Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 10

На 19 юли 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Станислав Стоянов Иванов и Ивелина Веселинова Василева на 11 юли 2017 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, внесен от Диана Иванова Йорданова, Павел Димитров Шопов, Светлана Ангелова Найденова, Драгомир Велков Стойнев, Крум Костадинов Зарков, Дора Стоянова Христова, Албена Владимирова Найденова, Хасан Ахмед Адемов, Александър Николов Сабанов и Елхан Мехмедов Кълков на 6 юли 2017 г.
4. Обсъждане на второ гласуване на общ Законопроект, № 753-03-14/05 юли 2017 г., на приетите на 30 юни 2017 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс:
- Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 1 юни 2017 г. и
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г.
5. Приемане на общ Законопроект на приетите на първо гласуване на 7 юли 2017 г. Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс:
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Цветославова Цанкова – Христова на 12 май 2017 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г. и
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Правната комисия. Имаме предложение за дневния ред.
Имате възможност за становище по него.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, с оглед на факта, че днес в пленарната зала беше приет Законът за опазване на околната среда, предлагам точка първа да отпадне, а на нейно място да разгледаме точка пета: Приемане на общ Законопроект на приетите на първо гласуване Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс на 7 юли 2017 г.
Смятам, че няма да има обсъждания и проблеми, ако точката мине първа, затова предлагам тази замяна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Имате ли мнения и становища по нашето предложение? Няма възражения по предложението на колегата Митев.
Колеги, закривам дебата по дневния ред.
Подлагам на гласуване дневния ред, изменен с предложението на колегата Митев точка пета да стане точка първа, а точка първа в досегашния дневен ред да отпадне, тъй като в пленарното заседание беше приет от Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Законът за опазване на околната среда.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Колеги, при това положение пристъпваме към предишна точка пета, сега точка първа:
ПРИЕМАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 7 ЮЛИ 2017 Г. ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС:
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-4, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 10 МАЙ 2017 Г.
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-5, ВНЕСЕН ОТ ПЛАМЕН ТРИФОНОВ ХРИСТОВ, АЛБЕНА ВЛАДИМИРОВА НАЙДЕНОВА И ПОЛИНА ЦВЕТОСЛАВОВА ЦАНКОВА – ХРИСТОВА НА 12 МАЙ 2017 Г.
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-12, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 30 МАЙ 2017 Г. И
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-34, ВНЕСЕН ОТ ХРИСТИАН РАДЕВ МИТЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 4 ЮЛИ 2017 Г.

Колеги, разполагате с Доклада за общия Законопроект на Гражданския-процесуален кодекс. Имате възможност за мнения, становища, възражения. Няма такива.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да приемем Доклада за общия Законопроект на четирите Гражданско-процесуални кодекси така, както бяха изброени, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Приема се докладът за общия Законопроект на приетите за първо гласуване четири Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс.

Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ, № 702-01-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ЮЛИ 2017 Г.
Гост по тази точка от Министерството на финансите са:
- Маринела Петрова – заместник-министър;
- Лидия Атева – началник отдел в дирекция „Държавни помощи и реален сектор”;
- Маргарита Борисова – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор”.
Заместник-министър Петрова е заявила, че в момента докладва същия Законопроект на Икономическа комисия и ще дойде веднага, когато приключи. Тук е началникът на отдел „Държавни помощи и реален сектор” госпожа Лидия Атева.
Госпожо Атева, заповядайте за кратко представяне.
ЛИДИЯ АТЕВА: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Председател! Бих искала да представя накратко основните моменти в Законопроекта за държавни помощи, който беше приет на първо четене в 43-тото Народно събрание през 2016 г., и независимо от това, че формата му е драстично променена – преподреден и технически прецезиран в рамките на очакваното второ четене в залата през 2016 г., той по същество не е променил основните ключови и концептуални нови моменти в него. Като цяло Законът е процедурен. Ще се спра накратко на тези нови моменти спрямо действащия в момента Закон за държавните помощи, защото те са изключително важни и с доста голямо значение при предоставянето на държавни помощи.
На първо място, в Законопроекта е въведен нов механизъм за възстановяване на неправомерна или незаконосъвместима помощ. Този механизъм се наложи във връзка с получено негативно решение от страна на Европейската комисия през 2014 г. по делото за заменките на горски имоти. Характерно за това решение е, че в него Европейската комисия не установява както получаваната неправомерна и несъвместима държавна помощ, така и нейния размер, поради което въвежда ангажимент на държавата членка да установи съответно този механизъм на национално ниво. В тази връзка сме разписали механизма, като реферираме, че размерът на неправомерната и несъвместима помощ се установява по документи и чрез оценка от независими експерти, като към размера на така установената неправомерна помощ се добавя и лихва за неправомерност, която е установена в съответните документи на Европейската комисия като начин на изчисление и размер.
Искам да кажа, че механизмът отразява и всички тълкувания на Европейския съд в тази област, с което се надяваме той да работи в практиката много добре.
На второ място, са въведени редица принципи за предоставяне на държавна помощ, като целта за тяхното въвеждане е ефектът от предоставената помощ да бъде положителен.
На трето място, в Законопроекта са допълнени съществени хипотези по отношение определянето на това, кой е администратор на помощта. Разбира се, това понятие не е ново, но са нови хипотезите от гледна точка развитието на практиката по използване на национален и европейски ресурс с характер на държавна помощ. Тук бих дала практическите примери със създаването на фондовете и изпълнение на Стратегията, водени от общностите „Местно развитие”.
На четвърто място, обръщам внимание – не, разбира се, и по важност, на глава Осма, която е оспорвана по съдебен ред. Тази Глава запълва една изключително голяма нормативна празнота в нашето законодателство, той като досега не съществуваше възможност да бъдат предявени искове и жалби по оспорване на актове за предоставяне на държавни помощи. Чрез хипотезите и процедурите, които са въведени в Главата, се дава възможност на националния съд да има взаимодействие и да изисква съдействие от Европейската комисия, както и да отправя запитвания до съда на Европейския съюз.
Много важна новост, разбира се, е това, че с решение на Министерския съвет могат да бъдат определяни мерки за държавна помощ, които Европейската комисия да гледа приоритетно. Това ще доведе до облекчаване и съкращаване на сроковете, в които Европейската комисия ще се произнася по съвместимостта на дадена мярка за помощ. Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси, съм на разположение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря за представянето.
Колеги, имате възможност за въпроси, мнения, становища.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, както беше споменато в изложението, този Законопроект беше гледан на първо гласуване в мандата на предишния парламент. Констатирах, правилно е това, което разгледах като нов Законопроект. Виждам, че са отразени голяма част от бележките и предложенията, които бяха направени между първо и второ четене. Имаше даже изготвен доклад за второ четене в Комисията по бюджет и финанси, но за съжаление, не стигна времето, за да може Законът да бъде приет и на второ четене от предишния парламент. Отчитам, че този Законопроект е по-добър от предходния вариант дотолкова, доколкото се съобразиха предложенията, които направиха народните представители между първо и второ четене. Ние с колегата Димитров ще го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Действително между първо и второ четене в миналия парламент са отразени бележките на Правната комисия, тогава участваща Комисия, по отношение на измененията в Административно-процесуалния кодекс чрез Преходни и заключителни разпоредби.
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Ще подкрепим на първо четене Законопроекта. Отчитаме дългия период на действие на стария Закон, както и промените в европейското законодателство. Анализирахме проекта, така че нямаме съществени бележки по философията. Евентуално при разглеждане на второ четене може да направим предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г., моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Приема се на първо четене Законопроектът за държавните помощи.

Пристъпваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 754-01-40, ВНЕСЕН ОТ ДИАНА ИВАНОВА ЙОРДАНОВА, ПАВЕЛ ДИМИТРОВ ШОПОВ, СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА, ДРАГОМИР ВЕЛКОВ СТОЙНЕВ, КРУМ КОСТАДИНОВ ЗАРКОВ, ДОРА СТОЯНОВА ХРИСТОВА, АЛБЕНА ВЛАДИМИРОВА НАЙДЕНОВА, ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ, АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ САБАНОВ И ЕЛХАН МЕХМЕДОВ КЪЛКОВ НА 6 ЮЛИ 2017 Г.
Гост по точка трета от дневния ред е госпожа Зорница Русинова – заместник-министър от Министерството на труда и социалната политика.
Колеги, имаме ли докладчици по Законопроекта? (Шум и реплики.)
Добре, няма възражения – без доклад на вносител.
Даваме думата на заместник-министър Русинова от Министерството на труда и социалната политика, ако желае да вземе становище.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на труда и социалната политика подкрепя изцяло промените, предложени от групата депутати в Кодекса на труда, в ГПК, в Търговския закон, Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите за несъстоятелност на работодателя и Закона за обществените поръчки, тъй като считаме, че това ще даде допълнителна гаранция и защита на правата на работниците и служителите, в случай че недобросъвестни работодатели не се изплащат дължимите трудови възнаграждения и обезщетения.
Относно предложения за промени в Кодекса на труда на § 1, 2, 3 и 4 от Законопроекта, подкрепяме направените предложения, тъй като с тях се гарантира по-добра защита на работниците и служителите и се създава по-добра възможност за правна сигурност при осъществяване на контрол върху задълженията на работодателите от страна на Инспекцията по труда.
Относно предложенията за изменение на чл. 114 от ГПК, подкрепяме предложението работниците и служителите да се включат към лицата, които имат право по ГПК да поискат от съда издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
По отношение на промените в Търговския закон – § 6 от Законопроекта, подкрепяме направените предложения за промени в Търговския закон като считаме, че разпоредбата на новата ал. 8, чл. 141 следва да се прецезира с оглед изясняване на въпроса по отношение на съдружниците.
Подкрепяме предложението за промени в Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите – § 7 от Законопроекта, както и § 8 от Законопроекта на Закона за обществените поръчки, като считаме, че е достатъчно отстраняването на участник – липсата на основание за отстраняване на участник да става при наличие на влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, а не поради наложена принудителна административна мярка. Благодаря.
Надявам се, че Законопроектът ще има подкрепа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на заместник-министър Русинова.
Колеги, имате възможност за изказване на мнения, становища.
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Подкрепям Законопроекта на първо четене, но считам, че в частта на изменение на Търговския закон разпоредбите са формулирани неудачно. С две думи искам да Ви кажа своето становище като ще подкрепя Законопроекта, но ще се ангажирам евентуално за промени между първо и второ четене.
По отношение на чл. 141 от предлаганата промяна и новата ал. 8.
Първо, становището ми е, че търговските дружества, както всички знаете, са определен брой и вид от законодателя и, ако ние решим да направим такава законодателна промяна, не е правилно тя да обхваща само един от видовете търговски дружества, а именно ООД.
Второ, в тази разпоредба Вие може да видите как се дава овластяване на съдружниците и едноличния собственик. Овластяването е право, то не е задължение, така че тази дума е неудачна. Считам, че не може да се постигне целта на вносителя и в същата разпоредба да направят искане. В Закона това не е искане, а молба, пак редакционна бележка, която не се отразява като цяло. Разпоредбата трябва да намери място във всички видове търговски дружества, ако търсим тази цел.
По отношение на чл. 687 от Търговския закон, първо, трябва да се вземе предвид, че липсват мотиви във внесения Законопроект от чл. 687, ал. 1.
Искам да Ви зачета сега действащия текст на чл. 687, ал. 1 и мисля, че предлаганата разпоредба не облекчава, а ограничава правата на работниците и служителите. Трябва да се замислим върху това!
В сегашния си вид разпоредбата казва: „Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.”
Без значение съществуващо, прекратено, в какъв срок, то се вписва, а в момента разпоредбата, както се предлага, казва, че трябва да е съществувало шест месеца преди вписване на съдебното решение за откриване на производството на несъстоятелност.
Първо, ако тръгнем на тази промяна, предлагам не да е откриване на производство, защото Вие знаете, че за да се открие, се правят експертизи, има забавяне с месеци преди това, ако Вие ще внасяте такъв срок, предлагам да е или от молбата за откриване, или от началния момент на неплатежоспособността.
Като цяло считам, че промяна в този текст води до ограничаване на достатъчно общата формулировка на чл. 687, ал. 1, която казва, че „всички вземания по трудови правоотношения се вписват служебно”. Не е нужно този текст да се пипа.
Въпреки тези забележки, ще подкрепя на първо четене Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Милков.
Имате ли реплики по неговото изказване? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости!
Ще подкрепим Законопроекта, тъй като мислим, че той е уместен, добър е, макар с малки резервации, и ще си запазим правото да внесем допълнение или изменение.
Като цяло Законопроектът засилва правомощията – Инспекцията по труда ще има правомощия, ще има реален контрол.
На второ място, се дава възможност за незабавно изпълнение на неизплатените заплати и обезщетения.
На трето място, удължава се срокът за подаване на заявления за получаване на средства по Фонда, гарантиращи вземанията.
Считаме, че Законът е добър и ще го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Други реплики към изказването на колегата? Няма.
Господин Митев – за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! С колегата Димитров ще подкрепим така внесения Законопроект. Той е резултат на Временната комисия, както всички знаете, за случаите на неизплатени заплати на работниците.
Искам да кажа по философията на Законопроекта.
Смятам, че той е в правилната посока. Споделям това, което колегата Милков каза за дружествата в Търговския закон. Такъв подход действително не е добър. Най-малкото не става да бъдат по АПК разграничавани и разделяни на различни варианти като търговски дружества. Не сме водеща комисия по този Законопроект, но призовавам всички колеги да направят бележки, предложения, ако имат между първо и второ четене, така че да се получи добър Законопроект с оглед на факта, че всички колеги от Комисията по труда, демографската и социалната политика са съгласни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Докато течеше дебатът, колеги споменаха и направиха предложение да изискаме водеща комисия по този Законопроект. Тук подкрепям това, което каза колегата Митев. По-добре да си остане водеща Социалната комисия, а всички колеги, които имат становище – и на мен ми звучи обосновано, да участват активно с предложения между първо и второ четене в Комисията по труда, демографската и социалната политика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Много мъдро предложение, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Истината е, че имам греда. Изкушавам се дори да предложа този въпрос за гласуване, предварителен въпрос. Коментирахме и присъствието на чл. 417 от ГПК – предложението за създаване на нова т. 8. Преди малко приехме общия Законопроект на четирите приети Законопроекти за ГПК. Съществува известен риск да имаме две мнения за чл. 417 от ГПК. Мисля, че и това може да се преодолее, ако колегите от Комисията по труда и социалната политика останат в кръга на текстовете така, както са били предложени досега. (Реплики.)
Да гласуваме само по Законопроекта.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, внесен от Диана Иванова Йорданова, Павел Димитров Шопов, Светлана Ангелова Найденова, Драгомир Велков Стойнев, Крум Костадинов Зарков, Дора Стоянова Христова, Албена Владимирова Найденова, Хасан Ахмед Адемов, Александър Николов Сабанов и Елхан Мехмедов Кълков на 6 юли 2017 г.
За – 17, против и въздържали се няма.
Приема се на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40.
Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.

Пристъпваме към точка четвърта от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ, № 753-03-14, ОТ 5 ЮЛИ 2017 Г., НА ПРИЕТИТЕ НА 30 ЮНИ 2017 Г. НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС:
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 754-01-15, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 1 ЮНИ 2017 Г. И
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 702-01-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13 ЮНИ 2017 Г.
По точката гости на нашето заседание са:
- от Министерството на правосъдието – господин Евгени Стоянов, заместник-министър;
- от Прокуратурата на Република България – госпожа Мария Шишкова, заместник на главния прокурор.
- от Върховния касационен съд на Република България – госпожа Павлина Панова, заместник-председател и председател на Наказателна колегия;
- от Български хелзинкски комитет – госпожа Диляна Ангелова;
- от Българското затворническо сдружение за рехабилитация – господин Калин Ангелов, адвокат, член на Софийската адвокатска колегия.
- от Обществения съвет за правосъдие – адвокат Светлана Иванова.
Добре дошли на гостите!
Колеги, пристъпваме към второто гласуване: наименованието на нормативния акт на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Имате думата по наименованието. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 1 – текст на вносител и предложение за редакция.
Предложението за редакция касае т. 2 по отношение на ал. 4, където е посочено: „Наказателното производство се прекратява” и се добавя „на основание ал. 1, т. 8а” и текстът продължава.
И във Вашите текстове, и при мен след „Наказателното производство се прекратява” добавяме „на основание ал. 1, т. 8а”. Това е предложението за редакция.
Имате думата за мнения, предложения, изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Първо, подлагам на гласуване редакционното предложение.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с приетото предложение за редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се § 1 – текст на вносител, заедно с предложената редакция.
Параграфи 2, 3 и § 4 – текст на вносител.
Заповядайте, госпожо Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! В § 3, чл. 28, ал. 4 след думите „по чл. 354, ал. 2, т. 2” не трябва да се добавя „и т. 3”.
Чл. 354, ал. 2, т. 2 е текстът, който преценява, че в случаите на искане за възобновяване съставът на Върховния касационен съд трябва да бъде 5-членен по изключение, за разлика от обичайните случаи на 3-членен състав. Тези хипотези на 3-членен състав са предвидени във всички случаи, в които по някакъв начин Касационният съд е събирал доказателства по изключение, или да е променил правната квалификация съществено, така че да се даде възможност в производство по възобновяване подсъдимият да се защити по промяната и по събраните нови доказателства, и по изхода на делото.
Точка 3, която се добавя, се създава с § 50, чл. 354 и е свързана в случаите, когато подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление, а Конституционният съд намери, че това не е престъпление, за което е признат за виновен, а е административно нарушение, тоест той ще го оправдае, ще му облекчи положението, като ще го накаже за административното нарушение. Ние нямаме нищо съществено като промяна нито като равна квалификация, нито като събиране на доказателства, защото това не е по тази процедура, поради което не намираме, че възобновяването в тези случаи трябва да се довършва от разширен състав на Върховния касационен съд, поради което предлагам т. 3 да не се добавя към тази разпоредба.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други становища? (Омбудсманът Мая Манолова влиза в залата.)
Госпожо Омбудсман, добре дошли! По НПК ли?
МАЯ МАНОЛОВА, омбудсман на Република България: Ако ми дадете думата, ще си кажа мнението ГПК и НПК, но да Ви благодаря за това, че сте приели на първо четене внесения пакет от Законопроект, свързан с некоректните работодатели. Бях на заседание на Социалната комисия, затова закъснях. Там подробно аргументирах защо са нужни още две допълнителни предложения. Предполагам, че парламентарните групи ще ги внесат, но тъй като става дума за НПК, искам да Ви обърна внимание по едно от предложенията. Нямам пред себе си доклада, свързан с отнемане правото на затворниците с молба да започне процедурата „условно предсрочно”.Само да напомня, че това беше прието на предния парламент в резултат на осъдително решение от Европейския съд срещу България. Поемането на вълната на популизма за това, че това ще реши някакъв проблем, наистина е доста рисково. Няма да използвам думата „безотговорно”. Доста е рисково, защото ще последват последващи санкции срещу България. Защо? Защото…
Ако искате да съм Ви полезна и с опита, който имам вече като омбудсман, посещавайки местата за лишаване от свобода, основно затворите, до момента проблем беше липсата на достъп на затворниците до съд, защото затворническата администрация обикновено лишаване от възможност за започване на процедурата „условно предсрочно” или „замяна на по-тежък към по-лек режим” именно затворници, които пускаха жалби срещу нередности, срещу корупция в администрацията и срещу каквото се сетите, което беше изключително несправедливо. Ако мога да кажа какво е моето мнение, тук трябва да се мисли и работи, то не е лесно, да бъдат изведени обективни критерии за това в кои ситуации може да се твърди, че един затворник се е поправил, както пише в Кодекса. Това не е лесно, но това е истинското предизвикателство. С другото предложение ще си навлечем нови осъдителни решения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това становище. При нас са постъпили становища и … (Реплики от народния представител Десислава Атанасова.)
Благодаря за уточнението, госпожо Атанасова. Да, в § 3 сме, но дадохме думата и прекъснахме. Дайте ми възможност да уточня. Имаме открита бърза грама от представителството в Страсбург, с което се представя на нашето внимание писмо от госпожа Майер, ръководител на отдела за изпълнение на членовете в Европейския съд и правата на човека, в главна дирекция „Права на човека” и Върховенството на закона на Съвета на Европа по отношение групата дела „Кехайов срещу България”. Имаме писмо и от посланика ни Катя Тодорова в Страсбург.
Мисля, че и в становището на Българския хелзинкски комитет го бяхме обсъдили на първо гласуване. Имаме и становище на Сдружение „Обществен съвет за правосъдие” от Българско затворническо сдружение и от адвокат Калин Ангелов.
Въпросът е да прекъснем ли дебата по § 3 и да коментираме съответните – мисля, че са четири параграфа? Да гледаме това, което касае предсрочното освобождаване или да приемем становището на омбудсмана, което впрочем е последователно – знаем го, не ни изненадва, то съответства и на нашето виждане, на мнозинството в Правната комисия, или да го отчетем и да продължим по реда на параграфите, а като стигнем до § 67, тогава да съобразим?
Как предпочитате, госпожо Атанасова, господин Лазаров?
МАЯ МАНОЛОВА: Да не Ви нарушавам реда. Благодаря, че ме приехте.
Учудвам се. Имам писмено становище, което съм изпратила, в същия смисъл, не зная защо не е стигнало до Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При мен го няма.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще проверя, може би проблемът е в моята администрация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само с едно изречение казвам и след това продължаваме към § 3.
Аз лично смятам, и колегите от ГЕРБ, ще настояваме да се запази текстът така, както беше приет. С оглед обаче факта, че приехме предложението по принцип на Законопроекта на Корнелия Нинова и група народни представители, ще обсъдим два или три варианта респективно за частични изменения, в които по-скоро ще подобрим режима, но ще остане принципът и възможността за подаване на молба за предсрочно освобождаване. Вие сте съгласни и с трите?
МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, продължаваме по § 3. Чухме становището на съдия Панова.
Други становища във връзка с § 3 и нейното предложение?
Няма други становища по отношение 3-членен или 5-членен състав по визираната теза.
МАРИЯ ШИШКОВА: Уважаеми народни представители, ако се интересувате от становището на Прокуратурата, то е такова, каквото беше изразено от г-жа Панова. Смисълът на разширения съдебен състав, който се произнася в случаите на възобновяване, е винаги преди това да има произнасяне, различно от това, което долните инстанции – първата и втората в Конституционен съд, са изразили като становище по отношение на правната квалификация. Това е било свързано с процеса на събиране на доказателства от Касационната инстанция и по тази причина съставът на съда и възобновяването предполага и повече членове.
В случаите, в които би се наложило касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да признае за невинен, предаден на съд, с обвинения за престъпления, а същевременно да го накаже само с административно наказание, това никога няма да е свързано с промяна по отношение на материалния закон. Административното нарушение, за да се произнесе в този смисъл Касационният съд, той трябва, за да падне административното нарушение, да съвпада с признаците на състава на престъплението. По този начин ще се е получила максималната форма на защита по отношение на гражданина, който ще бъде санкциониран, защото от една страна, ще се произнесе последната касационна инстанция, която реално ще смекчи отговорността му – тя вече няма да бъде негова.
Да се предвижда възможност за проверка на такъв акт, допълнителен, и то с разширен подробен състав на касационната инстанция, няма защо да се прави.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Министерството на правосъдието иска ли да вземе становище?
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Поддържам тезата на вносителя. Считам, че административно нарушение в последните години предизвиква проблеми в съдебната практика и в тази посока са нашите аргументи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте, госпожо Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Предвид на това, че виждам колебания, може би някаква неяснота – това, което казах при първото гласуване на Законопроекта в Правната комисия, това е част от пакета законодателни изменения в НПК, свързани с принципа Nom bis in idem. В случаите, когато прокуратурата е сезирала съда с обвинение за престъпление, извършено от едно лице, и съдебните инстанции: първа, въззивна и касационна, в зависимост от това до кое ниво стига делото, констатират, че няма данни за престъпление, но има данни за административно нарушение с характер на наказателно обвинение, което е такова в административното законодателство, укази, които са предвидени в нашето законодателство, но фактите са същите, това са тези ситуации, в които имаме административно нарушение в административното законодателство, и съответно престъпление, тогава, когато същото това деяние и с по-висока степен на обществена опасност – било защото са причинени значителни вреди, настъпили са някакви промени и т.н. заради това деяние. В тези случаи, когато не се докаже елемент, който прави това деяние престъпление, съдът ще го оправдае. Като го оправдае е блокиран, ако му влезе в сила присъдата, блокирана е вече възможността, тъй като има вече влязла в сила присъда по наказателното производство за същото това деяние, да се води административно наказателно производство пред административно наказващ орган. И с всички тези предложения, които са внесени в момента в НПК, да може съдът в тези случаи да оправдава за престъплението, но да наказва за административното нарушение, са предвидени да се преодолее принципът Nom bis in idem, това лице да не остане ненаказано поради това, че ще бъде оправдано от наказателен съд и предвид на това, че е влязла в сила тази присъда на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, да не може да се води административно наказателно производство, а всички събрани доказателства в наказателното, да се използват от този наказателен съд и той да наложи административната санкция. Тоест лицето ще бъде с облекчено положение пред тези инстанции, няма да му се влоши положението по никакъв начин, няма да се промени характерът на административното нарушение, каквито опасения на се изказаха предното заседание, че видите ли, изведнъж той ще се окаже признат за виновен, че е извършил административно нарушение за нещо, което никога не се е защитавал и няма представа, че може да е извършил. Няма нищо подобно. Затова ние настоявахме, когато се приемаше въобще този Законопроект, когато се говореше за административно наказателното производство, да се говори с елементи, с характер на наказателно, за да се има предвид какво значи административно наказателно производство. Този термин така или иначе отпадна, предполагам, че с тълкувателно Решение № 3 от 2015 г. ще помага на съдебните органи да изтълкуват кое е това административно наказателно производство. Няма нищо страшно в това производство. Напротив, ние по този начин гарантираме възможността да не останат ненаказани лица за деянията, които са извършили, независимо че съд е признал, че това не е престъпление. Това е смисълът.
Тази процедура ще облекчава положението на лицата, те няма изведнъж да се окажат изневиделица осъдени за нещо, за което до този момент не са били обвинявани, или не са били признавани за виновни от върховните инстанции. Касационната инстанция може само да облекчи положението на едно такова лица на това основание – т. 3, но не и да го влоши.
Идеята да бъде петчленният състав при възобновяването е винаги, когато по някакъв начин спрямо обвиняемия, подсъдимия се възлагат по-особени форми на защита и последният акт е изненада за него. Такъв акт, с който от престъпление се преминава към административно нарушение, не е изненада за лицето. Той се защитава срещу по-голямото, а изведнъж се оказва наказан за административно нарушение, което да навлече и съдимост на това лице.
Дано с тези разяснения да съм помогнала да вземете решение по този параграф.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, колега.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми колеги, аз считам, че и към настоящия момент има такава възможност. Много се далата, които влизат с обвинителен акт и излизат с определения или решения по чл. 78а, където лицата също бъдат освобождавани от наказателна отговорност, но имат наказание. Какъв е смисълът на тази промяна тогава?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, при това положение, след като Съдът и Прокуратурата са на едно мнение, след като очевидно ме убедиха, че няма смисъл от петчленен състав тогава, когато се касае за хипотезата на трансформация от наказателна отговорност в административно наказване и никой не прави предложения, правя предложение за неподкрепа, тоест няма да го оттегляме, но няма да го подкрепим. (Шум и реплики.) Давам Ви толкова възможност да говорите, защото се чудих кой го е написал. Накрая се запитах да не би пък аз да съм го писал, че аз да го оттегля. (Смях.)
Закривам дебата.
Разделно гласуване при това положение.
Подлагам на гласуване § 2.
Който е „за“ да подкрепим § 2, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се § 2 по текст на вносител.
Пристъпваме към § 3 по текст на вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – няма, против – 10, въздържал се – 1.
Не се приема текста на § 3.
Пристъпваме към § 4, който отделихме, защото към текста на вносителя трябва да направя редакционно предложение да се чете: „В чл. 29, ал. 1” – и тук да се добави: „т. 1, буква „г“ се отменя“. Тоест, редакционното е добавката на т. 1. Правя го като редакционно предложение.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване в предложението за редакция да се добави „т. 1“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетата редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се § 4 заедно с редакцията.
Постъпило е предложение от Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска, Анна Александрова за създаване на нов § 5: „В чл. 39, ал. 3 думите „и типа за затворническо заведение“ се заличават.
Имате думата за изказване по отношение на това предложение, постъпило между първо и второ четене. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение за създаване на нов параграф по отношение на чл. 39, ал. 3.
Правя предложение да се създаде нов параграф със следното съдържание. Той трябва да стане § 5. (Шум и реплики.) Добре. Даваме мандат за преномериране. При мен е посочен като „4а”, което няма как да е така. (Шум и реплики.)
Нов параграф: „В чл. 48, ал. 1 думите „чл. 24, ал. 4“ се заменят с „чл. 24, ал. 5“.“
Имате ли становища и възражения? (Шум и реплики.) Това е препратка. В чл. 48 отправяме препратката към чл. 24 – била е ал. 4, сега трябва да стане ал. 5. (Шум и реплики.) Това са препратки, колеги.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за нов параграф.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се –няма.
Приема се.
Правя предложение за създаване на още един нов параграф.
По отношение чл. 49 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 думите „чл. 24, ал. 1, точки от 1 до 8 и 10“ се заменят с „чл. 24, ал. 1, точки от 1 до 8а и 10“.
2. В ал. 2 думите „чл. 24, ал. 4“ се заменят с „чл. 24, ал. 5“. „
Абсолютно симетрично на това, което изчетох – предходното в чл. 48.
Има ли възражения и мнения по предложението за нов параграф? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов параграф с тези две точки по отношение на чл. 49.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова.
Създава се нов параграф: „В чл. 50 думите „ако прокурорът намери, че са налице основанията по чл. 49“ се заменят с „а материалите се изпращат на съответния съд“. „
Заповядайте, госпожо Шишкова.
МАРИЯ ШИШКОВА: По-скоро да не отнемем правото на вносителите, но разпоредбата предоставя възможност, разширява възможността за достъп до съд на всички пострадали лица, които всъщност са сезирали най-напред полицията или прокуратурата, водено е разследване, установено е, че престъплението, за което се води разследване и такова от частен характер, това са обичайно или нанесени леки телесни повреди, обида, клевета, които не се преследват с внасяне на обвинителен акт в съда от прокурора, освен в изрично предвидените случаи, когато пострадалите лица поради физически или психически заболявания не могат сами да се представляват, което пък предвижда хипотезите на чл. 49. Всъщност, с тази норма се позволява във всички останали случаи, в които се установява, че престъплението, за което е водено разследване, е такова от частен характер, всички събрани в хода на разследването материали да бъдат предоставени директно на съда, към настоящия момент процедурата предвижда произнасяне на прокурора, който прекратява не наказателното производство, а досъдебното производство, уведомява пострадалия за това и от този момент, от който пострадалият бъде уведомен, започва да тече 6-месечният срок, в който той може да сезира съда. В този случай пострадалият ще бъде сезиран от съда, той ще бъде уведомен от съда, че вече това, което е предприето от страна на разследващите до момента се намира в съда, и ще му бъде предоставена възможност, ако желае, да упражни правата си да участва в наказателно производство, което сам да води, така, както предвижда процедурата в НПК, тоест да си депозира тъжба, съответно такова производство да се води. Спестява се необходимостта от уведомяване на пострадалите лица за прекратяване на досъдебното производство, евентуално обжалване на тези актове и междувременно изтичане на 6-месечния преклузивен срок за депозиране на тъжба, която впоследствие съответно може да се окаже, че няма да бъде приета от съда. Това може да се постигне като резултат от това изменение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Шишкова.
Министерство на правосъдието възразява ли срещу това наше предложение?
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател, не възразявам. Действително по този начин се охранява в най-висока степен правото на пострадалия и се реализира определена процесуална икономия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Акта на прокурора, с който прекратява досъдебното производство подлежи ли на съответния съдебен или институционален контрол?
МАРИЯ ШИШКОВА: Прокурорът, който прекратява досъдебното производство …
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Де факто други актове не представлява, когато прекратява досъдебното производство.
МАРИЯ ШИШКОВА: В случаите, когато прекратява, ще подлежи на инстанционно, тъй като той не прекратява наказателното...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И в конкретния случай, когато прекратява досъдебното производство, тъй като счита, че не е налице престъпление от общ характер, държавата от там нататък се деангажира от по-нататъшните действия, този акт на прокурора за досъдебното – аз правя разлика между досъдебно и наказателно, подлежи ли на съдебен контрол?
МАРИЯ ШИШКОВА: Аз не се съмнявам.
В случая няма да има такъв. Прокурорският акт ще бъде акт, с който той изпраща като на компетентен орган събраните материали в хода на разследването. И компетентният орган, който ще се произнесе по въпроса дали е компетентен да разгледа делото, ще си е съдът. Така че достъпът на гражданина и охраняването на интересите му ще бъде в максимална степен. Срокът, в който гражданинът е ограничен в 6-месечен срок да депозира тъжба, е от момента на извършване на престъплението или от момента на уведомяването си за прекратяване на досъдебното производство. Той не е ограничен във възможността в случаите, в които съд приеме, че това не е престъпление от частен характер и откаже да разгледа делото, отново да сезира прокуратурата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Съвсем накратко.
Като отговор на господин Лазаров: Чл. 243, ал. 3 предвижда, че се прекратява в случаите на чл. 24, ал. 1., в случая очевидно няма такова основание, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство подлежи след това на контрол, когато се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, или когато намери, че обвинението не е доказано. В конкретният случай вероятно прокурорът ще прекрати досъдебното производство, защото ще приеме, че, както каза госпожа Шишкова, не е средна, а лека телесна повреда, ще приеме, че кражбата е между родственици, за което не трябва да се води дело от общ, а от частен характер, и така нататък. Тоест, престъплението остава като факт от обективната действителност, но реда, по който трябва да се разгледа, е различен.
Аз смятам, че в конкретния случай няма да има основание за прекратяване дотолкова, доколкото самият… Атакуван е пред съд на прекратяването на досъдебното, защото в случаите, когато се прекратява частично наказателното производство, изрично законът предвижда, че тези постановления не подлежат. В случая ние имаме частично прекратяване, тоест деянието остава, възможността то да бъде преследвано и наказвано от съд остава, просто се предопределя друг ред за неговото разглеждане.
Да, действително пострадалият ще бъде поставен в по-тежка ситуация, защото ще трябва сам да доказва обвинението, но той пък е улеснен от факта, че е имало досъдебно производство, част доказателствата са били събирани, личността на дееца е изяснена, евентуално, и така нататък.
Струва ни се, че това производство малко ще утежни администрирането в съда и ще трябва… В крайна сметка тук няма изработена процедура по отношение на това като получих тези материали съдът какво ще прави? Той не може да образува наказателно производство, съдебно производство по тях, тъй като няма този иницииращ документ. Законът казва: съдебно производство се образува по обвинителен акт или по тъжба на пострадалия. Нямаме обвинителен акт, тъжба все още нямаме. Значи тези материали ще седят, съдът трябва да намери пострадалия, да го уведоми, прокурорът да прекрати производството от общ характер. Моля, сега уведомете съда с тъжба, отговаряща на изискванията на Закона на чл. 81, дали желаете да водите наказателно производство, тоест съдът ще чака в оказания срок лицето дали ще го сезира с тъжба и тогава вече ще образува производство от частен характер. Действително, улеснява се може би достъпа на пострадалите до съда, но от друга страна, това, което ме притеснява, е, че на тази норма, на това правомощие, да кажем, на прокурора, да изпрати материалите в съда, няма съответната процедура в НПК, която да обезпечи действията на съда кога, в какви срокове, как процедира по отношение на пострадалия. И макар, че идеята е добра се страхувам, че след като не е обезпечена с другата процедура, която да улеснява пострадалия, какво прави съдът? Може да се стигне до положение, в което съдът да се затлачи с такива изпратени производства, които да изчакват поведението на пострадалия, и след това като то бездейства, обратно да върне всички материали на прокурора, защото те реално не са част от никакво съдебно производство.
Това леко ме притеснява и, доколкото това е ново предложение, не сме имали възможност да мисля как да се направи, защото до момента няма такива производства в НПК, в които да идват материали, които да не са придружени нито с тъжба, нито с обвинителен акт. Тоест винаги има някакъв иницииращ документ, който дава основание за образуване на съдебно производство – било жалби, каквото и да било. В случая нищо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз още първия път внимателно чух Вашите реплики към нашето хубаво предложение и докато колегата Милков се изказваше, опитвам да направя предложение да добавим съвсем крехко описание на действията, които описахте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Смятам, че това, което каза господин Лазаров, повдигна много важен въпрос и показа гледна точка, на която при анализа на Законопроекта и аз не бях забелязал, защото в момента прокурорът изпраща – действието му е изпраща. Какво е това правно действие „изпраща“? С какъв акт? И кой уведомява лицето, защото може да бездейства уведомено лице. Ако ти не си уведомен, ти може да бездействаш. Твоите материали са в прокуратурата. В един момент материалите ти заминават за съда. Ти бездействаш ли?
И това, което каза господин Лазаров от гледна точка на обжалването, е абсолютно относимо, защото пострадалият не е уведомен.
Присъединявам към това, което и Вие казахте: трябва да се опише ред, защото се засягат правата на пострадалия в този случай.
МАРИЯ ШИШКОВА: Само да кажа, че в § 10 е предвидено предложение, което всъщност определя срока и начина, по който пострадалият бива уведомен. Той бива уведомен от съда. Това не засяга въпросите, които постави госпожа Панова. Действително съществува този период в рамките на месец от момента на получаване на материалите от досъдебното производство от прокурора до момента, до който изтече срокът, в който пострадалият има възможност след съобщението да упражни правото си на тъжба, в който период от време няма да има образувано съдебно производство. Така е, със сигурност е така. Поне до момента процедурата не предвижда такава възможност да има образувано производство дотолкова, доколкото разпоредбата на чл. 247 казва, че производството се образува по тъжба на пострадалия и се съответно по обвинителен акт. До момента няма тъжба – до момента, до който пострадалият не упражни правото си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Шишкова.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Отказът на прокурора да образува досъдебно производство, тъй като е счел, че се касае за хипотезата на частния характер, подлежи ли на….
МАРИЯ ШИШКОВА: Няма отказ…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нека да си довърша… Ако позволите, да си довърша въпроса.
Подлежи ли на контрол отказът на прокурора да образува досъдебно производство, тъй като е счел, че няма престъпление от общ характер, а се касае за престъпление, което се последва по тъжба на пострадалия?
МАРИЯ ШИШКОВА: И на обжалване пред съд.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Подлежи ли на институционален контрол?
МАРИЯ ШИШКОВА: Подлежи. Всеки акт на прокурора, включително и този, който ще касае изпращане на материали от досъдебно производство на компетентен орган, който в случая се явява съд, подлежи на обжалване на институционен и съответно служебен контрол.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това ми беше въпросът. Благодаря. Тоест, не сме поставили с двете хипотези в неравностойно положение пострадалия – хипотезата на отказ от образуване на досъдебно производство, и хипотезата от прекратяването. Това ми беше всъщност въпросът. Може би не го зададох достатъчно ясно. Благодаря Ви, че ме изслушахте.
МАРИЯ ШИКОВА: В настоящия момент по същия начин се изпращат по компетентност на по-горестояща или по-долустояща прокуратура всички материали, събрани в хода на разследването или пък в хода на проверката в случаите, когато прокурорът прецени, че не е компетентен, тоест става въпрос за престъпление, което е подсъдно на по-горестоящ съд с различна родова… (Реплики от народния представител Димитър Лазаров.)
Става въпрос, че актът, с който прокурорът ще изпрати в тази хипотеза материалите от досъдебното производство на съда, ще е същият, който… То пак ще е постановление, в което съответно ще бъде прието, че се изпращат материали от събрани в хода на разследване затова, защото разследването установява, че се касае за престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия и, че редът за разглеждане на това престъпление не е общият ред, който съответно предполага прокурорът да внесе обвинителен акт, сезиращ съда.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз правя предложение за допълнения на нашето предложение в следния смисъл: думите се заменят с: „а материалите се изпращат на съответния съд, който да уведоми пострадалия за възможността да подаде тъжба“.
МАРИЯ ШИКОВА: Фактически само това, което Вие казвате в момента, може би се съдържа в някаква степен в § 10 – това, което е предвидено в чл. 81, ал. 3. Защото чл. 81, ал. 3 по отношение на тъжбата реално предвижда съобразяване с този различен ред и едномесечния срок.
По-скоро, за да се разреши проблемът, който би могъл да възникне за съда, може би в разпоредбата на чл. 247, където се казва как се образува производството пред съда, може да бъде включена хипотеза, в която – по изпратени материали от прокурора по реда на чл. 50. И тогава, вече след като съдията докладчик или съответно председателят на съда прецени, че няма депозирана тъжба в случаите, когато пострадалият няма да упражни това си право, защото може да има и такива случаи, ще има основание да прекрати производството – съдебното и наказателното.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Хайде да разсъждаваме: прокурорът прекратява досъдебното, изпраща материалите на съда с всички останали неща, които Вие казахте. В същото време обаче съдът уведомява гражданина, че има постъпили материали и да се възползва от правото си в срок да си подаде тъжбата. В същото време обаче гражданинът пуска институционална жалба. Как ще процедира по-горния прокурор – ще изиска материалите от съответния съд да се запознае с тях, да прецени основателен ли е отказът за прекратяване на досъдебното или не, ако прецени че не е основателен, ще уведоми съда, ще образува по-хубав състав, тоест ще отмени постановяването на прокурора, ако прецени, че са основателни ще върне. Тази хипотеза не е ли по-нормална – прокурорът да уведоми пострадалия, че ще изпрати материалите в еди-кой си съд? (Шум и реплики.) Срок няма за институционалната жалба, да, зная. Ето това да разсъждаваме.
МАРИЯ ШИШКОВА: Уведомяването няма да реши въпроса с възможността за инстанционния и служебния контрол точно поради тази причина, която Вие казахте, че всъщност служебният и инстанционният контрол не са свързани със срокове. Тоест, гражданинът винаги във всеки един момент би могъл да каже, както и понастоящем се случва, дори и във висящи наказателни производства, че желае по една или друга причина да атакува някой прокурорски акт. Съдът ще процедира по начина, по който процедира и понастоящем – тогава, когато има необходимост и съответно му се изискат материали, ако прецени, че може да ги предостави, ще ги предостави. (Шум и реплики.) Може да го уведоми прокурорът, няма проблем да го уведоми прокурорът.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В рамките на седмица, две…
МАРИЯ ШИШКОВА: Самият акт, който изпраща той, материалите, самото постановление ще замине у пострадалия. Всъщност пострадалият по този начин, така, както тук в момента е предвидено, има две гаранции: веднъж ще получи акта на прокурора, с който би следвало да бъде уведомен, че материалите от досъдебното производство са изпратени на съда – само че това няма да го обвърже със срок, че той по някакъв начин трябва да упражни правото си на тъжба, а едва след като съответно съдът потвърди и го уведоми, и каже: имате едномесечен срок, за да упражните правото си на тъжба, за него ще започне да тече този срок. Казано по друг начин – тук в момента прокурорът не е… Неговото задължение за уведомяване за акта, който е постановил, не отпада с предвидената разпоредба.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Само искам да добавя да внимаваме с чл. 247, защото смисълът там е, ако акт на компетентен орган съд или тъжба… (Реплики.) …че се образува съдебно по преписка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Павлова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: С риск да стана досадна, Ви умолявам да размислите за тази разпоредба в чл. 50, респективно в чл. 81, ал. 3, защото мисля, че това предложение ще създаде повече проблеми в практиката и не сме достигнали до този момент, когато да си препращаме така документи.
Очевидно е, че пострадалият, когато бъде уведомен от прокурора, че прекратява досъдебното производство за престъпление от общ характер, вероятно ще се бори да докаже и да се опита да продължи производството по този ред. Ще атакува това постановление. Може да го атакува и да стигне до главния прокурор. Същевременно материалите ще стоят там, защото лицето ще упражни тези си права. Да кажем, то ще стигне до някакво ниво на прокуратурата, ще се примири с това положение, след което ще бездейства и ще чака прокуратурата да ги изпрати в съда. Съдът също ще има една позиция, в която ще уведоми лицето, че вече има такива материали и ще му даде месечен срок да заяви дали ще предяви тъжба срещу лицето, установено по делото. Дотогава съдът ще трябва да държи тези материали, защото законът е категоричен. Ние не можем да изпратим материали, защото ежедневно в съда пристигат всякакви купища документи, жалби, молби, тъжбички и какви ли не, по които съдът не образува производства, а всъщност те стоят и се произнасят с разпореждане на председател на съда, на заместник-председател на съд и така нататък. В крайна сметка не можем да приемем, че съдът ще образува производство по изпратени материали.
Традиция е от години, и не бива да отстъпваме от това, всякакви материали, постъпващи в съда, независимо от волята на лицето, което трябва да повдигне и да поддържа обвинението, ние да приемем, че по тях ще образуваме някакво, каквото и да е производство. Затова аз смятам, че по-удачно е да улесним, да направим по-бърз достъпа до съда на такива лица, прокуратурата да ги уведомява за своето постановление, с което прекратява досъдебното производство за престъпление от общ характер, а в чл. 81, ал. 3 да дадем един изключително по-кратък срок на този пострадал да заяви дали ще повдигне обвинение чрез частната си тъжба срещу това лице.
Другото за момента ми се струва прибързано, ще създаде много повече проблеми в практиката, отколкото да улесним пострадалия в достъпа му до съд. Всъщност пострадалият е улеснен сам по себе си с факта, че е имало досъдебно производство и за него нещата в по-голяма степен са вече изяснени. Само срокът, в който трябва го направи – да сезира съда, да бъде по-малък за него. По този начин ще гарантираме и бързина в производството, изтичане на давности, каквито и да било други производства. За мен така, както се предлага този параграф, крие много повече проблеми, отколкото да създаде улеснения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Аз оттеглям моето предложение за допълнение на текста, защото действително не съм забелязал, че сме го предложили като нов § 10 по отношение на чл. 81.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Фикирлийска и Анна Александрова думите: „ако прокурорът намери, че са налице основанията по чл. 49“ да се заменят с „а материалите се изпращат на съответния съд“.
Моля, гласувайте.
За – 10, против – 1, въздържали се – 5.
Приема се, за сега, предложението за промяна в чл. 50.
Пристъпваме към § 5.
Имаме текст на вносител. (Реплики.) Моля забележете, че числото три сега е изписано с думи, за разлика от текста на вносителя.
Имате думата за изказвания по § 5 по отношение на чл. 61, ал. 3.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим § 5 на вносител с уточнението, че заменяме числото „3” с думата „тридневен срок“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се параграф 5.
Пристъпваме към предложение на Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова за създаване на нов параграф: „в чл. 63, ал. 2 се създава т. 4:
„т. 4 – обвинението е повдигнато при условията на чл. 269,
ал. 3.“
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища.
Допълваме четвърто основание, при което е налице явна опасност по смисъла на ал. 1, с оглед преценката на мярката за неотклонение и това са случаите, когато обвинението е повдигнато при условията на чл. 269, ал. 3, когато това може да попречи за разкриване на обективните истини, делото може да бъде разглеждано в отсъствието на подсъдимия.
Изказвания? Няма.
Госпожа Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Аз изразявам резерви по отношение на това предложение, защото мисля, че то е абсолютно излишно, до известна степен неправилно, от гледна точка на Процесуалния кодекс, практиката на Върховния касационен съд и практиката на Европейския съд по правата на човека.
Създаването на презумпция за вземане на най-тежките мерки за неотклонение всъщност са едни оборими презумпции в Наказателно-процесуалния кодекс и те трябва да бъдат много ограничително тълкувани и предвидени, защото те означават, че, ако доказателствата не опровергават тези презумпции, съдът е длъжен да вземе най-тежките мерки за неотклонение.
Първо, това предложение е редакционно и терминологично не е правилно, защото обвинението е повдигнато при условията на чл. 269. По принцип обвинение – по правило и по теория, се повдига с внасяне на обвинителен акт с дата. Очевидно тук се има предвид привличането на лицето в качеството на виновен от разследващия орган с постановление. За да може органът по разследването да привлече едно лице към наказателна отговорност по чл. 269, ал. 3, това означава да има сигурни доказателства, че това лице действително се укрива. Самият факт, че лицето не е намерено на адреса, както изброяват хипотезите на чл. 269, ал. 3, все още не означава, че това лице се укрива, за да може когато бъде намерено и изправено пред съд, който да прецени вземането на най-тежките мерки, да се използва тази бъдеща предвидена презумпция, че щом обвинението е по
чл. 269, ал. 3, тоест щом така е повдигнато, съдът трябва да вземе най-тежката мярка.
Съгласно практиката на Съда по правата на човека, от която се ръководи Върховният касационен съд и която е довела до изменение в
чл. 423 неколкократно от НПК, за да се приеме, че едно лице се укрива, когато примерно такава презумпция би могла да действа, то трябва това лице да е било привлечено веднъж към наказателна отговорност, което означава, че то трябва или да е вече с някаква мярка за неотклонение, или да е било без мярка за неотклонение, но в последствие да се е укрило. Тоест тогава вече ще се премине на друго основание към определяне на по-тежка мярка за неотклонение, а не самия факт на първоначалното привличане задочно на това лице. Защото самият факт, че разследващият орган ще посочи чл. 269, ал. 3 това все още, когато е първоначално привличане на това лице и то не е знаело въобще, че органът ще отива да действа по привличането му, въобще няма да доведе до този ефект, до който се предвижда с това предложение.
Аз смятам, че и към момента практиката е абсолютно категорична в това отношение, така че дори и да има предвидена такава презумпция, тя в никакъв случай не би могла да се противопостави на практиката на Съда по правата на човека.
Мисля, че ще бъдем в голямо нарушение. Имахме много осъдителни решения при предишни варианти на НПК, когато имаше пак други презумпции, в които съдът ни е казал, че никога не може да има задължително вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест”, на който ще се приравни конкретният случай. Така че за мен това предложение в крайна сметка е в противоречие с всички тези промени, които ние сме търсили да приведем Наказателно-процесуалния кодекс в съответствие с тази практика на Съда по правата на човека. Повдигането на обвинение по чл. 269, ал. 3 не е сигнал, че лицето се е укрило.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Панова.
Искам да отбележа, че общественото мнение е изцяло в противната посока. Твърде много обвинени лица ходят по улиците без адекватни мерки. (Шум и реплики.) Въпросът е, че Вие не ги знаете, хората ги знаят къде са. Това е въпросът. И се снимат по снимки, по издания. Знаят се къде са. (Шум и реплики.)
Госпожо Шишкова. После ще дам думата на Министерството на правосъдието.
МАРИЯ ШИШКОВА: Искам да кажа, че не бива да се обвързва и реално не считам, че редакционно не е правилно формулирана точката, защото именно така е коректно да се разбира, а не че само и единствено в хипотезите на привличането към наказателна отговорност, защото към настоящия момент Законът забранява хипотеза, при която привличането става в отсъствието на лицето, да се определя в този момент мярка за неотклонение, каквато и да е тя, включително и тази, която е най-тежката възможна.
На следващо място, не считам, че създаването и разширяването на възможността за оборими презумпции в хипотезата на чл. 63, с тази точка, би създало проблем с практиката на Европейския съд по правата на човека. Затова, защото винаги лицето ще бъде изправено пред съд. Това са хипотези, които могат да възникнат, както в съдебната фаза на процеса, тоест в някакъв момент от наказателното производство и лицето решава, че ще се укрие, така съответно и в досъдебната фаза, но то винаги ще бъде обвързано с произнасяне на съд. Казано по друг начин, съдът никога няма да бъде задължен, както каза и госпожа Панова, да определи каквато и да била мярка, още по-малко най-тежката такава, позовавайки се единствено и само на оборимата презумпция, която съответно би могла да бъде създадена, ако Вие решите, че това е удачен вариант да допълните разпоредбата на чл. 63, ал. 2 с нова т. 4.
Съдът винаги е суверенен в преценката си по отношение на това дали към настоящия момент разпоредбата на чл. 56 му предоставя правото дори да не вземе изобщо мярка за процесуална принуда. Такава преценка е предоставена и на органа на досъдебното производство както на разследващия, така на наблюдаващия прокурор. Тоест едно лице може да няма взета мярка за процесуална принуда. Междувременно да се укрие и тогава именно биха възникнали хипотезите, при които би могло да се отчита и това обстоятелство обвинението да му е повдигнато, тоест той се е укрил преди да е започнало съдебното производство, а не тогава, когато първоначално е привличан. Още повече, че всички хипотези, които са предвидени в нормата на чл. 269, обвързват лицето с изключение на т. 2 за неизвестното местоживеене в страната, обвързват задължението на лицето да уведомява съответен орган. Казано по друг начин, той знае за предприетите действия във връзка с наказателното му преследване и съзнателно предприема определени действия, за да препятства съответно компетентните органи в тяхната дейност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Шишкова.
Господин Стоянов желае ли становище?
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Съвсем накратко, благодаря.
Присъединявам се към становището на госпожа Шишкова. Действително въвеждането на нова оборима презумпция, по начина по който е редактирана, считам, че ще обвърже и съда, както беше казано. Съдът при всички положения ще има правилна преценка и това няма да е по-малко оборима презумпция от предходните три, както е в момента редакцията на НПК. Лицето така или иначе, образно казано, трябва да е налично, ако мога да си позволя пример с делото КТБ, по отношение на основния обвиняем, доколкото знам, обвинението е задочно, и в момента той трябва да бъде в България, за да може да му се вземе такава мярка. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Лазаров? Няма изказвания от господин Лазаров.
Други изказвания? Няма.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Искам да обърна внимание, че тези презумпции важат само при първоначалната, както казва чл. 63, ал. 2, „вземане на мярка“. Това ще е първата мярка на лицето, а не резултат от това, че то е привлечено, има или няма мярка, знае за наказателното производство и в последствие се е укрило, и преминаваме към по-тежката мярка. За това нямаме никакъв спор. Но при първоначалното вземане на мярката, когато това е първата мярка на лицето, ако то въобще не знае, че спрямо него има наказателно производство, дори и да имаме едно постановление на разследващия орган, в което да пише „привличан при условията на чл. 269, ал. 3”, не може по никакъв начин да кажем, че това е задочно привличане. Защото „задочно” значи, когато лицето знае, уведомено е от надлежните органи по някакъв достатъчно достоверен и доказуем начин, и въпреки това се е укрило. Така че, аз мисля че...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така пише и в т. 1, на ал. 3, чл. 269: „не е намерен на посочения от него адрес”.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Ами, посочен е. То трябва да е привлечено…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той е имал възможност до този момент да сочи адрес и не е намерен на посочения адрес.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Той вече трябва да има качеството на обвиняем. Имал ли е качеството на обвиняем и в последствие не е намерен, тук вече е нещо по-различно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако е дал адрес като свидетел или в друго качество до този момент.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Не е длъжен. Той от никакъв надлежен начин не е уведомен, че спрямо него ще има обвинение. Какво значи като …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисълта ми е, в този случай приемате ли го, как го прилагате, тоест смятате ли, че той е посочил адрес?
ПАВЛИНА ПАНОВА: Не. Лицето трябва да е привлечено като обвиняем, да има това качество на обвиняем, да е посочил адрес и в последствие да не е намерен. Той трябва да знае, че поема ангажименти –
спрямо него има повдигнато обвинение. Едно лице, което по никакъв начин не знае, че спрямо него има намерение да се повдигне обвинение, не е получил никаква призовка, в която да пише, че го търсят като обвиняем, по никакъв начин няма индикация, че спрямо него ще има и има наказателно производство, живее си някъде или е на работа в чужбина, пращат му се призовки, то е във влошено отношение с родители, близки, други такива и те отказват да го привлекат, и казват: не знаем къде, е или работи в друг град, това лице, ако се приеме, че не може да бъде намерено на адреса и адресът му е неизвестен, реално ще има изготвено постановление от разследващия, в което ще бъде вписано по чл. 269, ал. 3, но това няма да е истинското чл. 269, ал. 3.
Затова Ви казвам, че, когато се тълкува какво е чл. 269, ал. 3, за да приемем, че има тенденциозно, умишлено намерение на лицето да се укрие от правосъдието, трябва да се тълкува във връзка с
чл. 423 кога. Върховният касационен съд възобновява такива започни производства. А там изрично е казано: когато, след като е привлечено в качеството на обвиняем, се е укрило.
Винаги в тези случаи ние ще оставим без уважение искането за възобновяване, защото ще приемем, че има ненадлежно процесуално поведение. Но, ако това лице няма никаква информация, че някога е привлечено към наказателна отговорност и е заминало някъде, дори и да е разпитано като свидетел, ние винаги ще възобновим производството и ще го върнем за ново разглеждане от този стадий, в който е започнало това задочно производство. Защото това не е истинско задочно производство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли да е толкова тромаво? (Шум и реплики.)
ПАВЛИНА ПАНОВА: Може, защото, ако проверите практиката на Съда по правата на човека, че видите колко пъти сме осъждали и колко пъти сме опитвали да приведем чл. 423 в съответствие именно с тази практика. Член 269 е нищо без практиката на ВКС по чл. 423.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Фактическият абсурд и сега е заложен в текста на т. 1, която коментираме в момента – ал. 3, т. 1.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател, само искам да отбележа, че именно от текста на чл. 423 можем да извадим аргумент, че всъщност не е необходимо и може за пръв път да се привлича задочно обвиняемият. Тогава ще му бъде уважено искането за възобновяване. В момента не мога да цитирам точно съдебната практика. Именно тук може да се извади … (Шум и реплики.)
ПАВЛИНА ПАНОВА: Не следва това, колега, точно тази разпоредба.
Органите по разследването могат да си привличат и да си правят каквото си искат на едно лице, което го няма. Въпросът е, че всичко това е абсолютно безсмислено да го правят, защото, ако стигнат до съда и лицето поиска: възобновете ми делото, тъй като аз не съм знаел за това производство, и съдът констатира, че това лице никога не е било привличано в качеството на обвиняем – пътувало е, намирало се е някъде, където и да било… (Шум и реплики.) Ами, какъв е смисълът да се води тогава цялото това производство и всичко да се повтори наново? Затова Законът предвижда спиране на наказателното производство. Или разделяне, когато един липсва, пък другите са тук.
Ефективността на една наказателна процедура, уважаеми депутати, се измерва с това не на отделен етап от наказателното производство и стадий какво можем да постигнем, а когато действително има един окончателен, стабилен и влязъл в сила съдебен акт. Затова всички промени, които правите, или възнамерявате да направите в Процесуалния закон, трябва да бъдат подчинени на това. Не да прибързваме в определени стадии и етапи, а да мислим как стабилно да приключваме отделните фази – досъдебна, съдебна, в отделните и стадии, така че да не се налага това прословуто възобновяване и връщане на делата и недоволството на гражданите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви за тези указания, но все повече започвам да усещам, че мислим в различни посоки.
Да, ние ще мислим за стабилността на актовете на приключването на отделните фази на производството, но Вие очевидно мислите точно в посока как да се дестабилизира всеки един от елементите, всеки един от етапите. И защо да не се разследва, докато лицето го няма, докато примерно работи в Англия? Защо да губим доказателства, да се губи време? И, да, то може да се появи в един момент, но тогава може да не съберем доказателствата.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Уважаеми господин Кирилов, няма да възприема като намек за намеренията да увредя правосъдието в системата...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз се извинявам, не искам да Ви…
ПАВЛИНА ПАНОВА: … защото мисля, че темите, които бяха, най-малкото не е редно да се отправят към представител на Съда, независимо на какво ниво работи. Това оставям настрана.
Сега, като представител на институцията Съд ще Ви кажа: основният постулат на досъдебната фаза в наказателното производство е, че едно лице се привлича към наказателна отговорност тогава, когато има достатъчно доказателства. Никой не пречи да се разследва наказателното производство и да се събират доказателства. Но лицето ще се привлече тогава, когато има достатъчно доказателства. Вярно е, лицата се търсят и съдът в никакъв случай не прави така, че да пречи да се привличат лицата към наказателна отговорност. Но Ви казвам – събирането на доказателства е едно. Привличането на едно лице е съвсем различно в наказателното производство. И никой не пречи едно лице да бъде привлечено по някакъв начин задочно. Да, то така ще влезе и в съда. Въпросът е съдът ще даде ли ход на това дело и, ако даде, дали пък няма да го върне на досъдебната фаза, за това че са нарушени правата му, ако тръгнем по-нататък по разпоредбите за разпоредителното заседание. Защото, когато едно лице не е знаело за наказателното производство срещу него и не е привлечено по надлежния ред, съдът ще върне делото на досъдебното производство, за да стане това. И това е безспорно в практиката.
Не виждам защо трябва да спорим по този въпрос в момента. Разбирам желанието на тези лица да бъдат взимани мерки за неотклонение и задържане под стража, но казвам, че това не е прецизната формулировка на този текст.
Укриването на лицето и сега се прави като извод от фактите по делото и от неговото процесуално поведение. Така въведена разпоредбата, е абсолютно безсмислена.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пак казвам, нищо лично не искам да се установи в този дебат.
Извинявам се за това, че приех призива Ви към депутатите и се почувствах длъжен да отговоря от името на присъстващите тук народни представители.
Обявявам почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването за почивка.
Заповядайте, колега Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, имам процедурно предложение, което обсъдих през почивката с някои от колегите. Явно, че в разглеждания Проект за промени на НПК има доста несъвършенства, които не са взети под внимание. Вижда се, че представителите на Съда и Прокуратурата, които основно ще предлагат този Закон, имат някои резерви по нашите предложения.
Моето предложение е следното: ако сте съгласни, те да ни кажат какви са техните забележки по отношение на някои от направените предложения за промени, след което ние да прекратим това заседание на Комисията, да се прецизират текстовете от вносителите, които имат забележки, и през следващата седмица отново да се съберем в този състав да гледаме и приемем Закона с по-малко недостатъци. Това е основен Закон, много сериозен, и не ми се ще да действаме прибързано.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Стоянов за предложението. По това процедурно предложение, което на практика е за отлагане, колеги, имате думата.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, подкрепям предложението. По два текста стана съществено обсъждане. Единият – и Вие се съгласихте, вторият ни принуди да излезем в почивка. Очевидно – може да са само няколко текстовете, не казвам, че целият Законопроект съдържа противоречия, но определени моментите, в които съдия Панова и Прокурорът са подготвили, ни показаха действително в практиката на правоприложителите основно в НПК, че следва да ги вземем предвид.
Най-добронамерено Ви предлагаме – нека да ги изложат. Ние получихме доклада сега – съдия Панова, не знам кога го е получила, но надали е имала възможност да занимае повечето колеги с предложенията Ви, за да бъдат работещи, да бъдат възприети от тяхната общност. Нека да им се даде възможност, а ние в бърз порядък на следващо заседание, ще ги приемем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря.
Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Споделям становището на колегите, които взеха отношение. Аз също считам, че тези въпроси са много сериозни, особено за вземане на най-тежката мярка „задържане под стража“. Не бива да се подхожда с лекота по тази тема. Тя трябва много внимателно да се обсъди и да се вземе много правилно решение, за да се приеме някакъв закон в тази насока. Затова Ви моля, да прекъснем заседанието. Освен това виждам, че и следващите точки не са много леки – там ще има доста дискусии, за които ние не сме много подготвени, тъй като досега нямахме материалите. Споделям становището на колегата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В тази връзка и на трите становища ще отговаря следното.
През миналата седмица се проведе експертна работна група, в която взеха участие съдия Панова, прокурор Шишкова и експерта Манолова. Това, което докладваха от работната група, е, че можем да пристъпим към второ четене в заседание на Правна комисия, че работната група е протекла конструктивно, в голяма степен ефективно, по едни много сериозни проблеми в текстовете, в предложенията.
По отношение на получаване на материалите, искам да уведомя, че прокурор Шишкова и съдия Панова ги получиха преди Вас. Тоест в момента, в който аз имах на разположение изготвени.
По отношение получаване на материали – вярно, че докладът в този вид го получавате сега, но ние тук имаме предходни доклади, имаме общ Законопроект, който приехме преди около 12 дни. Тоест данните, нормите, предложенията са такива, каквито са отразени. Ако някой не си ги е прочел или не ги е видял тогава, защото веднага ги качваме на интернет страницата, и колкото и да ги размножаваме, той надали ще ги прочете и ще се запознае своевременно. Тук вече е въпрос на организация.
Това, което би могло да изненадва в известна степен колегите народни представители, всъщност виждате и предложенията, които са и предложенията по Кирилов, Фикирлийска и Анна Александрова, които засега са може би най-многобройни, също можехте да ги видите в момента, в който бяха подадени, ако е имало желание за това.
Тук уточнявам следното: предложенията – поел съм грижата и отговорността да бъда техен предложител, с оглед обстоятелството, че те са последваща, финална редакция на работната група, която е работила този Законопроект в Министерството на правосъдието. Това са корекциите на авторите и експертите, които са били в работната група. Затова и толкова смело сме ги предложили с колегите, защото приемаме, че с оглед организацията на въпросната работна група, е имало очевидно последващ етап – завършващ финал.
По отношение на отлагането. Максималното отлагане, което бихме могли да се позволим е, заседание за утре.
Ако смятате, че това значително ще подобри подготовката и ще промени ситуацията от днес за утре – добре, да обсъждаме тази хипотеза на отлагане.
Подчертавам, че този Законопроект го коментирахме многократно от старта на Четиридесет и четвъртото Народно събрание. Той е част от коментарите ни пред делегацията – помислете – за сътрудничество и оценка. Поели сме ангажименти за срок по този Законопроект и би следвало да се придържаме към тези срокове. Не бива да протакаме до последната седмица, напротив да положим усилия и старание да се справим в това време, в рамките на лятната сесия.
За впечатлението Ви дотук вероятно и аз нося отговорност, защото умишлено се стремя, дебатът да бъде максимално широк и изчерпателен. Вие виждате, че не само не ограничавам дебата, а се стремя да инициирам, да подбуждам, да чуем различни становища. Смятам, че това ни е важно. Важно ни е за подготовката, не толкова на дебатите в пленарната зала, важно е, за да бъдем ние подготвени, за да вземем решения. Затова Ви надвиших нормата за това „принудително“ да давам думата, като каня Съда и Прокуратурата да изразяват становище.
Тук беше правилна бележката, ние много ценим нашите гости, те са участвали досега добросъвестно и сериозно в работата по този Законопроект, но не са длъжни да ни информират толкова обстоятелствено и подробно с оглед цялата аргументация на съответните предложения.
Гласуваме ли?
Господин Митев, господин Милков.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
С оглед направеното предложение от колегата Стоянов и това, което Вие заявихте във Вашето изказване, аз правя едно по-различно предложение. В днешното заседание да гледаме текстовете от Законопроекта, по който няма направени предложения. (Шум и реплики.) Добре, да гледаме, всичко което е безспорно, нямам против това. Останалите текстове, по които има някакъв дебат, да го оставим за утре, за да можем всички колеги, които искат да се запознаят по-подробно, да имат тази възможност. Мисля, че това е решение с оглед, че времето на практика е определено, ако не влезем сега в продължителни дебати е възможно да свършим в някакви нормални часове и граници. Така че правя такова предложение – да гледаме безспорните текстове днес, спорните текстове да останат за утрешното заседание. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това с какво ще помогне, освен със субективното усещане, че има някакъв напредък. Да, безспорните текстове ще ги изгласуваме между три до пет минути. И какво от това? И на практика ще отложим съществения дебат за утре.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, трябва да си отговорим на няколко въпроса. Колко работни дни имаме до края на тази сесия? Какви спешни закони имаме да приемаме следващата седмица, защото, ако тръгнем на варианта днес, утре, понеделник, вторник – не знам колко хора ще дойдат, както се казва, които дойдат. Не трябват ли да има 24-часа преди да го внесем в залата? Ако оставим всичко за последния момент, за последните 24 часа, рискуваме да остане за есенната сесия. Три страници от 30 сме приели, с всичките си усилия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За второ четене 24 часа не се изискват императивно в правилника, но експертите трябва да имат 24 часа да коригират доклада. (Реплики.)
На колегата Милков, отнехме възможността да се изкаже.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Благодаря Ви.
Най-вероятно думите ми ще прозвучат далечни и странни, по простата причина, че аз съм много малко обременен от това да бъда депутат – само три месеца. Това е съдия от Върховния касационен съд, да повторя – и заместник главен прокурор Шишкова от Върховна касационна прокуратура. Хората са се подготвили. Как да Ви го кажа? Тук въпросът не е дали сме чели Законопроекта – разбира се, че сме го чели. Подкрепихме го на първо четене, изказахме се. Идват представители на независима власт, правят предложения, които в първите седем текста ни блокираха за час и половина, два. С уважение се отнасяме към тях, но с желание да кажат колко текста имат още – пет, седем, да кажат какво имат, защото какво означава утре да се срещнем пак? Аз и утре няма да знам какво имат предвид. Да кажат по три текста имаме бележки, по шест текста имаме, по тия текстове – това са ми бележките, и ми дайте възможност да ги обмислим. Ние в момента въртим Закона, те боравят с него много по-оптимално от нас и се затрудняваме дори да обмислим това, за което става дума.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само една реплика към колегата Милков.
Колега, именно за това, защото сте млад, или защото очевидно има нужда от изчерпателно изложение, аз високо ценя колегите гости като професионалисти, затова пак казвам – демонстрирах Ви възможно най-дългия дебат. Дебатът може да бъде компресиран. (Реплики.) Разбира се, че може.
Колеги, Вие хем казвате, че не се ориентирате – хем правите квалификация по качеството!
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, аз мисля, че до тук поне по два текста се постигна консенсус, въпреки дебата, отпадането на петчленния състав. Беше разяснено – имаше дебат. След това от следващия текст – аз мисля, че същото каза и заместник главен прокурор Шишкова по отношение на прекратяването и пращането на материалите. По конкретния текст се изразиха две противоположни позиции. Министерството на правосъдието подкрепи текста. Аз не виждам какво в позициите на представителите на ВКС, ВКП и Министерството на правосъдието ще промени това, първо. Второ, мисля, че ние трябва да продължим да си гледаме Законопроекта. По отношение на това, колеги, в крайна сметка в залата се гласува „за“ или „против“. Тук съотношението или гласуването е … Колегите ще имат възможност в залата да се запознаят, да се консултират и изразят своя вот. В залата се приема Законопроектът, в Правната комисия. Така че няма смисъл да отлагаме сега гласуването, да си продължим да гласуваме. До следващата седмица всеки може да се запознае, да си направи консултация и да продължаваме натам, в зависимост от това как биха минали сега на гласуване текстовете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Допълвам – даже по-полезно е тази седмица да изготвим доклада, за да има повече време за подготовка за другата седмица, отколкото да разтягаме до последния момент другата седмица и в залата пак да се каже: „Ама, докладите, ги получихме снощи.“ – примерно.
Извън Правилника… (Реплики.)
Давам Ви думата за четвърти път, но губим процесуално време. Преценете, завършете тезата и изложението и ще преминем към гласуване.
ПЕНЧО МИЛКОВ: По въпроса в момента ми давате правото на дуплика, защото ме репликирахте. (Реплики.) По същество и двамата ме репликирахте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По същество имаме предложение за отлагане на дебата – това е процедура и има право на едно обратно мнение, което аз направих още в началото. Вече около 15-20 минути си правим дебата хей така.
Пак казвам, за да има възможност всеки да изрази мнението си, затова не прекъсвам дебата. Затова заповядайте, но се ориентираме към прекратяване.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Винаги съм искал думата и съм разчитал на това, че Вие я давате и не си я вземам сам. В случая има представителите на върховните съдебни органи, те изразяват позиция против конкретни текстове. Не става дума дали аз съм запознат със Законопроекта, разбира се, че съм запознат със Законопроекта, не сме запознати с тяхното становище.
Така, че когато гласуваме… (Реплики.) По тези два текста. А това, което казва колегата Стоянов, е по предложението нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега, колега, пак казвам, не е необходимо да влизаме в тези детайли. Ако за две години уважаваните заместник-председател на ВКС и заместник-главен прокурор, и всички участници в онази работна група не са огладили, образно казано, мненията си и спорът продължава, Вие мислите ли, че и още две години да им дадем, те ще стигнат до консенсус? Не няма да стигнат. Тук трябва да се вземе решението! Решението действително е в наша тежест и отговорност. Да, в залата, казва господин Лазаров, и е така – окончателното гласуване е в залата. Ние подготвяме един доклад, който да послужи за работа на всички 240 народни представители в залата, за да имаме също представата Вие тримата или четиримата да си уведомите Вашите колеги от парламентарната група, които, да кажем, не познават тази материя, Вие формирате мнението и становището, и те също да могат да гласуват съзнателно и съобразно позицията, която Вие ще я заемете. И ние имаме тази задача и ще свършим същата работа. Имаме тази задача и ще свършим същата работа.
Имаше един въпрос, който все пак за изчерпателност, нека да го зададем на гостите.
Госпожо Панова, госпожо Шишкова, смятате ли, че Вие можете да направите нещо като анализ на проблемите така, както колегите от БСП искат и смятам, че ще им е удобно?
ПАВЛИНА ПАНОВА: В Законопроекта ли проблемите, които се очертават или…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам предвид не общо и принципно, а съответно по параграфи и по предложения да кажете: имаме разногласия на експертно ниво по примерно седем параграфа. Те са еди-кои си. По другите имаме единно становище и нямаме противоречия в тази връзка.
ПАВЛИНА ПАНОВА: На първо място искам да кажа, че състоялата се миналата седмица работна група работеше по Проекта, който беше, поне на мен не ми беше предоставен никакъв друг доклад или проект, и там сме изгладили всички противоречия по това, което ни беше предоставено като текст.
В понеделник късно вечерта на служебната си поща получих някакъв проект за доклад, в който в курсив са предадени предложения от депутатите Кирилов, Фикирлийска и Александрова. От тази момент ние не сме имали среща на работната група и не сме изглаждали никакви противоречия. Това, което в момента аз излагам като позиция и се явява противоречие с прокуратурата, са точно по тези текстове, които аз виждам в този материал, наречен доклад, проект за доклад, в курсив. Това не са неща, които са обсъждани в работната група в Министерството на правосъдието, нито пък неща, които са обсъждани в работната група миналата седмица. За мен са съвършено нови – от понеделник късно вечерта. Вчера, доколкото съм имала възможност, съм го обсъдила с колеги, и днес до обяд, които все още са на работа в съда, защото знаете, че съдът вече се води в съдебна ваканция, много колеги са в отпуск. Аз не мога да свикам Общо събрание на Наказателната колегия, за да ги обсъдим и изразим писмено становище. Аз не мога да дам становище от името на ВКС еднолично.
Така че противоречията, които в момента виждате, че се опитваме да изглаждаме, са точно тези нови неща, които са се появили от понеделник насам.
Аз лично съм обсъдила с колегите си и имам готовност да кажа къде какво смятам, че не е правилно от гледна точка на Съда, или да създавам някакви проблеми, за мен това не е проблем да го направи сега, но с оглед това дали ще бъде изчерпателно или не, не знам дали ще има смисъл да кажа при условие, че само ще маркирам, че не съм съгласна, ако не ми бъде дадена възможност да кажа, защо не съм съгласна и къде всъщност смятам, че ще се създаде проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, при това положение, смятате ли този критерии ясно очерта две групи предложения, две групи норми –да продължим сега с текстовете на вносител по двата законопроекта в общия доклад, да останат необсъдени предложенията на тримата народни представители. Ако заявите, че имате възможност за работна група за утре до обяд, докато тече пленарното заседание, да ги обсъдите в рамки на работна група, и утре следобед да продължим само по тези предложения, като съответно ни запознавате и със становищата така, както са били изразени в групата, доколкото сте постигнали консенсус и съгласие. При всички положение мисля, че всички сме наясно, че в този дебат Вие няма как да официализирате становището си като становище на Наказателна колегия, това е ясно. Ние от Вас очакваме не становището на Колегията, а очакваме Вашето лично правно експертно виждане по отделните проблеми – атхок. (Реплики.)
И от трите в интерес на истината. И от госпожа Маринова също очаквам отговор, но тя би следвало да бъде тук. (Реплики.)
ПАВЛИНА ПАНОВА: Ако ми позволите, мисля, че само съдът не е бил запознат с тези предложения, които в момента виждам в курсив. Бих могла да изложа накратко своите съображения, за да помислят и народните представители, членове на Правната комисия, до утрешния ден и да вземат своето информирано съгласие…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В интерес на истината не искам да Ви занимавам с кухнята, но за петък ги бях осигурил на колегата, тя разполагаше с тях. И аз бях убеден, че Вие ще обсъждате и тези предложения. Това беше моето убеждение. (Реплики.) Вярно е, че не бяха внесени, затова не бяха внесени, за да можете да ги видите и, ако има нещо за довнасяне и за корекция, съответно да го коригираме преди да го внесем. Очевидно, че е нямало, но така се е случило. Аз не го казвам с укор, казвам го като обяснение защо се е случило така. (Реплики от народния представител Емил Димитров встрани от микрофоните.)
Има значение и ние внимателно изслушваме мнението на колегите, без значение дали то е било изразено и формирано в работна група, или се изразява непосредствено сега тук. Без оглед на независимостта на властите смятам, че Правната комисия трябва да цени мнението на всички институции, които имат отношение към нормативния акт.
МАРИЯ ШИШКОВА: За да изразим своето становище по повод на отправената ми от Вас покана, действително аз също съм се запознала с предложенията след като получихме този доклад…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: То няма как, с един меил са Ви изпратени и на двете.
МАРИЯ ШИШКОВА: Точно така. Тогава, когато съответно е изготвен докладът, окончателният, такъв, какъвто е към настоящия момент. Не мога да кажа дали е бил окончателен, но такъв, какъвто е представен на всички народни представители, участващи в тази Комисия.
Малко по-дълго време съм участвала в работната група, която приключи финализирането на Законопроекта в Министерството на правосъдието от госпожа Панова, защото, предвид може би нейните ангажименти към онзи момент, когато тази работна група приключваше работа, там участваха други колеги съдии. Дали всички тези предложения са били предмет на обсъждане – не, има и такива, които не всички в цялост са били предмет на обсъждане на тази работна група. Но фактически Законопроектът е внесен от Министерството на правосъдието към настоящия момент с премината съгласувателна процедура, с обсъждане, което е минало в Съвета по законодателство, като там също са взети предвид тези становища.
В този смисъл, ако считате за необходимо допълнително съгласуване на нашите виждания по въпроса и становища във връзка с предложените допълнително предложения и това е удачният начин, по който можем да поднесем вижданията си, нашите професионални виждания, по предложените промени, нямам нищо против да участваме в такава работна група, за да можем да улесним работата на депутатите, така щото действително да можете да вземете информирано Вашето си собствено решение, като как да приемете едно или друго предложение, поне в Правна комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Гласуваме, първо, предложението на колегите от БСП за отлагане за другата седмица. След това ще подложа на гласуване предложението за отлагане за утре, като преди това се проведе работна група така, както определихме, разделяйки, образно казано, спорното от безспорното и, ако няма съгласие при тези две гласувания, продължаваме.
Първо, подлагам на гласуване предложението на колегата Стоянов за отлагане за другата седмица.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 5, против – 9, въздържали се – 2.
Не се приема предложението за отлагане за другата седмица.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане за утре следобед, където да обсъдим частта, както казва съдия Панова, на предложенията с курсив. Всъщност уточнявам, че законодателната практика е такава – винаги предложенията се отделят от текста на вносител по този начин. Също така подчертавам, че Вие двете, експертът и аз имаме малко по-големи доклади, тоест плюс курсивите и цялата информация имаме и текстовете, които аз трябва да направя като редакционни предложения за подобряване на текста.
Който е „за“ този начин на действие, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 9.
Дори и аз да гласувах различно, пак щеше да е 8 на 8.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, аз не успях да гласувам, ако може прегласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, прегласуване.
Който е за това да продължим утре с текстовете, които са предложение на народните представители, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение.
В този случай молбата ми е към госпожа Шишкова, госпожа Панова, госпожа Манолова и който от народните представители пожелание, в 10,00 ч. утре възможно ли Ви е?
ПАВЛИНА ПАНОВА: Имам една молба. Ако няма желаещи народни представители, не може ли работата на тази Работна група да се състои в Съдебната палата?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За мястото нямаме изисквания. (Реплики).
Народните представители по това време трябва да са в залата и да гласуват. Не мога официално и по правилник да ги каня да участват в тази работна група. Народният представител Димитров-Ревизоро казва и цитира госпожа Мая Манолова, тази Работна група обаче е много официална, тази Работна група е обявена още от първото четене. (Реплики.)
Проблем ли ще е, ако някой народен представител има възможност и желание, да го приемете в съда? (Реплики.)
Много се извинявам и през цялото време пропускам заместник-министър Стоянов. Всъщност поканата я отправям и към него или към представител, който той определи. Аз една седмица молех експертите да установяват… Вие сте участвали в онази Работна група. Единственото, което знам, е, че по онова време колегата Димитър Лазаров е участвал от народните представители, но ако може да идентифицирате още някой от участниците там, моля, привлечете го. (Реплики.) Не като обвиняем. Поканете го. Ако имате притеснение от чисто формална страна, просто кажете кои са били, аз ще ги поканя, ако трябва и писмено, ако трябва и с писмо до техните ръководители на ведомствата, в които работят. Но това ни беше целта. Цели две седмици ние търсихме – и госпожа Манолова търси, в интерес на истината.
Това го уточнихме. В Съдебната палата. (Реплики)
МАРИЯ ШИШКОВА: Няма проблем да е на територията на Прокуратурата в Съдебната палата, макар че Съдебната палата се стопанисва от Съда – Върховния касационен съд, така че никой не бива да се притеснява къде ще отиде. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако може да уточните мястото, очевидно колегата Милков проявява интерес.
МАРИЯ ШИШКОВА: Залата се намира до служебния асансьор, който е откъм входа на ул. „Алабин“. Той е на четвъртия етаж, в момента, в който се отвори асансьорът, вратата на залата е първата вдясно.
ПРЕДС: ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Залата на четвъртия етаж, до служебния асансьор, откъм ул. „Алабин“.
МАРИЯ ШИШКОВА: Но това не пречи някой да Ви чака.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Час може ли да посочите? (Реплики.)
МАРИЯ ШИШКОВА: Ако 10,00 ч. за Вас е добър?
ПАВЛИНА ПАНОВА: В колко часа ще бъде насрочено заседанието след това?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В 14,30 часа.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Ако имаме време да…
МАРИЯ ШИШКОВА: В 14,00 ч. имаме друг ангажимент – и двете. Не знам дали госпожа Панова ще ходи, но знам, че и тя е поканена, защото фактически и двете сме адресати на една обща покана, отправена от вицепремиер Захариева, която към настоящия момент оглавява Националния съвет по антикорупционни политики. Утре ще има заседание – първо такова на този Съвет, в 14,00 часа. (Реплики.) Не е въпросът регистрация. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За по-късно от 15,00 ч.?! (Реплики.)
МАРИЯ ШИШКОВА: Преди не бяха продължителни заседанията, сега…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, утре в 15,00 часа е следващото заседание на Правна комисия с този дневен ред – довършване на второ четене на НПК. (Реплики.)
След един час уточнение по процедура и относно отлагането, пристъпваме по начина, по който се уточнихме, към гласуване. При това положение задържаме, отлагаме гласуването по предложението на Кирилов, Фикирлийска и Александрова за нов параграф по отношение на чл. 63. Остава за утре.
Пристъпваме към § 6 относно чл. 67. Нямаме предложения.
Параграф 7 относно чл. 73а, ал. 2 – нямаме предложение. Само текст на вносител.
Параграф 8 и 9 – имаме само тест на вносител.
Колеги, до тук имате думата по параграфи от 6 до 9 включително.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да приемем § от 6 до 9 включително на вносител, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се § 6, 7, 8 и 9 на вносител.
Прескачаме предложението на Кирилов, Фикирлийска, Александрова за нов параграф по отношение на чл. 81.
Пристъпваме към § 10, 11 и 12 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания по тези три параграфа. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Приемат се § 10, 11 и 12 на вносител.
Предложение от Кирилов, Фикирлийска и Александрова за нов параграф по отношение на чл. 127 – остава на дебат за утре.
Пристъпваме към обсъждане на параграфи 13, 14, 15, 16.
По § 17 – ще направя предложение за техническа корекция.
По § 18 – текст на вносител. И той е с техническа корекция.
Параграфи 19, 20, 21, 22, 23 – текстове на вносители.
Посочвам предложение за редакции по отношение на § 17 – в текста да се добави т. 1, създават се две алинеи – 6 и 7, и следва текст. Другите точки са преномерират, „тридневен срок” се изписва с думи, а не с число.
Редакциите в § 18 касаят: след думата „дава“ се добавя „по отношение на всички лица“. В т. 2, след думата „дава“ се добавя „по отношение на всички лица“. Това са двете редакционни предложения. (Реплики.)
Има ли възражения редакционните предложения да ги гласуваме заедно с параграфите? Няма.
При това положение колеги, подлагам да гласуваме тестове на вносителя – § 13 до § 23, включително с двете редакции на § 17 и 18 така, както го уточнихме.
Заповядайте.
МАРИЯ ШИШКОВА: В редакцията на § 18, която също сме обсъждали в Работната група миналия ден, моля за още едно уточнение – редакцията и промяната се налагат във връзка с последните изменения, които бяха направени в НПК в текста на чл. 174, във връзка с разрешаване на използването на специални разузнавателни средства по отношение на престъпления, в които участват магистрати. Това беше изменение, което беше въведено през 2015 г. Тогава се определи различен орган, който може да сезира Съда, определи се съответно и конкретен съд, който може да дава разрешение като аргументите за тази промяна бяха свързани единствено с това да може да се запази колкото е възможно по-голяма конфиденциалност по отношение на тази информация, тоест органът, който ще разрешава, да е един и същ.
Към настоящия момент практиката показва, че тази редакция е създала проблеми и съответно Съдът разрешава използването на специални разузнавателни средства така, както е определена специалната компетентност само по отношение на магистрата, а за останалите лица, които могат да бъдат негови съучастници, или пък са лица, които са такива от категорията на визираните в чл. 12, ал. 2 и 3, изпраща да се получават разрешения в териториалните съдилища, тоест обезсмисля се смисълът на разпоредбата.
В този ред на мисли това, което всъщност е предложено като редакционна поправка в § 18, ще помоля да се заличат думите „по отношение на дела“, а след „средства“ да се добави: „за престъпления, осъществени от“, и след „предварително“ да се добави „по отношение на всички участници, включително лица и свидетели по чл. 12, ал. 2 и 3 от Закона за СРС.“ (Реплики.) Да, и в ал. 5 и ал. 6, като същевременно това нещо трябва бъде предвидено и в § 78, който е за СРС. (Реплики). Параграф 78 е другият параграф, като тук в т. 2 буква „б“ не е предвидено такова изменение. В ал. 4 следва да бъде добавен текстът „по отношение на всички участници, лица и свидетели“. (Реплики).
В Преходните и заключителните разпоредби на този Законопроект, в § 78 , ал. 4, т. 2, буква „б“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме го като текстове? Нека да пестим време! Разбрахме предложението.
Имате думата за мнения, становища и възражения.
Господин Лазаров, имате ли възражения по СРС? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 18 така, както беше уточнена.
Правя предложение за редакция на § 18 така, както беше съобщена от прокурор Шишкова.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се редакцията на § 18.
Подлагам на гласуване редакцията така, както я съобщих по отношение на § 17.
Който е съгласен с тази редакция за обединяване на двете нови ал. 6 и 7 в т. 1, моля да гласува. Двамата колеги – Емилков и Божанков, не гласуват.
За– 16, против и въздържал се – 1.
Приемат се тези две редакции.
Подлагам на гласуване от § 13 до § 23 заедно с приетите редакции на § 17 и § 18.
Който е съгласен, моля да гласува.
За –18, против и въздържали се – няма.
Приемат се параграфите заедно с редакциите.
Достигаме до предложение от Кирилов Фикирлийска и Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 227, ал. 5. Това предложение го изключваме от обсъждането днес, остава за утре.
Пристъпваме към обсъждане на § 24, 25, 26 – текст на вносител, и предложение за редакция на § 27 – текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказвания.
Правя предложение за редакция на § 26 – добавя се т. 4, досегашната ал. 5 става ал. 6.; т. 5 – досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 5 се заменят с ал. 6“; т. 6 – досегашните от ал. 7 до ал. 10 става съответно ал. 8 до ал. 11.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на § 26.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител на параграфи от 24 до 27 включително, заедно с приетата редакционна поправка на § 26.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се. (Реплики)
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Параграф 27 – за разпределителното заседание, понеже се гласува общо с другите…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 27 го гласувахме току-що.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Параграф 26 гласувахте.
По § 27 имате предложение, не сте го гласували. (Реплики).
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако е гласуван, моля да се прегласува.
Колеги, отделно гласуване само за § 27. (Реплики)
Някой да направи предложение за отлагане.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предлагам отлагане с оглед на решението, което приехме по отношение на предложението от народни представители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На целия параграф 27. Предложението на Кирилов, Фикирлийска и Александрова. (Реплики). Тук ще имаме и редакционно предложение.
Който е съгласен за отлагане на § 27, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Стигаме до § 28 – тест на вносител и предложения за редакция.
Параграфи 29, 30, 31 и 32 – текст на вносител.
По отношение на предложението за редакция на § 28 – променя се номерацията, добавяме нова т. 1 с текст в заглавието дума „запасни“ се заменя с „резервни“. Това съответства и хармонизира на предложените от вносителя три точки в същия смисъл.
Предложението за редакция на § 32 – създава се нова т. 1 със следното съдържание: в ал. 4 думите „чл. 24, ал. 4“ се заменят с „чл. 24, ал. 5“ и всичко друго е текстът на вносител.
Имате думата за изказвания, колеги. Няма.
Подлагам на гласуване редакционните предложения за § 28 и § 32.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приемат се редакционните предложения.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител от § 28 до § 32, заедно с приетите две редакции.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приемат се § 28, 29, 30, 31, 32 с редакции и текст на вносител.
Имаме редакционно предложение за създаване на нов параграф със съответен номер. В чл. 272, ал. 4 думите „чл. 254 и чл. 255“ се заменят с „чл. 247б“. (Реплики).
Това го отлагаме, ако не възразявате, защото е с отложения § 27.
Имаме предложение от Кирилов, Фикирлийска, Александрова, което също отлагаме, така че тези две ….(Реплики).
Госпожа Манолова казва, че е проблемно и е свързано с изменения в § 27. (Реплики.)
Имате съгласие да приемем нашето предложение? Добре.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Фикирлийска и Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 276, ал. 1 след думите „с прочитане на“ се добавят думите „заключителната част на“.
Имате ли изказвания? Няма.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За –13, против – няма, въздържали се – 5.
Пристъпваме към § 33, 34, 35 – текст на вносител.
Имаме предложения за редакция за чл. 289, който ще Ви изчета.
Параграфи 36, 37, 38, 39, 40 – текст на вносител.
Параграф 41 – текст на вносител плюс предложение за редакция.
Параграфи 42 – текст на вносител.
Параграф 43 – текст на вносител плюс предложение за редакция.
Параграфи 44, 45, 46, 47, 48 – текст на вносител включително.
Уточнявам редакциите и правя предложение за редакции.
Предложения за редакция на § 41.
Параграф 41:
„В чл. 323 се правят следните изменения:
„ т. 1. В ал. 1, т. 1 думите „и втора“ се заменят с „и трета“.
т. 2. В ал. 2 думите „тази глава“ се заменят с „Глава двадесет и втора“.“
Правя предложение за създаване на нов параграф по отношение на следното:
„В чл. 334, т. 4 думите: „чл. 24, ал. 1 точки от 2 до 8 и т. 10, и ал. 4, както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощията си по чл. 369, ал. 4“ се заменят с „чл. 24, ал. 1, т. 2 до т. 8а и т. 10, и ал. 5“.”
Това са двете предложения за редакции.
Имате думата за изказвания по редакциите и по текстовете на вносител.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: По § 40 искам да взема думата и по- специално: „С жалбата и протеста не могат да се правят възражения за допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила” и така нататък – струва ми се, че този текст изключително много стеснява възможностите за обжалване. Как ще се процедира при нарушение на конституционно право, каквото е правото на защита, което има подсъдимият примерно?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Може ли, господин Председател?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Идеята на тези изменения е именно в тази насока, на това заседание с участие на – не бих казал страните, защото не всички са все още страни, участниците, да се направят всякакви възражения за допускане на съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Тук искам да отворя една скоба, което в подготвителна фаза всъщност, същественото производство е в съдебната фаза. И ако има допуснати някакви нарушения в досъдебното производство, свързани с правото на защита, то те би трябвало да – ако са достатъчно съвестни, дисциплинирани и отговорни участниците, имам предвид обвинение, имам предвид защита, имам предвид граждански ищец и така нататък, те вече са страни, не би трябвало да се допусне това. Това, първо.
Второ, нарушаване право на защита в досъдебната фаза, пак казвам, това е подготвителна фаза, всъщност това беше основата на реформата преди… Досъдебното производство е подготвителната фаза. А минала е съдебната фаза и изведнъж се сеща някой и прави възражение, че на досъдебната фаза, видите ли, било нарушено правото на защита! Това, което Вие казвате на практика е в съдебната фаза, първоинстанционната именно, и участва защитник – един, двама, трима.
Това мисля, е идеята на този текст, ако не бъркам, на прима виста.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Колеги, разбирате, че това звучи несериозно. Става въпрос на човек, примерно, който е обвинен в извършване на престъпление и за доказване извършвал ли е престъпление, и с оглед на неговата защита, той трябва да има защитник. Аз Ви говоря само за една от възможностите. Възможностите могат да бъдат много. Но на мен ми се струва, че ние тръгваме срещу основите на правото с една такава редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е във въззивната жалба и протеста. Нали?
МАРИЯ ШИШКОВА: Точно така. Във въззивната жалба и протеста се ограничава правото да се делегират основания, свързани с допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство, защото този въпрос трябва да бъде решен в разпоредителното заседание. В самото разпоредително заседание с участието на всички участници, с участието на защитник, с участието на довереник Съдът ще вземе решение по тези въпроси, свързани с евентуално допуснатите нарушения в досъдебното производство. Когато той констатира такива нарушения, той ще върне делото на досъдебното производство – на прокурора, на разследващия, за да ги отстрани. Това решение… (Реплики.) Да, включително служебно, по силата на служебното си начало той би следвало, дори и страните да не искат, в случай, че констатира такива нарушения, да ги установи и да върне делото, за да могат те да бъдат отстранени. Този акт на съда подлежи на обжалване пред въззивна инстанция. Казано по друг начин – интересите на всички участници в процеса са защитени точно толкова, колкото по принцип е установено двуистанционно производство за основната част от наказателните производства, с изключение на тези, които са подсъдни на Окръжен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров, изказване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Защото ще Ви дам като пример обратна хипотеза – три години върви един процес в съдебната фаза, не казвам първа инстанция или във въззивна инстанция, в един момент съдебният състав решава, че са нарушени правото на защита в досъдебното производство, тъй като по една или други причина, хайде христоматийният пример – няма го защитникът, дадено в съдебна фаза сигнал на защитник, минал е процесът, има съдебен акт, въззивният съд или първоинстанционният съд накрая решава, преди да го реши, че констатира – чак тогава, тези нарушения и връща делото в досъдебната фаза.
Миналата година, по-миналата, направихме изменения и това също подлежи, защото дотогава не подлежаха – върнати от съдебна фаза в досъдебно производство, ако има съдебни подлежаха на контрол, съотношението беше, между другото и те се връщаха вече, съдиите не ги връщаха от разпоредителни заседания, тъй като там имаше съдебен контрол, връщаха ги от съдебно заседание, там нямаше съдебен контрол и знаете ли колко бързо се измени съотношението? Стана от 30 – 40, изведнъж 60% отидоха връщани от съдебна фаза в досъдебното производство. Когато направихме тези изменения, нещата започнаха да се балансират. За това става въпрос. Може би след три години производство съдията изведнъж да прецени, че, видите ли, в досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, но процесът е пред приключване.
Ето това е целта, всъщност основната цел, една от основните цели на тези изменения – досъдебната фаза е подготвителната фаза.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Реплики?
Господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Да, една. Но всичко това не дава отговор на въпроса, защо са елиминирани важни въпроси от гледна точка на защитата примерно? Защо?! Кое е наложило в така цитираните предпоставки да се правят възражения и не е посочено правото на защита на накърняването? Вие след като сте се явявали пред съд, знаете, че много често съдът може да не вземе под внимание и да не удовлетвори искането на някоя от страните. А когато съдът не вземе под внимание, има първа и втора инстанция, то няма да го вземе под внимание, по силата на този текст, и Върховен касационен съд.
Така че не знам – много се стеснява сивият текст, прекалено много и то по важни въпроси. Явно целта е след като се отиде там, правото на защита по възможност и правото да се отменят първоинстанционни и второинстанционни решения, въобще да отпадне. Това е моята цел, но струва ми се, че правото трябва да се превърне в една гилотина, която да работи безотказно, пък след това ще мислим кой е виновен, кой не.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не искам да се задълбавам какво означава право на защита, но ни най-малко не означава правотото на защита участието на защитник в съдебния процес. Правото на защита означава да даваме обяснения, да не даваме обяснения, да искаме допускането на доказателства – прочетете текста, това е включено, тоест то е изключено именно в това, което казвате. То това е правото на защита – с изключая на тези, свързани с допускане, събиране, проверка на доказателства. Това е правото на защита, а не само участието на защитник. Правото на защита включва много повече от участието на защитник. Е, нима не е право на защита аз да имам право във въззивната жалба да поискам отмяна, тъй като не са ми допуснати доказателства, не са събрани, не са проверени, не са оценени? То това е същността на правото за защита.
Така че не бива да стесняваме правото на защита само и единствено в участието на защитник, било то служебен. Този спор беше преди три години, когато въведохме правото на резервния защитник.
Не искам да задълбаваме. От там нататък правото на защита, избирането на защитник или не – просто ще отидем в друга крайност. Напротив, изключени са тези хипотези. Да, мога да възразявам, защото ми е нарушено правото на защита – не са ми допуснали доказателствата, не са поискали да ги събират, в съда говорим и в досъдебното производство, включително тук.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги!
Аз ще гласувам против този текст. Двамата колеги, които преди мен влязоха в полемика, беше по отношение правото на защита, което беше дадено като пример. Защо аз няма да го подкрепя? Какво означава да направиш възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесуалните правила са императивни по своя характер. Правейки аналогия с правото на защита във всички процедури на гражданин пред съда, когато са нарушени процесуални правила – защо се създават процесуалните правила, именно да се гарантират правата? Спазването на процедурата гарантира спазването на субективните права. Когато са нарушени съществени процесуални правила, дали си направил възражение, или не си направил възражение, би трябвало по-горната инстанция да го констатира, защото те са императивни, пак казвам, по своя характер, че дадено лице не може да го каже, но можели да бъде констатирано? Това ми е аргумента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, това е философията всъщност на изменението. Не са лишени страните от възможността да искат спазване на процесуалните правила. Но това не означава, че трябва да се шиканира с тази правна възможност. И когато аз съм констатирал в досъдебното производство, и пак ще наблегна, което е подготвителната фаза, когато съм констатирал, че има нарушения, според мен съществени, на процесуалните правила, но съм се затаил и съм си замълчал, и съм изчакал да се развие процесът, да приключи с един съдебен акт, и чак тогава в жалбата или прокурора в протеста, защото има и такива случаи, да поставя този въпрос – това е шиканиране с моето право да се позовавам в разпоредителни заседания, както тук се предвижда, или в съдебно заседание да се отстраняват тези нарушения. Такива дела пристигат и във Върховния касационен съд.
Между другото, тези изменения, понеже Вие поставихте въпроса…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, тезата е ясна, дайте да не повтаряме по пет пъти едно и също нещо…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не повтарям едно и също нещо, господин Председателю. Тези изменения са разглеждани, уважаеми колеги, на общи събрания на наказателните колегии и са приети. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ясно е, че няма да стигнем до единно мнение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: … доколкото се поставят неправилно, едни въпроси създават едно невярно впечатление в другите присъстващи тук, отзад, зад нас, аз мисля, че е нормално да се каже това – че да, тези изменения са разглеждани… (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Стигнахме до втората преценка. Тази преценка…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Повече няма да взимам думата, разбира се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекратяваме дебата.
Разделно гласуване за § 40.
Гласуваме от § 33 до 48 включително, без § 40.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване редакциите така, както ги изчетох, на § 41 по отношение на чл. 323, и предложението за създаване на нов параграф по отношение на чл. 334, т. 4.
И редакционно предложение за нов параграф в чл. 289, ал. 1 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“. Мисля, че повторно го чета, но за тези три редакционни поправки.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 13, без против, въздържали се – 5.
Приемат се редакционните предложения.
Отделно подлагам на гласуване § 40 относно чл. 320, който е свързан с § 27.
Който е „за“ § 40, моля да гласува.
За – 12, против – 6, без въздържали се.
Приема се § 40.
А § 49 защо го отложихме? (Реплики.)
Добре, след като е толкова важно предложението по отношение на чл. 351, тогава това го отлагаме.
Параграф 49 остава за утре.
Параграфи 50, 51, 52 – текст на вносител.
Имате думата. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Приемат се параграфи от 51 до 52 включително – текстове на вносител.
За § 53 имаме предложение на народни представители и го отлагаме за утре.
Параграф 54 е същият случай – и него го отлагаме за утре. (Реплики.)
Тук има нещо редакционно, но само да го установим. Добре.
Колеги, за § 55, 56 имаме текстове на вносител.
Имате ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 55 и 56 на вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – 5, без въздържал се.
Приемат се параграфи 55 и 56 на вносител.
По § 57 имаме текст на вносител и предложение за редакция.
Редакцията е следната.
Моля погледнете чл. 368, където е ал. 3.
В ал. 3 предложението за редакция е следното, да добие вида: „Съдът се произнася еднолично в закрито заседание в 15-дневен срок.“
Другото редакционно предложение е в чл. 369.
В чл. 369 заглавието става: „Произнасяне на съда, мерки за ускоряване на наказателното производство.“
Ал. 1 добива следния вид: „Съдът се произнася като преценява фактическата и правна сложност на делото, има ли забавяния при провеждане на дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и причините за това.“
Съответно алинеите се преномерират, а накрая предишната ал. 2 става ал. 3 с коригирана препратка, тоест: „Нови искания за ускоряване могат да се правят след изтичане на срока по” – нова ал. 1 става ал. 2.
Подлагам на гласуване, колеги, предложенията за редакция така, както Ви ги представих по отношение на § 57.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Приемат се предложенията за редакции.
Подлагам на гласуване текста на вносителя плюс приетите редакции за § 57.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Приема се § 57.
Пристъпваме към предложение на Кирилов, Фикирлийска и Александров за създаване на нов параграф по отношение на чл. 381, ал. 5, т. 3 – думите: „и типът затворническо заведение“ се заличават. Това за днес ли е или е за утре? (Реплики).
След като няма проблем, колеги, имате думата за изказване.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Фикирлийска, Александров за създаване на нов параграф по отношение на чл. 381, ал. 5, т. 3 – думите „и типът затворническо заведение“ се заличават.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Приема се предложението на Кирилов, Фикирлийска, Александрова.
Параграф 58 – текст на вносител и предложение за редакция, която е следната: в новата ал. 2 на чл. 383 думата „приложението“ се заменя с „прилагането“.
Имате думата за изказвания по редакцията, по текста на вносителя.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносител плюс приетата вече редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Приема се § 58 – текст на вносител и предложение за редакция.
Пристъпваме към § 59 – текст на вносител.
Имате думата, колеги.
Госпожа Панова, заповядайте.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Ние се присъединяваме към този текст и го поддържаме, само ще моля да се обърне внимание на текста на ал. 2 „По постигнатото споразумение в седем дневен срок от получаване на делото се произнася друг съдебен състав“ – дотук сме съгласни – „определен на принципа на случайния подбор“.
За момента в нашето законодателство, в Закона за съдебната власт, на случаен принцип се определя само съдията-докладчик. Ако тук се приеме, че съдебният състав се определя на принципа на случайния подбор, това би означавало, че целият съдебен състав трябва да се избере на случаен принцип. Това ще блокира работата на съдилищата – първоинстнционните, които например работят в постоянни състави по отношение на това, как да се сформира съставът. А това има много съществено значение, защото след това, ако се приеме по някакъв начин се докаже, че не всички членове от съдебния състав са избрани на случаен принцип, това означава незаконен състав, отмяна на това споразумение, всъщност връщане на делото назад. Така че за нас дори само „друг съдебен състав” е достатъчно, без „определен на принципа на случайния подбор”, или да бъде „чийто съдия-докладчик е определен на принципа на случайния подбор“, но не и целият съдебен състав, защото това ще създаде много сериозни проблеми.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Шишкова и господин Стоянов.
МАРИЯ ШИШКОВА: Тук бих поставила на Вашето внимание принципния въпрос: следва ли изобщо в Наказателно-процесуалния кодекс да се въвежда принципът на случайния подбор, който всъщност е регламентиран в Закона за съдебната власт? Това няма да реши точно този въпрос, който всъщност поражда необходимостта от създаването на тази норма. Един вид да се открои съдебната фаза на процеса и да е ясно кой състав на съда ще продължи да разглежда делото тогава, когато междувременно част от подсъдимите постигнат споразумение, което бива одобрено от съответния състав на съда.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Аз също съм съгласен с мнението, че по-скоро определено принципът на случайния подбор не му е мястото тук. Действително идеята е, когато съдия разглежда делото и възникне възможност за споразумение, той отива при друг съдебен състав, а делото да се продължи по първоначално определения състав, където са извършени определени неща от следствия и действия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Колеги, при това положение правя предложение за отпадане на частта от ал. 2 „определен на принципа на случайния подбор“.
Други изказвания, други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване моето предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 – това е новата преномерация на нашия Правилник в предишното приложение по чл. 80.
Подлагам на гласуване моето предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 за отпадане на частта „определен на принципа на случайния подбор“ от текста на ал. 2 на § 59.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносител без частта, която отпадна току-що с Вашето гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносителя без частта, която отпадна.
Стигнахме до § 60.
Има предложение от Кирилов, Фикирилийска и Александрова – за днес или за утре? Става и за днес.
Текст на вносител и предложение на тези три лица.
Господин Стоянов.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Няма да подкрепим този текст. Съображенията ми са свързани с това, че Специализираният наказателен съд, не знам по какви причини, в един момент се възлагат действия спрямо лица, определени на базата на тяхната професия или заеманата длъжност, с което се изоставя общият принцип на подсъдност, който е свързан с тежестта на извършеното престъпление.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Правилно ли е – управителите, изпълнителните директори и териториалните дирекции на НАП, а в митниците – началници на митници, на митнически бюра, на пункт. Останали са само редовите митничари да не влязат в този параграф.
Е едната степен стигнали до териториалните директори, а в другата са стигнали до финалната права. Кой го определи?
Искам да Ви кажа, че един шеф в НАП може да направи много повече злоупотреби, отколкото един на пункт. Или ги изравнете… Иначе ще приема.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама, митничарят на терен не е от високите етажи.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: До тук ли стигнахме? Ако в НАП стигнахме до териториалните директори, като рамкови, като длъжност, като възможност. Териториалният директор възстановява ДДС за клиента. Началникът на пункта… Те не са изравнени, разберете! Сложете ги като рамка и ще видим.
Шеф на пункта тогава се равнява на териториалния директор на НАП, помислете! Шефът на митнически клуб е равен по ранг с шефа на Териториална дирекция на НАП!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те може би не могат да извършват тези видове престъпления – кметовете. Областните и заместник-областните – могат. (Шум и реплики.)
Госпожо Шишкова, може ли да изразите становище по това, плюс тук колегите разсъждават и за кметовете спрямо тези престъпления, защо ги няма?
МАРИЯ ШИШКОВА: Всъщност всички лица, които са посочени, като лица, извършили престъпленията, с които се разширява предметната компетентност на Специализирания съд, са лица, които имат задължения по Закона за публичност на имуществото. Всички до един!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама, кметовете, кметовете? Не са споменати.
МАРИЯ ШИШКОВА: И кметовете. Да, не са споменати кметовете – така е. Само, че Законът за публичност на имуществото прави разграничение между големината на общините. Тоест там не всички кметове, съответно са задължени лица по Закона за публичност на имуществото.
Всъщност българското законодателство не разполага с легална дефиниция на понятието: „Лице, заемащо висша държавна длъжност“ или както искате така го наречете, с изключение на посочените в Закона за публичност на имуществото, които са определени като по критерий, че самата длъжност задължава тези лица да имат малко повече задължения към обществото, по отношение включително и на имуществото… (Шум и реплики.) Вие може да прецените, по някакъв начин тези лица могат да бъдат и други.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаема госпожо Заместник главен прокурор, ако следваме логиката на Закона за публичност на имуществото, би трябвало да я следваме докрай. И след като има определена категория кметове и Законът ги дели на базата на големината на общината, аз не смятам, че те трябва да бъдат изключени от кръга на лицата, които се разглеждат в чл. 411а, а би трябвало също да бъдат включени. Така излиза, че на практика тези лица дори да извършат посочените престъпления в ал. 1 на този текст, едва ли не няма да бъдат подсъдни за получаване на двоен стандарт. Може би е добре да бъдат включат така, както са записани, или както е дадено определението в Закона за публичност на имуществото на лица.
МАРИЯ ШИШКОВА: Считате, че това е удачният вариант? Ваше е правото да прецените как съответно да изглежда, с какъв обем да бъде правната норма. Тоест дали следва или не следва …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Стоянов.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Да обърна внимание, да не отидем прекалено в другата крайност и да разширим субектният състав, защото, пак използвам думите на заместник главен прокурор Шишкова, нямаме дефиниция на висша публична длъжност. (Реплики.) Няма. Това, че там са изброени… Нямаме дефиниция и навсякъде, където се работи с такива субекти, се изброяват. Не знам доколко трябва да отидем в другата крайност? И без това прекалено много се разширява субектният състав.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Постъпва предложение от кого, за отлагане, за утре?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предлагаме с колегата Александрова, отлагане за утре. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има ли възражения, да отложим § 60 за утре? И също моля и вносителя, дори и да има становище, не е ли възможно да препратим директно към Закона за публичност на имуществото.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Което ще е най-добрият вариант, които са там … (Реплики встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, тогава за утре – има обективен критерий. Ако не са всички лица от Закона за публичност на имуществото, кой е критерият спрямо тези, които са тук – в § 60?
Добре, това го отложихме, защото най-лесно е да се отлага.
Пристъпваме към предложение на Кирилов, Фикирлийска и Александрова за създаване на нов параграф, относно Разпоредбата на чл. 411г.
Това за утре ли е, или за днес? За утре. (Реплики.) И това се отлага за утре. (Реплики.)
Това не е параграф, той не е номериран, той е предложение за нов параграф.
Стигаме до § 61 – имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, становища – по отношение на чл. 411д.
Процедура от господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Упълномощавам колегата Емил Димитров – Ревизоро да ме представлява и да гласува от мое име. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“ да приемем § 61, текст на вносител, моля, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се § 61.
Стигаме до предложение на Кирилов, Фикирлийска и Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 416.
За днес или за утре?
ПАВЛИНА ПАНОВА: Ние с прокурор Шишкова, го обсъдихме преди заседанието. Принципно аз нямам възражение днес да се приеме, но ние установихме, че в крайна сметка може би се нуждае от лека редакционна корекция, затова да го оставим за утре, защото тук е предвидено, че всяко наказание, пък не всяко се превежда в изпълнение от прокурора…
Моето предложение е да го оставим за утре.
Принципно съм съгласна с текста, но с известни корекции, които моля да ни дадете възможност да ги уточним.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. Предложението, свързано с чл. 416, остава за утре, колеги.
Стигаме до § 62 – текст на вносителя и предложение за редакция.
Параграф 63, 64, 65, 66 – текст на вносител.
Стигнахме до § 67 – до тук.
По отношение на § 62.
Предложението за редакция на § 62 е следното:
㤠62.
В чл. 419 правят се следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 243, ал. 5” се заменят с „чл. 243, ал. 6”.
2. Ал. 2 се отменя.”.
Имате думата по редакцията на § 62 и по текстовете на вносител, по параграфи от 62 до 66 включително.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, редакционното предложение за § 62.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител на § 62 заедно с приетата вече редакция, и на параграфи 63, 64, 65 и 66 включително.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Ако тук стигаме да казуса: „Корнелия Нинова“, аз ще поискам почивка.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Какъв е казусът „Корнелия Нинова“?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да се отменят разпоредбите, които са свързани с молбата за предсрочно освобождаване от затворник, от лицето, изтърпяващо наказанието „лишаване от свобода“.
То какво стана – заместници не останаха, финалисти не останаха?
Тук, готови ли сме със становището на Прокуратурата? (Шум и реплики.)
Колко е часът? Седем и тридесет. (Реплики.)
Вие ги уточнете! Затова сте работна група.
Колеги, аз Ви предлагам, защото трябва да формулираме предложение, във връзка със Становището на Върховната касационна прокуратура, това да го отложим за утрешния ден – параграф 67, за да можем да подготвим текст. (Реплики.)
Като тук, с оглед консенсусния подход, който имахме с колегите от „БСП за България“, искам да потвърдим следното: нашето предложение ще бъде в посока – правото на лицето да подава молба остава. Варираме с моделите тип отношения на тази молба, за да гарантираме, че все пак ще обезпечим становището на всички заинтересовани институции и субекти в тази процедура.
Предлагаме Ви, да си потвърдим решението от предното изменение на НПК и да остане молбата за предсрочно освобождаване. В този смисъл са всички становища. Както Ви изчетох писмото на госпожа Майер на Постоянното представителство на България в Брюксел и Становището на Главна дирекция „Права на човека и върховенството на Закона“, както и на организациите, които изброих в самото начало.
Мисля, че така България няма да отстъпи от вече постигнато достижение, но ще дадем максимални гаранции по отношение на участието на всички заинтересовани институции в този процес.
Вие ще подкрепите ли това?
Колегата Иван Иванов – отсъства, в смисъл той не е член на нашата Комисия, но в пленарната зала той беше активният двигател от Вас на това. Аз го уведомих миналата седмица за постъпилите реакции и той беше склонен да се коментира този подход.
Моля, тогава проверете си волята на групата за това до утре. (Реплики.) Всички неща са качени на сайта на Народното събрание и могат да се видят. Това са всички тези неща. Почва се от Страсбург, Главна дирекция „Човешки права“… (Реплики.)
Сега, не знам доколко е възможно да качваме на сайта грама, която е Постоянното представителство,но ако това не е качено, тогава моля да се качи писмото посланик Катя Тодорова.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Може ли да ни се даде копие?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разбира се, че може да Ви се даде, Вие сте членове на Комисията и не „може ли да се даде”, а просто си взимате копие.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Господин Председател, ако позволите.
Не чух в доклада да цитирате Становище на ВКС, но изрично сме изразили становище, отделно от НПК, по въпроса за тези текстове. Предполагам, че трябва да е пристигнало при Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Организациите, казаха, че Вашето становище го има и е качено. Аз, ако в изброяването съм пропуснал...
По отношение на параграфи от 67 до 70 са постъпили отрицателни становища от:
- Прокуратурата на Република България;
- Министерството на правосъдието, които също ще кажат, че съм ги пропуснал;
- Върховния касационен съд на Република България;
- Българския хелзинкски комитет;
- Сдружение „Обществен съвет за правосъдие“;
- Българско затворническо сдружение;
- адвокат Калин Ангелов.
Това са отрицателните становища, които са срещу Законопроекта, ЗИД-а, за НПК, който беше приет с вносител Корнелия Нинова и група народни представители. Тоест в подкрепа на действащия режим на НПК за молбата за предсрочно освобождаване.
Има ли против да отложим параграфи от 67 до 70? (Шум и реплики.)
Стигнахме до предложение на Кирилов, Фикирлийска и Александрова по отношение на чл. 450, ал. 3 – за днес или за утре?
Заповядайте.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Съгласяваме се с предложението. Само молим да обърнете внимание и да преценим – второто изречение: „Определението се изпълнява незабавно, след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на осъдения“. Ако правим жалба, ще има и началникът на затвора, и тя е във вреда на лицето, значи определението не би трябвало да се изпълнява, не само при частен протест на прокурора, но и при жалба от началника от затвора.
С промяната се дава право да се обжалва определението на съда не само от осъдения, но и от началника на затвора и от прокуратурата да се протестира. Когато се казва: „Определението се изпълнява незабавно, след изтичане на срока за обжалване“, се приема, че това е определение, с което се заменя доживотният затвор. Тогава то ще е в интерес на лицето, освен ако има подаден частен протест от прокурора, който ще е във вреда на лицето, и според нас, и жалба на началника на затвора, ако тя е във вреда на лицето. Тоест, жалбата не трябва да остане вакуум в тази норма и да не се знае какво се прави, когато има жалба от началника на затвора.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще направите ли предложение за допълнение така, че някой народен представител да го припознае и да го направи по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2?
Къде са становищата? Ето тук. Въпросът е, че тук пропускаме тези редакционни предложения? Въпросът е да ги следите.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Предлагам Ви следния вариант: „Определението на съда подлежи на обжалване от осъдения и на протест от прокурора по реда на Глава двадесет и втора“ и тогава отпада текстът „Обжалване от началника на затвора“. Началникът на затвора реално не е страна. Лице, което е участник, ама не е страна, не би могло…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние може би ще опитаме да го вкараме тук с оглед модификацията, която сме на път да предложим за параграфи 67 и … (Шум и реплики.)
Да, така че нека тогава да го отложим.
МАРИЯ ШИШКОВА: С измененията по отношение на условното предсрочно освобождаване, така че може би е добрият вариант наистина да обсъдим утре това и ще предложим вариант.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Включваме го към отложените.
Пристъпваме към предложение на Кирилов, Фикирлийска и Александрова по отношение на чл. 457, ал. 3 думите: „и типът затворническо заведение” се заличават. Това го обсъждаме или отлагаме?
Колеги, имате думата за изказване. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Който е „за“ да приемем предложението на Кирилов, Фикирлийска и Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 457, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към § 71 – текст на вносител.
Параграф 72 – текст на вносител и огромна редакция.
Редакцията на § 72 е следната…(Шум и реплики.)
Разликата, колеги, е само горе, където пише: „В Глава тридесет и шеста се правят следните изменения и допълнения“, и става по следния начин:
„§ 72. В Глава тридесет и шест след чл. 479 се създава наименование Раздел V „Решение по субсидяема компетентност. Паралелно наказателни производства“.
Създава се § 72а. В Глава тридесет и шеста се създават членове от 481 до 484” и вече следват текстовете, които тук виждате под „т. 2. в чл. 480”.”
Това разделение на отделни нови параграфи от 72 до 72б, го предлагаме на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Тоест да се раздели § 72, както го виждате – на два параграфа, така, както ги посочих.
Имате ли изказвания по редакцията и по текстовете на вносител за параграф 71 и 72?
Покажи на колегите, да го видят визуално това.
Има ли изказвания колеги? Няма.
Закривам дебата.
Първо, подлагам на гласуване редакционното предложение за разделяне на § 72 така, както Ви го описах преди малко.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се редакционното предложение.
Подлагам на гласуване тестовете на вносител за параграф 71 и 72 заедно с приетото вече редакционно предложение.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се параграф 71 и 72 заедно с редакция.
Пристъпваме към § 73 – имаме текст на вносител.
Параграф 74 – имаме текст на вносител и предложение за редакция.
Предложението за редакция в § 74 така, както виждате въведението му, става следното: „В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават ал. 3 и 4”.
Следват ал. 3 и 4. Тоест отпада от текста на вносител т. 1 „Думите „Допълнителна разпоредба“ се заменят с „Допълнителни разпоредби“ и се добавя „държави – членки на ЕС” в ал. 3. След текста „две или повече държави членки” – добавя „на ЕС”. Не като абревиатура, а като Европейския съюз.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Извинявайте, може ли?
В работната група миналата седмица направих едно предложение, което не е отразено, предполагам, че волята може би е такава.
Член 489 е текстът по ал. 1 за действие на решението на съда по даване на преюдициално заключение, на съда на Европейския съюз.
Алинея 1 казва, че решение на съда на Европейския съюз е задължително за еди кой си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само секунда – чл. 489, защото го няма при нас като текст?
ПАВЛИНА ПАНОВА: Имате го, как?
Параграф 73, последният текст – чл. 489.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А, да, да. Решението на съда е задължително… Да?
ПАВЛИНА ПАНОВА: Съгласно правото на Европейския съюз, единствено Европейският съюз и неговите институции – в конкретния случай съдът на Европейския съюз, определят задължителността на действието на своите актове. Ние в нашето национално законодателство не можем да казваме дали решението е задължително, или не е. Задължителността не произтича от това, че ние ще го уредим в нашия НПК. Смятам, че такъв текст би бил признак на лоша правна култура по отношение познанието на правото на Европейския съюз.
Нашето предложение е да отпадне ал. 1 на чл. 489.
Задължителността произтича от принципите на правото на Европейския съюз, а не от това, че ние ще го уредим в нашия Закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имате думата по предложението на народния представител Милков за отпадане на ал. 1 на чл. 489. (Шум и реплики.)
Да попитаме Министерството на правосъдието. Резервата за отмяна била от Министерството на правосъдието, разбрахме.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Ако това е единствената пречка, няма проблем да отпадне. Присъединявам се към становището на съдия Панова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Молбата ми е до залата, до второ четене, да установим еднозначно този въпрос, защото аз имам вяра на твърдението на съдия Панова, но затова са съгласувателните процедури на проектите за нормативни актове, за да може да съберем всички становища на всички заинтересовани институции.
Приемам, че резервата и предложението имат основание, ще го подложа на гласуване, но молбата ми е да имаме и допълнителна проверка.
Други изказвания по параграфи 73 и 74? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо: предложението за отпадане на ал. 1 в предложения чл. 489, заедно с предложеното наименование на нормата.
Който е „за” това предложение на колегата Милков за отпадане, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Отпада засега ал. 1.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за § 73, без отпадналата част, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се § 73.
Преминаваме към § 74.
Подлагам на гласуване предложението за редакция така, както ни беше представена.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение за редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се § 74 заедно с редакцията.
Преминаваме към наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба“.
Параграф 75 – текст на вносител. Наименование на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“.
Параграфи 76 и 77 – текст на вносител.
До тук, колеги. От наименованието „Допълнителна разпоредба“, § 75 на вносител, „Преходни и заключителни разпоредби“, § 76 и 77 на вносител.
Имате думата за изказвания.
Госпожа Панова, заповядайте.
ПАВЛИНА ПАНОВА: В текста на § 77 „Промените в Закона за административните нарушения и наказания”.
В чл. 70 се създават буква „д“. Това е възобновяването в случаите, когато е проведено административно наказателно производство, а всъщност деянието съставлява престъпление. Това е ново основание за възобновяване.
В нашето становище ние сме предложили по-удачна и, ми се струва, по-безспорна редакция на този текст, който да звучи: „когато деянието, за което е приключило административно наказателното производство, съставлява престъпление“.
Смятаме, че е по-кратко и по-ясно, защото, когато не е проведено наказателно производство, въпреки че деянието, за което е приключило, съставлява престъпление, е по-отежнено и би могло да създаде неяснота в прилагането. Затова прилагаме по-кратък вариант, който е по-ясен, когато деянието, за което е приключило административно наказателното производство, съставлява престъпление.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво е становището на ….
МАРИЯ ШИШКОВА: Няма проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вносителят? Няма проблем.
Кой ще припознае това?
Предложение на колегата Божанков по чл. 83, ал. 5, т. 2 за промяна на буква „д“ от чл. 70, която да стане: „когато деянието, за което е приключило административно наказателното производство, съставлява престъпление”.
Други изказвания, предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Божанков по чл. 83.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване наименованието „Допълнителна разпоредба“, § 75 на вносител, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“, § 76 на вносител, § 77 на вносител плюс приетото предложение на колегата Божанков за редакция на буква „д“ от чл. 70.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Стигаме до „§ 78. В Закона за специалните разузнавателни средства” – текст на вносител.
Имате думата за изказване.
Госпожа Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Подкрепяме предложенията, с които се правят изменения в Закона, но обръщаме внимание за проблем, който би могъл да породи промяна в чл. 15, буква „а“.
В ал. 1 думите „72 часа“ се заменят с „48 часа“.
Това е срокът, в който съответният председател или респективно заместник, трябва да разгледа материалите и искането за даване на разрешение, или да се произнесе.
Струва ми се, че в банките-съдилища, където няма чести, или многобройни искания за разрешение за прилагане на СРС-та, това би могло да се осъществи и да се спази този срок. В големите съдилища, обаче като Софийския градски съд, Специализирания наказателен съд, Пловдивския окръжен съд, струва ми се, че съдилищата трудно биха могли да се справят с този 48-часов срок още повече, че с предходни изменения в Закона за СРС предвидихме, че на съдията се изпращат всички материали, които са събрани. Тоест той трябва да може да направи преценка въз основа на всички тях. Ако държим на прецизността на проверката на материалите и взимането наистина на правилно и законосъобразно решение, ми се струва, че този 48-часов срок ще е кратък. Ако този срок не е спазен, това би могло да породи опасност да се направят възражения по-късно, че даденото разрешение надвишава 48-часовия срок, тоест не са спазени предпоставките и условията на Закона, че е налице нарушение на процедурата и да се обезсмисли събирането на доказателства посредством специални разузнавателни средства.
Затова, предлагаме на Вашето внимание да обмислите дали не се крие някакъв риск от това натоварените съдилища да не могат да се справят с този срок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Панова.
Вносителят, господин Стоянов, господин Лазаров, ако желае след това.
МАРИЯ ШИШКОВА: Ако трябва да изразя становището на прокуратурата, то е че 48 часовият срок се явява оптималният между първоначално съществуващият преди предходното изменение 24-часов срок и 72 часовият срок, който въведохме преди 2015 г. с промените в ЗСРС.
Практиката показва, че може би – точно така, натоварените съдилища забавят произнасянията по подобни искания. Това в никакъв случай не би следвало срокът да се отразява на качеството на съдебния акт, тоест на съда, след като бъде дадено достатъчно време, за да може да се запознае и да се произнесе, но ако трябва да търсим по някакъв начин връзка с всички останали процесуални срокове, 48-часовият срок е сравнително достатъчен по продължителност и същевременно ненарушаващ безкрайно много процеса на разследване, защото фактически в рамките на този период от време, докато не се получи разрешение, фактически действия не бива да се провеждат, или те са ограничени до 24 часа, а не повече. Това също следва да се има предвид. По отношение на сроковете.
По отношение на редакцията. Тя е такава, каквато предложих в чл. 174 от НПК в ал. 4, буква „б“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не от 2015 г., а от миналата година, от по-миналата година, ако не се лъжа, беше срокът. Сега сме 2017 г.
Първо, е „до”. (Реплики.) Въпрос на организация.
Второ, не става въпрос за съдилищата, тук не сме в хипотезата на Закона за електронни съобщения, където дежурните съдии се произнасят и им е разпределено, става въпрос за заместник-председатели, упълномощени. Има съдилища, където са по един, и в някои от съдилищата, както каза госпожа Панова, това би затруднило произнасянето.
С една забележка, разбира се. Идеята на Законопроекта е не да се предостави цялото дело, каквато практика има в някои съдии, тя не отговаря на духа на тези изменения, да се предоставят всички материали, обосноваващи искането. За съжаление, ще отворя скоба, тъй като повдигнах темата и в присъствието на госпожа Панова, като заместник-председател на ВКС, някои съдии искат цялото дело, което е безсмислено, да се представят 20 тона счетоводни документи, което е пък основание за отказ. Но това е друга тема.
Мисля, че 72 часа – той беше достатъчно дълго обсъждан, имаше и съпротива от съдиите, защото пък се притесняват, че трябва да обосновават искането, но мисля, че трябва да се запази този срок, при положение че има и другата възможност незабавно да се започне прилагането на специални разузнавателни средства и в срок от 24 часа да се докладват материалите.
И ще приключа.
Специалните разузнавателни средства са субсидиарен способ за събиране на доказателства. Нека не забравяме това! Никаква пречка няма да се провеждат всякакви, ама всякакви, следствени действия и действия по разследването извън специалните разузнавателни средства.
От всички срещи, които сме правили с органите, които искат прилагането на специални разузнавателни средства и съдилищата, досега, много от случаите когато, ако се отиде и се помоли, тъй като се касае за изключително тежко престъпление – убийство, грабеж, изнасилване, съдиите, в повечето случай, в почти всички случаи, максимално най-бързо се произнасят и дават това разрешение за сметка на други случаи, когато не е чак толкова важно бързо да се прилагат специални разузнавателни средства.
Не виждам защо трябва през две години на принципа „Проба-грешка, проба грешка.“, ние непрекъснато да променяме Закона.
МАРИЯ ШИШКОВА: По начина, по който Вие казахте, че се е постигнал ефектът тогава, когато се въведе възможността за обжалване на определението на съда за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора в съдебното производство, тогава представихме статистика, каква е разликата между случаите, в които съдиите се произнасят с разпореждане в разпоредителното си заседание и съответно в съдебното производство. Бихме могли да Ви представим статистика, в която съответно да видите колко са случаите, в които съдът се произнася точно на 72-ия час. Ако това би било ….
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: … последният довод. Въпрос на организация. Срокът от 72 часа неслучайно е сложен, между другото, защото ми е хрумнало. Когато анализирахме движението на исканията от Силистра до Министерството на вътрешните работи, от там в определени случаи се връщат обратно да бъдат подписани от главния секретар, от там идват обратно, е дълго повече от седмица до 10 дена това движение, изключая при добра организация, когато това става за един ден, два дена бъдат предоставени на съда и съответно на съответния орган. Неслучайно е сложен този срок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Лично мен, никой от страните не ме убеди, че трябва да правя предложение по чл. 83. Ако някой от колегите има такова желание, сега е моментът да направи такова предложение.
Няма предложение за промяна на основание чл. 73, ал. 5, т. 2.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 76.
Който е „за”, моля да гласува § 78 и предложението за 48 часа.
За – 16, против – 1, въздържали се – няма.
Приет е § 78.
В случай, че се въвежда редакция да се уеднаквят текстовете с приетия § 18 по отношение на чл. 174, моля да упълномощим експерти и референти да направят уеднаквяването между двете разпоредби.
Има ли възражение за това? Няма възражение. Колегите имат мандат.
Стигаме до § 79 – текст на вносител, плюс предложение на Митев, Димитров и Нотев. Това гледаме ли го? Да.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Митев, Димитров и Нотев.
Който е съгласен да приемем текста, заедно с приетото вече предложение, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение на Митев, Димитров и Нотев, защото то съдържа текста на вносителя, всъщност точка първа на предложението на Митев, Димитров и Нотев.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя, заедно с приетото, вече предложение, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Пристъпваме към предложение на Кирилов, Фикирлийска и Александрова за създаване на нов параграф в Закона за съдебната власт : „В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения.”
Това обсъждаме ли го, или за утре? Остава за утре.
След това имаме предложение за създаване на нов параграф.
Правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 за създаване на нов параграф в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления в чл. 12, ал. 2, т. 3 думите „чл. 24, ал. 1, т. 1, 7 и 9“ се заменят с „чл. 24, ал. 1, т. 1, 7, 8а и 9“ като, ако приемете това предложение, моля да го приемете по принцип, за да може колегите да сравнят точната препратка и да отразят предложение за редакционно отразяване на препращане.
Имате думата.
Госпожо Манолова, обяснете – 24-ти дали го променяме, т. 8 дали е правилно 8а? Коригираме това препращане.
МИРА МАНОЛОВА: Член 12 от Закона за финансовата компенсация на жертвите на престъпления предвижда да се изплащат пари. И чл. 12, ал. 2 предвижда точно тези пари, които трябва да се изпращат. Първата, е когато влезе в сила осъдителната присъда, втората, е когато споразумението влезе в сила споразумението за решаване на делото на досъдебното производство, третата хипотеза, е когато влезе в сила прокурорският или съдебният акт, с който наказателното производство е било прекратено. Изключението от това прекратяване е, ако наказателното производство е прекратено в три случая – на 24, т. 1, когато не съставлява престъпление, т. 7 и т. 9. Ние с колегите от прокуратурата и от съда разисквахме възможността и хипотезата тук да добавим т. 8а, тоест когато наказателното производство е прекратено на основание, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административно наказателно производство, да не се изплащат пари, защото това противоречи на логиката на Закона. Идеята е жертвите на престъпление да получават пари, но когато става въпрос за жертви на престъпление. В случая прекратяването ще има основание, че деянието съставлява нарушение, а не престъпление. Това беше идеята. (Разговори встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнихте ли препратката?
Подлагам на гласуване редакционното предложение по отношение създаване на нов параграф в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления с оглед корекция на препращането. 18 гласа „за”. Другите препратки уточнихме ли ги? (Разговори встрани от микрофоните.)
Правя предложение на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 за създаване на нов параграф по отношение изменение в Закона за правна помощ в чл. 28, ал 1 думите: „и незабавно” се заличават.
Госпожа Манолова вече Ви обясни защо се заличават.
МИРА МАНОЛОВА: Това се налага заради отмяната, която вече гласувахте на незабавните производства в НПК и тъй като в Закона за правната помощ има отправка към бързи и незабавни производства какво прави защитникът, назначен по реда на Закона за правната помощ, трябва да унифицираме уредбите – 28, ал. 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Думите „и незабавно” се заличават.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Правя предложение на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 за създаване на нов параграф в Гражданския процесуален кодекс в чл. 124, ал. 5 думите „чл. 25, т. 2“ се заменя с „чл. 25, ал. 1, т. 2“.
Госпожа Манолова има думата.
МИРА МАНОЛОВА: Това е техническа поправка, заради промяната в чл. 25 от НПК, който до момента не е имал алинеи, сега създадохте алинеи в гласуването на втория параграф и се налага поправяне на препратката в ГПК – чл. 124, ал. 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всичко проверяват. Колегите съобразяват, записват….(разговор встрани от микрофоните с народния представител Димитър Лазаров).
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване това предложение за нов параграф по отношение на промени в ГПК.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Стигаме до § 80 – текст на вносител и предложение за редакция.
Колеги, както виждате текста сега на вносител, в сегашната ал. 1 и 2, след думата „неприключилите“ се добавя „до влизането в сила на този закон дела“, тоест в ал. 1 и ал. 2 имаме допълнение след думата „неприключилите“ – „до влизането в сила на този закон” и продължава „дела“, и се създава ал. 3: „неприключилите до влизането в сила на този закон производства по отменената Глава двадесет и пета се довършват по досегашния ред“.
Тук пак госпожа Манолова има думата.
МИРА МАНОЛОВА: Тази най-новата е необходима, за да уредим заварените случаи на неприключили до влизането в сила на промените „незабавно производство”. Казваме, че са приключили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за” да приемем предложената редакция, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетата редакционна поправка.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Престъпваме към § 81. Имаме текст на вносител и предложение за редакция, което правя, и е следното: в текста на вносител имаме изброяване на параграфи. (Реплики.) Ами, именно, защото сте ги подчертали. Параграфите са същите.
В редакцията добавяме: „разпоредбите на параграфи 9“ и така нататък, както са изброени, „не се прилагат за неприключилите“, и тук е добавката „до влизането в сила на този закон съдебни производства, по които е започнало“, също добавяме, променяме вместо „съдебно заседание“, става „съдебното следствие“.
Имате думата за изказвания по редакцията и по текста на вносителя. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Безпредметно е да гласуваме текст на вносител, но за изчерпателност, подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетата редакцията.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Параграфи 82 и 83 – имаме текст на вносител.
Имате думата за изказвания по параграфи 82 и 83 по текстове на вносителя.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Параграфи 82 и 83 са приети.
Колеги, утре продължаваме в 15,00 ч. с отложените за обсъждане и гласуване предложения между първо и второ четене.
Успех на работната група!
Закривам заседанието.

(Закрито в 20,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ