Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
Стенограма от заседание
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 24 януари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет нa 02.01.2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19.01.2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Данаил Кирилов.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получихте съобщения с уведомление за предложение за дневен ред.
Имате думата по предложението за дневен ред.
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости журналисти! От името на нашата група правя предложение т. 3 от дневния ред да не бъде разглеждана на днешното заседание с мотиви, които ще изложа сега.
На първо място, международноправният договор, който ни се предлага днес, създаде изключително голямо разделение в обществото, което с всеки следващ ден придобива все по-големи измерения и ние наблюдаваме, че вместо да се решава въпросът, той се задълбочава. На това нещо – разделението в нашето общество и неяснотата по отношение тълкуването и последиците на международноправния акт, би следвало да намерим отговори в мотивите. Мотивите обаче, които ни се предлагат от вносителя, са точно две страници. И това са мотиви, които в своята същност не дават отговори, а единствено преразказват в отделни абзаци някои от постановките, за които се отнася международноправният акт.
Тъй като трябва да Ви дам и формално основание за своето предложение да не разглеждаме точката, аз смятам, че съобразно Закона за международните договори в Република България, с който сте запознати всички, има изрични текстове, които не са изпълнени от вносителя и към материалите по документите, които са ни представени, липсват следните неща.
В чл. 3 от Закона пише, че проектите на международни договори се изготвят от съответния министър и ръководител на ведомство след обстойно проучване и в съответствие с Конституцията, законодателството и международните задължения на Република България. Считам, че в мотивите такова обстойно проучване поне на нас не ни е предоставено.
По-съществени обаче са задълженията в чл. 4, където изрично е записано, че заедно с проекта се изготвя и проект на доклад, в който се обосновава необходимостта от сключване на договора и очакваните резултати и финансови последици от неговото прилагане. А в следващата ал. 2 се казва, че в случай, че изпълнението на договора е свързано с приемане на нормативни актове или с изменение и допълнение на законодателството на страната, в проекта трябва да се посочат и съответните законови и подзаконови мерки, които следва да бъдат предприети. В мотивите единствено формално се споменава, че ще бъдат предприети изменения в българското законодателство във връзка с този документ, което обаче не изпълнява задължението по този текст на Закона.
С оглед на всичко това, както и с оглед, като заключение, желанието ни обществото да вземе решение убедено и обосновано, аз Ви предлагам днес да не разглеждаме точката. В страните от Европейския съюз, които са приели Конвенцията, са налице 11 държави, които все още не са я ратифицирали. Към документите, които са ни предоставени, има конкретни данни и за кои държави става дума, като е явно, че в тях тече същият процес в обществото на обсъждане на конкретния смисъл и най-вече на последиците, защото този акт, който е представен на нашето внимание, не е прост нормативен акт. Това е елемент от може би начало на нови цивилизационни възприятия на обществото. И това не трябва да се възприема като апокалиптично говорене. Всеки запознат с текста и с обяснителните бележки към Конвенцията, може да види, че имаме право в този си начин на разсъждения.
Затова аз Ви предлагам да отложим разглеждането на точката, за да можем, когато пристъпим към обсъждането, да сме действително убедени в своя избор. Към момента считам, че нито един от колегите, които сме около тази маса, няма да направи достатъчно компетентен и информиран избор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, колега Милков.
Други становища във връзка с дневния ред, включително и по изказването на колегата Милков?
Ако няма други становища, аз ще отговоря на предложението на колегата.
При всички положения ще поставим на гласуване предложението за отлагане, макар и то да е интегрална част от гласуването, което е по дневния ред. Но тъй като е предложение за отлагане, смятам, че с оглед Вашето предложение ще настоявате за отделно гласуване.
Искам да припомня следното.
Първо, по отношение на времето. Няма да коментирам откога Истанбулската конвенция и процедурата по нейното подписване, прилагане и евентуално ратификация е предмет на обсъждане и анализ в общественото пространство. Ще кажа кога в Правна комисия започнахме да говорим за Истанбулската конвенция. Това беше в края на 2014 и началото на 2015 г. във връзка с изменение на Наказателния кодекс. В рамките на това обсъждане на тогавашния Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, стана въпрос и за бъдещото изпълнение на евентуално мерки за прилагането на Истанбулската конвенция.
Тогава Правната комисия на Четиридесет и третото Народно събрание има куража, има смелостта и отмени чл. 153 от Наказателния кодекс. Тогава присъстваха и представители на много граждански организации, неправителствени организации, правозащитни организации. От тогава за Правната комисия този дебат е започнал.
По отношение на прилагането на Истанбулската конвенция, в Министерството на правосъдието беше създадена работна група, която да състави план за предварителните мерки по отношение на изпълненията на разпоредбите на Истанбулската конвенция.
В края на миналата година, тук поисках справка от колеги, на Заседанието на Съвета за съдебна реформа на 21 ноември беше обсъден както планът за изпълнение на подготвителните мероприятия, така беше обсъден и Законопроектът за ратификация при вече подписана конвенция.
За това заседание, съгласно Правилника за работата и дейността на Съвета за съдебна реформа, освен всички институционални участници, се поканват и представители на всички парламентарни групи, плюс председателя на Комисията по правни въпроси. Не мога да бъда конкретен и да кажа, дали освен мен други колеги от парламентарните групи присъстваха на това обсъждане в Съвета за съдебна реформа, но са имали възможност да сторят това.
Не мога да се съглася с аргумента: необходимо е време. По този въпрос беше направено максимално добросъвестното планиране, за да има възможност всички заинтересовани лица да вземат становище, да участват, да изразяват мнение, да подготвят фокус-групи. Очевидно е, че когато се наближи финалната права се ескалира в известна степен напрежение в обществото. Аз няма да коментирам това, но и миналата седмица мисля, че показахме гъвкавост в тази посока – председателят на парламента организира поредния обществен дебат, който се състоя вчера в Аулата на Софийския университет.
Плюс това Проектът на ратификационен закон на Конвенцията се обсъжда и във всички комисии, на които е разпределен с разпореждането на председателя. Даже и към момента установихме, че една от тези комисии е приключила обсъждането. Рискът само ние да отложим дебата ще доведе до непълнота. Просто в законодателния процес по този въпрос ще отсъства становището на Комисията по правни въпроси.
Ние не сме водещи, но без значение дали формално сме водещи или не, Конвенцията има съществено значение за българското право. И пак казвам: повече от три години съобразяваме – съобразяваме, че има такава Конвенция, съобразяваме отражението й в българското законодателство и сме се стремили да създадем подходяща правна среда за прилагането на Конвенцията, когато тя бъде ратифицирана.
Затова моето предложение е да не променяме дневния ред на настоящото заседание, да проведем обсъждането, да разсъждаваме като постоянна парламентарна комисия. Ние не можем да определим графика на пленарните заседания, както и скоростта на законодателните процедури. Това е работа на Председателския съвет и най-често става с консенсус на представителите на всички парламентарни групи. Затова предлагам ние да си свършим работата.
Имам много бележки по Вашите възражения по чл. 4, но те са по същество. Не мисля, че както е комплектована документацията, доклада, проектът за решение, както е дошъл от Министерския съвет, не изпълнява законови изисквания, а напротив – смятам, че изпълнява. При това има колеги, които са представители и на Министерството на правосъдието, и на Министерството на външните работи и биха могли да конкретизират по всеки един детайл във връзка с конкретика.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Присъединявам се към това, което казахте, господин Председател. Да, още от две-три години назад в Правна комисия с измененията на Наказателния кодекс, отчасти и Наказателно-процесуалния кодекс е била предмет на обсъждане тази Конвенция. Това, първо.
Второ, не сме водеща комисия, но ще бъде все пак странно и израз на негативна оценка, когато другите комисии в момента разглеждат и ще разглеждат, и водещата комисия разгледа Конвенцията, приеме си решението, без значение какво е то, Правната комисия с мотива, че – видите ли – не сме могли да се запознаем със съдържанието или имаме различно мнение или тълкуване, ще отложи разглеждането за неопределено време. Достатъчно време имаше всеки да се запознае с Конвенцията откакто е внесена. Още повече, че тя наистина беше предмет на обсъждане.
Поради което аз също съм против отлагането. Ще бъде странно Правната комисия да отлага, тъй като юристите не могат да се запознаят със съдържанието или да го разтълкуват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, чухме и Вашите доводи, и на опозицията. Казахте, че имало достатъчно време, ние сме на финалната права и това е обсъждано. Чух, че има и различна скорост на законодателната процедура.
Днес в Народното събрание в 13,00 ч. в точка осем ние приехме Конвенция от 1970 г. на Международната организация на труда. Четиридесет и осем години тази Конвенция е чакала. В 1971 г. се промени един път Конституцията, в 1992 г. още един път, имаме пет поправки. Вие сте от девет години във властта. Тази Конвенция от 1970 г. девет години изчака, за да може днес да стигне. От 1970 г. днес беше приета на две четения. Къде е различната скорост? – При онази, която чака 48 години, 9 от тях по Ваше време, а това е от вчера.
Виждате какво става, обществото как е разединено и какво се случи в Университета. И изведнъж става извънредна точка, веднага след като се връчва декларацията на Светия Синод, влиза във всички комисии и сега хайде ние да сме първенец пред всички комисии, защото ще се изложим пред чужденците.
Съгласете се, че едно нещо е чакало 48 години, девет по Ваше управление и една съвместно, а това нещо от вчера днес влиза – ето я къде е различната скорост на законодателната процедура. По телефона, веднага, когато се види, трябва да се бърза на всяка цена хората да бъдат поставени пред свършен факт.
Считам, че също трябва да оттеглим разглеждането на днешната точка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мисля, че сравнението е абсолютно некоректно с Конвенцията на МОТ от 1970 г., която днес беше обсъждана. Тя касае специфичен механизъм, който Вие с Вашия професионален опит лесно можете да съобразите, че не е могло да се прилага въобще в периода от 1970 г. до 1991 г., поради другия характер на икономиката ни през този период от време.
По отношение на останалата част от периода, който Вие визирате, че била неприета въпросната Конвенция, също иде реч за специфични правила по отношение на българския начин за определяне на минималната работна заплата и виждате, че и в днешния дебат също това беше предмет на един или друг коментар.
Не искам да влизаме в цялостен анализ на действието и ратификацията на международните договори. Ясно е, че има такива международни договори, които се възприемат от отделните държави тогава, когато те имат съответна степен на готовност.
Конкретно за Конвенцията на МОТ аз не виждам нещо особено или специфично, което да осъществява законодателната процедура по нейното възприемане и тази Конвенция. Тази Конвенция също не е от 21 декември миналата година, тя е от 2011 г., тоест от преди близо седем години. За България е в процедура повече от три години.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И за останалите 11 държави, които не са го приели.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, като говорите свободно по брой държави, подписали и ратифицирали, аз тук ще дам мнението на администрацията, за да имаме точна справка, защото аз досега чувам множество варианти на това колко са държавите, които са подписали, колко са държавите, които са ратифицирали въпросната Конвенция.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, тъй като трима човека взеха отношение по моето изказване, имам правото на дуплика.
Никаква интерпретация. И в мотивите на вносителя пише, че от 28 държави членки 17 са я ратифицирали. Оттам аз заключих, че 11 не са, като извърших просто аритметично изчисление. Така може да направите много бърза справка, а не да изисквате нова.
По отношение на направените реплики, вижте, аз бях повече от ясен.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не беше реплика, беше обратно становище.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Може да е било обратно становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Както и да е. Не сме в процедура на изказване с реплики, но приемам, че имате възможност да направите втори път изложение във връзка с Вашето първоначално становище.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Няма да правя втори път изложение с първоначалното си становище, а още един път ще поясня, че интерпретацията на моите думи беше неправилно. Обръщането на аргументите ми в процедура и аргументиране на доводи от типа: от коя година Народното събрание, което е съвършено различно, този диалог го водим безброй пъти, Народното събрание е със съвсем нов състав, ново Народно събрание, така че какво Вие сте правили в Четиридесет и третото Народно събрание заслужава уважение, но сега законодателният процес започва отново и в рамките на този законодателен процес, и в рамките на Правна комисия, където ние сме членове, трябва да изложим и да вземем решението си, съобразно свободната си воля. Дали някоя друга комисия го е обсъдила или не го е обсъдила, дали друга комисия го е приела или не го е приела, не мисля, че на членовете на Правната комисия в българското Народно събрание това е аргумент.
Аз ясно се изразих, че дебатите в обществото се задълбочават. На това ние трябва да проявим чувствителност и да го отчетем като ново обстоятелство. Когато към 21 април 2016 г. е била подписана Истанбулската конвенция от български представител, такова разделение в обществото не е имало. Към настоящия момент има. Ние сме мислещи същества. Какво става в съседната стая си е за съседната стая. Тук е Правна комисия и тук е мястото, където аз Ви казах: това е цивилизационен нормативен акт, не е прост юридически нормативен документ.
Така че отново поддържам желанието си да го отложим. Не да не го разглеждаме, а да проявим мъдрост и да го отложим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Ще направя кратко изказване, господин Председател.
Като се присъединявам към мотивите на колегата Милков, действително много пъти сме водили дебата в минали народни събрания какво е обсъждано и какво не. Много пъти сме виждали проблеми, които съществуват в публичното пространство, но не са непосредствено в дневния ред на обществото и на Народното събрание. В Този смисъл е нормално, когато наближи тяхното приемане, дебатът да премине по същество и в аргументи.
Аз се съмнявам, че някой е влизал в детайл, чел е Конвенцията (не говоря за нас, говоря за обществото, широката публичност), мотивите към нея, обяснителните бележки и така нататък. Нормално е тези детайли да се появят и да бъдат обсъждани, когато тя влезе в дневния ред и предстои непосредствено обсъждане. Затова и по-рано не е имало такава полемика в обществото, но виждаме, че сега я има и е изключително остра.
В този смисъл и пред други законодателни процедури съм поставял проблема: защо бързаме и какво печелим, ако го направим сега? Защо не дадем това време за дебат, от който явно обществото ни има нужда, тъй като приемането, форсирането на процеса може да доведе до нелегитимност на акта, тоест ние ще го приемем, но голяма част от обществото няма да е съгласна.
Ако действително аргументите са на страната на вносителя или на Вашата страна и на всички, които защитават Конвенцията, аз мисля, че един дебат би бил в полза на това членовете на нашето общество да се убедят, да приемат Конвенцията и тя в крайна сметка да бъде легитимна, ако се стигне до там. Или обратно – ако натежат аргументите в другата посока.
Каква е практическата полза и какво печелим от форсирането на този процес? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други становища? Ако няма други становища, закривам дебата по дневния ред.
Пристъпваме към гласуване, първо, на предложението на колегата Милков за отпадане на точка трета от дневния ред.
Моля, който е за отлагане на точка трета, да гласува.
За – 10, против – 8, въздържал се – 1.
Приема се предложението на колегата Милков.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване предложението за дневен ред без точка трета.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред в частта точка първа и втора.
Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОМБУДСМАНА, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2018 г.
Гости по първа точка са:
- от Министерство на правосъдието госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър;
- от Министерство на външните работи господин Тодор Стоянов – заместник-министър, господин Пламен Бончев – генерален директор на Генерална дирекция „Глобални въпроси“, госпожа Мария Спасова – директор дирекция „Права на човека“, госпожа Александра Димитрова – дипломатически служител в дирекция „Права на човека“;
- от институцията на Омбудсмана на Република България госпожа Мая Манолова – омбудсман, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман.
Госпожо Ахладова, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С представения на Вашето внимание Законопроект се предлагат промени в следните насоки.
На първо място се предвижда изрична разпоредба, според която Омбудсманът не само защитава, но и насърчава правата и основните свободи. Промяната е във връзка с правомощието на омбудсмана да отправя предложения и препоръки до Министерския съвет и до Народното събрание за подписване и ратифициране на международните договори в областта на правата на човека. Искам да отбележа тук, бе независимо от факта, че насърчаването на ефективното прилагане на Конвенцията за защита на правата на човека, се осъществява от страна на омбудсмана и в момента, стандартите, обявени от Общото събрание на ООН изискват предвиждането на различен ангажимент в тази посока като изрична гаранция за правата и свободите на гражданите. Още повече още от 2017 г. в Годишния доклад на омбудсмана е включена нова глава, която се отнася до наблюдението, което осъществява институцията за ефективното прилагане на ключови конвенции, по които България е страна. Ето защо предлагаме тази промяна.
На второ място, развива се конституционно установеното правомощие на омбудсмана да се застъпва за всички права и свободи на гражданите, независимо дали те са нарушени от публично-правни или частно-правни субекти. Към настоящия момент в Закона за омбудсмана действията и бездействията на частно-правните субекти остават извън обхвата на Закона, макар че същите не са изключени от Конституцията. С оглед на това се предлага изменението, което е предвидено в чл. 2.
На трето място, въвеждат се правила, гарантиращи прозрачност при процедурата както при избор на омбудсман, заместник-омбудсман, така и при назначаване на служители в институцията. Тези правила ще бъдат гаранция за публичност и прозрачност на избора на омбудсмана и заместник-омбудсмана, като е предвидено тайното гласуване да бъде заместено с явно такова.
Към изискването за заемане на длъжността на омбудсман и заместник-омбудсман е добавено изискването за предишен опит в областта на правата на човека.
На следващо място, изрично са предвидени принципите на прозрачност, ефективност, плурализъм, недискриминация при подбора и назначаване на служителите в институцията.
И на последно, в Законопроекта се предвижда задължително уведомяване на омбудсмана при изготвянето на проекти на нормативни актове, за да може да представи становище относно нормативно засягане на правомощията му като национален превантивен механизъм. Искам да отбележа, че към настоящия момент Министерството на правосъдието, макар да не е задължено, изпраща на омбудсмана такива искания за становища в тези случаи, когато се засягат права и свободи на гражданите, за да види какво е неговото становище.
Предложените изменения и допълнения са в съответствие с отправените препоръки от Подкомитета по акредитация към ООН, изпълнението на които ще осигури на институцията пълно съответствие с Парижките принципи и ще даде право да кандидатства за най-високия статут на институцията – статут А.
В допълнение искам да отбележа, че измененията са съгласувани с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Бюрото за демократични институции и правата на човека във Варшава.
С оглед на гореизложеното предлагам на Комисията по правни въпроси Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана и същата да предложи на Народното събрание приемането му за първо гласуване. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Колеги от Министерство на външните работи, желаете ли думата?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова, госпожо Ковачева! Представеният на Вашето внимание Законопроект е израз на стремежа на Република България за достигане на най-висшите стандарти на закрила в сферата на правата на човека. Националният омбудсман в изпълнение на конституционно заложените му задължения ще има възможност да осигурява ефективна защита на правата на българските граждани, включително при нарушения в частния сектор и да съблюдава и насърчава спазването на международните инструменти за защита на правата на човека в рамките на ООН и Съвета на Европа.
Към настоящия момент страната ни разполага с две национални институции по правата на човека, акредитирани със статут Б, съгласно така наричаните Парижки принципи – омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация. Това означава, че законодателството все още не отразява всички най-високи стандарти, на които трябва да отговаря статутът и правомощията на националния орган за защита на правата на човека и не представлява пълна закрила на правата на българските граждани.
През месец февруари 2016 г. националните институции по правата на човека бяха информирани от министъра на външните работи, че след изтичане на пет години от последната акредитация имат право да кандидатстват за определяне на по-висок статут – в случая статут А.
Във връзка с това Националният омбудсман започна процедура за повишаване на статута си, който да доведе до усъвършенстване на механизмите за защита на правата и свободите на българските граждани. Реакредитацията за придобиване на по-висок статут протича в рамките на специална процедура пред Подкомитета по акредитация. Необходимо е институцията на Омбудсмана да се съобрази с отправените през 2011 г. конкретни препоръки, част от които включват и необходимостта за изменение и допълнение в Закона за омбудсмана.
Предложените на Вашето внимание изменения и допълнения са в съответствие с получени коментари по конкретни текстове от Подкомитета по акредитацията към ООН и са одобрени от него.
Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието, съгласно Решение на Националния координационен механизъм от 31 октомври 2016 г., подкрепиха инициативата на Омбудсмана за кандидатстване за статут А и внесоха предложенията за промени в Закона за омбудсмана в Министерския съвет със съвместен доклад от страна на министъра на външните работи и министъра на правосъдието. Министерски съвет одобри решението за внасяне на промените на свое заседание на 20 декември 2017 г.
Във връзка с горното Министерството на външните работи потвърждава своята убеденост от необходимостта за приемане на промените в Закона за омбудсмана. Обръщаме внимание, че те не излизат извън заложената в Конституцията рамка за работа на институцията и че няма да доведат до допълнителни бюджетни тежести. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Госпожо Омбудсман, желаете ли да вземете становище?
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, трябва да започна с това, че изцяло подкрепям внесения от Министерски съвет Законопроект за промени в Закона за омбудсмана. Причините за внасянето на този Законопроект са две. Основната, която беше коректно изложена от заместник-министъра на правосъдието и на външните работи, е процедурата по реакредитация на институцията към Подкомитета по акредитация към ООН. Всъщност процедурата би следвало да е започнала още след 2011 г., тъй като периодично национални правозащитни организации подлежат на акредитация от този Подкомитет. В съответствие с неговите препоръки за кандидатстване за по-висок статут, тъй като в момента Омбудсмана има статут Б, с цел повишаването на статута на правозащитния орган в България – институцията на Омбудсмана, следва да бъдат извършени някои законодателни промени, които да гарантират по-високо ниво на защита на правата на човека в България, които коректно са изложени в Законопроекта.
Всъщност втората причина е несъответствието в момента на Закона за омбудсмана на чл. 91а от Българската конституция. На практика Законът стеснява възможностите на омбудсмана, които са дадени от Конституцията да се застъпва за правата и свободите на българските граждани, така че предложенията са в посоката, която сте видели, която беше изложена от представителите на изпълнителната власт.
На първо място, изрична разпоредба, която да оправомощава омбудсмана, да насърчава правата на човека и основните свободи. Това е формално изискване на Подкомитета, всъщност дейност, която така или иначе се извършва и в момента от институцията във взаимодействие основно и с Министерство на правосъдието, когато става дума за прилагането на международни актове по човешките права. Всъщност от миналата година ние включихме и специална глава в Годишния доклад на Омбудсмана за прилагането на ключовите конвенции, по които България и страна и особено на осъдителните решения срещу България, които са на засилено наблюдение пред Комитета на министрите.
Втората по-сериозна промяна е свързана с предоставянето на възможност на омбудсмана да защитава правата на гражданите освен пред публично-правни, но и пред частно-правни субекти, което е задължително за кандидатстването за статут „А“. В момента Конституцията дава такава възможност, но приложното поле, което очертава Закона за Омбудсмана, стеснява тези възможности, така че би следвало това да бъде променено.
Мога да обоснова и с числа тази необходимост, защото основният кръг от жалби, които постъпват в институцията са срещу монополни дружества, ЕРП-та, ВиК-та, интернет оператори, топлофикации, банки, фирми за бързи кредити – това, с което се сблъсква гражданинът в своето ежедневие и е нормално да получи защита от институцията на Омбудсмана.
По отношение на предложените промени по процедурата за избор на омбудсмана подкрепяме предложението на Министерски съвет. И от собствения си опит мога да кажа, че е добре тази процедура да бъде абсолютно прозрачна и след като в българското общество беше възприето разбирането, че явното гласуване е по-демократично от тайното гласуване, със сигурност е добре тази процедура да бъде приложена и по отношение на избора на омбудсман, а също така и възможностите неправителственият сектор да номинира и да дава своето становище по тези кандидатури. Също така подкрепям и измененията в Закона, които се отнасят до процедурите по назначаване на служителите в институцията. Редно е това да става след конкурс публично и прозрачно.
Надявам се, че тъй като Законопроектът отговаря на изискванията и на ОССЕ, и на Подкомитета по акредитация към ООН и привежда в съответствие Закона с Конституцията, той няма да срещне възражения сред народните представители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Омбудсман.
Колеги, имате думата за мнения, становища, изказвания, въпроси, предложения.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз и колегите Нотев и Димитров ще подкрепим този Законопроект не основно, както беше изтъкнато от уважавания заместник-министър на външните работи, защото ще се подобри статут А, не омаловажавам този факт, но за мен основният плюс на този Законопроект е съобразяването на Закона за омбудсмана с чл. 91а от Конституцията. Член 91а е приет през 2006 г., на практика вече близо 12 години Законът за Омбудсмана се отнася само по отношение на публично-правните субекти, нарушители на права и свободи на гражданите и смятам, че би следвало омбудсманът с оглед и на активната позиция, която изразява от избирането му от Народното събрание до момента, да бъде натоварен да му бъдат разширени правомощията. От една страна чисто формални юридически с оглед изпълнението на конституционната норма, нещо, което би следвало да бъде направено много по-рано и с оглед улесняване на неговата работа и в крайна сметка да се постигне крайният резултат – защита на правата и свободите на гражданите.
Също така смятам за изцяло положително предложеното в Законопроекта избиране на омбудсмана с явно гласуване и смятам, че това ще доведе до по-голяма публичност и прозрачност. А що се отнася до първата част на изменението, която визира разширяване на възможността за насърчаване от страна на омбудсмана на защита на основни права и свободи, смятам че по-скоро тук вече е израз на законодателно закрепване на дейност, която настоящият омбудсман така или иначе упражнява. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова, представители на министерството! Ние ще подкрепим представения Законопроект, но в добавка към това, което каза и колегата Митев, към което се солидаризирам, действително е необходимо уеднаквяване и съобразяване на законовата нормативна уредба с Конституцията, защото наистина налице е едно нетърпимо противоречие.
Аз обаче искам да кажа и нещо допълнително. Личностите винаги са определящи за изпълване на нормативните постановки със съдържание. И ние сме свидетели на това, че омбудсманът и заместник-омбудсманът, включително и в последните дни, въпреки неналичието на изрична разпоредба в Закона, че защитават и правата пред частни субекти, го правят. Така че ние ще подкрепим фактическото да бъде и правно регламентирано.
Един-единствен въпрос имам към предложените текстове. В мотивите на стр. 4: „Подкомитета по акредитация към ООН изисква в Закона да се предвиди изрично процедура за прозрачност при избора на омбудсман, заместник-омбудсман и при назначаване на служителите“. Подкрепям всички текстове за омбудсман и заместник-омбудсман и това, което каза колегата Митев. По отношение на служителите аз днес преди Комисията пак прегледах Закона за държавния служител и Наредбата за конкурсите. Там са правени в 2016 г. много промени, които според мен точно постигат тази цел. Ако ние с подзаконов акт дадем възможност да се регламентират, то даже няма да е подзаконов, а с вътрешни правила скача на 18а. Казва така: „Процедурите за обявяване на свободни длъжности, провеждане конкурси и обявяване на резултати по тях се уреждат с вътрешни правила“. Първо, доколко това би било законосъобразно предвид разпоредбите на Закона за държавния служител и второ, дали няма да се получи прецедент.
Иначе, пак казвам, много институции биха се задоволили и с буква „Б“. Чест Ви прави, че се борите да отидете в буква „А“. Така че ще подкрепим Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По въпроса на колегата Милков има ли от гостите желание да се отговори?
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като функционирането на институцията и на служителите се извършва по силата на Закона за омбудсмана и Правилника за дейността на институцията, който също се приема от Народното събрание. И двата акта – нищо, че едното е правилник, се приемат от Народното събрание. Затова, за да отговорим на изискванията на Подкомитета ние предложихме това да се впише в Закона, те там преценяват съответствието на изискванията за статут А. Иначе не би имало пречка това да бъде заложено в правилника, но то така или иначе също ще изисква законодателна процедура.
Така или иначе ние използваме конкурса като форма за назначаване на служители, но би било добре това да залегне в Закона, тъй като служителите в институцията не са по Закона за държавния служител.
Така че предоставям на Вас, ако това по някакви причини Ви представлява проблем, ние ще го предложим, а след това като предложение за промяна в Правилника. Но, за да не занимаваме Народното събрание…
ПЕНЧО МИЛКОВ: Дали може, дали е приемливо да бъде записано „с правила уредени в Правилника за работа“, които също се приемат от Народното събрание.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, приемливо е.
ПЕНЧО МИЛКОВ: На второ четене, евентуално да се уточни текстът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси?
Заповядайте, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Манолова, аз имам един съвсем кратък въпрос, който дори не е пряко свързан с промените в момента, но тъй като казахте, че институцията Омбудсман ще представлява гражданите, освен пред публично-правни субекти и пред частно-правни такива, като например банките, можем ли да приемем, че няма нужда от някакъв специализиран вид омбудсман – като например финансов омбудсман, какъвто има в някои държави?
МАЯ МАНОЛОВА: И в България има енергийни омбудсмани, „Топлофикация“ има даже трима, ЧЕЗ има, другите ЕРП-та имат, телевизията има, така че стана модерно и може би благодарение и на примера, който даваме, различните правни субекти, да си назначават омбудсман. Само че аз, лично съм доста скептична към тяхната работа, най-вече мога да дам за пример тримата омбудсмани на „Топлофикация“. По нито един казус, който се отнася до правата на потребителите, тримата омбудсмани не са взели страната на потребителите, обикновено вземат страната на дружеството, на този който им плаща заплатата.
И, в този ред на мисли, искам да изкажа своята благодарност към Вас като представители на всички парламентарни групи в парламента, че въпреки, че аз съм избрана от парламента, никой не си е позволил да упражнява натиск или да има някакви искания към институцията, което всъщност е най-важното на тази институция – да има независимост.
Представям си как би изглеждал един финансов омбудсман, (всъщност някои банки имат омбудсмани), който е назначен от банките.
Малко по-различна е ситуацията с местните омбудсмани, които също се избират от общинските съвети по една много сложна процедура и реално зависят от кмета на общината, който трябва да им даде кола, помещение, да им назначи администрация, но съм се срещала и, даже бих казала, че повечето от местните омбудсмани, са хора, които въпреки това влагат енергия, ентусиазъм и почтеност при изпълняване на своята длъжност. С удоволствие давам за пример омбудсмана на Бургас, който, особено предният, беше уникален, същото е с омбудсмана на Шумен, с омбудсмана на София. Надявам се, че все някога ще му дойде времето да бъдат направени промени в този Закон, така че да бъдат стимулирани местните власти да избират омбудсмани, те са важни и полезни за хората.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси, мнения, становища? Няма.
Има ли възражения да закрием дебата? Дебатът е закрит.
Престъпваме към гласуване.
Който е за това да подкрепим за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г., моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-2.
Благодаря, госпожо Омбудсман и госпожо Заместник-омбудсман, благодаря Заместник-министър и колеги от Министерството на вътрешните работи. На колегите от правосъдието очевидно вече няма на кого да благодарим.
Колеги, престъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 852-01-2, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19 януари 2018 г.
Нямаме гости по втора точка.
Доктор Дариткова искаше да присъства. Имахме уговорка и график, евентуално, ако може да се включи до 15,30 ч., но очевидно не е могла, така че ще се наложи аз да докладвам на Вашето внимание този Законопроект.
С предлагания Законопроект се предлага закупуването на лекарствени продукти от лечебни заведения за болнична помощ, включени в Списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина да се изключи от приложното поле на Закона за обществените поръчки.
Провеждането на обществена поръчка във възможно най-кратки срокове по ЗОП при закупуване на лекарствени продукти, включени в списъка, има отрицателно въздействие върху лечението на пациенти, нуждаещи се от незабавно лечение.
Не на последно място бих искал да подчертая, че лекарствените продукти, включени в Списъка, не подлежат на ценова регулация от държавата и в голяма част от случаите имат един или много малък брой доставчици, което изключва наличието на конкуренция между тях.
Със Законопроекта се цели осигуряване на навременно лечение на пациенти, които заболявания са без налични терапевтични алтернативи на територията на Република България.
Колеги, това е най-накратко представянето.
Въпросите касаят случаите, когато действително става въпрос за незабавно лечение. На Фонда за лечение на деца изискването за финансиране е предварително провеждане на обществена поръчка. В голяма част от случаите не се знае когато отвориш пациента, какво лекарство ще е необходимо или какво медицинско средство ще е необходимо. Няма как болницата, като предварително условие да е извършила обществена поръчка точно за такова лекарство. Включително и в Правна комисия сме имали такива жалби, имали сме такива случаи и мога да дам конкретен такъв случай. Този случай, който разглеждахме, заедно с колегата Борис Йоцов, той касаеше медицинско изделие, а тук, колегите лекари – с д-р Дариткова, сме направили предложение само за лекарствата, изключили сме медицинските изделия. Пак казвам има такива случаи – отварят главата на дете, което трябва да се извърши в рамките до няколко часа, необходимо е, определя се какво е медицинското изделие, което трябва да се постави, за да се спаси живота, след това няма как да се провежда каквато и да е обществена поръчка. Фондът пък няма правно основание да покрие такъв разход.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много е важен този списък, защото ние сме имали редакции от типа „и други“, което означава и всички останали. Проведохме консултации с членове на Здравната комисия, разбрахме, че е изолирано явление, тоест не може в този списък да закачиш каквото се сетиш ежегодно и да кажеш длъжни сте веднага без обществена поръчка. Този риск разбрахме, че е минимизиран и избегнат, защото беше важен. Съгласете се! Този, който пише списъка може да запише доста разширен кръг. Оказа се, че този проблем няма да съществува, така че отговорността е на този, който пише списъка. Безспорно в екстрени случаи, в спешни случаи – оказа се, че това са абсолютно единични случаи – се налага да се закупи и ако тръгнеш по процедурата тези хора са обречени. Това ще важи, евентуално и за следващата промяна, кой да е органът, който да определя минимални резерви, задължителни резерви. Това трябва да са експерти. Ние сме много далеч от тази тема и можем само да решим механизма.
Направената редакция е изключително добра, ние се консултирахме с няколко лекари и хора от фармацевтичния бранш. Поне това, което ни увериха избягната е опасността към този списък да се закачат друго, още повече, че го правят експерти. Този списък е публичен, прозрачен и не би могло да има нещо, а ако има, то веднага ще бъде забелязано.
Така че ние ще подкрепим с колегата с нашите три гласа, така направеният Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми колега Димитров.
Колеги, други изказвания?
Колега Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Колеги, аз ще бъда съвсем кратък и ще се изкажа с оглед на работата си, която ми е била свързана до голяма степен и медицинско право, и с обществени поръчки.
Заведенията за болнична помощ, при закупуване от лечебни заведения за болнична помощ, тоест всяко едно лечебно заведение за болнична помощ има право да закупува самостоятелно такива лекарствени средства. До момента действително лекарствените средства се закупуват с много сложни обществени поръчки, технически сложни за изпълнение.
Аз приветствам опита да се намери решение и ще подкрепя Закона, но в изказването си искам да обърна внимание, че това е една врата, която широко се отваря за всяко лечебно заведение да претендира закупуване. Знаете как се създават и пътеки, и необходимости, така че хубаво това, което е записано в мотивите, че Списъкът е динамичен – със сигурност е динамичен, защото всяка година е уникална – но все пак най-вероятно има отчет на такива лекарствени средства за предходната и е добре да знаем какво е било началото на действие на правната норма, тоест какви лекарствени средства миналата година са включени, извън закупените по обществени поръчки, тоест от този Списък, за да можем да видим след отварянето на вратата какво е действието на правната норма.
Затова в мотивите действително е написан, че е динамичен списъкът, но според мен можеше вносителите да изискат данни поне за предходната година колко вече са разходвани по този ред, за да видим действието на правната норма дали няма да доведе до извращаване на ситуацията. Иначе го подкрепям.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми колега Милков.
Други изказвания, мнения. Не виждам.
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Атанасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19 януари 2018 г., моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
С това изчерпихме дневния ред, който беше приет.
Закривам заседанието на Правна комисия.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 24 януари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет нa 02.01.2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19.01.2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Данаил Кирилов.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получихте съобщения с уведомление за предложение за дневен ред.
Имате думата по предложението за дневен ред.
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости журналисти! От името на нашата група правя предложение т. 3 от дневния ред да не бъде разглеждана на днешното заседание с мотиви, които ще изложа сега.
На първо място, международноправният договор, който ни се предлага днес, създаде изключително голямо разделение в обществото, което с всеки следващ ден придобива все по-големи измерения и ние наблюдаваме, че вместо да се решава въпросът, той се задълбочава. На това нещо – разделението в нашето общество и неяснотата по отношение тълкуването и последиците на международноправния акт, би следвало да намерим отговори в мотивите. Мотивите обаче, които ни се предлагат от вносителя, са точно две страници. И това са мотиви, които в своята същност не дават отговори, а единствено преразказват в отделни абзаци някои от постановките, за които се отнася международноправният акт.
Тъй като трябва да Ви дам и формално основание за своето предложение да не разглеждаме точката, аз смятам, че съобразно Закона за международните договори в Република България, с който сте запознати всички, има изрични текстове, които не са изпълнени от вносителя и към материалите по документите, които са ни представени, липсват следните неща.
В чл. 3 от Закона пише, че проектите на международни договори се изготвят от съответния министър и ръководител на ведомство след обстойно проучване и в съответствие с Конституцията, законодателството и международните задължения на Република България. Считам, че в мотивите такова обстойно проучване поне на нас не ни е предоставено.
По-съществени обаче са задълженията в чл. 4, където изрично е записано, че заедно с проекта се изготвя и проект на доклад, в който се обосновава необходимостта от сключване на договора и очакваните резултати и финансови последици от неговото прилагане. А в следващата ал. 2 се казва, че в случай, че изпълнението на договора е свързано с приемане на нормативни актове или с изменение и допълнение на законодателството на страната, в проекта трябва да се посочат и съответните законови и подзаконови мерки, които следва да бъдат предприети. В мотивите единствено формално се споменава, че ще бъдат предприети изменения в българското законодателство във връзка с този документ, което обаче не изпълнява задължението по този текст на Закона.
С оглед на всичко това, както и с оглед, като заключение, желанието ни обществото да вземе решение убедено и обосновано, аз Ви предлагам днес да не разглеждаме точката. В страните от Европейския съюз, които са приели Конвенцията, са налице 11 държави, които все още не са я ратифицирали. Към документите, които са ни предоставени, има конкретни данни и за кои държави става дума, като е явно, че в тях тече същият процес в обществото на обсъждане на конкретния смисъл и най-вече на последиците, защото този акт, който е представен на нашето внимание, не е прост нормативен акт. Това е елемент от може би начало на нови цивилизационни възприятия на обществото. И това не трябва да се възприема като апокалиптично говорене. Всеки запознат с текста и с обяснителните бележки към Конвенцията, може да види, че имаме право в този си начин на разсъждения.
Затова аз Ви предлагам да отложим разглеждането на точката, за да можем, когато пристъпим към обсъждането, да сме действително убедени в своя избор. Към момента считам, че нито един от колегите, които сме около тази маса, няма да направи достатъчно компетентен и информиран избор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, колега Милков.
Други становища във връзка с дневния ред, включително и по изказването на колегата Милков?
Ако няма други становища, аз ще отговоря на предложението на колегата.
При всички положения ще поставим на гласуване предложението за отлагане, макар и то да е интегрална част от гласуването, което е по дневния ред. Но тъй като е предложение за отлагане, смятам, че с оглед Вашето предложение ще настоявате за отделно гласуване.
Искам да припомня следното.
Първо, по отношение на времето. Няма да коментирам откога Истанбулската конвенция и процедурата по нейното подписване, прилагане и евентуално ратификация е предмет на обсъждане и анализ в общественото пространство. Ще кажа кога в Правна комисия започнахме да говорим за Истанбулската конвенция. Това беше в края на 2014 и началото на 2015 г. във връзка с изменение на Наказателния кодекс. В рамките на това обсъждане на тогавашния Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, стана въпрос и за бъдещото изпълнение на евентуално мерки за прилагането на Истанбулската конвенция.
Тогава Правната комисия на Четиридесет и третото Народно събрание има куража, има смелостта и отмени чл. 153 от Наказателния кодекс. Тогава присъстваха и представители на много граждански организации, неправителствени организации, правозащитни организации. От тогава за Правната комисия този дебат е започнал.
По отношение на прилагането на Истанбулската конвенция, в Министерството на правосъдието беше създадена работна група, която да състави план за предварителните мерки по отношение на изпълненията на разпоредбите на Истанбулската конвенция.
В края на миналата година, тук поисках справка от колеги, на Заседанието на Съвета за съдебна реформа на 21 ноември беше обсъден както планът за изпълнение на подготвителните мероприятия, така беше обсъден и Законопроектът за ратификация при вече подписана конвенция.
За това заседание, съгласно Правилника за работата и дейността на Съвета за съдебна реформа, освен всички институционални участници, се поканват и представители на всички парламентарни групи, плюс председателя на Комисията по правни въпроси. Не мога да бъда конкретен и да кажа, дали освен мен други колеги от парламентарните групи присъстваха на това обсъждане в Съвета за съдебна реформа, но са имали възможност да сторят това.
Не мога да се съглася с аргумента: необходимо е време. По този въпрос беше направено максимално добросъвестното планиране, за да има възможност всички заинтересовани лица да вземат становище, да участват, да изразяват мнение, да подготвят фокус-групи. Очевидно е, че когато се наближи финалната права се ескалира в известна степен напрежение в обществото. Аз няма да коментирам това, но и миналата седмица мисля, че показахме гъвкавост в тази посока – председателят на парламента организира поредния обществен дебат, който се състоя вчера в Аулата на Софийския университет.
Плюс това Проектът на ратификационен закон на Конвенцията се обсъжда и във всички комисии, на които е разпределен с разпореждането на председателя. Даже и към момента установихме, че една от тези комисии е приключила обсъждането. Рискът само ние да отложим дебата ще доведе до непълнота. Просто в законодателния процес по този въпрос ще отсъства становището на Комисията по правни въпроси.
Ние не сме водещи, но без значение дали формално сме водещи или не, Конвенцията има съществено значение за българското право. И пак казвам: повече от три години съобразяваме – съобразяваме, че има такава Конвенция, съобразяваме отражението й в българското законодателство и сме се стремили да създадем подходяща правна среда за прилагането на Конвенцията, когато тя бъде ратифицирана.
Затова моето предложение е да не променяме дневния ред на настоящото заседание, да проведем обсъждането, да разсъждаваме като постоянна парламентарна комисия. Ние не можем да определим графика на пленарните заседания, както и скоростта на законодателните процедури. Това е работа на Председателския съвет и най-често става с консенсус на представителите на всички парламентарни групи. Затова предлагам ние да си свършим работата.
Имам много бележки по Вашите възражения по чл. 4, но те са по същество. Не мисля, че както е комплектована документацията, доклада, проектът за решение, както е дошъл от Министерския съвет, не изпълнява законови изисквания, а напротив – смятам, че изпълнява. При това има колеги, които са представители и на Министерството на правосъдието, и на Министерството на външните работи и биха могли да конкретизират по всеки един детайл във връзка с конкретика.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Присъединявам се към това, което казахте, господин Председател. Да, още от две-три години назад в Правна комисия с измененията на Наказателния кодекс, отчасти и Наказателно-процесуалния кодекс е била предмет на обсъждане тази Конвенция. Това, първо.
Второ, не сме водеща комисия, но ще бъде все пак странно и израз на негативна оценка, когато другите комисии в момента разглеждат и ще разглеждат, и водещата комисия разгледа Конвенцията, приеме си решението, без значение какво е то, Правната комисия с мотива, че – видите ли – не сме могли да се запознаем със съдържанието или имаме различно мнение или тълкуване, ще отложи разглеждането за неопределено време. Достатъчно време имаше всеки да се запознае с Конвенцията откакто е внесена. Още повече, че тя наистина беше предмет на обсъждане.
Поради което аз също съм против отлагането. Ще бъде странно Правната комисия да отлага, тъй като юристите не могат да се запознаят със съдържанието или да го разтълкуват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, чухме и Вашите доводи, и на опозицията. Казахте, че имало достатъчно време, ние сме на финалната права и това е обсъждано. Чух, че има и различна скорост на законодателната процедура.
Днес в Народното събрание в 13,00 ч. в точка осем ние приехме Конвенция от 1970 г. на Международната организация на труда. Четиридесет и осем години тази Конвенция е чакала. В 1971 г. се промени един път Конституцията, в 1992 г. още един път, имаме пет поправки. Вие сте от девет години във властта. Тази Конвенция от 1970 г. девет години изчака, за да може днес да стигне. От 1970 г. днес беше приета на две четения. Къде е различната скорост? – При онази, която чака 48 години, 9 от тях по Ваше време, а това е от вчера.
Виждате какво става, обществото как е разединено и какво се случи в Университета. И изведнъж става извънредна точка, веднага след като се връчва декларацията на Светия Синод, влиза във всички комисии и сега хайде ние да сме първенец пред всички комисии, защото ще се изложим пред чужденците.
Съгласете се, че едно нещо е чакало 48 години, девет по Ваше управление и една съвместно, а това нещо от вчера днес влиза – ето я къде е различната скорост на законодателната процедура. По телефона, веднага, когато се види, трябва да се бърза на всяка цена хората да бъдат поставени пред свършен факт.
Считам, че също трябва да оттеглим разглеждането на днешната точка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мисля, че сравнението е абсолютно некоректно с Конвенцията на МОТ от 1970 г., която днес беше обсъждана. Тя касае специфичен механизъм, който Вие с Вашия професионален опит лесно можете да съобразите, че не е могло да се прилага въобще в периода от 1970 г. до 1991 г., поради другия характер на икономиката ни през този период от време.
По отношение на останалата част от периода, който Вие визирате, че била неприета въпросната Конвенция, също иде реч за специфични правила по отношение на българския начин за определяне на минималната работна заплата и виждате, че и в днешния дебат също това беше предмет на един или друг коментар.
Не искам да влизаме в цялостен анализ на действието и ратификацията на международните договори. Ясно е, че има такива международни договори, които се възприемат от отделните държави тогава, когато те имат съответна степен на готовност.
Конкретно за Конвенцията на МОТ аз не виждам нещо особено или специфично, което да осъществява законодателната процедура по нейното възприемане и тази Конвенция. Тази Конвенция също не е от 21 декември миналата година, тя е от 2011 г., тоест от преди близо седем години. За България е в процедура повече от три години.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И за останалите 11 държави, които не са го приели.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, като говорите свободно по брой държави, подписали и ратифицирали, аз тук ще дам мнението на администрацията, за да имаме точна справка, защото аз досега чувам множество варианти на това колко са държавите, които са подписали, колко са държавите, които са ратифицирали въпросната Конвенция.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, тъй като трима човека взеха отношение по моето изказване, имам правото на дуплика.
Никаква интерпретация. И в мотивите на вносителя пише, че от 28 държави членки 17 са я ратифицирали. Оттам аз заключих, че 11 не са, като извърших просто аритметично изчисление. Така може да направите много бърза справка, а не да изисквате нова.
По отношение на направените реплики, вижте, аз бях повече от ясен.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не беше реплика, беше обратно становище.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Може да е било обратно становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Както и да е. Не сме в процедура на изказване с реплики, но приемам, че имате възможност да направите втори път изложение във връзка с Вашето първоначално становище.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Няма да правя втори път изложение с първоначалното си становище, а още един път ще поясня, че интерпретацията на моите думи беше неправилно. Обръщането на аргументите ми в процедура и аргументиране на доводи от типа: от коя година Народното събрание, което е съвършено различно, този диалог го водим безброй пъти, Народното събрание е със съвсем нов състав, ново Народно събрание, така че какво Вие сте правили в Четиридесет и третото Народно събрание заслужава уважение, но сега законодателният процес започва отново и в рамките на този законодателен процес, и в рамките на Правна комисия, където ние сме членове, трябва да изложим и да вземем решението си, съобразно свободната си воля. Дали някоя друга комисия го е обсъдила или не го е обсъдила, дали друга комисия го е приела или не го е приела, не мисля, че на членовете на Правната комисия в българското Народно събрание това е аргумент.
Аз ясно се изразих, че дебатите в обществото се задълбочават. На това ние трябва да проявим чувствителност и да го отчетем като ново обстоятелство. Когато към 21 април 2016 г. е била подписана Истанбулската конвенция от български представител, такова разделение в обществото не е имало. Към настоящия момент има. Ние сме мислещи същества. Какво става в съседната стая си е за съседната стая. Тук е Правна комисия и тук е мястото, където аз Ви казах: това е цивилизационен нормативен акт, не е прост юридически нормативен документ.
Така че отново поддържам желанието си да го отложим. Не да не го разглеждаме, а да проявим мъдрост и да го отложим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Ще направя кратко изказване, господин Председател.
Като се присъединявам към мотивите на колегата Милков, действително много пъти сме водили дебата в минали народни събрания какво е обсъждано и какво не. Много пъти сме виждали проблеми, които съществуват в публичното пространство, но не са непосредствено в дневния ред на обществото и на Народното събрание. В Този смисъл е нормално, когато наближи тяхното приемане, дебатът да премине по същество и в аргументи.
Аз се съмнявам, че някой е влизал в детайл, чел е Конвенцията (не говоря за нас, говоря за обществото, широката публичност), мотивите към нея, обяснителните бележки и така нататък. Нормално е тези детайли да се появят и да бъдат обсъждани, когато тя влезе в дневния ред и предстои непосредствено обсъждане. Затова и по-рано не е имало такава полемика в обществото, но виждаме, че сега я има и е изключително остра.
В този смисъл и пред други законодателни процедури съм поставял проблема: защо бързаме и какво печелим, ако го направим сега? Защо не дадем това време за дебат, от който явно обществото ни има нужда, тъй като приемането, форсирането на процеса може да доведе до нелегитимност на акта, тоест ние ще го приемем, но голяма част от обществото няма да е съгласна.
Ако действително аргументите са на страната на вносителя или на Вашата страна и на всички, които защитават Конвенцията, аз мисля, че един дебат би бил в полза на това членовете на нашето общество да се убедят, да приемат Конвенцията и тя в крайна сметка да бъде легитимна, ако се стигне до там. Или обратно – ако натежат аргументите в другата посока.
Каква е практическата полза и какво печелим от форсирането на този процес? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други становища? Ако няма други становища, закривам дебата по дневния ред.
Пристъпваме към гласуване, първо, на предложението на колегата Милков за отпадане на точка трета от дневния ред.
Моля, който е за отлагане на точка трета, да гласува.
За – 10, против – 8, въздържал се – 1.
Приема се предложението на колегата Милков.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване предложението за дневен ред без точка трета.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред в частта точка първа и втора.
Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОМБУДСМАНА, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2018 г.
Гости по първа точка са:
- от Министерство на правосъдието госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър;
- от Министерство на външните работи господин Тодор Стоянов – заместник-министър, господин Пламен Бончев – генерален директор на Генерална дирекция „Глобални въпроси“, госпожа Мария Спасова – директор дирекция „Права на човека“, госпожа Александра Димитрова – дипломатически служител в дирекция „Права на човека“;
- от институцията на Омбудсмана на Република България госпожа Мая Манолова – омбудсман, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман.
Госпожо Ахладова, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С представения на Вашето внимание Законопроект се предлагат промени в следните насоки.
На първо място се предвижда изрична разпоредба, според която Омбудсманът не само защитава, но и насърчава правата и основните свободи. Промяната е във връзка с правомощието на омбудсмана да отправя предложения и препоръки до Министерския съвет и до Народното събрание за подписване и ратифициране на международните договори в областта на правата на човека. Искам да отбележа тук, бе независимо от факта, че насърчаването на ефективното прилагане на Конвенцията за защита на правата на човека, се осъществява от страна на омбудсмана и в момента, стандартите, обявени от Общото събрание на ООН изискват предвиждането на различен ангажимент в тази посока като изрична гаранция за правата и свободите на гражданите. Още повече още от 2017 г. в Годишния доклад на омбудсмана е включена нова глава, която се отнася до наблюдението, което осъществява институцията за ефективното прилагане на ключови конвенции, по които България е страна. Ето защо предлагаме тази промяна.
На второ място, развива се конституционно установеното правомощие на омбудсмана да се застъпва за всички права и свободи на гражданите, независимо дали те са нарушени от публично-правни или частно-правни субекти. Към настоящия момент в Закона за омбудсмана действията и бездействията на частно-правните субекти остават извън обхвата на Закона, макар че същите не са изключени от Конституцията. С оглед на това се предлага изменението, което е предвидено в чл. 2.
На трето място, въвеждат се правила, гарантиращи прозрачност при процедурата както при избор на омбудсман, заместник-омбудсман, така и при назначаване на служители в институцията. Тези правила ще бъдат гаранция за публичност и прозрачност на избора на омбудсмана и заместник-омбудсмана, като е предвидено тайното гласуване да бъде заместено с явно такова.
Към изискването за заемане на длъжността на омбудсман и заместник-омбудсман е добавено изискването за предишен опит в областта на правата на човека.
На следващо място, изрично са предвидени принципите на прозрачност, ефективност, плурализъм, недискриминация при подбора и назначаване на служителите в институцията.
И на последно, в Законопроекта се предвижда задължително уведомяване на омбудсмана при изготвянето на проекти на нормативни актове, за да може да представи становище относно нормативно засягане на правомощията му като национален превантивен механизъм. Искам да отбележа, че към настоящия момент Министерството на правосъдието, макар да не е задължено, изпраща на омбудсмана такива искания за становища в тези случаи, когато се засягат права и свободи на гражданите, за да види какво е неговото становище.
Предложените изменения и допълнения са в съответствие с отправените препоръки от Подкомитета по акредитация към ООН, изпълнението на които ще осигури на институцията пълно съответствие с Парижките принципи и ще даде право да кандидатства за най-високия статут на институцията – статут А.
В допълнение искам да отбележа, че измененията са съгласувани с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Бюрото за демократични институции и правата на човека във Варшава.
С оглед на гореизложеното предлагам на Комисията по правни въпроси Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана и същата да предложи на Народното събрание приемането му за първо гласуване. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Колеги от Министерство на външните работи, желаете ли думата?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова, госпожо Ковачева! Представеният на Вашето внимание Законопроект е израз на стремежа на Република България за достигане на най-висшите стандарти на закрила в сферата на правата на човека. Националният омбудсман в изпълнение на конституционно заложените му задължения ще има възможност да осигурява ефективна защита на правата на българските граждани, включително при нарушения в частния сектор и да съблюдава и насърчава спазването на международните инструменти за защита на правата на човека в рамките на ООН и Съвета на Европа.
Към настоящия момент страната ни разполага с две национални институции по правата на човека, акредитирани със статут Б, съгласно така наричаните Парижки принципи – омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация. Това означава, че законодателството все още не отразява всички най-високи стандарти, на които трябва да отговаря статутът и правомощията на националния орган за защита на правата на човека и не представлява пълна закрила на правата на българските граждани.
През месец февруари 2016 г. националните институции по правата на човека бяха информирани от министъра на външните работи, че след изтичане на пет години от последната акредитация имат право да кандидатстват за определяне на по-висок статут – в случая статут А.
Във връзка с това Националният омбудсман започна процедура за повишаване на статута си, който да доведе до усъвършенстване на механизмите за защита на правата и свободите на българските граждани. Реакредитацията за придобиване на по-висок статут протича в рамките на специална процедура пред Подкомитета по акредитация. Необходимо е институцията на Омбудсмана да се съобрази с отправените през 2011 г. конкретни препоръки, част от които включват и необходимостта за изменение и допълнение в Закона за омбудсмана.
Предложените на Вашето внимание изменения и допълнения са в съответствие с получени коментари по конкретни текстове от Подкомитета по акредитацията към ООН и са одобрени от него.
Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието, съгласно Решение на Националния координационен механизъм от 31 октомври 2016 г., подкрепиха инициативата на Омбудсмана за кандидатстване за статут А и внесоха предложенията за промени в Закона за омбудсмана в Министерския съвет със съвместен доклад от страна на министъра на външните работи и министъра на правосъдието. Министерски съвет одобри решението за внасяне на промените на свое заседание на 20 декември 2017 г.
Във връзка с горното Министерството на външните работи потвърждава своята убеденост от необходимостта за приемане на промените в Закона за омбудсмана. Обръщаме внимание, че те не излизат извън заложената в Конституцията рамка за работа на институцията и че няма да доведат до допълнителни бюджетни тежести. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Госпожо Омбудсман, желаете ли да вземете становище?
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, трябва да започна с това, че изцяло подкрепям внесения от Министерски съвет Законопроект за промени в Закона за омбудсмана. Причините за внасянето на този Законопроект са две. Основната, която беше коректно изложена от заместник-министъра на правосъдието и на външните работи, е процедурата по реакредитация на институцията към Подкомитета по акредитация към ООН. Всъщност процедурата би следвало да е започнала още след 2011 г., тъй като периодично национални правозащитни организации подлежат на акредитация от този Подкомитет. В съответствие с неговите препоръки за кандидатстване за по-висок статут, тъй като в момента Омбудсмана има статут Б, с цел повишаването на статута на правозащитния орган в България – институцията на Омбудсмана, следва да бъдат извършени някои законодателни промени, които да гарантират по-високо ниво на защита на правата на човека в България, които коректно са изложени в Законопроекта.
Всъщност втората причина е несъответствието в момента на Закона за омбудсмана на чл. 91а от Българската конституция. На практика Законът стеснява възможностите на омбудсмана, които са дадени от Конституцията да се застъпва за правата и свободите на българските граждани, така че предложенията са в посоката, която сте видели, която беше изложена от представителите на изпълнителната власт.
На първо място, изрична разпоредба, която да оправомощава омбудсмана, да насърчава правата на човека и основните свободи. Това е формално изискване на Подкомитета, всъщност дейност, която така или иначе се извършва и в момента от институцията във взаимодействие основно и с Министерство на правосъдието, когато става дума за прилагането на международни актове по човешките права. Всъщност от миналата година ние включихме и специална глава в Годишния доклад на Омбудсмана за прилагането на ключовите конвенции, по които България и страна и особено на осъдителните решения срещу България, които са на засилено наблюдение пред Комитета на министрите.
Втората по-сериозна промяна е свързана с предоставянето на възможност на омбудсмана да защитава правата на гражданите освен пред публично-правни, но и пред частно-правни субекти, което е задължително за кандидатстването за статут „А“. В момента Конституцията дава такава възможност, но приложното поле, което очертава Закона за Омбудсмана, стеснява тези възможности, така че би следвало това да бъде променено.
Мога да обоснова и с числа тази необходимост, защото основният кръг от жалби, които постъпват в институцията са срещу монополни дружества, ЕРП-та, ВиК-та, интернет оператори, топлофикации, банки, фирми за бързи кредити – това, с което се сблъсква гражданинът в своето ежедневие и е нормално да получи защита от институцията на Омбудсмана.
По отношение на предложените промени по процедурата за избор на омбудсмана подкрепяме предложението на Министерски съвет. И от собствения си опит мога да кажа, че е добре тази процедура да бъде абсолютно прозрачна и след като в българското общество беше възприето разбирането, че явното гласуване е по-демократично от тайното гласуване, със сигурност е добре тази процедура да бъде приложена и по отношение на избора на омбудсман, а също така и възможностите неправителственият сектор да номинира и да дава своето становище по тези кандидатури. Също така подкрепям и измененията в Закона, които се отнасят до процедурите по назначаване на служителите в институцията. Редно е това да става след конкурс публично и прозрачно.
Надявам се, че тъй като Законопроектът отговаря на изискванията и на ОССЕ, и на Подкомитета по акредитация към ООН и привежда в съответствие Закона с Конституцията, той няма да срещне възражения сред народните представители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Омбудсман.
Колеги, имате думата за мнения, становища, изказвания, въпроси, предложения.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз и колегите Нотев и Димитров ще подкрепим този Законопроект не основно, както беше изтъкнато от уважавания заместник-министър на външните работи, защото ще се подобри статут А, не омаловажавам този факт, но за мен основният плюс на този Законопроект е съобразяването на Закона за омбудсмана с чл. 91а от Конституцията. Член 91а е приет през 2006 г., на практика вече близо 12 години Законът за Омбудсмана се отнася само по отношение на публично-правните субекти, нарушители на права и свободи на гражданите и смятам, че би следвало омбудсманът с оглед и на активната позиция, която изразява от избирането му от Народното събрание до момента, да бъде натоварен да му бъдат разширени правомощията. От една страна чисто формални юридически с оглед изпълнението на конституционната норма, нещо, което би следвало да бъде направено много по-рано и с оглед улесняване на неговата работа и в крайна сметка да се постигне крайният резултат – защита на правата и свободите на гражданите.
Също така смятам за изцяло положително предложеното в Законопроекта избиране на омбудсмана с явно гласуване и смятам, че това ще доведе до по-голяма публичност и прозрачност. А що се отнася до първата част на изменението, която визира разширяване на възможността за насърчаване от страна на омбудсмана на защита на основни права и свободи, смятам че по-скоро тук вече е израз на законодателно закрепване на дейност, която настоящият омбудсман така или иначе упражнява. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова, представители на министерството! Ние ще подкрепим представения Законопроект, но в добавка към това, което каза и колегата Митев, към което се солидаризирам, действително е необходимо уеднаквяване и съобразяване на законовата нормативна уредба с Конституцията, защото наистина налице е едно нетърпимо противоречие.
Аз обаче искам да кажа и нещо допълнително. Личностите винаги са определящи за изпълване на нормативните постановки със съдържание. И ние сме свидетели на това, че омбудсманът и заместник-омбудсманът, включително и в последните дни, въпреки неналичието на изрична разпоредба в Закона, че защитават и правата пред частни субекти, го правят. Така че ние ще подкрепим фактическото да бъде и правно регламентирано.
Един-единствен въпрос имам към предложените текстове. В мотивите на стр. 4: „Подкомитета по акредитация към ООН изисква в Закона да се предвиди изрично процедура за прозрачност при избора на омбудсман, заместник-омбудсман и при назначаване на служителите“. Подкрепям всички текстове за омбудсман и заместник-омбудсман и това, което каза колегата Митев. По отношение на служителите аз днес преди Комисията пак прегледах Закона за държавния служител и Наредбата за конкурсите. Там са правени в 2016 г. много промени, които според мен точно постигат тази цел. Ако ние с подзаконов акт дадем възможност да се регламентират, то даже няма да е подзаконов, а с вътрешни правила скача на 18а. Казва така: „Процедурите за обявяване на свободни длъжности, провеждане конкурси и обявяване на резултати по тях се уреждат с вътрешни правила“. Първо, доколко това би било законосъобразно предвид разпоредбите на Закона за държавния служител и второ, дали няма да се получи прецедент.
Иначе, пак казвам, много институции биха се задоволили и с буква „Б“. Чест Ви прави, че се борите да отидете в буква „А“. Така че ще подкрепим Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По въпроса на колегата Милков има ли от гостите желание да се отговори?
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като функционирането на институцията и на служителите се извършва по силата на Закона за омбудсмана и Правилника за дейността на институцията, който също се приема от Народното събрание. И двата акта – нищо, че едното е правилник, се приемат от Народното събрание. Затова, за да отговорим на изискванията на Подкомитета ние предложихме това да се впише в Закона, те там преценяват съответствието на изискванията за статут А. Иначе не би имало пречка това да бъде заложено в правилника, но то така или иначе също ще изисква законодателна процедура.
Така или иначе ние използваме конкурса като форма за назначаване на служители, но би било добре това да залегне в Закона, тъй като служителите в институцията не са по Закона за държавния служител.
Така че предоставям на Вас, ако това по някакви причини Ви представлява проблем, ние ще го предложим, а след това като предложение за промяна в Правилника. Но, за да не занимаваме Народното събрание…
ПЕНЧО МИЛКОВ: Дали може, дали е приемливо да бъде записано „с правила уредени в Правилника за работа“, които също се приемат от Народното събрание.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, приемливо е.
ПЕНЧО МИЛКОВ: На второ четене, евентуално да се уточни текстът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси?
Заповядайте, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Манолова, аз имам един съвсем кратък въпрос, който дори не е пряко свързан с промените в момента, но тъй като казахте, че институцията Омбудсман ще представлява гражданите, освен пред публично-правни субекти и пред частно-правни такива, като например банките, можем ли да приемем, че няма нужда от някакъв специализиран вид омбудсман – като например финансов омбудсман, какъвто има в някои държави?
МАЯ МАНОЛОВА: И в България има енергийни омбудсмани, „Топлофикация“ има даже трима, ЧЕЗ има, другите ЕРП-та имат, телевизията има, така че стана модерно и може би благодарение и на примера, който даваме, различните правни субекти, да си назначават омбудсман. Само че аз, лично съм доста скептична към тяхната работа, най-вече мога да дам за пример тримата омбудсмани на „Топлофикация“. По нито един казус, който се отнася до правата на потребителите, тримата омбудсмани не са взели страната на потребителите, обикновено вземат страната на дружеството, на този който им плаща заплатата.
И, в този ред на мисли, искам да изкажа своята благодарност към Вас като представители на всички парламентарни групи в парламента, че въпреки, че аз съм избрана от парламента, никой не си е позволил да упражнява натиск или да има някакви искания към институцията, което всъщност е най-важното на тази институция – да има независимост.
Представям си как би изглеждал един финансов омбудсман, (всъщност някои банки имат омбудсмани), който е назначен от банките.
Малко по-различна е ситуацията с местните омбудсмани, които също се избират от общинските съвети по една много сложна процедура и реално зависят от кмета на общината, който трябва да им даде кола, помещение, да им назначи администрация, но съм се срещала и, даже бих казала, че повечето от местните омбудсмани, са хора, които въпреки това влагат енергия, ентусиазъм и почтеност при изпълняване на своята длъжност. С удоволствие давам за пример омбудсмана на Бургас, който, особено предният, беше уникален, същото е с омбудсмана на Шумен, с омбудсмана на София. Надявам се, че все някога ще му дойде времето да бъдат направени промени в този Закон, така че да бъдат стимулирани местните власти да избират омбудсмани, те са важни и полезни за хората.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси, мнения, становища? Няма.
Има ли възражения да закрием дебата? Дебатът е закрит.
Престъпваме към гласуване.
Който е за това да подкрепим за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г., моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-2.
Благодаря, госпожо Омбудсман и госпожо Заместник-омбудсман, благодаря Заместник-министър и колеги от Министерството на вътрешните работи. На колегите от правосъдието очевидно вече няма на кого да благодарим.
Колеги, престъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 852-01-2, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19 януари 2018 г.
Нямаме гости по втора точка.
Доктор Дариткова искаше да присъства. Имахме уговорка и график, евентуално, ако може да се включи до 15,30 ч., но очевидно не е могла, така че ще се наложи аз да докладвам на Вашето внимание този Законопроект.
С предлагания Законопроект се предлага закупуването на лекарствени продукти от лечебни заведения за болнична помощ, включени в Списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина да се изключи от приложното поле на Закона за обществените поръчки.
Провеждането на обществена поръчка във възможно най-кратки срокове по ЗОП при закупуване на лекарствени продукти, включени в списъка, има отрицателно въздействие върху лечението на пациенти, нуждаещи се от незабавно лечение.
Не на последно място бих искал да подчертая, че лекарствените продукти, включени в Списъка, не подлежат на ценова регулация от държавата и в голяма част от случаите имат един или много малък брой доставчици, което изключва наличието на конкуренция между тях.
Със Законопроекта се цели осигуряване на навременно лечение на пациенти, които заболявания са без налични терапевтични алтернативи на територията на Република България.
Колеги, това е най-накратко представянето.
Въпросите касаят случаите, когато действително става въпрос за незабавно лечение. На Фонда за лечение на деца изискването за финансиране е предварително провеждане на обществена поръчка. В голяма част от случаите не се знае когато отвориш пациента, какво лекарство ще е необходимо или какво медицинско средство ще е необходимо. Няма как болницата, като предварително условие да е извършила обществена поръчка точно за такова лекарство. Включително и в Правна комисия сме имали такива жалби, имали сме такива случаи и мога да дам конкретен такъв случай. Този случай, който разглеждахме, заедно с колегата Борис Йоцов, той касаеше медицинско изделие, а тук, колегите лекари – с д-р Дариткова, сме направили предложение само за лекарствата, изключили сме медицинските изделия. Пак казвам има такива случаи – отварят главата на дете, което трябва да се извърши в рамките до няколко часа, необходимо е, определя се какво е медицинското изделие, което трябва да се постави, за да се спаси живота, след това няма как да се провежда каквато и да е обществена поръчка. Фондът пък няма правно основание да покрие такъв разход.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много е важен този списък, защото ние сме имали редакции от типа „и други“, което означава и всички останали. Проведохме консултации с членове на Здравната комисия, разбрахме, че е изолирано явление, тоест не може в този списък да закачиш каквото се сетиш ежегодно и да кажеш длъжни сте веднага без обществена поръчка. Този риск разбрахме, че е минимизиран и избегнат, защото беше важен. Съгласете се! Този, който пише списъка може да запише доста разширен кръг. Оказа се, че този проблем няма да съществува, така че отговорността е на този, който пише списъка. Безспорно в екстрени случаи, в спешни случаи – оказа се, че това са абсолютно единични случаи – се налага да се закупи и ако тръгнеш по процедурата тези хора са обречени. Това ще важи, евентуално и за следващата промяна, кой да е органът, който да определя минимални резерви, задължителни резерви. Това трябва да са експерти. Ние сме много далеч от тази тема и можем само да решим механизма.
Направената редакция е изключително добра, ние се консултирахме с няколко лекари и хора от фармацевтичния бранш. Поне това, което ни увериха избягната е опасността към този списък да се закачат друго, още повече, че го правят експерти. Този списък е публичен, прозрачен и не би могло да има нещо, а ако има, то веднага ще бъде забелязано.
Така че ние ще подкрепим с колегата с нашите три гласа, така направеният Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми колега Димитров.
Колеги, други изказвания?
Колега Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Колеги, аз ще бъда съвсем кратък и ще се изкажа с оглед на работата си, която ми е била свързана до голяма степен и медицинско право, и с обществени поръчки.
Заведенията за болнична помощ, при закупуване от лечебни заведения за болнична помощ, тоест всяко едно лечебно заведение за болнична помощ има право да закупува самостоятелно такива лекарствени средства. До момента действително лекарствените средства се закупуват с много сложни обществени поръчки, технически сложни за изпълнение.
Аз приветствам опита да се намери решение и ще подкрепя Закона, но в изказването си искам да обърна внимание, че това е една врата, която широко се отваря за всяко лечебно заведение да претендира закупуване. Знаете как се създават и пътеки, и необходимости, така че хубаво това, което е записано в мотивите, че Списъкът е динамичен – със сигурност е динамичен, защото всяка година е уникална – но все пак най-вероятно има отчет на такива лекарствени средства за предходната и е добре да знаем какво е било началото на действие на правната норма, тоест какви лекарствени средства миналата година са включени, извън закупените по обществени поръчки, тоест от този Списък, за да можем да видим след отварянето на вратата какво е действието на правната норма.
Затова в мотивите действително е написан, че е динамичен списъкът, но според мен можеше вносителите да изискат данни поне за предходната година колко вече са разходвани по този ред, за да видим действието на правната норма дали няма да доведе до извращаване на ситуацията. Иначе го подкрепям.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми колега Милков.
Други изказвания, мнения. Не виждам.
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Атанасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19 януари 2018 г., моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
С това изчерпихме дневния ред, който беше приет.
Закривам заседанието на Правна комисия.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов
