Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
25/07/2018 първо гласуване
Доклад на комисия
СТАНОВИЩЕ
Вх.№ 853-03-61/10.09.2018 г.
Относно: годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г., № 711-00-10, внесен от Висшия съдебен съвет на 09.08.2017 г. и годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г. и годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г., № 811-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 05.06.2018 г.
На свое заседание, проведено на 25 юли 2018 г., Комисията по правни въпроси разгледа горепосочените годишните доклади за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и за 2017 г и годишните доклади за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и за 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Висшия съдебен съвет (ВСС) – г-жа Цветинка Пашкунова – член на ВСС, председател на Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на ВСС и говорител на Съдийската колегия и от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) – г-н Игнат Георгиев – инспектор.
Докладите за дейността на Висшия съдебен съвет за 2016 г. и за 2017 г. бяха представени от г-жа Цветинка Пашкунова, а в частта относно дейността на Инспектората към ВСС за 2016 г. и за 2017 г. бяха представени от г-н Игнат Георгиев.
Докладите за Висшия съдебен съвет съдържат преглед на политиките му както и подробна информация за функциите, които осъществява ВСС и които са регламентирани от Конституцията, Закона за съдебната власт и подзаконовите нормативни актове, относими към съдебната система.
Г-жа Пашкунова изтъкна, че отчетните 2016 г. и 2017 г. са години на доста съществени структурни и функционални промени и реформи във ВСС, които произтичат от конституционните промени през 2015 г. и измененията и допълненията в Закона за съдебната власт през месец април и месец август 2016 г.
Беше посочено, че от особено ключово значение е създаването на Комисията по атестиране и конкурсите, в която участват представители на професионалната общност, както и новата процедура за избор на настоящия състав на Висшия съдебен съвет, който беше избран от професионалната квота чрез пряк избор и квалифицирано мнозинство на членовете от парламентарната квота.
Докладите съдържат отделни структурно обособени части относно управлението на човешките ресурси в съдебната система, управлението на бюджета на съдебната власт, провеждането на конкурсни процедури за повишаване, преместване и първоначално назначаване, както и конкурсни процедури за избор на административни ръководители, електронното правосъдие, професионалната квалификация, професионалната етика и превенцията на корупцията, предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, дисциплинарната дейност и взаимодействието с Инспектората към ВСС, публичната комуникация и международната дейност на Съвета.
Г-жа Пашкунова отбеляза, че основните проблеми, които са очертани и в двата годишни доклада – за 2016 г. и 2017 г., сочат трудности, които и към момента са свързани с измерването на натовареността, който е основен критерий и показател, свързан с определянето на човешките ресурси в органите на съдебната власт. Целта е да се регламентира по обективен и справедлив начин натовареността на магистратите като се оптимизира както щатът чрез намаляване на броя на съдиите и прокурорите в по-ниско натоварените съдилища и прокуратури, и съответно разкриване на щат в по-натоварените, каквито са Софийския районен съд и Софийския градски съд, и прокуратури.
Към настоящия момент са очертани комплекс от мерки, които включват и законодателни промени, чрез които да се регулира подсъдността по определен брой и вид дела, така че да се разтоварят по-високо натоварените съдилища и прокуратури, и съответно да се натоварят тези, които са с по-ниска натовареност. Предвижда се това да бъде реализирано и чрез въвеждане на електронното правосъдие, както и чрез електронна обработка и разпределение на заповедните производства и чрез създаването на единна информационна съдебна система.
Подробна е предоставената информация в двата доклада по отношение на обявените и проведени конкурсни процедури за повишаване, преместване и първоначално назначаване, както и статистиките, свързани с проведените конкурсни процедури за административни ръководители, в обхвата на които е изборът на председател на Върховния административен съд, както и на директор на Националната следствена служба.
В докладите са посочени и данни за проведените атестационни процедури, които през 2016 г. се провеждаха въз основа на методика за атестиране на съдии, прокурори и следователи, а към момента те са съобразени с двете нови наредби за показателите, методиката и критериите за атестиране на съдии и съответно на прокурори и следователи след обособяване на двете колегии.
Отчетени са и броя на дисциплинарните производства, образувани срещу магистрати, както и начинът, по който те са приключили.
В заключение, г-жа Пашкунова отбеляза, че Висшият съдебен съвет работи за повишаване на доверието на обществото, като се подобрява координацията и комуникацията с органите на съдебната власт, както и за повишаване на правната култура на гражданите като сред изключително успешните инициативи са образователна програма „Съдебна власт, информиран избор и гражданско доверие“ както и отворените врати във Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт.
От важно значение е и дейността на Висшия съдебен съвет, свързана с международното сътрудничество, периодичните отчети по Механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия, както и участието на членове на Висшия съдебен съвет в проектни екипи на Европейската мрежа на съдебните съвети.
Годишните доклади за дейността на Инспектората към ВСС за 2016 г. и за 2017 г. съдържат информация относно изпълнението на задачите, свързани с неговите основни и постоянни приоритети, определени в съответствие със законовите му правомощия. Информацията е структурирана в отделни обособени части относно: комплексните планови проверки; тематичните проверки; контролните проверки; инцидентните проверки (въз основа на самосезиране и по постъпили сигнали); инцидентните проверки, възложени от ВСС извън годишната програма на ИВСС; преписките, образувани по сигнали, жалби и молби; отправените сигнали и предложения от ИВСС до други държавни органи; дейността на ИВСС във връзка със сигнализиране на съответните органи при установена противоречива съдебна практика; дейността на ИВСС по установяване на нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок; дисциплинарната практика; взаимодействието с ВСС и международното сътрудничество на ИВСС.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет в изпълнение на своите Годишни програми за 2016 и 2017 г. е извършил проверки на 152 органа на съдебната власт (104 съда и 48 прокуратури и окръжни следствени служби) в петте апелативни района. През 2016 г. Инспекторатът е извършил 102 комплексни планови проверки, от които 40 в съдилищата по граждански, търговски и административни дела, 31 в съдилищата – по наказателни дела и 31 в прокуратурите.
Във всички проверени съдилища, прокуратури и следствия, са констатирани както положителни, така и отрицателни тенденции като най-общо положителните тенденции са, че се спазва чл. 9 от Закона за съдебната власт и разпределението на делата и преписките се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, съобразно поредността на постъпване на материалите на делата.
Г-н Георгиев отбеляза, че отрицателните тенденции, най-общо се свеждат до това, че се увеличава висящността на делата в края на проверяваните периоди, като в отделни органи са установени случаи жалбите и исковите молби да се оставят без движение от разпределящите ги, преди образуването им в дела.
За прокуратурите, най-често срещаните констатации в актовете при проверките са за забавено разследване на досъдебни производства в някои от прокуратурите и недостатъчен надзор и контрол от страна на наблюдаващите прокурори по отношение на спрените производства, поради неразкриване на извършителя. За всички тези отрицателни тенденции и констатации са давани съответните препоръки като най-често административните ръководители на съответните органи са изпълнили дадените препоръки като са върнали обратно информация за изпълнението.
Освен комплексните планови проверки Инспекторатът разглежда и сигнали на граждани и организации относно допуснати нарушения от магистрати в хода на тяхната дейност. Общо за двете години (2016 и 2017 г.) са разгледани 3975 сигнала като от тях по 189 е прието, че има наличие на твърдените в сигналите нарушения и са отправени съответните препоръки за предприемане на мерки до административните ръководители на органите на съдебната власт.
Препоръките най-общо са в три основни групи: те са за предприемане на дисциплиниращи мерки и налагане на дисциплинарни наказания от административните ръководители по отношение на магистрати; също така препоръки за преодоляване на констатирани нарушения на процесуалните срокове по конкретни дела и ускоряване на съдопроизводствените действия; и третата група препоръки е за подобряване на определени елементи по организацията на административната дейност в органите на съдебната власт.
Друг елемент от дейността, която е описана в отчетните доклади е, че ИВСС разглежда сигналите и исканията на гражданите за установяване на нарушения на правото на разглеждане на делата в разумен срок. През този период са разгледани общо 1072 заявления и са изготвени 729 констативни протокола и становища, подробно описани в докладите.
По информация от Министерството на правосъдието на база на констатациите на Инспектората, за отчетения период Министерството на правосъдието е сключило общо 481 споразумения за компенсиране на забави от правосъдие, като е изплатило сума в размер на 1 млн. 155 хил. 548 лв. на пострадалите от тези забави.
От 1 януари 2017 г. са в сила новите правомощия, възложени на Инспектората, с последното изменение на Конституцията и ЗСВ, а именно дейност по проверка на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи и дейност по проверки за почтеност, конфликт на интереси и установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
По отношение на проверките на имуществените декларации, през 2017 г. задължените да подадат декларации лица са били 4292 съдии, прокурори и следователи, като четирима магистрати не са подали декларации, 25 са били подадени извън установените срокове, като по отношение на тях са приложени съответните административно-наказателни разпоредби и са санкционирани със съответните наказателни постановления.
Г-н Георгиев приветства извършената законодателна промяна в Закона за съдебната власт, в сила от 12 юни 2018 г., и предоставената възможност ИВСС да може да получава информация от информационните системи и да може да иска разкриване на банкова тайна от районния съд, в чийто район е постоянният адрес на лицето.
По отношение на проверките за интегритет през 2017 г. са образувани общо 79 преписки по сигнали, съдържащи твърдения за конфликт на интереси, нарушения, свързани с почтеността и с действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Практиката до този момент показва, че голяма част от постъпващите по този ред сигнали съдържат само твърдения за нарушения без конкретика на време, място на деяние, нито обстоятелства, при които са извършвани нарушенията, ако въобще е имало такива нарушения.
Беше посочено, че по отношение на сезирането на компетентните органи за ангажиране на дисциплинарна отговорност на магистрати при установени нарушения в тяхната дейност, през 2016 г. Инспекторатът към ВСС е отправил 1 предложение за налагане на дисциплинарни наказания във Висшия съдебен съвет, 53 препоръки, предложения и сигнали до административни ръководители за налагане на дисциплинарни наказания.
Г-н Георгиев отбеляза, че за 2017 г. Инспекторатът е отправил 15 предложения до Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарни производства спрямо съответните магистрати, за които е приел, че извършват съответните нарушения по Закона за съдебната власт, като отделно от това Инспекторатът е отправил 45 препоръки към административни ръководители за налагане на дисциплинарни наказания и още седем препоръки за налагане на дисциплиниращи мерки „обръщане на внимание“.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Данаил Кирилов.
В отговор на поставен въпрос от г-н Зарков, представителите на ВСС и на ИВСС заявиха, че не са констатирани затруднения в отношенията между Инспектората и Висшия съдебен съвет.
Г-н Данаил Кирилов изрази своята подкрепа за годишните доклади и отбеляза, че според него най-важното обстоятелство е изборът на новите членове на Висшия съдебен съвет от съдийската и прокурорската квота по новите правила, като призова за продължаване на доброто взаимодействие между съдебната власт и народните представители по отношение на законодателни инициативи свързани със съдебната система и отправи призив за продължаването на Проекта по Съдебната карта и по натовареността.
След проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ подкрепи Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г., № 711-00-10, внесен от Висшия съдебен съвет на 09.08.2017 г., както и Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г., № 811-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 05.06.2018 г. и предлага на Народното събрание да приеме проекти за решение по тях със следната редакция:
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2016 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на ..... 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА)
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2017 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на ..... 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ
СТАНОВИЩЕ
Вх.№ 853-03-61/10.09.2018 г.
Относно: годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г., № 711-00-10, внесен от Висшия съдебен съвет на 09.08.2017 г. и годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г. и годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г., № 811-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 05.06.2018 г.
На свое заседание, проведено на 25 юли 2018 г., Комисията по правни въпроси разгледа горепосочените годишните доклади за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и за 2017 г и годишните доклади за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и за 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Висшия съдебен съвет (ВСС) – г-жа Цветинка Пашкунова – член на ВСС, председател на Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на ВСС и говорител на Съдийската колегия и от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) – г-н Игнат Георгиев – инспектор.
Докладите за дейността на Висшия съдебен съвет за 2016 г. и за 2017 г. бяха представени от г-жа Цветинка Пашкунова, а в частта относно дейността на Инспектората към ВСС за 2016 г. и за 2017 г. бяха представени от г-н Игнат Георгиев.
Докладите за Висшия съдебен съвет съдържат преглед на политиките му както и подробна информация за функциите, които осъществява ВСС и които са регламентирани от Конституцията, Закона за съдебната власт и подзаконовите нормативни актове, относими към съдебната система.
Г-жа Пашкунова изтъкна, че отчетните 2016 г. и 2017 г. са години на доста съществени структурни и функционални промени и реформи във ВСС, които произтичат от конституционните промени през 2015 г. и измененията и допълненията в Закона за съдебната власт през месец април и месец август 2016 г.
Беше посочено, че от особено ключово значение е създаването на Комисията по атестиране и конкурсите, в която участват представители на професионалната общност, както и новата процедура за избор на настоящия състав на Висшия съдебен съвет, който беше избран от професионалната квота чрез пряк избор и квалифицирано мнозинство на членовете от парламентарната квота.
Докладите съдържат отделни структурно обособени части относно управлението на човешките ресурси в съдебната система, управлението на бюджета на съдебната власт, провеждането на конкурсни процедури за повишаване, преместване и първоначално назначаване, както и конкурсни процедури за избор на административни ръководители, електронното правосъдие, професионалната квалификация, професионалната етика и превенцията на корупцията, предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, дисциплинарната дейност и взаимодействието с Инспектората към ВСС, публичната комуникация и международната дейност на Съвета.
Г-жа Пашкунова отбеляза, че основните проблеми, които са очертани и в двата годишни доклада – за 2016 г. и 2017 г., сочат трудности, които и към момента са свързани с измерването на натовареността, който е основен критерий и показател, свързан с определянето на човешките ресурси в органите на съдебната власт. Целта е да се регламентира по обективен и справедлив начин натовареността на магистратите като се оптимизира както щатът чрез намаляване на броя на съдиите и прокурорите в по-ниско натоварените съдилища и прокуратури, и съответно разкриване на щат в по-натоварените, каквито са Софийския районен съд и Софийския градски съд, и прокуратури.
Към настоящия момент са очертани комплекс от мерки, които включват и законодателни промени, чрез които да се регулира подсъдността по определен брой и вид дела, така че да се разтоварят по-високо натоварените съдилища и прокуратури, и съответно да се натоварят тези, които са с по-ниска натовареност. Предвижда се това да бъде реализирано и чрез въвеждане на електронното правосъдие, както и чрез електронна обработка и разпределение на заповедните производства и чрез създаването на единна информационна съдебна система.
Подробна е предоставената информация в двата доклада по отношение на обявените и проведени конкурсни процедури за повишаване, преместване и първоначално назначаване, както и статистиките, свързани с проведените конкурсни процедури за административни ръководители, в обхвата на които е изборът на председател на Върховния административен съд, както и на директор на Националната следствена служба.
В докладите са посочени и данни за проведените атестационни процедури, които през 2016 г. се провеждаха въз основа на методика за атестиране на съдии, прокурори и следователи, а към момента те са съобразени с двете нови наредби за показателите, методиката и критериите за атестиране на съдии и съответно на прокурори и следователи след обособяване на двете колегии.
Отчетени са и броя на дисциплинарните производства, образувани срещу магистрати, както и начинът, по който те са приключили.
В заключение, г-жа Пашкунова отбеляза, че Висшият съдебен съвет работи за повишаване на доверието на обществото, като се подобрява координацията и комуникацията с органите на съдебната власт, както и за повишаване на правната култура на гражданите като сред изключително успешните инициативи са образователна програма „Съдебна власт, информиран избор и гражданско доверие“ както и отворените врати във Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт.
От важно значение е и дейността на Висшия съдебен съвет, свързана с международното сътрудничество, периодичните отчети по Механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия, както и участието на членове на Висшия съдебен съвет в проектни екипи на Европейската мрежа на съдебните съвети.
Годишните доклади за дейността на Инспектората към ВСС за 2016 г. и за 2017 г. съдържат информация относно изпълнението на задачите, свързани с неговите основни и постоянни приоритети, определени в съответствие със законовите му правомощия. Информацията е структурирана в отделни обособени части относно: комплексните планови проверки; тематичните проверки; контролните проверки; инцидентните проверки (въз основа на самосезиране и по постъпили сигнали); инцидентните проверки, възложени от ВСС извън годишната програма на ИВСС; преписките, образувани по сигнали, жалби и молби; отправените сигнали и предложения от ИВСС до други държавни органи; дейността на ИВСС във връзка със сигнализиране на съответните органи при установена противоречива съдебна практика; дейността на ИВСС по установяване на нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок; дисциплинарната практика; взаимодействието с ВСС и международното сътрудничество на ИВСС.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет в изпълнение на своите Годишни програми за 2016 и 2017 г. е извършил проверки на 152 органа на съдебната власт (104 съда и 48 прокуратури и окръжни следствени служби) в петте апелативни района. През 2016 г. Инспекторатът е извършил 102 комплексни планови проверки, от които 40 в съдилищата по граждански, търговски и административни дела, 31 в съдилищата – по наказателни дела и 31 в прокуратурите.
Във всички проверени съдилища, прокуратури и следствия, са констатирани както положителни, така и отрицателни тенденции като най-общо положителните тенденции са, че се спазва чл. 9 от Закона за съдебната власт и разпределението на делата и преписките се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, съобразно поредността на постъпване на материалите на делата.
Г-н Георгиев отбеляза, че отрицателните тенденции, най-общо се свеждат до това, че се увеличава висящността на делата в края на проверяваните периоди, като в отделни органи са установени случаи жалбите и исковите молби да се оставят без движение от разпределящите ги, преди образуването им в дела.
За прокуратурите, най-често срещаните констатации в актовете при проверките са за забавено разследване на досъдебни производства в някои от прокуратурите и недостатъчен надзор и контрол от страна на наблюдаващите прокурори по отношение на спрените производства, поради неразкриване на извършителя. За всички тези отрицателни тенденции и констатации са давани съответните препоръки като най-често административните ръководители на съответните органи са изпълнили дадените препоръки като са върнали обратно информация за изпълнението.
Освен комплексните планови проверки Инспекторатът разглежда и сигнали на граждани и организации относно допуснати нарушения от магистрати в хода на тяхната дейност. Общо за двете години (2016 и 2017 г.) са разгледани 3975 сигнала като от тях по 189 е прието, че има наличие на твърдените в сигналите нарушения и са отправени съответните препоръки за предприемане на мерки до административните ръководители на органите на съдебната власт.
Препоръките най-общо са в три основни групи: те са за предприемане на дисциплиниращи мерки и налагане на дисциплинарни наказания от административните ръководители по отношение на магистрати; също така препоръки за преодоляване на констатирани нарушения на процесуалните срокове по конкретни дела и ускоряване на съдопроизводствените действия; и третата група препоръки е за подобряване на определени елементи по организацията на административната дейност в органите на съдебната власт.
Друг елемент от дейността, която е описана в отчетните доклади е, че ИВСС разглежда сигналите и исканията на гражданите за установяване на нарушения на правото на разглеждане на делата в разумен срок. През този период са разгледани общо 1072 заявления и са изготвени 729 констативни протокола и становища, подробно описани в докладите.
По информация от Министерството на правосъдието на база на констатациите на Инспектората, за отчетения период Министерството на правосъдието е сключило общо 481 споразумения за компенсиране на забави от правосъдие, като е изплатило сума в размер на 1 млн. 155 хил. 548 лв. на пострадалите от тези забави.
От 1 януари 2017 г. са в сила новите правомощия, възложени на Инспектората, с последното изменение на Конституцията и ЗСВ, а именно дейност по проверка на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи и дейност по проверки за почтеност, конфликт на интереси и установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
По отношение на проверките на имуществените декларации, през 2017 г. задължените да подадат декларации лица са били 4292 съдии, прокурори и следователи, като четирима магистрати не са подали декларации, 25 са били подадени извън установените срокове, като по отношение на тях са приложени съответните административно-наказателни разпоредби и са санкционирани със съответните наказателни постановления.
Г-н Георгиев приветства извършената законодателна промяна в Закона за съдебната власт, в сила от 12 юни 2018 г., и предоставената възможност ИВСС да може да получава информация от информационните системи и да може да иска разкриване на банкова тайна от районния съд, в чийто район е постоянният адрес на лицето.
По отношение на проверките за интегритет през 2017 г. са образувани общо 79 преписки по сигнали, съдържащи твърдения за конфликт на интереси, нарушения, свързани с почтеността и с действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Практиката до този момент показва, че голяма част от постъпващите по този ред сигнали съдържат само твърдения за нарушения без конкретика на време, място на деяние, нито обстоятелства, при които са извършвани нарушенията, ако въобще е имало такива нарушения.
Беше посочено, че по отношение на сезирането на компетентните органи за ангажиране на дисциплинарна отговорност на магистрати при установени нарушения в тяхната дейност, през 2016 г. Инспекторатът към ВСС е отправил 1 предложение за налагане на дисциплинарни наказания във Висшия съдебен съвет, 53 препоръки, предложения и сигнали до административни ръководители за налагане на дисциплинарни наказания.
Г-н Георгиев отбеляза, че за 2017 г. Инспекторатът е отправил 15 предложения до Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарни производства спрямо съответните магистрати, за които е приел, че извършват съответните нарушения по Закона за съдебната власт, като отделно от това Инспекторатът е отправил 45 препоръки към административни ръководители за налагане на дисциплинарни наказания и още седем препоръки за налагане на дисциплиниращи мерки „обръщане на внимание“.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Данаил Кирилов.
В отговор на поставен въпрос от г-н Зарков, представителите на ВСС и на ИВСС заявиха, че не са констатирани затруднения в отношенията между Инспектората и Висшия съдебен съвет.
Г-н Данаил Кирилов изрази своята подкрепа за годишните доклади и отбеляза, че според него най-важното обстоятелство е изборът на новите членове на Висшия съдебен съвет от съдийската и прокурорската квота по новите правила, като призова за продължаване на доброто взаимодействие между съдебната власт и народните представители по отношение на законодателни инициативи свързани със съдебната система и отправи призив за продължаването на Проекта по Съдебната карта и по натовареността.
След проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ подкрепи Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г., № 711-00-10, внесен от Висшия съдебен съвет на 09.08.2017 г., както и Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г., № 811-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 05.06.2018 г. и предлага на Народното събрание да приеме проекти за решение по тях със следната редакция:
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2016 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на ..... 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА)
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2017 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на ..... 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ
