---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л

№ 116


На 11 февруари 2021 г., четвъртък, от 15,00 ч. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 януари 2021 г.– второ гласуване.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.


* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Предлагам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси да премине при следния дневен ред:
1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 януари 2021 г. – второ гласуване.
Наши гости са:
- от Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Методи Методиев – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика“, и Ренета Михайлова – началник-отдел в дирекция „Икономическа и финансова политика“;
- от НАП, дирекция „Данъчно-осигурителна методология“: Росен Иванов – директор, и Теодора Танева – началник-отдел;
- от Министерството на труда и социалната политика: Адриана Стоименова – заместник-министър, и Маргарита Маринова – държавен експерт;
- от Омбудсмана на Република България: Диана Ковачева – омбудсман, и Чонка Ковачева – началник-отдел;
- от Българската стопанска камара: Добри Митрев – главен секретар;
- от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ): Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“;
- от Съюза за стопанска инициатива: Мария Петрова.
Искате ли да разменим точките – да започнем със Законопроекта, за да освободим гостите, и после да си гледаме Годишната програма?
Предлагам да гласуваме така дневния ред.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към Доклада за второ четене на Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7.
„Закон за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Закона, като преди думата „допълнение“ се добавя „изменение и“.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона с направеното допълнение.
Въздържали се – 2, останалите са „за“.
Наименованието е прието.
Предложение на народните представители Александър Иванов и Александър Мацурев за създаване на нов § 1.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 1 – виждате го. Той е точно това, с което на първо четене госпожа Диана Ковачева ни запозна, и ние поехме ангажимент да го свършим, а именно отмяна на възможността да се осъществяват обезпечителни мерки и принудително изпълнение върху обезщетенията, които работниците, работещи в бизнеси, затворени със заповед на министъра, получават. Това са така наречените 24 лв. на ден, които сега от месец януари и февруари ще станат 80% от тяхната работна заплата. Тъй като това обезщетение считам, че…
Искате да се изкажете ли? Заповядайте.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес съм тук, за да Ви благодаря за това, че изслушахте моето предложение и го подкрепихте – на практика то е част от доклада. Надявам се, че днес ще го подкрепите на второ четене – за това компенсациите по програмата „Запази ме“ за хората, които са останали без доходи, да бъдат несеквестируеми.
Подкрепям и по-широката формулировка, която е предвидена в проекта, който е пред Вас в момента, с която се предлага да не се налагат обезпечителни мерки и действия за принудително изпълнение до два месеца след отмяната на извънредното положение върху компенсации въз основа на акт на Министерския съвет, във връзка с преодоляване на последиците от COVID. Това означава, че всички видове компенсации – не само „Запази ме“, които са с акт на Министерския съвет, всъщност ще бъдат по този начин несеквестируеми. Приветствам това по-широко решение.
Смятам, че решението Ви е справедливо и допринася за подкрепа на тези хора, чиито компенсации щяха да бъдат директно превеждани от банките към съдебни изпълнители за погасяване на техни задължения и по този начин хората щяха да останат без издръжка.
Тази седмица Ви информирах и за жалби, свързани със секвестируемостта на парите, изплащани на лекарите и медицинските специалисти, които са на първа линия. По отношение на него в подкрепа се обявиха и от Министерството на здравеопазването – министър Ангелов и заместник-министър Жени Начева са изпратили становище в този смисъл.
Тук съм, за да Ви кажа, че оценявам Вашата подкрепа и я приемам не просто като добро сътрудничество към институцията на Омбудсмана, а като подкрепа на гражданите, които са ме сезирали с жалби, и на всички, които се намират в затруднено финансово положение. Смятам, че Вашето решение наистина е справедливо и ще им даде възможност да преминат през извънредната ситуация малко по-леко. Благодаря Ви за усилието, което положихте в толкова кратък срок.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Понеже споменахте лекарите и медицинския персонал, това не е тема на този дебат.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Исках да спомена, че от Министерството на здравеопазването са изпратили становище.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Диана Ковачева е изпратила становище с предложение по същия начин да се отменят обезпечителните мерки и принудителните действия върху онези 1000 лв., които се дават на медиците, на джипитата и така нататък, но там нещата са доста по-различни от тези обезщетения или по-скоро компенсации, за които в момента говорим и които освобождаваме от принудително изпълнение.
Тези пари са част от допълнително материално възнаграждение на медиците и то е формулирано като такова във връзка с опасни, специфични условия на труд – има термин, част от тяхната работна заплата, за тях се внасят осигуровки, удържа се данък общ доход. Тоест те са си един елемент от самата работна заплата и тук няма как да кажем, че точно тази част от работната заплата е несеквестируема, казано най-грубо. Още повече че това би довело до неравнопоставеност между тях и евентуално други служители, работници, които също получават допълнително материално стимулиране, включително за неблагоприятни условия на труд, каквито тук са формулирани.
Така че в нашия доклад ние нямаме такова предложение, независимо че имаме писмо от госпожа Ковачева и подкрепящо писмо от Министерството на здравеопазването. Това е и становището, което изразих, и становището на Министерството на финансите, естествено.
Заповядайте.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Само бих искала да уточня, че си позволих да Ви сезирам с този проблем, тъй като имам жалби по такъв повод – тази седмица, в понеделник бяха отправени към мен, в които се посочва, че тъй като парите се получават накуп, те се и изтеглят накуп, когато има запор върху банковата сметка. Това беше аргументът да се обърна към Вас.
Иначе – да, случаят е различен. И по тази причина със съвсем отделно предложение се обърнах. Идеята беше, че това са пари, които са насочени към лекарите и медицинския персонал заради риска, който те и техните семейства поемат, но те не са компенсации – факт е, и не могат да бъдат покрити от тази точка по начина, по който тя е формулирана. Исках да уточня защо съм отправила към Вас това предложение – на базата на жалби.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Гласуваме новия § 1 в редакцията на работната група, която е пред Вас.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 е приет.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости! Правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС – в чл. 6в, ал. 1 след думите „предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост,“ се добавят думите „както и имоти на дружества с държавна собственост“.
Този член всъщност касае вземането на решение от държавни или общински органи за отпадане или намаляване на наем. Този текст в чл. 6в, ал. 1 е приет още миналата година – просто добавяме дружествата, които са държавна собственост, да могат да вземат такива решения, тъй като техни имоти също са отдавани под наем. Всички останали, които са държавни и общински, могат, но тези, които са всъщност на дружествата, не са предвидени в предния ЗИД. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да се върна на чл. 6в, какво казва той: „По време на извънредна епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост,“ – тук предлагате да се добави: „както и имоти на дружества с държавна собственост“ – „или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решение, съответно да издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем или за ползване, или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физическите и юридическите лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерки и ограничения, наложени по време на извънредната епидемична обстановка“.
Когато говорех с колегата, ме притесни това, че това са дружества – те може да са държавна собственост, но са търговски дружества и тяхната цел е печалба, приходи, разходи. Ние не можем през Закона да им казваме: лишаваме Ви от тези приходи. Първо, е важно, че имаме думата „може“, което дава право на ръководителите на тези ведомства да вземат подобно решение, и в този смисъл аз не виждам драма в този текст.
Има ли изказвания по него? (Реплика от народния представител Румен Гечев при изключени микрофони: „Това решение юридически не може ли да се вземе от ръководството на фирмата?“)
Да, то е – ръководителите на ведомството. Може би тук ще се добави „или на търговските дружества“ – ще го видят референтите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Понеже дотам сме я докарали, че може да може – може и да не може…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така е.
РУМЕН ГЕЧЕВ: …и ако наемът е голям, може да му излезе по-евтино, ако той реши, че може. Затова аз питам – да сме сигурни, че решението ще се вземе от колективен орган, а не еднолично.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Значи ли, че ръководството на държавната фирма – там има Управителен съвет, Съвет на директорите, може да има Надзорен съвет, те решават? Защото ако само министърът решава…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: На министъра отделно сме му дали още миналата година, господин Гечев, правомощия да решава за държавна собственост на Министерството.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Според Вас той може да задължи държавната фирма да няма наем, така ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще го заменим – „управителните органи да вземат решение“. Тук пише: „ръководителите“…
РУМЕН ГЕЧЕВ: „Ръководителите“ е поетичен израз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: …но за да няма съмнение, ще запишем „управителните органи на дружествата – държавна собственост“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е друго нещо. (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук говорим за 100% държавно участие, изцяло държавна собственост. И слагаме „управителните органи“ – ще го формулираме.
Гласуваме го по принцип и оставяме на референтите да го формулират.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, който става § 2, като в ал. 1 преди думите „§ 38“ се добавя „по“ и думата „към“ се заменя с „на“.
Гласуваме § 2 по доклада.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Александър Иванов и Александър Мацурев.
Работната група го е подкрепила.
Имаме и текст на работната група – виждате го.
Има ли въпроси и изказвания по него? Няма.
В такъв случай гласуваме § 3 по доклада на работната група.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Предложение на Александър Иванов и Александър Мацурев за създаване на § 4.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 4 – виждате текста на § 4.
Има ли въпроси и изказвания по него?
От Българска стопанска камара – заповядайте.
ДОБРИ МИТРЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Искам да благодаря от името на Българска стопанска камара за бързата реакция по повод изменението на този текст на чл. 26б, ал. 1 и ал. 2. Макар че във времето назад беше допуснат пропуск, сега действително ще има някаква справедливост за всички компании, които са регистрирани през 2020 г., да могат да се възползват от компенсациите. В този смисъл искам да Ви благодаря от името на тези компании.
Видях обаче в т. 2, че има смислови грешки, може би текстът трябва да бъде изчистен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви са?
ДОБРИ МИТРЕВ: По отношение на ал. 2 във Вашия доклад.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви смислови грешки?
ДОБРИ МИТРЕВ: Ще прочета текста на § 4, т. 2: „В ал. 2 се създава изречение второ: „В процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: „…може да бъде предоставена на…“
ДОБРИ МИТРЕВ: Смислово трябва текстът…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не, добре си е текстът: „може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена“.
Освен това тази промяна не решава само въпроса, който Вие поставихте, а решава въпроса и занапред.
ДОБРИ МИТРЕВ: Точно така. Това пък е най-хубавото, че няма да се налага всеки месец да…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нас няма да ни има след един месец, няма кой да Ви приема текстовете. След един месец сигурно няма да има Народно събрание, което да може да реагира толкова бързо.
Гласуваме § 4 по доклада на работната група.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Предложение на Александър Иванов и Александър Мацурев да се създаде нов § 5 – за промяна в чл. 4а от Преходните и заключителните разпоредби.
Има и предложение по реда на чл. 83 от Правилника също за Преходните и заключителните разпоредби – за създаване на § 21б.
Редакцията на новия § 5 е имплантирала и двете предложения, ако ние сега ги приемем.
Има ли изказвания и въпроси? Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Тук по груби сметки не става дума за кой знае каква сума да ваксинираме дипломатическите представителства, но въпросът е принципен – българите сме чувствителни: кой тук ще ни каже от правителството, от Министерството – предполагам, би следвало да е така, че при същите условия ще бъдат ваксинирани и нашите дипломатически представителства в чужбина.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То пише: „Ваксините и техническите средства за прилагането им се финансират от държавния бюджет“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Пише за нашето финансиране. Аз питам правителството: нашите дипломатически представителства в чужбина по същия начин ли са? Защото искам да знам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Велкова ще Ви отговори.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако не е така, няма да гласувам, а ако е така, ще гласувам.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Не сме съгласни с този текст, първо, защото не сме съгласни с ал. 3. Ваксините и техническите средства се финансират от държавния бюджет, защото за всички членове на дипломатически, консулски представителства, които са от Европейския съюз, там заплащането си върви по системата за координация на социалните системи. Когато се ваксинира примерно немски дипломат, ние ще си получим от немската Здравна каса средствата и няма да бъде за сметка на държавния бюджет.
Другото, което е – с много държави имаме реципрочност, което означава, че ние ще ваксинираме техните дипломати, но те ще ваксинират нашите. Не сме съгласни и за тези държави, с които нямаме реципрочност…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагате да отпадне ал. 3.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: …нямаме координацията на социалните системи – да се заплаща от държавния бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагате ал. 3да отпадне.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Да. (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Александър Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Накратко предложението, което е подкрепено от работната група и се надявам – от всички колеги в Бюджетната комисия и утре в залата, да бъде подкрепено за периода 2021 г. неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда да бъде увеличен от 60 на 90 работни дни. Мисля, че предложението е подкрепено и от омбудсмана, и от Социалното министерство. Това дава възможност да се признава осигурителният стаж и стажът за пенсиониране на гражданите, които ще ползват за такъв по-дълъг период неплатен отпуск през тази година. Освен това ще даде възможност и работодателите да могат да ги запазят дори когато надвишават, увеличавайки прага на неплатения отпуск за тази година от 60 на 90 дни. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да обърна внимание, защото е важно и предполагам, че хората не го знаят. Нито 60-ия, нито 90-ия ден – съгласно текста те се броят за трудов и за осигурителен стаж, но тъй като осигуровки за тези месеци не се внасят, когато дойде време да получи пенсия, за тези три месеца ще му се зачете минимална заплата, предполагам, а не каквато е неговата. Това е едното.
Аз повдигам въпроса във връзка със здравното, защото в Закона за здравното осигуряване няма такъв филм и там лицата, след като са в неплатен отпуск, следва да си плащат сами 26 лв. и колко стотинки. Важно е това да се знае, защото за три месеца могат да си прекъснат здравноосигурителните права, ако преди това имат също. Ако са били изрядни преди това, дори да не са внесли осигуровки за тези три месеца – в момента, в който са в неплатен отпуск, тъй като не могат да извадят 26 лв., здравноосигурителните права няма да бъдат прекъснати и те ще си дължат тези вноски, след като започнат работа. Но ако не са били изрядни предните месеци – имат дори един неплатен месец, при три месеца има прекъсване и ще трябва да си платят въпросните вноски, което ще го научат. Не е справедливо друго да бъде – ние го коментирахме и аз не виждам друго решение на този въпрос.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 5, който е пред Вас, без ал. 3 – само т. 1 и т. 2.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя наименованието на подразделението.
Гласуваме го.
Всички са „за“.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми колеги, правя предложение по чл. 83, ал. 2, т. 5 във връзка със Закона за акцизите и данъчните складове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, има предложение по Закона за акцизите и данъчните складове.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Всъщност от 1 януари тази година сме задължили всички крайни потребители, които са освободени от акциз, да направят автоматични системи за отчетност. Моето предложение е влизането на тези срокове да се удължи – два месеца, след като приключи епидемичната обстановка, за да могат онези, които не са могли да направят в тази епидемична обстановка – срокът е изтекъл… (Реплика при изключени микрофони: „Един път беше удължаван“.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Срокът изтече.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Миналата година цялата беше пандемия. Тази година пак е пандемия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този срок изтече миналата година през септември или октомври.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Параграф 51 – влизането в сила на сроковете по чл. 24, ал. 3 в Закона да се отложи до два месеца след края на извънредното положение. Действието на вече издадените актове по този член започва да тече от момента на влизането му в сила.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Първо, това е един срок, който мисля, че го удължавахме един или два пъти поради COVID, и в крайна сметка изтече в края на септември или някъде през октомври, нямам спомен, така че практически той е изтекъл срок и не виждам как може да се възстанови.
Който не е спазил този срок, досега е трябвало Агенция „Митници“ да го пломбира. Така че не виждам смисъл в този текст: кого ще ползва той? (Реплики.)
Къде е проблемът, госпожо Бъчварова, може би го знаете индивидуалния проблем? (Реплика при изключени микрофони: „Не е индивидуален“.) Какъв е проблемът? (Реплики при изключени микрофони.)
Ще помоля Министерството на финансите – Вие не сте готови, но да изискате информация от Агенция „Митници“ към срока, когато е бил – септември или октомври, има ли регистрирани крайни потребители, които не са си сложили измервателни уреди, колко са те и какви мерки са предприели? (Реплика при изключени микрофони: „По моя информация са над 180 предприятия“.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те трябваше, госпожо Председател, тъй като това са сериозни неща, изтекъл е срокът, добре, някой се опитва да помогне – няма лошо, но Министерството на финансите, като гледа дневния ред, че имаме такава точка, е съвсем логичен…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такава точка – той сега си я вади… (Реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е друго нещо.
Ние това абсолютно не можем да го гласуваме, колега, с най-добри чувства, преди държавата да каже какви измервателни уреди – това е проблемът. Нека да проверят те и да кажат какво правим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те ще кажат, защото срокът е изтекъл – не виждам как ще го санираме този срок, ако някой четири месеца след изтичането му не го изпълнява – какво му се е случило. (Реплики: „1 януари е срокът“.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Като с касовите апарати: купете си апарати – после: извинявайте, пръснахте 500 милиона, пийте по една студена вода. Така се сещам.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Първо, информацията е ясно, че ще я получим. Ако няма достатъчно гласове в подкрепа на този текст, ние ще направим отделен ЗИД, който няма да има време да мине. Затова го правим по този ред. Сега са ни сезирали хората, сега го предлагаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще има време.
Гласуваме предложението, което направи господин Сабанов, по чл. 83.
За – 2, против – няма, въздържали се – останалите.
Предложението не е прието.
Преминаваме към § 3 – Закона за корпоративното подоходно облагане.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 3.
Има ли въпроси?
Гласуваме § 3, който става § 7.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По § 3 искам от Министерството на финансите да разяснят: „В § 1, т. 64 от Допълнителните разпоредби се създава изречение трето: „Юрисдикции с преференциален данъчен режим са и държавите/териториите, включени в Списъка на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели“. Някакво разяснение за какво става дума тук.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Сега ще обясня. В момента по сега действащите разпоредби на ЗКПО юрисдикции с преференциален данъчен режим са тези, които отговарят на… (Реплика при изключени микрофони.)
Съгласно определението в т. 64 на ЗКПО юрисдикции с преференциален данъчен режим са тези, които отговарят на два от следните три критерия:
- първият – да няма сключена спогодба или споразумение за обмен на информация;
- вторият – при наличие на сключена спогодба или споразумение да не се обменя информация, тоест държавата, въпреки че има сключено споразумение с друга юрисдикция, на практика не се обменя информация при поискване, и
- третият – когато данъкът е с 60% по-нисък, отколкото е националният данък – българският.
Това, което предлагаме – Вие знаете, че има Европейски списък на юрисдикциите, неоказващи съдействие, и тъй като всички държави членки са поели ангажимент към тези юрисдикции също да бъдат прилагани такива мерки, които се прилагат към онези, които са в националните списъци, в Европейския списък има юрисдикции, които са в нашия национален списък, но има и някои, които ги няма в националния списък. Например няма ги Доминика, шест или седем са юрисдикциите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Сега, като приемем това решение, включвайки ги, ние засилваме контрола. Така ли е?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, това означава. Ние прилагаме същите мерки към тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но в този Европейски списък пък липсват някои, които са в нашия списък.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нашият си е в сила.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Нашият си е в сила. С това засилваме всъщност и към тези юрисдикции, примерно да не се признават разходи за данъчни цели – всички мерки.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Спечелихте ме, разбрах.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 3, който става § 7.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
Стигаме до Закона за хазарта. И миналия път обясних, че промените в Закона за хазарта, които са внесени, и предложението, което и сега се прави, се правят единствено и само – господин Гечев, обяснявам на Вас – защото хазартът отиде в НАП. Като се хване НАП да прави наредби, защото в момента това правят (реплика от народния представител Румен Гечев: „След като пропусна 700 млн. лв.“) – говорим за НАП, започват да излизат подробности, които явно трябва да се решат по законодателен път.
Затова се наложи и тази промяна, която миналия път дискутирахме много подробно, във връзка с кеното, както и това предложение, което правим сега по чл. 83, а именно за промяна в чл. 34, ал. 2, т. 6. Колегите могат да обяснят по-подробно, имаме официално становище на Министерството на финансите и на НАП, защо се налага това, ако имате желание да слушате.
Имате ли?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кой представлява НАП?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Иванов е тук и госпожа Танева.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те трябва да ни обяснят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И Людмила Петкова ще обясни, те са дали също положително становище в тази посока. Ако трябва, господин Иванов също ще обясни.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако позволите, госпожо Председател, това, като се обсъди, отсега Ви казвам – ние няма да го подкрепим заради процедурата в Заключителни разпоредби да се занимаваме с хазарта. Но така и така са дошли и става дума за хазарта, да ни кажат – аз питах министъра и той не отговори нищо: как събират те в момента, като работят по хазарта, от тези 700 милиона, работят ли по този въпрос, събират ли, какво са събрали?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е малко по-различен въпрос от хазарта.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не е, той е свързан с темата – ние сме Бюджетна комисия все пак.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще получите отговор. Нека да си свършим работата по тази точка.
След това, ако имате възможност и имате данни, и знаете докъде са стигнали събиранията и жалбите по онези 700 милиона, ако имате информация, ще моля да я споделите. Защото там има актове, които се обжалват – кое от тях къде е, какво е, защо е и така нататък. (Реплика от народния представител Румен Гечев при изключени микрофони.)
Искате ли да коментираме по текста на § 4, който става § 8?
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност в т. 5 на разпоредбата по вносител, както е на работната група: в чл. 34, ал. 2, т. 6 накрая – „и неговите компоненти“ да отпадне, защото в чл. 6, ал. 3 от Закона за хазарта е записано, че комуникационното оборудване…
Предложението е в тази т. 5 накрая „и неговите компоненти“ да отпадне, защото не е необходимо, тъй като „комуникационно оборудване“ по смисъла на чл. 6, ал. 3 е комуникационното оборудване за организиране на онлайн залагания и обхваща: компютърни системи и мрежи, които включват сървъра на организатора на игрите и всички свързани с него компоненти, операционни системи и софтуер за игрите. Ако остане тук „и неговите компоненти“, се поставя въпросът: кои са компонентите, при положение че в чл. 6…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В комуникационното оборудване е вкарано всичко.
Въпроси?
Махаме „и неговите компоненти“ от окончателната редакция.
Гласуваме окончателната редакция.
Против – 2, въздържали се – няма, останалите – за.
Текстът е приет.
Искам да обърна внимание, че текстът на Закона за хазарта е разглеждан и на първо, и на второ четене – той не е вкаран между първо и второ в Преходните разпоредби. Това е правната техника, с която се променят купища закони, включително и този.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Какво общо има хазартът с COVID-19? Които са болни от COVID-19, тичат в залата да играят, хайде, моля Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 5 по вносител, който става § 9.
Гласуваме § 5 по вносител, който става § 9.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Параграф 6 по вносител, който става § 10. Миналия път го коментирахме – за военновременните запаси. И това няма връзка, нали, ама го правим. (Реплика от народния представител Румен Гечев: „За военновременните има“.)
Има, те са важни.
Гласуваме § 10 по доклада на работната група.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Параграф 7 по вносител, с предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 и съответно редакция на § 7, който става § 11 – Закона за семейните помощи за деца. Мисля, че миналия път го коментирахме този въпрос – няма смисъл да го коментираме пак, макар че тук е и заместник-министърът. Ако има нужда нещо да каже или ако желае – не желае.
Гласуваме § 11 по доклада на работната група.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
Параграф 8 по вносител, който става § 12.
Гласуваме го.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
По параграф 9 има предложение от народния представител Виолета Желева и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13.
Ще го представите ли?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! От името на Виолета Желева ще се опитам да представя тяхното предложение, което е свързано с необходимостта в тази ситуация, в която сме, от разширяване на социалната подкрепа в домашна среда. Групата, която предлагат да бъде включена за тази подкрепа, са самотно живеещи пълнолетни лица с трайни увреждания, без чужда помощ, които не получават грижа в домашна среда по реда на друг закон. Според вносителите това е възможност в тази ситуация – общините нямат възможност да ги подпомагат, но с промените в Закона да го направят през следващите месеци. Има сериозен проблем. Предлагам да го подкрепите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да добавя – вижте го още веднъж.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой, който може да ни обясни нещо по тази тема?
РУМЕН ГЕЧЕВ: От Социалното министерство какво казвате?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Заместник-министър! Прочетох предложението на Виолета Желева и група народни представители по отношение на Закона за социалните услуги, обаче то не е придружено от мотиви, на първо място. На второ място, в момента се развива „Патронажна грижа плюс“ – към всичките общини, само девет общини на този етап все още не са развили тази услуга, която представлява интегрирани социално-здравни услуги, с които именно тази целева група е обслужвана. На трето място, държа да отбележа, че все още се изпълняват проекти от общините, в които до 4 часа лица, които са в тази целева група, също са обслужвани. Сега се сещам на прима виста за община Русе, където наскоро имахме казус, който беше разрешен.
Така поднесен, текстът не дава яснота кои са тези хора, как се идентифицират, какъв тип ще е тази помощ – просто е прекалено общ. Няма как да го подкрепим, не е воден дебат, не е представен в Комисията.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това са най-беззащитните хора, които живеят без никакви…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние не знаем кои са тези хора на практика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние не знаехме и организираната престъпна група – 700 милиона открадна. Тук заради хора, които живеят сами и са безпомощни, не можем да намерим. Една и съща комисия сме. Не може, няма мотиви, а мотиви за кражбата от 700 милиона имаше ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: „Самотно живеещи пълнолетни лица с трайни увреждания“ – не е ясно каква степен на увреждания, защото може да имат някакви трайни. Ама това може да не е 90, може да не е 70, може да е по-ниска степен на увреждане.
Господин Гечев, хайде да четем сериозно.
„Без чужда помощ“. Какво значи „без чужда помощ“ – нямат деца, нямат роднини? Какво значи „без чужда помощ“?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Съгласно Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза медицинските органи са тези, които се произнасят по отношение на едно лице дали има право на чужда помощ и тотална зависимост от чужда асистентска помощ. Така разписан, текстът прехвърля социалните работници да преценяват дали едно лице, което, в случая е цитирано, е с „трайно увреждане без чужда помощ“, има нужда от това или не. Това няма как да се случи.
Повтарям, на този етап всички деца, които са над 90% без чужда помощ, имат осигурени права по Закона за социалните услуги и Закона за личната помощ.
Всички лица, които са над 18 години с чужда помощ и с над 90% или по-нисък процент, но с определена чужда помощ, могат да ползват механизма на Закона за личната помощ.
Всички хора, които са над трудоспособна възраст, независимо дали са самотно живеещи или не, които нямат ТЕЛК-ови решения и имат необходимост от асистентска подкрепа, съгласно Закона за социалните услуги могат да ползват такава асистентска подкрепа.
Всички лица, които имат зависимост, включително и такива, които са болни от COVID-19 – в момента всички общини на територията на страната подават за продължаване на проектите за патронажна грижа, които в момента предоставят интегрирани здравно-социални грижи, включително за такива лица.
Все още по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ се изпълняват проекти за асистентска подкрепа за лица, които са самотно живеещи, възрастни над трудоспособна възраст, под 90%, които имат необходимост от асистентска грижа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има много механизми, затова този текст просто виси във въздуха.
Гласуваме предложението на Виолета Желева.
За – 2, против – няма, въздържали се – останалите.
Предложението не е прието.
И гласуваме текста на вносителя за § 9, който става § 13.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Менда Стоянова – в Преходните и заключителните разпоредби да се създадат нови параграфи 10 и 11, касаещи Закона за местните данъци и такси. Миналия път госпожа Силвия Георгиева беше тук и подробно ни обясни за какво я искат тази промяна. Мисля, че тогава го коментирахме.
Заповядайте да се изкажете – сега слушаме Българска стопанска камара.
ДОБРИ МИТРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Предварително искам да се извиня и се надявам да не бъда прекалено емоционален по тези предложения по отношение поредното отлагане на сроковете за въвеждането на количество битов отпадък като основен критерий за изчисляване на такса битов отпадък.
Внимателно през медиите и моята организация от 2003 г. се занимава с този проблем, пък аз самият имах и честта две години да представлявам Българска стопанска камара в работната група по отношение на този текст. Госпожа Петкова е тук, тя и ръководеше групата, в нея вземаше участие и министър Горанов, и сегашният министър Ананиев.
Това предложение днес не прави крачка назад за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, а прави огромен скок назад! Първо, че не е времето – до 31 декември има време. Мотивът, че трябвало да се извърши преброяване, за да можем да определим ползвателите на имоти, е крайно несериозен. Истинските мотиви на общините – аз не обвинявам Вас като вносител и народните представители, но това предложение дори не е в интерес на общините, то не е в интерес на никой български гражданин. Не говоря даже за компаниите и юридическите лица, които пък са най-засегнати. Ще Ви обясня защо.
Ако Вие в домакинството си разделите отпадък – всичко това, което е хартия, стъкло, пластмаси, метали, и го сложите в съд за разделно събиране, това не е битов отпадък. С въвеждането на количеството битов отпадък като критерий за заплащане на такса битов отпадък би трябвало на всеки български гражданин да му падне такса битови отпадъци. Така че манипулативното твърдение на Националното сдружение на общините, че тежестта, която сега изцяло е пренесена към бизнеса, и съотношението е 70:30 при точно обратното съотношение на формирането на битов отпадък, е абсолютно несъстоятелно.
Преброяването беше отложено вече веднъж. Каква е гаранцията, че през септември, което е планирано, няма пак да се отложи? Кога ще излязат резултатите от това преброяване и всъщност те каква информация ще ни дадат?
В общините има пълната информация и по отношение на жилищния фонд, и по отношение на адресната регистрация на лицата. И ако това не беше така, ние задаваме въпроса: в края на краищата как се избират дори народните представители, ако ние нямаме понятие за адресната регистрация на хората, които са в избирателните списъци? По отношение на жилищния фонд: как местните данъци и такси се събират?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Едно е постоянен адрес, друго е настоящ адрес, трето е къде си хвърляш боклука.
ДОБРИ МИТРЕВ: Да, и затова искам да задам един въпрос – той е риторичен, дори не е към Вас: какво значение има дали във Вашия дом живеят 10 или 15 души за сметосъбиращата фирма? Нея я интересува количеството, което сте сложили в съда за отпадък.
Действително реакцията на юридическите лица, които са най-потърпевши, ще бъде изключително остра към този текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Много пъти сме водили дебата в тази Комисия, Вие може би за първи път участвате.
ДОБРИ МИТРЕВ: Не, във всички дебати по тази тема съм участвал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Става въпрос, че темата е изяснена.
Но аз искам да кажа само един щрих към тази работа. Знаете, че юридическите лица, фирмите, които, ако плащат на данъчна оценка на заводите си, на предприятията, ще бъде непосилно, сключват договор, по тяхно желание, разбира се, по отношение на сметосъбирането и сметоизвозването, и този договор е на количество отпадък. И се договарят какъв вид съд за боклук да бъде поставен, колко броя и на каква кратност да бъде изхвърлян в зависимост от това колко боклук изхвърлят. И в този смисъл те в голямата си част, които се възползвали от тази възможност, плащат именно на количество изхвърлен отпадък.
Друг е въпросът, че има още два компонента, които не са обвързани с това количество отпадък, но те касаят почистването и поддържането на територията за чистота, в която не са само предприятията, а и техните работници и служители живеят и плащат. Така че Вие сте прав по принцип. Този принцип трябва да се спазва, но не е толкова крайно, колкото изглежда на пръв поглед.
ДОБРИ МИТРЕВ: Извинявайте, едно изречение, ако позволите. Може би Ви досаждам, но Ви казвам – действително проблемът е колосален.
В една община, мога да кажа и коя е общината – 12-кратно извозване на кофа тип „Мева“ (не знам някой от Вас дали знае каква е кофата тип „Мева“ и какъв е нейният обем – това са от тези подвижните кофи), на компания, на юридическо лице, извозването 12 пъти в годината, тоест един път месечно, струва 8 хил. лв. И в това повече няма да Ви убеждавам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси по тази тема?
Но ако ще говорите същото, няма смисъл. Добре, заповядайте.
Съжалявам, че ги няма от Националното сдружение. Те миналия път много обстойно ни разказаха и прецених да не ги разкарваме, но може би трябваше да са тук.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Днес тук представлявам Асоциацията на индустриалния капитал в България. Това, което искам да кажа, няма да е същото. Всичките пет представителни работодателски организации в България от различен период назад до днес се опитват да наложат един европейски принцип – „замърсителят плаща“.
Преди няколко години като текст това се случи. Тази същата дискусия беше водена, включително с Вас, госпожо Председател, в Огледалната зала на старата сграда няколко пъти, но резултат няма. Примерът, който колегата Митрев даде, е много по-драстичен и на много места. Над 10 хил. лв. струва еднократно извозване на отпадък от машиностроително предприятие, което няма битов отпадък! Над 10 хил. лв. за един контейнер! (Реплика от председателя Менда Стоянова при изключени микрофони.)
Да, точно така, но те го третират като такъв и като такъв се заплаща. Вие как искате да имаме конкурентен бизнес при това положение? (Реплика от председателя Менда Стоянова при изключени микрофони: „Оправяйте се с общините: как така ще Ви третират производствения отпадък като битов?“)
Да, но ето, вижте – Вие казвате: „оправяйте се с общините“, общините казват: „отложете го пак“. Всеки път с различен аргумент от предишния, но резултатът е един и същ! Всеки следващ път се отлага и отлага, и отлага!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За промишлените отпадъци, които са…
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Говорим за битов, за контейнер.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, но кошчетата на администрацията са битов отпадък.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Един брой. Да вземем Нова Загора – лесно ще се направи справката.
Друго, ясно е какъв ще бъде резултатът от тази дискусия, от това гласуване. Но също така трябва да е ясно, че ние, имам предвид всички български работодателски организации, ще използваме възможности за влияние не само по нашето законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Използвайте го, няма проблем.
По същата тема? Вие сте другата работодателска организация.
МАРИЯ ПЕТРОВА: Няма да се повтаряме. Подкрепяме аргументите, които казаха колегите.
Това, което нас най-много ни притеснява, е, че този срок се обвързва с едно събитие, което не е ясно в кой момент ще се случи. Обработката на резултатите от преброяването абсолютно към този момент не можем да я прогнозираме. Много е вероятно през септември то дори да не стартира.
Още отсега да вземем това решение да обвържем отлагането на влизането в сила на новия механизъм за определяне на таксата битови отпадъци с това събитие според нас е крайно неприемливо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли още изказвания по темата? Не.
Гласуваме предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, направено от мен по Закона за местните данъци и такси, и окончателната редакция на § 14 по доклада на работната група.
Вие как гласувате?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние казваме на бизнеса, че се въздържаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чудесно.
Против – няма, въздържали се – 4, останалите сме „за“.
Текстът е приет.
По § 10 по вносител има предложение на народните представители Александър Иванов и Александър Мацурев.
Предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, направено от Менда Стоянова.
Имате пред Вас и окончателната редакция за влизането в сила на параграфите.
Въпроси? Няма.
Гласуваме § 15 – последния параграф от доклада.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
С това приехме доклада и приключихме този законопроект.
Продължаваме с Годишната програма.
За протокола да кажа, че ще има правнотехнически корекции и евентуална преномерация.

ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Колеги, продължаваме с точка втора от дневния ред:
ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2021 Г., № 102-03-2, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 ЯНУАРИ 2021 Г.
Заповядайте за представянето.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Годишната програма определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година, и формулира националния интерес по всеки един от тях.
В Програмата са включени следните теми:
- „Нови собствени ресурси в бюджета на Европейския съюз“. Очаква се през пролетта на 2021 г. Комисията да направи преглед на схемата на Европейския съюз за търговия с емисии, включително на възможността за евентуалното разширяване на обхвата ѝ върху въздухоплаването и морския транспорт.
Заедно с прегледа до юни 2021 г. Комисията ще представи предложение за нов собствен ресурс в бюджета на Европейския съюз на база схемата на Европейския съюз за търговия с емисии. Също така Комисията ще ускори работата си и ще представи предложение за Механизъм за корекции на въглеродните емисии на границите и предложения за данък в цифровата област.
България многократно и на всички нива е изразявала позиция твърдо против въвеждането на собствен ресурс в бюджета на Европейския съюз на база схемата за търговия с емисии и ще продължи да следва тази линия поради ключовото значение, което приходите от тази схема имат на национално равнище за сектора.
- Втората тема е „Бюджетът на Европейския съюз за 2022 г.“. Бюджетната процедура за 2022 г. започва със заключения по насоките за бюджета на Европейския съюз за 2022 г., които сега се подготвят в Бюджетния комитет към Съвета и се очаква да се одобрят от Съвета ЕКОФИН на 16 февруари.
През май – юни 2021 г. се очаква Европейската комисия да представи Проекта на бюджет за 2022 г., който ще се разгледа от Бюджетния комитет, и в началото на септември 2021 г. се очаква Съветът да одобри позицията си по Проектобюджета на Европейския съюз за 2022 г.
България ще участва активно в дискусиите във връзка с Проектобюджета на Европейския съюз за 2022 г., защитавайки интересите на страната в приоритетните за нас области – Кохезионна и Обща селскостопанска политика.
Важно е осигуряването на адекватно ниво на средства за двете политики, както и за областите „Миграция“ и „Опазване на външните граници“. България ще съблюдава и за спазване на договорените от бюджета на Европейския съюз средства във връзка с извеждането от експлоатация на блокове от І до ІV на АЕЦ „Козлодуй“.
- „Съюз на капиталовите пазари“ е следващата тема. Съюзът на капиталовите пазари е планът на Европейския съюз за създаване на реален, единен пазар на капитали в Европейския съюз и има водещо значение за постигането на всички основни цели на икономическата политика на Европейския съюз.
С новия План за действие, приет през септември 2020 г., Европейската комисия определя списък със законодателни и незаконодателни мерки в различни области, в това число данъчни, несъстоятелност и други, за постигане на решителен напредък в изграждането му. Първите законодателни мерки по Плана за действие ще бъдат предложени през втората половина на 2021 г.
България подкрепя Плана за действие за изграждане на Съюза на капиталовите пазари. Важно е бъдещите мерки, които целят да стимулират всички пазарни участници да се възползват от един силен съюз на капиталовите пазари, да запазят сегашните високи нива на защита на инвеститорите и на финансовата стабилност, както и да отчитат възможностите и предизвикателствата, породени от новите технологии и цифровизацията.
- Следващата тема е „Завършване на Банковия съюз“. Банковият съюз е интегрирана рамка на Европейския съюз за осигуряване на финансова стабилност и минимизиране на разходите при банкови фалити посредством общи за всички банки пруденциални изисквания, единен надзор и общи механизми за преструктуриране на банки и гарантиране на депозитите.
От 1 октомври 2020 г. България се присъедини към Банковия съюз на основата на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ. Първите два стълба – Единният надзорен механизъм и Единният механизъм за преструктуриране, са създадени и функционират от няколко години, но държавите членки все още не са постигнали съгласие по третия стълб – Обща европейска схема за гарантиране на депозитите.
Съгласно указанията на Еврогрупата от края на 2020 г. през първата половина на 2021 г. следва да има изготвен проект на Пътна карта за завършване на Банковия съюз и с конкретни мерки и ясна времева рамка за тяхната реализация.
България подкрепя изграждането и на третия стълб на Банковия съюз, и необходимостта да продължи паралелната работа по всички елементи, необходими за по-нататъшното укрепване и завършване на Банковия съюз.
- Следващата тема е „Справедливо данъчно облагане в условията на цифровизация на икономиката“. Глобализираната икономика на XXI век принуждава всички заинтересовани от нейното справедливо и ефективно данъчно облагане страни да постигнат ново глобално споразумение за актуализация на международните данъчни правила, в това число за прилагане на Правилата за облагане на цифровата икономика.
През втората половина на годината се очаква да бъде постигнато споразумение на ниво ОИСР по отношение на облагането на бизнесите, опериращи в областта на цифровата икономика. Европейският съюз и държавите членки са заинтересовани да останат активни участници в продължаващата на глобално ниво в рамките на ОИСР работа по формирането на бъдещата архитектура на Правилата за международно данъчно облагане и облагането на цифровата икономика.
Очаква се Европейската комисия да предприеме действия за изготвяне на законодателно предложение за отразяване на евентуално постигнатите глобални договорености за облагане на цифровата икономика в законодателството на Европейския съюз.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря.
Колеги, знаете, че съгласно дневния ред на Европейската комисия през 2021 г. следва Комисията по бюджет и финанси да направи предложение към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – да включи в Проекта на Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г. политики и инициативи, по които Народното събрание, съответно нашата Комисия, ще продължи да осъществява наблюдение и контрол.
Изчитам политиките и инициативите. Тук са записани:

1. Данък върху цифровите технологии и предложение за данък върху цифровите технологии като собствен ресурс.
2. Задълбочаване на съюза на капиталовите пазари –
а) Преразглеждане на пруденциалните правила за застрахователните и презастрахователните предприятия (Платежоспособност II)
б) Преразглеждане на Директивата и Регламента за пазарите на финансови инструменти.
3. Приключване изграждането на Банковия съюз – Преразглеждане на уредбата за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите.

Следва да гласуваме тези политики и инициативи, които Бюджетната комисия ще предложи на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Единодушно са приети.
Приключихме с втора точка от дневния ред.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание. Благодаря.

(Закрито в 16,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгения Ангелова