Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 59


На 18 юли 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 854-01-69, внесен от Александър Руменов Ненков и група народни представители на 12 юли 2018 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуалния кодекс, № 854-01-44, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15.00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум. Поради удължаване на пленарното заседание ние започваме малко по късно.
Има предложение за дневен ред, с което разполагате от понеделник. Имате думата по дневния ред.
Колегата Хамид има процедура.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, аз предлагам да разместим точките в дневния ред, първо да обсъдим ГПК на второ гласуване и после да продължим със Закона за пътищата.
Първо, всички тези хора са дошли за ГПК тук. На работна група са изчистени повечето текстове, предлопагам няма да се забавим в спорове така, че ще минем бързо, докато за тази тол система има до говорим до послед нощ, така че нека да ги разместим и да освободим представителите на Съдебната палата, гостите по ГПК, а ще останем до полунощ после за пътищата. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Имаме вносител по точка първа. Колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по точка първа са в Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Колегата Иванов ще го забавим, ако той реши да бъде вносител при това положение. Знам, че членовете на Висшия съдебен съвет действително имат ограничена възможност да вземат участие в първата част на това заседание.
Има ли възражения по предложението на колегата Хамид? Няма възражения.
Колеги, подлагам на гласуване дневния ред с уточненото предложение предложението, което направи колегата Хамид за разместване на точка първа и точка втора от дневния ред.
За – 20, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

При това положение ще престъпим към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 854-01-44, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г.
Поканени са гости по тази точка от:
- Висшия съдебен съвет: госпожа Даниела Марчева – член на Съдийската колегия и член на Висшия съдебен съвет; господин Драгомир Кояджиков – член на Съдийската колегия; госпожа Вероника Имова – член на Съдийската колегия.
- Върховния касационен съд госпожа Емануела Балевска – съдия.
- Софийски апелативен съд: госпожа Даниела Дончева – председател; господин Иво Дачев – заместник-председател и ръководител на Гражданско отделение; и господин Ивайло Младенов – съдия.
- Софийски градски съд: госпожа Албена Ботева – изпълняваща функциите заместник-министър на СГС; господин Стефан Кюркчиев – съдия; госпожа Божана Желязкова – съдия; госпожа Нина Стойчева – съдия; господин Любомир Василев – съдия; госпожа Калина Анастасова – съдия; господин Александър Ангелов – съдия, госпожа Десислава Зисова – съдия.
Извинявам се, че не представих съдиите от САС първо като съдии. Ние имаме спор в Правна комисия, дали като госпожи и господа да Ви представяме тук, или като съдии? Общо-взето и по двата начина Ви представям.
- Софийски районен съд: господин Георги Чехларов – заместник-председател; и госпожа Мария Иванова – съдия.
- Министерството на правосъдието: госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
- Комисия за финансов надзор: госпожа Петя Никифорова – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“ в дирекция „Правна“; и госпожа Лидия Вълчовска – началник на отдел „Съдебна защита“ в дирекция „Правна“.
- Камарата на частните съдебни изпълнители: господин Георги Дичев – председател; и госпожа Мария Цачева – частен съдебен изпълнител.
- Асоциация на българските застрахователи госпожа Нина Колчакова – генерален секретар.
- Конфедерация на работодателите и индустриалците в България: госпожа Радка Йосифова – юрист.
- Българска стопанска камара: госпожа Наталия Събева – главен директор „Правен отдел“.
- Асоциация на индустриалния капитал в България: господин Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“.
- Българска национална асоциация „Активни потребители“: господин Богомил Николов – изпълнителен директор.
- Българска търговско-промишлена палата: господин Благовест Пунев – председател на Арбитражния съд при БТПП.
- Съюза на съдиите в България: господин Атанас Атанасов – съдия.
- Българска асоциация на пострадалите от катастрофи: господин Деян Николов.
Това са гостите по точка първа.
Пристъпваме към „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на гражданския процесуалния кодекс, № 854-01-44, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г.“, приет на първо гласуване на 20 юни 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуалния кодекс.“
Колеги, имате думата по наименованието на нормативния акт.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да приемем наименованието, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Пристъпваме към предложение на народния представител Хамид Хамид за създаване на нов параграф по отношение на чл. 61, ал. 2 от ГПК.
Имаме текст на вносител, имаме предложение за редакция на работната група в два варианта, имаме и мотиви.
Имате думата за представяния, изказвания, мнения, предложения.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости, предложението ми е ясно. Въвеждайки ал. 2 на чл. 61, трудностите в дейността на частните съдебни изпълнители са налице и голяма част от дейността им по време на съдебната ваканция блокира, но аз няма да се разпростирам по предложението. Признавам, че то обхваща само дейността на частните съдебни изпълнители. Проблемите и трудностите, които създава ал. 2 на чл. 61 на Гражданско процесуалния кодекс – се разпростират и в други области. Затова, за да не вземем после пак думата по предложението на господин Зарков, което вече е коментирано, да отпадне цялата ал. 2 на чл. 61. Няма да възразя алинеята да отпадне и по този начин мисля, че проблемът, по който аз съм внесъл предложение, ще бъде решен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Действително в дебата в работната група – вчера, и аз изразих подобно становище и действително, ако се върви на поредно изключение от правилото на ал. 2 на чл. 61, действително е по-добре да обсъдим отпадането на цялото правило. Не го правя като изказване.
Имате думата за реплики към изказването.
Изказване – колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Действително и вчера в работната група изразих едно становище, което аз и колегите ми от парламентарната група на БСП всъщност поддържаме още от октомври, когато започна дебата по този текст. Той беше приет и, ако си спомняте, основният мотив да бъде приет беше именно кратките производства и заповедните производства. Сега се предлага да се изключат и те и това ще е поредното изключение от един нововъведен принцип.
Припомням, че в чл. 329, ал. 3, в точки от 1 до 8, бяха досега, сега ще станат от 1 до 7, по едно от предложенията, се съдържат съществени изключения от принципа. Освен това, наскоро приемахме АПК и тези текстове вече бяха гласувани, където изключихме от субсидиарното прилагане ГПК именно в тази му част – чл. 61, ал. 2. Сега, ако изключим и главите тридесет и седма и тридесет и девета, практически ние оставяме този принцип за възпиране на сроковете да текат само за общия рисков процес.
Освен това, вчера от мое изказване стана ясно, че мотивите, които стоят зад искането на народния представител Хамид по отношение на ЧСИ-та, важат винаги за една от страните в исковия процес в зависимост от ситуацията, в която се намира.
Поради всички тези причини, и за да предотвратим по нататъшни усложнения, тъй като това също стана ясно вчера –какъвто и от вариантите да приемем, съвсем скоро ще бъдем изправени пред нови казуси на практиката, които този текст създава, предложих и поддържам предложението да приемем по принцип предложението на народния представител Хамид Хамид, но да заличим цялата ал. 2 от чл. 61 и да продължи да действа онова правило, което е важало от приемането на ГПК до ноември месец миналата година.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването на колегата Зарков? Няма.
Други изказвания?
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, Уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя предложението на колегата Зарков. Факт е, че съм защитавал това предложение, когато то беше прието миналата година при измененията в ГПК. Изпитвам известно съжаление, че няма да видим как би се прилагал докрай този принцип дотолкова, доколкото не е изтекла и една година и няма да видим продължението му по отношение на съдебната ваканция, но са и правилни тези аргументи, които бяха изложени.
Идеята, когато беше възприеман принципът за изключване на сроковете да текат по време на съдебната ваканция, официалните празници, беше с идеята да могат да бъдат известявани страните за тези производства. Ние направихме промени, и то съществени, в призоваването, което до голяма степен гарантира, че страните ще бъдат известени без значение дали говорим за искове или изпълнителни процеси. Действително с изключването на заповедното производство, от тук нататък изключенията стават твърде много и се обезсмисля изобщо съществуването на подобно правило. Може би е необходимо още продължително време за дискусии и за обмисляне, евентуално някъде в далечното бъдеще, на въвеждането на подобен принцип. Не ни се иска да връщаме връщаме отново дискусията, която водихме миналата година.
Аз ще подкрепя предложението за отпадане на ал. 2 на чл. 61. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Аз по-скоро като уточнение, а не като реплика на Вашето изказване, искам да припомня, че в дебата, който водихме за голямото изменение на ГПК през миналата година, съобразявахме и становището, което беше на омбудсмана на Република България, във връзка с мерките по призоваването и гаранцията за създаване на благоприятен режим за удостоверяване на призоваването така, че да бъдат защитени в максимална степен интересите на участниците, на засегнатите лица в заповедното и в изпълнителното производство.
Омбудсман Манолова я няма сега тук. Аз също съжалявам, че сме на път да се откажем от правилото на ал. 2 от ГПК. Тук ще направя две уточнения. Първото е, ако гласуваме в този смисъл за отпадане на ал. 2, би трябвало да възложим и да упълномощим колегите референти и експерти да коригират и да включат в окончателния доклад корекция на всички препратки, които са към разпоредбата на чл. 61, ал. 2.
Плюс това, съобразно коментара от вчерашната работна група, следва да предвидим и преходна и заключителна разпоредба, която да уреди временното положение, тъй като в момента колегите магистрати са в режим на съдебна ваканция, тоест за тях правната норма вече действа и те вероятно биха могли, ако приемем такова транзитно правило, че задържим положението до септември месец – да съобразят как е действало през този месец и половина това правило.
По отношение на Вашето разбиране, че ще има последваща преценка, моето убеждение е, че след септември месец магистратите ще искат възобновяване на правилото. Но, това са предположения, субективни, мои, които подлежат на проверка в близко бъдеще.
Други реплики към изказването на колегата Митев? Ако няма, той има право на дуплика.
Няма дуплика.
Изказване на госпожа Марчева – член на Висшия съдебен съвет.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Благодаря Ви. Аз искам да взема отношение като изразя по някакъв начин официалното становище на Съвета, доколкото в този пакет от законодателни предложения за законодателни изменения, които Съвета утвърди, които произтичат от колегите съдии, изпрати в Министерство на правосъдието.
Едно от тези предложения е именно отпадането на чл. 60, ал. 2 от ГПК, като само ще Ви прочета мотивите. Те са кратки, но са съществени. Нормата на чл. 60, ал. 2 от ГПК следва да отпадне, доколкото същата не е съобразена с начина на изчисляване на сроковете. Например съгласно чл. 60, ал. 3 :“Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец…“ и съгласно чл. 60, ал. 4 от ГПК: „Срокът, който се дава на седмица, изтича съответно в деня на последната седмица.“ Съответно спирането хипотезата на чл. 61, ал. 2 на сроковете, ще създаде трудност и неяснота при изчисляването на сроковете.
От себе си бих добавила следното: нормата така, както е разписана, според мен ще създаде изключително неясна практика доколкото страните ще изчисляват по един начин, съдиите ще изчисляват по друг и тази противоречива практика няма да е в интерес на страните.
От друга страна тази норма създава дисбаланс в интересите на страните по делата независимо от това дали са длъжници или са кредитори. Тоест тя, така както е вложена идеята за голямото приемане, няма да изпълни целта, която е вложена в нея.
В този смисъл считам, че становището на Висшия съдебен съвет съобразно тези мотиви, които са подкрепени от страна на колективния орган са изцяло в подкрепа на предложението на господин Хамид за това да я има тази ал. 2. (Реплики.)
Доколкото аз чух, предложението за отпадане е от страна на господин Хамид?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Основното предложение е на колегата Хамид. Той предлага корекцията, която виждате в доклада, предложение между първо и второ четене. Колегата Зарков го набедихме за вносител, защото вчера в работна група той първи заяви това. По този законопроект сме си обещали да няма ревност и състезания, кой е първи вносител и кой е автор на предложенията, защото няма авторство.
ХАМИД ХАМИД: Въпрос може ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпрос може.
Аз имам и реплика.
ХАМИД ХАМИД: Към всички представители на съдебната система – ако може да вземете отношение какво става с висящите спорни срокове?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако въпросът е към всички представители, дайте ми възможност тогава да направя реплика на госпожа Марчева и след това ще адресирам въпроса към съдебната система – тъкмо колегите ще имат една минута да обмислят отговора на въпроса на господин Хамид.
ЯВОР НОТЕВ: Искам да помоля за извинение всички и Вас най-вече, но ще трябва да присъствам на избора на председател на Здравноосигурителната каса в 130-та зала и съм принуден да напусна заседанието. Съжалявам, но нека гласът ми да се брои съобразно гласуването на колегата Христиан Митев. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Нотев.
Уважаема госпожо Марчева, моята реплика е по-скоро в първата част на Вашето становище, тя касае трудността при изчисляване на сроковете. Аз винаги съм вярвал във високата професионална квалификация на магистратите, както и в способността им да изчисляват срокове. Смятам, че в тази ситуация един прост и обективен факт не би следвало да попречи на решаващия съд да определи, да изчисли най-точно сроковете дори, когато страните са склонни да сгрешат в своя полза, или по друга причина, в тяхното изчисляване. Още повече, че много коментирахме и редакцията на тази норма. Вероятно страните биха се изкушили да използват всякакви логически манипулации във връзка с това изчисление. Така че тук съдът е последният арбитър на преклузивността на факта на изтичане на срока.
Не искам да припомням всички аргументи в тази връзка от предходния дебат, но нашето разбиране, с което подкрепихме тази норма беше и в полза на магистратите, защото това щеше да им даде възможност да не изпадат в ситуация на претовареност, точно преди съдебна ваканция, или преди официални празници.
В дебата вчера прозвуча категорично становището на магистратите, че това според тях повече ще ги затруднява, отколкото ще ги облекчава. След като това е така приемаме тяхното разбиране, но не приемаме подтекста на евентуална критика към законодателя за това, че той е имал смелостта да мисли нетрадиционно. Нетрадиционно имам предвид спрямо утвърдения стереотип, да мисли симетрично, съобразно някои утвърдени практики в европейски държави и тяхната правна система. Възприемам по-скоро разбирането, че нашата смелост е била може би преждевременна спрямо готовността на съдебната система да възприеме такова едно по-гъвкаво правило.
Не бих искал нещо, което би следвало да подобри натоварването и като цяло скоростта на решаване на делата да има обратен ефект. След като се твърди това, пак казвам, преди най-силното изпитание, но така или иначе тази Правна комисия досега е показвала, че се вслушва в мнението на магистратурата. За нас то е важно и не държим образно казано да пренасилваме нещата.
Така че лично аз с тези резерви и ограничения ще гласувам „за“ предложението – да отпадне правилото, което лека-полека го измислихме и затова бяха и аргументите ми от вчера.
Искате ли дуплика?
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Аз не мисля, че в моето изказване имаше такъв упрек по отношение на законодателя за приемането на тази норма, но очевидно има някакви стандарти, от които сте се водили при приемането.
Представителите на съдебната система изразяваме позиции, че в условията на българската съдебна система тази норма не е много удачна. Вчера колегата Дачев, който е заместник-председател на Софийския апелативен съд и който е разпределящ гражданските дела, той обърна внимание на един много съществен въпрос.
Сега докато не се разпределят, по време на съдебната ваканция, не трябва да се изпращат книжа и да се призовават страните, знаете ли септември месец какво ще се случи? Това са купища дела. Същото е и с Градски съд, но в Апелативен съд са по-малко на брой. А още с по-голямо основание говорим за Районния съд, където са хиляди дела. Там само заповедните производства за един месец надхвърлят 20 – 30 хиляди. И това са половината пък от гражданските дела, да не говорим за останалата час от гражданските дела.
Тоест мисля, че доколкото закона винаги трябва да е гъвкав и да отговаря на реалните условия, които са в момента, затова аз лично изразявам позиция на подкрепа за отмяната.
И още нещо. Понеже разбирам, че това изменение е предприето с оглед факта, че страните през лятото – една част от адвокатите примерно са във ваканция, и считат, че това би нарушило правото им на защита, мога да Ви гарантирам, че всички колеги сме се съобразявали и, Вие също от Вашата адвокатска практика сигурно го знаете, когато се върне съобщение, че процесуалният представител адвокат еди-кой си е в отпуск, никога не сме си позволявали да слагаме уведомление и да прилагаме процесуалната фикция, че се считате за уведомени след изтичането на определен срок. Тоест винаги колегите сме проявявали разбиране и сме пращали съобщения втори и трети път. Аз мисля, че всички могат да го потвърдят това.
КРУМ ЗАРКОВ: Може ли само едно изречение?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не си позволявам да направя реплика на дупликата, защото е недопустимо. Имам какво да кажа. Аз и вчера се въздържах – много внимателно чух какво каза заместник-председателят Дачев, но и вчера се въздържах. Днес може би не съм толкова склонен, но ще направим така – аз ще се въздържа да отговоря на въпроса на господин Хамид и в отделно изказване ще отговоря на въпросите, които повдигна госпожа Марчева, защото сега заседанието ни е открито и не бива да оставяме неизяснени въпроси, макар и с риск да хабим време в дебат.
Колегата Зарков и след това ще имате възможност.
КРУМ ЗАРКОВ: Изкушавате ме да се хвана за разликата между открито и закрито заседание, но го оставям настрана.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Никога не съм казвал закрито заседание, а работна група.
КРУМ ЗАРКОВ: Не искам да развивам, не е сега моментът –искам само да обърна внимание и повече няма да злоупотребявам.
Понеже говорим само от гледна точка на магистратите и съдите. Само да обърна внимание: отпадането на ал. 2 трябва да се погледне и от гледна точка на страните! То поставя едната страна във фактическо превъзходство и това, ако нормата продължи да действа, ще започне да бъде използвано под най-различни форми от страните в исковия процес. Затова наблегнах, че с различните изключения, които правихме за тези няколко месеца, оставихме тази норма да действа само за общия исков процес, за който тя се оказва най-неподходяща. Това исках само да отбележа.
Да не гледаме само от гледна точка на съсловието, и на съдиите, и на съда, макар че това е важно, но и от гледна точка на страните в процеса, които, струва ми се, няма да спечелят от спирането на сроковете, каквато беше първоначалната идея на вносителите и на хората, които гласуваха „за“ този текст. И още веднъж се извинявам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Настина ще взема изказване. Тук ме предизвиквате да възобновим и онзи дебат, но ще го направя след като отговорят на господин Хамид.
Съдия Ботева, заповядайте.
АЛБЕНА БОТЕВА: Аз съм взимала становище, когато се обсъждаше първоначалната редакция на чл. 61, ал. 2, поради което и вчера умишлено си замълчах и не взех никакво становище, тогава представителите на различните съдилища предупреждавахме, че нормата ще създаде много проблеми. И те, проблемите, са не само концептуални – един процесуален закон препраща към материален закон, какъвто е Кодекса на труда, и един устройствен закон, какъвто е Законът за съдебната власт, което законодателят не е допуснал да направи при другите срокове, защото разпоредбите в ЗЗД за сроковете са абсолютно идентични на други разпоредби от ГПК.
Практическите проблеми са толкова много, че ние можем да си говорим наистина часове наред, за да ги изброим всички – забавянето на делата и така нататък.
Първо искам да Ви обърна внимание, че нормата в сегашния вид е, че сроковете спират да текат за страните, но не и за съда. Съдът трябва да продължи цялото администриране на книжата, каквото и да означава това. Това нито го освобождава от натоварването през лятото, нито го оневинява от забавянето на делото, което ще се допусне, тъй като цялото това забавяне на делата в един миг е каскадно и на септември месец ще стои на нашите бюра. В крайна сметка забавянето, което би довело нормата на чл. 61, ал. 2 не е само за съдебната ваканция, а и много по-напред през септември, тъй като ние няма да можем да успеем да изчистим тези дела. Хората искат делата да им се разглеждат и решават бързо. Тук изобщо не става въпрос ние какво искаме, а това, че така или иначе производствата са забавени по други обективни фактори и това допълнително ще ги забави.
Сега ще кажа нещо, което наистина не мога да премълча, че за възникването и съществуването на чл. 61, ал. 2 от ГПК вероятно сме виновни ние. Защото, ако не знам какъв процент, може би 99%, от нас естествено ще кажат: „колегата адвокат е в отпуск“, но има известни случаи, в които не е ставало така. Колегите адвокати имат право да почиват през лятото, това никой не би трябвало да го подлага под съмнение и трябва да им се осигури тази възможност, но не по този начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Желаят ли други магистрати да отговорят на въпроса на господин Хамид?
Заповядайте, господин съдия Ангелов.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Аз само исках да кажа във връзка с това, което каза господин Зарков. Според чл. 9 от ГПК, който осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права, или това е принципа за равенство на страните в процеса. Няма как да осигурим равни права, ако едната страна има две седмици за обжалване на решението, а другата два месеца – според това кога си е получила съобщението. Очевидно има неравенство – едната страна има месец да подаде отговор на исковата молба, с което й се преклодират разни възражения, другата страна има три месеца – примерно, грубо казано.
Мисля, че влизаме в сериозно противоречие с този принцип и това всъщност трябва да е водещата причина според мен да не съществува ал. 2 на чл. 61, отново говорейки за общия исков процес, защото мисля, че всички се обединихме около това, че за изпълнителния процес несъмнено няма как да се прилага тази норма. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря и на съдия Александър Ангелов.
Други?
Съдия Дачев.
ИВО ДАЧЕВ: Благодаря Ви. Да допълня колегата – тази разпоредба освен, че не може да се приложи в изпълнителното производство, тя е също така неприложима и в охранителното, а по отношение на обезпечителното е изрично изключена, заради препращането към разпоредбата на Закона за съдебната власт. Така че тази разпоредба на това систематично място, където се намира в общата част, всъщност може да касае единствено исковия процес.
Ние вчера обсъждахме доста сериозно въпроса и аз не мисля, че трябва да повтаряме отново тук аргументите. Ако мога да перифразирам – според мен замисълът на разпоредбата е да ползва страните и техните представители, но не и съда. Ние вече изпитваме затруднения с прилагането на тази разпоредба като съдии. Това са тежестите от тази разпоредба. Но оказва се, че ползите от нея са твърде илюзорни и съмнителни за самите страни и заради техните представители, така че приветствам това предложение, тази норма на чл. 61, ал. 2 да бъде заличена.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Дачев.
КАЛИНА АНАСТАСОВА: Няма, разбира се, да приказвам това, което вече казаха колегите. Абсолютно съм съгласна със становището, което те изразиха.
Бих искала само практически да Ви въведа малко данни. В състава има непрекъснато висящи около 450 дела по минимум две страни срещупоставени – можете да си представите какво е това. Искам да Ви кажа, че за два дни имам доклад около 40 – 50 дела, които пак може да изчислите по две срещупоставени страни минимум. Колкото и да е натоварен състава, моето желание и желанието на страните е да бъдат обслужвани бързо, качествено и ефективно.
Уверявам Ви, че с кратката една седмица, която всеки от нас може да си позволи през съдебната ваканция, дори и тогава сме обезпечили движението на тези дела без наличието на въпросната разпоредба, която би следвало да е в интерес на страните.
Ако изчакаме по тези дела, които Ви казах, за два дни какво означат като бройка, до началото на септември, а аз ще продължа и октомври да разменям такива книжа, което съответно ще доведе до продължаване и нататък в тези срокове. Така че подкрепям отмяната на тази разпоредба, колкото и да са били различни подбудите и съображенията за въвеждането й. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ХАМИД ХАМИД: Аз да си повторя въпроса? Никой нищо не казва какво става с това лято, какво правим?
ИВО ДАЧЕВ: Принципът е, че процесуалните норми действат занапред. Тоест от момента, в който ако тази норма бъде заличена пречката за течението на срока ще отпадне от влизането на Закона в сила. Така че срокът ще бъде спрян, заради това че разпоредбата е действала от началото на съдебната ваканция до влизането в сила на евентуалния Закон за изменение и допълнение на ГПК, с който тя отпада и оттогава срокът продължава да тече, той не е прекъснат, не започва нов, а продължава да тече и това не би трябвало да създаде никакво безпокойство, като в броенето на сроковете ще се приложи и общо правило, което се прилага винаги. Не мисля, че се налага да се урежда изрично, защото общите принципи...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така ли си го представяте – този август всички съдии ще бъдете върнати евентуално да преразпределяте, тоест да резолирате и да изпращате?
Съдия Ботева беше преди това, след това…
АЛБЕНА БОТЕВА: Наистина трябва да се помисли за хората, които са си направили сметката, че срока спира да тече на 15 юли. Например книжата са връчени на 13 юли или не по-ранично и остават няколко дни. Ако Вие приемате да няма никаква Преходна разпоредба това означава, че в хода на лятото срока ще изтече за няколко дни, а страните няма да имат тази готовност. Затова ми се струва по разумно да се помисли например за период от една-две седмици, след който да влезе в сила тази разпоредба, за да не стане така, че една несправедливост да се поправи с друга несправедливост.
Ние има как да излезем от тази ситуация – има производствено възстановяване на срокове и така нататък, но нещо в тази връзка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние сме мислили по този въпрос, ако не възразявате имаме варианти на правно-техническо решение.
Според мен единият вариант е да отложим влизането в сила до отпадане на причината, другият вариант според мен е да посочим точна дата, ако имаме известно очакване за влизането в сила на Законопроекта, като сега и пред нас има неизвестни обстоятелства, защото все пак на всеки Законопроект, преди обнародването, би могло да му бъде наложено вето, но смятам, че по тази разпоредба не би следвало да имаме евентуално такава реакция. Разбира се, теоретично всичко е възможно. Ако приемем това правило, затова Ви казвам изрично, ще подложа на гласуване да дадем мандат на колегите да оформят окончателната редакция.
Ще съобразим становището на съдия Дачев, но според мен е по-добре да бъде експлицитно уредено, за да няма противоречия. Така или иначе вече страните и съда влязъл в едно да го нарека правно положение, колкото и да е неточно, нека да изчакаме да отпадне причината. Тъкмо и Вие ще видите, че след това не се случва нещо по-различно от 1 септември 2017 г., примерно. Пак казвам това си остава за анализ на Вас.
Ако няма други отговори, господин Хамид не държи да получи отношение. Много бях амбициран за изказване, вече, малко се колебая, но въпреки всичко няма да се откажа съвсем, ще бъда кратък.
Ще кажа моите тайни мисли при онова гласуване, защо подкрепих това правило? Защото според мен, то щеше да има освен оптимизиращо действие за движението на делата, щеше да има и дисциплиниращо действие (Реплика.) Защото Вие искате и по други дебати, няма да връщам към дебата за АПК. Аз и някои колеги, които редовно участваме, ние станахме най-прецизните деловодителки, най-прецизните секретарки на съдебен състав, и понякога и архивари в различните видове процеси. Защото, особено по процесите, ние държим да си изясним кой съд как действа.
Истината е, че макар да има регулация на движението на делата всеки съд си има своеобразна практика и своеобразен подход при разпределението и на книжата, и на делата. Няма да влизам тук в обяснение на многообразието. Идеята беше тук по този въпрос да се наложи да има един сравнително стандартен подход. Но, далеч съм от мисълта, че е работа на законодателя да влезе в този детайл при организацията на съдопроизводствената дейност в отделните съдилища. Затова и мълчах – и тогава мълчах, и сега мълча, но ВСС може да го направи. Според мен Вие имате амбициозната задача и гледате в тази посока и оптимизация на вътрешното разпределение и на организационните дейности вътре в съда. Пожелавам го това да го направи, този състав на ВСС.
В интерес на истината, по ГПК, октомври и ноември, Вие нямаше как да вземете становище. Признавам, че това беше междувремието на двата състава на финала на миналия състав на ВСС и Вашето встъпване.
Ние не сме игнорирали ВСС в този процес, тоест стремели сме се да бъдем максимално близо и съобразени и с разбирането, и мисленето на Висшия съдебен съвет, в какъвто и състав да бъде той.
Дърпате ме за езика за равенството на страните, но не искам да влизам в описание, така както в АПК описахме целия ход на делата в различните съдилища. Ако направим една евентуална или хипопетична хронограма ще видим, че равенството на страните е гарантирано от случайността на факта по призоваването, тоест на съобщаването и респективно на призоваването, и ще видите – да, има едно изкривяване. Това изкривяване мен ме притесняваше. Ако, аз си седя в кантората на 29 юли, и дойде призовкаря, и съм добросъвестен адвокат, какъвто съм бил, аз ще получа призовката или съобщението и за мен срока ще започне да тече. Затова, 21 години като практикуващ адвокат, аз винаги се губех първата седмица на август, защото тогава възникваха все най спешните и най-важните уведомления, но за това не виня съда. Тук нямаме селективност на страната и не можем да сме сигурни, че това непременно винаги е ищеца или непременно и винаги е ответника.
От друга страна удължаването на срока, дори да е в резултат на недобросъвестна практика на другата страна, тя би ползвала и двете страни. Но тук влизаме, според мен, вече в една конкретика, която зависи и от вида на делата, зависи вероятно и от конюнктурата на спора, но при всички положения не подозирайте преднамереност на адвокатите.
Тук по-скоро ми се струва, и повярвахме на представителите на правната доктрина, че няма да има преднамереност в създаването или монтирането на някаква недобросъвестна практика, защото, ако адвоката конюнктурно следва интереса си, той няма да знае кога да го има и кога да го няма, кога да е в отпуска и кога да не е в отпуска. Тоест и той ще се дисциплинира да следва тези дати и много бързо ще се убеди, че и какъвто ще процесуален играч да се прави, то тези дати за него са задължителни, и много по-добре и за неговия интерес, и за интереса на доверителя му, да се съобрази с тази практика, но ние това не го видяхме как действа и ще задейства ли, ако сега приемем евентуално такава отмяна на ал. 2.
Аз вярвам на съда и съм убеден, че добрия съдия, както съдия Анастасова каза, е ревнивия, работливия и добросъвестен съдия, който действително извършва работата така, като тя я описа, колкото и много да се струпва и да се случва тя. Няма да говоря за това 400 и колко са делата, няма да правя и паралели с други случаи, защото, аз като областен управител на София имах между 560 и 700 висящи дела и както се казваше до преди това ние по никакъв начин не можехме с двама човека да се явим на тези дела. Видя се, че хайде не с двама, но с трима юрисконсулти, от които двама са младши юрисконсулти, се явявахме след това на дела (Реплика.) Мога да представя точна справка, но започнахме и да печелим дела – първо да се явяваме, после и да ги печелим. Така че тук твърдя, който иска, той може.
ИВО ДАЧЕВ: Съгласен съм!
КРУМ ЗАРКОВ: Което значи, ако искаме да гласуваме може да…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако иска съда да приеме това предизвикателство може да го направи, както и в конкретния съд може да се направи подходяща организация и конкретният съдия, ако е едноличен състав може да си направи собствената организация, ако е колективен също да направят такава организация. Както сега е модерно, ако иска колегата да ме спре, спирам. Много неща мога да кажа в тази връзка, но вървим очевидно към прекратяване на тази правна възможност. Имахте една правна възможност, та и процесуална възможност, от която сте на път да се откажете.
Каня Ви към реплики на моето изказване, защото очевидно се стори прекомерно на заместник-председателя Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Както се казва: признат грях – половин грях! Аз се радвам, че тук признахте пред Комисията – едно сме имали предвид тогава – друго е станало. Очевидно тази норма не работи.
Принципът в правото е, че правната норма се създава, за да облече в право вече възникнали обществени отношения. Очевидно, че в материалното право, както и в процесуалното в голяма степен, така че видя се, че започнаха хилядите изключения по тази норма и наистина няма нужда, тя да остава в бъдещия Граждански процесуален кодекс. Предлагам Ви, може би не е реплика, а процедура – да пристъпим към гласуване, да не връщаме отново дебата преди една година. С колегата Хамид си го спомняме, Вие също, и на работна група също сме ги дебатирали тези текстове. Ясно е становището на всички представители на съдилищата в България. Нека да гласуваме, господин Кирилов. Предлагам това, което Вие казахте да се възложи на референтите наистина да направят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли възражения за прекратяване на дебата, така както колегата Филип Попов предложи? Няма.
Дебатът е прекратен.
ХАМИД ХАМИД: Да не претупваме дебата, защото темата е изключително важна. Господин Попов, обръщам се към Вас, защото вярно е, че е имало работна група, с която сте работили добре, но ако го правите само за колегите от пътищата, ГПК е изключително важна материя, нека да не заменяме гражданското съдопроизводство с една тол система, моля Ви.
Имаме време. Тук сме цяла нощ, така че нека си стоят колегите отвън.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Хамид няма толкова журналисти, които да отразят това Ви изказване.
ХАМИД ХАМИД: Не е към журналистите. Това е към уважението на пленарна зала, към Правна комисия, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест Вие възразявате да прекратим дебата? Искате да го продължим?
ХАМИД ХАМИД: Не, някой може да иска да каже нещо, да попита.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз поканих.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: След това, което чух от колегата Хамид, аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги и гости втора покана за изказвания, мнения, становища, възражения, предложения, съобразно Правилника.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Имам въпрос към представителя на Камарата на ЧСИ-та. Как ще се отрази, ако сложим да речем преходен срок от 1 септември 2018 г. на прекъснатите срокове за доброволно изпълнение по изпълнителните дела? Колко хора чакат тези срокове да почнат да текат, и дали Вие няма да възразите, ако този преходен срок е от 1 септември, а не от 1 август да речем?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Нашето становище сме го изразили писмено, че също подкрепяме отпадането на ал. 2 на чл. 61. Специално в изпълнителния процес проблемът не е толкова и само на частните съдебни изпълнители на кредиторите, а най-вече на длъжниците. Оказва се, че на една норма с въведена с намерение да им помогне, а всъщност не работи в техен интерес, защото през периода на съдебната ваканция спират да текат сроковете за доброволно изпълнение, за присъединяване на държавата, пари не могат да се разплащат – съответно обезпечителните мерки не могат да се вдигнат. Една голяма част от колегите спряха да насрочват продажби преди министъра на правосъдието да издаде заповед по Закона за съдебната власт, с която разреши всъщност, работата на съдебните изпълнители през периода на съдебната ваканция. Така че, ако директно Ви отговоря на въпроса – в момента действа заповедта на министъра на правосъдието, с която се казва, че на основание на Закона за съдебната власт, през периода на съдебната ваканция изпълнителни дела се разглеждат от частните съдебни изпълнители.
Не знам какво ще стане, зависи от редакцията, която ще приемете по отношение на този срок за влизане в сила на разпоредбата – би трябвало да се прилага заповедта на министъра до отмяната на текста в Закона за съдебната власт.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Дичев за разясненията. Мисля, че бяха полезни за всички.
Други изказвания?
Аз ще допълня нещо. За съжаление няма да го направя под формата на реплика към колегата Кирилов.
Да припомня един аргумент в посока на това, към което ме прикани господин Хамид да продължим с дебата.
Всъщност мотивите не бяха само, да, водещото беше действително изпълнителното производство и призоваване в изпълнителното производство, но тогава коментирахме, припомням, дебата от онази работна група по изменението миналата година на ГПК, случаите, в които се призовават граждани и юридически лица в исковия процес, случаите, в които тези граждани по една или друга причина не присъстват на адресите си, на почивка са, в отпуска са и поставя ред. Трябва да направим уточнение – знаете, че призоваването завършва със залепване на съответно уведомление. Това уведомление много често по една или друга причина не стигаше до знанието на съответния адресат, до съответната страна в процеса, с което доста съществено затрудняваше нейното право на защита – тогава това бяха част от аргументите да бъде подкрепена една такава норма.
Действително с промените, които бяха направени в призоваването, с няколко посещения на адреса на съответната страна, този проблем се решава и можем да допълним, че на практика действително има проблем по отношение на равнопоставеността. Съгласен съм с тези аргументи, които бяха изложени вчера и днес на страните. Действително едната страна ще бъде облагодетелствана при това положение, но все пак следва, и аз смятам, че е редно, за протокола и за стенограмата, да е ясно какви бяха мотивите тогава при приемането на тези разпоредби. Те в никакъв случай не са целели да се стигне до някакъв правен хаос или да блокират още по-малко работата на съдилищата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, съдия Зисова.
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА: Благодаря за възможността да се изкажа.
Аз искам просто да уточня, че разпоредбата в сегашния й вид по никакъв начин не трябва да се възприема като наш опит да лишим страните и процесуалните им представители от възможността да почиват лятото. Естествено, аз мога да си представя какво е да си страна по дело – да очакваш размяна на книжа или съдебен акт, да се притесняваш да излезеш в отпуск и да отидеш някъде да почиваш със семейството, защото се чувстваш длъжен да стоиш в къщи и да чакаш призовкаря.
Може да се предвиди възможност например както е в чл. 41, ал. 2 – страните да имат право да заявяват в рамките на съдебната ваканция някакъв срок, който да не бъде обаче месец и половина, да кажем две или четири седмици, в рамките на съдебната ваканция, в която да заявят пред съда, че ще ползват отпуска и няма да бъдат на разположение за получаване на книжата. Това ще предотврати този проблем, на който очевидно е търсено решението с тази норма, без да затруднява течението на сроковете, съответно пък страните по делата, които са много мотивирани бързо да им текат производството няма да депозират такива молби и ще получават в срок незабавно всички книжа, които им се връчат. При тях няма да има токова техническо забавяне във връчването му.
Всичко това може да бъде решено по този начин с отлагане на връчването в рамките на установен от Закона срок например през време на съдебната ваканция и с изявление на страните.
С изказването си искам да кажа, че нашата позиция против нормата в никакъв случай не е да се отрече правото на почивка на страните и на процесуалните им представители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не искам да възобновяваме предходен дебат по вече влязъл в сила Законопроект. Логиката тръгна от съвсем друго. Тръгна от длъжника, неговата защита и неговото уведомяване.
Разбира се, че и от това, че тогава много организации и представители на неуведомени длъжница заявяваха, че съобщенията, малкото съобщения в заповедните производства, ако се връчат в неподходящ момент още повече ограничават възможността те да узнаят, че са длъжници, да предприемат необходимите действия, да обжалват, ако могат, заповедта за изпълнение, или изпълнителният лист, което ги поставя в неблагоприятно положение. Ние дебатирахме и тръгнахме от логиката тогава на заповедното и изпълнителното производство.
Пак казвам, да не възобновяваме този дебат наново. А иначе за множеството редакции – и тогава имахме множество редакции и варианти и сега имаме множество редакции и варианти. Тогава включително подробно изследвахме дали, образно казано, мораториума или бездействието да не бъде на фаза съобщаване. Тоест да нямаме връчване и съобщаване през това време. Очевидно и по тази причина се разделиха страните от съда, защото приехме, че съдът може да прецени и преценява кога да действа и кога не действа по време на така наречената съдебната ваканция.
Има ли други изказвания?
Закривам дебата.
Колеги, при това положение, тъй като обявихме предложението на колегата Зарков за предложения по чл. 83, ал. 5, т. 3 от Правилника, и тъй като това е най-радикално спрямо текста на предложението на колегата Хамид, предложението за редакции, и за отпадане на действащия текст, ще го подложа на гласуване заедно с двете уточнения или допълнения.
Ако се приеме колегите да имат възможност да прецизират препратките и да ги включат в окончателния доклад плюс текст на Преходна и заключителна разпоредба в смисъл, че това правило влиза в сила …(Реплики.)
Текстът на последния параграф да бъде: „този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1, защото този параграф ще придобие такава номерация, влиза в сила от 1 септември 2018 г.“
Мисля, че тази редакция удовлетворява в достатъчна степен. (Реплики.)
Която дата кажете – ако искате 3 септември. (Реплики.)
Много настоявате, не е по Вашата тема, но заповядайте, господин Николов.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Все пак като адвокат и аз да кажа от коя дата ще бъде според мен най-добре. Например някои срокове са започнали да текат от 14 юли, прекъснати са на 15 юли, това значи, че изтичат на 7-ми или на 8-ми септември. Ако сега се приеме, че от 3 септември вече се връща старото правило, просто на някои хора ще им изтече срокът по-рано, отколкото са очаквали. Ние трябва да сме сигурни, че всички тези хора са разбрали именно за тази промяна, която най-вероятно ще влезе в сила, от август, а всички ще са някъде на море. Затова, според мен, е най-добре от 1 октомври, за да е сигурно, че всякакви срокове, които са били прекъснати, са изтекли, за да няма случаи, в които, човекът да си мисли, че срока му изтича на 15-ти и само, защото не е разбрал, че тази промяна е гласувана сега, да се окаже, че му е изтекъл на 3-ти –защото ще ще има такива казуси със сигурност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги тук нямаме вокацио легис. Тук имаме фиксирана дата.
Колегата Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Нека да бъде първият работен ден на месец септември, да се фиксира дата. Всяка година се мени. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Дачев.
ИВО ДАЧЕВ: Съдебната ваканция е до 1 септември. Тази година е събота, което означава, че от 3-ти септември ден понеделник спирането на сроковете престава така или иначе. Тоест и да определите някаква по-късна дата от 3-ти септември то пак няма да има никакъв смисъл, защото така или иначе от 3-ти септември ще започнат отново да текат срокове. (Реплики.) Дискусията има смисъл, ако датата ще бъде преди 3-ти септември, ако ще бъде след 3-ти септември вече няма никакъв смисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Ботева.
АЛБЕНА БОТЕВА: Съдебната ваканция е до 1 септември. Аз не съм проверила, но ако 1 септември е в събота, сроковете започват да текат от 2 септември (реплики), защото това правило само ако изтича срока в неделя ще изтече в понеделник, но иначе се брои неделята и тече срока, защото си текат (Реплика.) Напротив, сроковете текат от неделя. (Реплики.) Неделя е почивен ден, но сроковете текат и през почивните дни. (Реплики.) Сроковете текат и през почивните дни, обаче ако изтичат в почивни дни, просто ще започнат да текат от следващия ден и нищо няма да стане, ще продължат да текат все едно я няма отмяната на чл. 60, ал. 2 – нищо няма да стане. Просто няма да се прилагат тепърва. Сроковете, които са започнали да текат до 15 юли ще си изтекат. Дали са няколко дни, или 10 дни – просто ще си изтекат. Аз мисля, че по никакъв начин няма да се отрази на страните, ако приемете от 1 септември.
НИНА СТОЙЧЕВА: Очевидно, уважаеми господа депутати, има голям разнобой в съдебната система, за да не стане по въпроса. (Реплики.) Ето, за тълкуване на разпоредба, която дори не е приета.
Обсъжда се дали да бъде от 3-ти, кога изтича срока, как тече срока, затова, за да бъде всичко чисто най-добре е да запишете от 3-ти септември.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Представител на НИП отсъства, но аз бих предложил, там гласувахме и нова възможност – в Закона за съдебната власт да се ползват и външни експерти, да се включи курс, който да води преподавател от Факултет „Математика“ на Софийския университет за всички съдии. (Реплики.)
Очевидно е, че Вие можете да си определете срока. Склонен съм, макар трудността да изчислявате два срока, два периода, но по-прецизно е датата да бъде 1-ви.
Да, ще имате (реплики), ако се съберем на 7-ми септември, ще видиш как са протекли нещата, ще видиш също така, че съдията, на който са натрупани, да кажем, 50 дела, той ще действа по реда. Тоест ще започне резолюциите – делото от 3 август, което по някаква причина е дошло и ще ги кара по ред, особено, ако не прецени, че някое друго му е по-спешно.
Защото деловодителката му е казала: „ей, това е много спешно, господин съдия.“
Възобновяваме дебата, всъщност се връщаме на гласуването. Окончателно като че ли консолидирахме 1-ви септември.
В процедура на гласуване сме. Подлагам на гласуване предложението на колегата Зарков, с двете уточнения така както ги направихме.
Който е „за“ това предложение отмяната на ал. 2 на чл. 61 на ГПК, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Колеги, при това положение, подлагам на гласуване отхвърлянето на предложението на Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз го оттеглям, вместо да ми го отхвърляте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид го оттегля. Така и отпадат вариантите 1 и 2 заедно с мотивите, които виждате.
Прие се § 1 с текст ал. 2 на чл. 61 се отменя.
Колеги, тъй като всички докладчици и заинтересовани по т. 2 от дневния ред са отвън и чакат с надежда, ако може, да направим малко прекъсване – кратко прекъсване, и да ги изслушаме да представят Законопроекта.
Предлагам Ви, ако не възразявате, да направим това кратко прекъсване на обсъждането по точка първа, да разгледаме точка втора и да се върнем към § 2 на ЗИД на ГПК.
ХАМИД ХАМИД: Остро възразявам!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид остро възразява.
ХАМИД ХАМИД: Защото там имаме тежък дебат – шест часа, (реплики), а тези хора имат работа, все пак, и не могат шест часа да стоят отвън и да чакат тол системата, защото аз там по всяко изречение имам въпрос към тях. Значи говорим за тол система за милиарди.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ние сме участваща комисия не сме водеща. (Реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Тези хора трябва да ходят да работят. Защото сега ще се върне колежката на бюрото и ще са 90 дела вече за разпределяне. Да си продължим ГПК, предлагам аз. Несериозно подхождат към Правна комисия. Никакво уважение към Правна комисия от тези хора. Нямам предвид колегите от МРРБ. (Народният представител Хамид Хамид напуска залата.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекъсваме за десет минути. В смисъл това не е прекъсване. Ние си продължаваме, но ако искате вие (обръща се към гостите), можете да ползвате това прекъсване…
Прекъсваме ГПК, за да обсъдим точка втора от дневния ред
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА № 854-01-69, ВНЕСЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР РУМЕНОВ НЕНКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 12 ЮЛИ 2018 г.
Поканените гости по тази точка са:
- от Министерството на регионалното развитие и благоустройството госпожа Весела Начева – началник на политическия кабинет; и госпожа Веселина Терзийска – главен секретар.
- от Агенция „Пътна инфраструктура“ господин Светослав Глосов – председател; и господин Дончо Атанасов – член на Управителния съвет.
Колеги, чухте критиката на членове на Комисията по правни въпроси. Молбата ми е максимално оптимизирано да представите Законопроекта. Ние не сме водеща комисия – участваща сме. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, с предложения от колегата Нанков, от мен, и група народни представители Законопроект целим въвеждането на тол системата в България, най-общо казано. Тол системата ще ес налага на автомобили над три тона и половина или автобуси. За останалите ще има електронна винетка.
По отношение на винетката единствената промяна от сегашните винетки и сроковете, които се предлагат в България и уикенд винетката, с която може би всички сте запознати от медиите – става въпрос за петък, събота и неделя, хората да могат да ползват в рамките на три дни тази уикенд винека, да си пътуват по почивки и така нататък.
По отношение на тол таксите – като цена и обхват на тол таксите не се знае, засега, къде ще бъдат, защото чакаме доклад на Световната банка. Когато докладът на Световната банка приключи тогава ще са ясни параметрите по отношение на цена и на обхват на тол системата. Към момента ние даваме една рамка, която ще даде възможност за стартиране на процедурата по тол и същевременно след това Министерският съвет в наредба ще може да определи обхвата и цената на тол системата, на винетките. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на народния представител Станислав Иванов за това представяне.
Вие имате ли желание да допълните нещо по представянето, колеги от МРРБ и от АПИ?
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ: Господин Кирилов, ако има някакви въпроси аз съм готов, ще отговоря, да не затрудняваме сега.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това.
Колеги, имате възможността да поставяте въпроси и да изразите мнения, становища.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, в предварителна оценка на въздействието на Проекта, така, както казаха вносителите, на практика не е направена финансова обосновка колко това ще струва на българския данъкоплатец. Никъде няма такава финансова обосновка. Без такава финансова обосновка мисля, че нарушаваме и Закона за нормативните актове, а и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Действително за въвеждането на тол системата се говори от години. Би следвало да се въведе, но без предварителна финансова обосновка – къде, как и колко ще струва това нещо на българския гражданин, аз няма как да подкрепя този законопроект, и затова най-малкото ще се въздържим на първо четене тук в Правна комисия. Не сме и водеща комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Попов, както споменах, чака се приключване на доклада на Световната банка, за да се определят точните параметри относно стойността на тол системата и на винетките, всъщност само на тол системата, но, това нещо ще се случи след широко обществено обсъждане, кръгли маси и така нататък. Няма да позволим да се въведе българското общество в заблуждение, не се притеснявайте за това.
Към момента, пак казвам, чакаме доклада на Световната банка. След това ще пристъпим към обсъждане на тези цени. В момента даваме рамката за стартиране на тол системата, като такава в България. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Дуплика? Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, ако е под формата на реплика –дуплика в тази процедура. Аз, уважаеми колеги, точно това казах, защо тогава не се изчака този доклад на Банката, за да се види на практика финансовата обосновка? Защото Законопроект, какъвто е този, според мен изисква сериозни средства от страна на държавата под една или друга форма, които да се инвестират в тази тол система. Каква ще бъде тяхната възвращаемост? За какъв период от време и така нататък?
Не може да се прави законова рамка без има финансова обосновка на съответния закон, особено, когато, пак повтарям, се касае наистина за сериозни финансови параметри. И това е една от причините, поради която ще се въздържим да подкрепим този законопроект на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОНЧО АТАНАСОВ: Разчетите за приходите, които тол системата ще акумулира в бюджета за обновяване на пътната инфраструктура и за ново строителство са направени на базата на договор ратифициран със Световната банка. Минимум приходите, които би трябва да събира тол системата са около 700 – 800 милиона на година. Изграждането на тол системата е играна на обществена обществена поръчка и цената, която е спечелила фирмата, която ще го прави, една от най-големите европейски фирми, е 150 милиона без ДДС.
Това, което сме заложили като техническо задание е изграждането на една от най-съвременните, да не кажа най съвременната система в Европа. Така че плащането, което ще бъде извършено на… В момента българският данъкоплатец не плаща нищо, тъй като финансирането и изграждането на тол системата става от изпълнителя на тол системата. След това в рамките на две години от показването на ефективност на тол система започва изплащането на средствата за изграждането и въвеждането на тол системата.
Това е, което мога да Ви кажа. Методиката, по която ще се извърши тарифирането на републиканската пътна мрежа от 16 000 км се определя по една много сложна методика, която в момента се работи и тя трябва да бъде нотифицирана от Европейската комисия на 30 декември 2018 г. Молбата ми е да се подкрепи Проекта, тъй като от първи януари се въвежда и електронната винетка.
В момента приходите, които Агенцията получава от книжните винетки са 220 – 230 милиона, като имате предвид, че всяка година ние вдигаме приходите някъде между 15 и 20 милиона, говоря за приходите от винетките, които са сега. от леките автомобили се надявам тази година да бъде 220 до 230 милиона. А тежките са около 80 до 90 милиона. Не е нормално тези, които най-много разрушават републиканската пътна мрежа и не само републиканската, а и общинската, те да плащат много по-малко отколкото леките автомобили, които въобще не създават никакви проблеми на пътищата на България.
Така че финансовата обосновка ще я имате, надявам се, така да бъде изградена и самата контролна система, тъй като контролната система е доста сериозна по функционирането на тол системата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
ФИЛИП ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Атанасов, това, което казахте по отношение на тези 150 милиона и 700 милиона, и че на практика фирмата изпълнител вече е избрана, това го няма в обосновката. И аз разбирам защо го няма, защото този Закон се промотираше и презентираше от Министерския съвет, от министъра регионалния, но внесен от народни представители. Внасяйки го народни представители се избягва именно това уточняване на тези финансови параметри, които би следвало да се запишат тук, защото тук ги няма никъде. Нито една цифра няма. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания съвсем накратко заявявам моето становище, което е положително – подкрепям Законопроекта така, както е внесен от колегите народни представители. Виждаме положителното становище на Агенция „Патна инфраструктура“ МРРБ не взеха становище в този дебат, но презюмираме тяхната… (Реплика.) Министерството на регионалното развитие и благоустройството подкрепя Законопроекта – това е добре да го уточним и да го установим.
Радвам се, че се стигна до този момент, в който да видим детайлна разработка на прилагането на тол система.
Припомням на колегите, че още преди присъединяването на България към Европейския съюз имахме много тежки дебати във връзка с таксовата система по отношение на пътната инфраструктура.
Радвам се, че се стига до създаване на такава система, която да обвърже таксуването и инвестицията в пътя и пътното поддържане по един модерен, адекватен, гъвкав начин. Хубавото е, също така, че разпоредбите, които предлагат, не касаят изменения в статута на пътя и основните права във връзка с неговия вещноправен режим по управлението, поддържането, стопанисването му.
Обръщам внимание само на колегите, защото не искам това драматично да звучи в залата, тъй като ние наблюдаваме и за прилагането на няколко закона, които приехме съобразно изискванията на Европейското право, единият от които е Законът за обществените поръчки, че в Законопроекта в § 96 се предвижда изключване на приложението на ЗОП в случаите на договори сключвани от АПИ по реда на чл. 10, ал. 12 от Закона за пътищата –това са пунктовете за продажба, които се откриват най-малко на ГПП и така нататък, както и по протежение на платената пътна мрежа, и местата, на които се откриват пунктовете за продажби, като договорите се сключват при еднакви публично оповестени общи условия и цени с търговци, които отговарят на изискванията определени с решение на Управителния съвет на АПИ. Които пък съобразно другата разпоредба на чл. 10и, която се предлага, следва да притежават валиден сертификат и техническо оборудване и ЕО декларация или сертификат за оперативна съвместимост. Всичко това иде реч за доставчици на ЕУЕСТ и на национални доставчици на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние.
Правя го това уточнение, защото то е тук ми е трудно да го преброя вече по чл. 14. Това се случва, но ще бъде нова ал. 9, ако стигнем до това. Добросъвестно Ви, го заявявам, включително и опозицията да се подготви за дебат, аз имам аргументи ако го релевирате това в дебата.
Ние не сме водеща, пък и няма да бъде на второ, регионална, да бъде за второ.
Реплики към моето последно изказване? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 854-01-69, внесен от Александър Руменов Ненков и група народни представители на 12 юли 2018 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроекта е приет от Правна комисия на първо четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, на докладчиците, на АПИ.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, благодаря за това, че разгледахте и приехте нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пожелайте ни, успешно продължение.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: И успешно и скорошно приключване на ГПК!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, за нас прекъсване от три минути и след три минути продължаваме ГПК.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, готови ли сме да продължим с § 1 по доклада, който ще стане вероятно § 2?
По § 1, текст на вносител има предложение от народния представител Данаил Кирилов, с което разполагате. Има предложение за редакция на работната група. Това са текстовете. Дълго дебатирахме вчера в работна група.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Параграф 1 по отношение на чл. 113 от ГПК. От КРИБ заявиха желание. При откриването на Комисията представиха това писмено становище. Ще Ви помоля да го представите или да го изчета. Защото колегите не са запознати.
Заповядайте.
РАДКА ЙОСИФОВА: Благодаря Ви.
От името на КРИБ, благодаря, за възможността да взема отношение. От КРИБ, случайно разбрахме, че това е на обсъждане на Вашето внимание.
Имаме отношение, защото смятаме, че това ни засяга по всякакъв начин, става въпрос конкретно до местната подсъдност. От името на организацията, която представлявам изразявам възражение срещу предложенията в Проекта на ЗИП на ГПК, отнасящи се до местната подсъдност по чл. 113 и следващите ГПК.
Съображенията ни затова са следните: с въвеждането на задължителната подсъдност по искове на и срещу потребители, по чл. 113, вносителите целят: „да осигурят възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение – потребителят“.
Тези мотиви не могат да бъдат споделени. Гражданите имат равни права за достъп до правосъдие. Когато страни по спорното отношение са търговски дружества, всяко от което може да се определи като потребител и като ответник в различни казуси, съображенията за икономическа сила са неуместни според нас. Спорното правоотношение ще се реши от съда, със законовите последици от това.
Има се предвид също, че когато става въпрос за физически лица, там има начини – Законът предвижда да се преценява и да се правят съответни облекчения по отношение на социално слаби лица и лица, които не могат да се справят икономически и са определено по-слаби, като намаляване, освобождаване от държавни такси, ползване на правни услуги, Закон за правната помощ и други такива, в различни отношения. Когато се касае за юридически лица, тоест търговски дружества, всяко едно от тях в един случай ще се яви потребител, в другия случай ще се появи като доставчик и отговорен по този иск и не би могло да се смята, че този, който се е обявил за потребител или по дадена сделка е потребител, той задължително е по-слабата икономически страна.
Въвеждането на задължителната подсъдност по настоящия адрес или седалището на потребителя няма да улесни никого. Напротив, може да доведе до хаос в правораздаването, както и до избирателна подсъдност, с оглед почитанията към един или друг съдебен район от зависимост от избор за определяне на седалище.
Мотивите на вносителите съдържат съображения, че измененията в ал. 2 на чл. 115, от миналата година, не са дали никакъв практически резултат, поради което се предлага ново изменение на разпоредбата.
Съществува реална опасност обаче новата разпоредба също да остане без практическо значение за броя на новообразуваните дела в СГС, тъй като предложението за въвеждане на задължителна подсъдност в тези случаи не е обосновано със статистически данни или други сведения за евентуалния резултат. Разтоварването на Софийския градски съд и по-равномерното натоварване на съдилищата в страната. Не се държи реална сметка за последствията свързани с качеството на правораздаването, а и за другите правно-технически действия по исковото производство.
Същите съображения ние навеждаме и относно тази задължителна подсъдност. Никак не е сигурно, че ще се ускорят делата и ще се постигне положителен ефект, като исковете за непозволено увреждане се разглеждат в съдилищата, в цялата страна. Извършването на медицински прегледи, с оглед изготвянето на медицинска експертиза, може във всички случаи да наложи пътуването на пострадали лица в различни медицински заведения, в най-различни населени места. Това зависи от необходимостите, от задачата, от необходимия брой специалисти. Заключенията не биха могли да се ограничават в съответния съдебен район.
В този смисъл са нашите съображения. Моля да ги имате предвид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, на госпожа Йосифова.
Заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Председател, от Асоциация на индустриалния капитал в България. Няма да Ви отегчавам с пространни изявления. Искам да кажа точно три неща. Преди това ясно да заявя, че представителите на българския бизнес не могат да подкрепят подобно решение.
Сега да се спра на трите причини – защо?
Първо, и сега съществува диспозитивна възможност за предявяване на такива искове. Фактът, че те не се ползват е достатъчно красноречив. Да превърнете нещо, което не работи в императивна норма, това означава да го направите още по-малко да работи.
Второ, седалището, ясно е за всички, че тук вече говорим за юридическо лице – включваме го, само че в този случай трябва да държим сметка за § 13 от един друг закон Допълнителните разпоредби – този за защита на потребителите, който ясно определя потребителя само, и единствено, и изчерпателно като физическо лице.
Е, кой закон ще трябва да прилагат почитаемите тук съдии – единият или другият?
И трето, последно, но може би най-важното – приемането на такава кардинална промяна ще затрудни сериозно търговския оборот и много скоро ще се наложи да се прави промяна на промяната, не че се случва за пръв път. Благодаря. (Реплика.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще отговорите господин Зарков.
Ако има и други изказвания в тази посока, че щам след това думата на господин Зарков да отговори от името на вносител.
Заповядайте.
НАТАЛИЯ СЪБЕВА: Благодаря Ви.
От Българска стопанска камара всички изразяваме несъгласие с предложеното изменение на чл. 113 от ГПК. Очевидно става промяна не само на местната подсъдност, не само се преразпределя, но понятието потребител всъщност се разширява от физическо лице и обхваща всички юридически лица, които са получатели на стоки или услуги.
Какво излиза? Търговските сделки, по които общо взето, винаги едната страна е доставчик на стоки или услуга, стават подсъдни именно по този чл. 113. Винаги доставчикът ще трябва да обикаля в цялата страна съдилищата, докато потребителят може да разчита на това, че исковете исковете ще се разглеждат по седалището му. По този начин се поставят в едно много по-неизгодно положение в процеса доставчикът на стоки и услуги, като включително ще бъде натоварен с много повече финансови разноски, организационни и така нататък, което означава ограничаване на достъпа до правосъдие за едната страна във търговските договори. Затова за нас това предложение е напълно неприемливо, тъй като неизбежно натоварването на една от страните с повече финансови средства за осъществяването на защитата не само ще я затрудни, но по някакъв начин ще наруши и баланса в икономически интереси на тези страни: потребител – доставчик, производител – получател на стока или услуга, а това неизбежно ще рефлектира върху стабилността на икономическата среда.
Считаме, че оптимизацията на съдебната дейност е наложителна, но тя не трябва да минава през ограничаване на процесуални и конституционни права на съответно доставчиците. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Наталия Събева от Българската стопанска камара.
Господин Тодоров – главен секретар на БТПП.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Ще продължа това, което колегите казаха. Също се присъединяваме и сме против тази редакция, предложена на чл. 113, особено сме притеснени от тази формулировка „седалище на потребителя“ и евентуално дали това не е някакъв опит в ролята на потребителя да се вкарат юридическите лица, още повече, че имаме пресни спомени от дискусията, в, която забранихте арбитражните спорове, в, които участват потребители, дори и последващо да има съгласие, това нещо го изключихте. Така че по един завоалиран начин това да не вземе да стигне дотам изцяло да заличим арбитражното производство в България, което едва ли е целен ефект от такава една промяна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен това са четирите работодателски организации. Пропускаме ли някоя? Национално представени са.
Господин Зарков има думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря за становищата.
Действително Вие се намесвате сега в дискусията, но Вашите становища отдавна са публикувани и на сайта на правната комисия и бяха изпратени и до мен като вносител и до всички колеги народни представители, които се интересуваха, така че ние сме Ви имали в предвид Вашите становища.
Между другото аргументите, които сте представили, са известни отпреди да вземем нашата инициатива и бяха подробно разисквани в тази стая и в залата по време на първо четене на Законопроекта, тъй като те поставят принципни въпроси и резултатът от гласуването на първо четене мисля, че е важно да го напомня с цел да облекчим по-нататъшната дискусия, беше 140 за, без против и въздържали се с гласуване от всички до една парламентарни групи в парламента. Казвам това не за да обезценя Вашите аргументи, а за да кажа, че Народното събрание и ги обсъди и взе решението, което разглеждаме сега в детайли.
И все пак, заслужава си, мисля, да се отговори на Вашите аргументи, ще се опитам да го направя. Аз призовавам и други, които могат, да го направят.
Първо по отношение на аргументите на госпожа Йосифова, които са споделени и от становището на БСК и БТПП до голяма степен. Вие поставяте под съмнение не само новото предложение, а въобще специфичната защита на потребителя по отношение на определянето на местната подсъдност, която съществува в нашия закон от отдавна, която, между другото, е и европейско правило за защита на по-слабата икономически страна. Вие може да не го приемате, но това е позитивно право и то се е наложило в годините. И причините за това мисля че са широко известни.
Ще се създаде, казвате, хаос в правораздаването. Напротив, въпреки че основната цел на този закон е действително да се улесни достъпът до правосъдие на гражданите, той ще има като сериозен ефект подреждане на правораздаването и на системата на правораздаване, която в момента е изключително дебалансирана и това не са мои думи, аз са думи на хората, които работят в съдилищата, на Висшия съдебен съвет, на наблюдаващите нашата страна експерти, включително тези от Европейската комисия. Има статистически данни, те бяха обсъдени подробно тук на първо четене и бяха на Вашето внимание и на второ четене. И част от статистическите данни са споменати в оценката на въздействие, макар че бяха доста уточнени и все в една посока, а посоката е изключителната концентрация на тези дела в 2 съдилища. И като казвам изключителната концентрация, говорим за над 50% от всички дела на Софийски градски съд, а от тези 50% 80% се оказва, че нямат нищо общо със София. Това е мащабът на проблема.
Така че за практическото значение, повярвайте, ще има. Защо не проработи предишната стъпка в тази посока на законодателството, по, която между другото, доколкото си спомням, също имаше възражение от Ваша страна? Тя не проработи по причини на особения начин, по който се развива защитата по тези производства. И те бяха много ясно изказани, и включително вчера на работната група и Вие, сигурен съм, сте запознати с начина, по който се концентрират делата и причините, заради които това се случва. И тази промяна е неизбежна в този ред на мисли. И затова, уважаеми господин Желязков, тази диспозитивна възможност трябва да бъде приведена в задължение и ще проработи, защото сме предвидили и включително, благодаря на народните представители, които дадоха доуточняващи текстове чрез предложенията си между първо и второ четене, така че, от една страна, да се приближат делата до потребителите и увредените лица, а, от друга страна, да се направи така, че да не може да има различни злоупотреби с процеса, както и в член 119 мисля че ще намерим правилното решение съдиите служебно да следят за това, че тази уредба да проработи.
Колкото за потребителите юридически лица, нищо завоалирано няма. За арбитража няма да се произнасям, но по отношение че отваряме понятието „потребител“ и за юридически лица – не го отваряме, а правим така, че Гражданско-процесуалния кодекс да е адекватен на законопроектите, които бяха приети в последно време. Потребител юридическо лице има в Закона за енергетиката, в Кодекса за застраховане и на още няколко места. И да, това са точно тези потребители, които употребяват услуга на големи доставчици. И ако искате да влезем концептуално в идеята може ли това да е така, най-лесният ми аргумент да кажа, че в Европа вече е така отдавна, не е достатъчно. Естествено, че логиката е, че в единия случай ние имаме професионалист, а в другия случай непрофесионалист и това има своето значение, включително в организацията и това което струва защитата. Когато една фирма се изправя срещу застрахователна компания, едната по естеството на своята дейност, по факта че не се явява непрекъснато по едни и същи тип дела и развива своя капацитет за защита, е в друго състояние, отколкото потребителят, който по силата на договор се оказва въвлечен в спора. И да се приближи този спор към неговото местоживеене ми се струва обосновано именно от логиката, която от години насам в цяла Европа и слава богу у нас е предвидила специфичен режим за определяне на местна подсъдност по отношение на делата за потребителите.
Дали това ще наруши търговския оборот – честно казано, струва ми се като пресилен аргумент, но това е мое субективно мнение, готов съм да го обсъдя. Аз вярвам, че няма и затова съм вносител на този закон.
Завършвам със следното: този закон вече беше приет и аз апелирам да не се връщаме на едно и също място, непрекъснато а да съсредоточим усилията си върху подобряването на текстовете там, където можем да ги подобрим. Вчера работната група, струва ми се, беше полезна в този аспект. Всички становища, които можеха да бъдат изказани, бяха изказани в последните два месеца, законопроекта беше обсъждан в интерес на истината части от него и октомври месец, той е обсъждан и на работна група в Министерството на правосъдието. В интерес на истината голямата критика на Министерството на правосъдието към нас не беше по същество това, което правим, а това, че не изчакваме работната група, която се е създала, която работи също в тази посока. Затова моля Ви, да преминем естествено към обсъждане, но на текстовете по същество, не на принципи и постулати, около които всички политически сили се обединиха, и надявам се, няма да има промени в тази насока.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Тъй като ние не сме участвали в дебатите на всички тези органи, които изброихте, нямаме и такова право, тук може да изразим нашата позиция. Също така това, че са минали и дискусии и са гласувани в различни държавни органи, не прави държавата самодостатъчна, трябва да се оцени интересът и на потребителите, и на предприятията, и на бизнес. Във Вашето изказване има едно съществено противоречие: ако вкарвате юридическите лица, които сами казахте, че са професионалисти и търговци, в категорията на потребителите и започвате Вашето изложение, че потребителите се нуждаят от специална защита, това няма как да си го обясним. Те са професионалисти – юридическите лица, търговците. Няма как да има специална защита. Специалната защита е за физическите лица. Така че в самото Ви изказване има голямо противоречие. Няма как да приемем юридически лица – търговци да влизат в специална защита, която ползват физическите лица. Така че на това базирахме нашите аргументи.
И пак обръщам внимание: не може в ГПК да се смесват тези понятия и да се вкарват търговците в ролята на потребители, тъй като това влече със себе си много други последици и това ще обърка, страхотни поражения ще има върху бизнеса и също така върху изобщо търговския оборот.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика на колегата Митев спрямо изказването на господин Зарков.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колега Зарков, аз съм съгласен с много голяма част от това, което казахте и също не смятам, че трябва да се връщаме да дискутираме промяната на 113 като принцип. Струва ми се обаче че е редно да проведем дискусия по отношение действително на въвеждането на юридическите лица като потребители и единствено тук намирам някакъв резон в изказванията, направени от страна на работодателските организации. Член 113 в сегашната му редакция има предвид единствено и само физически лица действително, и то по смисъла на Закона за защита на потребителите. Прав сте в това, което казахте за това, че имаме закони, в които се разглеждат юридическите лица като потребители, но това са специални закони по отношение на общия закон за Защита на потребителите. И действително е верен и аргументът, че ако едно физическо лице наистина икономически е по-слабото в отношенията спрямо търговеца, то в никакъв случай не може да се каже това за един търговец юридическо лице или дори пък да не е търговец, а юридическо лице с нестопанска цел. Така действително трябва много внимателно да подходим към този въпрос и аз смятам че може би в 113 трябва да отпадне това допълнение по отношение на юридическите лица – да се ползват от тази благоприятна възможност за избор на подсъдност по отношение предявяването на искове, поне до този момент, до който нямаме ясна концепция, разписана Закона за защита на потребителите и изобщо по отношение на това дали да включим юридическите деца като потребители. Само на базата на два специални закона да генерализираме правото ми се струва като че ли преждевременно и рисковано.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: На мен ми се струва, че има едно абсолютно неразбиране, вероятно понеже господата може би не са юристи.
Бих искала да цитирам следното. Член 113 не уточнява чия легална дефиниция на друг закон възприема по отношение на понятието що е потребител, тоест чл. 113 говори само за потребители. Действително легална дефиниция на това понятие е дадена в разпоредбата на параграф 13, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и тя гласи: „Всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този Закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“. Но това легално определение, тази легална дефиниция е дадена за целите на Закона за защита на потребителите, но то не ограничава кръга от лица – физически или юридически, които имат качеството на потребител по смисъла на член 113 от ГПК. Неслучайно 113 от ГПК не препраща към Закона за защита на потребителите. В този смисъл в параграф първи, точка 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката е дадено легално определение на понятието „потребител на електрическа енергия за стопански нужди от физическо и юридическо лице“, което също следва да бъде включено в понятията на потребител по смисъла на член 113. И според мен самата разпоредба на член 113 отговаря на европейските регулативи, доколкото потребителя винаги е по-слабата страна, няма значение видът, дали той е физическо лице или някаква друга правно организационна форма, стопанско юридическо лице, защото идеята е, че този, който предоставя услуги, винаги е професионалист, той е длъжен да даде най-доброто като качество на услугата, а потребителят е този, на който се дължи пълна защита, защото той не е професионалист в това отношение.
И смея да твърдя, че в съдебната практика, мисля че и колегите ще потвърдят, никога не сме ограничавали чл. 113 само до препращането към Закона за защита на потребителите. Това е по отношение на това неразбиране. За да не вземам втори път думата само ще изразя вече официалната позиция на Висшия съдебен съвет, която е в мотивите пак по тези предложения. Сегашната редакция на чл. 113 от ГПК обхваща само случаи на предявени искове от потребители физически лица. С това, което се предлага в този законопроект, ще се намери приложение и по отношение на потребителите юридически лица, за които няма основание да бъдат разграничавани в качеството си на потребители от останалия кръг потребители – физическите лица, защото Кодексът за застраховане, Законът за енергетиката и други специални закони признават това им качество за потребители.
Отделно с предвиждането на задължителна подсъдност по постоянен адрес – седалище на потребителя или доставяне на потребителската услуга, защото това е също опция, би се гарантирало ограничаване на разходите на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение, това е потребителят, за водене на дела в за защита на потребителски права. И тук важи съображението, че доказателствените средства, съсредоточени по мястото на доставяне на услугата, поради което и воденето на делата по местонахождение на доказателствата, винаги е водещо. Аз не разбрах много логиката, обикновено доставянето на услугите на практика, говорим за по Закона за енергетиката, Закона за водите обикновено са по адреса на потребителя, така че аз не мисля, че ще има някакво голямо разминаване между сегашното състояние и евентуално след изменението.
Отделно това аз не разбрах от какво точно се притеснявате и как точно ще се наруши търговският оборот, защото това звучи толкова общо, че реално погледнато аз лично не мога да си го представя. Доколкото наистина дебатът е воден и е прието това предложение, вчера на работна група спорът беше съсредоточен върху това дали да се въведе и настоящият адрес, освен постоянния адрес, по отношение на определянето на подсъдността. Аз считам лично, че предложението за въвеждане изиска да се регламентират в кои случаи, когато имам предвид потребителят е ответник, тогава ще се подхожда алтернативно или опционално, тоест дали първо ще бъде настоящият и след това постоянният или обратното, или просто ще даде възможност на ищеца да посочи евентуално при възражение на ответника-потребител да избере дали настоящият или постоянен адрес ще бъде избран от него. Но мисля че спорът следва да се съсредоточи в тази насока, за да не губим време по отношение на другите съществени норми.
Понеже се засегна въпросът за следващите чл. 115-119, аз бих предложила да разграничим спора, да се концентрираме само върху 113, защото мисля че 115 и 119 изискват други аргументи.
АТАНАС АТАНАСОВ: Също като при колегата Марчева искам да изразя принципната позиция на Съюза на съдиите в подкрепа на Законопроекта и да направя кратък коментар на досегашните изказвания.
Винаги е въпрос на преценка и на баланс на интереси решението, което трябва да вземе законодателят. Мисля че предложението, което е направено изначално от вносителите на Законопроекта, както и предложенията между първо и второ четене от народните представители, отчитат необходимия баланс от всички интереси. От гледна точка на професионалната общност на съдиите, които са членове на нашата организация, искам да посоча че определено има проблем в неравномерното натоварване между различните съдилища в страната. Статистически данни за това са налице, както вече беше казано, те са и публични тези данни, докладите за дейността на Върховния касационен съд, на съдилищата в страната са публични, всеки един може да се запознае с тях и да види каква е тази разлика. Но също е важно да се отбележи, че това законодателно предложение не е в полза само на колегите от вече споменатите софийски съдилища Софийски градски съд и Софийски районен съд. Считаме че равномерното разпределяне на тези дела в цялата страна ще даде възможност и на окръжните съдилища, които напоследък поради приложението на нормата на натовареност страдат от това, че при освобождаване на щатна бройка на съдии поради пенсиониране или други причини, тя бива съкращавана. Има проблеми в някои окръжни съдилища с формиране на съдебни състави вече. Няма как да се счете, че възможността конкретно с разпоредбата на член 113 потребителите да предявяват иск по настоящия адрес ще ги затрудни по какъвто и да е начин. Напротив, това ще е от полза и за тях за по-лесното приключване на делото, за достъпа до правосъдие, но и за местните участници в съдебния процес, каквито са адвокатите, вещите лица, свидетелите не на последно място.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Понеже видях, че един от основните проблеми, около който се обединяват различните становища, е дефиницията на потребител, наистина, както казва госпожа Марчева, такава дефиниция никога не е имало в ГПК и досега чл. 113 каза само „потребител“ и не казва дали това е физическо и юридическо лице, по смисъла на кой закон е потребител. Вярно, че в момента говори само за настоящ и постоянен адрес, но това е косвен аргумент, ние можем да тълкуваме разпоредбата и разширително, като принципът е да търсим мястото, където се намира потребителят.
Отделно от това може би трябва да обърнем внимание на съпоставката с чл. 19 на ГПК, когато се ограничи арбитражът за потребителските спорове, там има изрично препращане към потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, изрично препращане и макар текстът на Закона да не е съвсем коректен, защото говори за спор, когато една от страните е потребител, а не за страна по спорното правоотношение да е потребител, но както и да е. Няма спор за кои за кои спорове се отнася ограничението на арбитража и едва ли може промяната в подсъдността за потребителските дела да се пренесе автоматично към ограничение на арбитражните производства. Ясно е, че ще се преценява кой потребител съобразно материалния закон, така както и в момента е чл. 113 и доколкото материални закони дават дефиниция потребител да е юридическо лице, например Кодексът за застраховане, Законът за енергетиката, като стана дума, логично е да бъдат поставени в това положение, в което изисква съответният материален закон да бъдат поставени, а именно положението на по-защитена страна от другия субект в това правоотношение, включително по отношение на подсъдността. Но чисто практически тъй като се споменава дали сега няма във всяка доставка изведнъж получателят на доставката да се окаже потребител, включително при обикновената търговска продажба и това няма ли да изкриви подсъдността, първо, не при всяка търговска продажба, разбира се, получателят на доставката е потребител. Така ще е например при доставката на енергия, защото Законът за енергетиката го казва, но няма да е при доставката на някакви други стоки и оборудване. И освен това да не забравяме, че и в момента ако доставчикът иска да съди получателя, например за неплатена цена, което е типичният случай, той най-вероятно ще се озове в съда по седалището на ответника, защото това е общото правило. Вярно, при възражение от ответника, но също така тези възражения се правят в над 90% от случаите. Така че това едва ли ще промени съществено картата на разпределение на делата между търговците в момента.
И само за пълнота бих искал да добавя, че Конституцията и още повече някак си Конвенцията за защита правата на човека изисква ефективно правосъдие, тя не създава някакво правило, че всички дела трябва да се гледат в големите градове в България, а пък правосъдието няма как да е ефективно, ако ние концентрираме делата на едно място, обратното е вярно. То ще е ефективно, когато има равномерно разпределение на делата и това всъщност е целта на тези промени. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие си влязохте в диалог, заповядайте, но за последно.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Аз смятам да спестя пространността, която бих могъл да заимствам и ще бъда кратък. Първо, ние нямахме информация за тези работни групи и прочие. Становищата, за които говори господин Зарков бих искал да посочи къде точно е нашето. Ние разбрахме днес, няма да го дискутираме този въпрос повече.
Имаше обаче някои неща, всъщност две, които не могат да бъдат оставени без необходимото внимание. Какъвто и дебат да е воден по този проект той е воден без засегнатите, без работодателите, следователно няма как да съществува баланс на интересите, за който говорите Вие. Засегнатата страна не е участвала в дебата, няма как да съществува баланс на интересите в този случай!
И последно. Аз като потребител към днешна дата имам някаква възможност да се обърна към този или към онзи съд по силата на 113, нали така? Това е безспорно, аз имам тази възможност, но не съм я ползвал, защото не съм искал да я ползвам и по силата на някаква новаторска правна логика, това, което аз не искам да го ползвам като възможност, Вие се стараете да ми го вмените като задължение. Благодаря Ви. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, нека да сме коректни. Това разбиране за седалището, мен вчера ме изненада, но аз не съм имал колебание в понятието за потребител. И даже реагирах, като тръгнах реагирах. Но ще взема отделно думата за това.
Работната група я обявихме миналата седмица в сряда на редовно заседание на Комисията по правни въпроси.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Аз ще бъда кратък. Вчера имах възможност да изложа по-надълго моето становище, но бих се обърнал най-вече към самите народни представители. Апелирам към Вас да обърнете наистина по-сериозно внимание на всички тези становища, които са подадени между първо и второ четене от всички, от граждански организации, потребителски, пациентски, защото всички тези организации са дали отрицателно становище по този законопроект. Отделно Комисия за защита на потребителите, Комисия за финансов надзор, чухме и работодателите. Тоест този законопроект няма необходимата обществена подкрепа, всъщност той е подкрепен и единствено и само от съдиите. Абсолютно никой друг не съм чул да…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На второ четене сме и вчера Вие подведохте дебата под този общ знаменател и затова вчера нямахме задълбочен дебат по чл. 113 и смесвахме 113 и 115.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Няколко изречения.
Той е приет на първо четене, но няма никаква процедурна и законова пречка отделни разпоредби от него да отпаднат на второ четене, така че няма никакъв проблем да се разисква чл. 113 дали да го има ли да го няма в този законопроект.
Отделно от това, пак казвам, трябва да се вземе все пак предвид мнението на обществото, то е такова. И след като гражданите, въпреки че и сега могат по постоянния си адрес да си ги завеждат делата в техния си град, предпочетат въпреки това да ги водят в София, не трябва да зачетем това тяхно право, защото той е свещено право, което между другото, го има навсякъде в Европа. Аз си направих труда да проверя – в Германия, Швейцария, Франция, Италия никъде няма такава задължителна местна подсъдност само по постоянен адрес на ищеца! Навсякъде основният принцип е седалище на ответника или адрес, зависи дали е физическо или юридическо лице и вече има възможност по местонастъпване, по местоизпълнение на договора, но никъде няма постоянен адрес само на ищеца. С това ние се връщаме години назад. А и другото, което е: разпоредбата на 115, алинея 2 беше приета само преди няколко месеца. Как разбрахме, че не работи?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не отивайте в 115, моля!
ДЕЯН НИКОЛОВ: Трябва да се даде някакво време.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедурата на обсъждането е ясна.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Трябва да има някакъв по-широк обществен дебат, защото това е една генерална промяна в ГПК, каквато никога не е имало.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дебатът по чл. 113 няма нищо общо с чл. 115.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Окей, няма да говоря за 115…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да пренесем резултата от 115 върху 116.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Приемам критиката, но дори по 113 имам няколко бележки. Не става ясно примерно ако си чужденец и нямаш постоянен и настоящ адрес, къде ще си водиш делото, тоест ти реално си лишен от възможността да го водиш в България изобщо, а не се знае в твоята си в твоята държава изобщо пък твоето право дали ще го позволява. (Реплики.) Къде има разпоредби? (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Зарков не е добре да напуска. И аз ще изляза и тогава… По-добре да направим прекъсване. Но преди да дам процедурата на господин Митев, аз имам въпрос, който е много важен ще го поставя на заместник-председателя Ботева и тя ще отговори след процедурата, ако желае, защото на вчерашната работна група тя каза, че има статистика по делата. Моята молба е да разберем данните по тази статистика, включително ако може и да разграничим кои от тях са потребителските спорове и кои от тях са застрахователните спорове.
Давам думата за процедура на колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Процедурата ми е по начина на водене, все пак сме на второ четене на Законопроекта. Тук слушаме аргументи и изказвания все едно сме на първо четене. Първото четене приключи, сега и аз като колегата Зарков ще повторя: Законопроектът беше приет по принцип, основните принципи и философия са възприети. Оттук оттук нататък трябва да се концентрираме върху предложенията, които са направени по конкретните разпоредби и евентуално въпроси, които възникват във връзка с точната и прецизна редакция на текстовете и ще Ви помоля да прекъсвате всеки изказващ се от гостите, а и от нас, народните представители, които се отклоняват от второто четене и започват да правят изказвания в посока първо четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще се опитам да спазя това Ваше изискването, то е съобразно Правилника, но не е в полза на дебата. При положение че имаме претенция за закъсняло узнаване, стремежът ми е за настоящият дебат работната група, която беше вчерашният ден, все пак да не прекъсвам организациите, които не са участвали досега. Имам предвид извън становища в писмен вид. Позволих си да прекъсна колегата от Асоциацията, защото и вчера дебатирахме, знаем му аргументите и действително аз ще взема думата като дам на всички други възможност, за да кажа какво не установихме вчера.
Колегата Божанков искаше думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Правя това изказване не само като народен представител, но и като председател на работодателска организация – Асоциация на рециклиращата индустрия. Също сме членове на Българска стопанска камара. Не зная колегите как са стигнали до това решение, със сигурност ще го поставя на обсъждане, но твърдения като блокиране на търговския оборот и тъй нататък, апокалиптично изводи, съвсем не мога да ги приема и това е най-малкото, което мога да кажа, без да излизам от рамките на зададения току-що от господин председателя да не излизаме от рамките на второ четене. Но все пак трябва да обърнем внимание на обвиненията, че не сме провели нужното обсъждане и някой не е знаел за нещо. Работодателските организации имат парламентарни секретари, работодателските организации – тези от нас, които са вътре в материята, знаят, че всички следим законодателството без изключение, всеки законопроект, който влезе в Народното събрание, тоест този законопроект не е влязъл преди 15 секунди гласуван след три минути, за да каже някой, че той не е бил наясно, на първо четене не е дал становище и това трябва да е проблем на Комисията по правни въпроси или на народните представители. И ще се огранича дотук с това изказване.
КРУМ ЗАРКОВ: Нещо да кажа в дух коректността и то е към господин Желязков. Действително нямах не са постъпили становищата на работодателските организации, нямах това предвид. Имах предвид факта, че аргументите, които изтъкнахте и чиято легитимност аз не оспорвам, не оспорвам легитимността да бъдат изтъкнати, просто обяснявам причините, поради които бяха взети предвид, бяха обсъждани действително в последните два месеца и половина десетки пъти. Това имах предвид, че становищата Ви са били обсъждани.
АЛБЕНА БОТЕВА: Няма как да не ти отговоря, естествено, но няма да е толкова кратко, колкото би ми се искало. Сега трябва да обясня механизма, по който става разпределението на делата, за да Ви кажа, че няма как да Ви кажа точни данни. От 2016 година делата във всички съдилища в Република България се разпределят чрез централизираната система за разпределение на дела от Висшия съдебен съвет, която е приета с решение. Съгласно решението на Висшия съдебен съвет всеки един съд в тази държава може да приеме собствени групи дела, по които да разпределя делата, което означава, че в някои съдилища – райони, окръжни, апелативни, е възможно да има три или четири групи, а в други съдилища – големите, каквито са Софийски районен съд, Софийски градски съд, имаме вероятно за всички дела по 20-30-40 групи, просто защото делата са страшно много. Казвам го всичко това за да Ви кажа, че тези дела са разпръснати по много групи и са обозначени по много различен начин и трябва дело по дело да се извади да се брои, за да се каже точно ищецът или ответникът е ли потребител или не, което е абсолютно възможно, тъй като става въпрос за стотици хиляди дела. Имам статистика за застрахователните дела, знам колко са образуваните застрахователни дела, мога да я кажа, когато обсъждаме чл. 115, както прецените. Но по останалите няма как да кажа.
Само една вметка ще направя: аз много се зарадвах, когато колегите взеха становище, защото си мислех, че всичко е именно в интерес на бизнес. Ние Ви бавим делата, не е ли вярно? А бизнесът има нужда от бързо правораздаване. Това е ефективното правораздаване. Каква защита получава един търговец, когато той получи решение от мен след две-три години, в добрия случай, защото знаете, че има и по-тежки случаи? Бързото раздаване е ефективното правораздаване и това е изцяло във Ваш интерес и аз наистина съм малко учудена и го отдавам на това, че Вашите притеснения се дължат на неразбирането какво се има предвид под 113-та. (Реплики.)
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: И той ми каза, председателят на Софийския районен съд, това, което потвърди колегата Ботева че тези дела се разпределят по шифри и индекси, в които са включени и много други дела, поради което тази информация изисква ръчно преглеждане на всяко едно дело поотделно. Направихме на принципа на социологическо проучване, просто помолих един колега от Гражданска колегия на Софийския районен съд, да ми каже, като се има предвид, че все пак тук се спазва случайният принцип на разпределение на делата в рамките на Гражданска колегия, в неговия състав един средностатистически граждански състав в Софийския районен съд, колко от делата като процент са потребителски спорове по смисъла на Закона и той ми каза, че около 40% от делата са такива. Тоест по последен анализ на натовареността, който Висшия съдебен съвет прие за 2017 г., гражданските дела в Софийски районен съд за 27 000. Аз не съм добре никак по математика, признавам си… (Реплики.)
Спорът, аргументът, че ние с тази с тази промяна защитаваме евентуално намаляване на натовареността на Софийския районен съд, не е водеща. Тук идеята, която съвпада реално, действително с интереса на съдебната система, защото няма друг механизъм, по който тази система да бъде равномерно натоварена и това нещо да се отрази в качеството на правораздаването, защото, повярвайте ми, забавеното правосъдие означава в голяма степен и влошено качество на правораздаването. И това не е защото примерно съдията не е положил грижи, а защото когато натовареността ти е такава, че ти не можеш да го обгрижиш така както трябва всяко едно дело, действително пред риска да не можеш да приключиш с тези дела, защото те са като в онзи филм на Чарли Чаплин „Модерни времена“, то е един конвейер…
Тук говорим за това, че трябва да изравним нашето законодателство с европейската регулация. Има специален регламент, не мислех че спорът отново ще се върне на тази тема, затова не съм го изкарала, за защита на потребителите, който в преамбюла си казва, не мога да го намеря текста в момента, да, 1219 мисля, че беше, който казва точно това, че всички страни членки следва да съобразят законодателствата си така, че да дадат максимална защита на потребителя. Разбирам икономическия интерес може би по някакъв начин се засяга, въпреки че аз пак не чух отговори на въпросите си как точно си представяте този апокалипсис да се случи. Ако ми кажете в какво се изразява, може би ще…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, прекъсване! Моля съдиите – Висшия съдебен съвет и колегите, да влезем в кабинета.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването.
Аз ще направя кратко изявление във връзка с моето предложение между първо и второ четене във връзка с чл. 113. Правя следното уточнение на моето предложение: не го оттеглям, много теглим от него частта, която след думите „настоящия адрес“ отпадат думите „или седалището“, „на“ остава. Така че предложението ми да се счита: „Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес по постоянния“. Да мотивирам ли предложението? (Реплики: „Ясно е.“)
ФИЛИП ПОПОВ: Ние го дебатирахме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Целта е да се избегне разнопосочно интерпретиране на понятието за потребител, както е установено в Закона за защита на потребителите. Целта е да се придържаме към това понятие, така както вече го установихме по отношение на арбитражните спорове. Рискът това понятие да се отнася и по отношение на търговските спорове с оглед на дебата, който беше проведен, според мен ще наруши систематиката в законодателството, както и връзката между основни нормативни актове и основни понятия.
По отношение на специалните закони, в които се визира възможността юридическо лице да има статута на потребител е достатъчна легитимацията му в тези специални закони, за да се приложи смисълът на Разпоредбата и правните последици на разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Ограничавам всички други аргументи в тази връзка.
Няма изказвания. Ако няма изказвания, да прекратяваме дебата? Дебатът е прекратен.
Колеги, при това положение подлагам първо на гласуване редактираното предложение на народния представител Данаил Кирилов. За 20, против и въздържали се няма.
При това положение подлагам на гласуване по принцип предложението на вносителя – да бъде прието по принцип и съобразно предложение на Кирилов, моля да гласува за. За 20, против и въздържали се няма.
Пристъпваме към обсъждане на § 2 по вносител по отношение на чл. 115, ал. 2. Имаме текст на вносител, имаме предложение на народния представител Кирил Калфин, имаме предложение на народния представител Данаил Кирилов, имаме предложение за редакция на работната група – вариант първи и втори на Кирилов, вариант трети на Кирилов. Това е. Следващото е нов параграф.
Изключваме вариант втори като редакция на работната група, тъй като той вече не съответства на приетия § 2.
КРУМ ЗАРКОВ: Доколкото и вчера се обединихме около предложението на народния представител Данаил Кирилов, като се разбрахме, че е много съществено важно да уточним, че се гледа настоящият адрес към момента на настъпване на застрахователното събитие и имайки предвид, че вече решихме вариант втори с гласуването по член 113, аз предлагам да се обединим около вариант трети, който да включим във Вашето предложение и да преминем към гласуване. Като, разбира се, приемем по принцип и текста на вносителя, и предложението на народния представител Калфин, тъй като по принцип ги подкрепяме и двете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. Реплики към изказването на колегата Зарков? Няма. Аз само уточнявам, че към моето предложение следва след думата „постоянния“ да се постави запетая, това вчера го уточних и сега го уточнявам. (Реплики.) Има запетая, за да отдели тези три хипотези общо-взето.
В интерес на истината текстът на колегата Калфин, който е от работната група в Министерството на правосъдието, е по-прецизно разписан.
КРУМ ЗАРКОВ: Заедно с добавката. Към момента трябва да включим настоящият адрес. Там пише „прекият иск“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е, точно така е.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз Ви предлагам, господин Председател, да прочетете целия текст на Вашето предложение с вариант 3, за да добием представа какво точно гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ал. 2: „Исковете за обезщетения по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател – гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват по настоящия адрес или седалището, а при липса на настоящ адрес по постоянния“. (Реплики.)
Да, точно така, вариант трети: „Се предявяват по настоящия адрес или седалището на ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие, а при липса на настоящ адрес по постоянния, или по местонастъпване на застрахователното събитие“.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Доколкото тук говорим за така наречените искове на пострадали, тоест те са ищци и винаги подсъдността се определя от това, което те заявят. Дали ще е постоянен или настоящ адрес според мен няма значение, въпросът е да се даде възможност на ищеца сам да я посочи, тоест може да бъде… Вашата редакция, между другото, аз я считам за по-коректна, исковете за обезщетения по Кодекса за застраховане на увреденото лице срещу застраховател гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват по настоящ или постоянен адрес, или седалище на ищеца към датата на пътнотранспортното произшествие, или по местонастъпване на застрахователното събитие“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз бих подкрепил това, но колегите от СГС предпочитат каскадата - първо настоящ адрес и едва при неговата липса – постоянен адрес. (Реплики.)
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: И постоянният, и настоящият адрес сега по Закона за гражданската регистрация се регистрират при някакъв режим. Единствената разлика е, че постоянният адрес предполага при промяна а се изключи лицето от регистрите на съответното населено място, регистрите за населението. На практика при връзката към определен момент трябва да касае задължително и настоящ, и постоянен адрес.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само да отбележа – аз не възразявам на предложението на госпожа Марчева по принцип.
КРУМ ЗАРКОВ: Това е така. По принцип ясно, но въпросът е да търсим най-правилната редакция. Уточняването на момента на настъпването на събитието или увреждането трябва да следва настоящия адрес. То има отношение и значение само към него. Затова може би „Се предявяват по настоящия адрес към момента на настъпване на застрахователното събитие, а при липса на настоящ – по постоянния, по седалището на ищеца или по местонастъпване на застрахователно събитие“. Като преди „или“ няма запетайка на застрахователното събитие застрахователното събитие застрахователното събитие. (Реплики.)
Говорим за застрахователното събитие. (Реплики.) Решихме за каскадността при чл. 113 и следваме тази логика. Тя е и в 91 и така ще придобие…
РЕПЛИКА: Събитието е самият факт на увреждането, то създава правната връзка. Останалите последици, простиращи се във времето, ексцесии и прочие, са последици, те не са самото събитие. (Шум и реплики.)
КРУМ ЗАРКОВ: Не, моля Ви, не отваряйте нови въпроси!
Предложението е към застрахователното събитие. Ако не сме съгласни с него, да говорим, но ако сме съгласни, няма нужда да говорим.
РЕПЛИКА: Съгласни сме с това предложение, просто уточняваме дали да продължим да поддържаме за каскадно или да възприемем това, което е от днес. (Реплика от народния представител Крум Зарков.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам съдия Ботева или някой от колегите Ви да обясни как точно прави в тези случаи проверката по настоящ адрес.
АЛБЕНА БОТЕВА: Моето притеснение беше дали привръзката към момента на настъпване на застрахователното събитие да не се тълкува, че се отнася само към седалището на ищеца, но мисля, че естествено разумното тълкуване е да е към настоящия и към седалището. Това е смисълът на законодателя. Няма някаква пречка сега да се прави. При постъпване на делото всички съдилища имат отдалечен достъп до национална база данни и ние правим по-големия процент дела справка за регистрирани постоянен и настоящ адрес за наследниците, семейно включително няма проблеми към предходна дата, така че няма проблем със справката с постоянен адрес, това се извършва от служители след разпореждане на съда. Има административни заповеди в тази връзка, това не е проблем, има абсолютно организация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпросът ми е следният: за динамиката на настоящия адрес и за това сигурни ли сте, че ЕСГРАОН Ви дава настоящия адрес и към минал период? Това ми е въпросът.
АЛБЕНА БОТЕВА: Имаме вече този опит и той е по заповедните производства, защото там знаете че имаше изменения, които дадоха възможност за това. С постъпване на заявлението и образуването на делото се прави тази справка и това е нещо, което вече е отработено и имаме връзка по наредба 14, тоест няма да имаме проблем с установяване на настоящия адрес към конкретна дата назад, тоест към датата на събитието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест датите излизат?
АЛБЕНА БОТЕВА: Точно така.
Излизат и промяната веднага се отразява на справката, промяна ако има такава инициирана по отношение на настоящ или постоянен адрес, тя излиза на самата справка, датата на въпросната промяна тоест няма да имаме проблем с това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И тя е за всички общини в България?
АЛБЕНА БОТЕВА: Абсолютно за всички, тя е по Наредба 14, централизирана.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото имаме много голям спор по Изборния кодекс и по уседналостта, но там очевидно е заради другия вариант на справката – избирателен списък, тя очевидно се генерира по друг начин. Но ако Вие заявявате, че виждате по този начин, няма проблем да възприемем такова едно решение.
АЛБЕНА БОТЕВА: Извършеното на справката по никакъв начин не забавя делото, това се извършва от специално определени служители с електронни подписи, които са натоварени от административните ръководители на съдилищата и по никакъв начин не забавя производството, това трябва да е ясно.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: И ако може още нещо да добавя, това няма да наруши правата на потребителите, на ищците, тъй като няма да доведе до указания от наша страна те да носят някакви документи, с които да установяват обстоятелства към минал момент, тъй като това го правим служебно, има такава възможност.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Не е ли добре да се запише, че съдът служебно прави тази проверка, тъй като сега всички съдии в страната, които ще прилагат тази разпоредба, няма да знаят тук какви са били мотивите и е твърде вероятно да дават указания на самия ищец той да доказва преди 3 години примерно какъв му е бил настоящият адрес и дали не е добре просто изрично да се запише, че в съдът служебно проверка точно за да не трябва човекът да доказва, той може да си е сменил вече настоящия адрес и трудно ще му бъде докаже преди 3 години къде е бил. (Реплики.) Аз казвам просто че е хубаво да го има разписано, за да… (Реплики.)
КРУМ ЗАРКОВ: Действително имате основание, но това е следващата разпоредба 119. Въпросът е следния и трябва наистина да минем към редакция: ищецът всъщност…
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: За да може да е по-ясна тази разпоредба, може би трябва леко по-различно да бъде преформулирана, започвайки само да кажа, че и в други текстове на подсъдността се използва изразът „пред съда, в района на който се намира“. Ето сега в момента гледам 110, алинея втора. И тогава исковете за обезщетения се предявяват пред съда, в района на който се намира и тук може да се добави „в района, на който към момента на настъпването на застрахователното събитие се намира настоящият адрес или седалището при липса постоянни…“ и когато изнесем пред скоби, така да се каже, към момента на настъпването, става ясно, че то се отнася за всичките неща – настоящ, седалище, постоянен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз приемам това предложение за редакция.
АЛБЕНА БОТЕВА: Няма да си правим реплики и дуплики, обаче само да сме наясно, че в този случай то ще се отнася и до постоянния адрес, нали?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но той е в каскадност, както вече въведохме термина, спрямо настоящия адрес към този момент на събитие.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз направих аналогията със 113, но тя не е много точна, защото е „на“ и „срещу“. Тук говорим за ищеца, който е увреден, и на който искаме да помогнем, и по-скоро трябва да му дадем избор да избере къде му е най-близкото, като ограничим този избор към момента на настъпване за настоящия адрес. И в този ред на мисли ако продължа с тази логика, която противоречи на логиката ми отпреди малко, по-скоро тук за да постигнем целите на Законопроекта по-ясно, би трябвало да кажем и към момента на настъпване настоящия към момента на увреждането или постоянния или седалището…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще изпуснем седалището.
КРУМ ЗАРКОВ: Както каза уважаемият господин съдия, да извадим пред скоба „към момента“, да махнем „при липсата на такъв“ и да оставим „или“, което е всъщност вариант 2 плюс вариант 3.
АЛБЕНА БОТЕВА: А при положение че терминът по „местонастъпване на застрахователното събитие“ е изведен пред скоба, аз мислех към момента на настъпване на застрахователното събитие, мисля че и при отпадане, при липса на настоящ адрес се постигат така или иначе целите и по този начин да се даде възможност той да избира и ще стане или по настоящ, или постоянен, или по местонастъпване.
НИНА СТОЙЧЕВА: Тоест тогава няма да има каскадност, а ще има също има изборност.
АЛБЕНА БОТЕВА: Обаче във всички случаи ще е към местонастъпване на застрахователното събитие, изборност към момента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, колкото повече обсъждаме, повече се приближаваме към действащия текст (смях).
ДЕЯН НИКОЛОВ: Който, между другото, е перфектен, просто е перфектен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, чак толкова перфектен. Това може ли нотариално да го заверите, защото то е от 2017 година.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Това е най-добрият текст който може да има, абсолютно най-добрият. Не само за мен, а и за всички, които са си дали становищата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А като имаме предвид и че потърпевшето лице основно предявява прекия иск, така че може да се окаже, че сегашната ал. 2 си решава казуса изначално.
НИНА СТОЙЧЕВА: Исках думата, но няма смисъл, да отговоря на колегата, че вчера подробно обяснихме защо според нас в момента не действа чак толкова перфектно тази разпоредба, защото нас ни ограничават в принципа, ние не можем да прилагаме принципа на непосредственост, което влияе на бързината, на качеството, на решението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Знаете ли кое ме притеснява във Вашата преценка е в липсата на обективна статистика? Вие предполагате, както и ние предполагаме, една конкретна практика по отношение на постоянния и на настоящия адрес. И смятаме, че настоящият адрес по дефиниция е в полза на жертвата, на потърпевшия, на пострадалия или на неговите наследници. Но аз и вчера направих критика по това, в голяма част от случаите българските граждани не изпълняват задълженията си по Закона за българските документи за самоличност, тоест не обявяват настоящия си адрес. Представете си, че към момента на настъпване на застрахователното събитие лицето живее най-често в София, н защото в София имаме поне един милион лица, които са придошли от други райони. На една значима част, няма да предполагам каква, но те са си с предишните документи за самоличност, тоест постоянният му адрес се води къде си къде си – в Монтана. Той няма настоящ адрес в София. Ползва се за изборни цели Монтанският адреси и си ходи събота и неделя да гласува за която коалиция там реши. На практика на справката му ще излезе само постоянният адрес с регистрация в Монтана. (Реплики.)
Какво му помагаш с това да приближиш съда до него? Хайде, аз неуместно дадох примера със София, защото в София неговото искане ще бъде да натовари Софийски градски съд пак и отново.
Или в Ботевград, настъпило е в Ботевград, отбивката.
Добре, щом сте го водили този дебат, окей няма да го повтаряме. (Реплики.)
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Последното, за което мисля, че говорихме исковете за обезщетения по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател гаранционен фонд и Националното бюро се предявяват пред съда в района, на който към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият адрес или седалището на ищеца. И сега тук ако предпочитате настоящия или постоянния адрес, или седалището на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Тоест махаме каскадността.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Последен дебат за алтернатива или каскадност на настоящия и постоянния адрес.
ФИЛИП ПОПОВ: Да заявя своята подкрепа за току-що чутото предложение в посока алтернативност на настоящ или постоянен адрес към момента на настъпване на застрахователното събитие или седалището на адрес, това, което Вие току-що казахте, да не го повтарям. Мисля че е най-правилно в член 115 да гласи по този начин…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест Вие казвате „или“, а не „при липса“.
ФИЛИП ПОПОВ: Точно така, защото тук наистина каскадността по отношение на чл. 113, мисля, че е неправилна, би следвало да се приложи в чл. 115, защото има разлика между чл. 113 и характера на делото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Последна дума на пострадалите.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Аз не виждам никакъв аргумент за тази каскадност. Така че мисля че тук няма спор. И другото, което е, да се помисли пак за този момент на застрахователно събитие, защото делото може да се заведе и след четири години, ти си бил примерно студент в София, върнал си се някъде другаде да живееш, защо трябва да е към момента на събитието?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го говорихте вчера. Ако е бил в студент в София, той си е останал с постоянен адрес Бургас и си се е върнал там, даже и в София сме направили режим да отписваме служебно студентите, които вече са завършили обучението си.
Ако няма повече изказвания, закривам дебата и пристъпваме към гласуване. Подлагам първо „или настоящ, или постоянен адрес“. За 20, против и въздържали се няма. Прие се така наречената алтернативност.
Подлагам на гласуване редакцията, както беше представена от съдия Ботева и съдия Ангелов, заедно с избрания вариант „или настоящ, или постоянен адрес“. За 20, против и въздържали се няма.
Колеги, при това положение Ви предлагам другите предложения, включително на вносител, да ги приеме по принцип. За 20, без против и въздържали се.
С това приключихме гласуването по § 2, който става § 3.
Пристъпваме към предложение от народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов параграф в чл. 118, алинея 2, изречение второ след думите „надлежния съд“ се добавя „който в случаите по член 115, алинея втора, е този по настоящия адрес или седалището на ищеца или при липса на настоящия адрес по постоянния“.
Имате думата за изказвания и предложения за редакция. След думите „в случаите по“ се добавя член 113и. Тук дали ще е възможно да ги уеднаквим, след като 113 го разделихме със 115?
Той го изпраща надлежния съд в случаите… Е да, ама защо го повтаряме? Защо съм го направил това предложение? Ние тука бяхме съгласни на служебна проверка и в 115 да направим в трета и четвърта алинея.
Може ли съдия Ботева да се намеси тук по предложението за 118.
АЛБЕНА БОТЕВА: Когато дебатирахме въпроса пред Министерството на правосъдието, много от участниците изразиха притеснения че трябва да е ясно на кой съд се изпраща делото. И за да се елиминират спорове за подсъдност, и за да ясно отнапред на кой съд ще се изпрати делото, действително е удачно да е посочен точно определеният на съд, на който сезираният съд, който констатира, че делото не му е подсъдно, да изпрати делото. А това е особено наложително, когато става въпрос за приетата алтернативност на привръзките, а именно настоящ адрес, постоянен или седалище, като в този случай, вече нали приет от Вас…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вече разделихме обаче 113 и 115. В 113 имаме каскада, в115 имаме „или“. Така че няма как да стане добавката 113 и 115, алинея втора и да е „при липса на“
АЛБЕНА БОТЕВА: Не, пак не се губи смисълът, изрично да е посочено при 113. Това създава яснота за съда, на който да извършим и какво казва това, когато ищецът не е упражнил правото си на избор, законодателят изрично отнапред урежда въпроса и не дава възможност на избор на съда, който е сезиран и не е компетентен. И по този начин се елиминира възможността съдилищата да имат различна практика и отнапред ще е ясно в кой съд се изпраща делото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разбрах дебата пред правосъдието, обаче когато имаме алтернатива в полза на пострадалия, той не я използва, пред друг съд е. (Реплики.) Ама той може да не я използва поради грешка, защото не може при това положение да се определи правилно подсъдността и да разбере, че всъщност има опцията за избор.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Да, тогава е най-добре изобщо да отпадне този параграф, да си остане първоначалният вариант на 118, както си е в закона, изпращаме на надлежния съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Ботева е права, тогава натоварваме съда да направи избор. (Реплики.)
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ: Аз вчера го казах, че в 108 е излишна тази норма, но не се възприе. Сега ми се струва, че натам вървят нещата. Иначе правим една безкрайно сложна норма със сложни формулировки и питам какво става и със 108, алинея втора?
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема съдия Ботева, това, което е притеснително, но, второ, аз не виждам каква добавена стойност има, тъй като надлежният съд по определен тип дела ще се определи по 115, ал. 2, няма по кой друг. И да го кажем изрично, че по 115, ал. 2, с това няма да предотвратим някакво объркване, напротив, можем да направим някакъв циркулярен текст, който да породи кой знае какво тълкувание. И затова ми се струва, че разбирайки мотивите, които са били зад този текст, най-удачно е той да отпадне от финалния вариант на проектозакона.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Все пак имаме и разпоредбата на 116 ГПК, макар да не е предмет на сегашното обсъждане, има право, има избор, така се определя и резултатът след това.
АЛБЕНА БОТЕВА: Аз нямам абсолютно някакво съмнение на кой съд бих пратила делото. И това бяха и дебатите в работната група в Министерството на правосъдието. Естествено, че по поредността на законодателя бих пратила делото, но тогава различни представители те за това се притесняваха, на кой съд ще изпратим делото. Тогава ние обяснихме, че сега сме в същата ситуация, когато длъжникът в заповедното производство не е един, а са повече с различни адреси и пак ние определяме на кой съд да изпратим. Така че бих изпратила…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това правило как действа, има ли проблем сега?
АЛБЕНА БОТЕВА: Сега изпращам на първия посочен длъжник на адрес. В случая първата привръзка е по настоящ адрес, аз лично бих изпратила на съда по настоящ адрес. Това бяха възраженията тогава и то много ожесточено се поддържаха, че няма да има яснота на кой съд ще се изпрати. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, недсциплинирани сте, не си включвате микрофоните, разсъждавате като на работна група, на второ четене сме, следваме правилника. Ако някой иска да направи изявление, има възможността за последно.
Съдия Ангелов организирано поиска думата отдавна и не я е получил.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Може би някакво затруднение може да идва от обстоятелството, че има три алтернативи, както ги гледахме: настоящ, постоянен адрес или там, където се е случило събитието. И трите алтернативи – съвсем надлежен съд в 115, алинея втора. Обаче това е въпрос, който ще си реши ищецът, когато сезира някой от тези три съда, когато не е направил това, той е предоставил вече този избор на съда, който е сезирал и който не е надлежен, тоест сезираният съд вече ще определи надлежния съд. Дали ще го направи следвайки логиката на законодателя, тоест първо настоящ адрес после постоянен и така нататък, дали ще го направи по свой избор, така или иначе очевидно ищецът е предоставил това на съда, избирайки да не направи избор. Неговия избор е към момента на предявяване на исковата молба и дотам. Оттам насетне той вече не може да повдига въпроса защо делото ми е в този или онзи съд. Който и да е съд, който влиза в една от трите групи – настоящ, постоянен адрес или настъпване на събитието, винаги ще е компетентен и той самият не би следвало да повдига въпроса защо делото дойде при мен, ако говорим за такива служебни спорове за подсъдност. Но ако смятате, че може да има недоразумения по този въпрос, то тогава наистина трябва да се фиксира на кого пращаме делото. Но според мен да се стигне до такова недоразумение. Както казват съдия Анастасова, когато имаме трима ответници, които са в три различни съда с адреса, но не и в нашия, ние просто си избираме един от тримата, на когото да изпратим делото.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Опасявам се, че наистина може да възникне практика на повдигане на препирни за подсъдност и реално съдът, който трябва да разреши, по-горният, тази препирня, няма да има опорна точка вътре в закона, за да приеме коя от тия трите подсъдности. Ами защо примерно тогава една от тия три? Разбирате ли, идва малко произволно. Защо трябва да е настоящия адрес, а не по постоянния, примерно? (Реплики.)
НИНА СТОЙЧЕВА: Искам да заявя следното: когато има алтернатива в какъвто и да е закон, в случая ГПК, страната си ползва тази алтернатива. Но тази изборност за съда не е изборност. Съдът, обикновено без да има някаква тайна практика, установена с постановление или тълкувателни решение, но то няма такъв акт, защото досега не се е налагало. Изборът на съда е по реда, в който са посочени вариантите, както ако имаш пет ответника от различни съдилища, ти пращаш делото на първия ответник. Тук ще бъде първият посочен настоящ, постоянен, и местопроизшествие. Съдът, който трябва да определи кой е надлежният съд, няма, според мен да има никакво затруднение. Винаги пращаш на първия досега.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Стойчева, извинявам се, че ще опитам да конкретизирам Вашето притеснение. Моето притеснение е следното: лице, което е пострадало един път, втори път няма възможност да поеме разноските за делото и ще иска правна помощ, решава, че ще предяви иск в сега най-близкия му съд, още не ползва никаква правна помощ. Сезира съда, не знае хипотезите, не знае подредбата. Съдът приема, че не му е подсъдно делото, изпраща го по тази редичка и, правилни разсъждения, както Вие казвате, към първия съд, който е в списъка, в подредбата. Онзи съд обаче не му е удобен на него, но може и в този случай да ползва и процесуално представителство, може и да съобрази. Тогава казва: аз, ако знаех това, щях да си предявя иначе иска, не в онзи съд, в който ми беше най-подходящо, не в съда, в който ми го изпратихте сега, а щях да отида в съда, който ми е по постоянния адрес по времето на настъпване на застрахователното събитие.
НИНА СТОЙЧЕВА: Вашият въпрос опира до служебните ангажименти на съда. Тогава трябва обаче да направим много сериозна редакция: ако съдът установи, че пострадалото лице не е упражнило правото си на избор, то може да остави исковата молба без движение и да му каже: имате три възможности, посочете Вие в седмодневен срок или в едноседмичен срок коя ще изберете, иначе съдът ще избере вместо Вас, а съдът ще избере по обичайния ред – първо, второ, трето. Но това вече става много сложно. Значи незнанието на закона… Пострадалото лице трябва да си знае трите възможности изначално, преди да сезира ненадлежния съд, но няма пречка съдът да остави без движение исковата молба и… Има такъв аналог, примерно в делбеното производство, когато се налага, има извършени, да речем, 3 дарения, не стига, сложна работа трябва да се намали едно или да се развали, да речем, едно от трите дарения. Съдът с нарочен акт, с определение в определен срок дава възможност на страната да избере което трите дарения да се развали. Ама тук вече ако подходим по този начин, ще стане много сложно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И това да го направи първият съд, който има лесната възможност просто да делото прати някъде другаде без да пита и да…
НИНА СТОЙЧЕВА: Вие ме питате и аз Ви казвам вариантите.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Мисля, че е разумно това, което казва съдия Стойчева, да се дава възможност примерно в 7 дневен срок да посочи. И ако въпреки това пак не посочи, тогава вече последиците са си за него, дори може да прекрати делото в крайна сметка… (Реплики.)
Според мен проблемът ще дойде от това, че много хора, четейки в закона на настоящ адрес, те ще си го представят, че това е просто където сега живеят, а не където трябва да имат регистрация. И може би някои ще се объркват и ще заведат там, където живеят, нищо че нямат регистрация и тогава ако им се даде тази възможност наистина да уточнят, тогава според мен те ще си коригират поведението.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Ако позволите, този пострадал, който е достатъчно грамотен да прочете ГПК, вероятно ще се запознае и със закона за гражданската регистрация и едва ли ще има затруднения с терминологията на настоящ адрес.
От друга страна мисля, че се обединихме около идеята, че настоящият адрес принципно трябва да е най-удобното място, най-удобния форум за потребителя на застрахователната услуга, защото се предполага да е мястото, където той живее. Тогава ако служебно съдът изпраща делото на първия съд от този списък по 115, ал. 2, а именно съдът по настоящия адрес, това предполага, че доближаваме съда до пострадалия. И отново аргументът: ама той може да не си сменя настоящия адрес, струва ми се, че не е удачен при положение че това е законово задължение, хората ако не спазват закона, ние сега да търсим удобство за тях, може би не е удачно?
ДЕЯН НИКОЛОВ: Те носят административнонаказателна отговорност за това нещо…
АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ: Гражданската регистрация не е само да наказваме някой с административни наказания, тук се постави въпроса за изборните правила дори. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, дебатът е закрит.
Вие не бяхте на предходното ГПК. Там питах върховни съдии ако аз се държа така като Вас в съдебна зала, Вие какво ще направите? Ако искате ако искате да си говорите в диалогов режим, има тук, в тази сграда има огромни кулоари, спокойно може да направите обсъждането.
Повтарям, обсъждаме само моето предложение по 118. Ако съдя Ботева ми разреши, аз съм склонен да го оттегля.
АЛБЕНА БОТЕВА: Абсолютно считам, че Вашата преценка е най-уместна, така че нищо не мога да кажа против това предложение. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Оттеглям предложението.
Преминаваме при това положение към параграф 3 по вносител по отношение на член 119 – текст на вносител, предложение на народния представител Данаил Кирилов и предложения за редакция на работната група в два варианта.
Имате думата за изказвания, колеги.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Категорично Вашият вариант е по-добрият, тъй като още преди да започне делото, да се реши въпросът с подсъдността. До първото заседание, все пак, нали съдията е проверил още в началото къде са адресите, къде е всичко, защо до първото заседание? За мен Вашето предложение е по-добрият вариант. Делото изобщо не трябва да започва там, където е грешно заведено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, затова искам само за стенограмата и за да си потвърдите изявленията от вчера.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Вчера говорихме доста по този въпрос както в първото заседание по делото се уточняват различни обстоятелства, включително може да се уточни най-важното в случая обстоятелство, къде е настъпило произшествието например, ако това има значение. Но това, което е по-важно е, че в първото заседание по делото ние вече сме чули и ответника, който също е хубаво да може да вземе някакво отношение по въпроса. Понякога това има значение. Затова първото заседание по делото е по-важният момент, тогава се събират и доказателства, от които можем да видим например къде е настъпило събитието, това няма как да стане на етап искова молба.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Така ще се получи, че част от доказателствата ще ги събира един съд, след това ще продължи да ги събира друг съд. Някак си няма логика. Нали казвате, че Вие веднага проверявате адресите, защо трябва да се чака първо заседание? Ако първото заседание е след една година, тази една година…
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Защото има алтернативна привръзка, местонастъпване на събитието и ако ищецът е избрал тази привръзка и е казал събитието настъпи в Пловдив, но то всъщност е настъпило в Русе, тогава съдът няма как да реагира.
ДЕЯН НИКОЛОВ: Окей, нека за тази хипотеза да се предвиди изрична разпоредба, не е нужно едно заради една едно изключение общото правило да бъде за всички. Някак си няма логика. Ако е избрал по настоящ или постоянен адрес, защо чак до първото заседание?
АЛБЕНА БОТЕВА: В действащия Гражданскопроцесуален кодекс има едни общи правила, които важат за всички производства. Не може да правим изключение нито за делата за застраховки, които и да са. В исковата молба ищецът излага едни твърдения, с които те могат да обусловят подсъдността на съда Х. Той може да не представи никакви доказателства, има право, може да разменим книжата и ГПК дава възможност, в първото съдебно заседание ищецът да уточни твърденията си и да каже: всъщност съм се объркал, допусната е малка техническа грешка и вместо град Варна съм имал предвид град Враца, което означава, че за съда вече ще е минал срокът и ще е невъзможно да изпрати делото на друг съд. Затова е важно да остане до първото съдебно заседание. Ако ищецът е добросъвестен никога няма да се стигне до първо съдебно заседание. Ако той уточни в първото съдебно заседание, най-важната и първата работа на съда ще е да провери дали той компетентен да гледа делото и на никого няма да му хрумне да събира доказателства по същество, за да прецени дали той е компетентен или не.
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ: В подкрепа на това, което казва колежката, може да се измени в първото заседание и основанието на иска, изцяло.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно съм съгласен.
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ: Отваря се широка възможност за злоупотреба.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С аргумента, че следваме принципа, към който са привързани множество процесуални действия към първото съдебно заседание, а то е първо тогава, когато вече правилно е определена подсъдността.
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ: Първото заседание е редовното заседание, това за съдиите и колегите е ясно, предполагам. Първото редовно заседание! Това, което не е редовно, не се брои за първо.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Все пак искам да припомня, че вчера стигнахме след дълги дебати до извода, че първото по делото заседание е максимално оптималният срок, в който да се прави възражението за неподсъдност с оглед на предложението на Вас, уважаеми господин Председател, че до изпращане на препис от исковата молба, беше коментирано, че ако…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Най-хубавото – моето предложение.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Вашето е най-хубавото, но уважаемите господа и дами магистрати посочват, че все пак е по-добре с оглед максимална защита и на правата на страните в процеса този срок да бъде до първото по делото заседание. И смятам че това е логично, смятам за навременно и за адекватно и предложението по алинея втора, тъй като то уеднаквява на практика това разрешение, което се предлага в алинея 3 на чл. 119.
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА: Само искам да уточня и по-скоро притесненията за възможното забавяне на тази проверка за подсъдност на първото заседание, са неоснователни, защото в общия случай, тоест в 99% от случаите ще направим проверката по искова молба и още преди размяна на книжа съдът служебно ще си извърши проверката, ако не е надлежен, ще прати делото надлежния съд. И всъщност този краен срок – първо заседание, ще се ползва само и единствено в случаите, когато се прави изменение на иска относно фактите или се уточнява някаква техническа грешка, както каза съдия Ботева Варна - Враца. Пишем по сламки, стават технически грешки. И първото заседание ще моментът, в който ищецът ще посочи тази техническа грешка. Крайният срок ще се ползва в изключително редки случаи. И затова дори като се закрепи в Закона първото заседание като краен срок, това в никакъв случай няма да забави делата поради тази едва ли не е късна проверка за подсъдност по надлежен…
НИНА СТОЙЧЕВА: Всъщност удължаването на срока до приключване на първото съдебно заседание ползва само страните, не и съда. Това удължаване е в полза на страните и най-вече в случая на пострадалия, защото съдът служебно като получи искова молба си е направил проверката като получа отговор на искова молба си е направил проверката, но в първото по делото заседание страните за първи път лично се виждат и тогава вече ще могат да се уточнят неща, които са пропуснали, това е в техен интерес.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Бих искала да допълня още нещо в подкрепа на идеята да бъде до края на първото съдебно заседание. По сегашната уредба на ГПК по делата, по които нямат двойна размяна на книжа, всякакви отворени въпроси съдът реално ги изчиства в първо съдебно заседание, когато задава въпроси на страните конкретно когато те реално съгласно принципа за преклузия на представяне на доказателства и възражения могат да правят възражения и да спорят по този въпрос, тоест в обратен смисъл да ограничим съда още са преписа на исковата молба да следи служебно при условие, че той няма да има налични всички данни, няма да има възможност страните сами да изложат тезите, след като съдът ги изслуша и тогава да прецени и тогава да прецени. Мисля, че това е най-разумният и най-рационалният подход. Аз лично съм в интерес на истината привърженик до края на съдебното дирене, но видях вчера на работна група, че нямам подкрепа в моето становище, защото все пак гледаме и режима на чл. 119, който касае за задължителната местна подсъдност при делата, свързани с външни спорове за недвижими имоти. Там законодателят още с тази норма, още преди 2007 година, мисля че от 1951 г., е предвидил, че до края на съдебното дирене могат да се прави възражения за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имоти.
И аз отново не искам да сравнявам тази подсъдност е подсъдността при увредените лица, но считам, че интересът от това къде се намира недвижимият имот не следва да е водещ в сравнение с тези дела, които всъщност здравето и живота на хората са на първо място.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, като аз се въздържам? Дебатът е закрит.
Колеги подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група в двете точки – предложението за редакция на работната група в точка първа и точка втора, и двете. За 20, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на работната група. При това положение който е съгласен да приемем по принцип текста на вносител и предложението на Кирилов, моля да гласува за. За 20, против и въздържали се няма. Приема се § 3.
Пристъпваме към предложение на народния представител Данаил Кирилов за създаване на подразделение „Преходна разпоредба“, § 5 и предложения за редакция на работната група, която я виждате тук.
Уважаеми колеги, правя предложение по чл. 83 ал. 5, т. 3 от ПОДНС да се създаде нов параграф в Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози в § 54 от Преходните и заключителни разпоредби думите „първи септември 2018 година“ да се заменят с „първи януари 2020 година“.
Мотивите са за това предложение са следните: преминаването на централния регистър на особените залози към Агенцията по вписванията е свързано с изпълнението на дейностите по проект Надграждане на търговския регистър за интеграция с платформата за обмен на данни между търговските регистри в ЕС, изграждане на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, интеграция с имотния регистър, единната входна точка и прехвърляне на централния регистър на особените залози, изпълняван по оперативна програма „добро Управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Документацията за стартиране на процедура за избор на изпълнител за изграждане на централния регистър на особените залози и извършването на миграция на съществуващите данни е изготвена, като следва да бъде определена процедурата по ЗОП и да приключат дейностите по съгласуване между Държавната агенция „Електронно управление“ и Министерството на правосъдието. С оглед нормативно определените срокове за извършване на посочените дейности е необходима промяна в срока по § 54 от ЗИД на Закона за особените залози, като се предвиди той да се измени от 1 септември 2018 г. на 1 януари 2020 г. Това бяха мотивите по това предложение за създаване на допълнителен параграф, при което положение става „Преходни и заключителни разпоредби“.
Вчера го казах, но частните съдебни изпълнители напуснаха, обявих го, че ще направя предложение в чл. 501а, ал. 4, изречение 1 и 3 да се заличат. Това е за електронния търг от ЧСИ без изпълнителен лист. Но не го правя като предложение. (Реплики.)
Остава Предложение за преходни и заключителни разпоредби, като първият важен параграф е: „Заварените до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността“.
Вторият параграф е: „Този закон влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“, освен параграф първи, който влиза в сила на първи септември 2018 година и още един параграф преди този, този, който Ви прочетох за изменения в Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози. Три отделни параграфа. Закривам дебата, ако нямате възражения.
Подлагам на гласуване първо наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ заедно с първия по ред параграф „заварените до влизане в сила на този Закон производства“. За 20, без против и въздържали се.
Подлагам отново само първия параграф… Добре направо ще го изчета така, заедно с добавката. Подлагам на гласуване предложението за параграф „заварените до влизане в сила на този Закон“ добавяме „съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността“. За 20, против и въздържали се няма. Приема се.
Подлагам на разделно гласуване следващия параграф – Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози. В § 54 от Преходните и заключителни разпоредби думите „първи септември 2018 г.“ се заменят с „първи януари 2020 година“. За 11, против няма, въздържали се 6. Приема се предложението.
Подлагам на гласуване последния параграф от Преходните и заключителни разпоредби: „Този Закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1, който влиза в сила от първи септември 2018 година“. За 20, против и въздържали се няма.
Колеги с това мисля че приключихме второто четене. Благодаря на всички гости за тяхното ангажирано участие включително и чрез мнения, предложения, редакции, както и участието им в работна група. Благодаря на всички асоциации, които взеха активно становище, и на всички институции.
Закривам заседанието.
(Закрито в 19,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов