Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 60


На 25 юли 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г., № 711-00-10, внесен от Висшия съдебен съвет на 9 август 2017 г.
2. Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г., № 811-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 5 юни 2018 г.
3. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2016 г., № 711-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2017 г.
4. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2017 г., № 830-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г.
5. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилищата през 2016 г., № 711-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 21 юни 2017 г.
6. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2017 г., № 811 00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 22 юни 2018 г.
7. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г., № 711-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2017 г.
8. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г., № 830-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15.05 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Съобщението с предложенията за Проект на дневния ред получихте още миналата седмица.
Колеги, имате думата по предложението за дневен ред.
Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз предлагам обсъждането на точките да бъде съобразно техния предметен обхват, тоест да не гледаме всяка точка за всяка година поотделно, а да обединим обсъждането на точките две по две, с оглед на процесуална икономия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Аз лично не възразявам, има възможност за систематичен подход, единствено периодите са различни, вероятно и проблемите ще са различни.
Колеги, има ли възражение по това процедурно предложение? Няма.
Гостите, имате ли становища, различни, които да вземем предвид? Няма възражения.
Други изказвания във връзка с дневния ред? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за дневен ред с уточнението, че ще обединяваме точките две по две като ще разграничаваме, разбира се, че това са годишни доклади за 2016 г. и за 2017 г.
За – 18, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към обсъждане на точки първа и втора:
1. ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 Г. И ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 Г., № 711-00-10, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 9 АВГУСТ 2017 Г.
2. ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г. И ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г., № 811-00-3, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 5 ЮНИ 2018 Г.
Гости по тази точка от Висшия съдебен съвет са: госпожа Цветинка Пашкунова – член на Висшия съдебен съвет, председател на Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на ВСС и говорител на Съдийската колегия; госпожа Силвия Илиева – главен секретар (не присъства); от Инспектората към Висшия съдебен съвет: господин Игнат Георгиев – инспектор в Инспектората на ВСС; от Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд, госпожа Роза Георгиева – началник на кабинета на председателя на ВКС; от Върховния административен съд: господин Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд; от Прокуратурата на Република България: господин Сотир Цацаров – главен прокурор на Републиката, госпожа Пенка Богданова – заместник на главния прокурор.
Това са официалните гости по всичките осем доклада.
Колеги от Висшия съдебен съвет и от Инспектората, заповядайте, ако желаете за кратко, синтезирано, както прецените, проблемно насочено представяне на докладите.
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт Пленумът на Висшия съдебен съвет е внесъл Годишните доклади за дейността на Съвета на съдебната власт за 2016 г. и 2017 г.
Докладите съдържат преглед на политиките на Съвета както и подробна информация за функциите, които осъществява Висшият съдебен съвет и които са регламентирани от Конституцията, Закона за съдебната власт и подзаконовите нормативни актове, относими към съдебната система.
Преди да поставя акцент на основните сфери, насоки и приоритети на дейност на Висшия съдебен съвет, бих искала да кажа, че отчетните 2016 г. и 2017 г. са години на доста съществени структурни и функционални промени и реформи в Съвета на съдебната власт, които произтичат от конституционните промени през 2015 г. и измененията и допълненията в Закона за съдебната власт през месец април и месец август 2016 г.
Както всички знаем във Висшия съдебен съвет бяха обособени две колегии – Прокурорска колегия и Съдийска колегия. Всяка една от тях в съответствие с професионалната насоченост осъществява кадрови, дисциплинарни, организационни и координиращи правомощия, подпомагана от съответни комисии: Комисия по атестирането и конкурсите, Дисциплинарна комисия, Комисия по професионална етика. От особено ключово значение е създаването на Комисията по атестиране и конкурсите, в която участват представители на професионалната общност. Бяха създадени и подзаконови актове, вътрешни правила, които регулират дейността на двете колегии и на комисиите, които се формираха към двете колегии. От ключово значение беше новата процедура за избор на състава на Висшия съдебен съвет в настоящия му модел, който беше избран от професионалната квота чрез пряк избор и квалифицирано мнозинство на членовете от парламентарната квота.
Колеги, правомощията, които са очертани в Закона за съдебната власт, касаещи Висшия съдебен съвет и двете колегии, а именно: да отстоява независимостта на съдебната власт, да определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и разбира се, да обезпечава финансово и технически работата на органите на съдебната власт, предпоставят и основните раздели в докладите за 2016 г. и 2017 г., които са очертани като ефективно управление на човешките ресурси в органите на съдебната власт, управление на финансовите и материалните ресурси, които включват сграден фонд, съответно управлението на човешките ресурси кадрова политика, провеждане на конкурсни процедури за повишаване – преместване и първоначално назначаване, както и конкурсни процедури за избор на административни ръководители. Усилията, които полага Съветът, за повишаване на доверието към органите на съдебната власт и към ВСС като институция, която представлява и отстоява интересите на магистратите.
Основните проблеми, които са очертани и в двата отчетни доклада – за 2016 г. и 2017 г., сочат проблеми, които и към момента се регистрират, свързани с измерването и регулирането на натовареността, който е основен критерий и показател, свързан с регулирането на човешките ресурси в органите на съдебната власт.
Положени са усилия като още от 2016 г. действат правила за оценка на натовареността на съдиите, които и към настоящия момент – и през 2016 г., и през 2017 г. се дискутират, и въз основа на които целта е да се регулира по обективен и справедлив начин натовареността на съдиите като се оптимизира както щатът чрез намаляване на броя на съдиите и прокурорите в по-ниско натоварените съдилища и прокуратури, и съответно разкриване на щат в по-натоварените, каквито са Софийския районен съд и Софийския градски съд, и прокуратури.
Към момента са очертани комплекс от мерки, които датират още от 2016 г., продължават и през 2017 г., и включват законодателни промени, чрез които да се регулира подсъдността по определен брой и вид дела, така че да се разтоварят по-високо натоварените съдилища и прокуратури, и съответно да се натоварят тези, които са с по-ниска натовареност.
Предвижда се това да бъде реализирано и чрез въвеждане на електронно правосъдие, както и чрез електронна обработка и разпределение на заповедните производства и чрез създаването на единна информационна съдебна система.
Прокуратурата е направила вече по-решителна крачка по отношение на оптимизиране на съдебната карта с взетото от Прокурорската колегия решение за създаване на така наречените териториални отделения, които са стъпка към закриване на районните прокуратури, с по-ниска натовареност.
По отношение на регулирането на финансовите и на материалните ресурси. Посочили сме и в двата доклада – и през 2016 г., и през 2017 г. какъв финансов ресурс управлява ВСС и съответно какви са разходите, свързани с изпълнението на бюджета.
Подробна е информацията, която сме предоставили в двата доклада по отношение на обявените и проведени конкурсни процедури за повишаване, преместване и първоначално назначаване, което е важен гарант за кариерното израстване на магистратите, както и статистиките, свързани с проведените конкурсни процедури за административни ръководители, в обсега на които е изборът на председател на Върховен административен съд, както и на директор на Националната следствена служба.
Посочили сме и подробни данни за проведените атестационни процедури, които през 2016 г. се провеждаха възоснова на методика за атестиране на съдии, прокурори и следователи, а към момента те са съобразени с двете нови наредби – 2 и 3 за показателите, методиката и критериите за атестиране на съдии и съответно на прокурори и следователи след обособяване на двете колегии.
Разбира се, отчели сме и броя на дисциплинарните производства, които са неразривно свързани с кадровата политика на Висшия съдебен съвет и двете му колегии, дисциплинарни производства, образувани срещу прокурори и срещу съдии, както и начинът, по който те са приключили.
В заключение бих искала да кажа, че Висшият съдебен съвет през отчетните периоди е констатирал, че работи за повишаване на доверието на обществото, като се подобрява координацията и комуникацията с органите на съдебната власт, в изпълнение на комуникационната стратегия и медийната стратегия, приета от Съвета, както и документите по приложение на тези стратегии, както и работи за повишаване на правната култура на гражданите като изключително успешни са инициативите: образователна програма „Съдебна власт, информиран избор и гражданско доверие“ както и отворените врати във Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт.
Искам да кажа, че през 2017 г. образователната програма „Съдебна власт, информиран избор и гражданско доверие“ е удостоена с награда кристални везни на правосъдието на Съвета на Европа, което също е отчетено като постижение и успех в сферата на комуникация с медиите и с гражданското общество.
Разбира се, отчели сме и дейността на Висшия съдебен съвет, свързана с международното сътрудничество, периодичните отчети, които даваме по Механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия, както и участието на членове на Висшия съдебен съвет в проектни екипи на Европейската мрежа на съдебните съвети, независимост, отчетност и качество на правосъдието, обществено доверие, имидж и дигитализацията на съдебната система.
Ако имате някакви конкретни въпроси, съм на разположение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Пашкунова – член на Висшия съдебен съвет, за представянето на докладите.
Господин Игнат Георгиев, ако желае да се включи.
ИГНАТ ГЕОРГИЕВ: Аз също ще кажа няколко изречения по отношение на Отчетните доклади, представени за 2016 г. и за 2017 г.
Уважаеми народни представители, госпожи и господа членове на Правната комисия! Инспекторатът към Висшия съдебен съвет при изпълнение на своята контролноустановителна функция през тези две години, извърши проверки на 152 органа на съдебната власт в петте апелативни района. Това са комплексните планове и проверки, залегнали в Годишните програми на инспектората за двете години, като беше проверена дейността на 104 съда и на 48 прокуратури и окръжни следствени служби.
През 2017 г. проверките бяха по-малко, с оглед създадената нова компетентност и нови ангажименти по правомощията, които за първи път попаднаха в полезрението на Инспектората и ангажират по-голям времеви и кадрови ресурс.
Във всички проверени съдилища, прокуратури и следствия, бяха констатирани както положителни, така и отрицателни тенденции като най-общо положителните тенденции са, че се спазва чл. 9 от Закона за съдебната власт и разпределението на делата и преписките се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, съобразно поредността на постъпване на материалите на делата. Преписките и делата се образуват и разпределят на докладчици, обикновено в деня на постъпването, най-късно на другия ден по изключение.
В най-общия случай се следи за изтичане на процесуалните срокове както от администрацията, с оглед срочното докладване на преписките и делата, така и от магистратите, предвид спазване на сроковете за изписване на съдебните и прокурорски актове.
Административните ръководители следят за просрочени съдебни актове и предприемат съответните дисциплинарни и дисциплиниращи мерки при несвоевременното им изготвяне.
Отрицателните тенденции, които в хода на тези проверки установихме, най-общо се свеждат до това, че се увеличава висящността на делата в края на проверяваните периоди.
В отделни органи са установени случаи жалбите и исковите молби да се оставят без движение от разпределящите ги, преди образуването им в дела. Също така недостатъчно добра подготовка на съдиите в закрито заседание, което води до отмяна на хода по същество и удължаване на общата продължителност на разглеждане на делата. В отделни органи на съдебната власт, най-вече в София, се установява неспазване на разумните срокове при постановяване на решение и мотиви към присъди – това е разбираемо, с оглед тяхната натовареност.
За прокуратурите, най-често констатациите в актовете при проверките са: забавено разследване на досъдебни производства в някои от прокуратурите и другата констатация – недостатъчен надзор и контрол от страна на наблюдаващите прокурори по отношение на спрените производства, поради неразкриване на извършителя. За всички тези отрицателни тенденции и констатации са давани съответните адекватни препоръки като най-често административните ръководители на съответните органи са изпълнили дадените препоръки като са върнали обратно информация за изпълнението, което води до адекватност на тези препоръки – такъв е изводът.
Освен комплексните планови проверки Инспекторатът разглежда и сигнали на граждани и организации относно допуснати нарушения от органи на съдебната власт – съдии, прокурори и следователи в хода на тяхната ежедневна дейност. Такива сме разгледали общо за двете години 3975 сигнала като от тях по 189 сме приели, че има наличие на твърдените в сигналите нарушения и сме отправили съответните препоръки за предприемане на мерки до административните ръководители на органите на съдебната власт като пак да спомена – най-често препоръки са давани в Софийски районен съд, Софийски градски съд, с оглед обема на работата естествено.
Препоръките най-общо са в три основни групи: те са за предприемане на дисциплиниращи мерки и налагане на дисциплинарни наказания от административните ръководители по отношение на съдии, прокурори и следователи; също така препоръки за преодоляване на констатирани нарушения на процесуалните срокове по конкретни дела и ускоряване на съдопроизводствените действия; и третата група препоръки, които даваме е, препоръки за подобряване на определени елементи по организацията на административната дейност в органите на съдебната власт.
Друг елемент от дейността, която е описана в отчетните доклади, е, ИВСС разглежда сигналите и исканията на гражданите за установяване на нарушения на правото на разглеждане на делата в разумен срок. През този период сме разгледали общо 1072 заявления и са изготвени 729 констативни протокола и становища, подробно описани в докладите.
По информация от Министерството на правосъдието на база на констатациите на Инспектората, Министерството на правосъдието е сключило общо 481 споразумения за компенсиране на забави от правосъдие, като е изплатило сума в размер на 1 млн. 155 хил. 548 лв. на пострадалите от тези забави.
От 1 януари 2017 г. влязоха в сила и започнаха да действат новите правомощия, възложени на Инспектората, с последното изменение на Конституцията и ЗСВ, а именно дейност по проверка на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи и дейност по проверки за почтеност, конфликт на интереси и установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
По отношение на проверките на имуществените декларации, през 2017 г. задължените да подадат декларации лица бяха 4292 съдии, прокурори и следователи, като четирима магистрати не подадоха декларации, 25 бяха подадени извън установените срокове, като по отношение на тях са приложени съответните административно-наказателни разпоредби и са санкционирани със съответните наказателни постановления.
По подадените 4288 декларации, бе извършена проверка на имуществото на над 10 500 лица – това са магистрати, техните съпрузи и ненавършили пълнолетие деца. Бяха установени 666 несъответствия, като с изключение на едно, всички тези несъответствия бяха коригирани от магистратите в съответния срок след уведомяването, като в един случай бе установено несъответствие повече от 20 хил. лв., което не бе отстранено от съответния съдия – за съдия става въпрос – и преписката беше изпратена на Националната агенция за приходите. До момента на изготвяне на съответното резюме нямаме обратна информация какво се е случило с ревизията, извършвана от НАП по отношение на това лице – магистрат.
В хода на тези проверки срещнахме трудности от чисто и законодателно, и организационно естество, най-вече с усложнената процедура по разкриване на банковите тайни, с оглед проверка на съответствието на декларираните доходи и банкови влогове и така нататък, но с тазгодишните промени на ЗСВ – те не ни ползват тази година, но догодина, най-вероятно решаването на този проблем ще бъде по-лесно и по-бързо.
По отношение проверките за интегритет. През 2017 г. бяха образувани общо 79 преписки по сигнали, съдържащи твърдения за конфликт на интереси, нарушения, свързани с почтеността, нарушения свързани с действия, които накърняват престижа на съдебната власт, както и твърдения за действия, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. От тях, към края на годината, бяха останали неприключени девет за 2017 г., вече са приключени всичките. По 23 от тези сигнали главният инспектор е издал заповеди за проверка, те са подробно описани в Доклада за 2017 г. Към края на годината по три от тези проверки на свои заседания Инспекторатът взе решение да внесе съответните предложения за налагане на дисциплинарно наказание на съответните магистрати. По останалите 20 преписки се установи, че сигналите, макар и формално да са отговаряли на условията за образуване на проверка, от събраните доказателства не може да се направи извод за наличие на нарушен интегритет.
Практиката до този момент показва, че голяма част от постъпващите по този ред сигнали съдържат само твърдения за нарушения без конкретика на време, място на деяние, нито обстоятелства, при които са извършвани нарушенията, ако въобще е имало такива нарушения.
След даване на указания тези нередовности не са отстранени и това е станало повод да не бъде издадена заповед за някои от тях, а за тези, за които е издадена заповед, след това не са били събрани съответните годни и достатъчни доказателства, за да се направи извод, че действитело интегритетът е нарушен.
Другата, последна дейност, която съм подготвил за дейността на Инспектората, и може би най-важната от всички, това е по отношение на дисциплинарната дейност, за допуснати дисциплинарни нарушения от магистрати.
Инспекторатът е отправил 15 предложения до Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарни производства спрямо съответните съдии, прокурори и следователи, за които е приел, че извършват съответните нарушения по Закона за съдебната власт.
Има обратна информация – образувани са, разглеждат се, на някои от тях са наложени съответни дисциплинарни наказания. Отделно от това Инспекторатът е отправил 45 препоръки към административни ръководители за налагане на дисциплинарни наказания и още седем препоръки за налагане на дисциплиниращи мерки – те са „обръщане на внимание“.
По всички от препоръките, отправени от Инспектората към административните ръководители, са наложени съответните адекватни дисциплинарни и дисциплиниращи мерки.
Това беше накратко нашата дейност през 2016 г. и 2017 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Георгиев – инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колегит, имате думата и възможността да задавате въпроси, да изразявате мнения и становища по двата доклада – за 2016 г. и за 2017 г. на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря за представянето на докладите.
Струпването на няколко доклада наведнъж, може би не е най добрата практика, но позволява да се направят сравнения от тази гледна точка, има и такава добавена стойност.
Много от препоръките и проблемите, констатирани през 2017 г. присъстват и в предишния доклад и трябва отсега всички, които сме тук и сме ангажирани с функционирането на съдебната система, да направим така, че да не присъстват и в следващия доклад, тъй като много често се случва доклад след доклад да констатираме едно и също нещо. Това е само като кратък преамбюл.
Въпросът ми е към представителите на Инспектората и на ВСС. Направи ми впечатление в обобщенията, с които завършва докладът, една препоръка, която ми е трудно да разбера и бих поискал някои разяснения.
Инспекторатът на ВСС заявява, че особен и висок приоритет през 2018 г. ще бъде сътрудничеството между Инспектората на ВСС и самият ВСС, във връзка с подобряване и функциониране на системата на органите на съдебната власт, и особено при ефективността по реализиране на дисциплинарната отговорност.
Бих искал да разбера и да чуя: какви са и къде са пречките на достатъчно доброто сътрудничество между ВСС и Инспектората към него? Някои от тях са загатнати в доклада, трудно е за разбиране на пръв поглед.
Ако има такива пречки – те може и да бъдат законово обосновани, може би сега е моментът да ги чуем, поне този аспект да отпадне от следващия доклад. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Зарков.
Желаете ли думата, госпожо Пашкунова.
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА: Благодаря.
Аз не знам да има пречки в отношенията между ИнспекторатА и Висшият съдебен съвет, а напротив. Към всяка една от колегиите – съдийска и прокурорска – има дисциплинарна комисия, чието наименование е точно така: „Комисия за дисциплинарни производства и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“.
Трябва да Ви кажа, че ние провеждаме регулярно срещи с представители на Инспектората, именно във връзка със: сроковете, от които сме обвързани по чл. 310 от Закона за съдебната власт за образуване на дисциплинарни производства, докладите и анализите, които се правят при периодични и тематични проверки, които се представят на съответните дисциплинарни комисии; изискваме от Инспектората и с оглед препоръките, които са дадени до съответните органи на съдебна власт, информации за изпълнението на тези препоръки. Лично аз за времето, за което съм в Съвета, не съм констатирала пречки и съответно затруднения при взаимодействието с Инспектората.
Искам само да кажа, без да прозвучи като оправдание. Все пак ние, специално Висшия съдебен съвет, отчитаме 2016 г. и 2017 г., когато е работил Висшият съдебен съвет в друг персонален състав. Аз не мога конкретна и може би изчерпателна по отношение на това какво са имали предвид колегите, когато са очертали подобни препоръки. В настоящия състав ние лично нямаме проблеми във взаимодействието с Инспектората.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Пашкунова.
ИГНАТ ГЕОРГИЕВ: Аз също ще добавя две изречения.
Присъединявам се към мнението на госпожа Пашкунова. Ние нямаме някакви проблеми и търкания по отношение на взаимодействието между Инспектората и съответните дисциплинарни комисии и състави на ВСС. Това, че Инспекторатът като вносител на предложения за налагане на дисциплинарни наказания понякога е недоволен от взето решение с оглед размера налагането или неналагането, не значи, че… Ние като вносители естествено, че винаги искаме максимума, друг е въпросът дали сме го постигнали. Нямаме проблеми по отношение на взаимодействието между двата органа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Георгиев.
Искате ли отношение, господин Зарков?
КРУМ ЗАРКОВ: Задоволителен е отговорът. Все пак наистина си заслужава да се следят тези взаимоотношения.
Използвам случая и може би затова взех отношение, че в доклада на Инспектората на Висшия съдебен съвет също е записано и желанието на този орган да се включи в създадената мрежа на съдебни инспектори в страните – членки на Европейския съюз и то именно в контекста на практическите трудности, които са срещнали при осъществяването на проверки по така наречените нови правомощия. Мисля, че това усилие трябва да бъде насърчено и като народни представители, ако можем по друг начин да спомогнем за него, защото действително такива нови правомощия съществуват в страните – членки на Европейския съюз от доста време и най-вероятно може да се почерпи опит и експертиза.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Зарков.
Колеги, имате думата. Ако мислите все още какви въпроси да поставите, аз ще използвам момента да споделя мои впечатления по отношение на периода, който разглеждаме – 2016 г. и 2017 г.
За мен най-важното обстоятелство, което обхваща този период, беше завършването на мандата на предходния Висш съдебен съвет и изборът на новите членове на Висшия съдебен съвет от двете квоти по новите правила, конституирането на новия Висш съдебен съвет и неговия старт. Мисля, че моето виждане за осъществяване на този процес – преход и за стартирането на новия мандат на Висшия съдебен съвет, е изцяло положително.
В тази връзка използвам случая да подновя всичките си пожелания за успешна работа и на този състав на Висшия съдебен съвет. Виждам стремежа да се обхванат всички проблеми в съдебната система. Виждам и възобновяването на работата по съществени проекти за системата.
В тази връзка ще отделя два момента. Първият е по отношение на взаимодействието във връзка с промени в законодателството по повод на Законопроекта на колегата Крум Зарков и народни представители от тяхната работна група. Възникна комуникация с членове на Висшия съдебен съвет от Съдийската колегия и от Комисията по натовареността, които са членове на Комисията по натовареността.
Оценявам това взаимодействие като изцяло положително, то дава повод да се обърна с апел, с поощрение към Вас. Използвайте всички поводи, за да общувате и с Комисията по правни въпроси като Комисия, и с народните представител във връзка с инициативи, които касаят законодателния процес и разбира се, съдебната система.
Отварям и втората група от въпроси – продължаването на Проекта по Съдебната карта и по натовареността. Действително периодът на изтичане на мандата и встъпването в нов мандат, тоест преходността бави времето, тоест води до неминуемо забавяне във времето. Смятам, че към момента, пак казвам, по субективни мои лични наблюдения мисля, че се проявява енергия в тази работа и в тази посока. Ние ще реагираме дори тогава, когато решенията се подават частично, но и Вас и нас ще ни критикуват, че решаваме казусите на парче.
Хубаво е да имаме, ако не конкретни решения, то поне една принципна визия. Не казвам концепция, не казвам докъде беше миналия проект, откъде Вие продължавате, но мисля, че това ще ни помогне да бъдем по-последователни.
Ние, като законодателен орган, сме много надълбоко в конкретните решения във връзка със Съдебната карта, най-общо казано, с преразпределение на натовареността, включително и в днешния ден, и в месеците назад, решавахме отделни въпроси в тази връзка. Имайте предвид, че ние сме в ситуация на открития активен публичен спор. Тоест, на нас ни е необходима много повече детайлна информация, необходими са ни данните, за да се ориентираме в едни или други аргументи, или решения.
Давам конкретния пример с измененията в ГПК през октомври и ноември месец миналата година и Законопроекта, който гледаме сега. Ако през октомври месец знаехме за данните, които бяха релевирани, бяха обявени сега за разпределението на гражданските дела в Софийски градски съд, ние определено тогава щяхме да предприемем, бих казал, това решение, което сме на път сега да довършим, да го вземем окончателно, разбира се, съобразно гласуванията в пленарна зала утре.
Информацията е нещо много важно. Пак казвам – годишните доклади са много ценен източник за информация за всички народни представители, така че тук може би дължа обяснение и се налага отклонение. Не исках да гледаме докладите един по един по реда на тяхното постъпване. По тази причина, а и миналата година, знаете, беше преходна и за нас – имаше парламентарни избори и ние също се конституирахме като парламент. Не исках да имаме гледане на единия доклад, пък другия после. Смятах, че би следвало да изчакаме да се съберат четирите групи доклади и тогава да минем към обсъждане.
Да, действително сега сме в хипотеза да гледаме и 2016 г., и 2017 г. Има много конкретни въпроси и детайли, но мисля, че илюстрирах моето общо впечатление и отношение. Аз ще гласувам „за“.
Колеги, отново Ви каня, ако желаете да изразите становище, да поставите въпроси и проблеми за дебат. Ако няма, ще се ориентираме към закриване на дебата по двата доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и за Инспектората към Висшия съдебен съвет за двете години – 2016 г. и 2017 г.
Няма желаещи.
Редно е да поканя и гостите, ако имате желание да вземете допълнително становище, но не виждам такава инициатива, затова се въздържам.
Колеги, дебатът е закрит.
Предлагам Ви служебно два Проекта за решение във връзка с двата доклада.
„В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси приема или не приема Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г., аналогично и за 2017 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г., № 711 00 10, и предлага на Народното събрание да приеме следния Проект за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишен доклад за дейността на
Висшия съдебен съвет и дейността на Инспектората към
Висшия съдебен съвет за 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:
Приема Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2016 г.“
Аналогичен е и Проекта за решение за 2017 г.
По Проекта имате ли възражения, допълнения? Няма.
Първо, гласуваме предложението към Народното събрание да бъде подкрепен Проекта за решение за приемане на Годишните доклади на Висшия съдебен съвет и на Инспектората за 2016 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване аналогичното предложение за Годишните докладите на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него за 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18 гласа, против и въздържали се – няма.
И този доклад се приема.
Благодаря на госпожа Пашкунова и на господин Георгиев за представянето.
Пристъпваме към докладите по точки трета и четвърта от дневния ред:
3. ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2016 Г., № 711-00-4, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 31 МАЙ 2017 Г.
4. ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2017 Г., № 830-00-3, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 30 МАЙ 2018 Г.
Заповядайте, господин Председател на Върховния касационен съд, ако желаете да представите основните акценти в двата годишни доклада.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по правни въпроси, уважаеми гости! Пред Вас са докладите за прилагане на Закона и за дейността на съдилищата за 2016 г. и 2017 г.
Ще акцентирам върху най-важното.
Първо, няколко думи за дейността на Върховния касационен съд и информация за тази дейност.
По отношение на Върховния касационен съд в доклада за прилагането на Закона за дейността на съдилищата за 2016 г. и 2017 г. са посочени данни, които за поредна година показват една утвърждаваща се тенденция още през 2015 г.
Първата е за трайно намаляване делата за разглеждане от върховните съдии. Напълно типичната за Върховния съд натовареност на съдии по ВКС, е посочена и през 2016 г. в пътната карта за изпълнение на актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система като Мярка 362, е предвидено намаляването натовареността на ВКС. Статистическите данни, с които Вие сте запознати за постъпващи дела през 2016 г. и 2017 г., показват реално изпълнение на тази мярка.
Постъпилите дела през 2017 г. са 9758 бр., през 2016 г. те са били 10135 бр., през 2015 г. са били 11748 бр.
Общият брой дела за разглеждане през изминалата година, това е съвкупността от несвършени дела за предходните години, както и тези, които са постъпили – за 2017 г. са 14018 бр. дела, а за 2016 г. – 14087 бр. дела.
Несвършени дела към 31 декември са – 4024, тоест в края на периода несвършени дела са по-малко от тези към 1 януари 2017 г., които са били 4260.
Данните сочат по-ниска натовареност на съда през 2017 г., тенденция, за която вече успях да Ви кажа. Ще акцентирам върху това, че са предприети мерки за продължаване на въведените от ръководството на съда още през 2015 г. наблюдаване на делата, които са забавени, с оглед на това да се изготвят своевременно съдебните актове по обявените за решаване дела във ВКС във всяка една от колегиите, съобразно изискването на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Периодично и през 2016 г., и 2017 г. са издавани заповеди на председателя на съда за изготвяне от ръководителите на трите колегии на доклади с информация за необявените в срок актове по дела и предприетите действия за това.
Друга важна тенденция е активната тълкувателна дейност, която се разви и през двете години. През годината общо са образувани 24 тълкувателни дела – говоря за 2017 г., включително две тълкувателни дела, образувани със съвместно разпореждане на председателя на ВКС и на Върховния административен съд.
През 2017 г. са постъпили общо 13 тълкувателни решения.
По отношение на 2016 г. мога да кажа, че те са 12 на брой, образуваните такива пред Върховния касационен съд и преустановените са 13 тълкувателни решения. Както на Общо събрание на Наказателната колегия, така две от тях на Общо събрание на Гражданска колегия, Общо събрание на Гражданска търговска колегия – три, Общо събрание на Наказателна гражданска и Търговска колегия – едно. Накрая ще посоча едно според мен емблематично и смятам, че ще бъде интересно също и по отношение на Вашата дейност.
През 2017 г. Върховният касационен съд е отправил до съда на Европейския съюз две запитвания. Делото С 335 от 2017 г., както и второ дело – С 604 от 2017 г. Друга част от дейността на ВКС, разбира се през 2017 г. бяха извършените проверки за организацията и дейността на съдилищата в страната, като с моя назначена заповед комисия извърши проверка за организация и дейността на Апелативния специализиран наказателен съд, като на 2 март 2017 г. е представила своя доклад.
Комисията е констатирала отклонение от установената практика при определяне на състав по мярка за неотклонение на Ценко Чоков и други подсъдими по делото и отправя препоръки.
Подобна проверка е извършена и в Софийския апелативен съд по повод на издадена предварително на САС заповед и изготвен доклад, публикуван на страницата на ВКС в интернет. Комисията е констатирала нарушение на принципа на случайния подбор по отношение на търговско дело и е отправило препоръки.
Няколко думи за информация дейността на съдилищата в страната. Обобщени статистически данни за дейността апелативните, окръжните, военните, специализираните, районните съдилища през 2017 г. показва леко увеличение на броя на разглежданите дела с 7,55% спрямо 2016 г. Намаление се наблюдава в окръжните и военните съдилища, докато при останалите съдилища тенденцията е към леко увеличаване.
Общо за съдилищата, както вече казах, се забелязва това леко увеличаване. Общо в страната през 2017 г. от съдилищата апелативни, окръжни и военни, са дадени 4701 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, а изготвените и получените веществени доказателствени средства са 1214. За сравнение през 2016 г. са създадени 4888 разрешения, изготвени и получени ВДС-и 1146. През 2015 г. са били 4093 дадени разрешения и ВДС-и1321.
Наред с увеличението на постъпващите дела в съдилищата през 2017 г. натовареността на съдиите продължава да е висока и неравномерна. Статистическите данни, върху които се базира извода за натовареността продължават да показват значителна неравномерност на натовареността на съдилищата в страната както от едно и също ниво, така и между отделните инстанции.
При средна натовареност 9,65 дела за разглеждане месечно на един съдия в апелативните съдилища, през 2016 г. тя е била 9,33. Тази на Софийския апелативен съд е 14,17 дела. През 2016 г. е била – 13,22, докато Апелативният специализиран наказателен съд е с 3,30 дела месечно. През 2016 г. са били 2,98. Военно-апелативният съд е с 1,24 дела за 2017 г., за 2016 г. – 1,78.
Още по-голям е диапазонът на съотношението между отделните окръжни съдилища, от една страна, и на Специализирания наказателен съд и Софийски градски съд, от друга страна.
При средна натовареност за 2017 г. на съдебните звена от това ниво на съдебната система са с 14,41 дела, разгледани месечно на един съдия. През 2016 г. е било 14,90. Тази на Специализирания наказателен съд е 32,17 дела – 2017 г., а 2016 г. е било 31,05. За Софийски градски съд 2017 г. – 30,97, тоест около 31 дела, а през 2016 г. е било 34,09. Под седем дела за 2017 г. за разглеждане месечно на един съдия е натовареността му – в Търговище – 5,26 и в Кърджари – 5,64.
В районните съдилища състоянието на неравномерност е и с още по-видими размери при средна натовареност 57,6 дела месечно на един съдия в районен съд.
Натовареността на Софийския районен съд през 2017 г. се е покачила на 79,39. Тя е била 69,73 през 2016 г. Включително висока натовареност имат Районен съд – Перник, Монтана, Районен съд – Велико Търново има 30,84. Има съдилища, които са с под 35 дела като Силистра и Добрич.
Няколко думи ще кажа и по отношение на законодателството.
Аз също ще акцентирам върху това, че 2017 г. за първи път след регламентираното в ЗСВ избор на ВСС, чрез попълване на професионалната квота с преки избори беше попълнен съставът на Висшия съдебен съвет и въпреки множеството притеснения при провеждането на тези избори смятам, че те се проведоха, дори имаше и оспорване на самите резултати.
Позволете да кажа няколко думи по отношение на законодателството. Когато говорим за новите норми на Закона за съдебната власт, свързан с попълването на състава на ВСС трябва да отбележим, че през 2017 г. за първи път беше образувано и решено дело по жалба срещу решението от 17 и 18 юни 2017 г. избирателната комисия избра членове на ВВС от квотата на съдиите – Решение № 1/2.10.2017 г. по дело № 34 по описа на Гражданска колегия на ВКС петчленен състав, определен по реда на чл. 29н, ал. 4, във връзка с чл. 29г, ал. 4 от ЗСВ.
Постъпването на тази жалба показа сериозни пропуски в ЗСВ при регламентиране на процедурата и реда, по който трябва да бъде разгледана тя. Ето защо е важно сега, разглеждайки Доклада да акцентираме този проблем и с молба към Вас като народни представители да попълните тези празнини в Закона за съдебната власт.
Единствената норма в ЗСВ, която е свързана с това съдебно производство е нормата на чл. 29н. Според ал. 4 на тази норма решението на избирателната комисия, с която се обявява резултата от избора подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявяването му пред състава по чл. 29г, ал. 4 – трима съдии от ВКС и двама съдии от Върховен административен съд, определени на принципа на случайния подбор, чрез електронно разпределение.
В ал. 5 пише, че: „жалба се подава чрез съответната колегия на ВВС, която в тридневен срок изпраща цялата преписка на състава по ал. 4“.
Според ал. 6 „…разглежда жалбата в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподатели и представители на избирателната комисия и се произнася с решение в 14-дневен срок, което е окончателно“. Тези текстове не описват по описа на кое от двете върховни съдилища се образува делото, как се определя докладчикът по него и по кой процесуален ред се развива производството – по реда на ГПК или по реда на АПК.
Въпреки тези празноти разгледахме делото, постановено е съдебно решение, съставът на ВВС е окомплектован и разбира се, вече работи. Тези пропуски и непълноти трябва да бъдат попълнени с оглед на бъдещите евентуално развили се процедури в случаи на оспорване.
Още една друга промяна през 2017 г. доведе до проблеми при нейното прилагане от страна на съдилищата, касаеща един от принципите на правосъдието – публичност на постановените съдебни актове.
След влизането в сила на 5 ноември 2017 г. на промените в НПК, конкретно чл. 616, ал. 2 и ал. 7, НПК и чл. 64, ал. 1 и 2 от ЗСВ, нормите регламентиращи реда за публикуване на съдебните решения в страниците на съдилищата в интернет, се стигна до противоречиво тълкуване на нормите и до различно прилагане на съдилищата. Основният въпрос, по който текстовете не дават отговор е когато е постановен, подлежащ на обжалване простиране на съдебен акт, с който е наложено ефективно наказание кога се публикува актът – в деня на постановяването, когато постъпи жалбата, протеста или когато вече срокът за обжалване, протестиране, респективно е изтекъл?
След неуспешни усилия за постигане на еднозначното тълкуване на НПК и ЗСВ, след проведено съвместно съвещание на Комисията по правни и институционални въпроси и Комисията професионална квалификация и информационни технологии се прие решение от Пленума на ВСС, т. 7 от Протокола от 1 февруари 2018 г., то гласи: да бъде поискано автентично тълкуване от законодателя относно Приложението на чл. 416, ал. 2 и ал. 7 от НПК, и чл. 64 на ал. 1 и ал. 2 от ЗВС. Решението на Пленума е изпратено до председателя на Народното събрание, и разбира се, очакваме автентично тълкуване.
Намирам за необходимо да отбележа, че по отношение измененията на НПК от 2017 г., в сила от 5 ноември 2017 г. от съдиите в страната се оценява като поле за законовата промяна на чл. 149, ал. 8 от НПК, с която се дава възможност на съда да извърши разпит на вещо лице чрез видеоконференция или телефонна конференция, не само когато експертът се намира извън страната, но и във всеки случай, когато обстоятелствата по делото налагат това. Това законодателно решение според колегите обезпечава по-бързото приключване на наказателното производство.
Позволих си да кажа, че ще акцентирам върху едно от тълкувателните решения. Знаете, че през 2016 г. беше въведена нова норма на чл. 124, ал. 1, т. 3 да има възможност при разнобой на практиката, да има тълкувателна дейност на трите колегии. Това беше въведено през 2016 г. за първи път и на Общо събрание наказателно, гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд за първи път в историята на съда беше произнесено и тълкувателно Решение № 1 от 2016 г., от 21 юни 2018 г. то е на Общо събрание наказателна, гражданска и търговска колегия. То реши следното: материално легитимираните да получат обезщетения за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък сред лицата, посочени в Постановление № 4 от 1961 г., и Постановление № 5 от 1969 г., Пленума на Върховния съд. По изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт, продължителни болки, и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказано особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само, те са посочени в Постановление № 4 от 1961 г. и Постановление № 5 от 1969 г. на Пленума на Върховния съд, както от братята и сестрите на починалия, и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. Точка втора от това тълкувателно решение, обявява за изгубило в сила Постановление № 2 от 1984 г. на Пленума на Върховния съд. Разбира се, мога да посоча и много други тълкувателни решения със сезиране на главния прокурор, на председателя на ВКС, които имат отношение, както към дейността на наказателната колегия, така и на търговската и гражданската колегия. Акцентирам върху това, защото за първи път се прилага нормата на чл. 124, ал. 1, т. 3 – норма, която беше приета през 2016 г. и вече дава своя резултат в дейността на Върховния касационен съд.
Мога да продължа с още данни, но те са на Вашето внимание и не бих искал да Ви отегчавам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Панов.
Колеги, имате възможността за въпроси, мнения, становища, изложения във връзка с двата годишни доклада за дейността на съдилищата.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд, моят въпрос ще се съсредоточи върху Раздел I „Законодателство“. Тъй като може би това е най-относимо към днешния дебат, не, че въпросите за сградите и за тълкувателната практика не са важни, но може би тук може да сме най-полезни.
Богат е на предложения (израз на латински) докладът, който ни е представен. Вие споменахте за ЗСВ и НПК, но вътре има всъщност конкретни предложения, касаещи другите два процесуални кодекса и Гражданския и Административния кодекс. Административният в частта именно да не казвам за намиране на работа, но по-ефективна натовареност на военните и на военно-апелативните съдии.
Въпросът ми е следният: запознали ли сте Министерството на правосъдието с направените предложения, които са на нашето внимание днес чрез Вашия доклад? До, каква степен оценявате взаимодействието между съдиите и съдилищата от гледна точка на законотворческия процес? Благодаря Ви.
Под действия имам предвид с институциите, които имат правна законодателна инициатива, разбира се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Коректно е, когато има такива предложения, те да бъдат отбелязани в доклада, за да бъдат уважени мненията на колегите, които имат възможността от своята практика да направят предложения. Разбира се, те нямат законодателна инициатива, но използвайки възможността да направят такива предложения те могат да сезират нашите колеги от Висшия съдебен съвет.
По повод конкретно на предложенията и тъй като споменахте по-специално военните съдилища, мога да кажа своето впечатление от последното заседание на Пленума на Висшият съдебен съвет.
Първо, тези предложения са били разгледани на заседание, на нарочно сформирана Комисия, която беше сформирана още в предходния състав на Висшия съдебен съвет и беше възприета и от настоящия състав на Съдийската колегия на Висшия съвет, а именно съдебна карта и натовареност. Комисията е отправила тези предложения към Комисията по правни и информационни въпроси. Комисията по правни и информационни въпроси ги е отправила към Министерството на правосъдието. Това са конкретните факти.
Наред с това, последното заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет се даде възможност на всички институции, които са заинтересовани и имат отношение към този въпрос, по-специално за военните съдилища, акцентирам върху него, да изразят своята позиция в средата на месец септември, ако не се лъжа, и разбира се, да бъдат разгледани на Пленум на Висшия съдебен съвет. Дали споделяме тези предложения или не, това е въпрос, който ще разискваме на Пленума на Висшия съдебен съвет.
Поясних механизма и начина, по който те са стигнали до Министерството на правосъдието. Дали ще ги припознае някой, който има законодателна инициатива, това вече е въпрос, който е по преценка на самия компетентен орган. Във всички случаи съм убеден, че Висшият съдебен съвет ще вземе своята позиция и ще разгледа тези предложения.
Като взаимодействие аз също споделям това, което беше казано, че такова взаимодействие очевидно съществува. Единствено мога да кажа, че толкова честа промяна, както на процесуалните закони, така и на специалния закон, който засяга съдебната система – Законът за съдебната власт, във всички случаи създава предпоставки за по-елегантно… мисля, че ако всяка година по два пъти или по три пъти се променя един закон, не мисля, че това е добър знак като цяло за законодателния процес. Ако е възможно това да бъде преодоляно, разбира се, би било най-добре за нас правоприлагащите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искате ли отношение, господин Зарков?
КРУМ ЗАРКОВ: Използвам думите на председателя на Върховния касационен съд, за да кажа, че най-вероятно всички споделяме констатацията, че да се променят прекалено често и то ключови закони, не е добре – това е азбучна истина. Въпросът е и тези доклади би трябвало да са повод да се замислим защо се стига до това. Имал съм много пъти възможност в тази комисия да давам моят отговор, който е мой и този на парламентарната сила, която представлявам. Струва ми се и използвам случая да го кажа във Ваше присъствие, че особено в тази легислатура, инертността на Министерството на правосъдието и Министерския съвет като инициатор на законодателния процес е проблем. Тази инертност води до чести предложения от страна на народни представители, естествено това е тяхно право, но във всички парламентарни републики, които познавам – не, 90% от законодателната инициатива е в Министерския съвет, тъй като там е съсредоточен административният експертен потенциал на нацията и защото там минават определените съгласувателни процедури, които правят така че първоначалният продукт върху, който работим тук, в Народното събрание, е с много по-високо качество често, отколкото ако идва от отделен народен представител. Поради това си позволих да Ви попитам: всички тези предложения, дали са изпратени? Благодаря Ви, за отговора, там където им е мястото на първо време.
Естествено всеки от нас, народните представители може да се запознае с доклада и да избере, и да подложи на дебат онези предложения, които мисли, че са качествени.
Апелът ми е да минем отвъд констатацията на проблемите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Непременно ще отговоря – само се чудя по кой ред – дали по реда на репликите, или да си взема отделно становище, защото имам становище. Не исках да отварям този въпрос. Много ми се щеше да запазим максимално добър и консенсусен тон в този дебат. Ще си позволя при това положение, взимам отделно изказване, за да не правим процедурни смешения. Ще започна обаче отзад напред.
Първо по измененията на Закона за съдебната власт. Те бяха много и през 2016 г., и през 2017 г. Защо са много измененията на Закона за съдебната власт? Защото ние се стремим и във всеки момент съобразяваме изпълнението на плана, който ни е по мониторинг и оценка. Стремим се да изпълним да изпълним всички ангажименти. Стремим се да реагираме бързо не само на формалните инициативи, а и на всичко, което се заявява като тенденция, като решение, като искане или изискване от съдебната власт. Бъдете сигурни, че тези изменения в никакъв случай не биха могли да бъдат конюнктурни за народното представителство. Най-грубо казано, без оглед как ни представят в обществото, тези изменения не касаят законодателя, те касаят магистратурата и създаването на благоприятна обстановка за осъществяване на промените, и за преодоляване на дисбалансите. Бих казал и не само дисбалансите, съдебната система е видно, че от доста време е заразена с вътрешни противоречия, които преди да имат обективен характер, имат субективни предпоставки. Няма да коментирам тези субективни предпоставки. Пак казвам: нашият стремеж винаги е бил да бъдем максимално адекватни.
Многократно сме се обяснявали за всяко едно от измененията на Закона за съдебната власт в процеса на мониторинг и на обсъжданията с делегацията на Комисията.
Кое обаче не ми харесва в този дебат? Ще Ви го кажа директно – и на председателя Лозанов, и на колегата Зарков. Не може да съдите различно. Не може едно и също обстоятелство да го релевирате по различен начин. Аз поставям въпроса: измененията на ГПК за подсъдността на застраховането, защо не ги подкрепихте октомври месец и защо ги внесохте сега? Това не е ли преждевременно, скорошно, бързо, не знам какво изменение на законодателството? Ние Ви го подкрепяме! Подкрепяме Ви го без егоизъм, без каквото и да било, просто защото съдиите го искат. Тръгнахме от искането на 94 съдии от Софийски градски съд. Правилно или неправилно, ще видим. Ние ще понесем отговорността от резултатите, от последствията, защото всички ще ни сочат с пръст. Нас ще ни сочат! Няма да сочат инициатора на законодателната инициатива, няма да сочат Комисията по натовареност на ВСС. Ще казват: „Зарков, така…, а Кирилов го подкрепяше в този дебат, ама той защото и преди го е подкрепял.“
Та, това не е ли скорошно изменение и то на ключов процесуален закон?! Не е ли изменение на парче?! Гледаме да го обсъдим максимално добросъвестно и максимално безпристрастно.
Позволявам си да кажа това, защото ще вляза във втората тема. Аз не планирах да се изказвам по тези два доклада и ако не беше този диалог нямаше и да го направя. Има много по-важни въпроси в двата доклада, които са много по-перспективни, заслужават вниманието ни. Ще кажа следното, защото коментирате законодателството. Трудно ми е да дам точна дефиниция, но бях много изненадан от изявление на председателя на ВКС, аз уважавам колегата Лозан Панов, на международната конференция, която беше във връзка с годишнината на Наказателния кодекс. Там той призова науката и всички присъстващи да не помагат на законодателя. Признавам го, само тук ще го призная, в този състав, че това ме обиди и ме засегна. Моят въпрос към председателя Лозан Панов: когато дискутираме въпроса за корелация, взаимодействие по законодателството – това ще продължи ли, или ще спре? Смятам, че в последно време Комисията по правни въпроси ясно даде индикации, че не иска да влиза в такъв дебат, не иска да се изолират институциите, не иска да се състезава с ВКС, включително и да състезава тълкувателна със законодателна дейност, а иска да има взаимодействие и хармония.
Казвам го защото това мисля, че ще е в полза на работата на институциите и бих искал да има еднозначно становище, не на пленума на ВКС, а на председателя на ВКС в тази връзка.
Заповядайте.
ЛОЗАН ПАНОВ: Господин Председател на Правната комисия, съжалявам, ако сте се засегнал, но две неща мисля за важни, които смятам, че трябва да кажа. Първото е свързано с това, и друг път сме водили този диалог. Разбира се, народните представители имат право на законодателна инициатива, никой не може да я отнеме. Когато се осъществява и когато между първо и второ четене се внасят промени, които концептуално променят първоначалната идея, определено смятам, че това не е добър сигнал, който прави самият законодател – това е от една страна. Най-малкото се губи възможността за онзи необходим обществен дебат и възможност на експерти да кажат своето мнение, независимо дали то съвпада или не с предложенията, но все пак да имат възможност да го направят.
От друга страна, смятам, че може би една-две седмици след като това се случи, тук, на Правна комисия, мисля, че по един много добър знак към колегите, всъщност се направи дебатът по ГПК, ако си спомняте, с промените, които щяха да доведат до натоварване на колегите ВКС. Мисля, че съвсем коректно бяха изслушани колегите, а след това се направи коректно взаимодействие с Вашите експерти, дори бяха предложени текстове, които залегнаха в законодателните промени – те вече са факт. Този синхрон го има, но тогава, когато, отново казвам, между първо и второ четене се правят промени, които нямат нищо общо с първоначалната концепция и идея, тогава нашите колеги не биха могли да вземат отношение.
Ще се върна пак върху дейността на Министерството на правосъдието. Винаги, когато Министерството на правосъдието ни е сезирало с искане за наши колеги, винаги сме изпращали такива. Мога да кажа, че в тези комисии дебатите вървят малко по-тромаво и по-тежко, което е съвсем нормално, защото се чуват мненията на различни колеги, и така трябва да бъде.
По темата за законодателните промени, които са внесени от народни представители, доколко те изпреварват работата на Комисията в Министерството на правосъдието, това вече е извън дейността на ВКС.
Позволих си да акцентирам върху едно от тълкувателните решения, защото смятам, че то е в резултат на законодателна промяна през 2016 г. и решава един много важен проблем, който отдавна стоеше в практиката. Мисля, че Вие добре познавате тези проблеми. В никакъв случай не съм имал предвид да го посочвам с някаква друга цел. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за отговора.
Тук ще посоча следното – по тълкувателно Решение № 1. Докато Ви слушахме колегата Зарков каза: „Което ние добре познаваме“. Действително ние добре познаваме. Благодарим и за зараждащата се практика на ВКС да уведомява Правна комисия за всяко тълкувателно дело и да получаваме покана за становище по това тълкувателно дело. Колегите прецениха и взехме решение да не участваме със становище. Принципно мога да кажа, че приветствам този подход на конструктивна конвергенция, да кажа, на съдебната практика с взаимодействие. По този повод казвам следното: макар да не сте били тук, когато Ви нападнаха от Асоциацията на застрахователите, ние Ви защитихме за тълкувателно Решение № 1. Ако се наложи законодателна промяна, убеден съм, че и колегите смятат така, тя ще бъде на база на това тълкувателно решение.
По отношение на дебата за частичните искове, пак казвам, смятам, че правилно възприехме, да изчакаме приключване на тълкувателната дейност, вместо да предрешаваме този въпрос.
По въпроса за предложенията между първо и второ четене. Ние сме го обсъждали по друг повод, в същата тази зала, няма да повтарям аргументите и не искам да говоря от името на законодателя. Това, което аз съм направил като, как да кажа, моя защитна тактика или стратегия, то беше следното: след онзи дебат аз поръчах на колегите и направихме един обзор назад във времето в народни събрания, в които е нямало ГЕРБ, как са се развивали процедурите с предложенията между първо и второ четен. Натрупал съм забележителен материал в тази посока. (Реплики.)
Още преди Фидосова, Любен Корнезов, преди Любен Корнезов, включително уважаваният професор Герджиков (Реплики.)
Няма да правя разказ на законодателството на предходни народни събрания, просто Вие можете да сторите същото и ще забележите колко от най-ключовите закони и кодекси в нашето право, са били изменяни в периода 2001 – 2009 г. по този ред.
По отношение на себе си – поемам следния ангажимент – докато съм председател на тази комисия, за второ четене, ще правя следното: по отношение на предложенията между първо и второ четене ще осигурявам максимално присъствие за второ четене на всички, които по някакъв начин са изразили готовност да имат отношение по тези въпроси. Това го правим и мисля, че сме последователни. Без значение дали са професионална организация, която по предмет е ангажирана с промените, или е изразител на становище, което вече на първо четене е дал принципно такова становище. Няма да говоря за законодателни парадокси, това ще бъде много широк дебат и анализ, но включително и за това, за което се обяснявах и във вчерашният ден – институции, които са дали съгласие, изразили са абсолютно положително становище – и на първо, и на второ четене, сега отсъстват в този дебат, защото е лесно да се посочи този депутат, онзи депутат. Няма да се разширявам в този дебат. Извинявам се, ако бях дълъг с отношението. Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЛОЗАН ПАНОВ: По отношение на защитата от Асоциацията на застрахователите не е било необходимо, иначе Ви благодаря.
Понеже говорим за „делеги ференда“ и акцентът е върху законодателството по отношение на доклада, да кажа и още един важен елемент. Приемането на закони с обратна сила, като че ли стана така, че едно изключение в законодателната политика, се превърна в правило напоследък. Няма как да не го кажа, това имах предвид и на онази среща, за която Вие говорите. Казвам го защото това създава проблеми пред правоприлагащите органи, още веднъж. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате възможност за мнения, становища, въпроси и изказвания. (Уточнение на изключени микрофони между народния представител Крум Зарков и председателя.)
Господин Зарков, бях се подготвил по дебата във Висшия съдебен съвет, където госпожа Марчева е поставяла интересни въпроси, но вместо тези интересни въпроси ние отидохме в законодателството. Ако по някакъв начин е прозвучало, както на господин Хамид, нещо лично, да кажем, в моите изявления, се извинявам. Мислех, че изясняваме законодателни принципи, принципите на законодателното взаимодействие, но както и да е. Приключих.
Колегата Митев ще довърши дебата и гласуването по тези две точки.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Има ли други изказвания, мнения, въпроси? Не виждам.
Приключваме с разискванията по т. 3 и т. 4, тоест докладите за прилагане на Закона и за дейността на съдилищата през 2016 и 2017 г.
Самият Проект на решение е следният:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишен доклад за прилагането на Закона
и за дейността на съдилищата през 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:
Приема Годишния доклада за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2016 г.“
Аналогичен е и Проекта за решение и по отношение на Доклада за 2017 г. с № 830 00-3.
Първо, гласуваме Проекта на решение за приемане на Годишния доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2016 г., № 711-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2017 г.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Годишният доклад за 2016 г. е приет.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение за приемане на Годишния доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2017 г., № 830-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приет е и Годишният доклад за 2017 г.

Преминаваме към точка пета и точка шеста:
5. ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2016 г., № 711000-6, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 21 ЮНИ 2017 Г.
6. ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2017 г., № 811-00-4, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 22 ЮНИ 2017 Г.
Господин Чолаков, заповядайте да представите докладите за дейността на административните съдилища за 2016 и 2017 г.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми членове на Правната комисия, ще бъда максимално кратък, защото смятам, че не е необходимо отново да излагам всички неща, които са изложени в двата доклада. Аналогичен случай, както и с колежката Пашкунова, аз отчитам дейността на административните съдилища, без да съм бил административен ръководител на Върховния административен съд към този момент.
Встъпил съм на 22 ноември 2017 г. като председател на Върховния административен съд и реално дейността, която съм осъществявал пряко е само за един месец, но без значение, това е дейността на това правораздаване. За разлика от Върховния административен съд при нас нещата стоят по коренно различен начин, съответно тенденцията е за увеличаване на делата във Върховния административен съд като към 2016 г. общ брой дела за разглеждане са били 21 хиляди, а през 2017 г. – 22 хил. дела за разглеждане за една година. Респективно, свършени дела към 31 декември 2016 г. са 14 хиляди, а към 2017 г. – 15 812. Това като цифра е достатъчно да сравним натовареността на един съдия във Върховния административен съд, който да отхвърли 210-220 дела на година, което респективно означава, че един съдия в този съд трябва да пише по едно дело всеки ден, за да може да бъде в срок.
Искам да отчета и срочността на изписването. Въпреки тази огромна натовареност, 80% от делата са изписани в едномесечен срок; 16% са в тримесечен срок и имаме само 4% над тримесечните срокове, което показва и бързината. Въпреки тази огромна натовареност колегите успяват да изписват в срок своите съдебни актове. Неслучайно административното правораздаване в момента е на трето място в информационното табло на Европейския съюз по бързина на правораздаването.
По отношение на препоръките към законодателството мисля, че догодина няма да съществуват, защото всички препоръки, които са написани и миналата година, и по-миналата година, с промените, които бяха приети днес окончателно, са изпълнени. Ставаше въпрос за препоръки във връзка с данъчните производства, във връзка със смяна на подсъдността, препоръки във връзка с разтоварването на Върховния административен съд и равномерното натоварване на административни съдилища, което считам, че благодарение на усилията, които положихме тук, в Правната комисия, са вече факт. Очакваме съответно процедурата пред президента, но това е нещо, което не зависи от никой, то си е вече правомощие на президента.
Считам, че добрата комуникация между съдебната и законодателната власт е необходима, защото лично аз в продължение на девет или десет заседания тук с много труд и усилия, смятам, че направихме нещо добро и то съвместно, без значение кой от коя политическа партия беше представител в Правната комисия.
Смятам, че диалогът е задължителен и с него се постигат много по-добри резултати.
Ако имате конкретни въпроси съм готов да отговарям.
Няма да Ви говоря за тълкувателната дейност. Това, което единствено остава като препоръка в нашите доклади е във връзка с разноските, за да не се въртят две производства, във връзка с тълкувателното решение на Върховния административен съд, че разноските по административнонаказателните дела представляват вреда по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и съответно какво се случва, след като влезе в сила Решението на Касационната инстанция? Автоматично се завежда дело, плаща се втори хонорар, плаща се хонорар и на Касационна инстанция, претендират се лихви и съответно бюджета се натоварва много повече отколкото, ако директно при това наказателно производство представите и за разноски.
Готов съм да отговарям на въпроси.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на председателя на Върховния административен съд за представянето накратко на същността на докладите за 2016 и 2017 г.
Колеги, имате ли въпроси, мнения по отношение на докладите за тези две години – 2016 и 2017, за дейността на административните съдилища?
Заповядайте, колега Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател на Върховния административен съд, нямаме въпроси. Причината е за това, че ние прекарахме десетки часове заедно в последните седмици и обсъдихме повечето от въпросите на Доклада. Аз също съжалявам, че председателят на Върховния касационен съд си тръгна, защото това беше добър пример за това как поставени по правилния начин въпросите намират отговор отвъд противоречията.
Използвам случая да Ви уведомя, че, доколкото съм наясно, колеги народни представители, включително и от други парламентарни групи от тази, към която принадлежа, вече работят по въпроса и за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за съответните промени, които ще бъдат обсъдени скоро.
Използвам случая също да Ви благодаря за начина, по който пленумът на Върховния административен съд и Вие самият помогнахте за приемането на един доста сложен законопроект.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ако може само една реплика във връзка с това, което се разви последните два месеца, идеята ми е да създам съответно звено в рамките на Върховния административен съд, което по всички законопроекти, които се приемат и които имат отношение към административното правораздаване да присъстват в Правната комисия и да подпомагат дейността със становища. Мисля, че това е добро и за двете страни, участващи в този процес.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на председателя на Върховния административен съд.
Аз също се присъединявам към казаното от колегата Зарков. Действително последните два месеца имахме чудесен диалог с председателя на Върховния административен съд, със съдиите от Върховния административен съд и също смятам, че до голяма степен успяхме да получим един в максимална степен качествен продукт, имам предвид приетият днес на второ четене окончателно от Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
Колеги, имате ли други въпроси, мнения и становища?
Колеги, ако няма други изказвания, представям на Вашето внимание проектите за решения, които са аналогични.
Ще Ви запозная с Проекта за решение за 2016 г.

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагане на Закона и за дейността на административните съдилища през 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:
Приема Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2016 г., № 711-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 21 юни 2017 г.“
Аналогичен е Проектът за решение във връзка с Доклада за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2016 г., № 811-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 22 юни 2018 г.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме Проекта за решение за приемането на Доклада за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2016 г., № 711-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 21 юни 2017 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Докладът за 2016 г. се приема.
Преминаваме към гласуване на приемането на Доклада за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2017 г., № 811-00-4.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Докладът за 2017 г. се приема.

Преминаваме към точка седма и точка осма, а именно:
7. ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И НА РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2016 г., № 711-00-5, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 31 МАЙ 2017 Г.
8. ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И НА РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2017 г., № 830-00-4, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 30 МАЙ 2018 Г.
Господин Главен прокурор, имате думата за представяне на двата доклада.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми народни представители, дами и господа, ще се постарая да бъда съвсем кратък. Неизбежно е да бъдат поднесени няколко цифри. Ще се постарая и тези цифри да не обременяват и без това напредналото време. Така или иначе и в двата доклада са изложени подробни данни, както и подробна информация.
През 2016 г. са внесени 34 482 прокурорски акта, а през 2017 г. техният брой е 33 452 акта. Тук включваме както обвинителни актове, така и предложения за споразумения, така и постановления с предложения за освобождаване от наказателна отговорност.
На практика през 2017 г. прокуратурата е предала на съд 37 087 лица при 38 469 за 2016 г.
Осъдени от предадените на съд през 2017 г. са 33 778 при 34 454 за 2016 г.
Процентът на оправдателните присъди е удовлетворяващ за нас. За 2017 г. той е 2,7% при 2,5% за 2016 г.
Ще си позволя само да отбележа пред Вас само няколко от основните проблеми и общо взето предложения, които са залегнали в Доклада и в неговата аналитична част.
При всички случаи ние отчитаме изключително позитивен ефект от промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха приети от Народното събрание и са в сила от 5 ноември 2017 г. Като цяло всичко онова, което е свързано с ускоряване на наказателното производство – въвеждането на разпоредително заседание, средствата за ускоряване на самото производство и заедно с това, разбира се, и новата подсъдност, която с разширяването на подсъдността на Специализирания съд, респективно на Специализираната прокуратура, за нас са промени, които оценяваме изключително положително.
Не от някаква любезност и от някакво възпитание трябва да кажа: „Благодаря!“, особено на членовете на Правната комисия, защото това е съвсем реална оценка както за работата по измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, така и за съществувалото преди това изключително силно, а то продължава и в момента, експертно сътрудничество с Министерството на правосъдието.
Някак си незабелязано, казвам „незабелязано“ в добрия смисъл на думата, защото не е сред актуалните теми, които общо взето са на първите страници на вестниците и на средствата за масова информация, но много важни за нас бяха и промените в Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство, с оглед дейността на Бюрото по защита към главния прокурор. Тези промени бяха изработени също в Министерството на правосъдието при много интензивно експертно наше участие и приемането им е от огромно значение по отношение на ефективната защита на свидетелите.
Какво сме посочили като проблеми в Доклада? От организационни, а може би и от гледна точка и на законодателни изменения остава и продължава, а може би и ще продължава и за в бъдеще един изключително тежък проблем – това е проблемът с правната уредба, организацията и всичко, което е свързано с работата на експертите и вещите лица и преводачи.
На практика след измененията в Наказателно-процесуалния кодекс след въведените организационни действия и от наша страна се направи много за ускоряване на наказателния процес. Достатъчно е обаче да посоча, че има райони в страната, особено в Северозапада, където три-четири области се обслужват от един съдебен медик. И ако този един съдебен медик – това е само пример по отношение на съдебно-медицинските експертизи, има чакащи над 250 експертизи, можете да си представите това до какво забавяне води.
Друг такъв организационен проблем, от една страна, свързан с бързината на процеса и експертизите, е състоянието на Научния институт по криминалистика и криминология към Министерството на вътрешните работи. На практика възможностите, капацитетът, осигуряването на този институт и с консумативи, и със средства е един много труден процес. Не е тайна, че при дела с висок обществен интерес – говоря за тежки криминални престъпления, изготвянето на експертизите бързо, с предимство и т.н. може да стане само чрез комуникация с главния секретар на МВР от страна на главния прокурор и с директора на този институт. Така че в това отношение ние сме поставени пред изключително големи трудности.
Прибавям към това и проблеми, свързани със самата кадрова обезпеченост, с обучеността на личния състав от разследващи полицаи, с текучеството в състава на разследващите полицаи и особено с кадровата обезпеченост, например граничните полицейски участъци. В тези райони на страната, пък и не само в тях, като цяло постоянната смяна на разследващи полицаи, наличието на множество незаети щатове представлява една огромна трудност, която, макар и непряко, макар и невидимо се отразява и върху начина, по който работим и предизвиква огромни забавяния по отношение на бързината на наказателния процес.
Както казах, нашата оценка – преминавам съвсем набързо върху законодателни изменения, за измененията в Наказателно-процесуалния кодекс е повече от положителна. Това, което трябва да добавим или това, което може би трябва да бъде подчертано пред Вас като предложение, на първо място е свързано с Наказателния кодекс и той най-вече в частта му, свързана с длъжностните и корупционните престъпления. Известно ми е, че съществува законопроект на Министерството на правосъдието, известни ми бяха и споровете, които съществуваха при разглеждането на този законопроект в Народното събрание. Немалка част от изказаните тези се подкрепят и от нас, но нашия акцент – изразявам мнение на колеги, с които разговарям постоянно, общо взето е в това, че ако на нещо трябва или ако на нещо би било добре да се акцентира от Ваша страна, това са поне разпоредбите, които касаят корупцията в публичния сектор. Ние, макар и много издания да го представяха в тази светлина, не можем да подкрепим еднозначно, а и Вие го направихте по същия начин, измененията, които касаят така наречената корупция в частния сектор. Но всички Вие знаете времето, в което например са приети нормите на чл. 282, на чл. 219 относно безстопанствеността, и факта, че те не са променяни от това време досега и носят белезите в много случаи на стопанство, което е познавало една държавна общонародна форма на собственост, и за което частната собственост е била тотално непозната.
Пак по отношение на Наказателния кодекс се акцентира на предложенията, които са свързани с осигуряването на определени привилегии като: по-ниска наказуемост; като възможност за споразумение и т.н. на лица, които най-общо обозначаваме като сътрудничещи с правосъдието.
Би било добре да се акцентира и на разпоредби, които са свързани с разследването на престъпления, извършени от полицейски служители, особено случаите на полицейско насилие. При сегашната ситуация сме изправени пред масови отводи на прокурори, а впоследствие и на съдии във всеки район, в който се разследва престъпление, извършено от служител на МВР. Това е напълно нормално, с оглед на това, че тези хора всекидневно работят заедно. Това води до неефективно разследване на тези престъпления. Трудно е да се работи и да се мисли за вътрешна структура в прокуратурата, която да го прави, при положение че разпоредбите, свързани с подсъдността остават тези. Това пък от своя страна рефлектира и може би поставя и въпроса за по-радикално, еднозначно и не толкова субективно разрешаване на въпросите, свързани с правомощията на военните съдилища и военните прокуратури.
Едно е ясно – тук съществува Конституцията и няма вариант, по който, въпреки множеството гласове, да бъдат закрити. Целта е не да се стига, според мен поне, до необосновано разширяване на тяхната компетентност, но и сегашната им компетентност в много случаи е необосновано стеснена.
Точно за това ние предлагаме разширяване на компетентността на военните прокуратури и съдилища поне с престъпленията, извършени от граждански лица на служба в Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, в МВР, в ГДИН, в Главна дирекция „Охрана“ при Министерството на правосъдието.
Най-накрая, за да не губя време, нещо, което може да изглежда малозначително, но така или иначе е огромен проблем, може би трябва да се търси законодателно решение за разрешаване на един проблем, свързан с натрупване на съхранявани с години веществени доказателства, 95% от които са моторни превозни средства, които са върнати от съответните прокуратури със съответен прокурорски акт, но чиито собственици са се дезинтересирали от тях. На практика в съответни складове – ние сме в постоянна комуникация с МВР по отношение на това, има огромно количество моторни превозни средства, които просто са иззети. По документ би следвало да бъдат получени от техните собственици, но по ред причини, най-вече финансови и икономически, тези хора са се дезинтересирали от тях. Така сме изправени пред положение, при което както МВР, така и ние просто трябва да съхраняваме всичко това. Това представлява едно, бих казал, на пръв поглед незначителен проблем, но всъщност огромен финансов проблем за държавата.
В най-общи линии това са основните насоки, които съществуват и които са изложени като проблеми и предложения в двата доклада.
За прокуратурата е много важно това, че през 2017 г. започна процесът на обмисляне на прекрояването на така наречената съдебна карта. Той доведе сега, през 2018 г., до предложение на прокурорската колегия, в резултат на което 11 районни прокуратури бяха закрити, считано от 1 януари 2019 г., и на тяхно място ще бъдат разкрити териториални отделения. Това е далеч по-гъвкав механизъм, далеч по-финансово изгоден механизъм за нас и в същото време това е механизъм, който в никакъв случай няма да остави съответните населени места без прокурорско присъствие и без прокурорска работа там. Първите 11 прокуратури, които са закрити, са в населени места като Кула, Белоградчик, Брезник, Трън – места, в които, като например Кула и Белоградчик, в продължение на 4 поемни процедури се провеждат конкурси за административни ръководители, няма нито един желаещ да работи там, камо ли като редови прокурор. Така че мисля, че това до известна степен ще реши и проблема с неравномерното натоварване, както и ще доведе до немалки финансови икономии по бюджета на прокуратурата.
Толкова. Моля да бъда извинен, ако бях прекалено обстоятелствен. Готов съм да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Главен прокурор.
Колеги, имате възможността за мнения, становища, предложения.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Главен прокурор, ще подкрепим двата докла за – за 2016 и за 2017 г., които наистина са доста изчерпателни и освен сухата статистика, както се казва, те дават препоръки и посочват определени проблеми. В двата доклада, както за 2016 така и за 2017 г., Вие очертахте част от проблематиката, която се повтаря. Очевидно заема формата на тенденция.
За 2016 г. сте посочили, че преобладават престъпленията против собствеността – 68%, регистрирани 52 880, разкрити 17 506 или това са 26%. За 2017 г. състоянието е почти същото – регистрирани 51 308, разкрити 15 857 или 30,9%. Това е така наречената битова престъпност. По-надолу Вие го правите в своите изводи и прогнози.
Именно там, в изводите и прогнозите както за 2016, така и за 2017 г. Вие много точно и правилно сте посочили предпоставките, спусъкът, образно казано, който задейства криминогенната обстановка в страната. Той е един и същ в годините. За 2016 г. нивото на престъпността в страната продължава да се определя от основни криминогенни фактори като нивото на безработица, концентрацията на населението в големите градове и обезлюдяването на малките населени места, като сте записали: „със значителна степен на вероятност ще запазят интензивността си, поради криминогенната обстановка няма да се промени съществено по отношение на битовата престъпност, особено в областите с по-слабо икономическо развитие“.
Аналогичен е и записът за 2017 г. Отново основните криминогенни фактори, определящи нивото на престъпността, са обвързани с обезлюдяването на малките населени места, нивото на бедност в тях, интензивна миграция към големите градове, ниско ниво на образование на голяма част от лицата и най-вече в младежка възраст, като тези обстоятелства, както и демографските процеси дават основание да се предположи, че криминогенната обстановка няма да се промени съществено.
Наред с тези изводи както в Доклада за 2016 г., така и в Доклада за 2017 г. в Раздел „Проблеми и предложения“ сте посочили в Доклада за 2016 г. и Вие го казахте: „Налице е недостатъчна кадрова обезпеченост в МВР – редуциран състав на разследващите полицаи в определени райони, прекомерната им натовареност, едностранна промяна на мястото на изпълнение на служебните задължения“ – посочва интересът с недостатъчния сграден фонд – „е сред факторите, оказващи демотивиращо въздействие особено при новопостъпилите разследващи полицаи“. След това се записа, че е необходимо преодоляването на установените дефицити в квалификацията на органите на досъдебното производство и особено на разследващите органи. Почти същият е и записа в Доклада за 2017 г., като там сте описали конкретно и ясно, че „проблем остава кадровата осигуреност в МВР, намален реално работещ състав на разследващите полицаи в определени райони, текучество, висока натовареност, едностранна промяна на място изпълнението на служебните задължения,съчетано с недостатъчно сграден фонд.“ Отново сте записали, че „актуалният ни въпрос е за повишаване квалификацията на органите на досъдебното производство и особено на разследващите органи“.
Въз основа на така описаните проблеми в досъдебното производство и по-специално в органите на МВР се повтарят и придобиват тенденциозен характер, които водят до проблеми в самото досъдебно производство, в разкриваемостта на престъпленията, в събирането на годни доказателства чрез способите на Наказателно-процесуалния кодекс, връщането на дела от съдебна към досъдебна фаза, което неминуемо води до липса на ефективност на наказателното производство и до по-бавно правораздаване.
Предвид повтарящите се изводи в докладите за 2016 и 2017 г. и предвид, че вече са изминали 7 месеца от 2018 г. може ли да се предположи, че тази проблематика – тук не говоря за бедността, за тези криминогенни фактори, които описвате, но по отношение проблемите в МВР може ли да се предположи, че и през 2018 г. тези проблеми също остават, защото те са, както казах, съществени и се отразяват на целия процес – досъдебна, разбира се и съдебна фаза.
Това е въпросът ми към Вас: може ли на база тези седем месеца, които са изминали от 2018 г., на база тази тенденция, която сте описали в докладите си за 2016 и 2017 г., а в голяма част и за 2015 г., да се презумира, че тези проблеми ще бъдат налице и през 2018 г., което води до, образно казано, спъване на производството? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На практика колегата представи основни акценти на Вашите доклади.
Господин Главен прокурор, заповядайте, ако желаете.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Тези проблеми съществуват и продължават да съществуват. Заедно с ръководството на МВР са търсени различни пътища, по които, доколкото ние можем да окажем сътрудничество, методическа помощ и така нататък.
Въведени са програми за обучение на разследващи полицаи. Разследващи полицаи са включени и се включват в обучението, което провежда прокуратурата по своята вътрешна обучителна програма, тъй като ние не разчитаме само на Националния институт на правосъдието, но част от проблемите са организационни и са извън нашите възможности.
Единият от тях го споменах. Той касае преди всичко работата на Научния институт по криминалистика и криминология. Заедно с професионалното ръководство на МВР и с колеги от Върховната прокуратура сме работили. Разбира се, ние нямаме претенциите да законодателстваме. Работили сме върху експертен вариант на изменение в Закона за МВР, който да превърне този институт не толкова в научно звено, а да го превърне в едно централно звено, което всъщност представлява една национална лаборатория по криминалистика. Тя да има своите подразделения в страната, които са надлежно обезпечени и т.н., имам предвид технически, експертно и прочие.
Институтът среща огромни трудности. Ще стигна и до разследващите полицаи. Той има финансови трудности, има организационни трудности, стигаме до ситуации, при които се бавят експертизи – самият Институт не е виновен за това, той просто не може да поеме всичко онова, което е по страната. Стигаме до положение, при което в самата Национална следствена служба ние сме обособили собствена – законът ни го позволява, криминалистична служба, но ние не можем да правим тези сложни експертизи, които прави Института. В 12 окръжни следствени отдела са закупени и предадени мобилни центрове по разследване, но, пак казвам, това е само за начален оглед или елементарни експертизи, които са, да речем, на отпечатъци, веществени доказателства и прочие.
Трудностите с Института продължават и не виждам решение. Но те са комплексни, те са с всички видове експертизи, особено със съдебно-медицинските.
Що се отнася до разследващите полицаи, ние сме поставяли много пъти и този въпрос. Не е нормално, за да станеш адвокат, имам предвид младши адвокат, младши магистрат и прочие, да преминеш някакъв курс на обучение. Не е нормално да станеш разследващ полицай, просто преминавайки един начален изпит. Не защото тези хора не са квалифицирани, а защото в крайна сметка са необходими практически знания, дори и за работа на местопроизшествието.
Кадрова необезпеченост в разследващите полицаи има, текучество има, освен всичко друго, има възлагане на несвойствени задачи. Много често на тях се възлагат задачи по охрана на обществения ред, които нямат нищо общо с разследване. Най-сетне, доколко ми е известно, въпреки силните и наши настоявания, в МВР все още не е въведена система за случаен подбор и разпределение на делата между разследващите полицаи, което е много ясно, че създава предпоставки за субективизъм. Делата се разпределят на случаен принцип в прокуратура и съд, в МВР се възлагат с резолюция. Така че това са проблеми, които продължават. Ние сме в постоянен диалог с ръководството на МВР и каквото можем правим. Взаимодействието е основно с професионалното ръководство, разбира се, защото това е нашата работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Попов, иска ли отношение.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря за изчерпателния отговор на главния прокурор на Република България. Наистина, това са сериозни проблеми, които мисля, че се задълбочават. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Другият проблем, който е свързан отново с експертизите, е финансов. Това са огромните дългове към експерти, които са натрупани в рамките на полицейското производство. Стига се до положения, при които част от тези хора просто не желаят да поемат експертизи по простата причина, че техния труд не е заплатен. Може да звучи като дребнотемие, но съвсем не е дребнотемие.
На територията на гр. София освен при много тежко престъпление, няма, ако мога така да се изразя, цивилен съдебен медик, който да посети това местопроизшествие. Проблемите тук, в София, са решени като ръководството на прокуратурата е сключило договор с ръководството на Военномедицинска академия и отделение във Военномедицинска академия „Съдебни лекари“, на които ние плащаме ежедневно дежурство и постоянно на разположение. В противен случай при всякаква злополука, свързана със смърт, не може да се осигури съдебен лекар и той не може да бъде укорен. Той просто не идва, защото не му е платено. Така че дълговете към експертите са още един проблем, който продължава да притиска системата и да води до бавност в самото производство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Главен прокурор, искам да попитам съвсем накратко актуалната картина на специализираните прокуратури, предвид последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс. Очакваше се първоначално струпване на много дела, на много работа, очакваше се да имате недостиг, кадрови проблеми. Каква е ситуацията към настоящия момент? Влезе ли в ритъм вече Специализираната прокуратура и Апелативната такава?
СОТИР ЦАЦАРОВ: Мисля, че към настоящия момент, с оглед усилията, които бяха положени от прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет, адекватно кадрово обезпечение бе осигурено както по отношение на прокурори и следователи, така и по отношение на щатове за съдебни служители. Ние използвахме подход, при който не сме увеличавали числеността на прокуратурата, имам предвид с оглед специализираните прокуратури в абсолютни увеличения, а просто сме съкращавали незаети бройки от ненатоварени звена и те са прехвърлени по щатовете на Специализираната прокуратура. Проблемът, бих казал, е с недостатъчния брой кандидати, желаещи да заемат тези бройки, тъй като натоварването в тези прокуратури е в пъти повече от натоварването – говоря чистото ежедневно натоварване в пъти повече отколкото в други прокуратури.
Не коментирам основният проблем за съдилища. Основният проблем в момента на Специализираната прокуратура е сградния проблем. Полагат се усилия. С усилията на правителството бе осигурена сграда, на която предстои да се извършват ремонтни работи. Отделно от това, включително и днес бе прието решение на Министерския съвет, което е свързано с осигуряване на цялата сграда на ул. „Черковна“ за нуждите на Специализирания съд и Специализираната прокуратура.
Организационните проблеми бяха решени. Имаше проблеми с обезпечаване на охрана и всичко друго. Това се направи чрез Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието. Пак казвам, моята оценка за измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с тяхната компетентност, е абсолютно положителна, безалтернативно положителна и считам, че въпреки изключително силните укори, въпреки песимизма, въпреки доводите, много от които бяха, нека не се лъжем, обусловени както от субективни настроения, така и от политически пристрастия, не от юридически доводи, общо взето Специализираната прокуратура, а и Специализирания съд ясно показаха, че могат да се справят с обема работа и с тази си компетентност. Като трябва да прибавя и още нещо – решението на Конституционния съд, който отхвърли искането за противоконституционност на Пленума на Върховния касационен съд за касаещо компетентността на специализираните съдилища бе достатъчно ясно и еднозначно. То премахна дори и последните страхове у колегите, които работеха там, че едва ли не ще бъдат подложени на поредния законодателен експеримент.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Главен прокурор.
Господин Хамид, становище?
ХАМИД ХАМИД: Не, благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, колега Ангелов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги! Уважаеми господин Главен прокурор, проблемът със съдебните медици експерти съществува от десетилетия, но все таки рано или късно се забавя, съдебно-медицинските експертизи се изготвят. Но има един вид друга област в разследването – автотехническите експертизи. Там проблемът не е по-малък. Напротив, от мое наблюдение считам, че там проблемът е по-голям. Ще Ви посоча само един пример.
Преди около два месеца адресирах едно писмо лично до Вас за това, че през месец май 2016 г. стана едно автопроизшествие в района на град Велико Търново със смърт. Досъдебното производство още не е приключено. То не е приключено, благодарение на това, че съдебно автотехническите експертизи не изготвени. Хората са отчаяни от правосъдието, поради тази причина. Това не е единствената причина. Мога да посоча и други случаи и категорично мога да заявя, че тези експертизи се бавят повече отколкото съдебните експертизи.
Считам, че следва да се работи в тази област. Вярно, че парите не достигат, но специално на досъдебните производства парите на експертите се превеждат от органите на Министерството на вътрешните работи. Въпросът е какво се прави и какво може да се направи по този въпрос, за да се ускорят тези експертизи, от които хората чакат справедливост за това, което се е случило с тях или с техни близки? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Може би първо ще се опитам да не се съглася с основното във Вашата теза. Вие казвате: „Хората чакат справедливост“. Справедливостта се раздава от съд и справедливостта малко или много е функция, разбира се, и на органите на досъдебното производство, но не можем при действащата нормативна уредба…
Ако ми подскажете дори и едно практическо решение, което прокуратурата може да въведе, за да реши този проблем? Аз лично не мога да го намеря.
Вие сте съвсем прав. Броят на автоекспертите, включително и по райони е крайно ограничен. Заплащането на тези хора е неритмично, поемането на експертизите в много случаи зависи от тяхното собствено желание. Квалификацията на част от автоекспертите е повече от спорна, а и Вие и аз знаем, че едно дело за пътно транспортно произшествие, реално и фактически погледнато, се решава от автотехническата експертиза, не от прокурора, не от съда.
Казано по друг начин, според мен трябва да се търси някакво решение, което да е свързано със създаването на някакъв национален централен институт на вещите лица. Тази система на квалификация, на регистрация, на заплащане е неработеща. Трябва да се търсят някакви по-други законодателни решения. Ние не можем да произведем повече автоексперти. Няма откъде да ги произведем, а и не е наша работа. В момента, в който има автоексперти и те са повече, и на тях се плаща, това ще ускори изготвянето на автотехническите експертизи. Но ситуацията е същата и с автотехнически, и съдебно-медицински, ако щете, и с биологични експертизи. Когато в един район има двама специалисти, очевидно е, че правосъдието се забавя. Разбира се, това рефлектира в доверието на хората, защото те не отчитат, и Вие сте прав, забавянето на експертизата. За тях забавянето се дължи на действия на органите на съдебните власти или по-точно на бездействие. Само че забавянето се дължи на липсата на експерти или на това, че експертите са прекалено претоварени. Дори в големи градове, смятам, че това Ви е известно, автотехнически експертизи се извършват от трима – четирима човека, чиито имена са известни и които се ползват за всички такива дела. Това е проблемът в крайна сметка.
Както можем да изведем и още един проблем. Всички тези автоексперти от това компетентно поколение имаха поне някакво начално образование дори от Полувисшият институт за преподаватели за моторни превозни средства или нещо такова. В случая квалификацията се придобива в опита, затова казвам, че тя е много спорна. Не мога да намеря решение на този проблем.
При ДНК експертизите, когато положението е много сложно, мога да намеря решение като осигуря бюджетни средства за единични дела експертизите да бъдат извършени от частна лаборатория. Казвал съм го и го повтарям. Последната доживотна присъда без право на замяна на така нареченото дете в куфара – подсъдимият Герман Костин, НИКК не можа да изолира ДНС материал. Наложи се да се ползват частни лаборатории, което го изолира от една намерена хавлиена кърпа и това реши делото. Същото е и с автотехническите експертизи, само че там опираме не до техника и до пари, там опираме до квалифицирани хора, а те са единици във всеки окръг.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Главен прокурор.
Господин Найденов, желаете ли да изразите отношение?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Или допълнение, както искате, така го приемете.
Вярно, че справедливостта се раздава от съда, той определя справедливостта, но за да се стигне до съд, прокуратурата и органите на досъдебното производство трябва да си свършат работата. Аз разбирам тези оправдания и знам, но едва ли обикновените пострадали граждани го разбират? Мисля, че трябва да се намери механизъм, за да работят тези експерти. Не може две години и половина да не бъде решена една автотехническа експертиза. Вярно, че участват няколко експерти, но на практика е така и, както казвам, това не е единствения случай. Мога да посоча други, но няма значение. Това е достатъчно. Благодаря Ви, доволен съм от отговора.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
СОТИР ЦАЦАРОВ: При цялото ми уважение към Вас, и в двата случая, за които ми зададохте въпроси, и сега съвсем обосновано взехте думата, повторихте едно и също нещо – „трябва да се намери механизъм“.
Този механизъм не е в нашата компетентност. Не си умивам ръцете, просто го казвам съвсем реалистично. Нашата компетентност е свързана с действащата система за назначаване на вещи лица. При тази система ние не можем да направим нищо, съдилищата – също.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате възможност за въпроси.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Провокиран съм от последния диалог. Действително, казаното от главния прокурор, е самата истина за причините, които обуславят проблеми, които сподели господин Найденов. Тези проблеми са още по-мащабни и още по-дълбоки. В същото време съвсем вярно е, че прокуратурата не е в състояние да реши тези проблеми, най-малкото защото разследващите полицаи би следвало да получават възнагражденията си по бюджета от Министерството на вътрешните работи. Разговарял съм с министър Радев по искане на експерти, които бойкотират участието си в досъдебната фаза и с това възпрепятстват на първо ниво поемането на съответните производства. Там като няма експертизи, разбира се, целия процес се забавя. Но те вадят цели снопове от фактури, които не са изплатени. Това може да направи само Министерството на вътрешните работи така, както го е направила прокуратурата и в съда нещата вече са напълно приключени и уредени. Отношенията с вещите лица са изчистени на следващите нива. Тоест вероятно има някакво решение в разплащането с тях, за да може да се отпуши тази изкуствена преграда.
Съвършено вярно е казаното от главния прокурор по отношение на квалификация и подготовка на нови вещи лица да поемат това, което се освобождава като обем работа заради оттегляне в пенсия и заради смърт на вещи лица. В София сме пред такава ситуация. Преди това в Пловдив двама от експертите починаха и съдебната система зацикли, защото няма с кого да ги замени – компетентни, и няма как да се направят тези експертизи. Тоест въпросът не го отнасяме в правилната посока. Споделям затрудненията и по-скоро трябва да заявим готовност да съдействаме и да участваме в решаването на тези проблеми, предвид някои недостатъци и слабости в законодателната уредба за дейността на вещите лица. Там има какво да се направи.
За да приключа, защото казах, че ще бъда кратък, искам да благодаря на всички ръководители на институции, които ни запознаха с техните доклади. Не взех отношение при обсъждането, най-малкото защото намирам, че докладите бяха изчерпателни и предложенията, които се съдържат във финалната част, са абсолютно смислени. Визирам отново това, което някак си намирам за ново и малко неочаквано по отношение на компетентността на военните съдилища, господин Главен прокурор. Смятам за абсолютно резонно това, което предлагате. Един готов ресурс седи ненатоварен и, от друга страна, проблеми, които са от най-различен характер от разследването на дела с полицаи. Така че може би предстои да вземем бележка и от тази среща, и от това заседание да се родят добри идеи.
Потвърждавам, че ще гласувам „за“ приемането на докладите, както и за тези, които досега бяха обсъдени и приети. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Нотев.
Заповядайте, господин Главен прокурор.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Без въобще да зная, че ще поставите този въпрос, днес имахме последна среща с министър Радев, на която се уточниха дълговете, грубо казано, на Министерството на вътрешните работи към вещи лица. Създадена е организация и двамата с него сме подписали едно писмо с предложение, което разбрах, че има ангажимента на изпълнителната власт и на премиера да бъде придвижена и да бъде осигурена необходимата централизирана субсидия – извънредна, на Министерството на вътрешните работи, за да може съществуващият дълг да бъде погасен, което да даде необходимите предпоставки за работа на експертите. Ние с него сме изложили в едно писмо както вижданията за необходимостта от законодателни промени или поне организационни – това, за което Вие говорите, така и необходимостта този милионен дълг да се изчисти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ако мога с няколко изречения да се включа в този дебат, ще кажа следното. Известно ми е, че в Министерството на правосъдието е създадена работна група по Закон за съдебната експертиза. Нямам актуална информация за това как се развива работата там. Това обаче, което споделям сега, поемам вината за това, че не поканихме Министерството на правосъдието за това заседание. Пропускът е мой. Не съм съобразил. Те можеха да се включат и тук колеги също ми обостриха вниманието, че не сме изслушвали министъра на правосъдието от няколко месеца. Това е абсолютно вярно, но с оглед свръхнатоварването на министрите и аз си позволих умишлено да пропусна тези покани.
Ще дам и думата на господин Лазаров, но само искам да кажа следното, което също е мой дълг, във връзка със законодателното взаимодействие, което беше споменато от главния прокурор, във връзка с довършване на работата ни по пътя на изменение за Наказателния кодекс.
Колеги, заявявам, че имаме експертно разработени два варианта, да ги нарека подварианти, на Наказателния кодекс, който беше внесен от Министерския съвет и който касаеше корупцията в частния сектор и дебатираното престъпление по чл. 282. Имаме технически разработени два варианта. Не можах да постигна консенсус с експертите във връзка с разработката по чл. 282, евентуално във варианта отделяне на нов състав в чл. 282а, което чисто резултат на престъпление при неизпълнение на служебните задължения. Така че поемам отговорността за това забавяне. Надявам се и тук също бих приел в следващия – това ще го кажа и на Комисията по мониторинг и оценка, защото действително тук забавихме законодателната процедура, след обсъждането с представителите на бизнес организациите.
Да, ще подкрепя и двата доклада. Извинявам се, ако съм бил дълъг и продължителен.
Господин Лазаров има думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще подкрепя докладите.
Нямах намерение да се изказвам, но понеже беше повдигната темата за експертизите, да, факт е, знаем проблема и ако без автотехническа експертиза много трудно може да се разследва едно пътно транспортно произшествие или без съдебно медицинска експертиза, не знам защо всъщност продължаваме да вървим по руслото на стария ни „нов“, но на практика е стария подход за формалистичния процес при наказателните дела. Не мога да си обясня защо ще продължаваме да търсим оценъчни експертизи при кражби и грабежи. Да дойде вещото лице – всичко това е време, време, време и, разбира се, пари, не малко средства, за да оцени дали телевизорът е стария черно-бял телевизор, който някой го е откраднал от вилата, стойността му е 60 или 70 лв. при взломната кражба и наред с другите вещи, с овехтяванията… Знам какъв е отговора. Този въпрос го поставям няколко пъти. А как съдът ще оцени? Като че ли съда не може да прецени обществената опасност на деянието и дееца от вещите, които е отнел, и какво ще стане с гражданския иск?!
Мисля, че е крайно време да започнем да говорим тези неща да бъдат изчистени от Наказателния процес – говоря за тези оценъчни експертизи, както и грабежа дали е умисъл при грабежа за 20 гр. синджирче злато или за 28 гр., дали е 14 карата или 22 карата. Да, гражданският ищец може да си назначи експертиза, да си търси правата в наказателния процес, ако иска.
Ще приключа, защото поне от една година и половина аз го поставям. Има различни виждания. Основният въпрос е: а кой ще оцени? Говорейки с колеги от Франция, които се учудват безкрайно как може да се прави оценка на един телевизор – черно-бял, дали е плосък, дали е на два месеца или е на една година, колко му е стойността и в зависимост от стойността ще преценяват и обществената опасност.
Приключвам, а въпроса ми беше: а на Мона Лиза кой ще прави оценка, ако някой открадне Мона Лиза? Цената ли ще бъде обществената опасност на деянието и дееца? (Реплики.)
Да, да, ако от нас я откраднат или една картина на Златю Бояджиев, да речем. Така че хайде да почваме да мислим поне в тази част наказателния процес да го разтоварим от всички тези излишни, излишни, излишни оценъчни експертизи. Знаете какво става в съдебната зала – „Ама 40% ли е овехтяването? Не, не 80% е овехтяването на носените дрехи, вещи и така нататък.“Да не говорим в хипотезите, когато те са намерени и се връщат. Тогава „безумието“ наистина е огромно за правене на оценка за обществена опасност на деянието. Разликата дали ще извършват кражби или грабежи в едно мазе и ще намерят наред с бурканите с месо 15 хил. евро или долари, които някой е скътал, или ще отидат да разбиват едно чейндж бюро, или да ограбват касетите в една банка, ама намерили 500, защото ги изнесли преди това… Цената ли ще определя обществената опасност и до кога? Ето това затормозява процеса. Ние продължаваме да търсим решение на тези формални, формални, формални положения в нашия процес.
Възползвам се от това, че взех думата и призовавам да започнем да мислим, за да решим наистина кардинално поне в една част този формализъм в нашия процес. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Желаете ли да вземете отношение, господин Главен прокурор?
СОТИР ЦАЦАРОВ: Господин Лазаров, оставете престъпленията против собствеността. За какво определяме още стойността на наркотичните вещества по силата на това постановление на Министерския съвет? Стойност на улицата и стойност за пазара?! А иначе прокурорската практика познава всякакви бисери, включително и задачи на оценителна експертиза да се оцени стойността на портмоне, златни синджирчета, прочие, прочие и прочие, и 20 лв. български пари, които експерти ги оценяват пак на 20 лв. български пари.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Включително и на горивата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Главен прокурор, искам да обърна внимание на един момент в този доклад, който, поне на мен, ми направи доста сериозно впечатление.
Първо, не че не го знаех, но си заслужава да оповестяваме по-често обратно на общо възприетото у нас, като говорихме и за чувство на справедливост, истината е и този доклад го показва, че оправдателните присъди са страшно малко. Тоест 97%, ако не се лъжа, беше цитирано в доклада, от повдигнатите обвинения завършват с наказателни присъди. Споменавам го, защото в нашето общество битува точно обратното усещане по много причини.
Искам да обърна внимание на причините за постановяване на оправдателни присъди, които са изписани в този доклад и които са установени на базата на указания на главния прокурор, което е потвърдено след това от Инспектората към ВСС и с което си заслужава да се запознаем и замислим по темата, се определят не само статистически колко оправдателни присъди са постановени, а и защо? Изключително интересна информация, която всеки е видял, но искам да обърна вниманието към нея, защото тя съдържа до голяма степен и предизвикателство към всички нас – и към нас като законодатели, и към съда, до голяма степен, разбира се, и до прокуратурата. Всъщност тези пет точки можем да ги разделим на две като най-големите причини за постановяване на оправдателна присъда.
Първата се дължи на прокуратурата – това са неправилно квалифицирани пропуски, грешки, процесуална пасивност, които са горе долу в една трета от случаите, според Доклада, но това, което на мен ми направи впечатление, е, че 35,4% от случаите се дължат на противоречива съдебна практика, на промяна на доминиращата практика или на други обстоятелства, свързани с тълкуването на закона. Тоест, за да имат смисъл всички наши обсъждания и доклади, да вземем предвид това нещо и когато пишем понякога твърде лековато Наказателния кодекс, и когато коментираме случващото се, тъй като такава констатация влиза в противоречие с основен принцип на наказателното право и на правото въобще, именно принципът на законоустановеност, тъй като промяната на практиката в един момент да доведе и до промяна на това дали един човек е виновен или не е достатъчно сериозно основание да се замислим. Мисля, че тази част на Доклада е особено ценна и полезна и всеки един от нас – ние като законотворци и съдебната система, и прокуратурата естествено трябва да има предвид и да следим за тенденциите по нея.
Използвам случая да поздравя и главният прокурор, и Главна прокуратура за тази идея да се създаде система, която да анализира причините за постановяване на оправдателни присъди.
ПЕНКА БОГДАНОВА: И върнатите дела.
КРУМ ЗАРКОВ: Прави сте да подчертаете и на върнати дела, което е един проблем, който дискутирахме, включително и в контекста на Наказателно-процесуалния кодекс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Господин Главен прокурор, желаете ли да изрази становище?
Колеги, последна покана за въпроси, изказвания, мнения?
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Въпрос – не, само искам да изкажа благодарност на Главна прокуратура в лицето на главния прокурор.
Ще подкрепя Доклада, тъй като той е пълен, въпреки възникналите дискусии, които спомогнаха за изясняване на някои неща, но като цяло намирам Доклада за много добър и, ако мога, бих го подкрепил с две ръце.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Колеги, дебатът е закрит.
Представям на Вашето внимание служебен Проект, който да предложим на Народното събрание:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагане на Закона и за дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституция на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:
Приема Доклад за прилагане на Закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи за 2016 г.“
Който е съгласен да отправим такова предложение за пленарната зала, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, подлагам на гласуване същият Проект за решение и за 2017 г.:
„Проект

РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагане на Закона и за дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2017 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституция на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:
Приема Доклад за прилагане на Закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи за 2017 г.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Докладът се приема.
Приемат се и двата доклада за прилагането на Закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи № 711-00-5 и № 830-00-4.
Благодаря за участието на ръководителите на институциите в съдебната система.
Благодаря за изчерпателните и конструктивни доклади и за конструктивният дебат. Оставаме на разположение за взаимодействие във връзка с общата ни работа по законодателните проекти и по всички въпроси, по които бихме могли да бъдем полезни.
Използвам случая да пожелая успешна работа, включително в периода, който наричахме „съдебна ваканция“, в ГПК го отменихме, в АПК го оставихме още едно понятие „съдебна ваканция“, но и през този период да се осъществява успешно функцията по правораздаване. Живот и здраве, септември месец в пленарната зала ще обсъдим осемте доклада.
СОТИР ЦАЦАРОВ: И ние Ви благодарим за търпението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов