Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
25/07/2018 първо гласуване
Доклад на комисия
С ТА Н О В И Щ Е
Вх.№ 853-03-59/10.09.2018 г.
Относно: Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г., № 711-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2017 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г., № 830-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г.
На свое заседание, проведено на 25 юли 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г.
На заседанието присъстваха г-н Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България и г-жа Пенка Богданова – заместник - главeн прокурор.
Докладите бяха представени от г-н Сотир Цацаров, който обобщи данните за дейността на Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба и прокуратурите, както за дейността на разследващите полицаи, разследващите военни полицаи и разследващите митнически инспектори.
Докладите съдържат анализ на основните показатели, съпоставени по териториални структури, анализ по видове престъпления, както и прогнози за запазване интензивността на криминогенната обстановка по отношение на битовата престъпност.
Анализирана е структурата на регистрираната и разкритата престъпност, причините за върнатите от съда дела за доразследване, както и на причините за постановяване на оправдателни актове. Очертани са тенденциите по основни направления в дейността на Прокуратурата и са предложени мерки и законодателни промени за преодоляване на повтарящи се трудности в работата.
Разгледани са въпросите, отнасящи се до делата от особен обществен интерес относно корупционните престъпления и организирана престъпност; престъпленията, свързани със засягане на финансови интереси на Европейския съюз; трафик на хора; данъчни и финансови престъпления; трафик на наркотици; престъпления, извършени от непълнолетни и с пострадали малолетни и непълнолетни лица.
Включен е и отчет за дейността на Бюрото по защита при главния прокурор. Представена е информация за осъдителните решения срещу Прокуратурата на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
През 2017 г. е отчетено увеличение на престъпленията с 2.8% спрямо предходната година и намаление с 1.1% спрямо 2015 г. Общият брой регистрирани престъпления в страната през 2017 г. са 106 659, през 2016 г. - 103 773, а през 2015 г. – 107 870. Разкритите престъпления през 2017 г. са 46 650, през 2016 г. - 49 460, а през 2015 г. – 45 281. През 2017 г. разкриваемостта на престъпленията е 43.7%, което е с 3.9 % по-малко спрямо 2016 г. и с 1.8% повече спрямо 2015 г.
И през 2017 г. преобладават престъпленията против собствеността, следвани от общоопасните, икономическите и престъпленията против личността.
Посочва се, че основните криминогенни фактори, определящи нивото на престъпността са свързани с обезлюдяването на малките населени места и нивото на бедност в тях, интензивната миграция към големите градове и ниското ниво на образование на голяма част от лицата, най-вече в младежка възраст.
През 2017 г. прокурорите в страната са работили общо по 295 763 преписки и по 211 045 досъдебни производства, респективно по 305 602 преписки и по 211 079 досъдебни производства през 2016 г. Големият брой откази за образуване на досъдебно производство потвърждава извода,че Прокуратурата е сезирана с въпроси извън нейната компетентност – гражданскоправни спорове, административни нарушения, битови и междуличностни проблеми.
Отчита се спад на незабавните производства спрямо предходните две години – 46.6% спрямо 2016 г. и 24.7% спрямо 2015 г., като през 2017 г. те са 1 616 при 3 029 - през 2016 г. и 2 146 – през 2015 г. Бързите производства през 2017 г. са 19 766, при 16 236 – през 2016 г. и 13 385 – през 2015 г.
Висок е делът на приключените в срок разследвания, който за 2017 г. е 97.79%, при 99.97% - през 2016 г. и 99.91% - през 2015 г. Налице е намаляване на спрените досъдебни производства с 11.5% спрямо 2016 г. и с 18.3% спрямо 2015 г. Прекратените по давност дела през 2017 г. са 39 067, при 36 612 - през 2016 г.
Внесените през 2017 г. прокурорски акта, в това число - обвинителни актове, предложения за споразумения и постановления с предложения за освобождаване от наказателна отговорност, са 33 452, а през 2016 г. - 34 482, като се констатира намаление спрямо предходната година с 2.7%.
Предадените на съд лица през 2017 г. са 37 087, през 2016 г. - 38 469, а през 2015 г. – 38 861. Отчита се трайно висок дял на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила акт спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт, като за последните три години този дял е над 97%. Лицата с влезли в сила осъдителни съдебни решения за 2017 г. са 33 778, за 2016 г. – 34 454, а за 2015 г. – 34521, като процентът на оправдателните присъди за 2017 г. е 2,7% при 2,5% за 2016 г.
Главният прокурор е внесъл 115 искания за възобновяване на наказателни дела по чл. 422, ал. 1, т. 4-6 от НПК през 2017 г. и 98 искания – през 2016 г.
Намалял е броят на влезлите в сила осъдителни решения срещу прокуратурата по образувани производства по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който за 2017 г. е 280, при 285 през 2016 г. и 300 - през 2015 г.
Г-н Цацаров изтъкна, че през 2017 г. е започнал процесът на оптимизиране на съдебната карта, в резултат на което през 2019 г. се закриват 11 районни прокуратури като Кула, Белоградчик, Брезник, Трън и на тяхно място се създават териториални поделения.
Той акцентира върху трудностите с организацията и работата на вещите лица и преводачите, както и с кадровата обезпеченост от разследващи полицаи.
Главният прокурор предложи разширяване на компетентността на военните прокуратури и съдилища с обхвата от престъпления, извършени от лица на служба в Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието.
В обсъждане на докладите взеха участие народните представители Филип Попов, Крум Зарков, Хамид Хамид, Симеон Найденов, Явор Нотев, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров, които заявиха, че ще подкрепят внесените доклади.
В отговор на въпрос от г-н Попов, г-н Цацаров заяви, че са въведени програми за обучение на разследващите полицаи, но съществените затруднения са свързани с ненадлежното техническо и експертно обезпечаване в Научния институт по криминалистика и криминология, липсата на система за случаен подбор и разпределение на делата между разследващите полицаи, както и недостатъчните финансови средства за заплащане на експертизите.
На въпроса на г-н Хамид свързан с последните изменения в НПК, г-н Цацаров посочи, че към Специализираната прокуратура са прехвърлени необходимите щатни бройки за прокурори и следователи, като акцентира върху съществуващия сграден проблем.
Г-н Нотев и г-н Лазаров се обединиха около необходимостта от законодателни промени за обезпечаване на досъдебното и съдебното производство с квалифицирани вещи лица.
След проведените разисквания, Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ прие Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г., № 711-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2017 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г., № 830-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г. и предлага на Народното събрание проекти на решения за приемането им:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на ..... 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на ..... 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ
С ТА Н О В И Щ Е
Вх.№ 853-03-59/10.09.2018 г.
Относно: Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г., № 711-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2017 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г., № 830-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г.
На свое заседание, проведено на 25 юли 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г.
На заседанието присъстваха г-н Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България и г-жа Пенка Богданова – заместник - главeн прокурор.
Докладите бяха представени от г-н Сотир Цацаров, който обобщи данните за дейността на Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба и прокуратурите, както за дейността на разследващите полицаи, разследващите военни полицаи и разследващите митнически инспектори.
Докладите съдържат анализ на основните показатели, съпоставени по териториални структури, анализ по видове престъпления, както и прогнози за запазване интензивността на криминогенната обстановка по отношение на битовата престъпност.
Анализирана е структурата на регистрираната и разкритата престъпност, причините за върнатите от съда дела за доразследване, както и на причините за постановяване на оправдателни актове. Очертани са тенденциите по основни направления в дейността на Прокуратурата и са предложени мерки и законодателни промени за преодоляване на повтарящи се трудности в работата.
Разгледани са въпросите, отнасящи се до делата от особен обществен интерес относно корупционните престъпления и организирана престъпност; престъпленията, свързани със засягане на финансови интереси на Европейския съюз; трафик на хора; данъчни и финансови престъпления; трафик на наркотици; престъпления, извършени от непълнолетни и с пострадали малолетни и непълнолетни лица.
Включен е и отчет за дейността на Бюрото по защита при главния прокурор. Представена е информация за осъдителните решения срещу Прокуратурата на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
През 2017 г. е отчетено увеличение на престъпленията с 2.8% спрямо предходната година и намаление с 1.1% спрямо 2015 г. Общият брой регистрирани престъпления в страната през 2017 г. са 106 659, през 2016 г. - 103 773, а през 2015 г. – 107 870. Разкритите престъпления през 2017 г. са 46 650, през 2016 г. - 49 460, а през 2015 г. – 45 281. През 2017 г. разкриваемостта на престъпленията е 43.7%, което е с 3.9 % по-малко спрямо 2016 г. и с 1.8% повече спрямо 2015 г.
И през 2017 г. преобладават престъпленията против собствеността, следвани от общоопасните, икономическите и престъпленията против личността.
Посочва се, че основните криминогенни фактори, определящи нивото на престъпността са свързани с обезлюдяването на малките населени места и нивото на бедност в тях, интензивната миграция към големите градове и ниското ниво на образование на голяма част от лицата, най-вече в младежка възраст.
През 2017 г. прокурорите в страната са работили общо по 295 763 преписки и по 211 045 досъдебни производства, респективно по 305 602 преписки и по 211 079 досъдебни производства през 2016 г. Големият брой откази за образуване на досъдебно производство потвърждава извода,че Прокуратурата е сезирана с въпроси извън нейната компетентност – гражданскоправни спорове, административни нарушения, битови и междуличностни проблеми.
Отчита се спад на незабавните производства спрямо предходните две години – 46.6% спрямо 2016 г. и 24.7% спрямо 2015 г., като през 2017 г. те са 1 616 при 3 029 - през 2016 г. и 2 146 – през 2015 г. Бързите производства през 2017 г. са 19 766, при 16 236 – през 2016 г. и 13 385 – през 2015 г.
Висок е делът на приключените в срок разследвания, който за 2017 г. е 97.79%, при 99.97% - през 2016 г. и 99.91% - през 2015 г. Налице е намаляване на спрените досъдебни производства с 11.5% спрямо 2016 г. и с 18.3% спрямо 2015 г. Прекратените по давност дела през 2017 г. са 39 067, при 36 612 - през 2016 г.
Внесените през 2017 г. прокурорски акта, в това число - обвинителни актове, предложения за споразумения и постановления с предложения за освобождаване от наказателна отговорност, са 33 452, а през 2016 г. - 34 482, като се констатира намаление спрямо предходната година с 2.7%.
Предадените на съд лица през 2017 г. са 37 087, през 2016 г. - 38 469, а през 2015 г. – 38 861. Отчита се трайно висок дял на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила акт спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт, като за последните три години този дял е над 97%. Лицата с влезли в сила осъдителни съдебни решения за 2017 г. са 33 778, за 2016 г. – 34 454, а за 2015 г. – 34521, като процентът на оправдателните присъди за 2017 г. е 2,7% при 2,5% за 2016 г.
Главният прокурор е внесъл 115 искания за възобновяване на наказателни дела по чл. 422, ал. 1, т. 4-6 от НПК през 2017 г. и 98 искания – през 2016 г.
Намалял е броят на влезлите в сила осъдителни решения срещу прокуратурата по образувани производства по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който за 2017 г. е 280, при 285 през 2016 г. и 300 - през 2015 г.
Г-н Цацаров изтъкна, че през 2017 г. е започнал процесът на оптимизиране на съдебната карта, в резултат на което през 2019 г. се закриват 11 районни прокуратури като Кула, Белоградчик, Брезник, Трън и на тяхно място се създават териториални поделения.
Той акцентира върху трудностите с организацията и работата на вещите лица и преводачите, както и с кадровата обезпеченост от разследващи полицаи.
Главният прокурор предложи разширяване на компетентността на военните прокуратури и съдилища с обхвата от престъпления, извършени от лица на служба в Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието.
В обсъждане на докладите взеха участие народните представители Филип Попов, Крум Зарков, Хамид Хамид, Симеон Найденов, Явор Нотев, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров, които заявиха, че ще подкрепят внесените доклади.
В отговор на въпрос от г-н Попов, г-н Цацаров заяви, че са въведени програми за обучение на разследващите полицаи, но съществените затруднения са свързани с ненадлежното техническо и експертно обезпечаване в Научния институт по криминалистика и криминология, липсата на система за случаен подбор и разпределение на делата между разследващите полицаи, както и недостатъчните финансови средства за заплащане на експертизите.
На въпроса на г-н Хамид свързан с последните изменения в НПК, г-н Цацаров посочи, че към Специализираната прокуратура са прехвърлени необходимите щатни бройки за прокурори и следователи, като акцентира върху съществуващия сграден проблем.
Г-н Нотев и г-н Лазаров се обединиха около необходимостта от законодателни промени за обезпечаване на досъдебното и съдебното производство с квалифицирани вещи лица.
След проведените разисквания, Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ прие Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г., № 711-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2017 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г., № 830-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г. и предлага на Народното събрание проекти на решения за приемането им:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на ..... 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на ..... 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ
