Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 4

На 7 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
3. Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 година, № 720-00-9, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 2 юни 2017 г.
4. Одобряване на образец на Декларация за имотното състояние, произхода на средствата за придобиване на имуществото и за наличието на частен интерес във връзка с чл. 19а, ал. 1 и чл. 29в, ал. 4 от Закона за съдебната власт.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Има предложение за дневен ред в поканата.
Имате думата по дневния ред.
Докато мислите, аз ще направя предложение за разместване на точките по дневния ред: т. 3 – Обсъждане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2016 г. да бъде т. 1 с оглед обстоятелството, че омбудсманът госпожа Манолова трябва да докладва и в Комисията по образование и наука.
Няма изказвания, възражения, мнения и становища по дневния ред. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред, заедно с предложението за разместване.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към първа точка от така приетия дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
Гости по тази точка от администрацията на Омбудсмана са: госпожа Мая Манолова – омбудсман, госпожа Цонка Ковачева – началник-отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“, госпожа Емилия Караабова – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, госпожа Христина Рангелова – главен експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
Госпожо Омбудсман, заповядайте за кратко представяне на Годишния доклад за 2016 г.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да представя доклада за работата на институцията на Омбудсмана за 2016 г. Това е Докладът. Въпреки усилията на мен и екипа ми да се съсредоточим само върху по-главните и значими казуси и проблеми, не успяхме да сведем доклада под 230 страници. Както справедливо отбеляза председателят на Социалната комисия, и резюмето е твърде подробно, в рамките на 74 страници.
Имаме няколко варианта на презентация, като най-дългата е в рамките на един час. Схванах подканянето на Председателя да представя накратко Доклада, така че след като си изчерпя времето ще останат някакви минути за въпроси, които евентуално интересуват Правната комисия.
Ако се опитам с едно изречение да представя работата на институцията през 2016 г., това беше година на действия, защото така усетих и разчетох очакванията на хората към Омбудсмана – не просто да бъде последната врата, на която чукат, не просто като една институция, на която да се оплачат и която да ги утеши, но институция, която стои зад гърба им и участва активно и реално в решаването на техните проблеми. Затова и мога със задоволство да кажа, че всяка втора препоръка на Омбудсмана беше решена и по-голямата част от проблемите на гражданите, поставени пред институцията, бяха решени.
Често ме питат за това кои са най-значимите резултати от работата през 2016 г. Правя уговорката, че за всеки гражданин или група от граждани най-значим е техният проблем – проблемът, който са поставили пред мен, а най-голямата победа е ако сме успели да решим техния конкретен проблем. Но ако мога да кажа коя за мен е най-голямата победа и най-значимият резултат, това е промяната в нагласата и отношението към институцията – от институция, пред която можеш да се оплачеш и която да ти съчувства, но от която нищо не зависи, защото няма правомощия, като към институция, която реално решава проблеми и стои зад гърба на всеки гражданин до последно, до решаването на неговия проблем.
А иначе, благодарение на доброто ми взаимодействие с институциите, успяхме успешно да завършим няколко наистина важни за хората кампании. Една от тях е със затварянето на арбитражните съдилища за граждани за решаване на потребителски спорове. Знаете, че това беше голям проблем на българските граждани – съществуването на паралелна частна съдебна система, която често съдеше граждани, без да ги уведоми, зад гърба им, включително и за дългове, които реално не съществуват. Благодарение на Правната комисия, искам специално да благодаря на председателя й господин Кирилов и на членовете на Правната комисия в предния парламент, след дълго и внимателно обсъждане с всички отговорни институции парламентът забрани на частната съдебна система да съди раждани и останаха арбитражите да действат единствено и само по отношение на фирмите и на бизнеса, каквото е и тяхното нормално и реално предназначение.
Друг важен резултат от работата на институцията е отпадането на ДДС върху дарените храни, което също стана възможно благодарение на доброто сътрудничество и с изпълнителната власт, и по-специално с финансовия министър, и с парламента, с работата на депутати от всички цветове, за което благодаря. Това е важно и за бедните и гладните, защото реално улеснява достъпа на дарени храни до техните трапези, и за българските производители на храни, защото, образно казано, трудът им не отива на вятър, и за нас като общество, и за държавата, защото в момента, в който в пълен обем бъде реализирана тази мярка, това сериозно ще намали социалното напрежение.
През тази година надграждаме кампания с друга – „Не хаби, дари!“, която е насочена към българските граждани, към българските домакинства, защото от тези 670 хиляди тона храни, които годишно се унищожават в България, 1/3 се унищожава от производителите и от търговците на храни, останалите 2/3 ги унищожаваме ние с Вас, поради неразумно отношение към храните. Така че това ще е кампания, на която заедно, надявам се с Министерство на земеделието, ще стигнем до всеки български дом, до всеки български гражданин, до всяко българско дете, за да обясним, че храната трябва да се уважава и че тя трябва да се споделя с тези, които имат нужда от нея.
Друга важна кампания е кампанията срещу злоупотребите на монополните дружества. Тук имаме някои малки незначителни победи, но отново най-сериозната от тях е благодарение на доброто ми сътрудничество с Правната комисия. Успяхме да намалим юрисконсултските възнаграждения, които се заплащат от гражданите реално шест пъти, и вместо три пъти по 300 лв. – това е минимумът, който искаха юрисконсултите и на „Топлофикация“, и на ЕРП-тата, и на ВиК-тата и на всички останали институции, сега вместо плюс 900 лв. върху един малък дълг, максимумът, който могат да поискат е плюс 150 лв., тъй като реално намалихме шест пъти тези възнаграждения, които се присъждат в исков процес и в заповедно производство.
Друга важна кампания е посветена на правата на българските деца, но нея представих по-подробно в Комисията за защита правата на децата.
Израз на повишеното доверие към институцията е и нарастването на броя на жалбите и сигналите, които бяха отправени, така че няма как да спестя и слайдовете с числа.
През миналата година до институцията са подадени 10 640 броя жалби и сигнали, което е ръст със 75%, спрямо предната година, от които 9675 са приключени, тоест ние не се занимаваме само с прибиране на жалби и с приемане на жалби, а и реално сме приключили работата по една огромна част от тях, което е два пъти повече от обработените жалби през предната година, те са под 5000.
17 362 граждани са приети в приемната на Омбудсмана в столицата и в страната, като 1109 съм приела лично, а няколкостотин – заместник-омбудсманът. Всъщност това е изпълнение и на ангажимента, който поех към народните представители, които ме избираха за Омбудсман, да изнеса работата на институцията на терен. Тук преди малко вървеше един слайд, който показва, че през миналата година сме били в почти 60 населени места, като в 27 от тях сме имали предварително обявени приемни, а в останалите случаи сме се срещали с граждани по поискани от тях проблеми. Или общо 27 037 души са потърсили и са получили помощ и съдействие от институцията чрез жалба, сигнал, в приемната, по горещата телефонна линия, което е с 12 000 повече от предната година.
Проведохме и първите тематични приемни по проблемите на „Топлофикация“ – 250 души, по проблеми на правата на детето в Перник с над 30 семейства. Изготвихме и четири специални доклада по важни теми, които изпратихме на отговорните институции, включително и на Народното събрание. Това е специалният доклад за децата в конфликт със закона и с интернатите за деца, за правата и проблемите на непридружените деца бежанци и по темата на „Топлофикация“. Тези бяха внесени на вниманието на народните представители. За съжаление, предния парламент нямаше време и възможност да ги разгледа.
По 28 теми сме организирали публични дискусии и дебати, които в една голяма част от случаите са завършили с предложения за промени в законодателството, които са стояли на Вашето внимание.
Тъй като не следя какво се случва на презентацията, може би след това ще разкажа за конституционния съвет, за конституционните жалби и за законодателните предложения, които излязоха от институцията през 2016 г.
Съвсем телеграфно да Ви информирам за топ 5 на жалбите срещу нарушени права. На първо място, очаквано, са жалбите за нарушени права на потребителите срещу така наречените „монополни дружества“ – 3138 жалби. Вторият кръг от проблеми е по отношение на социално-икономически права – 1429. И в двата случая имаме ръст с близо 100%. В случая с монополните дружества ръстът е над 100%. Трети по значимост по количество са жалбите срещу нарушено право на собственост – 1169 срещу 889 през 2015 г. Следват основни права и свободи на българските граждани и административно обслужване срещу действия на администрацията на централно и на местно ниво.
В първите пет на жалбите по отношение правата на потребителите, абсолютно очаквано са жалбите срещу „Топлофикация“, срещу мобилните оператори, електроснабдителните дружества, ВиК операторите, банките и финансовите институции. Арбитражите не ги споменавам, защото с тях, слава Богу, приключихме.
В последната част ще Ви запозная с това какво направих по темата с Конституционния съд.
Конституционният съвет – 11 души уважавани юристи, топ на правната мисъл. Както поех ангажимент и пред Правната комисия, и пред народните представители в предния парламент, които ме избираха за Омбудсман, с подаването на конституционни жалби няма да злоупотребявам и го показах през 2016 г., което беше най-голямото опасение на тези от Вас, които бяха тогава в парламента. Подала съм 4 конституционни жалби по теми, с които, както се оказа, са съгласни и самите народни представители.
Първата ми жалба знаково беше по отношение на ограниченията за варене на домашна ракия. Тъй като Конституционният съд отхвърли тази моя жалба под предлог, че нямам право да защитавам еднолични търговци, каквито са производителите на ракия, след това парламентът се съобрази с препоръките, които изпратих, и промени текстовете, които бяха в интерес на големите производители срещу малките производители.
Темата с юрисконсултските възнаграждения също беше предмет на моя конституционна жалба. Не срещнах разбиране от Конституционния съд, но пък затова срещнах разбиране от Правната комисия и въпросът беше решен по един балансиран начин, за което благодаря.
И другите две жалби са свързани с Изборния кодекс. По едната междувременно бяха променени съответните текстове от парламента – за броя изборни секции, които да бъдат организирани зад граница.
Четвъртата ми жалба беше уважена. Предполагам, че всички Вие сте въздъхнали с облекчение, защото отпадна санкцията, която беше предвидена при задължително гласуване, а именно заличаване на гражданите от избирателните списъци, което мисля, че е в интерес на провежданата политика и на парламента за повишаване на избирателната активност.
По отношение на конкретните теми. Ако искате да ги минем телеграфно.
Най-много усилия положи институцията очаквано в защита правата на децата, тъй като това е законов и конституционен мандат на Омбудсмана, който аз възприех и като моя мисия. Това не е дейност, която може да се провежда инцидентно. Тук вложихме много енергия, експертиза, усилия. Този раздел подробно съм представила в съответните парламентарни комисии за защита на правата на децата, младежта и спорта и днес ще представя в Комисията по образование. Ако имате конкретни въпроси съм готова да отговарям.
Втората по значимост тема, която беше предмет на моята работа, е свързана с монополните дружества. Тук се вижда динамиката на нарастването на жалбите от 2015 към 2016 г. Един слайд за това кои са най-честите оплаквания срещу дружествата за комунални услуги.
Искам да отделя малко внимание на темата „Топлофикация“. Това е една тема, в коя за защита правата на гражданите използвах всичките си правомощия, всичко, което ми дава Законът. Срещнах се с абсолютно всички отговорни институции; проведох публична дискусия с участието на всички отговорни институции – министър, парламентарна комисия, КЕВР, „Топлофикация“; изготвих специален доклад, който изпратих на институциите и на парламента; организирах специализирана приемна; участвах в работата на парламентарните комисии и по енергетика, и за наблюдение на КЕВР; написах жалба до Конституционния съд, написах жалба до Върховния касационен съд; срещнах се с еврокомисаря по защита на правата на потребителите, и с този по енергетика; заведох дело във Върховния административен съд.
В крайна сметка в резултат на всички усилия, които положих, не мога да докладвам пред вас, че има някакъв съществен напредък в отношението на ръководството на „Топлофикация“ по отношение на столичани и мисля, че една от причините за това е и в действащото законодателство, защото в момента „Топлофикация“ има 440 хиляди сигурни клиенти и наистина няма никакво значение за приходите на дружеството какво ще бъде отношението на дружеството, каква ще бъде цената на парното, какви ще бъдат разходите, които дружеството ще провежда, защото в крайна сметка тези 440 хиляди домакинства, искат или не, всеки месец си плащат такса „сградна инсталация“ и с това пълнят касичката на дружеството.
Пропуснах да кажа, че съм участвала в заседания на Столичния общински съвет, срещнала съм се с всички групи от Столичния съвет, със Столичния кмет, с председателя на Общинския съвет, с КЕВР и с когото се сетите. В крайна сметка изводът е, че дружеството, което иначе е толкова необходимо за столицата, се радва на един институционален комфорт, така е било винаги впрочем, обвинението не е към конкретния състав на Общинския съвет – и тогава, когато беше държавна собственост по време на тройната коалиция, и сега, когато е общинска. Така че скоро ще настоявам и пред министъра на енергетиката, и пред Вас за промени в правилата, за промени в законодателството, така че в някаква степен все пак столичани да бъдат малко или повече защитени. Не е нормално 100 лв. сградна инсталация, при положение че не ползваш парно. А цената расте и расте заради цялата дейност на дружеството.
Вторият кръг от жалби са свързани с енергоснабдителните дружества. Това са тези, които са свързани с правата на потребителите. Няма да изпадам в детайли, просто искам да обърна внимание, че с осъществяващата се либерализация на енергийния пазар темата със защитата на правата на уязвимите потребители трябва да застане много скоро и на дневния ред на Народното събрание. Вече имаме и първите сигнали за злоупотреби с доставчици на свободния пазар, с измами, което би следвало да намери своето конкретно законодателно решение. Трябва да има табло на позора на фирмите, които мамят своите клиенти.
ВиК дружествата. Жалбите и тук са нараснали повече от два пъти – цената на водата, качеството на водата, но и проблеми с това, че в 21 век в България има населени места, в които има режим на вода и то не малки. Например Севлиево и целия район, например някои от махалите на Троян, например в Родопите. Така че това е ангажимент, който съм поела към гражданите на тези населени места.
Транспорт, сметосъбиране – ще ги мина само телеграфно, ако нещо от тях представлява интерес за Вас, да отделя някакво време, иначе да не злоупотребявам с вашето търпение.
Правата на хората с увреждания е специален фокус в моята работа и законов ангажимент на Омбудсмана. Използвам случая да кажа и пред Вас, както подробно обясних и пред Социалната комисия, че заедно с неправителствени организации на хората с увреждания, се занимаваме и сега благодаря за това, че министърът на труда и социалната политика се включва, в изработването на Закон за личната помощ, защото асистентските услуги няма как да продължат просто на програмно-проектен принцип. Няма никаква устойчивост. В крайна сметка грижите за едно дете с увреждане не са от проект до проект, от програма до програма. Те са ежедневна дейност за техните родители, така че това би следвало да бъде решено най-накрая по един адекватен начин.
Занимаваме се активно и с достъпността на средата. Надявам се, че ще дойде момент, в който сградата на парламента, в която и аз съм прекарала десет години, така че упрекът не е към Вас, а е и към мен самата, че и тази сграда в някакъв момент ще стане достъпна за хора, които са в инвалидни колички.
Социалните права. Ръстът на жалбите е повече от два пъти. Няма да ги разказвам подробно. Използвам случая да Ви помоля наистина да се отнесете с максимално внимание и чувствителност към предложените от КНСБ и от мен промени в трудовото законодателство. Наистина проблемът с неплатените възнаграждения, с некоректните работодатели, с издевателствата над хората на наемния труд е една тема, която е много актуална и чувствителна за България днес, особено за хората в провинцията, а и не само.
Конкретните случаи. Например случаят с мината в Оброчище, където бях три пъти, където един нагъл работодател си позволява да се подиграва с неговите работници, на които плаща за подземен труд в рамките на 500-600 лв., този проблем може да има своето решение само, когато държавата се заеме с него и подкрепи и моите усилия. Всъщност сега след намесата и на правителството, на министъра на енергетиката, на окръжния прокурор нещата постепенно ще си дойдат по местата, но няма как това да не е на вниманието и на законодателния орган с конкретни промени в законодателството, които съм предложила.
Занимавам се, освен това, с правата на гражданите в образованието, в здравеопазването, със здравословна и благоприятна околна среда, с правото на собственост и икономическа свобода. Има много жалби, които са свързани с териториално-селищното устройство, с кадастъра, с имотния регистър, с незаконното строителство.
Една от темите, които стояха и през миналата година, а и през тази на вниманието на институцията, е свързана с правото на справедлив съдебен процес и защита на гражданите в изпълнителното производство. Омбудсманът няма правомощия по отношение на съдебната система, естествено по същество, но за разумните срокове се налага да се намесваме на разглеждането на част от делата. А темата с изпълнителното производство е една от най-чувствителните за хората.
Действащото законодателство, в чието приемане съм участвала през далечната 2006 г., е изцяло в интерес на кредиторите и в ущърб на длъжниците. Правила съм нееднократни опити и в позицията си на част от управляващо мнозинство през 2013 г., и като част от опозицията през 2014 г., и като Омбудсман през 2016 г., и сега през 2017 г. с конкретни законодателни предложения, които да балансират нещата в изпълнителното производство. Използвам случая да апелирам към Вас за по-скорошно поставяне на темата на масата.
Благодаря на председателя на Правната комисия, с който проведохме дълъг и обстоен разговор по темата и много се надявам скоро това да стане предмет на един форум, който можем да организираме заедно, след което да последват конкретни законодателни промени.
Национален превантивен механизъм. Освен всичко останало, като Омбудсман отговарям за затворите, следствените арести, за психиатриите, за домовете за възрастни хора, за домовете, в които са настанени институциите на деца с увреждания, на деца, лишени от родителски грижи, тоест във всички случаи, в които гражданите в широкия смисъл на думата са лишени от свобода, включително за специализираните интернати, в които се настаняват деца за определени постъпки. Изготвила съм специален доклад, който е внесен в парламента. Всъщност той беше внесен в интервала, в който нямаше действащ парламент, който ще внеса повторно. Много се надявам в някакъв момент той да бъде предмет на обсъждане в Правната комисия, така че сега няма да се спирам на него.
Идваме до правото на косвена законодателна инициатива на Омбудсмана и необходимостта от въздействие в нормативната уредба за защита на правата на човека. Съгласно Закона за Омбудсмана и Правилника имам право в случаите, в които анализът на жалбите показва, че има законодателни текстове, които ощетяват гражданите, да предложа тяхната промяна. Така че много благодаря и на парламента и на Правната комисия, че сте достатъчно чувствителни към предложенията, които правя. През миналата година те бяха 11 на брой, като част от тях за улеснение на народните представители представих във вид на готови законопроекти. Пък и все пак съм била член на Правната комисия има-няма десет години, включително и заместник на господин Кирилов, така че много често ме сърбят ръцете да напиша някой законопроект.
Омбудсманът и гражданите. Броят на кампании и приемни – вече говорих за това, така че мисля да сложа точка.
За първи път в доклада има дена глава, която е посветена на анализ на прилагането на четири конвенции, по които България е страна и на практиката на Европейския съд по правата на човека и действието на институциите по дадени препоръки по осъдителни решения, като с приоритет са тези, които са висящи пред Комитета на министрите и по които България прави ежегоден отчет за напредъка и в законодателен плана, и като действие на институциите. През следващата година ще доразвием тази глава с конкретни приоритети, с конкретни предложения към институциите за това какво да подобрят в своята работа, така че защитата правата на гражданите да бъде на най-високо ниво и с най-висок стандарт и приоритет.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Омбудсман.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища към Омбудсмана и към доклада за 2016 г., който представи.
Докато размисляте, искам да потвърдя казаното от госпожа Манолова. Действително в миналата седмица имахме около двучасова среща, която беше изцяло работна, във връзка със законопроектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Тогава обсъждахме необходимостта и възможността Правната комисия и Омбудсманът да инициират и да проведат това, което говорихме повече от година в Четиридесет и третото Народно събрание – национално, професионално и обществено обсъждане на проблемите, свързани със заповедното изпълнително производство в Гражданския процесуален кодекс.
В тази връзка Ви докладвам, че междувременно на 6 юни 2017 г. по нашето искане за становища се получи и писмо от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който ни изпраща становището на двамата заместник-председатели на Върховния касационен съд – заместник-председателя и ръководител на Гражданска колегия Красимир Влахов, и заместник-председателя и ръководител на Търговска колегия Дария Проданова. Ще качим и това становище на сайта на Народното събрание, където се съдържа предложението: „Предлагаме Върховният касационен съд, съвместно с Комисията по правни въпроси към Народното събрание, Министерството на правосъдието, Висшият съдебен съвет, Висшият адвокатски съвет да организира Национална кръгла маса или конференция, на която професионално да се обсъдят проблемите по приложението на различните институти на процеса – призоваване, инстанционно разглеждане на делата, заповедно производство, изпълнително производство и прочие. В противен случай се рискува при предприемане на изменения на парче да се накърни общата философия на наредбата, като разрешаването на едни проблеми да постави други проблеми.“
Бих казал, че Висшият касационен съд, който и в миналия мандат желаеше да участва в този дебат, също е заявил поддръжката си в тази връзка. Тъй като вече имаме три законопроекта и заявления за още два, каня колегите от ДПС и от „Обединени патриоти“, ако преценят, и те да внесат техните проекти за изменение и допълнение на ГПК, след което да проведем първо обсъждане и/или, както решим първо да бъде, националното обществено обсъждане.
В тази връзка Ви съобщавам, че планирам да насроча за следващия вторник извънредно заседание с единствена точка в дневния ред: Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Това е във връзка с единствения засега законопроект, внесен от нашата парламентарна група, но пак има заявления на колеги от други парламентарни групи, че са готови да внесат или законопроекта от м. декември, който беше с номинален вносител народният представител Кадиев по инициатива на Инициативния комитет и Омбудсмана на Република България по отношение прилагане на мажоритарна система за избор на народни представители, така и какъвто законопроект прецените. В случай, че бъде внесен до понеделник, смятам, че ще имаме възможност да пристъпим към съвместно обсъждане на всички постъпили законопроекти по тази материя.
Имаше възможност и в днешния дневен ред да коментираме Изборния кодекс, но с оглед възможността да бъдат предупредени всички парламентарни групи, затова си позволявам да Ви предложа извънредно заседание за вторник, тоест за след шест дни.
Това бяха съобщения пряко или косвено свързани с Омбудсмана.
За последен път отправям поканата ако имате въпроси, мнения, становища, изказвания.
Господин Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Заявявам че представителите на „БСП за България“ ще подкрепят доклада на Омбудсмана.
Същевременно искам и да поздравя Омбудсмана на републиката за дейността, голяма част от тази дейност беше описана в залата и представена пред нас, за социалната ангажираност на Омбудсмана по редица въпроси, както и за косвената законодателна инициатива, която прояви в рамките и на това Народно събрание.
Надявам се, тук се обръщам и към председателя на Комисията, нашият законопроект, който всъщност беше на Омбудсмана, и в предишното Народно събрание минахме подобен законопроект по ГПК, възможно по-бързо да бъде разгледан, защото касае важни не само социални, но и важни обществени отношения.
Още веднъж казвам: поздравления за Омбусмана на републиката за неговата дейност. Ние ще подкрепим внесения доклад.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Няма да коментирам Вашето предложение за бързина. Казах какви са плановете, включително се получи становище от две работодателски организации по този Законопроект, с оглед необходимостта от съгласуване от Тристранната комисия за социално сътрудничество. Можете да го видите, то е качено.
Колеги, аз ще се въздържа да изразявам становище по отношение доклада на Омбудсмана, той говори сам за себе си. Достатъчно обстоятелствен е. Когато сме могли, винаги сме оказвали подкрепа на дейността, дори когато това ни е коствало едно огромно напрежение или пренапрежение.
Смятам, че законодателството трябва да бъде с оглед постигане на максимален обществен ефект, да решава проблемите на всички социални групи, без да ги делим по критерии и да постига равенство в защитата на правата на лицата и субектите.
Аз също поздравявам Омбудсмана за работата през 2016 г., през която показа амбиция и институционален подход, и се утвърди като правозащитник. Пожелавам й тази работа да продължи. Ние ще помагаме, но да не бъде съвсем и само на наш гръб. Умишлено ще мълча по „Топлофикация“ и по други няколко въпроса. Изказвам го като лично мнение.
Колеги, закривам дебатите, ако няма изказвания.
Предлагам Ви да гласуваме положително становище по представения доклад и да препоръчаме неговото приемане от пленарния състав на Народното събрание.
Който е за, моля да гласува
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се препоръката към Народното събрание да приеме Доклада на Омбудсмана за 2016 г.
Благодаря на Омбудсмана и на неговия екип за това представяне и успех в Комисията по образование и наука.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, колеги.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължаваме.

Пристъпваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
Гости по тази точка:
От Върховния административен съд: господин Боян Магдалинчев – заместник-председател и ръководител на Втора колегия, и проф. д-р Иван Тодоров – експерт по административно право.
От Българската стопанска камара: госпожа Наталия Събева – главен юрисконсулт.
Уважаеми колеги, от името на вносителите ще направя кратко представяне на Законопроекта и ще разберете защо след това веднага ще Ви помоля да дадем думата на заместник-председателя Магдалинчев и на проф. Тодоров да изложат също така подробна аргументация във връзка с предложения Законопроект.
Законопроектът цели да въведе мерки за по-ефективно, бързо и модерно административно правосъдие след близо 10-годишното прилагане на Кодекса, да прецизира законовите разпоредби, по които има противоречива практика, да попълни празноти в регулацията, да отрази актуалния етап на електронизация на съобщенията, да въведе конкретни срокове за по-съществено прилагане на електронната идентификация и съобщаване, и да облекчи работата на Върховния административен съд с цел осигуряване в пълна степен на изпълнението на основната му цел, установена в чл. 125, ал. 1 от Конституцията, а именно осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
Законопроектът въвежда мерки за електронно правосъдие в съответствие със заложените приоритети в стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014 – 2020 г.
Една от важните промени в Кодекса е подробната уредба на института на мълчаливото съгласие. Предлаганото изменение създава предпоставки за постепенен преход от презумпция за мълчалив отказ към презумпция за мълчаливо съгласие в подходящите за това случаи. Мълчаливото съгласие е инструментът, чрез който най-лесно се игнорира бездействието на администрацията и рязко се намалява административната тежест.
Тук е отворя скоба, за да поясня това, което много от колегите знаете, а другите колеги лесно могат да установят във въведението към мотивите на Законопроекта. Законопроектът е разработен от работна група във Върховния административен съд с основно участие на административните магистрати под ръководството на заместник-председателя господин Боян Магдалинчев. В работната група взема участие и елитът на представители на административноправната наука – проф. Тодоров, проф. Костов и проф. Кино Лазаров.
Този законопроект беше предложен и внесен в миналото Народно събрание с вносители Найден Зеленогорски и група народни представители от Реформаторския блок. Тогава нашата парламентарна група обсъждаше също по покана на коалиционните си партньори този Законопроект. Ние не можахме да се включим във вносителите, но обещахме принципно подкрепа в тази връзка. От обсъжданията тогава и от становищата, които се събраха досега, голяма част от тях са отразени като редакция в сегашния текст на Законопроекта.
И тук вече правя превръзката с това, Ви съобщих като една от най-важните промени за института на мълчаливото съгласие. Това е един от основните ни мотиви колегите юристи от Парламентарната група на ГЕРБ да предложим този Законопроект за обсъждане, защото той в този си вид съответства на две наши насоки, принципи, направления за работа. Първото е административна реформа във връзка с облекчаване на административната тежест по отношение на ползвателите на административни услуги, включително и чрез установяване на мълчаливото съгласие в тези производства, където ще бъде допуснат принципа на мълчаливото съгласие. Това съответства и на нашите представи, нашите усилия за електронизация на съдопроизводството.
Освен това настоящият Законопроект цели въвеждането на държавни такси в обоснован и съобразен с икономическите условия в страната размер, който да не препятства достъпа до административно правосъдие. По този въпрос вече сме получили и първото становище току-що на Българската стопанска камара, което колегите казаха, че е отрицателно по отношение на държавните такси. Във вчерашния ден имаше известен опит за негативна реакция в тази посока.
Предвижда се изискването на удостоверения и документи да става изцяло по естествен път, което прави излишно издаването на удостоверения.
Предложенията в Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта, свързани с промяна на родовата подсъдност по множество специални закони, представлява важна и необходима реформа в административното правораздаване, гарантиращо осъществяването на конституционно установената функция на Върховния административен съд, който не следва да действа като първа, а като касационна инстанция – нещо, което е съществен недостатък на всяко едно такова съдопроизводство по света.
Споровете по обжалване на актове за назначаване, прекратяване и изменение на правоотношенията с държавните служители, служители в системата на Министерството на вътрешните работи, военнослужещите остават за разглеждане от административните съдилища като първа инстанция, и ВАС – като втора инстанция.
Предлагат се промени също и с оглед конституционносъобразното и целесъобразно развитие на съдебните производства в Закона за насърчаване на заетостта, Закона за националния архивен фонд, Закона за общинската собственост, Закона за опазване на земеделските земи, които производства касаят или проверка на законосъобразността, или на наложени принудителни административни мерки с относително ниска обществена значимост, или се отличават с относителна липса на правна и фактическа сложност и по тях има относително стабилна съдебна практика.
Ще спра дотук представянето, колеги, ще имаме възможност да обсъждаме голяма част от детайлите, които са предложени по отделните направления, но ми позволете да дам думата на заместник-председателя Магдалинчев и проф. Тодоров. Тяхна е огромната работа, която е свършена досега по отношение на обсъждане, анализиране, предлагане на голяма част от тези предложения, за които ще търсим подкрепа.
Едно изречение от Омбудсмана. Заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Без да злоупотребявам с Вашето търпение, поздравления за свършената работа! Наистина Законопроектът е много добър.
Аз, очаквано, искам просто да Ви обърна внимание на § 74, който е свързан с драстичното повишаване на таксите в касационното административно производство. Ще Ви напиша и писмено становище и аз, защото според мен, като Омбудсман, това ограничава правата на гражданите до правосъдие, ограничава достъпа до правосъдие.
Нямам забележки по другите текстове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на Омбудсмана за становището й по тази точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми народни представители, действително това е подобрен вариант на Законопроекта, който беше внесен миналата година, тоест в предишния състав на Народното събрание. Така или иначе не можа да се стигне до разрешение по него. След направените бележки и от страна на народните представители тогава, когато взеха отношение, и ние, след като преценихме евентуалните неща, по които може да има реакция, решихме да представим този проект, който считаме, че най-общо отговаря на редица въпроси, които се нуждаят от отговор.
Административнопроцесуалният кодекс беше приет 2006 г., но реално започна действието си и практическото му приложение след създаването на административните съдилища от 1 март 2007 г. Общо признание, че Административнопроцесуалният кодекс е един сполучлив, успешен, опростен процесуален закон, който дава възможност за реална защита интересите и правата на правните субекти. Естествено като всеки нормативен акт по приемането му в началото може някои неща да не са доогледани и 10-годишният период от неговото прилагане показа, че има неща, които трябва да бъдат доусъвършенствани. И това е в посока подобряване както на недостатъците в административното производство, в административната му фаза, така и в съдебната му фаза.
Да, очаквана беше реакцията за размера на таксите, аз ще взема отношение и по този въпрос, но основно мисля, че сме обхванали най-щекотливите, най-належащите за промяна текстове от Кодекса, които налагат оптимизиране на административното производство и съдебното производство в административното правораздаване като цяло.
Миналата година бяха приети разпоредбите за административния договор, сега се доизглаждат някои моменти в разпоредбите на чл. 19. Няма да скрия, че при изготвянето на текстовете миналата година по административния договор се заимстваха разпоредбите от немското законодателство, сега са доизчистени в тази посока. Изключително важно в тази посока, което спомена и господин Кирилов, е мълчаливото съгласие. Нека да се уточним – администрацията трябва да се активизира. Един от основните проблеми на бизнеса и инвеститорите е точно мудното действие или в много големи случаи бездействието на административните органи и на администрацията като цяло. Интересите на обществото, интересите на правораздаването и интересите на отделните правни субекти налагат промяна и то по законодателен път на тези разпоредби, за да може да бъде принудена администрацията да изпълнява своите функции, както са заложени в законите и подзаконовите актове. Поради това се наложи да се приемат измененията в разпоредбите на чл. 58 и да се въведе презумпцията на мълчаливото съгласие.
Знаете, че много отдавна има специален Закон за административното регулиране, който практически не намира приложение. Поради това създаването на текстовете в Административнопроцесуалния кодекс в тази насока считам, че ще даде ефективно и реалното активизиране на администрацията.
Ще се спра и на другите въпроси, които представляват особен интерес. Важни са и разпоредбите, с които се залага електронното призоваване. Всички тези неща са плод на времето, в което живеем. Не можем ние да продължаваме да вървим по начина, по който досега сме работили. Необходимо е по електронен път това, което се предлага на този пазар, в тази насока, да се използва ефективно в административното правораздаване като цяло.
Мисля, че предлаганите разпоредби в тази насока, са в унисон с разпоредбите, които миналата година бяха приети със Закона за съдебната власт. Там е въведен тригодишен срок, при който ние трябва да въведем електронното дело. Тоест, това всичко е свързано като една единна мярка, която сега трябва да се приложи в административния процес.
Една част от разпоредбите, които са предложени тук на Вашето внимание, са във връзка с оптимизиране на процеса в административното правосъдие – както в първоинстанционното, така и в касационното производство. Предвижда се така наречената „фаза на администриране“ на съдебното производство да бъде облекчено, да се даде възможност на този, който реално администрира – администрира председателят на съответния съд, или неговите заместници, или там, където има отделение те администрират – да се прегледа редовността и на жалбата, и на документите и преди да се пристъпи към процедурата на призоваване да бъдат изчистени всички тези въпроси, за да може когато влезе и започне същинският процес, акцентът да бъде върху процеса и по предмета на правния спор, а не тогава да се връщаме обратно колко е редовна, колко не е редовна жалбата, има ли внесена такса, няма ли внесена такса. Тоест така наречената „предварителна фаза“ се оптимизира с възможността на органа, който администрира, по същество това не е съдебен момент, типичен елемент на правосъдието, да му се предостави възможност да отстранява тези проекти, да дава указания, да постановява и който акт подлежи все пак на съдебен контрол, макар и едно инстанционно производство, с цел да не се бави повече процесът. Това важи както за частните жалби, така и за касационните жалби.
Другите промени, които се предлагат, е касационното производство. Не знам дали обърнахте внимание, не се съмнявам, че това ще бъде акцент в по-късния етап – предлага се касационното производство да се развива в закрито заседание, освен ако съдът не реши друго. Променят се и разпоредбите относно касационната проверка и основанията за касационното производство. Тоест върви се по пътя към превръщането на Върховния административен съд в повече и повече касационна инстанция. Това, което е основната му функция, наред с другата функция в чл. 125 от Конституцията за уеднаквяване на съдебната практика и осъществяването на върховен контрол, върховен съдебен надзор по отношение на актовете на административните органи.
Аз съм доста сериозен привърженик на идеята касационното производство да се развива в закрито заседание. Казахме, че е предвидена възможност, изключение от това правило – ако съдът реши може да се разглежда в открито съдебно заседание. Там, където е едноинстанционно производството и се развива като касационно пред Върховния административен съд, каквито са процедурите по Закона за обществените поръчки, нормално е да бъде в открито заседание,н защото за първи път реално се развива съдебно производство, Комисията за защита на конкуренцията е квази съд, той е съвсем друг орган, при което е необходимо спазване на принципа на публичността и непосредствеността, когато е необходимо да се направят действия в тази посока.
В останалите случаи какво се спестява от касационното производство? Казахме, такива са промените, които се предлагат, че касационната инстанция се произнася само по заведените в касационната жалба доводи. Това е. По отношение допустимостта и нищожността съдът следи служебно. Това са основни постулати, които няма как да се избегнат и се предоставя възможност и да се запазят. В останалите, когато производството е касационно, на практика съдът не прави нищо друг, освен като получи касационната жалба да прегледа нейната редовност, или нередовност, да даде съответните указания, да връчи препис от нея на другата страна, да й се предостави възможност за отговор и съответно в определения срок страната да вземе отношение. Доказателствата, които има да се представят във връзка с наведените касационни основания, е предвидено задължително да се представят със самата касационна жалба. С това практически се изчерпва същността на тази фаза, защото на този етап на процеса предмет на проверка е съдебният акт. Тук не е предмет на проверка административният акт и няма място за други доводи. Поради което производството се внася на закрито заседание, събира се съдебният състав и се произнасят.
Какво печелим от едно закрито заседание? Печелим процедурата по призоваването, печелим отлагания на дела по една или друга причина, в това число и когато определени интереси налагат да се отлага делото, или пък да се забавя процесът. Печели се съдебна администрация – съдебните секретари не стават вече толкова потребни. Печели се бюджет, оптимизира се процесът на правораздаването. Това на пръв поглед е нещо, което всички можете да забележите.
Отделно от това, това, което се надяваме са де получи, е един друг момент. Знаете, че се промениха правилата по кандидатстване във върховните съдилища. Ще се даде възможност това производство, както се предвижда, за по-активно участие на съдиите от страната, на административните съдии да кандидатстват за съдии във Върховния административен съд. Има един чисто човешки, чисто битов проблем. Голяма част от колегите от страната са кадърни, способни, знаещи и можещи, обаче по редица други причини като преустройване на неговия живот, на неговото семейство, работа, училище, битово устройване, то ги възпира да участват в конкурс. Едно закрито производство, каквото се залага за първи път сега в огромната си част да бъде касационното производство, каквато инстанция все повече и повече се очертава да бъде Върховният административен съд, би позволило на кадърните и способните колеги да участват в конкурсите. Те стават съдии, те могат да работят от 150 или 200 км. Тоест, няма да бъдат заседанията, както е сега, да се влиза всяка седмица, а в някои случаи и два пъти, ако се наложи и повече, в съдебно заседание, получава си доклада, събира се съдебния състав, произнасят се, обявява се актът. След две седмици заповядайте отново. Това е масова практика, която се забелязва в почти всички европейски съдилища.
Това е относно касационното производство.
Относно производствата за отмяна. При нас в тези производства имаме една обърната пирамидална структура. Целта на административното правосъдие има много други функции. Неговите функции са основно да осигури възможност правните субекти да защитят своите права и интереси. Размерът на държавната такса никога не трябва да бъде пречка това нещо да се реализира и да се осъществи. При нас сега, в момента, в първоинстанционното производство държавната такса е 50 лв. за юридическите лица и 25 лв. за физическите лица. Касационното производство е 50 на сто намаление на този размер. Когато дойде във втората инстанция размерът на таксата е намален. Дори в противоречие с този принцип за достъп до правосъдие, когато му осигуряваш достъп до първата инстанция, размерът на държавната такса е по-висок, вместо да му определиш възможно най-ниския размер на таксата. Тогава, когато той не е удовлетворен от съдебния акт, той има право да обжалва, но ще му се каже: ти не вярваш, заплати малко по-висока такса и тогава ще получиш това, което целиш.
Същото е и в производството по отмяна. Производството по отмяна при нас се развива като първа инстанция – 10 лв., а след това се развива с 5 лв.
Моите наблюдения показват, че повече от 70% от производствата по отмяна са без краен резултат. Молбите за отмяна или исканията за отмяна се оставят без разглеждане. Те се пишат обикновено от страните на ръка. Касационното производство и производството по отмяна са специфични производства. Това не може да бъде предоставено на гражданин, ако няма своята професионална квалификация сам да подготви и да мотивира своята жалба или своето искане за отмяна. Там са необходими професионални познания.
Затова адмирирам това, което много отдавна се опитахме да наложим – касационната жалба и исканията за отмяна да бъдат преподписани от адвокат, или пък ако е правоспособен юристът, тогава той сам може. Това се въведе много отдавна в ГПК. При нас е време да се установи това правило.
Миналата година през месец декември бях в Португалия. Там производството от административната му фаза до съдебната му фаза до последна инстанция протича задължително с участието на адвокат във всички фази. Там съдът не кореспондира с физическото или с юридическото лице, а с неговия процесуален представител. Това са правилата.
При нас си имаме съображения в тази посока, които трябва да вземем предвид – възможностите на страните. Да, но все пак това са правила, които гарантират преди всичко неговия интерес, не толкова интереса на са съда. Защото ще му го оставя без разглеждане. Той пет пъти ми пише едно и също. Призовават се страни, съдебни състави… На мен ми се е случвало да изключвам колеги от участие в заседание по поредното искане за отмяна около 30 човека. А се върти процесът и се призовават страните.
В тази насока мисля, че трябва да помислим дали и производството по отмяна да не бъде в закрито заседание.
Това е другата съществена промяна.
На следващо място, с около 47 параграфа в Преходните и заключителни разпоредби, е предвидена възможност за изменение в специалните закони. Това е все в посока превръщането на Върховния административен съд в касационна инстанция. Ако народните представители възприемат промяната в Закона като единствена цел да се облекчи работата на Върховния административен съд, би било погрешно разбиране и не искам да се разбере като желание в тази посока. Желанието е да се оптимизира процесът и реално да бъдат защитени интересите на правните субекти. Затова в тези случаи считам, че това ще допринесе много повече за оптимизирането на тези процеси.
Във всички случаи се спазват основните принципи, които бяха заложени в Административнопроцесуалния кодекс – бързина на правосъдието, двуинстанционно съдебно производство, за да може да се гарантират тези права, с които между другото се отличава и административният процес.
Аз имах възможност няколко пъти да го кажа: административното правосъдие не страда от никакви скрупули за недостатъци. Бързината на правораздаването е водеща в рамките на Европейския съюз. В нито едно от информационните табла на Европейския съюз, нито в мониторинговите доклади досега е имало бележки към административното правосъдие. Надявам се с тези промени да се запази тази тенденция, за да може отново да се отчитат добри резултати.
Надявам се господин Тодоров в другата част по отношение на специалните закони да изясни също някои неща.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И ние благодарим, господин Магдалинчев.
Господин проф. Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Бих искал да започна с това, че на практика става въпрос за един нов законопроект, тъй като в сравнение с предишния бяха направени толкова промени, че това представлява по съществото си един нов законопроект и за това много голяма роля има и председателят на Правната комисия господин Кирилов, който организира много сериозно обсъждане, взеха се много мнения и те бяха отразени в настоящия Законопроект, в който всъщност на практика над 90% от тези мнения са възприети. Някои обосновано не са възприети, но те са от по-малката част.
На първо място, Законопроектът има за цел да намали административната тежест. Един от най-съществените механизми за това е, че досега имаше възможност, ако на гражданина му трябват някакви документи, с които да се снабди от други държавни органи, водещият производството по издаване на акта административен орган му издаваше удостоверение и той тичаше по разните органи да си събира разните документи, или всякакви други неща – скици, експертизи и какво ли не още. По този начин се стоварваше една огромна и излишна административна тежест върху гражданите. Тази възможност се премахва.
Досега поне аз като практикуващ юрист не съм имал случай административният орган да се задейства сам да изисква нещо от друг административен орган. Може да има такива случаи, не казвам, че няма, но поне аз не съм виждал. Сега се премахва тази възможност, което всъщност е една много реална стъпка да се намали административната тежест. Ако се осъществят и намеренията за електронно правителство, това нещо ще бъде и много лесно. И в самия Кодекс се предвиждат първите стъпки в това отношение, а именно документите да се предават и да се препращат в електронен вид.
На второ място, мълчаливият отказ. И досега в един от законите с дълго име – Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, се предвиждаше възможност за мълчалив отказ. Аз в практиката си и в практиката на други колеги не съм видял да се използва при издаването на лицензии мълчаливо съгласие. Защо? Защото е толкова тежка процедурата в този специален закон за получаване на мълчаливо съгласие, че на практика тя не може да се използва. Ние въвеждаме една много по-улеснена, много по-практически пригодна и елегантна процедура. И смятаме, че тя може да се използва много ефективно и лесно.
Какво ще стане в съдебното производство? Смятаме, че с електронното съобщаване, уведомяване и призоваване, чрез изясняването на много от неуточнените проблеми в Кодекса, чрез събирането на доказателства само в първата инстанция, с възможността за закрити заседания, с по-равномерното натоварване на административните съдилища, чрез даване възможност за повече тълкувателна дейност на Върховния административен съд, чрез въвеждане на срокове за насрочване на делата, административното производство ще се забърза два-три пъти, което ще бъде огромно постижение.
Смятам, че с тази възможност Върховният административен съд да има повече тълкувателна дейност, тъй като в момента той е претоварен и всяка тълкувателна дейност му е мъчение, ще се постигне един друг много важен ефект, а именно уеднаквяване на съдебната практика. В момента аз като се явявам по дело мога да си намеря и за едната теза съдебна практика, и за другата теза. Това не трябва да се допуска, това трябва да се спре. А единственият начин да се спре е Върховният административен съд да уеднаквява съдебната практика с тълкувателни решения.
Никога не е имало критики на Европейската комисия към Административнопроцесуалния кодекс. Аз се радвам за това. Аз съм бил един от четиримата докладчици на работната група по създаването му, господин съдия Магдалинчев също беше член на комисията, един от водещите членове в комисията. Ние се гордеем с това нещо. Но това не означава, че не трябва да се правят своевременни промени.
И преди имаше два закона, които никой не ги критикуваше – Законът за Върховния административен съд и Законът за административното производство, но именно навременните промени и създаването на нова нормативна уредба, или промяна на нормативната уредба правят така, че административното правосъдие винаги да е една крачка напред и да не бъде критикувано. В момента всички критики се изсипват върху ГПК, върху НПК, върху НК. Защо? Защото не се променят своевременно. Може ли да има в ГПК този архаичен начин на призоваване с лепене върху пощенските кутии? Не може. Почти всяко второ дело в наказателния процес се връща на прокуратурата за изчистване на някакви нарушения и какво ли не нещо. И след това се изпускат какви ли не давностни срокове за извършени тежки престъпления. Знаете и последните скандали, които течаха за едно кърваво престъпление, как е изтекъл 20-годишният давностен срок.
Ние не искаме да имаме тези проблеми в административния процес, за да остане той водещ и най-добрата част, в сравнение с другите два процесуални закона. Ние затова искаме да направим тези промени.
Да кажа няколко думи за таксата. Всеки път като се каже: вдигат се малко таксите, и се получава един огромен порой от критики. Ние сме възприели едно много просто нещо. Има приет закон – Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Законът е приет от Народното събрание, прилага се вече две години, никой не възразява срещу него. Е, взели сме оттам същите пропорционални такси и същите ограничения на максималните размери, които са в този Закон. Базирали сме се на нещо, което Народното събрание вече е приело.
Второто нещо, казва се: Ето, ще ни се наруши достъпът до правосъдие. Няма държава в света, нито една държава в света няма, която да е оставила толкова беззащитен върховен съд, въобще върховните съдилища толкова беззащитни. Никъде по света не са дава безпрекословен, безусловен достъп до върховните съдилища и въобще до касационното обжалване. Върховните съдилища се пазят, за да могат да осъществяват тълкувателна дейност и да уеднаквяват практиката си. Ако им се даде безусловен достъп на всички да обжалват, което в момента често става, те се задръстват и не могат да изпълняват функциите си.
Освен това 40% от делата се насрочват за след година, а някои дела след година и половина. Какъв е смисълът да има една седмица за произнасяне на административния орган, ако след това Ви се забави делото година и половина? Дали по този начин не се накърняват много по-съществено правата и на гражданите, и на организациите. Нека да се замислят бизнес организациите какъв е смисълът да обжалваш, примерно, едно решение на КЕВР след година и половина, като има смисъл това да става само през текущата година, когато действа решението на КЕВР? Защитават ли се наистина правата на бизнеса по този начин? С едно минимално увеличение, много минимално увеличение на касационните такси, които са ограничени… Само ще Ви дам един пример: при 20 млн. интерес, при максималния интерес, таксата е под 1/1000 от интереса. Това, ако е висока такса?!
Хубавото на Законопроекта е, че има много точна финансова обосновка, много добра оценка за въздействие. Искам изключително много да благодаря и на господин Кирилов, и на другите депутати, които го предложиха. Смятам, че той ще има един изключително добър ефект върху административното правораздаване и върху административната тежест върху гражданите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища.
Господин Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Позволих си първи да взема думата за становище и да изразя начина си на гласуване по така предложения Законопроект, тъй като ще ми се наложи да тръгна.
По отношение на електронизация – поздравления, наистина. Необходима е такава стъпка. Необходима е модернизация във връзка с кореспонденцията между страните в какъвто и да било процес, независимо дали е административен или граждански. Разбира се, трябва да отчетем този напредък.
Четейки текстовете на Законопроекта обаче, и по отношение на електронизацията между първо и второ четене би следвало да се направят някои промени, а във връзка със сроковете и преклузията на редица процесуални възможности във връзка с получаването на съобщенията по електронен път.
По отношение на мълчаливото съгласие аз мисля, че въвеждайки този институт, на практика ще създадем повече проблеми, отколкото се стремим да решим. Разбира се, че административните органи следва да заработят по-ефективно, но не мисля, че това ще способства. Мисля, че ще доведе до един хаос.
По отношение на административния договор, аз и преди съм изразявал нашето становище. Според мен, най-общо казано, това ми прилича на дървено желязо. Казвам го, защото знаете, че договорът по съществото си е съглашение между две или повече страни, за да се създаде, уреди или прекрати една правна връзка между тях. Но тук говорим за едни равнопоставени правни субекти. Когато говорим за административен орган, административен процес, говорим вече за властнически актове, за държавни актове или, ако преведем на административен език, би следвало да значи властнически договор, което е взаимно изключващо се.
По отношение на държавните такси споделям мнението, което беше изразено тук от Омбудсмана. Да, действително те са твърде ниски, следва да бъде мислено за тяхното увеличаване, но не по начин, който ще доведе до невъзможност на всеки един български гражданин да получи достъп до административно правосъдие. Мисля, че така предложени тези такси и пропорционалността им следват такава угроза.
Поради тези причини, разбира се има и други причини по отношение на дисбаланса в натовареността на съдилищата и по отношение голямата натовареност на върховен съд, тук също споделям становището и мнението, че е прекомерно натоварен Върховният административен съд с всякакви дела, които не са от такава важност за уеднаквяване на практиката, а това в крайна сметка е и основното задължение на Върховния административен съд.
Поради тези причини, които изброих, както и други, които ще изложим в пленарната зала, ние ще гласуваме против този Законопроект.
И, за да не взимам думата втори път, по отношение на Доклада на Комисията за предотвратяване и отстояване на конфликт на интереси, ще подкрепим доклада. Поздравления за Комисията, защото аз се запознах с доклада – една наистина огромна работа е свършена от Комисията, въпреки намалените кадрови и финансови възможности на самата Комисия.
Поздравления и да продължават в същия дух да си вършат добре работата!
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Само като кратка реплика аз моля да съобразите, че Вашите тези, които излагахте при дебатите по отношение на изменението на АПК в частта „Административен договор“, всъщност тук специално сме ги обяснили, включително в мотивите сме се самокритикували в известна степен, тогава Вие критикувахте, че неправилно сме приложили немското право по отношение на административния договор. Тук изцяло отразяваме и доразвиваме, тоест признаваме си, че има нужда от доразвиване на този институт, и развиваме тезата на проф. Тодоров и на работната група по отношение на административното споразумение, включително и по обхвата по материя, свързана с административното споразумение. Така че поне това моля да отчетете като позитив.
Ако не възразявате, ще дам възможност на проф. Тодоров да каже няколко думи в тази връзка.
ИВАН ТОДОРОВ: Имате предвид за административния договор?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Административният договор и административното споразумение.
ИВАН ТОДОРОВ: Няма никаква опасност да стане така, че страните да са неравнопоставени. Не се нарушава равнопоставеността на страните при административния договор. Административният договор съществува в повечето от половината държави в Европейския съюз в една или друга степен, във Франция – изцяло. Там, където има държава или община винаги има административен договор. В Италия – почти изцяло. В Германия и в повечето специални закони, които уреждат основните случаи на отношения между държава и община, от една страна, и граждани и организации, от друга, също се урежда административният договор. В редица от другите по-малки държави нещата стоят по същия начин. Тоест нищо ново под слънцето не е направено.
Просто е изчистено едно, което може би е направено с добра воля – смесване между споразумението и административния договор. Премахната е възможността да се обжалва административният договор, тъй като няма смисъл, това е договор именно от гледна точка на равнопоставеността. Премахната е нуждата да се спазва административното производство при сключването на административния договор, пак поради това, че има равнопоставеност. Има просто няколко условия при административния договор и между другото, самото приемане на административния договор стана по настояване, поне доколкото на мен ми е известно от няколко източника, от Европейската комисия. Така че в случая нито се нарушава равнопоставеността, нито пък това нещо по някакъв начин противоречи на разрешенията за другите правни системи, още по-малко пък на европейското право. Напротив, в пълен унисон е. В края на краищата това са някои възможни улеснения.
В случай на нарушение от страна на изпълнителя, тъй като обикновено при административните договори, примерно сега има еди-коя си мина, която не плащала заплатите, не изпълнява задължения и т.н., ако договорът беше административен и се приложат правилата на административен договор, държавата можеше да се намеси много по-активно.
Ако се защитават правата на работещите, ако се защитават правата на държавата, ако се защитават правата на всички граждани на тази държава, административният договор дава такава възможност, тъй като той дава същностни неща, обществени поръчки, концесии, публично-частни партньорства, ако там няма възможност за защита на обществен интерес може да се стигне до много тежки последици.
Хората затова са измислили административния договор и затова го прилагат по света, за да се избегнат тези неща. Въобще не става въпрос за нещо, което тук е измислено. Напротив, уеднаквили сме тези текстове да бъдат общи за всички правни системи и то за трите големи държави в Европейския съюз, а именно Франция, Германия, Италия. Българското административно право винаги е било най-близко до френското административно право. В случая сме отразили и това, което го има във френското административно право. В сегашната уредба, ако се приемат тези изменения, ще бъде много по-добро състоянието, отколкото към съществуващата към момента уредба. Нито едно по-лошо нещо няма да стане. Напротив, с измененията в административните договори се отразява много повече равнопоставеността на страните. Точно обратното на това, което се каза. Вижте промените. Аз цитирах току-що някои от тях.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Ако господин Попов иска дуплика?
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Вижте, изначално административният процес, правоотношенията изначално не са равнопоставени. От една страна стои държавата с нейните властнически правомощия, от другата са всички останали правни субекти – юридически и физически лица. И това е съвсем нормалната функция, защото по този начин, чрез властническите правомощия, които са вменени на държавата, на институциите, на общините, се защитават обществените интереси. Как ще се защитят обществените интереси с един административен договор, който на всичкото отгоре не може да бъде и обжалван?
Аз не говоря, че не са равнопоставени субектите при административния договор, а именно, че не следва да бъдат равнопоставени, когато се касае за такива властнически правоотношения, защото това е изначалната концепция и разбирането на държавата като форма за управление с нейните властнически правоотношения и правомощия, изразена именно чрез администрацията. Защото другото име на администрация е държава и власт. Не може по този начин да се смесват частно-правните и гражданско-правните отношения с административните, с властническите правоотношения. Защото общественият интерес мисля, че няма да бъде достатъчно добре защитен.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, поздравления към заместник-председателя на ВАС господин Магдалинчев и към професор Иван Тодоров за това, че са подготвили детайлен и всеобхватен Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс. Действително доста работа е извършена. Това се установява и от мотивите, и от оценката за въздействието, включително от специалната оценка, която се отнася до разходи и ползи, свързани с държавните такси.
Аз и колегите ми в Правната комисия ще подкрепим този Законопроект.
На първо място, подкрепяме и въвеждането на електронното правосъдие в административния процес чрез въвеждане на електронно призоваване, както и установяването на института на мълчаливото съгласие. Опит за това беше направен, може би не особено удачен, в предходен състав на Народното събрание. Сегашната уредба, която се предлага, действително е по-добра и аз се надявам, за разлика от колегата Попов, не да създаде проблеми, а напротив, да реши такива и действително да доведе до облекчаване на гражданите и на бизнеса, тъй като, за съжаление, все още голяма част от административните органи си позволяват да бездействат и да разчитат на мълчаливия отказ, който впоследствие знаем, че неминуемо води и до оспорване и съответно до натоварване на административните съдилища, впоследствие и на Върховния административен съд с подобни казуси.
Що се отнася до реформата, която се предлага в касационното производство, да, аз подкрепям тази философия, която са избрали авторите на Законопроекта по отношение на оптимизация и стремеж към процесуална икономия и бързина. Действително един от сериозните проблеми е изключителното забавяне в момента при оспорване на решение на административен съд пред Върховния административен съд. Професор Тодор го каза. Да, така е в практиката, за съжаление. Аз като жалбоподател и в момента по административни дела се сблъсквам с това насрочване близо година след произнасянето на административния съд и подаването на жалба, делото се насрочва във Върховния административен съд. Действително това, което сте предвидили като възможност за разглеждане предимно в закрито заседание, е добро като решение.
Подкрепям и преподписването на жалбата от адвокат или от правоспособен юрист при подаването й. Това също ще има дисциплиниращ ефект върху жалбоподателите, от една страна. От друга страна, ще стигат до Върховния административен съд качествени жалби, които действително са със съответните правни основания и доказателства, а не свободни съчинения. Мисля, че всеки от нас, който е практикуващ юрист, се сблъсква в практиката с такива жалби – и касационни, и за отмяна.
В общи линии смятам, че тези промени следва да бъдат подкрепени.
Опасението ми е по отношение на държавните такси и то на държавните такси, които са не пропорционалните такси, за които се излагаха повече аргументи, а за простите такси, които виждам и в мотивите – 90 лв. за граждани и еднолични търговци и 450 лв. за организации и държавни органи. Безспорно трябва да вървим към увеличаване на държавните такси, тъй като те не съответстват в момента на разходите, които прави Върховният административен съд за разглеждане на едно дело, но тук вече не съм много сигурен, дали този размер е най-удачният. Увеличаване – да, но не и такова увеличаване, което в един момент, стремейки се да осигурим бързина и процесуална икономия, да не ни тласне в другата крайност и да стигнем до една несправедливост със сериозни съмнения за ограничаване на достъпа до съд и дори до отказ от правосъдие. Затова ние при всички положения ще направим промени между първо и второ четене в прословутия § 73, където се уреждат държавните такси.
Що се отнася до предвидените промени в родовата подсъдност и в производството по ДОПК, ние ги подкрепяме и силно се надяваме Административен съд София-град да може да се справи с това натоварване. В мотивите има заявки за увеличаване на щата на съда, включително за подобряване на неговата материална база, така че той да може да поеме голяма част от тези първоинстанционни дела и така да вървим към разтоварване на Върховния административен съд. Тук не мисля, че има някой от колегите, който да оспорва, че Върховният административен съд трябва да се превръща в касационна инстанция, като, разбира се, запазим все пак възможността на гражданите за касационно оспорване, като не им налагаме прекалено високи такси. На пръв поглед 90 лв., като го кажем, може да ни звучи много малко като размер, но имаме групи граждани, за които тези 90 лв. въобще не са малки като такса.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики по изказването на колегата Митев?
Други изказвания?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, аз също имам някои опасения по отношение на таксите, като изразявам становище, че те трябва да бъдат подчинени на два принципа – конституционният, че правото на правосъдие трябва да бъде гарантирано, достъпът до правосъдие, и другото, че таксите трябва да отразяват реално направени разходи. Не можах да се запозная с такъв анализ. Действително има дела с голям материален интерес, които са лесни и евтини за водене, и такива с малък материален интерес, предполагам, че ще се съгласите, които са по-трудни и по-скъпи за водене, така че бих казал, че в тази посока има много какво да се направи, като моите опасения са, че едни твърде високи такси могат да откажат някой да жали от страх, че ако загуби делото, ще плати прекомерно висока цена.
Реално натовареността на ВАС аз я разглеждам като една проекция на цялостното състояние на българската администрация и смятам, че трябва администрацията да има стимули, но и наказания, които да я карат по всякакъв начин да решава проблемите във фазата на административното производство и да полага всички усилия актовете на администрацията да не достигат до съд. Имам опасения, че има вероятност администрацията да бъде стимулирана по обратния начин в момента. Надявам се в процеса на работа тези проблеми да бъдат изчистени.
По отношение на института на мълчаливото съгласие, аз лично засвидетелствам подкрепа, при определени условия като смятам, че трябва формулировката на пътя да бъде прецизирана много добре, а тя може да засегне и трети лица. Затова нормите за определяне на съдържанието на мълчаливото съгласие трябва да бъдат много добре изяснени, за да не създаде този иначе положителен институт проблеми в бъдеще.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики към господин Божанков? – Няма.
Да закриваме ли обсъжданията, колеги? Няма други изказвания. Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване Законопроекта за изменение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г., моля да гласува.
За – 14, против – 3, въздържали се – 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, е приет на първо четене.
Благодаря на съдия Магдалинчев. Благодаря на проф. Тодоров. Благодаря на колегите, които участваха в този дебат.

Пристъпваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ЗА 2016 Г€, № 720-00-9, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 2 юни 2017 г.
Гости от Комисията са: господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността председател, госпожа Катя Станева – член на КПУКИ, господин Паскал Бояджийски – член на КПУКИ.
Господин Временно изпълняващ длъжността председател, заповядайте, имате думата за кратко представяне на доклада.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Първо, бих искал да благодаря за предоставената възможност да представим накратко с колегите, тъй като тук е целият състав на Комисията, основните моменти от доклада за дейността на Комисията за изминалата 2016 г.
На второ място, бих искал да кажа, че Годишният доклад е внесен в изпълнение на чл. 22а, ал. 7 от Закона за конфликт на интереси, с вх. № 720-00-2, още на 20 януари 2017 г., тоест в легислатурата на Четиридесет и третото Народно събрание. Предвид прекратяване на неговия мандат се наложи на 1 юни да информираме председателя на Четиридесет и четвъртото Народно събрание за това, че такъв доклад е внесен. Благодарим за бързата реакция да бъде включен в дневния ред на две постоянни комисии, също така на Комисията за борба с корупцията.
Този доклад има една основна характеристика, а именно, че той представя дейността на Комисията не само в основните й показатели, не само за отминалата и отчетна 2016 г., а от създаването на Комисията през юни 2011 г.
Структурата на доклада включва пет основни раздела, производствата за конфликт на интереси, разбира се административнонаказателната дейност, превенцията на конфликта на интереси, като важно и съществено направление, изпълнението на препоръките по механизма за сътрудничество и проверка. В частта за този механизъм Комисията за конфликт на интереси е наблюдавана от Европейската комисия. И на последно място, разбира се, административният капацитет на Комисията.
Накратко за всяко едно от тези направления.
През изминалата 2016 г. бяха образувани пред Комисията 249 производства за установяване на конфликт на интереси., голяма част от които по сигнали на граждани. Общо за целия период от действието от създаването на Комисията до момента пред Комисията са образувани 1748 производства за конфликт на интереси по отношение на 2096 лица, заемащи публична длъжност.
На следващо място, трябва да кажа, че през изминалата 2016 г. са постановени 236 решения на Комисията в колективен формат, от които 46 по същество, с които са установявали или неустановявали конфликт на интереси, а също така 190 за прекратяване. За периода от пет години и половина от създаването на Комисията до декември 2016 г. сме постановили общо 1548 решения, с които сме приключили 1650 производства. От тях 531 са по същество, а 1017 за прекратяване.
Трябва да подчертаем също така факта, че през изминалата 2016 г. постановените решения – 236, от тях 70% са постановени и производствата са приключени в изискуемия, макар и незадължителен, законен двумесечен срок от образуване на производството. За сравнение през 2014 г. този процент беше 35, през 2015 г. – 51. Тук тенденцията е възходяща. Отчитаме изискването за бързо и качествено решаване на образуваните производства за конфликт на интереси.
Административнонаказателната дейност на Комисията през изминалата година претърпя съществен прогрес и напредък. Само две цифри в това отношение: 249 е броят на резолюциите за прекратяване на административно-наказателни производства и наказателни постановления по отношение на неподадени в срок декларации. През 2015 г. този брой беше 102, тоест увеличение от два пъти и половина. Също така през изминалата година имаме 224 образувани производства за неподадени в срок декларации.
Това, което е важно, е, че през изминалата година ние успяхме със способите на Закона за конфликт на интереси, да проверим дали са спазени сроковете за подаване на декларации на 9100 лица, заемащи публична длъжност. Причината за тази голяма цифра е проверката на сроковете за подаване на декларации от 8702 – това е точната цифра на общинските съветници и всички кметове в Република България, които бяха излъчени на редовните общи местни избори през октомври 2015 г. Това беше тежка задача, която в общи линии сериозно внесе напрежение в дейността на Комисията. Поставихме си тази цел и със способите на Закона поискахме информация от 265-те постоянни комисии към общинските съвети, които съществуват, да извършат проверка и да ни предоставят информация дали съветниците и кметовете са си подали в срок декларациите. За всяка една община в един период от девет месеца има представен доклад. По тази проверка, която обхвана такъв голям брой лица, заемащи публична длъжност – изборни в местното самоуправление, резултатите са повече от добри, дори отлични.
Само две цифри. При аналогична проверка на излъчените 5100 общински съветници на изборите в 2011 г. се оказва, че около 3000 от тях, една огромна цифра, изобщо не знаеха, че трябва да подават декларации за несъвместимост в краткия седмодневен срок от полагане на клетвата. Сега се оказа, че при приблизително същата цифра – 5100 общински съветници, малко повече, заради новосъздадената община Сърница, само 78 общински съветници са подали декларации за несъвместимост. Тогава изобщо нямаше подадени декларации бяха подадени и открихме, че са подадени със закъснение. Това е спад с над 40 пъти. И спазване на това много важно изискване за входиране на декларации за несъвместимост в много кратък 7-дневен срок. Общо от всички 8702 съветници и кметове сме открили нарушение само по отношение на 174 и кметовете в това число, и съветниците, както вече казах. Това е изключителен напредък, много ясен знак, индикатор, че режимът за конфликт на интереси в България работи.
Каква е причината за този спад от над 40 пъти? Още през ноември 2015 г. изпратихме писма до всички почти неизбрани тогава в началото на ноември председатели на Общински съвети в цялата страна. Едно усилие, което костваше твърде малка сума на държавния бюджет, но даде огромен резултат. Съвместно с националното сдружение на общините в Република България разработихме също един наръчник, една малка част от наръчника на новоизбраните съветници и кметове. Две страници бяха заделени относно режима за подаване на декларации. И не на последно място цялостната дейност на Комисията.
Между другото, в сферата на местното самоуправление рисковият фактор за конфликт на интереси като цяло в страната, защото 53% от тези 249 производства, които са образувани от нас касаят дейци на местното самоуправление, най-общо казано, като формулировка. Това са не само кметове и общински съветници, това са управители, членове на управителни органи на общинските търговски дружества, това са служители на експертно ниво в съответните общински администрации.
Ето защо за нас беше много важна тази проверка. Резултатът е повече от удовлетворителен. Той беше знаков за дейността на Комисията като цяло.
На следващо място, по отношение на превенцията. Нека да си позволя още веднъж да развия пред Вас една теза, която в други заседания сме развивали. На първо място, действащият Закон не съдържа специални инструменти по отношение на превенцията на конфликта на интереси. Същевременно това е едно тежко правонарушение, което засяга сериозно обществените отношения. В много случаи санкциите, които са предвидени като глоби за конфликт на интереси и другите последващи санкции – отнемане на облагата, която е резултат от конфликта на интереси, надхвърлят някои от санкциите за длъжностни престъпления, които са заложени в Наказателния кодекс, където имаме по-висока степен формално на правонарушение – престъпление.
Конфликтът на интереси у нас е конструиран като административно нарушение. В 2011-2012 г. ние се сблъскахме с един феномен – голяма част от масовите случаи на установен конфликт на интереси в този период се дължаха на незнание. Съответните лица, заемащи публична длъжност просто не знаеха действащият режим в две насоки – не знаеха как да не допускат конфликт на интереси и какво да направят, когато изпаднат в такава ситуация на частен интерес на техен близък на свързано лице или техен личен, и предстоящо изпълнение на правомощия във връзка с този частен интерес и не знаеха какви са конкретните забрани.
Нашият Закон е много силен в частта за материалното право. 28-те забрани, които са заложени в Глава втора от Закона, са много конкретни и много ясни. В това отношение ние имаме голямо предимство в сравнение с други правни системи, както, да речем, хърватския закон и т.н. Това трябва да се запази. То трябва да се развие. Акт в частен интерес, договор в частен интерес, подготовка на акт в частен интерес и т.н., и т.н. Съдебната практика, административната практика в осемте години от приложението на Закона, даде възможност да се изпълнят със съдържание тези основни термини като акт, като договор в частен интерес, даде много модификации на понятието частен интерес.
И затова ние решихме, може би от 2013 г. съвсем целенасочено, че тази практика, която се слага в момента, че този режим трябва да бъде обяснен, че усилията на държавата в лицето на Комисията за конфликт на интереси, като един от органите, които отговаря в това отношение за изпълнението на този закон, трябва да бъдат насочени към предотвратяване на тежкото административно нарушение чрез неговото обясняване, чрез търсене на всякакви възможности и канали тази информация що е конфликт на интереси да стигне до възможно най-голям кръг от към момента 115-те хиляди и повече лица, заемащи публична длъжност, които са задължени по този Закон.
Тази практика даде резултати, споменах за декларациите по чл. 12, т. 1. Ние в частта за превенцията имаме нови инструменти на тази държавна дейност, която натрупахме през 2016 г., напомнителните писма до 265 председатели на общински съвети, за които споменах. На следващо място започнахме да следим, да искаме информация по отношение по отношение на всякакви частични кметски избори, които се провеждат. Започнахме да организираме, съвместно с Националното сдружение на общините една тяхна рубрика, която да поддържаме на информационния бюлетин по различни теми от конфликта на интереси. Редовната годишна среща, която се прави от Комисията за конфликт на интереси на държавните органи, които имат отношение към тази материя, проверката на сроковете на декларации. Разбира се, материали, които публикуваме на нашия сайт и други печатни материали, и най-вече обученията.
Обученията през изминалата година бяха 13. От създаването на Комисията те са 96. Обученията бяха насочени основно към сферата на местното самоуправление. Имаме 7 семинара, съвместно с националното сдружение на общините, обучения, предназначени за министерства, за администрации, за изпълнителни агенция и т.н.
Превенцията на конфликта на интереси дава резултат и може да се направи извод, че вече тя е стандарт на държавната дейност във връзка с конфликта на интереси като цяло и че тя може би ще остане като едно наследство, колкото много добра утвърдена практика за последващи органи или последващ състав на комисията, които ще имат ангажименти в това отношение. Превенцията е нещо, с което ние вече сме и национално известни на база на международното сътрудничество на Комисията.
Само още пет факта от дейността на Комисията през 2016 г., които бих искал да изложа накратко пред Вас.
Изпълнени са и четирите мерки по плана на правителството, приет през февруари 2016 г. за изпълнение на препоръките по Доклада за сътрудничество и проверка, в частност както казах, са проведени 13 обучения. Имаме проверка на регистрите на декларациите на всички 265 общински съвета. Имаме проведена кампания за сроковете за подаване на декларации от органите на местно самоуправление. И на последно място, подготвен е един анализ за изпълнението и приложението на този Закон в петгодишния период от действие на Комисията. През юли 2015 г. този анализ беше депозиран в Народното събрание, в Министерския съвет, в Министерството на правосъдието, също при президента на републиката. Самият анализ като документ беше включен и отчетен като изключително положителен факт в заключителния доклад за четвъртата сесия на GRECO – една международна общност, която функционира постоянно и осъществява мониторинг върху действията на съответните държави по отношение на конфликт на интереси на членове на парламента и на органи на съдебната власт в няколко десетки европейски страни.
На трето място, бих искал да кажа, че имаме един много голям проблем с публикацията на декларациите по Закона за конфликт на интереси. Съвместно с Фондация „Достъп до обществена информация“ подготвихме съвместно питане до Комисията за защита на личните данни какви са условията, параметрите, критериите за публикация на тези закони, защото Законът препраща към комисията за защита на личните данни. Тяхното становище също от месец юли миналата година е изключително полезно.
Четвърто, миналата година се проведе международен форум през м. октомври в София, на който КПУКИ беше домакин. Инициатор беше Регионалната антикорупционна инициатива. Тема беше заключителният форум за обсъждане на проект на междудържавен договор, който да гарантира след подписването му и ратификация по съответния ред размяна на данни във връзка с проверка на декларации за интереси и декларации за имущество между лицата, заемащи публична длъжност, размяна на данни между оторизирани антникорупционни органи в балканските страни.
И не на последно място, трета поредна година Комисията за конфликт на интереси разходи по-малко 1 млн. лв. от заделения бюджет от 1 млн. и 300 хил. лв. за 2016 г. Това е трайна тенденция в нашата работа. Възстановените неразходвани средства възлизат на близо 24% от предвидения бюджет. Има обективна за това, разбира се, непопълнения състав на Комисията, но това е факт, който ние отчитаме. Той сочи едно консервативно и разумно разходване на бюджетни средства в рамките на Комисията и едва ли има друг първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, който е осъществил такова спестяване на бюджетни средства.
Моето заключение е следното: системата за конфликт на интереси, която е предвидена в този Закон, работи. Аз споменах, че от тези 28 забрани, може би две или три не са приложени в практиката. От всички процедури, които са заложени в Закона, които са 4 или 5, само една, а именно оспорване на отстраняване от длъжност от административен орган, орган по назначението на определено лице, пред Комисията като една своеобразна, особена юрисдикция, не е приложена в практиката. Тя е заложена в чл. 19.
Ние имаме функционираща система, надявам се да оцените това и благодаря за вниманието. НА разположение сме за отговори на въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Николов, представляващ временно Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения и становища. Няма желаещи. При това положение ще закрия дебатите.
Предлагам гласуваме Комисията по правни въпроси да подкрепи внесения Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г., № 720-00-9, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 1 юни 2017 г. и да предложи на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
„Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 22а, ал. 7 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, реши:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за решение във връзка с Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г.
Благодаря и на тримата членове на Комисията за тяхната самоотверженост, за това, че все още представляват комисия и работят като такава, за това, че участват в работната група, която е към Министерството на правосъдието, за изработване на нов антикорупционен закон. При всички положения пожелавам успех на тяхната работа и смятам, че те имат натрупани знания и опит, който заслужава уважение и респект.
Преди да стигнем до следващата точка, която касае приемане на особена декларация за кандидатите в процедурата за избор на Висш съдебен съвет, ако искат членовете на КПУКИ могат да участват в дебата и последната точка, искам да уведомя колегите по отношение на предстоящата експертна мисия в София по механизма за сътрудничество и оценка, която ще бъде няколко дни в България, ще се срещне с всички заинтересовани страни в процеса. Досега по отношение на Правната комисия към Народното събрание, са отправен и няколко ключови въпроси по отношение на препоръка 1, препоръка 4, препоръка 9, препоръка 10, препоръка 12, препоръка 16, препоръка 17 от последния доклад на Мисията за сътрудничество и оценка.
Имахме сложно изясняване на времето за изслушване. Последният вариант, с който разполагаме, е за 14 юни 2017 г. от 13,00 до 14,00 часа, но колегите от Министерството на правосъдието казват, че единствената среща, за която до този момент не сме получили информация за участниците, е срещата с Комисията по правни въпроси.
Първо, каня всички членове на Комисията, които имат желание, имат възможност другата сряда, 1 юни от 13,00 ч. Смятам, че срещата задължително ще е в Националния институт по правосъдие на ул. „Екзарх Йосиф“, да присъстват.
Искам Вашето съгласие принципно да посоча, освен себе си, след като се иска списък, в предните случаи не сме прилагали предварително списък, но сега да посоча председателя на Комисията,т заместник-председателите, които представляват четири от петте парламентарни групи, колегата от „Воля“, член на нашата Комисия. И тук, ако не възразявате, аз ще поканя и госпожа Атанасова, която е заместник-председател, но и колегата Димитър Лазаров с оглед неговите наблюдения в наказателните и наказателно-процесуалните теми и въпроси.
Предлагам Ри да включа тези 7 човека като списъчен състав и да уточним, че съм поканил всички членове от Комисията, които имат възможност да присъстват.
Има ли възражения по това? Няма възражения. Приемам, че с консенсус сме приели този организационен въпрос.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Ако позволите, господин Председател, да тръгваме, едва ли ще бъдем полезни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви за търпението и за участието. Всичко добро!

Предлагам да преминем към четвърта точка от дневния ред:
ОДОБРЯВАНЕ НА ОБРАЗЕЦ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИМОТНОТО СЪСТОЯНИЕ, ПРОИЗХОДА НА СРЕДСТВАТА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО И ЗА НАЛИЧИЕТО НА ЧАСТЕН ИНТЕРЕС ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 19а, АЛ. 1 И ЧЛ. 29в, АЛ. 4 ОТ ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Колеги, разполагате с декларацията.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, въпроси, предложения.
В този вид декларацията ни е предложена от пленума на Висшия съдебен съвет, който на свое заседание е приел този образец за декларация. Ако и нашата Комисия го приеме като проект за декларация, той ще бъде приложимият образец, който ще попълват кандидатите от парламентарната квота за съдийската и за прокурорската колегия за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Няма изказвания. Закривам дебатите.
При това положение го подлагам на гласуване.
Който е съгласен да одобрим Проекта на образец на Декларация за имотното състояние, произхода на средствата за придобиване на имущество и за наличието на частен интерес във връзка с чл. 19а, ал. 1 и чл. 29в, ал. 4 от Закона за съдебната власт, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
При това положение приехме образеца на Декларация.
Има ли други организационни въпроси, или каквито сметнете за уместни от членовете на Комисията?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Въпросът ми е свързан с анонсираното от Вас, уважаеми господин Председател, извънредно заседание следващият вторник да определим някакъв час, който да е максимално удобен на всички с оглед и на предмета на единствената точка, която ще бъде включена в дневния ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев, че обърнахте внимание на този въпрос.
Колеги, предлагайте.
Аз мисля, че времето около 13,30 или 14,00 ч. е добър вариант. Зная, че много колеги ще пътуват. Това означава да пътуват преждевременно за София.
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: В 15,00 ч.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако е само един законопроект, вероятно бихме могли за два часа да се справим, но ако законопроектите са повече от един, ще е малко трудно и ще влезем във времето за групи. Също така ще остане много малко време да внесем доклад от обсъжданията.
Имайте предвид, че в подобни случаи има много широко обществено и медийно присъствие на комисиите за Изборния кодекс. Така че даже дотогава може би е добре да обмислим и промяна на залата с такава, която да позволява и пряко интернет излъчване. Това също е въпрос, който Ви поставям отсега.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Тогава нека да е от 13,30 ч.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В зала „Изток“ от 14,00 ч.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли възражения по предложението на госпожа Атанасова? Няма.
Само не знам дали в зала „Изток“ има пряко излъчване. В зала „Запад“ има пряко излъчване. В тези две зали прякото излъчване не е със стационарни камери, а от БНТ качват камерите горе. Въпросът е, че в зала „Изток“ те пак стават стационарни, заради малката площ, докато в зала „Запад“ има повече свободна площ да се движат камери и медии.
Колеги, предлагам Ви засега зала „Запад“ от 14,00 ч. Ако има проблем с допълнителните места или със свръх голям интерес и има възможност да заменим зала „Запад“ със зала „Изток“, мисля, че това няма да е проблем и малко преди заседанието да Ви уведомим за тази промяна.
Всички ли сме съгласни с това? – Да. Благодаря.
Други въпроси, които смятате за актуални, висящи и важни за обсъждане?
Припомням, че колегите, които имат желание, могат да се запознаят с постъпилите жалби от граждани и организации, които се съхраняват при колегите. Постъпилите досега становища по отделните Законопроекти, съответно са качени в раздела в Правна комисия в сайта на Народното събрание.
Ако няма други въпроси, закривам заседанието, поради изчерпване на дневния ред.
Благодаря на колегите за участието и хубава вечер!

(Закрито в 16,55 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ


Стенограф:
Нина Иванова