Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 75


На 15 януари 2018 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Указ № 309 на Президента на Република България, постъпил на 19 декември 2018 г., за връщане на ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Народното събрание на 13 декември 2018 г., и мотивите към Указа.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден!
Откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси при условията на чл. 33, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Девет колеги физически сме тук в настоящия момент. Четирима колеги пътуват и са обявили, че закъсняват. Все още не са успели да пристигнат.
При това положение смятам, че са налице предпоставките на чл. 33, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – повече от една трета от списъчния състав на Комисията е налице. Изчакахме и 15 минути, което не се изисква от Правилника, но все пак мисля, че беше редно да дадем този толеранс във времето.
Има ли възражения в тази връзка? Няма.
Получили сте съобщения… (Народният представител Димитър Лазаров влиза в залата.)
Ето, в лицето на господин Лазаров вече имаме и кворум по принцип. (Реплики извън микрофоните.)
Колеги, получили сте съобщения с покана за дневния ред за настоящото заседание, който е следният:
1. Обсъждане на Указ № 309 на Президента на Република България, постъпил на 19 декември 2018 г., за връщане на ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Народното събрание на 13 декември 2018 г., и мотивите към Указа.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 309 ОТ 19 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 19 ДЕКЕМВРИ 2018 Г., ЗА ВРЪЩАНЕ НА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 13 ДЕКЕМВРИ 2018 Г., И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
Гости на настоящото заседание от Администрацията на Президента на Република България са: професор Емилия Друмева – секретар по правните въпроси, и господин Пламен Узунов – секретар по правните въпроси и антикорупцията.
Добре дошли на професор Друмева и господин Узунов.
От Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ и госпожа Катя Панова – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.
Колеги, позволете ми да дам думата на професор Друмева и господин Узунов, ако желаят, да представят мотивите към Указа за вето на Президента на Републиката.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми народни представители! Благодарим за възможността да участваме във Вашето заседание и на живо, накратко, да изложим основни положения от мотивите на ветото, което Вие познавате.
Още в началото на мотивите се приветстват усилията на законодателя за повече доверие в наказателното правосъдие и спазване стандартите на правото на Европейския съюз. Върнатите за ново обсъждане текстове покриват три права на задържания. Става въпрос, съгласно мотивите към Законопроекта, за транспониране на една директива на Европейския съюз – конкретно тя се отнася до право на достъп до адвокат в досъдебното производство, право на уведомяване на трето лице при задържане и право на комуникации с трети лица и консулски органи по време на задържането. Накратко, значими права, които и досега в българското законодателство са ясно регламентирани, но с транспонирането на въпросната директива всъщност се въвежда възможност за временно неприлагане, така наречената „временна дерогация“ в конкретния случай на едно от тези права. Така че още встъпително президентът, с връщането на отделни текстове и на Закона в цялост, но всъщност ветото е частично, приветства усилията на законодателя, но не споделя подхода на законодателя именно при този процес на транспониране на Директивата, при който се стига до едно надхвърляне на целите и предназначението, които се съдържат в самата директива, досежно едно от тези споменати права, а именно правото на уведомяване на трето лице, когато едно лице е задържано.
Каква е действащата уредба – съвсем кратък поглед понастоящем. Казахме, че и в действащото ни право тези права имат своята уредба. При пълнолетните лица, при задържане, Наказателно процесуалният кодекс ясно предвижда, че трябва да има уведомяване на член от семейството и на работодателя на задържаното лице, ако лицето иска това. Що се отнася до непълнолетен, там вече правото на уведомяване е незабавно, съгласно Кодекса, и то на родител или попечител, и задължително, ако непълнолетният е ученик, и на директора на училището.
Искам да обърна внимание на уважаемите членове на Комисията, че и по сега действащия кодекс има един чл. 17, ал. 3, който не е засегнат от изменението, което сега е на масата, а именно: „за задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания“. Член 17 – това е класика в Наказателно процесуалния кодекс, разпоредба, която се съдържа още в общата встъпителна част на Кодекса.
Нашата страна още от 1992 г. е член на Съвета на Европа, съответно страна по Конвенцията за правата на човека и основните свободи и свързаните с тази конвенция и това членство ред други международноправни актове, по които България е страна. В рамките на не един от тези актове се съдържат много ясни изисквания. Те са възприети като три носещи, три базисни права, като човешки права, а именно – при задържане става въпрос: право на адвокат, право на уведомяване на близките и право на лекар.
Тук да споделя – отварям една скоба – лично аз имах честта и професионалния шанс няколко години да бъда български представител в Комитета за превенция на изтезанията към Съвета на Европа и точно този комитет, една от основните му функции при инспекциите, които прави в държавите членки, е за спазване на тези права. Потърсих по-нова практика и последният доклад от 2017 г., за съжаление, отново съдържа критика и критични констатации, че в България по тези три базисни права отново се проявяват слабости при тяхното спазване.
Европейският съюз – сега да си дойдем на думата за конкретната Директива 2013/48 – трите права, които споменах. Тук искам да привлека вниманието и на уважаемите членове на Комисията. На всички е ясно какво е Директивата. Като един специфичен законодателен акт на правото на Европейския съюз още 2004 г. българският Конституционен съд в рамките на едно тълкувателно решение – много важно, тогава произнесено, когато България интензивно се подготвяше за членство в Европейския съюз, в рамките на Решение № 3 от 2004 г. Конституционният съд направи характеристика, вече от гледна точка на български съд, на различните видове актове на правото на Европейския съюз. И що се отнася до Директивата има изрично подчертаване, че тя няма пряко действие, но е обвързваща по отношение резултата, който трябва да бъде постигнат във всяка държава членка, като оставя на националните компетентни органи избора на формите и средствата за постигане на предписаната в нея цел. Ето по този въпрос и в тази рамка всъщност са вместени възраженията на президента и съответно изложени в мотивите на ветото.
Въпросната директива, както вече казахме, не въвежда тези права, те отдавна присъстват в европейското пространство, включително и в българското правно пространство. С тази директива обаче се въвежда възможност държавата членка да въведе една временна дерогация, тоест временно неприлагане на тези три права, за които стана дума.
Тук искам да обърна внимание, че в самата директива, в така наречените съображения, тоест мотивите, които предхождат самия диспозитив на Директивата, се съдържат ясни указания кога такава временна дерогация държавата членка може да приложи. Конкретно в съображение 38 се оказва, че държавата определя при всяка дерогация две неща: основанията и критериите за конкретното прилагане на временната дерогация, тоест неприлагане на правото, в случая правото на уведомяване.
И още едно положение, което изрично се съдържа този път в съображение, мотив 35 към Директивата, че временна дерогация се допуска само за ограничен брой случаи и само при изключителни случаи. И двете изисквания са изрично подчертани и присъстват и при трите права – право на адвокат, на уведомяване и на комуникации.
Това, което сте забелязали, разбира се, е, че възраженията във ветото са само по отношение на възможността за временна дерогация по отношение правото на уведомяване на трето лице – уведомяване за задържането. И тук, когато разглеждахме приетия закон възникна въпросът – ами правото на адвокат? Самата Директива изрично предвижда възможност за временна дерогация и на правото на адвокат на задържаното лице. Нашият законодател обаче не транспонира такова ограничение.
Разбира се, търсим обяснението за този подход, правилен, на законодателя, и го намираме в действащата ни Конституция, уважаеми членове на Комисията, такова поне е нашето разбиране.
И тук се обръщам към колегите от Министерството на правосъдието, защото Конституцията ни, в главата за правата на гражданите, съдържа една ясна норма – всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем, тоест българската действаща Конституция е една преграда, тоест едно обстоятелство, с което националната държава се е съобразила и в случая не е транспонирала тази възможност за временна дерогация на правото на адвокат. Защо? Защото Конституцията просто не го позволява. При правото на уведомяване обаче временната дерогация е допусната, и не само допусната, но и е изрично въведена за пълнолетни лица и за непълнолетни, само че начинът, по който е направено транспонирането, съдържа недостатък, който е и гвоздеят на нашето възражение, а именно за какви деяния става дума, при кои деяния една такава строга мярка – да не се уведомят близките на задържаното лице 48 часа, а при непълнолетния 24 часа, е приложимо? И след като видовете престъпни деяния не са посочени, тогава една такава временна дерогация става приложима за неограничен брой случаи.
Логично е, разбираемо е, че Директивата, която е един акт, предназначен да се прилага в 28 държави, съдържа висока степен на абстракция, тоест правилата в Директивата са разположени и разписани по един общ начин, който да може да обхване националните законодателства на тези държави – 28 членки, но самата директива го казва: националният законодател вече трябва да посочи основанията, трябва да посочи критериите, а в конкретния случай да посочи, според нас, за кои деяния става дума – тероризъм, организирана престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност. Защото по този начин, с този подход, с непрецизиране, с такова общо описание на хипотезата, което не позволява да се конкретизират отделните случаи, съществува риск изключението, защото това ограничение несъмнено представлява изключение, да се превърне в правило и да се получи едно непропорционално засягане на права.
Всичко, което се каза до тук, важи в още по-голяма степен за непълнолетни. Там има още един компонент, който е допълнителен, и пак произтича от Конституцията, че Конституцията вменява като дълг на родителите да се грижат за децата си, а едно такова неуведомяване вече създава ситуация, в която полагането на тази грижа е силно проблемно.
И приключвам, уважаеми членове на Комисията.
С тази констатация за неяснота, за непрецизност тогава, когато прецизност трябва да има в конкретизацията на конкретните престъпни деяния, и тъй като става въпрос за изключение от правилото, известно ни е, че класически принцип на правовата държава е, че трябва разпоредбите и правната уредба да е точна, да е ясна, да не създава условия за двусмислие. И в крайна сметка кой е легитимният интерес в борбата с тероризма, с тази усложнена престъпност? Всичко това е доста подробно и многостранно изтъквано в редица становища, които установихме на сайта на Народното събрание при разглеждането на Законопроекта.
Мисля, че говорих достатъчно, отстъпвам думата на колегата Узунов.
ПЛАМЕН УЗУНОВ: Благодаря Ви, професор Друмева.
В подкрепа на изложеното от професор Друмева и положения труд, който ние осъществихме при проучване на материята, установихме, че мнението и на Върховната касационна прокуратура е същото. Тя е изразила в две свои становища – едното, до министъра на правосъдието, другото, до председателя на Правната комисия – че предложената редакция не отчита, че препоръката в Директивата се прилага в изключителни случаи и изискването, че когато компетентните органи предвиждат такава временна дерогация по отношение на конкретно трето лице, те следва първо да преценят дали друго трето лице, посочено от задържания обвиняем, би могло да бъде уведомено за задържането му. Противното би довело до ограничаване правата на задържания и до необосновано разширяване на приложното поле на дерогацията, което е било в нарушение на Директивата.
Бих си позволил да цитирам още един текст от въпросното становище: „Противното би довело до ограничаване правата на задържания и до необосновано разширяване на приложното поле на дерогацията, което би било нарушение. То не съобразява и изискването, че когато компетентните органи предвиждат такава временна дерогация по отношение на трето конкретно лице, те следва първо да преценят дали това друго трето лице би могло да бъде уведомявано за задържането му“. Това исках да допълня, професор Друмева. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на професор Друмева и на господин Узунов за представянето на аргументите в мотивите на Указа на Президента.
Колеги, предлагам да дадем думата и на вносителите на Законопроекта от името на Министерския съвет, на колегите от Министерството на правосъдието.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател на Комисията по правни въпроси.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Министерството на правосъдието счита, че в процеса на транспониране е постигнато пълно съответствие с изискванията на Директива 2013/48. Това важи и за разпоредбите, които днес са предмет на обсъждане по повод на ветото.
Професор Друмева цитира Решение № 3 от 2004 г. на Конституционния съд, което всъщност е чл. 288, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, който гласи, че Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. От друга страна, правомощие на народните представители е да направят окончателна преценка на основателността на мотивите, изложени във ветото.
Ще си позволя да изложа няколко аргумента в подкрепа на тезата, че е постигнато пълно съответствие с изискванията на Директива 2013/48.
В съображение 35 от преамбюла на Директива 2013/48 е посочено, че в ограничени случаи на изключителни обстоятелства държавите членки могат да предвидят възможност за временна дерогация от правото да бъде уведомено най-малко едно посочено от обвиняемия лице – например роднина или работодател – когато във връзка с конкретните обстоятелства по делото това е обосновано от задължителна причина по смисъла на Директивата.
В съображение 55 от преамбюла на Директивата се предвижда в изключителни обстоятелства държавите членки да имат правото на ограничаване или отлагане на упражняване на правото на заподозрени или обвинени в престъпление деца, които са задържани, да осъществяват връзка с трети лица. За дете по смисъла на посочената директива се счита всяко лице на възраст под 18 години. Предвижда се детето да има право да осъществи връзка например с институция или лице, което е отговорно за закрилата или благосъстоянието на децата.
Считаме, че разпоредбите на § 7, т. 5, буква „в“ и т. 19 от Закона за изменение и допълнение на НК правилно транспонират изискванията на чл. 5, § 3 от Директивата. Спазени са изискванията временната дерогация да се използва само при изключителни обстоятелства, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е налице неотложна необходимост да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло сериозно да бъде възпрепятствано.
Законът предвижда също така, съгласно чл. 5, § 4 за задържането на детето, без да е оправдано забавяне, да се уведомяват отговорните за закрилата или благосъстоянието на децата органи, какъвто се явява Държавната агенция за закрила на детето.
Предвидената дерогация отговаря на общите условия по чл. 8 от Директивата, като тази дерогация е пропорционална, не надхвърля необходимото, строго е ограничена във времето и не е основана изключително на вида или тежестта на предполагаемото престъпление. Това нещо бих искал да го подчертая като основен аргумент, защо не изброяваме конкретни състави на престъпления, спрямо които трябва да се прилага тази дерогация. Това е изискване на чл. 8 от Директивата. И последното условие е в същото време тази дерогация да не засяга справедливостта на наказателното производство. Тя се разрешава само с мотивиран акт, постановен за всеки конкретен случай, който подлежи на съдебен контрол.
В своето изложение професор Друмева цитира чл. 17 от наказателния процес. Действително, както тя се изрази, това е класика, но искам да обърна внимание, че това е разпоредба от основните принципи в наказателния процес, докато Директивата се отнася за досъдебните производства.
В Министерство на правосъдието извършихме сравнителноправен анализ, като тук ще си позволя да посоча, че в немското законодателство – като пример, законодателят се придържа към критериите, посочени в Директивата по отношение прилагането на временна дерогация от правото на обвиняемия да осъществи връзка с трети лица, включително и при непълнолетните, без изрично посочване на конкретни престъпления, ако с оглед на особените обстоятелства в конкретния случай това се оправдава от неотложна необходимост да се избегне сериозна заплаха за наказателното производство, като изрично е изведен критерият „сериозно застрашаемо наказателно производство“. Това е текстът на чл. 114в, § 1 от немския наказателен процес, като в подобна форма е и чл. 67а, § 3 от Закона за младежките съдилища, който регламентира задържането под стража на непълнолетните.
Това в най-кратка форма исках да споделя пред Вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на заместник-министър Стоянов.
Колегите – ако желаят да добавят аргументация?
Колегите участваха и в работната група, те имат становища по отделните детайли. Знаем и голяма част от тези становища, ако искате, да вземате съответно участие в дебата.
Колеги, това бяха позициите с оглед мотивите на президента и с оглед мотивите на вносителя. Мисля, че може да пристъпим към дебат, ако не възразявате. Няма възражения.
Господин Жаблянов ли ще е първи?
Господин Жаблянов, господин Попов след това.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на държавните институции на Президента като вносител на ветото!
Днешната дискусия възпроизвежда почти в пълен обем нашата дискусия в Комисията, когато бяха приемани въпросните предложения, и по-специално за това до каква степен директивите трябва да бъдат прилагани в националното законодателство, в какъв обем и до каква степен те имат, и как би следвало да бъде разглеждан техният задължителен характер.
Аз съжалявам, че днес отново трябва да се състои тази дискусия и в същото време съм окуражен, защото Президентът на Републиката намери достатъчно основания и аргументи – струва ми се очевидни и не само за специалистите в областта на наказателното право, и за юристите – достатъчно аргументи да върне тези текстове.
Изразявам не само моята лична позиция, а и позицията на Българската социалистическа партия и изказвам нашето дълбоко безпокойство, че не само тези промени, а поредица от промени, които бяха предложени в наказателното законодателство, ограничават или имат за цел ограничаване на фундаменталните човешки права в България, често пъти в разрез с текстовете на Конституцията, така както беше посочено и в едно от изложенията, и в мотивите на Президента.
Изказвам дълбоко съжаление, че един основен принцип за доминацията на правата на гражданина над всички останали презумпции и разбирания за охрана на правата е нарушен и се нарушава. Струва ми се, че Българската конституция е ясна в редица от случаите. Има текстове, които имат – така, както е записано, директно се прилагат от Българската конституция, и съжалявам, че предложенията, които се направиха, и измененията, които се правят в Наказателния кодекс, с благовидния предлог за изисквания на директивите, нарушават установени в България вече демократични права и принципи. Не считам, че това ще доведе до промяна в качеството на борбата с организираната престъпност и другите прояви, които се третират от Наказателния кодекс. Мисля, че днес, ако не уважим мотивите на Президента, българската демокрация тръгва в една плоскост, от която няма да има основания да се гордеем след години.
Призовавам вносителите на тези промени да се съобразят с ветото на Президента, да го подкрепят и заедно да се придържаме към Конституцията на Република България!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Реплики към изказването на господин Жаблянов? Няма.
Аз ще направя реплика, макар че ми се искаше да не разводняваме дебата, да вървим на плоскостта главно на изказванията, но искам само да припомня на колегата Жаблянов, че професор Друмева беше много прецизна при разграничаването на конституционната защита на правата на задържаното лице и изрично подчерта, че ние не сме нарушили правото на адвокатска защита. Правото на уведомяване не е изрично предвидено в Конституцията като защитено основно право. Но, ако вървим на плоскостта на този дебат, аз бих могъл да въведа аргументи, че и правото на уведомяване в този случай е съхранено. То е ограничено само по отношение на едно конкретно лице съобразно условията и основанията, които са посочени в правната норма.
Ще припомня, защото господин Жаблянов ретроаргира към дебатите в Комисията, аз ще припомня дебатите и в работната група. Ние направихме работната група главно с тази цел да преодолеем всяка една колизия, която е възможна с конституционните изисквания или с правозащитния стандарт. Мисля, че съхранихме кръга от лицата, които са в пряка, непосредствена, обоснована, житейска, емоционална свързаност с дееца, и защитихме възможността на уведомяване на тези лица.
Не искам под формата на реплика да развивам цялостна логика, отделно ще се изкажа за съотношението между чл. 17 и чл. 63.
Това ми беше репликата. Извинявам се, ако е била по-дълга.
Професор Друмева, заповядайте.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Още една кратка добавка, пак от гледна точка на Конституцията.
Бих искала да привлека вниманието Ви, и то във връзка с цялостните мотиви по ветото: чл. 31, ал. 4 от Конституцията, отново от главата за правата и свободите: „Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, които надхвърлят необходимото за осъществяването на правосъдието“.
Конституцията съдържа тази обща ясна рамка, която не позволява дори и при транспонирането, дори и в рамките на нашите задължения като държава членка, да допускаме непропорционално ограничаване в правата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, професор Друмева.
Това всъщност беше реплика към моята реплика, но аз няма да отговоря, защото ще излезем извън формата по правилник.
Друга реплика към изказването на колегата Жаблянов? Няма.
Господин Жаблянов има възможност за дуплика, ако желае. Не желаете.
Благодаря, господин Жябланов.
Господин Попов, след това господин Божанков.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, гости на нашата комисия! Ние ще подкрепим ветото. Няма да подкрепим на второ четене текстовете от Наказателния кодекс. Бяхме изложили мотивите още когато се гледаше този законопроект за пръв път тук, в тази зала, а и в пленарната зала.
Аз категорично считам, че тук е нарушен балансът между защита на основни човешки права и защита интереса на държавата, доколкото в една модерна правова държава основните човешки права би следвало да са и въздигнати, и защитени от самата държава, и са основна ценност.
Поради липсата на конкретика за кои точно престъпления е възможно неуведомяването считам, че това ще доведе до произвол кои ще бъдат изключителните обстоятелства и преценката за тези изключителни обстоятелства най-вероятно ще доведе до изключения от правилото към основното правило и липсата на уведомяване. Особено по отношение на непълнолетните граждани мисля, че е изключение от правовата държава. Всички сме чели история, гледали сме и филми, знаем какво се е случвало по времето на Хитлерова Германия – как хора са изчезвали от улиците без да знаят къде са техните близки. (Реплика: „И в България се е случвало!”.) И в България се е случвало, да. Това е връщане към такива тъмни времена, в които правото, което е призвано от принцип да защитава по-слабия, не се е прилагало. Това е недопустимо за непълнолетните граждани.
Представете си следната хипотеза, която не е изключено да се случи: дете, непълнолетен гражданин, си купува, да речем, един шоколад. Влиза в магазин, магазинерът казва, че този шоколад е откраднат от този магазин, вика полиция, арестуват го и 24 часа го няма. Ако през тези 24 часа нещо се случи, някакъв инцидент с това дете или с неговия родител, какво ще бъде доверието в държавата?
Тези репресивни мерки, които са записани тук, в Наказателния кодекс, по никакъв начин не повдигат доверието в държавността. Напротив, те го рушат! Но, разбира се, тук може винаги да се изведе изводът за някакви изключителни обстоятелства. Защото, пак повтарям, липсват критерии за тези изключителни обстоятелства, особено що се касае до видовете престъпления, въпреки че аз не знам колко непълнолетни граждани – всъщност знам, и Вие всички знаете, колко непълнолетни граждани, да речем, в България са били привлечени като обвиняеми или осъдени за тероризъм. Може да си отговорите защо и каква е необходимостта за въвеждането на такъв текст в нашия Наказателен кодекс.
По отношение на колизията с Наказателно-процесуалния кодекс мисля, че тя е налице, защото чл. 17 говори за обвиняеми за досъдебно производство също, но говорим вече за съд. Не се говори за подсъдим, а за обвиняем. Така че там има колизия. Да, с Наказателно-процесуалният кодекс категорично! Ако тук в този текст бяха поне описани видовете тежки престъпления като тероризъм, организирани престъпни групи, тогава би могло по отношение на пълнолетните да се направи такова изключение, но начинът, по който е направено в Наказателния кодекс ще доведе до произвол и до връщане на една друга държава, но не и правова. Благодаря Ви.
Ето защо ние няма как да подкрепим този текст повторно. Ще подкрепим ветото, което считаме за мотивирано и което напълно споделяме, а то отговаря в голяма степен и на нашите доводи, които изложихме при първото четене по този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Колеги, имате възможност за реплики към неговото изказване.
Господин Митев – първа реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Попов, съвсем кратка реплика само по отношение на тази възможност, за която Вие пледирате и която е застъпена и във ветото на Президента, за посочване на конкретното деяние в случаите на дерогация. Тя беше цитирана от уважаемия заместник-министър Стоянов, но все пак аз ще си позволя отново да я цитирам:
Член 8 от Директивата казва, че:
„1. Всяка временна дерогация по чл. 3, § 5 или 6 или от чл. 5, § 3 трябва да:
в) не е основана изключително на вида или тежестта на предполагаемото престъпление”.
Няма да изброявам другите случаи, в които не трябва да се основава дерогацията, но този случай е в абсолютен разрез и дисонанс на застъпваната теза, че могат да бъдат посочвани конкретни състави на извършени престъпления. Ако това го нямаше – да, тогава тази теза би била вярна, би била правилна и най-вероятно бихме и съобразили.
Припомням, че всъщност редакцията на сега обсъжданата нова ал. 9 на чл. 63 претърпя доста промени точно в тази комисия по време на второто четене и, доколкото си спомням, тогава вносителите даже и отстъпиха от първоначалния си текст, именно за да бъде съобразена в максимална степен Директивата. Ако прочетете внимателно текста на Директивата и текста на новата ал. 9 ще видите, че всъщност точно това съобразяване едно към едно с Директивата е направено в текста, който обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Под формата на реплика каза господин Митев преди малко в споменавания § 38 от мотивната част е споменато същото. Там общо взето са дадени шест обективни условия, за да настъпи дерогацията. Без да претендирам, че правилно съм ги номерирал, но поне четвъртото е, че не трябва да се има предвид тежестта на предполагаемото престъпление – видът и тежестта на предполагаемото престъпление. По-скоро третото. Да, в цитирания, преди малко споменаван § 38 – тази дерогация.
Аз ще го прочета още един път, това е в мотивната част: всякакви такива временни дерогации следва да са пропорционални – първо. Второ, строги ограничения във времето. Четейки го, който иска може да гледа и текста, който е предмет на ветото – „строго ограничена във времето“ и да не се основават „изключително на вида или тежестта на предполагаемото престъпление“, и да „не засяга справедливостта на производството като цяло“.
Още един признак – ако е взета тази дерогация, наложена от несъдебен орган, в конкретен случай прокурора, трябва да бъде предвиден ред за съдебен контрол, тоест за обжалване, какъвто е и предвиден.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Изключително важен!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, не – можем да влезем и в диалог.
Аз помолих да отворят текста. Няма да чета текста на ветото, би трябвало всички колеги, които се изказват, да са запознати. Ако трябва, ще го изчета за неюристите. Ще го изчета, ще си позволя под формата на реплика, да приключа. Да не взимам думата за изказване след това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок от 48 часа“.
Връщам към чл. 38 от мотивите, че тази мярка е временна.
Между другото 72 часа е времето, за да се заведе лицето в съда, за да му бъде взета мярка. Възможно е да бъде задържан и 48 часа, още да не бъде обвиняем. Ако бъркам, да ме поправят колегите пеналисти!
До 48 часа може да бъде взета, „когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпване на тежка неблагоприятна последица в живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство“.
Отлагането на това уведомяване се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай. И сега тук, почти буквално Директивата е транспонирана: когато не надхвърля необходимото и не се основава на вида или само на вида или тежестта на необходимото престъпление. Разбира се, ненадхвърлянето на необходимото е пропорционалността.
След малко ще взема становище да не стане дълга репликата, защото историята на тази директива – аз очаквах колегите от Министерството на правосъдието да кажат всъщност по тази пътна карта от 2009 г. защо е тази директива, защото преди нея има още една друга, която е транспонирана. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите са готови.
В интерес на истината, във вчерашния ден Министерството на правосъдието предостави изискания от мен материал за кореспонденцията във връзка с транспонирането.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз ще взема изказване след като приключат колегите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може да ги попитаме. В смисъл, знам че имат готовност…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Какво е точното наименование на Директивата и каква е целта ѝ?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …по този въпрос.
Предоставих и на колегата Попов текстовете на съображение 35 и 38 от преамбюла на Директивата, за да може да вземе евентуално дуплика.
Аз ще опитам да направя кратка реплика, макар въпросът да е сложен и обстоятелствен, тоест за съотношението между чл. 17 и чл. 63. Ние коментирахме доста подробно в работната група. Заместник-министър Стоянов само маркира с репликата, той каза чл. 17 е в общата част. Точно това ни бяха аргументите да насочим изменението не към чл. 17, защото тогава имаше възможност да се създаде привидност, че засягаме общото, същественото, цялото, статут, права, положение на задържаното лице, включително и в хипотезата на фактическо задържане.
При систематичния анализ имаше настояване и съобразихме тези настоявания, оставихме измененията в текста на чл. 63, който говори за постановена мярка за неотклонение, за да сме сигурни, че имаме двукратно съдебен контрол, тоест лицето вече е с постановена мярка.
Второ, допълнително се ограничава уведомяването на конкретно лице, което допълнително, втори път подлежи на съдебен контрол. Тук дори имахме притеснение, че засягаме тайната въобще, защото при първоначалното постановяване на мярката там имаме общата публичност. Още нямаме становището, позицията, искането за ограничения в уведомяването.
Това ни беше мотивът – и двете норми. Защото колегата Попов казва: НК и чл. 17 от НПК – и двете норми са в НПК – и чл. 17 от общата част, където, пак казвам, ние не посочихме тази рестрикция, точно за да не каже някой: непропорционално е, обхваща абсолютно всичко. И в интерес на истината, мисля, че правилно постъпихме, защото внимавахме специално за критериите и основанията, тоест за предпоставките, които заложихме в ал. 9. Ако ги бяхме сложили и в норма, която има общо действие, като общо правило, мисля, че тогава вероятно щеше да възникне аргумент от систематично естество, че сме разширили действието на обхвата на ограничението.
Това беше трета реплика.
Господин Попов, заповядайте за дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Както и на първото четене на този законопроект, и на второто, разбира се, при приемането, така и сега аз твърдя, че Директивата не е спазена и не е правилно транспонирана.
Това, което господин Лазаров прочете във връзка с § 38, ясно се твърди, че всякакви такива временни дерогации следва да са пропорционални, строго ограничени във времето и да не се основават изключително на вида или тежестта на престъплението. Тоест да не се основават само и единствено на вида или тежестта на престъплението, което автоматично означава, че в тези дерогации следва да бъде записано и това нещо като предпоставка, освен всички останали предпоставки, които Вие сте описали, което Вие не сте го направили от Министерството. В проекта на Наказателния кодекс никъде няма нито вид, нито тежест на престъплението.
Що се касае до чл. 17 от НПК и репликата на колегата Кирилов, аз твърдя, че тук действително ще възникне колизия, защото тук –материален закон, процесуален закон, но от общото правило и изключенията, знаете, че винаги се прилагат изключенията, когато имаш общо правило и изключения.
Аз се притеснявам, че тези изключения, които Вие въведохте, поради липса на обективни причини и предпоставки за прилагането им, единствено довели само до субективната воля на правоприлагащия орган, те от изключения ще се превърнат в правило. Защото на правоприлагащия орган така му е по-лесно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, гости! Обществото и юридическата общност с основание са особено чувствителни, когато говорим за промени в наказателното право, защото то засяга най-висши ценности на гражданите.
В този смисъл всяка промяна трябва да бъде ясна, легитимна и добре обоснована. Извън всякакъв спор е, мисля, че неяснота има. Тази неяснота се пренесе от тази зала на терена на масовите медии и заради някои неточни изказвания придоби митични измерения. Това прави нашата работа днес още по-отговорна, а ветото на президента ни дава чудесна възможност да отстраним всяка неяснота и да приемем нормативен акт и тези изменения с по високо качество, което ще укрепи доверието в нашата институция, а смятам, всички целим именно това. Не виждам никакво основание на този етап да отхвърлим ветото на президента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Реплики към изказването на колегата Божанков? Няма.
Имате възможност за други изказвания.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя Законопроекта при гласуването и ще гласувам съответно „против“ ветото на президента. Няма да се спирам на мотивите, вече изложени и в изказването на уважаемия Заместник-министър на правосъдието, и в репликата, която направих. Смятам, че това, което постигнахме при редакцията на ал. 9 във второто четене на Законопроекта в Комисията, е достатъчно прецизно и достатъчно добра норма, съобразена с това, което е описано в Директивата.
Ще се спра на новосъздадените ал. 10 и 11, които също са предмет на ветото, и ще си позволя да ги цитирам:
Ал. 10 казва, че решението по ал. 9 за неуведомяване, това е изключение от общото правило, „се взима от прокурора на досъдебното производство, което се произнася с мотивирано постановление. Постановлението подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд“.
Ал. 11: „Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично, в закрито съдебно заседание и се произнася с определение. Определението на съда е окончателно“.
Аз не видях никъде във ветото мотиви защо се връщат тези два текста, тези две разпоредби, новосъздадени в чл. 63, особено след като се изказват опасения, че правоприлагащите органи, в случая органите на прокуратурата, ще злоупотребяват с правомощието, което им е дадено като възможност в ал. 9.
След като с толкова притеснения президентът е убеден, че е възможно да има такава злоупотреба, то каква е логиката да връщаш способа за защита точно срещу тази злоупотреба, изразен и описан в ал. 10 и 11 на този параграф от измененията в Наказателно процесуалния кодекс?
Дори само на това основание, аз и моят колега Емил Димитров – Ревизоро, чието мнение изразявам тук, няма как да подкрепим това вето. Смятам, че именно за да не се допускат злоупотреби, тези разпоредби за защита на правата следва да останат. Смятам, че те са достатъчна гаранция за това, че подобни злоупотреби няма да се допускат.
Подчертавам, че в този случай се произнася незабавно съдът в случаите на оспорване постановлението на прокурора. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, ще се опитам да бъда кратък, да стане ясна целта на тази директива.
Директивата е относно правото на достъп на адвокат в наказателното производство и производство по европейска заповед относно правото на уведомяване. Всъщност чл. 82, от § 2 – Договор за функционирането на Европейския съюз предвижда да има признаване на актовете и по принцип между държавите членки по наказателните производства. Това е идеята на тази директива – да се въведат минимални стандарти, за да може да бъдат признати актовете по наказателните производства, в това число и европейската заповед за задържане – то затова е правото на адвокат и при европейска заповед за задържане в тази част. Тя е последица от една пътна карта от 2009 г., където са предвидени – аз няма да изброявам всички мерки, които трябва да предприемат държавите членки, за да се стигне до този резултат за взаимното признаване на съответните актове информация за правата на обвиняеми – очевидно в някои държави не е предвидено така в техните наказателни съдопроизводства, при нас това го има. Ние сме транспонирали и тази директива. Правото на превод – на писмен и на устен, ако не се лъжа преди две години правихме промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Само ще ги нахвърлям: специални гаранции за обвиняеми, заподозрени, които са в уязвимо положение.
Очевидно тази пътна карта цели точно това: да има минимални стандарти за всички държави. Да, всичко това, за което ние говорим – и правото на уведомяне, и правото на адвокат, и правото на адвокат при европейската заповед на задържане, в нашия наказателен процес го има – и в новия, и в този, който беше преди това. Същото е и от Конституцията.
Защото правото на защита, уважаеми колеги, не се ограничава само до правото на адвокат. Тук са изброени част от тези елементи на правото на защита – право да разбере за какво е обвиняем, право на преводач, право да дава обяснение, право да не дава обяснение, право да се запознае с всички материали и още ред други права – право на последна дума и право на адвокат, и право евентуално за уведомяване на трето лице. То това е правото на защита.
Това е Директивата, която ние всъщност транспониране, в която е предвидена, че – да, може да има и такава дерогация в рамките на 48 часа – няма да се връщам.
Каквото имаше да казвам беше по отношение на репликата. Въпросът е дали да определяме престъпления? Ами, те и непълнолетните – не говоря за организирана престъпна група, ще бъде много странно, не странно, не че няма такива хипотези, ще бъде измислен казус, но те и непълнолетните – има текстове в Наказателния кодекс – група за извършване на кражби и грабежи, но и пълнолетните може да участват в група за извършване на кражба на шоколади да речем, по повод на това, което одеве беше упоменато. Става въпрос за подхода – да посочваме ли текстове, докъде можем да изброяваме текстове, за тежки престъпления ли само да посочим критерии или да изброяваме, както тук се спомена, текстове? Тероризъм. Ами, отвличане на лица? Ами, разпространение на наркотици – нима няма извършване на престъпление от непълнолетни в областта на наркотиците? Следва ли да допуснем дерогация, или не следва? Ако само изброяваме текстовете! Но Директивата отива доста по-далеч – по изключение, в изключителни случаи, животът и здравето на хората и, разбира се, пропорционалност. И неслучайно е казано – да, не може само на вида и тежестта на престъплението, трябва да има и повече, което е посочено и в самия текст, за който ние говорим. Да не го повтарям отново.
Аз съм доволен, че поне стана ясно от това, което в началото разглеждахме, това изменение – поне на някои от колегите, да се надяваме и в залата утре да е така, че не става въпрос за ограничаване правото на адвокатска защита и правото на посочване на адвокат. Защото в началото това се говореше и това тръгна в публичното пространство: лишава от правото на адвокат при тази дерогация. Е, радвам се, че някои колеги може би вече разбраха, че това не е така. Да се надявам, че утре повече няма да слушаме в залата такива изявления. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Реплики към изказването на господин Лазаров?
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз съм силно впечатлен от взаимно изключващите се мотиви, с които вносителите на това изменение аргументират позицията си.
Първият род мотиви, които чухме от господин Лазаров, е, че всъщност транспонирането на Директивата разширява и конкретизира обема от права, с които се ползват задържаните, тъй като Директивата… (Реплики встрани от микрофоните на народния представител Димитър Лазаров.) Добре. Нека да приключа и тогава ще кажа какво имам предвид, когато Ви правя репликата.
…предполага по-широк обем от права, отколкото националните стандарти в случая, както се изразихте. Тоест стандартите, които предлага Директивата към националните законодателства, се намират на по-високо ниво от гледна точка на охраната на правата, отколкото това, което предвиждат отделните национални законодателства.
Още в дискусията на първо четене в Комисията ние подчертахме, че това в конкретния български случай не е така, тъй като българските стандарти по охрана правата на задържаните са многократно, хайде, да не казвам многократно, но гарантират в по-голяма степен и по-добре според нас правата на задържаните от това, което се предлага в Директивата. Кое е това, което в Директивата ни смущава? Възможността за дерогация, както обичате да казвате, и онези случаи, в които общото правило или законът не действа. И понеже в това се корени същността на въпроса – в кои случаи в България при задържането и при ограничаването на правата на гражданите Законът няма да действа, ние считаме, че вторият род мотиви, които изтъквате, нямат нищо общо с вида мотиви, които изложихте в началото, тъй като във втория род мотиви, включително които сме чули и от председателя на Правната комисия, акцентът е върху специфичните ограничения и особените обстоятелства така, както е записано в текста.
Господин Лазаров, това са обаче взаимно изключващите се мотиви по своя характер. От една страна се твърди, че Директивата разширява обема и защитата на правата, а от друга страна се изтъква, че особените обстоятелства, които са свързани с някои видове престъпления, са причината тези права да бъдат суспендирани. Нали това, което казвате, трябва да има някаква вътрешна логика поне в мотивите, които излагате? Те са взаимно изключващите се – двата вида мотиви! Ако искате да защитавате – за мен една трудно защитима теза и текстове, които са в разрез с основни човешки права, прокламирани от Конституцията, поне се придържайте към един вид мотиви! Иначе всички приказки и аргументи за дълбокия правен смисъл на всичко, което правите, е меко казано, не съвсем точно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше първа реплика – на колегата Жаблянов.
Втора реплика?
Заповядайте, колега Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Аз не се съмнявам, че мнозинството ще преодолее ветото на президента. Искам да Ви кажа някои опасности само, които поне досега не съм чул да се разискват.
За мен 48-часовото ограничение, респективно 24-часовото, говори само едно, че правоохранителните органи не могат да се справят с разкриването – качественото разкриване на престъпленията. Този срок е срок, в който трябва да се преодолее защитата на задържания, за да може той да направи самопризнания.
Ние говорим за адвокатска защита.
Каква адвокатска защита ще има един задържан, който няма възможности да осъществява контакти навън, още повече, ако никога не е контактувал с адвокати? На него ще му бъде предоставен за избор служебен защитник, който – известно е, че не е заинтересован от крайния резултат на делото. На него парите му ги плаща някой друг.
На второ място, много ми е интересно качеството, в което поставяме българските граждани, и то е едно, така, второ качество.
Обърнете внимание в чл. 63, ал. 8: „Когато задържаният е чужд гражданин, по негово искане незабавно се уведомяват консулските служби“. Консулските служби какво правят и как уведомяват родители и така нататък, ние тук не констатираме. Те незабавно биват уведомявани. Докато родителите на този човек, които могат да му намерят и качествен адвокат, не се уведомят. Защо? Защо е всичко това? Говорим, че не се нарушават човешки права. Нарушават се. Нарушават се! Какво ще става през тези 48, респективно 24 часа, никой от Вас не може да гарантира.
Аз съм минал през системата на МВР и знам, че обикновено изключенията, когато има некачествена работа, стават правило, а след това какво ще се доказва, е другата страна на въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Стоянов.
Трета реплика има ли към изказването на господин Лазаров? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Жаблянов, очевидно сте слушали това, което сте желаели след това да изразите. Аз не съм казвал нищо подобно, няма и как да го кажа, нито да претендирам в детайли изчерпателно да познавам наказателното съдопроизводство в България, но много добре зная какво означава правото на защита, в кой момент настъпва и в сега действащия наказателен процес и преди действащия наказателен процес.
Очевидно Вие нещо искате да внушавате, продължавате да внушавате. Това, което казах, е, че тази директива въвежда минимални стандарти за всичките държави членки, които при нас ги има. Те са въведени, даже и споменах правото на превод, правото на писмен превод и други права, които преди две, три години – Вие тогава не бяхте член на Правната комисия, може би сте пропуснали тези неща в залата, да разберете, че ги има – и на писмен превод, и така нататък. Включително правото на защита – 2010 – 2011 г. също имаше много голям дебат – какво е резервен защитник, може ли да има, не може ли да има, противоконституционно ли е, не е ли противоконституционно, има ли ограничение в наказателния процес относно правото на избор на защитник?
Да, има ограничения, защото има и изисквания – зависи от степента на съда, в който се разглежда делото, лицето, което упражнява адвокатска професия, или близките, че не могат да бъдат упълномощени като защитници. Тук отварям един репер, що се касае до правото на защитник – може ли да упълномощава, или не може да упълномощава защитник.
Така че нищо такова не съм казал. Не правете отново такива внушения, каквито в началото правехте, че видите ли, тук, лицето в момента на задържането няма право на адвокат. Ами, то няма такова право да обжалва и при административното задържане по Закона за Министерството на вътрешните работи. Как да няма такова право? Моля Ви се! Не злоупотребявайте с участието си в Правната комисия!
Вие знаете ли дали тези права ги има в другите държави – членки на Европейския съюз? Защото в тази директива се говори и за заподозрения. Да, при нас вече няма тази фигура – преди имаше 7 дни, или 10 дни лице можеше да бъде задържано като заподозряно, освен за обвиняемия. Не, Вие не знаете.
Ето това казва тази директива. Минимални стандарти, които важат за всички държави членки. Тя не е за България. Това, което ние прилагаме, е европейската заповед за задържане, а не дерогацията. Защото казва, че – да, може да има отклонение от това правило, не искам да се връщам отново да повтарям хипотезите, когато може да има такова ограничение – временно, по изключение и, разбира се, при спазване принципа на пропорционалността. Колегите одеве казаха мотивите, прокурора, акта, обжалваемостта и така нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше дуплика на колегата Лазаров.
Други изказвания, колеги?
Ако няма, ще си позволя да направя съвсем кратко изказване. След това ще дам възможност за заключителни становища на нашите гости. Ако има представители на правозащитни организации, също да заповядат.
Видях, че се следят уведомяванията на сайта на Народното събрание на Комисията с оглед на становища. Не съм ви докладвал, може би за изчерпателност, открито писмо относно тайния арест на деца от доктор Милена Статева – председател на Управителния съвет на Сдружение „Орион“ – грижа за лидери и авторитети в процес на регистрация и организатор на инициатива за противодействие на крайно десните тенденции в България, която е част от Сдружението. (Шум и реплики.) Открито писмо е.
Аз ще започна моето изказване със следните организационни въпроси, които според мен имат значение за нуждите на дебата.
Законодателната процедура по този законопроект не беше кратка, имаше достатъчно възможност за дебати и при първото четене, и при второто четене, както и между първо и второ четене.
Още на първото четене беше поставен акцент върху този въпрос като това беше един от – ще кажа, трите ключови дискусионни въпроса. Казах „законопроект”, всъщност иде реч за Общ доклад, който обединява два законопроекта, защото в този общ доклад ние обсъдихме и Законопроекта на Министерския съвет, който предлага тези промени във връзка с Директива 43 от 2013 г., както и във връзка с непряката облага. Това беше дискусионният акцент в Проекта на Министерския съвет. Редом с това ние дебатирахме и проблеми, свързани с престъпленията по митническия режим и контрабандата. Говоря за престъпленията, които определихме като нарушения на правилата за търговия с акцизни и бандеролни стоки.
Още на първото четене този въпрос беше акцент и всички политически партии и групи го коментирахме като условие, като предпоставка, че ще бъде предмет на задълбочен дебат. Този дебат се състоя. Очевидно е, че като народни представители ние сме усетили чувствителността на този проблем, затова и му отделихме особено внимание. Затова в тази връзка нямаше много предложения между първо и второ четене – писмено, но направихме изрична работна група, в която участваха Министерството на правосъдието, Прокуратурата на Република България, ВКС и народни представители, които отделиха време да вземат участие в тези дебати.
Аз съм сигурен, че колегите от БСП също имаха представител. В работната група сме стигали до положение да си поставяме задачи за редакция на текста, да сме обсъждали множество варианти и да сме търсили най-добрата редакция.
За колегите журналисти уточнявам, че тази работа беше изключително креативна и всяка помощ от всеки специалист в Наказателното право беше добре дошла. Ние, които предпочитаме другата област на правото – гражданско-правните науки, смятам, че бяхме също полезни дотолкова, доколкото преценявахме възможността за една или друга интерпретация на конкретен вариант или конкретно решение.
Казвам това, за да подчертая следното – ние имаме един текст на вносител, който, за съжаление, стана основа на публичния дебат. Той и досега се взима предвид. Той и досега се сочи в медийните публикации без да се съобразява крайният, финалният резултат, този, който беше приет в залата.
Тъй като последните седмици опитах да направя още една ревизия, абсолютно непредубедено – помолих, няма да казвам конкретни имена, но известни имена в наказателното право, да кажат чисто експертно становищата си по този въпрос. Това, което най-много ме учуди, беше следното: те не можеха да достигнат до окончателния текст. И аз си го носих, даже на няколко пъти молих колегите да ми го пращат по всички начини – и на хартия, и на телефон, и на iPad (Ай Пад) съм показвал последната редакция на ал. 9.
Вчера говорихме с колеги – уви, макар Народното събрание да направи много сериозна стъпка в публикуване на досието на нормативния акт, тогава, когато имаме вето, тъй като все още нямаме обнародван текст, финалният текст не може да се открие изчистен, така, както е в отдел „Финални текстове“, не може да се види на сайта. Това според мен също се яви пречка и проблем в разшифроването, разгадаването, интерпретацията. Но Президентът разполагаше с текста такъв, какъвто е за „Държавен вестник“. Така че ние приемаме, че мотивите му са адресирани към верния, към финалния текст, затова и го анализираме, и го изследваме възможно най-подробно и обстоятелствено.
Без да искам да повтарям аргументи, ще кажа следното.
В тези две или три седмици на обсъждания и на дебати, аз си мислех: ако приемем, че имаме две възможности – едната, приемаме ветото и връщаме текста за – да го кажа, второ четене, другият вариант е – преодоляваме ветото.
Въпросът ми, чисто правно-организационен за мен беше следният – добре, връщаме го и какво правим? Какво ще направим при второто второ четене? Единственото, което аз бих могъл да предложа и затова толкова директно, бих казал и безхитростно го признавам като правна тактика, единственото, което можем да направим, е да променим систематичното място на разпоредбата на ал. 9 от чл. 63, да я сложим като нова ал. 4 на чл. 17, който е общият член, който ще обхване всички форми на задържането, включително и фактическото задържане. Така ще стане ли по-добре?! Няма да стане по-добре.
Казвам това, защото ние в работната група се стремихме, образно казано, да бъдем най-кадифени, най-внимателни в тази редакция. Категорично махнахме възможността да има ограничаване на достъпа до адвокат, въпреки че много коментирахме, че адвокатът в някои от случаите може да е и подбудител, да е дал дори технически способи за извършване на деянието, може да е укривател, може включително да уведоми съучастници, за да продължат престъпното деяние. Но, за да няма дебат – кой е адвокатът, дали е служебният защитник, на служебния защитник определен, или е избран от списъка на служебните защитници, или това е желаният от задържания адвокат – за да няма грам съмнение, виждате, че въобще изключихме това ограничение.
В Министерство на правосъдието вероятно още се чувстват ограничени и репресирани от работната група и вероятно още се притесняват за това, как ще докладват изпълнението на Директивата в Европейската комисия.
Смятаме, че приложихме възможността за дерогация в минимален, минимален вариант и план, и аспект.
Пак повтарям, че дори рискът да има смущения в обхвата и интензивността на „тайната“ на задържането, защото задържането ще е всъщност известно преди това и може да бъде разпространен този факт от участници в производството, пред първото производство, пред съда, затова предприехме този, да го нарека, най ограничен, най-рестриктивен вариант на ограничението.
Ако има съмнения обаче по това, аз ще кажа, както винаги съм казвал в такива случаи – ние не сме неконтролируеми като законодатели. Има възможност да бъде проверена тази норма за конституционосъобразност, има възможност да се упражни този контрол. Най-вероятно ще се стигне до упражняване на този контрол. Но това пък е в полза на експлицитността и яснотата. Мисля, че колегите изпратиха множество кореспонденции във връзка с приложението на Директивата и този процес. Положили сме старание да намерим баланса между изискванията на европейското право и европейския стандарт, както и достиженията досега на българското наказателно процесуално право. Пак казвам, не сме, образно казано, неподсъдни никому. Конституционният съд би могъл да каже и да прецени.
По отношение на изказването на колегата Жаблянов аз го приемам като загряване за следващата сесия другата седмица на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Мисля, господин Жаблянов, че и в Правната комисия на ПАСЕ можем да аргументираме сред колегите мерките, които сме възприели, и смятам, че те бързо ще разберат, че сме възприели най-ограничения вариант и форма на рестрикцията.
Коментирахме въпроса – казуистично изброяване на престъпни деяния или критерии. Приехме аргумента на Министерство на правосъдието. Те казаха, и според мен тяхното становище отговаря на изискването на по-добро законодателство – по-добре да изпълним Директивата, да дадем критерии и принцип, отколкото да изброяваме състави, като пак ще бъдем критикувани.
Питах и практикуващи пеналисти. Те казаха: този текст не ни създава проблем, в следния смисъл: ние разчитаме вярно предпоставките. Ясно ни е какво е искал да каже законодателят.
Множество са процесуалните норми, които с този изказ, който – тук ще го кажа директно – преписахме от Директивата, ние преписахме, защото много спорихме по изказа, преписахме този изказ от Директивата, много са нормите, които ни дават точно такива критерии и българската наказателна практика няма спор по тяхното приложение.
Спирам до тук, за да не удължавам излишно.
Ако желаете реплики към моето изказване, имате възможност за това. Ако не желаете ще дам думата на професор Друмева, господин Узунов, колегите от правосъдието, ако искат да направят заключителни изявления.
Господин Жаблянов, за реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: По-скоро искам да Ви уверя, че това, което казах в моето изказване, няма отношение към мониторинговия доклад, който е подготвен от Съвета на Европа и който ще се гледа следващата седмица в Съвета на Европа за България. Само отбелязах, че става въпрос за законодателни изменения, които, струва ми се, макар и аргументирани с общественочуваеми и полезни мотиви, в повечето от случаите влизат в разрез със защитата на фундаментални човешки и граждански права. И ако не на тази сесия и в този доклад, аз не се съмнявам, че ако управляващото мнозинство продължава по този път, мониторингът върху България не само няма да отпадне, а ще се разширят сферите на неговото приложение.
Съжалявам, за това няма да е виновна нито опозицията, нито някой, който се е изказвал в Съвета на Европа, а единствено законодателните изменения, които предлагате със странна мотивация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за репликата на господин Жаблянов.
Други реплики? (Реплики на Димитър Лазаров извън микрофоните.)
Господин Лазаров, ако желаете, заповядайте за уточнения под формата на реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Едно уточнение.
Може би трябваше да посочите и чл. 91, ал. 2 от НПК: „Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия”.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да. Това го коментирахме също в работната група и внимавахме много да не се засяга правото на семейството, което е дублирано в наказателния процесуален закон и чрез възможността да защитават съответно роднината си. И това беше второто ограничение, от което се отказахме. (Реплика на народния представител Димитър Лазаров извън микрофоните: „Господин Жаблянов!”.)
Има ли трета реплика?
Кратка дуплика, колкото да уважа репликата на господин Жаблянов.
Господин Жаблянов, не съм искал да правя никакви обвръзки във връзка с предстоящия доклад. Не искам и да се политизира! Казвам Ви директно: това е правен въпрос, който – да, сладък е за политическа експлоатация, но не мисля, че някой би могъл да получи някаква свръх полза от това.
Приемам укора за това, че сайтът на Народното събрание не е изградил и няма механизъм да реагира и публикува текст, който е в процес на промулгацията в процедурата пред президента. Помолих информатици, помолих администрация – това не зависи от мен, аз няма как да си кача финалния текст от пленарната зала, помолил съм да се намери начин това да се прави. Мисля, че ако това беше направено, щеше да се снижи каквото и да е говорене. Каквито и групи да бяха ангажирали медийното пространство с неверните интерпретации, мисля, че като се прочете текстът и неюристите, които разсъждават по това, което четат, щяха да се ориентират във волята на законодателя.
С това приключваме процедурата по моето изказване.
Професор Друмева, колеги от правосъдието, заповядайте, ако желаете заключителни становища.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Няколко думи.
Ветото – както го наричаме, принадлежи към класическите образци на законодателния процес и всъщност принадлежи към взаимодействието между институциите. Затова нека да погледнем и на този инструмент „ветото” от една такава гледна точка, че ветото не е инструмент за конфронтация. Ветото следва да бъде възприемано и като средство за конструктивност в законодателния процес. Вярваме, че изложените доводи и в конкретните мотиви активират вниманието на обществото и допринасят за формиране на разбирането и в обществото, и сред народните представители, че при новото осъждане, когато е упражнено ветото на законопроект, на закон, на текстове от закон е възможно да бъдат направени крачки напред в законодателството. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Професор.
Господин Узунов не желае думата.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Само две изречения ще кажа.
Министерството на правосъдието при транспонирането на директивите и при изработването на всеки един законопроект се стреми да привлича субекти и от други власти. Искам да отбележа, че в работната група включително имаше и съдии от Върховния касационен съд. Аз много добре си спомням на първо четене представителите на Върховния касационен съд – двама тогава, как заявиха, че са участвали активно в работната група и че в общи линии техните тези са съобразени. Стремежът на Министерството на правосъдието винаги е бил да отчита всяка една страна, която би била засегната от съответния законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Колеги и гости, ако няма други изказвания, ще закрия дебата.
Няма други изказвания – дебатът е закрит.
Колеги, във връзка с Указ № 309 на Президента на Република България, постъпил на 19 декември 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Народното събрание на 13 декември 2018 г., и мотивите към Указа, които подробно обсъдихме досега, подлагам на Вашето внимание за гласуване становище на Комисията по правни въпроси в следния смисъл: който е съгласен да бъдат подкрепени повторно оспорените с президентското вето разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и на Наказателно процесуалния кодекс, моля да гласува.
Гласуваме повторно за оспорения нормативен акт.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – 6, въздържали се – няма.
След това гласуване Правната комисия ще изрази доклад в пленарната зала с подкрепа за оспорените с Президентския указ текстове.
Благодаря на професор Друмева и на колегата Узунов, благодаря на Министерство на правосъдието за участието в този дебат, както и на всички присъстващи за търпението.

Продължаваме с точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ, № 802-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.

Гости по тази точка от Министерството на труда и социалната политика са: госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика; госпожа Йоана Германова – държавен експерт в Дирекция „Социално включване”.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте, да направите кратко представяне на мотивите на обсъждания за първо гласуване Законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представим пред Вас Закона за социалните услуги. Това е може би най-важният закон от трите закона, които бяхме поели ангажимент за съществена реформа в социалната сфера да придвижим, като считам, че подкрепата на този закон ще даде възможност на много хора, които са в уязвено положение, да ползват множеството и качествените услуги, които държавата може да им представи през общините.
Каква е голямата реформа и защо говорим за съществена реформа в тази сфера?
Първо, защото за пръв път имаме такъв закон за социалните услуги. За пръв път политиката за социално включване ясно отграничава подкрепата и овластяването на едно лице от социалното подпомагане с отделянето му в нов закон.
Какви са важните акценти на новия закон?
Първо, се регламентират така наречете „общодостъпни услуги”, услуги, които ще има право всеки български гражданин да ползва без да е необходимо насочване от Агенцията за социално подпомагане, без да има нужда от настанителна заповед и облекчаване на режима. Дава се различна философия на самите социални услуги като начин на управление, като философия, като финансиране.
От тук нататък говорим за комбинация от дейности, които държавата може да финансира, а не за финансиране на сгради и домове, което ще промени до голяма степен и качеството на социалните услуги.
Целта на този закон е със създадените с годините социални услуги, които се управляват в голяма степен от общините и неправителствени организации, да гарантираме, първо, качеството на тези услуги и ефективността на държавния ресурс, който ежегодно се отделя, като това ще стане чрез, първо, промяна на логиката на финансиране от гледна точка на финансиране не на места, а на дейности, създаване на отделен орган, който ще се занимава с лицензирането на доставчиците на социалните услуги като за пръв път даваме ясна регламентация на начина, по който ще се лицензират частни доставчици или неправителствени организации. Отпада различният ред за регистриране и за лицензиране на доставчици за социални услуги, когато става въпрос за деца, т.е. уеднаквяване на реда, и от друга страна, чрез обособяването на този отделен орган ще гарантираме качеството на тези услуги с по-добър и по-силен контрол от гледна точка на начина, по който се предоставят.
В България в момента, както споменах, в общините на територията на цялата страна се предоставят услуги, но има 43 общини, в които има така наречените „бели петна”, в които не се предоставят такива. С новия механизъм, който е заложен в Закона, с изработването на Националната карта, която е базирана на потребностите във всеки един район, ние ще можем да гарантираме, че всеки един гражданин, независимо в коя част на територията на страна се намира, може и има право да ползва тези услуги. Разбира се, първите стъпки за изграждане на тази карта са анализ на нуждите и потребностите на местно ниво, който се подготвя от общините преди приемането от Министерския съвет на Националната карта на услугите. За пръв път даваме регламентация и възможност за така наречените „публично-частни партньорства” или възможност за делегиране на управлението на част от услугите към частни доставчици, което ще създаде и реално конкурентна среда. За пръв път даваме ясна регламентация на някои изцяло нови услуги, които към момента не съществуват – заместващата грижа, ясна регламентация на асистентската подкрепа като държавно делегирана дейност, както и възможността за допълващи стандарти, които ще дадат подкрепа на хора, които имат определени нужди в определена насока.
Важен акцент от разпоредбите на Закона е отделната глава, която регламентира за пръв път и изискванията за професионална квалификация, за продължаващо и надграждащо обучение на хората, които работят в социалната сфера, което също е един от елементите за гарантиране на качество на предоставените услуги. Считам, че с подкрепата на този закон България наистина ще може да отговори на нуждите на всеки един човек, който има необходимата подкрепа за реално социално включване с индивидуализиран подход, с подкрепа на междусекторни и интегрирани услуги, защото много често подкрепата само от социалните работници не е достатъчна. Говорим все повече за интегрирани социално-здравни или интегрирани социално-здравни образователни услуги, като за пръв път в Закона е регламентиран начинът, по който те могат да се предоставят, както и начинът, по който може да се направи комбинирано финансиране на такъв тип услуги.
Предвиждаме Законът да влезе в сила от 2020 г. и се надяваме да получим подкрепа и от Правната комисия, тъй като за нас това е изключително важно законодателство, както споменах, за реформиране на социалната сфера.
На разположение сме за въпроси или допълнителни коментари.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Колеги, откривам дебата – имате възможност за въпроси, мнения, становища, изказвания.
Колегите от опозицията? (Шум и реплики.)
Ние ще подкрепим предложения Законопроект. Знаем, че той е плод на сериозна работа, на търсене на консенсус, знаем и че е сериозна стъпка в развитието на законодателството в отрасъла. Надяваме се то да се прилага ефективно и да реши действително социални проблеми и натрупаното социално напрежение.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на първо гласуване в Комисията по правни въпроси Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Колеги, на първо гласуване се прие Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57.
Благодаря на колегите от Министерството на труда и социалната политика за представянето и участието в Комисията. Пожелаваме успех!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много и аз. Успех!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, изчерпахме дневния ред.
Имате ли въпроси за дебат, за обсъждане по Ваше желание? Няма.
Закривам заседанието.


(закрито – 15,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ