй като само в този вариант ще се отчитат средствата, които държавата е превеждала. А тези средства не са на държавата, а те са взети от осигурените лица. Благодаря за вниманието. Пожелавам Ви успех!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаеми народни представители, преди да дам думата, ако ми позволите да задам няколко въпроса, за да може да уточня нещо, което аз не разбрах.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Най-добре уточняващи въпроси да имаме преди да се изкажеме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Аз разбрах от изказването на госпожа Петкова, че по никакъв начин те не могат да приемат никакви промени в този закон, който Народното събрание евентуално може да направи относно предложенията на КФН. Опитах се да скицирам това, което госпожа Йорданова каза, горе-долу най-грубо какви са техните области на предложения и освен допълнителните изисквания към капиталовата адекватност за ликвидни резерви и респективно поетапното им попълване до 2030 г., останалите неща, които каза, не ми се видяха толкова значими финансово за фондовете. Това може би тук трябва да се помисли хубаво и да се направят нови разчети, и така нататък. Но моят въпрос е: защо в Законопроекта не е предвидено изплащането и на професионалните фондове, има ли някаква причина да го няма това?
Второ, доколкото разбрах, се предлага да се регламентират на законово ниво, тоест в самия Закон да бъдат описани основните продукти, а пък те могат да бъдат допълнително в правилниците, обогатени с други продукти, но поне основните, за които сме се разбрали и които ги говорим по медиите и всичко останало, да бъдат записани на законово ниво, а не да се запишат в правилника, на което и да дружество.
По отношение на актуализацията на пенсиите също не виждам някакъв проблем, който да изисква кой знае какви изчисления, защото в крайна сметка това, което и Министерството на финансите, доколкото имам информация, също е възприело е да се прави една актуализация на база на доходност – 50% за лицето, 50% за един резервен фонд. Нали така? Тук има ли различие с фондовете? (Реплики извън микрофона: „Да“.) Има различия! Те не са съгласни!
Значи трябва да има актуализация. След като работят с парите и има допълнителна доходност, ако може да ни ги обясните тези неща?
Какво се случва, съответно кога ще се използва този резерв? Защото, когато тази доходност пък стане отрицателна, разбирам, че ще намалява пенсията на лицето, нали така? То искам също да обясните. Имаше и други предложения, които съм гледала в хода на съгласувателната процедура. Например НОИ заедно с основната пенсия да изплаща и тази за хора, които пожелаят това по селата, където няма банкомати, банки и не знам си какво. И това го няма, доколкото разбирам. Просто казваме тези основни неща. Освен допълнителните капиталови изисквания, за които съм съгласна с Вас, че трябва да се направят сериозни разчети и хубаво да се помисли, как точно да бъдат записани в Закона, необходимо ли е, в какви срокове останалите? Не ми се вижда толкова страшно. Хайде обяснете ни, колко са страшни.
Искате допълнителни въпроси? Нека да отговори на тези, госпожа Петкова.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние почваме дискусията или уточняващи въпроси?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да ми кажат защо ги няма професионалните пенсионни.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е въпрос на дискусията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо да е въпрос на дискусията?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Забравили са.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А, забравили…(Смях и оживление.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те са два вида – универсални и професионални.
ДИАНА ПЕТКОВА: Има и доброволни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Доброволните са доброволни. Там не коментираме. Ние говорим за задължителните, защото той е законодателен проблем.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Професионалните пенсионни фондове по Закон – такъв, какъвто е в момента, изплащат срочни пенсии, които се изплащат от партида до нейното изчерпване. Естествената актуализация на срочните пенсии от Професионален фонд е регламент, който съществува и в момента. Той е чрез разпределяне на доходността от инвестиции на партидата, толкова, колкото е. Тъй като до нейното изчерпване там, не знам какъв друг регламент е нужен?
Напомням, че и в момента плащаме пенсии от професионалните пенсионни фондове и няма никакви проблеми. Тъй като там е най-простия възможен вид пенсионно осигуряване, а именно срочна пенсия и от партида. Тук, когато става въпрос за пожизнени пенсии, регламентът е изцяло нов и несъществуващ и това е сложното, защото в България няма частни субекти, които да изплащат пожизнени пенсии, тъй като рискът от характера на пенсията, а именно – пожизнена, е за частния субект, в случая пенсионноосигурителното дружество.
Вчера в Социалната комисия образно го обясних по следния начин: ако в Националния осигурителен институт, който плаща пожизнени пенсии, има дефицит се обаждат на Министерството на финансите и Финансите го покриват. Тук ролята на Министерството на финансите трябва да играят пенсионноосигурителните дружества. Поради, което стремежът на всяко пенсионноосигурително дружество ще бъде Фондът за изплащане на пенсии, който се създава с този закон, да не излиза на дефицит – една изключително сложна задача. Бих подредила по риск това, което предлага Комисията по финансов надзор, различните теми.
На първо място, именно предложението им за гарантиране на първия размер на пенсията, всъщност, и всеки следващ, който е след актуализацията. Особено с второто допълнение според нас почти няма такъв модел в света.
Второ, това е най-скъпият възможен вид гаранция, който не съответства на периода на развитие на универсалните фондове в момента. Изобщо там, където съществува.
Не на последно място, при гарантиране на първа пожизнена пенсия бих искала да Ви уверя, че пенсиите, които ще изплащат универсалните фондове, ще бъдат по-ниски по размер, отколкото тези, които са предвидени в момента в Закона, който е предложен от Министерския съвет. Защо това е най-големият риск? Защото, когато се изчислява приложението на един закон – как то се отразява и неговото въздействие в пенсионното осигуряване, се гледа напред и се гледа напред в следващите 20 – 30 – 40 години. Така че уверявам Ви, госпожо Стоянова, изчисленията са страшно много, за да може някой да си състави мнение как ще се отрази този вид гаранция.
В сегашния Закон също е предвидена гаранцияa, но той има една основна логика, която се отнася за цялото му съдържание – пенсионните дружества да бъдат задължени да гарантират всичко, което са получили от държавата, под формата на брутни вноски. Няма значение, какви такси удържат, няма значение каква доходност правят – дружествата гарантират всичко, което е получено от държавата. Гаранцията на брутните вноски към момента на пенсиониране означава, че дружествата гарантират в партидите на хората, които ще се пенсионират, да има най-малко толкова пари, колкото са получени от държавата, а това означава гарантиране и на положителна доходност в размера на удържаните такси. При тази гаранция все едно няма такси към момента на пенсионирането. Дружествата поемат ангажимента да ги покрият с доходност.
Следвайки логиката на тази гаранция, в този закон е прието, че има гаранция на размера на пенсията, изчислена на база на брутните вноски. Под този размер, каквито и да са доходностите, каквото и да се случва по пазарите, каквото и някой нещо да е сбъркал в управлението на тези фондове той е задължен с минимума, който да гарантира за изплащане на пенсия на база на тези брутни вноски. Това пък дава възможност актуализацията, която съгласно този закон трябва да извършваме всяка година, минимум веднъж годишно, да е в доста по-широки граници. Всички дават негативния пример как можело да се намали пенсията, но не повече от брутния размер на вноските, но когато пък тя се увеличава, тя се увеличава много повече, отколкото в годините напред. Много повече, отколкото гаранцията върху първата пенсия.
За правилниците, ако разрешите да кажа нещо. Не виждаме никакъв проблем в правилниците да бъдат отразени различните пенсионни продукти. Все пак правилниците стават валидни тогава, когато Комисията по финансов надзор ги одобри. Те не биха могли да бъдат предлагани по никакъв друг начин. Аналогията е с регламента, който напоследък е нов на ниво Европейския съюз за Паневропейския пенсионен фонд. Там изрично е казано, че дават на операторите право да се описват продуктите, да си правят каквито искат гаранции, но да информират клиентите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там са доброволни, нали? Нямаме задължителни, както тук. Това е съществената разликата за мен, че тук ние сме казали: това е задължително и тогава държавата, като е казала задължително, значи тя поема гаранцията.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Затова и поемаме гаранция всичко, което задължително е дошло при нас, да го върнем, където каже държавата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А когато е постигнало допълнителна доходност в хода на инвестицията, след като е започнала фазата на изплащане на конкретния, също да я индексирате с тази допълнителна доходност в размер на 50%.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Задължително. Може и 75%.
ЗАМ.МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Член 169.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Минимум с 50%. Може и със 75% – 80%, ако някое дружество желае в рамките на конкурентната среда. Може и със 100, ако желае.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да, но 50% е това, което законодателят би гарантирал, а другите 50% ги заделяте в резерв.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Това създава сигурността, защото се създава буфер. Този буфер всъщност помага в неблагоприятни години да не се намаляват пенсии, да не се стига до гарантирания им размер.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това записано ли е, че ако има неблагоприятни години, няма да има намаляване на постигнатата пенсия преди да се използва буферът или не?
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Записано е, че не може да се намалява пенсията под размера, изчислен на база на брутните вноски.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Намалява се, която е индексирана с доходността например във времето, ако е имало такава.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Точно това дава възможност да плащаме по-високи пенсии.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, обръщам за пореден път внимание на един въпрос, който не е формален. Току-що беше казано, че става дума за 17 млрд. 400 млн. лв.
Обръщам внимание, че мотивите, които свалих от интернет, са внесени от Министерството на финансите и КФН вчера, на 13 януари. Аз Ви гарантирам, че няма такава страна не само в Европейския съюз, но и в Африка. Какво правим ние? Вчера получаваме мотиви и формули, които тук – затова се прави от пенсионните фондове, тепърва ще правят сметки, а утре ще се внасят в парламента да гласуваме. Какво е това бързане два месеца, три, преди изборите? Кое налага? Това първо.
Второ, има някакви противоречия още… Чисто законово може да се предлага до последния ден. Но аз Ви казвам: вчера се внесени мотивите – това нормално ли е? Питам дали е нормално? Къде го има това? Скандалът е огромен. Става дума за 18 милиарда и за пенсиите на българите.
Не мога да разбера кой подвежда. Първата работа е – аз на Ваше място, госпожо Председател, но аз не съм на Ваше място сега, щях да го върна този проект и ще Ви кажа защо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние не сме водеща комисия, можеше и да не го гледаме, господин Гечев, така че ….
РУМЕН ГЕЧЕВ: То би трябвало ние да сме водеща, тъй като става дума за 18 млрд. лв. Кой ще е водещ? Комисията по спорта ли е водеща?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Щом Министерство на труда и социалната политика е вносител, ще е Комисията ….
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, Министерството на труда, хубаво. Ами Вие виждате ли, уважаеми колеги, тъй като не всички са имали възможност да погледнат мотивите. Препоръчвам Ви, ако не сте видели мотивите, вижте мотивите на КФН – 34 страници. И аз тук сега, нали ще критикувам организатора – Министерство на труда. още в началото искам да кажа – не съм тесен специалист в тази област, три пъти го четох – искам да похваля в случая КФН. Да, ще ги похваля, защото те са написали 34 страници. Много внимателно, професионално са го написали, но на практика те отричат Проектозакона, тъй като те правят много сериозни предложения. Аз съм ги групирал в няколко групи, които ако не се направят, ние поемаме огромни рискове като законодатели.
И от тук възниква въпросът към вносителя – Министерството на труда. Уважаеми колега, какво ми говорите Вие за някакви групи на работа, след като пенсионните фондове, които ще управляват тези милиарди, казват, че онзи ден са Ви видели проекта и са им се изправили косите и сега ще правят сметки.
Второ, Комисията за финансов надзор Ви е написала съсипващи 34 страници. Тя буквално Ви е разсипала вносителите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не е точно така, има някои неща, които…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Възниква въпросът: дали ги разсипва или на 80 на сто няма значение. Какъв екип е работил тук? Вие кога сте работили? Тук Вие казвате, че работите от 2017 г., 2017 г. Е, какво работите, след като КФН – най-важният орган, Ви пише 34 страници текстове, нали, а другите казват, че са Ви видели вчера Проектозакона. Вие с кого го писахте всъщност? От това, което ние чуваме разбираме, че този Проектозакон не се приема от никой. Кой Ви кара да го внасяте сега на 15-ти януари? Вчера ни го давате на Комисията до го четем тук, за 18 милиарда ние да правим сметки.
Освен това, този закон – ще Ви кажа моето мнение предварително какво е, и то не е политическо. Аз разбирам пенсионните фондове, и, разбира се, че тук равновесието трябва да се спазва – така, както трябва да защитаваме и интересите на българите, които внасят средства, така трябва да защитим и интереса на фондовете, които ги управляват. Само че впечатлението, което придобих от четенето на мотивите на КФН и на Проектозакона е – мога да Ви докажа, този закон Министерството на труда го е писало – изцяло защитава интересите на практика на фондовете, а не на хората. И е написано КФН, едно към едно, по страници съм ги извадил. Това ми прилича на някакъв лобистки закон, извинявайте. Едните фондове ги няма, рискът се прехвърля на вложителите и така нататък.
Така че аз не знам с кого сте работили Вие. КФН – основната институция, казва, че това не е техният Проектозакон и Ви предлагат нов закон от 34 страници текстове. И Пенсионните фондове казват, че не са съгласни с тези промени сега, свързани с КФН. Те са съгласни с това, което Вие предлагате, това го чухме, но не искат да са тези новите текстове, новия закон. И всъщност какви интереси защитавате Вие, за да ги утвърждаваме ние тук?
И сега да минем тук по същество. Първо, в няколко групи. Казано вече беше – аз съм си отбелязал – първо, пропуснати професионалните фондове. Тук беше отговорено донякъде, не много убедително. Но обърнете внимание още на страница първа в мотивите на КФН пише, цитирам: „Със законопроекта се предвижда, че видовете пенсии, покритите рискове и начинът за определяне на размера на плащанията се уреждат в Правилника на фонда – т. 16 на чл. 143, ал. 2, посредством което се дава възможност за тяхното определяне от пенсионноосигурителните дружества вместо уреждане на набор от конкретни пенсионни продукти в Кодекса за социално осигуряване. Регламентирането на пенсионните продукти единствено в правилниците дава гъвкавост, но крие и рискове, свързани с това продуктите да застрашат интересите на потребителите.“ Цитирам просто.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Малко по-стегнато, защото така няма да…
РУМЕН ГЕЧЕВ: По-стегнато, ама то още на първа страница е ясно за какво иде реч. След това най-важните решения – на 9 страница, свързано със свободното разпореждане с активите – 2.1. КФН предлага – цитирам – „да ограничи или да забрави свободното разпореждане с активи на дружеството за допълнително социално осигуряване или на управляван от него фонд за допълнително социално осигуряване или фонд за извършване на плащания, когато са нарушени изискванията към капитала, собствените средства или резервите на дружеството или тези фондове“, тъй като на практика с това, което Вие предлагате те могат да се разпореждат свободно, независимо от крайния резултат.
След това по отношение на дивидента – 11 страница – изрично подчертава КФН – „да не се разпределят дивиденти, ако се нарушават изискванията по отношение на показателите, които са залегнали в съответните форми“. Не е уреден въпросът за плащането на пенсиите при трайна нетрудоспособност – това е доста въжен и хуманитарен въпрос.
А, много интересно – на 21 страница, казва КФН – „извършването на актуализация на пенсията не е уредено в цялост, а е оставено в значително степен на преценката на пенсионноосигурителното дружество и не са посочени правата на лицата. Единственото условие е актуализацията да е с поне 50 на сто от разликата между постигнатата доходност и техническия лихвен процент“. Значи актуализациите на пенсиите – сяда си пенсионното дружество в един ъгъл и си го прави, както преди банките си правеха лихвите. И КФН Ви казва, че не може така да става. Но Вие казвате, че всеки фонд ще ни определя на нас, като си внасяме парите, как ще ги актуализира. Браво! Много интересно!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И най-малко 50 на сто от постигнатата доходност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Е най-малко, да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Петкова каза, че може и 100%, което прави конкуренция между фондовете.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нека да завърша. Да видим сега – на 25 страница – пише КФН…(Реплика извън микрофона на народния представител Йордан Цонев: „Ние сме го чели“.) Чели сте го…сега ще проверим, щом сте го чели, няма лошо.
Член 192 б. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Какво правя аз си е моя работа, колега. Като завърша, правете каквото искате. Аз не може да разбера – тук сте се обединили с ГЕРБ да накъсвате, оставате ме да се изкажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Спокойно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Един професор може да прецени как да се изкаже.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Хайде сега, тук всеки се изказва…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Студентът го изпитва професорът.
Член 192 б, ал. 6: „Недостигът във Фонд „Работна заплата“ се покрива със средства от резерва на гарантирането на брутния размер на осигурителните вноски – и пише КФН – това решение, не е удачно, тъй като този резерв е предназначен да покрива инвестиционния риск в края на съответната фаза. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така, няма значение. Всички можем да четем.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Завършвам с това: мотивите са внесени вчера – за 17,4 млрд. лв., днес ние трябва да взимаме решение – КБФ, а утре парламентът да гласува, при положение че вносителят е атакуван и от страната на фондовете, и от страна на КФН.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Още веднъж искам да напомня, че ние не сме водеща Комисия. Има време до края на февруари, минимум, да се приеме Законопроектът, защото той трябва да се приеме, така че има възможност и е редно в Народното събрание водещата Комисия да организира Работна група с всички заинтересовани лица и да седнат и едно по едно да изчистят тези неща, които не са изчистени преди това. Мисля, че сега е моментът – и ние
в нашия доклад, да препоръчаме на водещата Комисия да организира такава Работна група, както и всеки един от Вас, който желае от КБФ, да участва в тази работна група, за да се видят какви текстове могат да бъдат приети между първо и второ четене.
Разбира се, в крайна сметка законодателят е този, който решава и неслучайно е предвидено първо четене, второ четене и срокове между тези четения.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колега Гечев, извинявам се, Вие сте по-широкоскроен, с чувство за хумор. Аз се намесих от желание да кажа, че, въпреки краткото време, сме се запознали. (Реплика на народния представител Румен Гечев, извън микрофона: „Аз говорих по-малко от другите“.) Да. И съжалявам, за което, ако сме съкратили словото Ви, искрено съжалявам.
Госпожо Председател, основното ни възражение е относно начина, по който КФН внася много тежки промени в един режим, който години наред се опитват и Финансовото министерство, и КФН, и съответните пенсионни дружества да постигнат някакъв регламент. Това, което внася КФН, е цял закон. При внесен закон това да са ни промените между първо и второ четене, прощавайте... Категорично сме против! Да си го внесат като отделен закон...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те нямат законодателна инициатива и не могат да го внесат.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И ние това казахме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сериозно ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, сериозно!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така ли? Не знаех.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Законодателна инициатива има Министерския съвет...
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Разбира се, че знам! Защо ми го напомняте?! За да Ви попитам как законите, правени от КФН, досега са влизали в Министерския съвет? Разбира се, че през Финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: То има утвърден път. Дайте да не си правим забележки за неща, които ги знаем.
По пътя, по който са внасяни всички законопроекти на КФН, така трябваше да бъде внесен и този по начина, по който те са участвали в работни групи и след като не са постигнали съгласие с Министерството на финансите и с бранша, трябваше да си изготвят отделен законопроект и да го предоставят на Министерството на финансите да бъде внесен. Между първо и второ четене да ни карате нас да направим такива промени извинявайте, аз смятам, че промените са изключително дълбоки, някои от тях категорично необосновани от финансова гледна точка. Доколкото гаранциите предвиждат гаранции за цялата финансова сума, за която говорим, любопитно е да запитаме кой ще плати този безплатен обяд? Защото гаранциите са скъпо нещо.
Да гарантираш пенсията на един човек, който сега започва да се осигурява и той да бъде в кюпа на общата гаранция, а не тези пенсии, които започват да се изплащат, защото те са гарантирани, аз казвам, че това от финансова гледна точка е абсолютен удар по доходността на пенсионерите, не на дружествата. Защото в крайна сметка безплатен обяд няма! Те ще дойдат отнякъде тези разходи. Така че тук става въпрос наистина за сериозни промени, които внесени сега с идея да бъдат вкарани между първо и второ четене – дори някои от тях да бъдат, те имат своята обща връзка и логика, не е сериозно.
Съжалявам, че КФН и Министерството на финансите, и бранша, както разбирам, не са успели да се разберат да внесат един общ законопроект. Но ние с нищо не сме виновни. Категорично при гласуване по първия законопроект ще се „въздържим“, но ако има предложения между първо и второ четене, направени от КФН, съжалявам, че ми е толкова остра позицията и за първи път срещу регулатора така се изказвам, то не е защото оспорвам това, което те правят, тъкмо обратното, а защото не е този начина.
Права е госпожа Петкова, това са много сложни сметки, които ние не можем да направим, а и никой не може да ни ги предостави, за да направим ние оценка какво ще е влиянието на тези сметки върху осигурените лица и техните пенсии, респективно доходността, техните партиди върху бизнеса и така нататък, и така нататък.
Моля Ви, да се отнасяме сериозно към тема, която е доволно сериозна! И колкото до това, че не сме водеща Комисия, ако Законопроектът беше внесен от КФН, направен и внесен от Министерството на финансите, вероятно щяхме да бъдем...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Най-вероятно тогава нямаше да водим този разговор, щяхме да сме...
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Длъжни сме да проведем дискусията в тази комисия, независимо какво е разпоредила председателката на парламента. Да, не отричам правото на Социалната комисия, КСО е там, винаги е било там, обаче когато става въпрос за пари при това с... (Реплики извън микрофона.) Да, дискусията е тук, така че ние ще... Аз настоявам, госпожо Председател, тук да проведем дискусията, както...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ето де, нали я правим.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, както все едно сме водеща Комисия, длъжни сме дори!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние това правим на първо четене, но второ няма да можем.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: О`кей, о`кей! Ето това бяха нашите възражения. Не толкова по същество, колкото, че не се прави такава промяна. Не можем да приемем такава промяна така!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване? Няма.
Да, заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМ.МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, членове на Комисията по бюджет и финанси! Наистина не знам как да продължа, но искам да изразя искреното си съжаление, че многоуважаемият професор Гечев, който е бил мой преподавател, защото аз съм завършил „Икономика“ и в годината, когато беше вицепремиер… Съжалявам, аз съм вече на 50, той беше преподавател, съжалявам...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И ние съжаляваме...
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Съжалявам, не съжалявам за друго,а че той е многоуважаван от мен, но всъщност се опитва да манипулира едни факти, които не отговарят на действителността.
Първо, мотивите към Законопроекта са неразделна част от Законопроекта и са внесени заедно с него. Те винаги отразяват философията на съответния законопроект. Така че те са били внесени тогава.
Второ, работната група в Министерството на труда и социалната политика включваше всички заинтересовани страни. Нито един пропуснат няма – и Министерството на финансите, и Комисията за финансов надзор, и Национален осигурителен институт, Националната агенция за приходите, и представителите на пенсионноосигурителните дружества, и, разбира се, социалните партньори, организациите на работодателите и на синдикатите, национално представителите им организации. Нито едни не е пропуснат. Дискусията е била изключително ожесточена, съвсем отговорно мога да го кажа поради простия факт, че аз бях ръководител на работната група. В голяма част от заседанията на работната група участваше и лично министърът на труда.
Държа да отбележа, че това, което Вие споделяте, не отразява действителността. Нито една от институциите, които се изказаха, не са споделили, че са против Законопроекта. Законопроектът е бил предмет на обществено обсъждане може би за най-дълъг период от време и няма друг такъв законопроект, който да е бил обсъждан толкова време. Този е обсъждан, след като беше изготвен почти година. От тази гледна точка не мога да кажа и да се съглася, че това е Законопроект, който се предоставя в момента, че пенсионните дружества сега го виждат и че Комисията за финансов надзор сега го вижда. Това не отразява действителността.
Гледане на Национален съвет за тристранно сътрудничество...(Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да си каже сега...
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: ...и абсолютно всичко, което е било предмет на обсъждане, е било обсъдено. Това е балансът, който е бил възможен и е постигнат между всички участници.
По отношение на част от въпросите, които бяха поставени, ние в резултат на тази дискусия категорично твърдим, че не можем да търсим аналогия по начина на уреждане на взаимоотношенията и правата на лицата в солидарната пенсионна система и тази, която е в капиталовия стълб.
Такава аналогия със срокове, с принципи, по които са изградени обществените системи, не може и не следва да се търси в капиталовите системи. Може би отстрани да звучат примамливо такъв тип предложения, но те на практика не могат да се реализират.
Държа да отбележа, че продуктите – такива, каквито ги представих, в момента се съдържат в Законопроекта. И пенсионноосигурителните дружества в техните правилници не могат да предлагат други, освен тези, които се съдържат в Законопроекта.
Може би твърде са въпросите, които бихме могли да повдигнем, но категорично твърдим, че Законопроектът е необходим. Вие зададохте въпрос защо – ами защото идва датата 1 септември 2021 г. На тази дата ще има около 20 000 жени, които следва да се пенсионират, и с тези разпоредби, и с разпоредбите, които предложихме и вече бяха приети от Народното събрание в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., считаме, че гарантираме правата на лицата и възможностите им да направя своя информиран избор. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Да, само една реплика и да преминем към гласуване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз също буквално обичам студентите си.
Тук нямаме разминаване, уважаеми колега. Но факт е, че не виждам какво има в манипулирането на фактите, тъй като е факт, че Вие вчера сте внесли, нали така, това вярно ли е, на 13 януари? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Така. Вчера е на Министерството на финансите мотивите и на КФН. (Реплики извън микрофоните.) Така, вчера, добре. Но, уважаеми колега, както на практика ни съвпадат мненията и с колегите от ДПС, и с господин Цонев, на депутатите – аз това казах, вчера ни идват мотивите, законът. Вие може да сте го съгласували основния закон преди две години, но ние днес се изправяме пред неговото обсъждане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Законът е дошъл онзи ден. Не вчера, а онзи ден.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Онзи ден, добре.
И второ, вижте, ние сега трябва да направим избор. Аз се отнасям с уважение към моите студенти. Значи, дали Ви е участвал министърът, това да си министър не те прави по-добър експерт от КФН или друг – БНБ. Това е политическа длъжност. Това, че той е присъствал мен не ме грее много. Аз съм притеснен, че основният регулативен орган, защото топката е при тях, регулирането на пазара – утре те ще носят отговорност. Утре ние може да не сме тук, правителството ще е различно след 3 – 4 месеца, но те ще отговарят пред следващия парламент и най-вече пред българските граждани, а те са много изнервени, както знаете. И аз това Ви казвам, отбеляза го и колегата – като видях тези 34 страници, аз се изумих от това, че всъщност имаме един закон и ни се представя втори закон по същество. Това отбелязваме всички. Така че каква е манипулацията? Основният контролен регулативен орган на държавата ни казва, че този тест, който Вие сте внесли, крие огромни рискове и те предлагат на практика алтернативен закон. Аз лично, предполагам и моите колеги, се доверявам на КФН, тъй като Социалното министерство, при цялото ми уважение, Вие нямате този капацитет да правите модели, които имат в КФН по доходността все пак.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така. А Вие го внесохте, така че е Ваш.
Така. Аз предлагам да приключим с дискусията. Ясно е, че колегите от БСП и от ДПС няма да подкрепят нито Законопроекта, нито промени към него, нито каквото и да било, защото това е нормална позиция на една опозиция. Аз предлагам да гласуваме, за да видим как точно ще се случат нещата, като изрично в доклада моля да се запише, че препоръчваме горещо на водещата Комисия да направи работна група и да разгледа всички постъпили предложения, включително най-вече на КФН, и да прецени кои от тях следва да бъдат приети между първо и второ четене. (Реплики извън микрофоните.)
Естествено, ние затова сме в парламента мнозинство, което подкрепя правителството. Освен това не виждам нищо лошо. Парламентът е затова да получава закони и да ги коригира между първо и второ четене, ако това е необходимо, включително не сме го правили нито веднъж, нито два пъти, включително и в нашата комисия, нали? (Реплики извън микрофоните.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Една разлика, която е изключително съществена. Защо? Пак Ви казвам – ние винаги сме подкрепяли от ДПС закони, които касаят тази сфера, няма значение дали сме в опозиция или не точно тук, в тази комисия, и в залата. Няма обществено обсъждане на предложенията на КФН – така, както са внесени. Ако бяха като Законопроект, щеше да има. Ние държим да има. Тук става въпрос за парите на хората. Не може да се въвеждат регламенти без обществено обсъждане. Това е възражението ни, не по същество. И не желаем да ги гледаме по същество преди да минат през обществено обсъждане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така.
Подлагам на гласуване Законопроекта, внесен от Министерския съвет, за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, всички останали са въздържали се.
Законопроектът е приет.

Сега имаме още една точка.
Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРИ ПО ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ ОТ „МОНТАЖИ“ ЕАД ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ 2017 Г. ДО 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г, № 054-02-93 ОТ 11 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.
Господин Гечев, Вие ли ще ни го представите? Давайте накратко, защото…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние вече го артикулирахме и съм сигурен, че ще бъде подкрепено от Колегията. Става дума за това, че ние предлагаме да възложим на Сметната палата да направи съответна проверка във връзка с решението на Министерския съвет да предостави 500 млн. лв. за увеличение на капитала на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, която следва да разпредели тези 500 млн. лв. във връзка с евентуалния ремонт на 416 язовира. Нашите притеснения са, че това трябва да бъде осъществено от „Монтажи“ ЕАД, като подизпълнител, които от своя страна, тъй като от информацията, с която разполагаме, те нямат капацитет да изпълнят тази задача, те трябва от своя страна да възложат договори на десетки други изпълнители. Ние искаме да сме сигурни след проверката на Сметната палата, че тези 500 млн. лв. на данъкоплатците ще бъдат усвоени правилно, язовирите ще бъдат ремонтирани – това е много актуално във връзка със сегашната обстановка. За това става дума, госпожо Председател.
Ето, вижте колко бързо завърших.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уточнили сме окончателната редакция на текста. Имате ли бележки?
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само за Ваша информация – в Програмата за одитната дейност на Сметната палата за 2021 г. бяхме предвидили одит на Държавната консолидационна компания, в чийто състав попада и „Монтажи“ ЕАД. При това положение ние ще изменим нашата програма, тъй като одитът на Държавната консолидационна компания беше с елементи на изпълнението доколко е ефективно упражняването контрол върху функционирането на тези дружества, които са в холдингова структура. Виждаме, че решението е насочено по-скоро към одит на съответствие – доколко „Монтажи“ са изпълнявали своите функции и отговорности по отношение на организирането на тези процедури във връзка с ремонта на язовирите в България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В такъв случай предлагам да гласуваме и да приключваме.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за възлагане на Сметната палата за извършване одит на съответствието при сключването и изпълнението на Договора по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 1 януари 2017 до 31 декември 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, „против“ и „въздържали“ се няма.
Проектът за решение е приет.
Благодаря на всички за днешната Комисия.

(Закрито в 15,40. ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова