Стенограма от обсъждане

---

С Р Е Щ А
на тема: „Обсъждане на предложения за изменения в Закона за съдебната власт относно института на командироването на магистрати“


На 28 септември, четвъртък, 2017 г. от 14,30 ч. в Комисията по правни въпроси се състоя работна среща на тема „Обсъждане на предложения за изменения в Закона за съдебната власт относно института на командироването на магистрати.
Срещата се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.
* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, уважаеми съдии и прокурори, откривам настоящото обсъждане.
Благодаря на всички, които успяха да реагират на поканата на Комисията по правни въпроси.
Ще представя представителите от съответните съдилища и прокуратури, ще представя и колегите от Правната комисия, които са тук. Господин Хамид Хамид – зам.-председател на Комисията по правни въпроси от парламентарната група на ДПС; г-н Христиан Митев – зам.-председател, от парламентарната група на ОП; г-н Явор Нотев – зам.-председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание и член на Правната комисия; колегата Иглика Иванова – член на Правната комисия, народен представител от ГЕРБ; г-жа Мария Илиева – народен представител от ГЕРБ, член на Правната комисия; г н Божанков – народен представител от „БСП за България“ и член на Комисията по правни въпроси.
Досега не сме имали възможността да се срещаме с по-голямата част от Вас в дискусионен формат, затова ще си позволя да прочета списъка с колегите, които са потвърдили участие:
От прокуратурата на Република България – г-жа Мария Шишкова, зам.-главен прокурор и госпожа Славка Славова – завеждащ отдел „Административен“ във Върховна касационна прокуратура; от Върховния касационен съд: г-жа Павлина Панова – зам.-председател на Върховния касационен съд и председател на Наказателната колегия; от Върховния административен съд – съдия Мирослава Георгиева; от Министерството на правосъдието – г-жа Диана Боева, старши експерт в „Съвета по законодателство“; от Апелативна специализирана прокуратура – г-жа Даниела Попова, административен ръководител; от Специализирана прокуратура – г-н Иван Гешев, административен ръководител; от Апелативен специализиран наказателен съд – София: г-жа Даниела Росенова, изпълняваща функциите на председател; от Специализирания наказателен съд – София: г-н Георги Ушев – председател; от Апелативна прокуратура – София: г-жа Албена Вутова – административен ръководител; от Апелативна прокуратура – Бургас: г-н Любомир Петров, административен ръководител; Апелативна прокуратура – Варна: г-н Делян Мичев, изпълняващ функцията административен ръководител; Апелативна прокуратура – Велико Търново: г-н Огнян Басарбалиев, административен ръководител; Административна прокуратура – Пловдив – г-н Иван Даскалов – административен ръководител; Апелативен съд София – г-жа Даниела Дончева, председател; Апелативен съд Бургас – г-жа Емилия Нашева, заместник-председател „Търговско отделение“; Апелативен съд Велико Търново – г-н Янко Янев, председател; Апелативен съд Пловдив – г-жа Магдалина Иванова, председател.
Поводът за настоящата покана е писмото на главния прокурор на Републиката, с което ни изпраща доклада на госпожа Детелина Йотова, изпълняващ длъжността административен ръководител на Специализирана прокуратура.
Прикрепили сме доклада към поканите, тоест сигурен съм, че Вие сте се запознали с неговото съдържание, с аргументацията и с логиката на предложенията, които се съдържат в него.
Ще върна малко времето назад при дебатите по отношение измененията на НПК с оглед последиците от тези изменения във връзка с преразпределение компетентността по корупционните престъпления. Още в тези дебати изпъкваше аргументът, че това ще доведе до необходимост от сериозна промяна при разпределението на ресурсите, включително и численост, щат, включително вероятни възнаграждения на съдиите и прокурорите, които ще работят по новия обем дела, който ще бъде поет и преразпределен към специализираните прокуратури и специализираните съдилища, тоест давахме си сметка, че ако промените станат факт, действително ще има нужда от последващи решения, които да отговорят на необходимостта от обезпеченост.
По тази причина и вокацио легис по тези изменения сме предвидили сравнително достатъчен срок, за да се извършат тези трансформации. Може би голяма част от колегите сме си мислили, че тези трансформации биха могли да станат в рамките на естествената оперативна дейност и съобразно компетентността на Висшия съдебен съвет, тоест без да е необходима допълнителна законодателна намеса.
Този доклад обаче не сочи на острата необходимост и на спешността да обсъдим дали и доколко би следвало законодателният орган да предприеме такива действия. Признавам, че в логиката на онези изменения лично аз не бих искал да намесваме и темата на командироването, която за нас беше болезнена и спорна в предходните дебати за изменения на Закона за съдебната власт. Може би сме в някаква разумна логическа последователност.
Тук искам да кажа три по-специфични неща. Първо, по никакъв начин, ако се стигне до законодателна инициатива, ние няма да пренебрегнем компетентността на Висшия съдебен съвет по съгласуване на промени. Вярно е, че сме в преходен момент, ако ще бъдем в бърза законодателна процедура, тоест без значение на това обстоятелство, ние при всички положения ще поискаме и становището на Висшия съдебен съвет – нов или стар, зависи от скоростта, която Вие дадете.
Второ, специфичната цел от законодателна страна. Тук трябва да знаем мнението на административните ръководители, които най-добре знаят какво е реалното положение. При всички положения също имат визия за едни или други варианти в тези решения. На база на тези становища, които при всички положения са работни, те са извън законодателната процедура – да, вероятно в пленарната зала или в дебати тук, ако се стигне до това, ще ползваме Ваши аргументи и позиции, които сте изразили. Бихме искали да ни дадете насока, за да може да формираме съзнателно законодателна инициатива. Ако може, в резултат на настоящия дебат, тя да не бъде партийно-политическа, тоест да не тръгва само от една парламентарна група, а да търсим по-широка подкрепа в цялото парламентарно пространство не само между нас, управляващите, но и между опозицията. Затова се радвам, че всички парламентарни групи имат представител на срещата днес.
Имахме и други дебати, нищо че тази вечер новините ще бъдат: вчера парламентът заседава два часа, днес заседава един. Всъщност в другата сграда текат сериозни ангажименти и по други въпроси, които са с по-висока спешност и приоритет и които всеки момент ще излязат на дневен ред.
Молбата ми е спокойно може да ни окуражавате, да ни критикувате, да ни давате съвети по отношение на едно или друго решение, което да се възприеме. Знаем, че въпросът е чувствителен – това беше наша битка във връзка със съдийското самоуправление. Тогава имахме и доста вътрешни технически спорове и дебати както във формата на Съвета за прилагане на Актуализираната стратегия за реформа в съдебната система, така го имахме до последно и в пленарната зала. Тоест и в дебатите по Закона за съдебната власт бяхме чули становищата, че преминавайки към един вероятно демонстративно рестриктивен режим по отношение на командироването, също ще възникнат известни дефицити вътре в системата.
Не сме мислили по процедура. Предлагам Ви някой да представи аргументите в доклада, ако смятате, че има необходимост от това. Ако няма необходимост, да преминем към самите изявления, въпроси, изказвания, становища.
Заповядайте, госпожо зам.-главен прокурор.
МАРИЯ ШИШКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Позволете ми най-напред от името на главния прокурор и на ръководството на прокуратурата да благодаря за своевременното и бързо откликване на отправената молба от страна на главния прокурор за организиране на настоящото обсъждане на съществени проблеми, които пораждат необходимост от законодателни изменения по отношение на кадровото обезпечаване на структурите – не само органите на прокуратурата, но и на съдилищата, които всъщност отчитат и резултатите от последните изменения, както вече отбелязахте, на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
За да не отнемам от времето Ви, смятам, че трябва да се чуе мнението на колегите, които най-пряко изпитват затруднения в работата си, когато им се налага да работят с ограничен кадрови ресурс, а на определени места – и при сериозни затруднения, защото провеждането на конкурсните процедури предполага време. Същевременно подходът, който се използва, за да се ограничат порочни практики в института на командироването, при измененията в Закона за съдебната власт създаде достатъчно сериозна рестрикция, позволявайки на незаети щатни бройки, които реално съществуват най-вече в първоинстанционните нива, и то районни такива, в които трудно могат да дойдат възможности за заемане на свободни щатни бройки освен чрез конкурс, да се решават кадрови проблеми с ограничения ресурс на младшите съдии, младши прокурори, които са твърде незначителни като бройки, които се планират и съществуват във всеки един от органите на съдебната власт.
Предложението и докладът са обвързани действително с кадровите проблеми, които стоят на дневен ред пред специализираните съдилища и прокуратура, въпреки че той изхожда от прокуратурата – предполагам, че колегата Ушев може би ще сподели този проблем – често на дневен ред и за специализирания съд, предполагам и за Апелативния специализиран наказателен съд. Това са проблеми, които касаят ежедневната работа и на останалите териториални прокуратури, съдилища.
Нашето желание е обсъждането да не се съсредоточи единствено и само върху предложените виждания за законодателни промени, за да не се възприеме, че това е крачка назад от иначе позитивния резултат от промените, които бяха приети от Вас преди година и влязоха в сила с измененията в Закона за съдебната власт по отношение на кадровото обезпечаване на органите на съдебната власт. Специално по отношение на командироването може да се мисли по въпроса за разширяване, първо, на възможностите за командироване на незаети щатни бройки с въведен достатъчно добър механизъм, който да позволява, от една страна, публичност и прозрачност по отношение на подбора, който ще се осъществява от съответния административен ръководител при използването на този механизъм, който да бъде предоставен именно на кадровия орган в съответната колегия във Висшия съдебен съвет. Понастоящем там съществуват регистри, за които се води отчетност по отношение на магистратите, които са командировани, и именно въз основа на тази информация се следи както по отношение на сроковете, в които това се извършва, така и за органите, в които даден магистрат бива командирован. Въвеждането на допълнителен механизъм, който да осъществява този допълнителен контрол, че разширяването на възможностите за командироване и на незаети щатни бройки ще се извършва достатъчно прозрачно и само при наличие на изключителност, тоест в случаите, когато действително това се налага, а не просто защото съществува свободен и незает щат, а има потребност този щат да бъде зает, защото натовареността на органа предполага запълването му, така биха могли да се създадат достатъчно добри гаранции, че евентуални промени няма да създадат да върнат обратно приложението на предходни порочни практики, при които е имало случаи, в които доста продължително време са съществували магистрати, командировани от един и същи окръг, създаващи основание за съмнения каква е целта на подобен род действия.
Наред с това мисля, че може да се обсъди конкретният проблем, който стои на дневен ред за решаване – обезпечаване на кадровата необходимост на специализираните структури, създаване на допълнителни обективни критерии към процедурата, която съществува в разпоредбата на чл. 194 в Закона за съдебната власт по отношение на възможностите, предвидени там за съкращаване на заети щатни длъжности в ненатоварени, по-слабо натоварени органи към по-натоварени органи на съдебната власт.
Казано по друг начин, изземването на компетентността, тоест прехвърлянето на компетентността ще създаде условия, при които органите на съдебната власт, които понастоящем са разполагали с компетентност да разглеждат тези дела, в процеса на приложение на закона ще останат по-слабо натоварени. Кадровият ресурс на тези органи в един прекрасен момент ще настъпи, така че той няма да бъде необходим именно защото работата ще намалее. Този кадрови ресурс би следвало да бъде прехвърлен, където има потребност, но за тази цел, предвид че всеки от магистратите кандидатства по собствена воля и желание за съответен орган, включително, определяйки желанието си къде териториално да бъде участник в конкурсна процедура, условията при които може и следва да бъде извършена тази процедура, би следвало да бъдат съобразени, от една страна, по възможност с желанието на магистрата, а от друга страна, в случаите, когато такова няма, но така или иначе се налага съкращаване на заети щатни бройки, това трябва да бъде извършено при съобразяване, включително със стандартите, изискванията, каквито съществуват и в Кодекса на труда. Може би следва да се мисли по въпроса за създаване на подобен допълнителен регламент и в Закона за съдебната власт.
Наред с това може би следва да се помисли и по отношение начина, по който се усвояват щатните бройки, определени за първоначално назначаване в органите на съдебната власт. Разпоредбата предвижда определено процентно съотношение на незаетите свободни щатни бройки, които се обявяват за конкурсни процедури, но според изискванията на Закона тяхното разпределение става по жребий. Този жребий не винаги съответства на потребността на органа, който има необходимост от попълване със съответния кадрови ресурс. Да не говорим, че може би колегите, след като представят вече в синтез приложения доклад към писмото на главния прокурор, биха могли да Ви кажат, че при тях това е може би начинът, по който могат да бъдат заети част от незаетите вече продължително време свободни щатни длъжности, с които те разполагат, защото те разполагат с достатъчно свободни щатни длъжности и по настоящем, които се явяват незаети – говоря за следователски и прокурорски длъжности в следствения отдел към Специализираната прокуратура, които не се заемат при конкурси, защото няма желаещи кандидати. Такива случаи има и в други съдебни органи. В този смисъл разпределението, каквото е предвидено, при провеждане на конкурсни процедури чрез жребии за първоначално назначаване, не осигурява и не обезпечава разпределянето на тези щатни бройки именно към органите, които имат потребност и необходимост да запълнят своя щат може би като единствена такава възможна конкурсна процедура. За тях няма възможност да бъдат усвоени чрез другите две конкурсни възможни процедури – по преместване, или съответно повишаване по длъжност. Това е от мен.
Благодаря на колегите за това обсъждане, защото то е важно абсолютно за всички, защото липсата на кадрови ресурс при всички положения забавя правосъдието. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Заместник-главен прокурор.
В интерес на истината щяхме да реагираме още по-бързо, но пак сме в режим на претоварване и на непрекъснати допълнителни или извънредни заседания, работни групи. Смятам, че това беше нормално време. Все пак ние не се срещаме редовно с ръководителите на съдилищата и прокуратурите. Имаме известна техническа готовност по отношение на подготовка на материали за внасяне на законопроект, но това ще го кажа накрая.
Дебатът е отворен.
Госпожо зам.-председател на Върховния касационен съд, заповядайте.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Благодаря за възможността Върховният касационен съд да вземе участие в този дебат по Вашето предложение и покана на председателя на Върховния касационен съд, който ни възложи участие в този форум. За съжаление, моята и неговата позиция по въпроса с предложението за промяна в Закона за съдебната власт по отношение на разпоредбите, касаещи командироването, се различава.
Първо ще изложа неговата позиция, след което ще изложа своята.
Господин Панов смята, че разпоредбите, касаещи командироването в ЗСВ и специално в чл. 227 не трябва да бъдат променяни, доколкото той счита, че това е завоевание на предходното изменение в Закона за съдебната власт, създава ред в съдебната система за начина, по който се кадруват магистратите, слага се край на порочно създадени практики през предходните години и всяка друга промяна би била крачка или повече назад от това завоевание, което е постигнато.
Моето мнение и мнението на повечето съдии от Върховния касационен съд – тук казвам, въобще за Върховния касационен съд не само за наказателната колегия, която представлявам. Мнението на много колеги от страната, особено свързани с наказателното правораздаване, е, че разпоредбите, касаещи командироването, се нуждаят от промени в посоките, които предлагат колегите от прокуратурата.
Ще се мотивирам със следното. Тези разпоредби, както са замислени, чисто текстово в Закона за съдебната власт, действително са крачка напред и ако се изпълняват ритмично от страна на Висшия съдебен съвет и той чрез провежданите конкурсни процедури обезпечава своевременно провеждане на конкурс и заемането на свободните щатни длъжности ние бихме могли да обезпечаваме своевременно кадрово системата.
Само че Висшият съдебен съвет от последните изменения до сега не проведе нито един конкурс. Това доведе до много сериозно овакантяване на свободните щатни бройки в смисъл, че те са свободни, но не могат да бъдат запълнени с командировани колеги до заемането им чрез конкурс, а от друга страна, срокът на командироването на колегите – служебна невъзможност даден магистрат да изпълнява функциите си от максимален срок 12 месеца, също създава известни пречки, особено в областта на наказателното правораздаване.
На тези от Вас, които до момента не са се занимавали и не знаят как става правораздаването по наказателни дела, ще обясня: там важи принципът за неизменност на съдебния състав за разлика от гражданските дела и от досъдебното производство, където прокурорите са взаимозаменяеми в съдебната фаза. Всеки прокурор може да замести колегата си от там, докъдето е спрял да работи и така нататък.
При наказателните дела съдията или съдебният състав, който започне да гледа делото, трябва да го довърши докрай. Това създава обективна невъзможност на колеги, които са командировани за срок от 12 месеца, като максимален срок, да продължат да участват в тези дела. Не че те няма да продължат да участват, те трябва да продължат, но същевременно биват откомандировани, връщат се по старите работни места в съда, от който са били командировани, където пък на пълни обороти започват да си работят тяхната работа. Тези колеги се явяват много натоварени. Те ще довършат делата си в стария съд, независимо че срокът на командироването е изтекъл, но ще бъдат натоварени все едно на две работни места. Това намалява и броя на желаещите да бъдат командировани, защото де факто по никакъв начин не се чувстват като израстващи в кариерата или нещо подобно, а по-скоро се натоварват.
Ние сме за това дори и при служебна необходимост командироването да не бъде ограничено с 12-месечен срок, както и сме за това да може да се извършва командироване на свободна длъжност до заемането чрез провеждане на конкурс.
Мое мнение и мнение на повечето колеги, този път изразявам мнението на нашата наказателна колегия – на Върховния съд, доколкото имаме тази практика, не мога да кажа за другите колеги как стои въпросът, струва ми се полезно в системата на съдилищата – не мога да кажа за прокуратурите как това би се осъществило и дали е възможно – в системите на съдилищата, командироването да се извършва от съответния административен ръководител след вземане предвид на становището, изразено от съдиите и магистратите, от съответното общо събрание на колегия или отделение. По този начин смятаме, че ще се засили заложеният принцип с последните изменения в Закона за съдебната власт за самоуправлението на съдебните органи, доколкото самите магистрати най-добре, работейки по конкретните дела, проверявайки своите колеги от долните инстанции, ще могат и имат впечатление от начина, по който те работят, и биха могли да изразят позиции – командировани при тях да бъдат определени колеги. Това особено важи за въззивните и касационните инстанции, доколкото работата в тези инстанции винаги е в състав – не е без значение екипността на работата и по този начин ще се намалисубективната възможност за еднолична преценка на административния ръководител кой магистрат да бъде командирован. Точно това, което се стремеше да бъде избегнато с последните изменения в чл. 227 – че приближени или харесвани от съответния административен ръководител и хора, които той желае да има на своя страна в съответния орган на съдебната власт, ще бъдат командировани, за да се намали силата на останалите като общо събрание или като колектив.
Далеч съм от мисълта, че това явление е било масово, но, за да се има такъв мотив при изменението, вероятно е имало и такива елементи. Моето лично предложение, изразявам становището на колегите от Наказателна колегия, предполагам, че и на доста други съдии от Върховния касационен съд, е това становище на общото събрание да бъде взето предвид. Иначе сме зад тези промени дори смятаме, че и при служебна необходимост трябва да се надхвърли предложението, като отпадна 12 месечният срок. Апелираме и за бързина.
Ще Ви дам само един пример: на последните избори за членове на Висш съдебен съвет Наказателна колегия всъщност овакантява 4 щатни места. Към момента те не могат да бъдат запълнени по реда на командироването. Това е състав, без който Наказателната колегия трябва да се справя да работи. За нас е важно да можем на тези места да командироваме колеги, за да тече нормално работата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Панова.
Благодаря за виждането на върховните съдии. Поздравявам четиримата наказателни върховни съдии, които са избрани за членове на Висшия съдебен съвет. Всъщност съдия Панова каза това, което с господин Ушев бяхме свидетели инцидентно на събирането в Министерството на правосъдието – коментирахме ад хок този проблем по повод нашето изслушване по Механизма за сътрудничество и оценка. В коментарите на работната група в Министерството на правосъдието беше подчертан този аргумент и възможност, за да не правим отстъпление от съдийското самоуправление, всъщност преценката да бъде предоставена на общите събрания или на събранията на колегиите, което да затвърди принципа, а да не бъде връщане назад.
Заповядайте.
ИВАН ГЕШЕВ: Доколкото докладът изхожда от Специализираната прокуратура, искам да кажа, че той не е инициатива само на ръководството на тази прокуратура. Зад него седи целият състав на Специализираната прокуратура и тези въпроси – макар и да нямаме законово регламентирани общи събрания, бяха обсъдени на общо събрание на целия състав от прокурори и следователи от Специализираната прокуратура.
Тук е изложено мнението на целия колектив. Ако мога да се върна малко по-назад, мнението е, че приетите от Вас изменения в Наказателнопроцесуалания кодекс са първата и много сериозна стъпка в правилна посока и посока увеличаване на ефикасността и ефективността на наказателния процес. Такова е мнението на много съдии, с които разговарям.
Предвид заложения срок за влизане в сила на тези поправки, възникват сериозни проблеми, свързани с дейността на специализираните институции, ще отворя скоба, че проблемът е общ както за Специализираната прокуратура, така и за Специализирания съд, Апелативната специализирана прокуратура и Апелативния специализиран съд.
Проблемът се корени в това, че, на първо място, обемът на наблюдаваните производства от Специализираната прокуратура ще се увеличи двойно, което налага сериозно увеличаване на щата на тази прокуратура, за да посрещне този род дела и в крайна сметка да отговори на обществените очаквания и на доверието, което явно парламентът ни е оказал. Сигурен съм, че в тази посока ще се предприемат своевременни действия вече от новия Висш съдебен съвет. Въпросът е, че предвид многото специфики на работата на специализираните институции, свързани с териториална компетентност на цялата страна, налагаща постоянни командировки, свързани с по-високо ниво на риск, с риск да обидя някого, и с доста по-голям обем от работа, надхвърлящ често този в други структури, няма особено голямо количество желаещи, за да бъде попълнен този щат.
От друга страна, стои и въпросът, че магистратите, работещи в тези структури, за разлика от много други страни от Европейския съюз, където съществуват подобни структури, не получават каквито и да са бонуси, които да стимулират постъпването в тези институции. Никой не е луд да работи двойно, да се излага на риск при същата заплата.
С оглед на това възниква и следващият проблем, който по-скоро е законодателен, че няма практически механизъм, в случай че бъде увеличен щатът, да бъде запълнен в краткия срок, който остава до 4 ноември. Практически конкурсите продължават минимум година и половина, две.
Вариантът, който предложи госпожа Шишкова, е ефективен, но и него го виждам в рамките на няколко месеца. Единствената възможност за попълване на този увеличен щат, въпреки че и в момента разполагаме със свободни щатни бройки, особено за следователи, където никой не иска да работи, единственият механизъм, който ние видяхме, е спешна промяна в Закона за съдебната власт, позволяваща да бъде попълнен поне част от свободния щат или увеличеният щат.
Този доклад по-скоро го възприемете като зов за помощ. Това е краткото описание, което мога да кажа за него.
Последният проблем, който седи пред тези институции, е материално-техническият. Не е тайна и ще го кажа съвсем откровено –аз работя от 1994 г. Специализираният съд и специализираната прокуратура работят в условия – разбира се, този проблем не касае парламента, но да очертая и кръгът от проблеми, които стоят пред тези структури, работят в условия, при които не работи нито една структура на територията на София. Въпреки че мен лично не ме касае пряко, ще посоча факта, че се очаква бързо правосъдие и то по дела за организирана престъпност, при положение че Специализираният наказателен съд разполага с 4 малки зали, а заседанията в някои дни достигат до 20. Няма как да има бързина и то по обективни причини. Това е накратко, което искам да кажа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много благодаря на господин Гешев за представеното резюме на доклада и на проблемите.
Без да отнемам време само ще кажа следното: и тази, и предната Правна комисия щедро подкрепяме политика за увеличаване на възнагражденията в съдебната система. В миналия парламент тя беше критикувана единствено от нашите тогава коалиционни партньори от Реформаторския блок. Мисля, че по този въпрос нямаме колебания. Дори в бюджетната процедура винаги сме отстоявали завишените искания на Висшия съдебен съвет за увеличение бюджета на съдебната система, вероятно и тази година ще сме в същата хипотеза. Вероятно това е защото ние не даваме парите дори се пошегувах: ние даваме, но финансовият министър не дава. (Оживление.) В бюджета на съдебната власт според мен има такива възможности, които при съответното бюджетно планиране, биха могли да се използват. Тук заявявам без никакво притеснение, миналата седмица и журналистите ме питаха: аз съм да се инвестира в магистратската професия не само, защото това е гаранция за независимостта на магистрата, а защото това е и оценка за сложността на изпълняваните задачи. Това го казваме и в контекста на административните съдии, защото и това го коментирахме наскоро. За съжаление, не можахме да подкрепим априори по-високо възнаграждение за административните съдии в Административния съд на София.
Без да препращам и да реферирам към предстоящ дебат по АПК, господин Хамид пак ще предложи увеличение за административните съдии в София.
Като бивш областен управител на София имам пристрастия, всъщност най-много апартаменти съм раздал на специализирания съд и прокуратура и на Висшия съдебен съвет. Ако вярно си спомням – над 20 бяха общо, при това поех областта веднага след управлението на тройната коалиция, тоест те бяха придобивали много новопостроени жилища. Тогава всички специализирани съдии и прокурори идваха за първи път в София. Изцяло сме за подкрепата в максимална степен и във всичките й форми. Сигурен съм, че и новият Висш съдебен съвет ще продължи тази политика.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ПОПОВА: Смятам, че мястото ми е да се изкажа след господин Гешев, който е административен ръководител на Специализираната прокуратура и да изразя както моята, така и подкрепата на колегите от Апелативната специализирана прокуратура за предложението, което са изготвили колегите от Специализираната прокуратура във връзка с предложенията за изменение в Закона за съдебната власт.
Работя в тези институции съвсем от създаването им, като първоначално работих в Специализираната прокуратура, след което преминах в Апелативната специализирана прокуратура и смело мога да заявя, че съм запозната с абсолютно всички трудности, през които минаха тези институции, за да се стигне до тук, за да бъдат облечени с доверие, да им бъде прехвърлена компетентността и за разследване на дела, конкретни престъпления, посочени в НПК, извършени от лица, заемащи висши държавни длъжности в изпълнителната, законодателната и съдебната власти.
Считам, че предложението за измененията във връзка с командироването и липсата на възможност за командироване към настоящия момент на незаетите щатни длъжности е изключително обосновано. Това е така, тъй като от гледна точка на прокуратурата, която ръководя, към настоящия момент са ми отпуснати 15 щатни бройки, като от май месец на миналата година при едно от поредното увеличаване компетентността на специализираните прокуратури ни бяха отпуснати три щатни бройки. До настоящия момент тези щатни бройки не са заети – нито могат да бъдат заети по реда чрез института на командироването, нито са обявявани на конкурс. Тоест тези щатни бройки стоят вече година и половина незаети. Това изключително затруднява работата. Работата не е намаляла, първоначално започнахме, само за сведение ще кажа, срещу 300 преписки, които са изключително тежки и големи. Делата в Специализираната прокуратура се характеризират с фактическа и правна сложност, те са наистина обществено значими, следят се от обществото. Така че колегите трябва да бъдат подготвени адекватно за всяко едно от тях. Към настоящия момент наблюдаваните от Специализираната прокуратура дела и преписки са около 600. Бройката на магистратите в Апелативната специализирана прокуратура е същата, тоест към настоящия момент работят 12 магистрати. Това изключително затруднява работата и в случай, че не се предприемат мерки за командироването, а влязат в сила измененията от 5 ноември 2017 г., предвиждам, че изобщо няма да можем да поемем тази работа. Дори и да вършим тази работа, защото колегите са достатъчно отговорни, тя няма да бъде с необходимото качество, което се изисква.
Благодаря на госпожа Панова, че споделя нашето становище, становището на съда е много важно за нас. Подкрепям и това, че много полезно би било командироването да се извършва чрез обсъждане в съответните структурни единици, така че да се пристъпи към командироване на най-достойните и най-подходящите от тях.
За специализираните прокуратури, както господин Гешев подчерта, към настоящия момент те са недостатъчно атрактивни и непривлекателни с оглед изключително тежкия обем от работа както количество дела, така и, че те са многотомни. Колегите работят с множество обвиняеми по едно дело – това е изключително тежък труд.
В този аспект смятам, че два са начините, чрез които може да се привлекат колеги – трудовото възнаграждение, за което и Вие обяснихте и, другият вариант, е кадрово израстване. Това са двата начина. Ако има трети, моля Ви, кажете, за да можем да привлечем колеги за работа в специализираните структури.
Моето предложение на фона на това, което сподели и съдия Панова, е да има възможност колеги от специализираната прокуратура, тяхното кариерно израстване да бъде само в Апелативната специализирана прокуратура. Това е и с оглед спецификата на делата, в Специализираната прокуратура и които се наблюдават от прокурорите от Апелативната специализирана прокуратура.
Това са моите предложения. В останалата част изцяло подкрепям предложенията на колегата Гешев относно срока за командироване, който не следва да бъде ограничаван във време, и възможността за по-бързо провеждане на конкурси от Висшия съдебен съвет. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И ние благодарим на госпожа Попова за изложението и за коментара.
Имате думата – заповядайте.
ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА: Изключително много благодаря за тази среща, защото тя е изключително важна за нас и отговаря действително на проблеми, които са много сериозни и много наболели.
Запознах се с доклада на госпожа Детелина Йотова, който ни беше предоставен. Аз лично и от името на административните ръководители на целия апелативен район, натоварена съм да кажа, че те също споделят нуждата от законодателни промени във връзка с института на командироването.
От миналата година, откакто влязоха в сила измененията в Закона за съдебната власт не само Софийският апелативен съд, но и окръжните съдилища в апелативния район изпитват изключително огромни затруднения за кадровото обезпечаване действието на съответните окръжни и районни съдилища. Предложението и докладът на главния прокурор Сотир Цацаров докладът на Детелина Йотова и идеята за тази среща съвпада с предложенията на Комисията по атестиране и конкурсите при съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Част от предложенията за тези промени касаят именно институтът на командироването. Ние сме отправили писмо, което, не знам дали сте получили, защото е отправено и до Вашата Комисия, с което сме изразили становище, че подкрепяме идеята за промени, както са формулирани в предложението на Комисията по атестиране и конкурсите. Има конкретни предложения за текстовете – как трябва да звучат, разбира се, присъединяваме се и към мотивите на предложителите.
През изминалата година, ако не разполагахме със съдии, командировани по стария ред, наистина не мога да си представя работата на Софийския апелативен съд. Към момента в целия съд може би една трета от колегите са командировани по стария ред. Тоест те са командировани на свободни щатни бройки, за които са обявени конкурси, но не са приключили, тоест има обжалвания. Тези процедури продължават вече две и три години. Същевременно с това имаме отпуснати нови щатни бройки от Висшия съдебен съвет, които стоят свободни и не могат да бъдат заети, тъй като има забрана в Закона за съдебната власт да бъдат командировани съдии на свободни щатни бройки.
При огромната натовареност на Софийския апелативен съд неоправдано е колегите да работят в изключително намален състав и при отпуснати щатни бройки да не можем да ги обезпечим кадрово. Последното, което искам да кажа, е, че изцяло подкрепям изразеното в доклада, който обсъждаме в момента. Също така предложението на Комисията по атестиране и конкурсите към ВСС в частта, която касае нормите, свързани с условията, при които следва да се командироват магистрати – да би могло да се командироват на свободни щатни длъжности и евентуално да се помисли за сроковете за командироване.
Едногодишният срок е крайно недостатъчен. Дори да се обяви конкурс, процедурата по неговото провеждане, по изтичане на сроковете за обжалване, не може да приключи в рамките на едногодишния срок. Дори да предположим, че кандидатът е спечелил конкурса, реално в рамките на едногодишния срок той не може да встъпи – трябва да бъде откомандирован. Кой би дошъл на място, което е спечелено от друг на конкурса? Подкрепям идеята за промени в този смисъл. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Дончева.
Заповядайте.
ИВАН ДАСКАЛОВ: Искам да изразя становището на административните ръководители от Апелативен район – Пловдив, в подкрепа на направеното предложение.
На второ място, изключително щастлив съм, че това предложение намира подкрепа и в редовете на съдиите.
На трето място, ще Ви дам няколко допълнителни аргумента освен вече казаното. Без да съм запознат в дълбочина с аргументите, мотивите за редактирането на тези текстове през 2016 г. допускам, че основните аргументи са били два: първо, че това е начин за нерегламентирано кариерно израстване, и второ, че се създава предпоставка за злоупотреба от страна на административните ръководители.
Позволете ми да не се съглася с второто, защото имам претенции, че през всичките години, през които съм имал възможност да командировам, не съм извършил никаква злоупотреба.
Настоящите разпоредби не ни дават възможност да командироваме хора, забележете, от една районна в друга районна прокуратура, и от една окръжна в друга окръжна прокуратура. Тук не може да се твърди за никакво кадрово израстване. Живия живот понякога налага да се случват такива неща. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте
ЕМИЛИЯ НАШЕВА: Представлявам и искам да изразя становището не само на ръководителя на Апелативен съд – Бургас, който в момента отсъства, от когото съм упълномощена да бъда тук, но и становището на всички ръководители, съдии от различните нива в Апелативния район.
Сегашната уредба на Закона за съдебната власт, която не допуска командироване на свободна щатна длъжност, създава изключително големи затруднения. Единственият вариант е провеждане на конкурс, който, всички знаем, е доста усложнена процедура, а откъм време – доста продължително. Във всички случаи повече от една година. Нашата позиция е била консенсусна още при обсъжданията на тези промени, продължава да е последователна, еднаква и сега.
Този въпрос го поставихме и на министър Христо Иванов, когато дойде за обсъждане на предстоящите промени, поставихме го и на министър Захариева с обръщане на внимание, че това ще затрудни изключително много работата на съдилищата. Тази позиция поддържаме и сега.
Това създава изключителни затруднения особено в по-малочислените съдилища, каквото представлявам и аз – Апелативен съд Бургас. Затова бяхме принудени да поискаме среща с министър Цачева, в която тя чу становището на всички ръководители и съдии от апелативния район и подкрепи нашето мнение, като обеща да съдейства за по-бързи промени.
Подкрепяме идеята да не се допуска заобикаляне на конкурсното начало и да не се злоупотребява с командироването, какъвто вероятно е бил мотивът, за да се премине към промените в законодателството. Нека обаче това да не бъде абсолютната забрана. Принципът на махалото – реформа на всяка цена, разрешаване на безкрайно командироване до пълната забрана за командироване на свободния щат – не ползва никого. Ние сме за допускане на командироване на свободния щат и това да бъде до заемане на щата след проведен конкурс. Разбира се, това командироване трябва да бъде при ясни принципи – изцяло подкрепям изразените становища, включително и на председателя на Апелативен съд – София. Смея да кажа, че и в настоящия момент в нашия съд командироването се извършва на този принцип: на общо събрание на съдиите се изслушва мнението на ръководителя на долната инстанция, като се взима предвид, все пак ние сме въззивна инстанция, от която ще се взема командирования. Смятам, че командироването трябва да бъде за срок до провеждане на заемане на длъжността от проведения конкурс, като това командироване бъде прозрачно, по ясни правила и критерии. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И ние благодарим на съдия Нашева за становището и за хипотезите, които даде като уточнение.
Заповядайте, господин Председател.
ЯНКО ЯНЕВ: Уважаеми народни представители! Ще се опитам да бъдат кратък. С риск да се преповторя също ще благодаря за поканата на Правната комисия да чуе мнението на магистратите, съдии и прокурори. Бих казал, че това е много полезна практика както за Вас, така и за нас, ако продължи в бъдеще, когато се обсъждат проблемите на съдебната власт.
Обсъдихме предложението на главния прокурор за промени в Закона за съдебната власт във връзка с института за командироването не само в нашия съд, и в целия апелативен район – всички знаем, че разпоредбите на Закона за съдебната власт, действащият от месец август 2016 г., създадоха ограничения в режима на командироването, както Вие, господин Кирилов, ги нарекохте „рестриктивни“, които създават сериозни проблеми в нормалното функциониране на органите на съдебната власт.
Ще илюстрирам положението в Апелативен съд – Велико Търново. Към момента магистратският състав на Апелативен съд – Велико Търново, е 17 магистрати. В този и следващия месец предстои пенсионирането на двама колеги и свободните щатни длъжности стават вече четири, което е една четвърт от състава на съда. През следващата година по такива естествени процеси ще си отидат още двама колеги, което значи още две свободни бройки, почти над една трета от състава на съда. Разбирате, че забраната в Закона за съдебната власт за командироване, с този числен състав няма как да има бързо и качествено правораздаване.
Освен това в последните три години статистическите данни показват, че Апелативен съд – Велико Търново, е вторият по натовареност в страната. Ще илюстрирам данни от тази година: към месец септември бройката на наказателните дела е толкова, колкото за цялата минала година, тоест тенденцията за увеличаване на делата продължава. Проблемите, които колегите от Специализираната прокуратура поставят, касаят не само специализираните структури във връзка с изменението на НПК, но и всички общи съдилища. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Янев за изложението и за конкретиката.
Ние бихме се радвали по-често да се виждаме, но някой ще каже, че смесваме разделението на властите. Така че Висшият съдебен съвет по-редовно ще Ви вижда, а ние по изключение и дано по-рядко се налага да действаме в режим на спешност и неотложност, разбира се. Иначе аз лично се радвам, макар за първи път да имаме тази възможност.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ПЕТРОВ: Уважаеми дами и господа, искам от свое име и, уверявам Ви, от името на всички колеги – исках становище от окръжните и районните прокуратури – всички колеги са на единно мнение, на което съм и аз: подкрепяме всички мотиви и предложения в доклада на Специализираната прокуратура, както и всички становища, които досега изказаха колегите от съда и от прокуратурата.
Да, докладът е на Специализираната прокуратура, при тях проблемът е най-тежък, както каза господин Гешев, поне двойно. Проблемът с командироването е изключително тежък за териториалните прокуратури, особено за районните нива.
Не искам да измествам акцентите, но само ще посоча една цифра: сега в районните прокуратури в апелативните райони Ямбол, Сливен и Бургас незаетият щат е 33 щатни бройки, а младши прокурори с едногодишен стаж, които единствено можем да командироваме, само четири души. Няма как да запълним този свободен щат. Ние имаме цяла прокуратура Царево, която няма нито една собствена заета щатна бройка. Търсим от цялата страна хора. Тук не става дума за някакво заобикаляне и връщане на порочни практики, а за някакъв жизнен минимум хора, за да функционират тези институции. Говорим за районно, окръжно ниво не за кариерно израстване.
За нас проблемът е много важен. Всички колеги са на мнение, че трябва да се работи бързо в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И ние благодарим на господин Петров.
Заповядайте.
МАГДАЛИНА ИВАНОВА: Благодаря за поканата.
Считам, че по въпроса за командироването, за съжаление, и по много други въпроси от Закона за съдебната власт, касаещи организацията на работата на органите на съдебната власт, най-полезно в такова обсъждане биха били административните ръководители, върху които тежи задължението да организират в максимална степен работата на правораздавателните органи.
На второ място, ще се присъединя към общото становище на колегите както от прокуратурата, така и от съдилищата. Разбирам, че само едно различно становище се цитира тук – на председателя на Върховния касационен съд, различно, от което застъпи зам.-председателят на този съд – колегата Павлина Панова. Подкрепям нейното становище. Казахте с каква скорост ще се развият дебатите и евентуално промените – скоростта трябва да е светкавична. Поради действието на разпоредбата на чл. 227 от Закона за съдебната власт – говоря за съдилищата, работата на много съдилища е блокирана. Дори и да има възможност за командироване, срокът на командироване да не е повече от 12 месеца. Дори и да има възможност повече съдии да бъдат командировани за различни срокове от 12 месеца, забраната командироването да се извършва повторно в същия орган на съдебната власт изключително много пречи на работата на съдилищата и най-вече основно на работата по наказателните дела. Това беше споменато от съдия Павлина Панова и това основно се поражда от изискването за неизменност на съдебния състав.
Становището на административните ръководители в Пловдивски апелативен район е същото, както на административните ръководители в останалите апелативни райони. Законът се нужда от спешна промяна в тази насока, за да може да се отприщят съдилищата и възможностите за запълване на незаети бройки. Ще дам пример с най-ниския по степен съд в Пловдив – Пловдивски районен съд, който разполага с 59 щатни бройки, от които реално заети са 45. Четиринадесет съдии не могат нито да бъдат командировани, нито по друг начин да бъдат запълнени тези щатове, за да се облекчи работата на този съд, а той е втори по натовареност за страната, след Софийския районен съд.
Проблемът с командироването не касае само големите съдилища като Пловдивския районен съд примерно. Както спомена колегата, при нас тече процедура по пенсиониране на основателите на апелативния съд и не само при нас. Положението става лавинообразно. Няма да Ви занимавам с проблемите на Пловдивския апелативен съд. Такива съществуват на много места.
Ще Ви дам за пример как влияе тази разпоредба на работата на един малък съд. Примерът е Районен съд – Златоград. Там има две щатни бройки. Едната е свободна, тъй като колегата, който я заемаше след спечелен конкурс, премина в друг орган на съдебната власт. Остана председателят на този съд, който обаче също след успешно проведен конкурс премина на работа в друг съд. Има две незаети щатни бройки. Да закрием съда в Златоград ли? Кажете какво да направим, за да функционира този съд? Хората искат да си получат свидетелства за съдимост, искат спешни производства, които не търпят отлагане. Какво се случва с този съд?
Изцяло се присъединявам към изразените до момента становища – наистина в спешен порядък да бъде решен този въпрос. Според мен има и други разпоредби, които би следвало да бъдат изменени, но въпросът е повдигнат от Специализираната прокуратура, но касае и Специализирания съд.
Спомена се, че те гледат дела със значим обществен интерес. Мисля, че когато се решава принципен въпрос не може да изхождаме от дела с обществен и дела с необществен интерес. Всяко дело е значимо. Всяко дело е значимо за страната, която го води. Има дела, които са смисъла на живота на някои хора. Ще Ви помоля и се надявам да проявите мъдрост, когато обсъждате промените в Закона за съдебната власт, да бъде извършена промяната по начин, който изцяло да е в интерес на работата. Това не е каприз на административните ръководители. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И ние Ви благодарим.
Това че чак сега даваме думата на Върховния административен съд по никакъв начин не е неглижиране на Върховното административно правосъдие.
Заповядайте, съдия Георгиева.
МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА: От името на председателя на Върховния административен съд изразявам положително становище към направените предложения, по изложените вече от всички Вас съображения.
Както всички колеги казаха, проблемът с незаетите щатни бройки, е проблем, свързан с продължителното необявяване на конкурси за магистрати. Период, в който всъщност нараства обемът на делата. Ако целта е бързо и качествено правосъдие, това не може да се постигне с ограничен кадрови ресурс.
По отношение на срока за командироване. Ако се касае за възникнала необходимост, то от значение би бил фактът на отпадане на необходимостта, без да се залага нормативно срок за това. Положително становище председателят изразява и от необходимостта от създаване на механизъм за публичност и прозрачност, тоест правила, по които да се работи, и по които да се извършва командироването. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодарим на съдия Георгиева.
Господин Ушев, най-после дойде Вашият ред.
ГЕОРГИ УШЕВ: Благодаря.
Няма да преповтарям всичко, което чухме досега. Напълно съм съгласен с всички аргументи и ги подкрепям. Няма да Ви благодаря, че непрекъснато увеличавате компетентността на Специализирания наказателен съд. (Оживление.) Първо, с делата за тероризъм, после – с делата за корупция по високите етажи на властта. Нищо, така сте решили. Трябва да се помисли паралелно с това за начин, по който този съд да се справи успешно с новите му възложени задачи. Там работят 18 съдии и няма по-бърз и ефективен механизъм от командироването на свободни щатни бройки на съдиите, тъй като, както чухте, конкурсите, първо, не се обявяват с години – действително от лятото на миналата година не е обявяван конкурс, после те траят с години понякога. Едва ли ще чуете мнение на председател на съд, че не желае бързо и ефективно да попълни щата на съда.
Напълно съм съгласен, че трябва да се помисли за по-високи заплати на съдиите в Специализирания наказателен съд, тъй като много трудно бихме мотивирали някого по друг начин да работи повече, както и според мен трябва да се помисли – господин Гешев загатна, че срокът 5 ноември не е достатъчен. Няма да стигне за стартирането на тези промени, тъй като дори да се приеме механизмът с командировките, дори ВСС да отпусне свободни щатове, законодателно трябва да мине технологично процедурата по гласуването на Законопроекта, после да се намерят свободни съдии.
Има един месец до 5 ноември. Наличният щат – 18 човека, не може да поеме всички нови дела, като някои от тях, за съжаление, някои от тях ще бъдат изпратени от окръжните съдилища в страната. Тук не трябва да се гледат само бройките, това са тежки стопански дела. Други ще бъдат изпратени от всички окръжни прокуратури в страната. Помислете и за подходящ срок за отлагане само в тази част за влизане в сила на подсъдността на тези дела.
Имам и конкретно предложение. Според мен за Специализирания наказателен съд е необходимо да се даде възможност на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд да командирова съдии в С пециализирания наказателен съд от всички окръжни районни съдилища в страната, както такава възможност съществува за председателите на останалите апелативни съдилища по отношение на командироването на съдии в окръжните съдилища от техния апелативен район.
За председателя на Апелативния специализиран наказателен съд такава възможност следва да се въведе, за да бъдат правомощията му сходни с онези на председателите на другите апелативни съдилища в страната, което ще осигури по-голяма бързина и оперативност, ако възникне нужда от командироване.
Следва да се има предвид, че Специализираният наказателен съд е с национална компетентност, затова и предлагам от всички окръжни и районни съдилища в страната – позволил съм си да направя модел, проект на измененията в Закона, който ще Ви представя.
Не знам дали да Ви отнема от времето, за да прочета окончателния вариант, който предлагам, или да Ви го дам писмено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, да го чуят колегите.
ГЕОРГИ УШЕВ: „Когато длъжността на съдия от Специализирания наказателен съд не е заета или съдията е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, не може да бъде заменен с друг съдия от същия съд, председателят на Апелативния специализиран наказателен съд може да командирова на негово място съдия от Апелативния специализиран наказателен съд при спазване условията на чл. 227.
(2) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Апелативния специализиран наказателен съд може да командирова съдия от район или окръжен съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227.
Когато командироването по ал. 1 и 2 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от апелативен съд със съответния ранг при спазване условията на чл. 227.“
Също така абсолютно подкрепям предложението на прокуратурата за редакцията на чл. 227 и мисля, че най-удачният вариант е да бъдат командировани съдиите до заемане на длъжността чрез конкурс. Мисля, че всички аргументи, които сега чухте, сте ги чули и при промяната на разпоредбата. Според мен, това е лично мое мнение тогава се допусна грешка и една година от гледна точка на ефективното функциониране на съдилищата, след като една година в един глас всички Ви молим за спешна промяна, според мен трябва да поправите възможно най-бързо тази грешка. Тогава, доколкото си спомням, ДПС не бяха съгласни с промяната. (Оживление.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Ушев.
Имаме свидетели, че ние не искахме, но въпреки това преодоляхме себе си. Моля да дадете текстовете, като на финала ще се опитам в обобщението да коментирам вариант за оперативно взаимодействие по подготовка на текстове.
Заповядайте.
АЛБЕНА ВУТОВА: Административен ръководител съм на Апелативна прокуратура София.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, най-напред искам да благодаря за поканата за участие в днешното обсъждане!
Софийският апелативен район е най-големият апелативен район в страната, с най-високата натовареност. В състава на Софийския апелативен район влизат най-големите първоинстанционни прокуратури в страната – Софийска градска и Софийска районна прокуратура.
Към настоящия момент в нашия апелативен район има около 50 незаети щатни бройки предимно в първоинстанционните прокуратури, на които на практика не могат да бъдат командировани колеги с изключение на младши прокурори, които имат една година стаж. Те са крайно недостатъчни. Освен за по-големите районни прокуратури в апелативния район, проблемът стои и за прокуратурите в малките населени места, чат от които са гранични и с висока натовареност и кадровата необезпеченост на тези структури определено създава затруднения за бързо и ефективно правосъдие определено създава затруднения за бързо и ефективно правосъдие.
С оглед на това изцяло подкрепям направеното предложение от Специализираната прокуратура както аз, така и всички административни ръководители от апелативния район, че е необходимо да бъде извършена промяна на разпоредбите в ЗСВ, които касаят института на командироването и се отнасят за командироване на свободна щатна длъжност като се направят съответните изменения да има възможност за такова, както и да се премахне 12-месечният срок, а командироването да бъде при отпадане на служебна необходимост. Само по този начин би се обезпечило нормалното функциониране на структурите в нашия апелативен район. Доколкото разбирам не само в нашия, и във всички апелативни райони както за обща компетентност, така и специализираните институции. С оглед на това считам, че това следва да бъде извършено в спешен порядък. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на ръководителя на Апелативната прокуратура – София, госпожа Вутова.
Ако няма повече изказвания, колеги, имате думата.
Господин Хамид успя да критикува популизма на управляващите.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Сигурно са Ви смешни моите думи, но всички тези хора са много сериозни, господин Председател. Всичко е ясно, аз не чух нито едно противоречиво мнение. Никой не каза, че промените са толкова добри, че имаме един месец за работа и Ви предлагам в най-кратък срок, още другата седмица предложенията да бъдат оформени и внесени, за да можем в рамките на двадесетина дни – до 4 ноември, да поправим нанесените щети от извиването на Вашите ръце от по-слабия Ви, но по-креслив коалиционен партньор в Четиридесет и третото народно събрание.
Може би трябва да се помисли, предвид моето старо предложение, за възнагражденията на съдиите в Административен съд – София. Към това предложение да се добави, че съдиите и прокурорите в Специализирания съд и Специализираната прокуратура да получават възнаграждения като такива в Апелативна специализирана, а специализирана апелативна със заплатите във ВКС и ВКП. Може би това ще бъде малко по-справедлив начин да стимулираме повече прокурори и съдии да работят в специализираните съдилища.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Явор Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, ми се иска да поздравя всички присъстващи на тази среща, защото наистина е едно от най-приятните заседания във формата на Правната комисия и обсъждане на Законопроект. Може би усещането идва от искрения тон и от компетентните мнения, тоест това са мнения, които са изживени и изстрадани. Нямаме никакво съмнение, че всички търсим доброто им разрешаване.
Ще се върна към политическия тон, защото господин Хамид ме предизвиква да кажем какво е било водещо при взимане на решението за промените, които сега се явяват трън в петата. Опитах се да си спомня как съм гласувал за тези промени и откровено Ви казвам, най-вероятно съм бил „против“. Ако съм бил „против“, то е защото миналия мандат съм бил в опозиция, ако съм бил „за“, то е защото не съм искал да гласувам като ДПС. Това са вероятните възможности, но съм бил „против“.
Проблемът наистина е сериозен. Чухме само едно мнение, което се отличава от всички заявени и то беше задочно предадено от съдия Панова – мнението на председателя на Върховния касационен съд. То идва само да покаже, че има сблъсък на мнения и становища. При обсъждането на тези промени наистина обърнахме внимание, както съдия Ушев ни припомни, на аргументите, които чухме и днес.
Като Комисия решихме да ги преодолеем в името на прекратяване на порочни практики за нарушаване на правилата за кариерно израстване и решаване на лични, включително и битови проблеми посредством института на командироването. Очевидно сме сгрешили. Били сме на ръба на някакъв скандал и сме направили решителна крачка напред. Сега сме вече във времето, в което –Даскалов каза, че писмото е зов за помощ, чувам съдия Ушев да съобщава, че няма как да се справи Специализираният съд само след някой и друг месец. Разбираме, че съдия Вероника и още трима квалифицирани опитни върховни съдии няма да пишат своите решения и Върховният касационен съд ще заседава в силно редуциран състав, докато изчаква същите тези съдии да направят необходимото, за да потекат конкурси, за да се промени ситуацията. Намираме се в един омагьосан кръг.
За да не губя повече време, мисля, че ангажиментът, който, като членове на Правната комисия, поемаме, оценката за резултата от тази дискусия. Разбира се, председателят ще направи по-сериозно и отговорно обобщение, но той е еднозначен.
Бих систематизирал предложенията, които постъпиха, в това, че вече не се питаме да има ли командироване, а по-скоро как да стане то, какъв механизъм да се приложи, така че да се пресекат и практиките, а и съмненията за такива практики, че командироването е начин да се заобиколи справедливото и прозрачно кариерно израстване на магистрати.
На следващо място, въпросът за стимулите. За малко да противопостави този въпрос. Правилно е становището и аз го споделям, че няма лесни дела, които да стоят на Вашето внимание. Дали делото представлява обществен интерес, или проявлението му спрямо обществения интерес е пречупено през лична съдба, отговорността на магистрата е огромна. Като адвокат често пъти съм си мислел, добре че не съм на мястото на съдията, който трябва да се произнесе.
Оценката за тежестта на това, което правите. Стимулите се поставиха като отделен раздел и наистина ще трябва да помислим какво може да се направи, за да не остават незапълнени щатове, защото това също е самостоятелен въпрос. Отбелязвам, за да не се пропусне в протокола, за трети път споменавам господин Ушев – не знам защо така съм се фиксирал върху неговото мнение, отлагането на промяната – това, което той предложи, може би е като най-бърз начин за реакция в кризисната ситуация за момента. Ще трябва да обърнем внимание на това като законодателна техника.
Благодаря Ви за всичко, което казахте, подсказахте. Аз съм на мнение, че срещите няма да доведат до съмнение за смесване на властите. Може би наистина трябва да направим така, че да имаме този пряк контакт. Контактите чрез ВСС, там имаме по-регулярни отношения и срещи, но те не са толкова ясни и продуктивни – моята оценка е такава. Не ги отричам, но срещите с живия живот, Вие давате пълнокръвно съдържание на срещите с хора от съдебната система и провокирате верни решения, надявам се. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на зам.-председателя на парламента господин Нотев.
Реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Не политическа. Мисля, че отлагането може би ще реши проблема само на господин Ушев, но няма да реши проблема на всички останали в тази стая. Така че не съм за отлагането, а за внасяне още другата седмица на решение на проблема на всички.
ЯВОР НОТЕВ: Дуплика – съгласен съм, господин Председател. Много тревожно прозвучаха тези думи, ако можем и така да помогнем, нека да вървят паралелно тези два процеса. Да го обмислим, да не го пропуснем като възможност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Божанков, моля да запознаете гостите с мнението на Вашата парламентарна група.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Спорните моменти явно са много малко. Единственото, което създава някакъв дискомфорт, е неотложността на промените. Всяка неотложност и бързане създава определен риск. Лично аз бих искал да чуя мнението на Висшия съдебен съвет и то на новия ВСС. Затова и се изкуших като чух и предложение за отлагане, макар и то да не решава проблемите за всички на тази маса, а само за някои.
По всеки друг въпрос не мисля, че има кой знае какво да се дебатира. Достатъчно ясно всички го изясниха. Поемам ангажимент да запозная подробно колегите с дебата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Колегата Митев, ако желае.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми магистрати, присъединявам се към казаното от колегата Нотев. Ние изразяваме готовност да подкрепим такава обща инициатива. Надявам се колегите от БСП да се присъединят към нея. Смятам, че няма да получим различно становище от Висшия съдебен съвет в новия му състав. Ясно бяха очертани промените, които се налага да бъдат направени. Действително миналата година водихме подобен дебат, но поради една или друга причина на тогавашното разпределение на политическите сили беше възприето това решение, което се оказва видно от изказаното от ръководителите на апелативните съдилища и прокуратури, на Специализирания наказателен съд със Специализираната прокуратура, Върховна касационна прокуратура, Върховен касационен съд, че проблем има. Тази норма не е добра, въпреки добрите намерения, стоящи зад нея. Явно, че трябва да бъде направена промяната, която се предлага и ние ще я подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Уважаеми административни ръководители на съдилища, прокуратури, благодаря за Вашата реакция. Благодаря, че отделихте време, благодаря и за това, че, струва ми се, направихме диалог без предубеждение, а на база на решаването на един конкретен казус и проблем.
За да пестим Вашето време, надявам се, да продължи взаимодействието ни. При всички положения чувствайте се винаги поканени за участие в дебати в Комисията по правни въпроси. В интерес на истината получаваме становища не само от върховните съдилища, получаваме становища и от първоинстанционни съдилища, има случаи и от въззивни, апелативни.
Благодаря и за становището на Великотърновския административен съд по АПК, което беше спонтанно представено. В случаите, в които имаме работни групи, както е случаят с ГПК, участват всички съдии, без оглед на това от кой съд са, съобразно желанието им и без да получават упълномощаване от административни ръководители, тоест участват с личните си мнения, съобразно личния си опит и съдебна практика.
Казвам това, за да подчертая, че и тази врата е отворена пред Вас. Ние търпим много критики. Не се чувствам длъжен във всички случаи да давам обяснение особено на крайно несправедливите и крайно лъжливите твърдения, но мисля, че в рамките на професионалния дебат имаме добро взаимоотношение с всички институции и с всички власти.
Господин Нотев каза, че ще направя пълно обобщение, като той всъщност постави ключовите въпроси, които и аз мислех да отбележа като допълнителни въпроси.
Предлагам следното. Да се обединим около срок, който да изтече във вторник, в края на работния ден и в който всеки от присъстващите тук до каквато степен прецени и както прецени да изпрати по електронната поща на Комисията по правни въпроси – не е необходимо да са подробно мотивирани, ние мотивировка вече направихме по голяма част – предложения за конкретни текстове по следните допълнителни въпроси. Няма да бъда изчерпателен, пак казвам, господин Нотев беше доста изчерпателен. Споменаването на госпожа Шишкова по отношение на чл. 194 от Закона за съдебната власт.
Ал. 1, където имаме възможност в тази ситуация да използваме частично този инструмент. В тази връзка вероятно в две насоки биха могли да бъдат предложенията: едната е как се определят групите магистрати, които ще имат честта да бъдат командировани, по преместването. По преместването като два подвъпроса би могло да се обсъди дали това да стане с подбор, обсъждане, становище, съгласуване от общо събрание или от събрание на отделението или на колегията.
Вторият, той не е подвъпрос, той е ключов въпрос: всякакви форми и предложения във връзка със стимулите, които биха могли да мотивират преместващия се магистрат от едното място на другото и поемането на двойна или повече работа.
Вторият от ключовите въпроси. Всякакви предложения за текстове по чл. 227 и по текстове за прокуратурите – чл. 147.
Освен това, предложения във връзка със срока 5 ноември. Струва ми се, че никак няма да е прецизно, доста ще подразни през закон да отменяме срока на влизане в сила на кодекс, изменение в кодекс, но имаме шанс да обсъждаме и този въпрос. Ако не е 5 ноември, да бъде примерно 5 януари 2018 г. – съвсем примерно го казвам.
По повод на бързината. Казвам вторник в края на деня, за да можем в сряда, която ще е първият пленарен ден за следващата парламентарна седмица, колегите, които имаме воля и желание, да го подпишем като законопроект. Колкото повече представители на политически групи го подпишем, мисля, че ще е по-добре и ще е по-структуриран дебатът в пленарната зала.
Това би бил и денят на внасяне на Законопроекта в Деловодството на Народното събрание, което означава, че това е денят след встъпване на новия Висш съдебен свет. Евентуално, докато председателят на Събранието го разпредели, четвъртък или петък ще може пък ние да направим искане за становище от новия Висш съдебен съвет по този въпрос, който няма да има все още правна комисия, но ще има колегии.
Ако нямаме големи разногласия и ако текстовете горе-долу останат в този или близък обем дори, бих казал, без да обещавам чудеса, процедурни имам предвид, но е възможно при съгласие и по-широка подкрепа в пленарната зала и, при положение че изчерпим евентуалната възможност за предложения между първо и второ четене, възможно е да се направят двете четения в едно заседание, което ще е най-добрият вариант като скорост и като време. Затова е необходимо да сме сравнително единни в решението, което целим и искаме да постигнем и в дебата вероятно и с извънпарламентарните сили и издания по този въпрос.
Тъй като се спомена и за по-широка бленда от промени, ако Вие е възможно за тези три-четири дни, изпратете и тях. Дори да се наложи те на този етап да останат извън текста на законопроекта, те ще бъдат все пак на разположение. Нямаме, доколкото разбрах от колегите, изпратени като становище. При всички положения ще се опитаме до вторник да ги намерим.
Да не отнемам повече време. Още веднъж Ви благодаря.
Пожелавам успех на работата Ви, на Вашите усилия и да сме живи и здрави пак да имаме възможност да обсъждаме и да дискутираме.
Закривам срещата.
(Закрита в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ