Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
25/09/2019 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 953-03-66/25.09.2019 г.
Относно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 20.09.2019 г.
На свое заседание, проведено на 25 септември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 20.09.2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на правосъдието – г-н Данаил Кирилов – министър и г-жа Десислава Ахладова – заместник-министър; от Висшия съдебен съвет – г-н Боян Магдалинчев – представляващ и г-жа Вероника Имова – член; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – г-жа Теодора Точкова – главен инспектор и г-н Игнат Георгиев – инспектор.
Законопроектът беше представен от г-н Кирилов и г-жа Ахладова. Тя посочи, че с него се създават помощни атестационни комисии към съдилищата, които да подпомагат работата на Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Г-жа Ахладова добави, че с него се предвиждат условия и ред за избор на членовете на помощните атестационни комисии, като при спазване на принципа на случайния подбор за всяко конкретно атестиране се предлага помощната атестационна комисия да се състои от трима редовни и един резервен член.
С проекта се прецизират правомощията на действащите магистрати в състава на комисиите по атестирането и конкурсите, като тяхното участие се ограничава до атестирането, без да се предоставя възможност за намеса в дейността на кадровия орган.
Предложените законодателни изменения предлагат редуциране на предварителното атестиране и намаляване на извънредните атестации, като по този начин видовете атестации се ограничават до такива за несменяемост, периодични и извънредни, но същевременно се търси обективно установяване на действителните квалификации, способности и постижения на съдията. Създава се правна възможност за съответната колегия да приеме директно комплексна оценка, когато атестираният магистрат възрази срещу изготвената комплексна оценка, като се предоставя възможност на комисията по атестирането и конкурсите да изрази писмено становище по възражението.
Предложените изменения прецизират процедурите за разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, конкретизират правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет и въвеждат нови основания за отхвърляне на заявленията като неоснователни. В допълнение се предвижда анализът на причините за констатираните от Инспектората към Висшия съдебен съвет нарушения и приемането на мерки за тяхното отстраняване да се осъществява поотделно от съответната колегия в съответствие с тяхната професионална насоченост.
Законопроектът предвижда отпадане на изискването към кандидатите за младши магистрати за представяне на препоръки от юристи, конкретизира съдържанието на законовата разпоредба относно оценките от писмения изпит и прецизира критериите при класирането на кандидатите. С него се въвежда изискването за оценка, не по-ниска от много добър „4,50“ на писмения изпит, когато кандидатът участва в конкурс за повишаване в длъжност и за преместване в органите на съдебната власт.
Подобрява се правната уредба относно производството по проверка на имуществените декларации, като се конкретизират изискванията за деклариране на средствата при предсрочно погасяване на кредит и моментът, към който следва да бъде посочено притежаваното имущество. Измененията в закона предвиждат правомощие на Инспектората към Висшия съдебен съвет да иска разкриване на данъчна и осигурителна информация и прецизират уредбата за извършване на допълнителни проверки на имуществените декларации и подобряват изискванията към тяхното съдържание.
С направените предложения се разширява кръгът от лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, като се предвижда такава възможност за районните съдии и районните прокурори.
Законопроектът усъвършенства разпоредбите свързани с дисциплинарното производство, като посочва ясни критерии за определяне на дисциплинарните наказания, прецизира разпоредбите относно сроковете за разглеждане и произнасяне на съответните органи и конкретизира давностните срокове.
Проектът на закон подробно урежда процедурата по обжалване заповедите на административните ръководители, с които се обръща внимание на съдии, прокурори и следователи за допуснати от тях нарушения по движението на делата и организацията на работата им. С него се предлага промяна в ранга на Административен съд – София област и приравняването му с този на апелативните съдилища, както и се осигурява достъп на Прокуратурата на Република България до автоматизираните информационни системи на Министерството на вътрешните работи.
Представителите на съдебната власт изложиха пространни мотиви в подкрепа на законопроекта, като г-н Магдалинчев представи детайлно становището на Комисията по правни въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет.
Г-жа Точкова и г-н Магдалинчев изразиха резерви по отношение на разширяването на кръга на лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Министърът на правосъдието подчерта, че законопроектът е бил подробно обсъден и подложен на обществен дебат от експерти в работна група в продължение на повече от година и Европейската комисия е била уведомена за неговото изработване.
В обсъждането взеха участие народните представители Христиан Митев и Крум Зарков.
Г-н Зарков отбеляза, че ще се въздържи от подкрепа на законопроекта, като посочи, че някои от предложенията имат необходимост от допълнително обсъждане.
Г-н Митев изрази подкрепата си към законопроекта и добави, че относно предложението за промени в чл. 42 касаещи разширяването на кръга на лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, не следва да бъде прието.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 20.09.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 953-03-66/25.09.2019 г.
Относно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 20.09.2019 г.
На свое заседание, проведено на 25 септември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 20.09.2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на правосъдието – г-н Данаил Кирилов – министър и г-жа Десислава Ахладова – заместник-министър; от Висшия съдебен съвет – г-н Боян Магдалинчев – представляващ и г-жа Вероника Имова – член; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – г-жа Теодора Точкова – главен инспектор и г-н Игнат Георгиев – инспектор.
Законопроектът беше представен от г-н Кирилов и г-жа Ахладова. Тя посочи, че с него се създават помощни атестационни комисии към съдилищата, които да подпомагат работата на Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Г-жа Ахладова добави, че с него се предвиждат условия и ред за избор на членовете на помощните атестационни комисии, като при спазване на принципа на случайния подбор за всяко конкретно атестиране се предлага помощната атестационна комисия да се състои от трима редовни и един резервен член.
С проекта се прецизират правомощията на действащите магистрати в състава на комисиите по атестирането и конкурсите, като тяхното участие се ограничава до атестирането, без да се предоставя възможност за намеса в дейността на кадровия орган.
Предложените законодателни изменения предлагат редуциране на предварителното атестиране и намаляване на извънредните атестации, като по този начин видовете атестации се ограничават до такива за несменяемост, периодични и извънредни, но същевременно се търси обективно установяване на действителните квалификации, способности и постижения на съдията. Създава се правна възможност за съответната колегия да приеме директно комплексна оценка, когато атестираният магистрат възрази срещу изготвената комплексна оценка, като се предоставя възможност на комисията по атестирането и конкурсите да изрази писмено становище по възражението.
Предложените изменения прецизират процедурите за разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, конкретизират правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет и въвеждат нови основания за отхвърляне на заявленията като неоснователни. В допълнение се предвижда анализът на причините за констатираните от Инспектората към Висшия съдебен съвет нарушения и приемането на мерки за тяхното отстраняване да се осъществява поотделно от съответната колегия в съответствие с тяхната професионална насоченост.
Законопроектът предвижда отпадане на изискването към кандидатите за младши магистрати за представяне на препоръки от юристи, конкретизира съдържанието на законовата разпоредба относно оценките от писмения изпит и прецизира критериите при класирането на кандидатите. С него се въвежда изискването за оценка, не по-ниска от много добър „4,50“ на писмения изпит, когато кандидатът участва в конкурс за повишаване в длъжност и за преместване в органите на съдебната власт.
Подобрява се правната уредба относно производството по проверка на имуществените декларации, като се конкретизират изискванията за деклариране на средствата при предсрочно погасяване на кредит и моментът, към който следва да бъде посочено притежаваното имущество. Измененията в закона предвиждат правомощие на Инспектората към Висшия съдебен съвет да иска разкриване на данъчна и осигурителна информация и прецизират уредбата за извършване на допълнителни проверки на имуществените декларации и подобряват изискванията към тяхното съдържание.
С направените предложения се разширява кръгът от лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, като се предвижда такава възможност за районните съдии и районните прокурори.
Законопроектът усъвършенства разпоредбите свързани с дисциплинарното производство, като посочва ясни критерии за определяне на дисциплинарните наказания, прецизира разпоредбите относно сроковете за разглеждане и произнасяне на съответните органи и конкретизира давностните срокове.
Проектът на закон подробно урежда процедурата по обжалване заповедите на административните ръководители, с които се обръща внимание на съдии, прокурори и следователи за допуснати от тях нарушения по движението на делата и организацията на работата им. С него се предлага промяна в ранга на Административен съд – София област и приравняването му с този на апелативните съдилища, както и се осигурява достъп на Прокуратурата на Република България до автоматизираните информационни системи на Министерството на вътрешните работи.
Представителите на съдебната власт изложиха пространни мотиви в подкрепа на законопроекта, като г-н Магдалинчев представи детайлно становището на Комисията по правни въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет.
Г-жа Точкова и г-н Магдалинчев изразиха резерви по отношение на разширяването на кръга на лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Министърът на правосъдието подчерта, че законопроектът е бил подробно обсъден и подложен на обществен дебат от експерти в работна група в продължение на повече от година и Европейската комисия е била уведомена за неговото изработване.
В обсъждането взеха участие народните представители Христиан Митев и Крум Зарков.
Г-н Зарков отбеляза, че ще се въздържи от подкрепа на законопроекта, като посочи, че някои от предложенията имат необходимост от допълнително обсъждане.
Г-н Митев изрази подкрепата си към законопроекта и добави, че относно предложението за промени в чл. 42 касаещи разширяването на кръга на лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, не следва да бъде прието.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 20.09.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА
