Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 38

На 7 март 2018 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане – диалог на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание с господин Сотир Цацаров, главен прокурор на република България.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 13 декември 2017 г. – втора част.
3. Обсъждане за първо гласуване на:
- Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 754-01-9, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25 май 2017 г.;
- Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-18, внесен от Иван Валентинов Иванов и група народни представители на 7 юни 2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30 ноември 2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13 декември 2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 януари 2018 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Илиев Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.

Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по правни въпроси се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получихте съобщение с предложение за дневен ред. Имате възможност за становища, изказвания и предложения по дневния ред.
Няма изказвания по дневния ред.
Закривам дебата, подлагам на гласуване дневния ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ – ДИАЛОГ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 27 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ С ГОСПОДИН СОТИР ЦАЦАРОВ – ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Гости по точка първа от дневния ред: господин Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България, госпожа Мария Шишкова – заместник-главен прокурор на Република България.
Благодаря на главния прокурор, че прие поканата за днешната процедура по чл. 27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Приложил съм към дневния ред писмото – покана, за участие в обсъждане, свързано с практическите резултати и последици от последните изменения в Наказателнопроцесуалния кодекс, както и предприетите действия и мерки за установяване на осъдени лица с влезли в сила присъди „лишаване от свобода“ и „доживотен затвор“ неприведени в наказание.
В отговор на поканата в Правната комисия получихме писмо във връзка с изслушване на главния прокурор по реда на чл. 27 от Правилника за работата и дейността на Народното събрание на 7 март 2018 г., което съдържа:
Първо, информация за дейността на Прокуратурата на Република България по прилагане на Закона за изменение и допълнение на НПК, обнародван в бр. 63 от 2017 г. в сила от 5 ноември 2017 г. и информация за дейността на Прокуратурата на Република България и предприетите мерки в изпълнение на измененията в нормативната уредба за преодоляване на бягствата от правосъдие. Този доклад, благодарение на прокуратурата, е разпространен в копие за всеки един от членовете на Комисията, с което разполагате.
Уважаеми господин Главен прокурор, заповядайте.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа, присъстващи на заседанието на Правната комисия!
В писмото, с което бе отправена поканата за редовното изслушване по смисъла на чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и председателят обяви, бяха поставени две основни теми: „Ефектът от действието на последните изменения в Наказателнопроцесуалния кодекс, които са в сила от 5 ноември 2017 г.“; и другата тема, бих казал, също толкова важна и не по-малко наболяла, е „Предприетите мерки в изпълнение на измененията в нормативната уредба за преодоляване на бягствата от правосъдие“.
За да подходим максимално икономично по отношение на времето Ви и да представим необходимия обем информация, сме си позволили да разработим информация и по двете теми, която е синтезирана и е представена на Вашето внимание.
За представителите на средствата за масова информация искам да кажа, че самата информация може да бъде предоставена на всеки без какъвто и да е проблем – в нея няма нищо тайно, разбира се, с разрешение на народните представители. По отношение на основните данни, свързани с бягството от правосъдие ще бъде предоставена обобщена информация по реда, по който го прави нашият пресцентър.
Предлагам, ако приемете, по темата „бягство от правосъдие“ съвсем накратко да Ви представя изложение с основните моменти. По втората тема това да направи госпожа Шишкова и от там нататък да определите начина, по който ще процедираме със задавани въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам това предложение. Колеги, има ли възражения да процедираме по този начин? Няма възражения.
Заповядайте, господин Главен прокурор.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Информацията относно дейността на прокуратурата и предприетите мерки в изпълнение на измененията в нормативната уредба за преодоляване на бягство от правосъдие съдържа, на първо място, анализ на предприетите законодателни изменения. Имам предвид измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс, приети на 27 май 2015 г. (ДВ. бр. 42 от 2015 г.) и основните последни изменения (ДВ. бр. 63 от 2017 г.), влезли в сила от 5 ноември 2017 г.
Няма да Ви обременявам с анализа на законодателната уредба, както и с всички нови положения, които тя въвежда. За нас финалният извод е изложен в представената Ви информация, че приетите изменения имат изключително позитивен ефект. Достатъчно е да споменем само няколко цифри по един показател – случаите, в които е предприето задържане на осъдени лица, незабавно след постановяване на краен акт от върховната инстанция – Върховния касационен съд.
При действието на новите изменения за периода само от 5 ноември 2017 г. до 27 февруари 2018 г. от Върховния касационен съд са били получени за изпълнение директно 109 съдебни решения с окончателно наложени наказания „лишаване от свобода“. По 62 от тях лицата вече са били задържани на друго основание или са търпели и друго наказание. Лица, спрямо които е разпоредено задържане и привеждане в затвор направо от прокурор от Върховната касационна прокуратура, тоест на практика се спестява цялата процедура и време за изпълнение, свързано с изпращане на първоинстанционен съд, от там получаване на документи в първоинстанционна прокуратура, спрямо които е разпоредено директно задържане са 47. От тези 47 лица са се отклонили само 4, 43 са били задържани и незабавно приведени в затвор.
Според мен далеч по-важни са резултатите от проверка, разпоредена с моя заповед от 18 януари 2018 г. Проверката обхваща всички първоинстанционни прокуратури на територията на цялата страна – районни, окръжни, Специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури, тоест това са прокуратурите, които изпълняват влезли в сила съдебни актове и предмета на проверката касае установяването на всички лица, за които са налице влезли в сила съдебни актове, с които е наложено наказание „лишаване от свобода“ или наказание „доживотен затвор“, които съдебни актове не са приведени в изпълнение. Казано по други начин – лица, които са се отклонили от изпълнение на наказанието. Това разбираме в най-широк смисъл под термина „бягство от правосъдие“.
Какво показват данните? Те показват, че общо за територията на страната 925 лица са лица с неприведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“. За да бъдем точни, в тези цифри се включват и три лица, за които все още не е приведено в изпълнение наказание „доживотен затвор“, тоест те са 922 с наложено наказание „лишаване от свобода“ и 3 с наложено наказание „доживотен затвор“.
Интересно е да отбележа, че в хода на самата проверка 24 лица бяха издирени, задържани и приведени в съответните места за лишаване от свобода. От общия брой незадържани лица, които посочих – 925, 62 са с чуждо гражданство; за 577 са издадени европейски заповеди за арест, като имаме предвид, че те могат да се издават само по отношение на случаите в които са налице предпоставките по закон за това.
Интересно е да спомена и относителния дял на укриващите се в чужбина: от 925 лица точно за 700 осъдени лица има данни, че се укриват в чужбина. В представената Ви информация е налична графика, която показва броя на лицата, които са с неприведени в изпълнение присъди по съдебни райони. Установява се, че на практика няма укрили се от правосъдието осъдени лица в районите на районните прокуратури в Трън, Брезник, Кула, Благоевград, Сливница, Пирдоп, Етрополе, Поморие, Средец, Царево, Котел, Трявна, Тервел, Тутракан и Попово, но абсолютно очаквано и оправдано броят на лицата, за които е налице отклонение и неизпълнение на влезли в сила присъди за района на Районна прокуратура – София, е 115, за района на Окръжна прокуратура – Варна е 73 и така нататък. Най-висок е относителният дял на приведените в изпълнение наказания „лишаване от свобода“ със срок до една година. Относителният дял на неприведените в изпълнение наказания „лишаване от свобода“ в размер на над 10 години е 5% и около 5%. Както вече Ви посочих, три са лицата, които са се укрили от правосъдие и за които не са приведени в изпълнение наказание „доживотен затвор“.
Интересно е разпределението по вид престъпление по Наказателния кодекс в особената му част. Те са представени под формата на графика, но само ще спомена няколко цифри. Оказва се, че най-значителен е броят на укрилите се, осъдени за престъпление против транспорта – 198 лица. На практика това е една пета от всички бегълци от правосъдие.
Следват осъдените за кражба – 168 лица, и за престъпление „против половата неприкосновеност“ – 153 лица. Конкретното разпределение по видове престъпления също е представено на графика в информацията, с която разполагате.
Работата на прокурорите в страната по изпълнение на влезли в сила присъди е организирана в съответствие с разпоредбите на НПК и на указания на главния прокурор, което е актуализирано своевременно с оглед последните законодателни промени.
В информацията Ви посочвам, че въпреки доброто и ползотворно взаимодействие с дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР, затрудненията при изпълнението на съдебните актове, произтичат най-вече от откриването на лица, извън страната – както посочих, 700 лица от всички 925 на практика са извън пределите на България. Тъй като е необходимо те не само да бъдат установени, но и да бъдат предприети съответни действия, в съответствие с международноправните разпоредби, а те не са еднакви или стандартизирани за всички по отношение на установяването и отправянето на искания за предаване на тези лица. На практика има и случаи, при които е обективно невъзможно предаването на осъдените лица, макар издирването да е дало положителен резултат например, защото те търпят наказание „лишаване от свобода“ в държавата, в която се намират фактически.
Не мога да не направя извода, че ефективността от оперативно издирвателните мероприятия на територията на страната е ниска. Трудностите произтичат най-вече от липса на възможности за използване на специални разузнавателни средства, а също и за проследяване и анализиране на информацията от мобилните оператори.
За да не губя времето Ви, ще акцентирам върху няколко организационни мерки, предприети от ръководството на прокуратурата. Както споменах прокуратурата действа в указания по надзора върху изпълнението на наказанията и другите принудителни мерки. С последните изменения в това указание е създаден механизъм за незабавно предприемане на действия и от прокурор от Върховната касационна прокуратура или съответната окръжна, или апелативна прокуратура, след получаване на решение, с което влиза в сила осъдителна присъда и издаване на разпореждане за привеждане в местата за лишаване от свобода, тоест след получаване на решение, с което влиза осъдителна присъда, да се издава разпореждане за привеждане в местата за лишаване от свобода.
Особено внимание обръщам на това, което успяхме да създадем с измененията в указанията и с няколко, да ги нарека вътрешни, технически действия. На практика на базата на данните, с които разполагаме, включително и в резултат на всички данни, които са събрани при проверката, за която става дума сега, бе създаден електронен регистър на осъдените лица, с неприведени в изпълнение наказания „лишаване от свобода“ или „доживотен затвор“.
Това е регистър, който е достъпен на така наречения вътрешен информационен сайт на прокуратурата. От унифицираната информационна система на прокуратурата в регистъра се генерират автоматично данни за всяко осъдено лице, за последния му известен адрес, неприведените в изпълнение наказания, датата на обявяване за издирване и номер на телеграмата, с която е обявено за издирване, датата на издаване на европейска заповед за арест или молба за екстрадиция, датата на обявяване на издирване чрез Интерпол и ШИС – последната, разбира се, и последната актуална информация от издирвателните действия, която непрекъснато се обновява. Създавайки този електронен регистър ние сме осигурили всички възможности за достъп до него на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на правосъдието. Целта ни е регистърът да бъде използван именно от прокуратурата, но и от органите на МВР и Министерството на правосъдието.
Отправих писмо до министъра на вътрешните работи и до министъра на правосъдието. С оглед предложенията, които бяха възприети от министър Радев и министър Цачева, е създадена работна група от прокурори, представители на МВР и, разбира се, на Министерството на правосъдието, която следва да подготви проект на инструкция по приложението на чл. 418 от НПК, който регламентира задържането на осъдения и отвеждането му до мястото за изпълнение на наказанието – това, което се извършва от службите на Министерството на правосъдието и възможността за търсене на съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи. Целта е тази инструкция да премахне или съкрати хартиения обмен и в същото време да създаде ясни правила, свързани с незабавното изпълнение на наказанията.
Работната група трябва да разработи експертни предложения за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства и на Закона за електронните съобщения, които да позволяват използването на СРС, както и данни от мобилни оператори по Закона за електронните съобщения при издирване на бегълци от правосъдие. Разбира се, това ще бъде само експертен проект на нормативен акт на изменение в закона, а дали това ще бъде възприето, на практика зависи от Вас.
Отправих предложение до министъра на вътрешните работи за още нещо – господин Радев го възприе и работим вече в тази насока. В крайна сметка Законът за Министерство на вътрешните работи възлага провеждането на оперативно-издирвателната работа именно на Министерство на вътрешните работи. Ако улесняваме взаимодействието чрез информацията и обратната информация, която постъпва в прокуратурата с електронния регистър и пълният достъп, който даваме на МВР и Министерството на правосъдието до него, мисля, че МВР – радвам се, че това бе възприето позитивно – може и трябва да направи още една крачка. В правомощията или в целите на оперативно-издирвателната дейност се включва издирването на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание, както и издирването на безследно изчезнали лица.
Нашето предложение към ръководството на МВР е да бъде създаден открит, общодостъпен публичен сайт, разбира се, той трябва да бъде създаван, организиран и актуализиран от Министерство на вътрешните работи.
На базата на информацията от електронния регистър, на базата на информацията, включително и със снимки на издирваните лица, нашето предложение е да бъде създаден публичен сайт „издирва се“, какъвто съществува в други страни и на практика всяко лице, всеки работодател и всеки гражданин да може ясно да установи при необходимост и при справка дали съответно лице се издирва. А и на практика лицата, които се издирват при най-тежки случаи и най-тежки престъпления, да бъдат, а и не само те – всички издирвани лица, именно общодостъпни на един публичен сайт. В тази информация няма нищо тайно. На практика в момента тази информация е затворена в рамките на МВР и е необходимо при всички случаи тя да стане и обществено достояние. Такова е нашето виждане.
Нещо повече, ние предлагаме на МВР, ако, разбира се, те преценят, в този сайт да бъде създаден и раздел, в който бъдат публично достъпни и данните за безследно изчезнали лица, защото в много случаи това са обекти на издирване, а те са свързани с множество проблеми – изчезнали деца, лица с психически отклонения и така нататък.
Това е най-общо информацията, която мога да представя пред Вас. Както казах, тя е в по-подробен вид в представената Ви информация в писмен вид, с което завърших по тази тема.
По другата тема предлагам кратко резюме да направи госпожа Шишкова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Главен прокурор, за представянето.
Колеги, пак поставям въпроса, както първоначално се съгласихме – да изслушаме двете информации, и тогава да влезем в диалог или предпочитате само по тази тема да обсъждаме.
Няма искания за промяна на първоначалния подход.
Госпожо Заместник-главен прокурор Шишкова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР МАРИЯ ШИШКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, присъстващи на днешното заседание на Правната комисия! Фактите, които са Ви предоставени във втория материал съдържат информация за дейността на прокуратурата по прилагане на Закона за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, обнародван в „ДВ, бр. 63 от 4 август 2017 г., влязъл в сила на 5 ноември 2017 г.
Информацията е обобщена, като най-напред е направен анализ на основните цели, които поставят законодателните промени – беше изготвен в изпълнение на една от мерките в Плана за действие по препоръките на Доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка. Цели се ускоряване на наказателното производство, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза; създаване на условия за по-високо качество на разследванията по дела за престъпления с корупционен елемент, извършени от лица, заемащи висши държавни длъжности именно с промяната в подсъдността и подследствеността на престъпленията; съобразяване на действащата вътрешна нормативна уредба с международните актове и създаване на регламент за отправяне на преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси до Съда на Европейския съюз.
В информацията са обобщени статистическите данни по онази част от промените с оглед краткия период на прилагане на Закона, които позволяват да бъдат изведени тенденции в прилагането на Закона. Най-общият извод, който следва от този анализ, може да се каже, че и към настоящия момент законодателните промени не създават проблеми в правоприлагането, независимо от различията в съдебната и прокурорската практика.
Въпрос на време и по-дългосрочен мониторинг е да се установят и уточнят онези от тях, които подлежат на изясняване и съответно уеднаквяване, включително и посредством предвидената в Закона за съдебната власт тълкувателна дейност.
Най-съществените практически проблеми и различия в приложението на Закона предпоставя новата концепция при решаване на въпросите с допуснатите процесуални нарушения в хода на досъдебното производство при разследванията, които са предмет на разглеждане единствено в рамките на разпоредителното заседание.
Предвидената гаранция, че страните могат да упражнят ефективно правата си при провеждане на това разпоредително заседание от състава на съда, а именно откритото съдебно заседание, в което участват всички страни както подсъдимият, така и неговият защитник, пострадалият или неговите наследници, довереникът, включително и представител на държавата в лицето на представител на Министерство на финансите, дават категоричен извод данните, които сме Ви посочили на фигурата на стр. 6 от информацията по отношение на насрочените за разглеждане отложени разпоредителни заседания, включително разгледаните незабавно, непосредствено след провеждането на разпоредителното заседание и тези, по които е дадена възможност за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Относителният дял на отложените разпоредителни заседания, които са 285 спрямо общо насрочените за разглеждане и проведени в периода 5 ноември – 31 декември, тоест в рамките само на два месеца общо 976 разпоредителни заседания е около 30%. Това е обективен критерий за принципен подход на съдилищата да осигурят в максимална степен възможност на страните не само да участват, но и да упражняват ефективно правата си на защита.
Прецизно съдилищата проверяват спазването на процедурата по уведомяване на страните, осигуряват възможност за лично участие на страните, включително отлагат провеждането на разпоредително заседание в случаите, в които подсъдимият не е упълномощил защитник, но желае да бъде представляван от такъв. Обезпечаването на предвидената възможност да се обжалват определенията на съда от разпоредителното заседание и когато не са уважени искания на защитата за връщане на делото в досъдебната фаза, се осигурява чрез изрично разясняване на тези права от съдилищата на страните в хода на самото разпоредително заседание, което се отразява в протоколите от съдебните заседания.
Проучването на постановените съдебни актове сочи значителен дял на приключените незабавно след провеждане на разпоредителното заседание с постановяване на окончателен съдебен акт наказателни производства. Това са 437 такива дела, по които има постановени съдебни актове, непосредствено след установяване на разпоредителното заседание. Това е повече от 50% от разгледаните дела, което също е обективен критерий за успешното реализиране на целите, заложени в законодателната инициатива при измененията на Наказателнопроцесуалния кодекс.
В представената Ви информация е дадена графика, която отразява макар и незначителния брой на делата, върнати за доразследване в досъдебната фаза, както и на значително малкия брой – 10, на делата, по които съдът е приложил предвидената нова процедура за отстраняване на очевидна фактическа грешка в съдържанието на обвинителния акт. Тези цифри също са показателни на фона на приключените наказателни производства с влязъл в сила съдебен акт, непосредствено след провеждане на разпоредителното заседание както за качеството на разследването в досъдебното производство, така и за принципното прилагане на новата уредба от съставите на съдилищата.
В материала са представени и данни за дейността на Специализираната прокуратура след разширяване на компетентността ѝ. Заведените преписки и досъдебни производства в периода 5 ноември 2017 – 31 декември 2017 г., са дадени в сравнителна таблица, в графично изображение както тези, които касаят новата компетентност, така и образуваните във връзка с разследванията на престъпления, извършени от тежката организирана престъпност. Преобладаващ е делът на изпратените по компетентност от други прокуратури, касаещи новите престъпления, които попаднаха в подсъдността на Специализирания наказателен съд. Най-значителен е броят на образуваните преписки и досъдебни производства с предмет „престъпления, извършени от кметове, заместник-кметове и председатели на общински съвети“, което е отразено в таблицата, която сочи тези показатели за периода 1 януари –15 февруари 2018 г. Общо заведените преписки с такъв предмет са 102. По 49 тях са възложени проверки от прокурор, решени с образуване на досъдебно производство – 8. Запазена е трайната положителна тенденция за увеличаване обема на разследваните тежки престъпления, извършени от организирани престъпни групи, като се увеличава както броят на образуваните досъдебни производства, така и на осъдените лица.
За периода месец октомври – месец декември, сме дали данните за новообразуваните досъдебни производства, които са 40, осъдените лица са 100 и оправдани – само 1 лице.
Организационните мерки, които ръководството на прокуратурата предприе, за да се обезпечи еднаквото, точно и законосъобразно прилагане на измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс, бяха свързани най-напред с издаване и утвърждаване със заповед на главния прокурор на Методическо указание за приложение на новите нормативни положения в Закона за изменение и допълнение на НПК. Основни акценти в него са създаденият механизъм за действие при конкуренция на административнонаказателната и наказателната отговорност, промените, свързани с образуването на досъдебното производство. В акта за образуването на досъдебното производство вече не се сочи лицето, спрямо което се води досъдебното производство; процесуалната активност и действията на прокурора, които следва да бъдат предприети в хода на разпоредителното заседание, новите положения, които са свързани с бързото производство, промяната в подследствеността и подсъдността на Специализираната прокуратура.
Създадена е и нова процедура за предотвратяване и уреждане на споровете за упражняване на компетентност при наказателни производства.
По предложение на главния прокурор с решение на прокурорската колегия и на пленума на Висшия съдебен съвет е увеличена щатната численост както на магистратите, така и на съдебните служители в Специализираната прокуратура. Предприети са съвместни действия и за материално-техническото обезпечаване на необходимия сграден фонд и ресурси.
През 2017 г. бе проведен пълен цикъл на обучение за разследване на престъпления с корупционен елемент на всички прокурори и разследващи, които се занимават с този вид разследвания, а през 2018 г. е предвидено обучение по апелативни райони във връзка с приложението на Закона за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Това в най- синтезиран вариант представя информацията, която подробно сме изложили в материалите, които сме Ви предоставили. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Шишкова.
Колеги, чухте двете представяния на информациите по двете теми за обсъждане и диалог.
Имате възможност да изразите позиции и становища.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Главен прокурор, уважаема госпожо Заместник-главен прокурор, гости на Комисията! Ще започна с процедурна бележка – за втори път прилагаме чл. 27 и тя е отправена по-скоро към председателя на Комисията. Според този член ние отправяме покана до главния прокурор за провеждане на обсъждания по серия въпроси. Не е изписано как определяме кои са тези въпроси. Разбира се, няма нищо лошо господин главният прокурор и заинтересованите лица да са информирани предварително за темите, за да можем да се подготвим. Струва ми се обаче, че е редно да ангажираме Комисията като колективен орган в определянето на темите, които са от интерес за Правната комисия, не че темите, които днес обсъждаме, са маловажни. Днес ще се съобразим с така фиксирания дневен ред.
Господин Председател това е бележка за следващото изслушване, ако обичате да я вземете предвид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако е бележка, няма да я взема предвид, господин Зарков. Имаме добър диалог в рамките на Комисията по организационните въпроси. Ако имахте желание да поставите конкретни теми на дебат, можехме да ги обсъдим. Многократно приключвам късно вечерта заседанията на Комисията с покана към Вас да вземете становище по текущи въпроси.
Единствено се извинявам по тази, конкретна, настояща процедура, че изпратих писмото на 16 февруари, тоест преди повече от три седмици, а Ви уведомих в началото на тази седмица, тоест можех да сторя това и по-рано.
Приемам да обсъждаме въпросите, когато иде реч за прилагането на чл. 27, но, пак казвам, смятам, че трябва да приложим стриктно чл. 27, който ми дава възможност да определя такива теми. В рамките на добрия диалог и политически дебат ще остана отворен в бъдеще да дискутираме евентуални предложения.
Извинявам се, че Ви прекъснах, но тъй като укорът беше към мен, затова си позволих да Ви отговоря веднага. Моля да продължите, ако желаете.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз Ви благодаря, но тава, че сте председател, не значи, че може да ни прекъсвате, когато решите, първо.
Второ, нямаме нужда от Вашето разрешение, защото това ни го дава Правилникът и трето – от уважение към широката аудитория и високопоставените лица, няма да влизам допълнително в дебат по тази тема. Очевидно е, че Правилникът има друга идея, но темите, които са поставени са достатъчно важни. С извинение за направения преамбюл, искам да обърна внимание и да попитам допълнително по темата „бягство от правосъдие“.
Господин Главен прокурор, Вие ни съобщихте резултатите от проверката. От тях става ясно, че 700 осъдени се укриват в чужбина. Интересно би било дали има страни, които се открояват като обичайна дестинация на бегълци от българското правосъдие – това, едно.
Другото, проста сметка от това, което казахте, показва, че около 200 човека в такъв случай са осъдените престъпници, които се разхождат на свобода някъде из нашата страна или поне, за които няма данни, че са преминали границата.
Тук се поставят два въпроса, на един от които Вие частично дадохте отговор. Единият е, защо успяват да избягат първоначално. Виждам, че Вие сте развили Вашата идея, която лансирахте в началото на месец февруари пред Вътрешната комисия, за промяна в законодателството, така че Министерството на вътрешните работи да има ангажимент веднага след произнасяне на присъдата да се намесва, за да не оставя този луфт, в който Главна дирекция „Охрана“ няма правомощията да изпълни оперативно-издирвателните дейности. Защо бягат?
Вторият въпрос е: защо не можем да ги намерим, веднъж, когато вече са избягали. Тук въпросът ми е: считате ли, че ефективността на оперативно-издирвателната дейност ще се повиши рязко с промяна в Закона за СРС с даването на възможност за употреба на СРС и дали няма и други методи, които според Вас биха били достъпни, за да се направи по-ефективна издирвателната дейност на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Главен прокурор, заповядайте, ако прецените.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: При зададен въпрос трябва да отговоря. Ако позволите, само една забележка: темите, които са предмет на днешната дискусия са такива, каквито получих в писмо от Правната комисия. Искам да кажа, че не сме се опитвали да диктуваме дневния ред на Комисията.
КРУМ ЗАРКОВ: Напълно Ви разбирам, господин Главен прокурор.
Аз пък искам да кажа, че темите, по които разсъждаваме днес, са получени от Вас като писмо на Правната комисия, а аз като член на Правната комисия ги научавам преди малко – вчера.
Това е спор между мен и председателя Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнявам, че поемам изцяло отговорността за дефиниране на темите, както съм съобразил, че са актуални към момента на поставянето им. Пак казвам, народните представители са имали възможност, ако желаят, да поставят този въпрос на дебат. Не желая да влизаме в интерпретации по чл. 27. Смятам, че господин Зарков е достатъчно грамотен юрист и парламентарист, ако би желал, би могъл досега и писмено, и вербално да постави тези въпроси в рамките на заседанията на Комисията.
Последно уточнение – моля, втори път правим тази процедура, молбата ми е да не поставяме въпроси. Диалогът е равнопоставен. Имаме право да изразим становища. Получихме доклад – информация, от главния прокурор и от заместник-главния прокурор. Не сме в процедура на изслушване или на форма, в която се поставят въпроси, а на размяна на мнения, становища, ако щете, притеснения, сериозна ангажираност към обществените нагласи, последици и така нататък.
Извинявам се за процедурното прекъсване.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Извън шегата, мисля, че няма нищо лошо тези притеснения да бъдат изразени и под формата на въпроси. В крайна сметка ние сме тук, за да отговаряме.
Законът определя и съответно решение на Конституционния съд в пределите, в които може да отговаряме.
Вече сериозно: по отношение на страните, за които поставяте този въпрос. Трудно е да бъде направена географска карта с преобладаващите дестинации, в които 700 от 925 лица, отклонили се от правосъдие, са се укрили. Спектърът е изключително разнообразен – като включим страни, които традиционно са членки на Европейския съюз – в тези случаи са издадени европейски заповеди за арест, но в много случаи има съвсем други причини, поради които лицето не може да бъде предадено и да свършим до страни, които са бивши съветски републики и така нататък. Не може да бъде казано, че има преобладаващо място, предпочитано от бегълците от правосъдие.
Защо успяват да избягат? На първо място, може би трябва да си припомним действащата законодателна уредба и въобще механизма за привеждане на присъдите в изпълнение до измененията в НПК, за които говорихме преди малко. Постановява се присъда, тя подлежи на инстанционен контрол, но в случаите, в които горната инстанция –Апелативен или Върховен касационен съд, постановеше окончателното решение, изпълнението в крайна сметка върви по един стар, утвърден механизъм, който съществува от десетилетия.
Този механизъм е изпращане на присъдата на първоинстанционния съд, изпращане на делото, връщане на делото заедно с присъдата на първоинстанционния съд – физически като пакет по пощата. Оттам насетне съответният първоинстанционен съд предприема действията, които са предвидени в Закона и Правилника за администрация на съдилищата, за да изпрати присъдата за изпълнение. Има съответни деловодни изисквания на съответната първоинстанционна прокуратура.
Първоинстанционната прокуратура оттам насетне привежда присъдата в изпълнение, като я изпраща на органите на Министерството на правосъдието. Те са тези, които следва да задържат лицето и да го отведат в място за лишаване от свобода. В случаите, в които не го намерят на адреса или просто не го установят, те търсят съдействие от Министерството на вътрешните работи, тоест оттам задейства процедурата по издирване на лицето.
Сами разбирате, че цялата тази тежка деловодна процедура, съчетана с възможността лицето, първо, при второинстанционното разглеждане на делото, редовно призовано, да не участва в съдебното производство, каквато възможност вече не съществува за тежките престъпления, и съчетано с това, че постановените съдебни актове се обявяваха незабавно на интернет страницата на съответния съд, Ви дава пълната възможност да следите от дистанция какво се развива със съдебния процес, в който сте подсъдим.
Казано по друг начин, самата тежка процедура по изпълнение на присъдите, която, пак казвам, някак си вече е много непригодна за настоящото време, сама по себе си улеснява бягството от правосъдието. Съвсем по друг начин изглеждат – не казвам, че те са радикалното решение или че те са универсалният лек за всичко, което съществува като проблеми, но съвсем по друг начин изглеждат нещата сега. Ако бъде постановена окончателна присъда, окончателен акт на въззивна или на касационна инстанция, прокурорът от Върховната касационна прокуратура или от Апелативната прокуратура е в състояние със свое разпореждане незабавно да приведе присъдата в изпълнение и след това да се задейства целият този механизъм, за който говорих преди малко.Това е изключително голяма крачка в цялата процедура по изпълнение на наказанията.
Оттам насетне идва координацията, защото Законът е разграничил функциите по задържане и отвеждане, и евентуалното оказване на съдействие между Министерството на правосъдието, Главна дирекция „Охрана“ и съответно Министерството на вътрешните работи. Главна дирекция „Охрана“ не изпълнява по закон, тя няма и капацитет да осъществи каквито и да е оперативно-издирвателни мероприятия. Нейните функции се свеждат до това – да посети съответния адрес, месторабота и прочие и да установи дали лицето е там, като го задържи и го отведе в съответния затвор, или, ако не е там, да изпрати информацията на МВР.
Мисля, че и самата оперативно-издирвателна работа в МВР се нуждае от немалка реорганизация, като трябва да бъдат подредени приоритетите. Законът предвижда оперативно-издирвателна работа, но в повечето случаи органите, които се занимават с това, кръгът на издирвани лица в различни категории, разбира се, са и такива, които са се отклонили от правосъдие, тоест с невлезли в сила присъди, но неизпълнени мерки за неотклонение „задържане под стража“ и такива, които са с влезли в сила присъди, но отклонили се от изпълнението им. Органите по издирването се занимават и с установяване на множество лица, които са призовани – свидетели, връчване на наказателни постановления и прочие, които не са намерени и те също се изпращат за издирване. Според мен тази оперативно-издирвателна работа трябва да бъде приоритизирана.
Предложили ли сме съвместна инструкция между прокуратура, МВР и Министерството на правосъдието, която цели да намали до минимум в този процес възможния хартиен обмен на документация или да го превърне в последващ, след като действията бъдат осъществени, като едновременно с това и определи формите на взаимодействие между Министерството на правосъдието и Министерство на вътрешните работи, които в момента също са на основата на доста губене на време именно в този хартиен обмен.
Не казвам, че един открит сайт „Издирва се“ на всички издирвани лица е панацеята, но той не бива да се възприема и като някаква, как да кажа, нестандартна рекламна форма. Няма нищо лошо всеки работодател да е в състояние да провери в този сайт по възможностите на търсенето дали лицето, което ще наеме на работа, е издирвано под някаква форма. Да не говорим за обществената значимост в случаите, в които се издирват безследно изчезнали лица, деца, хора с психически отклонения, възрастни – това е встрани от нашата тема. Може би е необходимо да мислим една идея по в крак с новото време.
Защо не можем да ги намерим? Мисля, че до известна степен отговорих. Защото оперативно-издирвателната работа, на първо място, е затрупана с множество категории издирвани лица, защото в нея според мен е необходима някаква приоритизация и структурно разделяне на органите, които се занимават с това. Веднъж го казах като мнение, знаех, че може да срещне възражение от МВР, но според мен дуализмът между Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи не работи. Когато един задържа и отвежда, а друг помага и издирва; когато този, който трябва да бъде задържан не бъде намерен както взаимодействието, така и времето в обмяна на кореспонденция е много продължително и много затруднено.
Лично моето мнение е, че задържането, както и отвеждането до местата за лишаване от свобода, би следвало да се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи. Защото това означава автоматично спестяване на целия процес по обмяна на кореспонденция за неоткрито лице; това означава незабавно обявяване или предприемане на действия по издирване на лицето, което не е било намерено на своя адрес.
Така за нас стоят нещата. Именно за това сме предложили на МВР и на Министерството на правосъдието обща работна група, защото предложенията трябва да бъдат направени. Не казвам, че и измененията в ЗСРС и ЗАС, тоест електронни съобщения и специални разузнавателни средства са панацея, но невъзможността те да бъдат използвани, за да бъдат откривани, установявани, преследвани бегълци от правосъдие, е съществен проблем. Живеем във време на информационен обмен, информационна свобода, пълна комуникация. Абсурд е в това време да не можем да проследим електронните комуникации на лицата, които, да речем, имат присъда над 10 години лишаване от свобода, а да ги търсим по адресна регистрация и като не ги намерим да изпращаме сноп документи от Министерството на правосъдието до МВР.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков, желаете ли отношение?
Колеги имате възможност.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Главен прокурор, уважаема госпожо Заместник-главен прокурор! Въпреки добрите законодателни мерки за осуетяване на бягство и укриване на лицата, осъдени на лишаване от свобода, считам, че има законни начини, поради които могат да се укрият или да напуснат страната.
Конкретен пример: преди няколко месеца се явих на въззивно дело, подсъдимият – осъденият също се яви, тъй като това е задължително. В деня на съдебното заседание подсъдимият напусна страната. На първо място, присъдата не беше публикувана – беше публикувана 20 дни след съдебното заседание и лицето на практика не е осъдено.
На второ място, той предполагаше, и аз предполагах, че присъдата ще бъде потвърдена, тоест ще бъде ефективна. Поради тази причина лицето напусна страната и това не е изолиране, единичен случай. Има много такива случаи. Ще се учудя, ако някои подсъдими, които са осъдени на лишаване от свобода предварително не знаят каква ще бъде присъдата. В повечето случаи присъдите се потвърждават.
Какво може да се направи в това отношение – да се вземат мерки срещу такива лица, че след деня на делото да не се укриват или напускат страната?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: До влизане в сила на присъдата лицето се счита невинно – това, едно.
Второ, начинът по който може да бъде обезпечено ненапускането на страната е налагането на мярка за процесуална принуда по НПК – забрана за напускане пределите на страната. Не може забрана за напускане пределите на страната да бъде наложена на всички хора, които са подсъдими в съдилищата, независимо от убеждението, че присъдата ще бъде потвърдена, макар че в повечето случаи лицата, упражняващи адвокатска професия им създават обратното усещане – че ще бъдат оправдани. Не може да бъде наложена забрана за напускане на страната на целия подсъдим контингент. Това е невъзможно! Тоест ще бъде възможно, ако го приемете като изменение в НПК. При действащия закон е невъзможно.
Само още едно изречение. Едни от измененията, които коментирахме сега в Наказателнопроцесуалния кодекс, предвиждаха, че на лица, на които е забранено напускането на страната, тоест наложена е мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“ се изземват личните документи и се издават нови, заместващи. Не на всички, при точно определени хипотези в закона. Само че до момента изменения в Закона за българските документи за самоличност, които да предвиждат механизъм за това няма. Така че това е още една предпоставка за това.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Очаквах този отговор, но все пак въпросът остава открит.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: С цялото ми уважение ще кажа следното: единственият начин да закриете въпроса е да измените Наказателнопроцесуалния кодекс като забраните на всички подсъдими лица да пътуват вън от границата на страната. Аз друг механизъм не мога да измисля.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това становище. Вярно е, че коментирахме този режим във връзка с мерките, включително и с така наречените „гривни“ и наистина остана незавършен режимът по отношение на отражение на промените в Закона за българските документи за самоличност. В този контекст мисля, че и заместник-министърът Красимир Ципов имаше желание да вземе участие в настоящия дебат.
Благодаря, че ни припомнихте. Аз си взимам бележка по този въпрос.
Колеги, имате възможност, ако желаете за други въпроси.
Господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Това няма да е въпрос, по скоро становище. Едно от моите предложения, господин Кирилов, е към уважаемите прокурори, че ограничителни мерки за напускане на страната могат да се вземат на лицата, осъдени на ефективни присъди след произнасяне на първата инстанция с ефективна присъда. Това може да бъде направено. (Размяна на реплики при изключени микрофони.)
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР МАРИЯ ШИШКОВА: В информацията, която сме Ви предоставили, има данни, включително и за постановените съдебни актове за изменение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ след постановена осъдителна присъда и резултатът от последващото им обжалване.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Тук се касае за много тежки престъпления. Зная за тази информация, но не и за кражба. За кражба почти не се прилагат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие се въздържате, но аз ще поканя колегата Найденов, ако смята така, има право на законодателна инициатива и би могъл да предложи изменения в НПК и тогава ще го обсъждаме подробно.
Колеги, други мнения, становища и предложения?
Не толкова като въпрос, по-скоро като детайл, който будеше притеснение през месеците септември, октомври – промените във връзка с командироването послужиха ли, имаха ли резултат конкретно при стартиране на новия режим в НПК по отношение на специализираните прокуратури? Успяхме ли да реагираме тогава адекватно?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Според мен реакцията е била повече от адекватна, тъй като именно тези промени позволиха да бъдат командировани колеги в тези прокуратури до провеждането и завършването на конкурсните процедури – нещо, което беше изключително необходимо с оглед новия обем натоварване. Конкурсните процедури са завършени и са в ход за тези прокуратури. Ако позволите само едно изречение встрани, но пак свързано с тяхната работа – огромният проблем сега е с обезпечаването на сградания фонд не толкова за прокуратурата, колкото за Специализирания съд и Апелативния специализиран наказателен съд.
Промените, свързани с командироването, определено послужиха и изиграха изключително положителна роля и се използват и сега.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Умишлено не споменах за проблема с обезпечаването на сградния фонд. Знам, че правителството интензивно търси способи и варианти за разрешаване на този въпрос. Надявам се това да стане възможно най-бързо.
Колеги, ако няма други мнения, становища, предложения, въпроси, да благодарим за времето и за информацията, която беше представена от главния прокурор на Република България господин Цацаров и от заместник-главния прокурор на Република България, госпожо Мария Шишкова.
Благодаря Ви за адекватната бърза и подготвена реакция.
Колеги, три минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме с втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 754-01-84, ВНЕСЕН ОТ ХРИСТИАН РАДЕВ МИТЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 13 ДЕКЕМВРИ 2017 Г. – втора част.
(Гости на днешното заседание на Комисията по правни въпроси по точка втора са: изчита списъкът на гостите.)
Експертната група заседава и работи през всичките възможни дни от миналата сряда десет вечерта до днес.
Има вариант с отразени редакции, както бяхме говорили на предходното заседание, включително колегите са продължили и след чл. 94р. Всички колеги имаха възможност да получат екземпляр от последната актуална редакция на доклада.
В първата част на първото заседание приключихме дебатите по чл. 94р без гласуване – отложихме го за настоящото заседание, като имахме дебати, които бяха индикативни за работната група, която е отразила всичките редакции.
Имате възможност и Ви каня за последно по 94р да вземете окончателно становище и да пристъпим към гласуване.
Заповядайте.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Въпросът, който искам да поставя, е чисто процедурен: как ще се действа, защото от разместването на текстовете има разпоредби, които следва да бъдат доуточнени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Повтарям, потретвам или не знам за кой път го казвам, отлагането на гласуването беше основно мотивирано от народните представители с оглед, ако може да постигнете съгласие по отношение действието на тарифите във времето и изменението на тарифите. Никой от Вас не ми се е обадил, за да каже, че сте постигнали някакво съгласие или че сте сближили позициите си, което означава, че вървим по текстовете и по процедурата, каквато е. Респективно и по предложенията, каквито са.
Опитали сме се по-прегледно да разположим отделните елементи на отделните предложения, които са спрямо текстовете на чл. 94р, за да се види къде са вариантите.
По отношение на редакционните изменения, виждате, текстовете са отбелязани с подчертаване или зачертаване. Времето изтече и трябва да вземаме решение.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Имах предвид досега обсъжданите текстове и гласувани. В редакциите, които са предложени, визирам специално чл. 94в, ал. 2 и 3, касаещи регистрацията на субектите, които извършват колективно управление на права и необходимостта от споразумение с първата регистрирана организация. От моя гледна точка предвиждат редакционна и смислова неточност, която следва да бъде ревизирана.
ИВА МИТЕВА: Колегите поставиха въпроса днес и мисля, че са прави. Вие трябва да прецените, защото ал. 2 урежда заявлението за регистрация за публично изпълнение, включително. И когато има ОКУП, трябва да има споразумение. Ал. 3 обаче казва в същата хипотеза на публично изпълнение, че такова споразумение не се изисква, когато заявлението е от НДУП. Тук вече се поставя въпросът, когато става дума за публично изпълнение, коя алинея от НДУП ще прилага в случая министерството, когато се прави регистрацията, тоест ще търси ал. 2 – споразумение, и по ал. 3 такова няма да се изисква. Трябва да се уточни дали в ал. 2 става дума само за публично изпълнение на живо, дали в ал. 3 става дума само за публично изпълнение на записи или когато се използват тези произведения в ресторанти, барове и така нататък. Колегите трябва да кажат.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: От моя гледна точка уточнението следва да бъде направено в ал. 3. Останал е терминът „търговско дружество“ в ал. 2 се говори за независимо дружество за управление на права, от друга страна, самата ал. 3 също говори за публично изпълнение, но тя регламентира случаите, в които търговските компании, които отстъпват свои права, извършват същинската си дейност и тя е предвидена, за да може те да оперират свободно и самостоятелно, без да е необходимо да има споразумение с вече регистрирана организация за колективно управление на права.
Смисловото несъответствие идва от понятието „публично изпълнение“. То може да е както на живо, така и на запис, както и на концерт, така и да се използва записана музика – да се озвучават различни помещения, площи и обекти. В този смисъл считам, че в ал. 3 следва да бъде направено допълнение, като се уточни, че става дума за публично изпълнение в случаите, в които независимото управляващо права дружество наред със собствените си права предоставя и допълнителна услуга на ползвателите на техния репертоар.
Такова предложение беше направено в хода на работата на работната група от една от кампаниите, които извършват този същински вид дейност. За да са ясни смислово двата текста и да може да се прилага адекватно тази разпоредби, би следвало в ал. 3 в края на изречението да има въпросното допълнение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От Токсити Пъблишинг поискаха микрофона.
БОРИС БОНЧЕВ: Въпросът е следният: тук не става въпрос за услуга, защото за извършване на услуга се изискват съвсем други компетенции и друг начин на функциониране на субекта, който извършва. Тук става въпрос за съдържание. Когато заедно с правата се доставя и съдържанието – това сме го предложили – тогава може да се извършва от НДУП. Това имахме предвид.
В ал. 8 да се допълни, че НДУП може да извършва дейности по публично изпълнение, когато заедно с правата, той дава и съдържанието, което е много важно. Разликата е, че в първия вариант той може да си използва каквото си иска и да ти каже, че е това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте от Министерството на културата.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Много кратко уточнение искам да направя. Ще припомня на всички, че двата текста на ал. 2 и ал. 3 на чл.94в почти дословно възпроизвеждат текста на чл. 8, ал. 7 от Закона за колективното управление на авторското право и сродните му права, който беше внесен миналата година и впоследствие отхвърлен от Правната комисия. Смятам, че това уточнение не е маловажно, тъй като в нито един момент пред тази работна група не е стоял въпросът какво точно и кога ще се прилага. Всички смятаха, че това е ясно.
Другият важен момент по отношение на ал. 3 – търговско дружество е останало без да му е мястото там. Точно там му е мястото, защото систематично текста на чл. 94в предхожда момента, в който заявителят търговско дружество придобива качеството за колективно управление.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз се изненадвам, че се повдига този въпрос, като не виждам реална намеса по същество от експертната работна група. Очевидно е, че някои колеги, като госпожа Андреева, смятат, че сме го пропуснали в дебата, когато му е било времето.
Заповядайте, но много накратко.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Нямам спомен може би наистина не е бил предмет на дебат. Текстът в сегашния му вариант поставя въпросът как ще се прилага законът в тази му част. Когато едно независимо управляващо права дружество кандидатства за регистрация, в коя от двете хипотези ще попадне, искайки регистрация за публично изпълнение? Ще бъде ли обусловено от необходимостта да има споразумение с представителната организация по ал. 2, където има публично изпълнение и където се говори за независимо дружество за управление направа, което също е заявител или няма да има такава необходимост в ал. 3, където пък се говори за търговско дружество.
Затова казвам, че текстът на ал. 3 трябва да бъде прецизиран текстът, за да е ясно, че става дума за всички търговци, които действително действат, но бизнесът им се различава в известна степен и затова могат да го правят свободно, без да е необходимо да се сключват споразумения с организация за колективно управление на права.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как точно предлагате да стане?
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Предполагам с прегласуване на разпоредбата на ал. 3, в която се добави и изречение, в което се казва, че „заявителят, наред с отстъпването на своите права, предоставя услуга по озвучаване на съответните помещения“. (Разговор извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, ако имаме проблем с този текст и ако има искане за прегласуване, ще го оставим за накрая. Не може безразборно да се връщаме назад. Така всеки във всеки момент може да каже, че има проблем с прочита на чл. еди-кой си.
Госпожо Танова.
АННА ТАНОВА: Връщам дебата към текста на 94р, докъдето стигнахме, с предложение, ако е възможно, преди ал. 3 да бъде разгледана и гласувана ал. 11, където са предложенията за опциите, дадени на представителната организация на ползвателите да инициира преговори. В този контекст исках да Ви дам индикация по двата варианта.
Първата точка е тарифата да бъде преразглеждана, когато е утвърдена, без участието на представител на организация на ползвателите. Понеже се препраща към алинеята с общественото обсъждане – ал. 9. Притеснението ми идва от това, че има тарифи, които може да утвърдени без участието на представителна организация на ползвателите, без да са попаднали в ал. 9 на този закон.
Говорихме с експертната група, че е възможно мястото да е в Преходни и заключителни разпоредби на този закон, но има тарифи, по които в момента въпросът е спорен – организациите за колективно управление имат тарифи, които не са минавали през обсъждане с браншовите организации. Важно е по отношение на тези тарифи да имаме възможност да инициираме преговори, ако те ще се приемат за действащи тарифи. На предходната среща обсъдихме, че според организациите за колективно управление има тарифи, които са отпреди 2011 г. и които те приемат за действащи, макар че за нас това е спорно. Ако ги приемем в Преходни и заключителни разпоредби, да имаме възможност и в тези случаи да инициираме преговори, като представителна организация на ползвателите. В противен случай отварянето на тарифите, които не са приети с обсъждане през браншовите организации, ще поставено изцяло на волята на организациите за колективно управление.
Другото, което искам да обсъдим, е вторият вариант за отваряне на тарифи от представителна организация на ползвателите – срочността от три години. На предходното заседание изразихме позиция, че сме склонни да приемем тригодишния срок за отваряне на тарифите, доколкото той ще създаде стабилност за организациите за колективно управление, въпреки че този срок ще се прилага само за едната страна.
Молбата ми е, първо, да се обсъдят и гласуват тези текстове и след това ал. 3, където е правото на организациите за колективно управление да се отварят тарифите за изменение и допълнение. Бихме искали да имаме възможност да предложим промени в този текст, ако обсъждането на ал. 11 налага това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Козев.
ЯСЕН КОЗЕВ: Кратка бележка по отношение на това, което госпожа Танова спомена, че тарифите остават изцяло на волята на дружествата за колективно управление. Не съм сигурен, че това е правилното разбиране, защото те минават през режим, познат на всички – икономически обосновки, министър на културата и експертизата на Министерството като цяло. Може би малко пресилено е казано „изцяло на волята на дружествата за колективна управление“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Сиракова.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Независимо, че точката е гласувана, предвид на това, че предходното Народно събрание, в същата Комисия, с този председател, както виждам и част от членовете са същите, може би свърши най-голямата работа за секторите „литература“, „изкуство и наука“, за които е предназначен Законът за авторското право, като през месец юни 2016 г. спря този закон.
Вие смятате, че приемате друг закон, защото наистина той изглежда доста различно. Преписани са текстовете, свързани с това как да работи общото събрание, как да се свиква, какви протоколи да се пишат и как се гласуват решения. Само че съгласно Закона за нормативните актове, когато една материя е уредена в един закон, няма нужда тя да се преписва в друг закон. Единствено директивата, която има нужда да бъде включено в сегашния проект за нов ЗИД за Закона за авторското право е контролните органи на тези организации.
Със спирането на онзи закон, който по своето съдържание не се отличава от днешния по никакъв начин, защото и онзи отделен закон и този закон за изменение и допълнение регламентират първите регистрирани в даден жанр или дадена категория – да разрешава да сключва договор с всички следващи. Това е пълен абсурд, защото Вие поставяте точно хората от музикално-сценичните изкуства, в които повече от 70% са на свободна практика и това са техните единствени доходи, в ужасна бедност и целия сектор „музика“ в перспективата да не може да се възпроизвежда. Това е несправедливо и по отношение на всички останали жанрове. Не може за две организации, които искат да работят сами на пазара, да се въвеждат правила, които да ограничават правата на авторите, които са защитени по Закона за авторско право.
Директивата също изисква всички въпроси, свързани с техните права и плащания, те да ги решават сами. Когато Вие оставите този член и решите да не го прегласувате – това е Ваше право, аз съм длъжна да Ви кажа някои неща, които няма кой да Ви каже, защото този закон се прави от същите хора, които направиха монополната поправка в 2011 г. и в 2014 г.; същите съветници, същите организации, същите длъжностни лица и в Министерството на културата, ако щете и в Комисията по културата и медиите на Народното събрание.
Комисията за културата удобно прехвърля горещия картоф на Правната комисия и по тази причина аз съм още по-задължена да Ви кажа следното: организациите за колективно управление на права нито разпространяват, нито предлагат, нито продават музика. Те само събират плащания от ползвателите. Ползвателите плащат за музиката, която са ползвали, като повечето от тях нито са наясно каква музика са ползвали, нито могат да въведат отчет за тази музика. Ако сте хотелиер, не знаете човекът, който сте настанили в стая, каква музика слуша. Трудно могат да се събират по закона, така направен, когато в точката, която предстоеше да гласувате – че всички отчитат ползваната музика. Никъде по света това не се прави.
Искам да Ви обърна внимание, че всъщност организациите за колективно управление на права събираме само плащанията и наше задължение пред тези, които разпространяват музиката и аудиовизуалното произведение – радио- и телевизионните организации, имаме задължението да се отчетем как ги изплащаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Сиракова, на второ четене сме, не сме на първо четене. Позицията я знаем, няма смисъл да си повтаряме неща, които вече сме ги изслушали.
Говорим конкретно само и единствено по текстовете.
Ще Ви отнема думата, колко пъти повторихте това.
Тук само господин Сиракинов може да има право на реплика, но много кратка.
ГЕОРГИ СИРАКИНОВ: Според мен от всичко това най-важният текст е чл. 94в, ал. 7. Той е взривоопасен и може да предизвика взрив всеки момент повече отколкото всички останали 60 текста, взети заедно. Там всяка дума е много важна. Нещата не са чак толкова сложни, но трябва да се обяснят хубаво.
Монополът е въведен, за да се избавят безброй много ползватели от типа магазини, хотели, ресторанти, кафенета и други подобни от риска да бъдат тормозени от всевъзможни типове, които ще се представят за някакви организации и ще искат пари. За да не стана това се казва „първият събира“. От там нататък всеки втори трябва да упълномощи първия, тоест пред всички тези безброй много ползватели се явява един или неговите представители и после, ако има чужди права, пари, ще ги дава по тези договори на другите. Така беше сто години, напоследък по причина, че и техниката се развива, става възможно освен права да даваш и музиката. Има фирми и в България, които дават правата, но дават и една кутия на заведението и казват „това ще ти свири цял ден, цял месец“. Има голям избор. Като избере тук, ето ти тази кутия и си свири. В такъв случай риск няма, защото съдържателят на каквото щете, получава музиката. Всеки, който му се яви и претендира, той ще му отговори: „Този, който ми даде кутията, се е задължил да уреди всички права“. Това предпазва.
Много широко се освобождават всички търговски организации, всяка следваща може и тя да участва. Би трябвало да се добави „не всяка търговска организация, но тази, която доставя и музиката“. Тоест в комплект тя дава и музиката, и текста. Даването на музиката не е вещ, вещ е нейният носител.
Ако тук се променя нещо, трябва много добре да се вземе мнението на тези, които го правят. Всички говорим малко отвън.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Спираме дотук.
Госпожа Армутлиева и колегата Митев за процедура.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Бих искала да върна дискусията, където я започна госпожа Танова и да продължим по същество във връзка с тарифите.
Бих искала да изразя позицията на ПРОФОН по повод случаите, в които тарифите могат да бъдат изменяни и отваряни. Става дума за чл. 94р., ал. 11. Принципно ПРОФОН няма нищо против тарифите да могат да бъдат изменяни и допълвани по предложение и на представител на организация на ползвателите при определени условия.
Категорично сме против да има цикличност на отварянето на тарифите, както колегите от АБРО предлагат. Това означава постоянно на всеки три години, както те предлагат, да сме в някакъв вакуум и буквално на всеки три години да се блокира под някаква форма дейността ни.
Бих искала да Ви припомня, че текстът за тарифите като цяло няма нищо общо с тази директива. Малко на сляпо и набързо вкарахме текстовете на закона. Това според мен е едно от недоразуменията в този закон, който се превърна в огромно огнище на дискусии. Разбира се, ако аз бях ползвател, щях да направя същото – да се хвана за тази възможност и да я използвам докрай, както те правят.
Основното, което този закон целеше, е да даде на собствениците на права и на създателите на творческо съдържание максимални условия да капитализират резултатите от своя труд. Ние обаче превърнахме тази дискусия единствено в полза на ползвателите – как да запазим комфорта на ползвателите.
Категорично заставаме срещу предложението на АБРО за цикличност и за отваряне на тарифите на всеки три години. Съгласни сме с тяхното предложение и сме го изразили като компромис, че когато тарифите са договорени без участието на организация, разбира се, тези тарифи трябва да бъдат договаряни в присъствието на организация – това вече сме го заявили. Подкрепя това, което Вие сте предложил миналия път като компромисен вариант – тарифите да бъдат отваряни след заявление от ползвателите пред министъра на културата или на база на съдебно решение. Мисля, че това е абсолютно поносим компромис. Дайте си сметка, че ако текстовете, които колегите от АБРО предлагат, бъдат приети и влязат в сила, дейността на тези организации буквално ще бъде блокирана. Няма драма в това. Работим всеки ден, знаем какво е ежедневието ни. Казвам Ви го съвсем сериозно.
Това е основното ни предложение – да работим на база на компромиса, който Вие сте предложил миналия път и на база на предишния компромис, на който казахме, че сме готови – за отварянето на тарифите от страна на ползвателите. Другите, за съжаление, не са.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев за процедура.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Председател, тъй като ми се налага да напусна заседанието. Много вероятно е докато ме няма да стигнете до гласуване на чл. 94р, заявявам моето гласуване и на колегата Димитров, който ме упълномощи, по отношение на чл.94р: подкрепям текстовете на работната група, както ги виждате, като по отношение на ал. 6 гласувам за мнозинство от четири членове, а по отношение на ал. 11 подкрепям предложението, направено не от АБРО, от колегата Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродни права“ в края на миналото заседание за възможност организациите на ползвателите да искат изменение на тарифите след изтичане на три години от утвърждаването им. По отношение на ал. 4, предоставям на председателя на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Танова.
АННА ТАНОВА: Тарифата минава през преговори, ако има браншова организация, ако няма – минава на обществено обсъждане през Министерството на културата и винаги има момент на утвърждаване със заповед на министъра на културата. Предложението е тарифите да са безсрочни.
По първоначалното предложение на вносителя имаше възможност организацията на ползвателите да инициира преговори за изменение на тази тарифа, която е безсрочна. Пояснявам, че за нас единствен доставчик на пазара за музика са организациите за колективно управление. За да работят българските радиа и телевизии, задължително сключват договор с организация за колективно управление. Затова за нас е важно да имаме възможност да инициираме промяна в тарифата. Ние не търсим цикличност. Направихме компромис да приемем срок, след който да имаме възможност да инициираме нови преговори за утвърждаване на тарифата. Това ще става със съгласие на двете страни и подписване на писмено споразумение по същия ред. На това исках да обърна внимание.
В първата хипотеза – повдигнах въпроса, че има препратка към ал. 9 по следната причина: има тарифи, които, говорихме, че не са утвърдени с обсъждане с представителни организации. Този въпрос трябва да бъде разрешен или в Преходни и заключителни разпоредби, или да бъде разрешен, като бъде отворена хипотезата и да не се препраща само към ал. 9, а във всички случаи, когато една тарифа е утвърдена без участие на представителна организация на ползвателите.
Моля Ви да имате предвид, че за нас е важно да сме равнопоставен субект, доколкото е възможно, в тези преговори и да имаме възможност да отваряме тарифите.
Второто важно, е, че когато тарифите се отворят, Законът е предвидил да се договарят последните договорени възнаграждения, тоест ползвателите във всички случаи продължават да плащат, докато траят преговорите.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още веднъж искам да кажа, че във всеки двустранен процес трябва да се отчитат интересите и на двете страни. Напълно нормално е всяка страна да е равнопоставена, както каза госпожа Танова, механизъм за гарантиране на интересите на организацията и най-важното – на нейните членове, че ще получат своите възнаграждения, съществува и в момента.
Искам да направя и една реплика. Вероятно се създава впечатление, че в момента организациите за колективно управление работят с безсрочни договори. Това не е така. Те не сключват договори за по-дълго от три години по тяхно искане и след всеки три години следват нови преговори. Ние се съгласихме да направим дори нещо още по-свободно – да няма задължителни преговори след изтичане на трите години, а само ако има искане от една от двете страни. Тоест тарифата, приета и утвърдена от министъра на културата, може да бъде и безсрочна на практика и никой никога да не поиска нейното отваряне, ако няма обективна необходимост, тъй като всяка от страните ще си дава сметка, че следва съгласувателна процедура с Министерството на културата. Тази гаранция именно е, че с това право няма как да се злоупотреби. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
КИРИЛ ИКОНОМОВ: Смисълът на този закон е веднъж завинаги да се премахне монополът и веднъж завинаги ОКУП-ите да работят в спокойна среда. Обръщам внимание на чл. 94в. „Когато заявлението е за регистрация за колективно управление на права съгласно Глава единадесета и по време на процедурата постъпи заявление от друго сдружение с нестопанска цел, регистрация получава заявителят, който вече е регистриран за колективно управление на такива права на територията на Република България“. Това трябва да отпадне.
Второ, чл. 94в. – продължение: „В случай, че вече има регистрирана организация за колективно управление на права, заявителят трябва да представи споразумение за представителство по ал. 2 с регистрираната организация“. Кажете ми какво е това? Къде се движим? Тук е заровено кучето.
Чл. 94в, ал. 2. Когато заявлението за регистрация за колективно управление – да не го чета цялото – преди края пише, че „регистрираната организация не може необосновано да отказва сключването на такова споразумение“. Да отпадне „необоснована“. Вие сте юристи, знаете, че с думата „необоснована“ един човек може да стои десет години в съда.
В чл. 94в, трябва да отпаднат текстовете, за които говорих. Иначе всичко останало губи смисъл. Това е тотално бетониране на монопола.
(ПРЕДСТАВИТЕЛ НА АБРО): Искам отново да се върна на тарифите, уважаеми господин Председател. Изцяло подкрепям тяхната позиция относно отварянето на тарифите, но искам много добре да си дадем сметка – тарифите не трябва да се отварят хаотично. Затова подкрепям някаква срочност в отварянето и това дава спокойствие на ОКУП-ите в някакъв период.
Ако срокът е тригодишен, не е необходимо непременно да отидем при ОКУП и да му кажем: „Дойде време, дайте да сменяме тарифата“. Напротив, отиваме при ОКУП, за да се разберем дали тази тарифа работи нормално и тогава не е нужно тя да се сменя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, повтаряме едни и същи неща. Апелирам да се придържаме към текстовете. Вече говорим по конкретни текстове.
Господин Соколов, може би това ще е последното изказване.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
По чл. 94р, трите въпроса, които остават отворени. По мое скромно виждане бих казал кое би гарантирало както равнопоставеността на ползвателите помежду им, така и възможностите за водене на преговори с организациите за колективно управление на права, така че тези преговори да не шиканират реализирането на тези права и инкасирането на приходи в полза на членовете на организациите за колективно управление на права.
Основният компромис, който се прави, разглеждайки този закон, се състои в разминаването, което той прави, с изискванията на Директивата по няколко пункта. Те са отново в израз на компромиса, който се търси именно, за да се гарантират равнопоставено интересите.
Безспорно споразумението с първата регистрирана организация, която колегите се опитват да върнат, въпреки че вече е гласувана, това е компромис, който е доказан последните седем, осем години в практиката. От една страна, дава спокойствие за работата на ОКУП-те, от друга страна, дава спокойствие на ползвателите, че ще плащат на възможно най-малко гишета, прозрачно и реално това, което по тарифи трябва да плащат. Тоест това се нарича взаимен компромис.
По отношение на тарифите. Смятам, че отново трябва да се търси компромис. Организациите за колективно управление на права, и това трябва да се изнесе пред скоба, вече са направили огромен компромис, излизайки от параметрите на Директивата, съгласявайки се въобще да водят преговори с представител на организация на ползвателите. В директивата такова изискване няма.
Слагайки компромисите от едната и от другата страна, искам дебело да подчертая, защото допускам, че е възможно някой да си мисли, че тези преговори с представител на организация едва ли не идват по линия на европейското законодателство. Няма нищо такова.
На второ място, искам да се спра и върху конкретен текст на чл. 94р, ал. 7. Така предложеният текст предполага, че назначената комисия ще се събере по предвидения в закона ред и ще вземе решение, ще удари това решение на масата на министъра на културата и министърът на културата ще бъде незабавно задължен да облече това решение в някакъв свой акт. Мисля, че тук имаме разминаване от принципа, който е залегнал в ал. 9. Според мен трябва да бъде направена промяна в посока на това Комисията да приключва своята работа с доклад и препоръка към министъра на културата и министърът на културата да преценява дали ще уважи решението на Комисията и дали ще издаде заповед за одобряване на тарифата, предмет на оспорването.
На трето място, ще потвърдя и това, което каза Саня Армутлиева и което Вие предложихте на предишното заседание. Балансът и компромисът в една правова държава трябва да се поддържа от съда. Не е хубаво да пишем закони с презумпцията, че съдът не работи. Изключително привлечен съм от идеята не да се поставят някакви срокове, защото във времевата линия на преговори между ОКУП и организация на ползвателите, три години са три минути. Според мен, както се изисква в Директивата, при определени условия и изисквания ОКУП-ите могат да отварят тарифите за промяна, ако представителните организации на ползвателите считат, че са налице икономически основания или чрез съда, или чрез административен орган, да поискат произнасяне дали са налице условията за отваряне на тарифи и тогава да имат право по закон да отварят тарифата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Министерството на културата ми липсва в този дебат.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Най-напред искам да кажа, че Директивата дава минимален стандарт на защита и от там насетне държавите членки са свободни да надграждат свои национални изисквания към режима на функциониране и на регулация на организациите за колективно управление. Както неведнъж се посочи във връзка с тарифите, в повечето страни членки е налице някаква форма на утвърждаване – ако не от административен орган, то от независим арбитраж.
Във връзка с това, което каза колегата Велизар Соколов по отношение ал. 7 на чл. 94в. и опцията министърът да вземе решение. Не считам, че това е обосновано и оправдано да се разписва решение в закон. На първо място, министърът действа в тази хипотеза при условията на обвързана компетентност. Той не би трябвало да има право на преценка най-вече, защото Комисията представлява форма на административен арбитраж. В случай, че тя не формира мнозинство, за да приеме доклад за утвърждаване на тарифите, такова решение липсва, съответно не е налице предпоставка за произнасяне на министъра на културата по същество и той би следвало да прекрати производството – каквото е предложението в Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков, последна преценка сега или след почивката.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Искам да припомня, първо, текста по вносител – откъде тръгнахме, как приключихме посред нощите в сряда и защо разглеждаме този текст сега.
Текстът по вносител беше следният: тарифите могат да се отварят от ОКУП-те, както е било досега и въвежда новостта „могат да се отварят и от потребителските организации“. Тогава ОКУП-те правилно възразиха, като казаха: „Така ще ни вкарат в непрекъснат преговорен процес“.
В хода на дискусията се роди идеята за цикличност, която би трябвало да е във Ваша защита, извинявайте, госпожо Армутлиева. Тя беше замислена като предложение именно, за да Ви защити от евентуалната злоупотреба на непрекъснатото отваряне на тарифите, аз поне така го разбрах. Идеята за съдебно прение по този повод според мен е по-проблематична, първо, защото, да, тогава няма да висите непрекъснато на преговорната маса, но възможно е да висите непрекъснато в съда. На какви основания съдът ще прецени дали може да отвори, или не, каква ще е тази искова молба? Трудно ще бъде организирано. Може да се позове най-вероятно на първата алинея на чл. 94р, в така наречените обективни критерии. Вие като юрист знаете, това ще отнеме 15-20 години юриспруденцията да уточни какви ще са тези критерии. Струва ми се, че предложението за съдебно отваряне ще Ви доведе точно там, откъдето се опитваме да избягаме.
Тук трябва да решим следните неща. Първото е, след като ще позволяваме на представителните организации на потребителите да отварят преговорите – такова беше предложението по вносител, то не е в Директивата, но в Директивата не са и други разпоредби, които приехме преди това, които са интерес и на Вашата организация. Тоест ако те ще могат да отворят, трябва да вземем мерки така, че да не може да се злоупотребява с това право. Струва ми се, че цикличността на преговорите е такъв вариант.
Друг вариант е този, който е предложил само в определени условия да може да остане, тоест само ако не е имало преди това. Това обаче поставя въпроса за равнопоставеността от гледна точка на инициатора на този процес.
Такъв е дебатът, към който трябва да се придържаме, за да може всеки един да вземе своето решение. Според мен консенсусно и сравнително логично е да може да се дадат на представителите на потребителите възможност да отварят тарифния преговор, но да не могат да го направят по всяко време или на всяко място, а се вземе времеви отрязък и условия за това нещо.
Въпросът, по който трябва да помислим и да гласуваме. Не виждам какви допълнителни аргументи биха могли да бъдат дадени след около близо пет часа дискусия с тази от миналата сряда.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пет минути прекъсване.


(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването.
Правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на ал. 11 в следния смисъл: хипотезата за тарифата, утвърдена по реда на ал. 9 остава.
„(11) Тарифите могат да се изменят и допълват по предложение на:
1. организация да колективно управление на права;
2. представителна организация на ползвателите
чрез искане за допускане на изменението от министъра на културата след 5-годишен срок от влизане в сила на настоящата тарифа, освен ако междувременно не са настъпили форсмажорни обстоятелства или съществени изменения на стопанските условия.“
Както е в Търговския закон. „… освен при форсмажорни условия и стопанска непоносимост по чл. …“ – съответния член от Търговския закон. Уточнявам – опосредено чрез министъра на културата не по-рано от пет години от влизане в сила на тарифата, освен… Изключващите обстоятелства са радикалните обстоятелства форсмажор, който е общо за всички и действа при всички положения. И стопанската непоносимост, която има сериозна търговска практика при определяне на условията за нейното настъпване.
Само по редакцията, колеги, ако има някой допълнения или корекции.
Заповядайте.
АННА ТАНОВА: Искането за допускане в каква форма е? Трябва ли да има заповед на Министерството на културата? Обжалваемо ли е? По какъв ред си го представяте?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По-назад в дебата описах възможностите. Представям си го като обосновано искане. Мотивирано или обосновано искане – можем да го запишем така.
При положение че е до министъра, неговото произнасяне ще бъде със заповед за допускане на преговори за изменение на тарифата. След като това е индивидуален административен акт, той би следвало по общите правила, ако не предвидим различни, да подлежи на съдебен контрол.
Същото е, госпожо Танова. Дали ще бъде в съдебно производство, или ще бъде в безплодни преговори, времето, което ще се разходи, е абсолютно същото.
АННА ТАНОВА: Съдебното производство предхожда преговорите. След три години ще започнем преговорите, които ще продължат още три години. Имам предвид пет години – три години пред министъра на културата и съда, плюс още година преговори. Така след около девет години може да се преразгледа една тарифа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Склонен съм да добавим. Имаме три случаи, в които административното производство е със срок 6 месеца. Ако искате можем да добавим още едно изречение, че заповедта на министъра се обжалва пред Върховния административен съд, който се произнася в срок от 6 месеца. Очевидно е, че ще продължи да остава компетентността във Върховния административен съд, дори и да се създаде Централен административен съд.
Заповядайте, госпожо Пашова.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Тъй като поне досега практиката ни е, че заместник-министърът при условия на делегирана компетентност издава подобни на тези актове, такива актове все още не са ни възлагани и не сме издавали, но в подобните хипотези обжалването върви пред Административен съд – София-град, като акт на заместник-министър, макар и при условията на делегирани правомощия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обжалва се по реда на АПК, като срокът за произнасяне е 6-месечен, въпреки че при това положение по реда на АПК ще е двуинстанционно и 6-месечният срок важи за първа инстанция.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението по чл. 83, ал. 5, т. 3.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се това предложение.
При това положение да подлагам ли на гласуване предложенията на колегите Анна Александрова и Тома Биков.
ИВА МИТОВА: Те са различни предложения. Това е хипотезата когато е нямало представителна организация към момента на приемане на тарифата. Разликата е само в б. „а“.
Александрова иска винаги, когато е нямало представителна организация и тя се появи, веднага да може да се отвори тарифата, докато Биков иска да мине една година и чак тогава да се отвори тарифата. Това са двете разлики в буква „а“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване тези части от предложенията на колегите Александрова и Биков за хипотезата на ал. 9.
Първо, подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова – автоматично и веднага.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението на госпожа Александрова.
При това положение не подлагам на гласуване предложението на господин Биков.
По ал. 11 остана ли негласуван текст?
Правя предложение да възложим на експертната работна група окончателната редакция на ал. 11.
Има ли възражения? Няма.
Приема се единодушно – възлагаме на експертната работна група окончателното оформяне на текста на ал. 11.
Има ли искания за разделно гласуване на някоя друга от алинеите от чл. 94р или да гласуваме анблок?
ИВА МИТОВА: Само вариантите да се гласуват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, подлагам на гласуване в ал. 4 началото на текста – когато в 9 месечен или 6 месечен срок (дадени са варианти) от получаване на предложението по ал. 3, не се постигне споразумение, организацията за колективно управление на права подава писмено заявление до министъра на културата за утвърждаване на тарифа.
Кой срок предпочитате първоначално да подложим на гласуване?
АННА ТАНОВА: Организациите за колективно управление сме на едно мнение – и двете предложения са за 9-месечен срок от предложението за преговори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сигурни сте всички за 9-месечен срок? Добре.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване първия вариант – когато в 9-месечен срок от получаване на предложението не се постигне съгласие.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се 9-месечен срок.
Отиваме в ал. 6. Виждате текста във варианти – Комисията по ал. 4 заседава в състав най-малко от четирима членове (вариант – трима членове) и взима решения с мнозинство не по-малко от четирима (трима) членове на комисията.
АННА ТАНОВА: Само да потвърдя, че сме за четирима от петимата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Първо, подлагам на гласуване първия вариант – в състав най-малко от четирима членове и взема решение с мнозинство не по-малко от четирима от членовете на комисията.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Колеги, подлагам на гласуване предложенията за редакции на всички алинеи в чл. 94р, както са предложени от работната експертна група.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приемат се редакционните предложения.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с приетите редакционни предложения, заедно с приетите варианти за ал. 4 и 6, и заедно с приетото предложение по чл. 83, ал. 5, т. 3 от Правилника.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се чл. 94р в този вид.
Пристъпваме към чл. 95р1. Имаме текст на вносителя, заедно с предложения за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението за редакции, заедно с текста на вносителя.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се чл. 94р1, заедно с предложенията за редакции.
Колеги, поставям на дебат текста на вносителя, заедно с редакциите на чл. 94с, Глава единадесета „з“ – Прозрачност и отчетност, чл. 94с1, чл. 94т, чл. 94т1, чл. 94у, чл. 94у1.
Имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения. Няма изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител от чл. 94с чл. 94у1, заедно с Глава единадесета „з“ – Прозрачност и отчетност.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приеха се текстовете на вносител, заедно с предложенията за редакции от чл. 94с, Глава 11з – Прозрачност и отчетност, до чл. 94у1.
Пристъпваме към Глава 11и – Многотериториално разрешаване от организация за колективно управление на права на използването в интернет на музикални произведения, чл. 94ф, чл. 94ф1, чл. 94ф2, чл. 94х, чл. 94х1, чл. 94х2, чл. 94ц, чл. 94ц1, чл. 94ч.
Имате думата за изказвания, мнения и становища по Глава единадесета „и“.
Подлагам на гласуване Глава единадесета „и“ - Многотериториално разрешаване от организация за колективно управление на права на използването в интернет на музикални произведения, от чл. 94ф, чл. 94ф1, чл. 94ф2, чл. 94х, чл. 94х1, чл. 94х2, чл. 94ц, чл. 94ц1 до чл. 94ч.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се Глава единадесета „и“ и текстовете на вносителя и предложения за редакции.
Пристъпваме към Глава единадесета „к“ – Разрешаване на спорове, чл. 94ч1, чл. 94ч2, чл. 94ш, чл. 94ш1, заедно с предложенията на колегите Анна Александрова за чл. 94ш, Тома Биков за чл. 94ш и на госпожа Анна Александрова за чл. 94ш1, заедно с редакция на експертната работна група.
Имате думата за изказвания.
Няма възражения по предложенията на колегите – две предложения на Анна Александрова и едно на Тома Биков.
Закривам дебатите.
Който е съгласен да приемем решенията на Анна Александрова и Тома Биков за чл. 94ш и на Анна Александрова за чл. 94 ш1, заедно с предложенията за редакция и заедно с текста на вносителя, както го виждате в доклада, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се Глава единадесета „к“.
Пристъпваме към Глава единадесета „л“ – Контрол върху колективното управление на права, чл. 94ш2 и предложение за редакция за чл. 94щ, чл. 94щ1.
Имате думата за изказвания, мнения и становища.
Има предложение на експертната работна група, което следва предложение на Министерството на културата за детайлизиране на контрола.
Ако директор Митева желае да уточни – да заповяда.
Ако госпожа Пашова желае да уточни – да заповяда.
Имате думата.
ИВА МИТЕВА: В чл. 94ш 2 и чл. 94щ се опитахме да разпишем подробно процедурата при осъществяването на контрола, тъй като досега текстовете са много кратки и много неясни. Липсва процедурата, която да прилага Министерството на културата при контрола. Опитали сме се да детайлизираме процедурата подробно, тъй като има един чл. 98 и следващи в Закона за авторското право, но той хем е вид контрол, пък в същото време е към административните наказания и не може да се приложи от Министерството на културата. Затова решихме тук да изпишем проверките, какви актове дават, задължителните предписания и какво следва от това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Директор.
Госпожо Пашова, желаете ли думата?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Само две думи.
Смятам, че ще бъде полезно, ако тези текстове фигурират в закона. Те дават прозрачност на действията на Министерството на културата и посрещат опасенията на ОКУП-ите от евентуални злоупотреби с информацията, която те считат за чувствителна по време на контрола, който реализират служителите на Министерството. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Организациите за колективно управление на права, приемате ли това предложение за детайлизиране на контрола?
Заповядайте.
МОМЧИЛ МЛАДЕНОВ: С уговорката, че този текст и за нас е нов, трябва да реагираме малко бързо, доколкото текат в момента проверки от Министерството на културата в ОКУП и се получават някакви конфликтни ситуации от гледна точка на това, че Министерството иска да провери цялата информация, която се намира в ОКУП, доколкото си спомням в Регламента за личните данни, който предстои да влезе през месец май в целия Европейски съюз, имаше едно ограничение, че не е редно да се иска цялата информация, освен ако не става дума за конкретна проверка, тоест да се провери конкретен казус.
От тази гледна точка сякаш не ми се иска да остава текст, в който е възможно да се прави проверка на абсолютно всичко. Нека да бъде ограничена само за конкретния казус – това, което конкретно се проверява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Борис Йоцов, заповядайте за ал. 6.
БОРИС ЙОЦОВ: В ал. 6 последното изречение именно отразява защитата на личните данни, от което Вие се опасявате.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В този случай материалите се предоставят и във вариант, в който са заличени данните, които се смятат за поверителни. Това е краят на ал. 6 – последно изречение.
МОМЧИЛ МЛАДЕНОВ: Тоест допуска се и във вариант, но остава задължението да се предаде целият.
Проблемът при ОКУП-ите е, че всъщност ние разполагаме с големи бази данни на наши членове с имена, в това число и чуждестранни лица, които, като са ги дали, са ограничили разпространението им последващо. Остава опцията те да попадат в Министерството на културата в целия си обем. Говорим за милион лични данни, което би могло да създаде конфликтна ситуация.
В този смисъл не е ли по-добре да бъдат ограничени лични данни, които са за целите на конкретна проверка по конкретен казус, а не по принцип? Това е нашето притеснение, когато говорим за проверка по принцип и се предоставят данни по принцип, тоест цялата база данни, която е с членовете. Не е ли това надхвърляне на идеята на проверката, която би направило Министерството на културата?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров излезе. Той е председател на Комисията по СРС-та и по Закона за класифицираната информация, но според мен ние сме дали доста радикално решение и сме класифицирали данните, те вече са секретни за Министерството на културата, ако се опасявате, че ще изтекат оттам.
Ясно е, че искате „и“-то да отпадне. Тогава ще остане съкратеният формат.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Колеги, извинявам се, че се намесвам. Ние нямаме отношение към спора, но Министерството на културата е държавен орган и не виждам как Ви притеснява злоупотреба с лични данни от държавен орган точно?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Изследвам в момента предложените текстове и реално погледнато систематично, както са поставени, ал. 2 на предложения текст визира, че министърът на културата или оправомощено от него лице или длъжностни лица, имат право да извършват проверка, когато са налице данни за извършване на нарушение.
Това, което колегата Младенов се опита да каже и аз го подкрепям изцяло, е доколкото в ал. 3, 4, 5 и 6 се разписват процедурата и правомощията на длъжностните лица да се конкретизира, че те ще могат да изискват информация, свързана с проверката по конкретното нарушение, а не както тук е разписано: да се изисква информация, данни по отношение осъществяването на функциите по колективно управление.
Представяме си чисто реалистичната ситуация, в която идва един инспектор и казва: искам ви цялата база-данни с абсолютно всички артисти, изпълнители, продуценти, с всичките им лични данни, с всичките им приходи, които са били разпределени през изтеклите две години. На всичкото отгоре ги искам на оптичен носител. Ами, аз съм продуцент, артист и изпълнител и не искам всеки служител на Министерството на културата, който влиза на проверка, да знае какви пари са ми били разпределени през изтеклите две години, ако по отношение на това разпределение не е извършено нарушение, не са налице данни.
Това, което ние апелираме, е да бъде конкретизирано, че изискването на данните следва да е свързано с проверката по конкретното нарушение, по което е образувана преписката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Соколов.
Това беше и неофициалното предложение на директор Митева.
Госпожа Пашова.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Благодаря.
Само да уточня, че в ал. 1 на чл. 94ш2 се казва, че министърът упражнява предварителен, текущ и последващ контрол. Алинея 2 казва, че този контрол се осъществява чрез проверки и при наличие на данни за нарушение, тоест в един частен случай. Алинея 2 третира именно това – един частен случай, в който има данни нарушение, може да се възложи проверка и тя ще касае именно конкретна хипотеза. Но текущият контрол е по законосъобразността на начина, по който се извършва колективното управление, тоест текущият контрол дава възможност на министъра да извършва проверка относно цялостният начин, по който се упражнява дейността по колективно управление.
Аз категорично съм против да се ограничават контролните правомощия на Министерството на културата при всичките възложени на него функции и задължения. Категорично съм против да се ограничават функциите му само в рамките на конкретна проверка по конкретни случаи. Смятам за абсолютно задължително и наложително министърът да може да контролира цялостния начин, по който се упражнява дейността по колективно управление.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Пашова.
Господин Соколов – дуплика.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Аз чета текста, който е предложен и от това, което чета, виждам, че ние имаме проверка по ал. 2, което е ал. 3, и длъжностни лица, по ал. 3, които са длъжностните лица по проверката по ал. 2, тоест касае хипотезата фактическият състав на конкретна проверка за конкретно нарушение. От там насетне никой не иска, не се опитва и по никакъв начин не цели да отнеме контролните правомощия на Министерството на културата по принцип, но ще повторя това, което колегата Младенов апелира – когато се разрешава или се извършва такава проверка по принцип, да бъдем много внимателни как контролният орган ще борави с чувствителните данни, с които разполагат тези дружества, които са от естество на лични данни и така нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други изказвания или предложения за редакция?
Заповядайте.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Ако смятате за уместно, аз бих помолила да се направи предложение за редакция именно в този смисъл, че проверките не са само по ал. 2, тоест конкретно по данни за нарушение, а текущи в рамките на контролните правомощия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Можете ли да го направите?
КАТЕРИНА ПАШОВА: В момента не, но имам по-ранен текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но правилото за изчерпателност на данните, включително тези, които са така наречени чувствителни ще важи и за двата вида проверка – и адхок, и на общата проверка.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Да, разбира се.
КРУМ ЗАРКОВ: Вие ни обърнахте внимание върху нещо, което не бяхме забелязали.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото е ново за тях. В интерес на истината това е първата поява на текста.
КРУМ ЗАРКОВ: Член 94ш2 обяснява общата рамка на контрола. Според този закон контролът се осъществява чрез проверки. А проверките са уредени в следващия текст, където става ясно, че длъжностните лица по ал. 3 имат право да изискват определени данни само в рамките на конкретната проверка. Това е логиката на текста, който е заложен.
Понеже Вие обърнахте внимание, за да се презастраховате, Министерството на културата всъщност прави сега предложение за друга логика на контрол, който е коренно различен с това, което е записано в момента като предложение на Комисията.
Приключвам, за да кажа, че притеснението, което изразихте ОКУП-ите, не е основателно спрямо този текст. Сега се намираме в хипотеза, в която имаме предложение на качествено нов тип на проверка, който е генерален, общ. Това ни предлагат от Министерството на културата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, в този текст се предлага вариант на процедура за контрол, различен от общата процедура за контрол, който Министерството може да оказва като административен орган по приложението на Закона. Ние имаме общи текстове, които регламентират как се упражнява контрол от един административен орган за спазване на законодателството. Въвеждаме в случая специфични правила. Това Вие го преценявате по целесъобразност. Аз имам известни възражения срещу това, но ще си ги запазя.
В ал. 9: „При установяване на нарушение на този дял от организация за колективно управление на права или независимо дружество за колективно управление на права министърът на културата или оправомощен от него заместник министър издава“ единствено предписание и то се връчва.
Предписанието е индивидуален административен акт. То цели преустановяване на нарушението или препятстване на нарушение, което може да бъде извършено. Но ако вече го е констатирал и има нарушение, не трябва ли във връзка с проверката да има и санкции? Така завършен текстът излиза, че в резултат на проверките при нарушение той издава само предписание. Освен това предписанието е една възможност за административните органи при упражняване на контрол за спазване на законодателството и не е необходимо те да бъдат задължавани при всяко нарушение да издава предписание. Предписанието е правната норма. Какво трябва да направи субекта го пише в закона. Ти си констатирал нарушение и следва санкция. Дали ще издадеш предписание е една правна възможност.
Алинея 9 е неудачна. Като цяло предвид обществените отношения, които регламентираме тук, не мога да разбера защо се обосновава такъв специфичен ред за контрол. Те са свързани с живота, със здравето на гражданите, с националната сигурност, с кое? В ДОПК, в други закони има такъв специфичен ред за контрол с доклад, който се пише, който се връчва. ЗАН казва: констатира, съставя акт, връчва, тридневен срок на възражение и продължаваш напред. Имаме общ ред. Какво е това усложняване в случая на тази процедура и защо?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Министерството на културата обясни защо. Това е с оглед изводите от досегашната работа и контролна дейност, която са осъществявали, и поради необходимост да се детайлизират отделните правомощия и процедурата по контрол. Действително има специфики, както се видя и от дебата с оглед изчерпателността на изискваната информация.
КРУМ ЗАРКОВ: Те са предложили текст, с който си връзват ръцете.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Правомощията на контролните Ви органи, които вписвате в този текст… В кой друг закон можем да посочим, че сред контролните текстове ние вписваме правомощията? Правомощията на длъжностните лица е въпрос, който се регламентира…
ИВА МИТЕВА: В много закони го има. Почти във всички закони.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Не. Правомощията на длъжностното лице се регламентира в правомощията на органа. Ние тук създаваме отделни компетентности. Тези длъжностни лица на Министерството на културата имат право на достъп, имат право да изискват информация по принцип по общите разпоредби. Те съществуват и без този текст.
ИВА МИТЕВА: Не е така. Проблемът е точно със Закона за авторското право, защото този ред, който е разписан тук, го има в чл. 98а и 98б, но той се отнася само за конкретните нарушения, описани в чл. 97. Тоест той няма да обхване цялото нарушение по този дял. И тъй като са направени и са вързани само с конкретните наказания, не е изведено като контрол, както е по другите закони… Много са другите закони, почти всеки закон има глава за контрол. … заради това се наложи тук два пъти да повторим едни и същи текстове. На практика реда го има в чл. 98а и 98б. Можехме да препратим, но колегите от Министерството не се съгласиха, тъй като го четат буквално, че е свързано с чл. 97 и искаха да им се разпише отново цялата процедура тук за този дял.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще кажете ли нещо конкретно във връзка със статистиката и опита по административно-наказателната дейност?
КАТЕРИНА ПАШОВА: В смисъл?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате ли проблеми в съда с оглед актовете, които издавате?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Да, имаме проблеми и то многобройни, но не разбирам в каква връзка са тук?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С оглед липсата на детайлно развити норми за осъществяване на контрол?
КАТЕРИНА ПАШОВА: До този момент не. До този момент проверки на организациите за колективно управление не са се извършвали. Те стартират сега, от миналата есен. В този текст рефлектират всички дефицити, които забелязваме, в смисъл опасения на ОКУП-ите, наши проблеми, необходимост от някаква правна регулация какво точно и как се прави. От една страна, това е правна защита за нас, както и за интересите и притесненията на ОКУП-ите.
В интерес на истината в първоначалния вариант, който разработвахме, фигурираше както и предоставянето на данни, които са лични, които трябва да се третират в съответствие със Закона за личните данни, така и една друга хипотеза на текста, която предвиждаше контролът да е общ както при нарушения, така и текущ. Аз продължавам да смятам, че това е смисълът на текста. Това, което чухме, е едно възможно тълкуване. Господин Соколов самият не се противопоставя, не вярвам и ОКУП-ите да се противопоставят на това да бъдат предмет на контрол, защото, когато нямаш какво да криеш, не би трябвало един контрол да те притеснява, нали така?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Искам да си довърша тезата. Компетентността на Министерството на културата и на Вашите длъжностни лица е уредена нормативно. Тя не се среща за първи път в този закон и също не се урежда всеки път в закон, в който Министерството на културата има компетентност. В един нормативен акт, когато се каже, че спазването на закона се възлага на Министерството на културата, влизат в сила правилата, които регламентират правомощията на вашите длъжностни лица да влязат, да изискат документи. Във всеки един закон, не само в този. След което при констатиране на нарушения влизат в сила други общи правила на ЗАН, когато те могат да санкционират, и други общи правила във вашия закон, които казват, че Вие може да издавате такива предписания. И не само по този закон. Затова казвам, че ние тук повтаряме нещо, което Вие имате като компетентност. И не мога да разбера защо.
Отделно ал. 9 казва, че при констатирано нарушение издава само, без да налага санкции.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: И не само това. В специалния закон – Закона за авторското право и сродните му права, какъвто той съществува и действа в момента, се извършват текущи проверки, принципни, не за нарушения, по действащия режим. Защо трябва да се преповтаря, при положение че в момента в чл. 97 си има фактически състави на административни нарушения, свързани с колективното управление, има си правомощия на длъжностните лица, начин, по който да се извършват, начин, по който да се издават актовете. Защо трябва да преписваме нещо, което вече го пише? И е регламентирано, както казва колегата, в общи реформи и в общата правна рамка? Чисто преповтаряне.
Вие в момента на какво основание извършвате проверки като министерство? Нали на този закон, който действа в момента? Ако трябва просто да се прибави фактическия състав в чл. 97
Чисто систематично в Закона за авторското право и сродните му права, при положение че имаш раздел „Административно-наказателни разпоредби“ как повтаряш в края на втората част на закона същите неща, които си ги казал?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Понеже дискусията стана наистина много детайлна, мога ли да прочета този прословут член.
Член 98 се намира в Глава тринадесета – Административно-наказателни разпоредби, нарича се „Установяавне на нарушенията по чл. 97 и правомощия на длъжностните лица“. Започва така: „Нарушенията по чл. 97 се установяват с акт, който се съставя“ и така нататък, „след извършване на проверка със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи“. И в ал. 2 и 3 този текст изброява правомощията на длъжностните лица при тези проверки във връзка с нарушенията по чл. 97.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е. Точно това гледам.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Член 98а касае протокол за изземване, чл. 98б казва: „Лицата, при които се извършва проверката по чл. 98а са длъжни“ еди-какво си…
Тук нямаме нито нарушение по чл. 97, което да установяваме, нито длъжностните лица са тези, на които са възложени функции по съставяне на актове, нито пък лицата, при които се извършва проверката, са тези, които са нарушители.
Другата съществена разлика е, че лицата, които са обект на контрол по чл. 98, са ползватели, те не са субекти на колективно управление, те са хотели, ресторанти, кабелни оператори, ползватели на компютърни програми и така нататък.
Не виждам какъв е проблемът. Това е съвсем отделен тип контрол.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли други изказвания, колеги?
Закривам дебатите. Ще гласуваме разделно предложението за редакция от текста на вносителя.
Първо, подлагам на гласуване предложението за редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението за редакция по отношение ал. 2 на чл. 94ш2 и чл. 94щ, което е ново предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с приетата редакция на чл. 94ш2, ал. 2, чл. 94щ, заедно с текстовете на вносителя за Глава единадесета „л“ , чл. 94ш2 и чл. 94щ1.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се Глава единадесета „л“, с което се установи и нов контрол по отношение на колективното управление на права.
Пристъпваме, колеги, към § 10 – текст на вносителя, § 11 – текст на вносителя, § 12 – текст на вносителя, § 13 – текст на вносителя, § 14 – текст на вносителя, § 15 – текст на вносителя, § 16 – текст на вносителя.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приемат се текстовете на вносителя за параграфи от 10 до 16 включително.
Пристъпваме към § 17 – текст на вносителя и предложение за редакция на работната група.
Имате думата за изказвания.
Правя още едно редакционно предложение, то е по-скоро техническо, след като гласувахме текста на чл. 94щ – в ал. 16, т. 5 – създават се ал. 14, 15 и 16.
В ал. 16: „На лице, което не изпълни задължението по чл. 98б“ да се добави „и чл. 94щ, ал. 6 се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 5000 лв.“.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Мисля, че този състав на нарушение е т. 5 от ал. 14, само че препратката не е коректна, следва стара редакция.
ИВА МИТЕВА: Това е за задължителното предписание, но тук е друго.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И в ал. 14 препращането към чл. 94щ да стане „ал. 9“, вместо „ал. 3“.
Не е необходимо за ал. 16, така ли?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Алинея 16 касае ползвател, при който е извършена проверка по чл. 98 и той в съответствие с чл. 98б следва да представи. Ако не представи въвеждаме тази санкция спрямо него.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е за ползвател.
ИВА МИТЕВА: Ако управителните съвети на ал. 6, която на практика е огледална на задълженията по чл. 98б, ако те не изпълнят задължение, тогава няма да носят отговорност, а по чл. 98б ги наказваме. Няма логика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За ползвател е била логиката.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Разбирам, правилно е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнихме се.
Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, което направих, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приеха се редакциите на работната група и тази, която предложих.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 17, заедно с приетите редакции.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се § 17 – текст на вносителя, заедно с редакциите.
Пристъпваме към предложение от народния представител Тома Биков за създаване на нов член 98д: „Кметовете на общини осъществяват контрол…“.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
ИВАН ДИМИТРОВ: Господин Председател, ако позволите две-три принципни думи. Ние го обяснихме и предишния път.
Този механизъм е ключов, важен е, той се подкрепя от всички организации за колективно управление на права. Спомням си, че колегите от АБРО също го подкрепиха на предходно заседание. Помолихме един от председателите на Българската хотелско-ресторантньорска асоциация – господин Атанас Димитров, да дойде да каже две думи в подкрепа на това, за да е ясно, че и правоносителите, и бизнесът имаме интерес от това да се спазва законът навсякъде.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Димитров.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Аз представлявам Българска хотелиерска и ресторантьорска организация, национално представена такава с 28 регионални организации. Това предложение има история. Ние многократно сме го предлагали на вниманието на парламента.
Ако трябва да характеризирам нашите колеги, има хора, които желаят да спазват закона в цялост. Има такива, които се възползват от пропуските на закона по отношение на контрола и съответно създават прецеденти. Желаещите да спазват закона се чувстват ощетени в този аспект на мисли.
Ние не вменяваме никакви нови функции по отношение на общинската администрация. Тя извършва текущ документален контрол, който контролира дейността на обектите в туристическата индустрия и по наше мнение това би накарало този закон да работи, защото в интерес на обществото е да има закони, които се изпълняват, а не които само съществуват на хартия. Иначе ще направим един прекрасен закон, който не защото Министерството на културата не иска да извършва контролни дейности, напротив, но те имат изключително ограничен административен апарат. Една държава с 28 области не може да бъде контролирана от 5-6-7 инспектори. Това създава чувство на безнаказаност в членовете на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и както анонсирах, това създава и чувство на тези, които спазват закона. Едва ли не обезсмислят тяхното желание да вървят и да го спазват.
Затова ние като организация подкрепяме това нещо и нашето мнение е, че то ще доведе до изключителни ползи и в подкрепа на културата, на хората, които творят. Те трябва да имат финансов еквивалент на труда си, това е техният продукт. Минахме дълъг процес – над 10 години в разговори и съвместна работа с дружествата и съзнаваме, че нашият труд е подкрепен и продаваем чрез техния продукт. Затова оказваме пълна подкрепа по отношение на тези текстове в закона. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
АННА ТАНОВА: От името на АБРО да потвърдя, че подкрепяме предложението, което са направили колегите.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Заповядайте.
БОЙКО ХАРЛОВ: От името на ТВ „Клуб 2000“ искам още веднъж да изразя учудването си от „широката“ поддръжка на това абсурдно предложение. Становището на нашето сдружение е, че е абсурдно в частна полза да се иска кметове да събират глоби и да налагат санкции. По този начин ще се създадат два прецедента. Първо, ще се натоварят кметовете с несвойствена дейност. И от друга страна, ще се създаде условие за тормоз на малките и средни търговски обекти, които ще бъдат засегнати от административен тормоз на същите тези кметове. Благодаря.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
БОРИС БОНЧЕВ: Колеги, това е: „Нерде Ямбол, нерде Станбул…“. Кабелни оператори – извинявайте, ама това няма нищо общо с тяхната дейност. И на миналото гледане на закона го казахме. Извинявайте, не ме прекъсвайте, аз не Ви прекъснах.
Става въпрос за следното, че независимите дружества също подкрепят тази промяна в закона и който е против това нещо, може да е само човек, който иска да има хаос, да няма ред и той по някакъв начин да минава между капките и да си върши работата без да плаща на никой. Благодаря Ви.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика.
БОЙКО ХАРЛОВ: Още веднъж чуваме абсурдни твърдения. Да, кабелните оператори са засегнати, защото ние сме търговски обекти, специално нашите каси. Затова се чувстваме засегнати и изразяваме такова становище. Благодаря.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Само ще добавя нещо. Ако не искаме да спазваме закона, да не го приемаме. Той или трябва да работи, или не трябва да работи. Общинските администрации така или иначе извършват някакъв тип контрол. Това, че ще подпомогнат контрола, извършван от Министерството на културата и няма да го отменят, не виждам по какъв начин ще създаде някакъв хаос или ще направи едва ли не рекет от страна на общините към частните търговци. Те трябва да спазват закона. В такъв ред на мисли да вземем да отменим санкциите по отношение на ДДС, на данъци и да правим каквото си знаем.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
БОРИС БАНЧЕВ: По отношение на частната полза идеята в този закон е 50% да отидат в бюджет „Култура“ в общината и 50% във фонд „Култура“, така че тук не говорим някой да прави санкции, които някакви частници да си ги разпределят. Моля да не се тълкува по този начин. Благодаря.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз на тази норма няма да се въздържа и ще бъда „против“. Сега ще Ви кажа защо.
Първо, текстът като текст, така формулиран , това е по-малкият проблем, е формулиран изключително зле, защото в един член той съдържа всичко – от правилото за поведение, през компетентните лица, до санкциите. По този начин няма как да се приеме нормативен текст. Правилата за поведение са в една част на закона, санкциите са в друга част на закона. Това е много малкият проблем на това, което се предлага.
Разбира се, Вие сте в правото да го поискате. Всеки търси нормативна защита на своите права и интереси, обаче сега ще Ви говоря като човек, който е бил два мандата общински съветник в много голям град. Кметовете на общини са захапани от толкова много нормативни актове, които да спазват, без държавата да им дава ресурс. Вие казвате: те упражняват някакъв вид контролна дейност и ако сме против тази норма сме за хаоса и защо да не отменим ДДС? ДДС си има цяла специална администрация, които следят спазването.
Пак Ви казвам, аз съм бил съветник в много голяма община. Не знам давате ли си сметка за какви общини става дума. Има общини с длъжностни лица 9, 10, 12, 15 човека в администрацията. Тези хора трябва да имат административния капацитет като отидат в едно заведение да преценят всичко това, което Вие искате. Съответно те трябва да натрупат този капацитет, да упражнят контролна дейност, не е толкова просто. И не може на общинските администрации да се прехвърля абсолютно всяко задължение, което няма на кого друг да оставим.
По тези две съображения аз съм против.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Милков.
От началото се каня да Ви прочета становище на Националното сдружение на общините в Република България, ако не сте го видели, качено на сайта. То е кратко. Казва се, че има предложение, касаещо пряко правомощията на общините, такова е предложението на народния представител Тома Биков за нов чл. 98д, с който се възлагат отговорности на общините за контрол по спазване на авторските права в търговски и в туристически обекти, относно изпълнение на живо на звукозаписи, записи на филми и така нататък.
„От името на Управителния съвет на НСОРБ изразяваме позиция, че не подкрепяме направеното предложение. Мотиви: средните и малките общини не разполагат с квалифициран персонал, който може да осъществява предвидените дейности по контрол на авторски права. В по-малките общини дори няма физическа възможност и тази отговорност да бъде вменена на и без това ограничената като численост администрация. В по-големите общини изпълнението на тази контролна дейност ще създаде значително натоварване поради големия брой търговски и туристически обекти на територията им. Разчитаме изразената позиция да бъде взета под внимание при второто гласуване на законопроекта в ръководената от Вас комисия.“
Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Аз съм съгласен, че всяка нова функция е свързана с допълнителни усилия. От друга страна, обаче, както имах възможност на предишно заседание да обясня, в София проведохме обучение на инспекторите в Столична община, имаме позитивно становище на Столична община, на Комисията по култура в Общинския съвет, която в последна сметка подкрепя този принцип, не само заради това че културата има огромно значение за региона, говорим за София, а поради това, че реално технически абсолютно никаква пречка не представлява извършването на този допълнителен контрол. Така или иначе тези обекти се проверяват два пъти годишно, този контрол е документален. Просто проверката на още един документ за уредени авторски права не представлява никаква сложност и никаква тежест.
Какви са причините Сдружението на общините да не желае да направи това – аз мога само да спекулирам, но така или иначе те не са в посока на това да се развие културата и в посока на това в техните общински бюджети да влизат средства от неправомерно ползване на един продукт за развитие на културата. Явно не виждат перспектива. Може би причините за това са съвсем различни.
Това е коментарът. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
БОЙКО ХАРЛОВ: Искам последно да прехвърля тежестта на спора именно върху частния интерес, който трябва да се защити с това предложение, а именно, че това представлява финансов интерес на частна организация в частна полза, пък било то и от организация с нестопанска цел. Струва ми се, че има общ ред за финансови претенции между частни лица и той е общ исков ред, който също не е за пренебрегване в дадения случай и би защитил интереса на частната организация, а не би следвало в този частен интерес да се ангажират общинските органи. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики?
ИВАН ДИМИТРОВ: Последен коментар, ако позволите.
Частен е интересът на банките, когато за тях е предвидена специална и облекчена процедура да могат да защитят правата си. Частен интерес е на „Топлофикация“. Частни интереси мога да изброявам сигурно до 12 часа вечерта. Не това е целта.
Тук говорим за защита на обществен интерес. Обществен, не личен. Обществен! И в тази насока моля да се вземе предвид нашето становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Ще бъда много кратък. Преди малко казах, Вие не бяхте, че става въпрос приходът от тези евентуални санкции, да влезе във фонд „Култура“ на общината и във фонд „Култура“ в Министерството на културата, така че тук не можем да говорим за частен интерес.
Няма как по съдебен ред това неплащане на 90% от ползвателите да бъде санкционирано. Освен това става въпрос само за документална проверка, тоест те като проверяват за пожар на ХЕИ и прочие, ще искат само договор за уредени права. Не мисля, че това на някой средно интелигентен човек би било някакъв страшен проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Ние вече заявихме нашата подкрепа за текста. Бих искал само да допълня и защо. Всъщност няма нищо срамно в това да защитаваме правно защитими частни интереси. Съвсем нормално е, когато става дума за законово право, за защитим от закона интерес, той да бъде защитаван по всички възможни начини. Нека да не спекулираме с думата „частен“. Думата не е лоша, първо. Много ми се искаше това да го уточним. Второ, този текст всъщност установява режим, с който дълго наслоявани проблеми на работата в обществото могат да бъдат разрешени, тъй като очевидно настоящият не е сработил.
И предвид факта, че асоциацията, която представлява обектите, които ще бъдат проверявани, подкрепя този текст, означава, че тези обекти, които работят легално и плащат за права, имат нужда от защита. Мисля, че това стана ясно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Мисля, че изчерпахме дебатите, колеги. Готови ли сме да го закрием? Няма възражения. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението на Тома Биков за създаване на чл. 98д.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се предложението на колегата Тома Биков за създаване на нов чл. 98д.
Пристъпваме към § 18 – имаме текст на вносителя и предложение на работната група.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението на работната група заедно с текста на вносителя.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се § 18, заедно с предложението на работната група.
Работната група предлага да се създаде нов § 19. Това е с оглед по-нататъшно систематично коректно отразяване на тази разпоредба.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебатите.
Който е за това да се отдели систематично и с наименование „Допълнителна разпоредба“ бившият текст на § 5е, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Пристъпваме към „Преходни и заключителни разпоредби“ и предложение на работната група за създаване на нов § 20.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебатите.
Който е съгласен да приемем наименованието на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ и предложението на работната група за създаване на нов § 20, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се наименованието на подразделението и нов § 20.
Пристъпваме към § 19 по вносител. Имаме текст на вносителя и предложение на народния представител Анна Александрова.
Работната група предлага редакция на § 19, който става § 21.
Заповядайте, госпожо Танова.
АННА ТАНОВА: Искам да предложа в § 21, ал. 4, както е предложена, говорихме с организациите за колективно управление, че е добре текстът да бъде редактиран: „Тарифите на организациите за колективно управление на права по ал. 1, действащи до влизане в сила на този закон, запазват действието си“ като се добави още едно изречение, което е в смисъл представителните организации на ползвателите да имат възможност да инициират преговори по тези тарифи, без да има ограничение в срока.
Идеята е, че това са тарифи, които са приети без участието на представителни организации, които не са по ал. 9 в хода на обществено обсъждане. Мислим, че с оглед запазване на някаква стабилност е добре да оставим действащи тези тарифи, които и досега са действащи, но да имаме възможност когато преценим едната или другата страна да отваря тези тарифи. Без обаче да ги има всички тези условности на ал. 11 със срока и с липсата на представителна организация, тоест да може във всеки случай да се отварят и от двете страни действащите тарифи. Да не оставим „утвърдени“. Утвърдени означава със заповед на Министерството на културата след 2011 г.
Обсъдихме това вече с организациите за колективно управление и е въпрос на формулировка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не влиза в конфликт с ал. 9 на чл. 94р – сигурни сте, така ли?
АННА ТАНОВА: Понеже уредихме като първа хипотеза за отваряне на тарифите само случая, в който липсва представителна организация на ползвателите по ал. 9, когато е нямало обществено обсъждане. Тоест само по реда на този ЗИД имаме възможност да отваряме тарифи, които не са съгласувани с представителна организация на ползвателите. Идеята ни е без да спираме действието на сега утвърдените и действащи тарифи, да имаме възможност като представителни организации, както и насрещната страна, към всеки един момент да може да отворят за предоговаряне тези тарифи.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Мисля, че организациите за колективно управление са запознати с това предложение и би следвало да го подкрепят, за да разсеем, че има противоречие.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Малко сме озадачени от това предложение. Не е ясно какво означава „действаща“ тарифа, но ние имаме казус, в който има тарифа, която не е утвърдена от министъра, която е одобрена само от Управителен съвет в период преди 2011 г. По този начин най-вероятно тя изведнъж ще се окаже действаща, без да е минала през нищо.
АННА ТАНОВА: Можеш да я отвориш към всеки момент.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Не искам да я отварям.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложението на Анна Александрова ли защитавате в момента?
ГАЛЯ МАРИНОВА: Аз специално защитавам предложението на Анна Александрова, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А госпожа Танова?
АННА ТАНОВА: Не.
Понеже проведохме разговори с организациите за колективно управление и имаме опасение, че ако остане така, както предложихме първоначално текста, ще създадем ситуация, в която няма да има действащи тарифи на пазара.
Формулировката може би е добре да я уточним впоследствие как да е, но идеята е всяка от страните – организация за колективно управление и представителна организация на ползвателите, да може да инициира преговори по тарифи, като препратим само към процедурата, доколкото има комисии и така нататък, без да препращаме към процедурата със срокове, както е в момента по вносител. И да не е „утвърдени“, а да са действащи, защото „утвърдени“ не е ясно за нас какво означава.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Утвърдени си означава утвърдени от министъра със заповед.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Не съм съвсем сигурен и мисля, че трябва да положим малко повече усилия и време да помислим. Не съм сигурен и е много важно как ще бъде направена формулировката, за да не попаднем наистина в колизия с разпоредбите на чл. 94р.
Какво имаме предвид под „действаща“, защото – да, има тарифи, които са действащи, защото са приети преди 2011 г. само от Управителния съвет, но тогава законът е поставил единствено и само това изискване и промените в 2011 г. не са искали някакво саниране на тези тарифи. Също така съществуват и тарифи, които са приети след 2011 г. по новия режим. И едните, и другите тарифи са действащи и ако ние в изречение второ кажем, че по отношение на действащите тарифи представителната организация на ползвателите може да инициира преговори и извън онези ограничения, всъщност ние си дерогираме разпоредба, която сме приели малко преди това.
Това, което се има предвид тук, според мен, и това, за което ние сме си говорили, просто трябва да намерим правилната формулировка, е, че ако има действаща тарифа, която се прилага без да са водени преговори с представителна организация по тази тарифа, при влизането на промените на закона в сила, представителната организация на ползвателите може по всяко време да я отвори. Това трябва да казва текстът, защото в предишната формулировка влизахме в противоречие с гласуването преди това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И на мен ми се струва така, по тази причина задържах дебатите, за да се изясни.
АННА ТАНОВА: Мисля, че формулировката, която направихте, може би е по-точна.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Въпрос на формулировка е.
АННА ТАНОВА: Без участието на представителна организация. Но има такива, които са приети при наличие на организация, обаче са приети без преговори. Искаме и те да бъдат обхванати.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Тогава можем да помислим. Действащи тарифи, приети без участието на представителна организация на ползвателите и така нататък и така нататък. Когато е договаряно с представителна организация на ползвателите и си е минал процедурата, прилагаме чл. 94р. Те могат да бъдат отворени от представителната организация при условията, които бяха приети по-рано днес.
АННА ТАНОВА: Тя е само една.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кажете я, въпреки че колегите от опозицията винаги ме критикуват за казуистика. Днес от трибуна им обясних – използвайте заварените случаи. Дайте да предефинираме като понятие. Но за една такава тарифа, да Ви кажа, създаваме дуализъм в тълкуването и неяснота. И Вие ще имате проблем.
АННА ТАНОВА: Искам да кажа, че всички останали тарифи с изключение на една, не са договаряни с представителна организация на ползвателите, за нашия случай. Имаме една тарифа, която е договаряна с представителни организации на ползвателите.
ИВА МИТЕВА: В § 21 трябва да решите двете хипотези, тъй като до 2011 г. е имало един ред, от 2011 г. е въведено утвърждаване от министъра на културата. Имало е срок, в който да се пререгистрират всички организации и срок от пререгистрацията два месеца всички да минат на утвърждаване от министъра. Тези организации е явно, че са нарушители към днешна дата и въобще имат ли тарифи, които не са утвърдени от министъра на културата, тъй като има категоричен § 43 от ЗИД 2011 г. в бр. 25 на „Държавен вестник“ – двумесечен срок от пререгистрацията.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Пререгистрация на дружествата – да, ние сме го минали.
ИВА МИТЕВА: И след това: Организациите за колективно управление на права, които са регистрирани, изпращат за утвърждаване размерите на събраните възнаграждения по чл. 40е в двумесечен срок от пререгистрацията. Този параграф е бил действащ, той вече е изтекъл и някои организации не са се привели в съответствие с този параграф. Но Вие, дори ако приемете общата разпоредба, както е по вносител, че заварените тарифи, както казаха депутатите от БСП: „Заварените тарифи към влизане в сила на този закон запазват действието си“, независимо как са утвърдени или не, те продължават да действат. От тук нататък влиза в сила чл. 94р и по силата на изменението на тарифа ще се задействат хипотезите на изменение.
АННА ТАНОВА: Тогава нас ни е имало, когато са утвърждавани тези тарифи.
ИВА МИТЕВА: Но са били без представителна организация.
АННА ТАНОВА: Да, но ако видите текста на чл. 94р, трябва да ни е нямало, за да може да се инициират преговори.
ИВА МИТЕВА: Тогава да се добави изречението „ако са приети без“ и върви по реда на чл. 94р.
АННА ТАНОВА: Член 94р препраща само към ал. 9 – когато няма организация и обществено обсъждане. Ако махнем препратката „към ал. 9“ и оставим във всички случаи, когато е приета без представителна организация, тогава ще обхванем всички случаи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Директор, кажете го това изречение.
ИВА МИТЕВА: Едното е, че заварените случаи при влизането в сила на този закон запазват действието си и тарифите, които са приети без участие на представителна организация на ползвателите до влизане в сила на този закон, могат да бъдат преразгледани. Ще го редактираме. И че тук се прилага редът по чл. 94р за комисии и съгласие. Трябва да прилагате тези текстове. Това също трябва да се каже тук. Това е текстът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съгласни ли сте всички с това уточнение?
Заповядайте.
БОЙКО ХАРЛОВ: Искам да потвърдя, че нашето становище е, че действащите към момента тарифи са утвърдените тарифи, тоест тарифи, които към момента не са утвърдени и са действали към 2011 г., те сега не действат. Щом не са санирани, те не са действащи към дадения момент, така че предложението на работната група е правилно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Няма други изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението на Анна Александрова.
Подлагам на гласуване уточнението, което направи директор Митева с уговорката, че ще се прецизира текстът на изречението, което ще се добави.
Който е съгласен по принцип добавянето на ново изречение в ал. 4, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 19, който става § 21, заедно с приетите предложения.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се § 19 – текст на вносителя, заедно с редакция на работната група, заедно с предложението на Анна Александрова, заедно с допълнително уточняващо предложение за изречение второ в ал. 4.
Пристъпваме към § 20 – текст на вносителя. Работната група предлага редакция на § 20, който става § 22.
Няма изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 20, който става § 22.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се предложението на работната група за редакция на § 20, който става § 22.
Параграф 21 – работната група предлага да бъде отхвърлен.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението за отхвърляне на § 21.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 21 е отхвърлен.
Параграф 22 – текст на вносителя. Работната група предлага редакция на § 22, който става § 23.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 22, който става § 23.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се редакцията на работната група.
Пристъпваме към § 23 – текст на вносителя. Работната група предлага редакция на § 23, който става § 24.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 23, който става § 24.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението на работната група.
Пристъпваме към § 24 – текст на вносителя. Работната група предлага редакция на § 24, който става § 25.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам го на гласуване.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението на работната група за § 24, който става § 25.
Прие се § 24, който стана § 25.
Работната група предлага да се създаде нов § 25, който вече е § 26.
Имате думата по това предложение на работната група. Няма изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам го на гласуване.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението на работната група и се създаде нов § 26.
Пристъпваме към § 25 – текст на вносителя.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам го на гласуване.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се § 25, който става § 27.
Предложение от народния представител Христиан Митев – в подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ се създава нов § 25а със следното съдържание:
„§ 25а. В Закона за радиото и телевизията се правят следните допълнения:“.
Имате думата за изказвания по предложението на господин Христиан Митов.
Господин Митов.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Съвсем накратко ще представя моето предложение. То е инспирирано от многобройните случаи, при които закупуването на права за разпространение на радио- и телевизионни програми се обвързва от притежателя на правата със закупуването на права за разпространение и на други програми, независимо дали купувачът, който ще ги разпространява, има интерес към тези програми и съответно желание да придобие правата и за тяхното разпространение. По този начин отношението между страните по тези договори за предоставяне на права за разпространение, са на практика неравнопоставени. Ползата е единствено за притежаващите правата за разпространение, а техният потенциален купувач е принуден да закупи предлагания му пакет програми, независимо дали желае да закупи всички от тях и дали желае да разпространява всички тях.
Нещо повече, кумулативно с това в договорите за разпространение на права върху радио- и телевизионни програми често задължително условие за сключване е гарантирането на определен брой абонати на разпространителя на програми. На практика се получава така, че независимо дали искате или не искате, ако искате да разпространявате определена програма, била тя радио- или телевизионна, Вие сте принуден да закупите и правата върху програми, които на практика по една или друга причина не желаете или нямате интерес от тяхното разпространение. Практика, която се е използвала в близкото минало преди 1990 г. – между томовете със събрани съчинения на Ленин, поставяме, примерно, атрактивен роман, който трудно се намира, например „Винету“ на Карл Май и се опитваме да продаваме всичко в пакет. (Оживление.) Добре, ще дам пример с друга книга – роман на Джон Стайнбек се комплектува с томчето на Ленин или съчинение на Карл Маркс. Ако искате да си вземете Джон Стайнбек и да го четете, ще си купите и съчиненията на другаря Ленин. В противен случай няма да притежавате съвременна американска проза. В този случай се случва същото – нещо, което според мен е абсолютно недопустимо.
Както се изказа в някои от становищата по тези текстове – недопустимо се ограничавала с това предложение свободата на договаряне в чл. 9 от Закона за задълженията и договорите. Извинявайте, колеги, които заставате зад тази теза, но по абсолютно същият начин недопустимо пък се ограничават правата на потенциалния купувач за това да избере той какво да закупи и какво да не закупи. Така че на едната теза спокойно може да бъде противопоставена същата теза, но от гледната точка на купувача и то с пълно право. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Само докладвам, че са постъпили отрицателни становища за Вашето предложение от СЕМ и от „Фокс нетуърк груп“, подпечатано с печата на „Дискавъри“, които са качени на сайта на Народното събрание.
Госпожа Маринова.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Бих искала да изразя позицията на БАККО по внесените предложения.
Без да коментирам дали мястото им е точно тук и дали точно по този начин, тези предложения дават отговор на едни проблеми, които съпътстват дейността по разпространение на платена телевизия много-много години. В БАККО винаги сме били с умерена позиция към тези проблеми, тоест ние знаем, че проблеми съществуват и от двете страни. Да, има сив пазар – около 25-30% на нашия пазар, и това не е добре. Но, от друга страна, има нелоялни практики от големите групи телевизионни оператори, които също пречат на свободното развитие на този пазар.
Това, което е внесъл господин Митев, има за цел да направи опит да преустанови част от тези практики. Задължителното пакетиране на програми е факт. Аз прочетох с голямо внимание становищата и на „Фокс“ и всички останали отрицателни, но колегите някак си услужливо говорят само, че им се забранява да се пакетират програми. Никой не забранява да имате пакетни предложения, говорим за задължително. Тоест, ако един оператор иска да си купи само БТВ, той няма тази възможност, защото трябва да я закупи в пакет със „Синема“, „Комеди“ и така нататък целия пакет. По аналогичен начин стоят нещата и в другите големи телевизии. Поради тази причина ние подкрепяме предложението. Готови сме, ако е необходимо, то да придобие някаква редакция, така че да бъде по-издържано юридически, но в същността си и като философия то дава отговор на проблеми, които са изключително належащи и болни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожа Танова.
АННА ТАНОВА: Накратко ще изложа мотивите защо ние сме категорично против предложението. Изразили сме позиция писмено, получили сте я най-вероятно.
На първо място, това е един крайно лобистки текст, който е внесен в последния момент в срока за внасяне на предложения, една минута преди приключване на срока. Внесен е с мотиви, които са категорично неверни, които включват твърдения от типа „монополно положение на пазара на телевизионни оператори“, след като имаме многократно преписки на КЗК, в които КЗК е установила, че на пазара няма монополно положение и на пазара злоупотреби с господстващо положение няма. От 2013 г. насам продължава такава практика на КЗК.
На второ място, твърди се, че задължително се пакетират програмите. Това не е вярно. КЗК е установила в една от последните си преписки, че предлагане индивидуално на телевизионните програми има. Реалният проблем на въпросния оператор или оператори, които са предложили лобисткия текст, е, че ценообразуването в пакета и извън пакета е различно, което е напълно логично, защото пакетирането като нормална търговска практика е вид търговска отстъпка. Тази търговска отстъпка позволява да се формира по-ниска цена. Ако се разпакетира каналът БТВ или някой друг канал, който в пакет е на нулева стойност, той самостоятелно ще има много по-висока стойност, защото икономическата логика, амортизацията на съдържанието на съдържанието, изискват това.
Считаме, че този текст, освен че е мотивиран с неверни мотиви, противоречи на всякаква търговска логика, ще засегне крайните цени на абонатите, защото ще задължи нас да разпакетираме телевизионни канали задължително. И в крайна сметка ще доведе до по-висока цена и до по-малко разнообразие на съдържание при крайния потребител абонат.
На следващо място, искаме да обърнем внимание, че 90% е покритието на населението от кабелните платформи. Те са изключително важни за телевизионните организации за да защитят телевизионните програми до населението, което дава значително силна преговорна позиция на платформените оператори, тъй като те са единственият достъп, който ние имаме до пазара на рекламата, понеже те осигуряват 90% от аудиторията на телевизионните програми.
Мястото, което е избрал вносителят – Закона за радио и телевизия, не говоря за законодателната техника да се сложи това в Преходни и заключителни разпоредби, вменява на Съвета за електронни медии правомощия, които нито са в компетенциите на СЕМ, нито те имат експертизата да правят оценка. Как ще прецени един орган, регулатор на съдържанието, дали е имало задължително пакетиране на телевизионни канали или не е имало задължително пакетиране? Рискуваме всеки договор, който включва повече от един телевизионен или радио- канал да се приеме като задължително пакетиране. Знаете, че по принцип икономическите практики са по-скоро в компетенциите на КЗК
И на последно място, санкцията, която е предложена като обществената опасност на това нарушение, което е включено в Закона за радиото и телевизията, е една от най-високите санкции в ЗРТ, по-висока е от санкцията, която е за увреждане на малолетни и непълнолетни от телевизионния оператор, което за нас е абсолютно непропорционално, нелогично и очевидно говори за някаква необмисленост на предложението, направено в последния момент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Три изречения за господин Йовчев.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Първото ми изречение: Прави впечатление, че текстът цели да опита да регулира ценовата и търговска политика при условията на свободна стопанска инициатива в държава – членка на Европейския съюз, която се стреми да привлича чуждестранни инвестиции.
Второто ми изречение, малко ми е неудобно да го кажа в Правната комисия на парламента, но: Съществува Комисия за защита на конкуренцията и Закон за защита на конкуренцията, в който има налична забрана за пакетиране, при условие че е налице предприятие с господстващо положение, а не принципна забрана за пакетиране.
И третото ми изречение е, че така написан този текст не би могъл да работи на практика и не са налице никакви мотиви за неговото предлагане, тъй като КЗК не е установила нито едно нарушение на господстващо положение, тъй като няма предприятие с господстващо положение, за да въведем за един-единствен пазар изрична забрана за пакетиране. Пакетирането е позволена търговска практика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
БОЙКО ХАРЛОВ: Ние също сме изразили писмено становище, което е внесено в Комисията, което подкрепя направеното предложение, особено що се отнася до ал. 2 и т. 2.
Съвсем не сме съгласни с предложената интерпретация на свободната практика при наличие на задължително договаряне. Такова чудо няма. В дадения случай това е вид косвен данък, който се въвежда по силата на закон, така че тук нямаме нищо свободно, освен самата цена, която не е свързана с монополното и господстващо положение, а с така наречената преговорна сила.
Може би не знаете, но има такава практика. КЗК наложи глоба на БТВ в размер на не знам колко си – стотици хиляди ли бяха, именно заради това пакетиране.
Съществува и друго решене на КЗК, където се позовава на твърдението на Нова, че няма пакетиране, но на практика такова има. Пролича си от последните скандали около Нова година, които даже още не са…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отклонявате се, господин Харлов.
БОЙКО ХАРЛОВ: И последно изречение относно ал. 1 – бихме искали да се доизясни думата „недискриминираща основа“, защото тя наистина е доста неясна. Това, за което ние отдавна се борим и което е бич за нашия бизнес, това е, че именно даването на различни цени на големи и малки оператори води до фалирането на голяма част от малките оператори. Затова би било добре, ако добавите еднаква недискриминираща основа. Това ще рече, че цените, определени веднъж между оператори и между ползватели, да бъдат еднакви и това ще удовлетвори изцяло и двете страни – и малките оператори, и телевизионните оператори. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АНЕТА ИВАНОВА: Ще бъда кратка предвид късния вече час.
Нашето Сдружение за електронни комуникации подкрепя предложението на народния представител Христиан Митев. Както каза и Галя Маринова преди малко, това е стъпка в разрешаване на вече наболели проблеми пред бранша. Дали е точно тази необходима стъпка, но все пак има нужда от някаква промяна, предвид че 20 години има неща, които циклят. Не можем да продължаваме да работим в едни и същи норми и нищо не да не се случва. Не толкова пакетирането на канали, колкото минималните гаранции или минималният задължителен брой потребители, на които трябва да продадеш съдържание, е проблем. Мисля, че нито един от операторите няма да каже, че е проблем. Повечето, особено големите платени канали, като „Диема“-те, изискват минимум 2-3-4 хиляди абоната за малки територии населени места, където не може да бъде продадено. Има оператори, които само и само, за да бъдат в тяхното портфолио тези канали, са длъжни да субсидират тази дейност. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
ХРИСТИАН МИТЕВ: От всичко, което чух, явно е, че има проблем. Да, може би наистина това не е най-вярното решение на този проблем, но проблем очевидно има. Дори едната страна да отрича, че има проблем, от другата страна ясно се каза, че съществува.
В тази връзка с оглед и на процедурата по гласуване, аз предлагам гласуване отделно на ал. 1, като си правя корекция на предложението, текстът да звучи така: „Предоставянето срещу заплащане на права за разпространение на радио- или телевизионни програми на територията на Република България се извършва при условията на свободно договаряне на справедлива и разумна основа“.
След като смятате, че всичко е наред, мисля, че такъв принцип, който да е записан в Закона за радиото и телевизията, не би трябвало и не би следвало да бъде проблем. Съобразявам се за бележката за недискриминационна основа и предлагам ал. 1 да бъде гласувана отделно от останалата част на текста. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. А ал. 2 изцяло, тоест без да я разделяме на две части?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Изцяло.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При гласуването искам да обясня моя вот.
Аз не подкрепям това предложение на колегата Митев, макар да ценя неговите аргументи и основания. На този етап няма да подкрепя предложението, но правя резерва, че ще има окончателно обсъждане в Парламентарния коалиционен формат на това ни разногласие по тези текстове, което в крайна сметка ще доведе до това да вземем единно решение накрая при окончателното гласуване. Затова не бих искал никой да се чувства подведен от настоящата ми воля сега, която ще изразя с гласуване.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на разделно гласуване, първо, ал. 1 на предложения нов чл. 19г с редакцията, която вносителят си направи „справедлива и разумна основа“.
За – 2, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема предложението за ал. 1 на чл. 19г.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев в останалата му част – т. 1, заедно с чл. 19г, ал. 2 и т. 2 в чл. 126в се създава нова ал. 5.
За – 2, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема това предложение на колегата Митев изцяло и в двете му части при разделното гласуване.
Преминаваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф – в Закона за електронните съобщения се правят следните допълнения…
Имате думата за изказвания, мнения и предложения.
Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Разгледахме предложенията, които са направени за изменение на Закона за електронните съобщения. Тук по същия начин имаме някакви свои основания за това по какъв начин се предлагат изменения в ЗЕС, но нищо.
Както вече сме заявили, ние подкрепяме всякакви мерки, които биха дали резултат; мерки, които ще доведат поне до намаляването на сивия сектор на нашия пазар. Въпросът обаче е, че тези предложения стрелят малко на посоки. Понеже аз ги гледам от гледна точка на хора, които ще ги изпълняват и имат намерение да ги изпълняват, второто предложение, което касае точно актуалната база данни за абонатите – в чл. 231,ал. 2 накрая се добавя „договорите с доставчиците на съдържание, както и актуалната база данни за абонатите при спазване на изискванията за защита на личните данни“, говорих с колегите и на нас не ни е ясно какво се има предвид под „актуалния брой абонати“. Особено при големите оператори това е един доста динамичен процес, в който всеки ден имаш движение в абонатите.
Смятаме, че тези предложения няма да дадат необходимия резултат. Ако целта е била да се изсветли някаква част от сектора, то това най-вероятно няма да се случи, но за сметка на това операторите, които имат офиси, които следят и изпълняват всичко, да ги наречем „големите оператори“, ще бъдат потърпевши от това да имат още една административна тежест, която даже не е ясно как точно ще се спази. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АННА ТАНОВА: От името на АБРО искам да подкрепя предложението на госпожа Александрова по § 25а.
В продължение на години наблюдаваме един съществуващ вече регистър на Комисията за регулиране на съобщенията, където се публикуват данни за абонатите на кабелните оператори – данни, които не са верни според проучванията, които се правят. Търговски проучвания се правят от две независими агенции от ГАРП и от Nielsen, правят се и от „Би медия“ периодично с много широка представителна национална и регионална извадка. Данните показват сив сектор от около 30%. Това е броят на абонатите на кабелните оператори, за които не се декларират данни пред Комисията за регулиране на съобщенията.
Причината да не се декларират данни е, че възнагражденията за авторски права и сродни права най-често се плащат на база брой абонати на кабелния оператор. Обяснявам защо има такъв сив сектор. Тези предложения целят да разширят правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, така че да може да се проверява действителният брой абонати на кабелните оператори. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще бъда съвсем кратък.
Аз също смятам, че този текст, както е предложен, е пожелателен. Защо смятате, че като въведете текста и КРС се ще втурне да прави проверки? А защо досега не го е правила? КРС и сега има основание да прави тези проверки. И сега се подават данни от кабелните оператори за брой абонати. Поне аз доколкото си спомням в ЗЕС, в данните, които се подават от кабелните оператори до КРС има специална графа точно за абонатите. И то доста подробни данни.
Друг е въпросът, че „вярна и точна информация“ – тя или е вярна и точна, другото на практика е неистинска и невярна информация. Няма да се спирам на терминологични неточности.
За мен принципът е следният: или КРС си върши работата и при сега действащата уредба, или каквото и да внесем като промени, това няма да се промени. Или има воля, или няма воля. А пък и 20 пожелателни разпоредби да бъдат направении приети, това няма да оправи нещата. Не това е разковничето на този проблем. Да, проблем има, сериозен, действително със сив сектор и в разпространението по кабелен път, но той няма да бъде решен с такива промени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Господин Харлов.
БОЙКО ХАРЛОВ: Само две изречения по двете точки.
Първо, това също ни се струва едно неудобно за нас изпълнение, още повече, че и сега имаме задължение за предоставяне на вярна и точна информация. Ние смятаме, че го изпълняваме, поне операторите, които наистина подават информация.
Относно втората точка, смятам, че тя също е неизпълним, поради факта, че актуалната база данни са нещо огромно, което КРС веднага ще подскочи, че нямат съответния ресурс, а те и наистина нямат. В различни формати се предлагат, има много видове бази-данни, които се използват, няма унификация и това на практика е неизпълнимо. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не са подскочили КРС, нямаме отрицателно становище. Благодаря.
Закривам дебатите и подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим предложението на Анна Александрова за създаването на нов параграф по отношение Закона за електронните съобщения, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се предложението на Анна Александрова.
Пристъпваме към § 26 – текст на вносителя. Работната група предлага редакция на § 26, който става § 28, заедно с редакция на Приложение № 2.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: На мен ми върви днес да започна и може би да приключа днешния дебат.
Единствено по приложенията има неточности. Тъй като това касае само управлението на права върху музикални произведения в много голяма степен, считаме, че в предложенията, направени от вносителя, има неточности, като се сравнят с разпоредбите на директивата. Като пример мога да посоча текста в буква „б“ – финансова информация в годишния отчетен доклад, който организациите за колективно управление на права предоставят“. В текста е изпуснато допълнението „за суми, независимо дали са разпределени между носители на права или на други организации за колективно управление на права“ – алтернативната форма „или“ е пропусната.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е в т. II.1. В по-друг цвят е „други организации за колективно управление на права или са били използвани по друг начин“. Кое е изпуснато?
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Това, с което ние разполагаме, това, което е в по-друг цвят, го няма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако са редакционни уточнения, ще ги уточните финално с експертната група.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Добре, благодаря. Няма да отнемам повече време, ще ги уточним.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но не и по същество.
Заповядайте.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Подозирам, че колегата Андреева има предвид предложения, които бяха направени в тяхното становище. Всички те са отразени и са в предложението на работната група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще ги огледате.
Закривам дебатите.
Който е съгласен да подкрепим § 28, заедно с приложения и редакция на приложенията, и да упълномощим експертната работна група да провери редакциите на приложенията, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Колеги, остана за прегласуване с уточняване чл. 94в, ал. 3.
Госпожо директор, готова ли сте да докладвате?
ИВА МИТЕВА: Да.
Алинея 3 придобива следната редакция: „Споразумение по ал. 2 не се изисква, когато заявлението за регистрация е подадено от заявител независимо дружество за управление на права за озвучаване на публично помещение или площ“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На всички, които възразяваха по това, какво е становището?
Заповядайте.
АТАНАС ДИМИТРОВ: За момента приемам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други възражения? Няма.
Да прегласуваме ли?
РЕПЛИКА: Извинявайте, може ли още веднъж да го чуем?
ИВА МИТЕВА: „Споразумение по ал. 2 не се изисква, когато заявлението за регистрация е подадено от заявител независимо дружество за управление на права и се отнася до колективно управление на права за озвучаване на публично помещение или площ.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е целият текст, така ли?
ИВА МИТЕВА: Изречение първо. Само за изречение първо става въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебатите.
Подлагам на прегласуване редакционното уточнение изречение първо на ал. 3 на чл. 94в.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се прегласуваният текст на ал. 3, изречение първо на чл. 94в.
Сигурна си, че не трябва да прегласуваме ал. 4 на чл. 58?
ИВА МИТЕВА: Ако тръгнем така, трябва тогава да го гласувате изцяло, защото тогава го приехте по принцип и ние трябваше да направим редакцията. Ние сме я направили. Ако искате я гласувайте в окончателната редакция, както сме я дали за днешното заседание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз говоря за § 21, ал. 4.
ИВА МИТЕВА: Написах горе-долу как ще звучи ал. 4: „Размерът на възнагражденията на ОКУП (като ще бъдат изписани) в сила до влизането в сила на този закон запазват действието си. Когато размерът на възнагражденията са определени без обсъждане с организация на ползвателите, те могат да поискат изменения и допълнения на тези възнаграждения по реда на чл. 94р, ал. 3 и 8.
Тъй като понятието „тарифа“ се появява за първи път в този закон, досега е „размер на възнаграждение по чл. 40е“, ние трябва да спазваме тази терминология по отношение на заварените възнаграждения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли възражения по тази редакция?
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Може ли да я повторите още веднъж?
ИВА МИТЕВА: „Размерът на възнагражденията на ОКУП в сила до влизането в сила на този закон запазва действието си. Когато размерът на възнагражденията са определени без обсъждане с организация на ползвателите, те могат да поискат изменение и допълнение на размера на възнагражденията по реда на чл. 84р, ал. 3 и 8.“
Все пак е въпрос и на техническа редакция като седнем да го пишем. В този смисъл ще бъде текстът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма възражения. Необходимо ли е да гласуваме изрично това? Не.
При това положение, колеги, приключихме втора точка от дневния ред.
Точка трета ще остане за следващото заседание.
Благодаря на всички, които участваха.
Пожелавам лека вечер и успех в работата и усилията на всички вас.
Закривам заседанието.

(Закрито в 20,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил Кирилов