Доклад на комисия

---

ДОКЛАД

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 01.06.2017 г., приет на първо гласуване на 22.06.2017 г.

Проект!
Второ гласуване


Закон за изменение и допълнение
на Административнопроцесуалния кодекс
(Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 25 Март 2014г. ., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г., доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г.)

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

§1. Чл.13а се изменя, като думите „предоставяне на административни услуги“ се заменят с „издаването на индивидуални административни актове“.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 1 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §1.

§2. Заглавието на Глава трета се изменя така:
„Страни, представителство и съобщения“
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §2.

§3. Ал.1 на чл.18 се изменя, като се създава изречение второ със следното съдържание:
„Неперсонифицираните организации се представляват от определено от членовете на организацията лице”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §3.

§4. Създава се нов чл.18а „Електронни съобщения“ със следното съдържание:
(1) Исканията, жалбите и съобщенията могат да се изпращат до държавните и местните органи, до съдилищата, прокуратурата, съдебните изпълнители по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. Съобразно техническите възможности тези съобщения могат да се изпращат и по факс или по друг начин, оповестен от съответния орган на Интернет страницата му.
(2) Държавните и местните органи, други овластени със закон органи или организации, съдилищата, прокуратурата и съдебните изпълнители осигуряват техническата възможност исканията, жалбите и съобщенията по настоящия кодекс да се подават по електронен път, подписани с електронен подпис. Начинът на подаване на документите подписани с електронен подпис, се описва на Интернет страницата на съответния орган.
(3) Всеки заявител, жалбоподател или ищец е длъжен да предостави на водещия производството (на административния) орган адрес на електронна поща или друг актуален електронен адрес, телефон или факс за призоваване и получаване на документи и съобщения, ако разполага с такива.
(4) Държавните и местните органи, съдилищата , прокуратурата, съдебните изпълнители, организациите и адвокатите, участници в производствата по този кодекс, задължително посочват електронен адрес при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство. Съобразно Регламент (ЕС) № 910/2014 системата за електронни съобщения автоматизирано генерира отговор до подателя за изпратеното съобщение.
(5) Всички комуникации между държавните органи, съдилищата, прокуратурата, съдебните изпълнители, организациите и адвокатите се осъществяват по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, Закона за електронното управление и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. При временна обективна невъзможност да се използва този вид комуникации, съобщенията се изпращат и по друг начин, уреден в настоящия кодекс или в специален закон.
(6) Всички граждани, които са страни в производства по този кодекс, задължително посочват адрес на електронна поща или мобилен телефон, ако разполагат с такива, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство. Посочената система за електронна поща или системата за SMS трябва автоматизирано да генерира и връща потвърждение за получаването на съобщението. Когато страната е посочила електронен адрес или мобилен телефон, съобщаването се смята за осъществено при удостоверяване с електронен запис за получаване на електронното съобщение в системата за електронна поща, системата на посочения друг електронен адрес или системата за SMS, независимо дали същото е било прочетено от получателя. Посочената система трябва автоматизирано да генерира и връща потвърждение за получаването на съобщението. Съобщаването е редовно и в случай, че посоченият електронен адрес или телефонен номер са били закрити, без административният орган да е бил уведомен за промяната.
(7) Когато съобщаването по този раздел не може да се осъществи по реда на предходните алинеи, то може да се извърши чрез устно уведомяване - пряко или по телефон с отбелязване на датата и подписа на съответното длъжностно лице.
(8) Когато съобщаването не може да осъществено по реда на предходните алинеи, включително и поради това, че страната не е била длъжна да посочи електронен адрес или мобилен телефон, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е призовавана, на страната се връчват съобщения:
1. за граждани - по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес - по постоянния адрес. Ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота му;
2. за организации – ако са вписани в действащ регистър – по последния посочен в регистъра адрес.
(9) Гражданин, който не е представляван от пълномощник и който по време на административното производство замине в чужбина, без да е посочил електронен адрес или мобилен телефон, е длъжен да посочи на водещия производството орган електронен адрес, мобилен телефон, или актуален адресат за връчване на съобщения. Гражданинът е длъжен да посочи електронен адрес или мобилен телефон на адресата. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(10) Когато лицето по предходната алинея не изпълни задълженията си по предходната алинея, всички съобщения се прилагат към административната преписка и се смятат за връчени. За тези последици лицата по ал.9 се предупреждават от водещия производството орган при връчване на първото съобщение.
(11) Участващите в производствата по реда на този кодекс държавни органи (вкл. съдилищата), общинските органи и другите овластени със закон за това органи или организации са длъжни да имат Интернет страница, която да дава възможност на специално за целта място на страницата да се публикуват съобщения, насочени към граждани или организации. Мястото за публикуване на съобщенията трябва да е видимо при отваряне на страницата. Всяка Интернет страница трябва да има възможност за търсене чрез изписване на името на гражданин или наименованието на организация.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 4 се изменя така:
§4. Създава се нов чл.18а „Съобщения“ със следното съдържание:
(1) Исканията (заявленията), сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях могат да се подават до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги по електронен път по реда на този член, а също и чрез лицензиран пощенски оператор, при който връчването се удостоверява с обратна разписка. Съобразно техническите възможности тези документи могат да се подават по факс или по друг начин, оповестен от съответния орган на Интернет страницата му. Исканията (заявленията), сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях могат да се подават и по други начини, описани в този кодекс или в специален закон. Кодексът определя реда и последователността при подаването.
(2) Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги осигуряват техническата възможност исканията (заявленията), сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях по настоящия кодекс да се подават по електронен път по реда на Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или съответно по електронен път по реда на Закона за съдебната власт в производствата пред съд.
(3) Когато жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт, то се подава по електронен път по реда на Закона за електронното управление, като в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица, органът изпраща на съда жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта, като уведомява подателя за това. Ако органът не изпълни задължението си, копие от жалбата или протестът могат да се подадат до съда по електронен път по реда на Закона за съдебната власт, като съдът изисква преписката служебно от органа, издал акта.
(4) Всички граждани, които са заявители, жалбоподатели или ищци, както и всички граждани, които са привлечени или встъпили като страни в производства по този кодекс, ако разполагат с такива, предоставят на водещия производството (на административния) орган или ако това не е извършено в производството пред административния орган, предоставят на съда:
1. електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или
2. мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение (SMS), потвърждаващо получаването на съобщението или
3. факс
за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство.
(5) Всеки заявител, жалбоподател или ищец може да предостави на водещия производството (на административния) орган и на съда мобилен или стационарен телефонен номер, електронен адрес съгласно Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно Закона за съдебната власт в производствата пред съд. Съобщенията чрез кратко текстово съобщение (SMS) се считат за връчени с изтеглянето им или с изпращането на обратно кратко текстово съобщение (SMS), а по електронен път се считат връчени при условията и по реда на Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или съответно Закона за съдебната власт в производствата пред съд.
(6) Ако гражданите не разполагат с изброените в предходните алинеи средства за комуникации, посочват адрес за връчване на съобщения.
(7) Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата по този кодекс, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно Закона за съдебната власт в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство.
(8) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги са длъжни да предоставят вътрешни електронни административни услуги съгласно Закона за електронното управление помежду си и на органите на съдебната власт. Органите на съдебната власт обменят автоматизирано и по електронен път електронни документи помежду си и с лицата, органите и организациите по предходното изречение при условията и по реда на Закона за електронното управление, както и електронни дела при условията и по реда на Закона за съдебната власт.
(9) Всички съобщения и връчвания по реда на този кодекс между административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите се осъществяват по електронен път при условията и по реда на Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или съответно при условията и по реда на Закона за съдебната власт в производствата пред съд, като отговарят на изискванията по чл. 7г, 12 и 43 от Закона за електронното управление. При временна обективна невъзможност да се използва този вид комуникации, съобщенията се изпращат и по друг начин, уреден в настоящия кодекс или в специален закон.
(10) Когато няма документи или книжа, които е необходимо да се връчат до адресата на съобщението, то може да се извърши и чрез устно уведомяване - пряко или чрез стационарен или мобилен телефонен номер, което се удостоверява писмено от връчителя с отбелязване на съобщението до адресата, датата, подписа и длъжността на връчителя. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или съответно към делото.
(11) Когато съобщението не може да бъде извършено по електронен път и когато има документи или книжа, които е необходимо да се връчат до адресата на съобщението, то може да се извърши и чрез устно уведомяване - пряко или чрез стационарен или мобилен телефонен номер, което се удостоверява писмено от връчителя с отбелязване на съобщението до адресата, датата, подписа и длъжността на връчителя. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или съответно към делото. В този случай документите или книжата се оставят в канцеларията на орган или на съда, и на адресата се съобщава, че може да ги получи в едноседмичен срок. Документите или книжата се считат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда.
(12) Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, включително и поради това, че страната не е била длъжна да посочи електронен адрес или мобилен или стационарен телефонен номер, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения:
1. за граждани - по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес - по постоянния адрес. Ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота.
2. за организации – ако са вписани в нормативно уреден регистър – на вписания в регистъра адрес.
(13) Връчването на съобщения на гражданин на определен адрес става по следния начин:
1. Лично на гражданина, който е адресат на съобщенията, когато бъден намерен на адреса.
2. Когато съобщението не може да бъде връчено лично на гражданина, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от членовете на домакинството на гражданина или работник, служител или съответно работодател на гражданина. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Съобщенията не могат да се връчват чрез лица, които участват по делото като страни в същото производство или чрез лица, които адресатът изрично е посочил като неподходящи за връчване на съобщение. Административният орган или съдът посочват в съобщението тези лица.
3. Когато гражданинът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В уведомлението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се считат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда.
(14) Връчването чрез лицензиран пощенски оператор, когато редът за такова връчване не е изрично уреден в този кодекс или в специален закон, става по реда на някой от начините за връчване на съобщения на определен адрес, предвидени в този кодекс.
(15) Разпоредбите за връчване на съобщения на граждани се прилагат и за връчването на съобщения на свидетел и вещо лице.
(16) Връчването на организации, което не може да се извърши по реда на предходните алинеи, се извършва в канцеларията на организацията, ако има такава. Съобщението може да бъде връчено на всеки служител или работник от организацията, след като връчителят е установил това им качество. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(17) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.
(18) При съобщаване или призоваване задължително се прилага препис от документите и книжата, подлежащи на връчване, освен в случаите когато съобщението или призовката съдържа информация за изтегляне на съставените документи от информационна система за връчване или документите се връчват по особен ред, описан в този кодекс или в специален закон, който ред не позволява документите да бъдат връчени или изтеглени едновременно с връчването на съобщението.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.


Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 18а, ал. 1 думите „до държавните и местните органи, до съдилищата, прокуратурата и съдебните изпълнители се заменят с „до административните органи и лицата осъществяващи публични функции по смисъла на Закона за електронното управление".
2. В чл. 18а, ал. 2 думите „държавните и местните органи, други овластени със закон органи или организации, съдилищата, прокуратурата и съдебните изпълнители" се заменят с „до административните органи и лицата осъществяващи публични функции по смисъла на Закона за електронното управление".
3. В чл. 18а, ал. 3:
3.1. В първото изречение думите „жалбоподател или ищец" се заличават, а думите „електронна поща или друг актуален електронен адрес" се заменят с „актуален електронен адрес".
3.2. Създава се изречение второ със следното съдържание:
„Жалбоподател или ищец физическо лице в съдебно производство по този кодекс може да предостави телефон или актуален електронен адрес, ако разполага с такива."
4. В чл. 18а, ал. 4:
4.1. В изречение първо думата „организациите" се заличава, а думите „държавните и местните органи, съдилищата, прокуратурата, съдебните изпълнители" се заменят с „административните органи и лицата осъществяващи публични функции по смисъла на Закона за електронното управление".
4.2. Създават се изречения трето и четвърто със следното съдържание: „Организациите са длъжни да посочат актуален електронен адрес при условията и по реда на предходното изречение във всички производства по този кодекс с изключение на производствата пред съд. Организациите могат да посочат актуален електронен адрес в съдебните производства по този кодекс ако разполагат с такъв."
5. В чл. 18а, ал. 5, изречение първо думата „организациите" се заличава, а думите „държавните органи, съдилищата, прокуратурата, съдебните изпълнители" се заменят с „административните органи и лицата осъществяващи публични функции по смисъла на Закона за електронното управление".
6. В чл. 18а, ал. 6:
6.1. В изречение първо преди думата „производства" се добавя думата „несъдебни", а думите „адрес на електронна поща или мобилен телефон" се заменят с „актуален електронен адрес и телефон".
6.2. Изречения второ, трето и четвърто се заличават.
7. В чл. 18а ал. 7 се заличава, а останалите алинеи се преномерират съответно.
8. В чл. 18а, ал. 8 думите „мобилен телефон" се заменят с „телефон".
9. В чл. 18а, ал. 9, изречения първо и второ думите „е длъжен" се заменят с „може", в изр. 3 думата „задължение" се заменя с „възможност", а в целия текст думите „мобилен телефон" се заменят с „телефон".
10. В чл. 18а ал. 10 се заличава, а останалите алинеи се преномерират съответно.
11. В чл. 18а ал. 11 думите „държавните органи /вкл. съдилищата/, общинските органи и другите овластени със закон за това органи или организации" се заменят с „до административните органи и лицата осъществяващи публични функции по смисъла на Закона за електронното управление".
12. Създава се нова алинея 12 със следното съдържание :
„(12) Прилагането на предходните алинеи се извършва при условията и по реда на Глава осемнадесета „а" от Закона за съдебната власт."
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 4, в съдържанието на създавания нов чл. 18а се правят следните изменения:
1. ал. 3 се изменя така:
„(3) Всеки заявител, жалбоподател или ищец може да предостави на водещия производството орган адрес на електронна поща, телефон или факс за призоваване и получаване на документи и съобщения, ако разполага с такива.“
2. ал. 4 се изменя така:
„(4) Държавните и местните органи, съдилищата, прокуратурата и съдебните изпълнители, участници в производствата по този кодекс, задължително посочват електронен адрес при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство. Съобразно Регламент (ЕС) № 910/2014 г. системата за електронни съобщения автоматизирано генерира отговор до подателя за изпратеното съобщение.“
3. ал. 5 се изменя така:
„(5) Държавните органи, съдилищата, прокуратурата, съдебните изпълнители осигуряват възможност за осъществяване на комуникацията с адвокатите по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, Закона за електронното управление и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.“
4. ал. 6 се изменя така:
„(6) Гражданите, които са страни в производства по този кодекс, могат да посочат адрес на електронна поща или мобилен телефон за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство. Посочената система за електронна поща или системата за SMS трябва автоматизирано да генерира и връща потвърждение за получаването на съобщението. Когато страната е посочила електронен адрес или мобилен телефон, съобщаването се смята за осъществено при удостоверяване с електронен запис за получаване на електронното съобщение в системата за електронна поща, системата на посочения друг електронен адрес или системата за SMS, независимо дали същото е било прочетено от получателя. Посочената система трябва автоматично да генерира и връща потвърждение за получаването на съобщението.“
5. ал. 7 – 10, вкл. – отпадат.
6. ал. 11 става ал. 7.
7. създава се нова ал. 8:
„(8) Настоящата разпоредба не се прилага при съобщаване на участниците в производството на крайния акт, с който приключва производството.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §4.

§ 5. Чл.19а се изменя и допълва, както следва:
1. Изменя се алинея 1 така: „(1) Административният договор е предвидено в специален закон писмено съглашение по въпроси от значим обществен интерес между административен орган и граждани или организации, определени с влязъл в сила или с подлежащ на предварително изпълнение административен акт или след сключване на заместващо административния акт споразумение по чл. 20.“
2. Изменя се алинея 2 така: „(2) Административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, освен ако друго не е предвидено в специален закон.“
3. Алинея 3 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §5.

§6. Чл.19б се изменя, както следва:
1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Административният договор се сключва в 1-месечен срок от влизане в сила или от допускане на предварително изпълнение на административния акт, съответно от сключване на заместващо административния акт споразумение, определящи граждани или организации за страна по административния договор, освен ако друго не е предвидено в специален закон“.
2. Алинея 2, 3 и 4 се отменят.
3. Алинея 5 става алинея 2 и се изменя така: „(2) Когато неотложно трябва да се сключи административен договор за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване живота, здравето и имуществото на гражданите, административният орган, ако това е предвидено в специален закон, може да допусне предварително изпълнение на административния акт, с който се определя гражданин или организация за страна по административния договор, с което се изпълнява условието за сключване на административен договор по чл. 19а.“
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §6.

§7. Чл. 19в. се изменя и допълва както следва:
1. Чл. 19в. става алинея 1: „(1) Административен договор, който засяга права или законни интереси на трето лице, поражда действие за него след писменото съгласие на това лице.“
2. Създава се алинея 2: „(2) Административният договор влиза в сила от датата на подписването му от страните или може да е обвързано със срок, освен ако друго е предвидено в специалния закон. Влизането в сила на административния договор може да бъде поставено в зависимост от изпълнението на определени с влезлия в сила или подлежащ на предварително изпълнение административен акт или след сключване на заместващо административния акт споразумение, с което е определен гражданин или организация за страна на по административния договор.“

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 7, т. 2 в съдържанието на създаваната ал. 2 в изречение второ след думите „изпълнението на“ се добавя „условия“ след което се поставя запетая.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.


Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §7.

§ 8. Чл. 19г. се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §8.

§ 9. Чл. 19д. се изменя както следва:
1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Административният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес на основанията, предвидени в специален закон.“
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §9.

§ 10. Чл. 19е. се изменя и допълва, както следва:
1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Административният договор е недействителен, когато:
1. е сключен при липсата на съгласие;
2. е сключен между ненадлежни страни;
3. е сключен от некомпетентен орган;
4. не е извършено в предвидената форма;
5. е сключен в нарушение на материалния закон;
6. не съответства на целта на закона;
7. е сключено при заплашване, крайна нужда, измама, или има невъзможен предмет;
8. на основания, предвидени в специален закон.“
2. Създава се алинея 3: „(3) За неуредените въпроси по сключването, изпълнението и прекратяването на административния договор се прилагат съответно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.“


Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 10 се изменя така:
„§ 10. Чл. 19е. се изменя така:
„(1) Административният договор е нищожен, когато:
1. е сключен при липсата на съгласие;
2. е сключен между ненадлежни страни;
3. е сключен от некомпетентен орган;
4. не е сключен в предвидената писмена форма;
5. е сключен в нарушение на материалния закон;
6. има невъзможен предмет.
(2) Административният договор е унищожаем, когато:
1. е сключен при ненадлежно представляване;
2. е сключен при заплашване;
3. е сключен при измама;
4. е сключен при съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
(3) Когато административният договор не съответства на целта на закона видът недействителност се преценява в зависимост от тежестта на нарушението.
(4) Административният договор е нищожен или унищожаем и на основания, предвидени в специален закон.
(5) Унищожаване на договора може да иска само страната, която е засегната от основанието за унищожаване.
(6) Правото да се иска унищожаване са погасява в шестмесечен срок от деня, в който измамата е била открита или заплашването е престанало, но не по-късно от една година от сключване на договора, а при останалите основания за унищожаване – в шестмесечен срок от деня на сключване на договора.
(7) Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожаването му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта, както и когато тази страна го изпълни доброволно изцяло или частично, ако знае основанието за унищожаемостта му.
(8) За неуредените въпроси по сключването, изпълнението и прекратяването на административния договор се прилагат съответно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 10, т. 1 новото съдържание на ал. 1 на чл. 19е. се изменя така:
„(1) За недействителността на административния договор, включително нищожност и унищожаемост, се прилагат съответно разпоредбите за недействителност на договорите на Закона за задълженията и договорните.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §10.

§ 11. Чл. 19ж. се изменя и допълва, както следва:
„Спорове относно административния договор
1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.“
2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Споровете се разглеждат по реда на Дял Трети, а за неуредените въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.“
3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в шестмесечен срок от постъпването му, освен ако друго не е предвидено в специален закон.“

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 11 се изменя така:
„§ 11. В чл. 19ж. се правят следните изменения:
1. ал. 1 се изменя така:
„(1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния граждански съд по реда на Гражданския процесуален кодекс.“
2. ал. 2 и 3 се отменят.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §11.

§12. Чл.20 се изменя и допълва така:
1. В ал. 1 се добавя изречение второ: „Споразумението е писмено съглашение, по силата на което се създават, изменят или прекратяват права и задължения и замества административния акт.“
В ал.6 думата „дадено“ се заменя с „поискано и при спазване на чл.53“.
2. Изменя се ал.8 така:
„(8) Недействително е споразумението, което:
1. е сключено при липсата на съгласие;
2. е сключено между ненадлежни страни;
3. е сключено или одобрено от некомпетентен орган;
4. не е извършено в предвидената в ал.5 форма;
5. е сключено в нарушение на материалния закон;
6. е сключено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила;
7. не съответства на целта на закона;
8. е сключено при заплашване, крайна нужда, измама, или има невъзможен предмет.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 12 изменя така:
„§12. В чл.20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Споразумението е писмено съглашение, което замества административния акт.“
2. В ал. 6 думата „дадено“ се заменя с „поискано и при спазване на чл.53“.
3. Алинея 8 се изменя така:
„(8) Извън основанията, на които споразумението е нищожно като заместващо индивидуалния административен акт, споразумението е нищожно и когато:
1. е сключено при липсата на съгласие;
2. е сключено между ненадлежни страни;
3. Създава се алинея 9, както следва:
(9) Извън основанията, на които споразумението е унищожаемо като заместващо индивидуалния административен акт, споразумението е унищожаемо и когато:
1. е сключено при ненадлежно представляване;
2. е сключено при заплашване;
3. е сключено при измама;”
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 12, т. 2 новото съдържание на ал. 8 на чл. 20 се изменя така:
„(8) За недействителността на споразумението се прилагат съответно разпоредбите за недействителност на договорите на Закона за задълженията и договорните.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §12.

§13. Чл.21 се изменя и допълва така:
1. В ал.2 след думата „задължения” се поставя запетая и се добавят думите „когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения”.
2. В ал.5 се добавя изречение второ: „Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно производство по издаването на индивидуални административни актове.”

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Предлагаме §13 от законопроекта да се измени, както следва:
§13. Чл.21 се изменя и допълва така:
1. В ал.1 след думите „орган или организация“ да се добави „(лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги)“.
2. В ал.2 след думата „задължения” се поставя запетая и се добавят думите „когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения”.
3. В ал.5 се добавя изречение второ: „Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове.”
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 13, т. 2 в създаваното изречение второ, в края на текста след думата „актове“ в нейната втора се поставя запетая и се добавя „освен ако е предвидено друго в специален закон“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §13.

§14. Чл.22 се изменя и допълва така:
1. В т.1 след думата „производство” се добавя „по издаването им” а след израза „естеството им”, се поставя запетая и се добавят думите „което очевидно е несъвместимо с производството по този раздел”;
2. В т.2 след думите „Министерския съвет” се добавят думите „с изключение на чл.21, чл.25, чл.26, чл.58, чл.59, ал.1, чл.60, чл.61 и чл.62, ал.1 и 2”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 14, т. 1 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §14.

§15. Създава се нов чл.23а:
„Съобщения
Чл.23а. Когато съобщението не може да бъде връчено по реда на чл.18а и когато, независимо от изискванията на настоящия кодекс, страната не е посочила начин за уведомяване, или когато адресът на страната не е известен или тя не е намерена на посочения от нея адрес, съобщението се поставя на официалното табло за обявления за срок от три дни и се публикува на Интернет страницата на административния орган, за срок до приключване на административното производство. В този случай, съобщението се счита за връчено в тридневен срок от датата на извършване на последното от двете посочени действия и това се удостоверява с отбелязване по административната преписка, дата и подпис на съответното длъжностно лице“.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 15 се изменя така:
„§15. Създава се нов чл.23а:
„Съобщения
Чл. 23а. Когато съобщение в производство по този раздел не може да бъде връчено по реда на чл. 18а, съобщението се поставя на таблото за обявления за срок от три дни. В този случай, съобщението се счита за връчено и това се удостоверява с отбелязване по преписката с дата и подпис на съответното длъжностно лице.”
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 15 се изменя така: "Съобщения
Чл. 23а. В случаите, когато страна в производство по този кодекс не е посочила начин за уведомяване или адрес за уведомяване, или адресат, както и в случаите, когато съобщението не може да бъде връчено по реда на чл. 18а или адресът на страната не е известен или тя не е намерена на посочения от нея адрес, съобщението се поставя на официалното табло за обявления за срок от четиринадесет дни и се публикува на интернет страницата на административния орган, за срок до приключване на административното производство. В този случай съобщението се смята за връчено в седемдневен срок от датата на поставянето му на официалното табло за обявления, което се удостоверява с отбелязване по административната преписка, дата и подпис на съответното длъжностно лице.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §15.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Създава се нов §16:
§16. В чл.24 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „искане“ се заменя с думите „искане (заявление)“.
2. В ал. 2 думата „поисканият“ се заменя с „поисканият (заявеният)“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

§16. Ал.2 на чл.26 се отменя.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф §16 се изменя така:
§16. В чл.26 ал. 2 се изменя така:
(2)Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а и чл.23а.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §16.

§17. Чл.29. се изменя и допълва така:
1. Ал.1 се изменя така: „(1) Ако в специален закон не е предвидено друго, исканията от граждани за издаване на индивидуални административни актове се подават писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване. Организациите подават исканията си писмено“.
2. Ал.2 се изменя така: „(2) Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави адрес на електронна поща или друг електронен адрес, телефон или факс, ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон“.
3. Ал.3 остава непроменена.
4. Ал.4 се отменя.
5. В ал.5 се добавят второ и трето изречение със следното съдържание: „В протокола се отбелязват пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави адрес на електронна поща или друг електронен адрес, телефон или факс, ако разполага с такива“.
6. Ал.6 остава непроменена.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 17 се изменя така:
§17. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Ако в специален закон не е предвидено друго, исканията (заявленията) от граждани за издаване на индивидуални административни актове се подават писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване. Организациите подават исканията (заявленията) си писмено“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят предоставя електронен адрес съгласно Закона за електронното управление, мобилен или стационарен телефонен номер или факс, а когато заявителят е гражданин – ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон“.
3. Алинея 4 се отменя.
4. В ал.5 се създава изречение второ и трето: „В протокола се отбелязват пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят предоставя електронен адрес съгласно Закона за електронното управление, мобилен или стационарен телефонен номер или факс, а когато заявителят е гражданин - ако разполага с такива.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §17.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Създава се нов § 18:
§ 18. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:
„(1) Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка, по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на индивидуален административен акт.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Създава се нов § 19:
§ 19. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „или при друг орган“ се заличават.
2. Създават се ал.5, 6 и 7:
„(5) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството.
(6) Лицата, организациите и органите по ал.1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и реда за обмен на електронни документи по реда на чл.18а, ал.8.
(7) Ако в специален закон не е предвидено друго, при временна обективна невъзможност или при липса на техническа възможност за обмен на електронни документи или изпращане на други доказателства по реда на чл.18а, ал.8, обменът по ал.2 се чрез лицензиран пощенски оператор или по друг обичаен или подходящ начин.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

§18. Чл.38 се изменя и допълва така:
1. В края на заглавието се добавят думите „и на другите участници в производството“.
2. В текста след „страните“ се добавят думите „и другите участници“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §18.

§19. Чл. 42 се изменя така:
„Снабдяване с документи от държавни органи
Чл. 42. (1) По искане на органа, водещ производството или по искане на страна, органът, водещ производството, изисква от съответните държавни, съдебни и общински органи, нотариуси, съдебни изпълнители, а също и от други овластени със закон за това органи или организации в рамките на своята компетентност да изпратят удостоверения или документи, от значение за производството. Всеки държавен, съдебен и общински орган, нотариуси, съдебни изпълнители, а също и всеки друг овластен със закон за това орган или организация е длъжен да изпрати поисканите от него удостоверения или необходимите документи незабавно, но не по-късно от 5 дни от поискването.
(2) Исканията и документите по ал. 1 се обменят и предоставят след въвеждането й чрез електронна система за обмен на документи и доказателства, които се намират в държавни, съдебни или общински органи, нотариуси, съдебни изпълнители и в другите овластени със закон органи или организации.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 19 се изменя така:
§ 19. Член 42 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §19.

§20. Чл.47, ал.1 се изменя, като след „призовката“ се добавят думите „или съобщението, направено на електронен адрес, устно по телефон, чрез SMS или по факс,“.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 20 се изменя така:
„§ 20. В чл.47, ал.1 след думата „призовката“ се добавя „или съобщението съгласно чл. 18а.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 20 думите „устно по телефон, чрез SMS" се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §20.

§21. Чл.57 се изменя и допълва така:
1. Ал.5 се изменя така:
„(5) Извън случаите по ал.4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството“.
2. Ал.9 се отменя.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Предлагаме §21 от законопроекта да се измени, както следва:
§21. Алинея 5 на чл. 57 се изменя така: „(5) Извън случаите по ал.4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §21.

§22. В чл.58 се правят следните изменения и допълнения:
1. Добавя се нова ал.2:
„(2) В случаите, предвидени в специални закони, непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения за лица различни от заявителя“.
2. Досегашната ал.2 става ал.3.
3. Досегашната ал.3 става ал.4.
4. Досегашната ал.4 се отменя.
5. Създава се нова ал.5 със следното съдържание:5. Създава се нова ал.5 със следното съдържание:
„(5) В случаите, предвидени в специални закони, непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения за лица различни от заявителя. В едноседмичен срок от настъпване на мълчаливото съгласие заявителят подава декларация, с която регистрира съдържанието на мълчаливото съгласие пред деловодството на компетентния административен орган като декларира, че не му е съобщен изричен акт в тридневен срок от изтичането на срока за произнасяне на административния орган. Съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, се установява съгласно текста на искането за издаване на административен акт и входящ номер, удостоверяващ постъпването на искането в компетентния административен орган и писмената декларация от заявителя, с която регистрира съдържанието на мълчаливото съгласие пред деловодството на компетентния административен орган и заявява, че не му е съобщен изричен акт в тридневен срок от изтичането на срока за произнасяне на административния орган. Деловодителят на административния орган няма право да откаже приемането на декларацията, че на заявителя не му е съобщен изричен акт в тридневен срок от изтичането на срока за произнасяне на административния орган, и е длъжен да регистрира съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие.”

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Предлагаме следните две алтернативни възможности при формулирането на §22 от законопроекта. Първата възможност е следната:
1. Параграф 22 се изменя така:
§22. В чл.58 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал.2:
„(2) В случаите, предвидени в специални закони, непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения за лица различни от заявителя“.
2. Досегашната ал.2 и 3 стават съответно ал.3 и 4.
3. Досегашната ал.4 се отменя.
4. Създава се ал.5:
„(5) В едноседмичен срок от настъпване на мълчаливото съгласие заявителят подава декларация, с която регистрира съдържанието на мълчаливото съгласие пред деловодството на компетентния административен орган като декларира, че не му е съобщен изричен акт в тридневен срок от изтичането на срока за произнасяне на административния орган. Съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, се установява съгласно текста на искането за издаване на административен акт и входящ номер, удостоверяващ постъпването на искането в компетентния административен орган и писмената декларация от заявителя, с която регистрира съдържанието на мълчаливото съгласие пред деловодството на компетентния административен орган и заявява, че не му е съобщен изричен акт в тридневен срок от изтичането на срока за произнасяне на административния орган. Деловодителят на административния орган няма право да откаже приемането на декларацията, че на заявителя не му е съобщен изричен акт в тридневен срок от изтичането на срока за произнасяне на административния орган, и е длъжен да регистрира съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие.”
5. Създава се ал. 6:
„(6) В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.“.

2. Предлагаме като втора алтернативна възможност §22 да се измени така:
§22. В чл.58 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал.2:
„(2) В случаите, предвидени в специални закони, непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения за лица различни от заявителя“.
2. Досегашната ал.2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
3. Досегашната ал.4 се отменя.
4. Създава се ал.5:
„(5) Съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, се установява от органа по изпълнението, когато този орган е съдебен изпълнител. Когато индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не подлежи на изпълнение от съдебен изпълнител, заявителят е длъжен в едноседмичен срок от настъпването на мълчаливото съгласие да поиска съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие да се установи от съдебен изпълнител от района на административния орган, производството пред който е завършило с мълчаливото съгласие. Наличието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, се установява съгласно текста на искането за издаване на административен акт и входящ номер, удостоверяващ постъпването на искането в компетентния административен орган и писмена декларация от заявителя, че не му е съобщен изричен акт в тридневен срок от изтичането на срока за произнасяне на административния орган. В тридневен срок от установяване на съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие по реда на тази алинея, съдебният изпълнител уведомява за това компетентния административен орган, производството пред който е завършило с мълчаливото съгласие.”.
5. Създава се ал. 6:
„(6) В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 22 , в чл. 58, ал. 5 изречения първо и второ се заличават, а
в изречения четвърто и пето след думите „изричен акт" се добавят
думите „или указания за отстраняване на нередовности в заявлението
за издаване на административен акт".
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 22 в новото съдържание на чл. 58 създаваната нова ал. 5 става ал. 3, като съдържанието й се изменя така:
„(3) Съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, се установява съгласно текста на искането за издаване на административен акт и входящ номер или друг документ, удостоверяващ постъпване на искането в компетентния административен орган.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §22.

§23. В чл.60 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
„(2) Разпореждането за предварително изпълнение се мотивира.”
2. Досегашните разпоредби на ал.2-7 стават ал. 3-8.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §23.

§24. В Чл.61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието на чл. 61 се изменя на „Съобщаване на акта“.
2. В ал.1 се добавя изречение второ: „Незабавно след издаването на акта административният орган го публикува на интернет страницата си“.
3. Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
„(2) Административните актове се съобщават на страните чрез връчване на преписи от тях. Когато страната е посочила електронен адрес или факс, съобщаването се извършва чрез него и се смята за осъществено при удостоверяване с електронен запис за получаването на електронното съобщение в посочената система, независимо дали същото е било прочетено от получателя. Посочената система трябва автоматизирано да генерира и връща потвърждение за получаването на съобщението. Съобщаването е редовно и в случаите когато посоченият електронен адрес или номер на факс са били закрити, ако административният орган не е бил уведомен за промяната“.
4. Досегашната ал.2 става ал.3 и се изменя така:
„(3) Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което може да стане пряко или по телефон. В този случай то се удостоверява с отбелязване, дата и подпис на съответното длъжностно лице“.
5. Досегашната ал.3 става ал.4 и се изменя така:
„(4) Индивидуалният административен акт може да бъде получен на посочен точен адрес, в случай, че е заявено получаване чрез лицензиран пощенски оператор“.
6. Досегашната ал.4 става ал.5 и се изменя така:
„(5) В случай, че съобщаването на акта не може да стане по реда на ал.2-4, то се извършва по другите начини, посочени в чл.23а“.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Предлагаме § 24 от законопроекта да се измени, както следва:
§24. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието на чл. 61 се изменя на „Съобщаване на акта“.
2. Ал.1 се изменя така: „Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.“.
3. Ал.2 се изменя така: „В случай, че съобщаването на акта не може да стане по реда на ал. 1, то се извършва по реда на чл.23а“.
4. Ал. 3 се отменя.
5. Ал. 4 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 24, т. 3 се изменя така:
3. Създава се нова ал. 2:
"(2) Административните актове се съобщават чрез връчване на преписи от тях. Когато страната е посочила електронен адрес или факс, съобщаването може да се извърши чрез него. В този случай съобщаването се смята за осъществено при удостоверяване на получаването му от адресата с изрично обратно съобщение или чрез електронен запис за получаването на електронното съобщение в посочената система, която трябва автоматизирано да генерира и връща потвърждение за получаването на съобщението. Съобщаването е редовно и в случаите, когато посоченият електронен адрес или факс са били закрити и административният орган не е уведомен за това."
2. В т. 4 изменението на ал. 3 се заличава.
3. В т. 5, в ал. 4 след думата „получен" се добавят думите „на мястото, където е заявен, или".
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §24.

§25. В чл.64 след думата „административнопроизводствените” се добавя думата „волеизявления,”, а след думата „действия” се добавят думите „и бездействията”.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 25 се изменя така:
§25. В чл. 64 след думата „административнопроизводствените” се добавя „волеизявления,”, а след думата „действия” се добавя „и бездействия” и се създава изречение второ: „Административнопроизводствено бездействие има, когато административният орган не извърши действие, което е част от производството по издаване на акта.“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 25 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §25.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Създава се нов § 26:
§ 26. Член 68 се изменя така:
„Чл. 68 Доколкото в специален закон не е установено друго, заинтересованите лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт, по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на общия административен акт.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

§26. Чл.74 се изменя така:
„Субсидиарно прилагане
Чл.74. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат (съответно) относимите разпоредби на раздел I (от тази глава)“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §26.

§27. В ал.2 на чл.84 се добавя изречение второ, както следва:
„За заинтересованите лица, на които за образуването на производството не е съобщено, срокът по предходното изречение е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне”.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Предлагаме §27 от законопроекта да се измени, както следва:
§27. В ал.2 на чл.84 отпадат думите „или мълчаливото съгласие“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §27.

§28. В чл.90 се правят следните изменения:
1. Ал.1 се изменя така:
„(1) Индивидуалните административни актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган“.
2. Т.2 на ал.2 се изменя така:
„2. със закон, с разпореждане по чл.60 или с определение по чл.167 е допуснато предварително изпълнение на акта“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §28.

§29. В ал.1 на чл.97 се добавя второ изречение:
„Когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се считат за част от мотивите на административния акт“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §29.

§30. В чл.114 се създава нова ал.8:
„(8) Съобщаването на решението на административния орган на подателя на предложението или сигнала става по реда на чл.61“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §30.

§31. Чл.116 се изменя така:
„Чл.116. Производството по предложение и сигнал приключва или с решение за отказ да се уважат същите, или с изпълнение на съответното положително решение“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §31.

§32. Създава се нов чл.128а със следното съдържание:
„Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд
Чл. 128а. (1) Исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища, могат да се предявяват безсрочно.
(2) Исковете се подават пред съда, чийто съдебен акт се оспорва.
(3) Решението по иска подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 32 се изменя така:
„§32. Създава се нов чл.128а със следното съдържание:
„Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд
Чл. 128а. (1) Исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се предявяват безсрочно.
(2) Исковете се подават пред съда, чийто съдебен акт се оспорва.
(3) Решението по иска подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд. Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §32.

§33. В чл.132, ал.2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Т.1 се изменя така:
„1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите.
2. В т. 2 на ал.2 се добавя изречение второ със следното съдържание:
„Когато тези органи са делегирали правомощията си на длъжностни лица или органи, издадените от тях по делегация административни актове се оспорват пред съответния административен съд;”.
3. В т.3 на ал.2 след думите „Висшия съдебен съвет“ се поставя запетайка и се добавят думите „освен ако в закона е предвидено друго.”
4. Т.4 на ал.2 се отменя.
5. Т.5 на ал.2 се изменя така:
След думата „решения” се добавят думите „на административните съдилища и на Върховния административен съд”.
6. Т.6 на ал.2 се изменя така:
След думата „разпореждания” се добавят думите „на административните съдилища и на Върховния административен съд”.
7. Т.7 на ал.2 се изменя така:
„7. искания за отмяна на влезли в сила съдебни актове по административни дела на административните съдилища и на Върховния административен съд”.
8. Т.8 на ал.2 се отменя.
9. Създава се нова ал.3 със следното съдържание:
„(3) В специален закон само в изключителни случаи пред Върховния административен съд може да се допусне обжалване и на други актове, когато особено важни обстоятелства налагат това”.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В § 33, т. 1 думите „министър-председателя, заместник министър-председателите“ се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 33, т. 1 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §33.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
Създава се § 33а:
„§ 33а. В чл. 133 ал. 1 се изменя така:
„(1) Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, а когато те са в чужбина- от Административния съд–София град. В случаите, когато жалбоподателите са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, делата се разглеждат от административния съд по седалището на органа, издал оспорения административен акт.”
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

§34. В чл.136 се отменя ал. 4.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 34 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §34.

§35. Чл.137 се изменя така:
„Съобщения
Чл.137. (1) Съобщенията за организация, която е била страна в производството по издаване на административния акт, се изпращат на посочения от нея електронен адрес в производството по издаване на административния акт. Ако жалбоподател е организация, която не е участвала в производството по издаване на административния акт, тя е длъжна с жалбата си да посочи актуален електронен адрес за призоваване.
(2) Съобщенията за страна, представлявана от адвокат, се извършват на електронния адрес на адвоката. Всеки адвокат е длъжен да извести чрез електронно съобщение Висшия адвокатски съвет за електронния адрес по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, на който може да бъде призоваван. Съдилищата правят справки за електронния адрес на адвокатите в нарочно създадена за целта Интернет страница на Висшия адвокатски съвет, достъпна само за служебно ползване от съдилищата. Когато адвокат не е изпълнил задължението си да извести Висшия съдебен съвет за електронния си адрес, същият се счита за уведомен за всички процесуални актове и действия по делото.
(3) Страните в производството, извън тези по ал.1 и ал.2, се уведомяват за жалбата по реда на чл.18а.
(4) На страна в производството, на която съобщението не може да бъде връчено по описаните начини, включително и поради това, че е с неизвестен адрес или не е намерена на посочения от нея адрес, в тридневен срок от установяване на тези обстоятелства съобщението се изпраща за публикация и в едноседмичен срок от получаването му се обявява в "Държавен вестник", а също така и се публикува на Интернет страницата на съответния съд, за срок до приключване на производството в съответния съд. В този случай, съобщението се счита за връчено в тридневен срок от датата на извършване на последното от двете посочени действия и това се удостоверява с отбелязване по делото от съответното длъжностно лице.
(5) Когато страни в производството, се представляват от общ пълномощник или представител, съобщаването се извършва чрез него.
(6) Ако се налага да се извършат еднакви съобщения за повече от 10 страни в производството, които нямат общ пълномощник или представител, председателят на състава може да разпореди за следващите процесуални действия съобщаване чрез "Държавен вестник", а също така съобщаването се публикува на Интернет страницата на съответния съд, за срок до приключване на производството в съответния съд. В този случай, съобщението се счита за връчено в тридневен срок от датата на извършване на последното от двете посочени действия и това се удостоверява с отбелязване по делото от съответното длъжностно лице. Разпореждането се съобщава на страните по реда на този кодекс.
(7) На страните, на които е връчено съобщение или призовка по делото, не се изпращат последващи съобщения и призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден.
(8) Всяко съобщение или призовка, всяко искане или жалба, всеки подаден документ, всеки акт на съда и всяко друго правно действие по делото се публикуват в 3-дневен срок от постановяване на съответния съдебен акт или извършване на съответното действие на Интернет страницата на съответния съд по номера на съответното дело. , до което достъп имат страните по делото и техните процесуални представители.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 35 се изменя така:
„§35. Чл.137 се изменя така:
„Съобщения
Чл.137. (1) Съобщенията за организация, която е била страна в производството по издаване на административния акт, се изпращат на посочения от нея електронен адрес в производството по издаване на административния акт. Ако жалбоподател е организация, която не е участвала в производството по издаване на административния акт, тя е длъжна с жалбата си да посочи актуален електронен адрес за призоваване по реда на Закона за съдебната власт. Когато организация е привлечена за участие или е встъпила в съдебното производство, тя е длъжна да посочи електронен адрес по реда на чл.18а.
(2) Съобщенията за страна, представлявана от адвокат, се извършват чрез електронен адрес, отговарящ на изискванията по чл.360е, ал.1, т.7 от Закона за съдебната власт, посочен от адвоката пред Висшия съдебен съвет чрез Единния портал за електронно правосъдие по чл. 360в от Закона за съдебната власт и чрез който може да бъде призоваван. Съдилищата правят справки за електронния адрес на адвокатите в нарочно създадена за целта Интернет страница, която е част от Единния портал за електронно правосъдие по чл. 360в от Закона за съдебната власт, достъпна само за служебно ползване от съдилищата. Съобщенията и призовките се считат връчени по реда на Закона за съдебната власт. Когато адвокат не е изпълнил задължението си да уведоми съда или да извести Висшия съдебен съвет за електронния си адрес, същият се счита за уведомен за всички процесуални актове и действия по делото.
(3) Страните в производството, извън случаите по ал.1 и ал.2, се уведомяват за жалбата по реда на чл.18а.
(4) На страна в производството, на която съобщението не може да бъде връчено по описаните начини, включително и поради това, че е с неизвестен адрес или не е намерена на посочения от нея адрес, независимо от залепването на съобщение и независимо от пускането на съобщение в пощенската кутия, съобщението се изпраща за публикация до Държавен вестник и в едноседмичен срок от получаването му се обявява в неофициалния раздел на "Държавен вестник", с което съобщението се счита за връчено.
(5) Когато страни в производството, се представляват от общ пълномощник или представител, съобщаването се извършва чрез него.
(6) Ако се налага да се извършат еднакви съобщения за повече от 10 страни в производството, които нямат общ пълномощник или представител и нямат предвидените в този кодекс електронни адреси, съдията-докладчик може да разпореди за следващите процесуални действия съобщаване чрез "Държавен вестник", като съобщаването се публикува или на Интернет страницата на съда за срок до приключване на производството пред съда. В този случай, съобщението се счита за връчено в тридневен срок от датата на извършване на последното от двете посочени действия и това се удостоверява с отбелязване по делото от съответното длъжностно лице. Разпореждането се съобщава на страните по реда на този кодекс.
(7) На страните, на които е връчено съобщение или призовка по делото, не се изпращат последващи съобщения и призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден.”
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 137, ал. 1 думите „посочения от нея електронен адрес"
се заменят с „електронен адрес ако е посочила такъв", а думата
„длъжна" се заменя с „може".
2. В чл. 137, ал. 2 се изменя по следния начин:
„(2) На страната могат да бъдат връчвани призовки и съобщения и на посочен от нея електронен адрес, а ако е била представлявана в производството от адвокат - и на електронен адрес, посочен от него. Те се смятат за връчени с постъпването си в посочената информационна система и се удостоверяват с копие от електронния запис за това. При необходимост съдилищата могат да разпореждат връчване на съобщения и на електронен адрес на адвокат, когато такъв не е посочен изрично в производството, и след като направят справка във водени от Висшия адвокатски съвет нарочен регистър или нарочна интернет страница достъпна за служебно ползване от съдилищата."
2.1. Ако предложението по т. 11.2. не се приеме предлагаме в чл. 137, ал. 2 последното изречение да се заличи.
3. В чл. 137, ал. 3 се изменя по следния начин:
„Когато страната не е била призована по реда на ал. 1 или ал. 2 същата се призовава по постоянен или настоящ адрес."
4. В чл. 137, ал. 6 думите „може да разпореди" се заменят с
„разпорежда".
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 35 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §35.

§36. Чл.138 се изменя така:
„Призовки, връчване на съдебни актове и книжа по делото
Чл. 138. (1) Призовките се връчват по реда на чл. 137.
(2) Доколкото не е предвидено друго в този кодекс, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по начините, предвидени в чл. 137, които дават възможност за връчване на акта или съответния документ.
(3) Когато съдебен акт или книжа по делото не могат да бъдат връчени по реда на предходните алинеи, на страната се изпраща съобщение за наличието на съдебния акт или книжа по делото - публикувани на Интернет страницата на съда и/или налични в съда“.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 36 се изменя така:
„§36. Чл.138 се изменя така:
„Призовки, връчване на съдебни актове и книжа по делото
Чл. 138. (1) Призовките се връчват по реда на чл. 137.
(2) Доколкото не е предвидено друго в този кодекс, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по начините, предвидени в чл. 137, които дават възможност за връчване на акта или съответния документ.
(3) Когато съдебен акт или книжа по делото не могат да бъдат връчени по реда на предходните алинеи, на страната се изпраща съобщение за наличието на съдебния акт или книжа по делото в канцеларията и/или в Интернет страницата на съда, ако са публикувани.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 36 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §36.

§37. Създава се нов чл.141а, както следва:
„Отлагане на делото
Чл.141а. При отлагане на делото следващото заседание се насрочва в срок до три месеца.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 37 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 37 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 37 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §37.

§38. В края на ал.2 на чл.149 се добавя изречение второ, както следва: „За заинтересованите лица, на които образуването на производството не е съобщено, срокът по предходното изречение е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне”.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 38 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §38.

§39. Ал.2 на чл.150 се изменя така:
„(2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, включително при искане за възлагане на експертиза да посочи задачата към експертизата, а също и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.“

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 39 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 39 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §39.

§40. Чл.156, ал.1 се изменя така:
„(1) При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен, административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал”.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 40 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §40.

§41. В чл.157, ал. 1 се добавя трето изречение: „Когато двумесечният срок изтича през периода на съдебната ваканция от 15 юли до 1 септември, делото се насрочва за периода от 10 септември до 10 октомври, освен когато настоящият кодекс или специален закон предвижда по-кратки срокове.“

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 41 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §41.

§42. В чл. 158 се правят следните промени:
1. В ал. първа се създава изречение трето: „Съобщения с указания за отстраняване на нередовности, които не са разпоредени от съдия-докладчик или от съдебния състав, който разглежда делото, не произвеждат правно действие.“
2. В края на ал.2 на чл.158, след думите „7 дни“ се добавя следният текст: „и се публикува на интернет страницата на водещия производството орган. В този случай, съобщението се счита за връчено на датата на извършване на последното от двете посочени действия“.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Предлагаме §42 от законопроекта да се измени, както следва:
§42. Алинея първа на чл. 158 се изменя така:
(1) Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, съдията-докладчик ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §42.

§43. В чл.160 се отменя ал. 2.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 43 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 43 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 43 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §43.

§44. Ал.2 на чл.163 се изменя така:
„(2) В 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и е длъжна да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, включително при искане за възлагане на експертиза да посочи задачата към експертизата, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 44 се изменя така:
§44. В чл.163 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и е длъжна да представи всички писмени доказателства, с които разполага, да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, включително при искане за възлагане на експертиза да посочи задачата към експертизата.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Съдът указва на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдът указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране. Определението с указанията по тази алинея и с указанията по чл. 171, ал. 4 се съобщава на страните в срок не по-късно от 7 дни преди първото заседание по делото.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 44 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 44 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §44.

§45. Чл.164 се изменя така:
1. Досегашният текст става ал.1 и в края му се добавят думите „с изключение на случаите по ал.2“.
2. Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
„(2) Административният съд разглежда делото по оспорване на подзаконов нормативен акт и на акт на Българската народна банка в състав от трима съдии”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 45, в ал. 2 думите „на подзаконов нормативен акт и” се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §45.

§46. В чл.168 се създават нови ал. 4, 5, 6, 7 и 8:
„(4) Съществени нарушения на административнопроизводствените правила при всички случаи са:
1. Когато административният орган не е установил по реда и със средствата, предвидени в този кодекс фактите и обстоятелствата от значение за случая;
2. Когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване страната е била лишена от възможността да участва в производството по издаване на индивидуален административен акт.
3. Когато административният орган е издал административния акт след предвиден преклузивен срок.
(5) При проверка на законосъобразността на акта съдът проверява основанията за оспорване по реда на изброяването им в чл.146.
(6) Когато съдът установи нищожност на акта на някое от основанията в чл.146, той прогласява нищожността на акта без да проверява дали са налице следващите основания на чл.146.
(7) Когато съдът установи наличието на съществено процесуално нарушение, той отменя акта и връща делото на административния орган без да проверява следващите основания по чл.146.
(8) В случаите, когато актът е издаден при оперативна самостоятелност и горестоящ административен орган не се е произнесъл по целесъобразността му, съдът отменя акта, ако установи, че нарушението на административнопроизводствените правила е могло да доведе до друго решение в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В §46 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 т. 3 се изменя така:
„3. Когато административният орган е издал административния акт след предвиден в закон преклузивен срок.“
2. Алинея 8 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 46 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §46.

§47. Чл.170 се изменя и допълва така:
1. Създава се нова ал.3:
„(3) Съдът е длъжен да напъти страните за разпределението на доказателствената тежест“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §47.

§48. В чл.171 се създава нова ал.6 със следното съдържание:
„(6) Събирането на доказателства се изчерпва в производството пред първата инстанция, включително и когато административният акт по силата на закон се оспорва пред несъдебна инстанция, чието решение се обжалва само пред касационна съдебна инстанция по реда на този кодекс.”

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 48 се изменя така:
§48. В чл.171 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Съдът е длъжен да даде указания на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им укаже как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Определението с указанията по тази алинея се съобщава на страните в срок не по-късно от 7 дни преди първото заседание по делото.“
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и да предприемат съответните процесуални действия. По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.“
3. Създава се ал. 6:
„(6) Събирането на доказателства се изчерпва в производството пред първата инстанция.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 48 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §48.

§49. Ал.3 и ал.4 на чл.172 се отменят.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 49 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 49 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §49.

§50. В чл.176 се правят следните изменения:
1.В ал.1 се добавя второ изречение със следното съдържание:
„За съда едномесечният срок започва да тече от датата на обявяване на съдебното решение, а за страните - от датата на връчване на съобщението по чл.138“.
2.Ал.2 се изменя по следния начин:
„(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указания за представяне на отговор в едноседмичен срок. Искането се разглежда с призоваване на страните в открито заседание,когато съдът прецени това за необходимо с оглед обстоятелствата по спора.Съдът постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение.”

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 50, т. 2 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 50 се правят следните изменения:
1. в т. 1 създаваното изречение второ се изменя така: „За страните едномесечният срок започва да тече от датата на връчване на съобщението по чл. 138.“
2. т. 2 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §50.

§51. В чл.181 се създава нова ал.4:
„(4) Определението за спиране на действието или на изпълнението на общия административен акт се обнародва в „Държавен вестник“. Определението, с което се отменя определението за спиране на действието или на изпълнението на общия административен акт се оповестява по същия ред“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §51.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Създава се нов § 52:
§ 52. В чл. 184 думите „с изключение на чл. 155” се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

§52. Чл.191 се изменя така:
„Подсъдност и състав на съда
Чл. 191. Оспорванията на подзаконови нормативни актове се разглеждат от съответния административен съд в състав от трима съдии, освен когато в този кодекс или в закон се предвижда оспорване пред Върховния административен съд. Върховният административен съд разглежда делото в състав от трима съдии”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 52 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 52 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §52.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Създава се нов § 53:
§ 53. Създава се чл. 192а:
„Преценка за съответствие
Чл. 192а. Компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

§53. Чл.194 се изменя по следния начин:

„Обнародване на съдебното решение
Чл.194. Влязлото в сила съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.”

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 53 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 53 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §53.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Създава се нов § 54:
§ 54. В чл. 196 след думите „с изключение на“ се добавя „чл. 142, ал. 1,“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

§54. Чл.202 се изменя така:

„Чл.202. По реда на този раздел се обжалват:
1. отказ да се допусне възобновяване по чл.103, ал.3;
2. актът за спиране на производството за издаване на административен акт;
3. отказ да се възобнови спряно административно производство.“
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §54.

§55. Създава се нов чл.204а със следното съдържание:
„Държавна такса
Чл.204а. Държавната такса за гражданите за предявяване на иск по реда на тази глава се определя по реда, по който се определя таксата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 55, чл. 204а се изменя и придобива следната редакция:
„Чл. 204а. За делата по реда на тази глава се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет."
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §55.

§56. В чл.211 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал.1 се изменя така: „Жалбата се подава до касационния съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщаване на решението по реда на чл.138.”
2. В ал.2 думите „Върховния административен съд” се заменят с думите „касационния съд”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 56 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 56 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §56.

§57. В чл.212 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал.1, т.4 се изменя така:
„4. посочване на касационните основания по чл.209 и обосновка за всеки един от конкретните пороци на решението, съставляващи съответното касационно основание”.
2. Ал.2 се изменя така:
„(2) Касационната жалба, с изключение на случаите по Закона за административните нарушения и наказания, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а в случая когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност се прилага удостоверение за юридическа правоспособност.“
3. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Оспорващият е длъжен да представи всички писмени доказателства, с които разполага, и да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, ако такива са допустими в съответното касационно производство.”.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В §57 т. 3 се изменя така:
„ т. 3 Създава се ал. 3:
(3) Ако по силата на този кодекс или по силата на специален закон представянето на писмени доказателства е допустимо в касационното производство, то оспорващият е длъжен да представи всички допустими писмени доказателства, с които разполага.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 57 се правят следните изменения:
1. т. 1 – отпада.
2. т. 2 и 3 стават съответно т. 1 и 2.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §57.

§58. В чл.213, т.3 след думата „дължи” се добавят думите „или молба по чл.227а, ал.2”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §58.

§59. Създава се нов чл. 213а със следното съдържание:
„Отговор на касационната жалба
Чл.213а. (1) След като приеме жалбата или протеста, първоинстанционният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването им може да подаде отговор. За отговора се прилагат съответно изискванията за касационната жалба.
(2) След подаването на отговора или след изтичането на срока по ал. 1 делото се изпраща на съда по касационното производство.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §59.

§60. Създава се чл.213б със следното съдържание:
„Оставяне на жалбата и протеста без движение
Чл.213б. (1) Ако касационната жалба или протестът не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213, председателят на съда по касационното производство или неговите заместници, респективно председателя на отделението с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдията-докладчик процедира по същия начин.
(2) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по алинея 1 председателят на съда по касационното производство или неговите заместници, респективно председателят на отделението с разпореждане оставя жалбата или протестът без разглеждане и прекратява производството по делото. Когато нередовностите се открият в течение на производството съдът процедира по същия начин като постановява определение.
(3) Лицата по алинея втора връщат касационната жалба на първоинстанционния съд и когато е подадена след изтичането на срока за обжалване.
(4) Актът по предходните алинеи може да се обжалва с частна жалба. Определението на съда по жалбата е окончателно.”

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 60 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §60.

§61. В чл.214 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се алинея 2 със следното съдържание: „(2) Оттеглянето или отказът изцяло или отчасти от оспорването не могат да бъдат оттегляни.“
2. Досегашната ал.2 на чл.214 става ал.3.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 61 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §61.

§62. Чл. 215 се изменя и допълва така:
1. Заглавието на чл. 215 се изменя на „Оставяне на жалбата и протеста без разглеждане и прекратяване на касационното производство”
2. Досегашният текст на чл.215 става ал.1.
3. Т.1 на чл.215, ал.1 се допълва, като в края на настоящия текст се поставя запетайка и се добавя фразата „освен в случаите по чл.210, ал.2“.
4. В чл.215, ал.1 се създава се нова т.6 със следното съдържание:
„т.6. са подадени срещу касационно решение.”
5. Създава се нова ал.2 на чл.215 със следното съдържание:
„(2) При наличието на основанията по алинея първа съдът с определение оставя касационната жалба или протеста без разглеждане и прекратява касационното производство.Определението може да се обжалва с частна жалба.”

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 62 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §62.

§63. Чл. 216 се отменя.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 63 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 63 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §63.

§64. Чл. 217 се изменя и допълва така:
1. Алинея 1 се изменя, както следва:
„Чл.217. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на административен съд, когато решението е постановено от районен съд, от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд. Делото се разглежда от петчленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд.“
2. Алинея 2 се изменя, както следва:
„(2) Делото се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът реши друго. При открито заседание делото се разглежда с участието на прокурор. При разглеждане в закрито заседание, прокурорът дава заключение по делото. Когато касационната инстанция е единствената съдебна инстанция, делото се разглежда в открито заседание.“
3. Създава се нова алинея 3:
„(3) Когато по силата на този кодекс или на закон делото се гледа в открито заседание, или когато съдът реши делото да се разглежда в открито заседание, съдията-докладчик насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда. Когато двумесечният срок изтича през периода на съдебната ваканция от 15 юли до 1 септември, делото се насрочва за периода от 10 септември до 10 октомври, освен когато настоящият кодекс или специален закон предвижда по-кратки срокове.“
4. Създава се нова алинея 4: „(4) При отлагане на делото, следващото заседание се насрочва в срок до един месец.”

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 64 т. 1 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 64 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §64.

§65. Чл. 218 се изменя така:
„Предмет на касационната проверка
Чл. 218. (1) Съдът по касационното производство се произнася само по посочените в жалбата или протеста касационни основания.”
(2) За нищожност и допустимост на решението, съдът следи и служебно.”

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 65, в ал. 1 на чл. 218 думите „Съдът по касационното
производство" се заменят с думите „Върховният административен
съд".
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 65 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §65.

§66. Чл.219 се изменя така:
„Чл.219. (1) В касационното производство са допустими само писмени доказателства, с които се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, както и доказателства, свързани с нищожността или недопустимостта на обжалваното съдебно решение.”
(2) Недопустимо е писмено доказателство:
1. което не е било приложено към касационната жалба съгласно чл.212, ал.3; или
2. за което в касационната жалба липсва пояснение какво се установява с него.
3. което не е свързано с посочените касационни основания.”

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 66 се изменя така:
§66. Чл.219 се изменя така:
„Чл.219. (1) В касационното производство сe допускат само писмени доказателства, с които се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, новооткрити или нововъзникнали обстоятелства след разглеждане на делото пред първата инстанция, както и доказателства за установяване на нищожността или недопустимостта на обжалваното съдебно решение. Когато по реда на тази глава се разглеждат жалби срещу решения на несъдебен орган, който се е произнесъл по жалба срещу административен акт по силата на закон, се допускат писмени доказателства за установяване на касационните основания.“
(2) Не се допуска писмено доказателство:
1. което не е било приложено към касационната жалба съгласно чл.212, ал.3;
2. за което в касационната жалба липсва пояснение какво се установява с него;
3. което не е свързано с посочените касационни основания.”
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 66 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §66.

§67. В чл.220 думите „Върховният административен” се заменят с думите „съдът по касационното производство”

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 67 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 67 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §67.

§68. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
„(1) Съдът по касационното производство се произнася с решение в едномесечен срок, от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Когато съдът по касационното производство разглежда делото в закрито заседание, той се произнася с решение в шестмесечен срок от образуване на делото ”
2. В ал. 2, 3,4 и ал. 5 думите „Върховният административен съд” се заменят с думите „съдът по касационното производство”,
3. В ал. 6 думите „Върховния административен съд” се заменят с думите „съдът по касационното производство.”

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В §68, т. 2 относно ал. 2 се създава изречение второ: „Когато съдът по касационното производство остави в сила решението, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 68, в т. 1, в ал. 1 на чл. 221 думите „Съдът по касационното
производство" се заменят с думите „Върховният административен
съд".
Точки 2 и 3 се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 68 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §68.

§69. Чл. 222 се изменя така:
1. В заглавието думите „Върховният административен съд” се заменят с думите „касационният съд”.
2. В ал. 1 и 2 думите „Върховният административен съд” се заменят с думите „касационният съд”.
3. Ал.2, т.2 се изменя така:
„2. трябва да се установят факти от значение за делото, чието събиране не е допустимо в касационното производство ”.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В §69 т. 3 се изменя така:
„2. трябва да се установят факти от значение за делото, за които не е допустимо събирането на доказателства в касационното производство.”.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 69 точки 1 и 2 се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 69 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §69.

§70. В чл.224 думите „Върховния административен съд“ се заменят с „касационния съд“.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 70 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 70 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §70.

§71. В чл.225 думите „Върховния административен съд” се заменят с „касационния съд”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 71 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 71 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §71.

§72. В чл.226, ал.3 думите „Върховния административен съд” се заменят с „касационния съд”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 72 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 72 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §72.

§73. В чл.227 се правят следните изменения и допълнения:
1. В досегашното заглавие думите „Върховния административен съд” се заменят с думите „касационния съд”.
2. В ал.1 и 2 думите „Върховният административен съд” се заменят с думите „касационният съд”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 73 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 73 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §73.

§74. Създава се нов чл.227а със следното съдържание:
„Такси в касационното производство
Чл.227а (1) Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 90 лв. за гражданите, за едноличните търговци, за държавните и общинските органи и за други овластени със закон за това органи или организации и в размер на 450 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена в процент от интереса. Когато няколко граждани или еднолични търговци подават обща касационна жалба, таксата е в размер на таксата за един гражданин. Когато няколко организации, общини или няколко държавни органа подават обща касационна жалба, таксата е в размер на таксата за една организация. Когато няколко граждани или еднолични търговци и организации подават обща касационна жалба, таксата е в размер на таксата за една организация.
(2) Държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други относими обстоятелства.
(3) Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и на други овластени със закон за това органи или организации е пропорционална и е в размер 1 на сто от материалния интерес, но не повече от 3 400 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. - таксата е в размер 9 000 лв.
(4) Независимо дали по делото има определяем материален интерес
или не таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и социално осигуряване са 30 лв. за гражданите и за едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните органи и общините.
(5) Разпоредбите на настоящия член не се прилагат в касационното производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Предлагаме следните две алтернативни възможности при формулирането на §74. Първата възможност е следната:
1. Параграф 74 се изменя така:
§74. Създава се чл.227а:
„Такси в касационното производство
Чл.227а (1) Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, за едноличните търговци, за държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса. Когато няколко граждани или еднолични търговци подават обща касационна жалба, таксата е в размер на таксата за един гражданин. Когато няколко организации, общини или няколко държавни органа подават обща касационна жалба, таксата е в размер на таксата за една организация. Когато няколко граждани или еднолични търговци и организации подават обща касационна жалба, таксата е в размер на таксата за една организация.
(2) Държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други относими обстоятелства.
(3) Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1 700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. - таксата е в размер 4 500 лв.
(4) Независимо дали по делото има определяем материален интерес
или не, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и социално осигуряване са 30 лв. за гражданите и за едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги.
(5) Разпоредбите на настоящия член не се прилагат в касационното производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“

2. Предлагаме като втора алтернативна възможност § 74 се изменя така:
§74. Създава се чл.227а:
„Такси в касационното производство
Чл.227а (1) Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите и за едноличните търговци и в размер на 370 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса. Когато няколко граждани или еднолични търговци подават обща касационна жалба, таксата е в размер на таксата за един гражданин. Когато няколко организации, общини или няколко държавни органа подават обща касационна жалба, таксата е в размер на таксата за една организация. Когато няколко граждани или еднолични търговци и организации подават обща касационна жалба, таксата е в размер на таксата за една организация.
(2) Държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други относими обстоятелства.
(3) Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1 700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. - таксата е в размер 4 500 лв.
(4) Независимо дали по делото има определяем материален интерес
или не, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и социално осигуряване са 30 лв. за гражданите и за едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги.
(5) Разпоредбите на настоящия член не се прилагат в касационното производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.


Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
Правим следните предложения относно § 74 при условието на
евентуалност :
1. § 74 се заличава.
2. Ако предложението по 1. не се приеме предлагаме следните изменения и допълнения в § 74 :
2.1. В чл. 227а, ал. 1 числото „90" се заменя с „30", числото „450" се заменя със „150", а изречение второ се заличава.
2.2. Ако предложението по 2.1 не се приеме предлагаме в чл. 227а, ал. 1 числото „90" да се замени с „50", числото „450" да се замени с „230", а изречение второ се заличава.
2.3. В чл. 227а, ал. 3 се заличава.
2.4. Ако предложението по 2.4 не се приеме предлагаме в чл. 227а, ал. 3 числото „3 400" да се замени с „1 200", а числото „9 000" да се замени с „3 000".
2.5. Ако предложението по 2.4 не се приеме предлагаме в чл. 227а, ал. 3 числото „3 400" да се замени с „1 700", а числото „9 000" да се замени с „4 500".
2.6. В чл. 227а, ал. 4 числото „200" се заменя със „70".
2.7. Ако предложението по 2.6 не се приеме предлагаме в чл.
227а, ал. 4 числото „200" да се замени със „100".
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 74 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §74.

§75. В чл.229, ал.2 думите „освен ако производството е за отмяна на влязъл в сила съдебен акт” се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §75.

§76. Чл. 231 се изменя така:
„Съдържание на частната жалба
Чл. 231. По отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, чл.213 и чл. 213б.”
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §76.

§77. В чл.235, ал.2 след думите „на съда” се добавя израза „е окончателно и”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §77.

§78. Създава се нов чл.235а:
„235а. За производства по частни жалби, направени в касационното производство или в производство по отмяна, се събира такса в размер 10 на сто от дължимата такса в съответно в касационното произвопо или в производството по отмяна, но не по-малко от 30 лв. Не се дължат такси за производства по частни жалби по дела за пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и социално осигуряване.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 78 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 78 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §78.

§79. В чл.236 накрая се добавят думите: „с изключение на чл.227а”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §79.

§80. Чл. 237 се изменя и допълва така:
1. Ал. 2 и 3 се изменят по следния начин:
„(2) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от друг петчленен състав на същия съд.
(3) Не подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни актове, постановени от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд в производство по отмяна.”
2. Създава се нова ал.4 на чл.237 със следното съдържание:
„(4) Не подлежат на отмяна решенията, постановени по оспорване на общ или подзаконов нормативен акт”.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 80 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §80.

§81. В чл.239 се създава нова т. 7 със следното съдържание:
„7. Когато противоречи на решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския Съюз, с което се тълкува разпоредба от правото на Европейския съюз или акт на органите на Европейския съюз, приложена от националния съд.”


Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 81 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §81.

§82. Чл.240 се изменя, както следва:
„Чл.240. (1) Искането за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:
1. в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл.239, т.1, но не по-късно от шест месеца от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска;
2. на узнаване на решението или присъдата, но не по-късно от шест месеца от влизането на решението или присъдата в сила - в случаите по чл.239, т.2;
3. на узнаване на решението или на акта за отмяна, но не по-късно от шест месеца от влизането на решението или на акта за отмяна в сила - в случаите по чл.239, т.3;
4. на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл.239, т.4;
5. на съобщаването на решението - в случаите по чл.239, т.6.
6. на постановяване на решението на Съда на Европейския съюз – в случаите по чл.239, т. 7.
(2) Сроковете по предходната алинея започват да текат от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, ако основанието за отмяна е възникнало, или е било узнато, преди този момент.
(3) В случаите на чл.239, т.5 и чл.246, ал.1 искането за отмяна се подава в шестмесечен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска”.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 82 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §82.

§83. В чл.241 след думите „чл. 212”, запетаята и „ал.1” се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §83.

§84. В чл. 242 се правят следните изменения:

1. В ал.1, изречение 2, след думите „чл.241” се добавя израза „се прилагат разпоредбите на чл.213б” като думите „то се оставя без движение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок” се заличават.
2. Създават се нова алинея 2 със следното съдържание:
„(2) По реда на алинея първа се оставя без разглеждане и всяко последвало искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл.237, ал.1, а образуваното производство се прекратява, когато съдът се е произнесъл на същото правно основание по чл.239.
3. Създава се нова алинея 3 със следното съдържание:
„(3) Искането за отмяна се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а в случая когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност се прилага удостоверение за юридическа правоспособност.“

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 84 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §84.

§85. Създава се нов чл.242а със следното съдържание:
„Такси в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове

Чл.242а. (1) Искателят внася предварително държавна такса в размер на 90 лв. за гражданите, за едноличните търговци, за държавните и общинските органи и за други овластени със закон за това органи или организации и в размер на 450 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена в процент от интереса. Когато няколко граждани или еднолични търговци подават общо касационна жалба, таксата е в размер на таксата за един гражданин. Когато няколко организации, общини или няколко държавни органа подават общо искане за отмяна, таксата е в размер на таксата за една организация. Когато няколко граждани или еднолични търговци и организации подават общо искане за отмяна, таксата е в размер на таксата за една организация.
(2) Държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други относими обстоятелства.
(3) Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и на други овластени със закон за това органи или организации е пропорционална и е в размер 1 на сто от материалния интерес, но не повече от 3 400 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. - таксата е в размер 9 000 лв.
(4) Независимо дали по делото има определяем материален интерес или не таксите при искане за отмяна по дела за пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и социално осигуряване са 30 лв. за гражданите и за едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните органи и общините.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Предлагаме следните две алтернативни възможности при формулирането на §85. Първата възможност е следната:
1. Параграф 85 се изменя така:
§85. Създава се чл.242а:
„Такси в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове
Чл.242а. (1) Искателят внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, за едноличните търговци, за държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса. Когато няколко граждани или еднолични търговци подават общо искане за отмяна, таксата е в размер на таксата за един гражданин. Когато няколко организации, общини или няколко държавни органа подават общо искане за отмяна, таксата е в размер на таксата за една организация. Когато няколко граждани или еднолични търговци и организации подават общо искане за отмяна, таксата е в размер на таксата за една организация.
(2) Държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други относими обстоятелства.
(3) Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1 700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. - таксата е в размер 4 500 лв.
(4) Независимо дали по делото има определяем материален интерес или не, таксите при искане за отмяна по дела за пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и социално осигуряване са 30 лв. за гражданите и за едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги.“

2. Предлагаме като втора алтернативна възможност §85 се изменя така:
§85. Създава се чл.242а:
„Такси в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове
Чл.242а. (1) Искателят внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите и за едноличните търговци и в размер на 370 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса. Когато няколко граждани или еднолични търговци подават общо искане за отмяна, таксата е в размер на таксата за един гражданин. Когато няколко организации, общини или няколко държавни органа подават общо искане за отмяна, таксата е в размер на таксата за една организация. Когато няколко граждани или еднолични търговци и организации подават общо искане за отмяна, таксата е в размер на таксата за една организация.
(2) Държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други относими обстоятелства.
(3) Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1 700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. - таксата е в размер 4 500 лв.
(4) Независимо дали по делото има определяем материален интерес или не, таксите при искане за отмяна по дела за пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и социално осигуряване са 30 лв. за гражданите и за едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
Правим следните предложения относно § 85 при условието на
евентуалност :
1. § 85 се заличава.
2. Ако предложението по 30.1. не се приеме предлагаме следните
изменения и допълнения в § 85 :
2.1. В чл. 242а, ал. 1 числото „90" се заменя с „30", числото „450" се заменя със „150", а изречение второ се заличава.
2.2. Ако предложението по 2.1. не се приеме предлагаме в чл. 242а, ал. 1 числото „90" да се замени с „50", числото „450" да се замени със „230", а изречение второ се заличава.
2.3. В чл. 242а, ал. 3 се заличава.
2.4. Ако предложението по 2.3. не се приеме предлагаме в чл. 242а, ал. 3 числото „3 400" да се замени с „1 200", а числото „9 000" да се замени с „3 000".
2.5. Ако предложението по 2.4. не се приеме предлагаме в чл. 242а, ал. 3 числото „3 400" да се замени с „1 700", а числото „9 000" да се замени с „4 500".
2.6. В чл. 227а, ал. 4 числото „200" се заменя със „70".
2.7. Ако предложението по 2.6. не се приеме предлагаме в чл. 242а, ал. 4 числото „200" да се замени със „100".
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ 85 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §85.

§86. Чл.243 се изменя по следния начин:
„Разглеждане на искането
Чл.243. Искането за отмяна,ако е допустимо, се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от административен съд, и от петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд.”
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §86.

§87. В чл.244 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите „Върховният административен съд” се заменят със „Съдът”.
2.В ал.3 след думата „обжалване” се добавя израза „и отмяна”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §87.

§88. В чл. 245 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал.2 след думите „подлежат на отмяна от” се добавя изразът „друг петчленен състав ” като изразът „седемчленен състав”, се заличава.
2.В алинея 3 изразът „от седемчленен” се заменя с израза „от тричленен или петчленен”, като след израза „на Върховния административен съд” точката се заменя със запетая и се добавя „постановени в производство по отмяна.”
3.Създава се нова ал.4 със следното съдържание:
„(4) Не подлежат на отмяна решенията, постановени по оспорване на общ или подзаконов нормативен акт”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §88.

§89. В чл.248, ал.1 думите „Върховният административен съд” се заменят със „съдът”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §89.

§90. Чл.256 се изменя така:
„Предмет и ред за оспорване
Чл.256. (1) Когато административен орган пряко по силата на закон е задължен да извърши фактическо действие, всеки заинтересован гражданин или организация може да поиска извършването на действието.
(2) В случай, че административният орган не извърши действието по ал.1 в 14-дневен срок от искането, заинтересования гражданин или организация може да оспори бездействието без ограничение във времето, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
(3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 90 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §90.

§91. Чл.257 се отменя.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 91 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §91.

§92. Чл.268, т.1 се изменя така:
„1. индивидуални административни актове, включително изразените чрез мълчаливо съгласие, или общи административни актове;”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §92.

§93. В чл.273 след думата „глоба” се добавят думите „по чл.305 от този кодекс.”
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §93.

§94. Създава се нов чл.273а:
„Съобщения
Чл.273а. (1) Съобщенията се извършват по реда на чл.23а.
(2) Писмените и подлежащи на съобщаване актове на органа по изпълнението се връчват по реда на чл.61, ал.2 и ал.4 и се публикуват на Интернет страницата на органа по изпълнението“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §94.

§95. Чл.274, ал.1 се изменя така:
1. Ал.1 се изменя така:
„(1) Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или друг орган, посочени в изпълнителното основание, или в постановлението по чл.271а, ал.2, или техните правоприемници”.
2. Ал.2 се изменя така:
„(2) Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или в постановлението по чл.271а, ал.2, или техните правоприемници”.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 95 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 95 думите „или в постановлението по чл. 271а, ал. 2" се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §95.

§96. В чл.279, ал.1 се добавя изречение второ, както следва: „Когато изпълнението е насочено срещу административен орган, съдебният изпълнител може да наложи обезпечителни мерки и на други органи при условията на предходното изречение”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §96.

§97. Създава се нова ал.4 на чл.293:
„(4) Подаването на иска не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаване на спора, ако то би могло да причини на ищеца значителна и трудно поправима вреда“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §97.

§98. Ал.4 на чл.297 се изменя така:
„(4) Подаването на жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаване на спора, ако то би могло да причини на оспорващия значителна и трудно поправима вреда. Определението за спиране не подлежи на обжалване“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §98.

§99. Чл.302 се изменя така:
1. Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
„(2) В 3-дневен срок от влизането в сила на съдебен акт, с който се установява наличието на мълчалив отказ, административният съд или Върховният административен съд чрез овластено от председателя длъжностно лице от състава на служителите на съда изпраща копие от съдебния акт на съответното длъжностно лице, издаващо актовете за установяване на нарушенията по чл.307, ал.1“.
2. Досегашната ал.2 става ал.3.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §99.

§100. Създава се нов чл. 302а със следното съдържание:
„Наказания за неизпълнение на задължения във връзка с мълчалив отказ или мълчаливо съгласие
Чл.302а. (1) Овластеното от председателя на съответния съд длъжностно лице, което не изпълни задължението по чл.302, ал.2, се наказва с глоба от 100 до 500лв.
(2) При повторно нарушение имуществената санкция е в размер, трикратен спрямо максималния размер на санкцията по ал.1.
(3) В случаите на нарушения по настоящия член актове за установяването им не се съставят.
(4) Наказанията се налагат от овластен за това член на Висшия съдебен съвет с наказателно постановление.
(5) Издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания“.


Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В §100 се правят следните изменения:
1. Предлагаме думите „имуществената санкция“ и „санкция“ в чл. 2 на чл. 302а, нов – предложен с 100 от законопроекта, да се заменят с думата „глобата“.
2. Предлагаме ал. 5 на чл. 302а, нов – предложен с 100 от законопроекта, да се измени както следва: „(5) Доколкото в настоящия кодекс няма изрични правила, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §100.

§101. Чл.307се изменя така:
„(1) Министерският съвет с наредба определя длъжностните лица, които издават актовете и наказателните постановления в случаите по чл.302, 303 и 305 за нарушения, допуснати от всички административни органи.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Всеки председател на административен съд, а също и председателят на Върховния административен съд определят длъжностно лице от състава на служителите на съда, което изпраща на органа по ал.1 всички влезли в сила съдебни актове, с които се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от административния орган в производствата по издаване на административни актове.”
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §101.

§102. Създава се нова т.6 в §1 от Допълнителните разпоредби:
„6. Поемане на разноски от административния орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административния орган“.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В §102 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 на §1 от Допълнителните разпоредби след думите „овластен въз основа на закон“ добавя „включително лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги“.
2. В §1 от Допълнителните разпоредби се създава се т. 7:
„7. Състезателно административно производство е административно производство пред административен орган, в което участва повече от една страна и завършва с акт, с който участниците се класират или се извършва конкурентен избор и един от участниците се определя за класиран или избран на първо място участник в производството.“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §102.

Преходни и Заключителни разпоредби

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за подразделението на закона.

§103. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (Обн. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.73 от 5 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.14 от 15 Февруари 2011г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., доп. ДВ. бр.26 от 30 Март 2012г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. ДВ. бр.99 от 14 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.52 от 14 Юни 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., изм. ДВ. бр.106 от 10 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 4 Март 2014г., доп. ДВ. бр.40 от 13 Май 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.60 от 7 Август 2015г., изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 4 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., доп. ДВ. бр.42 от 3 Юни 2016г., ., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016г., доп. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.156, ал.1 думите „местонахождението му” се заменят с думите „постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”.
2. В чл.160, ал.6 се добавя изречение второ: „Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания до 900 лв., когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и до 5 000 лв., когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.”
3. В чл.161 се правят следните изменения и допълнения:
а) В досегашното заглавие след думата „Разноски” се добавят думите „и държавни такси”.
б) Създава се ал.4 със следното съдържание:
„(4) Държавна такса за касационно обжалване се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс върху определяем материален интерес в размер на установеното с ревизионния акт публично вземане.“

Предложение от нар. пр. Менда Стоянова, Диана Йорданова и Евгения Ангелова:
§103 да се отмени.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Предлагаме следните две алтернативни възможности при формулирането на §103. Първата възможност е следната:
1. Параграф 103 се изменя така:
§103. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г. и бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.156, ал.1 думите „местонахождението му” се заменят с думите „постоянния адрес или седалището на жалбоподателя” и се добавя изречение второ, както следва: „Когато е издаден срещу повече от едно ревизирано лице, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му.“
2. В чл.160, ал.6 се добавя изречение второ: „Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4 000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.”
3. В чл.161 се правят следните изменения и допълнения:
а) В досегашното заглавие след думата „Разноски” се добавят думите „и държавни такси”.
б) Създава се ал.4 със следното съдържание:
„(4) Държавна такса за касационно обжалване се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс върху определяем материален интерес в размер на установеното с ревизионния акт публично вземане.“

2. Предлагаме като втора алтернативна възможност §103 се изменя така:
§103. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г. и бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.160, ал.6 се добавя изречение второ: „Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4 000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.”
2. В чл.161 се правят следните изменения и допълнения:
а) В досегашното заглавие след думата „Разноски” се добавят думите „и държавни такси”.
б) Създава се ал.4 със следното съдържание:
„(4) Държавна такса за касационно обжалване се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс върху определяем материален интерес в размер на установеното с ревизионния акт публично вземане.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
Правим следните предложения относно § 103 при условието на евентуалност;
1. В § 103, т. 2 се заличава.
2. Ако предложението по 1. не се приеме предлагаме следните изменения и допълнения в § 103, т. 2 :
2.1. В чл. 160, ал. 6 от ДОПК числото „900" се заменя с „300", а числото „5 000" се заменя с „1 700".
2.2. Ако предложението по 2.1. не се приеме предлагаме в чл. 160, ал. 6 от ДОПК числото „900" да се замени с „450", а числото „5 000" да се замени с „2 500".
3. Точка 3 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. създава се нова т. 1:
„1. В чл. 41, ал. 3 думите „местонахождението на териториалната дирекция“ се заменят с „местоизвършване на действията“;
2. т. 1 – 3 стават съответно т. 2 – 4.
3. създават се т. 5, 6 и 7:
„5. В чл. 187, ал. 1, т. 1 думите „местонахождението на органа по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2“ се заменят с „постоянния адрес или седалището на длъжника“.“
„6. В чл. 197, ал. 2 думите „местонахождението на териториалната дирекция, чиито орган го е издал“ се заменят с „постоянния адрес или седалището на жалбоподателя“.“
„7. В чл. 268, ал. 1 думите „местонахождението на компетентната териториална дирекция“ се заменят с „постоянния адрес или седалището на длъжника“.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §103.

§104. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (Обн. ДВ. бр.63 от 28 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 12 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.87 от 5 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.26 от 29 Март 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.24 думите “пред Върховния административен съд” се заменят с думите “по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл.152 думите “пред Върховния административен съд” се заличават.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §104.
§105. В Закона за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 16 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г., изм. ДВ. бр.89 от 12 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.33 от 26 Април 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 24 Април 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.59 от 3 Август 2012г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2017г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 122, ал.1 в основния текст след думите „Министърът на околната среда и водите“ се добавят думите „или оправомощено от него длъжностно лице“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §105.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Създава се нов § 106:
§ 106. В Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 11 и 21 от 2012 г., бр. 16, 66, 68 и 108 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 22 от 2015 г. и бр. 103 от 2016 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 34 се правят следните изменения:
а) Текстът на чл. 34 става алинея 1.
б) Създава се ал. 2:
„(2) Предложението на министъра на правосъдието до президента на Република България по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
2. Създава се нова алинея 4 на чл. 35, както следва: „Непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 представлява мълчалив отказ и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

§ 106. В Закона за виното и спиртните напитки (Обн. ДВ. бр.45 от 15 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.26 от 21 Март 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. ДВ. бр.57 от 22 Юли 2016г., изм. ДВ. бр.61 от 5 Август 2016г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г.) се правят следните изменения:
1. В чл.161, ал.1 след думите „министърът на икономиката“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §106.

§107. В Закона за горите (Обн. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 28 Март 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.61 от 25 Юли 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.36.ал.7 след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
2. В чл.38, ал.17 след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
3. В чл.55, ал.1, т.1 след думите „министъра на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
4. В чл.62, ал.1, т.1 след думите „министъра на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
5. В чл.70, ал.1, т.1 след думите „министъра на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
6. В чл.75, ал.1, т.1 след думите „министъра на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
7. В чл.253, ал.1, след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В § 107 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §107.

§ 108. В Закона за държавния служител (Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2000г., изм. ДВ. бр.25 от 16 Март 2001г., изм. ДВ. бр.99 от 20 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.46 от 18 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.77 от 1 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.91 от 19 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.18 от 1 Март 2011г., изм. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 2012г., изм. ДВ. бр.20 от 9 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 31 Март 2015г., доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.38 от 20 Май 2016г. ., изм. и доп. ДВ. бр.57 от 22 Юли 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.2, ал.1 думата „административен” се заличава.
2. В чл.9, ал.1 думите „административен акт” се заменят с думите „акт за назначаване” и се добавя изречение второ: „За издаване и обжалване на акта за назначаване се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, доколкото в закон не е предвидено друго.”
3. В чл.11, ал.1 думите „Административният акт” се заменят с думата „Актът”.
4. В чл.13, ал.2 думата „административен” се заличава.
5. Създава се нов чл. 30а:
„Делегиране
Чл. 30а. (1) Министър-председателят като орган по назначаването на държавните служители в администрацията на Министерския съвет оправомощава главния секретар на Министерския съвет да издава актове за назначаване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители в администрацията на Министерския съвет.
(2) Министърът като орган по назначаването на държавните служители в министерството оправомощава заместник-министър или главният секретар на министерството да издава актове за назначаване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители в министерството.“
6. В чл.108, ал.1 думите „административен акт” се заменят с думите „акт за прекратяване” и се добавя изречение трето:„За издаване и обжалване на акта за прекратяване се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, доколкото в закон не е предвидено друго.”
7. В чл.122, ал.1 думата „заповедта” се заменя с думата „актът” и думите „административния акт” се заменят с думите „решението на органа по назначаването”.
8. Чл.124, ал.1 се изменя така: „(1) Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл.90, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 не подлежи на касационно обжалване.“

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 108 т. 5 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §108.
§109. В Закона за здравето (Обн. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.46 от 3 Юни 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.85 от 25 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.71 от 1 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.75 от 12 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 12 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.95 от 20 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.101 от 18 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 1 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.42 от 4 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.50 от 2 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.45 от 14 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.101 от 18 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., доп. ДВ. бр.99 от 15 Ноември 2013г., изм. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.106 от 10 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.9 от 3 Февруари 2015г., доп. ДВ. бр.72 от 18 Септември 2015г., доп. ДВ. бр.80 от 16 Октомври 2015г., доп. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.17 от 1 Март 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 5 Април 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.192
а) в ал.3 след думите „министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“;
б) в ал.4 след думите „министъра на вътрешните работи“ се добавят думите „или оправомощения от него заместник-министър“;
2. В чл.193, ал.1 след думите „министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощения от него заместник-министър“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §109.

§110. В Закона за електронните съобщения (Обн. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.17 от 6 Март 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.37 от 19 Май 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.45 от 16 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.89 от 10 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.17 от 2 Март 2010г., изм. ДВ. бр.27 от 9 Април 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., доп. ДВ. бр.28 от 19 Март 2013г., изм. ДВ. бр.52 от 14 Юни 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., доп. ДВ. бр.11 от 7 Февруари 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.61 от 25 Юли 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 31 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.29 от 21 Април 2015г., изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.35, ал.2 думите „пред Върховния административен съд” се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §110.

§111. В Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.49 от 19 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.20 от 28 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.59 от 5 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 6 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.35 от 15 Май 2015г., доп. ДВ. бр.48 от 27 Юни 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 3 Юни 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.59, ал.6 думите “ Върховния административен съд” се заменят с думата “съда”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §111.

§112. В Закона за железопътния транспорт (Обн. ДВ. бр.97 от 28 Ноември 2000г., изм. ДВ. бр.47 от 10 Май 2002г., изм. ДВ. бр.96 от 11 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 5 Май 2006г., изм. ДВ. бр.62 от 1 Август 2006г., изм. ДВ. бр.92 от 14 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.22 от 24 Март 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.81 от 13 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.87 от 5 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. ДВ. бр.17 от 6 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.47 от 26 Юни 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 11 Март 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.44 думите “пред Върховния административен съд” се заменят с думите “по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл.115б, ал.9 думите “пред Върховния административен съд” се заменят с думите “по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §112.

§113. В Закона за животновъдството (Обн. ДВ. бр.65 от 8 Август 2000г., изм. ДВ. бр.18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.96 от 28 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.26 от 6 Април 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.59 от 3 Август 2012г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г.) се правят следните изменения:
1. В чл.15а, ал.7 думите „пред Върховния административен съд” се заличават.
2. В чл.29б, ал.1 след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник- министър“.
3. В чл.30, ал.2 думите „пред Върховния административен съд” се заличават.
4. В чл.32а се правят следните изменения:
а) В ал.3 след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“;
б) В ал.4 думите „пред Върховния административен съд” се заличават.


Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В § 113 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §113.

§114. Закон за запасите от нефт и нефтопродукти (Обн. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г.)
1. В чл.57, ал.4 думите „пред Върховния административен съд” се заменят с думите “по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §114.

§115. В Закона за защита на класифицираната информация (Обн. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., попр. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2003г., изм. ДВ. бр.31 от 4 Април 2003г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., доп. ДВ. бр.55 от 25 Юни 2004г., доп. ДВ. бр.89 от 12 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.95 от 20 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 2011г., изм. ДВ. бр.48 от 24 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.80 от 14 Октомври 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2012г., доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 14 Юни 2013г., изм. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., изм. ДВ. бр.49 от 13 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 8 Април 2016г., изм. ДВ. бр.49 от 28 Юни 2016г., доп. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 13 Септември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.33, ал.5 думите “пред Върховния административен съд” се заменят с думите “по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §115.

§116. В Закона за защита на личните данни (Обн. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.93 от 19 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.91 от 10 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.81 от 18 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В §3, ал.3 думите “пред Върховния административен съд” се заменят с думите “по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В §3, ал.4 думите „решението на Върховния административен съд” се заменят с думите „съдебното решение”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §116.

§117. В Закона за защита на конкуренцията (Обн. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.73 от 20 Септември 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.64 се правят следните изменения и допълнения:
а) Ал.1 се изменя така:
„(1) Решенията на комисията, ако в закона не е предвидено друго, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административен съд София – град от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес. Решенията се обжалват в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а за третите лица - от публикуването им в електронния регистър на комисията. Решенията на Административен съд София – град подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд”.
б) Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
„(2) Страните заплащат и държавна такса за касационно обжалване на решенията на Административен съд София – град в размер на един процент върху размера на наложената от Комисията за защита на конкуренцията глоба или имуществена санкция, но не повече от 8 000 лв.”
в) Досегашната разпоредба на ал.2 става ал.3 и се изменя така:
„(3) Определенията на комисията, за които това е предвидено, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност от страните в производството по реда за обжалване на решенията на комисията. Определенията се обжалват в 7-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
2. Чл.97, ал.2 се изменя така:
„(2) Временната мярка по ал.1 се прилага с определение, което подлежи на незабавно изпълнение. Временната мярка се прилага до приемане на решението на комисията по същество. Определението може да се обжалва по реда на чл.64, ал.3. Жалбата не спира изпълнението на определението, освен ако съдът разпореди друго”.
3. Чл.99, ал.2 се изменя така:
„(2) Имуществените санкции и глобите по закона се налагат с решение на комисията, което подлежи на обжалване по реда на чл.64, ал.1”.
4. Чл.104, ал.4 се изменя така:
„(4) Влязлото в сила съдебно решение, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали решението на комисията е валидно и законосъобразно. Обвързваща сила за гражданския съд като валидно и законосъобразно има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. В тези случаи правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на съдебното решение или на решението на комисията”.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Предлагаме §117 от законопроекта да се измени, както следва:
В Закона за защита на конкуренцията (обн. ДВ. бр.102 от 2008г., изм. и доп. бр.42 от 2009г., бр.54 и 97 от 2010г., бр.73 от 2011г., бр. 38 от 2012г., бр.15 от 2013г., бр. 56 от 2015г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.64 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинея 1 се изменя така:
„(1) Решенията на Комисията, ако в закона не е предвидено друго, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административен съд София – град от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес. Решенията се обжалват в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а за третите лица - от публикуването им в електронния регистър на Комисията. Решенията на Административен съд София – град подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд”.
б) Създава се нова ал.2:
„(2) Страните заплащат държавна такса за касационно обжалване на решенията на Административен съд София – град по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случай на решения, постановени по уведомление за разрешаване на концентрация, държавната такса за касационно обжалване се определя върху материален интерес в размер на общия оборот за предходната година на участниците в концентрацията. В случай на решения за налагане на имуществени санкции, периодични санкции и/или глоби, държавната такса за касационно обжалване не се определя върху материален интерес.”
в) Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Определенията на Комисията, за които това е предвидено, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност от страните в производството по реда за обжалване на решенията на Комисията. Определенията се обжалват в 7-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 69 се правят следните изменения:
а) Алинея 1 се изменя така:
„(1) За производствата по закона се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси пред Комисията за защита на конкуренцията за производствата по закона се утвърждават от Министерския съвет.“
б) Алинея 2 се изменя така:
„(2) Държавните органи и органите на местното самоуправление дължат такси и разноски по производството.“
3. Член 97 ал.2 се изменя така:
„(2) Временната мярка по ал.1 се прилага с определение, което подлежи на незабавно изпълнение. Временната мярка се прилага до приемане на решението на Комисията по същество. Определението може да се обжалва по реда на чл.64, ал.3. Жалбата не спира изпълнението на определението, освен ако съдът разпореди друго”.
4. Член 99 ал. 2 се изменя така:
„(2) Имуществените санкции, периодичните санкции и глобите по закона се налагат с решение на комисията, което подлежи на обжалване по реда на чл.64, ал.1”.
5. Член 104 ал. 4 се изменя така:
„(4) Влязлото в сила съдебно решение, което потвърждава решение на Комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно това дали решението на комисията е валидно и законосъобразно. Обвързваща сила за гражданския съд като валидно и законосъобразно има и решение на Комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. В тези случаи правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на съдебното решение или на решението на Комисията”.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 117, в т. 1 б. „а” и б. „б” се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 117, т. 1 се правят следните изменения:
1. б. „б“ – отпада.
2. б. „в“, при съответната редакционна промяна на уводното изречение, става б. „б“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §117.
§118. В Закона за защитените територии (Обн. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.28 от 4 Април 2000г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., доп. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2000г., изм. ДВ. бр.23 от 1 Март 2002г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.24 от 20 Март 2007г., изм. ДВ. бр.62 от 31 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нов чл.66а със следното съдържание:
„Чл.66а. Издадените по реда на този раздел общи или индивидуални административни актове подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на първата съдебна инстанция е окончателно”.
2. В чл. 79, ал. 1 след думите „министърът на околната среда и водите“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 118, в т. 1, в новия чл. 66а изречение второ се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §118.

§119. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2003г., изм. ДВ. бр.31 от 4 Април 2003г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.85 от 28 Септември 2004г., изм. ДВ. бр.39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.56 от 11 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.84 от 17 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 12 Май 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 14 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 3 Юни 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.76 от 30 Септември 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.13, ал.3 се добавя изречение трето:
„Решението на Върховния административен съд е окончателно и не подлежи на обжалване”.
2. В чл.15, ал.4 думите “пред Върховния административен съд” се заменят с думите “по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
3. В чл.16, ал.4 думите “пред Върховния административен съд” се заменят с думите “по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
4. В чл.17, ал.4 думите “пред Върховния административен съд” се заменят с думите “по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 119, т. 1 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §119.

§120. В Закона за концесиите (Обн. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.53 от 30 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.52 от 9 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2011г., изм. ДВ. бр.73 от 20 Септември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.45 от 15 Юни 2012г., доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., доп. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
а) Изменя се алинея 3 така: „(3) За неуредените въпроси по сключването, изпълнението и прекратяването на концесионния договор се прилага Административнопроцесуалния кодекс.“
б) Изменя се алинея 4 така: „(4) Споровете относно сключването, изпълнението и прекратяването на концесионни договори се решават от компетентния административен съд.“
в) Създава се алинея 5, както следва: „(5) Концесионният договор е административен договор по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс.“
2. В чл.95 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се ал.3 със следното съдържание:
„(3) Държавна такса за касационно обжалване се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс върху определяем материален интерес в размер на по-високата от прогнозираните стойности на инвестицията за срока на концесията или на приходите от експлоатацията за срока на концесията.“

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 120 се правят следните изменения:
1. в т. 1, б. „б“ в новото съдържание на ал. 4 на чл. 64 думите „административен съд“ се заменят с „граждански съд по реда на Гражданския процесуален кодекс.“
2. т. 2 – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §120.

§121. В Закона за кредитните институции (Обн. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.52 от 14 Юни 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., доп. ДВ. бр.22 от 11 Март 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 25 Март 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.35 от 22 Април 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., доп. ДВ. бр.22 от 24 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.50 от 3 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 14 Август 2015г., доп. ДВ. бр.94 от 4 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.59 от 29 Юли 2016г., доп. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., изм. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.151, ал.3 думите “пред Върховния административен съд” се заменят с думите “по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §121.

§122. В Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (Обн. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 44:
а) в ал.1 след думите „министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“;
б) в ал.2 след думите „министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
2. В чл.54, ал.2 след думите „министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §122.

§123. В Закона за културното наследство (Обн. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.54 от 15 Юли 2011г., изм. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 2012г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.45 от 15 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 8 Юли 2016г., доп. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.14, ал.1 в основния текст след думите „министърът на културата“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
2. В чл. 76, ал.2, т.1 след думите „министъра на културата“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §123.

§124. В Закона за лечебните заведения (Обн. ДВ. бр.62 от 9 Юли 1999г., доп. ДВ. бр.88 от 8 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 1999г., попр. ДВ. бр.114 от 30 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2000г., изм. ДВ. бр.65 от 8 Август 2000г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2001г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г., изм. ДВ. бр.62 от 25 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.83 от 19 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.46 от 3 Юни 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.85 от 25 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.101 от 18 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.45 от 14 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., доп. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 28 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.47 от 6 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.72 от 18 Септември 2015г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.48:
а) в ал.1 след думите „министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“;
б) в ал.2 след думите„министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“;
2. В чл.51:
А) в ал.1 след думите „министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“;
Б) в ал.2 след думите „министъра на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“;
В) в ал.3 след думите „министъра на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §124.

§125. В Закона за медиацията (Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.27 от 1 Април 2011г.) се правят следните изменения:
1. Чл.8, ал.5 се изменя така: „(5) Когато лицето - кандидат за медиатор, и организацията, която кандидатства да обучава за медиатори, не отговарят на нормативните изисквания, министърът на правосъдието или оправомощено от него длъжностно лице отказва със заповед вписването в Единния регистър на медиаторите, съответно одобряването. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
2. Чл.8а, ал.5 се изменя така: „(5) Когато отпадне някое от изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице издава заповед, с която заличава медиатора от Единния регистър на медиаторите. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §125.

§126. В Закона за меценатството (Обн. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 9 Март 2012г., зм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г. изм. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.13, ал.3 се добавя изречение второ:
„Решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване”.
2. В чл.15, ал.4 се добавя изречение второ:
„Решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване”.
3. В чл.39, ал.6 се добавя изречение второ:
„Решението на Върховния административен съд не подлежи на касационно обжалване”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §126.

§127. В Закона за Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 31 Март 2015г., доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г., изм. ДВ. бр.26 от 28 Март 2017г.) се правят следните изменения:
1. В чл.158 в основния текст думите „Министърът на вътрешните работи“ се заменят с „Министърът на вътрешните работи оправомощава главния секретар или заместник – министър да“.
2. В чл.169, ал.1 думите „министърът на вътрешните работи“ се заменят с думите „Министърът на вътрешните работи оправомощава главния секретар или заместник – министър“ и думата „може“ отпада.
3. В чл.204, т.1 след думите „министъра на вътрешните работи“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
4. В чл.207, ал.1, т.1 след думите „министъра на вътрешните работи“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §127.

§128. В Закона за младежта (Обн. ДВ. бр.31 от 20 Април 2012г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г.) се прави следното изменение:
1. В чл.27, ал.1 след думите „министърът на младежта и спорта“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §128.

§129. В Закона за националния архивен фонд (Обн. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.78 от 2 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.87, ал.2 се добавя изречение второ: „Решението на административния съд е окончателно”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §129.

§130. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Обн. ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.117 от 10 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.118 от 10 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.123 от 22 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.24 от 27 Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.69 от 3 Август 1999г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2003г., доп. ДВ. бр.29 от 9 Април 2004г., изм. ДВ. бр.36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.39 от 12 Май 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 19 Май 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.87 от 5 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.32 от 19 Април 2011г., изм. ДВ. бр.41 от 31 Май 2011г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 4 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.50 от 3 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Последното изречение на чл.34б, ал.4 се изменя така:
„Заповедта се съобщава на нотариуса, на Съвета на нотариусите и на Върховната административна прокуратура по реда на чл.23а от Административнопроцесуалния кодекс“.
2. В чл.34б, ал.5 се добавя изречение трето:
„И в двата случая решението на съда не подлежи на касационно обжалване”.
3. В чл.46, ал.6 се добавя изречение второ:
„Решението на съда не подлежи на касационно обжалване”.
4. В чл.60, ал.1 се добавя изречение второ:
„Решението на Върховния административен съд не подлежи на касационно обжалване”.
5. В чл.80 ал.3 се изменя така:
„Върховният касационен съд разглежда жалбата по същество в състав от трима съдии, чието решение е окончателно”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §130.

§131. В Закона за обществените поръчки (Обн. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., доп. ДВ. бр.34 от 3 Май 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 120. се изменя и допълва както следва:
а). Създава се алинея 1 така: „Договорите за обществени поръчки са административни договори по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс“
б). Създава се алинея 2 така: „Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на договорите за обществени поръчки се решават от компетентния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс
в). Текстът на чл. 120 става алинея 3 със следното съдържание: „ (3) За всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.“
2. В чл.199, ал.2, т.4 след думите „данни за обществената поръчка” се поставя запетая и се добавят думите „включително прогнозната стойност на обществената поръчка”.
3. В чл.216 се правят следните изменения:
а) Ал. 1 се изменя така: „(1) Решението на Комисията за защита на конкуренцията подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на Административен съд София – град, ако стойността на обществената поръчка е под праговете по чл. 20, ал.1 , а в останалите случаи пред тричленен състав на Върховния административен съд.“
б) Ал. 6 се изменя така: „Държавна такса за касационно обжалване се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс върху определяем материален интерес в размер на стойността на обюествената поръчка. За неуредени въпроси относно производство по жалбата се прилагат разпоредбите на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 131 се изменя така:
В Закона за обществените поръчки (обн. ДВ. бр.13 от 2016г., доп. бр. 34 2016г.) се правят следните изменения:
1. Член 120 се изменя и допълва както следва:
а) Създава се ал. 1 така:
„(1)Договорите за обществени поръчки са административни договори по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс“
б) Създава се ал. 2:
„(2) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на договорите за обществени поръчки се решават от компетентния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс
в) Текстът на чл. 120 става ал. 3:
„ (3) За всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.“
2. В чл.199, ал.2, т.4 след думите „данни за обществената поръчка” се поставя запетая и се добавят думите „включително прогнозната стойност на обществената поръчка”.
3. Чл. 201, ал. 2 се изменя така: „(2) В случаите по ал. 1 председателят на Комисията за защита на конкуренцията връща жалбата с разпореждане. Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в тридневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд София – град, ако е по жалба срещу акт, действие или бездействие по процедура с прогнозната стойност на обществената поръчка под праговете по чл. 20, ал.1, а в останалите случаи пред тричленен състав на Върховния административен съд.“
4. В изречение второ на чл. 203, ал. 2 след думите „или чл. 182, ал. 1, т. 1“ се поставя запетая и се добавят думите „както и когато се обжалва решение на възложителя по чл. 100, ал. 11“.
5. Чл. 204, ал. 5, изречение първо се изменя така: „Определението по ал. 1 подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд София – град, ако е по искане за налагане на временна мярка, направено в жалба срещу акт, действие или бездействие по процедура с прогнозната стойност на обществената поръчка под праговете по чл. 20, ал.1, а в останалите случаи пред тричленен състав на Върховния административен съд.“
6. Чл. 205, ал. 7, изречение първо се изменя така: „Определението по ал. 3 подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд София – град, ако е по искането за допускане на предварително изпълнение на решение за определяне на изпълнител по обществена поръчка с прогнозната стойност под праговете по чл. 20, ал.1, а в останалите случаи пред тричленен състав на Върховния административен съд.
7. Чл. 213, ал. 2 се изменя така: (2) Определението по ал. 1 подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд София – град, ако е по жалба срещу акт, действие или бездействие по процедура с прогнозната стойност на обществената поръчка под праговете по чл. 20, ал.1, а в останалите случаи пред тричленен състав на Върховния административен съд.“
8. В чл. 216 се правят следните изменения:
а) Заглавието се изменя, както следва: „Обжалване на решенията на Комисията за защита на конкуренцията пред съд“
б) Ал. 1 се изменя така:
„(1) Решението на Комисията за защита на конкуренцията подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на Административен съд София – град, ако прогнозната стойност на обществената поръчка е под праговете по чл. 20, ал.1, а в останалите случаи пред тричленен състав на Върховния административен съд.“
в) Алинея 6 се изменя така:
„(6)Държавна такса за касационно обжалване се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс върху определяем материален интерес в размер на прогнозната стойност на обществената поръчка. За неуредени въпроси относно производство по жалбата се прилагат разпоредбите на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.“
9. Чл. 220 се правят следните изменения:
а) Алинея 1 се изменя така:
„(1) За производствата по тази глава пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси по тази глава пред Комисията за защита на конкуренцията се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Държавните такси по тази глава пред Върховния административен съд се определят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
б) Алинея 2 се отменя.
10. В чл. 225 ал. 3 се изменя така:
„(3) Искът за унищожение на договора или на рамковото споразумение се предявява пред компетентния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 131, т. 3 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 131 се правят следните изменения:
1. в т. 1:
а) в б. „б“ в създаваната нова ал. 2 на чл. 120 думите „административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс“ се заменят с „граждански съд по реда на Гражданския процесуален кодекс.“
б) б. „в“ – отпада.
2. в т. 3 б. „б“ – отпада.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §131.

§132. В Закона за общинската собственост (Обн. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996г., изм. ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.55 от 11 Юли 1997г., изм. ДВ. бр.22 от 24 Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.93 от 11 Август 1998г., изм. ДВ. бр.23 от 12 Март 1999г., изм. ДВ. бр.56 от 22 Юни 1999г., изм. ДВ. бр.64 от 16 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.69 от 3 Август 1999г., изм. ДВ. бр.96 от 5 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.26 от 29 Март 2000г., доп. ДВ. бр.34 от 6 Април 2001г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.101 от 16 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.63 от 3 Август 2007г., изм. ДВ. бр.92 от 13 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.54 от 13 Юни 2008г., изм. ДВ. бр.70 от 8 Август 2008г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.17 от 6 Март 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.87 от 5 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.15 от 18 Февруари 2011г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.45 от 15 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.91 от 20 Ноември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.65 от 23 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл.15 ал.5 се изменя така:
„(5) Заповедта по ал.4 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Решението на административния съд е окончателно”.
2. Чл.18 ал.3 се изменя така:
„(3) Заповедта по ал.2 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Решението на административния съд е окончателно”.
3. Чл.46 ал.5 се изменя така:
„(5) Заповедта по ал.2 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Решението на административния съд е окончателно”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §132.

§133. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (Обн. ДВ. бр.55 от 17 Юни 2003г., попр. ДВ. бр.59 от 1 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.39 от 12 Май 2004г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.38 от 9 Май 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.16 от 15 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.87 от 3 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 30 Март 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г., изм. ДВ. бр.77 от 1 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., доп. ДВ. бр.26 от 30 Март 2012г., изм. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.47 от 26 Юни 2015г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.28, ал.3 и 4 се отменят.
2. Чл.29 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §133.

§134. В Закона за опазване на земеделските земи (Обн. ДВ. бр.35 от 24 Април 1996г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.26 от 29 Март 2000г., изм. ДВ. бр.28 от 23 Март 2001г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.13 от 9 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.87 от 5 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.22 от 16 Март 2012г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., доп. ДВ. бр.91 от 20 Ноември 2012г., доп. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.61 от 5 Август 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл.20а, ал.3 се изменя така:
„(3) Изричният или мълчаливият отказ на комисията по чл.17, ал.1 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно”.
2. В чл.24а накрая се добавя:
„Решението на съда не подлежи на касационно обжалване”.
3. В чл.38, ал.2 накрая се добавя:
„Решението на съда не подлежи на касационно обжалване”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 134 се правят следните изменения:
1. В т. 1, в чл. 20а, ал. 3 изречение второ се заличава.
2. Точки 2 и 3 се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §134.

§135. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (Обн. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.50 от 2 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл.44, ал.1 се изменя така:
„(1) Заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл.41, т.2 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §135.

§136. В Закона за опазване на околната среда (Обн. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., попр. ДВ. бр.98 от 18 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.74 от 13 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.99 от 8 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.52 от 6 Юни 2008г., изм. ДВ. бр.105 от 9 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.46 от 18 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.42 от 3 Юни 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 24 Април 2012г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.22 от 11 Март 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 14 Август 2015г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.96 от 9 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.12 от 3 Февруари 2017г.) се правят следните изменения:
1. В чл.27 думите ”Административнопроцесуалния кодекс” се заменят с думите „глава трета, раздел IV от Закона за достъп до обществена информация”.
2. В чл. 99 се създава нова алинея 10, както следва:
„(1) Държавна такса в касационно производство по обжалване на решението по ОВОС се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс върху определяем материален интерес в размер на стойността на инвестиционното предложение или от стойността на разширението или изменението на инвестиционно предложение, за което се извършва ОВОС.“

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 136, т. 2 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
§ В § 136 се правят следните изменения:
1. т. 2 – отпада.
2. т. 1 става съдържание на § 136.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §136.

§137. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 2011г., изм. ДВ. бр.48 от 24 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 9 Март 2012г., изм. ДВ. бр.33 от 27 Април 2012г., доп. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 31 Март 2015г., изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 13 Ноември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 1 Март 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г..) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.161, т.1 след думите „министъра на отбраната“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
2. Чл.162, т.2 се променя така: „2. На останалите офицери – със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица;“
3. Чл.162, т.3 се променя така: „на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица.“
4. Чл.163, ал.1 се изменя така:
„(1) Договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба с писмено предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната, съответно до оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161.“
5. В чл.164 се прави следното изменение в основния текст:
„Чл.164. Договорът за военна служба може да се прекрати и военнослужещият да се освободи от военна служба, като министърът на отбраната, съответно оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, отправят до военнослужещия 6-месечно предизвестие при:“
6. Чл.171, ал.1 се изменя така:
„(1) Заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал, по реда на Административнопроцесуалния кодекс по постоянния адрес на жалбоподателя.”.
7. Чл. 251 се изменя така:
„(1) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс по постоянния адрес на жалбоподателя. Решението на административния съд за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 244, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 не подлежи на касационно обжалване.
(2) Обжалването не спира изпълнението.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Предлагаме §137 от законопроекта да се измени, както следва:
§137. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г., бр. 14, 24, 61, 79 и 88 от 2015 г., бр. 13, 17, 50, 81 и 98, 103 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 161 т. 2 се изменя така:
„2. На останалите офицери – със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица;“
2. В чл. 161 т. 3 се изменя така:
„3. на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица.“
3. В чл. 163 ал.1 се изменя така:
„(1) Договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба с писмено предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната, съответно до оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161.“
4. В чл.164 се прави следното изменение в основния текст:
„Чл.164. Договорът за военна служба може да се прекрати и военнослужещият да се освободи от военна служба, като министърът на отбраната, съответно оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, отправят до военнослужещия 6-месечно предизвестие при:“
5. Чл. 171, ал.1 се изменя така:
„(1) Заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал, по реда на Административнопроцесуалния кодекс по постоянния адрес на жалбоподателя.”.
6. Чл. 251 се изменя така:
„(1) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс по постоянния адрес на жалбоподателя. Решението на административния съд за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 244, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 не подлежи на касационно обжалване.
(2) Обжалването не спира изпълнението.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Константин Попов, Емил Христов и Христо Гаджев:
§ 137 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административно процесуалния кодекс се изменя така:
§ 137. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г., изм., бр. 74, 82, 93 и бр. 99 от 2009 г., изм. и доп., бр. 16 от 2010 г., изм., бр. 88 от 2010 г., доп., бр. 98 от 2010 г., изм., бр. 101 от 2010 г., изм. и доп., бр. 23 и 48 от 2011 г., в изм., бр. 99 и 100 от 2011 г., изм. и доп., бр. 20 от 2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г., доп., бр. 38 от 2012 г., изм., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., изм. и доп., бр. 1 от 2014 г., изм., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 24 от 2015 г., изм., бр. 61 от 2015 г., изм. и доп., бр. 79 и 88 от 2015 г., изм. и доп. бр. 13, бр. 17, бр. 50, бр. 81, бр. 98 и бр. 103 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 171, ал.1 се изменя така:
„(1) Заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал, по реда на Административно процесуалния кодекс."
2. Чл. 251 се изменя така:
„Чл. 251 (1) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс. Решението на административния съд за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 244, ал.1, точки от 1 до 6 не подлежи на касационно обжалване.
(2) Обжалването не спира изпълнението. "
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §137.

§138. В Закона за платежните услуги и платежните системи (Обн. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.87 от 3 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.59 от 29 Юли 2016г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г.) се правят следните изменения:
1. Чл.137, ал.4 се изменя така:
„Административните актове могат да се обжалват по реда на Администртативнопроцесуалния кодекс. Съдът не може да спре изпълнението на акта до окончателното произнасяне по жалбата“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §138.

§139. В Закона за подземните богатства (Обн. ДВ. бр.23 от 12 Март 1999г., изм. ДВ. бр.28 от 4 Април 2000г., изм. ДВ. бр.108 от 14 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.47 от 10 Май 2002г., изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 5 Май 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.70 от 8 Август 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.46 от 18 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., доп. ДВ. бр.14 от 17 Февруари 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.45 от 15 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 21, ал.8 след думите „министърът на енергетиката“ се добавят думите „ или оправомощен от него заместник- министър“.
2. В чл.22д, ал.3 след думите „министърът на енергетиката“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
3. Чл.22ж, ал.1 след думите „министърът на енергетиката“ се добавят думите „ или оправомощен от него заместник-министър“.
4. В чл.54, ал.2 след думите „министърът на енергетиката“ се добавят думите „ или оправомощен от него заместник-министър“.
5. В чл.75, ал.5 след думите „Министърът на енергетиката“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
6. Чл.75, ал.9 се изменя така: „(9) Решенията по предходните алинеи се съобщават на заинтересованите страни от министъра на енергетиката или оправомощен от него заместник-министър, по реда на Гражданския процесуален кодекс. Решението може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В § 139 т. 6 се изменя така:
„(9) Решенията по предходните алинеи се съобщават на заинтересованите страни от министъра на енергетиката или оправомощен от него заместник-министър, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 139, в т. 6, в чл. 75, ал. 9 изречение трето се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §139.

§140. В Закона за правната помощ (Обн. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 27 Април 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.99 от 17 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 19 Март 2013г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл.25 ал.2 се изменя така:
„(2) В случаите по чл.21, т.1 и 2 решението за предоставяне на правна помощ се взема от председателя на НБПП в 14-дневен срок след представяне на заповед, съдебно решение или удостоверение по чл.22, ал.3 от съответния компетентен орган. Отказът се обжалва пред Административния съд София – град по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на съда е окончателно”.
2. В чл.33, ал.7 се добавя изречение второ:
„Решението на административния съд е окончателно”.
3. В чл.44, ал.6 се добавя изречение второ:
„Решението на административния съд е окончателно”.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
В § 140 точки 2 и 3 се заличават.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §140.

§141. В Закона за публично-частното партньорство (В сила от 01.01.2013 г., Обн. ДВ. бр.45 от 15 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.87 от 9 Ноември 2012г., доп. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г.)
1. Чл. 67. се изменя и допълва както следва:
а) Създава се алинея 1 така: „Договорите за ПЧП са административни договори по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс“
б) Текстът на чл. 67 става алинея 2 със следното съдържание: „ (2) За всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за ПЧП се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.“
2. Чл. 73., алинея 1 се изменя както следва: „(1) Споровете относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на договори за ПЧП се решават от компетентния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

Предложение от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров:
§ 141 се заличава.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.



Предложение от нар. пр. Крум Зарков и група народни представители:
В § 141, т. 2 в новото съдържание на ал. 1 на чл. 73 думите „административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс“ се заменят с „граждански съд по реда на Гражданския процесуален кодекс“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §141.

§142. В Закона за радиото и телевизията (Обн. ДВ. бр.138 от 24 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.60 от 2 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.79 от 29 Септември 2000г., изм. ДВ. бр.96 от 9 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.112 от 29 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., доп. ДВ. бр.99 от 11 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.93 от 22 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.21 от 10 Март 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.70 от 29 Август 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.10 от 30 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.37 от 19 Май 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.47 от 22 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.99 от 17 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ. бр.91 от 18 Октомври 2013г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 5 Март 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.96 от 9 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.46 от 17 Юни 2016г., доп. ДВ. бр.61 от 5 Август 2016г., изм. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.8 от 24 Януари 2017г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл.28а се изменя така:
а) В ал.5 думите „Върховния административен съд” се заменят с думите „административния съд”;
б) Създава се нова ал.6 със следното съдържание:
„(6) Нарушение на изискванията на ал.4 е самостоятелно основание за отмяна на взетите решения”.
2. В чл.38, ал.1 думите „пред Върховния административен съд” се заменят с думите „по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §142.

§143. В Закона за рибарството и аквакултурите (Обн. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.96 от 28 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г., изм. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.59 от 3 Август 2012г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.10:
а) в ал.1 след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „ или оправомощен от него заместник-министър“
б) в ал.6 след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „ или оправомощен от него заместник-министър“
в) в ал.7 думите „Министърът на земеделието и храните“ се заменят с „Органът по ал. 6“;
г) в ал.8 думите „Министърът на земеделието и храните“ се заменят с „Органът по ал. 6“.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В § 143 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §143.

§144. В Закона за сдружения за напояване (Обн. ДВ. бр.34 от 6 Април 2001г., изм. ДВ. бр.108 от 14 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 15 Юли 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.5, ал.2 думите „Функциите на надзорен орган се осъществяват от министъра на земеделието и продоволствието” се заменят с думите „Функциите на надзорен орган се осъществяват от упълномощено с изрична заповед на министъра на земеделието и храните длъжностно лице”.
2. В чл.9, ал.5 думите „Върховния административен съд” се заменят с думите „административния съд по седалището на надзорния орган”.
3. В чл.37, ал.4 думите „Върховния административен съд” се заменят с думите „административния съд по седалището на надзорния орган”.
4. В чл.65, ал.1 думите „Министърът на земеделието и храните” се заменят с думите „Упълномощеното от Министъра на земеделието и храните длъжностно лице по чл.5, ал.2”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §144.

§145. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (Обн. ДВ. бр.17 от 1 Март 1991г., попр. ДВ. бр.20 от 12 Март 1991г., изм. ДВ. бр.74 от 10 Септември 1991г., изм. ДВ. бр.18 от 2 Март 1992г., изм. ДВ. бр.28 от 3 Април 1992г., изм. ДВ. бр.46 от 4 Юни 1992г., изм. ДВ. бр.105 от 31 Декември 1992г., изм. ДВ. бр.48 от 4 Юни 1993г., изм. ДВ. бр.64 от 27 Юли 1993г., изм. ДВ. бр.83 от 30 Септември 1993г., изм. ДВ. бр.80 от 30 Септември 1994г., изм. ДВ. бр.45 от 16 Май 1995г., изм. ДВ. бр.57 от 23 Юни 1995г., изм. ДВ. бр.59 от 30 Юни 1995г., изм. ДВ. бр.79 от 17 Септември 1996г., изм. ДВ. бр.103 от 3 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., доп. ДВ. бр.62 от 5 Август 1997г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Октомври 1997г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Октомври 1997г., изм. ДВ. бр.123 от 22 Декември 1997г., доп. ДВ. бр.124 от 23 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.36 от 31 Март 1998г., изм. ДВ. бр.59 от 26 Май 1998г., изм. ДВ. бр.88 от 31 Юли 1998г., изм. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.68 от 30 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр.106 от 22 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г., изм. ДВ. бр.47 от 10 Май 2002г., изм. ДВ. бр.99 от 22 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.16 от 18 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр.38 от 11 Май 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.13 от 9 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.24 от 20 Март 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 27 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 27 Март 2012г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.16 от 19 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 7 Май 2014г., изм. ДВ. бр.49 от 13 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.31 от 28 Април 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.61 от 5 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.12, ал.6 след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
2. Чл.14, ал.1, т.2 след думите „министъра на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
3. В чл.20, ал.2 след думите „министъра на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
4. В чл.24а, ал.3 след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
5. В чл.24б, ал.1 след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
6. В чл.24г, ал.3 след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
7. Чл.34 ал.2 се изменя така:
„(2) Заповедта на кмета, както и отказът му да издаде такава заповед подлежат на обжалване пред съответния районен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на съответния административен съд”.
8. В чл.37в се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал.5 в последното изречение след думата „обжалвана” се добавят думите „пред съответния районен съд” и се добавя ново изречение последно:
„Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на съответния административен съд”.
б) В ал.12 след думите „министъра на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
9. В чл.37и, ал.2 след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
10. В §4к, ал.6 от Преходните и заключителните разпоредби, в изречение трето думите „пред административния съд” се заменят с думите „пред районния съд” и се добавя изречение четвърто:
„Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на съответния административен съд.”
11. В §4к, ал.13, т.1 от Преходните и заключителните разпоредби, след думите „подлежи на съобщаване и обжалване” се добавят думите „пред съответния районен съд” и се добавя ново изречение:
„Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на съответния административен съд.”
12. В §4л от Преходните и заключителните разпоредби, в изречение второ се след думите „подлежат на обжалване” се добавят думите „пред съответния районен съд” и се добавя изречение трето:
„Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
§145 да се измени, както следва:
§145. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г. – бр. 64 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г.; решения № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 59 от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г.; Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 103 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 15 от 1997 г.; изм., бр. 62, 87, 98, 123 и 124 от 1997 г., бр. 36, 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 и 38 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 13, 24 и 59 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 6, 10, 19, 44, 94 и 99 от 2009 г., бр. 62 от 2010 г., бр. 8 и 39 от 2011 г., бр. 25 и 44 от 2012 г., бр. 15, 16 и 66 от 2013 г., бр. 38, 49 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 31, 61 и 100 от 2015 г., бр. 61 от 2016 г. и бр. 13 от 2017 г.)се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.12, ал.6 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
2. Чл.14, ал.1, т.2 след думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
3. В чл.20, ал.2 след думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
4. В чл.24а, ал.3 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
5. В чл.24б, ал.1 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
6. В чл.24г, ал.3 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
8. В чл.37в, ал. 12 след думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
9. В чл.37и, ал.2 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В § 145 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §145.

§146. В Закона за туризма (Обн. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.40 от 13 Май 2014г., изм. ДВ. бр.9 от 3 Февруари 2015г., доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2016г. изм. ДВ. бр.59 от 29 Юли 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.75 от 27 Септември 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.23 след думите „министърът туризма“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“
2. Чл. 24, ал. 9 се изменя така:
„(9) Отказът за откриване на процедура за учредяване на ОУТР може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на учредителния комитет.“
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §146.

§147. В Закона за физическото възпитание и спорта (Обн. ДВ. бр.58 от 9 Юли 1996г., изм. ДВ. бр.53 от 4 Юли 1997г., изм. ДВ. бр.124 от 27 Октомври 1998г., изм. ДВ. бр.51 от 4 Юни 1999г., изм. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.53 от 30 Юни 2000г., попр. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.64 от 4 Август 2000г., изм. ДВ. бр.75 от 2 Август 2002г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.50 от 2 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.96 от 7 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.45 от 15 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.87 от 9 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 8 Март 2014г., доп. ДВ. бр.66 от 8 Август 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.101 от 22 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.17, ал.1 след думите „министърът на младежта и спорта“ се добавят думите „ или оправомощен от него заместник-министър“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §147.

§148. В Закона за храните (Обн. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 14 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.96 от 28 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 23 Март 2010г., изм. ДВ. бр.25 от 30 Март 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.80 от 12 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., доп. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., доп. ДВ. бр.26 от 21 Март 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., изм. ДВ. бр.28 от 8 Април 2016г., доп. ДВ. бр.44 от 10 Юни 2016г., доп. ДВ. бр.88 от 8 Ноември 2016г.) се правят следните изменения:
1. В чл.24а, ал.4 след думите „министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
2. В чл.32, ал.6 след думите „министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“ и след думите „министърът на земеделието и храните“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
3. Чл. 51, ал.2, т.3 се изменя така:
„т.3. министъра на земеделието и храните или министъра на здравеопазването или оправомощени от тях заместник-министри, когато стойността на храните е над 100 000 лв.“

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В § 148 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §148.

§149. В Закона за частните съдебни изпълнители (Обн. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.39 от 12 Май 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2012г.) се правят следните изменения:
1. В чл.53, ал.1 думите „Върховния административен съд” се заменят с думите „Административния съд София – град”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §149.

§150. В Закона за чужденците в Република България (Обн. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.70 от 6 Август 1999г., изм. ДВ. бр.42 от 27 Април 2001г., изм. ДВ. бр.112 от 29 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.37 от 22 Април 2003г., изм. ДВ. бр.103 от 25 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.37 от 4 Май 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.11 от 1 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.63 от 2 Август 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.29 от 6 Април 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.63 от 3 Август 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.26 от 7 Март 2008г., изм. ДВ. бр.28 от 14 Март 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2011г., доп. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 19 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. ДВ. бр.52 от 14 Юни 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.108 от 17 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.80 от 16 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 20 Декември 2016г., доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.8а, ал.4 думите „Административнопроцесуалния кодекс” се заменят с думите „чл.46”.
2. В чл.42в, ал.2 думите „Административнопроцесуалния кодекс” се заменят с думите „чл.46”.
3. В чл.46 се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал.2 думите „подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно” се заменят с думите „подлежат на обжалване пред тричленен състав на съответния административен съд, освен в случаите, когато актът е издаден от министър”.
б) Създава се ал.5 със следното съдържание:
„(5) Решението на съда е окончателно”.
5. В чл.55, ал.3 думите „Административнопроцесуалния кодекс” се заменят с думите „чл.46”.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §150.

§151. Този закон влиза в сила от 01.01.2019 г.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 151 се изменя така:
„§151. Този закон влиза в сила от 01.01.2019 г., с изключение на: §4, §15, § 16, § 19, § 20, § 24, § 35 и §36, които влизат в сила от 10.08.2019 г. До 10.08.2019 г. съобщенията и призоваването стават по досегашния ред.”
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §151.


§152. Навсякъде в кодекса думите „министърът на държавната администрация и административната реформа” се заменят с думите „Главният секретар на Министерския съвет” във всичките им членувания“.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §152.


§153. Висящите пред съдилищата административни дела се довършват по досегашния ред.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §153.


§154. Държавните органи, съдилищата, прокуратурата и съдебните изпълнители изпълняват задължението си по чл.18а, ал.2 до 31.10.2018 г.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §154.


§155. (1) До една година от датата на обнародване на настоящия закон в „Държавен вестник“, Висшият съдебен съвет създава техническа възможност адвокатите да изпълнят задължението си по чл.137, ал.2 за известяване на електронните си адреси по електронен път посредством електронни съобщения, подписани с електронен подпис.
(2) Адвокатите заявяват пред Висшия съдебен съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване съгласно чл.137,ал.2 до 31.11.2018 г.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
Параграф 155 се изменя така:
„§155. (1) До две години от датата на обнародване на настоящия закон в „Държавен вестник“, Висшият съдебен съвет създава техническа възможност адвокатите да изпълнят задължението си по чл.137, ал.2 за известяване на електронните си адреси по електронен път посредством електронни съобщения, подписани с електронен подпис.
(2) Адвокатите заявяват пред Висшия съдебен съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване съгласно чл.137, ал.2 до 01.08.2019 г.”
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §155.


§156. (1) Министерският съвет изпълнява задължението си по чл.307, ал. 1 от този кодекс в едногодишен срок от обнародване на настоящия закон в „Държавен вестник“.
(2) В едногодишен срок от обнародване на закона в „Държавен вестник” Министерският съвет и съответните министри и други административни органи извършват промени в подзаконовите нормативни актове, чиито разпоредби противоречат на този закон.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §156.


§157. (1) В срок до 31.12.2018 г. Висшият съдебен съвет назначава необходимия допълнителен брой административни съдии в Административен съд София - град с оглед увеличения брой на административните дела, подсъдни на съда. Министърът на финансите осигурява необходимото финансиране.
(2) Министърът на правосъдието съвместно с министъра на финансите в срок до 01.01.2021 г. осигуряват допълнителен сграден фонд на Административния съд София – град с оглед увеличения брой на административните дела подсъдни на съда.
(3) Министерски съвет в срок до 01.01.2021 г. осигурява въвеждането на електронна система за обмен на документи и доказателства, които се намират в държавни, съдебни или общински органи, нотариуси, съдебни изпълнители и в другите овластени със закон органи или организации.

Предложение от нар. пр. Данаил Кирилов:
В §157 ал. 3 се отменя.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за §157.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ