Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л

№ 66

На 17 октомври 2018 г., сряда, от 14,50 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева – на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов и Христиан Радев Митев на 9 октомври 2018 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 854-01-47, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 8 юни 2018 г.
5. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 802-01-33, внесен от Министерския съвет нa 30 август 2018 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум – 12 членове на Комисията присъстват. Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Добре дошла на министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева – съобразно дебата ни от предходно заседание! Благодаря за това, че сте в Комисията. Колегата Зарков трябва да е удовлетворен. (Весело оживление.)
Колеги, получихте предложението за дневния ред още в понеделник. Имате думата по дневния ред.
Колеги, преди откриване на настоящото заседание обсъждахме точка четвърта – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 854-01-47, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 8 юни 2018 г. Получили сме становище от Българската асоциация на административните съдии, нямаме становище от Върховния административен съд, но така или иначе вече имаме технически дебат по разпоредбата на § 2г. Бих предложил, ако господин Зарков се съгласи, да отложим точка четвърта за следващото заседание на Комисията по правни въпроси.
КРУМ ЗАРКОВ: Да, господин Председател, съгласен съм. Експертните становища са доста подробни и си заслужава да бъдат добре преценени, имайки предвид важността на въпроса. Заслужава си да отделим още една седмица, за да влезем в дебата подготвени другата седмица по това време.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Зарков.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Аз също ще се съглася с отлагането на точка четвърта.
Моят въпрос по-скоро е предложение и за точка пета – Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, тъй като в голяма част този законопроект – на практика са две страници: първата касае Закона за правната помощ, но в Преходните и заключителните разпоредби се касае за частната охранителна дейност – съвсем друга материя, съвсем други предложения, дори се дава дефиниция що е то охрана на обекти. Не знам дали е минал през Вътрешната комисия, която би следвало да е ресорната по отношение на този законопроект.
Предлагам той също да бъде отложен, да мине през Вътрешната комисия, защото тя е ресорната комисия – тук се говори за възложител по договор, разбира се, има някои правни неща, с които не съм съгласен, предвид дефинициите, но основно принципът би трябвало да се гледа в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Ще отговоря по този въпрос. Вярно е, че не аз съм вносител на предложението между първо и второ четене, което визира предложение за изменения в Закона за частната охранителна дейност, но макар и да отсъствах, съм в течение за това предложение.
Предложението е резултат от исканията, които са постъпили в Конституционния съд, за обявяване на противоконституционност на част от текстовете на Закона за охранителната дейност. Тези искания са от страна на Президента на Република България и от главния прокурор на Република България – те в дебата по този закон бяха релевирани от Вашата парламентарна група. Тези предложения са направени от колегите – аз ги поддържам и се присъединявам към тях, просто не можех да ги подпиша, с цел да премахнат необходимостта въобще от спор пред Конститицуионния съд, като се възприемат и Вашите аргументи в дебата, и аргументите на искателите, които са внесли искане пред Конституционния съд за тези разпоредби. По тази причина предложението касае промяна в понятието, така че да се премахне понятието, което атакувахте Вие – „охрана на територия“, и за да няма никакво съмнение, че по този начин щели да се феодализират населени места. Затова се премахва това понятие и се дава друго правно понятие, което е на база обект и е недвижим имот. Това мислех да Ви кажа – предполагам, и колегите, като стигнем до тази точка.
Предложението е направено писмено, в срока за предложения между първо и второ четене. Вярно е, че Вие можете да повдигнете дебат и по допустимост на тези предложения, но виждам, че по самия текст на правната помощ няма предложения. Плюс едно предложение по Закона за адвокатурата, което също е малко извън предмета, но пък бихме могли да го обсъдим и него, ако преценим и не възразявате. Оставям въпроса на Ваша преценка – според мен не е лошо да се проведе този дебат. Така или иначе дебат ще има и в пленарната зала по този въпрос, ако искате да вземете становище в дебата, включително и с гласуване. (Реплики при изключени микрофони.)
Приемам, че няма други възражения.
Други изказвания, колеги, по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред, без точка четвърта, която решихме да отложим.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема в този вид.

Колеги, пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОТПРАВЯНЕ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вече имах възможност да поздравя министър Цачева. Наш гост е и заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов.
Колеги, има ли нужда да повтаряме процедурата по чл. 29? Няма.
Обръщам се към колегите от нашата група – на ГЕРБ: имаме ли въпроси към министър Цачева? Няма.
Госпожо Министър, ще се въздържим на първи кръг от поставянето на въпроси.
Колегите от „БСП за България“ имат възможност.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости на Комисията! Мисля, че няма да е изненадващо – моят първи въпрос ще засегне темата за Търговския регистър.
На 12 октомври на сайта на Агенцията по вписванията се появи изненадващо обявяване на обществена поръчка за надграждане на съществуващите дискови масиви за съхранение на данни в Търговския регистър, като беше уточнено, че тази поръчка трябва да се проведе при условия на спешност и затова да се мине към процедурата на директно договаряне – отправяне на покана към определен брой фирми за директно договаряне. Естествено, това събуди съвсем скорошните спомени за срива на Търговския регистър. Още повече, че е уточнено, че ако не се предприемат тези спешни мерки за закупуване на ново дисково или създаване на ново дисково пространство, след 20-ина дни би могло да спре да действа информационният център, а само след 14 дни – резервният информационен център.
Та въпросът ми към Вас, госпожо Министър, е: рискуваме ли отново да се озовем в ситуацията от август месец и Търговският регистър да спре да функционира? Какво е предприело Вашето ведомство, за да не се случи отново тази неприятност? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зарков, за зададения въпрос.
Уважаеми господин Председател, членове на Комисията, гости! Преди това искам само с едно изречение да поясня повдигнат в предходно Ваше заседание въпрос с оглед на контрола, който Правната комисия осъществява към мен, като министър на правосъдието. Информирах господин Кирилов, като председател – първата седмица на месеца се проведе среща в рамките на Австрийското председателство „Европейски съюз – Западни Балкани“ в Тирана. Тъй като там, освен министрите на шестте държави от Западните Балкани, присъстваме и министрите на правосъдието, респективно на вътрешните работи от триото, заедно с Румъния, като държава, която следва да поеме Председателството, бе преценено, че с оглед трайния ангажимент на България към всички хоризонтални политики, в това число и правосъдието, към държавите от Западните Балкани е необходимо да присъствам там, поради което първата седмица пътувах до Тирана.
Миналата седмица се проведе Съветът по правосъдие и вътрешни работи в Люксембург – това е формалният редовен Съвет, където също няма как да не участва министърът. Затова днес съм тук пред Вас, за да отговоря на поставените от Вас въпроси.
Действително на 12 октомври Агенцията по вписванията пуска процедура по ЗОП, както Вие коректно пояснихте, в режим на спешност за закупуване на допълнителни дискови масиви с оглед съхраняване на информация. Бързам категорично да кажа, че тази обществена поръчка не е във връзка с необходимото пространство, което е нужно на Агенцията по вписванията, и то е гарантирано след изпълнената поръчка – подписан договор в края на 2017 г., в началото на тази година – доставено, но след възстановяване пълната функционалност на Регистъра, както знаете, там се провежда разследване, проверка от страна на прокуратурата и на ДАНС. За нуждите на това разследване има указание от тях, че следва да се съхранява информация в обем 80 терабайта. Това е информация, която да съхранява метаданните, тоест не съответната база данни на самия регистър в тесния смисъл на думата – на Търговския регистър, а всички операции, които са извършвани в процеса на възстановяването на неговата функционалност, за да се стигне до отговора, който чака цялото общество – кои са причините, които доведоха до този действително изключително тежък срив.
Тъй като, за да се гарантира необходимата техника, която да не пречи на нормалното функциониране на Регистъра – тези 80 терабайта, съзнавате, това е огромна памет, която се изисква, огромно дисково пространство, е предвидено, че е необходимо да се осигури допълнителен такъв масив, пак казвам, единствено, само и по причина на съхраняване на тези данни за нуждите на разследването.
Категорично заявявам, че Агенцията е обезпечена финансово, технически с необходимите средства и съоръжения, за да може да изпълнява задълженията си по безпроблемно функциониране на Търговския регистър. Няма опасност – нямам такава информация, от подобно спиране на Регистъра. Моето обяснение е, че по-скоро появата на конкретиката за 20 дни, за 14 дни е аргумент в полза на доказване необходимостта поръчката да бъде проведена по този ред.
А защо това е и важно? Четирите фирми, които са поканени да участват, са дадени в нарочен списък, който да държи сметка за оборудването, с което разполага в момента Агенцията по вписванията, да има съвместимост между него и това, което съответно към компаниите, които са поканени, биха могли да предложат.
Така че няма нищо драматично. Регистърът работи, наваксваме, в срок сме вече по отношение на забавата, която имаше, по различни причини в началото на тази година и, разбира се, веднага след възстановяването му през август, но за това имам конкретен въпрос, поставен от народен представител от името на Вашата парламентарна група. Ще отговоря в петък на парламентарния контрол.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Зарков, имате възможност за реплика до 2 минути и министърът – за дуплика до 2 минути.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Благодаря за отговора. Разбирам, че няма опасения Търговският регистър да спре отново – по думите Ви. Учудващо е, че ние все още не сме наясно с причините, довели до този срив в Търговския регистър. Дали разследващите органи ще ги установят – предстои да видим.
Обръщам Ви внимание, че вчера към Вас е адресирано и писмо от Българска стопанска камара, които също настояват за информация за причините, довели до този срив. Причините са важни да се идентифицират, за да не се допуска отново.
Но и нещо друго, въпросът не е само технически. Струва ми се, че много по-ясно трябва да се следят различните развития, за да не се стига до спешни поръчки. Например от 1 октомври тази година трябваше да влязат още нови обстоятелства, които Агенцията по вписванията да регистрира, във връзка с измененията в Закона за мерките срещу изпирането на пари. От 1 октомври тази година Агенцията по вписванията трябваше да регистрира списък на така наречените реални собственици. Очевидно е, че то не може да се случи.
Това е бележка едновременно към Министерството на правосъдието и към мнозинството в парламента, и към всички нас, които приемаме закони. Една от причините, които доведоха до този срив – освен, че очевидно там организацията не е била добре създадена, надявам се да няма и криминални елементи – това разследване ще покаже, но и фактът, че в последните години Агенцията по вписванията беше натоварена с изключително много дейности с различни закони. Доколкото съм запознат, сега със Закона за киберсигурност, в Преходните разпоредби отново ще отлагаме срок, който сме въвели със Закона за мерките срещу изпирането на пари. Това хаотично законодателство води до проблеми от такъв характер, които имат тежки последствия. Това не важи само за Агенцията по вписванията, а и за много други институции. Струва ми се, че на много по-дълбоко ниво трябва да влезем в случилото с Търговския регистър и неговите първопричини, за да не допускаме повече това да се случи.
Апелирам да се отговори на писмата на различни браншови и неправителствени организации, които поставят тези въпроси.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зарков. Що се отнася до този срок, който вече е назад във времето – 1 октомври, това, което е в компетентността на Министерството на правосъдието, е изпълнено. Ние сме готови с наредбата, но тази наредба предвижда една декларация, която е част от Правилника към този закон, който е в задължение за изработване на друга институция, различна от Министерството на правосъдието. Много е важен образецът на тази декларация, за да бъдат извършени съответните технически настройки на системата като цяло. Дори бих си позволила да Ви призова да подкрепите това предложение – сега разбирам в кой закон е вкарано. Работи се изключително интензивно и в срок се надявам да бъде изпълнено. Пак казвам, Министерството на правосъдието е готово с наредбата, която да гарантира тези задължения, въведени със Закона – действително отново към Агенцията по вписванията.
Що се отнася до писмото, което във вчерашния ден стигна до мен – първо през медиите, а тази сутрин съм го получила и по съответния ред. Естествено, че ще отговоря. Ще поканя дори на среща господин Радосвет Радев и членовете на организацията.
Какви са въпросите към мен? „Настоятелно призоваваме да бъдат оповестени всички причини, довели до срива на Търговския регистър.“ Сами разбирате, че в момент, в който върви процедура от страна на прокуратурата и на ДАНС, не бих могла да отговоря. И аз искам отговора на този въпрос да го знам.
Във втората част – „както и мерките, които ще бъдат предприети, за обезпечаване на неговото функциониране“. Да, много подробно ще информирам съответните организации, които задават този въпрос за това какво е направено не само след срива, а и преди това – от миналата година какви действия е предприело Министерството на правосъдието по отношение на осигуряване на необходимата техника за нуждите на Регистъра, както и изобщо подробности за това – действията на правителството след възстановяване функционалността му. Вие знаете, че още в края на август месец на заседание на Министерския съвет бе прието нарочно постановление с фокус върху всички информационни системи – не само за Министерството на правосъдието, но изобщо.
От 1 ноември знаете, че централните и регионални ведомства минаваме изцяло на обмен на информация по електронен път, без хартиен носител, което също е предизвикателство за администрациите, но това е основна политика на правителството и ние работим изключително интензивно в срок да изпълним тези задължения, които произтичат от постановлението на Министерския съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви за дупликата, госпожо Министър.
Колеги, искам да взема думата по процедурен въпрос. Възразявате ли, давате ли ми тази възможност? (Реплики при изключени микрофони. Весело оживление.) Длъжен съм да се обърна към Вас, за да не стане като миналото изслушване – имаше тук реакции от гражданите и от гостите, че съм надговарял колегата Зарков.
Моята процедура е за следното. Без да влизам в дебата за Търговския регистър, като членове на Правната комисия сме длъжни да бъдем изключително прецизни с понятията, които употребяваме. Когато кажем: ще стане ясно дали това е криминално престъпление, би следвало да съобразяваме възможността от свободна или по-широка интерпретация от страна на медиите. В този ред на мисли Ви докладвам, че миналия понеделник и вторник бях на Парламентарна асамблея на Съвета на Европа, включително това е моментът, в който в европейските институции се разпространи новината за убийство на журналист в България. Наложи се в Правната комисия на ПАСЕ да обяснявам, че по сегашните данни това не е политическо убийство, да правя сравнение, защото там имаме категория „политическо убийство“, какво е криминално деяние и какви са данните към момента.
Молбата ми е: за случая с Търговския регистър да изчакаме разследването по случая, да видим неговите заключения, да видим дали ще се установят достатъчно данни за образуване на наказателно производство спрямо определени лица и оттам нататък вече да интерпретираме вида и характера евентуално на престъпната дейност. Защото сега създаваме възможност да се говори: това е обикновено криминално, това е еди-какво си престъпление или пък провокация и саботаж. Да избягваме такава интерпретация. Мисля, че дебатът по този въпрос се осъществи. По никакъв начин не оспорвам правото на колегата Зарков да пита за обществената поръчка. Смятам, че въпросът беше напълно допустим и отговорът беше съобразно поставения въпрос.
Завършвам – това са неща, които би следвало да докладвам на Вашето внимание, но ще го направя в по-късен момент. Очаквам обаче да участвате във въпросите, които са за дебат.
Третата по големина парламентарна група.
Колегата Митев от „Обединени патриоти“.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е свързан с Ваш отговор на предходен блицконтрол по отношение на новата Стратегия за наказателна политика на България. Бяхте споменали, че Министерството на правосъдието е спечелило проект, финансиран от Световната банка, доколкото си спомням, и че изработването на тази актуализирана или нова Стратегия за наказателна политика би следвало да предхожда евентуалното приемане на промени в административнонаказателното и в наказателното правораздаване. Тук имам предвид изготвянето и приемането на Кодекс на административните нарушения и наказания, евентуални промени в Наказателния кодекс, извън тези, които Вие внасяте в Народното събрание, като тази точка, която ще гледаме след това. Имам предвид пό фундаментални промени.
Можете ли да кажете: на какъв етап е този проект, докъде е стигнала работата? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Митев, за този въпрос.
Да, Министерството на правосъдието изпълнява проект по Оперативна програма „Добро управление“ – не е толкова важно откъде е финансирането, свързан с новата наказателна концепция, която е основна цел и задание на този проект. Той включва различни цели, за постигането на които е необходимо да бъде събрана и обработена огромен обем информация. За да се стигне до извода за необходимост от изцяло нов Наказателен кодекс, трябва да имаме картина, снимка на това как функционира настоящият Наказателен кодекс.
Затруднение в проекта имаме по отношение на събиране именно на тези данни, които релевират основно към Главна прокуратура и Министерството на вътрешните работи. В добра комуникация и диалог сме с тях. Разполагаме с предоставените им към момента данни, но те изискват анализ, а това е свързано с време.
Изпълняващите – екипът на проекта, са ме информирали, че е възможно забавяне. Искам от тях по-добра аргументация за какъв срок става дума – забавяне по този проект, като усилията на политическото ръководство на Министерството са в сроковете, които са по проекта, да имаме становището и рамката на новата наказателна концепция. Ще Ви държа в течение за всяка стъпка, която се предприема по този проект. Но обемът от информация и данни, който ни е предоставен, е огромен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев ако желае реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за отговора и се надявам на следващ блицконтрол да имате по-конкретни данни, след като сте изискали такава информация от екипа, който осъществява проекта, за това в какъв срок би могло да очакваме завършването на този проект, след като от него пък зависят последващи промени в законодателството. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви и аз. Приемам предложението Ви регулярно да Ви информирам за хода на работата по този проект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. И аз се присъединявам към Вашето желание и към желанието на колегите да бъдем на разположение включително на ниво анализ и изследване на информацията по отношение на предпоставките за оценка на действащия нормативен акт.
Колегите от ДПС.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, господин Председател. Подхванахте спор за Търговския регистър. Господин Кирилов, докато при обществените поръчки говорим за най-ниска цена, ще купуваме най-евтините дискове, дето гърмят, слагаме най-евтините стави по болниците, но това е друга тема – въпросът ми е в друга посока. Затова е гръмнал, защото е „евтинджос“ техника – не е за нещо друго.
Навлизаме във финалната фаза на бюджетната процедура – аз всяка година поставям този въпрос, няма и сега да пропусна: какви мерки предвиждате за следващата година и имат ли тези мерки своето цифрово изражение в проектобюджета за подобряване условията на труд и заплащане на служителите в охраната на затворите и съдебната охрана? Трябва да си признаем, че много се направи по отношение на условията на лишените от свобода и сме длъжници към хората, които охраняват тези лишени от свобода. Имам предвид и заплатите, и почивки, и хранене, отпуски и така нататък.
Дали предвиждате промяна в конкурсната процедура, защото знаем, че има много свободни места, има желаещи, но някак си е прекалено дълга конкурсната процедура?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Да, предварителните разговори между отделните министерства и ведомства с Министерството на финансите вече са на финал и аз очаквам Законопроектът за Бюджета за 2019 г. да бъде внесен в идните дни в Министерския съвет.
От страна на Министерството на правосъдието сме заявили потребности, които ние споделяме съгласно препоръките и призивите по отношение на двете главни дирекции, защото конкретно за тях Ви е въпросът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“. В тази посока имам препоръки от Висшия съдебен съвет – между другото, в утрешното заседание ще докладвам въпросите и отговорите, подобни на това, за което ме питате днес; от омбудсмана на Републиката; от Комитета против изтезанията; от Главна прокуратура – сигурно пропускам някого, които държат на първо място да се осигури допълнителна численост за служителите в двете дирекции.
Имам очаквания, че частично това, което сме заявили като необходима бройка, ще бъде споделено от Министерството на финансите и съответно ще залегне в Бюджета, така че като се държи сметка, че свободните близо 400 места към началото на тази календарна година в момента почти са заети в резултат на конкурсите, ще постигнем добро окомплектоване на личния състав в тези две главни дирекции.
Проблемът е в текучеството – има кандидатствали лица, спечелили конкурса, които, запознавайки се с работата на терен, подават молби и напускат системата.
Що се отнася до възнагражденията, действително за изравняване възнаграждението на служителите общо в системата „Сигурност“, към които попадат МВР, служителите от тези две главни дирекции, отбраната, знаете, че в резултат и на протестите, организирани от синдикатите, бяха ангажирани допълнителни 15 милиона за възнаграждения, които бяха разпределени съгласно волята на синдикатите основно за надзорно-охранителния състав.
Тук обаче коректно искам да Ви информирам, че по отношение на социалните работници, медицинските служители, които са в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, които вършат не по-неотговорна работа, защото освен задължението на държавата временно, за периода на присъдата, да отдели от обществото едно лице, още по-важна е работата да се работи с това лице, така че то да може да се ресоциализира и отново да се върне в обществото. Тук отговорността на социалните работници, грижата за тези лица в медицински план също е много важна.
С обявените 10% увеличение на възнагражденията в администрацията, в бюджетните сфери мисля, че това ще даде възможност да се реши въпросът с възнагражденията и на тези категории лица – говоря конкретно за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В сравнение с надзорно-охранителния състав те останаха, понеже не са по Закона за МВР – ние изравнихме паритетно със средствата, с които сме разполагали, разбира се, възнагражденията на надзорно-охранителния състав, на тези служители, които са по Закона за МВР, но останаха двете групи – на социалните работници, на медицинските кадри и на друг персонал, който е от служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Оптимист съм, че ще имам добри новини за тях. Когато обсъждаме Бюджета тук, пред Вас, ще коментираме вече конкретните числа. Но имам разбиране – сега е моментът да благодаря на финансовия министър – за необходимостта да се увеличи числеността на заетия състав, тоест отпускане на нови бройки за тези две главни дирекции. В този смисъл ще бъде и отговорът ми утре пред Висшия съдебен съвет – там в частта за Главна дирекция „Охрана“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Хамид явно на следващото заседание на Правната комисия в ПАСЕ ще отговаря и по този въпрос.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви.
В интерес на истината в Правната комисия в Съвета на Европа спряха да ни „тормозят“ от Комитета против изтезанията. Благодаря за отговора. Ще изчакаме и Бюджета – с уговорката: ако видим, че средствата са недостатъчни, да направим нашите предложения за увеличаване на сумите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако няма дуплика, госпожо Министър, ще поканя колегата Найденов от парламентарната група на „Воля“, ако желае да постави въпрос.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Въпросът, който ще задам, го зададох преди няколко месеца и мисля, че към момента не е решен този въпрос: защо все още в страната има районни съдилища, където нямат скенер оборудване и не може да бъде извършвана проверка на влизащите граждани?
Ще посоча два, където няма такива скенери: Районен съд – Айтос, и Районен съд – Девня. Разговарях с колегите съдии, разговарях и с охраната – те искат това, тъй като проверките тогава са много по-сигурни.
Моля да извършите проверка. Моята информация е отпреди месец. Ако тези дни са поставили скенер, вече е отделен въпрос, но преди месец там нямаше скенери. Ходил съм лично и ми е направило това впечатление.
Моля Ви за съдействие да се издействат и да се монтират такива скенери за извършване на проверки на влизащите граждани.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за този въпрос. Той отново кореспондира с дневния ред утре на Висшия съдебен съвет, където преди мен ВСС ще изслуша директора на Главна дирекция „Охрана“ господин Жеков във връзка с надлежното изпълняване задължението на Главната дирекция по охрана на съдебните сгради, гарантиране на процеса на работа в тях, както и лична охрана на магистрати, което те извършват.
Не мога да Ви кажа в момента точно дали на тези две места са закупени. В рамките на бюджета – за всички е ясно, че необходимостите са много по-големи, за тази календарна година, с който разполага Главна дирекция „Охрана“, са направени много подобрения. За пример мога да дам Специализираната прокуратура и Специализирания съд, които са тук в София, защото там проблемите бяха най-крещящи – инвестирано е немалко, наложи се от едно перо да се прехвърля към друго.
Споделям Вашата загриженост – необходима е наистина прецизна техника и апаратура, която да гарантира спокойствието и сигурността на влизащите и работещите в съдебните зали, но, пак казвам, не бихме могли с настоящото финансиране, с което разполагаме, да отговорим адекватно навсякъде на безспорно необходимите нужди от това.
На много места са направени подобрения, но имаме и обекти на съдебната власт – тук работим заедно с ВСС, търсим решения на въпросите, за които трябва да се предприемат допълнителни мерки.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви. Разбирам – да очакват, ще получат скенерите.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Длъжни са да го получат – това е задължение на Главна дирекция „Охрана“, но задълженията, които се изпълняват, трябва да бъдат съответни с финансовите възможности, с които разполагаме. Конкретно за Айтос и за Девня ще Ви информирам в неформален порядък, ще Ви дам конкретен отговор.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
С този въпрос изчерпахме първия кръг от ротацията по поставянето на въпроси.
Пристъпваме към втория кръг.
Колеги от ГЕРБ, желаете ли да зададете въпрос към министър Цачева? (Реплика при изключени микрофони.)
Ние затова се въздържаме. Не бих искал пък и да говоря изцяло позитивно, защото има много неща, за които бих могъл да благодаря на Министерството на правосъдието – като взаимодействие, като работа, която са свършили, но мисля, че това не е целта на тази процедура. Затова даваме преднина на въпросите на опозицията.
Госпожо Атанасова, госпожо Александрова, господин Калфин, Вие желаете ли да зададете въпроси? (Реплики при изключени микрофони.)
Моля да забележи господин Хамид, че дори лично обяснение не вземам по неговото позоваване за Търговския регистър. Гледам да съм максимално в процедурата.
Няма въпрос от нас.
Втората по големина парламентарна група – „БСП за България“.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Министър, на 20 юли тази година Народното събрание задължи Министерския съвет да оповести и да изпрати в Народното събрание позицията на правителството по проектите за общо решение на Европейския съюз по въпросите на миграцията, и по-конкретно за реформата в Дъблинската система – Дъблинския регламент, за краткост, макар че не е само той. Правителството изпълни този ангажимент и на 27 септември 2018 г. в Деловодството на Народното събрание постъпи решение, което оповестява позицията на Министерския съвет по тези въпроси.
Призовавам всички – колегите и журналистите, които са тук, да се запознаят с него, тъй като въпросът е ключов и в решението се съдържа доста сериозна информация. Обръщам внимание на неговата последна част, която касае ключовия нормативен акт – Регламента, известен като Дъблин. В този регламент, както е известно, голямата тежест на миграционните потоци се понася принципно от граничните държави и това е закрепено с няколко принципа. В момента, както повечето от колегите знаят, има предложение на Европейската комисия за промяна в този регламент.
От отговора на Министерския съвет става ясно, че позицията на България драстично се разминава с голяма част от предложенията на Европейската комисия именно по тези въпроси. Аз ще се спра само на два.
Ключов е въпросът за първата страна на регистрация, която в момента е първата страна, в която съответният мигрант влиза. Позиция на България и на всички гранични държави е, че това трябва да бъде разпределено по друг начин. В предложението на Европейската комисия обаче този принцип не само че не се отменя и променя, напротив, засилва се чрез отстраняване на известни, съществуващи към момента дерогации. Същото важи и за принципа за постоянна отговорност, който важи сега и според който страната, където първо е регистриран, носи отговорност за съответния мигрант, дори когато той се придвижва на територията на Европейския съюз.
Позицията на България по този въпрос е, че този принцип трябва да бъде смекчен и да бъде променен с друг. Позицията на Европейската комисия е точно обратната – този принцип се засилва в новите предложения.
Накрая ключов въпрос за всички гранични държави е: до каква степен разпределението на мигранти може да бъде откупувано от страни, които не искат да ги приемат? Или казано по-просто: еди-коя си страна има задължение по нормативните документи да приеме хикс на брой мигранти, тя отказва и плаща съответна глоба.
Позицията на България е, че такава възможност не трябва да има и всеки трябва да поеме солидарно своята тежест. Позицията на Европейската комисия обаче е точно обратната – възможността за финансово разтоварване от този ангажимент съществува.
Та въпросът ми към Вас, уважаема госпожо Министър, е: как виждате развитието на този процес и как оценявате шансовете на страната ни все пак да влияе върху позицията, изразена от Европейската комисия към този момент?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Министър, въпросът действително беше в Единна група по Председателството, на която бяхте и Вие, и вътрешният министър. На мен специално обаче ми звучи малко извън предмета на Правната комисия. Знам, че ще искате да отговорите. Предполагам, че знам защо и господин Зарков поставя този въпрос. Но все пак това е въпрос, по който не би трябвало да очакваме само един от министрите да е инволвиран.
Желаете ли да отговорите?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Зарков, господин Председател, членове на Правната комисия и гости! Като част от правителството аз стоя зад позицията, която Министерският съвет е приел, одобрил и която позиция на Съвета на министрите се представя от вътрешния министър на Република България. Действително Съветът е общ – „Правосъдие и вътрешни работи“, но ние заседаваме по темите и досиетата, които са в ресорите на правосъдието или по въпросите на вътрешните работи. Ако има теми, които са общо от компетентността на правосъдието и вътрешните работи, имаме съвместна част от заседанието – обикновено единия следобед от двата работни дни, които са на съветите.
Този въпрос, който повдигате Вие – темата с миграцията, е от изключителната компетентност на вътрешния министър. На въпроса, който задавате – какво развитие може да се очаква с оглед позицията на Комисията, нашето заявено становище и позицията на Съвета – държавите членки като цяло, в конкретика би могъл да Ви отговори министърът на вътрешните работи, защото негова е компетентността в различните хоризонтални политики, които провеждаме. Аз отговарям дотолкова, доколкото съм част от правителството и съм подкрепила позицията на Република България по този въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Въпросът е от компетентността на целия Министерски съвет. Неслучайно Министерският съвет е взел това решение и го е пратил в Народното събрание. Но струва ми се, че идеята на задължението, което първоначално възложихме, беше именно това, че всеки министър трябва да е наясно с този ключов въпрос. Няма да влизам в спор дали министърът на вътрешните работи или на правосъдието е водещ тук – това не е от голямо значение.
Използвам случая да апелирам за две неща: първото е да обърна внимание, че тази позиция постъпи в Народното събрание и заслужава да бъде обсъдена; второто е, че позициите – може би е по-важно, изразени от Министерския съвет, са ясни и правилни, те обслужват интереса на страна като България, която е гранична. Но това, което трябва да се изисква както от Вас, така и от Вашия колега на вътрешните работи, така и от премиера, е да ангажира всички ресурси – политически и дипломатически, на страната ни, която е все още в инерцията на своето председателство, както Вие ни съобщихте в началото, за да може отсега да се повлияе на този дебат, защото случващото се в момента е, че промяната, реформата на Дъблинския регламент, за която ние сме апелирали всички (като казвам „ние“, имам предвид и правителството, и различните български политически сили, представени в европейските институции), се обръща точно на обратно. Това става ясно от документа, внесен от Министерския съвет. Затова тук не трябва да говорим кой министър точно отговаря, а по-скоро да потърсим начина – използвам случая в присъствието на министъра на правосъдието в Правната комисия да кажа, че е необходимо да се информират и европейските депутати, и политическите партии за проблемите, които са поставени в този документ. Те не са поставени проблемно, а са констатирани, но ние като политици не можем да ги подминем, защото залогът е твърде голям.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Споделям казаното от Вас, че всеки един министър по различните заключения за всички видове съвети по отделните хоризонтални политики с гласа си за изразяване на становището на Република България е ангажиран с това мнение – това е факт. В тазсутрешното заседание отново сме приемали позиции за други съвети, които предстоят в момента.
Действително целият ресурс на държавата е ангажиран – не е необходимо сега да правим, тепърва да предприемаме някакви стъпки, защото това е дейност, по която колегите по време на нашето председателство положиха неимоверни усилия. С екипите, които всяко министерство има, към Постоянното представителство на Република България в Брюксел, с посланика Цанчев в Брюксел вървят двустранни, многостранни срещи за търсене на държави, които да подкрепят в Съвета нашата позиция. Това е наистина тежка, но много важна за България процедура, защото между многото държави членки ние трябва да намерим съмишленици и партньори – това е начинът в Съвета като цяло да се преодолеят определени предложения, които идват от Комисията.
От Съвета по правосъдие миналата седмица, когато едно законодателно предложение, както Регламентът Дъблин има от страна на Европейската комисия, когато то не получи подкрепа между държавите членки, председателстващата държава в момента изготвя промени, допълнения или нов проект, който отново се поставя на дискусии. Искам да изразя своята убеденост, че от наша страна се прави всичко възможно за отстояване на тази позиция, която официално е известна и на народните представители, с която се ангажира и министър-председателят, така че възможните неща се правят и в момента.
Конкретно по развитието в детайли не бих могла да коментирам, защото просто не съм се занимавала с него до момента в конкретика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Позволявам си по процедура да кажа – тази позиция не ни е разпределяна нито като участваща, нито като водеща комисия. Опасявам се, че и аз лично не съм подготвен, а смятам, че и част от колегите, които не са членове примерно на Комисията по външна политика или Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Не я познаваме тази материя. Ако въпросът е покана от колегата Зарков да поискам от председателя да разпредели и на нашата комисия тази позиция, нека се каже ясно – ще поискам от председателя Караянчева да се включим и ние в обсъждането. Но мисля, че досега в парламентарния дебат Вие поискахте и премиерът на Републиката се яви в пленарната зала, и на два пъти уведомява за формирането на позицията на българското правителство.
Искате ли?
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, за да внеса яснота – решението на Народното събрание е до края на септември Министерският съвет да запознае народните представители с позиция по два въпроса: за общото решение на Европейския съюз по въпроса на миграцията – така нареченото Общоевропейско решение, и конкретно за позицията на България по промяна на пакет от документи, най-важният от които е така нареченият Регламент Дъблин.
Позицията от Министерския съвет е внесена в Деловодството на Народното събрание, тя подлежи, доколкото съм наясно с Правилника, на разпределение по комисии. Ние, народните представители трябва да решим как действаме оттук нататък. Аз и моята парламентарна група ще направим всичко възможно тази позиция да бъде обсъдена в различните формати на Народното събрание, а защо не и в пленарната зала, тъй като, струва ми се, че е важна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Отправям покана към третата по големина парламентарна група.
Господин Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Ще задам въпрос, който да обобщи вече зададените въпроси от страна на господин Зарков и господин Хамид, като, разбира се, ще се съобразя с Вашия списък на забранени думички – няма да ползвам „криминално деяние“, „досъдебно производство“, „саботаж“, най-вече за да няма неподходящи интерпретации после.
Въпросът ми е за Агенцията по вписванията: можете ли, госпожо Министър, да ни дадете увереност, гаранция, че от този момент нататък Агенцията или в частност ръководството й няма да бъдат заложници на нискобюджетна техника или на недостатъчно професионални действия от страна на системните администратори и програмисти? Защото, както видяхме, последствията са непредвидими. Благодаря Ви. (Реплика при изключени микрофони: „Ако промениш ЗОП-а“.)
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров, за този въпрос. Искам да Ви информирам, че разпоредената проверка от страна на Инспектората на Министерството на правосъдието по Закона за администрацията излезе с конкретни предписания по отношение на Агенцията по вписванията, в това число и предложение към мен, като министър. Проблемът с кадровата обезпеченост, в частност на IT специалистите – информационно-техническо обслужване на Агенцията, за съжаление, се констатира, че в предходните години в един момент Агенцията е стигала до 17, специално тази дирекция на IT специалистите – в момента те са 4 бройки. Навремето е имало специалисти, които са имали компетентност и по Oracle – това е системата за лицензиране на съответните програми, по които работи Агенцията. В момента няма такъв специалист в нея. Така че първият въпрос е за обезпечаване с необходимите технически кадри, които са и с компетентност да работят със системи, които непрекъснато се усложняват, и с оглед развитието на IT технологиите става ясно, че те трябва да отговарят на тези условия.
На следващо място е въпросът с организация на работата в Агенцията. Трите конкретни препоръки по отношение на кадровата обезпеченост, по отношение на обществените поръчки са в ход и се изпълняват.
Що се отнася до препоръката от Инспектората към мен да изискам от Финансовата инспекция конкретна проверка по обществена поръчка, аз съм го направила и от 4 октомври тази година имам обратна информация, че ще бъде извършена такава.
Споделям казаното и преди това, че когато се гарантира сигурност и се изисква изключително качество, прецизност на процесите, които се осъществяват в рамките на регистрите – не е само Търговският регистър, Имотният регистър и другите не са по-малко важни, с оглед последиците, ако се случи срив в тях, но така или иначе техниката е съобразена с това качество и в никакъв случай критерият най-ниска цена не трябва да бъде водещ. Тук е вече сложността така да бъде изработено техническото задание, че действително да имаме гаранция, че системите ще функционират, и то безпрепятствено.
Много искам да заявя пред Вас, че рискове няма, но всички си даваме сметка, че освен изпълнението на всички препоръки и изисквания – тук трябва да обърна специално внимание и благодарност на Държавна агенция „Електронно управление“, която ни подпомага във всички процеси и с експерти, и с вземането на решения, които са много важни за безпроблемното функциониране на Агенцията.
Правим онова, което законите и правилата предвиждат. Повтарям, заявих го и в началото – онова, което в резултат на извършени одити във времето назад, последно през препоръките, които са дадени през лятото и есента на миналата година за необходимо оборудване, осигурено е финансиране от страна на Министерството, с разбиране на Министерството на финансите – каквото се иска от нас, сме го осигурили. Остава да се спазват процедурите и правилата, за да функционират безпрепятствено регистрите на Агенцията. Това се отнася не само за информационните системи в Агенцията по вписванията. Вниманието, което правителството отделя върху всички информационни системи с оглед на електронното управление, повярвайте – ежедневно на заседанията на правителството. Господин Дончев всяка сряда ни обръща внимание върху прецизността и необходимите действия от страна на всички ресорни министри.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Димитров има възможност за отношение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори при изключен микрофон): Да не забравяме, че това е процес, който е траял години наред – сега се е случило по време на мандата на госпожа Цачева.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако ми позволите, ще направя уточнение – още от първия въпрос, който постави господин Зарков, за натоварването чрез законодателни решения на този регистър. Господин Зарков може да направи справка не само в 44-тото, не и в 43-тото, а в 42-рото и в 41-вото Народно събрание, където е установено по ред причини – няма да цитирам проектите, защото те са поне три, по които започва концентрация – събиране на данните целенасочено в Търговския регистър. Това е законодателна политика, която не се следва от този парламент, не е от миналия – тя е поне от четири парламента.
Спомнете си и в предходни дебати, и в предходни законопроекти, които сме обсъждали – по Закона за Търговския регистър, по Закона за политическите партии, по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за киберсигурност, където бих казал – изпирането на пари, сега го коментираме и в Закона за медиите. Вече три месеца там също се предлага режим, който насочва деклариране на действителните собственици пак към Търговския регистър. Така че законодателят и като правни решения, и функционално действително претоварва, но претоварва умишлено, защото това е концепцията за концентрация на базата данни – да е на едно място и да бъде за удобство.
Не смятам, че би трябвало да създаваме усещането и внушението, че това е хаотична дейност и че едва ли не със законодателното решение еди-кое си ние сме претоварили Регистъра. Тръгнем ли по тази линия, аз ще кажа: някой е сложил в група дискове С съдържанието, което е в групата дискове D, и затова е претоварил група дискове С, които са гръмнали. Това ще кажа, ако тръгнем да коментираме как е възникнал проблемът.
Но не трябва да осуетяваме, смущаваме доверието към Регистъра, защото така или иначе той е система, която досега работеше добре, и бих казал, че ще продължи да работи още по-добре, с много повече функционалности, с разширени възможности, даже вече и с горчивия опит, който имахме от август месец. Извинявам се за това отклонение, но защото се фокусираме.
Използвам случая за доклад – регистрационната справка по отношение на Позиция на Република България за Общо решение на Европейския съюз по въпросите на миграцията, както и за реформа на така наречената Дъблинска система, и по-конкретно на Регламент ЕС № 604/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. Постъпила е от Министерския съвет на 28 септември 2018 г. Била е докладвана на председателя на Народното събрание в кабинета на председателя същия ден – 28 септември 2018 г. Председателят я е разпределил на директора на дирекция „Пленарни заседания, парламентарен контрол и финални текстове“ Пролет Михайлова, която очевидно пък е включила този факт за съобщаване в пленарната зала. Позицията е разпределена и на парламентарните групи, и е на разположение в пощите на народните представители. Мисълта ми е – няма разпределение на комисии по този въпрос. Така че всеки народен представител може да предприеме действия по Правилника в тази връзка.
Господин Димитров, извинявам се. (Реплики при изключени микрофони.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори при изключен микрофон): Да помним, че това се наслагва от години – не е от сега, сега се случи – по време на мандата на госпожа Цачева. Доволен съм от отговора. Но пак шефът остава заложник на всеки програмист, който счита, че…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисля, че вече всички институции добиха опит.
Колегите от групата на ДПС.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, господин Председател.
Кратък въпрос с кратък отговор, предполагам. Навлизаме във финалната фаза на една процедура – ежегодно от десетина години насам може би около месец ноември приключва една процедура с един доклад по един механизъм, който се казва Механизъм за сътрудничество и проверка. В последния такъв доклад от ноември 2017 г. имахме 17 препоръки и тъй като предстои нов доклад, искам да попитам: докъде сме стигнали с изпълнението на 17-те препоръки – съдебна реформа, противодействие на корупцията и организираната престъпност? И какъв доклад да очакваме? Защото не е тайна, че всички народни представители в Правната комисия, без да политизират въпроса, положиха огромни усилия по сериозно по обем законодателство и очакваме добри думи в доклада за 2018 г.
От Вас искам да чуем напредъка, докъде сме стигнали. И после ще взема препоръките и по Пътната карта – една малка забележка имам.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Действително първата седмица, всъщност на 3, 4 и 5 октомври тук бе мисия на Европейската комисия, последна преди изготвянето на ноемврийския доклад. По причина участието ми в Тирана на срещата Европейски съюз – Западни Балкани нямах възможност лично да участвам, но тъй като отговорник-координацията е Министерството на правосъдието, в рамките на два дни всички отговорни институции са провели среща с представителите на мисията с оглед задълженията им по тези 17 препоръки, които са част от 10-годишния доклад от януари 2017 г.
Що се касае за Министерството на правосъдието, ние сме информирали за стъпките, които са извършени след предходната мисия от май месец тази година. Мога да се присъединя към Вашето очакване, че действително – такова е и мнението на колегите, участвали – господин Стоянов е бил там, заместник-министър Ахладова, съответно директорът на дирекцията, че от коментарите са останали с впечатление за удовлетвореност от страна на екипа на Комисията. Какви ще бъдат конкретните оценки – това зависи и ще стане ясно от доклада. Действително обаче регулярно работим в изпълнение на актуализираната Стратегия, тъй като част от нещата се препокриват със самия механизъм.
Що се отнася до някои действия, които са част от изпълнение на мерките по Пътната карта, за актуализираната Стратегия имат отношение и към Механизма. Тъй като вървят проекти в тази сфера, тук ангажиментите са и на Висшия съдебен съвет, някъде сме заедно с тях, на друго място – самостоятелно Министерството, подали сме информация какъв е ходът на изпълнението на тези задачи по проектите, така че се работи. Аз очаквам тези наши усилия и резултатите, които сме постигнали, да бъдат коректно отразени в предстоящия доклад.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря за отговора. Като една малка препоръка – по-скоро молба от граждани към мен: в Пътната карта по актуализираната Стратегия, тя е в табличен вид и пишем дата или месец и ЗСВ примерно, или НК, дали е възможно с едно изречение да се пише какво е направено, защото ние с господин Кирилов се ориентираме лесно, защото то е минало оттук, но гражданите, четейки Пътната карта, по-ясно да се информират какво е постигнато? Защото трите буквички ЗСВ за много хора не значат много. С няколко изречения да се изписва каква промяна е направена – в каква посока. Това ми е молбата. Дали е възможно?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме задължение и Съветът по прилагане на актуализираната Стратегия отчита годишно и на шест месеца изпълнение на отделните задължения. Те са вече доста обемни таблици, така е. Направихме опит в предходното заседание, което се отложи, сега предстои свикването на ново заседание на Съвета, да фокусираме нещата само какво е свършено в периода от предходния Съвет, от предходния период. Оказа се обаче, че това не е удачна форма и бяхме критикувани – ръководството на Министерството, от страна на членовете на този Съвет, че така се губи връзката между – те са процеси, отделни стъпки в изпълнението. Разбирам, че за гражданите това би представлявало интерес, но за онези, които следят хронологията от самото начало в цялост. Оказа се, че това е трудно дори за отговорните институции, които имат задължения по Механизма в изпълнение на препоръките и на актуализираната Стратегия. Ще помислим вариант за някаква по-кратка информация, която да се предоставя за нуждите на гражданите, както казвате Вие, но аз лично се съмнявам, че, накъсано на отделни периоди, те биха се ориентирали какво точно е свършено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Пристъпваме към последния въпрос от втората ротация.
Колегите от парламентарната група на „Воля“, ако желае господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Нямам въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Найденов ще се въздържи.
При това положение, госпожо Министър, и с оглед многократните бележки, които получих от моите колеги от групата на ГЕРБ, че съм удължил много Вашето изслушване по процедурата по чл. 29, изразявам благодарност за Вашето участие, за изясненията, които направихте. Да подчертая, че винаги сме на разположение за взаимодействие, за уточняване на всички детайли по изпълнение на препоръките за Механизма за сътрудничество и оценка; по законодателната програма на Министерския съвет; по НК, който предстои, за което пак изказвам благодарност. Ние поне в два от многото случаи получихме сериозна експертна подкрепа от Министерството на правосъдието, като Законопроекта по точка втора – пак ще кажа: той беше разработен с експертизата и под егидата на Министерството на правосъдието, за което благодарим. Имахме възможността да се присъединим, като го припознаем и го представим като законодателна инициатива като народни представители.
Изразявам убеждението, че това взаимодействие ще продължи да бъде успешно в бъдеще. Няма да отварям темата за предварителната оценка на въздействието на законопроектите – тя е друга тема. Но имах възможност да я представя на вниманието на представителя на Министерския съвет, затова няма да я отварям и да удължавам процедурата. Благодаря за подкрепата на колегите.
Благодаря, госпожо Министър, и пожелавам успех от името на всички!
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател. Можете да имате пълна гаранция от страна на Министерството на правосъдието, че добрият диалог с Правната комисия ще продължи.
Имам една молба обаче: господин Стоянов да представи Законопроекта, тъй като го чакат и в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове пак за министерския законопроект; след което тук ще остане господин Стефанов – въпроси към него за разяснения по текстовете, ако има от Ваша страна. Той е вътре в материята, участвал е, така че ще може да Ви отговори.
И още нещо – искането Ви за становище по Законопроекта за промени в НК от народни представители. Така е внесен при нас – с вчерашна дата, ако не греша датите, но то пристигна тази сутрин при мен. Становището ще бъде изказано устно пред Вас от господин Стефанов – има моята санкция за това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това. Дадохме си сметка във вчерашния ден, че няма да има достатъчно време за формиране на писмено становище нито при министъра на правосъдието, нито при главния прокурор, нито при Върховния касационен съд, но разчитаме на този етап за първо четене дори на становище адхок, а писменото становище би ни било полезно за фазата между първо и второ четене и за второ четене евентуално. Благодаря отново.

Колеги, продължаваме с точки втора и трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 802-01-36, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 ОКТОМВРИ 2018 Г., И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 854-01-73, ВНЕСЕН ОТ ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ, ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ, ЕМИЛ ДИМИТРОВ СИМЕОНОВ И ХРИСТИАН РАДЕВ МИТЕВ НА 9 ОКТОМВРИ 2018 Г.
Гости от Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Прокуратурата на Република България: госпожа Мария Шишкова – заместник на главния прокурор; от Върховния касационен съд: госпожа Антоанета Данова – съдия в Наказателната колегия, и госпожа Лада Паунова – съдия в Наказателната колегия.
Господин Стоянов, заповядайте да представите Законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател, уважаеми членове на Комисията по правни въпроси! Представеният на Вашето внимание законопроект е немалък по обем, така ще се опитам съвсем накратко да го представя, като при необходимост можем да дадем допълнителни разяснения.
В общи линии той цели въвеждането в националното законодателство на две директиви: Директива 2014 на Европейския парламент и на Съвета от 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност и другата, която съвсем отделно трябва да се разглежда – 2013/48 на Европейския парламент и на Съвета, относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по Европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи.
Третата посока, в която върви този ЗИД, е включване на текстове в Наказателния кодекс, които да са съобразени с адекватни на сегашната обстановка и механизма на извършване на деянията по противозаконно отнемане на моторни превозни средства.
С така предложените на Вашето внимание изменения и допълнения на действащата нормативна уредба целим да се постигне укрепване на правилата, свързани с отнемането на активи, генерирани от престъпна дейност; задължението за предоставяне на информация на обвиняемия, улесняваща избора му на адвокат, както и правото му свободно да осъществява връзки със защитника, да се среща насаме с него, да получава съвети; и на трето място, по-ефективно противодействие на престъпленията с предмет противозаконно отнемане на моторни превозни средства.
Пак казвам, този ЗИД включва в себе си три отделни теми – съвсем накратко ще ги разгледам поотделно.
Измененията, свързани с Директива 2014/42: в хода на анализа на националното законодателство се установи, че е необходимо да бъдат предприети конкретни нормативни промени за усъвършенстване и доразвиване на уредбата на материята, свързана с обезпечаване и отнемане на средствата и облагите от престъпна дейност. В тази връзка предлагаме промяна в чл. 53 от Наказателния кодекс, като се предвижда възможност за отнемане в полза на държавата на пряката и непряката облага, придобита чрез престъплението, естествено, ако не подлежат на връщане и на възстановяване.
В съответствие с изискванията на тази директива сме въвели дефиниция в чл. 53, ал. 3 от Наказателния кодекс какво е пряка и непряка облага. Смятаме, че тези понятия са относими само по отношение на облагата, визирана в чл. 53, като подлежаща на отнемане, не и към облагата, която е въздигната като възможен предмет на престъпление или съставомерна цел в редица норми от особената част на Наказателния кодекс.
Отново във връзка с изискванията на тази директива предвиждаме промени в текстове от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Обезпеченото имущество по реда на чл. 72 от НПК с цел конфискация или отнемане на вещи в полза на държавата да се управлява от Комисията за противодействие на корупцията.
По отношение на втората тема – измененията, свързани с противозаконно отнемане на МПС, най-важните промени, които предлагаме – квалифициран състав, ако предмет на престъплението е кражба, нов текст в т. 12 на чл. 195, ал. 1.
В чл. 346б от Наказателния кодекс предлагаме да отпадне алтернативното наказание „глоба в размер до 3000 лв.“.
Предлагаме и криминализиране на приготовлението към отнемане на моторно превозно средство.
Третата част от Законопроекта – както споменах, Директива 2013/48 относно, общо казано, правото на достъп до адвокат в хода на наказателното производство и в производството по Европейска заповед за арест. Всъщност тук са в най-голям обем промените, които предлагаме.
Предполагам, че дискусия може да се повдигне по отношение на допълването на чл. 63 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Тук предвиждаме при задържането под стража на обвиняемия, както и при задържането му за 72 часа от страна на прокурор, по искане на обвиняемия, незабавно да уведоми поне едно, посочено от него, лице. До този момент уредбата в общи линии определя, че задържаният може да уведоми семейството си, работодателя или Министерството на външните работи, ако е чужд гражданин. Разширяваме адресатите, които могат да бъдат уведомени, като смятаме, че изчерпателното изброяване не е в полза на задържаното лице.
Предлагаме отново в режима на задържане под стража – изискването, което по терминологията на Директивата е така наречената временна дерогация, тоест възможност при определени хипотези, специфични, ако може да бъде застрашено разследването или при други ситуации, да може до 48 часа съответният наблюдаващ прокурор с мотивирано постановление да откаже това конкретно лице да бъде уведомено, като сме предвидили, естествено, това постановление да подлежи на съдебен контрол. Съдът в закрито съдебно заседание следва да се произнесе незабавно мотивирано ли е отказано да бъде уведомено конкретно лице, като, естествено, съответното лице има правомощието да уведоми всяко друго, извън това конкретно лице, и то да бъде уведомено за неговото задържане. Всъщност идеята на Директивата е, ако член на престъпна група желае да уведоми ръководителя на тази престъпна група или друг член, това да може да бъде отказано от страна на прокурора при съдебен контрол, както казах, за да се избегне укриване на доказателства или възможността за извършване на друго престъпление.
Отново във връзка с уведомяването на адвокат предлагаме промени в редица закони, където са предвидени хипотези на задържане – Закона за ДАНС, Закона за митниците. Отново считаме, че това разширява правата на задържаното лице да бъде уведомено, че има право на адвокат, че може да се откаже от него, какви са последиците от това отказване.
Всичко това, като комплекс от мерки, считаме, че разширява правата на задържаното лице. Не бих искал да навлизам тук повече в детайли, защото промените са доста. В хода на дискусията можем да коментираме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, възразявате ли и втория законопроект да представим – Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов и Христиан Радев Митев на 9 октомври 2018 г.?
Господин Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Систематизирал съм го да бъде кратко.
Със Законопроекта се цели както въвеждане на правна възможност за търсене наказателна отговорност на лицата, произвеждащи и разпространяващи нелегални акцизни стоки, така и създаването на механизъм за превенция на това нелегално производство.
Нелегалното производство на акцизни стоки продължава да бъде съществена част от закононарушенията в страната, като нелегалното производство на алкохол и алкохолни напитки се свързва обикновено и с разпространението на акцизни стоки, които са с неясен произход, от неясна продукция, в наливно състояние, предлагани и продавани в заведения, където консумацията на алкохолни напитки е завишена, като нелегалното производство и разпространение застрашава включително живота и здравето на населението. Затова с предложеното инкриминиране на незаконното държане на предмети и съоръжения, които са предназначени или могат да послужат за изграждане на съоръжения за производство на алкохол и тютюневи изделия, се цели намаляването на риска недобросъвестни лица да способстват за нелегалното производство на акцизни стоки.
С предложеното допълнение в Закона за акцизите и данъчните складове се цели повишаване ефективността на контрола на приходните администрации, респективно положителен ефект върху събираемостта на приходи от косвени данъци.
Регламентират се редът и начинът за вписване на лицата, които извършват внос, въвеждане на територията на страната, производство, продажба, предоставяне, предлагане или възстановяване, в случая рециклиране на машини или съоръжения за производство на тютюневи изделия.
Предвижда се създаването и на публичен регистър, който ще се води от Министерството на икономиката, като са уредени редът и начинът за водене на регистъра, определя се с наредба от министъра на икономиката. Въведени са и срокове за регистрация в регистъра, както и задължение за вписаните в регистъра лица, като се създава възможност за повишаване ефективността на извършения контрол спрямо лицата, които извършват тези дейности.
Изказвам благодарност на заинтересованите ведомства – Прокуратурата на Република България, Министерството на правосъдието, НАП, Митници, Министерството на финансите за това, че ни оказаха помощ да формулираме текстовете.
Благодаря на колегите, които бяха съвносители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Димитров за представянето.
Колеги, как предпочитате – да пристъпим към дебат или да дадем възможност на гостите за становище?
Заповядайте, съдия Данова.
АНТОАНЕТА ДАНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, господин Стоянов! Аз съм участвала и в работната група във връзка с транспониране на Директива 2014/42. Трябва да Ви кажа, че доста трудна беше работата – съвсем накратко, тъй като, от една страна, сме били абсолютно наясно, че тази директива трябва да бъде транспонирана в нашето законодателство, а от друга страна, самото й транспониране води до редица практически проблеми. Така или иначе текстовете вече са факт.
Това, което искам да кажа, е във връзка с текстовете от Наказателния кодекс – само две бележки. Всъщност двата основни текста, които са променени, са свързани с отнемане на придобита пряка и непряка облага и съответно дефиниция на това какво представлява пряка облага и какво представлява непряка облага. Само че в текста, в ал. 3, там, където е дадено определение за пряката и непряка облага, отново се връщаме на въпроса: кое точно имущество подлежи на отнемане? Има едно второ изречение, което цитирам: „На отнемане подлежи имущество до стойността на включената пряка облага“ и така нататък. На тази част от изречението според нас мястото й е в ал. 2, буква „б“, където са посочени кои облаги подлежат на отнемане. Това е първото.
Второто, като забележка, е, че точно в тази част, касаеща отнемане на имущество, което е до стойността на пряката облага и така нататък, според нас по-добро определение е дадено в самата Директива – в преамбюла, параграф 11, където много точно са казани: „Приходите или другите ползи, които произтичат от облагите от престъпна дейност или от имуществото, в което облагите са били преобразувани или превърнати, или с което са били смесени, също подлежи на отнемане“. По тази част това са нашите бележки.
Относно Преходните и заключителните разпоредби, в частта по-точно за Наказателнопроцесуалния кодекс, ще говори съдия Паунова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, съдия Паунова.
ЛАДА ПАУНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както стана ясно от представянето на Законопроекта, в една негова част се цели въвеждане на изискванията на Директива 48/2013 г. Вярно е, че ние доста сме закъснели с въвеждането на тази директива и е необходимо да бъдат направени изменения в Наказателнопроцесуалния кодекс, само че пред скоба искам да поставя въпроса: дали отново с Преходни и заключителни разпоредби, по-точно с Допълнителни разпоредби трябва да се изменя Процесуалният кодекс? Трябва да имаме предвид, че Наказателнопроцесуалният кодекс е нормативен акт с висок ранг и неговото изменение и допълнение като че ли не е редно да става, както много пъти напоследък, с Допълнителни разпоредби в някой друг закон.
Само да кажа, че би следвало този способ за изменение на Процесуалния закон да бъде съобразен и с Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, където се дефинира какво може да уреждат Допълнителните разпоредби.
Искам един, образно казано, процесуален въпрос да застъпя, че на практика НПК, който, както казах, е нормативен акт със степен на кодификация, от висок ранг, само за последните две години беше изменян поне пет пъти. Сега това може би е шестото изменение. С оглед Решението на Конституционния съд № 14 от 9 октомври 2018 г. по конституционно дело 12 от 2017 г. отново според мен ще се наложи законодателно изменение в спешен порядък. Така че и в този аспект бих искала – не е тема на днешния разговор, но наистина там промените очаквам да бъдат в достатъчно бърз порядък.
По отношение въвеждането на тази директива, вече конкретно, ние сме участвали в работната група и нашите тези са били съобразени в голяма част от вносителя.
Това, което според мен може да бъде прецизирано, е примерно: предлаганата разпоредба на ал. 2 на чл. 55, доколкото правото на обвиняемия да му бъде предоставена обща информация съставлява един от елементите на правото му на защита и съвсем спокойно и според мен по-редно да бъде добавено в ал. 1.
По отношение на така наречената временна дерогация, която е уредена в чл. 63, ал. 9, бих искала да заостря вниманието Ви на въпроса: кой всъщност срок на тази дерогация би бил подходящ и най-вече пропорционален? Защото в преамбюла на Директивата доста се обръща внимание на изискването за пропорционалност на това ограничение. Всъщност Вие като законодатели следва да прецените дали този срок отговаря на изискването за пропорционалност на ограничението.
Другото, на което ми се ще да обърна внимание, е уредбата, която е предложена с § 11 – измененията в Закона за военната полиция. Струва ми се, че правнотехнически нормата на предлаганата ал. 2 никак не е издържана, защото се смесват материално-правни предпоставки и съответно процесуални правила. Конкретиката предполагам, че е въпрос вече при второто разглеждане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, съдия Паунова, за становището, което изразихте, по Допълнителните разпоредби.
Само ще кажа следното, без да отварям думата за дебат, по въпроса за Решение № 14 по конституционно дело № 12. То е едно от четирите неща, които искам да докладвам на колегите от Комисията по правни въпроси.
В днешния ден на пленарното заседание председателят на Събранието уведоми народните представители за неговото постановяване. Председателят Караянчева посочи, че с Решението се обявява противоконституционност на чл. 247в, ал. 1, т. 3 в частта „в случаите на чл. 94, ал. 1 и чл. 351, ал. 2 от НПК“, но пък се отхвърлят всички други искания, които са били релевирани пред Конституционния съд.
Исках да докладвам това решение на колегите от Комисията по правни въпроси, за да преценят необходимостта от спешна законодателна инициатива в тази връзка. Обръщам се и към всички Вас, включително и към Прокуратурата на Република България, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи – да съобразят това обстоятелство. Ние ще имаме готовност за адекватна, спешна и своевременна реакция в тази връзка, разбира се, като си дадем кратко, но задължително необходимо време да изследваме мотивите, с които Конституционният съд е обявил противоконституционността точно на тези две разпоредби.
Въпреки Вашето твърдение за шесто изменение в НПК, смятам, че Конституционният съд на два пъти имаше възможност да потвърди съществената част от законодателните решения, които бяха предприети през последните две години, за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс, за Указа към ЗНА.
Парламентарната практика е, че няма проблем, когато се изменя материалният кодекс, да се предприемат и съответните изменения в съответния процесуален кодекс.
Вярно, Вие сте права, че по материя нямаме конекситет между материално-правните норми и процесуалните, които се предлагат в Преходните и заключителните разпоредби, но съм убеден, че пък Министерският съвет е видял връзката в директивите и в необходимостта с един законопроект да се движат двете групи промени.
Госпожо Заместник главен прокурор, Вие навреме встъпихте в дебата. Затова си позволих да направя интервал – да имате възможност да поемете въздух и ако желаете, да вземете становище по който и да е от двата законопроекта или и по двата.
МАРИЯ ШИШКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви и за възможността за отправената покана към Главния прокурор, за да изразим становище по внесените два законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Дами и господа народни представители, уважаеми заместник-министри, колеги! Становището на Главния прокурор, а и на Прокуратурата на Република България и по двата внесени законопроекта е на принципна подкрепа на законодателната инициатива, предприета както от Министерския съвет по повод на транспонирането на нормите на двете директиви, които са предмет на нормативно уреждане в първия законопроект, така и по отношение на законодателната инициатива, предприета от народните представители във връзка с измененията, свързани с производството, Регламентът, създаден допълнително, в чл. 234 от Наказателния кодекс, относно наказателната отговорност, свързана с производството на акцизни стоки при нарушаване на правилата, които са въведени в другите нормативни актове.
Становището ни по първия от законопроектите, внесен от Министерския съвет, е изразено в писмен вид и е оповестено в процедурата по съгласуване.
Към днешния ден постъпи и искане за официално изразяване на становище и по двата законопроекта от Вас, така че в предвидения от Закона срок, ние отново ще изразим писмено своите аргумента и по двата законопроекта.
Принципно при първия от законопроектите, внесен от Министерския съвет, сме изразили съответните бележки, които също ще Ви бъдат предоставени на вниманието, най-вече с оглед на съгласуване на предложените промени в нормите, които съответно са предвидени в Законопроекта, и действащите към настоящия момент други нормативни решения, както в Наказателно-процесуалния кодекс, така и в други нормативни актове. Предполагам, че подобно е било може би становището на колегите, които всъщност може би в крайната им част успях да чуя, но принципната подкрепа предполага последващо обсъждане. Считам, че Вие също имате достатъчно възможности, за да постигнете максимално добро качество на Законопроекта, който за в бъдеще да бъде прилаган.
По отношение на Законопроекта, внесен от народни представители във връзка с допълнителния регламент относно създаване на регистрационен режим по отношение на лицата, занимаващи се с производство на тютюневи изделия, респективно създаване на нови състави на престъпление по чл. 234 изразяваме принципното си съгласие и допълнителни аргументи ще изложим в писменото си становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник-главен прокурор.
Ще се повторя, но още преди да започне дебатът подчертахме, че тъй като вчера изпратихме писмено исканията за становище, не сме имали предвид, че в днешния ден ще получим писмен отговор. Разчитаме на становище ад хок на обсъждането на първо четене, но разчитаме и на активното участие на Прокуратурата на Република България, и на Върховния касационен съд, и на министерствата между първо и второ четене, а и на самото второ четене на тези два законопроекта, ако те и двата влязат в общ доклад. (Шум и реплики.)
Колеги, ще Ви задържим само още няколко минути.
Колеги, с приоритет са въпросите към гостите и към ВКС, така че, господин Лазаров, имате думата, защото първи заяви такова желание.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Въпросът ми е към вносителите, съответно искам да чуя и становището на представителите на Върховния касационен съд по отношение на Законопроекта на Министерския съвет за така наречената „дерогация“. Беше споменат въпроса за пропорционалността на тази дерогация за 48 часа.
В справката, която ни предостави вносителят, е посочено пълно съвпадане на текста на предлаганата нова ал. 9, в която се казва: „дерогацията може да настъпи“… Две са хипотезите. Втората хипотеза: „или да се предотврати ситуация, при която наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано“.
Да де, но във Вашата справка е посочено нещо друго, ако е коректен преводът от Директивата: когато е наложително предприемане на незабавни действия от страна на разследващите, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното разследване.
Аз не искам да изпадаме в ситуацията – имаше едни картинки „Открийте разликите“, но за мен разлика има в предприемането на „незабавни действия“ от страна на разследващите. Общо-взето в практиката на наказателното съдопроизводство е ясно какво значи „незабавни действия“ от страна на разследващите.
Текстът, който Вие сте предложили в Наказателния кодекс е „да се предотврати ситуация“. Това предотвратяване може да продължи 24 часа, 48 часа и така нататък.
Та, въпросът ми към вносителите е: кое е наложило тази промяна? Ще повторя: „предприемане на незабавни действия“ или „да се предотврати ситуация“, с бездействия може би? Всякакви хипотези могат да бъдат, разбира се, за възпрепятстване на досъдебното производство, макар че в справката е посочено, че има пълно съвпадение. Няма пълно съвпадение. Двата законопроекта ще ги подкрепя, и първия, на първо четене сме, просто исках този въпрос да си изясня и да чуя мнението на представителите на ВКС.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, съдия Паунова, ако желаете.
Господин Лазаров визира основно ВКС, макар че господин Стефанов би трябвало да е първи… (Шум и реплики.)
Ако не възразява съдия Паунова – първо, господин Стефанов и след това тя.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Аз благодаря за поставения въпрос.
Действително, сега като чета текста заедно с народния представител господин Лазаров, обръщам внимание на употребения израз и дума „ситуация“, която може би да не е съвсем точна в смисъла, който е бил вложен в Директивата, но ние сме се старали да отговорим на изискването за временна дерогация и да очертаем кръга от условия, при които тя може да бъде приложена.
При това сме посочили и времевия срок, за който сме счели, че евентуално е уместно да бъде прилаган – такъв, от 48 часа.
Ако се счете, че неточно сме предложили този термин и неправилно е употребен, то между първо и второ четене ще предложим нова редакция, замяна, в смисъла, който е използван в Директивата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стефанов.
Заповядайте, съдия Паунова.
ЛАДА ПАУНОВА: Аз също смятам, че тази норма, така както е предложена, е необходимо да бъде редактирана, за да съответства действително на смисъла, заложен в Директивата и така, както се предлага от вносителя, за да се предотврати ситуация и така нататък, би могла да доведе до едно, как да кажа, противоречиво тълкуване на наличието на тази хипотеза и съответно – противоречие в съдебната практика, така че моят апел също е да се предложат промени в посочената норма, за да е в пълен унисон тя с изискванията на директивата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заместник-главен прокурор Шишкова, моля.
МАРИЯ ШИШКОВА: Подобно е становището, което сме изразили писмено при официалната съгласувателна процедура, а именна за възможното несъответствие между сегашната уредба, която визира единствено компетентния орган, който може да вземе мярка за неотклонение задържане под стража, какъвто е съдът, и съответно задържането, което е в рамките на 72 часа, предвидено в нормата на ал. 2 на чл. 63, което обаче не е абсолютно. То е възможност, в рамките на която лицето е длъжно да бъде изправено пред съд, тоест не е задължително съответно то да бъде задържано за такъв период от време.
Казано по друг начин – в нашето становище сме изразили и тази хипотеза, в която, примерно, лицето всъщност с оглед на предвидената дерогация едва ли не трябва да бъде оставено задържано за 48 часа вместо да бъде изправено пред съд – нещо, което не е смисълът нито на Директивата, нито пък по настоящем нашето право урежда по този начин тези хипотези.
Действително има необходимост от прецизиране на нормите, които съответно следва да транспонират действителния смисъл на съдържанието на Директивата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на прокурор Шишкова.
Виждам, че има единомислие между господин Лазаров и представителите на трите институции, така че надали ще има проблем на второ четене да се прецизира изказът в тази разпоредба.
Други въпроси, колеги, има ли към представителите на съдебната власт и Министерството на правосъдието? Няма.
Изтеглихме въпросите напред.
Ще дам възможност и за изказвания, ако няма въпроси.
Аз мисля, че ние всеки момент ще пристъпим към гласуване.
Колеги, ако няма въпроси, мнения, изказвания, готови ли сме да закрием дебатите по двата законопроекта? Няма изказвания.
Дебатът е закрит.
Пристъпваме към гласуване първо по Законопроекта с вносител Министерския съвет, № 802-01-36, внесен на 8 октомври 2018 г.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се на първо четене Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36.
Пристъпваме към гласуване за първо четене на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров, Христиан Митев.
Гласували: за – 14, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се този законопроект на първо четене.
Благодаря на заместник-главния прокурор, на Министерството на правосъдието, на ВКС (съдиите, които си тръгнаха). Пожелавам успешна работа! Ако желаете, можете да продължите участието си и по следващите законопроекти. (Шум и реплики.)

Колеги, пристъпваме към четвърта точка, предишна пета:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ.
Той е с № 802-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 август 2018 г.
Гост по тази точка е госпожа Елена Чернева, председател на Националното бюро за правна помощ.
Заедно със заместник-министъра на вътрешните работи господин Красимир Ципов ние коментирахме по дневния ред включването на тази точка в него, във връзка с възражението на колегата Попов да не се включва в дневния ред с оглед предложението на колегите Анна Александрова и група народни представители.
Аз, макар и по процедура по дневния ред взех становище по предложенията. Колегите се съгласиха да пристъпим към обсъждане по тази точка по същество.
Общо – преди да пристъпим към четенето за второ гласуване, някой иска ли да направи изявление? Няма изявления в тази връзка.
Колеги, започваме с „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 802-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 август 2018 г., приет на първо гласуване на 5 октомври 2018 г.“
Наименование на нормативния акт: „Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ“.
Имате думата за изказване по наименованието на акта. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието.
Пристъпваме към § 1 – имаме текст на вносител, имаме и предложение за редакция на § 1.
Колеги, имате възможност за изказвания, мнения, предложения. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция на § 1.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се § 1 заедно с предложението за редакция.
Пристъпваме към § 2 – тест на вносител, заедно с предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения и въпроси. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2 заедно с предложението за редакция.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Пристъпваме към § 3 – имаме текст на вносител, предложение за редакция, която е свързана с евентуалното приемане на § 3, т. 1.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения по текста на вносителя, предложението за редакция. Другото предложение ще го обсъдим отделно.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 3 заедно с текста на вносител.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Прие се текста на вносител заедно с предложението за редакция.
При това положение, колеги, представям на Вашето внимание предложението за редакция, свързано с приемането на § 3, т. 1 за създаване на нов § 1 по отношение на чл. 18. Това е за регулиране на препратките.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция – за създаване на нов параграф за чл. 18 с оглед препратките.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към предложение на народните представители Иван Иванов, Явор Божанков и Пенчо Милков. (Реплики.)
Нека да се изкажат. Те са тук и като го имат като становище, въобще тази точка може да се дискутира.
Виждате пред себе си предложението на колегите Иван, Божанков и Милков. Имате възможност да изкажете становища.
Господин Емил Димитров-Ревизоро, се опита в рамките на деня на уведоми Висшия адвокатски съвет за това предложение. Нямаме гост от Адвокатския съвет.
Госпожо Чернева, заповядайте.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА: Благодаря за предоставената ми възможност да взема становище по предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата и Закона за правната помощ.
Висшият адвокатски съвет действително не е изпратил представител на днешното заседание, когато Висшият адвокатски съвет изрази становище във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за правната помощ и го изпрати по време на съгласувателната процедура до Министерство на правосъдието, тези текстове, които сега са предложени, тогава бяха предложени в становището, но, така или иначе, тъй като тяхното становище включваше много други текстове от Закона за адвокатурата, те не бяха обсъдени в Министерския съвет и тяхното становище не беше подкрепено.
Становището на Националното бюро за правна помощ е положително и подкрепя направените промени. Аз ще се обоснова защо.
Член 133 от Закона за адвокатурата касае налаганите дисциплинарни наказания на адвокати. За извършено дисциплинарно нарушение – цитирам Ви текста – на адвоката, както адвоката на Европейския съюз, се налагат следните наказания. И точки 4 и 5 касаят лишаването от право да упражнява адвокатска професия наказаният адвокат за срок от 3 до 18 месеца, а т. 5 – лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до 5 години при повторно нарушение.
Тези дисциплинарни наказания се обжалват пред Върховния касационен съд и действително практиката на ВАС е, така да се каже, различна, противоречива като през последните три години все повече преобладават решенията, в които съдът оказва при изтичане на дисциплинарното наказание на наказания адвокат, същият да бъде възстановен не по право, а да подаде заявление за вписване в съответната адвокатска колегия и да представи изискуемите се за вписване за всеки един кандидатстващ адвокат документи, които дават основание той да бъде приет, както и да се преценят отново неговите морални и етични качества.
Действително ние считаме, че това трябва да се направи, защото едни пет години, това е един изключително дълъг период, в който един адвокат не е упражнявал професията си и може да са настъпили доста други обстоятелства.
Има случаи, когато са повдигнати и има и съдебни производства по отношение на колеги адвокати. Аз лично зная във Варна, че има дела за няколко колеги, които са обвинени в това, че са участвали в продажба на апартаменти. Тежки са обвиненията. Тези производства още не са приключили, а наказанието от пет години изтича и преди да е постановена присъдата, те трябва да бъдат възстановени по право.
Пряка зависимост от тази разпоредба, която се предлага за промяна в Закона за адвокатурата, е разпоредба в Закона за правната помощ с оглед вписването на адвокатите в Националния регистър за правна помощ, така че Националното бюро подкрепя предложението, което е направено за изменение и допълнение на чл. 22, ал. 1, т. 3 в Закона за адвокатурата.
Ние вчера изпратихме официално становище, че в случай, че Вие приемете тази новопредложена разпоредба в Закона за адвокатурата, логично е да бъде предложено и направено изменение в Закона за правната помощ, като Бюрото счита, че неговото място следва да бъде в разпоредбите, касаещи вписването на адвоката в Националния регистър за правна помощ, като предлагаме в чл. 33, ал. 4 да се създаде изречение второ: „В случаите на наложено наказание по чл. 133, ал. 1, точки 4 и 5 от Закона за адвокатурата вписването на адвоката в Националния регистър за правна помощ се извършва след придобиване на право да упражнява адвокатска професия с нов прием по реда на Глава втора от Закона за адвокатурата“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров припознава този текст и го предлага по чл. 83, ал. 5 от Правилника на Народното събрание.
Благодаря, госпожо Чернева.
Колеги, откривам дебата – изказвания, мнения, въпроси, предложения.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, наистина днес аз като разбрах, че предстои да гледаме и е заложено като точка в дневния ред, се свързах с госпожа Негенцова в, бих казал, частен разговор, щото по телефона е такъв. Тя пред мен потвърди, че наистина това е било тяхно предложение, което поради редица други факти – не свързани конкретно с тези текстове. Не е намерена досега възможност да бъде реализирано като законодателна инициатива. Изрази становище, че това е един добър и полезен текст за адвокатурата.
Аз ще подкрепя този текст и съответно ще направя предложение по реда на чл. 83. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Както виждам, активно го подкрепяте.
Колега Найденов, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз също ще подкрепя предложението, тъй като считам, че то е много удачно и правилно. Не може един адвокат, който е осъден или има няколко наложени наказания автоматично да бъде възстановен на адвокатска работа. Има адвокати, които имат и условни присъди и след изтичане на изпитателния срок по сега действащото законодателство, той автоматично следва да бъде възстановен като адвокат. Това не е правилно и мисля, че такива лица са изгубили качествата, за да бъдат адвокати и трябва да има нов прием по изискванията, които са заложени в предложението, да стане това. По правилно е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Други изказвания? Няма.
Колеги, при това положение закривам дебата.
Предлагам Ви да гласуваме по принцип и двете предложения за създаване на § 4 по отношение на чл. 33, ал. 6 заедно с предложението за Заключителна разпоредба с § 5, който да касае изменение в Закона за адвокатурата по отношение на чл. 22, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, включително и предложението на колегата Димитров по чл. 83 от Правилника.
Който е „за“ – да подкрепим тези три предложения, моля да гласува.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение на народните представители Иван Иванов, Явор Божанков и Пенчо Милков, заедно с предложението на Димитров-Ревизоро по чл. 83 от ПОДНС.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители за създаване на подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“, с § 4, който обхваща изменения в Закона за частната охранителна дейност – така, както бяха споменати и коментирани от колегата Зарков при дебата за дневния ред, към които имаме предложения за редакция, която е на Вашето внимание и се виждат редакционните допълнения, които са предложени и са направени, плюс – уведомявам Ви, че за колегите от БСП колегата Попов заяви, че за тези Преходни разпоредби те гласуват „въздържал се“, като заедно с това обръщат внимание на т. 5 по отношение на чл. 25, където се изменя така ал. 1 на чл. 25.
Текстът е: „Възложител по договор за охрана по чл. 24 е физическо или юридическо лице“, а те казват, че то може да е и двете едновременно и искат „или“ да се замени „и/или“, за израза „собственик или ползвател на законно основание“ те възразяват като казват, че „всеки държател би могъл да бъде възложител по договора за охрана“ и тези две бележки да се имат предвид и в текстовете на следващите разпоредби.
Мисля, че коректно предадох становището на опозицията по тези въпроси.
Колеги, имате възможност да изразите мнения, становище, въпроси и предложения по тези забележки.
Тук е и заместник-министър Ципов.
Тук имаше и забележки от дирекция „Референти“, които бяха отразени. (Обсъждане на текстовете на изключени микрофони.)
Това можете и в изказване да го заявите. (Оживление.)
Сега-засега единствено колегата Митев спомена, че би желал да чуе становище на Министерството на вътрешните работи по това предложение на народния представител Александрова и група народни представители.
Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, подкрепяме инициативата и искам да благодаря на народните представители.
Законът влезе в сила в началото на месец април и до края на този месец изтича 6-месечния срок, в който трябваше да се подновят и да бъдат подадени наново заявления за издаване на съответните лицензи за съответните видове обекти.
За нас смятам, че необходимата промяна, която се предлага на вниманието на народните представители, прецизира текстовете на Закона и тя ще бъде полезна до толкова доколкото се намаляват видовете на обектите, които подлежат на охранителна дейност и поради тази причина ние ще успеем в по-кратки срокове да обработим подадените заявления. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Ципов, за разясненията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Само още едно изречение – подкрепям редакциите, така както са дадени от референтите от дирекцията на Народното събрание. Смятам, че по този начин се прецизира внесеното предложение от народните представители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за подкрепата на редакцията.
По предложенията на колегата Филип Попов, които не са формализирани официално в този дебат, но ако вземете становище, би било полезно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Не възразявам да има такова изписване, макар че за мен предложената редакция от народните представители е достатъчно ясна.
По отношение на това дали алтернативно да бъдат дадени физически и юридически лица, разбира се, Вие сам много добре знаете, че няма как да има едновременно двама възложители по един и същ договор.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, тук се има предвид форма на съвместност, до колкото разбрах от мотивите на господин Попов. Не знам житейски, обективно, ситуационно колко често би се случило това, но до колкото пък в Закона за обществените поръчки имаме съвместно възлагане на обществени поръчки, би могло да приемем, че има някаква такава логика.
Вие не възразявате. (Реплики на изключени микрофони.)
Ама кой ще ги внесе?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това са добри текстове и могат да допълнят вече направеното предложение от госпожа Александрова. С радост ще припозная тези текстове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук правя едно уточнение, че всъщност те правят две предложения – едното е за физическо или юридическо лице, но във второто „собственик или ползвател на законно основание на недвижимия имот и имущество“ – тук вече стигаме до една често срещана колизия и проблем в практиката, в които при спор за собственост или за владение, всеки от претендентите, това най-често е започнало да се появява в търговския оборот, не само ниви, но и предприятия, предприятия, които са възложени от ЧСИ (частен съдебен изпълнител) за пазене, или предприятия, които синдик възлага за пазене, възниква едва ли не война между охранители, наети от различни субекти – кой ще установи фактическа власт върху имуществото.
Имайте го предвид това. Ако искате да се допусне така, но на мен ми се струва, че сега-засега… Тук не ме слуша Росица… (Шум и реплики.)
Имайте го предвид това. Не мога да посоча фактически, но съм чувал, че стават войни, в които претенденти във всякакъв вид спор за собственост или оспорващи една или друга процедура по индивидуално или общо изпълнение, си наемат охранители и започва война.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, текстът на Анна Александрова достатъчно издържан ли е?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е най-перфектният, както винаги! Тук единствената липса, както посочих още в началото, е, че аз не можах да подпиша този текст заедно с госпожа Александрова. Тогава щеше да бъде абсолютно коректен и прекрасен. (Оживление. Реплики.)
Господин Ципов, моля.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Това е в момента и действащият текст на Закона за частната охранителна дейност по отношение на собственик или ползвател. Такъв беше текстът и по отменения миналата година Закон за частната охранителна дейност. Всъщност идеята е тук да се обхванат случаите, в които има ползвател на помещение, в което се помещава, да речем, питейно заведение или дискотека, уважаеми господин Димитров, и той може да бъде възложител тогава когато ползва на такова законно основание, например, договор за наем, съответния имот.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнението на господин Ципов беше важно.
Тук само пък посочвам, че досега действащият текст възлага на охранителното дружество едва ли не правна преценка на основанието, на което договаря неговия контрахент, което не е работа, разбира се, но предлагам на господин Димитров да припознае предложението само за „и/или“ и да го оставим най-хубавото предложение – на Анна Александрова, така както си е. А пък господин Попов, ако настоява, в залата да си го поддържа. (Шум и реплики.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, за протокола – искам да припозная текста „и/или“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Други изказвания има ли? Няма.
Колеги, започваме от предложението на господин Димитров-Ревизоро, по чл. 83, ал. 5. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, така както е на Вашето внимание.
Гласували: за – 11, против и въздържали се – няма.
Нямаме делегация от колегите от БСП.
При това положение подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Александрова и група народни представители за създаване на подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“ относно изменение и допълнение в Закона за частната охранителна дейност, заедно с приетите вече предложения за редакция, и предложения на господин Димитров по чл. 83, ал. 5 от ПОДНС.
Гласували: за – 11, против и въздържали се – няма.
Това обхваща параграфи 4 и 5 и наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“.
Колеги, процедура от колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, процедурата ми е във връзка със създаване на нов параграф преди да пристъпим към гласуване на срока за влизане в сила. Става въпрос за промени в Кодекса за социално осигуряване, като параграфът следва да гласи следното:
„§… (нов) В Кодекса за социалното осигуряване се правят следните изменения:
1. В чл. 121д, ал. 10:
а) в т. 1 буква „в“ се изменя така:
„в) за българските граждани декларация за липса на осъждане извън Република България; за лицата, които не са български граждани – свидетелство за съдимост или аналогичен документ. Липсата на осъждане в Република България се установява служебно“;
б) в т. 2 буква „б“ се изменя така:
„б) за българските граждани декларация за липса на осъждане извън Република България; за лицата, които не са български граждани – свидетелство за съдимост или аналогичен документ. Липсата на осъждане в Република България се установява служебно“.“
2. В чл. 347, ал. 3, изречение първо думите „ал. 2, т. 2“ се заменят с „ал. 5, т. 3“.“
Ако възприемете това предложение в следващия параграф ще направя предложение този параграф да влезе в сила от 18 ноември 2018 г., като мотивите за предложението ми са следните.
Предлага се изменение на разпоредбите на чл. 121д, ал. 10 и чл. 347, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване, като следва да отпадне изискването за представяне на свидетелство за съдимост от българските граждани пред съответния административен орган. Предлага се необходимите данни за българските граждани, свързани със съдимостта, да се установяват служебно от съответния административен орган, което е в пълно съответствие с приетия в края на 2017 г., в сила от 1 януари 2018 г. Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, с който бяха изменени редица закони, като се предвиди, че когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани по отношение на това дали са били осъждани в Република България, да се установява служебно.
Българските граждани ще имат задължение да представят декларация за липса на осъждане извън Република България, а за лицата, които не са български граждани остава задължението да представят свидетелство за съдимост или аналогичен документ, издаден от държавата по обичайното им пребиваване.
Разпоредбите, които предлагам да бъдат изменени, са предложени със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване в сила от 16 ноември 2018 г., като тук правя добавката, че всъщност по този начин ние уеднаквяваме нашата воля, която сме изразили с приемане на промените в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и по отношение на Кодекса за социално осигуряване с оглед и на решенията на Министерския съвет за ограничаване на административната тежест върху гражданите и бизнеса. Благодаря. (Обсъждане на предложението на изключени микрофони, извън протокола.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Връщаме се към обсъждане, което да се отрази в стенограмата.
Колега Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, оттеглям предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2. Действително направеното предложение излиза доста извън предметния обхват на разглеждания законопроект и е по-добре да бъде внесено към закон, който е в социалната сфера – било в самия Кодекс за социално осигуряване, или друг социален закон. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Уважаеми колеги, последният параграф от Законопроекта – § 6.
Има предложение за създаване на § 6:
„§ 6. Параграф 4, т. 8 влиза в сила от 30 септември 2018 г.“
Имате думата за изказвания по това ретроактивно действие. (Реплики.) За регистъра, изтича срокът. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ (говори на изключени микрофони): Срокът не е преклузивен, срокът е инструктивен и затова, че не са си подновили издадените вече лицензи, никой няма да бъде санкциониран.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли? Няма-
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се § 6, така както беше предложен.
С това изчерпахме т. 4, но Ви моля за търпение за един бърз доклад.
Вече имах възможност да Ви кажа за Решението на Конституционния съд, № 14 по Конституционно дело № 12.
Моля, действително ако може да имаме становище в разумен срок по това необходимо ли е спешно законодателна инициатива по разпоредбата, която е обявена за противоконституционна. По другите десет, които са потвърдени, разбира се, няма смисъл от становище.
Постъпили са две разпореждания, които са от Председателя на Народното събрание. Това е във връзка с получени от Конституционния съд искания. Едното е от президента на Република България, другото е по искане на омбудсмана на Република България във връзка с разпоредби от приетия от нас Административно-процесуален кодекс, който потвърдихме и на повторно гласуване след вето от президента.
Молбата ми е за становище за другото заседание – дали да оформим подробно становище по мотивите, или да продължим практиката да приложим стенограми, документи и становища, които сме получили, или да се въздържим и да не изпращаме никакво становище. Тоест, от тези три възможности, коя предпочитате?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
По отношение на исканията за становище по АПК аз смятам, че е добре в този случай да приложим стенограмите, тъй като, доколкото си спомняте, точно по оспорените текстове имаше много подробни дебати, изключвам мотивите, освен мотивите, имаше и от членове на Правна комисия, и от представители на правната доктрина становища и е по-удачно в този случай да приложим стенограмите и останалите материали, вместо да изготвяме нарочно становище, в което ще преповторим всъщност това, което беше изразено по време на дебатите по второ четене на АПК.
А по отношение на въпроса за Наказателно-процесуалния кодекс – мисля, че, както и Вие заявихте, ни е необходимо повече време, за да можем да се запознаем подробно с мотивите на Конституционния съд и оттам нататък вече да преценим на следващо заседание как да действаме. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли възражения по това предложение на колегата Митев? И аз мисля, че може да си продължим практиката, включително да не бързаме.
За следващото заседание на Комисията ми възлагате да Ви докладвам тези отговори.
Уведомявам Ви, че в днешния ден президентът Румен Радев е наложил вето върху част от Закона за изменение на Закона за държавната собственост. По тайминга на разглеждане на ветото – в случай, че се прецени да се гласува в пленарната зала в другата сряда, ще имате ли готовност да го обсъдим на извънредно заседание във вторник това вето? Да.
Аз Ви питам в предварителен порядък, като не мога да кажа какво ще е виждането на Председателския съвет за движението по разискванията. (Шум и реплики.)
Добре, ако има такива виждане от Председателския съвет за такова движение, ще Ви уведомя.
Резолюция на председателя на Народното събрание към Комисия по правни въпроси – това е Съветът на Европа, Парламентарна асамблея, писмо от Страсбург, 5 октомври 2018 г., до госпожа Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, с което ни уведомява, че Парламентарната асамблея и по-специално нейната Комисия по правни въпроси и правата на човека работи от няколко години по въпроси на необходимостта да се осигури по-активно участие на парламентите на държавите членки по въпросите, свързани с европейската Конвенция за правата на човека.
По-конкретно – Комисията е насочила вниманието си към необходимостта от редовен и строг парламентарен контрол върху решенията на Европейския съд по правата на човека.
В тази връзка бяха организирани редица семинари за членовете на националните парламенти, за да се повиши тяхната осведоменост относно стандартите на европейската Конвенция за правата на човека и проблемите, свързани с ефективното изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека.
Другата цел евентуално ще си я прочетете.
Форумът е в Будапеща на 26 ноември 2018 г., като госпожа Караянчева трябва да определи двама членове от нашия парламент.
„Бихме били благодарни, ако Вашите представители могат да направят кратка презентация за ситуацията във Вашата страна и да участват в обмяна на опит с другите национални делегации“.
При това положение се обръщам към Комисията за предложения. Колеги, имайте предвид, че в този формат Правната комисия, ПАСЕ…
Все пак идеята е тук да се разшири кръгът. Ние и без това, ако можем, а ние не можем и не ходим, в последните две години аз не съм ходил на Правна комисия, сега на Асамблеята ходих, ние от членовете сме – аз, Хамид Хамид, той не беше сега в Страсбург, при БСП има известна промяна, заместник на Хамид е Джейхан, оставям Ви го на преценка… Хубаво е да не сме отново едни и същи хора, хубаво е да има един представител от управляващите, един представител от опозицията, ако квотата ни е до двама участници.
Мисля, че свъхнатоварването на колегите експерти, в частта „Кратка презентация“ имаме някаква възможност в срока от месец и нещо, да подпомогнем колегите с тази кратка презентация по правата на човека. Имаме и негледан последен доклад на Министерство на правосъдието. Там има много интересни данни. Дори само екстракт на тези данни да се направи, ще е добре.
Имам и предложения. Колеги, да обсъдим и да се уточним… (Шум и реплики. Оживление.)
Всички са съгласни да бъдат предложени госпожа Александрова, госпожа Илиева и евентуално господин Зарков, ако желае – предлагаме за преценка от председателя на Народното събрание.
Закривам заседанието.
Благодаря Ви за участието.

(Закрито в 18,00 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил Кирилов