Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 8

На 5 юли 2017 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси със следния:


ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г.
2. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-2, внесен от Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Христова на 12 май 2017 г.
3. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г.
5. Приемане на Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г.; Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 юни 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум да започнем заседанието на Комисията по правни въпроси.
Получихте съобщения с предложения по дневния ред – имате възможност за мнения, становища и предложения във връзка с дневния ред.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имам предложение в дневния ред да бъде включен като точка – последна, Законът за съдебната власт, който вчера беше входиран.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз лично не възразявам, напротив – подкрепям.
Нека обаче да чуем становищата на колегите по този въпрос. Ако те преценят и решат, ще помолим колегите експерти да осигурят този Законопроект.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Има ли нещо спешно, някакъв срок, който да ни притиска по този Законопроект?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това е продължение на нещо, което в предишния парламент трябваше да довършим. В противен случай, като ни налегнат есента важните, основните неща, пак ще го проточим.
Знаете, че има ВСС – нов, стар. В крайна сметка това решава част от проблемите на сегашните кандидати за Висшия съдебен съвет – при какви условия ще отидат в следващия. Това решава техен проблем, той не е конкретно за хора, той е за ВСС – които и да са, когато и да са там, да знаят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнявам, че Законопроектът беше внесен вчера след 17,30 ч. Ако решим да бъде гледан, би следвало да имаме пълен консенсус по този въпрос.
Действително Законопроектът продължава дебатите ни от 43-то Народно събрание от месец юли по отношение статута на членовете на Висшия съдебен съвет, по възможността те да членуват в съсловни организации, по имуществото на съсловните организации, по възможността членовете, отстъпвайки от Висшия съдебен съвет, да стъпят в изпълнение на предходната си магистратска позиция със съответния ранг.
Също така решава и свързани с това въпроси, които са по-скоро систематични, отколкото по същество. Такъв въпрос е, да кажем, предложението за абсолютна забрана всички видове магистрати да бъдат членове на секционни и районни избирателни комисии.
Госпожа Манолова пък си спомня един дебат от още по-назад. Сега тази забрана я има за съдиите, но я няма за прокурорите или обратното беше? С оглед изравняване на статута добре е общо взето това правило да има общо действие.
Правя това кратко представяне, за да се ориентирате в съдържанието на Законопроекта. Ако прецените да го обсъждаме, можем да направи специално прекъсване и да имате възможност да се запознаете по-подробно с него, като преди това, пак казвам, ще Ви бъде осигурен.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, дискутирах с колегите: действително някои от нас не сме били в миналото Народното събрание, но сме запознати с този дебат. Въпросите са много сериозни. Става дума отново за Висшия съдебен съвет, който ще дискутираме надълго и нашироко в близките седмици и месеци. Мисля, че не си заслужава за една седмица да правим такова упражнение – такова е мнението и становището и на моите колеги. Прекалено сериозни са въпросите, за да ги пренапъваме. Това го казвам и като принципно съображение не само за този Закон, ще гледаме и Закона по Гражданския процесуален кодекс, внесен от „Обединени патриоти“, който на първо четене изглежда доста разумен и добър закон.
Пак казвам: това са много тежки и сериозни въпроси, които се сервират без становища от съответни институции. Струва ми се, че малко пренатягаме мярата. От името на БСП не сме съгласни да включим тази точка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Както решите, колеги. Длъжен съм да Ви осигуря максимално работа, без оглед политическата критика колко интензивна ни е законодателната програма.
Господин Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Нямам възражения не само защото дебатът ни е познат, мисля, че е редно тези текстове да бъдат приети преди избора на ВСС през есента. Ще ви кажа защо: ако го направим след това, биха могли да ни атакуват точно, че правим норми за определени хора от ВСС. Тъй като все още изборът е далеч, макар че вече има кандидати, не знаем кои от тях ще бъдат избрани, редно е да ги направим преди избора и то в ранната част на месец септември е добре да сме приключили, а ако ще приключваме тогава, сега трябва да започнем с този Законопроект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Абсолютно съм съгласен с този аргумент, макар да не го развих в моето изказване. Да, това е точното време, в което би трябвало да обсъдим тези промени, за да бъдат най-неутрални по отношение на формирането на новия състав и отстъпването на настоящия състав.
Други становища има ли?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров!
Не съм бил част от миналото Народно събрание и дебатът ми е непознат. Законопроектът е абсолютна новост за мен, та се чудя как да взема информирано решение при гласуването днес за философията на Закона на първо четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще го кажа по най-разбираемия начин: ако аз и Вие сме заедно лейтенанти някъде, мен ме издигат във висш орган, седя пет години, връщам се, и съм си лейтенант. През това време Вие сте капитан или майор.
Целта е, когато ме изпратят някъде, да не страдам за това и да се върна на първоначалната си длъжност, защото през тези пет години аз ще се стремя всячески да Ви се харесам, защото е ясно, че през тези пет години Вие ще бъдете мой началник.
Когато ние изпратим в този орган един човек, той трябва да знае, че трябва да се подчинява само на вътрешното си убеждение, а след като се върне, той няма да бъде санкциониран за целия си престой във висшия орган, а ще си получи една степен нагоре – колегите му с по две са преминали. Това беше въпросът на дебата миналия път.
Сега тези хора, ако отидат и смятат, че ще си останат на същите места – за висшите рангове е ясно, всички останали ще гледат да се харесат на останалите. Това е една антикорупционна мярка.
Предишния път имаше хора, които по редица причини държаха по всякакъв начин хората, откъдето и да са тръгнали, независимо че пет години са участвали, така да се каже, в правителството на съдебната власт, трябва да бъдат наказани и да се върнат на старите си места. Това е причината. Затова, когато сега тръгнат да кандидатстват, утре ще бъдат избрани, трябва да знаят, че каквото и да се случи там, когато се върнат, ще бъдат с един ранг нагоре. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди господин Зарков да каже нещо, да направя следното уточнение. Това е концепцията на колегата Димитров, която аз лично много подкрепям и съм я подкрепял и преди. Текстът, който ще обсъждаме днес, е наравно. Господин Димитров директно прави заявка според мен да направи такова предложение между първо и второ четене, което ще е обосновано, разбира се – приемам го за напълно обосновано. В текстовете днес обаче това предложение отсъства като за дебат на първо четене.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, господин Димитров, няма да влизам в дебата по същество. Очевидно е обаче, че има дебат по същество и не е за една седмица време. Дори да приемем аргументите, че трябва да стане до края на месец септември, има три пълни парламентарни седмици. Не за този Законопроект, принципно се противопоставям на такъв начин на работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, господин Зарков. Приемаме Вашето възражение и на колегите от групата на БСП. Както казах, при това положение дори няма да Ви предлагам да го гласуваме, защото според мен, за да го обсъдим на днешното заседание, би трябвало да нямаме противоречия, да имаме единна и еднопосочна воля. Като няма такава воля, няма и такова предложение. Съжалявам, господин Димитров, че няма да го подложа на гласуване.
ПЕНЧО МИНКОВ: Не само въз основа на Правилника, точно с уважение към колегите, които внесоха Изборния си кодекс на 4 юли, четейки го от 4 юли до днес, отнасяйки се с голямо уважение към тях, трябва да прочетем и следващото ни предложение. Просто две предложения като автоматичен изстрел.
Освен това дори, влизайки по същество в този дебат, обяснявайки това за лейтенантите – ами човек прави своя избор, да спре да правораздава и да влиза във Висшия съдебен съвет. Не само, прави всички усилия за това. Това вече е по същество. Това е съществен проблем и трябва да го обсъдим. Затова и аз се присъединявам и моля да ни разберете – не само въз основа на Правилника, това е съществена материя и трябва да се обсъди.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, да не продължаваме повече дебата по този Законопроект.
Други изказвания има ли по дневния ред? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред, както Ви беше предложен, плюс допълнението със Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Християн Радев Митев и група народни представители във вчерашния ден.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По отношение на обсъждането на четирите законопроекта – преди да открием настоящето заседание, колегите поставиха въпроса дали ще следваме досегашната практика да обсъждаме законопроектите заедно, а накрая да ги гласуваме отделно или ще следваме дневния ред, както са отделени точките.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Предлагам да следваме дневния ред, защото част от законопроектите – да, всички те касаят Гражданския процесуален кодекс, но касаят и различни философии и раздели в самия кодекс. Много са големи и като обем, и като обществени отношения, които уреждат и мисля, че е по-добре да ги обсъждаме един по един и да ги гласуваме съответно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми колеги, предлагам да ги разгледаме заедно. По такива обемисти закони – и 43-то Народно събрание го доказа, със сформирането на работните групи в Правната комисия, мисля, че моделът е много успешен. Ще предложа на колегите по същество да подкрепим всички законопроекти и да вървим към общ законопроект със съставяне на работна група. Тази формула работи по-добре от това да работим по всеки законопроект, на парче.
В този смисъл искам да разгледаме заедно всички законопроекти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, като допълнение към казаното от господин Хамид, в нашия Правилник – чл. 78, ал. 1 всъщност ни препраща точно към такъв начин на действие: когато имаме законопроекти, които уреждат една и съща материя, да може да се убедите, че всеки един от тези законопроекти разглежда действително една и съща материя в по-голямата си част, естествено – в този случай обсъждането на законопроектите се извършва заедно, а гласуването се извършва поотделно.
Съгласен съм с всичко, което колегата Хамид каза. И аз ще отправя призив за подкрепа на всички законопроекти, впоследствие създаване на работна група и гледане на общ законопроект между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Господин Попов, необходимо ли е да гласуваме, или да приемем съвместното разглеждане?
ФИЛИП ПОПОВ: Логиката, че касаят една и съща материя, е неправилна. В един от законопроектите има касационното обжалване по реда на ГПК, другите изобщо не касаят тази материя. Тази материя обаче е съществена и много сложна.
От тази гледна точка предложих отделно да се дебатира и гласува по законопроектите, но както прецени Комисията в крайна сметка.
Нямам възражения, нека и заедно да се обсъдят. Оттеглям си предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
При това положение няма да гласуваме. Приемаме съвместното разглеждане на четирите законопроекта:
- Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г.;
- Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Светославова Цанкова – Христова на 12 май 2017 г.;
- Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.;
- Законопроект за изменени и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г.
Предлагам Ви, първо, да дадем възможност на вносителите да представят законопроектите. Вие преценете в кой момент – след представянето, или преди гласуването да Ви запозная със становищата, които са постъпили до този момент по всеки един от тях. Междувременно дебатът ще бъде съвместен по законопроектите. Ще дадем възможност на гостите, които сега ще Ви представя, да вземат становище по тях.
Гости от Министерството на правосъдието: г-жа Виолета Обретенова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството“ и г-жа Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството“.
Върховен касационен съд: г-н Красимир Влахов – заместник-председател и председател на Гражданската колегия.
От Висшия адвокатски съвет: г-жа Валя Гигова – адвокат.
От администрацията на омбудсмана: госпожа Мая Манолова – омбудсман; г-жа Диана Ковачева – зам.-омбудсман; г-жа Чонка Ковачева – и. д. началник отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“; г-жа Полина Гочева – младши експерт към кабинета на омбудсмана; г-жа Емилия Караабова – директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
Камарата на частните съдебни изпълнители: г-н Стоян Якимов – член на Съвета и г-жа Мария Цачева – председател на Дисциплинарната комисия.
Сдружение „Експерти на гражданското общество г-жа Мариана Станева.
Виждам и други гости, които не са включени в списъка. Имаме и колеги студенти и от български правни университети, и от английски правни университети, така че и на тях да кажа “Добре дошли“ на това заседание.
Първият поред Законопроект е с вносители Корнелия Нинова и група народни представители.
Колеги от БСП, който желае, моля да го представи.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем накратко ще представя нашия Законопроект, защото той е внесен още в първата половина на месец май. Доста дебати се водиха по него, мисля, че членовете на Правната комисия са добре запознати със Законопроекта, с целите, които той си поставя.
Законопроектът беше продиктуван от необходими законодателни промени – справедливи промени в Гражданския процесуален кодек, като се започне от призоваването, уведомяването на страните в гражданския процес, преминаване през заповедното производство и се стигне на практика и до изпълнителното производство.
На първо място, сред целите на предлагания Законопроект е да се подобри процедурата по призоваване, като се предоставят допълнителни възможности, гаранции за намиране, уведомяване на длъжниците. Предвидили сме в срок от един месец длъжникът да бъде търсен –да има най-малко три посещения на адреса му, като едно от тях да бъде в неработен, неприсъствен ден. Предвижда се и справка за адреса на длъжника – да се извършва служебно от съдебния състав, както и проверка на неговата месторабота, за да може да бъде призован чрез работодателя.
На второ място, важна е предложената промяна относно банките и заповедното производство. С тази промяна се предвижда подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение да спира изпълнението. Тук целта ни е да се гарантира максимална справедливост, равнопоставеност и защита на длъжниците на банки, които са в невъзможност да погасят задълженията си.
По отношение на изпълнителното производство – предлага се възможност за разрешаване в практиката на проблем, а именно липса на информация по отношение на банковата сметка. Предвидили сме посочване номера на банковата сметка в съдебно решение, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а и в самата заповед за изпълнение, като по този начин се дава доброволно възможност на длъжника да погаси задължението си, без да бъде натоварен с допълнителни разноски по производството.
Важна законодателна инициатива в тази насока е да бъде регламентирана възможността на длъжниците за обжалване на оценката на недвижим имот от съдебния изпълнител, като по този начин ще избегнем – знаете, в практиката съществува да се предлагат на много по-ниски цени, да се продават недвижими имоти от съдебен изпълнител.
Определяне на несеквестируемия доход с цел гъвкавост и актуалност. Предвидили сме това да става с акт на Министерския съвет, защото регламентираната минимална граница от 300 лв. не е актуализирана нито веднъж към настоящия момент.
По отношение на нормативното разрешение във връзка с наложен запор на средства по банкова сметка – предвидили сме невъзможност за насочване на изпълнение срещу вземания от пенсии, работни заплати и помощи до размера на минималната работна заплата.
С оглед облекчаване на длъжника сме предвидили изпълнителното производство да се спира при внасяне на по-нисък процент спрямо действащия от задължението като първоначална вноска. Към настоящия момент е 30%, ние сме предвидили 20%. Това е в общи линии.
По отношение на необходими промени в други закони, има промяна в Закона за частните съдебни изпълнители, в Закона за съдебната власт, както, разбира се, и възлагане на Министерския съвет да издаде съответното постановление.
С този Законопроект административната тежест и структурните промени – с приемането, не се предвижда сливане или закриване на някакви административни структури.
Анализ на разходите и ползите – категорично Законопроектът ще доведе до намаляване натоварването на гражданите с такси и разноски. Това е накратко представянето на Законопроекта, който е внесен още през месец май и се надяваме на Вашата подкрепа.
Подобен Законопроект беше внесен още в предишната легислатура, но не намери подкрепа тогава. Надяваме се, че този път ще намери подкрепа, защото обществените отношения са стигнали в степен, че следва да има законодателна промяна в насоката, която преди малко представих. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Накратко Ви докладвам становищата, които са постъпили по този ЗИД на ГПК, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Постъпило е становище от Камарата на частните съдебни изпълнители на 25 май 2017 г. В по-голямата си част не подкрепя направените предложения:
„Предложенията усложняват процедурата по връчване, възможността за обжалване действията на съдебните изпълнители и цената ще блокира изпълнителното производство и ще го забави.
Промените в Закона за частните съдебни изпълнители ще доведат до отказ за събиране на малки дългове и ще доведат до неефекитвност на съдебното изпълнение“.
Постъпило е становище от Министерството на финансите на 31 май 2017 г, като в по-голямата си част не подкрепя направените предложения:
„Предложенията усложняват процедурата по връчване. Посочването на банкова сметка не може да бъде реквизит на решението. Промяната в чл. 417 ще увреди интересите на всички страни, възможността за обжалване действията на съдебните изпълнители и цената ще блокира производството и ще го забави“.
Становище от Върховния касационен съд на 6 юни 2017 г., което не подкрепя направените предложения:
„Предложенията усложняват процедурата по връчване. Посочването на банкова сметка като реквизит е неправилно необосновано. Промяната в чл. 417 ще увреди интересите на всички страни. Възможността за обжалване действията на частните съдебни изпълнители ще блокира производството“.
Постъпило е становище от доц. д-р Красен Станчев на 6 юни 2017 г., което ни е било изпратено по компетентност от Министерството на финансите: „Считам, че не е налице анализ на преките и непреките въздействия от неговото приемане. Създава рискове за изпълнителния процес, увеличава бюджетните разходи и създава заплаха за приходите в държавния бюджет.
Възстановяването на елементи от старото изпълнително производство ще намали ефективността на изпълнението и ще създаде възможност за шиканиране на процеса. Предложенията са в противоречие с препоръките на Европейската комисия и Международния валутен фонд“.
Становище от Министерството на правосъдието на 12 юни 2017 г., което в по-голямата си част не подкрепя направените предложения: „Предложенията усложняват процедурата по връчване, посочването на банкова сметка като реквизит е неправилно. Промяната в изпълнителното производство ще увреди интересите на всички страни и ще доведе до злоупотреби, които ще блокират изпълнителното производство“.
Становище от Българската търговско-промишлена палата, постъпило на 21 юни 2017 г. „Принципно подкрепя предложенията по параграфи 1, 2, 3, 6, 11 и 15 За останалите текстове изразява категорично несъгласие.
Становище от проф. Васил Мръчков, постъпило на 30 юни 2017 г. Подкрепя направените предложения по принцип. Законопроектът е изработен в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове и на Указа за неговото прилагане. Изложени са конкретни възражения и бележки по приемането на предложенията по параграфи: 1 2, 9, 16, 17 и 18, като са направени и предложения за тяхното прецизиране.
Становище от Движение „Експерти за гражданското общество“ на 4 юли 2017 г. Счита, че голяма част от предложените текстове противоречат на изложените мотиви: „Предложените изменения в изпълнителното производство облагодетелстват банките и длъжниците. Промените по чл. 78, ал. 5 в Закона за частните съдебни изпълнители ограничават събиранията на вземанията под 150 лв.“
Колеги, всички становища са качени на сайта. Ако не искате да слушате това резюме, имате възможност във всеки един момент да се запознаете подробно с отделните становища.
Давам думата на вносителите по Законопроект, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Светославова Цанкова – Христова.
Колега Христов, заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа! Представям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, от 12 май 2017 г. с вносители Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Цанкова-Христова.
Целта на Законопроекта е да гарантира правото на достъп на гражданите до правосъдие, да осигури възможност на длъжниците да упражняват правото си на защита и да осигури възможност на кредиторите да обезпечат удовлетворяването на вземанията си.
Промените на чл. 38 и чл. 47, след осигуряване на възможност ответникът, съответно длъжникът ефективно да упражни правото си на защита – в тази връзка връчването чрез залепване на уведомление като най-ненадежден способ за призоваване е уреден като последна възможност.
В рамките на един месец следва да се извършат поне три посещения на адрес, посочен по делото, като най-малко едно от тях да бъде в неработен или неприсъствен ден. Ако лицето не бъде намерено по този ред, трябва да бъде потърсено по настоящ и по постоянен адрес, установени по служебен път от съда и едва след това ще се приложи института на връчване чрез залепване на уведомление.
Предлага се и назначаване на особен представител на длъжника – заповедното производство, който да може ефективно и своевременно да предприеме необходимото в негова защита. Особено важно е предложението ни за промяна на чл. 73, свързано с намаляване на пропорционалните държавни такси. С промяната се определя горна граница на пропорционалните такси 2% върху интереса, а по заявление за издаване на заповед – 1% върху интереса, който максимален размер гарантира наполовина по-нисък размер на настоящите пропорционални такси.
С измененията, които предлагаме на чл. 127, 236 и 412 се въвежда изискване за посочване на банкова сметка на кредитора, като по този начин се осигурява възможност длъжникът да погаси доброволно задължението си чрез плащане на дълга по вече известната му банкова сметка.
С предлаганата от нас промяна в разпоредбата на чл. 391 от ГПК се цели осигуряване на реална възможност за обезпечаване на иска в случаи, когато кредиторът разполага с обективни доказателства.
Съгласно предложението ни, когато са приложени убедителни писмени доказателства, съдилищата ще допускат обезпечаване на иска без ищецът да предоставя гаранция.
От съществено значение според нас е и предлаганата промяна, с която се дава възможност възражението на длъжника да спира изпълнението по издадена в полза на банката заповед за изпълнение независимо, въз основа на кой от изброените в проблемния за обществеността чл. 417 от ГПК документ.
Предложена е промяна и в разпоредбата относно определяне на несеквестируемия доход на физическите лица. С нашето предложение вместо да се фиксира конкретен размер на границата, несеквестируемият доход е обвързан с минималната работна заплата и всяка промяна на минималната работна заплата ще се отразява автоматично на несеквестируемия доход на длъжника.
Също така считаме, че са важни и промените в Законопроекта, предоставящи възможност за обжалване от длъжниците на по-широк кръг действия на съдебните изпълнители. Предложена е промяна в Закона за частните съдебни изпълнители, съгласно която размерът на таксите да не надвишава задължението, а в случай на изпълнение в срок за доброволно изпълнение, да не се събират такси. Съвсем накратко, господин Председател, надявам се, че съм бил максимално изчерпателен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви – бяхте доста изчерпателен.
Казвате да не чета становищата, така че преминаваме към третия поред Законопроект, № 754-01-12, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на ГПК има за цел да оптимизира правната уредба в гражданското производство като предлага промени предимно в изпълнителното производство. Осъществяването на принудителното изпълнение се характеризира със сериозна намеса в правната сфера на гражданите и на юридическите лица, като същевременно засяга техните законни права и интереси.
Поради това с предложенията се търси баланс между обезпечаването на адекватна защита на правата на длъжниците и осигуряване на ефективно и бързо изпълнение.
Със Законопроекта изрично се въвежда принципа на адекватност и съразмерност на правната принуда и се цели гарантиране на законосъобразното протичане на процеса. Предлагат се изменения в подсъдността на изпълнителното производство, с които да се премахнат трудностите във връзка с определяне на компетентния орган по изпълнение. Вменява се задължение на съдебните изпълнители за уведомяване на трети лица, съсобствениците, съпругата – недлъжник, ипотекарни кредитори, наддавачи и други, чиито права и интереси се засягат при осъществяване на неговите действия.
Изрично се предвижда служебно вдигане на наложените запори и възбрани след влизане в сила на разпореждането за приключване на изпълнението. Законопроектът създава правна възможност за обжалване на действия и актове на съдебния изпълнител, включително отказа му да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, отказът да извърши нова оценка, както и определените разноски по изпълнението.
С цел постигане на максимално висока цена при публичната продан, предотвратяване на неоснователното й спиране, както и реализиране на продажбата, е направено предложение за удължаване на срока от едноседмичен на двуседмичен, в който срок купувачът е длъжен да внесе предложената от него цена, както и задължителното назначаване на вещо лице при определяне на цената на недвижими имоти и движими вещи над 5 хиляди лева.
Друга група изменения засягат разпоредбите относно несеквестируемостта на доходите и назначаването на особен представител в изпълнителното производство от съдебния изпълнител.
Направени са предложения за прецизиране на разпоредбите относно електронния запор на вземанията по сметка в банка, като се предвижда министърът на правосъдието да издаде – и тук ще добавя – най-накрая наредба за изискванията за средата за обмен на електронни запори.
Предлага се въвеждането на електронни публични търгове, с което ще се премахне възможността за подаване на множество оферти от едно и също лице с цел придобиване на имоти на ниска цена, като процедурата предвижда 30-дневен срок за регистриране на наддавачите, а самият електронен публичен търг е явен и продължава седем дни.
Предвижда се налагането на глоби за всяко неизпълнение на задължение за предаване, а не само във връзка с поканата за доброволно изпълнение, като се урежда влезлите в сила глоби да се събират от съдебния изпълнител в рамките на същото изпълнително дело.
В случаите на възлагане събирането на получени задължения на съдебен изпълнител по реда на ДОПК се предвижда събирането им да се извърши по реда на ГПК.
С предлаганите промени в Закона за задълженията и договорите се въвежда десетгодишна абсолютна погасителна давност по отношение на физически лица, които не могат да погасяват своите изискуеми задължения, с което се цели премахване фигурата на така наречения „вечен длъжник“. Благодаря Ви.
Законопроект, № 754-01-34, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости!
Ще се спра на промените, които предлагаме и които се различават от предложените от колегите промени, за да не се повтарям в изложението си, тъй като голяма част от тях по отношение на призоваването, по отношение на уредбата, свързана с възможността за оспорване на действията на частния съдебен изпълнител на публичната продан вече бяха представени. Тези части, които чухте, съвпадат с нашето виждане.
Най-съществената промяна, която ние предвиждаме, и която беше спомената от колегите от БСП, е промяната в касационното обжалване. Какво ни мотивира да направим тези изменения? В Конституцията и в Закона за съдебната власт, знаете, че е предвидено, че гражданското съдопроизводство е триинстанционно. За съжаление, при сегашната редакция на чл. 280, на практика се оказва, че този принцип е почти дерогиран. Да, формално имаме три инстанции, формално имаме достъп до Върховния касационен съд и до касационното производство, уредено като такова, но се оказва, че на практика много малък процент от гражданските дела стигат до оспорване пред ВКС.
В доклада на съда за дейността през 2016 г. е посочено, че съдът е разгледал 13% от подадените до него жалби, тоест останалите 87% жалби не са разгледани. Нещо повече, оказва се, говоря лично от моята практика, от практиката на колеги адвокати, с които съм говорил, че в много случаи Върховният касационен съд отделя повече време и по-голям ресурс да издава определения как няма да разгледа съответната жалба, отколкото, ако това време, тези ресурси и сили се насочат към издаването на решения.
На практика предлагаме възстановяване на предходния режим, разбира се, със съответни промени. Премахване на сега съществуващата фаза по допустимост, която, смятаме, че води до затрудняване на достъпа до правосъдие на гражданите и юридическите лица.
На следващо място, в чл. 417 предлагаме в т. 2 да отпаднат банките като субекти, които могат да се снабдяват със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги. Считаме, че подобна привилегия е допустима за държавата и общините като публично-правни субекти, защитаващи обществения интерес, но не можем да приемем, че същото се отнася за банките, които, макар и особен вид търговец, получават привилегия, която никой друг частно-правен субект няма. Според нас не е справедливо да се дава подобно предимство само на определен кръг субекти, участващи в гражданския оборот.
Предлагаме също изменение в чл. 410 с изричното допълване да може да се иска издаването на заповед за изпълнение, в случаите когато имаме неизплатено трудово възнаграждение или обезщетение на работник или служител, като смятаме, че по този начин ще подпомогнем изплащането на тези задължения. В общи линии това са предложенията, които съществено различават нашия Законопроект от законопроектите, които Ви бяха представени до този момент. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Колеги, чухте представянето на законопроектите. Имате възможност за изказвания, мнения, становища, предложения.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател, че ми дадохте първи думата.
Ще бъда съвсем кратък, тъй като ми се налага да отида в друга комисия.
По отношение на представения от Вас Законопроект споделям голяма част от идеите, които са в него. Това, което ме притеснява, е така наречената „абсолютно погасителна давност“. Това също е идея, която споделям, но по отношение на самата законодателна техника през ГПК да се прави промяна в Закона за задълженията и договорите лично мен ме смущава.
Вторият ми аргумент е, че с това предложение, което, пак повтарям, принципно подкрепяме като философия, на практика това е дупка в морето. Казвам го това, защото в самото предложение се говори единствено за необезпечени вземания. Знаете, че по отношение вземанията на банките няма банка, която да не обезпечи своето вземане може би затова нямаше и негативно отношение от страна на Асоциацията на банките по отношение на този Законопроект. На практика тук вземанията ще бъдат погасени с абсолютната давност, независимо от спирането или прекратяването на делото. В общи линии между физически лица, но не и между монополи и физически лица. Знаете, че по отношение на останалите монополи – „Топлофикация“, ЧЕЗ и така нататък има и тълкувателно решение – там непогасителната давност е тригодишна, която може да търси назад вземането. От тази гледна точка това ме смущава.
По отношение на Законопроекта, внесен вчера от колегите от „Обединени патриоти“ също изразявам принципна подкрепа, но ме притеснява невъзможността на практика да се запознаем по-добре със самия Законопроект относно новостите в този Законопроект по отношение на касационното обжалване, възможността за касационно обжалване.
Липсва становище на Върховен касационен съд, на други институции, което за мен е обезпокоително. В тази връзка ще моля, ако се приеме на първо четене този Законопроект и след това се обединят всички законопроекти и работната група, която евентуално ще бъде създадена, да изиска това становище.
Промяната в Гражданския процесуален кодекс, която беше направена и, по която в момента се извършва касационното обжалване, също е направена с определена цел и мотиви. Искам по-добре да бъдем запознати със становищата, с резултатите по-скоро от касационното обжалване, преграждането му на практика или отварянето на вратите към Касационния съд.
Господин Председател, необходимо е да отида в друга комисия. Заявявам, че упълномощавам колегата Крум Зарков да гласува от мое име. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Ще изчакате ли реплики?
Колеги, имате възможност за реплики към изказването на господин Попов.
Ако няма, ще направя само едно уточнение: по отношение на нашето предложение за десетгодишна абсолютна давност. Каня всички колеги, които имат мнение по този въпрос – той е принципен, действително това би представлявало съществено изменение в материята на давността, да участва с предложения между първо и второ четене. Не твърдя, че това е единствената, най-перфектната редакция, която е възможна, за да се установи такъв институт, както и не твърдя, че това е някакво окончателно предложение по отношение на обхвата на вземанията, спрямо които да действа такава давност. Надявам се да получим и становища по тези въпроси, които бихме могли да съобразим. Завършвам с тази покана. Тук целта не е да се наложи нещо на инат или при всички положения, съзнателно и подготвено да вземем едно разумно решение, ако преценим, че това е правилното решение.
Дуплика, ако искате?
Други реплики към господин Попов?
ФИЛИП ПОПОВ: Идеята ми беше, че по отношение на десетгодишната давност, следва да се въведе тази промяна в Закона за задълженията и договорите, можеше да се направи директно в Закона за задълженията и договорите. Виждам, че останалите парламентарно представени сили имат разбиране и консенсус по този въпрос.
На следващо място, това е материя, през която се променят редица други законопроекти и обществени отношения. Материята е сложна и трябва да се пипа много деликатно. Принципно споделям промяната в тази насока.
На следващо място, пак казвам, това е първата стъпка, която е възможно да се направи в тази посока. Следващата стъпка, която ние настояваме, е въвеждането на законодателство за фалита на физически лица. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, гости!
Ще подкрепя и четирите законопроекта. Разбира се, има текстове, с които не съм съгласен, но те са по-малката част от предложените законопроекти.
Ще започна със Законопроекта, който предлагат колегите от ГЕРБ. Ще подкрепя текста с уговорката, че веднага след гласуването в залата, ще внесем предложение, което трябва да доразвие този текст, защото с така предложения текст не решаваме почти никакъв проблем. Казвам почти, защото решаваме част от проблемите.
Как възниква фигурата на „вечния длъжник“ в масовите случаи? В мнозинството от случаите тази фигура възниква, когато обезпечен кредитор, като една банка, реализира на много ниска цена обезпечението и после продължава да тормози кредитополучателя до безкрайност. Моята идея е да предложа нова алинея към Вашето предложение, която да гласи, че след реализиране на обезпечението вземането се счита за необезпечено по смисъла на ал. 1. Мисля, че така атакуваме самото основание на възникване на вечния длъжник. Не смятам, че промяната на чл. 417 решава и би решила някакъв проблем, защото това е само способ за реализиране на едно вземане. Мисля, че с тази нова алинея в текста решаваме самото основание, самия генезис на възникване на тази правна фигура, така че няма нужда да се атакува самият способ, защото ако премахнем този способ, банката би намерила и съществуват достатъчно способи да се реализира това вземане, ако не премахнем основанията.
Наред с това констатираме някои празноти в закона, както и някои своеволия от определени частни съдебни изпълнители, до масово внасяне на такива законопроекти, колеги от Камарата, се стига до там, че заради шепа хора от Вашата гилдия се стига до тежки проблеми. Не го приемайте като укор, но наистина трябва доста сериозна самохигиена в гилдията.
На първо място, към настоящия момент, въпреки че колегите през последните години пристъпиха към лишаване от права на определени частни съдебни изпълнители, много активно, липсва способ при лишен частен съдебен изпълнител от правомощия и когато делото е загубено, колегата, който е поел изпълнението, отказва да вдигне и с основание възбраните и то при представяне на доказателства от длъжника, че е платил, тоест няма ред, по който тези възбрани да се вдигнат. Единствената възможност е отрицателният установителен иск – едно дълго производство. Мисля да предложа инициатива между първо и второ четене за това. Много дела се губят – това е празнота.
Наред с това колеги частни съдебни изпълнителни злоупотребяват при обжалвано решение на Апелативния съд при ВКС и внесена, естествено, сто процента гаранция, колеги частни съдебни изпълнители продължават да събират и да разпределят средства. Запознати сме с тълкувателното решение на ВКС, че не възприема тази гаранция като основание за спиране на разпределението, но възникват големи затруднения, особено за общини, които не могат да платят средствата, при условие че са внесли сто процента от дължимата сума като обезпечение. Напоследък наблюдаваме и случаи, където съдът безконечно забавя връщане на тази гаранция след плащане от длъжника. Това са основните тези, които мислим да внесем между първо и второ четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид? Няма.
Други изказвания от народни представители, освен моето?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости!
С колегите Нотев и Димитров ще подкрепим всички внесени законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Смятам, че е добра практика, позната и от предишни състави на Народното събрание, в тези случаи да се обединяват законопроектите, да се прави работна група между първо и второ четене.
Ще отлича като положителни моменти в Законопроекта на колегите от ГЕРБ – доста иновативни, главата посветена на електронните търгове, нормата, която е регламентираща изпълнението върху обекти на индустриалната собственост на длъжника, уредба, която заслужава адмирации и която запълва определени, съществуващи към този момент празноти. Разбира се, ще подкрепим и предложението им, което е последователно и не е от това Народно събрание за решаване на проблема с вещния длъжник. Ние също направихме собствена редакция и собствен прочит на това предложение, като нашето предложение е доста по-радикално от тяхното. Ние смятаме, че в десетгодишният давностен срок следва да се погасяват всички вземания, без значение дали те са обезпечени или необезпечени.
Пределно ми е ясно каква ще е реакцията от страна на банковото лоби, но това в никакъв случай не ни притеснява и няма да ни спре да си отстояваме позицията в тази връзка. Смятаме, че би следвало това правило да не се прилага не само по отношение на едноличните търговци и на търговските дружества, но и по отношение на всички вземания, свързани с обезщетения за непозволено увреждане, както и вземания за възнаграждения от трудово правоотношение.
Отново декларирам, че ние ще подкрепим всички направени предложения и ще участваме и в работната група, която, надявам се, ще бъде създадена между двете четения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики към изказването на колегата Митев? Няма.
Само ще добавя, че много харесвам Вашето по-радикално решение за десетгодишната давност, но ние сме възприели едно по-умерено и по-реалистично предложение. Няма лошо обаче да изследваме всички възможности в тази връзка.
Изказване на колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Колеги, ще започна от най-важното – нашата група ще подкрепи и четирите законопроекта, тъй като при анализа им се забелязва, че и четирите правят опит, макар и в различна степен, да отговорят на обществените очаквания и на косвената законодателна инициатива на омбудсмана във връзка с напрежението, което наистина се получи в обществото – с изпълнителния процес, с монополите и дейността на частните съдебни изпълнители.
Нашият Законопроект беше съсредоточен основно в опита ни да отговорим на тези очаквания, а виждаме, че законопроектите на колегите минават и по-напред. В предварителните разговори, а и сега Ви казвам, че институтите, които предлагате, представляват интерес за нас и на първо четене ще ги подкрепим.
По отношение на нормите, които и Вие, и ние предлагаме в изпълнителния процес и в призоваването – безспорно са породени от това, че поредната публична функция, която държавата реши да предостави за изпълнение от частни лица, ги превърна за кратък период от време в милионери, безспорно за сметка на гражданите.
Институтите за абсолютната погасителна давност в двата им варианта, както и за касационното производство при колегите, ние ще участваме в тяхната доработка и сме във висока степен на готовност да Ви подкрепим. Разбира се, нуждаем се да чуем и становищата особено предложението, което вчера постъпи, от професионалната общност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Милков.
Реплики към неговото изказване? Няма.
Ако няма други изказвания от страна на народните представители, ще се опитам да направя кратко изказване и след това да дадем възможност на нашите гости за становища, разбира се, ако колегите от ГЕРБ не преценят също да вземат допълнително становище.
Ние подкрепяме нашия Законопроект. В официалното представяне не успяхме ясно да разграничим, че то е резултат от три отделни инициативи. Всъщност основата е Законопроектът, който беше внесен през 2015 г. от Министерския съвет, тоест от правителството Борисов 2. Към тази основа сме добавили частите, които касаят електронния публичен търг. Тук директно заявявам за яснота, за прозрачност: това е разработка, която получихме, обсъждахме заедно с Камарата на частните съдебни изпълнители и с оглед техните изследвания по прибалтийската практика в тази област. Припознаваме, защото смятаме, че те силно биха могли да повишат доверието към принудителното изпълнение и към публичната продан по отношение на достоверност на цената, при която се извършва публичната продан.
Третото предложение също го знаете, то не е ново, наше, уникално предложение. Внасяме го поне за трети път, като през 41-то Народно събрание негов вносител беше колегата Емил Радев, който сега е евродепутат в Европейския парламент от Република България. Ще поддържаме главно, основно нашите предложения.
По отношение на другите три законопроекта – на първо четене сме склонни да заявим подкрепата си за всеки един от тях, макар да имаме съответно резерви по конкретни решения, които са заложени във всеки един от тях. Смятаме, че конкретните възражения биха могли да бъдат обсъждани в работна група и там да търсим балансирано, равновесно решение.
Лично за мен водещо в този тежък дебат, в тази тежка работа, която възстановяваме, защото ние сме я започнали преди повече от година и половина, е да се намерят равни, балансирани и справедливи решения по отношение на всички участници в изпълнителния процес и ако може да се преодолеят доказаните дефекти досега.
В тази работа е добре да разчитаме на всички институции и организации, които имат отношение, опит, знания и биха могли да бъдат полезни в обсъжданията.
Споменавал съм поне на два пъти при стартирането на работата на тази Правна комисия, че се планира най-после да направим онази научно-теоретична конференция, която трябва да даде аналитичната рамка на проблемите в това производство. Виждам, че и преди малко получих официалния текст на покана от Висшия адвокатски съвет. Ще дам възможност на адвокат Гигова да Ви я представи на Вашето внимание – Национално научно-практическа конференция, посветена на проблемите при прилагането на ГПК.
Искам ми се да стигнем до равни решения, без предубеждения, без деление и, как да кажа, без остракизъм, разкостване и такова радикално отношение, спрямо когото и да е от субектите, които имат компетенция и пълномощия в изпълнителното производство. Подчертавам, че засега, някак си извън погледа ни, остава друг много деен участник с много отрицателно обществено реноме, група от субекти – колекторските фирми. Някак си тях ги забравяме. Но ще бъда може би по-груб – ако ще режем, нека да режем от всички. Решението, пак казвам, трябва да е равно, справедливо и трябва действително точно да балансира взаимоотношенията между всички участници.
Аз лично ще подкрепя и другите три законопроекта. Няма да говоря сега по въпросите, които категорично не бих приел от всеки един от трите законопроекта, съжалявам. Тук ще посоча само, колегите патриоти, дадохме им възможност, мисля, че добре постъпихме като обсъждаме техния Законопроект, но признавам, че тяхното предложение за чл. 417 ни връща точно две години и повече назад във времето. Добре, след като този въпрос се смята, че не е решен, нека да бъде подложен на дебат. Заявявам, че категорично съм против промяната на чл. 417! Категорично съм против неговата промяна! Благодаря Ви за вниманието.
Имате думата за реплики срещу това изказване.
Колеги, ако няма реплики, господин Нотев за процедура.
ЯВОР НОТЕВ: Господин Председател, в 16,00 ч. започва заседание на Комисията по здравни въпроси, където ще се обсъждат процедурните правила за избор на управител. Трябва да присъствам – заседанието е извънредно.
Моля гласът ми да бъде отчетен „за“ четирите предложени законопроекта и, ако е необходимо, да бъда представляван от господин Митев при това гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Нотев.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Председател, същата процедура имам и аз – отивам във Временната комисия, която е от 16,00 ч. Ще си оставя гласа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Явно по-словоохотливи сме народните представители и че няма да можете да чуете становището на гостите, съжалявам.
Колеги от Министерството на правосъдието, ако желаете, каня Ви за изказване, ако прецените. Не сте длъжни, разбира се.
Заповядайте, госпожо Белчина.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Министерството на правосъдието е изразило официално становище по трите законопроекта. По четвъртия времето технологично е недостатъчно – от момента на узнаването, до началото на заседанието, да бъде формирано официално становище на министъра на правосъдието. Ако ни го изпратите, ще вземем отношение по конкретните текстове.
Подкрепяме Законопроекта, внесен от господин Кирилов, тъй като, както той спомена, в голямата си част той се основава на Законопроекта, внесен от Министерския съвет в предишното Народно събрание, а той е резултат от работата на една сериозна работна група с представители на различни заинтересовани страни и ведомства. Работи се много продължително и мисля, че резултатите, които постигна тази работна група, заслужават да бъдат на вниманието на народните представители.
По другите два Законопроекта сме се въздържали от оценъчна позиция, принципна. Подходът ни е бил индивидуален, подкрепили сме текстовете, които сме счели за правно допустими и целесъобразни. Тези, които не сме подкрепили, сме се аргументирали. Това е позицията на Министерството на правосъдието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Белчина и на госпожа Обретенова, и на Министерството на правосъдието за участието досега. Ще получите и четвъртия Законопроект, по който да може да изпратите становище.
Позволете ми да дам думата на господин Красимир Влахов заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на Гражданската колегия.
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще бъда съвсем кратък, предвид етапа, на който се намира законодателният процес, а и предвид броя и обема на разглежданите законопроекти.
Очевидно е, че след близо 10 години действие на Гражданския процесуален кодекс като че ли е дошло време за промени, а може би и за концептуални такива. Няма защо да си заравяме главата в пясъка, имаме проблеми при призоваването – конкретно, начина, по който се прилага нормата на чл. 47 в практиката.
Дали и какво ще се приеме като промени в ГПК и в какъв времеви порядък е изключително правомощие и отговорност на законодателната власт. От наша страна, като съдебна власт ние можем само да подпомогнем този процес чисто експертно, като за целта изцяло се солидаризирам с мнението на господин Кирилов и на господин Митев, че между двете четения е хубаво да се създаде работна група, която да направи сериозен, задълбочен професионален анализ на действащата уредба, така че да се гарантира, че промените ще бъдат балансирани, вътрешно синхронизирани и няма да доведат до възникване на нови проблеми на мястото на вече решените.
Струва си да се припомни какви цели бяха заложени при изработването на действащия в момента ГПК. Това е достатъчно видно от мотивите и стенограмите при обсъжданията – доколко тези цели са постигнати с тази уредба и на каква цена. Да не се окаже, че приемайки някои от предлаганите промени, ще се върнем там, където бяхме през 2007 г., да се изправим в крайна сметка отново пред същите проблеми.
Бих предложил също така да се работи на принципа идентифициране на проблем, търсене на решения и с повече статистика.
Вземам повод например от внесения вчера Законопроект, където е спомената цифрата 3% допуснати до разглеждане касационни жалби през миналата година или изобщо. Като цяло процентът гравитира за периода на действие на ГПК между 20 и 25% . Отсега мога да Ви кажа, че толкова беше процентът отменени въззивни решения при действието на старата процесуална уредба, но, разбира се, това е въпрос на конкретика.
Изкушавам се да обърна внимание, че нито Конституцията, нито Законът за съдебната власт гарантират и уреждат триинстанционно производство било по граждански, било по наказателни дела. Те уреждат само видовете съдилища, а процесуалните закони са тези, които по правилата на функционалната подсъдност разпределят делата между съдилищата. Има много хубаво решение на Конституционния съд точно в този смисъл – Решение № 4 от 2009 г., и беше постановено по искане на омбудсмана за обявяване за противоконституционен чл. 280 от действащия ГПК.
В обобщение – Върховният касационен съд е на разположение за експертната работа, която предстои между първо и второ четене на законопроектите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-председател в частта на Вашето предложение за участие, благодаря и за предложението за експертно съдействие по отношение на идентифициране на проблемите и обвързването им със статистически данни и анализ по отношение на правораздаването към настоящия момент. Смятам, че при всички положения това ще бъде изключително ценна и относима информация, която може да послужи на работната група.
Давам думата на адвокат Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет – заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Добър ден, колеги, Господин Председател!
Ние нямаме писмено становище. Изчакахме да се стигне до тази фаза от законодателния процес. Ще изразя принципно разбиране.
Считаме, че, за да се стигне въобще до промени на ГПК, трябва да се проведе много сериозна научно-практическа дискусия и поради тази причина ние инициирахме – вече знаете, имате официална покана, официална покана ще получат всички страни участници в процеса по изменение на ГПК. Тя е планирана да се проведе на 6 и 7 октомври на модули.
Ще изпратим конкретна програма. Участие в нея досега са заявили Софийският университет чрез проф. Мингова, УНСС, останалите университети, ВКС, останалите съдилища.
Идеята ни е следната. Пуснали сме анкети с въпроси по ГПК сред адвокатурата – това, което ние можем да направим, за да бъдат идентифицирани проблемите по приложението на ГПК.
Няма да отречем, за законопроектите, които са предложени от различните парламентарни групи, идентифицират в голяма част проблемите. Ние обаче смятаме, че тези проблеми имат и концептуален характер и не могат да бъдат разрешени с конкретно изменение на текстове.
Нека да започнем от чл. 417. Този текст се опитваме да го променим, мисля, че вече четвърта година. Всъщност според нас процесът е изцяло концептуален.
Считаме, че заповедното производство няма място в изпълнителния процес и то трябва да бъде част от исковия процес, както е бил в стария закон за Гражданското производство и в Закона за заповедното производство, който е съществувал преди изменението на Закона за гражданско съдопроизводство от 1935 г.
Разрешаване на въпроса тук да се махнат банките, да се сложат на друго място, да се спре изпълнението, по наше убеждение не решава проблема. Ние не сме засегнали една много голяма тема – за разхождането на заповедните производства между различните инстанции. Какво се случва? Исково производство съобразно цената на иска, обжалване на незабавното изпълнение пред горестоящия съд, възможност съдът, който е разгледал заповедта, да спре производството. Това нещо лесно може да бъде преодоляно според нас с концептуално решение, което трябва да бъде въпрос на изключително сериозен дебат.
Няма съмнение – има проблеми в изпълнителното производство! Голяма част от тези проблеми обаче ние считаме, че са разрешени или се дава отговор на въпросите в Законопроекта, внесен от депутатите от ГЕРБ.
Другият голям проблем е, че целият ГПК, както и ГПК от 1952 г. работят единствено и само с осребряване на жилищни имоти. Ние разпарчетосахме българската икономика, нямаме способи за изпълнение срещу предприятия, нямаме способи за изпълнение на обособени части. Това, което направихме миналата година с измененията в ЗОС, трябва да се случи и в ГПК.
Нямаме способи за изпълнение от доходите от имуществата. В цял свят има такъв способ. Защо трябва да продаваш имота на човека? Когато вземането е малко, пък имотът е скъп, от доходите от имота, които доходи ще се събират и имотът ще се стопанисва от кредитора, няма пречка да се събере едно малко вземане – способ, съществуващ в стария Закон за гражданското съдопроизводство.
Маркирам още два проблема. Смятаме също, че има сериозни проблеми в касационното обжалване и смятаме, че достъпът до касация в този си вид е неудачна форма за достъп до правосъдие. Дали това трябва да бъдат текстовете и как трябва да се подходи, е друга тема, която подлежи на анализ.
Нашето разбиране е, че преди да се пристъпи към изменение на Закона трябва да бъде проведена много сериозна дискусия, да се види дали наистина концептуално ще променяме ГПК. Защото ако отидем на обжалваемост на актовете на съдебните изпълнители, ние трябва да направим крачка назад от концепцията на ГПК, която се базираше на разбирането, че чрез отговорността за вреди ще се защитават правата на длъжниците в изпълнение.
Смятаме, че не е моментът да се стига до приемане на законопроекти на първо четене, преди да решим какво ще правим, въобще каква е идеята и нагласата в обществото за изменение на ГПК. Ние чуваме гласа на хората, които имат проблем, но според мен не сме точно видели какъв е проблемът. Като махнем чл. 417 какво ще стане?
МАЯ МАНОЛОВА: Елате в моята приемна и ще разберете.
ВАЛЯ ГИГОВА: Колега Манолова, с най-искреното ми уважение! Знам, че при Вас има хора, но трябва да чуете и гласа на кредиторите. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата правилно каза: ред в залата, в смисъл да няма диалог.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ние трябва да чуем и гласа на кредиторите, защото до 2007 г. никой не може да си събере парите. Горе-долу стабилизирахме процеса, стабилизирахме бизнеса. Ако приемем, че банките например няма да си събират вземанията по този ред, трябва да кажем как ще си ги събират, защото иначе трябва да изменим Закона за кредитните институции и да кажем: вложителите ще си взимат парите от банките, когато банките си ги съберат от длъжниците.
В сравнително правен аспект банките дори не ходят в съд. Те си събират чрез бюра например в Италия има банкови бюра. Това обаче е друга тема.
Смятаме, че заповедното производство не трябва да е част от изпълнителния процес и да си отиде на друго място, където си му е мястото – в исковия процес. Възражението не може да бъде голословно, възражението трябва да бъде обосновано и да отговаря на изискванията на отговора на исковата молба, защото пък кредиторът също трябва да знае срещу какво точно възразява длъжникът – защото не дължи, защото е платил, защото е погасено по давност.
Принципно подкрепяме тази идея, разбираме като алтернатива на частния фалит, защото смятаме, че в България условия за провеждане на съдебни производства по частен фалит на физически лица е почти невъзможен на тази фаза от развитие на обществото.
Освен това нека не забравяме, че в ГПК имаме достатъчно сериозни способи, не знам защо никой в тази страна не ги ползва. Има си текстове: 448 от ГПК, където длъжникът може да отиде пред районния съдия и да заяви, че няма имущество и в този случай производството се прекратява. Не знам защо не се използва този способ. Ако ние променим този режим или го уредим по-детайлно, ще решим един много сериозен въпрос. За какво ни е частен фалит? Просто трябва да доразвием това производство, защото нашето производство по ГПК не е като по немската правна система – първият по време, първият по право, а ние всъщност правим едно мини универсално принудително изпълнение в рамките на гражданския процес, защото всички кредитори могат да се присъединят.
Последно, по текст, който го има във всеки от законопроектите: текстът на чл. 47, ал. 6, което почива на неправилно разбиране на Института на особения представител. Особеният представител по чл. 47, ал. 6, който се назначава от съда, е адвокат, но това не е адвокат, вписан в регистъра на правната помощ. Това е адвокат от съответната адвокатско колегия. Нали разбирате, че няма как адвокат, който работи на свободна практика, да бъде приравняван на адвокат, който е вписан в регистъра на Закона за правната помощ и няма как възнаграждението на този адвокат да бъде редуцирано по наредбата по Закона за правната помощ.
Ако ищецът е лице, освободено от държавна такса, лице, което е доказано, че няма имущество и доходи, има резон особеният представител на ответната страна, за да бъде гарантирано правото му на защита, да бъде адвокат, вписан в регистъра по Закона за правната помощ. Да въведем обаче обща разпоредба, която да касае всички адвокати – представете си една банка, която има възможности, съди лицето Х, което не може да намери. Защо адвокатът от другата страна да взима например 300 лв., при положение че се касае за защита на интереси от пет милиона. Няма логика в това, няма резон в това. Виждам, че го има във всички законопроекти, но според мен това е погрешно концептуално разбиране.
Смятаме, че всички промени в ГПК трябва да бъдат извършени след един много сериозен дебат, особено двата спорни момента – заповедното и изпълнителното производство, за които смятаме, че концептуално трябва да се променят. Това е нашето мнение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на адвокат Гигова.
И аз имам възражение по това, което казахте, но не сме в опцията да правим реплики, затова ще замълча.
Давам думата на омбудсмана – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Не разбрах госпожата, която говореше преди мен, дали се изказа от името на Висшия адвокатски съвет или от Асоциацията на банките в България?
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да кажа няколко думи, благодаря на председателя на Правната комисия, който включи за обсъждане в днешното заседание четирите внесени законопроекта. Благодаря на четирите парламентарни групи, които внесоха законопроекти, затова че го направиха по повод темата, която повдигнах заедно с граждански организации и експерти – проблемите, свързани с заповедното производство и с изпълнителното производство.
Специално благодаря на парламентарните групи на БСП, на „Воля“ и на „Обединени патриоти“, че включиха предложенията, които направих и внесох по реда на косвената законодателна инициатива, която имам. Всъщност това много условно са мои предложения, това са предложения, които в различни моменти сме изработвали заедно с представители на тези три парламентарни групи: през 2014 г. с парламентарната група на БСП, през 2015 г. – с парламентарната група на Патриотите, а сега, непосредствено преди внасянето на този Законопроект – с народните представители от парламентарната група на „Воля“. Това са предложения, които сме обсъждали задълбочено, подробно и с участието на представители на всички заинтересовани страни.
Благодаря и на Асоциацията на камарата на частните съдебни изпълнители, че са тук. Предполагам, че и те ще вземат отношение по темата, защото при решаването на сложен въпрос е добре да бъдат чути всички гледни точки, за да се вземе балансирано решение. Фактът, че в рамките на два месеца, след внасянето на тези законопроекти, те стигнаха до Правната комисия, нещо което не се е случвало през последните пет години, показва, че в това Народно събрание има добра воля темите да бъдат разгледани.
Аз като омбудсман, като институция, в която ежедневно се срещам и слушам гражданите, искам да Ви кажа съвсем честно, че моментът да бъдат направени промени в заповедното и в изпълнителното производство наистина е назрял. Никакви опорни точки за обмисляне на концепция, за правене на дълги и подробни анализи, за основен ремонт на ГПК, просто не могат да спрат този процес. Да, всеки има право да прави концепции, да анализира, да внася предложения, но това не може да бъде аргумент да бъдат спрени абсолютно належащи промени, които са важни не за хиляди, не за десетки, за стотици хиляди граждани.
Съгласна съм, че трябва да се говори с числа – по данни на самата Камара на частните съдебни изпълнители, годишно се образуват 200 хиляди изпълнителни дела. Става дума за нарушения на баланса в ущърб на 200 хиляди длъжници годишно. Да се извиняваме с това, че трябва да мислим, да обмисляме – който иска да се занимава с концептуални промени, има време да го прави. Тъй като съм участвала при изработването на ГПК, наскоро по повод дискусията, която беше организирана от Съюза на юристите в България, си припомних стенограмите, отворих ги, прочетох ги кой от нас какво е говорил. Искам да Ви кажа, че изпълнителното производство, промяната в тежестта в ущърб на длъжника и в полза на кредитора не е част от концепцията на този ГПК. Всъщност това беше проблем, който до последно беше под въпрос.
Извадих и собствените си изказвания – многократно съм го заявявала, притеснението и моето, и на колегите, които тогава работиха, беше, че ще се залитне в това да бъде направено изпълнително производство, което да ограничава длъжника и да дава извънредни правомощия на частните съдебни изпълнители и да е в полза на кредитора. Тогава не съм си мислела, че е възможно да минат 11 години, да се види, че има дефекти в разпоредбите и вече да е невъзможно текстовете да бъдат върнати назад. Колко още години трябва да минат за текстове, които определено създават проблеми, които разсипват живота на гражданите, на цели семейства, за да се намери воля тези текстове да бъдат променени?
Искам да Ви кажа съвсем ясно: дошъл е моментът, в който това ще се случи! По-добре оставете настрани опорните точки, които слушаме от различни посоки: дайте да обмислим, да изчакаме, да анализираме, да съберем експерти, съдии, магистрати, не знам кой да съберем.
Извинявайте, Вие също сте в тази материя. Какво правите в последните пет години, в които е ясно, че има проблеми? Освен това нищо лошо, работете по концепция. В парламента обаче има срокове и поздравявам председателя на Правната комисия, че се съобрази с тези срокове. Има законопроекти, те са от четири сериозни парламентарни групи, влизат в Правната комисия, след това ще влязат в залата. Да, нормално е да има работна група, която да огледа всеки текст. Нормално е. Не са идеални нито тези, които са внесени от граждански експерти, нито тези, внесени от четирите парламентарни групи. Да, не са идеални, не са съвършени, трябва да бъдат обмислени, трябва да се прецени тяхната тежест. Добре е частните съдебни изпълнители да се включат, добре е банките да се включат, добре е Вие да се включите. В крайна сметка промените трябва да вървят и трябва да бъдат направени минимум промени, не козметика, не мимикрия, не просто правим се, че приемаме, а всъщност нищо не правим, както вече се е случвало.
По основните теми – трябва да се пипне призоваването. Не може граждани да бъдат съдени без да знаят. Трябва да се даде възможност на длъжниците да плащат без да стигат до съдебно изпълнение. Трябва да се осигури пропорционалност и съразмерност между изпълнителните способи, които се налагат и размерът на дълга. Трябва да се даде възможност за обжалване на оценките на недвижимите имоти.
Ще Ви дам решението на Европейския съд по правата на човека от месец април, където за продажба на жилище на половин пазарна цена, Словения е осъдена на 85 хиляди евра, което означава, че там ще има промяна в практиката, което няма как да се постигне с предложенията, които са направени. Не може имоти да се продават на безценица, това е нарушение по чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за правата на човека. За България имаме и усложняващо положение с нарушение на чл. 6, уважаема колега.
Ограничаване на достъпа до съд на гражданите. Освен това безспорно несеквестируемият доход и още някои предложения, които са направени.
Поздравявам парламентарните групи за идеите, които са плюс, които са допълнителни. На парламентарната група на ГЕРБ наистина един много добър, обмислен, смислен Законопроект – браво за електронните търгове, браво за повдигането на въпроса с „вечния“ длъжник. Аз също си признавам, че предпочитам предложението на патриотите или в крайна сметка по-балансираното на ДПС, което току-що беше презентирано от господин Хамид.
Браво и на патриотите – доразвили са процедурите по публичната продан с наддавателните предложения, включили са вземанията на работници срещу работодатели с едни по-прецизни текстове по чл. 410, посмели са да включат чл. 417 за обсъждане.
Поздравления за БСП – и те са включили чл. 417, макар и в по-мекия му вариант, браво на „Воля“ – пипнали са призоваването и са се осмелили да предложат и намаляване на съдебните такси. Тоест има много разумни предложения и което е по-важно – има воля в това Народно събрание. Сигурна съм, че промените ще се случат. Те просто ще се случат, дошло им е времето!
Понеже напоследък слушам и представители на управляващото мнозинство да презентират различни предложения за реформи в различни сектори. Въпросът, който се задава и от граждани, и от медии и който си задава всеки един от нас – как тези реформи, тези предложения ще се отразят и ще се почувстват от гражданите? Кога и как гражданите ще почувстват добрите предложения, които се правят в различни сектори?
Искам да Ви кажа, че ако направите тези промени, ефектът ще бъде бърз, незабавен, ще се усети и ще се аплодира от българските граждани. Разчитам и на Вашия инстинкт на хора, които са политици, избрани в честни избори, които няма как да не се съобразяват с българските граждани.
Благодаря за волята, която демонстрирате с днешното заседание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Омбудсман.
Уважаеми колеги от Камарата на частните съдебни изпълнители, имате думата.
СТОЯН ЯКИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги!
Нашата професионална организация подкрепя внесения Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12. В голямата си част внесените предложения са приети и одобрени с консенсус от работна група в предишния екип на Министерството на правосъдието, включваща Камарата на частните съдебни изпълнители, държавни съдебни изпълнители, представители на адвокатурата, съдебната власт и правната доктрина.
Същевременно са включени някои предложения и проектът е надграден, с което се постига по-голяма прозрачност на изпълнителния процес, като въвеждането на електронни публични програми, както и някои облекчения за длъжниците например института на десетгодишната абсолютна погасителна давност.
Камарата на частните съдебни изпълнители не подкрепя някои от законодателните разрешения в законопроектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с номера 754-01-4 и 754-01-5. Някои от направените в тях законодателни предложения са конюнктурни, част от тях и непрецизни. По тях няма консенсус на юридическата общност и същите се нуждаят от задълбочено професионално обсъждане.
Някои от тях повтарят предложенията на посочената работна група в Министерство на правосъдието, но самите редакции на текстовете не са прецизни.
Следва да се има предвид, че съдебните изпълнители – частни или държавни, прилагат закона такъв, какъвто е. Затова действително е нужна по-детайлна регламентация на несъбираемостта на доходите например, тъй като сега действащите разпоредби носят негативните за съдебните изпълнители заради точно тази недостатъчно добра правна регламентация за защита правата на гражданите.
Ще се спра само на някои от направените предложения.
На първо място, по § 2 от Законопроекта относно връчването на книжа. Трябва да се има предвид, че не би следвало, поради факта че ответникът, съответно длъжникът в изпълнителния процес не е изпълнил своите законови задължения по чл. 90 от Закона за гражданската регистрация, като е напуснал регистрирания си адрес и не е посочил нов такъв, същият не е коректен, той не следва да черпи права от недобросъвестното си и незаконосъобразно поведение. Считаме, че нормите по призоваване трябва да се съгласуват със съдебната власт, адвокатурата и правната доктрина.
Следващото предложение по § 5 от Законопроекта относно предложението за изменение на чл. 417, ал. 2 от ГПК, предвиждащ отпадане на възможността банките да се снабдяват със заповед за незабавно изпълнение. Не виждаме логика защо, при положение че огромна част от длъжниците на банките не оспорват задълженията си, следва да отпадне.
По § 8 от Законопроекта считаме, че не следва да се предоставя възможност по чл. 435, ал. 2 от ГПК да се обжалва пред съда определената цена, тъй като това ще забави изключително много изпълнителния процес и ще натовари неимоверно окръжните съдилища.
В крайна сметка целите на вносителите могат да бъдат постигнати чрез задължително участие на вещо лице, чрез оспорване на заключението и задължението на съдебния изпълнител да назначи друго или повече вещи лица, също и обжалване на отказа.
Съдът не определя сам пазарната стойност на имотите, а използва специализирани знания, което съдебният изпълнител също би могъл да прави. Доверие и прозрачност ще се постигнат именно чрез тези електронни публични продажби.
Камарата не подкрепя и предложеното разширение на обжалване на действията на съдебните изпълнители по чл. 435, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Това би довело до масови злоупотреби и шиканиране на изпълнителния процес от внезапно появили се трети лица. По този начин ще се блокира всеки изпълнителен процес, при който се осребряват вещи.
Трябва да се държи сметка и чрез разширяване обхвата на обжалваните действия и в случай, че бъде прието предложението за въвеждане на абсолютната погасителна давност, би се стигнало до практическа невъзможност за събиране вземанията на гражданите и юридическите лица и всяко едно съдебно решение може да остане непотребен лист хартия.
На следващо място – § 17 от Законопроекта. Предлаганите изменения в Закона за частните съдебни изпълнители относно таксите им биха довели до цялостна промяна във философията на Закона и в много голяма част до невъзможност за събиране на вземанията или до уреждане на интересите на кредиторите и длъжниците. С приемането на тези поправки би се стигнало до отказ за събиране на малките вземания, които основно са на съдебната власт, общините и държавните учреждения. Очевидно ние ще кажем на обществото: не си плащайте задълженията, защото няма кой да ги събери. Ще се върнем към печални известни от миналото форми и методи на принудително събиране на вземанията от нерегламентирани в законодателството ни субекти. В крайна сметка цената ще я платят добросъвестните платци.
Измененията, предвиждащи да не се събира такса върху платените суми в срока за доброволно изпълнение, ще изкриви системата на съдебното изпълнение, не е в полза на гражданите, а на икономически тъмните субекти и монополистите, които имат възможност да погасяват задълженията си. Ако се приеме това разрешение, ще се стигне до ситуацията съдебният изпълнител, който е органът по изпълнение, който основно върши работата в един изпълнителен процес, да не получава възнаграждение, а той е независимо лице, не е на държавна субсидия. Например адвокатите и юрисконсултите да получават такова, като се има предвид, че в огромен брой случаи таксите на съдебните изпълнители са по-ниски от техните. Ако законодателят е последователен докрай, в тези случаи следва да отпаднат и възнагражденията на адвокати и юрисконсулти, а също така и таксите на съдилищата, които са най-високи от всички разноски.
По § 18 от Законопроекта за изменение в Закона за съдебната власт, така че държавните съдебни изпълнители да събират публични вземания, следва да се има предвид, че държавното съдебно изпълнение е изключително неефективно и доказателство за това е статистиката, която сочи, че взискателите се обръщат основно към частните съдебни изпълнители, а държавните не могат да покрият с получаваните от тях такси и издръжката си от държавния бюджет.
Считаме, че е време за закриване на държавното съдебно изпълнение. Натоварването му с допълнителни функции няма да разреши проблема със събираемостта на държавните вземания, тъй като държавата ще вади и ще дава от единия джоб в другия, защото, за разлика от частните, държавните съдебни изпълнители са на държавна издръжка.
Така направените промени ще доведат до обезсмисляне на съдебното изпълнение поради неговата пълна неефективност, независимо дали се провежда от частен съдебен изпълнител или от държавен. Това ще бъде в противоречие с тенденциите в Съвета на Европейския съюз за въвеждане на по-ефективни способи за събиране на вземанията и по-ефективна събираемост. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Якимов.
Заповядайте за кратко изложение. Както виждате, всички се въздържаме от реплики. Но, ако много настоявате, ще Ви дам думата за кратко допълнително становище, но тук целта не е да скараме гостите в момента.
Добре, да стане разгорещен дебат между гостите.
Молбата ми е кратко и фокусирано.
МАРИАНА СТАНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, имаме три бележки по Законопроект, № 754-01-4. Първата ни забележка е чл. 417. Регламентира се от т. 2 да отпаднат банките, но да бъдат дописани в т. 10 и то с текст: „Документи или счетоводни книги, с които се установяват вземанията на банките“.
Стана практика банките да продават вземанията си на така наречените „колекторски фирми“. Считаме, че с тази промяна не само ще се облагодетелстват банките и лицата, на които те продават вземания, да бъдат включени в чл. 417, но ще се отвори врата за колекторските фирми.
Втората ни забележка е свързана с чл. 78, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители, която току-що беше подробно разяснена и от представителя на Камарата на частните съдебни изпълнители, поради което няма да се спирам на нея. Считаме, че ще доведе на невъзможност за събиране на малки вземания.
Третата ни основна забележка по този Законопроект е свързана с възможността да се обжалват оценките. В Република България не съществуват ясно изписани критерии, на които следва да отговаря една оценка. Методите са регламентирани действително в ДОПК, но по отношение на тях няма абсолютно никакви ограничаващи условия. Това поражда въпроса как ще бъде мотивирано едно такова обжалване, защото може да бъде нарушена някаква съществуваща норма, но не и несъществуваща. По този въпрос многократно сме сезирали настоящата Комисия по правни въпроси.
Действително бяха предприети мерки, беше сформирана работна група в Министерството на икономиката за изработване на Закон за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители. Тя е на финална права, текстовете до голяма степен отговарят на това, което очакват оценителите, но там също не са регламентирани изисквания за изготвяне на оценките. При тази ситуация се създава възможност един и същи недвижим имот чрез промяна в използваните коефициенти при едни и същи методи, да доведе до разлика в пазарната оценка в пъти. Поради това откриваме и в тази част, и в останалите части на Законопроект, № 754-01-12, където този въпрос е решен по начин, който няма да породи невъзможност за оперативно обжалване на оценката. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Станева за становището, което взе.
Адвокат Гигова, Вие много обичате да говорите, но много кратко и много концентрирано и без да нападаме другите.
ВАНЯ ГИГОВА: Никой не нападам. Не ме разбирайте погрешно. Ние всички сме колеги и говорим правни неща, не се нападаме лично. Много съм учудена, че ме възприемате като някой, който напада.
Искам да кажа следното. Много уважавам госпожа Манолова, позициите й винаги са принципни, тя е адвокат на народа, обаче в адвокатурата ние сме адвокати и на длъжници, и на кредитори. Смея да твърдя, че позицията ни е обективна на база на житейския и правния ни опит.
Съвременното общество се гради на няколко основни римски принципа, останали до днес. Един от тях е, че договорите трябва да бъдат изпълнявани. След като договорите трябва да бъдат изпълнявани, ние не можем да възпитаваме и да създаваме една нация от неизправни длъжници. Ако хората имат социален, имуществен и финансов проблем, ние не можем да го разрешаваме като правим изменения в ГПК. Тогава ще се върнем към добрите си стари практики, законите за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита, и ако в момента се намираме в такава икономическа и финансова ситуация, тогава тези хора, които наистина не могат да си погасяват задълженията и имат проблем, трябва да им облекчим положението, но с друг вид закони. Да твърдим, че на година е имало 200 хиляди изпълнители дела и поради тази причина трябва да измени по този начин правилата, че да не могат да се събират вземанията, защото сега ще отидем в друга крайност – не казвам, че ГПК не е крайност, ГПК беше крайност.
Не можем обаче сега да се върнем изцяло в другата крайност. Според мен измененията трябва да бъдат балансиране, защото ако лишим кредиторите от възможност да събират вземанията, въвеждайки десетгодишна давност, обжалваемост на всички действия на съдебни изпълнители и пет години минимум граждански процес за установяване на вземането, на практика ще направим вземанията несъбираеми. По този начин ще нарушим баланса в обществото от друга гледна точка. Не отричам, че хората имат проблеми. Разбира се, че имат. Но ако някой е взел пари, има един прост принцип – трябва да ги върне.
Друга тема на разговор е, че изпълнителното производство трябва да бъде такъв вид принуда, която да бъде законосъобразно проведена. Пак казвам, ако хората имат проблеми, дайте да ги разрешим по друг начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше изложението на адвокат Гигова.
Госпожо Омбудсман, редно е да Ви дам и на Вас възможност за становище със същата молба.
МАЯ МАНОЛОВА: Никога не съм твърдяла, че договорите не трябва да се изпълняват, и че длъжниците не трябва да си изпълняват задълженията. Никога! Нито в един от текстовете, които съм предложила, заедно с граждански организации, няма подобна цел. Става дума за това, че не е нормално за един дълг да ти съдерат десет кожи, и да ти разсипят живота. Точно това се случва с извънредните правомощия, които има посредникът в събирането – частните съдебни изпълнители. Пак Ви казвам: има европейска практика, ние сме подписали Конвенцията за правата на човека, има вече практика. Какво искате? България да бъде осъждана от стотиците хора, които са в ситуация за малък дълг да им продадат жилище и то на половин цена.
В една голяма част от случаите хората изобщо не знаят, че са осъдени. Тук не става дума за тези, които са социално слаби, маргинализирани или по някакви причини изпаднали, че да не могат да си платят дълговете. Тук става дума и за хора, които са готови да си платят, стига да знаят, че дължат, стига да знаят, че са осъдени.
Ако имате някакви колебания, че това се случва, наистина каня всеки един от Вас – представителите на Камарата на частните съдебни изпълнители, Вас, Асоциацията на банките, гражданските организации да дойдат да видят жалбите в моята приемна. Там има достатъчно състоятелни граждани, които се вбесяват, че заради една глоба за паркиране от 20 лв., дължат 520 лв., или че за неплатена сметка към монополно дружество от миналата година за 15 лв. някъде по време на всичките плащания, имат 1000 лв. отгоре. Това не е нормално. Това трябва да се промени.
Има десетки случаи, в които жилища на граждани се продават на цена, не просто половин от пазарната. И аз съм сигурна, че една част от частните съдебни изпълнители разбират това. Просто трябва тези крайни злоупотреби да бъдат пресечени. Това е, което искаме. Не да не се събират дългове в България. Числото 200 хиляди го посочих, за да се види за колко души става дума.
Разбирам, че някои от субектите, които не присъстват тук, си имат говорители и пред граждански организации и чрез други седящи около масата, но мисля, че поведението на Камарата е по-достойно, те поне са си пристигнали с лицата.
ВАНЯ ГИГОВА: Не съм съгласна с тези нападки. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Знаех какво ще стане, затова Ви помолих да се ограничим в изказването.
Уточнявам, е госпожа Гигова не прочете писмото. Писмото и поканата е от името на Ралица Негенцова, като председател на Висшия адвокатски съвет.
Признавам, че не сме канили изрично Асоциацията на банките например. Ако искате уточнение, моля кратко.
МАРИАНА СТАНЕВА: Не разбрах за какво сме заподозрени, тъй като Движение „Експерти на гражданското общество“ от две години сигнализира и Народното събрание на Република България, и Агенцията по вписванията, и Министерството на правосъдието, и Министерството на икономиката за проблемите в оценителската дейност. Именно затова алармираме в момента нашето становище, от една страна, по чл. 417, а, от друга страна, по отношение на оценителската дейност, за което имаме двегодишна практика. Ние работим в тази насока от две години, така че ще помоля госпожа Манолова да се запознае с тези наши становища преди да ни обвинява. В тази насока има и решения на Комисията за защита на конкуренцията. Съвсем отскоро има решение по отношение на България. Това са въпроси, които до момента не са разгледани и затова Ви запознавам, доколкото говорим, за оценителската дейност. Не разбрах в какво ни обвиняват и не мисля, че в случая има значение, след като ние имаме двегодишна практика от учредяване на сдружението по отношение на този казус. Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА: Гузен, негонен бяга.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, предлагам Ви да закрием дебата.
Има ли възражения? Няма.
Дебатът е закрит.
С оглед заявените становища и позиции как предпочитате да гласуваме четирите законопроекта – анблок, или всеки един поотделно, както уточнихме в началото на дискусията.
Няма възражения за гласуване анблок – приема се гласуването.
Подлагам на първо гласуване следните четири Законопроекта:
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирива Найденова и Полина Цветославова Цанкова – Христова на 12 май 2017 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Християн Радев Митев и група народни представители н а4 юли 2017 г.
Който е да подкрепим тези четири законопроекта за първо четене, моля да гласува.
Имам писменото становище на Симеон Найденов, народен представител от парламентарната група на ПП „Воля“ – стават 19 гласа за, с гласа на колегата Жаблянов – стават 20 гласа „за“.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приемат се на първо четене четирите законопроекта, както ги посочих и индивидуализирах преди малко.
Благодаря на всички гости от Върховния касационен съд, на омбудсмана и неговия екип, Министерството на правосъдието, Висшия адвокатски съвет, Българската стопанска камара, всички асоциации и Камарата на частните съдебни изпълнители.

Колеги, пристъпваме към точка пета от дневния ред:
Приемане на общ Законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г.; и
- Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 1 юни 2017 г.
Имате думата по Общия законопроект.
Имате ли мнения, становища, възражения, предложения?
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване и който подкрепя да приемем Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника, както ги посочих, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се Общият законопроект на приетите на първо гласуване два законопроекта.
Колеги, благодаря Ви.
Имате ли предложения, въпроси, становища, които искате да обсъдим преди закриване на настоящото заседание.
Колеги, ако няма други въпроси, благодаря за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
ДАНАИЛ КИРИЛОВ