Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
07/10/2020
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
Вх. № 053-03-56/07.10.2020 г.
Относно: Указ № 199 на президента на Република България, постъпил на 29.09.2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 17 септември 2020 г. и мотивите към указа.
На свое заседание, проведено на 7 октомври 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 199 на президента на Република България, постъпил на 29.09.2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 17 септември 2020 г. и мотивите към указа.
На заседанието присъства г-жа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси от администрация на президента на Република България.
Г-жа Иванова докладва на членовете на Комисията Указа на президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, 4, 6 (относно чл. 213а, ал. 1), § 8, 9, 10, § 11, т. 3, § 13, 15, 19 и 21 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет на 17 септември 2020 г.
В мотивите си президентът посочва, че законодателят утвърждава комбинирането на машинен и хартиен вот като основно положение на изборния процес, което според него е съществен източник на затруднения, както по време на гласуването, така и при броенето на гласовете. Подобно съчетаване отнема предимствата на машинното гласуване и увеличава недостатъците от хартиения вот, ръчното преброяване и оформяне на протоколите. Отбелязва се, че смесването на двете форми на гласуване по този начин не решава проблема с високия брой недействителни бюлетини.
В допълнение се подчерта, че решението за наемане или закупуване на технически устройства за гласуване, както и критериите, по които то да бъде взимано, са въпроси относно развитието на Изборния кодекс, а не само за неговото прилагане. Посочва се, че след като законодателят е приел машинното гласуване като форма на упражняване на конституционното избирателно право, той следва да регламентира пълноценно и всеобхватно и условията, реда и организацията, по които ще се осъществява, преценката за наемане или закупуване на техническите устройства за машинно гласуване.
Президентът изразява и несъгласието си и по отношение на данните, подлежащи на вписване в секционните протоколи, които да облекчат членовете на секционните комисии. Предвиденото формално обединяване на графи в секционните протоколи на практика не би улеснило работата на членовете на секционните избирателни комисии, а ще бъде създадена необходимост от допълнителни технически операции, свързани със сумиране на общия брой на тези видове бюлетини, който следва да бъде отразен в протоколите.
Отбелязва се, че лишаването от възможността за преценка на Централната избирателна комисия относно избора на изпълнител на компютърната обработка на данните от гласуването, както и относно издаването на бюлетин с резултатите от изборите, включително от машинното гласуване, прекомерно засилва ролята на един единствен субект, от чиято дейност ще зависи законосъобразността на изборния процес. Счита се, че конкурсното начало в процедурата не е просто формална пречка, а гаранция за постигане в максимална степен на обществения интерес в изборния процес. Системното съсредоточаване на определени дейности в рамките на определено дружество по никакъв начин не допринася за изпълнение на конституционните ангажименти на държавата да гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност и да предотвратява злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция
Президентът изразява и несъгласието си с въвеждането потвърдените гласове от машинното гласуване във всяка секционна избирателна комисия по чл. 206 от ИК да бъдат сравнявани с броя на отпечатаните от системата контролни разписки. Той счита, че така допълнените текстове създават очевидни затруднения на секционните комисии при броенето на бюлетините и попълването на протоколите, защото поставят изискване за ръчна обработка на електронни данни.
Отбелязва се, че промяната в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление трябва да съответства на действащата конституционна рамка и включените в нея органи, на определения начин за формирането им, на поверените им правомощия, взаимоотношенията и баланса между тях. Отмяната на законовата забрана чрез национален референдум да бъдат решавани въпроси от компетентността на Велико народно събрание неоправдано смесва две конституционно установени форми на участие на гражданите в държавната власт. Посочва се, че са възможни и проблеми, свързани с конституционността на решението на Народното събрание за произвеждане на национален референдум и въпросите, които ще се решават с него.
В дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Крум Зарков, Христиан Митев, Смиляна Кръстева, Надя Клисурска, Кристиан Вигенин, Хамид Хамид, Анна Александрова и Красимир Ципов.
Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ отбелязаха, че мотивите към указа на президента се припокриват с тези на парламентарната група, които вече са били изразени в пленарна зала при приемането на закона и изразиха своята подкрепа за повторното обсъждане на закона.
Г-н Христиан Митев изрази становище, че ветото на президента има силен политически елемент и заяви своята подкрепа за повторното приемане на Изборния кодекс.
Г-жа Анна Александрова и г-н Красимир Ципов подчертаха, че са против ветото на президента, като парламентарната група на ПП ГЕРБ ще подкрепи повторното приемане на Изборния кодекс. Те отбелязаха, че са убедени, че с повторното приемане на закона ще бъдат привлечени към изборния процес повече избиратели. Посочи се, че изборът на начин на гласуване изцяло съответства на принципа регламентиран в чл. 3 от Изборния кодекс, а именно, че изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, 9 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 17 септември 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА
Д О К Л А Д
Вх. № 053-03-56/07.10.2020 г.
Относно: Указ № 199 на президента на Република България, постъпил на 29.09.2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 17 септември 2020 г. и мотивите към указа.
На свое заседание, проведено на 7 октомври 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 199 на президента на Република България, постъпил на 29.09.2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 17 септември 2020 г. и мотивите към указа.
На заседанието присъства г-жа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси от администрация на президента на Република България.
Г-жа Иванова докладва на членовете на Комисията Указа на президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, 4, 6 (относно чл. 213а, ал. 1), § 8, 9, 10, § 11, т. 3, § 13, 15, 19 и 21 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет на 17 септември 2020 г.
В мотивите си президентът посочва, че законодателят утвърждава комбинирането на машинен и хартиен вот като основно положение на изборния процес, което според него е съществен източник на затруднения, както по време на гласуването, така и при броенето на гласовете. Подобно съчетаване отнема предимствата на машинното гласуване и увеличава недостатъците от хартиения вот, ръчното преброяване и оформяне на протоколите. Отбелязва се, че смесването на двете форми на гласуване по този начин не решава проблема с високия брой недействителни бюлетини.
В допълнение се подчерта, че решението за наемане или закупуване на технически устройства за гласуване, както и критериите, по които то да бъде взимано, са въпроси относно развитието на Изборния кодекс, а не само за неговото прилагане. Посочва се, че след като законодателят е приел машинното гласуване като форма на упражняване на конституционното избирателно право, той следва да регламентира пълноценно и всеобхватно и условията, реда и организацията, по които ще се осъществява, преценката за наемане или закупуване на техническите устройства за машинно гласуване.
Президентът изразява и несъгласието си и по отношение на данните, подлежащи на вписване в секционните протоколи, които да облекчат членовете на секционните комисии. Предвиденото формално обединяване на графи в секционните протоколи на практика не би улеснило работата на членовете на секционните избирателни комисии, а ще бъде създадена необходимост от допълнителни технически операции, свързани със сумиране на общия брой на тези видове бюлетини, който следва да бъде отразен в протоколите.
Отбелязва се, че лишаването от възможността за преценка на Централната избирателна комисия относно избора на изпълнител на компютърната обработка на данните от гласуването, както и относно издаването на бюлетин с резултатите от изборите, включително от машинното гласуване, прекомерно засилва ролята на един единствен субект, от чиято дейност ще зависи законосъобразността на изборния процес. Счита се, че конкурсното начало в процедурата не е просто формална пречка, а гаранция за постигане в максимална степен на обществения интерес в изборния процес. Системното съсредоточаване на определени дейности в рамките на определено дружество по никакъв начин не допринася за изпълнение на конституционните ангажименти на държавата да гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност и да предотвратява злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция
Президентът изразява и несъгласието си с въвеждането потвърдените гласове от машинното гласуване във всяка секционна избирателна комисия по чл. 206 от ИК да бъдат сравнявани с броя на отпечатаните от системата контролни разписки. Той счита, че така допълнените текстове създават очевидни затруднения на секционните комисии при броенето на бюлетините и попълването на протоколите, защото поставят изискване за ръчна обработка на електронни данни.
Отбелязва се, че промяната в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление трябва да съответства на действащата конституционна рамка и включените в нея органи, на определения начин за формирането им, на поверените им правомощия, взаимоотношенията и баланса между тях. Отмяната на законовата забрана чрез национален референдум да бъдат решавани въпроси от компетентността на Велико народно събрание неоправдано смесва две конституционно установени форми на участие на гражданите в държавната власт. Посочва се, че са възможни и проблеми, свързани с конституционността на решението на Народното събрание за произвеждане на национален референдум и въпросите, които ще се решават с него.
В дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Крум Зарков, Христиан Митев, Смиляна Кръстева, Надя Клисурска, Кристиан Вигенин, Хамид Хамид, Анна Александрова и Красимир Ципов.
Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ отбелязаха, че мотивите към указа на президента се припокриват с тези на парламентарната група, които вече са били изразени в пленарна зала при приемането на закона и изразиха своята подкрепа за повторното обсъждане на закона.
Г-н Христиан Митев изрази становище, че ветото на президента има силен политически елемент и заяви своята подкрепа за повторното приемане на Изборния кодекс.
Г-жа Анна Александрова и г-н Красимир Ципов подчертаха, че са против ветото на президента, като парламентарната група на ПП ГЕРБ ще подкрепи повторното приемане на Изборния кодекс. Те отбелязаха, че са убедени, че с повторното приемане на закона ще бъдат привлечени към изборния процес повече избиратели. Посочи се, че изборът на начин на гласуване изцяло съответства на принципа регламентиран в чл. 3 от Изборния кодекс, а именно, че изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, 9 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 17 септември 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА
