Доклад на комисия

---

С ТА Н О В И Щ Е
Вх.№ 953-03-47/18.06.2019 г.

Относно: Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г., № 911-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2019 г.

На свое заседание, проведено на 13 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г., № 911-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2019 г.
На заседанието присъстваха г-н Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България и г-н Данаил Кирилов – Министър на правосъдието.
Докладът за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г. беше представен от г-н Цацаров.
Докладът съдържа обобщени данни за дейността на Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба и прокуратурите, както и за дейността на разследващите полицаи, разследващите военни полицаи и разследващите митнически инспектори.
Направен е анализ на основните показатели, съпоставени по териториални структури, и анализ по видове престъпления. Очертани са тенденциите по основни направления в дейността на Прокуратурата и са предложени мерки и законодателни промени за преодоляване на констатирани затруднения при правоприлагането.
Разгледани са въпросите, отнасящи се до делата от особен обществен интерес относно корупционните престъпления и организираната престъпност, престъпленията, свързани със засягане на финансови интереси на Европейския съюз, трафик на хора, данъчни и финансови престъпления.
Представена е информация за осъдителните решения срещу Прокуратурата на Република България на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
През 2018 г. е отчетено намаление на престъпленията с 9.8% спрямо предходната година и със 7.3% спрямо 2016 г. Общият брой регистрирани престъпления в страната през 2018 г. са 96 187, като през 2017 г. те са 106 659, а през 2016 г. - 103 773. Разкритите престъпления през отчетния период са 44 294, през 2017 г. - 46 650, а през 2016 г. - 49 460. Разкриваемостта на престъпленията през 2018 г. е 46%, като спрямо 2017 г. се наблюдава увеличение с 2.3% и спад с 1.6% спрямо 2016 г.
И през 2018 г. преобладават престъпленията против собствеността (46.8%), следвани от общоопасните (27.7%), икономическите и престъпленията против личността.
В доклада се посочва, че основните криминогенни фактори, определящи нивото на престъпността, са свързани с обезлюдяването на малките населени места и нивото на бедност в тях, интензивната миграция към големите градове и ниското ниво на образование на голяма част от лицата.
През 2018 г. прокурорите в страната са работили общо по 275 979 преписки и по 213 109 досъдебни производства. За сравнение, през 2017 г. прокурорите са работили по 295 763 преписки и по 211 045 досъдебни производства.
Висок е делът на приключените в срок разследвания, който за 2018 г. е 99.63%, при 97.79% за 2017 г. и 99.97% за 2016 г., и е налице намаляване на спрените досъдебни производства с 5.9% спрямо предходната година и с 16.7% спрямо 2016 г. Прекратените по давност дела през 2018 г. са 43 950, като през 2017 г. те са 39 067, а през 2016 г. - 36 612.
Внесените в съда прокурорски акта през 2018 г. са 30 499, от които 15 299 обвинителни, 10 712 споразумения и 4 488 постановления с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За сравнение, внесените в съда прокурорски акта през 2017 г. са 33 542, а през 2016 г. - 34 482, като намалението е с 9.1% спрямо 2017 г. и с 11.6% спрямо 2016 г.
Предадените на съд лица през 2018 г. са 33 318, като през 2017 г. и 2016 г. те са съответно 37 087 и 38 469. Осъдените и санкционирани с влязъл в сила съдебен акт през 2018 г. лица са общо 31 205, като за 2017 г. те са 33 778, а за 2016 г. - 34 454 лица.
През отчетния период се констатира значително намаляване на относителния дял на върнатите от съда дела спрямо внесените актове, който за 2018 г. е 3.3%, за 2017 г. – 4.7% и за 2016 г. – 4.9%. Относителният дял на оправдателните присъди спрямо броя на внесените прокурорски актове за 2018 г. е 3.1%.
Основните групи причини за връщане на делата са: допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права - 38.7% от общия брой върнати дела; констатирани от съда пропуски при изготвяне на обвинителния акт - 32%; неодобрено от съда споразумение, внесено по реда на чл. 382 НПК -18.2%; констатирано от съда отсъствие на основанията по чл. 78а НК, когато делото е внесено по реда на чл. 375 НПК - 9.4% и неотстраняване на очевидни фактически грешки - 1.7%.
Представеният анализ на причините за постановяване на оправдателните присъди през 2018 г. сочи, че с най-голям относителен дял са оправдателните присъди, постановени поради противоречива съдебна практика, промяна на доминиращата практика или други обстоятелства, свързани с тълкуването на закона - 27.9%, следвани от оправдателните присъди, постановени поради неправилно квалифициране на деянието с обвинителния акт - 26.1%. На следващо място са оправдателните присъди, постановени поради събиране на нови доказателства в съдебната фаза, които не са могли да бъдат установени на досъдебното производство - 25.7 %, както и поради пропуски, грешки или пасивност при събиране на доказателствата в хода на досъдебното производство - 18.7%. Най-малко оправдателни присъди са постановени поради пропуски и процесуална пасивност на прокурора в съдебната фаза или на неподаване на съответен протест - 1.6% от всички оправдателни присъди.
Главният прокурор е внесъл 152 искания по чл. 422, ал. 1, т. 4-6 НПК за възобновяване на наказателни дела, от които 87 са уважени, 8 – неуважени, а 57 – неразгледани.
Влезлите в сила през 2018 г. осъдителни решения срещу Прокуратурата по образувани производства на основание чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са 302, като за 2017 г. тези решения са 280.
По отношение на делата от особен обществен интерес е налице ръст от 12 % спрямо 2017 г. и 16.6% спрямо 2016 г., като остава висок делът на осъдените лица с влязъл сила съдебен акт, спрямо всички лица с постановен окончателен акт, който е 95%.
В доклада се посочва, че съществуващата уредба на конкурсите не позволява своевременното трайно разрешаване на възникналите нужди, което налага използването на института на командироването. Акцентира се върху необходимостта от кадрово обезпечаване с разследващи полицаи в МВР, професионалната им подготовка, кариерно развитие и оперативна самостоятелност, както и материално-техническото обезпечаване.
Обърнато е внимание на необходимостта от цялостно осъвременяване на материалноправната рамка, която да съответства на настоящите социално-икономически условия и технологично развитие.
Г-н Цацаров отбеляза, че през 2018 г. Прокуратурата е изпратила 1 179 молби за правна помощ, издала е 404 европейски заповеди за арест и е получила 2 438 молби за правна помощ от други страни и 284 европейски заповеди за арест.
Главният прокурор акцентира върху положителните тенденции при промените в съдебната карта през 2018 г., свързани със закриването на районни прокуратури и превръщането им в териториални поделения, и допълни, че се предвижда прилагането на същия подход за още 29 районни прокуратури. Той обърна внимание и върху ниската натовареност на военните прокурори и следователи, както и на военните съдии.
Г-н Цацаров посочи, че през 2018 г. служителите към Бюрото по защита към главния прокурор са работили по защитата на 27 свидетели, от които 12 - защитени свидетели в страната, и 9 – релокирани в чужбина.

В обсъждането на доклада взеха участие народните представители Хамид Хамид, Десислава Атанасова и Пенчо Милков.
В отговор на поставения от г-н Хамид въпрос г-н Цацаров заяви, че промените в НПК от 2017 г. са издържали главната проверка за съответствие с Конституцията на Република България, както и практическата проверка.
В отговор на поставения от г-жа Атанасова въпрос г-н Цацаров посочи, че с измененията през 2018 г. се дава нова философия на програмата за защита на свидетели, и предложи осъществяването на охрана на прокурори и следователи при пряка опасност за живота и здравето им да се възложи на Бюрото по защита.
В отговор на поставения от г-н Милков въпрос относно предприетите мерки за установяване и задържане на осъдени лица, чиито присъди не са били приведени в изпълнение, г-н Цацаров заяви, че неприведените в изпълнение присъди представляват 2% от всички присъди, и допълни, че се предвижда създаването на институция за взаимодействие между органите на Министерството на правосъдието и органите на Министерството на вътрешните работи по отношение на документалния обмен и задържането на лицата.

След проведените разисквания, Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ подкрепи Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г., № 911-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2019 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:








РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!

РЕШЕНИЕ

за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:

Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.





ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА