Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 79

На 14 февруари 2019 г., четвъртък, от 12, 10 ч. се състоя извънредно заседание на Комисията по правни въпроси за повторно обсъждане на следните точки:
1. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители в частта – възможност всеки избирател да провери списъка.
2. Обсъждане на въпроса с машинното гласуване.
3. Предложение на българите в чужбина чрез господин Стефан Манов за електронно дистанционно обсъждане.
Комисията се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси.
Благодаря, че реагирахте толкова бързо.
Благодаря и на директора Митева, че също реагира бързо.
Искаше ми се в това извънредно обсъждане да присъства и директорът на ГРАО, но в рамките на работната група имаме текст, който той беше предложил.
Предлагам Ви да обсъдим следните въпроси:
предложението на госпожа Нинова и група народни представители в частта – възможност всеки избирател да провери списъка.
Предлагам също така да обсъдим въпроса с машинното гласуване, като получихте текст, съобразно който, при европейските избори – не го чета целия, имате го разписан – да бъдат най-малко в три хиляди избирателни секции; в местните избори да бъдат най-малко в шест хиляди избирателни секции; на следващите избори да бъдат във всички секции, без секциите, които са в чужбина, на кораби, в затвори и места за задържане, които са на подвижни избирателни секции и тогава машинното гласуване да замени хартиеното гласуване, тоест това е финалът на предложението.
Това, което вчера не обсъдихме и което се поднася по един или друг начин на българите от чужбина чрез господин Стефан Манов, също го виждате като разработка.
Това е график за експериментите за електронно дистанционно гласуване по пътна карта за експериментално дистанционно гласуване и редът за провеждането му, както и възможността електронното дистанционно гласуване да бъде с използване на квалифициран електронен подпис или идентификация въз основа на други данни – да не е само по системата за електронна идентификация, която трябва да се въведе в документите за самоличност на българските граждани.
Последното, което Ви предлагам – преразглеждане на нашето решение за публикуване на социологически изследвания в изборния ден.
Имате думата, колеги.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, самият факт за свикване на извънредно заседание на Правната комисия показа, че нашите критики към работата на Комисията снощи са били удачни, но не това е важното.
След като ще поставим на ново обсъждане въпросите на избирателните списъци и въпросите за машините, въпросите на социологическите проучвания, въпросите на електронното гласуване, аз предлагам да поставим на ново обсъждане и другите въпроси, с които се занимавахме – преференциалното гласуване, начина на обжалване на решенията. Въобще защо тези четири въпроса, които са важни, ги поставяме на ново обсъждане, а не и другите? Какъв е смисълът на тази процедура?
Моето предложение е да включим за обсъждане и новите правила във връзка с отчитането и резултатите от преференциалното гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам го като процедурно предложение, тоест колегата Зарков предлага в кръга на обсъжданите въпроси да включим и тези, които той посочи.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Зарков.
За – 5, против – няма, въздържали се – 8.
Не се прие предложението на колегата Зарков. (Представителите на „БСП за България“, членове на Комисията по правни въпроси, напускат заседанието.)
Да обсъждаме ли предложението на Нинова, или да не го обсъждаме при това положение?
ХАМИД ХАМИД: Явно няма нужда, те си тръгват.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Явно целта е да се създава напрежение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, имам процедура.
Благодаря, уважаеми господин председател.
Тъй като вчера възникна въпрос: какво правим с Централната избирателна комисия – сроковете и така нататък, ние възприехме една политика, която е отразена в доклада съвсем правомерно. Виждаме, че може би трябва да пристъпим към промяната на изцяло нов Изборен кодекс.
В тази връзка смятам, че в момента, в който изцяло променим Изборен кодекс едва тогава да пристъпим към избора на нова Централна избирателна комисия, защото хората няма да знаят по какъв Изборен кодекс ще работим. Тоест докато не приемем изцяло нов Изборен кодекс, да не се пристъпва към процедура за избор на Централна избирателна комисия, която ще е в неведение по какъв точно кодекс да работи. Нека да не създаваме проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други мнения, изказвания?
Колеги, пристъпваме към въпроса, за който поискахме прекъсване: предложение на Корнелия Нинова и група народни представители по отношение на чл. 57, ал. 1, т. 9 и създаване на т. 9а.
Текстът, който имаме от Главна дирекция ГРАО е следният: „Т. 9 се изменя така:
„т. 9. Създава и поддържа регистър на избирателите, които се вписват с име, единен граждански номер, постоянен и настоящ адрес. За целта Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството осигурява на Централната избирателна комисия безвъзмезден достъп до данните в регистъра на населението.
Създава се т. 9а:
„9а. осигурява възможност на всеки избирател за справка в регистъра по т. 9 по Единен граждански номер.“
Имате думата за изказвания.
Моето питане е във връзка със Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното управление. Там създадохме режим за проверка и верификация на подписките. Там ГРАО извършва тази проверка. Въпросът е как да създадем този механизъм, симетричен по отношение на регистъра, който е в Централната избирателна комисия.
Данните за гласувалите са в избирателните списъци, тоест трябва да възложим по някакъв начин и автоматизирана обработка, поне да се отразява, че избирателят „Х“ е гласувал, тоест има го в избирателния списък. Трябва да предвидим обработка на избирателните списъци.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – РЕВИЗОРО: Вносителите на този проект ги няма, явно не желаят да гласуват, но ние държим да приемем този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз се изненадах на „отговорността“ на колегите, но във вчерашния ден, десет часа само саботираха. Днес продължават.
Пак казвам: тук проверките са две. Едната проверка е до провеждане на изборите, за да мога да проверя има ли ме в списъка, или ме няма.
Втората проверка е гласувал ли съм, или не съм гласувал – това, за което дебатирахме.
ИВА МИТЕВА: Той обаче няма да е регистър на избирателите, а по-скоро ще е регистър на гласувалите избиратели. Всеки да може да се провери. Централната избирателна комисия е дала срок един месец, всички 12 хиляди списъци да ги съберат, да ги проверят. (Разговор при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ясно е, че не могат да си напишат идеята – това е ясно в цялото им поведение през тези две години. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – РЕВИЗОРО: За едни списъци – дали да ги разпечатваме и да ги слагаме по витрините, голям проблем за администрацията. А 12 хиляди секции – някой да отваря стаи, да рови в списъците и да сверява, това изобщо не е проблем за администрацията. Това е най-лесното нещо, което тя може да извърши. Да разпечатиш готов списък и да го залепиш, било голям проблем, а да отвори стаи, които са под особен режим, със СОТ, да бъркаш в чували, след време някой реши да прави нещо – това е непосилен труд.
А кой точно ще го свърши? Ние трябва да имаме още една администрация само за това нещо.
Вносителят да се изкаже. Ако не се изкаже, значи не настоява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КРИЛОВ: Няма представител на вносителя. Те напуснаха.
ХАМИД ХАМИД: Тогава какво? Ще им подменяме волята ли, какво ще правим?
Господин Председател, уважаеми колеги! Напълно споделям аргументите, че е непосилно за администрацията да направи на ръка тези справки в този срок.
Тук обаче имаме тежък проблем с тайната на вота. Тайна на вота и нарушаване тайната на вота имаме не само когато се установи едно лице за кого е гласувало, разкриване на тайната на вота имаме и тогава, когато се разбере лицето дали е гласувало, или не. При ровене в тези списъци администрацията има достъп и при тази проверка ще установи кое лице е гласувало, кое – не е, а особено в по-малките общини, в по-малко населените места това е основание за последваща евентуална разправа с това лице. Затова в редица европейски документи – казвам европейски, защото там се казва, че разкриване тайната на вота е и това дали лицето е гласувало, или не. Мисля, да не подкрепя това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приема се, че частично това е предложението, което изчетох, което произхожда от директора на ГРАО – той е дал редакция само за текущата проверка в списъка ли съм, или не съм, но не и гласувал ли съм, или не съм гласувал.
Пак казвам, редът за проверка на факта дали съм гласувал, се осъществява чрез жалба до съответната общинска избирателна комисия, която отваря изборните книжа, проверява избирателния списък и установява дали на моето име има подпис. Ако има подпис, а аз не съм гласувал, тогава се установява автентичността на подписа.
ИВА МИТЕВА: Те предлагат в този регистър да са и гражданите на Европейския съюз, но те не са в нашите избирателни списъци, а са в друга процедура, така че те няма как да бъдат автоматично включени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, това е ясно, и затова ГРАО го е отделил.
Други изказвания има ли?
Колеги, прекратявам дебата по този въпрос.
Подлагам на гласуване редакцията, която представих на Вашето внимание и няма да повтарям за трети път откъде сме я получили.
Който е съгласен да подкрепим такава редакция, моля да гласува.
За – няма, против – 1, въздържали се – 8.
Не се приема редакцията.
Колеги, по втория въпрос – броят на машините.
Разполагате с предложението: § 32 да се отхвърли и да се създаде нов преходен параграф след § 36:
„т. 1. Наименованието „Заключителна разпоредба“ става „Преходни и заключителни разпоредби“.
т. 2. Създава се нов § 37.
Параграф 37 по вносител става § 38.
„§ 37. (1) При произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г. машинното гласуване се произвежда в най-малко 3000 избирателни секции, а при произвеждане на общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г. машинното гласуване се произвежда в най-малко 6000 избирателни секции.
(2) Централната избирателна комисия определя броя и номерата на избирателните секции по ал. 1, в които се произвежда машинно гласуване, не по-късно от 12 дни след насрочване на изборите. Централната избирателна комисия определя условията и реда за машинно гласуване, които да осигуряват тайната на гласуването, сигурността на изборния процес и изборните резултати при спазване изискванията на Глава четиринадесета, Раздел III.
(3) Машинно гласуване не произвежда в избирателни секции с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме и в избирателни секции и извън страната.“
Колегата Цонев да добави ал. 4.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Председател, ал. 4 е приблизително същата като ал. 2 на нашето предложение, но тъй като приемаме, че всъщност това няма да стане след европейските, а след общите избори за общински съветници и кметове, предлагам ал. 4 да има следното съдържание:
„(4) За всички избори след общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г., Комисията въвежда само машинно гласуване във всички секции, с изключение на тези по ал. 3. Гласуването не може да бъде комбинирано, а се извършва само машинно“.
Това е текстът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура – колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, ще подкрепя редакцията на новия параграф 37 от ал. 1 до ал. 3, както ги прочетохте, но искам разделно гласуване по отношение на ново предложената ал. 4. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Колеги, има ли възражения за разделно гласуване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека само да поясня, защо целта на машинното гласуване според нас е да елиминира субективния фактор при отчитане на резултатите в секционните избирателни комисии. През всичките 29 години на прехода това е един от най-големите недостатъци на избирателния процес. И по тази тема са се изказвали специалисти, политици, в това число и всички тук, които са в тази зала. Мисля, че оставането на комбинираното гласуване обезсмисля машинното, защото пак ще имаме протокол с броене на бюлетини на ръка и описване, и грешки и така нататък. Да напомня, че при машинното гласуване машината дава резултата, той се попълва в протокола и всъщност броенето на бюлетините, които излизат от машината, има само контролен характер.
Ако допуснем комбинирано, това означава да не си правим труда да купуваме машини, да произвеждаме – целият този труд е напълно безсмислен. Оставяме дефекта на субективния фактор при броенето на бюлетини и при грешките в протоколи, да не се връщаме към всички аргументи – 66 % сгрешени протоколи при всички избори, и така нататък, и така нататък.
Това е причината, поради която искаме да е само машинно, за да се елиминира това, а иначе нямаме нищо против да е разделно гласуването.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Директорът Митева.
ИВА МИТЕВА: Първо, искам да обърна внимание на ал. 3. И вчера на заседанието казах, че за мен тази норма трябва да е в корпуса на закона. Доколкото разбирам Вие искате да изключите това при всички избори и заради това и вчера предложих в чл. 212 да се създаде ал. 5 и там да го въведем като принцип, още повече че ал. 2 – този параграф е преходен, и препраща ал. 2 към спазване на изискванията на Глава 14, Раздел III, където е чл. 212. Така че, ако го въведем в корпуса на закона, то ще се прилага за всички избори и след 2019 г. ние нямаме да имаме проблем с него и той ще се прилага.
Отделно, така записана ал. 1 за мен се обезсмислят промените в чл. 206, тъй като ние забиваме, че 2019 г. – на евроизбори, и 2019 г. – на общи избори имаме машини. Във всички останали случаи имаме пълно машинно гласуване, нали това е идеята? Така че няма смисъл от тези две поправки, а има смисъл ал. 3 да я сложим в корпуса като основен принцип.
По отношение на ал. 4 имам притеснения, поради това че за целия кодекс е уредена хартията и в един момент може би, когато се задейства тази разпоредба, да отпадне. Може би трябва да запишем, че след произвеждане на общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г. гласуването във всички избирателни секции се извършва само с машини.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Изключваме чужбина и специализираните секции.
ИВА МИТЕВА: Тях ги изключваме в корпуса на закона, те са си изключени.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вижте, не чухте последното изречение. Можем да го запишем като друга алинея: „гласуването след тези избори не може да бъде…“.
ИВА МИТЕВА: Казвам Ви същото, след тези избори се произвежда само машинно гласуване. Ако искате може и така да го кажем, защото е преходна норма. Това ме притеснява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има ли други изказвания?
При това положение Ви предлагам следното. Нека да гласуваме, първо, за алинеи от 1 до 3. Ако приемем алинеи от 1 до 3 ще направим следващо гласуване за систематичното място на ал. 3 – дали да бъде в преходна и заключителна норма, или да бъде предложение за нова алинея в чл. 212.
Това ще реши систематичното място на секциите, в които имаме изключване на машинното гласуване. Отделно, трето поред гласуване – ще подложа на гласуване времевия график за пълното прилагане на машинното гласуване след общите избори за кметове и общински съветници през 2019 г.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: С текста, че не се предлага друго, комбинирано гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, с текста, както го изчетохте и както аз го записах.
Има ли други виждания за начина на гласуване?
Закривам дебата – преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване, първо, ал. от 1 до 3.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против и въздържал се – няма.
Приеха се алинеи от 1 до 3.
Подлагам на гласуване ал. 3 да бъде на отделно систематично място, като ал. 5 на чл. 212, както беше експертното становище.
За – 10, против и въздържал се – няма.
Ал. 3 ще бъде ал. 5 на чл. 212 и съответно да се има предвид, че, ако се създаде ал. 4, препратката ще бъде към чл. 212, ал. 5.
Третото гласуване – подлагам на гласуване предложението за създаване на ал. 4 – за всички избори след общите избори за кметове и общински съветници през 2019 г. Централната избирателна комисия въвежда само машинно гласуване във всички секции без секциите по чл. 212, ал. 5 или ал. 3 на § 38.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Гласуването може да бъде само машинно, гласуването не може да бъде комбинирано. Това изречение е много важно!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гласуването се произвежда само машинно, освен в случаите по чл. 212.
Който е съгласен с ал. 4, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се предложението за ал. 4.
Колеги, много държа на предложението на българите в чужбина, изпратено от господин Стефан Манов. Виждате го на втората страница. То е за: до 30 ноември 2019 г. Централната избирателна комисия приема пътна карта за експериментално дистанционно електронно гласуване и определя реда за произвеждането му:
„3. Алинея 4 се отменя.
4. В ал. 13 в началото на изречение първо се добавя „до 31 юли 2019 г.“
5. В ал. 14, т. 29 думите „ал. 27“ се заменя с „т. 27“,
6. В ал. 22 думите „в закон“ се заменят с „от Централна избирателна комисия“, създава се ново изречение второ: „Допуска се използването на квалифициран електронен подпис или идентификация въз основа на данни, съхраняван в информационни фондове за българските лични документи“, а досегашното изречение второ, става изречение трето.
7. В ал. 33 думите „на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г.“ се заличават.“
Тук моето питане е кои информационни фондове се има предвид, защото използването на квалифициран електронен подпис е едната хипотеза, или идентификация въз основа на данни, съхранявани в информационните фондове за българските лични документи.
Господин Лазаров правилно отбелязва какво значи информационни фондове, какво влиза там.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам принципен въпрос, който искам да поставя, защото в дебата по въвеждане на дистанционното гласуване, което някои наричат „електронно“, по-точният термин е дистанционно. Дебатът се води около сигурността – разбирам за какво става въпрос, че тук експериментално ще уточним фондове и така нататък. Това е важна тема.
Никой обаче не отговаря на един въпрос и не се поставя този въпрос за разглеждане. Говори се за сигурност на гласуването, защитеност откъм хакерски атаки и откъм манипулации. Дават се примери с банковите системи и така нататък. Окей. Аз приемам, че ще се изработи такава система, при която ще има абсолютна сигурност на дистанционното гласуване.
Следващият въпрос, който задавам: как ще се установи кой стои зад IP адреса и електронния подпис? Кой? Давам Ви пример: добре, системата е защитена, бетон, не може никой да влезе, да я фалшифицира.
Едно лице в Истанбул с електронния подпис – защитения, който е взело от Централната избирателна комисия като български гражданин или от информационните масиви, или откъдето ще да е, защитен е софтуерът да гласува само от един IP адрес и това е добре. И не стои лицето там, което подава гласа, а стои координаторът на ДПС примерно. Той му е дал IP адреса си, дал му е всичко и е казал: „Гласувай“.
Колеги, кой ще го установи това? Никой! И този въпрос знаете ли защо не се дебатира? Защото няма отговор.
Или в Канада, или в Щатите, или в Лондон, кой стои? Координаторът на съответната партия, който е събрал пароли срещу пари или срещу каквото щете и да е. По същия начин стои въпросът и в една ромска махала.
Не става въпрос за сигурност откъм манипулация на вота. Става въпрос, че не можем да установим кой стои зад IP адреса, зад компютъра кой стои.
По тази причина от ДПС сме категорично против въвеждането на дистанционно гласуване, както и Германия го е приела и много други страни. Не да въвеждаме експериментално, а да кажем честно и почтено на тези наши граждани в Лондон, в Истанбул, в Щатите и в Канада – ние не можем да въведем това гласуване по тези причини. А не ще въвеждаме, ще опитаме, изчакайте малко, сега и така нататък.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Точно това може да се демонстрира, за да се убедят.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз искам да кажа принципни съображения. Казах ги. Оттук нататък нека дискутираме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Някой координатор под строй може и до машинното да ги отведе.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, искам думата за реплика на изказването на господин Цонев.
Приемам всички негови съмнения, притеснения от фактическа страна. Искам да обясня какво се има предвид в предложението на българите от чужбина. Те предвиждат две хипотези.
Първо, квалифициран електронен подпис или, втората хипотеза, идентификация въз основа на данни, съхранявани в информационните фондове за българските лични документи. Тяхната теза е следната: на всяко летище вече по мерките за сигурност има система за лицево разпознаване. Очевидно е, че тя дава достатъчно сигурност на националните и международни системи за сигурност при идентификация на лицето.
Това е процес, който ще се развива. Те добавят: и идентификацията в банковата комуникация в някои от случаите също е чрез лицево разпознаване. Затова се е появил и обектът за сравнение, те затова реферират към информационни фондове за български лични документи, защото приемат, че там е оригиналната снимка на индивида, който се определя с тези данни. Това е, за да обясня предложението на господин Манов.
Ако, с оглед резервите на господин Цонев и бележката на господин Лазаров, аз бих предложил да се чете по следния начин, втората хипотеза да бъде: идентификация въз основа на данни, съхранявани в други информационни фондове. Като тези фондове очевидно трябва да бъдат достоверни.
По отношение принципните бележки на колегата Цонев. Директорът Митева припомни частта на доклада на ограничената мисия за наблюдение на избори на ОССЕ, окончателният доклад от 30 юни 2017 г. за предсрочните парламентарни избори, където в Раздел VII „Нови технологии за гласуване“, коментарът на колегите по този мониторинг във връзка с новите технологии е следният: „За да може своевременно да се подготви и приложи електронното гласуване, правната рамка следва да бъде изменена, а осигуряването на цялото необходимо оборудване и подкрепа трябва да бъде завършено достатъчно време преди изборите. Също така трябва да се обмислят разпоредбите и времето за достатъчно тестване, сертифициране и проверка, както и обучение на гласоподавателите, за да се осигури целостта и сигурността на системата“. Тоест при всички положения по отношение на електронното дистанционно гласуване остава изискването, както го бяхме записали в ал. 33 – да се постигнат двете основни цели, които…
Първо, тайната на вота, второ, гаранция за сигурността на системата. Докато не се стигне до този резултат, там не може да планираме дата и не може да поемаме конкретен ангажимент за време.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще бъда съвсем кратък.
Господин Цонев, предложението на господин Манов. За какво става въпрос? Става въпрос за експериментална пътна карта. Хората си правят експерименти за дистанционно, електронно. Електронно е, защото дистанционно е и по пощата. Това е дистанционно и електронно.
ЙОРДАН ЦОНЕВА: Да бъдат двата термина в едно е окей. Но само електронно гласуване, не е точният термин.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вижте, експериментално дистанционно електронно гласуване, но експериментално. Централната избирателна комисия се задължава да прави експеримент. Да, при тези проби може да се убедят наистина, че няма възможност да бъде запазена тайната на вота. Аз така разбирам това предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Откога се въвеждат тези информационни фондове?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Кирилов преди малко каза. Докато не се постигне сигурността по…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма срок. Те и сега текат. По няколко способа бяха проведени експериментални гласувания.
ИВА МИТЕВА: Според мен, първо, трябва да е готова системата, да е тествана и след това да започнат експериментите. Може би това трябва да запишем. Да е ясно, че когато всичко е готово и е тествано…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да не обвързваме с конкретен източник.
Да, това е възможност. МВР е възможност, личните карти са възможности. Защо да не може по тяхната система за идентификация аз да бъда идентифициран? Възможно е това, което развих пред Вас като предполагаема хипотеза – в един момент да се стигне до безспорно прилагане на системите за лицево разпознаване и да има споразумение с МВР по отношение на базата данни и там. Но това са бъдещи възможности, защо да ги изчерпваме.
И после, кой казваше в дебата, да създаваме неверни представи, че сме предпоставили само едното или само другото? Нека ЦИК да го каже това. Нали им поставяме, ето тук по искане: „пътна карта за експерименталното дистанционно електронно гласуване и определя реда за произвеждането му“.
Досега сме написали 33 или 34 алинея със задачи на Централната избирателна комисия по електронното дистанционно гласуване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – РЕВИЗОРО: Господин Председател, не дадохме отговор на господин Цонев.
Отговорът беше: в Истанбул, с IP адрес, всичко е редовно, някой под строй откарва едни хора и те гласуват. Лицевото разпознаване ще каже: „Да, точно това е човекът, отговаря на нашите фондове“, но няма да ни покаже от другата страна, срещу човека кой е? Някой с оръжие, някой със заплаха, някой с пари? Ние в момента не можем да избегнем това някой да води цели кервани до изборната секция. Знаем, че се случва, но формално, влизат си в самата секция, подават си документи и всичко е чисто.
Сега искате да ми обясните, че някой на другия край, някъде дори и застанал автентичен образ пред екрана, ще ми даде гаранция, че той – да, стои пред екрана, но волята му не се влияе по някакъв начин – чрез принуда, чрез финансов ангажимент, чрез някаква друга заплаха. Сега ще предполагаме МВР какво щяло да направи след години, затова още сега, веднага да запишем един срок. Ами да запишем в срок до 30 ноември 2019 г. МВР да въведе всички системи за лицево разпознаване и други гаранции. Това няма да се случи!
Извинявайте, дадох пример с Крум Зарков. Той е завършил във Франция. Оказва се, че ако си беше останал студент във Франция и беше изпратил до България, неговият шанс това нещо да влезе в законодателната рамка е много по-голям отколкото той като депутат в Правната комисия. Някой изпратил писмо и ние вече започваме да даваме нареждания на ЦИК, на МВР, на всички депутати как да гласуват за нещо, което никой не знае какво е. Никой не ми даде отговорът, който Йордан Цонев поиска.
Мисля, че това изобщо не трябва да бъде подлагано на гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разбрах.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Председател, може ли за коректност. Дадох пример с ДПС и с турските избиратели, за да бъда коректен към всички останали, за да видите, че не влагаме никакъв партиен интерес тук. Защото, ако електронното дистанционно гласуване ще позволи на стотици хиляди български граждани да гласуват, ние сме „за“. Точно толкова стоят и в Република Турция – български граждани, да гласуват десетки хиляди, а стотици хиляди не могат. Тоест нямаме никакъв партиен интерес тук, за да се противопоставяме на дистанционното електронно гласуване. Имаме принципни съображения, едно от които Ви казах и то с пример, за да бъдем коректни с пример – негативен за нас самите, а не с пример Вашингтон, Ню Йорк или Лондон. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисля да гласуваме по принцип предложението, което всъщност не е мое, а на организациите на българите в чужбина. Пак казвам, не съм го получил от господин Стефан Манов.
За прецизност подлагам на гласуване това предложение, като в ал. 2 датата 30 ноември 2019 г. – това е датата, в която ЦИК трябва да приеме пътната карта, предлагам да бъде 31 март 2020 г. Дотогава ЦИК ще се занимава интензивно с двата избора.
С това уточнение подлагам на гласуване предложението, както беше представено и втората редакция: след „фондове“ точка, а отпада „за български лични документи“.
За – 6, против – няма, въздържали се – 4.
Засега това предложение се подкрепя.
Последният въпрос, колеги, беше относно предложението на колегата Саватева и група народни представители по отношение на социологическите проучвания. Те са доста.
Предложение на Диана Саватева за създаване на нов параграф по отношение на чл. 204, ал. 3.
Второто предложение е за създаване на нов параграф по отношение на чл. 205, ал. 5.
Третото предложение е за административно наказателни разпоредби – да отпаднат санкциите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да го оттегли в залата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложението на Диана Саватева и група народни представители по отношение на чл. 475.
Правя предложение да отхвърлим предложенията на Диана Саватева и група народни представители ан блок.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против и въздържал се – няма.
Приема се предложението за неприемане на предложенията на колегата Саватева и група народни представители.
Колеги, с това приключихме извънредните въпроси на днешното извънредно заседание.
Извънредното заседание е закрито.
(Закрито в 13,10 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ