Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 11

На 20 юли 2017 г. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Общ законопроект на приетите на 30 юни 2017 г. на първо гласуване – продължение от вчера:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г. и
Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 01.06.2017 г. и
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г. - продължение

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито в 15,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси, което е продължение от заседанието от вчерашния ден – 19 юли 2017 .
Дневният ни ред е:
Обсъждане на второ гласуване на Общ законопроект на приетите на 30 юни 2017 г. на първо гласуване – продължение от вчера:
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г. и
- Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 1 юни 2017 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Припомням, че във вчерашната дискусия бяха гласувани голямата част от текстовете по Общия доклад, като за обсъждане и гласуване останаха само спорните текстове от предложението на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова, както ги бяхме обозначили във вчерашния ден.
В днешния ден се е състояла и работна група, както беше планирано снощи, в която са взели участие зам.-главният прокурор Мария Шишкова, зам.-председателят на ВКС „Наказателна колегия“ съдия Панова, госпожа Мира Манолова от Народното събрание и колегата Стоянов – народен представител и член на Комисията по правни въпроси.
Гостите са ни почти същите:
От прокуратурата на Република България: г-жа Мария Шишкова – заместник на главния прокурор.
От Върховния касационен съд на Република България: г-жа Павлина Панова – зам.-председател и председател на Наказателна колегия.
От Българския хелзинкски комитет тук е госпожа Диляна Ангелова.
От Българското затворническо сдружение за рехабилитация господин Калин Ангелов, адвокат.
От Обществен съвет за правосъдие: адвокат Светлана Иванова.
Разполагате с актуализиран текст на доклад – част втора, за второ гласуване, който е и с технически редакционни поправки във връзка с проведените дискусии от работните групи досега.
Има ли възражения да пристъпим към работа? Няма.
Предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска и Александрова:
Създава се нов § 6:
„В чл. 50 думите „ ако прокурорът намери, че са налице основанията по чл. 49“ се заменят с „а материалите се изпращат на съответния съд“.“
Отбелязано е, че трябва да прегласуваме този текст и имаме предложение за редакция:
„§ 6. В чл. 50 думите „ако прокурорът намери, че са налице основанията по чл. 49“ се заменят с „като прокурорът уведомява пострадалия за правото му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда на чл. 81.“
Това е резултат от работата на работната група.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да прилагаме принципа на мълчаливо съгласие – ако няма възражение от ВКС и от прокуратурата, да преминаваме към гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Там, където има отбелязване, че има спор, ако имаме индикации за спор, ще ги обсъдим, когато влезе госпожа Панова.
Мисля, че можем да пристъпим към обсъждане и гласуване. Колеги, спомняте си дебата от вчера по тази разпоредба.
Имате думата за изказвания, мнения и становища.
МАРИЯ ШИШКОВА: В предложената нова редакция всички колебания, изразени вчера – че ще се създаде период, в който в съда ще съществуват материали, въз основа на които няма да се образува производство до момента, до който гражданинът реши да упражни или не правото си на тъжба и изтече този едномесечен срок, с предложената нова редакция се отстранява, тоест не се създава такъв проблем, тъй като задължението на прокурора ще е единствено да уведоми гражданина, че след като прекрати досъдебното производство, той разполага с едномесечен срок, в който да подаде тъжба, тоест в рамките на този срок той ще трябва да избере дали иска да сезира съда и да депозира тъжба, или да обжалва по реда на инстанционния и служебния контрол постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство.
Ако той упражни правото си на тъжба, реално ще каже, че се съгласява по този начин с решението на прокурора, че обвинението е за престъпление, преследвано по реда на делата от частен характер. Отказва се от инстанционния и служебния контрол и поема сам своята защита пред съда, участвайки като частен тъжител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А може ли и двете? Именно заради срока и, за да не го изпусне, да подаде тъжба, но едновременно с това и да обжалва?
МАРИЯ ШИШКОВА: Там може. Да, въпросът е, че в рамките на този месец той може да упражни и двете. Единственото, ако е упражнил и двете, би създало предпоставки съдът да изчака решението на инстанционния контрол. Но реално към този момент материалите по досъдебното производство ще се намират в прокуратурата, тоест инстанционният и служебният контрол би могъл да се осъществи, без да е необходимо прехвърлянето на материалите по делото. Всички притеснения, за които стана въпрос и вчера бяха споменати и от съдия Панова, реално с тази разпоредба се елиминират.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение отпада частта, а материалите се изпращат на съответния съд.
МАРИЯ ШИШКОВА: Точно така. В този смисъл в нормата на чл. 81, ал. 3, където е регламентирано как се започва производството от частен характер по инициатива на гражданин, се въвеждат два срока, в които трябва да бъде подадена тъжбата.
Единият е 6 месечен от момента на настъпване на деянието, за което се твърди, че е престъпление и се търси намесата на съда, а другият е едномесечен в случаите, в които гражданинът се е обърнал не към съда, а примерно към прокуратурата или Министерството на вътрешните работи, образувана е преписка, водено е досъдебно производство, което е приключило с акт на прокурора, с което се прекратява досъдебното производство и той е уведомен, че престъплението, за което има събрани доказателства, се преследва по частен ред. Така че има едномесечен срок, в който или да подаде тъжба, или ако желае, да обжалва, включително и постановлението за прекратяване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли изказвания?
При това положение правя изявление и аз, вероятно и колежката Александрова ще ме подкрепи, че трансформираме нашето предложение, както е отразено в доклада.
Уточнявам за колегите, че колегата Димитров прави предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника и предлага следната редакция за § 6:
„В чл. 50 думите „ако прокурорът намери, че са налице основанията по чл. 49“, се заменят с „като прокурорът уведомява пострадалия за правото му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда на чл. 81“.
Благодаря на господин Димитров.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението на г-н Димитров за редакция на § 6 относно изменения на чл. 50.
По следващия параграф не е постигнато съгласие.
Възразявате ли да прескочим и да изслушаме всички членове на работната група?
МАРИЯ ШИШКОВА: Точно по § 7 ВКС е несъгласен. Единственото, което съм подготвила на Вашето внимание, е статистика по повод на производствата, които се водят задочно и случаите, по отношение на които има възобновени наказателни производства след постановена и влязла в сила осъдителна присъда на основание, че са били нарушени правата на обвиняемия в хода на досъдебното производство, когато е привлечен задочно.
За 2014 г. делата са 6, за 2015 г. – 3. До момента, за 2017 г., няма такова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля да не влизаме по същество. Това го прескочихме.
Пристъпваме към предложение от Кирилов, Фикирлийска и Александрова за създаване на нов параграф:
„В чл. 81, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: текстът след думите „пострадалият е узнал за извършване на престъплението“ се заличава и се заменя с „или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият получи съобщение от съда за изпратени материали от прокурора, по реда на чл. 50“.
Тук е отразено предложение за редакция: „В чл. 81, ал. 3 след думата „или“ се добавя „в едномесечен срок“.
Ще дам думата на госпожа Манолова или на прокурор Шишкова.
МАРИЯ ШИШКОВА: Редакцията е във връзка с това, което гласувахте в текста на чл. 50. Тази норма следва текста на чл. 50.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изказвания? Няма.
Колеги, господин Димитров – Ревизоро прави предложение за редакция на основание чл. 83, ал. 5 т. 2, като предлага в ал. 3 след думата „или“, се добавя „в едномесечен срок“.
Имате ли изказвания, мнения, становища? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението, което беше направено от господин Димитров, с редакцията на текста, както Ви я прочетох.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се предложението на г-н Димитров.
По отношение на чл. 127 е отбелязано, че не е постигнато съгласие.
По тази причина Ви предлагам да го отложим засега.
Предложение от Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова:
Създава се нов § 24:
„Чл. 227 ал. 5 се изменя като след думите: „му назначава“ се добавя „резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник“.
Ако се подкрепи предложението, редакцията да бъде – това е мнението на експертите: „в чл. 227 ал. 5 думата „защитник“ се заменя с „резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник“. Имахте ли спор?
ХАМИД ХАМИД: Тук ще има спор с адвокатската колегия. Тук спорът няма да е със съда.
МАРИЯ ШИШКОВА: С нормата се създава задължение на разследващия орган за предявяване на разследването в случаите, в които законът предвижда задължителна защита, тоест изначално е преценил, че обвиняемият не може да упражни сам правото си на защита, а трябва да участва защитник, въпреки че има избран защитник – упълномощен такъв, нерядко се случва те да не могат да се явят, за да могат да бъдат предявени материалите от разследването, а това забавя производството, за да се обезпечи провеждането на действието, без да е необходимо повторно или последващо призоваване отново на обвиняемия и упълномощения защитник, винаги в случаите, в които е предвидена задължителна защита, да се призовава резервен защитник. Не служебен, защото служебният защитник се назначава, когато упълномощеният не може да се яви или изобщо няма възможност за упълномощаване. Резервният защитник участва в наказателното производство винаги, въпреки и независимо съществуването на упълномощен защитник, избран лично от обвиняемия или подсъдимия именно с оглед да се гарантират интересите му и ефективното упражняване на правото на защита според стандартите на европейската конвенция за правата на човека.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, колега Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин Председател, колеги, ние няма да подкрепим този текст. Явно е, че се цели съдопроизводството. Но това може да породи много повече въпроси, отколкото отговори.
Следната хипотеза: подсъдимият има двама или трима защитници, които той си е избрал. Защо трябва да му се назначава резервен защитник?
Втора хипотеза: при отсъствие на защитника, който си е избрал подсъдимият – длъжностния, резервния защитник да спазва тактиката, която е избрал от официалния защитник, имам предвид защитника, който си е избрал подсъдимият, как се процедира тогава?
На трето място, при всяко едно положение, разноските за защитник при загуба на делото ще бъдат възложени отново върху подсъдимия. Считам, че не можем да се съгласим с това нещо. Струва ми се, че този текст би следвало да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Имате възможност за реплики по изказването на колегата.
Други изказвания?
ФИЛИП ПОПОВ: Подкрепям напълно това, което каза колегата Стоянов.
Считам, че тук излизаме извън волята на този, който следва да се защитава, на когото ще му се предяви обвинение и на практика се назначава от друг орган, извън неговата воля и възможност за избор на защитник, но се назначава такъв, който не е ясно каква стратегия ще избере за защита на правата и законните интереси на човека. Мисля, че този текст трябва да отпадне. На практика, въпреки волята му, налага му се резервен защитник, за който после евентуално ще трябва да плаща.
МАРИЯ ШИШКОВА: За да бъдем коректни, тази норма съществува и понастоящем и тя касае цялото наказателно производство. Това е нормата на чл. 94, ал. 4. Тя вече е обсъждана във връзка с въвеждането на възможност дори и в случаите, когато законът не предвижда задължителна защита. Тя е така редактирана в настоящия й вариант и така се прилага, че дори и в случаите, когато законът не предвижда задължителна защита, когато следва от самото разследване и наказателното производство е за тежки престъпления, по преценка на прокурора и на съда, се назначава резервен защитник, който да обезпечи своевременното приключване на наказателното производство в рамките на разумните срокове, поставени като стандарт, включително и в нашия НПК, а са и такива, като стандарт за справедлив процес по смисъла на Конвенцията за правата на човека. Участието на резервен защитник в рамките на наказателното производство не е непознато към настоящия момент. В случая единствено се разширява възможността за участие на такъв защитник единствено и само за целите на своевременното предявяване на разследването, тоест за гарантиране на всички онези случаи, при които и законът предвижда задължителна защита – казва се, не просто, когато не е предвидена такава, а и когато е предвидена, да може да се гарантира ефективното провеждане на това действие при своевременно уведомяване и на обвиняемия, и на упълномощения му защитник. Той не е лишен от правото да участва в това производство с лично избран от него защитник и колкото сметне за необходимо защитници. Важното е някой да присъства на самото провеждане на действието, така че съответно да гарантира процесуалната му валидност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това уточнение.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, но кратко.
АДВОКАТ КАЛИН АНГЕЛОВ: Първо, искам да обърна внимание на народните представители, че думата „защитник“ в ал. 5 на чл. 227 се появява два пъти, тоест така сложено не е много ясно къде точно го разполагаме това изменение.
Второ, не смятам, че е толкова значим спорът, който имате, тъй като така и така се казва, че в случаите на чл. 94 – задължителната защита. Защо сега трябва да бъде резервен защитник? Каква е разликата? Не мога да схвана какво точно се променя?
Ако приемем, че променяме втората дума „защитник“, ще се получи следното съдържание на текста: „Когато обвиняемият се яви без упълномощен защитник, разследващият орган му предявява разследването като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава резервен защитник, независимо от упълномощения му защитник“. Не откривам да има въобще някаква разлика в текста. Това е моето мнение.
МАРИЯ ШИШКОВА: Разликата е единствено в това, че когато има упълномощен защитник, и той не може да се яви по уважителна причина, тогава няма да се проведе действието, тоест няма да се предяви разследването. Ако се приеме това предложение, разследващият орган още изначално, когато насрочва провеждането на действието по предявяване на разследването, ще е призовал резервен защитник, който ще участва в действието само и единствено, когато не се е явил упълномощеният защитник. Винаги, когато участва упълномощен защитник, той участва, защото е избран от обвиняемия или подсъдимия. Присъствието на резервния единствено гарантира случаите, в които по някаква причина избраният не може да участва в действието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Поставете го като въпрос на микрофона, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Как ще се организира защитата – избраният защитник? На практика назначеният е само проформа, колкото да присъства, за да се предяви обвинението. От тук нататък неговата фигура изчезва и отново идва избраният защитник, който пък не е присъствал на предявяване на обвинението, а от този момент вече започват да текат и срокове, и възможности за действие. Къса се връзката. Тук няма да може да се организира защитата.
МАРИЯ ШИШКОВА: Това е въпрос на личен избор както на обвиняемия, така и на защитника.
ФИЛИП ПОПОВ: Този, който е избран по уважителни причини, не е могъл да се яви и ние назначаваме служебен, който не е избран от обвиняемия. Той се явява, предявява се обвинението, след което служебният си приключва работата и отново трябва да встъпи този, който по уважителни причини, не е могъл да присъства на предявяването и оттук насетне да организира защитата извън всякакви срокове.
МАРИЯ ШИШКОВА: Затова Ви обърнах внимание към текста на чл. 94, ал. 4, защото той и към настоящия момент се прилага и се прилага дори в случаите, в които се провеждат процесуално-следствени действия било в съдебната фаза, или в досъдебното производство. Там действително има моменти, в които участва единствено резервният защитник, вместо упълномощеният.
Ваша е преценката да приемете или не това предложение, но то по никакъв начин не противоречи на вече съществуващата разпоредба от гледна точка на интересите на обвиняемия, от гледна точка на качеството на предоставената защита от резервния защитник. Резервният защитник е адвокат по професия. Не можем да поставяме под въпрос качеството на предоставената защита само с оглед на факта, че този защитник ще участва само в едно процесуално действие, каквото се явява предявяването на разследването. Това е действието, в което за първи път на обвиняемия и защитата се предоставят абсолютно всички материали, събрани в хода на досъдебното производство. Там не се ограничава възможността нито защитата, нито обвиняемият да се запознаят с тези материали и когато защитникът е адвокат, той би могъл да използва знанията и възможностите си, така че да защити по ефективен начин правата и интересите на обвиняемия.
Вие ще прецените дали този текст противоречи на вече съществуващия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекратяваме дебата и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за редакция: в чл. 227, ал. 5 думата „защитник“ се заменя с „резервен защитник независимо от упълномощаването на защитник“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се предложението на Кирилов, Фикирлийска и Александрова за изменение в чл. 227.
Предложение от Кирилов, Фикирлийска и Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 247:
„В чл. 247 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 тирето и думите „с разпореждане на председателя на съда“ се заличават.
2. Алинея 2 се отменя“.
Колеги, имате думата.
Текстът е на вносител, предложих Ви текст за редакция.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Не мога да схвана логиката защо се премахва, образно казано, тази цедка и по всяка тъжба, независимо каква е тя? Предполагам какви тъжби ще има. На практика ще се образува производство пред първа инстанция. Ще се запуши самата инстанция, извинявайте.
МАРИЯ ШИШКОВА: Тази редакция цели единствено да уеднакви начина, по който към настоящия момент се образуват производствата от общ характер и делата от частен характер.
В единия случай, когато се внася обвинителен акт в съда, независимо от това дали този обвинителен акт е годен, за да сезира този съд, казано по друг начин, дали е внесен в съда, който може да го разгледа, защото обвинителен акт, изготвен от прокурор от Районна прокуратура не може да бъде внесен в окръжен съд, но дори и да е така, дори и да се случи това, винаги по този обвинителен акт ще се образува производство с факта на внасянето му в съда. Единствено след определяне на съдията-докладчик, той с разпореждането си ще каже, че този обвинителен акт не отговаря на тези изисквания на закона, делото не му е подсъдно и ще го изпрати там, където трябва.
Същото, но с разликата, че към настоящия момент по тъжба на пострадалия тези действия най-напред се вършат от председателя на съда, а не от съдията-докладчик, нещо което не е задължение на председателя на съда. С редакцията се уеднаквява този режим.
Казано по друг начин – председателят на съда, в момента, в който се подава тъжба, ще се образува дело от частен характер. Това дело ще се разпределя на съдията-докладчик и той – в разпоредбата на чл. 248, в ал. 2 е предвидено точно това негово правомощие, да прецени налице ли са основания за разглеждане на тъжбата, има ли основание за прекратяване на наказателното производство на някакво основание, което е предвидено в закона. Тоест проверката, която по принцип обичайно се върши от съдията-докладчик, в случая ще бъде сторена именно от него, а не от председателя на съда.
Това е промяната, която фактически предвижда тази разпоредба. Не се отнема възможност нито за обжалване дори, напротив, предвидена е възможност за обжалване по реда на глава 21. Досега е по реда на глава 22 – в закрито заседание.
Ако приемете направената промяна, ще има възможност тъжителят и евентуално участващ с него упълномощен адвокат, довереник да обжалва разпореждането на съдията-докладчик, с което прекратява наказателното и съдебното производство пред по-горна инстанция в открито заседание. Срокът за обжалване става по-дълъг, заседанието, на което ще бъдат обсъждани всички тези въпроси, е открито по реда на глава 21.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Шишкова.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Внимателно слушах обяснението Ви. Мисля, че разбирам логиката, но няколко уточняващи въпроса.
Все пак самият докладчик се назначава след образуване на производството, винаги. В момента правим образуването на производството абсолютно задължително при постъпване на тъжбата. Вие казвате, че това е така, за да изравним, ако обвинението идва… Само че има логика режимите да са различни, когато обвинението идва от прокуратурата, тъй като то минава съответната институционална цедка и когато е по тъжба – от частно лице.
Мисля, че има логика да има филтър, за да не се задръства съдът от такива жалби, тъй като не винаги частното лице е компетентно, разбира за какво става дума и така нататък, докато, когато обвинението идва от прокуратурата, то минава през съответната институционална проверка.
Виждам, че първоначалното предложение е било председателят на съда да се замести със съдия-докладчик, който да прецени дали да образува и после да се захване, но иначе, ако сме в сегашната хипотеза на чл. 247, без да го променяме, може да не се стигне никога до ангажиране на съдията-докладчик, нали така? Председателят отказва да образува, той се жали или не се жали, потвърждава или продължава, но така въобще не се образува, не тръгва процедурата, не се появява фигурата на съдия-докладчик никога. Това е напълно реална възможност. Наистина не разбирам защо трябва да се махне тази цедка?
Ако смятате, че това не е работа на председателят на съда и на съдията-докладчик, би трябвало да се върнем към началното предложение на народните представители Кирилов и група, които са заменили председателят на съда със съдията-докладчик.
МАРИЯ ШИШКОВА: Остава този смисъл на предложението – фактически функцията на председателя на съда се заменя с действията на съдията-докладчик. Това се получава като резултат от тази редактирана норма, която сега се поставя на Вашето внимание.
По отношение на притесненията Ви, че съдебната система би се задръстила от тъжби, които да създадат основание за образуване. Ами дори и председателят, когато отказва да образува, това е пак произнасяне. Това е абсолютно еднозначно – дали ще се произнесе председателят и ще откаже да образува тъжба, той е длъжен да отговори на гражданина, който е депозирал тъжбата.
В случая се казва, че тези задължения не бива да ги изпълнява председателят, а съдията-докладчик, който ще има достатъчно време да се запознае с всички материали по делото, ще се предостави достатъчно възможност. Пак казвам, по този начин с оглед и на предвидената разпоредба в чл. 248 се променя редът, по който би могъл да бъде обжалван актът на съдията-докладчик за още по-голяма гаранция…
КРУМ ЗАРКОВ: Няма да има акт за образуване на производството, нали?
МАРИЯ ШИШКОВА: Актът за образуване на производството е самият факт, че ще се определи… В момента, в който делото постъпва, има разпореждане на председателя и на зам.-председателя, зависи колко голям е съдът, зависи как е разпределена работата, с което се слага резолюция и се определя съдия-докладчик или се пише, че е образувано дело от частен характер. Оттам насетне следва актът на съдията-докладчик, което винаги е разпореждане, а по делата от общ характер, сега ще бъде в разпоредително заседание с определение.
КРУМ ЗАРКОВ: С какъв акт ще се констатира при постъпилата промяна образуването на производство пред първата инстанция? Постъпва тъжба на пострадал от престъпление. Както сме написали в текста, автоматично се образува производство. Кой и как ще назначи съдията-докладчик?
МАРИЯ ШИШКОВА: Който винаги го прави. Дали е председателят на съда, или друг упълномощен от него, е този, който прави и определя.
КРУМ ЗАРКОВ: Председателят на съда ще сложи съответната резолюция. Да.
МАРИЯ ШИШКОВА: За делата от частен характер не е предвидено, предвидено е само за делата от общ характер. Единственото, което се предвижда като промяна в този текст, е задълженията по преценка дали да се образува, или да се прекрати, защото по последици те са еднакви. Отказът да се образува наказателно производство по подадена тъжба и прекратяването на наказателно производство с разпореждането на съдията-докладчик е един и същ по правни последици – няма да бъде разгледана тъжбата, депозирана от гражданина. В единия случай, , както е предвидено в текста на закона към настоящия момент, разпореждането на председателя на съда ще подлежи на обжалване по реда на глава 22 от НПК, която предвижда закрито заседание. Казано по друг начин: въззивният състав на съда в троен съдебен състав ще се произнесе в закрито заседание, без да призовава страните. Не е задължително да ги призовава. Предвидена е извънредна хипотеза, при която може да прецени, че може да ги призове.
Към настоящия момент, ако се приеме тази редакция, разпореждането на съдията докладчик, ще подложи на проверка от въззивна инстанция по реда на глава 21, която предвижда открито заседание, пак при троен състав, пред по-горната съдебна инстанция.
Като правни последици няма нищо различно от това, което е предвидено към настоящия момент и другото, което съществува.
КРУМ ЗАРКОВ: Различното е, ако позволите, че вече не може да има отказ от образуване на производство. Това е различно! И при всеки един случай някой трябва да определи този съдия-докладчик и това става след образуването на производство, което няма кой да го констатира друг освен председателят на съда.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, други изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Считам, че с това предложение процедурата става по-тромава, по-бавна. Това е становището ми.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Колеги, мисля, че станаха ясни тезите в дебата.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Кирилов, Фикирлийска и Александрова, заедно с предложението за редакция, което беше изчетено и което припознавам и го правим.
Моля, който е съгласен предложението за редакция на чл. 247, ал. 1, т .2 и отмяната на ал. 2, да гласува „за“.
За – 10, против – 1, въздържали се – 5.
Приема се текстът с редакционната поправка.
Преминаваме към следващите текстове, както са изложени в допълнителния доклад.
Преминаваме към т. 2, чл. 248 от първоначалния доклад, който имате.
В точка 2 и 3 имаме редакции, по т. 5 нямаме съгласие. По т. 6 – работната група ни предлага да отпадне от предложенията.
Предлагам Ви да гледаме разпоредбите, по които има съгласие, включително с редакцията, която сега ще Ви прочета.
В досегашния § 27 т. 4 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В т. 3 на чл. 248 ал. 1 се заличават думите „или на неговия защитник“. (Работната група е постигнала съгласие)
2. В т. 4 на чл. 248 ал. 5 след думите „глава двадесет и девета“ се поставя запетая и се добавя израза „или когато е констатирал несъответствие на обвинителния акт с чл. 246“. (Има предложена редакция от работната група.):
„в чл. 248, ал. 5 накрая се добавя „или когато е констатирал очевидни фактически грешки в обвинителния акт“.
т. 3 създава се нов чл. 248а:
„Чл. 248а (1) Когато съдът установи, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 определя 7-дневен срок, в който прокурорът следва да отстрани констатираните несъответствия.
(2) Съдията-докладчик еднолично, в закрито заседание отменя определението за насрочване на делото и прекратява съдебното производство, ако прокурорът не внесе обвинителен акт в срока по ал. 1 или не е отстранил констатираните несъответствия.“
Има предложена редакция, а именно: създава се чл. 248а „отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт.
„Чл. 248 (1) Когато съдът установи очевидни фактически грешки в обвинителния акт, определя 7-дневен срок, в който прокурорът следва да ги отстрани.
(2) Съдията-докладчик еднолично, в закрито заседание отменяопределението за насрочване на делото и прекратява съдебното производство, ако прокурорът не внесе обвинителен акт в срока по ал. 1 или не е отстранил очевидните фактически грешки. Разпореждането не подлежи на обжалване и протестиране.
(3) Препис от разпореждането на съдията-докладчик се изпраща на страните и се уведомяват призованите лица.“
Предлагам да спрем дотук, тъй като по т. 5 няма съгласие.
Има и още едно предложение за редакция, свързано с тези, които прочетох по отношение на т. 3 и създаването на нов чл. 248а:
В чл. 249 се създава ал. 4:
„(4) Съдът изпраща делото на горната инстанция след изтичането на срока по чл. 248а, ал. 1“.
Ще обсъждаме текстовете, които Ви докладвах, с предложените редакции по отношение на ал. 4 на чл. 248, ал. 5 и предложената редакция на новия чл. 248а.
Имате думата за изказвания.
АДВОКАТ КАЛИН АНГЕЛОВ: Като адвокат се чувствам длъжен да попитам вносителите: по каква причина решават, че когато са нарушени правата на защитника, това няма вече да се отразява на качеството на внесения обвинителен акт? Защо защитникът се изключва от тази категория? Това е въпрос към вносителя?
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: В момента няма представител на вносителя. Може би прокурор Шишкова като участник в работната група от Министерството на правосъдието да даде някакво разяснение.
МАРИЯ ШИШКОВА: Бих могла да кажа, че в наказателното производство правата на защитника, той по принцип е акцесорен участник, не е задължителен участник с изключение на случаите, когато защитата е задължителна. В този смисъл всяко нарушение на правата на защитника, което е свързано с правата на обвиняемия, фактически представлява съществено процесуално нарушение, което винаги води до основание за връщане на делото в предходната фаза.
В този смисъл съществуването, самостоятелно, на нарушаването на правата на защитника, който по принцип не е задължителна страна, още повече че страни в наказателното производство се конституират едва в съдебната фаза на процеса, участието на защитник в досъдебното производство е задължително, когато законът го предвижда, но страни се конституират в съдебната фаза на процеса.
Фактът, че не се упоменават изрично правата на защитника или евентуално нарушаване на такива права, не означава, че това би представлявало пренебрегване на възможностите за упражняване на защитата ефективно именно чрез използването на защитника, както е предвидено в закона. Напротив, винаги, когато трябва да се прави преценка дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения, тази преценка следва нарушението на правата на основния субект, на основната страна, която реално е или пострадалият или обвиняемият на фаза досъдебното производство.
Тук няма нещо, което да създава основание и притеснение, че в случаите, в които правата на защитника, тоест невъзможността той да упражни ефективно процесуалната си роля на защитник в хода на досъдебното производство, това не би могло да бъде сочено като нарушение на правото на обвиняемия в хода на досъдебното производство и респективно преценявано от съда в разпоредителното заседание от тази гледна точка. В този смисъл това не би следвало да създава проблем от гледна точка на преценка за наличието или не на процесуални нарушения на правото на защита на обвиняемия, още повече че това е стандартът, заложен в Конвенцията за правата на човека.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Съвсем накратко. Вие сте права, но правата на обвиняемия, пак според Конвенцията, са правата на неговия защитник. Нарушените права на защитника винаги са нарушаване на правата и на обвиняемия. В този ред на мисли ние ще се въздържим по това предложение.
Има логика, Вие сте права, всеки е свободен да промени своята защита, но трябва да бъде и сигурен, че тази защита ще може да се изпълнява в пълния й обем – ако нещо, някога е нарушил този обем, това няма да му се отрази негативно. В този ред на мисли е била и сегашната разпоредба на НПК. В същото време разбирам и кои са причините, които водят вносителите да направят това изменение. За съжаление, ние винаги действаме малко не според принципа, а според реалностите, а в реалностите се злоупотребява с тези неща.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Мисля, че стана ясно от изказването на прокурор Шишкова, ясна е тезата, която колегата Зарков изрази.
Закривам разискванията, като преди това припознавам направената редакция от работната група по отношение на чл. 248, ал. 5 накрая се добавя „или когато е констатирал очевидни фактически грешки в обвинителния акт“ от предложението по чл. 248, ал. 5 и предложението за създаване на нов чл. 248а:
„Чл. 248 (1) Когато съдът установи очевидни фактически грешки в обвинителния акт, определя 7-дневен срок, в който прокурорът следва да ги отстрани.
(2) Съдията-докладчик еднолично, в закрито заседание отменя определението за насрочване на делото и прекратява съдебното производство, ако прокурорът не внесе обвинителен акт в срока по ал. 1 или не е отстранил очевидните фактически грешки. Разпореждането не подлежи на обжалване и протестиране.
(3) Препис от разпореждането на съдията-докладчик се изпраща на страните и се уведомяват призованите лица.“
Следващото предложени, което беше представено за редакция по отношение на чл. 249, където се създава нова ал.4.
Подлагам на гласуване направените предложения.
Който е съгласен да подкрепим тези текстове с така прочетените и направени редакции, моля да гласува „за“.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Приемат се текстовете на предложението на народните представители Кирилов, Фикирлийска и Александрова по отношение на чл. 248, ал. 1, чл. 248, ал. 5 с редакцията, създаването на новия чл. 248а и създаването на новата ал. 4 на чл. 249.
По текстът на т. 5, в която се прави допълнение на чл. 249 с нова ал. 4 няма съгласие и съобразно това, което имаме като установена практика, продължаваме нататък.
т 6, буква „вв“ се изменя, като текстът на т. 2, чл. 250, ал. 1 се заменя с „когато деянието е описано в обвинителния акт или тъжбата съставлява административно нарушение“.
Работната група предлага тази точка да отпадне от предложението, тъй като нямаме постигнато съгласие.
Заповядайте.
МАРИЯ ШИШКОВА: Не че нямаме постигнато съгласие. Казахме, че би следвало да бъде преценено от народните представители дали това е удачно да съществува, или не.
Предлага се да отпадне съществуващата към настоящия момент хипотеза, при която, ако от съдържанието на обвинителния акт или тъжбата очевидно може да се направи извод, че няма извършено престъпление, без да се прави нито анализ на доказателства, нито преценка за прилагане на основания за отпадане на наказателната отговорност, каквито съществуват в общата час на Наказателния кодекс.
Прилагането на тази разпоредба обичайно е свързана с неправилно приложение на закона, тоест случаите, при които реално намира приложение, са изключение. В този смисъл Вие следва да прецените дали следва да продължи да съществува, или би следвало да бъде заменена с тази редакция.
Бих Ви предложила, ако ще водим този дебат, това да стане с участието на госпожа Панова, включително и Вие отново да прецените дали е необходимо да гласувате това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прокурор Шишкова повдигна въпроса, заради който отсъствах. С риск малко да променя хода на дебата, съм длъжен да докладвам, че говорих с г-жа Панова по телефона сега. Наложило се е да влезе спешно в заседание и по тази причина от Министерския съвет е отишла в съда.
Това, което уточнихме с нея, е в контекста, където в работната група не е постигнато съгласие. Нейното становище и становището на ВКС е, че не би следвало да се подкрепят тези промени, като радикални, като изпреварващи. Това, което обсъждахме, беше в смисъл, че и промените, които приехме досега, са достатъчно интензивни, ускорители на процеса и че трябва да видим какъв ефект ще възпроизведат преди да задълбочим още тяхната интензивност, с още по-голяма сила.
Коментирахме по-скоро два от въпросите, които бяха свързани с презумпцията за риска при неприсъствено повдигнато обвинение и по отношение на понятието „отстранимо съществено процесуално нарушение“, като нейните позиции по този въпрос са отрицателни. Казва: „Дори да бях при Вас, това щях да поддържам като позиция“.
А като принцип мнението, за което имам мандат да Ви уведомя, е, че там, където не е постигнато съгласие, нейното становище е отрицателно. Ние да преценяваме, да съобразяваме, да формираме мнения и респективно да изразяваме воля чрез гласуване.
Доволен съм, че днес работната група е обсъдила тези въпроси отделно. Няма нищо лошо в това участниците в работната група да са си останали на различни мнения и да си поддържат мненията и да не са могли да постигнат консенсус. Това е резултатът от работата на работната група. От тук нататък вече си е нашата работа и нашата преценка, която трябва да формира мнение и становище, разбира се.
Това беше изказване на прокурор Шишкова във връзка с т. 6, буква „вв“ от чл. 250, ал. 1
Колеги, по т. 6 имате ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване по отношение на т. 6.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се т. 6
МИРА МАНОЛОВА: Във връзка с това, което гласувахте – да се промени т. 2 на чл. 250, като вместо „деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление“, както е действащият текст, да бъде заменено с текст от предложението, обръщам Ви внимание, че ще трябва да отпадне т. 3 по вносител, защото тя се повтаря с това, което току-що гласувахте.
В окончателната редакция ще останат само две точки, тоест две хипотези, при които съдът може да прекрати наказателното производство.
МАРИЯ ШИШКОВА: Може да отпадне дотолкова, че, първо, случаите, в които това основание се използва за прекратяване на наказателното производство, са изключително редки и в преобладаващата част от случаите практиката показва, че тя е неправилна. Много редки са хипотезите, в които действително се прилага законът. Както е вложен смисълът, действително обвинителният акт да не съдържа никакви признаци за извършено престъпление, което фактически да не предполага провеждане изобщо на съдебно производство, защото това е основанието или пък тъжбата, изначално, без да се проверяват, събират доказателства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, тогава да се върнем към отложената т. 5 в това предложение?
Като се върнем на т. 5 ще се върнем и на прескочените и вече тръгваме изцяло по ред.
Изказвания по т. 5 от това предложение, която касае нова ал. 4 на чл. 249.
Заповядайте, прокурор Шишкова.
МАРИЯ ШИШКОВА: В създадената ал. 4 на чл. 249 – по тази точка няма съгласие точно поради съображенията, които г-н Кирилов преди малко каза, че съдия Панова счита, че тази част от предложенията могат да настъпят в по-късен момент, след като се прецени ефектът на вече гласуваните от Вас към настоящия момент, свързани с ускоряване на наказателното производство.
По същество предложението представлява опит да се конкретизира в какво точно се изразяват допуснатите в досъдебното производство процесуални нарушения, които винаги водят до основание на връщане на делото в досъдебната фаза. Това са случаите, които са признати и от европейската практика на Съда по правата на човека, свързани с нарушаване на правата на обвиняемия и на пострадалия. Тази права са регламентирани в НПК и за обвиняемия, и за пострадалия. Тук са изброени тази част от тях, които винаги представляват нарушение, което е задължително да бъде отстранено чрез провеждане отново на същото процесуално действие, за да може да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита.
С текста на чл. 248а, който гласувахте преди малко, и този, се създава възможност съдът да има два различни способа в зависимост от нарушенията, които констатира в случаите, когато се внесе дело с обвинителен акт, а да реагира по отношение на констатираните нарушения. Когато става въпрос за нарушения само в съдържанието на обвинителния акт и това е само по отношение на очевидни, явни технически пропуски, които биха могли да бъдат отстранени в сравнително кратък период от време, ще се използва процедурата, която Вие гласувахте преди малко – новият текст на разпоредбата на чл. 249а.
Във всички останали случаи, когато нарушението на процесуалните права на страните – на пострадалия и на обвиняемия, са засегнати във фазата на досъдебното производство и се предполага извършването, повтарянето на процесуални действия, за да може тези нарушения да бъдат отстранени, защото така се санират съществени процесуални нарушения, ако съответно могат да бъдат преповторени действията, така че да бъдат валидно проведени, ще се предпоставя връщане на делото и това ще са само тези хипотези. Това е разпоредбата, предвидена в смисъла на тази разпоредба в т. 5.
Към настоящия момент разпоредбата предвижда, че основание за връщане на досъдебното производство е, когато е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, засягащо правата на страните. Няма определение, легална дефиниция в НПК кои са тези случаи. Тази разпоредба е опит да даде дефиниция на: какво значи „допуснато съществено процесуално нарушение, отстранимо във фазата на досъдебното производство, което да налага връщането на делото в предходната процесуална фаза“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Поискахте думата, заповядайте.
ДИЛЯНА АНГЕЛОВА (БХК): Уважаеми дами и господа, благодаря за думата.
Исках само да Ви обърна внимание, че опитът за даване на тази дефиниция всъщност стеснява необосновано кръга на права на обвиняемия, които могат да бъдат защитени. Имам предвид, че селективно са изброени някои права на обвиняемия във връзка, с което може да бъде върнато делото. В същото време са пропуснати права, които са признати от Европейската конвенция за защита правата на човека и от Директива 2012/13 на Европейския съюз, свързана с достъпа до информация в наказателното производство.
Конкретно става въпрос за правото на обвиняемия да се запознае с делото, включително с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства. Това е право по чл. 55, ал. 1 на НПК. Изпуснато е друго основно право на обвиняемите и това е да представят доказателства. Записано е „да участват в производството“, но това е отделно право.
По отношение на пострадалия е изписано „да получи писмен превод на постановлението“, а какво остава за лицата, които нямат нужда от превод, ако те не получат постановлението. Ще бъде ли това съществено нарушаване на техните права в досъдебното производство?
Според мен наложително е да се разшири обхватът на двете точки „а“ и „б“ от ал. 4, като се включат всички установени в практиката на Европейския съд защитени права на обвиняемия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на г-жа Диляна Ангелова от Български хелзинкски комитет за изразеното становище.
Прокурор Шишкова, искате ли да реплекирате, отговорите?
ПРОКУРОР МАРИЯ ШИШКОВА: Ще каже, че правата, които са предвидени в нормата на чл. 55 по отношение на обвиняемия, са доста по-широк кръг от тези, които към настоящия момент се приемат за съществено нарушаване, тоест несъобразяването, което води до основание за връщане на делото в досъдебното производство.
Правото на обвиняемия да участва в досъдебното производство се изразява в това да прави искания, бележки, възражения, да иска събиране на доказателства. Вярно е, че изрично е предвидено в нормата на чл. 55, ал. 3, но така формулирано участието в производството максимално широко засяга включително, защото нормата на чл. 55, ал. 3 не регламентира правото на обвиняемия да участва при предявяване на разследването. Точно защото то е предвидено като относително такова и в зависимост от неговата воля. Когато той изначално заяви, че не желае да му бъдат предявявани материалите от разследването, изобщо такова процесуално действие няма да бъде проведено в рамките на това разследване. Участието в производството предполага, включително и това действие.
ДИЛЯНА АНГЕЛОВА: Достъп и до делото.
МАРИЯ ШИШКОВА: Разбира се. Как може да участва един обвиняем в производството, ако той няма възможност да направи нужните искания, бележки, възражения, да направи искания за доказателства и всичко останало?
Нормата да участва в производството е далеч по-широка и обхваща всички онези частни хипотези, които Вие казахте, е вече въпрос на законодателна техника и преценка на народните представители – дали да възпроизведат целия текст на нормата на чл. 55, ал. 3, ако се счете, че това е необходимо за целите на ефективното гарантиране на правата на обвиняемия, на пострадалите. Там има включени редица права, които касаят участие не просто само във фазата на досъдебното производство, но и съдебната фаза на процеса. Тук нормата предвижда единствено тази част от правата на обвиняемия и пострадалия, които биха могли да бъдат засегнати във фазата на досъдебното производство.
Практиката на Европейския съд по правата на човека е абсолютно категорична по въпроса, че досъдебното производство като закрита фаза на процеса, защото тя не се провежда при условията на публичност, както това се случва в съдебното производство, а трябва да осигури възможност за равенство на оръжията, тоест за равни възможности на всички – пострадал, обвиняем, защитник, да защитят своите права и законни интереси. Това е именно участието в производството.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Шишкова, ако съм разбрал, в момента има три хипотези. Едната е: рано е още, да не бързаме, да чакаме, да видим – бързай бавно
Втората е настоящият текст, който внася някаква конкретика и третото становище, малко е, не са изчерпателни, трябва и още, и още, и още.
Тогава излиза, че настоящият текст е най-добър.
МАРИЯ ШИШКОВА: Това е Вашата преценка.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо, това, което ме притеснява, е, че, струва ми се, едно и също нарушение може в едно досъдебно производство да бъде съществено отстранимо, а в друго – не. Това е една от причините досега това да не беше конкретизирано, за да остане на преценката на съда.
Като заковем това, не Ви ли притеснява от тази гледна точка?
МАРИЯ ШИШКОВА: Преценката на съда продължава да съществува, тя не се отнема. Съдът е суверенен в решението си да прецени дали дадено, констатирано от него по силата на служебното начало или релевирано от някоя от страните нарушение, представлява съществено такова, което налага връщане на делото в досъдебното производство. Конкретизацията има за цел единствено да създаде възможност за някакъв стандарт на правоприлагане специално на тази норма, доколкото към настоящия момент има винаги различия по отношение на тез оценки. Дори и да се създаде този стандарт, преценката на съда ще си остане суверенна преценка. Тя винаги може да бъде обоснована.
КРУМ ЗАРКОВ: Извън тези хипотези?
МАРИЯ ШИШКОВА: Не извън тези хипотези. Тя може да бъде вместена в тези хипотези. Към настоящия момент практиката посочва, че има тълкувателно решение през 2013 г., което определя кои са съществените процесуални нарушения. Там изрично е посочено и кога дадено нарушение не представлява съществено процесуално нарушение, което налага връщане на делото. То е нарушение, но не налага връщане на делото и може да бъде отстранено в рамките на съдебното производство. Въпреки всичко, практиката на съда е твърде различна, разширена, нещо, което се констатира миналата година и по време на независимия одит на прокуратурата от всички прокурори от европейските страни. Там беше зададен директно въпросът: не може ли да се постигне уеднаквяване на съдебната практика в този смисъл?
Ваша е преценката по отношение на това дали този опит за редакция и създаване на такъв стандарт по отношение на допуснатите в досъдебното производство отстраними процесуални нарушения, които налагат връщането на делото.
Преценката на съда си остава преценка на съда. Никой няма виждане да се отнема правото на съда да преценява. Той ще продължи да преценява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Манолова, ако може и за равновесие да представите становището на съдия Панова, доколкото ми е известно, включително и Вашето становище.
МИРА МАНОЛОВА: Основните притеснения на г-жа Панова бяха, че това е, първо, до момента в НПК нямаме дефиниция на това що е то „съществено отстраними процесуални нарушения“. В този смисъл тази промяна се явява доста съществена, за да мине между първо и второ четене, без широко обществено обсъждане по темата.
Второ, има достатъчно богата съдебна практика, за която и Вие споменахте. Фактът, че е различна, не означава, че е лоша. Казусите са най-различни. Ще направя аналогия с Наказателния кодекс. По същата логика, както в момента няма в процеса дефиниция за отстранимо съществено процесуално нарушение, има логика да няма и да липсва в наказателния закон това какво е отегчаващо или смекчаващо отговорността обстоятелство, за да може съдът да приложи чл. 55. Има логика, защото казусите са наистина страшно различни.
Ако ми позволите, всяка законова дефиниция малко или много стеснява проблема. Пак ще Ви дам аналогия с Наказателния кодекс. Ако си спомняте чл. 116, ал. 2 казуистичният състав на убийство на длъжностни лица го разшириха до безумие. Казуистиката особено в наказателното правораздаване според мен не е добър подход.
МАРИЯ ШИШКОВА: Което всъщност не създава основание за разширяване. Само практиката би могла да покаже дали това е удачно решение, или не. Ако следва да бъдем коректно, преди въвеждането на новия НПК през 2006 г., съществуващият предходен предвиждаше изрични хипотези, в които се приемаше, че допуснатото процесуално нарушение във фазата на досъдебното производство представлява всякога основание за връщане на делото. С изключение на тези, които са посочени тук, там се предвиждаше и разследване от некомпетентен орган. Тогава се разшири неимоверно много отговорността от гледна точка на преценката за същественото процесуално нарушение на страните, което всъщност наложи издаването на тълкувателно решение 2.
Тълкувателно решение 2 допълва закона, защото там се дава тази дефиниция, дават се и хипотезите, при които не следва да се връща делото на досъдебното производство в случаите, когато се констатират нарушения, но те могат да бъдат отстранени в съдебната фаза.
Най-същественият пример за неправилна съдебна практика, който може да бъде даден в настоящия случай, е това, че огромният процент от делата се връщат, заради това че разследването не е непълно.
Ваша е преценката дали това е драстично, кардинално, ново, възможно законодателно решение, което следва да вземете в пленарната зала.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Шишкова.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не можах да присъствам на дискусията. Тълкувателно решение 2 – точно така, там всъщност се постави точно този въпрос. До излизането му в 1998 г., преди това беше едно, малко след него беше и две, наистина по този начин беше решен въпросът с формализма в процеса и не само по отношение правата на обвиняемия, и правата на пострадалия. Държа да го отбележа! Тогава практиката наистина беше разнопосочна до абсурд, включая и предявяване на материалите по досъдебното производство на пострадали от ПТП – близък роднина на загиналия, заминал за чужбина и уведомява, че не се интересува повече. След това новият НПК въведе предварителното съгласие.
Принципно, ако ще говорим, за премахване на формализма, тоест ако ще действаме, защото ние непрекъснато го говорим и на всяко заседание на Комисията, и на всички срещи и форуми се говори за премахване, премахване и премахване на формализма в досъдебното производство в Процесуалния кодекс.
Има резон на първо четене в това, което е написано. Ще изходя от там, че досъдебната фаза е подготвителна фаза. Това беше всъщност философията с изменението на новия НПК, че досъдебната фаза е тази, която подготвя съдебното производство. Съдебното производство е там, където се събират доказателства и въззивната инстанция – втора, първа инстанция продължава да събира доказателства.
Всъщност какво значи „нарушени правата на обвиняемия“? Може би ще се повторя, снощи пак го казах. Правото на обвиняемия е не само да има защитник, а да има право да дава обяснение, да не дава обяснения, да иска да бъдат събирани доказателства, да участва с всякакви възможности НПК в съдебното, досъдебното производство. Да, ако тези права са нарушени, разбира се, би следвало да има такава защита. Доколкото разбирам, тук, стъпвайки на тълкувателно решение 2 се говори, че става въпрос за нарушаване на права, които биха могли да бъдат отстранени или не биха могли да бъдат отстранени.
МАРИЯ ШИШКОВА: Задължително трябва да бъдат отстранени чрез преповтарянето им. Тоест действително става въпрос за отстраними процесуални нарушения, а не такива, които биха могли да бъдат отстранени в съдебна фаза или биха могли съдът да каже, че преповтарянето е невъзможно, поради което ще преценява събраното доказателство в хода на досъдебното производство – дали то е годно, или негодно да бъде ползвано при постановяване на решението по същество.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Кои други права – колегите започнаха да говорят за Европейската конвенция за защита правата на човека – биха били нарушили правото на защита? Освен това обвиняемият да научи за какво е привлечен като обвиняем, да дава, да откаже да дава обяснение, да участва в производството, да има защитник, да получи писмени…
МАРИЯ ШИШКОВА: В момента, в който делото е внесено в съдебна фаза и след като вече му е предявено разследването, всъщност редакцията, която се гласува за участие, включително и на резервен защитник, така че да се обезпечи провеждането на предявяването на разследването, той би следвало да се е запознал с материалите, събрани в хода на разследването.
Участието в производството предполага запознаване с материалите, защото как се организира една защита, ако ти не участваш в производството? Как участваш в производството? Участието в производството предполага яснота както по обвинението, което ти е повдигнато, така и яснота по евентуално събраните или събираните в хода на това производство доказателства и евентуално заявяване на желание за участие във всички. Друг е въпросът какъв би бил отговорът на разследващия, но това са права, които никой не може да отрече и те са част от участието в производството.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, навлязохте в прекрасен диалог. С оглед на доизчистване, продължете в диалогов режим, но да вървим към приключване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Когато подсъдимият е вече в съдебната фаза и каже: „не ми е връчен обвинителният акт“, съдът го връчва, дава му възможност да се запознае.
АДВОКАТ КАЛИН АНГЕЛОВ За материалите в досъдебното производство. Там имаме събрани доказателства.
Ние много често използваме фразата, че съдебната фаза е централната, но трябва да знаем, че позволяваме да се четат събрани в досъдебното производство свидетелски показания без съгласието на обвиняемия. Без негово съгласие, има такава хипотеза. Това е масова практика. Тоест колкото и да е централна съдебната фаза, досъдебната фаза има своето значение.
Когато говорим за чл. 55, виждам, че „б“, „а“ е съкратен вариант на чл. 55, ал. 1. От там са взети някакви текстове и са избрани кой от тях е…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Въпросът ми беше: какви права биха били нарушени на подсъдимия, който като обвиняем, ако не е станал още подсъдим преди разпоредителното заседание, и съдът даде възможност той да се запознае, ако се установи, че не му е предоставена възможност да се запознае с материалите на приключилото – защото предоставянето за запознаване става при приключване на досъдебното производство, и там се запознае в рамките на един, два, три, четири, пет дни, за да започне съдебното производство?
АДВОКАТ КАЛИН АНГЕЛОВ: Практиката ми на адвокат ми е показала, че когато на предявяване в досъдебно производство заявя, че искам още да се съберат тези, тези и тези доказателства, правят бележка срещу този разпит и другия разпит..
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Винаги допуска…
АДВОКАТ КАЛИН АНГЕЛОВ: Не е точно така. Когато си направя около две, три страници искания, а резултатите в съдебната фаза са различни от това, когато не съм казал нищо и чакам да си получа от съда обвинителния акт. Тоест има значение дали ще се запознае, или няма да се запознае.
Не съм съгласен с прокурор Шишкова, която каза, че когато обвиняемият се откаже от правото си да се запознава с материалите, това било отказал се. Това не е вярно, защото още не сме въвели директивата, въпреки изтеклия краен срок за достъп до защитник. Там изрично е казано, че обвиняемият има право да се откаже от своите права, дадени му по тази директива, но той винаги може да се откаже от този си отказ. Това е записано там. Сигурен съм, убеден съм, че ако приемете този текст, по някое време ще се зададе традиционният въпрос към Люксембург, защото ще влезем в противоречие с директива, която имаме.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Отказът от права, който след това последва отказа да се възползвам от тези права, нали все пак е обвързан с някакво движение и с някакви срокове. Не мога да се откажа от отказаните си права, а делото вече да е влязло в съда и да е изписан обвинителен акт?
АДВОКАТ КАЛИН АНГЕЛОВ: Ако обвиняем без адвокат е подписал декларация, че се отказва от правото си да се запознае, и аз се обадя на дознателя и кажа: г-н дознател, все пак ние искаме да се запознаем… делото още не в съда и срещам сериозни проблеми в някои райони.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Тук сте напълно прав. Въпросът е друг. Това, че някой обвиняем е декларирал, че няма да дава обяснение, съвсем не означава, че на следващия ден ще дава обяснение. Ако е декларирал, че няма да се ползва адвокатска защита, и защитата не е задължителна, това че някой неправилно прилага закона, в никакъв случай не може никой да му забрани на следващия ден да се яви с адвокат. Извинявайте. Ако някой прилага неправилно закона, не значи, че трябва да изпадаме в хипотезата и да разписваме норми, подробни, както каза и госпожа Манолова, че видите ли, е длъжен да бъде допуснат. Това е абсурд!
Да, някой грубо не спазва закона. В конкретния случай някой орган на досъдебното производство.
АДВОКАТ КАЛИН АНГЕЛОВ: Разбира се, Вие трябва да изберете. Според мен е по-добре да не приемете този текст в този му вид.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Говорим за права, които са отстраними и права, които в съдебната фаза, където е истинската фаза, аз може да поискам да бъдат разпитани свидетели, да се откажа от разпита на свидетели, събиране на доказателства и в съдебната фаза пак да ги поискам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, обявявам почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме заседанието.
Преди прекъсването бяхме стигнали до финала на дебата във връзка с т. 5 относно новата ал. 4 на чл. 249 и пристъпване към гласуване.
Има ли възражения към прекратяване на дебата? Няма.
Закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване по отношение на т. 5.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се т. 5.
Връщаме се към текста на вносителя, към основния Доклад.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 27 заедно с приетите предложения на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се § 27 заедно с приетите предложения на народни представители.
При това положение се връщаме назад, остава чл. 63.
Предложението на Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова – за създаване на нов параграф по отношение чл. 63, ал. 2 – да се създаде т. 4:
„4. обвинението е повдигнато при условията на чл. 269, ап. 3.“
Имахме продължителен дебат вчера, този дебат е продължил и в днешния ден, не е постигнато съгласие.
Ако няма изказвания, подлагам на гласуване това предложение на Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се това предложение за нова т. 4 в чл. 63, ал. 2.
Остана също така негласувано предложението на Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова по отношение създаване на нов параграф за чл. 127. Не е постигнато съгласие в днешния ден от работната група. Ако предложението се приеме, в новата ал. 2 да се добавят „и докладите на Европейската служба за борба с измамите“.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Колеги, ние няма да подкрепим този текст, поради следните съображения. Както виждате, има противоречия между двете алинеи – ал. 2 отменя правилото на ал. 1. Не става ясно защо са с една толкова голяма тежест тези актове, с които са установени данъчни задължения, задължения за осигурителни вноски и така нататък, тъй като са оборими актове? Те не задължават с нищо съда, а ние едва ли не им вменяваме това като задължение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Кратка реплика ще направи ли госпожа Шишкова?
МАРИЯ ШИШКОВА: Този текст на разпоредбата на чл. 127 с въведените допълнително освен докладите на Олаф ревизионни актове, към които са приложени ревизионни доклади и съответно докладите по Закона за Държавната финансова инспекция по чл. 19, всъщност са докладите, в които винаги се съдържа информация за извършено престъпление. Тези доклади по принцип се изпращат на прокуратурата, след като съответно компетентните органи приключат производствата, било по ДОПК, или съответно по АПК, производството конкретно по Закона за Държавната финансова инспекция. Те имат абсолютната правна стойност по същия начин, както и докладите на Олаф, съдържат информация за евентуално извършено престъпление. Включването им в нормата на чл. 127 не означава, че им се придава задължителна доказателствена сила. Съдът и органът на разследването, точно заради това е предвидена разпоредбата в ал. 2, за да гарантира, че не може въз основа на събрани не по предвидения в НПК процесуален ред доказателствени средства да постанови присъда или съответно обвинението да се позовава единствено и само на тези писмени документи. Така че в този смисъл всъщност целта е да се приравнят тези актове, които и вътрешното право признава като такива, съдържащи информация за извършено престъпление, каквито са всъщност докладите на Олаф, които са включени понастоящем в нормата на чл. 127.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Възразявате ли в ал. 2 да се добави…
МАРИЯ ШИШКОВА: Не!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „и докладите на Европейската служба за борба с измамите“.
МАРИЯ ШИШКОВА: Така се приравнява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“ да приемем предложението за изменение на чл. 127, включително с промяна на ал. 2 като се добавят „и докладите на Европейската служба за борба с измамите, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се предложението, но с редакционната добавка плюс докладите на Европейската служба за борба с измамите.
По този начин изчерпихме ли всичко?
За чл. 248, ал. 5, чл. 248а и чл. 249, подчертавам, че сме ги приели заедно с предложенията за редакции.
Продължаваме с предложения за създаване на нов § 32а, който е редакционен и е постигнато съгласие.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“ предложението за създаване на нов § 32а, моля да гласува.
За – 11, против – 1, въздържали се – 5.
Приема се предложението са създаване на нов § 32а.
Пристъпваме към предложения от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова – „в новата ал. 2 текстът след думите „досъдебно производство“ се заличава“. Не е постигнато съгласие от работната група.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се предложението в новата ал. 2 след думите „досъдебно производство“ текстът да се заличи.
Пристъпваме към предложение по отношение на чл. 351, което е редакционна поправка – „досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея, в т. 1, думите „и 2“ се заменят с „и 3“.“
Имате думата за изказвания. Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се.
Гласувахме редакционната поправка.
Гласуваме текста на вносителя.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се текста на вносителя заедно с редакционната поправка на § 49 по отношение на чл. 351.
Пристъпваме към § 53 за чл. 358. Имаме текст на вносител, имаме предложение от Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова, не е постигнато съгласие. Имаме предложение за редакция на § 53.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, възражения. Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, което виждате и го имате в Доклада, част II.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 11, против няма, въздържали се 6.
Приема се предложението на чл. 358.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова, заедно с предложението за редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 5.
Приема се § 53.
Пристъпваме към § 54. Имаме текст на вносител заедно с предложение на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова. Не е постигнато съгласие в работната група по това предложение.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 11, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 11, против 1, въздържали се 5.
Пристъпваме към §60. Имаме текст на вносителя заедно с предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова.
Имате думата, колеги, за дебат. Няма изказвания.
Един уточняващ въпрос. Във вчерашния дебат колегата Митев постави въпроса за кметовете.
Имате ли предложение за включване на кметовете в списъка на лица от високите етажи, чиито корупционни действия да бъдат подсъдни и в компетентността на специализирания наказателен съд? Има мълчание, никой не прави предложение за включване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам да се допълни „като кметовете, посочени в Закона за публичното имущество на лица, заемащи висши държавни длъжности. Кметове на общини“. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Тя вече е отворена, защото гледам, че има началници на митнически бюра и пунктове. В същото време кметове, общински съветници. Председателят на общинския съвет го няма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме ли за общински съветници? Няма общински съвет.
МАРИЯ ШИШКОВА: Няма в текста в момента, но ги има в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук е нивото в местната власт и в нейното държавно проявление – стига до областния управител и заместник областния управител.
Колегата Христиан Митев направи предложение за кметове.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Като нова буква „и“, която да бъде допълнена в §60 в текста на вносителя.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Една дума към Вас. Много се учудвам от всичко това. Вчера казах, че престъплението се определя на базата на професия или заемана длъжност. Интересно едно толкова сериозно престъпление от рода на престъпленията против Републиката, което се гледа на Окръжен съд, а ние в един момент за престъпления с по-малка степен на обществена опасност, отива в специализиран съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прехвърлихме ги миналата година, да. (Реплика на народния представител Димитър Лазаров.)
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на колегата Христиан Митев за създаване на нова буква „и“ – „кметовете на общини“, с добавката съгласно Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5
Колеги, уточняващ въпрос – в т. 29 по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности описанието е следното: „Кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети“. Тук кръгът достига приблизително до 1700 лица.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не всички са престъпници.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако говорите за правно-техническо описание на нормата, имаме два подхода. Единият е да повторим описанието точно както е по т. 29, а другото е да препратим и да бъдат лицата по т. 29 от Закона. Вие изберете кой да е подходът.
КРУМ ЗАРКОВ: По правно-техническия аспект. Ако става въпрос, целта на тази норма, която от началото на първо четене също беше обсъдено и доколкото си спомням, беше да се специализира още повече специализираният съд да съди висши длъжностни лица за техни престъпления. Нали така? И със списък от хора. А как се случи тази логика между Закона за публичните лица и това нещо? Кой е казал, че всички, които са там, те… Подчертавам този въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, това го изяснихме – че не са всички.
КРУМ ЗАРКОВ: Прекъсвам!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше въпрос на дебат вчера.
КРУМ ЗАРКОВ: Да, аз съм сигурен, че няма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всички или защо не са всички?
КРУМ ЗАРКОВ: Няма да Ви говоря надълго във времето на Комисията, сигурен съм, че няма необходимост. Но използвам случая да подчертава, че тъй като не е ясно какво се иска да се постигне с този текст, затова и списъкът не е ясен, той никога няма да се изясни най-вероятно.
Ние няма да участваме в гласуването по отношение на нови точки, а ще гласуваме против целия текст, просто за да е ясна нашата позиция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трябва да кажа това, което многократно говорихме каква е логиката, още на първо четене го говорихме. Още при първоначалната концепция за възникване, формиране и учредяване на специализиран наказателен съд, концепцията е подсъдността да обхване организирана престъпна група и корупционни престъпления, деяния на лицата, заемащи висши длъжности. При създаването на този съд и при гласуванията, господин Лазаров може би ще каже през коя година е било – 2011 г. вероятно, тогава с дебат е отпаднала втората категория „корупционните“. Ние си продължаваме тази логика от 2011 г. като казваме – да, новосформиран съд е специализираният наказателен съд, има възможност да се развива и утвърждава практиката с оглед борбата с корупция и с оглед развитието на този съд, поддържаме и продължаваме предложението за включване на тези престъпления в компетентността на специализирания наказателен съд. Това е логиката.
Ако питате за другата логика, вчера аз замълчах, но други колеги питаха. Аз имам известен сантимент към областните управители, защото съм бил областен управител на София и питането ми е защо областните управители са в тази подсъдност, а респективно кметовете и местната власт са извън? Но не аз поставих въпроса, а го постави колегата Митев. Затова сега оставих той да си направи предложението.
ФИЛИП ПОПОВ: Едно улеснение може би. Този текст колегите тук коментираха, някак си не става въпрос за съставомерност на деянието, а с оглед заемана длъжност, което ми се вижда наистина абсурдно. Едната година да бъдат четните, а другата – нечетните, а те са 48, за да може да няма индулгенция за невинност и презумпция за оборимост.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Качеството…
А тъй като корупцията се осъществява чрез упражняване на власт, няма как! Как иначе да го дефинираме?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Можем да го дефинираме, господин Председателю, като лозунг как ще се борим против корупцията, създавайки някакви органи, но когато трябва да гласуваме… Въпрос на политическа воля и на действие, а не само на лозунги и на митинги.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие само за кметовете или за цялото описание? Добре.
Колегата Митев с уточнението, че е предложил цялото описание – кметовете и зам.-кметовете на общини, кметовете и зам.-кметовете на райони и председателите на общинските съвети. (Реплика.)
РЕПЛИКА: Общинският съвет какъв орган е? Със закон ли е създаден, или не?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трябва да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет. (Реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: По тази логика, колега Попов, областните управители и заместник областните управители са в същата категория.
ФИЛИП ПОПОВ: Точно това е логиката, защото текстът е императивен. Така е записан в НПК.
РЕПЛИКА: Друга логика няма! (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук ако имате колебания по редакцията, нека да я прецизираме и изясним волята. Но тук се има предвид Закона за БНБ, например.
РЕПЛИКА: ЗМСМА.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: ЗМСМА е общ принципен закон, който установява местното самоуправление и принципите на неговото осъществяване. (Шум и реплики.)
Някой прави ли предложение по тази част по буква „в“? (Реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ: Колеги, аз мисля, че тук самият признак да се създаде – тук и с колегите, с колегата Зарков, обсъждаме по този признак качество да се създава специализиран съд, просто изпадаме от една казуистика, от която няма излизане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдът вече е създаден.
ФИЛИП ПОПОВ: Качество, а не съставомерност.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Имам едно предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: От текста на вносителя да отпадне „и други…“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Допълнението: „и други еднолични или колективни органи, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет с техните заместници“. Без „и техните заместници“.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това е от текста по вносител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, по вносител.
Подлагам на гласуване първо предложението на колегата Христиан Митев.
Който е „за“, моля да гласува. Гласуваме предложението за кметовете.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Димитър Лазаров за отпадане на частта „и други еднолични или колективни органи, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет“. До тук.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се –няма.
Приема се отпадането.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова за нова буква „е“:
,,е) членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя без гласуваното вече отпадане от буква „в“ и с приетите предложения на Христиан Митев и на Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 12, против 5, въздържали се няма.
Приема се § 60.
Пристъпваме към предложение на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова за създаване на нов § 61:
„Създава се нова разпоредба на чл. 411г с подзаглавие „наказателен съд и на мерките за процесуална принуда.
Имаме и забележка от експертната работна група. Ако се приеме предложението, следва да се създаде нова ал. 5 на чл. 63. Виждате я в Доклада, част II:
„(5) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление по чл. 411а, за което се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и повече от една година – в останалите случаи.“
Откривам дебата.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо текста на предложението на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 11, против 6, въздържали се няма.
Приема се предложението за нова разпоредба на чл. 411г.
При това положение подлагам на гласуване редакционното предложение да се създаде нова ал. 5 на чл. 63 с текста, така както го прочетох и с който разполагате.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 12, против 5, въздържали се няма.
Приема се и предложението за създаване на нова ал. 5 на чл. 63.
Пристъпваме към §61 – текст на вносител за чл. 411д, ал. 2.
Откривам дебата.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 61.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 12, против 5, въздържали се няма.
Приема се текста на вносителя за § 61.
Пристъпваме към предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова за създаване на нов параграф за изменение в чл. 416. Имаме предложение за редакция във връзка с това предложение.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, така както го виждате в Доклада, част II.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 5.
Приема се предложението за редакция.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова заедно с приетото предложение за редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Пристъпваме към § 67 – в чл. 437, ал. 2 се отменя.
Имаме предложение за редакция, с което разполагате и е на Вашето внимание.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, но кратко!
АДВОКАТ КАЛИН АНГЕЛОВ: Моля народните представители да оставят възможността с молба на лишените от свобода да се стига до възможност за условно предсрочно освобождаване. Самата молба не обвързва по никакъв начин българския съд да уважи тази молба. С нея за първи път успяваме да влезем и видим каква е работа на Главна дирекция „Изпълненията на наказанията“ в затворите“ и виждаме, че там не се работи по никакъв начин. Виждаме пропуски в досиетата на затворниците. Виждаме, че там има хора, които са оставени с години без да има каквато и да е работа, да е вършена с тях. Този текст за тези няколко месеца даде възможност и накара българските затворнически власти да започнат да работят сериозно с българските затворници, поне документално на този етап.
Ако премахнете тази възможност, Вие отново ще скриете това, което се случва в българските затвори. А там държат това да бъде чуто от Вас. Корупцията е в такива огромни и ужасяващи мащаби, че е страшно.
Моля уважаемите народни представители да отхвърлят тези предложения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте!
СВЕТЛАНА ИВАНОВА: Законопроектът е внесен с мотиви за целени промени в процесуалния ред за прилагане на института на предсрочното освобождаване чрез отмяна на започнатите промени в съответствие с изискванията на Комитета против изтезанията в резултат на докладите на този комитет от 2012, 2014 и 2015 г. Също така указанията на Комитета на министрите по осъдителните решения срещу България в Европейския съд за правата на човека, като се отнема възможността за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ наказаните с „лишаване от свобода“ да сезират с молба съда.
Така се отменя едно конституционно закрепено право на всеки български гражданин да търси помощта на съда в защита на правата си видно от разпоредбата на чл. 56 от Конституцията, но се неглижира и визираната възможност на лишените от свобода в чл. 31, ал. 5 от Конституцията да бъдат създавани условия за осъществяване на всички права, неограничени изрично от присъдата.
Лишените от свобода в България са приблизително 10 хиляди души, осъдени по различни състави от Наказателния кодекс. Отнемането на това им право представлява нарушение на основни човешки права, въпреки че са гарантирани от основния закон на Републиката.
Отмяната ще създаде предпоставки за нови осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България, която и сега изплаща огромни обезщетение.
Основният мотив на вносителите – предвиждането на право на всеки осъден да подаде молба до съда след изтичането на минималния срок на изтърпяване на наказанието, регламентирано в чл. 70 и чл. 71 от НК, въведе възможността лица, осъдени на тежки престъпления като отвличане, да получат възможност за предсрочно освобождаване. Този мотив е напълно неиздържан юридически, тъй като подаването на една молба до съда, необвързва съда с преценката на лишения от свобода дали се е поправил. Ноторно известно е независимостта на съда, при която последният постановява актовете си. Формулирана е ясно и точно в чл. 1а, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Така също вносителите на Законопроект за изменение на НПК следваше да се осведомят, че подаването на молба за предсрочно освобождаване стартира процедура на комисията към пенитенциарното заведение, сформирано на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗИНЗС във връзка с измененията на същия закон от 07.02.2017 г., за създаването на която е постановена нарочна заповед № Р-10 от 1 март 2017 г. на началника на затвора в София, която комисия заседава два пъти в месеца и съставя специални доклади относно становищата на членовете на комисията. А това са: началникът на пенетенциарното заведение, неговият заместник, началниците на затворническите общежития към този затвор, инспектори-психолози. След заседанията на Комисията се съставят доклади, които се прилагат по делото за условно предсрочно освобождаване. Това са доклади на инспекторите по социална и възпитателна дейност, на началника на отдела за социална и възпитателна дейност, както и режимните служители в пенетенциарното заведение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: До тук, госпожо Иванова. Благодаря за становището. Ясна е Вашата теза и на представения от Вас Обществен съвет за правосъдие. Благодаря за това становище.
Заповядайте, колега.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми колеги, не виждам причината, поради която вносителите толкова много се притесняват или страхуват осъдените лица да си подават молби за предсрочно освобождаване. Все таки след тях има други инстанции, които ще преценят дали те са придобили това право. Но аз считам, че не следва да им се отнема правото да подават искания за предсрочно освобождаване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това становище.
Колеги, ние водихме този дебат, включително във вчерашния ден, както и в пленарната зала на първо четене. Във вчерашния ден поканих колегите от БСП да обмислят следния вариант – да запазим режима, такъв какъвто е приет и действащ към момента. Той вече действа около 6 месеца. Смятаме, че той е достижение, съобразно изискванията на Европейския съд и на ангажиментите, които сме поели за спазване на европейското право и европейската конвенция.
Предложението, което ще направя сега, е проекция на казаното вчера. Предлагам Ви да отхвърлим тези предложения като в ал. 2 на чл. 437 да направим следното допълнение. Алинея 2 сега казва следното:
„(2) Осъденият може и сам да подаде молба за предсрочно освобождаване по чл. 70 и чл. 71 от Наказателния кодекс. Молбата се подава чрез началника на затвора.“
Вместо точка, Ви предлагам да се запише запетая: „който задължително изготвя становище по молбата“.
Така ще сме сигурни, че имаме становището и на администрацията на затвора. Бях готов и обмислях и друг вариант дали да не обмислим процесуална възможност за началника на затвора и той да е страна, която да може да обжалва решението на съда. (Реплики.) Той може. Идеално.
Третият вариант, който обсъждахме чисто теоретично, е дали да не търсим форма за възстановяване на комисиите, ако толкова не се харесва това, че сега се стремим отговорността на всеки, който дава становище, да е лична и искаме да я направим колективна – на комисия. (Реплики.)
От Вашите реакции по тези три предложения разбирам, че е по-вероятно да получи подкрепа първото. Затова правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 по отношение на чл. 437, ал. 2, точката накрая да се замени със запетая и да се допълни с думите: „с който задължително дава становище по молбата“.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Преди всичко, господин Председател, искам съвсем искрено да Ви благодаря, че се опитвате да намерите решение на така поставения въпрос. Разбрах и разбираме до голяма степен аргументите, изразени преди това. За съжаление, самият факт, че тази молба, тази процедура е единственият начин да се разбере какво се случва в българските затвори е достатъчно тревожен.
За проблема с корупцията в затворите и начинът, по който функционира пенитенциарната система и цялата административна система, защото нямаше да са проблем наистина тези молби, които идват от осъдените, ако нямаше съмнения по начина, по който и те се разглеждат.
Но при всички случаи аз мисля, че ние трябва да подкрепим предложението на председателя Данаил Кирилов, тъй като то отразява до голяма степен философията на текста, който сме предложили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Зарков.
При това положение предлагам да гласуваме по отношение на § 67 предложението за редакция, така както го направих.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Предложението по чл. 83 приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 67 – в оригиналния вид.
Който е „за“, моля да гласува. (Реплики.)
За – 5, против – 12, въздържали се – няма.
При това положение не се приема текстът на вносителя.
При това положение, колеги, Ви предлагам параграфи 67, 68, 69 и 70.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – 11, въздържали се – няма.
Не се приемат параграфи 67, 68, 69 и 70.
Колеги пристъпваме към предложение на Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 450, ал. 3. Имаме и предложение за редакция на чл. 450, ал. 3.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 450, ал. 3, така като я виждате в Доклада, част II.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова заедно с предложението за редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се предложението за чл. 450, ал. 3 заедно с редакцията.
Ако се приеме предложението, трябва да се направи същата промяна в чл. 440 – в чл. 440, ал. 2, изречение второ думите „частен протест, който не е в интерес“ се заменят с „частен протест или жалба, които не са в интерес“.
Колеги, правя това предложение. Всъщност направи го господин Димитров-Ревизоро – по чл. 83, ал. 5, т. 2.
Няма изказвания.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението на народния представител Емил Димитров-Ревизоро за симетрично изменение в чл. 440, ал. 2.
Наименование на подразделение „Преходните и заключителните разпоредби“. Наименованието сме го приели.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова за създаване на нов § 80 – „в Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. …) в чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: …“.
Това е предложението. Имаме и предложение за редакция по това предложение.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционното предложение.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се редакционното предложение.
При това положение подлагам на гласуване предложението на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова заедно с приетото предложение за редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Прие се последното предложение на народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова заедно с предложението за редакция.
Колеги, благодаря на всички за участието, за търпението, за това че отделихте втори ден, в който да продължи заседанието на Комисията по правни въпроси във връзка с Общия законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на НПК. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 19,15 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ