Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
20/02/2019
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 80
На 20 февруари 2019 г., сряда, от 14,38 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния предварително обявен
ДНЕВЕН РЕД:
1.Обсъждане на Проект на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и избор на председател, заместник – председатели и секретар на Централната избирателна комисия, предложен от Данаил Димитров Кирилов.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов и група народни представители нa 18.02.2019 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12.02.2019 г.
Заседанието бе ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси при условията на чл. 33, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Имаме кворум.
Има предложение за дневен ред.
Колеги, преди да Ви дам думата за становища по дневния ред, правя предложение за отлагане на обсъждането по точка втора от дневния ред: Първо гласуване на ЗИД на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 18 февруари 2019 г.
Колеги, аргументите ми за искането на отлагане са с оглед на обстоятелството, че е добре да изчакаме институционално становището на Администрацията на Президента.
Колегите, които са имали възможност да се запознаят с текстовете, се надявам да са се съобразили, че нямаме препятствия да обсъдим този Законопроект, тъй като правните решения там са установени по такъв начин, че законодателната инициатива да бъде абсолютно нова и автономна и да не бъде повлияна от развитието на законодателната процедура по основния Законопроект. Въпреки това, за да не ескалира този дебат, предлагам да изчакаме становището.
Вносителите имахме волята да заявим, че сме готови да подложим на обсъждане отново въпроса за преференциите. Смятаме, че тази воля, макар и от вносители от нашата парламентарна група, е индикативна за това, че имаме готовност да се преосмисли решението за преференции в трите вида избори, където има преференциално гласуване.
Имате думата по дневния ред. Ако няма становища, изказвания, възражения, колеги, подлагам на гласуване дневния ред без точка втора, която се отлага.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
1. ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ И ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ И СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ ДАНАИЛ КИРИЛОВ.
Колеги, посочвам, че съгласно изискванията на нашия Правилник, чл. 93, ал. 7, изречение последно: проектите на правила се изработват и внасят в Народно събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.“
Колегите от „БСП за България“ бяха подходили демонстративно, дирейки друга схема за дебата по публичните правила, първоначално в пленарна зала. Всъщност в процедурите за публично предлагане процедурните правила са инициатива на съответната водеща комисия, в конкретния случай това е Комисията по правни въпроси. Позволил съм да разработя и за Ваше удобство и на Вашето внимание е предварителен Проект за такива процедурни правила.
Преди да влезем обаче в дебат, моля да ми дадете възможност да представя гостите: от Фондация „Български институт за правни инициативи“ господин Теодор Славев, от Асоциация „Прозрачност без граници“ – госпожа Ваня Нушева. Добре дошли!
Тук са и гостите по втора точка, която отложихме. Ще използвам случая да представя и тях: от Министерство на външните работи госпожа Елисавета Паунова – главен юрисконсулт в отдел „Правнонормативен“ на дирекция „Правна“, от „Информационно обслужване“ АД проф. Михаил Константинов – председател на Съвета на директорите, и пак представител от Асоциация „Прозрачност без граници“.
Колеги, разполагате с предложението за проект на Процедурни правила.
Желаете ли да Ви ги представя накратко или подробно?
РЕПЛИКИ: Накратко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съвсем накратко в случая ще кажа следното.
В тези Процедурни правила за публичен подбор – ще използвам този израз, колеги, без подробното описание на всички действия в публичния подбор, особеното е, че трябва да съобразим прилагането на Закона, а конкретно – Глава V „Избирателни комисии“, Раздел І „Централна избирателна комисия“, чл. 46 до чл. 51 на Изборния кодекс.
Припомням, че назад във времето сме имали сериозни дебати във връзка с конституирането на този орган.
Особеностите в конкретния случай се изразяват в следното.
Има две фази, две части на процедури, които конституират органа. Първата част е изборът на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия. Тази процедура се осъществява от Народното събрание по предложение на народни представители и парламентарни групи – така, както е по Правилника и е стандартно. В тази процедура неправителствените организации имат възможност да предлагат кандидати. Респективно това е отразено в Процедурните правила, като на Вашето внимание сме предложили срокът за предложения на парламентарните групи и народните представители да бъде седемдневен, а срокът за неправителствени организации е пет. Не са обаче само неправителствени организации, а и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации. (Шум и реплики.) Приемаме, че и професионалните организации също са конституирани като неправителствени организации. Парламентарните групи предлагат останалите кандидати на Президента на Република България за назначаване.
Дебатът в първата и единствена процедура досега по този ред беше дали другите кандидати, които се назначават с указ на Президента на републиката, се изслушват и техните документи се обявяват по реда, който е за кандидатите за председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия. Тогава като опозиция настоявахме и беше възприето всички кандидати, без значение по кой ред се определят, избират и назначават, да бъдат публично изслушани; документите им да бъдат качени за запознаване на сайта на Народно събрание. Така че настоящите Процедурни правила следват този модел.
Другият спорен въпрос е за представителите на партии, които не са парламентарно представени в българския парламент, но имат избран представител в Европейския парламент. Няма да повдигам този дебат понастоящем. В предходната процедура с решение на Народно събрание е била определена и квотата на парламентарно представените групи. Съответно след попълването на тази квота се заявяват кандидатите на партии, които имат избрани представители в Европейския парламент, но нямат представители в българския. Сами разбирате, че в настоящата ситуация това означава съставът на Централната избирателна комисия да бъде попълнен от кандидати, с лица, чието представителство в Европейския парламент ще бъде променено при осъществяване на следващите избори през месец май 2019 г. Такъв обаче е текстът, записан още през 2014 г., затова без оглед на неговата справедливост или целесъобразност той би следвало да бъде приложен.
Колеги, документите, които се изискват, са обичайните, типичните, които изискваме при процедури за публичен подбор. Условията към лицата, които се прилагат, са съобразно чл. 50 от Изборния кодекс. Противопоставимостите също са съобразно чл. 50, ал. 3 от Изборния кодекс. Публичната процедура следва хронограмата, която обичайно следваме при подобни процедури в 43-тия и 44-тия парламент. Предложили сме седемдневен срок, който започва да тече от приемането на Процедурните правила с решение от Народно събрание. Смятаме, че той би бил достатъчен да се направи предварителният подбор и номинация от страна на лицата, които имат инициатива за това.
Нямаме изрично посочен срок в тези процедурни правила за изслушването на кандидатите. Предлагам Ви да се прилага общият срок от чл. 93 от Правилника, който е не по-късно от 14 дни преди изслушването. Това е моментът на публикуване на документите на кандидатите. Този момент е непосредствено след изтичане на срока за внасяне на документите, тоест изслушването следва да бъде не по-късно от 14 дни. (Шум и реплики.) Да стане не по-рано от 14 дни. (Шум и реплики.)
Уточнявам, че иде реч за не по-рано от 14 дни след обявяване на документите на кандидатите, като се приложи Законът за защита на личните данни. Не по-рано, защото тук е негативно определен срокът, и то определен негативно спрямо момента на обявяване на документите. Изискването е документите да се публикуват на интернет страницата на Народно събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването, което означава обратно, ако го отнесем към момента на изслушването и означава, че моментът на изслушването не може да бъде по-рано от 14 дни от обявяване на документите.
За документите казах, че са идентични и няма специфика по отношение на тях.
По самата процедура на организиране на изслушването също смятаме, че няма специфични особености. С колегите коментирахме единствено изискването за подготовка на концепция от кандидатите. Тъй като в този случай, а и в предходния не е имало изискване за изготвяне на концепция на кандидатите, в процедурата по изслушване сме предвидили на кандидата да се предостави възможност да допълни данни от професионалната си биография, както и да изложи виждането си за дейността на ЦИК в изложение до пет минути.
С това изчерпвам особеностите на тези процедурни правила. (Шум и реплики.)
Имаме случаи на попълване на места, което в сегашния текст на Закона не дава ясен и категоричен регламент за провеждането на попълването. Това е по ал. 9 на чл. 46. Въпросът е какво би станало, ако парламентарно представена партия се е въздържала да номинира кандидати, както и хипотезата, при която няма предложения от партии и коалиции, които имат представители в Европейския парламент, но нямат в българския парламент. В ІV, т. 11 сме посочили, че в случаите на чл. 46, ал. 9 от Изборния кодекс за незаетите места се предлагат лица, участвали в изслушването по този раздел.
Когато предложените лица, участвали в изслушването, са по-малко от необходимия брой членове на Централната избирателна комисия, се открива нова процедура за избор за незаетите места. Евентуалният дефицит на кандидати се компенсира и се попълва с втора, последваща процедура за избор на незаети места, тоест колективният орган не се конституира в пълен състав. Според мен се конституира, защото Президентът издава указите, но така записано в Закона, означава, че няма конституиран орган. Никой обаче не може да спре Президента да конституира ЦИК и в непълен състав. Това обаче е правилото на чл. 46 от Изборния кодекс, приет през 2014 г.
ХАМИД ХАМИД: Кодекса на Мая Манолова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз, господин Хамид, предупреждавах множество пъти госпожа Манолова тогава в работната група, след това на второто обсъждане. Тогава Вие бяхте коалиционни партньори с госпожа Манолова.
ХАМИД ХАМИД: Твърдо против бях против идеята й.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И това е вярно.
ХАМИД ХАМИД: Отворете стенограмите и ще видите, както и за преференциите бях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И какво от това?! Въпреки това е факт. (Шум и реплики.) Законът е факт.
Спирам до тук.
Господин Димитров заяви предложение за редакция.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, моето предложение е по-скоро редакционно. Като приемам изцяло предложения от Вас текст за Правила, като изключим това, че ги правим в отсъствие на опозицията, ще ни обвинят, че пак сме в сянка и непрозрачно, моето предложение е по Раздел ІV, точка втора.
Ако си спомняте, само преди една седмица тук стана приемането на Кодекса – този, който чакаме в момента Президентът да реагира по него, но тогава имаше проблеми с излъчването на интернет страницата ни. В момента ние сме в две сгради на Народното събрание – тази на „Батенберг“ и тази на площад „Народно събрание“ – пленарната зала. Там има специално оборудвана зала с оптика, приемна апаратна, режисьорска апаратна, която може да излъчи и в интернет, може да излъчи и по националната телевизия, ако се гласува това да се случва в съответната зала.
Насрочвайки заседанията тук, създадохме огромен проблем – релейки, кабели, простори през прозорците, хората седят тук – огромен проблем.
В тази връзка предложението е:
„2. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата.“
По-прибрано е: „Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси в зала „Запад“ на Народното събрание“.
Първо, е по-голяма, ще влязат повече хора, после, има осигурен звук, осветление и нормална комуникация. На никой няма да пречи, още повече, че повечето от медиите се намират в другата сграда. Това е единственото ми предложение.
Съгласувах го с колегата от ДПС. Той каза, че те изцяло подкрепят това мое предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Аз вземам думата по процедура по начина на водене.
Моля да не допускате на заседание на Правна комисия и да направите остра забележка на господин Симеонов или Димитров, Ревизоро, както е по-известен, да отправя такива думи към истинската българска опозиция, защото парламентът има една опозиция и тя е ДПС. Другата опозиция вече е извънпарламентарна, предвид техните декларации.
Второ, горещо Ви моля да се съобразите с неговите препоръки и да включите, да изпишете „зала „Запад“, защото съм сигурен, че като приемете тези правила, ще се надигне такава огромна гражданска вълна, че другата седмица ще се принудите да внесете друг проект, да върнете обратно още невлезли в сила тези правила. Така че съобразете се с неговото предложение, моля Ви.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Точно така. Липсва по-голямата част от опозицията. Неправилно съм се изразил. Не в отсъствие на опозицията, а на по-голямата част от опозицията, извънпарламентарната.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест приемаме го като незабавно извинение от страна на господин Димитров. Този въпрос за опозициите го уточнихте.
Въпросът за техническото осигуряване. Аз поемам ангажимента заседанието по изслушването да бъде в зала „Запад“. (Реплика.)
Посочвам също така, че още един път благодаря на екипите на Българската национална телевизия, които осъществиха излъчване на заседанието на Комисията по правни въпроси до 00,16 ч. – предходното заседание от миналата седмица от тази зала. Доказаха, че е възможно такова излъчване от всяка точка на Народното събрание, но приемам аргумента, че това е представлявало по-голяма техническа трудност. Не коментирам и въпроса, че действително екипите на Българската национална телевизия работиха, а не бяха длъжни да работят във времето, в което заседаваше Комисията по правни въпроси.
Настоявате ли да се записва изрично в точка втора това уточнение?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не, господин Председател. Изцяло е във Вашите възможности и правомощия Вие да насрочите кога и къде да бъде заседанието. Ако Вие посочите зала „Запад“, въпросът от само себе си ще бъде решен. Разбира се, Вие като председател сте в правото и тук да кажете. Те могат да дойдат и ще го излъчат, ама една релейка, 40 души да ангажираме, само защото искаме да е в тази зала, а не в оная, мисля, че не е редно. Изцяло Вие, не държа да го отпишете, но поне имайте го предвид. (Реплики.)
Служителите, които са дошли, не са наши служители, не са служители на Народното събрание. Те имат проблеми с месечни часове, с дневни часове, с нощен труд. Благодарихме, но нека да не го правим втори път.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Още един път благодарности за Българската национална телевизия, но и те работиха в полза на публичността и прозрачността, което не попречи на групи от лица да твърдят обратното, че нямало такава публичност.
Колеги, тук предлагам Ви да прекратим този дебат.
Имате възможност за изказвания по същество, предложения по същество.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Аз ще подкрепя така предложените Правила. Те в максимална степен отговарят на изискванията на Закона.
Спирайки се на Закона обаче, ясно е, че този начин на конституирането на Централната избирателна комисия е, меко казано, неудачен. Иска ми се друга дума да използвам, но няма да я използвам, защото сме на заседание на Правната комисия. Не е добре разписан. Председателят Кирилов в изложението си за представяне на Процедурните правила посочи някои от тях. Има и други, чисто принципни неща за начина, по който е уредено конституирането на Централната избирателна комисия. Трябва може би в по-спокойна атмосфера, в друга законодателна процедура и инициатива да бъде променен, защото е ясно, че колкото и да се опитваме да коригираме непълнотите и неточностите на действащото законодателство, те остават и няма как само с едни процедурни правила да оправим философия, която, за съжаление и благодарение на госпожа Манолова, е тотално сбъркана. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Аз няма да Ви репликирам, само ще припомня, че именно с оглед стабилността на Централната избирателна комисия и претенциите за нейния статут като постоянно действаща администрация, устроена на професионален принцип, по тази причина сме се въздържали да предлагаме изменения в статута на ЦИК. Безспорно е, че има такъв проблем, имаше такъв проблем и през Четиридесет и третото народно събрание, когато имахме друг формат на парламентарно представените партии. Ако си спомняте, тогава по мое предложение този въпрос беше решен с временно правило, само и само, за да не деконструираме ЦИК и да правим наново разпределението на парламентарно представените партии.
Припомням също така, че навремето този статут на ЦИК беше като контрапункт на правомощията на тогавашния президент и единствената му цел беше да изземе правомощията на президента и да даде възможност на тогавашното парламентарно мнозинство да формира ръководството на Централната избирателна комисия. Като казвам ръководството, защото това също беше тема на много сериозни дебати, противодействие в първоначалният вариант беше целият състав на ЦИК да се определи от Народното събрание.
Интересно ми е, ако сега направя същото предложение, как би се интерпретирало от всички: истински, неистински, парламентарни или извънпарламентарни опозиционни формации.
Господин Хамид иска да ми отнеме думата.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател, че позволихте да Ви отнема думата.
Най-искрено искам да Ви помоля да направите забележка на господин Митев. Тези думи, които каза по адрес на госпожа Манолова, според мен са недопустими. Тя тогава е била излъчена за председател на Временната комисия за изработване на Изборния кодекс от БСП и отговорността за целия този тюрлю гювеч е на БСП, а не на госпожа Манолова. Така че моля в забележката си към господин Митев да подчертаете този факт и да няма лични нападки към омбудсмана на Републиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики има ли към изказването на господин Митев? (Реплика.)
ХАМИД ХАМИД: Процедурата беше по начина на водене.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Неправилно адресирахте. Може би акушерката, която го е израждала, е виновна, защото вместо пъпната връв, ни е отразяла главата.
Нека сега да бъде БСП и да спрем дотам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, нека да се въздържаме от неюридически изказвания, да останем на полето на професионалния дебат. И аз се въздържам.
ХАМИД ХАМИД: Не съм съгласен, господин Кирилов. Правна комисия много отдавна не се занимава с юридическа тематика. Може би предлагате вече да се върнем към юридическите въпроси в Правна комисия? (Реплики от народния представител Емил Димитров.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Димитров с тази реплика прави процедурно предложение за прекратяване на дебата.
Колеги, ако няма други реплики към колегата Митев, той има възможност за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Под формата на дуплика, с оглед на направената бележка от колегата Хамид, госпожа Манолова и нейната парламентарна група в Четиридесет и второто народно събрание е отговорна за този начин на конституиране и за тези проблеми, които се налагат да бъдат решавани през Процедурните правила. Благодаря.
ХАМИД ХАМИД: Точно така. Напълно съм съгласен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Удовлетворени сте и по тюрлю гювеч, и по отговорността.
Колеги, с това приключи изказването на процедурата по изказването на колегата Митев.
Имате възможност за други изказвания, мнения, предложения. Обръщам се и към нашите гости и представители на неправителствени организации, ако желаят.
Заповядайте, господин Теодор Славев, от Български институт за правни инициативи.
ТЕОДОР СЛАВЕВ: Благодаря.
Аз най-напред трябва да благодаря на Комисията по правни въпроси за поканата да участваме в днешното заседание.
На второ място, да изкажа нашето удовлетворение, че в крайна сметка Народното събрание реши да спази Закона и да уважи един фундаментален конституционно-демократичен принцип, какъвто е мандатността.
Искам да кажа също така, че на 7 февруари ние изпратихме писмо до председателя на Народното събрание, председателите на парламентарни групи, до председателя на Комисията по правни въпроси и до медиите. В това отворено писмо излагаме някои наши искания, които са принципни, концептуални и касаят всички публични процедури по избор на едноличните колективни ръководства на тези надзорни контролни регулаторни органи, които избира Народното събрание. Те, естествено, касаят и конкретния избор на ново ръководство на Централната избирателна комисия в случая, но касаят и други такива висящи процедури.
На първо място, наше искане е да се спазват сроковете. Ако си спомняте, господин Кирилов, през 2015 г. ние организирахме заедно съвместна конференция именно по тематиката за тези публични процедури. Тогава Народното събрание пое ангажимент – това, разбира се, не е към Комисията по правни въпроси, по-скоро такъв ангажимент има ръководството на Народното събрание. Тогава се обсъждаше идеята да се направи календар или хронограма, или каквото искаме да го наречем, на изтичащите мандати на тези органи. Това е полезно както и за самото народно представителство, така и за нас, като общество, като граждани, да знаем кога изтичат сроковете, кой е в продължаващ мандат и кога предстоят.
На второ място, нашето искане беше по отношение на качеството на самите процедури. Ще спра на механизмите за усъвършенстване на процеса по селекция. Както разбрах, обсъждаме възможността при подготовката на Процедурните правила кандидатите да представят концепция. В интерес на истината, за конкретния случай за ръководство на ЦИК не знам доколко е удачно това, тъй като Законът много ясно описва какви са задълженията и правомощията на състава на Централната избирателна комисия и малко трудно си представям какво би представлявала една концепция за управление в този случай.
Що касае други органи, мисля, че това е задължителен елемент. Това е добра практика, която се прилага в съдебната власт, когато се избират административни ръководители – председатели на съдилища. Не виждам някаква пречка Народното събрание също да започне да я прилага. В случая текста, записан в Процедурните правила, го намирам за удачен, ако наистина кандидатите са склонни да представят вижданията си какво ще правят по време на мандата си.
Това исках да кажа съвсем накратко, и принципно.
Конкретно по Проекта на процедурни правила – две неща правят впечатление.
Едното е различният срок за номинация от неправителствени организации и от народни представители – аз имам обяснение за себе си на какво се дължи това, но ако може, да кажете защо е избран така този срок.
Между другото, искам да кажа, че той е кратък. Той е изключително кратък. Разбирам, че в момента се бърза, за да се спази законовият срок. Надявам се това да стане, макар че пак има една въпросителна. Този срок обаче е кратък както за неправителствените организации, така и за народните представители – тепърва да започнат процеса по сегментация, селекция и прочие.
И на второ място, понеже си направих труда да сравнявам Процедурните правила, които са били приети в предходната процедура 2014 г. Там има един текст, който казва, че Комисията по правни въпроси може да покани и представители на Администрацията на Президента, както и господин Кирилов каза тази процедура всъщност има фаза, която включва и Президента. Може би е добре да има някакво стиковане на това как се движат процедурите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Винаги каним колегите от Администрацията на президентството, така че и в този случай са поканени, включително ги поканихме по точка втора, която отложихме и която вероятно им е по-актуална, защото непосредствено предстои този въпрос. Нямаме обаче представител от колегите от Президентството.
Благодаря на господин Теодор Славев за становището.
Ако мога да взема отношение по неговото изказване. Действително аз бях гост на Ваша конференция във връзка с общ анализ на проведени процедури по публичен подбор. Още тогава съм взел за себе си бележки и съм си направил изводи. Смятаме, че в миналия и в този парламент се стремим да приложим Вашите препоръки в най-пълна степен. Имам амбицията да продължаваме упорито в тази посока.
По втория въпрос, на който поставихте акцент, действително правилно сте забелязали разликата в сроковете: пет дни за неправителствени организации, седем дни за народни представители и парламентарни групи. Тук обяснението е не в някакво субординационно отношение спрямо двата вида субекти, а предпоставянето е във връзка с това, че организациите трябва да направят предложението, а народните представители или парламентарните групи все пак да имат възможност поне в рамките на два дни – ние всъщност сме поставили двудневен срок на народните представители и на парламентарните групи, първо, да вземат решение за подкрепа или за неподкрепа на този кандидат. Вероятно след като се запознаят, след като го изслушат във формат парламентарна група, след това ще подготвят формалната част от процедурата – събиране на документи и оформяне на мотивирано предложение. Виждате, че тук не сме щадили народните представители, дали сме възможно най-кратък срок. Но ако правите бележка за сроковете…
Другият вариант е седем и десет дни. Въпросът е, че тези три дни попадат в неприсъствени дни и се замислих как да удължим срока. (Шум и реплики.) От 6-ти не е добре, защото от 6-ти 14-дневният срок отива точно на 20-ти да е изслушването. Това означава, че изборът ще е в някой от по-следващите дни. Чисто формално имаме шанс да останем точно в мандата на Комисията, тоест да изпълним абсолютно стриктно Закона, за което бяхме многократно обвинявани и се манипулираше в тази посока. (Шум и реплики.)
Господин Славев, като специалист и наблюдаващ тази област, да Ви попитам какво е Вашето становище, тъй като имаме правна възможност да конкретизираме в Правилата 14-дневния срок за стоене на документите на сайта. Бихме могли да направим срока 10-дневен, а съответно да прехвърлим част от спестеното време на първа фаза, където е номинирането – предложенията.
ТЕОДОР СЛАВЕВ: Наблюдавал съм всички процедури от Четиридесет и второто народно събрание до Четиридесет и четвъртото, тоест откакто има такъв текст в Правилника. Искам да Ви кажа, че срокът, в който документите трябва да стоят на страницата на Народното събрание, почти никога не е спазван и винаги е в рамките на два или три дни преди избора в залата, в който документите стоят. Не знам защо се получава това. Може би е въпрос на организация, може би има някакви политически фактори, които влияят върху конкретен избор, но срокът по чл. 93, ал. 2 от Правилника не се спазва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чл. 93, ал. 2 – последно предложение. Както много пъти сме имали възможност да казваме, това, че не се е спазвало, както Вие казвате, не е оправдание. Въпросът е, че приемаме този срок в Правилника като диспозитивен спрямо сроковете, които се уреждат императивно в конкретните Процедурни правила, тоест практиката го е възприела така: инструктивен, тоест диспозитивен срок в Правилника и конкретен – императивен, в Процедурните правила. Затова казах, че имаме такава възможност.
С оглед на тази Ви аргументация нека да го оставим 14-дневен. Сигурен съм и от предходни процедури знам – организациите, неправителствените организации започват да четат и да отварят документите почти едновременно в момента, в който ние ги качваме. Понякога дори се звъни по телефона: това излезе ли, това качи ли се? Знам, че Вие се информирате в първия възможен момент за документите на кандидатите.
ТЕОДОР СЛАВЕВ: Със сигурност би било по-добре да има по-дълъг срок, в който да могат да се правят предложения, отколкото този срок. Съгласен съм с Вашето тълкувание – да, този срок е инструктивен и е по-важно, защото в момента, в който станат известни имената, така или иначе в публичното пространство започват дебати, хората започват да се информират за личностите. От обществена гледна точка ми се струва, че това е по-важно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, с оглед дебата и уточненията, които направихме с колегата Славев, правя предложение в следния смисъл: първият срок – за номиниране на кандидати, да бъде не 7 дни общо, а 14 дни, от които 14 да бъде общият, окончателният за народни представители и парламентарни групи, а 12 дни да бъде срокът за неправителствени организации, професионални организации и тук ще си позволя да обобщя – и всички заинтересовани да издигат кандидатури.
Другият срок – за стоене на публикуваните, обявените документи на кандидатите, да бъде не 14-дневен, а седемдневен. Публиката ще има възможност седем дни преди изслушването да прочете документите на кандидатите, като мисля, че това е достатъчно време за всеки да формира представата си за представените книжа и документи и за качествата на кандидатите, доколкото те могат да се съобразяват на база на документи.
Други предложения има ли в тази връзка? (Реплики и разговор на изключени микрофони.)
Хронограмата остава относително същата: има три седмици от старта до изслушването и след това има период от изслушването до гласуването в залата.
Днес сме 20 февруари, мандатът на сегашния ЦИК изтича на 20 март, тоест би следвало мандатът на новата Комисия да започне на 21 март.
В тази връзка и с оглед другата бележка на колегата Славев, колега Славев, в парламента имаме разпечатки за всички процедури, които предстоят. Това е задължение на Дирекция „Пленарни заседания“, но не мога да кажа на какъв период – дали месечно, се актуализира, но сте прав – проверих, това не е качено публично на сайта. Председателите на комисии, председателите на парламентарни групи и, разбира се, директорите на дирекции, защото това е справката на директор на дирекция, разполагаме с тази информация, съответно да я съобразяваме.
Много обвинения нося за какво ли не, така че поемам и обвинението за това, че и през месец септември съм бил уведомен, че има предстоящо изтичане на ЦИК, и през месец октомври, и през ноември, и през декември. И не само аз съм бил уведомен, но и госпожа Корнелия Нинова е била уведомена. Аз моите справки ги чета в неофициалната част от заседанията на Комисията по правни въпроси, но тук не мога да бъда категоричен запознавал ли съм, докладвал ли съм на колегите това обстоятелство. (Шум и реплики.)
Прав сте, че това би помогнало на публичността и е добре да се вижда какви процедури предстоят. Така, както качваме документите в отделна секция на сайта, е добре да имаме още един банер, в който да се вижда динамиката на мандатите.
Уважаеми професор Константинов, заповядайте.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да повдигна въпрос във връзка с квотния принцип, по който се образува Централната избирателна комисия, а той по-надолу се разпространява върху районни, общински и секционни избирателни комисии в известна степен. Безспорно този квотен принцип, независимо от критиките, които търпи, е все пак гаранция за взаимно доверие между партиите и в крайна сметка на доверие към изборния процес. Предполага се, че когато всички заинтересовани политически сили имат представители в изборната администрация, те взаимно се контролират и си имат доверие. Това са ясни неща.
Само че този принцип, който тръгва от това, че се повтаря парламентарното представителство надолу по структурите, има технически проблеми, които вече са възникнали и не са детайлизирани.
Ние вече имаме проблем какво да правим с две коалиции, които са европейски представени, но вече не съществуват – или изобщо, или в своя първоначален вид, знаете за какво говоря. В момента имаме коалиция, която навремето беше „България без цензура“, която включва и ВМРО, която има представител, защото има двама евродепутати. Имаме и коалиция „Реформаторски блок“ с един евродепутат – господин Светослав Малинов.
За „България без цензура“ е ясно, че тя не съществува като коалиция, просто няма образувание с нейното име и изглежда нелогично в момента ние да предложим на тази коалиция да излъчи член на ЦИК, защото просто няма на кого да го предложим, тях ги няма в правния мир на страната.
По-интересно е положението с Реформаторския блок, от който отпадна някакво парче, но той съществува. Реформаторски блок има и доколкото знам, коалицията не е разпусната. Следователно възниква следният принципен въпрос: ако една коалиция първоначално стартира с N партии и благодарение на своето европейско представителство трябва да има член на ЦИК, но същевременно коалицията е загубила една или две партии, продължава ли тя да има това право? Формално погледнато, може да се приемат най-различни хипотези – или, че щом отпадне една партия, коалицията вече не е същата и няма право, или че примерно отпадането на една партия не я лишава от това ѝ качество. Разбирате ли, на пръв поглед това са маловажни неща, но става въпрос за един член на ЦИК. Ако имате общо 18 членове, това е повече от 5 на сто от състава на ЦИК. Пак повтарям, това се повтаря надолу на по-ниските нива на изборната администрация. Така че имаме непосредствен проблем.
Предстои да изберем ЦИК. Какво правим с двете образувания, които имат евродепутати, но не са същите, каквито бяха в 2014 г.? И тъй като не можем да решаваме адхок случая всеки път, конкретно, трябва да се възприеме някакъв общ принцип.
Друг е въпросът, че някои хора можем да предложим какво да се прави, но просто го поставяме като повод за размисъл. Има го този момент.
Другото, за което говорим, са важни процедури: за изслушване, срокове, качване на сайтове и така нататък, но принципният въпрос е кой в крайна сметка предлага и ще има членове на ЦИК и кой няма да има?
Има и редица други неща, които възникват. Забележете, в мандата на една ЦИК, който е петгодишен, се сменят евентуално няколко парламента, може да се произведе един европейски избор и до няколко парламентарни.
В този момент ЦИК започва да обраства с нови членове, ако влязат нови политически субекти, но в случаите, когато избирате нова ЦИК поради изтичане на мандата, се получават принципни проблеми.
Съжалявам, ако съм бил много детайлен, но проблемът вече стои. Трябва да решите какво правите, защото до две седмици трябва да има решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на уважаемия професор Константинов.
Аз Ви благодаря, че поставихте този въпрос. Опитах се съвсем мимоходом да го вметна като правен проблем, защото за мен той е и правен въпрос. Отговор от тогавашния законодател не съм получил. Бях в спор с него и настоявах на варианта с обрастването, както Вие го нарекохте. Няма да казвам какъв е текстът на чл. 46. Всъщност законодателят има предвид 18 членове, които запълват изцяло националната парламентарна квота, а всичко друго е допълнително, тоест плюс. По тази причина и с корекциите, тълкуването, което опитахме да направим в преходна и заключителна норма през 2016 г., решихме казуса с новите парламентарни групи тогава в Четиридесет и третия парламент. И те добиха възможност да изпратят представители. Тогавашният президент им издаде укази за назначаване и затова съставът, доколкото знам, сега е 23-ма членове.
Неслучайно посочих, когато влизаме в залата, че ще имаме Проект на решение, в който ще посочим какво е квотното разпределение на парламентарните групи. Мисля, че там съобразно Вашите изчисления и закръгления, които сте давали, няма да възникне голям проблем в разпределението – те са на практика 14 плюс 4, само че четворката минава в пряк избор от Народното събрание, а 14-те отиват в, да го нарека, „съобразено съотношение с осъществени избори“ към президента.
Тук ще изпълним Вашия съвет в максимална степен. Чел съм Ваши становища. Приемете, че и понастоящем Ви приканвам под каквато и да е форма да запознаете медиите, публиката с този въпрос, с този проблем. Иначе който се интересува, може да прочете дебата от стенограмите през месеците февруари и март 2014 г.
Колеги, друг желае ли отношение по повдигнатия от професор Константинов въпрос? (Реплика.)
Не може да има съмнение, че целият Първи раздел – ЦИК, би следвало да се пренапише наново. Пренаписването обаче наново ще доведе до ескалации в обществото, че за пореден път се създава някаква конюнктурна ЦИК. Безспорно е, че с този режим, без да коментирам личните усилия на сегашния състав, не може да се постигне афишираната цел през 2014 г. И сега ЦИК няма професионална администрация. Професионалната администрация е по-малко от броя на членовете на ЦИК. Членовете на ЦИК понякога действат като младши, старши и главни експерти и си пишат съответно кореспонденцията.
Пак се обръщам с покана за изказвания, мнения, становища, предложения.
Колеги, последна покана – ако няма, ще закрия дебата. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване.
Няма да подлагам на гласуване предложението на колегата Димитров за уточняване на мястото на публичното изслушване. Имаме консенсус, възложихте ми го като задача.
По моето предложение с оглед дебата, който се състоя с господин Славев от Фондация „Български институт за правни инициативи“ за предложението да променим сроковете: общо 14 дни за номинации, от които 12 за неправителствени организации и 14 за народни представители и парламентарни групи. По втория срок: 7-дневен срок от момента на обявяване на сайта до провеждане на публичното изслушване.
Който е за тази промяна, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение.
Друго предложение не беше направено.
При това положение подлагам на гласуване Проект, който да бъде предложен за одобрение на Народното събрание на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси, за предлагане и избор на председател, заместник-председател и секретар на Централната избирателна комисия.
Който е за този текст, заедно с приетите вече промени, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Прие се Проект на процедурни правила, който да бъде предложен на Народното събрание за одобрение.
С това приключихме по точка първа.
Благодаря на гостите, които взеха участие по точка първа.
Точка втора я отложихме с консенсус.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, № 954-01-7.
Вносител: Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2016 г.
Гости по тази точка: от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – председателстващ Висшия съдебен съвет; господин Николай Найденов – директор на дирекция „Правна“.
Колеги, вносителите сме тук – аз и госпожа Десислава Атанасова. Ако не възразявате, ще дам възможност на госпожа Атанасова да представи Законопроекта, а господин Митев да води дебата по тази точка от дневния ред.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Госпожо Атанасова, заповядайте да представите Законопроекта.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги и гости! Смятам да бъда кратка, така или иначе интересът към третата точка от дневния ред на заседанието на Комисията по правни въпроси видимо е много малък.
Със Законопроекта за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционните фондове се цели да се създаде възможност за дейностите по управление и изпълнение на проекти на Висшия съдебен съвет, финансирани по Оперативна програма „Добро управление“ да се изпълняват от действащи съдии, прокурори, следователи и съдебни служители, от други органи на съдебната власт при спазване на правилата за добро финансово управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Участието на съдии, прокурори, следователи или съдебни служители е задължително условие за успешното изпълнение на проектите, тъй като, от една страна, именно те са непосредствен адресат на мерките, посочени в проектите, а от друга, единствени разполагат с достатъчен опит – достъп до оперативни ресурси, информация, възможности за внедряване, прилагане и постигане на устойчивост на проектните цели и резултати.
Действащата до момента нормативна уредба задължава Висшият съдебен съвет да прилага Законът за обществените поръчки, поради което на тези лица не може да им бъде заплатено за използването на експертизата им предвид задължението за провеждане на процедури за обществена поръчка. Съществуват и редица случаи, при които конкретни съдии, прокурори, следователи, съдебни служители и други органи на съдебната власт са участвали в изпълнението или управлението на проектите на Висшия съдебен съвет, но реално не им е заплащано за услугите, тъй като размерът на техните възнаграждения, заедно с размера на всички плащания за сходни дейности на Висшия съдебен съвет за външни услуги, превишават праговете за свободно възлагане по Закона за обществените поръчки.
С приемането на Законопроекта ще се ускори изпълнението на мерките в изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Стратегия за въвеждане на електронно определение, електронно правосъдие, за което е предвидено европейско финансиране.
Мотивите ни са придружени с предварителна оценка на въздействието.
Предлагам Законопроекта на Вашето внимание и се надявам той да бъде одобрен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на госпожа Атанасова за представянето на мотивите към Законопроекта за допълнение.
Господин Магдалинчев, желаете ли да вземете отношение?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Уважаеми народни представители, благодаря от името на Висшия съдебен съвет за предоставената ни възможност да вземем отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Същевременно изказвам и своята благодарност на групата народни представители, които приеха да бъдат вносители на този законопроект, защото за нас той е от съществено значение.
През месец декември 2014 г. се прие Актуализираната стратегия за продължаване реформата в съдебната система; през месец декември и Стратегията за въвеждането на електронното управление и електронното правосъдие; през месец януари 2015 г. и двете стратегии бяха одобрени от Народното събрание.
В изпълнение на тези стратегии, впоследствие беше одобрена и приета Пътната карта към Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.
Добре известно Ви е, че впоследствие по Оперативна програма „Добро управление“ бяха заложени средства от европейските фондове за финансиране на различни проекти, свързани с Актуализираната стратегия за съдебна реформа и за електронното правосъдие. В тази посока искам само да подчертая, че в момента във Висшия съдебен съвет се изпълняват няколко проекта, в това число в процедура вече е и Проектът за изготвяне на Единната информационна съдебна система на съдилищата и прокуратурите; тече втори проект, който е на госпожа Керелска за унифициране на сайтовете; още други два проекта с изпълнители – всички Висшият съдебен съвет.
Отделно от това Висшият съдебен съвет е не само бенефициент, но и партньор в други проекти с участието на Министерството на правосъдието или пък Националният институт на правосъдието, или с Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Получава се много странен парадокс. Тези проекти са насочени по отношение на съдебната система за целите, за които говорихме в двете стратегии. Най-добре биха могли да бъдат реализирани чрез участието на хора от системата. Същевременно обаче се оказва, че те не могат да взимат участие поради съображенията, които бяха изложени от вносителите. В момента по тези четири проекта бяха ангажирани специалисти както от администрацията на Висшия съдебен съвет, така и от органите на съдебната власт. На органите на съдебната власт – експертите, които участват в изпълнението на проектите, ние не можем и сме спрели всякакви плащания, пак казвам, по съображенията за пречка от страна на Закона за обществените поръчки в тази посока, тъй като поръчките в тази част, като услуги, които се представят от Висшия съдебен съвет, и възнагражденията, които трябва да им изплатим, биха нарушили праговете в Закона за обществените поръчки.
За нас ще бъде изключително полезно, ако може с предложения Законопроект да се реализират тези цели, за да може тези проекти да приключат своевременно, тъй като те са насочени за целите и потребностите на съдебната система като цяло и най-вече за въвеждането на електронното правосъдие. Целта, която Висшият съдебен съвет си е поставил в рамките на неговия мандат, е системата да бъде внедрена и практически използвана.
Добре известно е на всички нас, най-вече на Вас, че и правителството си постави сериозна цел – въвеждането на електронното управление в държавната администрация. По този начин ние бихме работили в синхрон с всички останали държавни органи, които имат отношение. Безспорно електронното правосъдие пряко е свързано с дейността на органите от държавната администрация, органите от държавното управление, органите на местната власт и това практически би улеснило дейността по проектите и тяхната цялостна реализация.
Искрено се надявам и не се съмнявам в добрата Ви воля за подкрепа на този законопроект и за неговото успешно финализиране. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Магдалинчев.
Колеги, откривам разискванията – имате думата за мнения, становища, изказвания по внесения законопроект.
Бих Ви призовал да го подкрепим. Смятам, че изложените дотук мотиви обосновават необходимостта да бъде допълнен този пропуск в нашето законодателство и на практика и магистратите и съдебните служители да получават възнаграждение за труда, който полагат по отношение на проектите, които изпълняват.
Ако няма други изказвания, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.
Който е „за“ да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря на Висшия съдебен съвет и специално на господин Магдалинчев за участието.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
(Закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов
П Р О Т О К О Л
№ 80
На 20 февруари 2019 г., сряда, от 14,38 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния предварително обявен
ДНЕВЕН РЕД:
1.Обсъждане на Проект на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и избор на председател, заместник – председатели и секретар на Централната избирателна комисия, предложен от Данаил Димитров Кирилов.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов и група народни представители нa 18.02.2019 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12.02.2019 г.
Заседанието бе ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси при условията на чл. 33, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Имаме кворум.
Има предложение за дневен ред.
Колеги, преди да Ви дам думата за становища по дневния ред, правя предложение за отлагане на обсъждането по точка втора от дневния ред: Първо гласуване на ЗИД на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 18 февруари 2019 г.
Колеги, аргументите ми за искането на отлагане са с оглед на обстоятелството, че е добре да изчакаме институционално становището на Администрацията на Президента.
Колегите, които са имали възможност да се запознаят с текстовете, се надявам да са се съобразили, че нямаме препятствия да обсъдим този Законопроект, тъй като правните решения там са установени по такъв начин, че законодателната инициатива да бъде абсолютно нова и автономна и да не бъде повлияна от развитието на законодателната процедура по основния Законопроект. Въпреки това, за да не ескалира този дебат, предлагам да изчакаме становището.
Вносителите имахме волята да заявим, че сме готови да подложим на обсъждане отново въпроса за преференциите. Смятаме, че тази воля, макар и от вносители от нашата парламентарна група, е индикативна за това, че имаме готовност да се преосмисли решението за преференции в трите вида избори, където има преференциално гласуване.
Имате думата по дневния ред. Ако няма становища, изказвания, възражения, колеги, подлагам на гласуване дневния ред без точка втора, която се отлага.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
1. ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ И ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ И СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ ДАНАИЛ КИРИЛОВ.
Колеги, посочвам, че съгласно изискванията на нашия Правилник, чл. 93, ал. 7, изречение последно: проектите на правила се изработват и внасят в Народно събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.“
Колегите от „БСП за България“ бяха подходили демонстративно, дирейки друга схема за дебата по публичните правила, първоначално в пленарна зала. Всъщност в процедурите за публично предлагане процедурните правила са инициатива на съответната водеща комисия, в конкретния случай това е Комисията по правни въпроси. Позволил съм да разработя и за Ваше удобство и на Вашето внимание е предварителен Проект за такива процедурни правила.
Преди да влезем обаче в дебат, моля да ми дадете възможност да представя гостите: от Фондация „Български институт за правни инициативи“ господин Теодор Славев, от Асоциация „Прозрачност без граници“ – госпожа Ваня Нушева. Добре дошли!
Тук са и гостите по втора точка, която отложихме. Ще използвам случая да представя и тях: от Министерство на външните работи госпожа Елисавета Паунова – главен юрисконсулт в отдел „Правнонормативен“ на дирекция „Правна“, от „Информационно обслужване“ АД проф. Михаил Константинов – председател на Съвета на директорите, и пак представител от Асоциация „Прозрачност без граници“.
Колеги, разполагате с предложението за проект на Процедурни правила.
Желаете ли да Ви ги представя накратко или подробно?
РЕПЛИКИ: Накратко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съвсем накратко в случая ще кажа следното.
В тези Процедурни правила за публичен подбор – ще използвам този израз, колеги, без подробното описание на всички действия в публичния подбор, особеното е, че трябва да съобразим прилагането на Закона, а конкретно – Глава V „Избирателни комисии“, Раздел І „Централна избирателна комисия“, чл. 46 до чл. 51 на Изборния кодекс.
Припомням, че назад във времето сме имали сериозни дебати във връзка с конституирането на този орган.
Особеностите в конкретния случай се изразяват в следното.
Има две фази, две части на процедури, които конституират органа. Първата част е изборът на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия. Тази процедура се осъществява от Народното събрание по предложение на народни представители и парламентарни групи – така, както е по Правилника и е стандартно. В тази процедура неправителствените организации имат възможност да предлагат кандидати. Респективно това е отразено в Процедурните правила, като на Вашето внимание сме предложили срокът за предложения на парламентарните групи и народните представители да бъде седемдневен, а срокът за неправителствени организации е пет. Не са обаче само неправителствени организации, а и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации. (Шум и реплики.) Приемаме, че и професионалните организации също са конституирани като неправителствени организации. Парламентарните групи предлагат останалите кандидати на Президента на Република България за назначаване.
Дебатът в първата и единствена процедура досега по този ред беше дали другите кандидати, които се назначават с указ на Президента на републиката, се изслушват и техните документи се обявяват по реда, който е за кандидатите за председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия. Тогава като опозиция настоявахме и беше възприето всички кандидати, без значение по кой ред се определят, избират и назначават, да бъдат публично изслушани; документите им да бъдат качени за запознаване на сайта на Народно събрание. Така че настоящите Процедурни правила следват този модел.
Другият спорен въпрос е за представителите на партии, които не са парламентарно представени в българския парламент, но имат избран представител в Европейския парламент. Няма да повдигам този дебат понастоящем. В предходната процедура с решение на Народно събрание е била определена и квотата на парламентарно представените групи. Съответно след попълването на тази квота се заявяват кандидатите на партии, които имат избрани представители в Европейския парламент, но нямат представители в българския. Сами разбирате, че в настоящата ситуация това означава съставът на Централната избирателна комисия да бъде попълнен от кандидати, с лица, чието представителство в Европейския парламент ще бъде променено при осъществяване на следващите избори през месец май 2019 г. Такъв обаче е текстът, записан още през 2014 г., затова без оглед на неговата справедливост или целесъобразност той би следвало да бъде приложен.
Колеги, документите, които се изискват, са обичайните, типичните, които изискваме при процедури за публичен подбор. Условията към лицата, които се прилагат, са съобразно чл. 50 от Изборния кодекс. Противопоставимостите също са съобразно чл. 50, ал. 3 от Изборния кодекс. Публичната процедура следва хронограмата, която обичайно следваме при подобни процедури в 43-тия и 44-тия парламент. Предложили сме седемдневен срок, който започва да тече от приемането на Процедурните правила с решение от Народно събрание. Смятаме, че той би бил достатъчен да се направи предварителният подбор и номинация от страна на лицата, които имат инициатива за това.
Нямаме изрично посочен срок в тези процедурни правила за изслушването на кандидатите. Предлагам Ви да се прилага общият срок от чл. 93 от Правилника, който е не по-късно от 14 дни преди изслушването. Това е моментът на публикуване на документите на кандидатите. Този момент е непосредствено след изтичане на срока за внасяне на документите, тоест изслушването следва да бъде не по-късно от 14 дни. (Шум и реплики.) Да стане не по-рано от 14 дни. (Шум и реплики.)
Уточнявам, че иде реч за не по-рано от 14 дни след обявяване на документите на кандидатите, като се приложи Законът за защита на личните данни. Не по-рано, защото тук е негативно определен срокът, и то определен негативно спрямо момента на обявяване на документите. Изискването е документите да се публикуват на интернет страницата на Народно събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването, което означава обратно, ако го отнесем към момента на изслушването и означава, че моментът на изслушването не може да бъде по-рано от 14 дни от обявяване на документите.
За документите казах, че са идентични и няма специфика по отношение на тях.
По самата процедура на организиране на изслушването също смятаме, че няма специфични особености. С колегите коментирахме единствено изискването за подготовка на концепция от кандидатите. Тъй като в този случай, а и в предходния не е имало изискване за изготвяне на концепция на кандидатите, в процедурата по изслушване сме предвидили на кандидата да се предостави възможност да допълни данни от професионалната си биография, както и да изложи виждането си за дейността на ЦИК в изложение до пет минути.
С това изчерпвам особеностите на тези процедурни правила. (Шум и реплики.)
Имаме случаи на попълване на места, което в сегашния текст на Закона не дава ясен и категоричен регламент за провеждането на попълването. Това е по ал. 9 на чл. 46. Въпросът е какво би станало, ако парламентарно представена партия се е въздържала да номинира кандидати, както и хипотезата, при която няма предложения от партии и коалиции, които имат представители в Европейския парламент, но нямат в българския парламент. В ІV, т. 11 сме посочили, че в случаите на чл. 46, ал. 9 от Изборния кодекс за незаетите места се предлагат лица, участвали в изслушването по този раздел.
Когато предложените лица, участвали в изслушването, са по-малко от необходимия брой членове на Централната избирателна комисия, се открива нова процедура за избор за незаетите места. Евентуалният дефицит на кандидати се компенсира и се попълва с втора, последваща процедура за избор на незаети места, тоест колективният орган не се конституира в пълен състав. Според мен се конституира, защото Президентът издава указите, но така записано в Закона, означава, че няма конституиран орган. Никой обаче не може да спре Президента да конституира ЦИК и в непълен състав. Това обаче е правилото на чл. 46 от Изборния кодекс, приет през 2014 г.
ХАМИД ХАМИД: Кодекса на Мая Манолова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз, господин Хамид, предупреждавах множество пъти госпожа Манолова тогава в работната група, след това на второто обсъждане. Тогава Вие бяхте коалиционни партньори с госпожа Манолова.
ХАМИД ХАМИД: Твърдо против бях против идеята й.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И това е вярно.
ХАМИД ХАМИД: Отворете стенограмите и ще видите, както и за преференциите бях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И какво от това?! Въпреки това е факт. (Шум и реплики.) Законът е факт.
Спирам до тук.
Господин Димитров заяви предложение за редакция.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, моето предложение е по-скоро редакционно. Като приемам изцяло предложения от Вас текст за Правила, като изключим това, че ги правим в отсъствие на опозицията, ще ни обвинят, че пак сме в сянка и непрозрачно, моето предложение е по Раздел ІV, точка втора.
Ако си спомняте, само преди една седмица тук стана приемането на Кодекса – този, който чакаме в момента Президентът да реагира по него, но тогава имаше проблеми с излъчването на интернет страницата ни. В момента ние сме в две сгради на Народното събрание – тази на „Батенберг“ и тази на площад „Народно събрание“ – пленарната зала. Там има специално оборудвана зала с оптика, приемна апаратна, режисьорска апаратна, която може да излъчи и в интернет, може да излъчи и по националната телевизия, ако се гласува това да се случва в съответната зала.
Насрочвайки заседанията тук, създадохме огромен проблем – релейки, кабели, простори през прозорците, хората седят тук – огромен проблем.
В тази връзка предложението е:
„2. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата.“
По-прибрано е: „Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси в зала „Запад“ на Народното събрание“.
Първо, е по-голяма, ще влязат повече хора, после, има осигурен звук, осветление и нормална комуникация. На никой няма да пречи, още повече, че повечето от медиите се намират в другата сграда. Това е единственото ми предложение.
Съгласувах го с колегата от ДПС. Той каза, че те изцяло подкрепят това мое предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Аз вземам думата по процедура по начина на водене.
Моля да не допускате на заседание на Правна комисия и да направите остра забележка на господин Симеонов или Димитров, Ревизоро, както е по-известен, да отправя такива думи към истинската българска опозиция, защото парламентът има една опозиция и тя е ДПС. Другата опозиция вече е извънпарламентарна, предвид техните декларации.
Второ, горещо Ви моля да се съобразите с неговите препоръки и да включите, да изпишете „зала „Запад“, защото съм сигурен, че като приемете тези правила, ще се надигне такава огромна гражданска вълна, че другата седмица ще се принудите да внесете друг проект, да върнете обратно още невлезли в сила тези правила. Така че съобразете се с неговото предложение, моля Ви.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Точно така. Липсва по-голямата част от опозицията. Неправилно съм се изразил. Не в отсъствие на опозицията, а на по-голямата част от опозицията, извънпарламентарната.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест приемаме го като незабавно извинение от страна на господин Димитров. Този въпрос за опозициите го уточнихте.
Въпросът за техническото осигуряване. Аз поемам ангажимента заседанието по изслушването да бъде в зала „Запад“. (Реплика.)
Посочвам също така, че още един път благодаря на екипите на Българската национална телевизия, които осъществиха излъчване на заседанието на Комисията по правни въпроси до 00,16 ч. – предходното заседание от миналата седмица от тази зала. Доказаха, че е възможно такова излъчване от всяка точка на Народното събрание, но приемам аргумента, че това е представлявало по-голяма техническа трудност. Не коментирам и въпроса, че действително екипите на Българската национална телевизия работиха, а не бяха длъжни да работят във времето, в което заседаваше Комисията по правни въпроси.
Настоявате ли да се записва изрично в точка втора това уточнение?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не, господин Председател. Изцяло е във Вашите възможности и правомощия Вие да насрочите кога и къде да бъде заседанието. Ако Вие посочите зала „Запад“, въпросът от само себе си ще бъде решен. Разбира се, Вие като председател сте в правото и тук да кажете. Те могат да дойдат и ще го излъчат, ама една релейка, 40 души да ангажираме, само защото искаме да е в тази зала, а не в оная, мисля, че не е редно. Изцяло Вие, не държа да го отпишете, но поне имайте го предвид. (Реплики.)
Служителите, които са дошли, не са наши служители, не са служители на Народното събрание. Те имат проблеми с месечни часове, с дневни часове, с нощен труд. Благодарихме, но нека да не го правим втори път.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Още един път благодарности за Българската национална телевизия, но и те работиха в полза на публичността и прозрачността, което не попречи на групи от лица да твърдят обратното, че нямало такава публичност.
Колеги, тук предлагам Ви да прекратим този дебат.
Имате възможност за изказвания по същество, предложения по същество.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Аз ще подкрепя така предложените Правила. Те в максимална степен отговарят на изискванията на Закона.
Спирайки се на Закона обаче, ясно е, че този начин на конституирането на Централната избирателна комисия е, меко казано, неудачен. Иска ми се друга дума да използвам, но няма да я използвам, защото сме на заседание на Правната комисия. Не е добре разписан. Председателят Кирилов в изложението си за представяне на Процедурните правила посочи някои от тях. Има и други, чисто принципни неща за начина, по който е уредено конституирането на Централната избирателна комисия. Трябва може би в по-спокойна атмосфера, в друга законодателна процедура и инициатива да бъде променен, защото е ясно, че колкото и да се опитваме да коригираме непълнотите и неточностите на действащото законодателство, те остават и няма как само с едни процедурни правила да оправим философия, която, за съжаление и благодарение на госпожа Манолова, е тотално сбъркана. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Аз няма да Ви репликирам, само ще припомня, че именно с оглед стабилността на Централната избирателна комисия и претенциите за нейния статут като постоянно действаща администрация, устроена на професионален принцип, по тази причина сме се въздържали да предлагаме изменения в статута на ЦИК. Безспорно е, че има такъв проблем, имаше такъв проблем и през Четиридесет и третото народно събрание, когато имахме друг формат на парламентарно представените партии. Ако си спомняте, тогава по мое предложение този въпрос беше решен с временно правило, само и само, за да не деконструираме ЦИК и да правим наново разпределението на парламентарно представените партии.
Припомням също така, че навремето този статут на ЦИК беше като контрапункт на правомощията на тогавашния президент и единствената му цел беше да изземе правомощията на президента и да даде възможност на тогавашното парламентарно мнозинство да формира ръководството на Централната избирателна комисия. Като казвам ръководството, защото това също беше тема на много сериозни дебати, противодействие в първоначалният вариант беше целият състав на ЦИК да се определи от Народното събрание.
Интересно ми е, ако сега направя същото предложение, как би се интерпретирало от всички: истински, неистински, парламентарни или извънпарламентарни опозиционни формации.
Господин Хамид иска да ми отнеме думата.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател, че позволихте да Ви отнема думата.
Най-искрено искам да Ви помоля да направите забележка на господин Митев. Тези думи, които каза по адрес на госпожа Манолова, според мен са недопустими. Тя тогава е била излъчена за председател на Временната комисия за изработване на Изборния кодекс от БСП и отговорността за целия този тюрлю гювеч е на БСП, а не на госпожа Манолова. Така че моля в забележката си към господин Митев да подчертаете този факт и да няма лични нападки към омбудсмана на Републиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики има ли към изказването на господин Митев? (Реплика.)
ХАМИД ХАМИД: Процедурата беше по начина на водене.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Неправилно адресирахте. Може би акушерката, която го е израждала, е виновна, защото вместо пъпната връв, ни е отразяла главата.
Нека сега да бъде БСП и да спрем дотам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, нека да се въздържаме от неюридически изказвания, да останем на полето на професионалния дебат. И аз се въздържам.
ХАМИД ХАМИД: Не съм съгласен, господин Кирилов. Правна комисия много отдавна не се занимава с юридическа тематика. Може би предлагате вече да се върнем към юридическите въпроси в Правна комисия? (Реплики от народния представител Емил Димитров.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Димитров с тази реплика прави процедурно предложение за прекратяване на дебата.
Колеги, ако няма други реплики към колегата Митев, той има възможност за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Под формата на дуплика, с оглед на направената бележка от колегата Хамид, госпожа Манолова и нейната парламентарна група в Четиридесет и второто народно събрание е отговорна за този начин на конституиране и за тези проблеми, които се налагат да бъдат решавани през Процедурните правила. Благодаря.
ХАМИД ХАМИД: Точно така. Напълно съм съгласен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Удовлетворени сте и по тюрлю гювеч, и по отговорността.
Колеги, с това приключи изказването на процедурата по изказването на колегата Митев.
Имате възможност за други изказвания, мнения, предложения. Обръщам се и към нашите гости и представители на неправителствени организации, ако желаят.
Заповядайте, господин Теодор Славев, от Български институт за правни инициативи.
ТЕОДОР СЛАВЕВ: Благодаря.
Аз най-напред трябва да благодаря на Комисията по правни въпроси за поканата да участваме в днешното заседание.
На второ място, да изкажа нашето удовлетворение, че в крайна сметка Народното събрание реши да спази Закона и да уважи един фундаментален конституционно-демократичен принцип, какъвто е мандатността.
Искам да кажа също така, че на 7 февруари ние изпратихме писмо до председателя на Народното събрание, председателите на парламентарни групи, до председателя на Комисията по правни въпроси и до медиите. В това отворено писмо излагаме някои наши искания, които са принципни, концептуални и касаят всички публични процедури по избор на едноличните колективни ръководства на тези надзорни контролни регулаторни органи, които избира Народното събрание. Те, естествено, касаят и конкретния избор на ново ръководство на Централната избирателна комисия в случая, но касаят и други такива висящи процедури.
На първо място, наше искане е да се спазват сроковете. Ако си спомняте, господин Кирилов, през 2015 г. ние организирахме заедно съвместна конференция именно по тематиката за тези публични процедури. Тогава Народното събрание пое ангажимент – това, разбира се, не е към Комисията по правни въпроси, по-скоро такъв ангажимент има ръководството на Народното събрание. Тогава се обсъждаше идеята да се направи календар или хронограма, или каквото искаме да го наречем, на изтичащите мандати на тези органи. Това е полезно както и за самото народно представителство, така и за нас, като общество, като граждани, да знаем кога изтичат сроковете, кой е в продължаващ мандат и кога предстоят.
На второ място, нашето искане беше по отношение на качеството на самите процедури. Ще спра на механизмите за усъвършенстване на процеса по селекция. Както разбрах, обсъждаме възможността при подготовката на Процедурните правила кандидатите да представят концепция. В интерес на истината, за конкретния случай за ръководство на ЦИК не знам доколко е удачно това, тъй като Законът много ясно описва какви са задълженията и правомощията на състава на Централната избирателна комисия и малко трудно си представям какво би представлявала една концепция за управление в този случай.
Що касае други органи, мисля, че това е задължителен елемент. Това е добра практика, която се прилага в съдебната власт, когато се избират административни ръководители – председатели на съдилища. Не виждам някаква пречка Народното събрание също да започне да я прилага. В случая текста, записан в Процедурните правила, го намирам за удачен, ако наистина кандидатите са склонни да представят вижданията си какво ще правят по време на мандата си.
Това исках да кажа съвсем накратко, и принципно.
Конкретно по Проекта на процедурни правила – две неща правят впечатление.
Едното е различният срок за номинация от неправителствени организации и от народни представители – аз имам обяснение за себе си на какво се дължи това, но ако може, да кажете защо е избран така този срок.
Между другото, искам да кажа, че той е кратък. Той е изключително кратък. Разбирам, че в момента се бърза, за да се спази законовият срок. Надявам се това да стане, макар че пак има една въпросителна. Този срок обаче е кратък както за неправителствените организации, така и за народните представители – тепърва да започнат процеса по сегментация, селекция и прочие.
И на второ място, понеже си направих труда да сравнявам Процедурните правила, които са били приети в предходната процедура 2014 г. Там има един текст, който казва, че Комисията по правни въпроси може да покани и представители на Администрацията на Президента, както и господин Кирилов каза тази процедура всъщност има фаза, която включва и Президента. Може би е добре да има някакво стиковане на това как се движат процедурите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Винаги каним колегите от Администрацията на президентството, така че и в този случай са поканени, включително ги поканихме по точка втора, която отложихме и която вероятно им е по-актуална, защото непосредствено предстои този въпрос. Нямаме обаче представител от колегите от Президентството.
Благодаря на господин Теодор Славев за становището.
Ако мога да взема отношение по неговото изказване. Действително аз бях гост на Ваша конференция във връзка с общ анализ на проведени процедури по публичен подбор. Още тогава съм взел за себе си бележки и съм си направил изводи. Смятаме, че в миналия и в този парламент се стремим да приложим Вашите препоръки в най-пълна степен. Имам амбицията да продължаваме упорито в тази посока.
По втория въпрос, на който поставихте акцент, действително правилно сте забелязали разликата в сроковете: пет дни за неправителствени организации, седем дни за народни представители и парламентарни групи. Тук обяснението е не в някакво субординационно отношение спрямо двата вида субекти, а предпоставянето е във връзка с това, че организациите трябва да направят предложението, а народните представители или парламентарните групи все пак да имат възможност поне в рамките на два дни – ние всъщност сме поставили двудневен срок на народните представители и на парламентарните групи, първо, да вземат решение за подкрепа или за неподкрепа на този кандидат. Вероятно след като се запознаят, след като го изслушат във формат парламентарна група, след това ще подготвят формалната част от процедурата – събиране на документи и оформяне на мотивирано предложение. Виждате, че тук не сме щадили народните представители, дали сме възможно най-кратък срок. Но ако правите бележка за сроковете…
Другият вариант е седем и десет дни. Въпросът е, че тези три дни попадат в неприсъствени дни и се замислих как да удължим срока. (Шум и реплики.) От 6-ти не е добре, защото от 6-ти 14-дневният срок отива точно на 20-ти да е изслушването. Това означава, че изборът ще е в някой от по-следващите дни. Чисто формално имаме шанс да останем точно в мандата на Комисията, тоест да изпълним абсолютно стриктно Закона, за което бяхме многократно обвинявани и се манипулираше в тази посока. (Шум и реплики.)
Господин Славев, като специалист и наблюдаващ тази област, да Ви попитам какво е Вашето становище, тъй като имаме правна възможност да конкретизираме в Правилата 14-дневния срок за стоене на документите на сайта. Бихме могли да направим срока 10-дневен, а съответно да прехвърлим част от спестеното време на първа фаза, където е номинирането – предложенията.
ТЕОДОР СЛАВЕВ: Наблюдавал съм всички процедури от Четиридесет и второто народно събрание до Четиридесет и четвъртото, тоест откакто има такъв текст в Правилника. Искам да Ви кажа, че срокът, в който документите трябва да стоят на страницата на Народното събрание, почти никога не е спазван и винаги е в рамките на два или три дни преди избора в залата, в който документите стоят. Не знам защо се получава това. Може би е въпрос на организация, може би има някакви политически фактори, които влияят върху конкретен избор, но срокът по чл. 93, ал. 2 от Правилника не се спазва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чл. 93, ал. 2 – последно предложение. Както много пъти сме имали възможност да казваме, това, че не се е спазвало, както Вие казвате, не е оправдание. Въпросът е, че приемаме този срок в Правилника като диспозитивен спрямо сроковете, които се уреждат императивно в конкретните Процедурни правила, тоест практиката го е възприела така: инструктивен, тоест диспозитивен срок в Правилника и конкретен – императивен, в Процедурните правила. Затова казах, че имаме такава възможност.
С оглед на тази Ви аргументация нека да го оставим 14-дневен. Сигурен съм и от предходни процедури знам – организациите, неправителствените организации започват да четат и да отварят документите почти едновременно в момента, в който ние ги качваме. Понякога дори се звъни по телефона: това излезе ли, това качи ли се? Знам, че Вие се информирате в първия възможен момент за документите на кандидатите.
ТЕОДОР СЛАВЕВ: Със сигурност би било по-добре да има по-дълъг срок, в който да могат да се правят предложения, отколкото този срок. Съгласен съм с Вашето тълкувание – да, този срок е инструктивен и е по-важно, защото в момента, в който станат известни имената, така или иначе в публичното пространство започват дебати, хората започват да се информират за личностите. От обществена гледна точка ми се струва, че това е по-важно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, с оглед дебата и уточненията, които направихме с колегата Славев, правя предложение в следния смисъл: първият срок – за номиниране на кандидати, да бъде не 7 дни общо, а 14 дни, от които 14 да бъде общият, окончателният за народни представители и парламентарни групи, а 12 дни да бъде срокът за неправителствени организации, професионални организации и тук ще си позволя да обобщя – и всички заинтересовани да издигат кандидатури.
Другият срок – за стоене на публикуваните, обявените документи на кандидатите, да бъде не 14-дневен, а седемдневен. Публиката ще има възможност седем дни преди изслушването да прочете документите на кандидатите, като мисля, че това е достатъчно време за всеки да формира представата си за представените книжа и документи и за качествата на кандидатите, доколкото те могат да се съобразяват на база на документи.
Други предложения има ли в тази връзка? (Реплики и разговор на изключени микрофони.)
Хронограмата остава относително същата: има три седмици от старта до изслушването и след това има период от изслушването до гласуването в залата.
Днес сме 20 февруари, мандатът на сегашния ЦИК изтича на 20 март, тоест би следвало мандатът на новата Комисия да започне на 21 март.
В тази връзка и с оглед другата бележка на колегата Славев, колега Славев, в парламента имаме разпечатки за всички процедури, които предстоят. Това е задължение на Дирекция „Пленарни заседания“, но не мога да кажа на какъв период – дали месечно, се актуализира, но сте прав – проверих, това не е качено публично на сайта. Председателите на комисии, председателите на парламентарни групи и, разбира се, директорите на дирекции, защото това е справката на директор на дирекция, разполагаме с тази информация, съответно да я съобразяваме.
Много обвинения нося за какво ли не, така че поемам и обвинението за това, че и през месец септември съм бил уведомен, че има предстоящо изтичане на ЦИК, и през месец октомври, и през ноември, и през декември. И не само аз съм бил уведомен, но и госпожа Корнелия Нинова е била уведомена. Аз моите справки ги чета в неофициалната част от заседанията на Комисията по правни въпроси, но тук не мога да бъда категоричен запознавал ли съм, докладвал ли съм на колегите това обстоятелство. (Шум и реплики.)
Прав сте, че това би помогнало на публичността и е добре да се вижда какви процедури предстоят. Така, както качваме документите в отделна секция на сайта, е добре да имаме още един банер, в който да се вижда динамиката на мандатите.
Уважаеми професор Константинов, заповядайте.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да повдигна въпрос във връзка с квотния принцип, по който се образува Централната избирателна комисия, а той по-надолу се разпространява върху районни, общински и секционни избирателни комисии в известна степен. Безспорно този квотен принцип, независимо от критиките, които търпи, е все пак гаранция за взаимно доверие между партиите и в крайна сметка на доверие към изборния процес. Предполага се, че когато всички заинтересовани политически сили имат представители в изборната администрация, те взаимно се контролират и си имат доверие. Това са ясни неща.
Само че този принцип, който тръгва от това, че се повтаря парламентарното представителство надолу по структурите, има технически проблеми, които вече са възникнали и не са детайлизирани.
Ние вече имаме проблем какво да правим с две коалиции, които са европейски представени, но вече не съществуват – или изобщо, или в своя първоначален вид, знаете за какво говоря. В момента имаме коалиция, която навремето беше „България без цензура“, която включва и ВМРО, която има представител, защото има двама евродепутати. Имаме и коалиция „Реформаторски блок“ с един евродепутат – господин Светослав Малинов.
За „България без цензура“ е ясно, че тя не съществува като коалиция, просто няма образувание с нейното име и изглежда нелогично в момента ние да предложим на тази коалиция да излъчи член на ЦИК, защото просто няма на кого да го предложим, тях ги няма в правния мир на страната.
По-интересно е положението с Реформаторския блок, от който отпадна някакво парче, но той съществува. Реформаторски блок има и доколкото знам, коалицията не е разпусната. Следователно възниква следният принципен въпрос: ако една коалиция първоначално стартира с N партии и благодарение на своето европейско представителство трябва да има член на ЦИК, но същевременно коалицията е загубила една или две партии, продължава ли тя да има това право? Формално погледнато, може да се приемат най-различни хипотези – или, че щом отпадне една партия, коалицията вече не е същата и няма право, или че примерно отпадането на една партия не я лишава от това ѝ качество. Разбирате ли, на пръв поглед това са маловажни неща, но става въпрос за един член на ЦИК. Ако имате общо 18 членове, това е повече от 5 на сто от състава на ЦИК. Пак повтарям, това се повтаря надолу на по-ниските нива на изборната администрация. Така че имаме непосредствен проблем.
Предстои да изберем ЦИК. Какво правим с двете образувания, които имат евродепутати, но не са същите, каквито бяха в 2014 г.? И тъй като не можем да решаваме адхок случая всеки път, конкретно, трябва да се възприеме някакъв общ принцип.
Друг е въпросът, че някои хора можем да предложим какво да се прави, но просто го поставяме като повод за размисъл. Има го този момент.
Другото, за което говорим, са важни процедури: за изслушване, срокове, качване на сайтове и така нататък, но принципният въпрос е кой в крайна сметка предлага и ще има членове на ЦИК и кой няма да има?
Има и редица други неща, които възникват. Забележете, в мандата на една ЦИК, който е петгодишен, се сменят евентуално няколко парламента, може да се произведе един европейски избор и до няколко парламентарни.
В този момент ЦИК започва да обраства с нови членове, ако влязат нови политически субекти, но в случаите, когато избирате нова ЦИК поради изтичане на мандата, се получават принципни проблеми.
Съжалявам, ако съм бил много детайлен, но проблемът вече стои. Трябва да решите какво правите, защото до две седмици трябва да има решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на уважаемия професор Константинов.
Аз Ви благодаря, че поставихте този въпрос. Опитах се съвсем мимоходом да го вметна като правен проблем, защото за мен той е и правен въпрос. Отговор от тогавашния законодател не съм получил. Бях в спор с него и настоявах на варианта с обрастването, както Вие го нарекохте. Няма да казвам какъв е текстът на чл. 46. Всъщност законодателят има предвид 18 членове, които запълват изцяло националната парламентарна квота, а всичко друго е допълнително, тоест плюс. По тази причина и с корекциите, тълкуването, което опитахме да направим в преходна и заключителна норма през 2016 г., решихме казуса с новите парламентарни групи тогава в Четиридесет и третия парламент. И те добиха възможност да изпратят представители. Тогавашният президент им издаде укази за назначаване и затова съставът, доколкото знам, сега е 23-ма членове.
Неслучайно посочих, когато влизаме в залата, че ще имаме Проект на решение, в който ще посочим какво е квотното разпределение на парламентарните групи. Мисля, че там съобразно Вашите изчисления и закръгления, които сте давали, няма да възникне голям проблем в разпределението – те са на практика 14 плюс 4, само че четворката минава в пряк избор от Народното събрание, а 14-те отиват в, да го нарека, „съобразено съотношение с осъществени избори“ към президента.
Тук ще изпълним Вашия съвет в максимална степен. Чел съм Ваши становища. Приемете, че и понастоящем Ви приканвам под каквато и да е форма да запознаете медиите, публиката с този въпрос, с този проблем. Иначе който се интересува, може да прочете дебата от стенограмите през месеците февруари и март 2014 г.
Колеги, друг желае ли отношение по повдигнатия от професор Константинов въпрос? (Реплика.)
Не може да има съмнение, че целият Първи раздел – ЦИК, би следвало да се пренапише наново. Пренаписването обаче наново ще доведе до ескалации в обществото, че за пореден път се създава някаква конюнктурна ЦИК. Безспорно е, че с този режим, без да коментирам личните усилия на сегашния състав, не може да се постигне афишираната цел през 2014 г. И сега ЦИК няма професионална администрация. Професионалната администрация е по-малко от броя на членовете на ЦИК. Членовете на ЦИК понякога действат като младши, старши и главни експерти и си пишат съответно кореспонденцията.
Пак се обръщам с покана за изказвания, мнения, становища, предложения.
Колеги, последна покана – ако няма, ще закрия дебата. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване.
Няма да подлагам на гласуване предложението на колегата Димитров за уточняване на мястото на публичното изслушване. Имаме консенсус, възложихте ми го като задача.
По моето предложение с оглед дебата, който се състоя с господин Славев от Фондация „Български институт за правни инициативи“ за предложението да променим сроковете: общо 14 дни за номинации, от които 12 за неправителствени организации и 14 за народни представители и парламентарни групи. По втория срок: 7-дневен срок от момента на обявяване на сайта до провеждане на публичното изслушване.
Който е за тази промяна, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение.
Друго предложение не беше направено.
При това положение подлагам на гласуване Проект, който да бъде предложен за одобрение на Народното събрание на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси, за предлагане и избор на председател, заместник-председател и секретар на Централната избирателна комисия.
Който е за този текст, заедно с приетите вече промени, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Прие се Проект на процедурни правила, който да бъде предложен на Народното събрание за одобрение.
С това приключихме по точка първа.
Благодаря на гостите, които взеха участие по точка първа.
Точка втора я отложихме с консенсус.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, № 954-01-7.
Вносител: Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2016 г.
Гости по тази точка: от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – председателстващ Висшия съдебен съвет; господин Николай Найденов – директор на дирекция „Правна“.
Колеги, вносителите сме тук – аз и госпожа Десислава Атанасова. Ако не възразявате, ще дам възможност на госпожа Атанасова да представи Законопроекта, а господин Митев да води дебата по тази точка от дневния ред.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Госпожо Атанасова, заповядайте да представите Законопроекта.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги и гости! Смятам да бъда кратка, така или иначе интересът към третата точка от дневния ред на заседанието на Комисията по правни въпроси видимо е много малък.
Със Законопроекта за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционните фондове се цели да се създаде възможност за дейностите по управление и изпълнение на проекти на Висшия съдебен съвет, финансирани по Оперативна програма „Добро управление“ да се изпълняват от действащи съдии, прокурори, следователи и съдебни служители, от други органи на съдебната власт при спазване на правилата за добро финансово управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Участието на съдии, прокурори, следователи или съдебни служители е задължително условие за успешното изпълнение на проектите, тъй като, от една страна, именно те са непосредствен адресат на мерките, посочени в проектите, а от друга, единствени разполагат с достатъчен опит – достъп до оперативни ресурси, информация, възможности за внедряване, прилагане и постигане на устойчивост на проектните цели и резултати.
Действащата до момента нормативна уредба задължава Висшият съдебен съвет да прилага Законът за обществените поръчки, поради което на тези лица не може да им бъде заплатено за използването на експертизата им предвид задължението за провеждане на процедури за обществена поръчка. Съществуват и редица случаи, при които конкретни съдии, прокурори, следователи, съдебни служители и други органи на съдебната власт са участвали в изпълнението или управлението на проектите на Висшия съдебен съвет, но реално не им е заплащано за услугите, тъй като размерът на техните възнаграждения, заедно с размера на всички плащания за сходни дейности на Висшия съдебен съвет за външни услуги, превишават праговете за свободно възлагане по Закона за обществените поръчки.
С приемането на Законопроекта ще се ускори изпълнението на мерките в изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Стратегия за въвеждане на електронно определение, електронно правосъдие, за което е предвидено европейско финансиране.
Мотивите ни са придружени с предварителна оценка на въздействието.
Предлагам Законопроекта на Вашето внимание и се надявам той да бъде одобрен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на госпожа Атанасова за представянето на мотивите към Законопроекта за допълнение.
Господин Магдалинчев, желаете ли да вземете отношение?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Уважаеми народни представители, благодаря от името на Висшия съдебен съвет за предоставената ни възможност да вземем отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Същевременно изказвам и своята благодарност на групата народни представители, които приеха да бъдат вносители на този законопроект, защото за нас той е от съществено значение.
През месец декември 2014 г. се прие Актуализираната стратегия за продължаване реформата в съдебната система; през месец декември и Стратегията за въвеждането на електронното управление и електронното правосъдие; през месец януари 2015 г. и двете стратегии бяха одобрени от Народното събрание.
В изпълнение на тези стратегии, впоследствие беше одобрена и приета Пътната карта към Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.
Добре известно Ви е, че впоследствие по Оперативна програма „Добро управление“ бяха заложени средства от европейските фондове за финансиране на различни проекти, свързани с Актуализираната стратегия за съдебна реформа и за електронното правосъдие. В тази посока искам само да подчертая, че в момента във Висшия съдебен съвет се изпълняват няколко проекта, в това число в процедура вече е и Проектът за изготвяне на Единната информационна съдебна система на съдилищата и прокуратурите; тече втори проект, който е на госпожа Керелска за унифициране на сайтовете; още други два проекта с изпълнители – всички Висшият съдебен съвет.
Отделно от това Висшият съдебен съвет е не само бенефициент, но и партньор в други проекти с участието на Министерството на правосъдието или пък Националният институт на правосъдието, или с Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Получава се много странен парадокс. Тези проекти са насочени по отношение на съдебната система за целите, за които говорихме в двете стратегии. Най-добре биха могли да бъдат реализирани чрез участието на хора от системата. Същевременно обаче се оказва, че те не могат да взимат участие поради съображенията, които бяха изложени от вносителите. В момента по тези четири проекта бяха ангажирани специалисти както от администрацията на Висшия съдебен съвет, така и от органите на съдебната власт. На органите на съдебната власт – експертите, които участват в изпълнението на проектите, ние не можем и сме спрели всякакви плащания, пак казвам, по съображенията за пречка от страна на Закона за обществените поръчки в тази посока, тъй като поръчките в тази част, като услуги, които се представят от Висшия съдебен съвет, и възнагражденията, които трябва да им изплатим, биха нарушили праговете в Закона за обществените поръчки.
За нас ще бъде изключително полезно, ако може с предложения Законопроект да се реализират тези цели, за да може тези проекти да приключат своевременно, тъй като те са насочени за целите и потребностите на съдебната система като цяло и най-вече за въвеждането на електронното правосъдие. Целта, която Висшият съдебен съвет си е поставил в рамките на неговия мандат, е системата да бъде внедрена и практически използвана.
Добре известно е на всички нас, най-вече на Вас, че и правителството си постави сериозна цел – въвеждането на електронното управление в държавната администрация. По този начин ние бихме работили в синхрон с всички останали държавни органи, които имат отношение. Безспорно електронното правосъдие пряко е свързано с дейността на органите от държавната администрация, органите от държавното управление, органите на местната власт и това практически би улеснило дейността по проектите и тяхната цялостна реализация.
Искрено се надявам и не се съмнявам в добрата Ви воля за подкрепа на този законопроект и за неговото успешно финализиране. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Магдалинчев.
Колеги, откривам разискванията – имате думата за мнения, становища, изказвания по внесения законопроект.
Бих Ви призовал да го подкрепим. Смятам, че изложените дотук мотиви обосновават необходимостта да бъде допълнен този пропуск в нашето законодателство и на практика и магистратите и съдебните служители да получават възнаграждение за труда, който полагат по отношение на проектите, които изпълняват.
Ако няма други изказвания, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.
Който е „за“ да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря на Висшия съдебен съвет и специално на господин Магдалинчев за участието.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
(Закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов
