Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
Вх. № 953-03-38/28.05.2019 г.

Относно: Указ № 124 на Президента на Република България, постъпил на 27.05.2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 15 май 2019 г. и мотивите към указа.

На свое заседание, проведено на 28 май 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 124 на Президента на Република България, постъпил на 27.05.2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 15 май 2019 г. и мотивите към указа.
На заседанието присъстваха: от администрацията на Президента на Република България – проф. Емилия Друмева – секретар по правни въпроси и г-жа Невин Фети – съветник по правни въпроси; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – г-н Валентин Йовев – заместник-министър, г-жа Боянка Георгиева – директор дирекция „Правна“, г-жа Бояна Хаджиева – старши юрисконсулт и г-жа Ивелина Минчева – държавен експерт в дирекция „Държавна собственост и от Министерството на правосъдието – г-н Данаил Кирилов – министър и г-жа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
Проф. Емилия Друмева докладва на членовете на Комисията Указа на Президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 3, т. 1 относно чл. 39б, ал. 1, т. 1 в частта „или обекти с национално значение“ и ал. 2, изр. първо в частта „една трета“, както и § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет на 15 май 2019 г.
В мотивите си президентът посочва, че промените относно предварителното изпълнение на отчуждителни актове е приложимо за национални обекти, но с предложените промени към тях се добавят обекти с национално значение, определени като такива със закон или с акт на Министерския съвет. Във ветото се отбелязва, че при липсата на критерии, по които Министерският съвет обявява обектите с национално значение, приложното поле на предварителното изпълнение може да засегне множество частни имоти без гаранции, че това са обекти за общо ползване в обществен интерес.
Президентът възразява срещу въвеждането на ограничение спрямо размера на определяната от съда парична гаранция, която е една трета от обезщетението съгласно акта за отчуждаване. Той посочва, че в мотивите към законопроекта няма аргументи, защо гаранцията е определена на една трета, а не на по-висока или по-ниска стойност, като смята, че фиксираният размер на гаранцията само спрямо определеното с отчуждителния акт обезщетение, намалява сигурността, че собственикът ще получи равностойно обезщетение, както изисква чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Според държавния глава равностойното обезщетение следва да се изчислява не само на база пазарна оценка на имота, но и да обхваща пропуснатите ползи и нанесените вреди.
Държавният глава изразява и несъгласието си с въвеждането на изключение от правилото, което предвижда специален режим за обезщетенията при отчуждаване на земеделски земи и горски територии, когато едно физическо лице, юридическо лице или едни и същи съсобственици имат такива имоти с обща площ над 50 декара. Той посочва, че в мотивите на внесения законопроект няма аргументи защо се визират точно имоти с обща площ над 50 декара. Президентът смята, че направената промяна създава риск вместо да се ускори процеса на изграждане на значими национални обекти, той да бъде забавен.

Министърът на правосъдието посочи, че Конституционният съд се е произнасял относно отчуждителното производство, което е и главен акцент на законодателните промени. Той отбеляза, че промяната относно размера на паричната гаранция на една трета от внесеното обезщетение е балансирана и служи за обезпечаване на интересите на собственика на имота. Г-н Кирилов добави, че изменението на чл. 42а създава гъвкава правна възможност между паричното и имущественото обезщетяване с оглед на това, че земеделски земи или горски територии са национална ценност.
Г-н Йовев отправи благодарност към президента, че е подкрепил философията на закона, но изрази несъгласието си към върнатите разпоредби за ново обсъждане. Той посочи, че промените в Закона за държавната собственост са в пълно съответствие с разпоредбите на Конституцията на Република България.
В дискусията взе участие народният представител Александър Ненков, който изрази несъгласието си с мотивите на президента за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, като посочи че с него изцяло е намерен баланса между частната и държавна собственост, както и че частната собственост е защитена в максимална степен. Той отбеляза, че размерът на гаранцията определен в размер на една трета от внесеното обезщетение е напълно достатъчен да покрие изискванията на предвидените в него обезщетения и да гарантира в пълна степен правата на засегнатите собственици, включително и при увеличаване на размера на определеното обезщетение от съда.

В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 15 май 2019 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА