Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
28/09/2018
Стенограма от комисия
П Р О Т О К О Л
№ 64
На 28 септември 2018 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Проверка за допускане до изслушване на кандидата за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание и насрочване на дата на изслушването в Комисията по правни въпроси.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет нa 1 август 2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 12,20 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добър ден, колеги, откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси.
Ако имате предложения, имате думата по дневния ред.
Ако няма изказвания по дневния ред, да преминем към гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка на извънредното заседание:
ПРОВЕРКА ЗА ДОПУСКАНЕ ДО ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТА ЗА СЪДИЯ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НАСРОЧВАНЕ НА ДАТА НА ИЗСЛУШВАНЕТО В КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ.
По отношение на проверката за допускане на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България и на основание чл. 4 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание е постъпила кандидатурата на господин Красимир Красимиров Влахов, предложена от народните представители господин Цветан Цветанов, господин Волен Сидеров, господин Христиан Митев, господин Юлиан Ангелов, господин Данаил Кирилов, госпожа Анна Александрова и господин Димитър Лазаров.
Представени са документи съгласно Раздел I, т. 2 от Процедурните правила: писмено съгласие на кандидата по Образец № 1; подробна автобиография; копие от диплома за завършено висше юридическо образование и удостоверение за юридическа правоспособност; документи, удостоверяващи изискуемия стаж и справка на Висшия касационен съд; писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български гражданин към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – Образец № 2 към решението; писмо, удостоверяващо неналичие на принадлежност на кандидата към органите по чл. 1 по Закона; декларация по образец, свързана с изискването за допустимост по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд – Приложение № 3 към решението, и писмо от Дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд във връзка с чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България кандидатът господин Красимир Красимиров Влахов е български гражданин, юрист с 23,7 г. и 25 дни юридически стаж в органите на съдебната власт – към 25 септември 2018 г., и следователно отговаря на изискването за най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. В предложението се съдържат мотивите, с които се обосновават високите професионални и нравствени качества на кандидата. Съгласно Раздел III, т. 4 от Процедурните правила и след извършване на проверка Комисията по правни въпроси следва да изготви списък на кандидатите, които са допуснати до изслушване, по азбучен ред и според собствените им имена.
Документите бяха качени на специалната секция на сайта на Народното събрание, а ги има и в оригинал или в заверено копие.
Колеги, имате думата по допустимостта. Имате ли мнения, становища? Няма.
Моля да гласувате по допустимостта.
За – 14, против и въздържали се – няма.
След като приехме кандидатурата за допустима, следва Комисията да изготви списък на кандидатите. Списъкът ще бъде публикуван в специалната секция на интернет страницита на Народното събрание. Списък на допуснатия кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България – точка първа, господин Красимир Касимиров Влахов.
Имате думата. Няма изказвания, мнения. С консенсус ли го примаме? Да.
Комисията по правни въпроси следва да насрочи дата за изслушване на допуснатия кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание. Колеги, предлагам Ви да проведем изслушването другата сряда, 3 октомври 2018 г., от 14,30 ч. Вероятно няма да е в нашата зала – зала 238, а ще бъде там, където може да има видео излъчване. (Реплики.)
Който е съгласен да проведем изслушването в сряда, 3 октомври 2018 г., от 14,30 ч., моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Искам да уточня, че от този момент на насрочване до момента на изслушването, съгласно Раздел V, т. 2 от Правилата за избор, всички професионални организации и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено-полезна дейност, могат да поставят въпроси и да изразяват становища във връзка с кандидадурата, тоест въпроси, зададени от народни представители.
Имате ли нещо да добавите по този въпрос, или други въпроси?
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние ще получим достъп. Ако някой нещо е решил, нали тук няма да даваме възможност кой каквото се сети да задава?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедурата е такава, каквато беше и за предходния избор на кандидат за Конституционния съд. Там имахме спорове, имахме ревизионни актове, които изнасяхме и обсъждахме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако тези въпроси не се зададат, събранието е нелигитимно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гостите, представителите на медииите могат да задават въпроси, съобразно реда от Процедурните правила, тоест чрез народни представители. Целият спектър на политическото пространство е представен в Народното събрание и би следавало всеки въпрос да намери своя изразител, да не кажа, говорител.
Искам да припомня, че ние винаги сме били последователни и се придържаме към политиката да запазим достойнството и доброто име на кандидатите, въпросите да бъдат принципни и конструктивни, изясняващи конкретни проблеми, а не да бъдат на ниво клевети и обиди. Имахме една друга процедура, в която не четяхме въпроси, а някакви твърдения. (Шум и реплики.)
Изслушването ще бъде публично, тоест ще се предава в реално време на интернет страницата на Народното събрание. Знам за тенденцията някои издания да правят паралел и аналогия с процедурата, за която Вие ни въведохте вчера. (Реплики извън микрофоните.)
Миналата процедура беше абсолютно недопустима, защото така наречените дружества на експерт-счетоводителите бяха видимо клеветнически, а ние не се страхуваме от всяка форма на участие на гражданското общество и тогава ги качихме. (Реплики извън микрофоните.)
Колеги, приключихме с първата точка.
Пристъпваме към втората точка, която е във формат работна група. Това е работната група за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет нa 1 август 2018 г.
По тази точка гости от Агенцията по обществени поръчки са: госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор, госпожа Галя Манасиева – директор на Дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Христина Денева-Кирчева – началник на отдел „Правна уредба и методология“ в Дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Анастия Венкова – държавен експерт в Дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Петя Николова – държавен експерт в Дирекция „Законодателство и методология“.
От Камарата на строителите гости са: инженер Мирослав Мазнев – изпълнителен директор, архитект Лидия Станкова, инженер Виолета Ангелиева.
От Българската телекомуникационна компания ЕАД гости са: госпожа Соня Шегунова и госпожа Велика Йорданова.
Колеги, виждам, че гостите сега влизат, а молбата ми е да прекъснем за пет минути, тъй като сега тече декларация в пленарната зала, а после ще продължим.
(След почивката)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме. Имаме и микрофони, имаме и стенограф, което по принцип рядко ни се случва във формата работна група. Искам да благодаря на Агенцията по обществени поръчки и на Камарата на строителите, и на гостите, които са изявили интерес.
Как предпочитате да продължим да работим по проекта? Също така нямаме и представители от Министерския съвет. Предлагам Ви да обсъдим становището на АОП по предложенията на Камарата на строителите, после колегата Милков – защото ще пътува, а след това да продължим с експертните и техническите въпроси и проблеми. Става ли така?
На Камарата на строителите принципно сме обещали дебат в работна група. Аз Ви казах на първото четене, че подкрепяме голяма част от предложенията и логиката на предложенията. Вашето становище ни е важно, за да видим как ще продължим чисто процедурно натам.
Заповядайте.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние се запознахме със становището на Камарата на строителите и имахме възможност да поработим и да го обсъдим с колегите, и да дискутираме конкретните предложения.
Като цяло, да Ви кажа, че постигнахме съгласие и споразумение по конкретни редакции на текстовете, подкрепяме идеите и мисля, че е въпрос на прецизирането и изписването им в работата на техническата работна група, ако мога така да кажа.
Да Ви запозная или не?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако може, да ги конкретизираме, за да знаем Камарата на строителите и колегите по кое работим, и по кое има съгласие, и кое остава.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Добре. Първото предложение е породено от проблеми в практиката, когато възложителят определя една прогнозна стойност на обществената поръчка при строителството, и казва, че тя е пределна стойност, тоест всички оферти, които са над тази стойност, обявена като прогнозна, ще бъдат отстранявани.
Колегите споделиха, че в последните години обикновено проектите са случват по-късно, а реализацията на строителството е малко по-късно във времето – след проектите, има разминаване в пазарните цени, промяна в пазара и така нататък и всъщност твърде често тази прогнозна цена е неактуална към момента на обявяване на обществената поръчка.
Това, което те са предложили като текст, не е подходящо според нас, тъй като искат една допълнителна методика да се включи, която допълнително ще усложни сложният процес на възлагане, но това, което бихме искали да предложим и се споразумяхме, е в случаите, когато имаме такава ситуация и възложителят е определил прогнозната стойност като пределна, крайна стойност, тогава да бъде задължен да направи предпазарно проучване по реда на процедурата за предпазарно проучване и то да съдържа експертна оценка, актуална на Проекта към момента на обявяването.
Искам да кажа, че само за строителството трябва да се отнася и само за обществените поръчки в сектор „строителство“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е нова ал. 18 в чл. 21.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: По-скоро ние ще Ви предложим друго място. Не бих могла в момента и затова казах „техническата работна група“, но това е идеята ни.
Следващият голям въпрос, който поставят, е свързан с подизпълнителите. Правителственият законопроект съдържа прецизиране на текстовете, които уреждат ползването на подизпълнители и включването им в обществената поръчка, като новите редакции – това, което предлагаме, е да остане правителственият законопроект като единствено отпадне думата „изключително“. Тоест тогава, когато имаме един договор, сключен в резултат на обществена поръчка, в хода на изпълнението му е необходимо да бъде включен нов подизпълнител. Това е възможно, допустимо е, когато той отговаря на критериите за подбор за делата и честта на работата, която ще извършва. Това не е по изключение, а е допустимо в общия случай тогава, когато има необходимост и поради продължителността и сложността на проектите в строителството, тоест тук по-скоро е редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чакаме текста, а аз записах „допълнителна редакция“ по чл. 66, ал. 15.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Следващите текстове са по отношение на лицата, които трябва да подписват единния електронен документ за обществени поръчки и тук правителственият законопроект предвижда редакция на действащите разпоредби и получихме съгласие, обединихме становище, няма нещо, което да изисква специална редакция.
Следващото предложение е за § 5, чл. 70. По отношение на избрания критерий за възлагане и тяхното предложение е автоматично да бъде отстранявана офертата, която е с най-ниска стойност и офертата с най-висока стойност, като колегите се съгласиха с нас, че това е неподходящо предложение и остава действащата редакция. По отношение на чл. 100 правителственият законопроект предвижда промяна и те са съгласни с нас.
Следващата група предложения се отнасят по отношение на чл. 116 и възможността за промяна на сключен вече договор за обществена поръчка. Те се съгласиха с нашата позиция, че трябва да остане текста да може да се изменя договора „само по отношение на предмета на договора“. Те искаха по-широкото понятие – „предметът на обществената поръчка“, но считаме, че трябва ограничително да се прилага и да остане това, което е действащото.
Последното предложение е по отношение на обжалването и въвеждането в ЗОП на служебното начало, което ние не подкрепяме. Знаете, че има промяна в начина на обжалване и в системата, и считаме, че не е подходящо, тъй като ще станат едни безкрайни дела и без да може процедурата да приключи. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Ценя, че успяхте така стегнато и конкретно да докладвате.
Колегите от Камарата на строителите искат ли да добавят нещо, или да вземат становище?
Заповядайте.
МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за отношението Ви към нашите предложения.
В един кратък срок ние успяхме да стигнем до някакво споразумение по отношение на едни основни наши виждания, а за някои от нещата все още оставаме, приемаме към момента Законопроекта, тоест да върви в този си вид, тъй като все още не сме проучили европейския опит.
Едно от тези неща е за отстраняването и не е за най-ниската и най-високата цена, а е за отстраняването с 20% спрямо средно претеглената цена и възможността му за приложение, като колегите казват, че по европейските норми не би било допустимо. За нас продължава да бъде голям проблем ниската цена.
Не успяхме да постигнем споразумение, а ние бяхме предложили, когато ще има критерий най ниска цена, да се извърши само след предварителна преквалификация и предварителен подбор на изпълнителите. Тук безспорно има затруднения, които колегите виждат, а не можем на този етап да оценим чисто юридически как е съпоставимо спрямо останалото законодателство.
Категорично ще продължаваме да считаме, че най-ниската цена е една от най неадекватните форми в строителството, с което се нанасят щети и се декапитализират дружества, а оттам на цялата строителна продукция и сме свидетели на страхотни поражения към цялата икономика, което де факто е вредно и за държавата. Затова считам, че в тази посока би трябвало да се работи, а текстовете ние бихме могли да търсим и да приложим, но това е нещо, което ние не бихме подминали.
По отношение промяната на цената по време на строителство, ние го приемаме в предмета на договора, но това трябва да бъде по някакъв начин отчетено в тръжната документация – или фактически да има резерв, или възложителят да бъде подготвен. Ето, при промяна на цената на горивата – при търга е на 400 лв., а в момента е 1100 лв., а тази голяма разлика няма как да бъде поета от изпълнителите и за този тип промени би трябвало да се намери адекватен резултат.
Още веднъж благодаря за отношението, което беше проявено към нашите предложения, защото считаме, че с тях отрасъл „строителство“ ще въведе малко по-точни правила и по-нормален ред на работа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря.
Нека да уточним процедурата и без да претендирам точност, но аз мисля, че по шест от предложенията имаме консенсус и по две или три продължаваме да работим. По тези, които са консенсусни, възможно ли е текстовете да са готови до другата сряда, най-късно до 15,00 ч.? Това е най-късният момент, в който вече ще тече заседанието.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Господин Председател, смятам, че в понеделник и до края на деня трябва да сме ги направили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли колеги, които желаят да ги припознаем като предложения по чл. 83 от Правилника? Поне две трети от тях са директно допустими, защото са по параграфи и в настоящия ЗИД, а по две от тях би могло да се води дискусия, доколкото пряко се отнасят към предложените изменения.
Има ли консенсус? Добре. Разбрахме се, че щом сте съгласни, няма проблем по чл. 83.
Някой, ако иска, да каже нещо по същество? Няма.
Благодаря и на двете страни – АОП и на Камарата на строителите, и според мен сте свършили сериозна работа в краткото време, и бих казал, че надхвърлихте очакванията. Браво!
Колегата Милков – за неговото предложение.`
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, гости! Моето предложение е във връзка с текста, който регламентира чл. 122 – съхраняването на документи за проведените процедури към сега действащия текст в Закона, който е Закон, провеждащ обществените поръчки принципно на хартия. Има петгодишен срок, защото това е нормално.
В новия закон философията е да се дигитализира процесът и има ново обстоятелство, което се включва, а именно, че в дигиталния свят няма ограничение в съхраняването на документите във времето. Това е безспорно доказано, а не е мое твърдение – възможно е технологично да се съхраняват документите. Остава ни да говорим за необходимостта. Това, което аз предлагам, е електронните документи в проведените електронни процедури да се съхраняват безсрочно по примера на Търговския регистър. Какво налага това?
Новото е, че след третата година или осмата може да възникне въпрос за изпълнението и ние станахме наскоро свидетели как цялата страна се питаше за техническите спецификации в обществената поръчка за строителство – какво е поискал възложителят, какво е предложено, какво е прието. Казах го и предния път. Ако обаче са минали тези срокове, за да се сдобиеш с информацията, то ще минат седмици – писмени молби, някой да разреши и да се види как е архивирано след осмата година, как ще се съхранява тази информация.
Според мен информацията – какво е поискал възложителят, тоест откритата процедура, откриването ѝ, какви са били офертите, какви документи са постъпвали в процеса на изпълнение, какво е приемано, какво е било разплащано, трябва да бъде безсрочно достъпна в тази система и да е по подобие, както са достъпни документите в Търговския регистър. Това е в интерес на обществото, в интерес на фирмите-изпълнители и на възложителите.
Второто ми предложение е: в случаите относно ал. 2, когато по изключение процедурата е проведена не дигитално, а по стандартен път – на хартия, нещо го е наложило, то след това документите да бъдат дигитализирани и тяхно дигитално копие да се съхранява безсрочно в системата.
Практиката го е доказала и тук всички знаете, че огромен брой от процедурите, които са подлагани на последващ контрол от управляващите органи, към момента са сканирани и единствено одитирани само в електронен вариант. Когато ние приемем, че книжният носител ще бъде изключение, това означава, че тези случаи ще бъдат принципно по-редки. Няма място да не приемем, че нещо е наложило процедурата да е на хартия и хората след това да не могат публично да се информират от дигиталното копие на процедурата за нейното изпълнение.
Технически това е осъществимо, доказала го е и практиката, и това поставям на Вашето внимание. Абсолютно съм убеден, че това е бъдещето. Документите трябва да бъдат дигитализирани и отвсякъде достъпни в неограничено време. Надявам се сега да е моментът да приемем това предложение. Ако досега не сме дозрели за него, по-нататък ще го приемем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Николова.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Основният мотив за ограничаване на пазенето на електронните документи в платформата, да подчертая, е огромният обем, който се очаква тя да съдържа и безсрочното им пазене. Това е изключително голяма база данни.
Пак казвам, че говорим за платформата и при възложителя тези документи се пазят по реда, по който са предвидени от Закона за държавния архив. Тук говорим само за архивирането в платформата. Тези три години са трите години след приключването на договора, а не от момента на обявяването на обществената поръчка, плюс още пет години.
Разбира се, ако считате, че това е прекалено кратък срок, той би могъл да бъде малко удължен. Ние считаме, че безсрочното пазене ще изисква един много голям ресурс, който не знам как ще бъде поддържан като обеми, и се очаква да е много пъти по-голям от Търговския регистър.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Митев има допълнителен въпрос.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Въпросът ми е във връзка с това, което казахте, че може да бъде удължен тригодишният срок за съхранение на платформата: според Вас възможно ли е да го направим пет години и тогава ще имаме общо 10-годишен срок?
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Може би това е разумният максимален срок. Аз Ви казах какво ни водеше към това да го ограничим. Пак казвам – само за платформата, а не при възложителя. Възложителят ще си пази досието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, Милков е прав за това, че например сайта ФРОГ ще ги пази докрай, както и Гугъл. Тук безспорно сте права.
Докато Ви слушах, съобразявах какъв е обемът на сканираните копия в Търговския регистър и съотнесен към копията и обема в обществената поръчка – сериозен е, повече от десет пъти е действително разликата. Нали мислим перспективно, че всичко се подобрява – и технологиите ще бъдат по-добри, и дисковете, които рухват или не рухват, и вече няма да бъдат един терабайт, а ще бъдат ще бъдат примерно хиляда терабайта. Хубаво го казах.
Ако това можеше да се случи през 1997 г., 1998 г., 1999 г., ние сега щяхме да знаем всички детайли по подземните богатства. Там договорите са много красиви, но и много отсъстващи. Преди около една година ми се случи да правя такова издирване и в най-добрия случай хващам първата и последната страница на договора, но нищо между порядъка от 20 или 30 страници – това са били договорите за подземни богатства, които знаем при какъв режим са сключвани. Хубаво е да я има възможността и да се вижда.
Ние от ГЕРБ винаги сме подкрепяли публичността, видимостта и ми се струва, че тук трябва да направим възможното между обективното техническо състояние и желанието да запазим информацията за вечни времена.
Виждате, че на Конфуций още му пазят родословното дърво, защото тогава са водили архива. Извинявам се за това – не беше изказване, не беше реплика.
Колегата Милков има право на отношение.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз се радвам, че се обединявате около товаотношение за необходимостта, а дори първото ми изказване беше базирано за ресурса и за техническата способност. Това означава, че ние сме преминали първия въпрос, а именно за необходимостта и за съгласието, че това е бъдещето.
Какво каза финансовият министър? Защо през 2019 г. няма да е възможно отключване на максималния размер на пенсиите? Казах го миналата седмица. Аз посочих годините частично, а от 2000 г. регистърът позволява да се следят процесите. Тези регистри позволяват не само да се следят процесите, но позволяват на всяко следващо управление да управлява процесите, анализирайки информацията, а тя трябва да е такава, че да може да се обработва впоследствие.
Според мен, а и Вие го казахте, техническата способност да пазим копия от нумерос клаузост възложители в България и ние знаем колко са, знаете колко процедури ще се проведат тази година и това нещо е предвидимо. Според мен дали ще е три, или ще е пет е безсмислено, защото принципът е различен, а Вие с този срок продължавате да живеете в ерата на миналото. Казваме, че сме дигитализирани, но живеем с единия крак в миналото.
За Конфуций – запазено е само неговото родословно дърво, което пък е миналото. Бъдещето ще е тогава, когато ще се запазят всички родословни дърва, когато са публични и са ги видели всички очи, а когато ги видят всички очи, те са завинаги запазени. Пазят се тези неща и един път дигитализирани, качени, световната мрежа ще ги пази. Трябва и ние да намерим такъв ресурс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не бива да влизаме в полемика, в дебат, работна група сме. Струва ми се, че имаме еднопосочност в мисленето.
Въпросът е да намерим пресечната точка, както колегата Митев казва, защото на всички ни се иска и на мен ми се иска. Но утре, ако го запишем това като законов текст, а не може да се случи, ще кажете: рухна Търговският регистър, сега ще рухне и Регистърът на обществените поръчки.
Заповядайте.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Първо, трябва да сме наясно какъв резултат целим с това нещо. Продължава да ни притеснява думата „безсрочно“, защото при един десетгодишен договор, три години след неговото изпълнение и още пет след това ще са архивирани.
Сега ползваме две понятия: да ги виждаме и да ги архивираме, а за да ги виждаме в платформата, ще ги виждаме до три години. След това те ще бъдат архивирани, което според мен изключва възможността да ги виждаме, но ще трябва да се поиска разархивиране при необходимост.
Законът е казал, че до три години от извършване на нарушението може да бъде санкциониран, така че по този закон няма как да го санкционират контролните органи.
Има едно изключение за удължаване и то е само ако в момента вършат проверка и са изтекли трите години, което е необходимото време. Но това даже е без значение, тъй като те ще бъдат архивирани, ще бъдат в този облак и ще могат да се разархивират и да се видят, но наказание няма да може да се наложи. Ако удължаваме срока, да удължим срока за архивиране, за запазване при архивиране, което е окей, само че „безсрочно“ изглежда малко прекалено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разархивирането – как става позволяването? Технически ли се разархивира, или се иска разрешение за достъп от органа, който го дава и предоставя възможност или сам го разархивира?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: За момента няма такава процедура, но който управлява облака и се грижи за тези неща и ги съхранява най-вероятно, ще даде достъп, когато някой го поиска. Към момента не знаем какви ще са за облака тези правила, за този, който архивира, който съхранява, който отговаря за това, а би трябвало той да даде разрешение да ги извади и да ги разархивира. Дали да стоят безсрочно на платформата?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест не е пряко – машинно, а с разрешение. Добре е за отговорността, но тук говорим само за правната отговорност и според мен е частично, защото и от Камарата на строителите са тук, а гаранционният срок за конструкция е 10 или 15 години.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Аз доколкото разбирам от значение е не как е протекла процедурата, а какъв е резултатът. Искаме да знаем, че въз основа на този договор е изградена ВиК мрежа, която е възложена и изпълнена, тоест резултатът е приет по този начин и след 30 или 40 години нас ще ни интересува какво се е случило по този договор отдолу, за да можем да планираме каквото ще планираме – промяна, и така нататък.
Това, което сега ни липсва и знам от практиката в строителството, е, че не знаят какви са съоръженията отдолу. За тези случаи действително е оправдан по-дългият срок, но в крайна сметка той не може да е по-дълъг, отколкото ще издържат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те би трябвало да са обезпечени по друг начин и в други регистри, а и подземната инфраструктура трябва да е в съответния регистър.
Колегата Милков по-скоро пледира за друго. Той има предвид, образно казано, внуците ни, наследниците ни да могат да ни съдят и да могат да видят толкова работа – примерно този мост е ремонтиран за толкова милиона, а пък в един момент, пази Боже, е паднала конструкцията. (Реплики.)
ПЕНЧО МИЛКОВ: Още няколко думи. Аз смятам, че е важно това, което съм предложил, и ще боря за него. Думата „безсрочно“ и целия текст е взет от Закона за Търговския регистър.
В Закона за Търговския регистър го има абсолютно същия текст за съхраняване на информацията и Ви предлагам да правите същото, което прави и Агенция по вписванията. Знаете ли, че тя съхранява много регистри, а не само по Закона за Търговския регистър? Думата „безсрочно“, ако Ви притеснява, там тя е приета като принцип.
По наказанието за ЗОП – така каза и председателят, административното наказание е едно, но като падне един блок – не дай си боже, отговорността е съвършено различна. Освен това, че поуките, които се учат за обществото, освен отговорността, се ъпгрейдва и това, което е правилно във времето.
Най-важното е, че от 1990 г. насам всички книги в България се дигитализират по една програма на библиотеките. Живот и здраве, надявам се да бъдат дигитализирани и книгите преди 1990 г, но това е огромен обем и дано ние, като държава, да имаме възможността, всеки българин от всяка точка на света да може да индексира, не само да ги чете, но и да работи с тях. И те го правят. Какво пречи на обществените ни поръчки или всяка една книга също да бъде дигитализирана?
Това е допълнителен аргумент и всички вътрешно знаете, че мислим еднакво. Ако е въпрос за броя на дисковете и за сумите, трябва да се обединим и според мен точно в достъпността е смисълът на цялата система – да могат след време хората да виждат какво е правено технически, а не само да ни съдят, да се учат от това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, колеги.
По същество ще е другата сряда и имаме време. АОП съответно ще го изчисли и ще го съобрази, макар че още не са започнали.
На какъв етап е процедурата?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Тя е на етап приемане на платформата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест има конкретна платформа с конкретни параметри.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Да, софтуер, хардуер, който сега тръгва, тестване на софтуера.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Колеги, готови ли сме да тръгнем по текстовете, ако сме изчерпали предварително установените концептуални проблеми? Досега има ли други съществени проблеми, които да ги обсъдим в този формат? (Реплики.)
Ако искате да кажете някои проблеми, които виждате?
Аз и колегата Александрова си поддържаме нашите предложения, които са най-правилните, най-обоснованите и най-актуалните по време, иначе казано, най-хубавите.
Гостите от БТК, Вие имате ли нещо, което да Ви е специален проблем, фокус? (Реплики извън микрофоните.)
В тази процедура колегата Сава Петров каза, че го няма Вашето становище, а може би сте го представили в процедурата на Министерския съвет?
СОНЯ ШЕГУНОВА: Господин Председател, ние също не разполагаме с тяхното становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви прочета становищата, а те са от: Камара на строителите, Българска търговско-промишлена палата, КРИБ, Сметна палата, Национално сдружение на експертите по обществени поръчки – тяхното е с таблица, становище на народния представител Пенчо Милков, когото чухте, и най-добрите предложения – моето и на колегата Анна Александрова, както ги представихме.
Не сме получили Вашето становище и затова заповядайте да го кажете. Ако искате, може да ни дадете един екземпляр и да го снимаме.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Нашето становище е сравнително доста кратко. Имаме само три точки, които ни безпокоят, а най-съществената е отпадането на чл. 67, ал. 3. Всъщност до момента Законът за обществените поръчки позволява да се използва ЕЕДОП, който е бил подписан преди това, ако за обстоятелствата, които са посочени в него, бъде потвърдена тяхната актуалност. Ние смятаме, че отпадането на този член е крачка назад към опростяването на административните процедури, към дигитализацията и апелираме към неговото оставане в сила.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не знам дали могат да видят нашето предложение, а би трябвало да могат да го видят. Действително по вносител предложението е: ал. 3 да се отмени.
Има предложение от Данаил Кирилов и Анна Александрова са предложили изменения на ал. 3: „когато кандидатите или участникът е обединение, което не е юридическо лице, ЕЕДОП се подава от всеки от участниците в обединението. При необходимост от деклариране на обстоятелства, относими към обединението, ЕЕДОП се подава и за обединението.“
Това е с по-различно съдържание от сегашната ал. 3.
Заповядайте.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Действително е, че отпадането на ал. 3 идва от Правителствения законопроект и е свързано с въвеждането на електронната платформа, тоест механизмът за съставяне на ЕЕДОП ще бъде съвсем различен и няма да има нужда от повторно използване на вече създаден ЕЕДОП в друга процедура. Да, технически платформата ще позволява по друг начин подготовката на ЕЕДОП и ще го поддържа, и затова отпада ал. 3. Отпадането й ще влезе в сила в момента, в който въведем платформата, а дотогава ЕЕДОП ще може да се използва повторно, когато е на хартиен носител.
Всъщност ние се запознахме с тези мотиви, но това, което ни притеснява, е, че в платформата ще могат да се използват самите данни. Тоест, когато се зареди, ще се зарежда ЕЕДОП-а, но за нас остава много голяма тежест и това е, че няма да може да използваме вече подписания ЕЕДОП.
Представете си, едно дружество с Управителен съвет, Надзорен съвет, в което повечето хора са чужденци, тоест самите подписи няма да могат да бъдат използвани повторно, което е изключително голяма административна тежест за нас, която също се явява ненужна.
ХРИСТИНА КИРЧЕВА: Да, всъщност акцентът е при полагането на електронните подписи, а не при съставянето на ЕЕДОП, което е съвсем различно.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Точно така.
ХРИСТИНА КИРЧЕВА: Да, действително и платформата ще изисква поставянето на електронен подпис в ЕЕДОП, а в правителствения законопроект няма такъв детайл по отношение на това как, задължените по закона лица трябва да декларират съответните обстоятелства, как точно да поставят електронния подпис, защото това е твърде техническо.
Идеята на Агенцията беше да се уреди този въпрос в Правилника по прилагане на закона, а кръгът от лицата ще е този, който Законът определя. Начинът, по който могат да се поставят електронните подписи, би могъл да се уреди по-подробно в Правилника.
Нали знаете, че когато едно лице декларира лични обстоятелства, то трябва да подпише декларацията, независимо в какъв формат е – дали е на хартия, или е в електронен вид? Да се допусне друго лице вместо него да декларира личните обстоятелства, означава да се създаде някакъв правен прецедент. В смисъл, че самото ни право не го позволява.
Проблемът не произтича от ЗОП, но би могъл да се реши със специална норма, която да допусне при определени обстоятелства, например представляващият юридическото лице участник да декларира от тяхно име личните им обстоятелства. Това е проблемът. Изявяването на волята. В този смисъл при подготовката на промените в Правилника ние сме подготвили един текст и, ако желаете, може да предложим да влезе в Закона, но за нас е твърде технически. Мислим в тази насока. Ако желаете, мога да Ви изпратя текста.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Да, бихме желали. Благодаря.
ХРИСТИНА КИРЧЕВА: Когато изискванията се отнасят за повече от едно физическо лице, ЕЕДОП може да се подпише от лице, което има право самостоятелно да представлява съответния стопански субект. В този случай то трябва да разполага с доказателства за тези обстоятелства по отношение на останалите задължени лица, тоест проблемът не идва от декларирането на обстоятелствата за самия участник, а от декларирането на личните обстоятелства.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Ние приветстваме изцяло текста, който сте подготвили в Правилника, като считаме, че може би ще е добре да залегне и в Закона, защото в противен случай ще остане една непълнота. Ние по-скоро приветстваме идеята този член да залегне в Законопроекта. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегите от ОАП.
Изразявам лично мнение, че за мен също е удачно правно и технически този въпрос да е уреден в Правилника. Не е мястото на такава уредба в закона, а за справка – Закон за нормативните актове.
Заповядайте, от БТК да изложите другите два проблема, за които смятате, че следва да вземат отношение от Агенцията.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Всъщност вторият проблем вече го засегнахме. Той се отнасяше именно за възможността представляващият юридическото лице да декларира обстоятелства, ако е упълномощен, които са лични за другите членове на представителните органи, така че всъщност вече засегнахме втория въпрос, който сме повдигнали в становището.
Третият е, че предлагаме да се допълнят чл. 54 и чл. 55 от Закона за обществените поръчки, а именно: относно декларирането на обстоятелства за липсата на основание за задължително или незадължително отстраняване по чл. 54 и чл. 55 лицата да могат да използват квалифициран електронен подпис.
Има такава непълнота и при деклариране на тези обстоятелства не е ясно дали трябва да се подават на хартия, или могат да бъдат също подадени електронно чрез платформата. Според нас в момента от Законопроекта това не става ясно.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
От АОП имате ли готовност?
Заповядайте да отговорите.
ХРИСТИНА КИРЧЕВА: Да, всъщност може би не разпознавате такъв текст, но самата работа с платформата, самото изпращане и подписване на какъвто и да е документ чрез нея ще бъде само с квалифициран електронен подпис.
Това ще го каже и Правилникът, и общите условия за ползването на платформата. Да, действително ще е така, да, ще се изисква електронен подпис – квалифициран.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Предполагам, че за Вас, които работите непрекъснато със Законопроекта, е ясен, но на нас, запознавайки се с него, не стана ясно дали тези обстоятелства ще могат също да се декларират по този начин, или ще е по друг начин.
ХРИСТИНА КИРЧЕВА: Всъщност няма друг начин и това произтича от ЗОП и за какъвто и да е документ да става въпрос, то е за стандартен електронен документ. В момента, в който по този документ някой трябва да изяви воля, да подпише този документ, става само с електронен подпис и това го казва Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Оттам произтича изискването да е електронен подписът. (Реплики.)
Същото ще важи и по отношение на офертата – лицето, което трябва да подпише офертата, също ще я подпише с електронен подпис, когато е през платформата. (Реплики извън микрофона.)
Другото е, че платформата ще изисква само квалифициран електронен подпис, а не универсален. Тоест останалите два вида ще са по общия закон, тъй като той има най-висока степен на защита и той единствено е припознат от Закона като аналог на собственоръчния подпис.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на Агенцията по обществените поръчки за разяснението.
От Българската телекомуникационна компания имате ли допълнителни въпроси?
СОНЯ ШЕГУНОВА: Нямаме допълнителни въпроси.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
В такъв случай имате ли някакви въпроси и вече към Агенцията за обществени поръчки се обръщам, някакви бележки по отношение на разпоредбите, по които имаме най-добрите предложения, а те са колегите Данаил Кирилов и Анна Александрова?
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Аз мисля, че това, което трябва да се направи, е технически да се изработи от експертната работна група.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Нека да изчакаме колегата Кирилов, ако той има някакви допълнителни въпроси. Аз мисля, че поне за мен беше важно да чуя Вашето становище по отношение на направените предложения между първо и второ четене. (Реплики извън микрофона.)
Заповядайте, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, Агенцията по обществени поръчки няма възражения по нашите предложения – на госпожа Анна Александрова и на мен. Разбрахме, че с колегите сте се уточнили. Остават ли неизяснени въпроси на този етап?
Всъщност опозицията си е тръгнала току-що. (Реплика: „Да, тръгна си.“)
Заповядайте.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Господин Председател, имаме работа по преходните параграфи и това е като правна техника, но мисля, че това може да се изчисти в експертната работна група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, ако е само по техниката, то е о`кей, но ако е нещо по другите закони и изменения, изцяло ще съобразим Вашето виждане.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Това е по влизането на параграфите в сила, тъй като има промени в тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, ще се съобразим с Вашето виждане. Колегите говореха за срокове, но аз коментирах, че е добре да следваме Вашето виждане за сроковете.
Когато казахте обаче за ПЗР-та, имаше един проблем от Министерството на вътрешните работи. Те искаха едно допълнение, но аз мисля, че не съм го получил писмено това допълнение. Няколко пъти заместник-министър Красимир Ципов ми говори по този въпрос.
Кой ще поеме ангажимент да звънне на МВР и да ги пита? Да не изпуснем техните срокове? То беше по възлагане на частно-охранителна дейност и беше във връзка с оспорването, което беше пред Конституционния съд. Те искаха такава промяна, която просто да премахне предмета на спора пред Конституционния съд.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Ще се им се обадим и ще ги питаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Сега опозицията я няма. Те пазят за залата един друг коментар, който държи електронната платформа, държи всичките поръчки на общините в България и това ще бъде, според мен, едно от обвиненията им на второ четене. Те нямат друго предложение, нали? (Реплики.)
Молбата ми е да се подготвим по въпроса: кой и как оперира системата, зависима ли е тя от началници и администратори, и до каква степен би могла да бъде зависима?
Аз съм склонен да приема техните искания, защото ако ние сме опозицията, също бихме искали да виждаме всичко и по възможност най-дълго назад във времето, защото ще могат да се правят паралели и аналогии.
Колеги, ако няма други въпроси, да закрием работната група и да остане за понеделник само техническото заседание. Вие вече сте разбрали, а в сряда следобед, след 14,30 ч., ще продължим. Преди малко решихме, че ще започнем с изслушването на кандидата за съдия в Конституционния съд на Република България, което вероятно ще бъде около час.
Благодаря на всички, които отделиха време, и специално благодаря на Агенцията по обществените поръчки.
Хубав и успешен ден!
(Закрито в 14,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов
П Р О Т О К О Л
№ 64
На 28 септември 2018 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Проверка за допускане до изслушване на кандидата за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание и насрочване на дата на изслушването в Комисията по правни въпроси.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет нa 1 август 2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 12,20 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добър ден, колеги, откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси.
Ако имате предложения, имате думата по дневния ред.
Ако няма изказвания по дневния ред, да преминем към гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка на извънредното заседание:
ПРОВЕРКА ЗА ДОПУСКАНЕ ДО ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТА ЗА СЪДИЯ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НАСРОЧВАНЕ НА ДАТА НА ИЗСЛУШВАНЕТО В КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ.
По отношение на проверката за допускане на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България и на основание чл. 4 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание е постъпила кандидатурата на господин Красимир Красимиров Влахов, предложена от народните представители господин Цветан Цветанов, господин Волен Сидеров, господин Христиан Митев, господин Юлиан Ангелов, господин Данаил Кирилов, госпожа Анна Александрова и господин Димитър Лазаров.
Представени са документи съгласно Раздел I, т. 2 от Процедурните правила: писмено съгласие на кандидата по Образец № 1; подробна автобиография; копие от диплома за завършено висше юридическо образование и удостоверение за юридическа правоспособност; документи, удостоверяващи изискуемия стаж и справка на Висшия касационен съд; писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български гражданин към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – Образец № 2 към решението; писмо, удостоверяващо неналичие на принадлежност на кандидата към органите по чл. 1 по Закона; декларация по образец, свързана с изискването за допустимост по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд – Приложение № 3 към решението, и писмо от Дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд във връзка с чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България кандидатът господин Красимир Красимиров Влахов е български гражданин, юрист с 23,7 г. и 25 дни юридически стаж в органите на съдебната власт – към 25 септември 2018 г., и следователно отговаря на изискването за най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. В предложението се съдържат мотивите, с които се обосновават високите професионални и нравствени качества на кандидата. Съгласно Раздел III, т. 4 от Процедурните правила и след извършване на проверка Комисията по правни въпроси следва да изготви списък на кандидатите, които са допуснати до изслушване, по азбучен ред и според собствените им имена.
Документите бяха качени на специалната секция на сайта на Народното събрание, а ги има и в оригинал или в заверено копие.
Колеги, имате думата по допустимостта. Имате ли мнения, становища? Няма.
Моля да гласувате по допустимостта.
За – 14, против и въздържали се – няма.
След като приехме кандидатурата за допустима, следва Комисията да изготви списък на кандидатите. Списъкът ще бъде публикуван в специалната секция на интернет страницита на Народното събрание. Списък на допуснатия кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България – точка първа, господин Красимир Касимиров Влахов.
Имате думата. Няма изказвания, мнения. С консенсус ли го примаме? Да.
Комисията по правни въпроси следва да насрочи дата за изслушване на допуснатия кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание. Колеги, предлагам Ви да проведем изслушването другата сряда, 3 октомври 2018 г., от 14,30 ч. Вероятно няма да е в нашата зала – зала 238, а ще бъде там, където може да има видео излъчване. (Реплики.)
Който е съгласен да проведем изслушването в сряда, 3 октомври 2018 г., от 14,30 ч., моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Искам да уточня, че от този момент на насрочване до момента на изслушването, съгласно Раздел V, т. 2 от Правилата за избор, всички професионални организации и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено-полезна дейност, могат да поставят въпроси и да изразяват становища във връзка с кандидадурата, тоест въпроси, зададени от народни представители.
Имате ли нещо да добавите по този въпрос, или други въпроси?
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние ще получим достъп. Ако някой нещо е решил, нали тук няма да даваме възможност кой каквото се сети да задава?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедурата е такава, каквато беше и за предходния избор на кандидат за Конституционния съд. Там имахме спорове, имахме ревизионни актове, които изнасяхме и обсъждахме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако тези въпроси не се зададат, събранието е нелигитимно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гостите, представителите на медииите могат да задават въпроси, съобразно реда от Процедурните правила, тоест чрез народни представители. Целият спектър на политическото пространство е представен в Народното събрание и би следавало всеки въпрос да намери своя изразител, да не кажа, говорител.
Искам да припомня, че ние винаги сме били последователни и се придържаме към политиката да запазим достойнството и доброто име на кандидатите, въпросите да бъдат принципни и конструктивни, изясняващи конкретни проблеми, а не да бъдат на ниво клевети и обиди. Имахме една друга процедура, в която не четяхме въпроси, а някакви твърдения. (Шум и реплики.)
Изслушването ще бъде публично, тоест ще се предава в реално време на интернет страницата на Народното събрание. Знам за тенденцията някои издания да правят паралел и аналогия с процедурата, за която Вие ни въведохте вчера. (Реплики извън микрофоните.)
Миналата процедура беше абсолютно недопустима, защото така наречените дружества на експерт-счетоводителите бяха видимо клеветнически, а ние не се страхуваме от всяка форма на участие на гражданското общество и тогава ги качихме. (Реплики извън микрофоните.)
Колеги, приключихме с първата точка.
Пристъпваме към втората точка, която е във формат работна група. Това е работната група за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет нa 1 август 2018 г.
По тази точка гости от Агенцията по обществени поръчки са: госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор, госпожа Галя Манасиева – директор на Дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Христина Денева-Кирчева – началник на отдел „Правна уредба и методология“ в Дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Анастия Венкова – държавен експерт в Дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Петя Николова – държавен експерт в Дирекция „Законодателство и методология“.
От Камарата на строителите гости са: инженер Мирослав Мазнев – изпълнителен директор, архитект Лидия Станкова, инженер Виолета Ангелиева.
От Българската телекомуникационна компания ЕАД гости са: госпожа Соня Шегунова и госпожа Велика Йорданова.
Колеги, виждам, че гостите сега влизат, а молбата ми е да прекъснем за пет минути, тъй като сега тече декларация в пленарната зала, а после ще продължим.
(След почивката)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме. Имаме и микрофони, имаме и стенограф, което по принцип рядко ни се случва във формата работна група. Искам да благодаря на Агенцията по обществени поръчки и на Камарата на строителите, и на гостите, които са изявили интерес.
Как предпочитате да продължим да работим по проекта? Също така нямаме и представители от Министерския съвет. Предлагам Ви да обсъдим становището на АОП по предложенията на Камарата на строителите, после колегата Милков – защото ще пътува, а след това да продължим с експертните и техническите въпроси и проблеми. Става ли така?
На Камарата на строителите принципно сме обещали дебат в работна група. Аз Ви казах на първото четене, че подкрепяме голяма част от предложенията и логиката на предложенията. Вашето становище ни е важно, за да видим как ще продължим чисто процедурно натам.
Заповядайте.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние се запознахме със становището на Камарата на строителите и имахме възможност да поработим и да го обсъдим с колегите, и да дискутираме конкретните предложения.
Като цяло, да Ви кажа, че постигнахме съгласие и споразумение по конкретни редакции на текстовете, подкрепяме идеите и мисля, че е въпрос на прецизирането и изписването им в работата на техническата работна група, ако мога така да кажа.
Да Ви запозная или не?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако може, да ги конкретизираме, за да знаем Камарата на строителите и колегите по кое работим, и по кое има съгласие, и кое остава.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Добре. Първото предложение е породено от проблеми в практиката, когато възложителят определя една прогнозна стойност на обществената поръчка при строителството, и казва, че тя е пределна стойност, тоест всички оферти, които са над тази стойност, обявена като прогнозна, ще бъдат отстранявани.
Колегите споделиха, че в последните години обикновено проектите са случват по-късно, а реализацията на строителството е малко по-късно във времето – след проектите, има разминаване в пазарните цени, промяна в пазара и така нататък и всъщност твърде често тази прогнозна цена е неактуална към момента на обявяване на обществената поръчка.
Това, което те са предложили като текст, не е подходящо според нас, тъй като искат една допълнителна методика да се включи, която допълнително ще усложни сложният процес на възлагане, но това, което бихме искали да предложим и се споразумяхме, е в случаите, когато имаме такава ситуация и възложителят е определил прогнозната стойност като пределна, крайна стойност, тогава да бъде задължен да направи предпазарно проучване по реда на процедурата за предпазарно проучване и то да съдържа експертна оценка, актуална на Проекта към момента на обявяването.
Искам да кажа, че само за строителството трябва да се отнася и само за обществените поръчки в сектор „строителство“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е нова ал. 18 в чл. 21.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: По-скоро ние ще Ви предложим друго място. Не бих могла в момента и затова казах „техническата работна група“, но това е идеята ни.
Следващият голям въпрос, който поставят, е свързан с подизпълнителите. Правителственият законопроект съдържа прецизиране на текстовете, които уреждат ползването на подизпълнители и включването им в обществената поръчка, като новите редакции – това, което предлагаме, е да остане правителственият законопроект като единствено отпадне думата „изключително“. Тоест тогава, когато имаме един договор, сключен в резултат на обществена поръчка, в хода на изпълнението му е необходимо да бъде включен нов подизпълнител. Това е възможно, допустимо е, когато той отговаря на критериите за подбор за делата и честта на работата, която ще извършва. Това не е по изключение, а е допустимо в общия случай тогава, когато има необходимост и поради продължителността и сложността на проектите в строителството, тоест тук по-скоро е редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чакаме текста, а аз записах „допълнителна редакция“ по чл. 66, ал. 15.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Следващите текстове са по отношение на лицата, които трябва да подписват единния електронен документ за обществени поръчки и тук правителственият законопроект предвижда редакция на действащите разпоредби и получихме съгласие, обединихме становище, няма нещо, което да изисква специална редакция.
Следващото предложение е за § 5, чл. 70. По отношение на избрания критерий за възлагане и тяхното предложение е автоматично да бъде отстранявана офертата, която е с най-ниска стойност и офертата с най-висока стойност, като колегите се съгласиха с нас, че това е неподходящо предложение и остава действащата редакция. По отношение на чл. 100 правителственият законопроект предвижда промяна и те са съгласни с нас.
Следващата група предложения се отнасят по отношение на чл. 116 и възможността за промяна на сключен вече договор за обществена поръчка. Те се съгласиха с нашата позиция, че трябва да остане текста да може да се изменя договора „само по отношение на предмета на договора“. Те искаха по-широкото понятие – „предметът на обществената поръчка“, но считаме, че трябва ограничително да се прилага и да остане това, което е действащото.
Последното предложение е по отношение на обжалването и въвеждането в ЗОП на служебното начало, което ние не подкрепяме. Знаете, че има промяна в начина на обжалване и в системата, и считаме, че не е подходящо, тъй като ще станат едни безкрайни дела и без да може процедурата да приключи. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Ценя, че успяхте така стегнато и конкретно да докладвате.
Колегите от Камарата на строителите искат ли да добавят нещо, или да вземат становище?
Заповядайте.
МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за отношението Ви към нашите предложения.
В един кратък срок ние успяхме да стигнем до някакво споразумение по отношение на едни основни наши виждания, а за някои от нещата все още оставаме, приемаме към момента Законопроекта, тоест да върви в този си вид, тъй като все още не сме проучили европейския опит.
Едно от тези неща е за отстраняването и не е за най-ниската и най-високата цена, а е за отстраняването с 20% спрямо средно претеглената цена и възможността му за приложение, като колегите казват, че по европейските норми не би било допустимо. За нас продължава да бъде голям проблем ниската цена.
Не успяхме да постигнем споразумение, а ние бяхме предложили, когато ще има критерий най ниска цена, да се извърши само след предварителна преквалификация и предварителен подбор на изпълнителите. Тук безспорно има затруднения, които колегите виждат, а не можем на този етап да оценим чисто юридически как е съпоставимо спрямо останалото законодателство.
Категорично ще продължаваме да считаме, че най-ниската цена е една от най неадекватните форми в строителството, с което се нанасят щети и се декапитализират дружества, а оттам на цялата строителна продукция и сме свидетели на страхотни поражения към цялата икономика, което де факто е вредно и за държавата. Затова считам, че в тази посока би трябвало да се работи, а текстовете ние бихме могли да търсим и да приложим, но това е нещо, което ние не бихме подминали.
По отношение промяната на цената по време на строителство, ние го приемаме в предмета на договора, но това трябва да бъде по някакъв начин отчетено в тръжната документация – или фактически да има резерв, или възложителят да бъде подготвен. Ето, при промяна на цената на горивата – при търга е на 400 лв., а в момента е 1100 лв., а тази голяма разлика няма как да бъде поета от изпълнителите и за този тип промени би трябвало да се намери адекватен резултат.
Още веднъж благодаря за отношението, което беше проявено към нашите предложения, защото считаме, че с тях отрасъл „строителство“ ще въведе малко по-точни правила и по-нормален ред на работа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря.
Нека да уточним процедурата и без да претендирам точност, но аз мисля, че по шест от предложенията имаме консенсус и по две или три продължаваме да работим. По тези, които са консенсусни, възможно ли е текстовете да са готови до другата сряда, най-късно до 15,00 ч.? Това е най-късният момент, в който вече ще тече заседанието.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Господин Председател, смятам, че в понеделник и до края на деня трябва да сме ги направили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли колеги, които желаят да ги припознаем като предложения по чл. 83 от Правилника? Поне две трети от тях са директно допустими, защото са по параграфи и в настоящия ЗИД, а по две от тях би могло да се води дискусия, доколкото пряко се отнасят към предложените изменения.
Има ли консенсус? Добре. Разбрахме се, че щом сте съгласни, няма проблем по чл. 83.
Някой, ако иска, да каже нещо по същество? Няма.
Благодаря и на двете страни – АОП и на Камарата на строителите, и според мен сте свършили сериозна работа в краткото време, и бих казал, че надхвърлихте очакванията. Браво!
Колегата Милков – за неговото предложение.`
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, гости! Моето предложение е във връзка с текста, който регламентира чл. 122 – съхраняването на документи за проведените процедури към сега действащия текст в Закона, който е Закон, провеждащ обществените поръчки принципно на хартия. Има петгодишен срок, защото това е нормално.
В новия закон философията е да се дигитализира процесът и има ново обстоятелство, което се включва, а именно, че в дигиталния свят няма ограничение в съхраняването на документите във времето. Това е безспорно доказано, а не е мое твърдение – възможно е технологично да се съхраняват документите. Остава ни да говорим за необходимостта. Това, което аз предлагам, е електронните документи в проведените електронни процедури да се съхраняват безсрочно по примера на Търговския регистър. Какво налага това?
Новото е, че след третата година или осмата може да възникне въпрос за изпълнението и ние станахме наскоро свидетели как цялата страна се питаше за техническите спецификации в обществената поръчка за строителство – какво е поискал възложителят, какво е предложено, какво е прието. Казах го и предния път. Ако обаче са минали тези срокове, за да се сдобиеш с информацията, то ще минат седмици – писмени молби, някой да разреши и да се види как е архивирано след осмата година, как ще се съхранява тази информация.
Според мен информацията – какво е поискал възложителят, тоест откритата процедура, откриването ѝ, какви са били офертите, какви документи са постъпвали в процеса на изпълнение, какво е приемано, какво е било разплащано, трябва да бъде безсрочно достъпна в тази система и да е по подобие, както са достъпни документите в Търговския регистър. Това е в интерес на обществото, в интерес на фирмите-изпълнители и на възложителите.
Второто ми предложение е: в случаите относно ал. 2, когато по изключение процедурата е проведена не дигитално, а по стандартен път – на хартия, нещо го е наложило, то след това документите да бъдат дигитализирани и тяхно дигитално копие да се съхранява безсрочно в системата.
Практиката го е доказала и тук всички знаете, че огромен брой от процедурите, които са подлагани на последващ контрол от управляващите органи, към момента са сканирани и единствено одитирани само в електронен вариант. Когато ние приемем, че книжният носител ще бъде изключение, това означава, че тези случаи ще бъдат принципно по-редки. Няма място да не приемем, че нещо е наложило процедурата да е на хартия и хората след това да не могат публично да се информират от дигиталното копие на процедурата за нейното изпълнение.
Технически това е осъществимо, доказала го е и практиката, и това поставям на Вашето внимание. Абсолютно съм убеден, че това е бъдещето. Документите трябва да бъдат дигитализирани и отвсякъде достъпни в неограничено време. Надявам се сега да е моментът да приемем това предложение. Ако досега не сме дозрели за него, по-нататък ще го приемем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Николова.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Основният мотив за ограничаване на пазенето на електронните документи в платформата, да подчертая, е огромният обем, който се очаква тя да съдържа и безсрочното им пазене. Това е изключително голяма база данни.
Пак казвам, че говорим за платформата и при възложителя тези документи се пазят по реда, по който са предвидени от Закона за държавния архив. Тук говорим само за архивирането в платформата. Тези три години са трите години след приключването на договора, а не от момента на обявяването на обществената поръчка, плюс още пет години.
Разбира се, ако считате, че това е прекалено кратък срок, той би могъл да бъде малко удължен. Ние считаме, че безсрочното пазене ще изисква един много голям ресурс, който не знам как ще бъде поддържан като обеми, и се очаква да е много пъти по-голям от Търговския регистър.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Митев има допълнителен въпрос.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Въпросът ми е във връзка с това, което казахте, че може да бъде удължен тригодишният срок за съхранение на платформата: според Вас възможно ли е да го направим пет години и тогава ще имаме общо 10-годишен срок?
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Може би това е разумният максимален срок. Аз Ви казах какво ни водеше към това да го ограничим. Пак казвам – само за платформата, а не при възложителя. Възложителят ще си пази досието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, Милков е прав за това, че например сайта ФРОГ ще ги пази докрай, както и Гугъл. Тук безспорно сте права.
Докато Ви слушах, съобразявах какъв е обемът на сканираните копия в Търговския регистър и съотнесен към копията и обема в обществената поръчка – сериозен е, повече от десет пъти е действително разликата. Нали мислим перспективно, че всичко се подобрява – и технологиите ще бъдат по-добри, и дисковете, които рухват или не рухват, и вече няма да бъдат един терабайт, а ще бъдат ще бъдат примерно хиляда терабайта. Хубаво го казах.
Ако това можеше да се случи през 1997 г., 1998 г., 1999 г., ние сега щяхме да знаем всички детайли по подземните богатства. Там договорите са много красиви, но и много отсъстващи. Преди около една година ми се случи да правя такова издирване и в най-добрия случай хващам първата и последната страница на договора, но нищо между порядъка от 20 или 30 страници – това са били договорите за подземни богатства, които знаем при какъв режим са сключвани. Хубаво е да я има възможността и да се вижда.
Ние от ГЕРБ винаги сме подкрепяли публичността, видимостта и ми се струва, че тук трябва да направим възможното между обективното техническо състояние и желанието да запазим информацията за вечни времена.
Виждате, че на Конфуций още му пазят родословното дърво, защото тогава са водили архива. Извинявам се за това – не беше изказване, не беше реплика.
Колегата Милков има право на отношение.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз се радвам, че се обединявате около товаотношение за необходимостта, а дори първото ми изказване беше базирано за ресурса и за техническата способност. Това означава, че ние сме преминали първия въпрос, а именно за необходимостта и за съгласието, че това е бъдещето.
Какво каза финансовият министър? Защо през 2019 г. няма да е възможно отключване на максималния размер на пенсиите? Казах го миналата седмица. Аз посочих годините частично, а от 2000 г. регистърът позволява да се следят процесите. Тези регистри позволяват не само да се следят процесите, но позволяват на всяко следващо управление да управлява процесите, анализирайки информацията, а тя трябва да е такава, че да може да се обработва впоследствие.
Според мен, а и Вие го казахте, техническата способност да пазим копия от нумерос клаузост възложители в България и ние знаем колко са, знаете колко процедури ще се проведат тази година и това нещо е предвидимо. Според мен дали ще е три, или ще е пет е безсмислено, защото принципът е различен, а Вие с този срок продължавате да живеете в ерата на миналото. Казваме, че сме дигитализирани, но живеем с единия крак в миналото.
За Конфуций – запазено е само неговото родословно дърво, което пък е миналото. Бъдещето ще е тогава, когато ще се запазят всички родословни дърва, когато са публични и са ги видели всички очи, а когато ги видят всички очи, те са завинаги запазени. Пазят се тези неща и един път дигитализирани, качени, световната мрежа ще ги пази. Трябва и ние да намерим такъв ресурс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не бива да влизаме в полемика, в дебат, работна група сме. Струва ми се, че имаме еднопосочност в мисленето.
Въпросът е да намерим пресечната точка, както колегата Митев казва, защото на всички ни се иска и на мен ми се иска. Но утре, ако го запишем това като законов текст, а не може да се случи, ще кажете: рухна Търговският регистър, сега ще рухне и Регистърът на обществените поръчки.
Заповядайте.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Първо, трябва да сме наясно какъв резултат целим с това нещо. Продължава да ни притеснява думата „безсрочно“, защото при един десетгодишен договор, три години след неговото изпълнение и още пет след това ще са архивирани.
Сега ползваме две понятия: да ги виждаме и да ги архивираме, а за да ги виждаме в платформата, ще ги виждаме до три години. След това те ще бъдат архивирани, което според мен изключва възможността да ги виждаме, но ще трябва да се поиска разархивиране при необходимост.
Законът е казал, че до три години от извършване на нарушението може да бъде санкциониран, така че по този закон няма как да го санкционират контролните органи.
Има едно изключение за удължаване и то е само ако в момента вършат проверка и са изтекли трите години, което е необходимото време. Но това даже е без значение, тъй като те ще бъдат архивирани, ще бъдат в този облак и ще могат да се разархивират и да се видят, но наказание няма да може да се наложи. Ако удължаваме срока, да удължим срока за архивиране, за запазване при архивиране, което е окей, само че „безсрочно“ изглежда малко прекалено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разархивирането – как става позволяването? Технически ли се разархивира, или се иска разрешение за достъп от органа, който го дава и предоставя възможност или сам го разархивира?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: За момента няма такава процедура, но който управлява облака и се грижи за тези неща и ги съхранява най-вероятно, ще даде достъп, когато някой го поиска. Към момента не знаем какви ще са за облака тези правила, за този, който архивира, който съхранява, който отговаря за това, а би трябвало той да даде разрешение да ги извади и да ги разархивира. Дали да стоят безсрочно на платформата?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест не е пряко – машинно, а с разрешение. Добре е за отговорността, но тук говорим само за правната отговорност и според мен е частично, защото и от Камарата на строителите са тук, а гаранционният срок за конструкция е 10 или 15 години.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Аз доколкото разбирам от значение е не как е протекла процедурата, а какъв е резултатът. Искаме да знаем, че въз основа на този договор е изградена ВиК мрежа, която е възложена и изпълнена, тоест резултатът е приет по този начин и след 30 или 40 години нас ще ни интересува какво се е случило по този договор отдолу, за да можем да планираме каквото ще планираме – промяна, и така нататък.
Това, което сега ни липсва и знам от практиката в строителството, е, че не знаят какви са съоръженията отдолу. За тези случаи действително е оправдан по-дългият срок, но в крайна сметка той не може да е по-дълъг, отколкото ще издържат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те би трябвало да са обезпечени по друг начин и в други регистри, а и подземната инфраструктура трябва да е в съответния регистър.
Колегата Милков по-скоро пледира за друго. Той има предвид, образно казано, внуците ни, наследниците ни да могат да ни съдят и да могат да видят толкова работа – примерно този мост е ремонтиран за толкова милиона, а пък в един момент, пази Боже, е паднала конструкцията. (Реплики.)
ПЕНЧО МИЛКОВ: Още няколко думи. Аз смятам, че е важно това, което съм предложил, и ще боря за него. Думата „безсрочно“ и целия текст е взет от Закона за Търговския регистър.
В Закона за Търговския регистър го има абсолютно същия текст за съхраняване на информацията и Ви предлагам да правите същото, което прави и Агенция по вписванията. Знаете ли, че тя съхранява много регистри, а не само по Закона за Търговския регистър? Думата „безсрочно“, ако Ви притеснява, там тя е приета като принцип.
По наказанието за ЗОП – така каза и председателят, административното наказание е едно, но като падне един блок – не дай си боже, отговорността е съвършено различна. Освен това, че поуките, които се учат за обществото, освен отговорността, се ъпгрейдва и това, което е правилно във времето.
Най-важното е, че от 1990 г. насам всички книги в България се дигитализират по една програма на библиотеките. Живот и здраве, надявам се да бъдат дигитализирани и книгите преди 1990 г, но това е огромен обем и дано ние, като държава, да имаме възможността, всеки българин от всяка точка на света да може да индексира, не само да ги чете, но и да работи с тях. И те го правят. Какво пречи на обществените ни поръчки или всяка една книга също да бъде дигитализирана?
Това е допълнителен аргумент и всички вътрешно знаете, че мислим еднакво. Ако е въпрос за броя на дисковете и за сумите, трябва да се обединим и според мен точно в достъпността е смисълът на цялата система – да могат след време хората да виждат какво е правено технически, а не само да ни съдят, да се учат от това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, колеги.
По същество ще е другата сряда и имаме време. АОП съответно ще го изчисли и ще го съобрази, макар че още не са започнали.
На какъв етап е процедурата?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Тя е на етап приемане на платформата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест има конкретна платформа с конкретни параметри.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Да, софтуер, хардуер, който сега тръгва, тестване на софтуера.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Колеги, готови ли сме да тръгнем по текстовете, ако сме изчерпали предварително установените концептуални проблеми? Досега има ли други съществени проблеми, които да ги обсъдим в този формат? (Реплики.)
Ако искате да кажете някои проблеми, които виждате?
Аз и колегата Александрова си поддържаме нашите предложения, които са най-правилните, най-обоснованите и най-актуалните по време, иначе казано, най-хубавите.
Гостите от БТК, Вие имате ли нещо, което да Ви е специален проблем, фокус? (Реплики извън микрофоните.)
В тази процедура колегата Сава Петров каза, че го няма Вашето становище, а може би сте го представили в процедурата на Министерския съвет?
СОНЯ ШЕГУНОВА: Господин Председател, ние също не разполагаме с тяхното становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви прочета становищата, а те са от: Камара на строителите, Българска търговско-промишлена палата, КРИБ, Сметна палата, Национално сдружение на експертите по обществени поръчки – тяхното е с таблица, становище на народния представител Пенчо Милков, когото чухте, и най-добрите предложения – моето и на колегата Анна Александрова, както ги представихме.
Не сме получили Вашето становище и затова заповядайте да го кажете. Ако искате, може да ни дадете един екземпляр и да го снимаме.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Нашето становище е сравнително доста кратко. Имаме само три точки, които ни безпокоят, а най-съществената е отпадането на чл. 67, ал. 3. Всъщност до момента Законът за обществените поръчки позволява да се използва ЕЕДОП, който е бил подписан преди това, ако за обстоятелствата, които са посочени в него, бъде потвърдена тяхната актуалност. Ние смятаме, че отпадането на този член е крачка назад към опростяването на административните процедури, към дигитализацията и апелираме към неговото оставане в сила.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не знам дали могат да видят нашето предложение, а би трябвало да могат да го видят. Действително по вносител предложението е: ал. 3 да се отмени.
Има предложение от Данаил Кирилов и Анна Александрова са предложили изменения на ал. 3: „когато кандидатите или участникът е обединение, което не е юридическо лице, ЕЕДОП се подава от всеки от участниците в обединението. При необходимост от деклариране на обстоятелства, относими към обединението, ЕЕДОП се подава и за обединението.“
Това е с по-различно съдържание от сегашната ал. 3.
Заповядайте.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Действително е, че отпадането на ал. 3 идва от Правителствения законопроект и е свързано с въвеждането на електронната платформа, тоест механизмът за съставяне на ЕЕДОП ще бъде съвсем различен и няма да има нужда от повторно използване на вече създаден ЕЕДОП в друга процедура. Да, технически платформата ще позволява по друг начин подготовката на ЕЕДОП и ще го поддържа, и затова отпада ал. 3. Отпадането й ще влезе в сила в момента, в който въведем платформата, а дотогава ЕЕДОП ще може да се използва повторно, когато е на хартиен носител.
Всъщност ние се запознахме с тези мотиви, но това, което ни притеснява, е, че в платформата ще могат да се използват самите данни. Тоест, когато се зареди, ще се зарежда ЕЕДОП-а, но за нас остава много голяма тежест и това е, че няма да може да използваме вече подписания ЕЕДОП.
Представете си, едно дружество с Управителен съвет, Надзорен съвет, в което повечето хора са чужденци, тоест самите подписи няма да могат да бъдат използвани повторно, което е изключително голяма административна тежест за нас, която също се явява ненужна.
ХРИСТИНА КИРЧЕВА: Да, всъщност акцентът е при полагането на електронните подписи, а не при съставянето на ЕЕДОП, което е съвсем различно.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Точно така.
ХРИСТИНА КИРЧЕВА: Да, действително и платформата ще изисква поставянето на електронен подпис в ЕЕДОП, а в правителствения законопроект няма такъв детайл по отношение на това как, задължените по закона лица трябва да декларират съответните обстоятелства, как точно да поставят електронния подпис, защото това е твърде техническо.
Идеята на Агенцията беше да се уреди този въпрос в Правилника по прилагане на закона, а кръгът от лицата ще е този, който Законът определя. Начинът, по който могат да се поставят електронните подписи, би могъл да се уреди по-подробно в Правилника.
Нали знаете, че когато едно лице декларира лични обстоятелства, то трябва да подпише декларацията, независимо в какъв формат е – дали е на хартия, или е в електронен вид? Да се допусне друго лице вместо него да декларира личните обстоятелства, означава да се създаде някакъв правен прецедент. В смисъл, че самото ни право не го позволява.
Проблемът не произтича от ЗОП, но би могъл да се реши със специална норма, която да допусне при определени обстоятелства, например представляващият юридическото лице участник да декларира от тяхно име личните им обстоятелства. Това е проблемът. Изявяването на волята. В този смисъл при подготовката на промените в Правилника ние сме подготвили един текст и, ако желаете, може да предложим да влезе в Закона, но за нас е твърде технически. Мислим в тази насока. Ако желаете, мога да Ви изпратя текста.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Да, бихме желали. Благодаря.
ХРИСТИНА КИРЧЕВА: Когато изискванията се отнасят за повече от едно физическо лице, ЕЕДОП може да се подпише от лице, което има право самостоятелно да представлява съответния стопански субект. В този случай то трябва да разполага с доказателства за тези обстоятелства по отношение на останалите задължени лица, тоест проблемът не идва от декларирането на обстоятелствата за самия участник, а от декларирането на личните обстоятелства.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Ние приветстваме изцяло текста, който сте подготвили в Правилника, като считаме, че може би ще е добре да залегне и в Закона, защото в противен случай ще остане една непълнота. Ние по-скоро приветстваме идеята този член да залегне в Законопроекта. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегите от ОАП.
Изразявам лично мнение, че за мен също е удачно правно и технически този въпрос да е уреден в Правилника. Не е мястото на такава уредба в закона, а за справка – Закон за нормативните актове.
Заповядайте, от БТК да изложите другите два проблема, за които смятате, че следва да вземат отношение от Агенцията.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Всъщност вторият проблем вече го засегнахме. Той се отнасяше именно за възможността представляващият юридическото лице да декларира обстоятелства, ако е упълномощен, които са лични за другите членове на представителните органи, така че всъщност вече засегнахме втория въпрос, който сме повдигнали в становището.
Третият е, че предлагаме да се допълнят чл. 54 и чл. 55 от Закона за обществените поръчки, а именно: относно декларирането на обстоятелства за липсата на основание за задължително или незадължително отстраняване по чл. 54 и чл. 55 лицата да могат да използват квалифициран електронен подпис.
Има такава непълнота и при деклариране на тези обстоятелства не е ясно дали трябва да се подават на хартия, или могат да бъдат също подадени електронно чрез платформата. Според нас в момента от Законопроекта това не става ясно.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
От АОП имате ли готовност?
Заповядайте да отговорите.
ХРИСТИНА КИРЧЕВА: Да, всъщност може би не разпознавате такъв текст, но самата работа с платформата, самото изпращане и подписване на какъвто и да е документ чрез нея ще бъде само с квалифициран електронен подпис.
Това ще го каже и Правилникът, и общите условия за ползването на платформата. Да, действително ще е така, да, ще се изисква електронен подпис – квалифициран.
СОНЯ ШЕГУНОВА: Предполагам, че за Вас, които работите непрекъснато със Законопроекта, е ясен, но на нас, запознавайки се с него, не стана ясно дали тези обстоятелства ще могат също да се декларират по този начин, или ще е по друг начин.
ХРИСТИНА КИРЧЕВА: Всъщност няма друг начин и това произтича от ЗОП и за какъвто и да е документ да става въпрос, то е за стандартен електронен документ. В момента, в който по този документ някой трябва да изяви воля, да подпише този документ, става само с електронен подпис и това го казва Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Оттам произтича изискването да е електронен подписът. (Реплики.)
Същото ще важи и по отношение на офертата – лицето, което трябва да подпише офертата, също ще я подпише с електронен подпис, когато е през платформата. (Реплики извън микрофона.)
Другото е, че платформата ще изисква само квалифициран електронен подпис, а не универсален. Тоест останалите два вида ще са по общия закон, тъй като той има най-висока степен на защита и той единствено е припознат от Закона като аналог на собственоръчния подпис.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на Агенцията по обществените поръчки за разяснението.
От Българската телекомуникационна компания имате ли допълнителни въпроси?
СОНЯ ШЕГУНОВА: Нямаме допълнителни въпроси.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
В такъв случай имате ли някакви въпроси и вече към Агенцията за обществени поръчки се обръщам, някакви бележки по отношение на разпоредбите, по които имаме най-добрите предложения, а те са колегите Данаил Кирилов и Анна Александрова?
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Аз мисля, че това, което трябва да се направи, е технически да се изработи от експертната работна група.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Нека да изчакаме колегата Кирилов, ако той има някакви допълнителни въпроси. Аз мисля, че поне за мен беше важно да чуя Вашето становище по отношение на направените предложения между първо и второ четене. (Реплики извън микрофона.)
Заповядайте, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, Агенцията по обществени поръчки няма възражения по нашите предложения – на госпожа Анна Александрова и на мен. Разбрахме, че с колегите сте се уточнили. Остават ли неизяснени въпроси на този етап?
Всъщност опозицията си е тръгнала току-що. (Реплика: „Да, тръгна си.“)
Заповядайте.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Господин Председател, имаме работа по преходните параграфи и това е като правна техника, но мисля, че това може да се изчисти в експертната работна група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, ако е само по техниката, то е о`кей, но ако е нещо по другите закони и изменения, изцяло ще съобразим Вашето виждане.
ПЕТЯ НИКОЛОВА: Това е по влизането на параграфите в сила, тъй като има промени в тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, ще се съобразим с Вашето виждане. Колегите говореха за срокове, но аз коментирах, че е добре да следваме Вашето виждане за сроковете.
Когато казахте обаче за ПЗР-та, имаше един проблем от Министерството на вътрешните работи. Те искаха едно допълнение, но аз мисля, че не съм го получил писмено това допълнение. Няколко пъти заместник-министър Красимир Ципов ми говори по този въпрос.
Кой ще поеме ангажимент да звънне на МВР и да ги пита? Да не изпуснем техните срокове? То беше по възлагане на частно-охранителна дейност и беше във връзка с оспорването, което беше пред Конституционния съд. Те искаха такава промяна, която просто да премахне предмета на спора пред Конституционния съд.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Ще се им се обадим и ще ги питаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Сега опозицията я няма. Те пазят за залата един друг коментар, който държи електронната платформа, държи всичките поръчки на общините в България и това ще бъде, според мен, едно от обвиненията им на второ четене. Те нямат друго предложение, нали? (Реплики.)
Молбата ми е да се подготвим по въпроса: кой и как оперира системата, зависима ли е тя от началници и администратори, и до каква степен би могла да бъде зависима?
Аз съм склонен да приема техните искания, защото ако ние сме опозицията, също бихме искали да виждаме всичко и по възможност най-дълго назад във времето, защото ще могат да се правят паралели и аналогии.
Колеги, ако няма други въпроси, да закрием работната група и да остане за понеделник само техническото заседание. Вие вече сте разбрали, а в сряда следобед, след 14,30 ч., ще продължим. Преди малко решихме, че ще започнем с изслушването на кандидата за съдия в Конституционния съд на Република България, което вероятно ще бъде около час.
Благодаря на всички, които отделиха време, и специално благодаря на Агенцията по обществените поръчки.
Хубав и успешен ден!
(Закрито в 14,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов
