Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
23/09/2020
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
Вх. № 053-03-53/23.09.2020 г.
Относно: Указ № 184 на президента на Република България, постъпил на 17.09.2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г. и мотивите към указа.
На свое заседание, проведено на 23 септември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 184 на президента на Република България, постъпил на 17.09.2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г. и мотивите към указа.
На заседанието присъстваха от администрация на президента на Република България – проф. Емилия Друмева – секретар по правни въпроси и д-р Невин Фети – съветник по правни въпроси.
Проф. Емилия Друмева докладва на членовете на Комисията указа на президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбата на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 3 септември 2020 г.
В мотивите си президентът посочва, че промените относно § 1 от приетия ЗИД на Закона за съдебната власт (ЗСВ) Народното събрание за втори път през годината прави изменения в чл. 28 от ЗСВ и създава правна основа изборните членове на ВСС, след края на своя мандат или при предсрочното му прекратяване на определени основания да получават повишение, т.е. да бъдат назначени на длъжност в органите на съдебна власт, която е с една степен по-висока от тази, която са заемали преди избирането им за членове на ВСС.
Отбелязва се, че основната гаранция за независимостта на съда се изразява в това назначенията и повишенията на магистрати да се правят единствено въз основа на обективни критерии, каквито са квалификацията, уменията, почтеността, чувството за независимост, като престоят на магистратите във ВСС не може да води до придобиването на качествата, които са необходими за заемане на по-висша длъжност в съдебната система, нито може да се приравни на постиженията, които се изискват за повишаване. Президентът счита, че приетата редакция на чл. 28 от ЗСВ противоречи на принципа за разделение на властите и на принципа за независимост на съдебната власт, тъй като се създават предпоставки определени лица да бъдат назначени в по-високи по степен органи на съдебната власт въз основа на критерии, различни от обективните критерии, като съществува риск от надделяване на съображения от политически характер, а оттам и риск за независимостта на магистратите.
В мотивите към указа се сочи, че новата редакция на чл. 28 от ЗСВ нарушава и друг важен конституционен принцип – равенство и недопускане на привилегии, основани на лично или обществено положение, като възможността за повишаване на членовете на ВСС ще се прилага само спрямо тези от тях, които са магистрати и то само тези, които все още не са достигнали най-високите нива в съдебната система. Президентът посочва, че по този начин законодателят третира неравно членовете на ВСС, които вече са достигнали най-високите нива в съдебната система, както и тези, които не са магистрати. Отбелязва се, че в годините откакто ВСС е постоянно действащ орган Народното събрание избира все по-малко адвокати и учени за негови членове, от което качеството на работа и независимостта на съвета страдат.
В мотивите към указа се сочи, че местата във върховните нива на съдебната власт са ограничени като брой, а конкурси за такива се обявяват рядко. Изразено е становище, че Народното събрание превръща членовете на ВСС още по време на мандата им в конкуренти на магистратите, които са кандидати за повишение и така се поражда риск ВСС да не им осигурява равно третиране.
В дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Хамид Хамид.
Г-н Крум Зарков посочи, че от парламентарната група на „БСП за България“ припознават изцяло мотивите към указа на президента, като считат, че ветото е правно обосновано и ще го подкрепят.
Г-н Хамид Хамид подчерта, че е против ветото на президента и ще подкрепи повторното приемане на Закона за съдебната власт като отбеляза, че правния режим на изборните членове на Висшия съдебен съвет в приетата редакция се уеднаквява с този, който действа и по отношение на главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, 7 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА
Д О К Л А Д
Вх. № 053-03-53/23.09.2020 г.
Относно: Указ № 184 на президента на Република България, постъпил на 17.09.2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г. и мотивите към указа.
На свое заседание, проведено на 23 септември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 184 на президента на Република България, постъпил на 17.09.2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г. и мотивите към указа.
На заседанието присъстваха от администрация на президента на Република България – проф. Емилия Друмева – секретар по правни въпроси и д-р Невин Фети – съветник по правни въпроси.
Проф. Емилия Друмева докладва на членовете на Комисията указа на президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбата на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 3 септември 2020 г.
В мотивите си президентът посочва, че промените относно § 1 от приетия ЗИД на Закона за съдебната власт (ЗСВ) Народното събрание за втори път през годината прави изменения в чл. 28 от ЗСВ и създава правна основа изборните членове на ВСС, след края на своя мандат или при предсрочното му прекратяване на определени основания да получават повишение, т.е. да бъдат назначени на длъжност в органите на съдебна власт, която е с една степен по-висока от тази, която са заемали преди избирането им за членове на ВСС.
Отбелязва се, че основната гаранция за независимостта на съда се изразява в това назначенията и повишенията на магистрати да се правят единствено въз основа на обективни критерии, каквито са квалификацията, уменията, почтеността, чувството за независимост, като престоят на магистратите във ВСС не може да води до придобиването на качествата, които са необходими за заемане на по-висша длъжност в съдебната система, нито може да се приравни на постиженията, които се изискват за повишаване. Президентът счита, че приетата редакция на чл. 28 от ЗСВ противоречи на принципа за разделение на властите и на принципа за независимост на съдебната власт, тъй като се създават предпоставки определени лица да бъдат назначени в по-високи по степен органи на съдебната власт въз основа на критерии, различни от обективните критерии, като съществува риск от надделяване на съображения от политически характер, а оттам и риск за независимостта на магистратите.
В мотивите към указа се сочи, че новата редакция на чл. 28 от ЗСВ нарушава и друг важен конституционен принцип – равенство и недопускане на привилегии, основани на лично или обществено положение, като възможността за повишаване на членовете на ВСС ще се прилага само спрямо тези от тях, които са магистрати и то само тези, които все още не са достигнали най-високите нива в съдебната система. Президентът посочва, че по този начин законодателят третира неравно членовете на ВСС, които вече са достигнали най-високите нива в съдебната система, както и тези, които не са магистрати. Отбелязва се, че в годините откакто ВСС е постоянно действащ орган Народното събрание избира все по-малко адвокати и учени за негови членове, от което качеството на работа и независимостта на съвета страдат.
В мотивите към указа се сочи, че местата във върховните нива на съдебната власт са ограничени като брой, а конкурси за такива се обявяват рядко. Изразено е становище, че Народното събрание превръща членовете на ВСС още по време на мандата им в конкуренти на магистратите, които са кандидати за повишение и така се поражда риск ВСС да не им осигурява равно третиране.
В дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Хамид Хамид.
Г-н Крум Зарков посочи, че от парламентарната група на „БСП за България“ припознават изцяло мотивите към указа на президента, като считат, че ветото е правно обосновано и ще го подкрепят.
Г-н Хамид Хамид подчерта, че е против ветото на президента и ще подкрепи повторното приемане на Закона за съдебната власт като отбеляза, че правния режим на изборните членове на Висшия съдебен съвет в приетата редакция се уеднаквява с този, който действа и по отношение на главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, 7 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА
