Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 9


На 12 юли 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на италианския опит за електронизиране на българското правосъдие.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Анна Василева Александрова и Иглика Иванова Иванова-Събева на 4 юли 2017 г.
3. Проверка за допускане до изслушване на кандидатите за членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание и насрочване на дата за изслушване на допуснатите кандидати пред Комисията по правни въпроси.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Правната комисия, насрочено за днес.
Имате думата по предложения дневен ред.
Няма изказвания по дневния ред. Закривам дебатите.
Който е съгласен да приемем дневния ред, както е предложени, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ОПИТ ЗА ЕЛЕКТРОНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ.
За мен е чест да Ви представя нашите гости, които ще представят опита, усилията и историята на италианската правосъдна система, заедно с италианската адвокатура да развие електронното правосъдие.
Нашите гости са:
- адвокат Мария Ганчева – член на Софийска адвокатска колегия от 1997 г. и член на Адвокатска колегия Милано, Италия от 22 април 2008 г. Добре дошла, адвокат Ганчева!
- адвокат Паоло Лесио, който работи по въвеждането и усъвършенстването на електронното правосъдие в Италия, член е на Комисията по информатика към Миланската колеги, член на Управителния съвет на Националното сдружение на юристите по информатика в Италия, кантората му печели наградата „Дигитален професионалист за 2014 г.“ на Политехническия университет в Милано, обучител по електронен процес в Миланската колегия и гост преподавател в множество италиански и европейски университети;
- адвокат Елка Пороминска – член на Съвета на Софийската адвокатска колегия, участва в множество инициативи на Висшия адвокатски съвет, на Софийската адвокатура. Аз й благодаря за участието, което имаше във връзка с ненасилието върху жените и работата по подготовка за подписване на Истанбулската конвенция.
Гости от Министерството на правосъдието са: заместник-министър Евгени Стоянов, госпожа Любов Бончева – директор на дирекция „Електронно правосъдие и регистри“, госпожа Елена Фурнаджиева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“. Тук е и заместник-министър Десислава Ахладова, макар че нея сме поканили по следващата точка от дневния ред.
Милано е един от пионерите и е с най-богат европейски опит в областта на електронния граждански процес. Ще ми позволите да не чета това представяне. Вместо аз да говоря за нашите гости, по-добре е да имаме възможността непосредствено да добием впечатление от тяхното изложение, тяхното представяне.
Добре дошли, колеги! Заповядайте.
МАРИЯ ГАНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Първо, да благодаря на колегата Данаил Кирилов и на всички Вас, че приехте предложението за тази среща и за тази обмяна на опит. Считам го за чест, защото наистина Милано е образец в тази област, особено в електронното правосъдие, да не говорим и за много други, както беше с Истанбулската конвенция. Считам го за чест, защото, работейки като адвокат с вече 20 годишен опит в България, и като адвокат в Милано почти 9 години, имам силата и ентусиазма да бъда мост на нещата, които се случват.
Да кажем, че България има невероятни качества, невероятни професионалисти и мъничкото, което ни липсва, е точно тази адаптация на законодателството ни и облекчаване на процедурите. Това, което се случва в Италия, за което поканихме колегата от Милано да говори, е нещо мъничко, нещо, което не е сложно, тоест то изглежда сложно, но веднъж направено, първата крачица постъпва след себе си следващите стъпчици и нещата се развиват изключително бързо.
Само една мъничка предистория на това как се случи. Благодаря на Адвокатската колегия в София, че реагира изключително адекватно, когато миналата година се подписа Договорът за сътрудничество между Миланската и Адвокатската колегия в София, подписването беше направено от адвокат Елка Пороминска, в Милано тя видя, което колегата е готов и сега да го покаже, как работи електронния процес в Милано и с тези три натискания на клавиатурата на лаптопа показа, че нещата са изключително простички, много елементарни. Не че няма проблеми, но базата е изключително проста и начинът, по който се работи, е изключително лесен. Нейната мотивация беше абсолютно категорична да се направи представяне и миналата година направихме конференция в София, в която се изложи италианският опит.
От тази гледна точка Адвокатурата в София стана генератор на този процес – да направим следващите стъпки след конференцията, които да могат да повлекат нещата да се случват в България. И понеже тук е мястото, откъдето нещата се случват реално, последната дума нормативно е на парламента, откъдето практически се прилага от всички нас, затова благодаря на Елка Пороминска. Не зная дали сега предпочита да каже няколко думи или накрая, след като Паоло Лесио разкаже за Миланския опит.
ЕЛКА ПОРОМИНСКА: Нека да видим конкретните възможности и поредните стъпки, които изобщо не са толкова сложни, за да пристъпим към едно действително бързо правосъдие, което е основният проблем на нашата правна система. Да чуем колегата от Милано и след това да се обсъдят възможностите за прилагане на практика, което означава, на първо място, както каза колегата, нормативно уреждане на нещата. На второ място, практическите стъпки по прилагане на електронното правосъдие, или както те го наричат – телематичния процес.
Искам само да кажа, че немалко колеги от страна на Адвокатурата са изключително навътре в тази тема, включително и колеги от голямо адвокатско дружество, които работят, анализират и участват в проекти за въвеждането на електронното правосъдие и за обединяване на цялата база данни и на цялата съдебна система, защото към момента ние разполагаме с над 14 програми, които, разбира се, са финансирани от европейски източници, но всяка една от тези програми е за различни съдилища и на практика те нямат нищо общо един с друг. Ние нямаме единна информационна система, ние нямаме единен достъп до съдилищата, което представлява голяма трудност както за практикуващите юристи, така и за обикновения гражданин, който, за да направи справка където и да е в България, трябва да се свърже със съответната система, да разучи съответния софтуер. Но нямаме и обратна връзка, връзката е еднопосочна.
Затова нека да чуем основните моменти в изложението на колегата от Милано, който да каже какви са първите стъпки, как се организира, как се осъществява и моят апел е да се подходи наистина по начин, който да съответства на нашето време, на това, че ние сме в 21 век и не е необходимо за документ от едно съдебно дело да се пишат молби, да минава през председател на съда, през съответния съдия, да се пише резолюция, да се върне обратно, да се снима и т.н. – нещо, което е губене на време и на пари, което е недопустимо в днешно време.
Благодаря Ви и нека да чуем колегата, който да даде конкретните измерения на това, което би могло да се случи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
МАРИЯ ГАНЧЕВА: Ще превеждам аз. Колегата ще говори на италиански. Ще ме извините ако преводът не е буквален, защото все пак съм адвокат, а не професионален преводач, но пък със сигурност юридическите термини ще са точни, ако не литералните.
ПАОЛО ЛЕСИО: Благодаря.
Считам за изключителна чест да съм сред Вас и благодаря.
Другата чест, за която благодаря, че съм имал, е в 2006 г. да бъда част от екипа, който въведе електронния граждански процес в Милано.
Основните предпоставки за въвеждането на електронния граждански процес преди 11 години са главно две. Първото условие е политическият консенсус на всички правителства, които са били в годините, да искат това да се случи в Италия. Другото условие е абсолютното сътрудничество между всички субекти, които участват в този процес – адвокати, съдии, служители, технически лица, експерти и администрацията, която отговаря за електронното правосъдие.
Преди въвеждането на електронния граждански процес за едно съдебно производство са трябвали около 5-6 години, за заповедното производство – около 4 месеца, за публичните продани – около 12 13 години за съдебното изпълнение от момента, в който започне производството до момента на завършване на публичната продан.
Юридическата система е аналогична на българската. Единствената разлика, която аз знам и която е фундаментална, е, че гражданите се представляват в съдебния процес единствено и само от адвокати, не могат да участват сами, без да бъдат представлявани в каквото и да е съдебно производство, пред който и да е съдебен орган. Точно това е било условието, което е помогнало изключително много за въвеждането на гражданския процес, защото се е работило сам ос адвокатите, даването на инструменти в ръцете на адвокатите за електронния процес, и със съдиите.
С промяната на законодателството първият акт, който е въведен като електронно правосъдие в Милано, е бил на 11 декември 2006 г. – молба по заповедно производство. За три месеца седемдесет процента от всички молби по заповедно производство започват да се пускат по електронен път. Причината е много простичка – от 4 месеца, които трябваха, за да се издаде заповед за изпълнение, са станали десет дни. Толкова добре е било възприето всичко това, че само пет години след това е въведено за цялата съдебна система по всички възможни производства възможността за електронно подаване на документи.
МАРИЯ ГАНЧЕВА: Само да допълня, че точно това е било в Милано. В Италия целият проект за електронно правосъдие започва от 2001 г. Милано не е била включена като съд, като адвокатура за въвеждането на електронното правосъдие. Поискала сама да й се даде възможност експериментално да пусне молба за заповедно производство, дава й се тази възможност и това всъщност е бил първият им пакт, най-силният тласък, за да тръгне целия електронен граждански процес в Италия.
ПАОЛО ЛЕСИО: През годините е имало възможност да се подават както на хартиен носител, така и на електронен. В 2014 г. всъщност е въведено задължително подаване по електронен път на всякакви съдебни документи по висящи дела.
МАРИЯ ГАНЧЕВА: Може би тук да вметна, че само за първата година от въвеждането на електронния процес в Милано със заповедното производство са били спестени на държавата 50 млн. евро. Само от въвеждането на този електронен вариант със заповедното производство.
Позволявам си само да добавя, че втората стъпка, която пак Милано прави и е включена в спестяването на тези пари, е електронното призоваване.
ПАОЛО ЛЕСИО: В Италия от 2013 г. всички юридически лица са задължени да имат сертифицирана електронна поща, както и свободните професии също. Всъщност всички съобщения и цялата комуникация с държавната администрация се извършва с тази сертифицирана електронна поща. И на адвокатите е дадена възможност да удостоверяват сами документите, които те представят по съдебните производства, както и те самите да извършват призовавания. Тоест дори не го прави само и изключително Съдът, както е при нас, а самият адвокат с документите, които има при него, подписани с електронния подпис, може да уведоми другата страна по даден документ за заседание, за някакво искане, което е отправено към съда.
След две години, откакто е задължително подаването на документи и електронният граждански процес е задължителен, има статистика от май 2017 г., която е от юни 2016 г. до май 2017 г. Затова по-добре да кажа тези числа, което говорят по-добре от всичко друго какво се е случило наистина в Италия за тези две години, за това малко време. През миналата година съдебните електронни документи, които са подадени, са близо 8 млн. 400 хил. От тях 1 милион и половина са искови молби или молби, с които се започва производството, които не са задължително електронни, те могат да бъдат и хартиени, но оттам нататък в процеса всички останали документи са електронни. Първият може и да не е, но всички останали са електронни. Това е потвърждение, че електронната система е добра сама по себе си. Няма нужда да е задължителна, за да е добра, за да се види, че върши работа. Тук са данни за документи, които самите съдии са депозирали електронно.
МАРИЯ ГАНЧЕВА: Между другото в скоби да кажа, че в началото е имало наистина голямо затруднение за съдиите, които са казвали: за нас е много трудно да следим всичко по електронен начин. И много от тях са искали едно – ще го преведа буквално, защото е много красиво като име – копие от любезност. Тоест искали са от колегите адвокати ако представят електронно документите, да ги представят и на хартиен носител за този, на който му е удобно да го гледа на хартия.
Само в началото, когато е въведен електронният граждански процес в Милано, от 200 съдии само 30 в началото са казали: ОК, ние искаме да работим електронно. И е започнато само с тези 30 съдии. След което няма и една година и почти всички съдии са започнали да работят, след като са направени обучения. Всъщност сега числата са за това, което съдиите, магистратурата електронно издава.
ПАОЛО ЛЕСИО: Близо четири милиона и половина – 4 млн. 492 хил. съдиите са публикували електронно. В най-големите съдилища в Италия – Милано, Рим и Неапол – в режим пълен граждански процес спестяването на процесуалното време е повече от 50%.
И последните данни пак за последната година: за държавата са били спестени 66 млн. евро. Реалната стойност е 110 милиона, но това е намалена стойност по някакви критерии, които са използвани за тази официална статистика за Министерството на правосъдието.
Започна се с един специфичен закон, който е за електронното удостоверяване и електронния документ от 2001 г. Бил е модифициран този закон, за да даде възможност това да работи. Условията са три – електронен подпис, сертифицираща електронна поща и удостоверителност на електронния документ. Това е било необходимо като основа, за да започне процесът. Била е достатъчна всъщност само една норма, която да даде валидност на този електронен подпис, на този електронен документ да е валиден за гражданския процес. Което днес ще е още по-лесно, защото имаме Европейския регламент, който така или иначе въвежда изискването за електронния подпис и за електронното удостоверяване. В Италия този процес е започнат и продължава да се развива – за уеднаквяване…
МАРИЯ ГАНЧЕВА: За разлика от България, която има шанса дори да тръгне като една обща система, в Италия са започнали поотделно съдилищата – съдът в Милано, съдът в Рим, съдът в Неапол и е било по-затруднено. Но пък е правено за по-дълго време. За десет години са го направили. Сега тук има възможност за много по-кратко време да се направи – само да се даде валидност на електронния подпис да се използва от адвокати в гражданския процес.
ПАОЛО ЛЕСИО: Като заключение – това се случи благодарение на активната роля на адвокатурата, която каза: Ние го искаме, готови сме да го направим, даваме всички ресурси, които имаме и като експерти, и като финанси, защото те участваха много активно във финансирането на този процес, пълно сътрудничество на Съда в Милано, адвокатурата в Милано, Министерството на правосъдието в Италия.
Благодаря.
МАРИЯ ГАНЧЕВА: Ако имате въпроси сме на Ваше разположение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на адв. Лесио и на адв. Ганчева за това представяне накратко на една платформа и на развитието на електронния процес в Милано.
Колегата Лесио ме впечатли. Не можахме да организираме включване на компютъра на екрана, но ако желаете може да отвори компютъра и да видите колко елементарна е платформата, но как съдържа абсолютно всички документи, събрани в едно дело, завършило и приключило дело. Той ми демонстрира. Във всеки един момент и от всяка точка на света той може не само да вижда, но и да изпраща документи, да прави изявления до съдебната администрация.
Не смея да настоя на другото, което чух от колегите, за това, че в италианския граждански процес имаме задължително участие на адвоката. Вие си спомняте две години каква беше битката и дебатите по нашия Закон за адвокатурата. Ние, уви, не можем да мечтаем за такова ексклузивно участие в гражданския процес, но това безспорно повишава и професионализира електронизацията на процеса.
Колеги, имате думата за въпроси към нашите гости. Въпроси, мнения, становища?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Първо, благодаря за презентацията. За мен лично беше изключително интересна.
Имам два въпроса.
Първият – имате ли относителна справка какви хакерски атаки са извършени срещу тази система и доколко те са били успешни?
И вторият ми подвъпрос. Тъй като в България в гражданския процес присъствието на адвокат от исковата молба до крайния съдебен акт не е задължително, тогава тук говорим за едни електронни пощи, които няма да са сертифицирани, тоест няма да участва адвокат най-малкото от ответната страна, няма да има електронен подпис и това може да доведе до тежко шиканиране на целия процес. Какви препоръки можете да дадете предвид настоящата правна уредба в България, неизискваща участието на адвокат в целия граждански процес? Защото, течейки преклузивни срокове по делото, ответната страна винаги може да се оправдае с липса на достъп до електронната си поща, че електронната й поща била разбита, а може и действително да се е случило. Трудно доказуемо е дали това се е случило, кога и как се е случило. От тази гледна точка някакви идеи и препоръки?
МАРИЯ ГАНЧЕВА: Благодаря за въпроса.
Сега ще дам възможност за отговор, но само да кажа – взимам повод от това, което каза колегата Кирилов – гаранция за изпълнението, за защита на гражданските права, за една работеща съдебна правна система в една държава, е адвокатът да бъде този гарант пред съда и в Италия обикновения гражданин не може да се представлява пред съд, защото няма тези специфични компетентности. Заради това е изключително важно, приемете го и като предложение, като идея, че ако наистина гражданинът се представлява от адвокат, адвокатът има отговорността и независимо от всички спекулации около това колко в момента адвокатите сме активна страна, колко шиканираме, колко бавим процес, мисля, че в България направихме много стъпки досега, за да съкратим този процес. Мисля, че и съдии, и адвокати, поне една голяма част от тях, работят активно за това.
И в Италия е така – ти имаш електронно правосъдие само когато имаш електронен подпис и сертифицирана електронна поща, не gmail, не abv, не обикновена. Когато ти си адвокат и си започнал този процес, ти си дал своето съгласие там да ти се изпращат всички съобщения. Тоест, аз не мога да кажа: не съм го прочел! Напротив, носиш отговорност, ако не си го прочел, защото това не е обикновена поща, това е поща, която активира обратно съобщение, че е прието и то се счита за връчено. Имаш хипотези, при които можеш да докажеш, че не ти е връчено.
Говорихме и с колегите адвокати, знаете, че това е публична тайна, идва призовкарят и ние му казваме: „Слушай, аз сега имам пътуване, имам много дела, хайде да не е днес датата, да запишем, че съм получил след една седмица“. Проблемът за българското законодателство, и това също може да бъде едно предложение за промяна, че сроковете са ни много малки. В Италия сроковете са ни много големи. Почти няма едноседмичен срок, най-малко две седмици или един месец. Тоест, ти вече си спестил много време от това призовкарят да ти идва, да те търси пет пъти, да не те намира, да ти оставя бележки, които някой да ги къса и събира. Затова може би да се удължат сроковете, но ти се организираш.
Позволявам си да говоря аз, защото вече много говорихме и много от отговорите ги имам и аз, защото работя там и го виждам, но колегата казва: „Преди три години, когато не беше задължителен електронният граждански процес, имах много по-малко служители в кантората, страшно много време загубвах, всяка работа с един клиент ми струваше изключително много авансиране на време и на средства. Откакто има задължителен граждански процес, аз съм наел още шест човека и ми е по-изгодно така, защото спестявам във времето. За клиента е много важно нещата да се случват бързо, важно.“
Динамичен ни е животът. Така че дали ще увеличат срока с една седмица или с 12 дни, при една организация се справяш, не е невъзможно.
ЕЛКА ПОРОМИНСКА: По повод въпроса за сигурността на пощата,предполагам, че колегата Лесио ще даде по-конкретни данни, но тази поща и тази комуникация между сертифицираната поща и системата на съдилищата е равнозначна на това, което в момента съществува и риска за разбиване, примерно, системите на всеки един съд, в който има електронна система. Въпросът е тази електронна система, която в момента съществува еднопосочно само в съда и обслужва само съдиите и административния персонал и частично само в едната посока потребителя, какъвто е адвокатът или друго лице, да стане двупосочна, като ще се държи както и досега от този, който е организирал защитата на сигурността на тази поща и на тази електронна система.
Ако бъде въведен този процес, ще има поне няколко огромни плюса за цялата общност. На първо място, бързо правосъдие. На второ място, много по-евтино правосъдие. На трето място, много по-сигурно и бързо призоваване. И спестяване на много пари. Дори само тези три или четири основни неща, които стоят, не са в полза нито само на адвоката, нито само на съдебната система. Те са в полза на цялото ни общество.
Въвеждането на електронното правосъдие в известна степен по-скоро би затруднило другата страна или защитника на страна в процеса, какъвто е адвокатът, но ние сме длъжни да вървим в тон със съвременните процеси и да бъдем на ниво на тези процеси. ОТ тази гледна точка мисля, че няма някакви условия за страхуване от това да бъде разбита системата, да бъде хакната и т.н. Ако системата сега е сигурна, тя ще бъде сигурна и по този начин, защото достъпът със специален код и сертифициран достъп, осигурява сигурност на системата.
Освен това искам да кажа, че единствено нашата адвокатска общност е лишена от възможността за достъп до каквито и да е системи за информация за лични данни и т.н. Извинете, но всеки един, който държи най-обикновена фирмичка и прави ежегодните проверки на колите, има достъп до базата данни, а адвокатите, които са около 13 500, дори 14 000 пряко сили да кажем, че са в цяла България, нямат достъп и да игнорирани от това да могат бързо и спешно да вършат работата на своите клиенти. Този достъп не ни е необходим на нас, за да си правим някакви интересни проучвания и проверки. Той е необходим, за да може в момента, в който трябва да каже адреса на този човек, ние да го направим, а не да вадим по пет удостоверения и да губим около една година само за призоваване.
Благодаря.
ПАОЛО ЛЕСИО: Ще отговоря на две части, защото бяха два въпроса.
Хакерските атаки. Те, не е имало такива. Системата е направена така, че която и да е атака е абсолютно безсмислена. Толкова сигурно е направена. Всичките документи пътуват с една криптография. За да се разбие тази криптография трябва мощността на половината компютри в цяла Европа. Толкова е сигурна. И никой от съдебните актове по едно дело не струва толкова. Не, нямало е такива.
Оспорването за нередности в съобщенията за призоваването. Върху милион и 700 хил. съобщения в един месец има само едно такова оспорване. Такъв малък процент проблеми със съобщенията.
И отново повтарям – разликата при нас е точно това, че само адвокат има право на достъп до представителство. Обаче забелязах нещо, което е интересно. Докато преди да се въведе това на гражданина не му беше ясно нищо от гражданския процес, който се случва, докато сега с този електронен процес той има достъп, понеже всички актове, всички съдебни документи по едно дело се публикуват в една платформа, като се махнат имената на страните, и всеки гражданин, ако знае номера на делото, може да влезе и да го види, без да вижда точните имена на страните. Имаш достъп да го видиш, тази информация е публична.
Аз съм един традиционален, абсолютно обикновен адвокат, процесуалист, който се явява на съд. Нито един от моите клиенти – нито частни, нито държавни, публични организации, които са клиенти, няма желание да се занимава лично. Той предпочита да делегира това пълномощие на адвоката, който е отговорен за това да следи и наблюдава целия процес както се случва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Казахте, че има милиони евро, спестени за държавата при въвеждането на електронния процес и електронното производство. Спестяват ли се средства за гражданите, тоест има ли разлика в таксите при хартиеното производство и след това при електронното?
ПАОЛО ЛЕСИО: За гражданина е по-скоро печалба във времето. Това за него са спечелени пари, когато имаш заповед за изпълнение вместо за четири месеца, за четири дни, от 12 години публичните продани – на две години. Всъщност в Италия гражданинът плаща за съобщенията и за призовките по процеса. Въвеждайки се електронното призоваване и съобщенията, на него тези разходи са му спестени.
Освен това, че един процес завършва много по-бързо и е много по-ефективен, това е и едно обществено спестяване на време и на средства, защото кредиторът събира много по-бързо по този начин задълженията си.
ЕЛКА ПОРОМИНСКА: Аз мисля, че и в България би довело до облекчаване и поевтиняване на процеса. Ние сме свидетели от няколко години, благодарение на една обикновена наредба между Министерството на правосъдието и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, всички онези безкрайни удостоверения, които се вадеха, за да се намери адрес на определено лице, ходеше се в съда, оттам се ходеше в Министерството на вътрешните работи или на други места. Всичко това в момента е възложено на специално лице във всеки един съд и той има достъп до единната база данни, съответно получава личните данни, не е необходимо всичко това да се прави. Защо да може да се направи за едно нещо, а да не го направим за всички неща.
Сетих се в момента за още нещо интересно. Ние сме свидетели на лавинообразно увеличаване на делата за забавено правосъдие, по-скоро на заявленията пред Инспектората, и пари, които се плащат от Министерството на правосъдието, тоест от джоба на българския данъкоплатец. Имаме стотици, да не кажа хиляди дела на година за забавено правосъдие и едни пари, които излизат и отиват в хората, които не са получили бързото правосъдие. Това би спестило и този проблем, и тези пари. Действително времето е пари, но и парите са си пари – спестяват се и двете неща. Мисля, че важни стъпки биха били, ако Вие в лицето на представители на Народното събрание, направите необходимото, за да се внесат промените в Гражданския процесуален кодекс, както и в Закона за електронния подпис и съответно с промяна в нормативната база и успоредно с това едно обучение както на съдии, така и на административния персонал на съдилищата и на адвокатите, да се премине плавно към въвеждане на електронното правосъдие.
Разбира се, финансирането винаги е важен проблем, но, както виждаме, ползите стократно надминават парите, които биха се дали. От друга страна, неслучайно колегата каза, че дори самите адвокатски колегии са готови да участват в това финансиране, само и само да тръгне процесът.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, адвокат Пороминска.
Да Ви кажа, че точно в този момент друга Комисия на Народното събрание обсъжда точно измененията в Закона за електронния подпис и електронния документ. Аз съм един от вносителите и не можах да го представя, но колеги ме заместват. То касае действително процедурата по прилагане на резолюцията, която сертифицира доверителните организации, които предоставят електронния подпис. Колегите имаха спешна работа в това направление и това се променя в момента, Резолюцията се прилага директно, но да се адаптира законодателството, така че да може на практика да действа.
По отношение на измененията в Гражданския процесуален кодекс, аз Ви споделих, че в миналата седмица приехме четири законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс по отношение на частите заповедно и изпълнително производство, които реферират и съдържат изменение и в частта призоваване, разбира се.
Тук много навреме, според мен, беше Вашето гостуване и Вашата презентация, за да ни даде малко повече кураж, за да можем и по-смело да подходим при решаване на проблемите, които досега сме срещнали, да вдигнем поглед от това битие и да потърсим и технически, и правно-технически по-модерни способи за решение в тази посока. Поканихме и от трибуната всички организации в рамките на тези два-три месеца да участват максимално активно с предложения, с мнения и становища, за да можем в началото на септемврийската сесия да преминем към второто четене по тези законопроекти.
Благодаря за времето, което отделихте. Благодаря за пътя, който изминахте, за да си направите труда да ни кажете как е в Милано и как е в Италия.
Иска ми се да мога да кажа, че сме много близо откъм правно-нормативна основа и правно-нормативна готовност, за да си позволим да мечтаем, че ако проявим малко по-силна воля и при нас това ще стане. Колегата Хамид казва, че непременно ще дойдем да Ви видим в Милано.
МАРИЯ ГАНЧЕВА: Заповядайте. Така започна, когато адвокат Пороминска видя нещата. За мен някои неща са като даденост и може би не мога да ги оценя толкова и когато тя го видя, каза: „Това всъщност е!“.
За да завърша – благодаря Ви, ние сме готови, защото думите излитат, но написаното остава, готови сме този наш опит, тези наши предложения да ги направим като едно писмено предложение, заедно с Адвокатската колегия в София, която е абсолютно убедена, че искаме да бъдем активната страна, за да се случат нещата. Абсолютно сме готови да предоставим даже нашия експертен опит. Приемете ме като един мисионер, може би заради това, че съм далеч от България в голяма част от времето и някаква носталгия ме дърпа, но съм готова да предоставя опита си безвъзмездно.
И само да кажа колко по-голям ентусиаст е колегата Лесио от мен, за да се случат нещата в България. Един личен факт, но за мен е от много голямо значение, защото, когато го срещнах, това ме впечатли – колко обича България и колко влага. Неговата съпруга е българка и е още по-мотивиран от мен да се случат нещата. Тя пък е създателката на първото българско неделно училище в Милано, тоест една будителка, мисионер да запазим българското.
Ако Ви кажа, че моята мисия досега повече беше културни проекти в Италия, за да представим България по един такъв начин, че да имаме самочувствието с нашата история, с нашата традиция и с всичко останало, защото това беше, което можех да представя, сега, защото си вършех работата адвокатски стриктно и не срещнах тези проблеми, но гражданският процес е невероятна мисия за България и се мотивирам много. Когато отидох да работя в Италия, скайпът за мен преди 14 години беше манна небесна, защото включвах скайпа и кантората работеше. Моята кантора продължава да работи и след 15 години, въпреки, че е със съдружие и т.н. Но си казвам: наистина колко са улеснени колегите в Италия, които с едно натискане на копчето… Той даже каза: ако искате, отварям компютъра, в момента трябва да внеса искова молба, мога да го направя директно пред Вас, тоест аз съм тук, но мога да работя, клиентът е защитен дори когато мен ме няма в Италия. Докато аз, ако не е моята съдружничка в България и всичките сътрудници в кантората да тичат до съда, за съжаление не мога да бъда пълноценният адвокат в България и да защитя добре моя клиент.
Заради това наистина го приемам като мисия и егоистично, но и романтично, че искам наистина да работя пълноценно и като български адвокат, не само като италиански.
Благодарим Ви.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, пристъпваме към обсъждане на втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 754-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Анна Василева Александрова и Иглика Иванова Събева на 4 юли 2017 г.
Гости по тази точка от дневния ред, както вече имах възможността да спомена, от Министерството на правосъдието е госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър.
Уважаеми колеги, от името на вносителите, без да лишавам другите колеги вносители от възможността да представят Законопроекта, ще го представя накратко.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-35, цели повишаване на гаранциите за независимост и безпристрастност на съдиите, прокурорите и следователите, както и премахване на всички предпоставки за упражняване на влияние върху органите на съдебната власт. Предлага се изравняване на статута на изборните членове на Висшия съдебен съвет при прекратяване на мандата им с този на магистратите, заемали длъжностите, посочени в чл. 195, ал. 3 от Закона за съдебната власт, както и да се конкретизира забраната за упражняване на търговска дейност от магистратите.
Със Законопроекта се предлага отнемане на възможността магистратите да могат да бъдат членове на избирателни комисии с цел на пълен политически неутралитет на магистратите.
Въвеждат се стриктни гаранции за свободата на професионално сдружаване на магистратите, предвидено е да се приемат ясни правила, че съсловните организации не могат да упражняват дейност, която е различна от тази, насочена към защита на професионалните интереси на магистратите, които членуват в тях. Въвежда се забрана в такива организации да членуват лица, които не са действащи магистрати.
Със Законопроекта се предвиждат промени в начина на формиране на имуществото на сдруженията с идеална цел, създадени от съдии, прокурори и следователи. Въвеждат се забрани за финансиране и предоставяне на имущество под каквато и да е форма, освен от техните членове, като същите изисквания се въвеждат и по отношение на организациите на съдебните служители. Особеностите и естеството на професията на магистратите с оглед упражняваната дейност, а именно правораздаване, съответно държавно обвинение и надзор за законност, налагат и определени ограничения. Самите ограничения на практика са в обществена полза, защото гарантират свободно сдружаване и в същото време забрана за финансиране и предоставяне на имущество под каквато и да е форма, освен от техните членове. По този начин се цели постигането на равенство между всички магистрати и прозрачност на имуществото им.
Предлага се създаването на Съвет за партньорство, който да обхваща представители на всички професионални организации, чиито членове са над 5% в съответния числен състав на съдии, прокурори и следователи, като се гарантира и представителство на магистратите, които не членуват в такива организации.
Законопроектът въвежда отстраняването от длъжност на магистрати във всички случаи на обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер, като се запазват гаранциите, свързани с временния характер на такова отстраняване, както и с получаването на минимална работна заплата за срока на действието на тази мярка.
Предвижда се всички магистрати да подават декларация, в която да се разкриват техните дейности и членства, а не само за новоназначените, като така се цели да се гарантира независимост на магистратите.
Благодаря Ви.
Колегите вносители, ако желаят да допълнят представянето, имат възможност да го направят.
Колеги, това беше представянето. Имате думата за изказвания, мнения и становища.
Господин Филип Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Моето изказване ще бъде съвсем кратко.
Разбирам Законопроекта по смисъл и философия по отношение независимостта на магистратите, но след § 2 надолу, считам следващите параграфи за твърде широкообхватни, с неясни норми и последици, поради което ние ще се въздържим да подкрепим на първо четене този Законопроект.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, колега.
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: С едно продължение към това, което каза и колегата Попов. Той заяви, че ние ще се въздържим. Да, на този етап ще се въздържим от гласуването, но аз също мисля, че идеята е добра, в смисъл разширяване на възможностите, на всеобхватността на тези правни казуси, които са въвлечени в съответните правни норми, за да се избегнат пропуски в бъдещото функциониране на Закона.
Самият факт, и тук се подчерта, след последното изменение се налага ново преразглеждане на тази материя, говори, че тя е динамична и изисква една голяма задълбоченост и задълбочено персонифициране. Надявам се това, което ще бъде прието сега, да бъде наистина в интерес на още по-голямата прецизност на отделните правни текстове.
Няма да се спирам на реалните казуси, които поражда промяната в Законопроекта, но също като колегата Попов изразявам съмнение, че някои от новите решения са напълно изчистени, няма да допуснат до рецидив на някои нарушения. Имам предвид даже по отношение на декларацията, която ще се подписва, и която на практика ще обхваща абсолютно всички, които са ангажирани в правораздавателната система – съдии, прокурори и следователи, дали тя ще ги задължи в един адекватен положителен период. Това нещо трябва да бъде, според мен, ежегодно деклариране, защото всяка година изисква и налага промени. Ежегодното заявяване е предпоставка за една по-голяма прецизност и същевременно отговорност на всеки един от магистратите, които попадат по силата на разпоредбите на това изменение. Също така и участието в разни общества и т.н. – каква е гаранцията в този вид, както е записан текстът, че тя наистина ще проработи. Аз не съм убеден, че тя ще проработи. Знаете, че в България има и други общества, има различни форми, за които законодателно се отбелязва, че не бива да се членува, но ми се струва, че това е повече пожелание, отколкото реална мярка за контрол и евентуално въздействие при констатиране на нарушение.
По отношение на останалите промени, както каза и колегата Попов, действително се цели изчистване на сега съществуващите пропуски. Самият факт, че вече съдиите няма да имат право да участват в избирателни комисии, напълно ще бъдат отстранени от този процес като членове на районни, централна избирателни комисии и т.н., гарантира една прецизност в работата им и в участието им като съдии в правораздавателния процес.
В този смисъл мисля, че в периода между първото и второто гласуване ще има възможност допълнително от дискусия и да стигнем евентуално до възможно най-добрите варианти, които налагат ежегодно да правим корекции и изменения в приети от нас актове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, колега Бояджиев.
Макар и не толкова като реплика, но го считайте като реплика, за да има възможност да направите дуплика, искам да припомня следното.
Действително през миналата календарна година, почти по същото време обсъждахме този въпрос. След тежък дебат в пленарната зала се взе решение магистратите да попълват такава декларация. Тук може би сте и прав – до настоящия момент няма данни за изпълнението на задължението в Закона, както го бяхме предвидили и записали, което наложи, според нас като вносители, необходимостта да новираме това задължение.
По отношение на евентуалната негова периодика, аз принципно бих подкрепил Вашето предложение между първо и второ четене, ако го направите, защото животът, битието, развитието на всеки човек и на всеки магистрат е различно във времето. И ако до вчера не е членувал в една или друга организация, утре би могъл един магистрат да вземе решение и да каже: „Аз искам да членувам в тази организация, поради което искам да изпълня Закона и затова искам да декларирам това обстоятелство”. По отношение на магистратите ние винаги сме залагали максимална и пределна добросъвестност, тоест смятаме, че това са хората, които най-стриктно прилагат Закона, това са хората, които имат най-високи нравствени стандарти и следват най-стриктните нравствени норми, така че ние винаги сме залагали по отношение на магистратите пределна добросъвестност. А предложенията ни касаят публичността. Нека да има възможност публиката и обществото да знае тези обстоятелства.
Благодаря Ви за това становище. Ако искате дуплика – заповядайте.
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: Само две изречения.
Да, прав сте, приемам го, но обществото на този етап е много чувствително, включително и към магистратите. Много претенциозно към магистратите. Виждате, че там един казус веднага може да събуди интереси и недоволство. От тази гледна точка го казвам и го правя като предложение, но ще го коментираме в периода между първото и второто четене.
Няма нищо лошо да има ежегодно деклариране на такива интереси или нови факти. Това по никакъв начин няма да утежни тяхната дейност, това ще бъде едно рутинно задължение, което мисля, че в рамките на всяка една съдебна институция, било то съд, прокуратура, следствие, ще бъде един елемент на гарантиране на доверието на хората към съответните магистрати.
В този смисъл ми е предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Бояджиев.
Имате думата, колеги.
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще гласувам „против” този Законопроект по няколко причини.
Мога до известна степен да разбера предложението, което касае кариерното развитие на членовете на ВСС, след като те са заемали тази високоотговорна длъжност. При всеки случай обаче това предложение ми се струва най-малкото ненавременно. Днес, когато сме в средата на процедурата на избор на нови членове, парламентът би трябвало да се съсредоточи върху това кои хора как избираме и как работят те, докато са членове на Висшия съдебен съвет, а не какво и как работят след това. Но всеки има право на своята законодателна инициатива, този въпрос се е разисквал и преди, ще се разисква и напред, има аргументи в една и в друга посока.
Това обаче, което не мога да намеря, тъй като го намирам за концептуално сгрешено, е по отношение на правото на сдружаване на прокурори, съдии и следователи, и най-вече ограничаването на възможностите за тяхното финансиране. По този въпрос, струва ми се, че Законопроектът е меко казано непрецизен както в текстовете ,така и в неговите цели. Забраната е радикална и е слабо обоснована. Бързо се сетихме за европейските проекти и за други механизми, по които могат да бъдат и са били финансирани и такива организации, и национални институции, които работят в областта на правораздаването и правоприлагането, но защо, например, забраняваме източник на финансиране да е държавният бюджет, тъй като такава възможност не само има, а е предвидена с решение на Министерския съвет. Решение на Министерския съвет от април 2016 г., в което се одобрява така наречената „пътна карта” за изпълнение на Актуализираната съдебна стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, за която всички сме чували. В това решение в т. 2 е записано, че финансирането на тези мерки, предвидени в пътната карта, е за сметка на първостепенните разпоредители на бюджетни средства.
Една от тези мерки отговорна институция е Гражданският съвет към Висшия съдебен съвет. Орган, който е създаден от самия Висш съдебен съвет, и в който членуват 15 неправителствени и професионални организации. Щом на тях е възложено изпълнението на тази мярка, а тази мярка трябва да се финансира от бюджета, това би трябвало да е възможно, не е логично да го забраняваме.
Между другото, още на първите страници на актуализираната стратегия, за която толкова се изговори и изписа, пише, че тя следва да се изпълни за седем години, разчитайки на ресурсите и възможностите, произтичащи от нашата принадлежност към ЕС и Съвета на Европа, тоест не само от програмите на ЕС, но и от възможностите, произтичащи от това и от Съвета на Европа, където, между другото, членуват 47 държави, някои от които не са европейски. Например Руската федерация е член на Съвета на Европа, примерно. А САЩ, доколкото знам, има статут на наблюдател и финансира програми през Съвета на Европа в области като правата на човека, например. Доколкото съм запознат.
В по-общ план съвсем не съм убеден доколко мотивите към този Законопроект са пертинентни. Записано е, че ограниченията се налагат с оглед особеностите и естеството на тяхната, на магистратите, професия с оглед спецификите на упражняваната дейност – правораздаване, съответно държавно обвинение и надзор над законността. Това е така, само че професионалните и неправителствените организации нито правораздават, нито обвиняват. Те нямат отношение към това нещо. Това, че членовете им са магистрати, не означава, че те осъществяват професионалната си дейност, посредством тази организация.
Дали се финансира от фондация или от дарение на друг член на организацията, ако тя може да влияе върху вътрешното убеждение на магистрата, то този магистрат е в нарушение на Закона за съдебната власт, клетвата, която е положена и заложена в него и от там нататък има последствия. Но това няма общо с финансирането на организацията, защото няма никакво значение дали организацията, която влияе на магистрата, е магистратска или ловно-рибарска няма никакво значение, ако той позволява да му се влияе. Това не е въпрос на финансиране. Това е въпрос доколко съответните организации изпълняват реално целите, за които са създадени. А тези цели са признати от българското законодателство за легитимни. Тези цели са признати, защото има закон, който урежда начина, по който се регистрират и работят юридическите лица с нестопанска цел в България.
Законодателят е приел този ред, приема го и с десетките разработки, стратегии и програми за насърчаване и създаване на гражданско общество, което се организира чрез такъв тип организации, но е възможно и тези организации да гонят цели, различни от тези, за които са създадени. Ние не сме наивни, това е възможно, но това не е въпрос на тяхното финансиране, това е въпрос на тяхната дейност. Тази дейност или е полезна, в какъвто случай нека бъде финансирана отнякъде, или е вредна, в какъвто случай няма право да бъде финансирана отникъде. Нима ако една организация влияе на вътрешното убеждение на прокурор или магистрат по конкретни дела, но се финансира само от членския си внос, или от дарения на друг член, нима това е допустимо. Това е също толкова недопустимо.
В крайна сметка смятам, че това предложение е концептуално сгрешено и то няма да реши нито един проблем, а най-вероятно ще създаде нови. Поради тези причини ще гласувам „против” Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Зарков.
Прочетохте ли го?
КРУМ ЗАРКОВ: Преди да го прочета съм го написал.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате думата за реплики, колеги.
Госпожо Ахладова, ще дам и на Вас възможност. Искате да вземете участие в трите реплики ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Искам да изложа позицията на правителството по Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, тогава отделно ще Ви дам възможност за това.
Реплики?
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Малко се обърках. Никой, включително съсловна или професионална организация, не следва и не може да влияе на вътрешното убеждение, защото то е вменено по закон. Означава ли, че трябва да премахнем Етичен кодекс и други неща, които пречеха в подобна посока? След като е уредено в закон, можем да уредим още много други неща, които да облекчат. Етичният кодекс е по искане на Европа. Ако приемем едното, би трябвало да премахнем и Етичния кодекс – малко сложно става.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако приключихте, господин Димитров, с репликата, и аз ще си позволя реплика.
Колегата Зарков бързо опита да каже: „Сам си написах това, което прочетох”, затова няма да питам кой е авторът на това, което прочете. Но категорично възразявам срещу прочета на Актуализираната стратегия и опита за манипулация и намеса на Висшия съдебен съвет в корелация с финансирането на въпросните съсловни организации. Гражданският съвет към ВСС е едно, съсловните организации са друго. В този Граждански съвет може, както и Вие казахте, да има и други граждански организации, може да има и съсловни организации.
По отношение на финансирането от държавния бюджет, ако господин Зарков знае, в смисъл аз много искам да питам някой, който да може да обясни, защото много журналисти знаят – знаят какви били проектите, знаят как магистратски организации дарявали ремонти на малки съдебни сгради. Това беше публикувано във вестник „Сега”. Бих искал да знам какви са тези проекти, какви са общо средствата, които на годишна база или на някаква друга база получават тези организации? Как ги получават? Наравно – организация по организация, или ги получават различно?
Тук особено активно в последните дни се коментира участието в проекти на Европейския съюз. Ние още миналата година в дебатите питахме: кажете, осветлете си проектите, нека да видим в какво участвате? Нали се борите за публичност? Като се борите за публичност, тогава пуснете прожектора и спрямо Вашите финанси. Финансите така или иначе по някои от публикациите в медиите, се казва, че били инструмента за постигане на техните цели. Дайте тогава да видим връзката между финансирането и между целите – с кое финансиране коя цел се постига?
И тук искам да направя отделно изказване, затова се ограничавам само като въпроси към господин Зарков – ако може и знае да каже. Иначе ще развия тези въпроси отделно в изказване, имам какво да Ви съобщя, но ще го направя в отделното изказване, за да не нарушаваме логиката на изказването на колегата Зарков.
Трета реплика има ли?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Зарков, няма как да се съглася с изказаното от Вас становище за Законопроекта, че има сбъркана философия и т.н. Вярно, че Вие обичате да казвате, че не сте били в миналия парламент, не сте длъжни да знаете. Да, така е – не сте длъжни да знаете. Затова колегата Кирилов припомни, аз също ще си позволя да го повторя – точно преди една година тези въпроси се обсъждаха пак тук в тази зала. И тогава с колегата Ревизоро сме имали последователната позиция за осигуряване на пълна и максимална независимост на съдебната система. Поради съответното политическо представителство, липса на мнозинство в онзи момент, може би не се е стигнало до най-добрите решения – решения, които са намерили място в този Законопроект.
Може би е добре да се вслушате в думите, които каза колегата Бояджиев и които за мен са водещи, а именно, че гражданите са с изключително ниско доверие в съдебната система. И това не е въпрос на статистика, това е въпрос на усещането, което можете да добиете, като се срещате с хората.
Този Законопроект цели да започне процес по връщане на доверието на гражданите в съдебната система.
И още нещо искам да Ви кажа – по отношение на финансирането, което толкова много Ви притеснява. Аз бих си задал следния въпрос. Да, по принцип съдът би трябвало да разчита изцяло на вътрешното си убеждение. Как обаче да разчита един съдия, когато гледа дело, примерно, в което единият от субектите е търговско дружество, което е регистрирано в Кралство Холандия и само преди месец той участва в проект, финансиран от същото това Кралство? И дали ще разчита само на вътрешното си убеждение, знаейки от къде е получил финансирането, лично той е получил средства от това и че в бъдеще пак би кандидатствал пред Кралство Холандия? Не е въпросът само в това доколко имаме доверие на Кралство Холандия или нямаме, това все пак е чужда държава.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз Ви благодаря за репликите.
Първо се ангажирам, господин Председател, да Ви оставя своите бележки, за да направите графологична експертиза кой е писал тези бележки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тя няма да помогне, господин Зарков, ако са Ви диктували.
КРУМ ЗАРКОВ: Минавам по същество, ако позволите.
Разсъждаването в аспекта ние и те, те – някакви хора, които по принцип нещо ни пречат, не ми е присъщо. На знам кои са те и какво Ви пречат. Опитвам се да кажа, че съм несъгласен с концепцията на Закона, без да поставям под съмнение добрите Ви намерения като вносители. Да кажем, че доброто намерение е да се пресече някаква нелегитимна зависимост. Аз се опитвам да Ви кажа, че с това действие тя няма да бъде пресечена, ако я има. Защото големият въпрос, според мен, е не кой финансира, а какво прави съответната организация. И се опитах да обоснова, че ако тя върши обществено полезна дейност, легитимирана от българската държава чрез съответната регистрация, то тя има право да бъде финансирана, тъй като по дефиниция тази дейност е полезна, обществена. Ако тя обаче, въпреки че е регистрирана, върши и вредна дейност, зали защото влияе нерегламентирано ма магистрати, дали защото лобира в Народното събрание или по други начини, и такива феномени може би съществуват, то тогава тя не бива да бъде финансирана отникъде. Не само от чужди финанси, а и от членски внос – от никъде, просто не трябва да я има.
Колкото за Кралство Холандия, изкушавам се да кажа, че ние преди малко гледахме презентация на италианския опит и това надали ще повлияе на нашето решение, когато дойде, надявам се в скоро време, да гледаме съответните поправки, за да въведем електронното гласуване. Но не е само това. На Кралство Холандия, Норвегия, Ирландия и какви ли още не страни, са изписвани на документите на български институции не неправителствени организации, а институции като МВР, която беше реформирана чрез туининг проект с испанската държава, институции като Националния институт за правосъдие. Всички тези институции по един или друг начин са се ползвали от това, което обичайно наричаме солидарност – партньорска, евроатлантическа, наречете я както искате.
В средата сме на важен процес по избор на ВСС. Този процес се наблюдава, знаете, стриктно. Дотук мисля, благодарение на всички нас и вас, се справяме добре. Концепциите на кандидатите, които са кандидати от парламентарната квота, са качествени. Не виждам защо трябваше да опорочим всичко с това действие. Надявам се да не го опорочим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като правите такива обобщения, ще си позволя да задам въпрос: защо виждате някакво опорочаване на този процес? Къде е връзката между нещата? Да, вярно, в този момент, доколкото ми е известно, тече паралелно изслушване на кандидатите за парламентарната квота от гражданска организация в някакъв хотел, което не е описано в приетата от Народното събрание процедура.
КРУМ ЗАРКОВ: Какво лошо има?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз знаех, че Вие ще присъствате там и даже се учудих, че присъствате тук. Защото обещах на тази организация да изпратим член на Комисията, не мога да отида, както виждате. Но Вие, ако желаете, можете да поднесете нашите благопожелания на това изслушване. И все пак се надяваме да видите какво точно се слуша, какви въпроси се поставят, какво е отношението към кандидатите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За кои кандидати?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кандидати, които са в досиетата, които е събрал колегата.
КРУМ ЗАРКОВ: Това не са досиета, а концепции.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако правилно съм разбрал не в парламента и в Правната комисия, а някой друг някъде ще гласува и ще изслушва?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не знаем, колега Димитров, нямаме информация. Ако господин Зарков беше пожелал да отиде и да ни информира симултантно, едновременно, онлайн, щяхме да разберем. Сега да ме карате да търся по интернет дали някъде има излъчване на живо на това заседание, не мога да кажа.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Процедура да преминем към гласуване. Аз лично ще гласувам „за” прозрачното солидарно финансиране.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз заявих желание за изказване, и заместник-министър Ахладова пожела да каже становището си.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Оттеглям го. Не искам да преча.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди, госпожо Ахладова, Вие да кажете становището си, позволявам си в рамките на изказване да заявя следното.
В деня след внасянето на този Законопроект, рано на другата сутрин на официалния имейл на Комисията по правни въпроси постъпиха запитвания от служители на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка. Аз ще Ви прочета само някои от диспозитивите, защото ми е трудно да квалифицирам.
Запитването е направено във връзка с предстоящо устно докладване на 12 юли на напредъка на България в изпълнение на 17-те препоръки от последния доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка: „Обръщаме се към Вас с молба за представяне на кратка и фокусирана информация за целта на предлаганите промени, с които да се отговори на възникналите опасения”. Тук връщам на следващото изречение, като се казва „опасения”: „Изразени са притеснения, че предлаганите промени ще засегнат независимостта на магистратите и използването на средствата от Европейския съюз”.
„Запитването ще бъде изпратено днес с официална грама (до господин Кирилов), а срокът на изпращане на отговор в Брюксел е утре до обяд.”
Ето с такъв междуведомствен имейл и получен от министерство, народен представител, вносител на Законопроект, му е даден срок да даде обяснение, господин Зарков. Да, дойде грама след това в същия смисъл.
КРУМ ЗАРКОВ: Извинявайте, ама това е от Европейската комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм сигурен, че по това време не сте били в Европейската комисия, нито че Вие сте писали имейла.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Кой го е подписал?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Служители по електронна поща. Не мога да кажа как е подписвано, господин Димитров.
В тази връзка, без да правя каквато и да е дискусия, без да уведомявам председателя на парламента за това, че е постъпил такъв имейл, че с имейл някоя секретарка от някакво бюро ми иска обяснение, най-стриктно възпроизведох мотивите на Законопроекта, направих една вметка, защото същият ден беше излязло изследването на вестник „Сега”, в което се посочваше, че тези организации имали голям принос в ремонтите на малки съдебни сгради със средства по проекти, и казахме: „Това е началото на една законодателна процедура”.
Казвам го, за да Ви опиша съразмерността на реакцията. Тук не чета и не искам по никакъв начин да деля който и да бъде на „те” и на „ние”. Смятам, че всички работим в една посока – стабилност, независимост и прозрачност в съдебната система. И точно преодоляване на всякаква форма на зависимост от средства, от влияние. По тази причина за първи път съобщавам това обстоятелство и го съобщавам публично.
Второто, което бих искал да кажа с оглед днешното заседание на правителството и изявлението на министър-председателя, който е наш партиен лидер, за това, че трябва да се премисли от вносителите ползването на средства по проекти на Европейския съюз, аз ще заявя, че като един от вносителите, ние сме трима от ГЕРБ, мисля, че колегите няма да възразят, ние ще изпълним това решение на нашия лидер и между първо и второ четене ще направим предложение за такова допълнение.
Пак ще посоча – ще направим това предложение без да знаем работили ли са тези организации по такива проекти, по кои точно проекти са били, с кои други бенефициенти са били в тези проекти. Вижте, в тези проекти парите не се плащат на калпак, те се плащат за постигане на някаква цел, тоест това не е доход на която и да е от организациите. (Реплика от народния представител Крум Зарков.)
Господин Зарков, не мога да Ви кажа легитимна ли е тази цел или не е легитимна. Както виждате, ние стриктно спазваме неутралитета, ненамесата в която и да е форма от дейностите на Висшия съдебен съвет, на магистратите, на техните състезателни процедури, включително и дори на изслушванията, които те сега правят на парламентарната квота. Стремим се по никакъв начин да не засегнем тяхната независимост и оставаме пределно отворени, пък, както се казва, ние да бъдем зависими от техните интервенции, настоявания и изисквания.
Държах да заявя това, защото е изявление на нашия партиен лидер, което ние ще изпълним. Но, ако трябва да бъдем прецизни, ако трябва наистина да направим силно обоснована и прецизна преценка, какво трябва да направим? Би трябвало Вие да ми възложите аз да напиша писмо на министъра на финансите и да поискам данни за всички доходи и движения на средства на абсолютно всички магистратски организации. Другото, което би трябвало да направя, е да поискам от публичния регистър на сдруженията с нестопанска цел, всички данни за отчетите, които те са публикували, ако са публикували такива отчети, за да имаме пък база за сравнение.
Също така би следвало и аз смятах, че ще присъстват представители на тези организации, за да може все пак тук да поставим въпроса: кажете, ориентирайте ни, не ни осветлявайте на сто процента, но пуснете малка, бледа светлина, вие се борите за прозрачност и ние искаме да разберем какво горе-долу става. Ако казвате, че забраняваме, какво забраняваме?
Искате да ме прекъснете, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Казахте неща, които аз не съм знаел, държал съм в тайна, на тъмно, искам прозрачност.
Относно еврофинансирането мисля, че няма никакви проблеми. Какъвто и да е европроект, за каквото и да се отнася в България, знаете, че има апликационна форма, после има отчет, верификация на разходите, съответно приемат се, не се приемат, налагат се санкции. Ние за финансиране в която и да е дейност в Европейския съюз мисля, че няма да имаме проблеми, включително и с тази.
Но другото ме заинтересова – този някакъв митичен имейл от сериозно загрижените секретарки в Брюксел. Разбирам, че той е много сериозен, обоснован, хората са притеснени. Затова аз имам въпрос към Вас, да влезе в стенограмата – колко имейла сте получили досега от същите тези институции и секретарки, след като един от тримата големи заяви, че член на Висшия съдебен съвет се занимава с политика, а не с правораздаване. Защото това също е сериозен проблем и Брюксел няма начин да не го е забелязал. Тоест може да съществува такъв проблем, може да не съществува. По този проблем питаха ли Ви или Ви питат само по проблема: какво става с Вашия Законопроект? За да знам мнението на тези хора, да си ги адресирам за себе си? Колко имейла получихте относно разразилия се дебат във Висшия съдебен съвет, че дадени членове на него са се занимавали с политика, а не с правораздаване?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други въпроси има ли, или директно да отговоря? Ако е въпрос към мен директно казвам: по темата, която повдигате ,не съм получил нито един имейл. Въобще единственият имейл, който съм получил в този порядък, е само този – за този случай. Отгоре с гриф предписание „Спешно запитване”. Въпрос от еди-кой си. Ама еди-кой си не го е подписал. Но това явно е достатъчно да задейства цяла процедура – грама от Постоянното представителство.
Признавам пред Вас, че не знаех в какво качество отговарям, защото е на пощата на председателя на Правната комисия, а аз трябва да отговоря като депутат вносител. Така че и по тази причина аз горе-долу отговорих по същия начин – по-скоро отговорих като депутат вносител, но си използвах пощата и отговорът премина неподписан, разбира се.
Реплика от господин Митов.
ХРИСТИАН МИТОВ: Не съм съгласен с Вас, уважаеми господин Председател, тъй като не дадохте достатъчно данни по отношение на въпросните професионални съсловни организации, примерно да се осветлят данни по отношение на членовете им – колко и доколко са представителни сега съществуващите организации? Говоря за абсолютно всички, които съществуват. И доколко всяка от тези организации има правото да говори от името на всички съдии, прокурори или следователи?
И на следващо място, може би на база на тези данни, които изнесохте, че въпросните организации с чуждестранното финансиране, са извършили ремонти на съдебни сгради, може би трябва да помислим дали да не закриваме съответни отдели в Министерството на правосъдието, или във Висшия съдебен съвет, да не се занимават повече те да правят разходи по ремонт на съдебни сгради, по изграждане на нови, да вземем да го възложим направо на тези частни организации и те да се занимават.
А по отношение на имейла, за който казахте, може би следващата стъпка, ако следваме либерални пориви в обществото, е тези законопроекти да не се гледат от Правната комисия на българския парламент, а да се одобряват от разни чиновници в Брюксел.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз действително съм доста учуден от този дебат. Сякаш Вие сега разбирате, че ние от десет години сме в мониторинг и такива писма се получават именно поради тази причина. Но ние сме го приели и, за съжаление, десет години не можем да го свалим от гърба си. И Вие сте били в различни качества, и аз, предполагам и колегите, на най-различни препитвания и разпитвания по тази тема. Това не е новина, че сте получили такова съобщение.
Да, ние декларирахме, че всички политически партии ще работим, и онзи ден имаше и добри съобщения в тази посока, за евентуалното отпадане на този механизъм след десетия му път и т.н. И бяхме тръгнали в добра насока – всички ние. С особено внимание се обръщам към председателя на комисията по начина, по който върви процеса са избор на членове на парламентарната квота на ВСС – основното изискване на този механизъм.
Иначе Брюксел или не Брюксел – наше е решението. Но ето, питам Ви – днес българският парламент ратифицира заем за консултантски услуги с Международната банка за възстановяване и развитие, тоест ще дойдат и ще ни консултират отвън като държава, като правителство.
Само по себе си се опитвам да кажа, без да игнорирам въпроса и проблема, само по себе си не е въпроса за финансирането, а за дейността. И аз ще подкрепя всичките Ви усилия, макар че повечето от данните, които споменаха, мисля, че са публични на сайтовете на съответните организации, всичките Ви усилия ще подкрепя за максимална прозрачност на която и да е организация. Едното няма връзка с другото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други реплики има ли?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Може би по-скоро като процедура, не е реплика.
Уважаеми господин Председател, мисля, че до този момент като че ли всички говорим за едно и също нещо, но някак си на различни езици. Мисля, че няма човек в тази зала, който да не е за прозрачността и независимостта на органите на съдебната власт. Въпросът е в самия път, по който ще се достигне до максимална прозрачност, ефективност и независимост.
Ние изразихме нашите резерви по отношение на Законопроекта, както и колегата Крум Зарков спомена преди малко. Просто заявихме, че на този етап не може да получите подкрепа от нашата парламентарна група, поради тези причини, които изброихме. Пак повтарям: ние разбираме желанието, философията, но самите норми, така разписани, може би ще доведат до друг резултат.
По отношение на изслушването, което направихте като реплика и към колегата Зарков, на кандидат-членовете за ВСС, сега тече обществено обсъждане и няма нищо по-естествено в тези два месеца да се правят такива изслушвания. Мисля, че това е само в полза именно към тези приятели от Европа, които Ви изпращат тези съобщения. Това е прозрачност, това е процедурата. Няма нищо драматично.
Предлагам да преминем към гласуване и към следващата точка.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, няма да ползвам разширено правото на дуплика, за да отговоря на репликите на тримата колеги. Моля да ме извини колегата Митев.
На колегата Зарков ще кажа, че приветствам тази част, в която той ще подкрепя тази посока в нашите усилия и да постигнем еднозначен ефект по отношение на прозрачността. Пак подчертавам – ние никога не сме си мислили, че бихме могли да тръгнем да правим нещо като разследване. Ние разчитаме на доброволност. Приемаме тези организации за партньорски и те винаги са участвали в нашата работа, освен в този случай.
По отношение на казаното от господин Попов, той повтори неговата теза и опита да ме успокои, явно съм повишил градуса. Благодаря му.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Ще бъда съвсем кратка, Вие ме изпреварихте, господин Кирилов.
Само да Ви кажа каква е позицията на правителството, че не бива и не следва да има забрана за ползване на средства от европейски програми и фондове. Може би в тази част трябва да се осмисли тази забрана, която съществува към този момент.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря.
Вносителите от ГЕРБ мислим по този въпрос, включително по такава дефиниция, която да не ограничава само до Европейския съюз, а и до Общото европейско икономическо пространство, съобразно всички други спогодби, тоест, образно казано – разширения състав на Европейския съюз.
Има ли други изказвания, мнения, становища, възражения? – Няма. Закривам дебатите.
Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Анна Василева Александрова и Иглика Иванова Иванова-Събева на 4 юли 2017 г.
Моля, който е за, да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 5.
Приема се Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт на първо четене.
Благодаря на заместник-министър Ахладова за участието в това заседание.

Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРОВЕРКА ЗА ДОПУСКАНЕ ДО ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА СЪДИЙСКАТА И ЗА ПРОКУРОРСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НАСРОЧВАНЕ НА ДАТА ЗА ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ КАНДИДАТИ ПРЕД КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ.
Процедурата е регламентирана в раздел ІІІ от Решението за приемането на процедурните правила.
„1. Комисията по правни въпроси на отделно заседание, предхождащо изслушването, проверява дали са представени всички необходими документи и дали предложените кандидати отговарят на изискванията за заемане на длъжността член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
2. Когато Комисията по правни въпроси установи, че кандидатът не е представил всички необходими документи, тя го уведомява, че може да ги представи в срок от пет дни от уведомяването.
3. До изслушване не се допускат кандидати, които не са представили документите по раздел І, или не отговарят на изискванията по чл. 17, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
4. След извършване на проверката Комисията по правни въпроси изготвя списък на кандидатите за съдийската и за прокурорската колегия, които са допуснати до изслушването. Списъкът се изготвя по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за съдийската и за прокурорската колегия и се публикува на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание.”
Заедно с колегите експерти на Правната комисия сме готови да Ви предложим проект за решение, респективно Проект за съобщение, ако го подкрепите, на обсъждането сега тук.
„На свое заседание, проведено на 12 юли 2017 г., Комисията по правни въпроси извърши проверка за допускане до изслушване на кандидатите за членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
На основание Раздел III, точка 4, от приетите от Народното събрание на 31 май 2017 г. процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, до изслушване са допуснати следните кандидати:
За съдийска колегия:
1. Ангелинка Николова Николова
2. Боян Георгиев Магдалинчев
3. Боян Чавдаров Новански
4. Вероника Атанасова Имова
5. Даниела Ангелова Маринова-Марчева
6. Диана Атанасова Хитова
7. Драгомир Асенов Кояджиков
8. Марина Михайлова Дойчинова
9. Мирослав Александров Джеров
10. Нели Любомирова Виодорова
11. Стефан Гроздев Гроздев
За прокурорска колегия:
1. Владислав Димитров Томов
2. Гергана Найденова Мутафова
3. Йордан Андреев Стоев
4. Калина Стефанова Чапкънова-Кючукова
5. Маринела Панкова Тотева
6. Пламена Цветанова Апостолова
7. Светлана Георгиева Бошнакова
Изслушването на предложените кандидати за членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание в Комисията по правни въпроси ще се проведе на …. от …. часа в зала … на Народното събрание и ще се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.”
В това съобщение Ви изчетох имената на всички кандидати. Колегите са направили проверка и са приложили списък с представените от кандидатите документи. Всички тези документи са публикувани на сайта на Народното събрание в особения раздел за тази публична процедура. От доклада на колегите ние не откриваме липсващи документи или неизпълнение на изискванията за такива, за които да Ви докладвам. Всеки един от Вас би могъл да прегледа всички документи както в електронен вид, тоест със заличени лични данни, така и в оригинален вид, ако иска да сверява данните. Но към момента не мога да Ви докладвам да констатирани недостатъци. Затова не предлагаме нищо по отношение на предоставяне на срок за някой кандидат да добавя липсващи документи, или отстраняване на който и да е от кандидатите, защото предлагаме всички да бъдат допуснати.
Имате думата за становища, за детайли, включително и за дата за провеждане на изслушването.
Главно за гостите припомням съдържанието на чл. 19а, ал. 3: „Комисията изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от Комисията не по-късно от един месец преди провеждането му. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията не по-късно от 14 дни преди провеждане на избора.”
Както и чл. 19, ал. 3: „Предложенията за членове на Висшия съдебен съвет, избирани от Народното събрание, се правят от народните представители по колегии не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред Комисията по ал. 2.”
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател, с желание да помогна, а не да преча или да влияя, искам да кажа, че зала „Запад” е специално оборудвана, за да може комуникационно да се свърже с камерите, с режисьорска апаратна и да се излъчи. Разбира се, че би могло навсякъде другаде, но това ще създаде допълнителни трудности. Така че нека да се ориентираме с тази зала, която е с подходящо осветление и с възможности за ефирно излъчване. Не за друго, а защото вече работи по този начин. Можем и в Огледална зала, можем и тук, но това означава да натоварваме допълнително хората с ангажименти, които не са нужни, при положение че този въпрос отдавна е решен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Аз не споря с Вас за зала „Запад”. И в предишните случаи на изслушвания за кандидати за инспектори също ползвахме зала „Запад”. Изслушването за членове на ЦИК беше в зала „Изток”. Тогава Мая Манолова проведе изслушването.
Първо, има ли някой възражение по залата?
РЕПЛИКИ: Не, не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма възражения. С консенсус се приема зала „Запад”.
Предложения за дата за изслушване?
ХАМИД ХАМИД: 7 септември.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: 7 септември е четвъртък.
ХАМИД ХАМИД: Другата възможност е 13-и, но много свиваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Аз подкрепям Вашето предложение за дата 7 септември.
Други предложения, колеги, имате ли?
Трудно е да кажем как ще бъдат работни първите дни на септември.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Очертава се ваканцията да е малко по-къса от обичайния месец, така че ние ще сме на работа след 25 август. Имаме достатъчно време да заработим. Коментар от Председателския съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако, господин Хамид, сте сигурен, че, примерно, на 31 август ще работим…
ХАМИД ХАМИД: Това е една от идеите, не е гласувано в залата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз бих заложил на 31 август.
Добре, колеги, като няма решение на Народното събрание по тази дата, а ние трябва да се произнесем сега, категоричната и сигурното е, че на 7 септември ще бъде възможно да се проведе.
Има ли възражения?
РЕПЛИКИ: Не, не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да го подлагам ли на гласуване?
РЕПЛИКИ: Не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемаме дата 7 септември 2017 г., четвъртък.
По отношение на началния час за изслушването – 14,30 ч. Има ли възражения по часа?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колко са кандидатите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Общо са 18 човека – 11 за Съдийска колегия и 7 за Прокурорска колегия.
Няма възражения – началният час на изслушването ще бъде 14,30 ч. в зала „Запад” и ще се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
Колеги, държа да Ви уведомя за старта на две работни група.
Едната работна група е по НПК, която ще бъде очевидно в експертен формат. Ако се наложи, другата седмица ще направим и широк формат за работна група по НПК.
Отправям покана за работна група по Закона за концесиите за вторник в колкото часа биха преценили народни представители, че биха могли да вземат участие в тази работна група. Част от колегите са работили в тази работна група в миналото Събрание.
ХАМИД ХАМИД: Във вторник имаме заседание на парламентарните групи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз се колебая между 10,00 ч., 10,30 ч. и 11,00 ч. Много са предложенията.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще има колеги, които ще пътуват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, колеги – от 11,00 ч., което е по-благоприятно за пътуващите колеги.
Ще помоля колегите да припомнят на общия комуникационен формат във Вайбър, за работната група в понеделник да се поднови това съобщение.
Колеги, закривам заседанието.

(Закрито в 16,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов