Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
04/04/2018
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 42
На 4 април 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-16, внесен от Джема Маринова Грозданова, Ивелина Веселинова Василева, Кристиан Иванов Вигенин, Красимир Илиев Богданов и Полина Цветославова Цанкова-Христова на 29 март 2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 14 декември 2017 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, има кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получихте покана с предложение за дневен ред. Имате думата по дневния ред.
Ако няма, аз правя предложение да разменим точка първа с точка втора, тъй като вносителят по точка първа – колегата Джема Грозданова, в момента е на среща с грузинския посланик. Помоли да докладва в 15,20 ч.
Възразявате ли по предложението за разместване? Няма възражение.
Подлагам на гласуване проекта за дневен ред, като точка втора става точка първа, а точка първа става точка втора.
Моля, гласувайте.
За – 18, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Пристъпваме към точка първа:
Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 14 декември 2017 г.
Нямаме гости по тази точка, освен представител на вносителите – госпожа Светлана Ангелова.
Госпожо Ангелова, заповядайте да представите Законопроекта.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изключително ми е приятно да представя за пореден път Проект на закон за доброволчеството. Това е четвърти пореден опит за внасяне, разглеждане, обсъждане и приемане на Закон за доброволчеството.
От няколко години се поставя въпросът за необходимостта от правна регламентация на обществените отношения в сферата на организираната доброволческа дейност. Със Законопроекта се регламентират основни принципи на доброволческата дейност. Дадена е легална дефиниция на понятията „доброволец, доброволческа дейност, доброволческа организация“. Предвижда се на електронната страница на Министерството на правосъдието да се поддържа публичен списък на лицата, организиращи доброволческа дейност. Въведени са съответните разпоредби, които предвиждат участието на доброволци – български граждани, доброволци – граждани на държави – членки на Европейския съюз. Определят се правата и задълженията на доброволците, както и на организациите, които осъществяват доброволческа дейност. Определят се организациите, които имат право да осъществяват такава дейност. Това са юридически лица с нестопанска цел, читалища, здравни, лечебни, социални, образователни, екологични, научни, спортни, културни заведения на бюджетна издръжка, органи на държавната власт и на местното самоуправление, международни организации. Въвежда се задължение за тези организации да създават необходимите условия за осигуряване живота и здравето на доброволците при извършване на доброволческа дейност, както и задължение за спазване на минимални изисквания на здравословни и безопасни условия на труд.
В определени случаи, когато съществува опасност за живота или здравето на доброволеца, се предвижда той да бъде застрахован от лицата, организиращи доброволческа дейност срещу злополука.
Предвидено е възстановяването на действително направените разходи от доброволеца при и по повод извършването на доброволческа дейност. Уредени са отношенията, свързани с обучението, с квалификацията на доброволците. Регламентирани са видовете доброволчество – краткосрочно доброволчество, дългосрочно доброволчество и корпоративно доброволчество. Лицата, организиращи доброволческа дейност, трябва да водят регистър на доброволците, които извършват дългосрочна доброволческа дейност, въз основа на сключен договор за дългосрочна доброволческа дейност. Също така се въвежда идентификационна карта на доброволеца, която съдържа имената му и организацията, за която е работил.
Въвеждаме и доброволческа книжка. Тя съдържа информация за организацията, за която е работил доброволецът, извършената доброволческа дейност, преминалите обучения, натрупаните умения и знания. В приложенията има образец на тази доброволческа книжка – какво да съдържа.
Искам да кажа, че по този закон сме работили активно с над 10 неправителствени организации, които работят в сферата на доброволческата дейност в България през 2014 – 2015 г. През месец май 2015 г. е проведено обществено обсъждане на този закон в Софийския университет. Взети са предвид всички бележки.
Ние, вносителите не твърдим, че той е идеален. Знаем, че има пропуски. Видно е и от становищата, които бяха изпратени от съответните министерства. Ще се съобразим с тези становища между първо и второ четене, като ще искаме максималният срок за предложения между първо и второ четене, като преди това ще създадем работна група, в която да могат да участват всички народни представители от всички парламентарни групи.
Приемането на такъв закон...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявам се, но това за работната група сега го чух. Кой ще създаде тази работна група?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Искането е на неправителствените организации.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой, кой ще я създаде?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Естествено, водещата Комисия. Съжалявам!
Искането е от неправителствените организации, от съответните министерства.
Господин Председател на Правната комисия, към Вас се обръщаме за създаването на такава работна група по искане на неправителствените организации, защото този закон е изключително сложен и трябва детайлно да бъдат изчистени много текстове, да бъдат синхронизирани с директиви, защото касае извършването на доброволческа дейност и от чуждестранни организации на държави – членки на Европейския съюз, както и от трети страни.
Приемането на такъв закон ще попълни съществуващите към момента празноти в законодателството и ще създаде правна сигурност за доброволците и организациите, извършващи доброволческа дейност. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Колеги, имате възможност за изказвания, мнения, становища.
Преди да дам думата, ще обявя, че са постъпили становища от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Българския център за нестопанско право, Синдиката на българските учители, Българския червен кръст, Българския лекарски съюз.
С доклада си Комисията по здравеопазване подкрепя законопроекта и съобщава за нужда от прецизиране на текстовете.
С доклада на Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите се подкрепя законопроекта. Настояват за конкретизиране на текстовете по Кодекса на труда по отношение на малолетни и непълнолетни лица и публичния регистър към Министерството на правосъдието.
Доклад от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – подкрепят законопроекта за първо четене, с настояване за прецизиране на текстовете.
Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове подкрепя Законопроекта и настоява за създаване на работна група.
Законопроектът не е обсъждан досега от нашата Комисия, като водеща, и от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
По доклада обаче искам да дам думата на доцент Ирина Цакова, да Ви запознае с кореспонденцията и статута на обсъждането на този законопроект в Съвета за тристранно сътрудничество. Заповядайте.
ИРИНА ЦАКОВА: Уважаема госпожо Вносител, в изпълнение на чл. 79 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който по законопроекти внесени от народни представители, когато става дума за регулиране на отношения, свързани с трудови и осигурителни отношения, водещата комисия следва да изиска становище от Националния съвет по тристранно сътрудничество. Когато става дума за законопроекти, регулиращи права на хора с увреждания, трябва да се изиска становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
Правната комисия отправи искане към тези два съвета за становище по внесения от Вас Законопроект. От Съвета за интеграция на хората с увреждания отговориха неофициално към момента, че становището е изразено в изпратеното от Министерството на труда и социалната политика становище по Законопроекта.
В Съвета за тристранно сътрудничество на 27 март Законопроектът е разглеждан съвместно от две комисии. Това са Комисията по социално осигуряване и по Комисията по трудово законодателство. Изразено е становище, че на този етап Законопроектът не може да бъде подкрепен от тези две комисии, тъй като е необходимо прецизиране на текстовете, както и Вие посочихте, а и всички становища са в тази връзка.
Може би от 18 до 20 април Законопроектът ще бъде гледан от Съвета за тристранно сътрудничество, където се надяваме и техни представители, дори неформално, да се включат, тъй като очевидно е, че се ангажира голям кръг от експерти с този законопроект, той е припознат като важен и съществен. Това е към момента, което чисто процедурно може да докладваме, че се е случило.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест, на 18 април ще се обсъжда от състава.
ИРИНА ЦАКОВА: Това е вероятната дата, тъй като се очаква дневният ред да бъде определен на 11 април от председателя на Съвета и 7-дневен е минималният срок, в който може да бъде насрочено заседанието след неговото свикване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ще помолим госпожа Ангелова като представител на вносителя да вземе участие в това заседание на Съвета по тристранно сътрудничество.
Заповядайте като вносител.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Запозната съм, че миналата седмица бях поканена, това е кръгът на малката тристранка, поради факта, че точно в 11,00 ч. в четвъртък в Народното събрание се обсъждаше на първо гласуване Кодексът за социално осигуряване. Като заместник-председател на Социалната комисия нямаше как точно в този момент да бъда на малката тристранка.
Когато бъде свикан официално Националният съвет за тристранно сътрудничество, ще отида и ще го представя. То касае една малка част, целият Проект на закон за доброволчеството, касае една малка част – синдикалните и работодателските организации. На Националния съвет за тристранно сътрудничество присъстват официално признатите работодателски организации и синдикални организации, така че една малка част касае тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господи Председател, уважаеми колеги, ще подкрепим Законопроекта на първо четене, макар да имаме много бележки основно по темите, които бяха споменати и от представителя на вносителя, свързани основно с осигуряването при дългосрочното доброволчество, защото може и явно ще породи някои трудности.
Аз лично имам някои резерви и към финансирането, тъй като мисля, че трябва да е по-прозрачно, основно заради риска да не се появят злоупотреби и доброволчески организации, които са създадени за тази цел.
Другото ми притеснение е с административното натоварване, което неминуемо поражда и разходи, които естествено трябва да бъдат покрити. Също и с кадровото обезпечение, което организациите би трябвало да имат, за да се справят с новите административни отговорности. Също така и че може би трябва да една идея по-модерен, тъй като се предвижда въвеждане на такава книжка за доброволец, а това е твърде архаичен подход – да въвеждаме някаква хартия във време, в което всичко би трябвало да бъде цифрово, да не създава трудности и най-вече допълнителни разходи.
По всяка вероятност между първо и второ четене ние ще направим предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, с колегата Димитров ще подкрепим Законопроекта. Факт е, че такава обществено полезна дейност като доброволчеството за момента не е намерила своята законодателна уредба. Въпреки че има какво още да се желае като редакция на нормите от изразените препоръки и становища в представените мнения от отделните министерства и неправителствени организации, смятам, че между първо и второ четене тези проблеми биха могли да бъдат отстранени. Декларирам, че ние също ще направим своите предложения по Законопроекта в този период, надявайки се да бъде даден максималният срок между първо и второ четене за правене на предложения, както и смятайки за удачно предложението за създаване на работна група, надявам се, господин Председател, да помислим за тази възможност, с оглед действително специфичния предмет на Законопроекта и необходимостта от прецизиране на разпоредбите и съобразяване на изразените становища от Министерския съвет. Но смятам, че като философия, принципи и необходимост създаването на подобен законопроект е безспорно, затова ще подкрепим Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания? Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз недоумявам поради какви причини в чл. 5, ал. 2 като доброволци е записано, че могат да бъдат и малолетни лица, като всички знаем, че те са недееспособни лица и често пъти не разбират свойството и значението на това, което вършат, и не виждам логиката, поради която да бъдат упоменати в този списък.
Може би ги готвим за бъдещи охранители? Нямам обяснение. Евентуално да разтълкувате това – защо малолетни? Непълнолетни, да, те долу-горе, могат. Но малолетни, тоест лица под 14-годишна възраст аз не виждам какви доброволци могат да бъдат?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Желаете ли да отговорите, госпожо Ангелова?
Колегата Митев също иска.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз нямам въпрос, по-скоро, може би като реплика на колегата Найденов. Четейки нормата на чл. 5, ал. 5, не виждам проблем в тази връзка, доколкото извършването на доброволческа дейност от малолетно лице е обвързана и съобразена, от една страна, с възрастта му – физически и психически възможности, от друга – получаване на писмено информирано съгласие от неговия законен представител и под ръководството на пълнолетно дете, представител на лицето, организиращо доброволческата дейност. Така че, в този смисъл не виждам някакъв проблем. Примерно веднага се сещам: почистването на един училищен двор на практика от ученици, които са под 14 години, какво е? Това е точно доброволческа дейност на практика, на доброволни начала се извършва една обществено-полезна дейност под ръководството на съответния учител, като е взето предвид преди това съгласието на родителите на децата. Не виждам пречка това да бъде извършено и смятам, че в този смисъл тази разпоредба дава отговор на Вашия въпрос, на Вашите притеснения.
Още повече че не трябва съвсем да приравняваме малолетните лица на лицата, които са изцяло недееспособни, с оглед на факта, че тук не говорим за извършване на правни сделки и правновалидни действия. Тук говорим на практика за доброволческа дейност, която не попада точно в обхвата на забраните, които съществуват в Закона за лицата и семейството, като ограничения, които са предвидени там по отношение извършването на правни сделки от малолетни лица. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Извинявайте, това беше реплика към колегата, така ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но въпросът беше към Вас. Ако искате не отговаряйте.
Господин Найденов, заповядайте за дуплика.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не, аз също ще подкрепя Закона, но тук има пропуски в тези малолетни деца. Те могат да помагат без да бъдат включвани официално в такива списъци, ако искат да помагат, но тук не е ограничена дейността, която могат да развиват и от каква възраст могат да участват „до 14-годишна възраст“, но да кажем от 5 години ще могат ли, от 6, от 7? Какво могат да помогнат? Аз друго не виждам. Те и досега са го упражнявали, когато има почистване, трудови дни, но не е фиксирано докъде може да се простират техните функции и в каква точно дейност – да бъдат описани.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше дуплика.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, поздравявам Ви преди всичко за упоритостта, с която Вие защитавате тази кауза вече няколко легислатури. Това е от тези закони, които всички казват, че трябва да ги има, но като дойде нещо написано и притесненията са повече. Аз самият съм се захващал с такива и знам колко е трудно, но ние ще подкрепим този закон, както сме направили във всички комисии, с изключение на Здравната, където сме се въздържали. Ще го подкрепим и ще насърчим, естествено, да се съобразим с всички становища, които са постъпили, и те са достатъчно на брой.
Притеснително е действително, че от министерствата, от изпълнителната власт има доста сериозни бележки, но Вие със сигурност сте се запознали с тях. Аз имам две по-общи разсъждения, които мисля, че е редно да се споменат още сега.
Първото е, че този закон, който трябва да улесни доброволческата дейност, въвежда регламентации, които могат да затруднят действията на онези организации като Българския червен кръст например, които имат най-много доброволци в тях и които всъщност са моторът на тази доброволческа дейност – това, от една страна – и трябва да се помисли, да се съобразим и с техните становища.
От друга страна, това, което трябва да се насърчава, а именно чувството на солидарност, на спонтанно доброволчество – нещо се случва и хората се опитват да реагират – по-скоро не е засегнато от този закон, доколкото хората, за да бъдат засегнати в него, трябва да се обърнат към една от организациите по чл. 7, ал. 2.
Това са два момента, две слабости, за които аз не мога да дам решение сега, но съм сигурен, че има посоки за размисъл, особено в становището на Българския червен кръст, както и на, струва ми се, Центъра на нестопанско право, който по принцип доста силно подкрепя Закона.
Имам и няколко по-юридически разсъждения. Първото е, че трябва доста да се поработи по стиковката с други закони, които съществуват, и най-вече Законът за влизане, пребиваване и напускане на Република България на гражданите на Европейския съюз и на техните семейства, доколкото в чл. 6 е предвидено нещо доста сериозно, а именно: основание за получаване на статут на постоянно пребиваващ, и Законът за бедствията и авариите, който, ако не се лъжа, също съдържа разпоредби за доброволческа дейност в определени хипотези, които са, между другото, и едни от най-чувствителните.
Ще обърна съвсем накратко внимание на чл. 18, ал. 2. Много се разсъждава по него в становищата и във връзка с промените в Закона за здравното осигуряване, които се предвиждат в предходната разпоредба. Тук ми правят впечатление две неща. От една страна, здравното осигуряване, осигуряването е и вид заплащане, освен всичко друго. Трябва да се внимава с отварянето на тази възможност да не изкривим един от основните принципи на доброволчеството, а именно: неговата безвъзмездност. Това също е споменато мисля в становищата и има възможност да се мисли.
Друг момент е идеята за корпоративно доброволчество. Сега аз, като член на Социалистическата партия, „корпоративно“ винаги ми боде очите, но тук има два момента, струва ми се. Единият е, че по принцип, когато се говори за отношения между работодател и работник, идеята за свободен избор е винаги малко проблематична, тъй като те по дефиниция са в йерархическа зависимост – работодателят има власт над своите работници, такъв е Кодексът на труда, така работи. Рискът тук е: някои фирми да си правят пиар на гърба на своите работници, най-общо казано. Просто трябва да се има в предвид.
От друга страна, не е уреден моментът на онези доброволци, които са се зачислили към организации по чл. 7, ал. 2, имат своите книжки и свидетелства или както там ще ги наречем и искат да осъществяват съответната дейност един ден, но трябва да се уреди може би как те биха могли при определени обстоятелства – и в Закона за бедствия и аварии има определени посоки в тази насока – да бъдат освободени от работа, за да изпълнят доброволческия си ангажимент. Това също е писта за размисъл. Не виждам смисъла на регистъра при Министерството на правосъдието. Мисля, че и самият... (Реплики.) Добре, на това оповестяване да кажем, на този списък към Министерството, макар че в Закона мисля пише „регистър“, поне така е в Глава четвърта: „Регистър на доброволците“. Самото Министерство на правосъдието не вижда такъв голям смисъл какво искаме да кажем, след като самият Закон оповестява кои са тези организации, които евентуално могат да бъдат засегнати.
И последно, две неща. Първото е, че наистина чисто формално Законът за здравното осигуряване не може да се променя може би по този начин. Трябва да има отделно обсъждане по Закона за нормативните актове. Направи ми впечатление, че в становището си, но може би Вие ще обясните защо е това неразбиране, Министерството на младежта и спорта казва, че Директивата за условията за прием на граждани на трети страни с цел образование и ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност, според тях не е транспонирана в този Закон и този параграф трябва да отпадне. Даже пояснява, че транспонирана в друг закон.
Всички тези въпроси могат да намерят своето решение, надали то ще е такова, че всички да плеснат с ръце и да кажат: „Ура!“, но струва ми се, че си заслужава да поработим по този закон най-малкото, защото България от Европейския съюз е може би единствената държава, в която няма подобен, но и защото всички политически сили, поне тези, с чиито програми съм се запознал, са го записали в своята програма. Така че ако може това да отпадне, преди последните избори в нашите програми, това би било добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение, може ли да взема реплика на Вашето изказване, защото ми харесаха някои от тезите и разсъжденията.
Подкрепям частта за съобразяване със здравните и осигурителните регулации на доброволчеството и се надявам на следваща фаза те да бъдат съобразени по много внимателен начин, така че наистина да не се стига нито до злоупотреба с осигурителни права, нито до изкривяване на безвъзмездността на института на доброволчеството.
По отношение на Директивата, която цитирате в становището, това е Директива 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. Истината е, че тази директива е транспонирана с ЗИД на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който приехме на 1 март, тоест преди месец.
По справката за европейските държави в Испания според законодателството третиращо темата се възстановяват всички видове разходи, включително обучение и оборудване. Валидирано е осигуряване на доброволеца срещу злополука, както и пълно здравно и пенсионно осигуряване. Това е в Испания.
В Англия се възстановяват всички действителни разходи. Налично е пълно здравно и пенсионно осигуряване, както и осигуряване на всички необходими доставки, за да се извърши дейността. Освен това всеки, който доброволно и добронамерено работи в полза на обществото – частни лица и институции, и полага доброволен труд, може да получи минималната за страната работна заплата. Това означава, че всичко в доброволния труд става въпрос на договор.
Франция – законодателството допуска три вида доброволчески труд: доброволна държавна работа, доброволна пожарникарски и военна работа, доброволна служба за медицинска солидарност. Тези три работи могат да се считат за професионален опит.
Германия – в сила от 2008 г. действа Закон за поощряване на доброволната работа на младежта, с който се решава начинът за полагане на доброволен труд и в пълнота отговаря на европейските правни норми относно заплащане, данъчни облекчения, осигуровки и получаване на паспорт за доброволна трудова заетост като документ за положения труд.
Румъния е уредила законово доброволния труд най-напред с Наредба № 60 от 1997 г., която е за доброволчески труд при възникване на пожари, а през 2001 г. и с приемането на Закон за доброволния труд, който определя този вид труд като дейност в обществен интерес, при извършването на която лицата са в отношения различни от трудовото и гражданското законодателство на страната. Всички претърпени разходи, доколкото е действал като доброволец, и осигуровките по договора са за сметка за облагодетелстваната страна.
За тези държави сме събрали данни. (Шум и реплики.)
В голямата част подкрепям Вашето изказване.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, сами виждате, че част от законодателството в сферата на доброволчеството от другите страни ги има в този закон.
Започнах представянето на Проекта на закон за доброволчеството, че не е перфектен. Има много неща за съгласуване, за изчистване. Правихме го с доброволчески организации в България, с всяка една организация, която е извършвала доброволчески труд. Те са участвали в създаването на този закон. Предложенията са техни.
Искам да допълня по отношение на здравното осигуряване, защото въпросът се повдигна от няколко колеги: защо го има в нашия Проект на закон за доброволчеството. Това касае само лицата, които извършват доброволческа дейност за повече от 30 дни в една календарна година, тоест само тези, които извършват дългосрочна доброволческа дейност. Касае само тези лица, които не се осигуряват. След като едно лице не се осигурява здравно, след като извършва доброволческа дейност в продължение на повече от 30 дни по някакъв начин трябва да бъде здравно осигурено, затова сме предвидили в Проекта на закон за доброволчеството осигурителните вноски за здравно осигуряване да са изцяло за сметка на организацията или органа, който полага доброволен труд.
Не претендираме, че текстовете ни са идеални, но това лице по някакъв начин трябва да бъде здравно осигурено, след като полага труд. Заради това сме фиксирали този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаема госпожо Ангелова! С извинение за закъснението бях на друга комисия. Подкрепям закона, считам, че Закон за доброволчеството следва да има, тъй като тези обществени отношения биха се отразили не само номинално и конкретно върху дейността на доброволците и на организациите, които ги организират, а те имат изобщо спояваща стойност за цялото общество, защото такава дейност е необходима. Гледам го в по-общ план и го подкрепям.
Запознавайки се със Закона, запознавайки се със становищата няма да повтарям това, което вече се каза. Единствено и може би най-същественото е в чл. 1, определяйки предмета на Закона, се дава предметният му обхват и накрая се казва: „с изключение на неформални групи или физически лица“. Сега от изложеното от Вас разбрах защо и от становищата, когато четох виждам, че така нареченото „спонтанно доброволчество“ не се обхваща от предметния обхват на Закона.
По-надолу в дефиницията за доброволец в чл. 5, в ал. 1 се казва че: „доброволец е физическо лице, което извършва доброволческа дейност“. Де факто тази дефиниция е твърде широка и според мен обхваща много повече отколкото е предметният обхват на Закона. Това исках да Ви обърна внимание.
Също така нареченото „съответно прилагане на ЗЗБУТ“ не знам дали сте го обсъждали. Като лице, което съм го прилагал, има много формални процедури и производства, и планове, и Вие знаете това нещо. В крайна сметка работата на доброволеца има този момент, че той е напуснал работа, извършва нещо в полза на обществото и изведнъж влиза в една формална система от правила. Може би трябва точно да посочим кои правила се прилагат, защото системата на ЗЗБУТ е обширна.
Друго важно, което според трябва да се има предвид, е чл. 6 – „доброволец чужд гражданин“. Написано е „чужд гражданин“ в чл. 6, но не са чужденци. Гражданите на Европейския съюз и на споразумението не са чужденци по смисъла на правото.
И по другите текстове са неща, които можем в рамките на второ четене да бъдат казани. Но най-вече предметния обхват в чл. 1 и дефиницията в чл. 5 според мен трябва да бъдат прецизирани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Милков.
Всъщност е изключено в ал. 2 инцидентното доброволчество – спонтанното или инцидентно доброволчество.
Пак без да правя реплика, а по-скоро допълнение на Вашето изказване, защото много се коментира с кои закони трябва да се съобрази Законопроектът, ще ги изчета, без да влизам в детайлно обяснение на връзките.
Трябва да се съобрази със Закона за защита при бедствия и двете наредби – Наредба за реда за създаване, организиране на дейността. В смисъл не Законът да се съобразява с наредбите, а да се има предвид, че има такива наредби.
Първата наредба е Наредба за реда за създаване, организиране на дейността на доброволните формирования за предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари, извънредни ситуации, отстраняване на последиците от тях. Това е наредба от 2012 г., с последно изменение 2017 г. и се вижда, че ние тук сме тръгнали почти по пътя на Румъния, както Ви съобщих за шестте държави в Европа.
Другата наредба е Наредба за условията, реда за получаване размерите на възнагражденията на доброволците за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия. Тя е с последна редакция от ноември 2017 г.
Трябва да се съобрази със Закона за закрила на детето, със Закона за младежта, Закона за общинската собственост, Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане е записано тук, и със Закона за водите, както и с Директивата, която вече Ви съобщих 801/2016 г. с регламент ЕС № 375/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г., която е за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ, инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ и с Регламент за изпълнение ЕС № 1244/2014 г. на Комисията за определяне на правилата за изпълнение на Регламент № 375. Горният, който прочетох от 2014 г., е пак за доброволческия корпус за хуманитарна помощ.
Други реплики към изказването на господин Милков? Няма.
Други изказвания? Ако няма, да закриваме дебата?
Дебатът е закрит. Подлагам на първо гласуване Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 14 декември 2017 г.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се на първо четене от Комисията по правни въпроси Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85.
Благодарим на госпожа Светлана Ангелова, която от името на вносителите представи Законопроекта. (Реплики извън протокола.)
Преминаваме към точка втора от дневния ред – предишната първа точка.
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, № 854-02-16.
Внесен е от Джема Маринова Грозданова, Ивелина Веселинова Василева, Кристиан Иванов Вигенин, Красимир Илиев Богданов и Полина Светославова Цанкова-Христова на 29 март 2018 г.
По този Проект за решение гостува председателя на Комисията по външна политика и вносител госпожа Джема Грозданова.
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам накратко да обясня защо се налага промяната в Правилника.
В „Заключителната разпоредба“ на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание фигурира § 10, ал. 1, които блокират действието на чл. 118 и чл. 128 от Правилника. И двата члена са в Глава единадесета от Правилника, която борави с въпросите свързани с Европейския съюз. Блокирайки и двата члена, в случая говоря първоначално за чл. 118, националният парламент на Република България няма възможност да изразява становища по субсидиарност и по пропорционалност за досиетата, които са включени в Годишната програма на Европейската комисия. Тоест, ние нямаме възможност по време на Председателството на България на Съвета на Европейския съюз да даваме такива становища, което няма как да продължава по този начин.
Второто, което не можем да направим блокирайки целия чл. 118, е, че не можем да изработим Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, която по действащия чл. 118, който в момента не действа, се внася от Министерския съвет.
На базата на тази първоначална промяна в Правилника, когато беше приет в началото на този мандат, Министерският съвет на база на нашия правилник променя Постановление № 85, което е свързано пак с работата му с европейските институции. Тоест в момента Министерският съвет не е изработил такава Годишна работна програма.
Моето предложение е, тъй като традиционно националните парламенти до края на месец март подават към европейските институции актовете и досиетата, към които има интерес, и те са изработени като годишни работни програми на националните парламенти е да отблокираме чл. 118, без ал. 1, тоест всички други алинеи да останат действащи, за да може Народното събрание само да изработи годишна работна програма и да я подаде към европейските институции. По този начин няма да натоварваме Министерският съвет в този натоварен период на Председателството да изработва такава програма.
Искам да подчертая, че Министерският съвет така или иначе по всички досиета, които се разглеждат, изработва рамкови позиции. Тези рамкови позиции, за да дойдат при нас за мнение и разглеждане, трябва да имаме такъв тип документ, наречен „Годишна работна програма“. Затова смятам, че промяната в Правилника е наложителна.
Искам също да кажа, че отменяйки „Заключителната разпоредба“, която в момента действа, ние даваме възможност чл. 128 също да работи, а той казва, че: „По време на всяко ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, Министерският съвет дава така наречения отчет и той е базиран на чл. 105 от Конституцията“.
Давайки възможност чл. 128 отново да заработи, министър-председателят или някои от вицепремиерите в края на Българското председателство ще има възможността да дойде и да отчете Председателството, което е един съвсем нормален процес.
Другото, което трябва да подчертая, е, че тъй като в момента не връщаме чл. 118, ал. 1, който казва, че: „Министерският съвет внася Годишна работна програма“, ние трябва да го върнем отново в сила от началото на 2019 г., за което поемаме ангажимента да го направим.
Няма как да не спазваме Лисабонския договор, да нямаме действие по Протокол 1 и Протокол 2 към него и Ви моля да подкрепите предложената промяна. Ако имате някакви въпроси, ще се опитам да отговоря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Грозданова.
Много реакции се получиха.
Първо, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз ще подкрепя Решението, но моят въпрос е: доколко е спешно, може ли след ваканцията да се приеме? Ако е необходимо да се приеме това извънредно решение още в утрешния пленарен ден, за да може Вие по-спокойно да работите.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Не е необходимо да е за утрешния ден. Този въпрос стои повече от една година и процедурата, която предстои, е на база на годишната работна програма на Европейската комисия, която ще бъде раздадена на всяка една комисия. Всяка една комисия ще определи от какво е заинтересована и когато изготви становище към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, тази Комисия ще изработи Годишната работна програма на Народното събрание.
Закъснели сме вече, ако закъснеем още един месец не е голям проблем. Въпросът е да имаме такава програма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Грозданова, разбира се, че трябва да се направи така, че и Народното събрание да участва възможно най-ефективно.
Имам един въпрос. Очевидно проблемът идва от неизготвянето по обективни причини на Годишната програма на Министерския съвет и съответно сроковете, които вървят с тях в сегашния чл. 118. Това е временна мярка от 31 декември 2018 г., мислили ли сте да направите заключителна разпоредба като § 10 – да се пренапише § 10, да остане чл. 118, какъвто е бил във всички правилници и той ще се задейства на 31 декември 2018 г. Няма смисъл да се правят тези движения – да го направим сега и после да го върнем обратно.
Същият текст като правна техника може да се направи в преходна разпоредба. Той ще важи до 31 декември и няма да се налага на 1 януари другата година да се прави ново изменение на Правилника, а такова е нужно без съмнение.
Последно, просто използвам случая да кажа, че на чл. 128 ще се възстанови действието, но си направих труда и в последните четири години, не видях да е имало изслушване на министър-председателя и заместник министър-председателя по чл. 128, а такова би било задължително на всеки шест месеца.
Маркирам: ще възстановим този текст и е хубаво да започнем и да го прилагаме. Сигурен съм, че сега ще го направим, защото ще отчитаме Председателството, но и занапред. Това е, благодаря Ви.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Твърдо съм убедена, че трябва да изпълняваме чл. 128, защото е в полза на всички страни. Въпросът е, че сме имали такива изслушвания. Не си спомням това да се е случвало в две ротационни председателства назад, защото в другите съм участвала. (Реплики.) В залата.
Даже ще дам датите, на които са били, за кои председателства са били. Няма как да не отчитаме австрийското председателство, защото е в рамките на председателството, защото е в рамките на председателското трио, защото Вие сте тези, които настоявате за това.
Нямам нищо против правните техники, които могат да се приложат. Не съм готова обаче в момента да реагирам на предложението за преходна разпоредба, защото не съм добре запозната с тези правни техники. Ако прецените, че е възможно, и смисълът е същият, който влагаме в нашето предложение, нямам нищо против. Въпросът е, че по този начин ще удължим работата и на Вас, и на пленарна зала в сроковете.
Ако Ви е достатъчно, че ще направим промяната през януари и да върнем отново всички текстове, които са отменени в момента чрез § 10, ал. 1, мисля, че можем да продължим с този подход, ако не – решете го Вие като юристи. Смятам, че разбрахте какъв е проблемът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме технически редакции на база на така структурирано правно-техническо решение. Можем да обмислим промяна и от систематичното отнасяне в Преходни и заключителни разпоредби.
От чисто правна страна мен също ме притеснява това непрекъснато движение в режимите. Ако ще си спестим един ход и една промяна, това би било добре.
Други изказвания, мнения, становища, предложения?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Грозданова, аз ще подкрепя Проекта за решение, но действително смятам, че предложението на колегата Зарков като правна техника е удачно и смятам, че ще постигнем целите, които вносителите са си поставили и смисълът, който са вложили в този Проект за решение. Няма да правим повече от едно изменение на Правилника, няма да е необходимо да променяме два пъти чл. 118, ако променим само и единствено § 10 от Заключителните разпоредби.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Имате ли готовност как би могъл да звучи § 10? (Шум и реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще е същият предполагам.
ИВА МИТЕВА: Единият подход е подходът, който каза господин Зарков, като може би е и по-чистият – в § 10 да се създаде една поредна алинея и там да кажем изречението, което госпожа Грозданова и групата народни представители предлагат, в ал. 2 на чл. 118 да се изпише, че „постоянните комисии изготвят въз основа на Годишната програма на Европейската комисия програмата на Народното събрание“, като по аналогия се прилага Глава единадесет от Правилника. Ние ще влезем в Правилника и ще си прилагаме съответния режим и няма да има никакъв проблем. Тоест ние ще изключим внасянето на Годишната работна програма на Министерския съвет и това, че въз основа на нея Народното събрание ще изработи своята програма.
Другият вариант, който предложихме с по-малко пипане, е към текста на госпожа Грозданова: да се добави изречение второ от ал. 1: „Програмата се разпределя от председателите на постоянните комисии“. Това ще е отложено до 1 януари 2019 г. и от 1 януари 2019 г. ще влезе целият режим – Министерският съвет внася, председателят разпределя на постоянните комисии, постоянните комисии си правят останалите текстове.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, аз съм по-склонна да приема първия вариант.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава ще го приемем по принцип.
Няма да чета този проект за решение, който служебно сме разработили. Ще трябва да получим мандат да направим техническа редакция и да бъде отнесено към § 10 от Преходните и заключителни разпоредби. Съгласни ли сте? (Реплики.)
Вносителят каза, че подкрепя варианта.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Подкрепям варианта в Заключителната разпоредба.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Искаше ми се да изчета Проекта за решение, защото е на едно четене в пленарна зала, но няма проблем да го гласуваме по принцип и да ме упълномощите да разпиша доклад с конкретна техническа редакция. Ако в залата не сте съгласни, ще го коригираме и в залата. (Шум и реплики.)
Закривам дебата и подлагам на гласуване Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-16, внесен от Джема Грозданова, Ивелина Василева, Кристиан Вигенин, Красимир Илиев Богданов и Полина Цанкова-Христова да го приемем по принцип с мандат за редакция, съобразно подкрепения вариант в дебата.
За – 16, против и въздържали се няма.
Проектът за решение, № 854-02-16, е приет.
Благодаря Ви, госпожо Грозданова, за участието.
Колеги, с това приключваме точка 2 от дневния ред.
Имате възможност да поставяте организационни въпроси, текущи въпроси, въпроси по жалби и сигнали.
Както ми бяхте възложили, това е становището до Конституционния съд по Конституционно дело № 2 за установяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт, подписано от председателя на Народното събрание. Това е моят доклад към председателя, както ме упълномощихте; това е становището, както го коментирахме. Има приложения, които обсъдихме и приложихме. (Шум и реплики.)
Докладвам Ви, че е постъпило Разпореждане на председателя на Народното събрание № 850-01-62 от 28 март 2018 г., с което разпорежда получените от Конституционния съд на 28 март 2018 г. преписи от искането на петчленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт и на определение на Конституционния съд от 27 март 2018 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по Конституционно дело № 1 за 2018 г., да се предоставят на Комисията по правни въпроси.
Желаете ли да вземаме становище по искането на петчленния състав на Върховния административен съд за противоконституционност на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ? (Шум и реплики.)
Господин Сава Петров ще Ви уведоми за ал. 6 на чл. 193 на ЗСВ. То е от серията изменения през месец юли 2016 г. – голямата реформа на ЗСВ след конституционното изменение.
САВА ПЕТРОВ: В сила е от 9 август 2016 г. Алинея шеста гласи, че: „В деветмесечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура, с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия поред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура не по-ниска от 5,00“. (Шум, реплики от народния представител Крум Зарков извън микрофона.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков призовава да се придържаме към дългогодишната практика на Събранието.
КРУМ ЗАРКОВ: Трудно си представям как ще напишем такова становище, може би ще имаме съвсем коренни разбирания. Тоест ще се вземе с гласуване с мнозинство, малцинството ще трябва да напише особено мнение или да се разграничи по някакъв начин. (Шум и реплики.)
Да де, това нещо ще е трудно, а пък ние сме се произнасяли по време на обсъждането на текста за тези позиции.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли несъгласен с това да не вземаме становище по това искане? Всички са съгласни да не вземаме становище по това искане. Благодаря. (Шум и реплики.)
Закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов
П Р О Т О К О Л
№ 42
На 4 април 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-16, внесен от Джема Маринова Грозданова, Ивелина Веселинова Василева, Кристиан Иванов Вигенин, Красимир Илиев Богданов и Полина Цветославова Цанкова-Христова на 29 март 2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 14 декември 2017 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, има кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получихте покана с предложение за дневен ред. Имате думата по дневния ред.
Ако няма, аз правя предложение да разменим точка първа с точка втора, тъй като вносителят по точка първа – колегата Джема Грозданова, в момента е на среща с грузинския посланик. Помоли да докладва в 15,20 ч.
Възразявате ли по предложението за разместване? Няма възражение.
Подлагам на гласуване проекта за дневен ред, като точка втора става точка първа, а точка първа става точка втора.
Моля, гласувайте.
За – 18, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Пристъпваме към точка първа:
Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 14 декември 2017 г.
Нямаме гости по тази точка, освен представител на вносителите – госпожа Светлана Ангелова.
Госпожо Ангелова, заповядайте да представите Законопроекта.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изключително ми е приятно да представя за пореден път Проект на закон за доброволчеството. Това е четвърти пореден опит за внасяне, разглеждане, обсъждане и приемане на Закон за доброволчеството.
От няколко години се поставя въпросът за необходимостта от правна регламентация на обществените отношения в сферата на организираната доброволческа дейност. Със Законопроекта се регламентират основни принципи на доброволческата дейност. Дадена е легална дефиниция на понятията „доброволец, доброволческа дейност, доброволческа организация“. Предвижда се на електронната страница на Министерството на правосъдието да се поддържа публичен списък на лицата, организиращи доброволческа дейност. Въведени са съответните разпоредби, които предвиждат участието на доброволци – български граждани, доброволци – граждани на държави – членки на Европейския съюз. Определят се правата и задълженията на доброволците, както и на организациите, които осъществяват доброволческа дейност. Определят се организациите, които имат право да осъществяват такава дейност. Това са юридически лица с нестопанска цел, читалища, здравни, лечебни, социални, образователни, екологични, научни, спортни, културни заведения на бюджетна издръжка, органи на държавната власт и на местното самоуправление, международни организации. Въвежда се задължение за тези организации да създават необходимите условия за осигуряване живота и здравето на доброволците при извършване на доброволческа дейност, както и задължение за спазване на минимални изисквания на здравословни и безопасни условия на труд.
В определени случаи, когато съществува опасност за живота или здравето на доброволеца, се предвижда той да бъде застрахован от лицата, организиращи доброволческа дейност срещу злополука.
Предвидено е възстановяването на действително направените разходи от доброволеца при и по повод извършването на доброволческа дейност. Уредени са отношенията, свързани с обучението, с квалификацията на доброволците. Регламентирани са видовете доброволчество – краткосрочно доброволчество, дългосрочно доброволчество и корпоративно доброволчество. Лицата, организиращи доброволческа дейност, трябва да водят регистър на доброволците, които извършват дългосрочна доброволческа дейност, въз основа на сключен договор за дългосрочна доброволческа дейност. Също така се въвежда идентификационна карта на доброволеца, която съдържа имената му и организацията, за която е работил.
Въвеждаме и доброволческа книжка. Тя съдържа информация за организацията, за която е работил доброволецът, извършената доброволческа дейност, преминалите обучения, натрупаните умения и знания. В приложенията има образец на тази доброволческа книжка – какво да съдържа.
Искам да кажа, че по този закон сме работили активно с над 10 неправителствени организации, които работят в сферата на доброволческата дейност в България през 2014 – 2015 г. През месец май 2015 г. е проведено обществено обсъждане на този закон в Софийския университет. Взети са предвид всички бележки.
Ние, вносителите не твърдим, че той е идеален. Знаем, че има пропуски. Видно е и от становищата, които бяха изпратени от съответните министерства. Ще се съобразим с тези становища между първо и второ четене, като ще искаме максималният срок за предложения между първо и второ четене, като преди това ще създадем работна група, в която да могат да участват всички народни представители от всички парламентарни групи.
Приемането на такъв закон...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявам се, но това за работната група сега го чух. Кой ще създаде тази работна група?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Искането е на неправителствените организации.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой, кой ще я създаде?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Естествено, водещата Комисия. Съжалявам!
Искането е от неправителствените организации, от съответните министерства.
Господин Председател на Правната комисия, към Вас се обръщаме за създаването на такава работна група по искане на неправителствените организации, защото този закон е изключително сложен и трябва детайлно да бъдат изчистени много текстове, да бъдат синхронизирани с директиви, защото касае извършването на доброволческа дейност и от чуждестранни организации на държави – членки на Европейския съюз, както и от трети страни.
Приемането на такъв закон ще попълни съществуващите към момента празноти в законодателството и ще създаде правна сигурност за доброволците и организациите, извършващи доброволческа дейност. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Колеги, имате възможност за изказвания, мнения, становища.
Преди да дам думата, ще обявя, че са постъпили становища от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Българския център за нестопанско право, Синдиката на българските учители, Българския червен кръст, Българския лекарски съюз.
С доклада си Комисията по здравеопазване подкрепя законопроекта и съобщава за нужда от прецизиране на текстовете.
С доклада на Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите се подкрепя законопроекта. Настояват за конкретизиране на текстовете по Кодекса на труда по отношение на малолетни и непълнолетни лица и публичния регистър към Министерството на правосъдието.
Доклад от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – подкрепят законопроекта за първо четене, с настояване за прецизиране на текстовете.
Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове подкрепя Законопроекта и настоява за създаване на работна група.
Законопроектът не е обсъждан досега от нашата Комисия, като водеща, и от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
По доклада обаче искам да дам думата на доцент Ирина Цакова, да Ви запознае с кореспонденцията и статута на обсъждането на този законопроект в Съвета за тристранно сътрудничество. Заповядайте.
ИРИНА ЦАКОВА: Уважаема госпожо Вносител, в изпълнение на чл. 79 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който по законопроекти внесени от народни представители, когато става дума за регулиране на отношения, свързани с трудови и осигурителни отношения, водещата комисия следва да изиска становище от Националния съвет по тристранно сътрудничество. Когато става дума за законопроекти, регулиращи права на хора с увреждания, трябва да се изиска становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
Правната комисия отправи искане към тези два съвета за становище по внесения от Вас Законопроект. От Съвета за интеграция на хората с увреждания отговориха неофициално към момента, че становището е изразено в изпратеното от Министерството на труда и социалната политика становище по Законопроекта.
В Съвета за тристранно сътрудничество на 27 март Законопроектът е разглеждан съвместно от две комисии. Това са Комисията по социално осигуряване и по Комисията по трудово законодателство. Изразено е становище, че на този етап Законопроектът не може да бъде подкрепен от тези две комисии, тъй като е необходимо прецизиране на текстовете, както и Вие посочихте, а и всички становища са в тази връзка.
Може би от 18 до 20 април Законопроектът ще бъде гледан от Съвета за тристранно сътрудничество, където се надяваме и техни представители, дори неформално, да се включат, тъй като очевидно е, че се ангажира голям кръг от експерти с този законопроект, той е припознат като важен и съществен. Това е към момента, което чисто процедурно може да докладваме, че се е случило.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест, на 18 април ще се обсъжда от състава.
ИРИНА ЦАКОВА: Това е вероятната дата, тъй като се очаква дневният ред да бъде определен на 11 април от председателя на Съвета и 7-дневен е минималният срок, в който може да бъде насрочено заседанието след неговото свикване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ще помолим госпожа Ангелова като представител на вносителя да вземе участие в това заседание на Съвета по тристранно сътрудничество.
Заповядайте като вносител.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Запозната съм, че миналата седмица бях поканена, това е кръгът на малката тристранка, поради факта, че точно в 11,00 ч. в четвъртък в Народното събрание се обсъждаше на първо гласуване Кодексът за социално осигуряване. Като заместник-председател на Социалната комисия нямаше как точно в този момент да бъда на малката тристранка.
Когато бъде свикан официално Националният съвет за тристранно сътрудничество, ще отида и ще го представя. То касае една малка част, целият Проект на закон за доброволчеството, касае една малка част – синдикалните и работодателските организации. На Националния съвет за тристранно сътрудничество присъстват официално признатите работодателски организации и синдикални организации, така че една малка част касае тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господи Председател, уважаеми колеги, ще подкрепим Законопроекта на първо четене, макар да имаме много бележки основно по темите, които бяха споменати и от представителя на вносителя, свързани основно с осигуряването при дългосрочното доброволчество, защото може и явно ще породи някои трудности.
Аз лично имам някои резерви и към финансирането, тъй като мисля, че трябва да е по-прозрачно, основно заради риска да не се появят злоупотреби и доброволчески организации, които са създадени за тази цел.
Другото ми притеснение е с административното натоварване, което неминуемо поражда и разходи, които естествено трябва да бъдат покрити. Също и с кадровото обезпечение, което организациите би трябвало да имат, за да се справят с новите административни отговорности. Също така и че може би трябва да една идея по-модерен, тъй като се предвижда въвеждане на такава книжка за доброволец, а това е твърде архаичен подход – да въвеждаме някаква хартия във време, в което всичко би трябвало да бъде цифрово, да не създава трудности и най-вече допълнителни разходи.
По всяка вероятност между първо и второ четене ние ще направим предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, с колегата Димитров ще подкрепим Законопроекта. Факт е, че такава обществено полезна дейност като доброволчеството за момента не е намерила своята законодателна уредба. Въпреки че има какво още да се желае като редакция на нормите от изразените препоръки и становища в представените мнения от отделните министерства и неправителствени организации, смятам, че между първо и второ четене тези проблеми биха могли да бъдат отстранени. Декларирам, че ние също ще направим своите предложения по Законопроекта в този период, надявайки се да бъде даден максималният срок между първо и второ четене за правене на предложения, както и смятайки за удачно предложението за създаване на работна група, надявам се, господин Председател, да помислим за тази възможност, с оглед действително специфичния предмет на Законопроекта и необходимостта от прецизиране на разпоредбите и съобразяване на изразените становища от Министерския съвет. Но смятам, че като философия, принципи и необходимост създаването на подобен законопроект е безспорно, затова ще подкрепим Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания? Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз недоумявам поради какви причини в чл. 5, ал. 2 като доброволци е записано, че могат да бъдат и малолетни лица, като всички знаем, че те са недееспособни лица и често пъти не разбират свойството и значението на това, което вършат, и не виждам логиката, поради която да бъдат упоменати в този списък.
Може би ги готвим за бъдещи охранители? Нямам обяснение. Евентуално да разтълкувате това – защо малолетни? Непълнолетни, да, те долу-горе, могат. Но малолетни, тоест лица под 14-годишна възраст аз не виждам какви доброволци могат да бъдат?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Желаете ли да отговорите, госпожо Ангелова?
Колегата Митев също иска.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз нямам въпрос, по-скоро, може би като реплика на колегата Найденов. Четейки нормата на чл. 5, ал. 5, не виждам проблем в тази връзка, доколкото извършването на доброволческа дейност от малолетно лице е обвързана и съобразена, от една страна, с възрастта му – физически и психически възможности, от друга – получаване на писмено информирано съгласие от неговия законен представител и под ръководството на пълнолетно дете, представител на лицето, организиращо доброволческата дейност. Така че, в този смисъл не виждам някакъв проблем. Примерно веднага се сещам: почистването на един училищен двор на практика от ученици, които са под 14 години, какво е? Това е точно доброволческа дейност на практика, на доброволни начала се извършва една обществено-полезна дейност под ръководството на съответния учител, като е взето предвид преди това съгласието на родителите на децата. Не виждам пречка това да бъде извършено и смятам, че в този смисъл тази разпоредба дава отговор на Вашия въпрос, на Вашите притеснения.
Още повече че не трябва съвсем да приравняваме малолетните лица на лицата, които са изцяло недееспособни, с оглед на факта, че тук не говорим за извършване на правни сделки и правновалидни действия. Тук говорим на практика за доброволческа дейност, която не попада точно в обхвата на забраните, които съществуват в Закона за лицата и семейството, като ограничения, които са предвидени там по отношение извършването на правни сделки от малолетни лица. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Извинявайте, това беше реплика към колегата, така ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но въпросът беше към Вас. Ако искате не отговаряйте.
Господин Найденов, заповядайте за дуплика.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не, аз също ще подкрепя Закона, но тук има пропуски в тези малолетни деца. Те могат да помагат без да бъдат включвани официално в такива списъци, ако искат да помагат, но тук не е ограничена дейността, която могат да развиват и от каква възраст могат да участват „до 14-годишна възраст“, но да кажем от 5 години ще могат ли, от 6, от 7? Какво могат да помогнат? Аз друго не виждам. Те и досега са го упражнявали, когато има почистване, трудови дни, но не е фиксирано докъде може да се простират техните функции и в каква точно дейност – да бъдат описани.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше дуплика.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, поздравявам Ви преди всичко за упоритостта, с която Вие защитавате тази кауза вече няколко легислатури. Това е от тези закони, които всички казват, че трябва да ги има, но като дойде нещо написано и притесненията са повече. Аз самият съм се захващал с такива и знам колко е трудно, но ние ще подкрепим този закон, както сме направили във всички комисии, с изключение на Здравната, където сме се въздържали. Ще го подкрепим и ще насърчим, естествено, да се съобразим с всички становища, които са постъпили, и те са достатъчно на брой.
Притеснително е действително, че от министерствата, от изпълнителната власт има доста сериозни бележки, но Вие със сигурност сте се запознали с тях. Аз имам две по-общи разсъждения, които мисля, че е редно да се споменат още сега.
Първото е, че този закон, който трябва да улесни доброволческата дейност, въвежда регламентации, които могат да затруднят действията на онези организации като Българския червен кръст например, които имат най-много доброволци в тях и които всъщност са моторът на тази доброволческа дейност – това, от една страна – и трябва да се помисли, да се съобразим и с техните становища.
От друга страна, това, което трябва да се насърчава, а именно чувството на солидарност, на спонтанно доброволчество – нещо се случва и хората се опитват да реагират – по-скоро не е засегнато от този закон, доколкото хората, за да бъдат засегнати в него, трябва да се обърнат към една от организациите по чл. 7, ал. 2.
Това са два момента, две слабости, за които аз не мога да дам решение сега, но съм сигурен, че има посоки за размисъл, особено в становището на Българския червен кръст, както и на, струва ми се, Центъра на нестопанско право, който по принцип доста силно подкрепя Закона.
Имам и няколко по-юридически разсъждения. Първото е, че трябва доста да се поработи по стиковката с други закони, които съществуват, и най-вече Законът за влизане, пребиваване и напускане на Република България на гражданите на Европейския съюз и на техните семейства, доколкото в чл. 6 е предвидено нещо доста сериозно, а именно: основание за получаване на статут на постоянно пребиваващ, и Законът за бедствията и авариите, който, ако не се лъжа, също съдържа разпоредби за доброволческа дейност в определени хипотези, които са, между другото, и едни от най-чувствителните.
Ще обърна съвсем накратко внимание на чл. 18, ал. 2. Много се разсъждава по него в становищата и във връзка с промените в Закона за здравното осигуряване, които се предвиждат в предходната разпоредба. Тук ми правят впечатление две неща. От една страна, здравното осигуряване, осигуряването е и вид заплащане, освен всичко друго. Трябва да се внимава с отварянето на тази възможност да не изкривим един от основните принципи на доброволчеството, а именно: неговата безвъзмездност. Това също е споменато мисля в становищата и има възможност да се мисли.
Друг момент е идеята за корпоративно доброволчество. Сега аз, като член на Социалистическата партия, „корпоративно“ винаги ми боде очите, но тук има два момента, струва ми се. Единият е, че по принцип, когато се говори за отношения между работодател и работник, идеята за свободен избор е винаги малко проблематична, тъй като те по дефиниция са в йерархическа зависимост – работодателят има власт над своите работници, такъв е Кодексът на труда, така работи. Рискът тук е: някои фирми да си правят пиар на гърба на своите работници, най-общо казано. Просто трябва да се има в предвид.
От друга страна, не е уреден моментът на онези доброволци, които са се зачислили към организации по чл. 7, ал. 2, имат своите книжки и свидетелства или както там ще ги наречем и искат да осъществяват съответната дейност един ден, но трябва да се уреди може би как те биха могли при определени обстоятелства – и в Закона за бедствия и аварии има определени посоки в тази насока – да бъдат освободени от работа, за да изпълнят доброволческия си ангажимент. Това също е писта за размисъл. Не виждам смисъла на регистъра при Министерството на правосъдието. Мисля, че и самият... (Реплики.) Добре, на това оповестяване да кажем, на този списък към Министерството, макар че в Закона мисля пише „регистър“, поне така е в Глава четвърта: „Регистър на доброволците“. Самото Министерство на правосъдието не вижда такъв голям смисъл какво искаме да кажем, след като самият Закон оповестява кои са тези организации, които евентуално могат да бъдат засегнати.
И последно, две неща. Първото е, че наистина чисто формално Законът за здравното осигуряване не може да се променя може би по този начин. Трябва да има отделно обсъждане по Закона за нормативните актове. Направи ми впечатление, че в становището си, но може би Вие ще обясните защо е това неразбиране, Министерството на младежта и спорта казва, че Директивата за условията за прием на граждани на трети страни с цел образование и ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност, според тях не е транспонирана в този Закон и този параграф трябва да отпадне. Даже пояснява, че транспонирана в друг закон.
Всички тези въпроси могат да намерят своето решение, надали то ще е такова, че всички да плеснат с ръце и да кажат: „Ура!“, но струва ми се, че си заслужава да поработим по този закон най-малкото, защото България от Европейския съюз е може би единствената държава, в която няма подобен, но и защото всички политически сили, поне тези, с чиито програми съм се запознал, са го записали в своята програма. Така че ако може това да отпадне, преди последните избори в нашите програми, това би било добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение, може ли да взема реплика на Вашето изказване, защото ми харесаха някои от тезите и разсъжденията.
Подкрепям частта за съобразяване със здравните и осигурителните регулации на доброволчеството и се надявам на следваща фаза те да бъдат съобразени по много внимателен начин, така че наистина да не се стига нито до злоупотреба с осигурителни права, нито до изкривяване на безвъзмездността на института на доброволчеството.
По отношение на Директивата, която цитирате в становището, това е Директива 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. Истината е, че тази директива е транспонирана с ЗИД на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който приехме на 1 март, тоест преди месец.
По справката за европейските държави в Испания според законодателството третиращо темата се възстановяват всички видове разходи, включително обучение и оборудване. Валидирано е осигуряване на доброволеца срещу злополука, както и пълно здравно и пенсионно осигуряване. Това е в Испания.
В Англия се възстановяват всички действителни разходи. Налично е пълно здравно и пенсионно осигуряване, както и осигуряване на всички необходими доставки, за да се извърши дейността. Освен това всеки, който доброволно и добронамерено работи в полза на обществото – частни лица и институции, и полага доброволен труд, може да получи минималната за страната работна заплата. Това означава, че всичко в доброволния труд става въпрос на договор.
Франция – законодателството допуска три вида доброволчески труд: доброволна държавна работа, доброволна пожарникарски и военна работа, доброволна служба за медицинска солидарност. Тези три работи могат да се считат за професионален опит.
Германия – в сила от 2008 г. действа Закон за поощряване на доброволната работа на младежта, с който се решава начинът за полагане на доброволен труд и в пълнота отговаря на европейските правни норми относно заплащане, данъчни облекчения, осигуровки и получаване на паспорт за доброволна трудова заетост като документ за положения труд.
Румъния е уредила законово доброволния труд най-напред с Наредба № 60 от 1997 г., която е за доброволчески труд при възникване на пожари, а през 2001 г. и с приемането на Закон за доброволния труд, който определя този вид труд като дейност в обществен интерес, при извършването на която лицата са в отношения различни от трудовото и гражданското законодателство на страната. Всички претърпени разходи, доколкото е действал като доброволец, и осигуровките по договора са за сметка за облагодетелстваната страна.
За тези държави сме събрали данни. (Шум и реплики.)
В голямата част подкрепям Вашето изказване.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, сами виждате, че част от законодателството в сферата на доброволчеството от другите страни ги има в този закон.
Започнах представянето на Проекта на закон за доброволчеството, че не е перфектен. Има много неща за съгласуване, за изчистване. Правихме го с доброволчески организации в България, с всяка една организация, която е извършвала доброволчески труд. Те са участвали в създаването на този закон. Предложенията са техни.
Искам да допълня по отношение на здравното осигуряване, защото въпросът се повдигна от няколко колеги: защо го има в нашия Проект на закон за доброволчеството. Това касае само лицата, които извършват доброволческа дейност за повече от 30 дни в една календарна година, тоест само тези, които извършват дългосрочна доброволческа дейност. Касае само тези лица, които не се осигуряват. След като едно лице не се осигурява здравно, след като извършва доброволческа дейност в продължение на повече от 30 дни по някакъв начин трябва да бъде здравно осигурено, затова сме предвидили в Проекта на закон за доброволчеството осигурителните вноски за здравно осигуряване да са изцяло за сметка на организацията или органа, който полага доброволен труд.
Не претендираме, че текстовете ни са идеални, но това лице по някакъв начин трябва да бъде здравно осигурено, след като полага труд. Заради това сме фиксирали този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаема госпожо Ангелова! С извинение за закъснението бях на друга комисия. Подкрепям закона, считам, че Закон за доброволчеството следва да има, тъй като тези обществени отношения биха се отразили не само номинално и конкретно върху дейността на доброволците и на организациите, които ги организират, а те имат изобщо спояваща стойност за цялото общество, защото такава дейност е необходима. Гледам го в по-общ план и го подкрепям.
Запознавайки се със Закона, запознавайки се със становищата няма да повтарям това, което вече се каза. Единствено и може би най-същественото е в чл. 1, определяйки предмета на Закона, се дава предметният му обхват и накрая се казва: „с изключение на неформални групи или физически лица“. Сега от изложеното от Вас разбрах защо и от становищата, когато четох виждам, че така нареченото „спонтанно доброволчество“ не се обхваща от предметния обхват на Закона.
По-надолу в дефиницията за доброволец в чл. 5, в ал. 1 се казва че: „доброволец е физическо лице, което извършва доброволческа дейност“. Де факто тази дефиниция е твърде широка и според мен обхваща много повече отколкото е предметният обхват на Закона. Това исках да Ви обърна внимание.
Също така нареченото „съответно прилагане на ЗЗБУТ“ не знам дали сте го обсъждали. Като лице, което съм го прилагал, има много формални процедури и производства, и планове, и Вие знаете това нещо. В крайна сметка работата на доброволеца има този момент, че той е напуснал работа, извършва нещо в полза на обществото и изведнъж влиза в една формална система от правила. Може би трябва точно да посочим кои правила се прилагат, защото системата на ЗЗБУТ е обширна.
Друго важно, което според трябва да се има предвид, е чл. 6 – „доброволец чужд гражданин“. Написано е „чужд гражданин“ в чл. 6, но не са чужденци. Гражданите на Европейския съюз и на споразумението не са чужденци по смисъла на правото.
И по другите текстове са неща, които можем в рамките на второ четене да бъдат казани. Но най-вече предметния обхват в чл. 1 и дефиницията в чл. 5 според мен трябва да бъдат прецизирани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Милков.
Всъщност е изключено в ал. 2 инцидентното доброволчество – спонтанното или инцидентно доброволчество.
Пак без да правя реплика, а по-скоро допълнение на Вашето изказване, защото много се коментира с кои закони трябва да се съобрази Законопроектът, ще ги изчета, без да влизам в детайлно обяснение на връзките.
Трябва да се съобрази със Закона за защита при бедствия и двете наредби – Наредба за реда за създаване, организиране на дейността. В смисъл не Законът да се съобразява с наредбите, а да се има предвид, че има такива наредби.
Първата наредба е Наредба за реда за създаване, организиране на дейността на доброволните формирования за предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари, извънредни ситуации, отстраняване на последиците от тях. Това е наредба от 2012 г., с последно изменение 2017 г. и се вижда, че ние тук сме тръгнали почти по пътя на Румъния, както Ви съобщих за шестте държави в Европа.
Другата наредба е Наредба за условията, реда за получаване размерите на възнагражденията на доброволците за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия. Тя е с последна редакция от ноември 2017 г.
Трябва да се съобрази със Закона за закрила на детето, със Закона за младежта, Закона за общинската собственост, Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане е записано тук, и със Закона за водите, както и с Директивата, която вече Ви съобщих 801/2016 г. с регламент ЕС № 375/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г., която е за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ, инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ и с Регламент за изпълнение ЕС № 1244/2014 г. на Комисията за определяне на правилата за изпълнение на Регламент № 375. Горният, който прочетох от 2014 г., е пак за доброволческия корпус за хуманитарна помощ.
Други реплики към изказването на господин Милков? Няма.
Други изказвания? Ако няма, да закриваме дебата?
Дебатът е закрит. Подлагам на първо гласуване Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 14 декември 2017 г.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се на първо четене от Комисията по правни въпроси Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85.
Благодарим на госпожа Светлана Ангелова, която от името на вносителите представи Законопроекта. (Реплики извън протокола.)
Преминаваме към точка втора от дневния ред – предишната първа точка.
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, № 854-02-16.
Внесен е от Джема Маринова Грозданова, Ивелина Веселинова Василева, Кристиан Иванов Вигенин, Красимир Илиев Богданов и Полина Светославова Цанкова-Христова на 29 март 2018 г.
По този Проект за решение гостува председателя на Комисията по външна политика и вносител госпожа Джема Грозданова.
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам накратко да обясня защо се налага промяната в Правилника.
В „Заключителната разпоредба“ на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание фигурира § 10, ал. 1, които блокират действието на чл. 118 и чл. 128 от Правилника. И двата члена са в Глава единадесета от Правилника, която борави с въпросите свързани с Европейския съюз. Блокирайки и двата члена, в случая говоря първоначално за чл. 118, националният парламент на Република България няма възможност да изразява становища по субсидиарност и по пропорционалност за досиетата, които са включени в Годишната програма на Европейската комисия. Тоест, ние нямаме възможност по време на Председателството на България на Съвета на Европейския съюз да даваме такива становища, което няма как да продължава по този начин.
Второто, което не можем да направим блокирайки целия чл. 118, е, че не можем да изработим Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, която по действащия чл. 118, който в момента не действа, се внася от Министерския съвет.
На базата на тази първоначална промяна в Правилника, когато беше приет в началото на този мандат, Министерският съвет на база на нашия правилник променя Постановление № 85, което е свързано пак с работата му с европейските институции. Тоест в момента Министерският съвет не е изработил такава Годишна работна програма.
Моето предложение е, тъй като традиционно националните парламенти до края на месец март подават към европейските институции актовете и досиетата, към които има интерес, и те са изработени като годишни работни програми на националните парламенти е да отблокираме чл. 118, без ал. 1, тоест всички други алинеи да останат действащи, за да може Народното събрание само да изработи годишна работна програма и да я подаде към европейските институции. По този начин няма да натоварваме Министерският съвет в този натоварен период на Председателството да изработва такава програма.
Искам да подчертая, че Министерският съвет така или иначе по всички досиета, които се разглеждат, изработва рамкови позиции. Тези рамкови позиции, за да дойдат при нас за мнение и разглеждане, трябва да имаме такъв тип документ, наречен „Годишна работна програма“. Затова смятам, че промяната в Правилника е наложителна.
Искам също да кажа, че отменяйки „Заключителната разпоредба“, която в момента действа, ние даваме възможност чл. 128 също да работи, а той казва, че: „По време на всяко ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, Министерският съвет дава така наречения отчет и той е базиран на чл. 105 от Конституцията“.
Давайки възможност чл. 128 отново да заработи, министър-председателят или някои от вицепремиерите в края на Българското председателство ще има възможността да дойде и да отчете Председателството, което е един съвсем нормален процес.
Другото, което трябва да подчертая, е, че тъй като в момента не връщаме чл. 118, ал. 1, който казва, че: „Министерският съвет внася Годишна работна програма“, ние трябва да го върнем отново в сила от началото на 2019 г., за което поемаме ангажимента да го направим.
Няма как да не спазваме Лисабонския договор, да нямаме действие по Протокол 1 и Протокол 2 към него и Ви моля да подкрепите предложената промяна. Ако имате някакви въпроси, ще се опитам да отговоря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Грозданова.
Много реакции се получиха.
Първо, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз ще подкрепя Решението, но моят въпрос е: доколко е спешно, може ли след ваканцията да се приеме? Ако е необходимо да се приеме това извънредно решение още в утрешния пленарен ден, за да може Вие по-спокойно да работите.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Не е необходимо да е за утрешния ден. Този въпрос стои повече от една година и процедурата, която предстои, е на база на годишната работна програма на Европейската комисия, която ще бъде раздадена на всяка една комисия. Всяка една комисия ще определи от какво е заинтересована и когато изготви становище към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, тази Комисия ще изработи Годишната работна програма на Народното събрание.
Закъснели сме вече, ако закъснеем още един месец не е голям проблем. Въпросът е да имаме такава програма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Грозданова, разбира се, че трябва да се направи така, че и Народното събрание да участва възможно най-ефективно.
Имам един въпрос. Очевидно проблемът идва от неизготвянето по обективни причини на Годишната програма на Министерския съвет и съответно сроковете, които вървят с тях в сегашния чл. 118. Това е временна мярка от 31 декември 2018 г., мислили ли сте да направите заключителна разпоредба като § 10 – да се пренапише § 10, да остане чл. 118, какъвто е бил във всички правилници и той ще се задейства на 31 декември 2018 г. Няма смисъл да се правят тези движения – да го направим сега и после да го върнем обратно.
Същият текст като правна техника може да се направи в преходна разпоредба. Той ще важи до 31 декември и няма да се налага на 1 януари другата година да се прави ново изменение на Правилника, а такова е нужно без съмнение.
Последно, просто използвам случая да кажа, че на чл. 128 ще се възстанови действието, но си направих труда и в последните четири години, не видях да е имало изслушване на министър-председателя и заместник министър-председателя по чл. 128, а такова би било задължително на всеки шест месеца.
Маркирам: ще възстановим този текст и е хубаво да започнем и да го прилагаме. Сигурен съм, че сега ще го направим, защото ще отчитаме Председателството, но и занапред. Това е, благодаря Ви.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Твърдо съм убедена, че трябва да изпълняваме чл. 128, защото е в полза на всички страни. Въпросът е, че сме имали такива изслушвания. Не си спомням това да се е случвало в две ротационни председателства назад, защото в другите съм участвала. (Реплики.) В залата.
Даже ще дам датите, на които са били, за кои председателства са били. Няма как да не отчитаме австрийското председателство, защото е в рамките на председателството, защото е в рамките на председателското трио, защото Вие сте тези, които настоявате за това.
Нямам нищо против правните техники, които могат да се приложат. Не съм готова обаче в момента да реагирам на предложението за преходна разпоредба, защото не съм добре запозната с тези правни техники. Ако прецените, че е възможно, и смисълът е същият, който влагаме в нашето предложение, нямам нищо против. Въпросът е, че по този начин ще удължим работата и на Вас, и на пленарна зала в сроковете.
Ако Ви е достатъчно, че ще направим промяната през януари и да върнем отново всички текстове, които са отменени в момента чрез § 10, ал. 1, мисля, че можем да продължим с този подход, ако не – решете го Вие като юристи. Смятам, че разбрахте какъв е проблемът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме технически редакции на база на така структурирано правно-техническо решение. Можем да обмислим промяна и от систематичното отнасяне в Преходни и заключителни разпоредби.
От чисто правна страна мен също ме притеснява това непрекъснато движение в режимите. Ако ще си спестим един ход и една промяна, това би било добре.
Други изказвания, мнения, становища, предложения?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Грозданова, аз ще подкрепя Проекта за решение, но действително смятам, че предложението на колегата Зарков като правна техника е удачно и смятам, че ще постигнем целите, които вносителите са си поставили и смисълът, който са вложили в този Проект за решение. Няма да правим повече от едно изменение на Правилника, няма да е необходимо да променяме два пъти чл. 118, ако променим само и единствено § 10 от Заключителните разпоредби.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Имате ли готовност как би могъл да звучи § 10? (Шум и реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще е същият предполагам.
ИВА МИТЕВА: Единият подход е подходът, който каза господин Зарков, като може би е и по-чистият – в § 10 да се създаде една поредна алинея и там да кажем изречението, което госпожа Грозданова и групата народни представители предлагат, в ал. 2 на чл. 118 да се изпише, че „постоянните комисии изготвят въз основа на Годишната програма на Европейската комисия програмата на Народното събрание“, като по аналогия се прилага Глава единадесет от Правилника. Ние ще влезем в Правилника и ще си прилагаме съответния режим и няма да има никакъв проблем. Тоест ние ще изключим внасянето на Годишната работна програма на Министерския съвет и това, че въз основа на нея Народното събрание ще изработи своята програма.
Другият вариант, който предложихме с по-малко пипане, е към текста на госпожа Грозданова: да се добави изречение второ от ал. 1: „Програмата се разпределя от председателите на постоянните комисии“. Това ще е отложено до 1 януари 2019 г. и от 1 януари 2019 г. ще влезе целият режим – Министерският съвет внася, председателят разпределя на постоянните комисии, постоянните комисии си правят останалите текстове.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, аз съм по-склонна да приема първия вариант.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава ще го приемем по принцип.
Няма да чета този проект за решение, който служебно сме разработили. Ще трябва да получим мандат да направим техническа редакция и да бъде отнесено към § 10 от Преходните и заключителни разпоредби. Съгласни ли сте? (Реплики.)
Вносителят каза, че подкрепя варианта.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Подкрепям варианта в Заключителната разпоредба.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Искаше ми се да изчета Проекта за решение, защото е на едно четене в пленарна зала, но няма проблем да го гласуваме по принцип и да ме упълномощите да разпиша доклад с конкретна техническа редакция. Ако в залата не сте съгласни, ще го коригираме и в залата. (Шум и реплики.)
Закривам дебата и подлагам на гласуване Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-16, внесен от Джема Грозданова, Ивелина Василева, Кристиан Вигенин, Красимир Илиев Богданов и Полина Цанкова-Христова да го приемем по принцип с мандат за редакция, съобразно подкрепения вариант в дебата.
За – 16, против и въздържали се няма.
Проектът за решение, № 854-02-16, е приет.
Благодаря Ви, госпожо Грозданова, за участието.
Колеги, с това приключваме точка 2 от дневния ред.
Имате възможност да поставяте организационни въпроси, текущи въпроси, въпроси по жалби и сигнали.
Както ми бяхте възложили, това е становището до Конституционния съд по Конституционно дело № 2 за установяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт, подписано от председателя на Народното събрание. Това е моят доклад към председателя, както ме упълномощихте; това е становището, както го коментирахме. Има приложения, които обсъдихме и приложихме. (Шум и реплики.)
Докладвам Ви, че е постъпило Разпореждане на председателя на Народното събрание № 850-01-62 от 28 март 2018 г., с което разпорежда получените от Конституционния съд на 28 март 2018 г. преписи от искането на петчленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт и на определение на Конституционния съд от 27 март 2018 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по Конституционно дело № 1 за 2018 г., да се предоставят на Комисията по правни въпроси.
Желаете ли да вземаме становище по искането на петчленния състав на Върховния административен съд за противоконституционност на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ? (Шум и реплики.)
Господин Сава Петров ще Ви уведоми за ал. 6 на чл. 193 на ЗСВ. То е от серията изменения през месец юли 2016 г. – голямата реформа на ЗСВ след конституционното изменение.
САВА ПЕТРОВ: В сила е от 9 август 2016 г. Алинея шеста гласи, че: „В деветмесечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура, с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия поред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура не по-ниска от 5,00“. (Шум, реплики от народния представител Крум Зарков извън микрофона.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков призовава да се придържаме към дългогодишната практика на Събранието.
КРУМ ЗАРКОВ: Трудно си представям как ще напишем такова становище, може би ще имаме съвсем коренни разбирания. Тоест ще се вземе с гласуване с мнозинство, малцинството ще трябва да напише особено мнение или да се разграничи по някакъв начин. (Шум и реплики.)
Да де, това нещо ще е трудно, а пък ние сме се произнасяли по време на обсъждането на текста за тези позиции.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли несъгласен с това да не вземаме становище по това искане? Всички са съгласни да не вземаме становище по това искане. Благодаря. (Шум и реплики.)
Закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов
