Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 45

На 2 май 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева относно напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство.
2. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева, на основание на чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание.
3. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
4. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 27 април 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,42 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получили сте съобщение с предложения за дневен ред.
Имате думата по дневния ред.
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, във връзка с разговора, който проведохме в края на предходното заседание на Правната комисия и във връзка с присъствието на граждани в залата, предлагам да проведем като последна точка от дневния ред изслушването им, или ако преценят колегите, след изслушването на министъра, да включим изслушването на позицията на гражданина по въпроса, който той изпрати до Правната комисия, като трета точка в нашия дневен ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние говорихме миналата сряда с господин Илиев. Не знам дали трябва да е отделна точка и да я дефинираме като изслушване. Ние при всички положения ще изслушаме гражданина. Аз Ви предлагам да е след приключване на законодателната работа. Ние сме слушали части от проблема в дебатите по ГПК, така че Ви предлагам да бъде след т. 4.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Радвам се, че се съгласявате. Нямам претенции за мястото, съгласен съм и да е след приключване на работата по дневния ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Има ли други мнения, предложения? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване Проекта за дневен ред с четири точки плюс допълнението, което уточнихме за изслушване на господин Илиев във връзка с изпълнителното производство по ГПК.
За – 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ОТНОСНО НАПРЕДЪКА ПО РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО.
Гост по първа точка е министърът на правосъдието госпожа Цецка Цачева.
Преди да уточним процедурата Ви докладвам писмо с вх. № КЕФ 853-18-22/26 април 2018 г., което е адресирано до председателите на постоянните комисии в 44-то Народно събрание. То е изпратено от народния представител Кристиян Вигенин като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. С това писмо господин Вигенин ни уведомява, че на 1 декември 2017 г. сме приели с Решение за приемане на позиция на Народното събрание по Проекта на програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз, т. 4 , която гласи: „Министрите да информират редовно ресорните парламентарни комисии за напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство, а резултатите от заседанията на Европейския съвет да бъдат представени в Народното събрание.
В тази връзка и в качеството на председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове бих желал да Ви напомня, че постоянните парламентарни комисии следва да проведат изслушване на ресорния си министър по отношение на напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство.“
В тази връзка и с оглед на това писмо е предложението ми като председател на Комисията по правни въпроси за точка първа в днешния дневен ред, както и с оглед обстоятелството, че е първо заседание за месец май, така че имаме и процедурата по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която е точка втора от дневния ред.
Имате ли предпочитания за провеждането на тази процедура по т. 1? Смятате ли, че тя трябва да е симетрична на изслушването по чл. 29 или да опростим процедурно нещата, да дадем възможност на министър Цачева да представи нейното становище по отношение на напредъка по реализация на приоритетите в нейната област, в областта на Министерството на правосъдието и после в свободен порядък, съобразно Правилника да задаваме допълнителни въпроси и да взимаме становище? (Реплика.)
По втория вариант казва господин Зарков.
Има ли възражения? Няма.
Пристъпваме по този ред.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател на Правната комисия, уважаеми членове! За мен е изключително важно да информирам ресорната комисия за напредъка и очакванията до края на Българското председателство по отделните досиета и теми, които са в компетентността на Министерството на правосъдието. Подобен отчет направих преди ден – в понеделник, когато тук на посещение бе комисар Юрова. На работната среща, която проведох с нея, подробно съм я информирала за хода по всеки един въпрос – това, което ще направя и сега пред Вас.
За нуждите на изслушването съм систематизирала досиетата – на първо място, тези, които са в етап триалог между Съвета, който председателства България, Европейската комисия и парламента.
Следват останалите теми – част от тях са обявени за наши приоритети по време на Председателството.
На трето място, ще се спра на новите законодателни предложения на Европейската комисия, които буквално в последните дни на месец април са предоставени и също са на различен етап, с оглед процедурите по започване на работата по тях.
Започвам с досиетата, по които Българското председателство провежда триалози.
Първото досие – „Регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие“. Напредъкът по преговорите по досието е обвързан с работата по Проекта на регламент относно обработването на лични данни от институциите на Европейския съюз и отмяна на Регламент 45/2001, който в момента също е на етап триалог.
Българското председателство продължава да работи активно за постигане на съгласие с Европейския парламент и финализиране на преговорите по досието. Работата по този регламент е във връзка и с общия Регламент за защита на данните, който от 25 май тази година влиза в действие. Работата по този регламент за Евроюст е тясно свързана и с работата по отношение на службата на европейската прокуратура в частта относно данните, които следва да се съхраняват в двете служби на Съюза.
Какви са очакваните максимални резултати по това досие? Нашият стремеж е да приключим триалозите и окончателно да приемем акта. В същото време сме индивидуализирали потенциални затруднения, които в хода на работната група се обективират. Освен режимът за защита на личните данни, сред основните отворени въпроси остават: броят на представителите на Комисията в Колегиума, компенсационният механизъм, както и разпоредбите, свързани с предлагането на Регламента относно достъпът на документи на Евроюст.
По тези въпроси се работи. Ясно е, че има държави членки, които изразяват позиции, различни от общата цел за постигане на Регламента, във вида, в който той е предложен от Комисията, но мисля, че тук съвсем обективно можем да стигнем до приключване на триалозите и приемане на акта.
Изпреварващо казвам, че последният формален Съвет за Българското председателство, с огромен дневен ред засега, ще бъде на 4 и 5 юни в Люксембург. Там ще приключи формалната ни работа по досиетата и ще се предаде щафетата на колегите от Австрийското председателство.
На следващо място, предложения за „Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на решения за обезпечаване и конфискация“. По това досие по време на Българското председателство стартираха триалозите.
На триалогът на 18 април в Старсбург са обсъдени основните дискусионни въпроси като се очаква Европейският парламент да направи предложение за пакетна сделка, което да бъде представено на заседанието на работната група на 14 май.
Максимално очаквани резултати – при благоприятно развитие на преговорния процес може да се очаква постигане на съгласие и приключване на триалозите по досието на 16 май 2018 г. в Брюксел, което означава, че на Съвета в Люксембург ще се стигне до окончателно приемане на акта.
Кои са затрудненията по това досие? В случай на остро противопоставяне от страна на държавите членки на текстовете относно включване на нарушаването на основните права на човека като основание за непризнаване на решенията за обезпечаване и конфискация, нежелание от страна на Европейския парламент за компромис, може да се затрудни преговорния процес.
Сложността по триалозите е в две посоки: от една страна, да се консолидират държавите членки в Съвета; да се изработи постигането на общо мнение и когато то се различава от позицията на Европейския парламент, се връща обратно в Съвета и започваме отначало с оглед и препоръките на парламента.
На трето място, разширяване на Европейската информационна система за регистрите за съдимост ECRIS. По отношение на граждани на трети държави този пакет включва директива и регламент. По време на Българското председателство стартираха триалозите по досието. Към този момент е постигнато съгласие по голям брой текстове от Проекта за Регламент.
На 24 април се проведе третият кръг преговори с Европейския парламент. Основните предизвикателства към момента са свързани с обхвата на Регламента – включването на лица с двойно гражданство в системата, обемът на пръстовите отпечатъци, които да следва да бъдат съхранявани в нея, както и въпросите, свързани с използването на системата за други цели, различни от целите на наказателното производство – във връзка с миграцията, във връзка с борбата с тероризъм, тогава, когато няма в ход наказателно произвоство, има предложения от държави членки, също да се използва информацията, която се съдържа в тази информационна система. И по това досие се стремим за приключване на триалозите и окончателното приемане на акта.
Предложения за „Директива на Европейския парламент и на Съвета за борба с изпирането на пари по наказателен ред“. По време на Българското председателство стартираха триалозите по това досие. Преговорите с парламента – тук бележат напредък.
Следващият триалог е предвиден за 30 май. Имаме строг график по всяко едно от досиетата по колко работни срещи в рамките на работната група и отделно в календара на триалозите, с участието на представители на комисиите и на парламента най-вече.
Каква ни е максималната цел тук? Отново се стремим към приключване на триалозите и окончателно приемане на акта. Потенциални затруднения по това досие – намирането на компромисно решение относно криминализирането на изпирането на пари по непредпазливост. Има национални законодателства на държави членки, които изискват за криминализирането на подобни деяния само умисъл, не и непредпазливост.
На следващо място, санкциите за физическите и юридическите лица, както и включването на конфискацията като допълнителна мярка в текста на Директивата.
Петото досие, по което провеждаме триалози, е това за „Договорите за предоставяне на цифрово съдържание“. Досието е в ресора на Министерството на икономиката, но пък е в ресора на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, така че в рамките на общия ни Съвет с вътрешните работи в частта „Правосъдие“, наша е отговорността, екипите са съвместни. Екипът на работната група се ръководи от Министерството на икономиката, но наши представители на правосъдието също участват там. Ангажиментът в частта на правосъдието се отнася до защита на правата и интересите на потребителите докато в икономиката е по-скоро техническата страна на въпроса и останалите глави от тази директива.
До момента са проведени пет триалога с Европейския парламент. Два са по времето на естонското председателство, три по време на нашето председателство, последният се проведе на 26 април.
Максимална цел – приключване на триалозите и окончателно приемане на акта. Тук потенциалните затруднения са във връзка с втората директива. Двете заедно са в пакета „Договорно право“ най-общо казано. Това е Директивата за продажба на стоки и това бе и една от темите, която обсъждахме с комисар Юрова. Това, върху което се спори между държавите членки, от една страна, и Европейския парламент най-вече, е къде да бъдат уредени, в коя от двете директиви, стоките с вградена цифрова информация. Например: хладилници, които работят с такива устройства, печки, мобилни апарати, телефони и така нататък. Съветът, държавите членки държат това да бъде в директивата за доставка на стоки, тъй като макар и с вградено цифрово съдържание, се приема, че в крайна сметка това е стока, която е на свободния пазар, докато Европейският парламент категорично настоява тези стоки да бъдат в директивата за цифрово съдържание. Тук има и много сложни технически въпроси за решаване като например взаимовръзката на тази директива с Кодекса за електронните съобщения и такива съобщителни услуги, за които не се използва телефонен номер като Skype, Viber, WhatsApp и други приложения към мрежата.
Това са петте досиета, по които се провеждат триалози, по които имаме основание да считаме, че можем да ги приключим и да постигнем приемането им в рамките на Съвета през юни месец.
Сега ще се спра на досиета, които по време на Българското председателство са били или са на етап обсъждане в работните групи към Съвета.
Ще започна с Директивата за борба с измамите и подправянето на инструменти за безкасово плащане. На последния формален съвет в Брюксел на 9 март постигнахме общ подход и тук трябва да го отбележа, че за Българското председателство това е първият постигнат общ подход по досие, по теми има постигнат друг преди нас. Изразяваме готовност да стартираме триалозите, но тук се очаква позицията на Европейския парламент. Няколко пъти ресорната комисия отлага окончателното приемане на становището си, за да може да се приеме и в пленарната зала на Европарламента.
Следваща много голяма тема за нашето Председателство като приоритет – Регламентът Брюксел II A, свързан с родителските отношения в случай на прекратяване на фактическата връзка, ако са без брак или юридически, ако има сключен брак, и във връзка с признаване на решенията на различни съдилища по въпросите за отнемане на деца при разделяне на родителската двойка. Изключително интензивни преговори по това досие.
До момента Българското председателство, работната група е провела над девет заседания. Казвам над девет, защото тук се включват и редица технически срещи, които не ги броим за самостоятелни заседания. Самостоятелните са тези, които са ясно фиксирани в календара и се работи по тях. Това досие бе обсъждано по време на неформалния съвет тук, в София през януари месец, беше тема и на Съвета в Брюксел на 9 март.
Какво очакваме да постигнем? Основанието, на което се изменя този регламент, изисква пълен консенсус в Съвета. В същото време различният начин, по който обективното право на държавите членки уреждат материята и разликата в самите производства създава много трудности, за да се предложат текстове, които да са приемливи за държавите членки.
Това, което ние реалистично очакваме, е да се приключи второто четене на ревизирани текстове по Глава четвърта и изготвяне на цялостен ревизиран текст на акта. За съжаление, в предходните три председателства преди нас просто по това досие не беше отбелязан напредък.
За Съвета през месец юни се надяваме да постигнем широко политическо съгласие по принципите и да се приемат ревизираните текстове, които Българското председателство, работната група ще предложат на държавите членки. Тук мога в дълбочина да кажа, тъй като пак казвам, това е наше приоритетно досие, в детайли глава по глава къде са проблемите, но това ще го оставя, защото е по-продължително, ако има конкретен интерес и въпроси...
Така или иначе към този момент там, където, грубо казано буксуват преговорите, това е невъзможността за намиране на компромисно и приемливо за всички държави членки решение, относно системата за премахването на производството по екзекватура и конкретните нейни елементи.
На второ място, задължението на държавите членки да се гарантира, че детето се изслушва в производството и по-конкретно това как това задължение ще бъде обвързано с другите елементи на предложението. За какво става дума? Всички държави се обединяват около необходимостта, с оглед най-висшата цел, защита интересите на детето, то да бъде изслушвано в производството. Част от държавите членки поставят въпроса: ако с оглед вътрешното законодателство на държава членка по една или друга причина детето не е изслушано, е постановен съдебен акт, за държавата, която ще изпълни, различно от държавата, постановила съдебния акт, ще има ли задължителност това решение или след като не е изслушано детето, на всички основания ще се иска екзекватура на подобен род решения? На няколко съвета сме го обсъждали, на този етап има различни предложения, няма общ текст. Постигането на единодушно съгласие по новите срокове, заложени в проекта – от една страна, всички – и представители на съдебната власт в различни конференции и дискусии по това досие се обявяват за изключително кракти срокове на постановяване на съдебния акт.
От друга страна се цели да се използват и методи за извънсъдебно уреждане на спора като медиацията. Ако медиацията не постигне резултати и не се стигне до споразумение, и едва тогава се задвижи съдебното производство, става ясно, че отново излизаме от принципа на максимално краткия срок за постановяване на съдебно решение.
Друг въпрос – постигане на окончателно съгласие по това дали на признаване по този ред ще подлежат и частните извънсъдебни споразумения. Например във Франция, прекратяването на една брачна връзка може да се постигне по извънсъдебен ред, а не както е при нас официализиран разводът със съдебен акт. Спори се дали тези извънсъдебни споразумения могат да бъдат обхват на Регламента или не.
Следващ приоритет за Българското председателство, с изключително интензивни преговори в рамките на това председателство и работната група, е предложението за най-кратко казано – относно Директивата за несъстоятелността. Тук сме провели до момента четири двудневни заседания, едно еднодневно, редица технически срещи. На усилено обсъждане са поставени за разглеждане и преработка текстовете на три раздела. Това е Раздел трети – „Освобождаване от дълг“, на „Мерките за повишаване на ефективността на производствата по несъстоятелност“ – Раздел четвърти, „Събиране и обобщаване на статистически данни в производствата по несъстоятелност“. Реалистично е постигането на частичен общ подход по отделните глави. Това е допустимо в това досие, тъй като тук се изисква мнозинство, а не пълно съгласие – консенсус, както е в Регламентът Брюксел II A.
Директивата, за която вече споменах, относно договорите за продажба на стоки, която е във връзка и част от пакета за договори за продажби на стоки с цифрово съдържание. Това, което споделих за Директивата – търсим къде да бъдат позиционирани стоките с вградено цифрово съдържание и евентуално цифровите услуги.
Максимумът тук е провеждане на политически дебат. Така или иначе ще има изготвяне на ревизирано предложение. Тук ще продължат колегите от Австрийското председателство. Надявам се на 7 май, когато ще бъде следващото заседание и приключи обсъждането по тази директива на първо четене, да има отговор на големия въпрос – в коя от двете директиви да се намират стоките с цифрово съдържание.
Следващото предложение е за Регламент относно Европейските заповеди за предоставяне и запазване на електронни доказателства по наказателно-правни въпроси и предложения за Директива относно установяване на хармонизирани правила за определяне на законен представител за целите на събиране на доказателствата в наказателния процес.
Заедно със службата на европейския прокурор това е втората тема, която е приоритетна за Българското председателство. За съжаление, много късно, едва през април – буквално миналия петък, бе представено законодателното предложение от Европейската комисия на Съвета. То е във връзка и със срещата, която традиционно се провежда между Европейски съюз – Съединени американски щати, която тук ще бъде на 22 и 23 май, а преди това в средата на месец май – 14 и 15, сме посветили нарочна Конференция по въпросите за електронните доказателства по наказателноправни въпроси. Интересни са предложенията на Комисията. В детайли ще ги коментираме по време на Конференцията.
За Съвета през юни, максимумът, тъй като остава малко повече от месец работа до тогава, което Българското председателство може да постигне, е провеждане на политически дебат по определени въпроси.
Предложих на комисар Юрова въпросите, които на този етап са обективирани като проблемни. Ще се спра само на единия от тях.
В края на месец март, Конгресът на Щатите прие така наречения закон CLOUD, във връзка със законосъобразно използване на данни зад океана. По силата на този закон американското правителство следва да подписва двустранни изпълнителни споразумения с отделните държави членки. За европейската комисия, това е неприемливо и комисар Юрова е била там на среща, заявена е позицията. Ние бихме желали договорът да бъде подписан, споразумението на Европейския съюз като цяло, от една страна, с другата страна – Щатите. Това се налага и с оглед редица решения на Съда на европейския съюз в Люксембург, където се акцентира върху защита на правата на гражданите, относно техни административни данни, в случаи на служебни трудови правоотношения или лични. По този законодателен пакет предстои работа, но така или иначе е нещо много належащо и необходимо, отчитайки отново сложността не само в правната регламентация на проблема, но и в неговата техническа част – техническото му измерение.
На 25 април новият пакет на европейската комисия относно дружественото право съдържа две директиви. Една директива за изменение на Директива 2017/1132 по отношение на трансграничното преобразуване, сливане и разделяне на дружествата.
Втората директива е, предложение на Директива за дигиталните инструменти в дружественото право. Това, което можем максимално да постигнем като резултат е, да започнат преговорите по същество по двете предложения в работните групи. Отново казвам, че като време много закъсня, още януари месец на изслушването в Комисията ЛИБЕ, беше поставен този въпрос, след това в Комисията ЮРИ също, но и парламентът няма да успее в останалия месец и половина време да изготви позициите си по тези конкретни предложения.
Извън работата по досиетата и темите, за които Ви информирах, това, което остава за Министерството на правосъдието в календара на Българското председателство, са няколко конференции.
На 18 май – Конференция по преструктурирането – втори шанс, най-общо казано по проблемите на несъстоятелността, която ще се проведе във Варна, с активното съдействие на члена на Европарламента господин Емил Радев.
Юни месец е посветен на Конференцията на центровете за правно обучение в съдебната власт, или най-общо казано, това са аналозите на нашия Национален институт на правосъдието.
Двете конференции, които са свързани със съдебната мрежа по гражданскоправни въпроси съответно и по наказателноправни въпроси.
Работата е изключително динамична. За всичики нас като юристи е ясно колко сложно се намира съгласието за прецизната редакция на конкретните текстове. Съзнателно не коментирам темата за структурирането на службата за европейския прокурор. Говорила съм неведнъж по нея и на въпроси в пленарната зала съм отговаряла. Нарочна конференция проведохме по тази тема през март месец с много голям интерес от страна на самите магистрати – не само прокурори, но и съдии.
Готова съм да отговоря на вашите въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър, за изчерпателната информация.
Колеги, имате възможност за мнения, становища, въпроси.
Колегата Зарков, иска думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви, за панорамата, която направихте на всички сложни досиета, по които работи Европейския съюз под наше председателство. Аз бих искал да се съсредоточа в частта Приоритет на Българското председателство, тъй като много от тези досиета са наследени, много от тях ще продължат и след нас.
Приоритетите на Българското председателство бяха фиксирани в специална програма на Министерския съвет. Народното събрание даде своя принос с общо решение, в края на миналата година, в което в частта, която ни интересува днес, може би поставя акцента върху два въпроса.
Единият е – финализирането или поне сериозният напредък по въпроса за реформата на общия ред, така наречения, законодателен пакет „Миграция“, общата ни европейска политика по убежищата, с всичките законодателни актове, които имахме и основно естествено придобилия като популярност Регламент Дъблин.
Първият ми въпрос ще бъде: какво постигаме като напредък по този труден съзнавам въпрос?
Второто, което отбелязахме като народно представителство, единодушно във Вашия ресор, беше въпросът за Шенгенското пространство, който от българска гледна точка се поставя по два аспекта. Първият аспект е, нашето приемане и присъединяване най-сетне към него. Вторият аспект са самите разговори и идеи, които текат за реформа на това Шенгенско пространство. Това са двата приоритета във Вашата сфера – Шенген и бежанци, най-общо казано, които ние като народни представители определихме, че е важно Министерският съвет да има в предвид следващите шест месеца. Моят въпрос е: какво се направи по тези две теми?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми, господин Зарков, тъй като Съвета, в който участва правосъдието е общ, Съвет по правосъдие и вътрешни работи, в рамките на Общия съвет, темата за миграцията, темата за Шенген, действително са изведени като приоритет на Българското председателство, но те са в портфейла на министрите на вътрешните работи. Конкретните въпроси и отговори по тези две теми трябва да бъдат към колегата Радев.
В частта на правосъдието, тъй като макар и общ, ние не заседаваме общо, вътрешните министри водят отделно заседанието си, правосъдните отделно.
Приоритетите за правосъдието, както неведнъж съм ги посочвала, от наша срана са изведени като „три плюс“, бих ги нарекла. На първо място, практическа работа заедно с Еврокомисията по отношение изграждане на Службата на европейската прокуратура. Казвам с Еврокомисията, защото така е приет Регламентът, че чрез делегирани актове Комисията е водещата страна – не Съветът, не парламентът по отношение на административната работа, която предстои, част от нея вече се работи. Това е по приоритет в наказателноправната сфера.
Вторият в наказателноправната сфера бе именно: електронните доказателство в наказателното производство, повишаване доверието в съдебните системи на държавите членки, така че да има регулярен обмен, с оглед бързина на процеса и качество на доказателствения материал.
Третият приоритет, предложението за изменение на Регламента Брюксел II А. Казвам „плюс“, защото Директивата относно несъстоятелността така се случи, че изключително интензивна работа се свърши по нея и това, което е направено до момента, ще остане и занапред при следващи председателства, като свършено от Българското председателство, плюс всички други, които Вие, правилно казахте, че са на различен етап заварени или пък новите, които сега пристигат.
Не споменах и още едно законодателно предложение, което Комисията е направила по отношение на така наречените лица отправящи сигнали. Ще има и такъв законодателен акт. Ние ще стартираме работата по него, но очаквам на Съвета през юни, еврокомисарят Юрова да ни представи самото предложение по тази тема, а дотогава вероятно ще има и нови законодателни предложения. (Народният представител Крум Зарков иска думата.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще, Ви дам думата за отношение, господин Зарков. Действително, министърът си взе сама думата, за да Ви отговори на този въпрос. Искам да направя уточнението, че ние не сме ресорни в областта на миграцията и на Шенген. Комисията по вътрешен ред и сигурност е водеща в тази материя, ние участваме субсидиарно, тогава, когато в обсъжданията на проектите на нормативни актове. Министърът пожела да Ви отговори, така че заповядайте, за отношение.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател! Вие правилно отговаряте от формална гледна точка, но нека Председателството, все пак не се запомни само с усвояваното на Брюкселския сленг.
Всички знаем и е ясно, че Шенген например, се обвързва с изпълнението на критерии по механизма за сътрудничество и проверка от определени страни членки. Механизъм, който е адресиран към Министерството на правосъдието. Може формално да ми отговорите: ама то няма нищо общо, истината е, че има. Има много общо.
Моят въпрос беше към политикът-министър на правосъдието, а не просто към председателстващия съответната комисия или триалог, и Съвет. Той е: опитваме ли се ние, чрез нашето председателство, реално да напреднем по един освен всичко друго и дълбоко политически въпрос, какъвто е приемането ни към Шенген? Опитваме ли се да разкажем, какво сме направили, например по този механизъм за сътрудничество и проверка или считаме, че не сме направили много, което също би било една разбираема позиция? Същото важи и за Дъблинския регламент, който пък е свързан с въпроса за опазване на границите и начина, по който се реализира това в България. Затова беше насочен моят въпрос. Той предполага един наистина малко по-искрен отговор.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Мога ли да се включа към Вашия допълнителен въпрос?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше отношение. Аз не го възприемам като допълнителен въпрос и не бих искал да продължаваме дебата в тази посока. Виждам, че министърът, продължава да иска да отговаря. При това положение, включете се с допълнителен или уточняващ въпрос по тази тема.
ДАМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Така и така темата е повдигната. Госпожо Министър, във връзка с отношението на господин Зарков, председателят на ПЕС, председателя на ЕНП, председателят на другите представени партии в Европейския парламент, доколкото знам са на обратно мнение по отношение на готовността ни за изпълнение на критериите на Шенген, но въпреки това, има ли в тази посока и разговори, както казва господин Зарков. Интересно ми е да чуя и мнението на председателите на водещите европейски партии. Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На конкретно поставения въпрос на господин Зарков, допълнително: опитваме ли се? Не се опитваме, господин Зарков – вършим го, правим го. Онази част от подвъпросите Ви, които са свързани с общата политика не по линия на председателството, а във вътрешен план на Министерството на правосъдието, безспорно е изпълнението на Актуализираната стратегия за съдебна реформа, която пък е във връзка с механизма за сътрудничество и проверка. Знаете, че изпълняваме 17-те препоръки, които Европейската комисия, конкретно отправи към България с януарския доклад от 2017 г. Последният доклад беше от ноември миналата година, а в края на месец март, тук бе мисия на Европейската комисия по механизма. Мисля, че и представителите на Правната комисия сте имали среща с тях. Регулярно се следи от отговорните институции, за това как се изпълняват препоръките и своевременно се докладва в Съвета по актуализираната стратегия. Това, което е във връзка с обвързването – неформално, защото формално знаете много добре, че процесът по Шенген не би трябвало да кореспондира с този механизъм, но така или иначе все още има държави членки, които правят тези препратки. Работи се по въпроса на изключително високо политическо равнище – и по тази тема, и по въпроса Дъблинското споразумение, но те са извън правомощията ми на председателстваща Съвета на правосъдие. Затова не считам, че е коректно в такава точка, каквато в момента е процедурата – докладване на резултатите до момента и предстоящото в сектор „Правосъдие“, аз да ги коментирам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Искам да Ви, поставя въпрос на база на информация, която се основава на сигнал, по който Комисията по правни въпроси, с колегите – експерти проучваме от около един месец. Той е във връзка с представянето, което направихте за Проекта на Регламент по отношение на семейните отношения в частта „Родителски права“. Вие, бяхте доста подробна по отношение на текущите проблеми и въпроси.
Бих искал да конкретизирам – това е висящ казус във Вашето министерство, то изглежда така: родители – двама български граждани, детето Атила заминава с майка си в Холандия, където майката катастрофира и в резултат на това умира. Холандските власти предоставят, първо, временно попечителство на друга българска гражданка, след това предоставят попечителство на гей двойка.
Междувременно бащата получава от Българския съд родителските права по отношение на детето. Опитва да изпълни съдебното решение в Холандия. Холандия не допуска изпълнението на българското съдебно решение с аргумента, че в българското производство не е участвал представител на тяхната социална служба. В производствата бащата, въпреки че е офицер, няма финансова възможност да води дела. В Холандия разноските са големи, ползва служебна защита. Във всички производства бащата не е допуснат до изслушване. Изслушва се само детето, което вече е отделено и от баща си, и от родителите на баща си, повече от четири години, тоест то вече е повлияно от друга среда. Така или иначе няма български представител в това изслушване.
Оплакването е, че българските съдебни решения не се зачитат и не се изпълняват в държавите от Европейския съюз. Цитират се други случаи не само в Холандия. Твърди се, че някои от Западноевропейските държави използват подобни ситуации за освежаване на собствената си кръв. Имало е поняки от случаите опити за дипломатическа намеса. Знаем, че в момента се предприемат такива опити внимателно докато тече Българското председателство. Въпросът ми е: как смятате в светлината на изложените дебати да бъде защитен интересът на българската държава като правна система за защита на решенията на българските съдилища наравно със съдилищата и интересите? В интерес на истината в голямата част от европейските държави социалните служби идейно се осъществява от неправителствени организации, както е в случая в Холандия. Как бихме могли да бъдем равностойни българските институции на холандските NGO-та, които осъществяват социална защита?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Конкретно на въпроса Ви – чрез приемане на изменението на Регламента Брюксел 2 А, това е огромното усилие, към което се стремим за признаване решенията на една държава членка в държавата, където трябва да се изпълни съдебното решение, без предварителни производства по екзекватура.
Трябва да призная, че има подобни случаи в които срещаме затруднения с изпълнението на решения на български съдилища, но това не означава, че подобна практика има само спрямо постановени решения от нас. По повод на конкретния случай, който споделихте с членовете на Правната комисия – изисках информация дали за холандската страна има аналогични случаи с непризнаване на решения на други държави членки. Има такива случаи.
Оттук насетне, Вие в самия въпрос подсказахте и отговора. Използват се и дипломатически ходове и канали. Това налага да има по-висока степен на хармонизация между държавите членки, за да имаме от една страна, равнопоставеност на съдебните ни системи и се постига и чрез повишаване нивото на доверие, взаимното му доверие между държавите членки, между съдебните системи.
Следващият Ви въпрос сигурно ще бъде: как си представяте това повишаване на доверието? Единият от пътищата, е преди всичко електронният обмен на доказателства, коректност. Доказали сме от наша страна, че това, което се иска от нас и по отношение на държави – членки на Европейския съюз и по отношение на такива извън Европейския съюз, където работим на двустранни договори за прана помощ, че сме коректни с оглед компетентностите, които има Министерството.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз Ви благодаря за всички тези усилия и се надявам, в този случай и Правосъдното министерство и Вашата дирекция, която работи по случая, както и екипът във Външно министерство да имат успех. Подчертавам, че с тези средства ние не можем да се борим за всяко дете поотделно. Молбата ми е точно в този регламент ясно да се разграничи, че преживелия родител има приоритет в конкуренцията по отношение на предоставянето на попечителството. Той е първи и това право не може да му се дерогира с холандска политика, с английска политика за събиране на непълнолетни деца от България, Румъния или, която и да е друга също европейска държава. Ние сме равни и трябва да сме равни и в защитата на децата ни! Благодаря Ви за отговора.
Колеги, имате възможност за други въпроси по тази тема, ако няма, ще преминем към процедурата по т. 2 от дневния ред, по чл. 29 от Правилника. Няма.
Колеги, закривам дебата по т. 1.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОТПРАВЯНЕ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, да повтарям ли процедурата по чл. 29? (Реплики.) Няма да я повтарям. Казвате, че всички ще се съобразяваме с нея.
Първата по численост парламентарна група е парламентарната група от ГЕРБ.
Колеги от ГЕРБ, имаме ли въпроси към министър Цачева?
Госпожо Министър, нямаме въпроси на първия кръг от тази процедура.
Колеги от втората парламентарна група по големина – „БСП за България“?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, през месец април обществото ни беше разтърсено от едно нагло бягство от Софийския централен затвор, по което се възбуди голям дебат. Като институционален отговор Вие обявихте създаването на две работни групи.
Първата – трябваше да преразгледа щатното разписание и да потърси варианти за оптимизация на щатовете на надзирателите в затворите, имайки предвид недостига на кадри.
Втората – да предложи технически средства, които да подпомогнат работата им и да улеснят опазването на затворите.
И за двете работни групи мисля, че Вие, самата обявихте срок на действие до края на април. В този ред на мисли, въпросът ми към Вас, е: свършиха ли работа тези работни групи и до какви заключения са стигнали?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Така е, след Националното съвещание с ръководителите, началниците на затворите – това бяха двете работни групи, които обявих. Преди това обаче своевременно в деня още на бягството бе разпоредена проверка, която приключи на 12 април, относно фактите и обстоятелствата, довели до това дръзко нарушение. Искам няколко думи да кажа по отношение на доклада от проверката: 12 лица са индивидуализирани като допуснали нарушения на носенето на службата, както и такива, които са на ръководни позиции по отношение на организацията на самата охрана.
Във връзка със започналите дисциплинарни производства с моя заповед и с цел да бъдат съхранени и обезпечени доказателствата, временно съм отстранила от работа заместник-началника на Софийския затвор, тъй като информацията, която е събрана в хода на тази проверка доказва, че има много тежки нарушения. Няма да използвам друго понятие във връзка със степента на обществената опасност, тъй като там други органи се произнасят.
На конкретния Ви въпрос – там дисциплинарните производства продължават спрямо преките виновници за този факт.
Първият доклад по отношение на възможностите по сега действащия щат за укрепване на онези звена – те основно са в местата за лишаване от свобода – ми е предоставен на 30-ти, в понеделник. Тук искам да споделя с Вас, че единственият резерв на този етап, е от две посоки.
От една страна, по отношение служителите, които са ангажирани в следствените арести, тъй като се отчита, че там натовареността не е толкова голяма, колкото на надзорно-охранителния състав в местата за лишаване от свобода, в това число и затворническите общежития от закрит тип.
Следващ проблем, за който имах въпрос от народни представители и съм отговаряла в пленарната зала, е във връзка със статистиката за намаляване броя на налагани от съда наказания „пробация“. В същото време се установява от този доклад на тази работна група, че действително служителите, които са на щат и длъжност към службите по пробация, не са натоварени. Възложила съм да се търси възможност временно тези служители да подсилят надзорно-охранителния състав. На самата мен като юрист ми е ясно, че едно подобно командироване е свързано с допълнителни плащания за каквито, с оглед финансирането на Министерството, нямам финансови възможности.
Да припомня, че още декември месец в хода на срещите със синдикатите, бе направено много радикално изменение на щата, така че още тогава всичко, което можеше да бъде насочено към най-проблемните звена, е направено. Разбира се, и тук след този доклад ще последват, но пак казвам – това ще бъде временно решение.
Що се отнася до втория доклад на втората работна група по отношение на надзорно-охранителните средства, които да подпомогнат служителите в изпълнението на носене на службата, както се говори, защото сме приравнени към системата за сигурността, там терминологията е малко по-различна от тази, която ползваме в Министерството на правосъдието, очаквам доклада.
Информирана съм, че много прецизно изследват, специално за тези заглушителни устройства, които вече са въведени в затвора в Белене на острова, възможността да бъдат използвани и в други места за лишаване от свобода. Тук проблемът опира до това, че заедно със заглушаване средствата на лишените от свобода, се заглушават и на живеещите в съседство. Ако на затвора в Белене това не е толкова страшно, въпреки че, честно казано, имам жалби и от страна на служители, които не могат да осъществят нормална комуникация навън, и там от крайречния квартал, който е в Белене, разбирате, че това не е възможно да се случи в Софийския затвор или в други затвори, които са в населената част. Проучват се технически възможности с това, с което по бюджета на Главна дирекция „Изпълнение на наказания“ имаме предвидено за настоящата календарна година, което е във възможностите ни, ще бъде реализирано, но тук негласно сме дали няколко дни отсрочка за работата на тази работна група, тъй като действително нещата са сложни.
Има устройства в световен план и по отношение на противодействие на дронове например, каквито случаи има и съм сигнализирана, които прелитат над места за лишаване от свобода, за инсталации, които на основата на реакция на човешка топлина могат да проследяват движението на лишените от свобода.
Тук обаче съм обнадеждена, тъй като знаете, изпълняваме Проекта за така наречените гривни. За обществената поръчка така е сключен договорът, че остава известен финансов ресурс. В разговори сме с Оперативна програма „Добро управление“ дали можем този ресурс да го използваме за повече бройки, след изготвянето на така наречените гривни.
Ежедневно се взимат мерки – и в почивните дни внезапни проверки в различни затвори, изпратени са вътрешния одит предварителния, правят проверка в три от затворите, Инспекторатът към Министерството на правосъдието е в други два, но там проблемите за всички са ясни, натрупвани са с годините.
Онова, което – казвам го със съжаление, се констатира при проверките е, че при такава проверка се откриват забранени вещи, които са извън Списъка на разрешените вещи, които се допускат – основно телефони.
В тази връзка искам да доведа до знанието на всички членове на Правна комисия, че миналата седмица съм сезирана от Хелзинския комитет във връзка с предстоящите избори за Европейски парламент догодина и във връзка с Осъдително решение на България от лице, лишено от свобода за невъзможността да участва в избори, тъй като нашият Избирателен кодекс не допуска това.
Да припомня, че 2016 г. правихме опити – предложението тогава беше на господин Кирилов от ГЕРБ – да се измени Законът. Аргументите бяха, че проблемът е в Конституцията, та сега до мен има искане от Хелзинския комитет да променим Конституцията и Изборния кодекс в тази връзка. Ще проведа среща идната среща, имам насрочена среща с тях, така че най-вероятно, тъй като нито по отношение на Конституцията, нито по отношение на Изборния кодекс Министерството има право на законодателна инициатива, този въпрос ще го отнеса към Вас, уважаеми членове на Правната комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Министър, колегите казаха, че и ние сме получили това писмо, ето го (показва го), току-що сме го получили с приложение на делото „Куленски и Събев срещу България“. Вие правилно отбелязахте, че през 2016 г. ГЕРБ имаше законодателната инициатива по ЗИД на Изборния кодекс и внесохме това предложение заедно с още 11, които следваха препоръките на всички правозащитни организации. За съжаление, виждам обаче, че тук няма колеги от БСП, които са били в 43-тото народно събрание, тогава доминираше разбирането, че само с изменение в Конституцията може да се промени, да се допусне гласуване на осъдени лица. Ние имахме правен анализ, че може частично да се допусне за лишени от свобода за леки престъпления, но така или иначе 43-тото народно събрание тогава не подкрепи това предложение на парламентарната група на ГЕРБ.
Очевидно е, че ще търсим възможност да подновим законодателната инициатива, не мога да кажа, че ще има възможност за инициатива за изменение на Конституцията на Република България.
Господин Зарков има право на отношение във връзка с Вашия подробен отговор.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Министър.
Да не смесваме темите – темата за правата на лишените от свобода и в частност за политическите им права е важна тема и ще я обсъждаме сигурно и занапред, но политическите и гражданските права на лишените от свобода не пречат на институциите, не би трябвало да пречат на институциите да ги пазят добре там, където се намират в рамките на стандартите определени за това от Европейската конвенция. Затова оставям настрана въпроса за Хелзинския комитет и за дългогодишното искане, включително и на международни организации по тази тема. Дванадесет лица с нарушени дисциплинарни производства – това е добре. Естествено, който е нарушил правилата на служебните си задължения трябва да носи и съответната отговорност.
Въпросът обаче е малко по-широк и аз искам да обърна внимание на два аспекта като отношение. Първото е това, че ще накажем 12 лица или ще махнем един заместник-директор или директор, не трябва да ни отнема от вниманието факта, че огромна част от надзирателите са поставени в обективна невъзможност да изпълняват задълженията си, както защото са много малко, както Вие самата констатирате спрямо задържаните, така и поради общите условия на труд. Това те го казват от декември миналата година. Това не е новина. Ако не вземем мерки този проблем да се реши, то тогава новините за бягствата, за съжаление, най-вероятно ще зачестяват – това е едно.
Вторият аспект е: проверки се правят редовно в затворите и винаги констатират едни и същи нарушения. По памет мога да цитирам две проверки от последната година и половина.
Служебното правителство извърши такава проверка и направи констатации за сериозни нарушения, които останаха в кабинета на министъра на правосъдието. Ако не се лъжа Вашият ресорен заместник на 1 юни миналата година също направи спешна проверка в Софийския централен затвор и намериха забранени предмети. Това не попречи няколко месеца по-късно човек да излезе оттам въоръжен – не с телефон, а с огнестрелно оръжие. Затова обърнах внимание и на работата на работните групи, тъй като проверки и работни групи – всичко това е добре, но от тях трябва нещо да следва, иначе се губи смисълът. Въпросът за гривните например, сме го обсъждали и тук в тази зала няколко пъти и тази обществена поръчка продължава да се изпълнява.
С това приключвам, уважаема госпожо Министър. Просто искам да обърна внимание на факта, че въпросът е много, много по комплексен от дисциплинарните наказания на допусналите нарушения за бягство от Софийския затвор. Надявам се да го разберем заедно, така както се опитахме да го разберем заедно по време на бюджета, когато всички депутати от Правната комисия, от всички политически сили направихме решение за увеличаване на съответния бюджет. За съжаление, тази подкрепа се срина по време на самото обсъждане и останахме само ние от опозицията, които държахме на това предложение.
Трябва да се обърне внимание на легитимните искания на надзирателите.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кратка дуплика.
Съгласна съм с Вас, господин Зарков, че въпросът изисква комплексен подход и комплексно решение. Аз не смесвам двете теми, по които успоредно и едновременно трябва да се работи.
От една страна, са условията за труд и възнаграждението на всички лица, не само на надзорно-охранителния състав, които са ангажирани с работата в местата за лишаване от свобода. Тук знаете – след част от протестните действия правителството се ангажира, отпуснати са 15 милиона допълнително средства, изравнихме така наречената база със служителите в Министерството на вътрешните работи с мои заповеди. Това е факт. Направихме разчети за увеличаване на възнагражденията по отношение на младши изпълнителските кадри, там, където разликата беше най-голяма. Няма финансов ресурс, за да бъдат абсолютно съизмерими, като казвам, означава логични на дейностите в Министерството на вътрешните работи.
По отношение на тази политика аз продължавам с ангажимента си за подобряване условията на труд и като материална база, и като възнаграждение спрямо лицата от надзорно-охранителния състав.
Другата тема обаче. Във връзка с отговорностите и начина по който се носи службата, изпълнението на законови разпорежданията, на инструкции, подзаконови актове и така нататък – тук ще бъда безкомпромисна, защото не може неизпълнението на функция служебна или трудова, да бъде обяснена с това: „условията на труд са лоши“. Да, подобряват се. Неслучайно тази втора работна група е да се предвидят технически средства, които да бъдат в помощ на надзорно-охранителния състав, тъй като във времето, в което живеем един надзирател не е по начина, по който го гледаме в историческите филми, те нямат възможност да боравят с оръжие, с помощни средства освен в изключителни много крайни случаи. Действително подходът трябва да бъде комплексен и тук аз съм съгласна с Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Колегите от „Обединени патриоти“ имат възможност.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, с Решение, прието на 29 март от тази година, Комисията за защита от дискриминация прие, че Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, която следва да влезе в сила от учебната 2018 – 2019 г., въвеждайки единствена възможност за обучение в редовна форма и изключвайки задочната форма на обучение, въвежда непряка дискриминация по признаци лично положение, имуществено състояние, възраст и увреждане. В същото Решение Комисията дава задължително предписание за преустановяване на отношението, като се предприемат всички възможни и необходими мерки за възстановяване на първоначалното положение за въвеждане и продължаване на обучението по специалност „право“ в задочна форма наред с редовната.
В тази връзка въпросът ми е: какво е Вашето становище по това решение на Комисията за защита от дискриминация и ще се съобразите ли с направените препоръки в него? Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Митев, за този въпрос.
Аз съм имала вече повод да отговарям и в пленарната зала на подобен. Преди решението на Комисията за защита от дискриминация в рамките на Съвета за продължаване на Актуализираната стратегия за реформа в съдебната система бе сформирана експертна работна група, която се председателстваше от госпожа Миглена Тачева – директор на Националния институт на правосъдието, с включени представители на неправителствени организации, на Министерството на правосъдието, на заместник- министър Проданов, които трябваше да направят преглед за това как действа – по-скоро да обобщят много сигнали и възражения, които са постъпили в Министерството и в Съюза на юристите по отношение на тази наредба.
В срок приключи работата на тази експертна група, съдържаща две основни предложения.
Първото е да се удължи с една година влизането в сила на въпросната наредба. Тя трябваше да действа новите учебни планове да бъдат за учебната 2018 – 2019 г. Това беше първото предложение.
Второ предложение е да продължи работата на междуведомствената работна група, която от 2016 г. е работила по тези въпроси, но се оказва, че спорните моменти в обнародваната наредба са дискутирани в работната група, но тя – заварено положение беше за мен, не беше закрита, въпреки това наредба по време на служебното правителство има обнародвана, след това ние я поправяхме, ако си спомняте. Там имаше едно несъответствие с това от кога се отменя страната.
Отговорни за изработването тази наредба сме двете министерства – Правосъдието и Министерството на образованието, Като водещи първи са Министерството на образованието, става дума за обучителните програми и образователните планове за специалността „Право“. Аз съм изпратила своевременно на министъра на образованието и науката резултата от работата на работната група, с него приехме това, което са ни предложили, че с една година ще се удължи срокът на влизането в сила като до тогава ще се възобнови работата на междуведомствената група, която да даде отговор на спорните въпроси. В рамките на тази междуведомствена група ще се обсъжда и решението, за което Вие конкретно ни информирахте, то пък беше постфактум, след като приключи работата на тази експертна група към Съвета по актуализираната стратегия.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Под формата на отношение ще кажа, че съм удовлетворен от това, че работната група е стигнала до извод за това, тази наредба да не се прилага от тази учебна година. Аз до голяма степен приемам и споделям мотивите, които са изразени в решението на Комисията за защита от дискриминация и смятам, че не би следвало българските граждани да бъдат ограничавани по този начин в желанието си да могат да се обучават по специалността „Право“. Смятам, че има достатъчен брой действащи и магистрати, и практикуващи юристи в останалите юридически професии, от които не всички са завършили редовно. Една голяма част са завършили задочно и смятам, че се справят добре и не формата на обучение според мен е водеща по отношение на качеството на юридическото образование и не там трябва да търсим причините и проблемите, които съществуват като качество на образованието и краен резултат от работата на юристите, които завършват и след това започват своята професионална дейност. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приключи ли процедурата по отношение на колегите „Обединени патриоти“?
Колегите от ДПС не са тук, колегата от „Воля“ също не е тук. Така, че първият кръг от въпроси го обявявам за приключен.
Пристъпваме към втория кръг от въпроси.
Колеги от ГЕРБ?
Въздържаме се, госпожо Министър, макар дебатът до тук и въпросите да ни провокираха към някои допълнителни въпроси, но ще продължим да се въздържаме.
Колегите от „БСП за България“ – господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, въпросът ми е продиктуван от тема, която в последните няколко дни стана интересна за юридическата общност и в частност за една част от съдиите.
През месец октомври миналата година на заседание на правителството е взето решение да се направи искане до Европейската комисия за функционален анализ на Върховния административен съд и системата на административните съдилища. И към момента на взимане на това решение, то не буди възражения, тъй като е правен функционален анализ по моя информация на прокуратурата преди това.
Последните няколко дни председателят на Върховния административен съд, Пленумът на Върховния административен съд, Софийският административен съд – София област, мисля че и Бургаският, излязоха със становища, които бяха достъпни, изразиха аргументи за това, че в момента АПК и други е в процес на законодателна процедура и други аргументи. Надявам се, че Вие сте запозната с тях, да не ги преразказвам, но този единен глас „не“ с искането, отправено до министър-председателя, до Вас в качеството на министър и до още мисля двама Ваши колеги, да се оттегли това искане до Европейската комисия за функционален анализ, сега събуди и въпроса ми: какво е Вашето становище предвид техните аргументи дали действително към настоящия момент предвид всичко, което се случва в страната и изобщо политиката на страната каква е, дали е необходим функционален анализ, точно на Върховния административен съд и системата от административни съдилища в България?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Министър, преди да Ви дам думата ще попитам колегата Милков дали би допуснал допълнителен конкретизиращ въпрос по въпроса, който той задава?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Нямам възражения. Мисля, че е в интерес на отговора за пълнотата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Милков, че давате тази възможност.
Въпросът по-скоро е следният, тъй като и нас ни занимават с този въпрос: защо след като са били обсъждани двете върховни съдилища – Върховен касационен съд и Върховен административен съд, окончателно се случва така, че на преглед да подлежи Върховният административен съд и по никакъв начин да не се извършва такъв преглед на Върховния касационен съд. Като и двата върховни съда имат извършен собствен функционален анализ в последната една година, ако не се лъжа. Защо критерият е различен? Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Милков, господин Кирилов, за допълнението на поставения въпрос.
Службата на Европейската комисия по структурни реформи е сравнително нов орган, който предоставя средства и е в помощ на държавите членки по линия на реформиране на съдебните им системи. По линия на тази служба през 2016 г. бе извършен независимият анализ за функционирането и организацията на българската прокуратура. В този доклад се прави препратка за необходимост от анализ и по отношение на наказателното правораздаване. В този смисъл корекция, господин Кирилов, не по отношение на цялата дейност на Върховния касационен съд, а по отношение на наказателното правораздаване, което не включва не само последната касационна инстанция, а и по-долните инстанции.
Отделно в доклада от януари 2017 г. на Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество и проверка има препоръка да бъде направен анализ и на дейността на инспектората към Висшия съдебен съвет.
Изхождайки от тези два основни документа – докладът за прокуратурата и докладът по Механизма за сътрудничество и оценка, както и възможността България да използва ресурсите за финансиране на тази служба, госпожа Захариева като ресорен вицепремиер и министър на външните съвместно с мен отправихме искане основно до комисар Домбровски, който отговаря за тази служба – за такива анализи, такава помощ – техническа помощ в три направления – Инспекторатът на ВСС, наказателното правораздаване, като се проследи първа, втора и касационна инстанция и по отношение на административното правосъдие. По този начин в пакет бяха одобрени от страна на българското правителство исканите проверки. Някъде март месец стана ясно, че от страна на Службата е одобрено искането по отношение на Инспектората и по отношение на административното правораздаване.
Тъй като нямаше отговор, защо не присъства наказателното правораздаване там, с вицепремиера Захариева отправихме отново писмо до Службата, като изразихме позицията на правителството, че за нас е важно да има симетричност по отношение на производствата – наказателното производство и административното производство. Ние настояваме, от името на правителството, да се извършат проверки изцяло както сме го заявили в първоначалното писмо.
Официален отговор за причините извън неформалния отговор, който получаваме, че е много скъпо и много средства са нужни за анализ на наказателното производство, нашето мнение е, че трябва да има съотносимост, реципрочност. Известно ни е за позицията на административните съдии, доколкото знам и на съдийска колегия на ВСС е поставен този въпрос, вероятно и пленумът трябва да вземе решение по него с оглед на развитие на ситуацията занапред, ще Ви информирам какво се случва по този въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИРОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Милков има възможност за отношение.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
През миналата година, мисля, че през юли месец, в предния състав на Висшия съдебен съвет е взето решение по отношение точно на функционален анализ за системата от административни съдилища. Моят въпрос повече беше породен от това дали и доколко политиката за развитие на съдебната система – как тя да изглежда и да работи, трябва да е повече национална или повече с подкрепа от Европейската комисия.
Предвид активното възразяване и от председателя на Върховния административен съд, счетох, че този въпрос е актуален. В крайна сметка не успях да разбера, сигнализирана сега конкретно от административните съдии, считате ли, че следва правителството да оттегли това си искане или ще се проведе функционален анализ?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз казах, че след като е обсъдено в съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, предстои да бъде обсъдено и на пленума, естествено, че аз ще се съобразя с решението на ВСС и ще информирам правителството за това решение, но не мога изпреварващо да се ангажирам с мнение и позиция каквато предстои в скоро време да узная.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Министър, аз пак ще си позволя да допълня, но в случай, ако смятате за необходимо, че парламентът би могъл да участва в този дебат, на мен ми се струва, че по тази тема има възможност да постигнем консенсус между опозицията и управляващата част от парламентарните групи, така че бихме могли да направим искане за официално изслушване, което да прерасне в дебат и съответно във вземане на решение на българския парламент. Смятаме, че този подход е неравнопоставен и тук би следвало да търсим, както и Вие сте подходили, заедно с вицепремиера по тази тема, тоест да се търси симетричност и да искаме или одобрение на пакета – административно плюс наказателно правосъдие, или както възразяват административните съдии, тогава пък да оттеглим искането за функционален външен анализ на административните съдилища.
Мисля, че в този смисъл българският парламент трябва да бъде гарант за равнопоставеността и на различните правораздавателни сектори, като тук черпя мотиви и от въпроса и на колегата Зарков от опозицията. Ако ще присъединяваме Механизма за сътрудничество и оценка, по-голямата част от препоръките ни касаят наказателното съдопроизводство и борбата с корупцията и организираната престъпност, така че функционалният анализ на наказателното съдопроизводство стратегически за България, за държавата ни и за членството в Шенген, е много по-важен от анализа на административното съдопроизводство.
Тук подкрепяме също така и факта, че пред нас стои обсъждането на два законопроекта за изменение на Административнопроцесуалния кодекс, които са ключови в интерес на истината за структурата и разпределението на натовареността в административното съдопроизводство.
Конституционният съд се произнесе с решение по искането на пленума на Върховния административен съд, което ние ще съобразяваме.
Използвам случая да поканя колегите на възобновяване на работната група по Административнопроцесуалния кодекс за вторник от 11,00 ч. в тази зала. Каня всички народни представители, включително и всички досегашни представители на тази работна група. Готово е и становището на Пленума и на Върховния административен съд, така че това ни е предстоящ, важен законодателен въпрос, по който работим вече две сесии.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, предвид формата на Вашето включване в моя въпрос си позволявам пак да взема думата, тъй като явно не сме вече в процедурата, която е по Правилника. Не може да става… Всичко вървеше наред до момента, в който казахте, че сме на едно мнение, защото вмъквайки се моя въпрос, Вие задавате абсолютно различен въпрос през различната призма за съпоставяне на функционалния анализ на ВКС и на ВАС, на който въпрос и госпожа Цачева отговори отделно на Вашия въпрос. Няма единомислие.
Моето становище беше, че не е необходим функционален анализ, а не да се слага знак за равенство дали е необходим и на двете съдилища или и на двете да ги тълкуваме заедно.
Няма единомислие и интерпретацията, която Вие направихте на някакво общо мнение, не съм съгласен с него. Изрично го уточнявам и за членовете на Комисията, и за нашите гости. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъкмо щях да кажа, че съм много радостна от поканата да дискутираме съвместно с Правната комисия на евентуално предстоящо решение на Пленума, с мое участие, с участие на членове на Висшия съдебен съвет. Вие ще го решите тогава и когато, ако го решите, аз ще се отзова на поканата Ви.
Допада ми тонът, с който се работи в Комисията, нормално е да има отделни бележки като предходната. (Народният представител Крум Зарков иска думата за лично обяснение.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Лично обяснение – не съм засягал господин Крум Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Искам сериозно да поставим малко точките върху и-тата, ако ми позволите този път.
Въпросът на господин Милков беше: след като сте заявили, че искате функционален анализ и определени съдии са против, още ли го искате? Получихме отговор: за наказателната част и частта, която засяга наказателното производство в цялост, както разбрахме не във ВКС, доколкото разбрах Вие сте изпратили съобщение, че държите на такъв функционален анализ също да има. Това беше отговорът и въпросът. От там нататък Правната комисия да влиза в дебата, който ще се случва във ВСС и дали има необходимост или не, е нещо, което допълнително, струва ми се най-малко трябва да обсъдим и ние съвсем не сме в готовност да дадем отговор сега. Неслучайно има разделение на властите и министърът е имал своите отговорности към ВСС, а ние имаме своите отговорности към законодателния процес. Това исках да уточня под формата на лично обяснение, а как свързахте това цялото нещо с моя въпрос, ей Бога ми, няма вече как да обясня.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз Вас Ви цитирах, имам ли опцията, макар че сме извън процедура, да отговоря на повдигнатия от Вас въпрос. Вас Ви цитирах главно за механизма за сътрудничество и оценка и изводът, който се опитахте и връзката, която да направите между механизма за сътрудничество и оценка и успеха по преговорите, които касаят Дъблинското споразумение или Шенгенското споразумение, нашето включване.
Връщам се към въпроса на господин Милков. Тъй като колегата Милков коментира отрицателни становища на отделни окръжни съдилища, които и ние получаваме, и в които интерпретацията е точно в тази връзка по отношение на неравнопоставянето на двата вида съдопроизводства, аз взех този аргумент от тези твърдения и с оглед поясненията, които чух от министър Цачева, направих логическата връзка и за себе си обясних нещата по този начин.
По отношение на процедурите, които предложих. Аз изрично Ви предложих парламентарната процедура на пленарно изслушване на чл. 109 от нашия правилник – 113 ли е сега вече при преномерацията, която процедура може да възникне по Ваше искане за изслушване, както и по наше искане за изслушване. Стори ми се, че поне в една от хипотезите имаме единомислие, включително и сега в уточненията на колегата Милков ми се стори, че това единомислие продължава, тоест включително да отпадне функционалният анализ на административното правосъдие. Както и да е. Не твърдя, че трябва да постигаме единомислие по този въпрос. Беше хубаво, наистина, да имаме поне еднопосочност в част от хипотезите или поне в тази хипотеза за отпадане на функционалния анализ по административното правосъдие и още повече, че твърдението от Брюксел е, че това е скъпа процедура и защо да се прави точно сега? (Реплики.) Е, административното да не би да е по-евтино? Би следвало да имаме сходност и идентичност и в разходите, и в разноските, когато иде реч за функционален анализ на цял правораздавателен отрасъл.
Аз лично приемам Вашите резерви, пак казвам, това беше анонс, беше подадена ръка. Ако искате-искате, като не искате, нямаме единомислие, всички наблюдаващи и изслушващи ще отразят, предполагам, изключително позитивно Вашата резерва.
Оставям вратата отворена, за да продължим при спазване на конституционния принцип на разделение на властите, да продължим този дебат. Пак казвам, равностоенето е важен принцип, който трябва да отстояваме последователно и систематично.
Вие знаете, че при изслушвания ние взимаме решения, с които задължаваме изпълнителната власт и министрите да предприемат конкретни действия, тоест ние бихме могли хипотетично да вземем решение в парламента, с което да окажем и на министър Цачева, и на министър Захариева какъв да бъде подходът по отношение на партньорското ни съдействие във връзка с функционалните анализи, и ако имаме, защото тук въпросът не е да се налага политическа воля, тук въпросът е да има по-широк консенсус, ако бихме имали консенсус в тази посока, мисля че бихме могли да обсъдим този въпрос и в пленарна зала.
Всичко това беше извън процедурата по изслушване с множество отношения и уточнения, които направихме, госпожо Министър. Ако имате необходимост от заключителна дуплика, смятам че е логично да Ви дадем такава възможност, ако нямате, пристъпваме към следващия по втората ротация.
Въздържа се министър Цачева.
С това изчерпихме втория въпрос на колегите от „БСП за България“.
Колеги от „Обединени патриоти“? Няма въпроси.
Колегите от ДПС ги няма. Колегите от „Воля“ също ги няма.
С това приключи и вторият кръг от поставянето на въпроси, съгласно процедурата по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Госпожо Министър, благодаря Ви за това, че участвахте активно, подготвено, подробно и по двете точки от дневния ред.
Колегите от опозицията споменаха по първа точка, че биха се радвали по-често да се виждаме, така че Ви отправям перманентна покана, когато имате и възможност, и желание да ни запознавате с движението и напредъка по процеса по Председателство.
Благодаря още веднъж.
От опозицията има искане за прекъсване.
Прекъсваме за десет минути, преди да започнем с трета и четвърта точка.



(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, възобновяваме заседанието след прекъсването.
Правя предложение да разменим т. 3 и т. 4 от дневния ред, тъй като колегата Искрен Веселинов специално успя и осигури за няколко минути присъствие тук, за да представи Законопроекта. Ако не възразявате, да дадем възможност на колегите-регионалисти да представят Законопроекта? Няма възражения.
Приемаме с консенсус размяна на точки 3 и 4.

Пристъпваме към точка четвърта, сега точка трета:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, № 854-01-28, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 АПРИЛ 2018 Г.
Освен колегата Веселинов виждам тук колегата парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България. Тук е и главният експерт господин Стефан Тодоров.
Господин Тодоров, заповядайте и Вие.
Колега Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Става дума за един кратък Законопроект, който, с оглед на разговорите, които водих с мнозина от Вас преди него, разбирам, че не се приема еднозначно. Той обаче е предизвикан от един истински конкретен проблем на общините в Република България, свързан със стабилността на решенията на общинските съвети, тъй като се налага практика на административните съдилища включително на ниво ВАС, която променя като цяло замисъла на Закона и практиката, която година наред е съществувала. Било атакувани от областни управители, било от прокурори, отпадат множество решения на общинските съвети на едно формално основание, че не е налице съответният кворум или че не е налице необходимото мнозинство, като всичко това се гради върху едно странно смятане на мнозинствата, което се приема за меродавно. Ще Ви дам пример: ако имаме 11 общински съветника като състав на въпросния общински съвет, според всички нас досега – ясният запис, че повече от половината от 11 е 6, съдът излага следното разсъждение, че всъщност половината от 11 е 5,5, но тъй като няма половин хора, човек не може да бъде половинка, всъщност половината на 11 е 6. Значи, повече от половината на 11 става 7. Тези 7 обаче вече отиват на 64%, както разбирате от състава на съответния общински съвет, тоест кворумът става съвсем различен от първоначално планирания. Това е притеснение, което неколкократно ни е излагано в срещи със Сдружението на председателите на общински съвети, както и с Националното сдружение на общините в Република България. Това ни провокира – народните представители от Регионалната комисия, да внесем, както виждате без оглед на някаква партийна принадлежност, настоящия Закон за изменение и допълнение на Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) с идеята да внесем яснота и да уеднаквим практиката, и най-важното, тоест не най-важното, но едно от допълнителните функции на този закон е започналите производства да се съобразят с това автентично на практика тълкуване на Закона от страна на новоиздателя. Благодаря Ви. С удоволствие ще се включа в дискусията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Веселинов.
Националното сдружение на общините желае ли становище?
Представено е писмено становището, то е положително, даже го дадох на колегата Зарков.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Становището е на Асоциацията на председателите. Аз съм тук, за да изкажа позиция от името на Националното сдружение на общините. Трябва да подчертая, че от един известен период 7 - 8 месеца, бих казал, и при нас постъпват такива сигнали както от председатели, така също и от кметове, от една страна. От друга страна, такива сигнали постъпват от представители на различни политически сили, тоест не е партийно оцветен този проблем и предлаганото решение. В тази връзка изразяваме принципна подкрепа на предложението. Парадоксално е наистина, че трябва в закон да се пишат такива неща – кое е повече от половината. Между другото в ЗМСМА нарочно съставът на общинския съвет, с оглед населението на общината, е посочен с нечетна бройка, за да е ясно какво е мнозинството, кои са повече и кои по-малко, обаче въпреки това очевидно се намират административни съдилища, които прилагат по-различно тълкуване. По този начин се поставят под въпрос изобщо решения на общинските съвети, в определени случаи и важни решения, и то със задна дата могат да възникнат. Ако такова тълкувателно решение придоби по-голяма практика, поставя под сериозно изпитания изобщо взимани с години назад решения на общински съвети, включително относно местни данъци и такси, бюджети и т.н., да не обяснявам в подробности.
В едно свое тълкувателно решение, то и в мотивите е посочено, Върховният административен съд посочва това като елементарна аритметика, но щом се налага да обясняваме в законовия текст какво е елементарна аритметика, да го направим, за да не дадем поле за разпространение на такива практики.
Последно, изразяваме принципна подкрепа и в допълнение между двете четения ние ще направим допитване до общините, за да видим какъв е размерът и доколко е разпространена, освен сигналите, получени досега, на колко места се прилагат такива, излизащи извън обичайното разбиране за мнозинство практики от съда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, това беше представянето на Законопроекта. Имате думата за мнения, становища, въпроси.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз и колегата Димитров ще подкрепим този законопроект.
Изразявам дълбокото си учудване и като юрист, и като гражданин от цитираната логика на съдебните решения в мотивите на Законопроекта. Меко казано, те противоречат не само на правната, но и на житейската логика, изобщо на всякаква логика противоречат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И тотално на математиката.
ХРИСТИАН МИТЕВ: На математиката пък тотално, да. Изцяло.
Честно казано, не съм се сблъсквал до този момент и до внасянето на този законопроект с подобни решения, но никъде в дългогодишната практика и на Върховния административен съд, и на отделните административни съдилища подобни тълкувания на това колко е повече от половината от общия брой, колко е повече от половината от присъстващите – не съм срещал нещо подобно.
По-големият въпрос за мен тук е не само решаването на конкретния казус, а всъщност докога законодателят ще трябва да поправя с нормативни разрешения неправилната съдебна практика? Спомняме си още в миналото Народно събрание правихме такива промени по отношение на тълкуването и прилагането на ЗУСЕСИФ, доколкото си спомням, заради такава практика, сега идва Законът за местното самоуправление. Страх ме е да си помисля кой ще е следващият закон, на който ще трябва да правим промени, за да можем да вкараме не законодателството, а съдебната практика, съобразно елементарна житейска логика и правилата на математиката и аритметиката. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики към изказването на колегата Митев? Няма.
Други изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми дами и господа, народни представители!
Първо, искам да кажа, че въобще не подценявам проблема, който се поставя, но не мога да подкрепя този закон, въпреки че той е подписан от високо уважавани мои колеги поради най-малкото две причини. Начинът, по който се оценява обикновеното мнозинство, защото става дума за това в чл. 27, а самият ЗМСМА има разпоредби, които квалифицират други мнозинства, но този начин е изписан в редица законодателни актове, които касаят колективния начин на взимане на решения, включително в Конституцията на страната. От Конституцията до начина, по който заседава събранието на съсобствениците на етажната собственост, пише какво значи половината от това нещо.
Страхувам се, че правейки промяна в този, ние ще направим точно това – да легитимираме онази практика, срещу която се борим. Се борим! Очевидно тя не е правилна да смяташ на 11, че 6 не е достатъчно мнозинство.
Струва ми се, че се избързва. Запитването, което уважаваният представител на Националното сдружение на общините направи, може би си заслужава да бъде направено преди гласуването на Закона, да видим колко е разпространен наистина този проблем, кои са тези съдилища и колко са те като брой, като инстанции, които са постановили толкова странна практика. Имаме вариант, както спомена и вносителят Искренов, за автентично тълкувание на съответния текст на Закона, има го в нашите правомощия. Страхувам се, че писането на такива разпоредби ще отвори повече проблеми, отколкото ще затвори, тъй като ако на ясната разпоредба се е създава грешна практика, ме е страх какво ще стане с тафтологичните разпоредби, които повтаряме. Разпоредбите, които са вписани тук, са тафтологични, те казват и едно и също. Те казват, че половината е повече от половината. Нищо друго. Затова с дълбоки резерви подхождам към този текст и ще се въздържа от неговата подкрепа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков?
Аз ще направя реплика в следния смисъл. Моят първи прочит беше абсолютно аналогичен на Вашия до момента, в който се запознах с проблема. Това очевидно не е първият случай и аз съм Ви сигнализирал множество пъти досега, в които с практиката си върховни съдилища опитват да надпишат закона или направо и директно, да го променят. Тук с аругантна математическа антилогика се спекулира с математиката. И тук трябва да се върнем не 25 века, а вероятно 30 века назад към основата на алгебрата, за да мерим и да преценим кое е по-голямото между числата 5 и 6. При всички положения мисля, че ние сме длъжни по някакъв начин да отговорим адекватно на абсолютно незаконосъобразната съдебна практика, която се формира, ако е верен цитираният цитат в мотивите, за който се твърди, че е от съдебно решение на административен съд.
Бих подкрепил – тук не знам защо не сме водеща комисия в интерес на истината, а сме участваща комисия, защото бих изпратил, съгласно Правилника, искане за становище от ВСС, точно с искане на справка по отношение на постановените съдебни дела, в които имаме такива мотиви. Защото, ако има съдебни решения с такива мотиви, най-вероятно тези съдебни актове и тези състави би следвало автоматично да отидат на проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Това не е оброгаване на правната норма, както и Вие казахте тя е достатъчно ясна и безпротиворечива, но това е опит да се анулират основни научни принципи. Тук не е необходимо специално познание на математиката за съдия, който би следвало да има висше образование. Той трябва да има и основно образование. Този прочит не трябва да затруднява когото и да било.
Връщам се пак на много пъти водения от нас дебат: какво правим, когато ни се внасят законопроекти, които са абсолютно нечитави, които са платени по ултра скъпи проекти? Какво правим, когато имаме съществено отклонение на съдебната практика от волята на законодателя и от писаното право? А имаме много такива случаи! Върховният касационен съд – аз започнах да Ви докладвам покани от Върховният касационен съд, защото те афишират и демонстрират, че ни канят на техните пленуми да участваме в дебатите, но с оглед разделението на властите и обсъждането, което направихме, ние преценихме, че няма да участваме в тези дебати заради разделението на властите.
Според мен не е естествено като законодатели да имаме въобще такъв казус, такъв въпрос, но би трябвало да реагираме, съгласен съм, на тази абсолютно абсурдна ситуация. Ако Вие ми възложите, ще направя питане, искане за справка от Висшия съдебен съвет или от Върховния административен съд, за да ги представя тези съдебни решения и да преценим и анализираме необходимостта от тази промяна.
На мен също не ми харесва и би ми било обидно като законодател това да го гласувам в пленарната зала, както и тук. Но, ако това ще бъде единственият начин ние да отговорим на това предизвикателство, и бих казал, опорочаване на правото, то трябва да предприемем действия.
Господин Милков, за реплика? Не.
Ако няма други реплики, господин Зарков, има право на дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Без да се разпростирам, защото в момента всички говорим едно и също.
В мотивите е записано, че в последно време отделни съдилища приемат – това е достатъчно неопределено, за да правим общи заключения. Трябва да се знае кои са тези съдилища и кое е това последно време. Струва ми се, че този феномен не може да бъде… Аз си го обяснявам така: отделни съдилища са приели, след което пък на тези съдилища се позовават други областни управители, други прокурори, които протестират, и така се завърта един порочен кръг.
Но две думи. Първо, правото предвижда начини, по които грешна съдебна практика се оправя. Това е и инстанционният контрол, това е и в крайна сметка върховната инстанция.
Второ, пак казвам, ние чрез такива промени решаваме на практика може би този въпрос, макар че аз не съм сигурен и по същество някой, който е успял да измисли, че 7 е правилното на 11 мнозинство, дали този текст също ще му помогне. Това е доста съмнителен въпрос. Правейки такива промени, ние всъщност легитимираме тази практика, ние й отговаряме вместо да я оставим тя да бъде изправена по съдебен път. Не може нещо, което изглежда нелогично, прилича на нелогично, най-вероятно наистина е нелогично, затова ми се струва, че просто бързаме. Просто бързаме! Може би всички ни натискат, напрежението е голямо, но и това е все пак нашата роля. Не толкова на вносителя даже, колкото нашата като Правна комисия. Да кажем: внимателно!
Иначе, разбирам мотивите, но не мога да се пречупя като Вас, господин Председател. В добрия смисъл на думата. Искам да кажа, че не мога да го приема по този начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура? Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Бих искал да направя процедурно предложение да бъде изслушан главният експерт господин Стефан Тодоров, който на практика се запозна с казуса и го обследва, проучи го. Разберете, че сме далеч от идеята просто да инициираме закона, за да инициираме закони. Няма причини да държим това решение да се вземе точно сега. Ако господин Председател, се ангажирате с едно по-сериозно проучване на тази съдебна практика, или пък ако самата съдебна система успее да задейства своите механизми, това би било прекрасно. Под риск от правна нестабилност са множество решения, изключително важни. Всяка една наредба, десетилетия дори нататък, приета с така вече „порочното” мнозинство, може да се окаже под удар, да бъде отменена и всичко това да доведе до изключително тежки щети за общините. Не бихме си позволили да губим и парламентарното време на Комисията, и по принцип парламентарно време, ако не смятахме че проблемът е достатъчно сериозен и трябва да му се реагира.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Извинявам се, но трябва да напусна Комисията, защото имам друг ангажимент.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви за участието.
Ще дам думата на колегата Милков и след това на господин Тодоров, тъкмо да изслуша повече становища.
Колега Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател! Ще взема думата преди експерта, тъй като това което ще Ви кажа, ще бъде извън конкретиката, която Вие засегнахте в първия кръг от изказванията – и Крум Зарков, и Вие, господин Председател, в репликите. Разбира се, има инстанционен контрол, разбира се, в мотивите липсва конкретика, но това няма да го засегна в изказването си, за да не отговоря експертът.
Аз ще Ви обърна внимание на две неща в качеството на юрист, в качеството на общински съветник повече от пет години и в качеството на повече от 5 години член на Правна комисия в общински съвет – и прилагащ, и създаващ наредби.
Вижте, ако ние започнем, а ние го правим вече повече от една година, при всеки проблем на неработене на правото да намираме решението не в принуждаване на системата да спази правната норма, а в създаване на мост – тоест нова правна норма, защото системата не работи тук, спряла е да работи – казахте го, Вие казахте какъв е редът да се приеме кое е от 11 половината, повече от половината. Има съдебна система. Тя не работи в случая, дава противоречиви… (Шум и реплики.) Момент, ще се аргументирам. Ние при първото противоречиво тълкуване на правото, или грешно, го преодоляваме със законодателна инициатива. И то за пореден път! Това е първото, на което искам да обърна внимание.
Защо не мога да подкрепя Законопроекта? Защото проблемът, който е поставен за решение, има решение не законодателно, а системата трябва да проработи. Всички сме юристи и сме виждали какво е противоречива практика и след малко ще го обсъждаме. И това не е необходим законодателен процес.
Второ, изобщо не искам да прозвучи като обида, но е срещано в историята на правото и сега пак се забелязва. Това е така нареченото профанизиране или елементанизиране на правото, привеждане на правото ниско до такава степен на казуистика и разбираемост до хората, чието общество може би е стигнало до по-ниски нива, че ние в момента започваме да правим кръпки, които кръпки са много по-елементарни от философията на закони, приети от едно друго общество, и този случай в момента е същият. Нормите, които са гласели в ЗМСМА половината плюс един, ги няма. Дилема няма. Ако тогава са цитирани членовете, сега не е така. Проблем в тълкуването има по конкретни дела и системата има начин да преодолее този бъг. Защо трябва законодателят, пак казвам, да се намесва за пореден път при неработене на системата? Ще изслушаме експерта. Днес говорих и с господин Веселинов. Има решения, които не отговарят на Закона, но ние трябва да накараме съда да прилага закона правилно, тълкувайки правото, а не да променяме правото поради грешното му тълкуване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Милков, бих Ви възразил в следната посока. Приемам всички аргументи по отношение на действието на системата с оглед възможността тя да преодолее грешки и да стигне до правилното тълкуване. Моля Ви обаче да съобразите принципа на разделението на властите. Ние не можем да изчакваме до безкрай една система да стигне до правилното решение, защото тя може да стигне до правилното решение, но може и да не стигне. При това в този процес би следвало да сме пасивни наблюдатели. Пасивни наблюдатели с оглед принципа на разделението на властите, защото ние не бихме могли по друг начин да подпомогнем тази система да вземе правилното решение освен да коригираме правния изказ. Ако перфектният правен изказ е недостатъчен на грубо и арогантно тълкуване, което пак казвам, противоречи на научни принципи, които са основни принципи, тогава законодателят би следвало да се произнесе имплицитно, тоест имаме проблем с разбирането на правната норма, колкото и да е ясна и безпротиворечива, очевидно правоприлагащият орган не желае да я спази. Друг е въпросът, че дори да направим настоящото допълнение, ако тази тенденция продължава, ако тя продължава, тогава ще стигнем до анекдотични случаи – съотношението да не е 7 на 5, а примерно необходимото съотношение да е 8 на 4, за да кажем, че има мнозинство. Няма друг начин да се прекрати недобросъвестното прилагане от законодателя освен той да предприеме изрична норма за това.
Щеше ми се правното образование, правната култура и в правоприлагането да бъде различна, но няма да отварям този дебат.
Господин Лазаров, за реплика, предполагам?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Искам да го направя като изказване преди господин Експертът да вземе становище. Ако ще отговаря господин Милков, мисля че в еднакви посоки говорим, ако не след него просто, преди експертът да се изкаже. Той има право на дуплика, ако желае.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дуплика за господин Милков, да.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Много кратък ще бъда, защото наистина исках да Ви отговоря.
Вижте, защо не обърнете внимание сравнително правно в други общества колко по-стабилно е правото.
Обръщам внимание този закон трябва да ни отвори друго възприятие към правенето на законодателни пачове, такива кръпки. Всеки един от нас може утре да дойде със списък от няколко страници от противоречиво тълкуване от закони, които ние сме прилагали. Безбройни случаи! Не може законодателят във всеки един такъв, предвид че системата не е стигнала своя уреден начин да разреши проблема, съдебната система има уреден начин за противоречиво тълкуване в административното правораздаване, тя не е стигнала този момент.
И последно – вижте § 2 – неприключилите съдебни производства по оспорени решения. Параграф, който очевидно показва, че се законодателства по конкретни казуси и един ненужен текст, защото тълкувателният, дефиницията така и така ще се прилага и спрямо висящите случаи. Тоест този текст, понеже въвежда дефиниция за нещо, което трябва да е ясно как да се тълкува, тя ще се приложи спрямо висящите случаи. Така че тази норма показва, че ние законодателстваме за конкретни казуси, без да сме дали време на съдебната система да достигне своя нормален правен способ за решаване на безспорно противоречие в тълкуването, което не е толкова сложно предвид всичките други противоречия, които сме виждали. Тук говорим за математическа сметка и ние трябва да я уредим законодателно. (Дискусия встрани от микрофоните.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председателю, ще се опитам да бъда кратък.
Прилагането, не тълкуването от страна на съдилищата на закона винаги имат противоречива практика. Говорим за прилагане – и в административното правораздаване, и в гражданското, и в търговското, и в наказателното. Аз говоря за прилагането на Закона, не искам да споря терминологично. Затова има и върховни съдилища, които да уеднаквяват практиката. Аз до момента от тези мотиви, от този текст, не съм убеден, че това не са инцидентни решения на някои административни съдилища. Да, такива има и ще има, и е имало. И аз съм съгласен с господин Кирилов. Ами, дайте да искаме от Върховния административен съд да видим тези противоречиви прилагания на Закона колко са! Тук виждам един цитат, ама виждам решение на ВАС, Вие сте посочили нормално, житейски, логически и юридически, както искате, посочвате как трябва да се прилага Закона.
Защото, уважаеми колеги, то се повдигна като тема, така записан, ако ние тръгваме на всяко едно решение, на всеки един административен съд да променяме Закона, би трябвало да стигнем дотам, че да запишем тогава половината от единадесет са шест, половината от двадесет и шест са четиринадесет, половината от петдесет и двама са толкова, защото и така общо записано, също съдия може неправилно да приложи Закона, тълкувайки го, разбира се. На мен ми е интересно това, което сте го посочили – да, един-два, административни съдилища ли са или е ВАС? Ако е практика е на ВАС, наистина нещата вече придобиват по-друг размер, на състави на ВАС, или на отделни административни съдилища. ВАС може да направи общо събрание, да се произнесе, както обикновено по този начин се уеднаквява практиката. Иначе казано, като юрист, ние рискуваме и по много други казуси. Аз си спомням преди три години се занимавахме със Закона за движение по пътищата, защото Административния съд във Варна отменил два акта за някой, че паркирал в зелените площи – Intuitu personae (с оглед на личността) с оглед определеното лице. Хайде, започнахме Закона за движение по пътищата – с това, което изменихме, се хванахме за главата. Давам го като пример само. Посочен е, да, решен е, на един съд винаги ще има такива. То затова има институционален контрол, затова има и общо събрание на ВАС и на ВКС. Това ми е интересно да разбера. Ако е практика на Върховния административен съд, въпросът е друг. Ама от тук не е ясно. Не искам да говоря, доколко този Законопроект отговаря на последните изменения в Закона за нормативните актове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли реплики към изказването на господин Лазаров, което беше повече въпрос? Няма.
Давам думата на господин Стефан Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
След толкова много негативи ще ми бъде малко трудно да разубедя убедените, но нека си дадем сметка, че става въпрос за актове на субекти на публичната власт, които касаят редица териториални общности и рефлектират върху дейността на тези органи на местно самоуправление и на прилагането на техните актове в практиката. Да не говорим за наредби. Да говорим за бюджети на общини, които са в състояние да нямат бюджет, докато някога ВАС се произнесе правилно. И какво отражение дава това на местната териториална общност?
Ако Вие, господин Милков, на Вашия общински съвет, когато сте били съветник, сте имали такава ситуация, щяхте да реагирате по друг начин. Аз съм реагирал, подготвяйки чисто технически проекта заради настояване на Асоциацията на председателите на общински съвети, които, повярвайте, имат писмено становище при Вас, доколкото знам, са от различни политически сили. Неслучайно всички политически сили в Комисията по местно самоуправление подкрепиха проекта и те настояват за законодателно решение, страхувайки се от едно евентуално тълкувателно решение, което би изкривило още повече нещата и би довело да значително по-голям негативен ефект, въз основа на което на база нищожност биха били протестирани редица решения със задна дата. Именно това е причината да изберем този вариант. Освен това моето разбиране се доближава до разбирането на господин Кирилов, което кореспондира и със Закона за нормативните актове. Тълкуване се дава не от съда, а от органа, постановил акта. Това, че в последните години законодателят в случая се е отказал да тълкува, имаме един прецедент – поправката Чорни, и е оставено всичко на съдилищата те да тълкуват – свидетели сме, мога да дам много примери по отношение на тълкувателни решения, с които и Вие като колега юрист не бихте се съгласили, и господин Кирилов, а и редица топсъдии, които са подписали с особено мнение, но не са били достатъчни. Така че според мен правилният подход е законодателят да обясни най-ясното и разбираемо нещо, което някой не го разбира, но този някой вреди на голяма част от обществото. В случая не е на индивидуални, граждански, междуличностни дела и така нататък. Тук става въпрос за актове на субекти на публичната власт, които засягат цялата териториална общност.
Решението, което е цитирано не е едно, не мога да дам конкретния брой на съдебни решения колко отдавна попита някой от Вас. Ами от миналата година, към края на годината, образно казано. Приемете, че от половин година назад във времето се върти тази практика. Този цитат е изваден от решения, които са идентични с този цитат. Единствено разликата е в кворумите. Защото тук елементарният пример е 11, но има решения в зависимост от това какъв е съставът на общинските съвети с абсолютно същите мотиви и аргументи. Просто числата са други.
Тези решения се позовават на едни решения на Върховния административен съд, постановени в периода 2008 – 2009 г., едно, доколкото си спомням 2014 – 2015 г. Положителният пример, който е цитиран от друга практика на ВАС, предполагам че за всички ВАС е правилният подход и разбиране на текста. Но така или иначе, когато се стигне до оспорване на втора инстанция зависи на какъв състав ще попаднеш, защото точно в тези решения на Върховния съд се казва: Да, защитата да речем на общината се позовава на еди-кои си решения на Върховния административен съд, но има и други решения на Върховния административен съд, които твърдят точно обратното. Това просто се преписва в зависимост от това кой каква теза си е избрал. Използва се като аргумент от областни управители, оспорва се на територията на цялата област, където е въпросният административен съд щом е тръгнал в тази посока. Има включително прокурорски протести пак на това основание.
Според мен не е важен броят на делата. Важен е броят на засегнатите териториални общности и евентуалните фактически и правни последици, които биха настъпили за тази териториална общност.
Понеже дадохте примери и назад във времето как сте работили в общинския съвет, аз се занимавам, колкото и да е нескромно да занимаваме аудиторията тук със себе си, занимавам се с този закон от неговия първообраз. Занимавам се с всичките му поправки досега. Занимавам се с местно самоуправление като такова от 1993 г. насам досега. Помагал съм на много общини и общински съвети, в това число и на Вашия Русенски, без да съм Ви познавал Вас. Проблеми в практиката винаги е имало, но сме имали достатъчно показателни подобни случаи законодателно да се решават проблеми, до които се е опирало в резултат на порочна съдебна практика, включително и в ситуации, в които не се е стигнало до тълкувателно решение, въпреки че е било поискано такова.
Мога да дам пример – всички си спомняте, които сте се занимавали с тази материя, за разнородните решения по отношение на това е ли е административен акт решението на общинския съвет за разпореждане с общинска собственост или е волеизявление на собственика? Знаете, че там нещата в административните и във Върховния съд бяха разделени така, че всички колеги юристи, които се явяваха по дела, казвахме независимо от това какво мислиш ти или аз, много е важно на кой от съставите ще попаднеш. Ако попаднеш на този, решението ще ти бъде такова, ако попаднеш на този, решението ще ти бъде друго. Стигна се дотам, че буквално се поиска неофициално законодателят да се произнесе по въпроса, защото съдът не е могъл да се произнесе с тълкувателно решение. Произнесе се законодателят с решение, като хубаво или лошо каза: по-добре да има контрол, приемаме, че актовете на общинските съвети подлежат на контрол от страна на областния управител, след което съдът се опита повторно да вземе решение и казва: ами то всъщност няма нужда, защото вече законодателят се е произнесъл.
Миналата година се наложи да поправяме спешно Закона за устройство на територията по отношение оспорването на подробни устройствени планове, свързани с национални обекти и общински обекти от първостепенно значение. В резултат на много странна за нас, както Вие се учудвате на едно такова съдебно решение по нещо, което е безспорно ясно за всеки, за нас също беше учудващо как така изведнъж не само тези подробни устройствени планове, които визират обекти с национално или общинско значение са на една инстанция. Ами, видите ли, всички подробни устройствени планове били на една инстанция. И се затапи съдът, насрочи се едно тълкувателно, което щеше да се случи след шест месеца примерно, но през това време всички актове блокираха, докато не се стигне до изясняване на практиката и се наложи пак парламентът тогава да се произнесе, казвайки едва ли не същото, но уж по-ясно разбираемо, със същата правна норма в преходна разпоредба, която е стандартна за законодателството по отношение на въпросните висящи производства. Аз не виждам нищо странно в нея. За мен също е ясно, че така би трябвало, но по някой път си казваме: абе, текст с ограмотителен характер, извинявайте за израза.
Не искам повече да Ви занимавам, но разберете – проблемът е на общините като цяло. И той върви като една снежна топка в момента. Проблемът не е за мен като юрист примерно, защото аз разсъждавам като Вас, че това е толкова просто и елементарно, че звучи обидно да го напишеш, дори текста звучи написан. Аз като негов автор съм казал, че той звучи като за малоумен, но просто се налага да се запише. Консултираме с редица колеги юристи тук в Събранието, консултираме с редица практикуващи колеги юристи председатели на общински съвети и друг тип общински съветници и председатели, които не са юристи, с идеята да го види някой, който не е юрист, за да разсъждава по общочовешки прието, дали е ясно и разбираемо – ами, всички казаха: о”кей, супер е, пък сега Вие каквото решите. Ваша е волята как ще гласувате. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Реплики?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Тодоров, благодаря Ви за коментара. Той е полезен, но съгласете се с едно нещо. Законодателният процес, както каза преди малко Председателят в предната точка, затова е отделен от самото правоприлагане и от изпълнението на правото, защото то трябва да вижда общата хипотеза, а не частната. Дори частната да стане повод за законодателна инициатива, винаги от частния проблем на дадено дело и неприет бюджет, такъв има и в област Русе в община Вятово – има проблеми, знам за какво става дума, била е обжалвана и общинска наредба на община Русе с опасност четири години назад, всички общински такси да се обявят за незаконни, чел съм много по този въпрос, но Вие, като юрист дългогодишно трябва да се съгласи с две неща.
Първо, в законодателния процес и в правоприлагането трябва да се спазват определени правила, които са понятия, които не са правни или строго технически. Как да бъдат дефинирани? Ние в следващия момент ще дефинираме ден и нощ. Разбирате ли казуса? Вие сте вътре в проблема. Това е решение на този проблем, но това решение е вече низ от поредни такива решения, които направихме в Правната комисия – законодателстване за разрешаване, поради това че системата не ще да свърши закона.
Вие казвате: от края на миналата година има противоречиво тълкуване. Като юрист знаете колко време е необходимо Върховният административен съд да реши проблема по предвидените в нормативната уредба способи. Тълкуване прави всеки правоприложител – физическото лице, когато прилага закона, защото му е вменил дадено задължение, административният орган, общинският съвет, съдът – когато го прилага, първо го тълкува. Задължително тълкуване дава действително Народното събрание на закон, задължително тълкуване на автор. Ние сме имали един случай. Аз се интересувах, защото според мен този проблем и много други могат със задължително тълкуване да се преодолеят. За продължаването от нас да създаваме законодателен продукт и норми, които – Вие казвате ограмотителен характер – аз Ви го казах: за мен това е елементаризиране на правото – превеждането му до липсата на необходимост да го тълкуваш, защото някъде, някакъв съд е сбъркал в тълкуването! Разбира се, ако го приемем с този § 2, ще решите към момента въпроса. Това ще се мултиплицира обаче и ние ще продължим да работим така. Синусоидата в нашето право продължава да върви надолу.
Тук се опитах, с увода в който казах, че сме законодателна власт, да изляза извън погледа от конкретиката, която съм имал като правоприложител юрист в годините, преди да стана народен представител.
Нашият поглед трябва да бъде от гледна точка системата на правото на страната. За това аз пледирах. Вие казвате: какво ще стане, ако излезе тълкувателно решение, което може да не ни ползва? Ами, ще Ви кажат управляващите – ние, можем да иззаконодателстваме и от другия понеделник вече да е гласуван Законопроектът, ако е чак толкова страшно. Това в кръга на хумора.
В случая, говорим за хипотези, които няма как да имат тълкувателно решение на броенето на 11 колко е повече от половината! Просто си го повторете! И ЗУТ – точно по което работя и ми е била дисертацията – има много технически норми, които трябва да започнем всички да ги дефинираме. Те са много по-трудни за разбиране и от общинските съвети, и от колегите юристи. Да започнем и тях да ги дефинираме! Там пък каква противоречива практика има?! Това ми е противопоставянето на ниво, не конкретния случай. Абсолютно приемам довода Ви. Говорих и с Искрен Веселинов, пак Ви казвам, извън Комисията, знам за случаите. Ние тук дължим един по-общ поглед на проблема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Милков, за съжаление, Вие повторихте предното си изказване. Умишлено не Ви прекъснах. Предлагам следното: няма да коментирам, нито че вносители са участвали от Вашата парламентарна група – Манол Генов, Дора Янкова, и те са преценили, че имаме законодателен проблем.
Предлагам Ви да подложим на гласуване Законопроекта. Ако той не получи подкрепа, да го отложим, като междувременно направим запитване до Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд. (Реплики встрани от микрофоните.)
Добре. Щом всички сме единни при всички положения да направим запитване – добре. Ако искате да включим и Инспектората.
За въпрос – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: От това, което аз и господин Митев набързо четем, всъщност Вие във Вашата първа точка от предложението на практика намалявате кворума. Нека да прочетем в момента действащия текст: „Заседания на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой съветници” – 11, трябва да присъстват 6, при нормално тълкуване. Вашето предложение: „Повече от половината от общия брой на съветниците е налице, когато броят на присъстващите на заседанието общински съветници е по-голям от останалата част – извинявам се, ал. 3 –от присъстващите на заседанието съветници.” (Реплики.)
СТЕФАН ТОДОРОВ: Не ги смесвайте нещата, извинявайте, че така реагирам.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Първата алинея е за кворума. Първата точка е за кворума.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Алинея втора е за кворума за редовност на заседание – трябва да присъстват „повече от половината от общия брой на съветниците”. Тоест заседанието е редовно, ако присъстват 6 от 11.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вие пояснявате кое е повече от половината.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Така. Втората казва: „решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите” и казваме колко са повече от половината от присъстващите. Пак казваме, че са 6 към 5.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Броят на гласувалите „за” общински съветници трябва да бъде по-голям от останалата част от присъстващите”.
СТЕФАН ТОДОРОВ: А третата хипотеза, тоест четвъртата алинея визира квалифицираното мнозинство, когато е от общия брой, така че няма намаляване и разминаване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добре, изясних си го.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Аз се извинявам, но някои колеги ми казаха като за юрист, който не разбира от математика, просто звучи гениално.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз твърдя, като ценя усилията Ви като юрист, който не разбира от математика, ценя това усилие – вероятно има възможност за математически по-прецизен изказ. Няма да коментирам това. Единствено бих коментирал систематичното място на тези три дефиниции, съобразно Закона за нормативната актове, може би е по-прецизно да ги пратим в допълнителната разпоредба.
Разбирам, защо сте ги сложили в корпуса на Закона, каква е надеждата кой да ги чете и как да ги чете, и веднага да ги разбере, защото Допълнителна разпоредба не всички общински съветници четат например. По-прецизно е като систематика.
Ще вземате ли становище по това, или да закривам?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Исках да кажа, че първият вариант, който всъщност направихме, беше Допълнителни разпоредби. Звучаха още по-тромаво и обяснително, защото са извадени от контекста на текста, който поясняват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Физическото отделяне води до...
СТЕФАН ТОДОРОВ: Вариантът, при който ги вкарахме в текста, който поясняват веднага след изречението, първо, описателната част се съкрати наполовина и стана по-разбираема. Правихме вариант и отделен, тълкувателен, но имаше възражения да не се подклажда тази досега единствена практика на Събранието. То може да тълкува със закон не отделен, а и вътре в закона, който върви.
Господин Милков, извинявайте, може ли две думи само все пак да кажа, въпреки че нямам право на реплики? Слушах Ви през цялото време. Вашето изказване спрямо моите думи ми звучеше като лекция едва ли не като на кандидат-студент по право. Извинявайте, аз се занимавам с този процес от началото на 90-те години досега и някак си малко ми звучеше обидно от колега да ми пояснява елементарни неща. Не съм бил депутат като Вас, но поне имам тридесетина години стаж в законодателния процес. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да коментирам лични… (Реплики от народния представител Пенчо Милков встрани от микрофоните.)
Не персонализирайте и не се засягайте. Не го правете! Това не е в полза на дебата.
Последен въпрос.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз бих искал да ми отговорите защо се насочихме към изменение и допълнение на ЗМСМА, а не към изработване както беше казано от някой тук, на тълкувателен закон? Не е толкова непознат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, закривам гласуването.
Решили сме досега, че при всички положения ме възлагате да уведомя ВСС и ВАС за този законопроект и да поискам експресно становище с максимално цитиране на съдебна практика. (Всички потвърждават.)
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ да подкрепим на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление, местната администрация, № 854-01-28, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 5.
Приема се на първо четене от Правна комисия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители. Като, разбира се, всички си запазваме правото да съобразим становищата на Върховния административен съд и на Висшия съдебен съвет.
Тук отправяме и колегиален призив към водещата Комисия по местно самоуправление и регионална политика да продължим в максимална степен съвместно обсъждането на този законопроект до влизането му евентуално в пленарна зала на второ четене.
Благодаря Ви за участието.
С това приключихме т. 4 стара, сега т. 3 от дневния ред.

Пристъпваме към бившата точка трета, сега точка четвърта:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УСЛУГИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТА МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 802-02-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 АПРИЛ 2018 Г.
Гост по тази точка от Министерството на околната среда и водите е госпожа Валерия Калчева, изпълняващ длъжността Главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда”.
Благодаря, госпожо Директор за търпението досега.
Имате думата за кратко, синтезирано представяне (реплики встрани от микрофоните) чели сме ги мотивите, казват колегите.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Уважаеми господин Председател, благодаря Ви.
Съвсем накратко. Това е финалната фаза на процедурата, която започна с решение на Министерския съвет на 27 февруари, с която министърът на околната среда беше упълномощен да проведе преговори и да подпише въпросното споразумение между МОСВ и Европейската банка за възстановяване и развитие. Целта на Споразумението е Банката да консултира Министерството и в частност Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда”, управляващ орган на Оперативната програма, относно това да бъдат актуализирани констатации и резултати от предварителна оценка на финансови инструменти в сектори, води, отпадъци и подобряване качеството на атмосферния въздух, които се финансират чрез Оперативната програма. Споразумението беше подписано от министъра на околната среда и водите на 7 март 2018 г. С решение на Министерския съвет от 18 април 2018 г., ако не се лъжа, самото споразумение беше одобрено и днес на Вашето внимание е представен съответният Законопроект за ратификация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Директор.
Колеги, имате думата за мнения, въпроси, становища, изказвания във връзка с предложения ратификационен закон от Министерския съвет. Няма изказвания, няма въпроси.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване за първо четене от Комисията по правни въпроси Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекта между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се на първо четене Ратификационният законопроект.
Благодарим на директор Калчева за представянето му.
Пожелаваме лека и успешна работа!
Колеги, с това приключихме т. 4 от дневния ред.

(СЛЕДВА ИЗСЛУШВАНЕ НА ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ „ПОКАНА ЗА ДОБРОВОЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ“ – не се води стенографски протокол.)

(Закрито в 18,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ