Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 81

На 27 февруари 2019 г., сряда, от 14,45 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния предварително обявен

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне от омбудсмана на Република България на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
2. Обсъждане на:
- Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-66, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23 ноември 2018 г.
- Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-68, внесен от Данаил Димитров Кирилов на 4 декември 2018 г.
- Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-70, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 12 декември 2018 г.
- Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-71, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 12 декември 2018 г.
- Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-10, внесен от Христиан Радев Митев и Валери Симеонов Симеонов на 25 февруари 2019 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г. Заседанието бе ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола. Заседанието беше водено от председателя Данаил Кирилов и заместник-председателя Десислава Атанасова.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Съгласно Правилника сте получили предложение с Проект на дневен ред.
Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред – който е съгласен да го приемем, така както е предложен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
По тази точка, освен омбудсмана на Република България и представители на нейния екип, гостите са:
- От Министерството на правосъдието: заместник-министър Десислава Ахладова; министър Цачева поднася извинения, че не може лично да вземе участие; госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; госпожа Митка Захарлиева – началник-отдел „Сътрудничество по гражданскоправни въпроси“.
- От Министерството на икономиката: госпожа Людмила Пеовска – главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; госпожа Милена Методиева – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“.
- От Софийски градски съд: съдия Албена Ботева; съдия Валерия Братоева; съдия Георги Чехларов.
- От работната група към Министерството на правосъдието: адвокат Валя Гигова.
- Към екипа на омбудсмана имаме трима колеги адвокати, които са тук: адвокат Десислава Филипова; адвокат Веска Волева; адвокат Николай Лалев.
- От „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“: господин Ивайло Илиев; госпожа Светла Миланова – адвокат; господин Николай Попов.
- От „Общобългарска фондация Съгласие“: господин Завен Астадуров; господин Вихрен Михайлов – не успя да дойде; тук е господин Николай Колев.
Вероятно има гости, които не съм успял да представя по тази тема, но ако желаят да вземат участие, ще имат възможност да се представят, ако желаят, могат да сторят това и сега.
Уважаеми колеги, видяхте, че като точка първа съм предложил на Вашето внимание представянето на омбудсмана на Република България на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Омбудсманът госпожа Мая Манолова изпрати покани на мен и на всички Вас за представянето, което тя направи в понеделник в 11.30 ч., на Законопроектa, който е изработен от нея и от нейния екип. Поводът за активността в тази връзка е писмото от Главния секретариат на Европейската комисия, подписано от члена на Комисията госпожа Вера Юрова, във връзка с официално уведомително писмо Нарушение № 2018/4083. Касае се за преглед, който е извършен във връзка с транспонирането от България на Директива № 93/13/ЕИО и направено запитване EU-Pilot № 8135/15/JUST на Европейската комисия. В тази връзка, на българската страна е предоставен двумесечен срок, за да изрази становище, във връзка с уведомителното писмо.
Едновременно с инициативата на омбудсмана на Република България, както на всички колеги от Правната комисия ни е известно, в Министерството на правосъдието от осем месеца заседава работна група, която е за промени в Гражданския процесуален кодекс, включително са дискутирали и обхвата на изпълнителното производство, в частност и на заповедното производство.
Заедно с омбудсмана, с представителите на гражданските организации сме поканили и Министерството на правосъдието, и адвокат Гигова като участник в работната група. Желание да вземат участие от работната група имаха и от Камарата на частните съдебни изпълнители, но не виждам техни представители тук.
В поканата за това заседание Ви изпратихме предложението на Законопроект, с който разполагаме, за да имате време да се запознаете с него.
С тези уточнения приключвам представянето и ще дам думата, първо, на омбудсмана на Република България да представи предложението си.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Благодаря за възможността да представя този законопроект. Благодаря и на господин Кирилов, че взе участие в обсъждането, което се състоя в понеделник в институцията на омбудсмана.
Ще се постарая да бъда кратка. Предоставили сме на Вашето внимание Проекта, заедно с мотиви, с оценка на въздействието, тоест във вид, готов за припознаване и внасяне в парламента.
Какъв е поводът за изработването на този законопроект? Всички ние сме наясно за съществуващия дисбаланс между интересите на икономически силните субекти – монополни дружества, бързи кредити, събирачи на дългове и банки, от една страна, и българските граждани в качеството им на потребители, от друга страна.
Привилегиите на тези субекти се изразяват в облекчената процедура, чрез която те събират своите задължения. Тази процедура не дава възможност на съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи. В особено привилегировано положение са банките, които възоснова на едностранно изявление – представяне на извлечение от сметки, могат освен автоматично да осъдят длъжника, но и да запорират и да започнат разпродажбата на цялото му имущество. Длъжникът формално може да възрази, но тъй като възражението не спира изпълнението, има случаи, в които гражданинът се оказва, че не дължи цялата сума или изобщо не дължи, но междувременно неговото имущество е разпродадено.
Всички тези дисбаланси, с които всички членове на Правната комисия са абсолютно наясно и те са били предмет нееднократно на обсъждане и в този състав, и в пленарната зала, са поводът да изготвим този проект, за да защитим българските граждани.
От друга страна, мощен тласък на това наше усилие за изработването на този проект, е становището на Европейската комисия, която е сезирана през 2014 г. от граждани и граждански организации. В екипа, с който изготвихме тези предложения за промени, участват двама от жалбоподателите.
През 2015 г. Комисията поиска от България да отговори на въпроси, свързани с съответствието на българското законодателство с европейското за наличието и процедирането при неравноправни търговски клаузи. Отговорите, които даде държавата, на този етап бяха приети за незадоволителни, в резултат на което е в ход наказателна процедура.
На 26 януари Комисията предупреди България, че е дала двумесечен срок за предприемане на законодателни мерки и за изготвяне на отговор по поставените въпроси, което е и причина за нашето настояване в един по-бърз порядък, доколкото е във възможностите на парламента, да се предприемат съответните действия – от една страна, за да защитим интереса на българските граждани срещу монополите и банките, а от друга страна, да предотвратим осъждането на България, което освен имиджови последици, ще има и имуществени такива, но в крайна сметка, същите тези граждани, които страдат от свръхпривилегиите на банки и монополи ще страдат и от това, че ще се внасят допълнителни имуществени санкции.
Съвсем накратко по Проекта. Една от съществените критики на Европейската комисия, е свързана с невъзможността на съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори. Предлагаме четиристепенно ниво на защита на потребителите срещу неравноправни клаузи, свързано с ангажимент на съда да следи и случаите, в които има неравноправни клаузи в претенциите на монополни дружества, на бързи кредити, на мобилни оператори, на колекторски фирми, в условията на чл. 410 като те ще бъдат длъжни да представят и съответните потребителски договори, предоставяйки едно искане за плащане на определени суми, като същото се отнася и за чл 417, който урежда възможностите на банките да се снабдят със заповед за изпълнение, за изпълнителен лист, те ще трябва да представят договора с потребителя, заедно с всички негови приложения, включително и с общите условия, така че съдът на тази първа фаза да може сам да си изгради преценка за вероятното съществуване на неравноправни клаузи. След това гражданинът може да възрази при обжалването на заповедта за изпълнение, при искането за спиране на принудителното изпълнение и след това във всеки един момент на исковия процес, което е една справедлива защита срещу неравноправни клаузи.
Освен това, тъй като по чл. 417 става дума за едностранно производство, претенция, която се основава единствено и само на документи на заявителя – най-често банка, предлагаме да се даде възможност на гражданинът в случаите, в които става дума за неравноправни клаузи, но също така и за некоректно изчислен дълг, за неотчитане на някой от направените вноски, или изобщо за несъществуващо задължение, да може с възражение да спре принудителното изпълнение и тогава да се отиде на исков процес.
Смятаме, че нашето предложение е балансирано, защото от една страна, за банките ще остане възможността да са гарантирали плащането от длъжника със запориране на съответна част от неговото имущество, а от друга страна, гражданинът няма да бъде в ситуация, в която да бъде разпродадена неговата собственост, а накрая да се окаже, че сумите са некоректни или че той не дължи, или че има неравноправни клаузи, които са увеличили неговия дълг.
Също така предлагаме да бъдат удължени сроковете за реакция на гражданина срещу претенция от монополно дружество, мобилен оператор, бърз кредит или банка като предлагаме сроковете да се увеличат от двуседмичен на едномесечен. Такова е и становището на Европейската комисия, а също така предлагаме и промени в хипотезите на чл. 415 и следващите, презумпцията, че в случаите, в които гражданинът е призован чрез залепване на съобщение, трябва да се води задължително исково производство, тези хипотези да бъдат променени тъй като в сега действащата практика се оказва, че в тези случаи, в които автоматично и сто процентово се минава на исково производство, гражданинът губи възможността да се защити ефективно, защото с неоткриването му, назначаването на особен представител, който не е във връзка с длъжника, не разполага с информация за реалните отношения между страните, не може да противопостави включително и вече направено плащане, се води до осъдително решение, което има сила на присъдено нещо и гражданинът е в хипотеза да се налага да плаща два пъти.
Предлагаме той да има възможност да възрази във всеки един момент, в който ефективно е информиран за претенцията по отношение на него чрез запориране на сметки, на трудово възнаграждение, на имот или някакви други действия, предприети от съдебния изпълнител.
Наясно сме, че има още много проблеми, които се отнасят и до заповедното производство, и до исковото, и особено до изпълнителното производство, където бяха направени първи стъпки, но там трябва да се правят още много сериозни втори – трети и така нататък стъпки – наясно сме с това. Така или иначе, в момента стъпката ограничаване възможностите на монополите и на банките от техните съдебни привилегии срещу гражданите. Тази стъпка би била много важна и наистина много сериозна, и затова сме концентрирали нашето законодателно предложение в тази сфера.
Всъщност освен моя екип, освен адвокат Волева и адвокат Филипова, които участваха активно в изготвянето на това законодателно предложение, участваха активно и съдия Ботева, съдия Братоева и съдия Чехларов, също така експерти, преподаватели по „Право“. След обсъждането, което беше направено в понеделник се обединихме около тези, предложени текстове.
Съвсем коректно, Проектът беше предложен и обсъден в рамките на екипа на Министерството на правосъдието – госпожа Цачева, госпожа Ахладова, членове на работната група. Те се присъединиха към всички предложения, които сме направили, като единствените разминавания се отнасят до чл. 417.
Нашето предложение е във всички хипотези на чл. 417, възражението на длъжника да води до спиране на принудителното изпълнение с изключение на случаите, в които става дума за събиране на вземания на държавата и общините и когато става дума за некоректен работодател, който следва да си плаща на работниците, иначе във всички други хипотези на този текст, гражданинът да може да се защити от принудителното изпълнение от банки, от бързи кредити или колектори, които са се снабдили с нотариални договори и знаете другите текстове на чл. 417. Това е нашето предложение, може би Министерството на правосъдието ще направи и негово предложение. Аз много се надявам, че нашето предложение ще намери своите поддръжници сред народните представители, така че да бъде внесено.
Аз като омбудсман имам поет ангажимент към българските граждани да направя такива предложения и в случая подкрепата и на Европейската комисия, мисля, че ще бъде изключително важна, за да бъде реализирано това и финализирано с успех. Благодаря много.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо омбудсман.
Преди да дам думата на заместник-министър Ахладова, искам да споделя, че уважаваните съдии, които са тук, моите впечатления, че са участвали и в двата формата, както при омбудсмана, така и в работната група. Аз ще им дам думата, ако желаят, след заместник-министър Ахладова, като членове на работните групи.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Може ли едно уточнение?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В момента не спорим, представяме. Накрая ще Ви дам възможност да изразите становище. Не искам да предварваме споровете и изложенията, преди да чуем представянето.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Уважаеми господин Кирилов, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Омбудсман! Благодаря за предоставената възможност да участваме в обсъждането на този законопроект, който няма да скрия, че на Министерството на правосъдието се даде тази възможност и от омбудсмана, и самите предложения, които бяха на работната група, бяха обсъдени съвместно и с господин Кирилов, и с госпожа Манолова в понеделник в късния следобяд. Стигнахме до извода, че това са едни изключително балансирани предложения и голяма част от тях ще доведат до изпълнение на директивата на Европейската комисия № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април, относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В основната си част, съдържащите се в Законопроекта предложения не се различават от предложенията на Министерството на правосъдието и те наистина са насочени към преодоляване на твърдените в официалното уведомително писмо на образуваната процедура за нарушения 2018/40/83 на Европейската комисия изисквания.
Ние подкрепяме изцяло измененията относно установяването на неравноправна клауза в договорите с потребителите на всеки етап от заповедното производство.
Работната група в Министерството на правосъдието се обедини около становището, че както при разглеждане на заявленията за издаване на заповед за изпълнение, така и при разглеждане на възраженията и частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение, трябва да се следи за наличието на неравноправна клауза.
Министерството на правосъдието предлага изрично формулиране на задължението на съда да се извърши тази проверка служебно на всеки етап на производството, каквото е и становището на омбудсмана и каквото присъства и в текстовете на омбудсмана.
Предложенията за удължаването на сроковете за предявяване на възражения и частната жалба на длъжника също подкрепяме, които са предвидени в § 9 и с тях смятаме, че изцяло бихме отговорили на наказателната процедура.
В допълнение искам да кажа, че Министерството на правосъдието предлага и удължаване на сроковете за обжалване на действията на съдебния изпълнител съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК, с оглед създаване на една по-ефективна защита на длъжника съгласно констатациите на Европейската комисия.
Тук, в работната група няма да се спирам дали следва договорът да бъде формален, или следва да отпадне, това е въпрос, който реално ще се обсъди в по-нататъшен етап.
В работната група при Министерството на правосъдието не беше постигнато съгласие, както коректно отбеляза и омбудсманът, единствено относно предложението по § 6 от Законопроекта на омбудсмана, тъй като считаме, че заповедното производство и цялата работна група, в която участват представители на академичната общност, съдии, съответно почти всички институции, беше на становището, че със заповедното производство се цели осигуряване на едно бързо и ефективно събиране на вземания, които са безспорни и само оспорване на задълженията от длъжника, което обаче е подкрепено от писмени доказателства или обезпечение, или пък съответно се цитира, че има неравноправна клауза, би било основание за това спиране.
Ето защо считаме, че не би следвало всяко подадено възражение да води до спиране на изпълнението. Нашето притеснение е в два аспекта – такова изменение би изменило логиката на заповедното производство като алтернатива на воденето на исковото производство и би довело до натоварване на длъжниците с разноски. Защо считаме така? Защото реално кредиторите ще пристъпват директно към исковото производство в тези случаи, за да не доведе възражението до спирането на заповедното производство и да стане тромаво и съответно по-дълго във времето.
От друга страна, това ще натовари длъжниците с по-големия размер на държавните такси. В заповедното производство, длъжникът, както знаете всички, плаща 2% държавна такса, в исковото, обаче размерът на държавната такса е 4%. Освен това ще натовари длъжниците и с размера на адвокатските възнаграждения и юрисконсултските възнаграждения, които в исковото производство ще бъдат в по-голям размер. Това е нашето притеснение.
Също така, увеличаването на броя на исковите производства, което неминуемо, приемането на разпоредбата ще доведе до натоварване на съдилищата.
Както знаете, приемането на заповедното производство е една от основните критики, преди да бъде прието то аргументите бяха, че по този начин с една бърза процедура, съдилищата ще се разтоварят. Това обаче в момента според мен с приемането на тази разпоредба, ще се увеличи натовареността на съдилищата и в този случай няма да изпълним разпоредбите на Актуализираната стратегия за продължаване реформата в съдебната система, която цели да се намали натовареността на съдилищата.
Министерството на правосъдието счита, че би следвало да има такава възможност за длъжниците в чл. 420, като предлагаме следния вариант. Предлагаме допълнение на разпоредбата на чл. 420, насочени към създаване на предпоставки за реална защита на правата на длъжника, който е потребител, като ограничаване на възможната гаранция, като условие за спиране на изпълнението в размер не по-голям от 1/3 от размера на задължението. Също така предлагаме, че когато се търси по-висока защита, позоваването на неравноправна клауза от страна на длъжника, може да спре изпълнението.
Считам, че има резон и би могло да се обмисли някаква друга редакция на чл. 420, а разбира се, че такава трябва да има, защото иначе не бихме изпълнили изискванията на Европейската комисия.
Ще отчета само още едно нещо. Следва да се има предвид, че срокът 25 март 2019 г. е представен с уведомително писмо на Европейската комисия, представлява срок, в който Република България трябва да представи на Европейската комисия информация относно предприетите действия във връзка с констатациите в него. Именно за това поканихме и омбудсмана да представи този законопроект, защото считаме, че в рамките на междуведомственото съгласуване от страна на Министерството на правосъдието и самата процедура, която е доста по-дълга, ние няма да можем да предприемем необходимите действия в този срок.
Благодаря на омбудсмана, благодаря и на господин Кирилов за предоставената възможност. Подкрепяме този законопроект и се надяваме да бъде приет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На Правна комисия, госпожо Заместник-министър, виждате, че никой от колегите не възрази да подходим с една предварителна фаза в законодателния процес, която да подобри и да способства за бърз старт на законодателна процедура в тази връзка.
Уважаеми съдии, уважаема адвокат Гигова, как държите да вземете становище?
Съдия Ботева, заповядайте.
АЛБЕНА БОТЕВА: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Омбудсман, уважаема госпожо Заместник-министър! Ще бъда максимално кратка, само с няколко изречения, за да дам възможност и на колегите да вземат отношение.
От изказванията до момента мисля, че стана пределно ясно, че проблемите, към които трябва да насочим вниманието си и да се фокусираме, са вече ясно очертани.
В Уведомителното писмо на Европейската комисия, анализирайки практиката на СЕС и законодателството в Република България, са очертани няколко основни опорни точки, на които Вие трябва да дадете отговор.
На първо място, съдът следва да извършва служебен контрол относно наличието на неравноправни клаузи както в производството по чл. 410, така и в особената хипотеза по чл. 417. За това няма никакво съмнение. Това е достатъчно ясно артикулирано и мисля, че по това няма особено различия.
На второ място, за да извърши този контрол и проверка, съдът трябва да разполага с ефективни средства. Въпросът е как ще се осигурят законодателно тези ефективни средства и възможности. В предлагания законопроект това се осъществява чрез предвиждането заявителят да представя договора или документа, от който се поражда задължението за потребителя.
На следващо място, другата основна опорна точка, на която следва да се даде отговор, е, че тази проверка, този контрол следва да се осъществи преди да се пристъпи към принудително изпълнение. И тук законодателните техники са няколко. Възможностите както стана вече дума, разбира се, са няколко – дали автоматично възражението да спира принудителното изпълнение, или след това да има възможности, така че ние сме напълно наясно, че Вие сте изправени пред една много тежка и нелека задача, която надявам се ще обсъждаме. Благодаря Ви засега.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, съдия Ботева.
Адвокат Волева.
Ще Ви помоля по-синтезирано и в допълнение на това, което заяви Омбудсманът.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Кирилов! Аз стоя зад този проект, изготвихме го заедно с този екип, но всъщност искам да кажа, че съм малко по-крайна, тъй като считам, че изобщо мястото на банките не е в чл. 417, но отчитам това, че ние сме на качествено нов етап. Знаете колко пъти правихме безплодни опити тук, за да се направи тази промяна. Истината е, че нямаше абсолютно никаква чуваемост. Колкото и настоятелно да говорихме по тези въпроси най-вече стоящите от тази страна, имаше страхотно нежелание да се вникне. Затова аз сега отчитам, че все пак имаме напредък.
Помислете върху това – след като най-накрая Европейската комисия ни принуди да се съобразяваме и да изслушваме другата страна, аз считам, че имаме невъзможно приравняване на банките с държавата и общините. Невъзможно! Това нито е обусловено законодателно, нито е обусловено логично, нито управленски. Ако ние ще трябва да решаваме кой от участниците в гражданския и в търговския оборот да бъде изваден пред скоби, защо трябва да бъдат точно банките и защо не трябва да бъдат други правни субекти – да кажем общини, болници и други субекти, които също държат някакви наши много важни права, не само парите?
Искам да кажа, че заповедното производство по принцип, по дефиниция е производство за безспорни вземания. Ние десет години тук се опитваме да пренебрегнем това много важно определение за заповедното производство, че то е за безспорни вземания. Видяхме, че абсолютно всички, с много малки изключения, със спорни вземания, защото, което е безспорно, се плаща на момента, тоест в момента ние вървим… (Реплика от председателя Данаил Кирилов.)
Пак казвам, че приемам промените, които има консенсус да бъдат решени, но безспорните вземания означават, че никой не възразява по тях, че това е решено с консенсус и оттам нататък може да се върви към заповедно производство, а ние точно тази спорност се опитваме сега, по някакви други странични пътища да я преодолеем, горе-долу да уважим становището на длъжниците. Длъжници е малко условно казано, тъй като не става въпрос за длъжници, решени в едно исково производство.
Имам чувството, че лобистите надделяха страхотно, аз се страхувам, че и сега пак някой ще стане и ще каже: да, банките държат нашите пари, ние за стабилността на банките… Няма такова нещо! Ясно е, че в България лихвите са много по-високи, отколкото в Европа. Никакво логично обяснение няма за това, освен тупика в законодателството, който създадохме десет години назад.
Аз не мисля, че исковото производство е алтернатива. Исковото производство е основата на съдопроизводствения процес и няма да се увеличат исковите производства. Защо? Според мен защото, когато има само исково производство и банката не е приравнена на държавата и общините, не само банката, а и всички монополи, тогава това ще има дисциплиниращ ефект. Първо, ще има някаква конкуренция. Второ, ще се знае, че ще се отиде към един дълъг процес. Тоест и двете страни ще се съобразяват. Аз съм сигурна, че няма да има увеличаване на исковите производства и тогава, когато има безспорно вземане, длъжникът или ще си е платил вече, или ще си плаща в началото.
Не приемам и това основание, че не искаме да натоварваме длъжниците. Ние ги натоварваме с толкова много неща, че да кажем една такса и един адвокатски хонорар не е най-важното. Освен това в исковото производство също има адвокатски пълномощни, също има някаква такса, също има натоварване на длъжника, така че аз мисля, че това не е толкова относимо.
Искам пак да се върна към лобистите. Знаете, че Висшият адвокатски съвет…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искате ли да направим така, адвокат Волева – нека да фокусираме. Целта на това изслушване е Вие да кажете защо народните представители трябва да припознаят и да преподпишат Законопроект 1 и Законопроект 2.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Защото имаме изискване на Европейската комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз Ви казвам, че ще подпиша всеки един законопроект по тази тема, но не искам да споря с Вас по този въпрос за баланса…
ВЕСКА ВОЛЕВА: Разбира се, че няма да спорим, но това е моето мнение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …на икономическия интерес. Това вече е въпрос, който би следвало да спорим на второ четене и в детайл. Този спор го водихме есента на 2017 г.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Това вече е безспорно, искам две думи само да кажа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Забележете – Асоциацията на банките отсъства тук.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Да, забелязвам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е редно да влизаме в един спор, в който нямаме възможност за постигане на равнопоставеност.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Аз не споря с тях. Само искам да кажа, че Висшият адвокатски съвет беше подведен и той излезе пред Европейската комисия с противната теза. Толкова беше силен натискът, че в момента ние пети или шести път се явяваме. Затова приканвам всички, въпреки че аз считам, че това не е крайното решение, да подпишем този законопроект, който доста време са го мислили всички в Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, адвокат Филипова.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Уважаеми дами и господа, аз съм автор на жалбата до Европейската комисия. Още от 2013 г. предупреждавам, че ще се открие в един момент наказателна процедура. Казвала съм го не веднъж и два пъти тук – на среща в Комисията по правни въпроси.
Ще бъда максимално кратка. Искам да Ви обърна внимание на няколко неща.
Една от критиките на Комисията е, че нашият съд има твърде широки правомощия да преценява дали да спира или не изпълнителните дела в случай на неравноправни клаузи.
Втората критика е, че се е стигнало до продажба на недвижими имоти и след това потребителите да са спечелили своите дела, а съгласно нашия законопорядък няма механизъм потребителят да върне обратно имота. Затова даденото от нас разрешение – винаги в случай на възражение да се спира изпълнителното производство, за мен е най-адекватно да отговори на изискванията на правото на Съюза, във връзка с потребителската защита.
Също така искам да подчертая, че заповедните производства по дефиниция са производства за безспорни вземания, тоест когато потребителят подаде възражение, то априори означава, че той оспорва дълга. Не мога да приема за вярна изказаната преди малко теза от заместник-министър Ахладова, че ние по този начин –спирайки изпълнителните дела, ще доведем до много разноски на потребителя. Потребителят, щом спори, той не е съгласен или, че въобще не важи, или с размера на дълга.
Също така не съм съгласна с направеното предложение изпълнението да се спира само в случай на позоваването на неравноправна клауза. Преюдициалните заключения, тълкуващи Директива 93/13 са ясни – потребителят може да не възрази било защото не знае правата си, било защото не ги познава в пълен обем, било защото се разколебава от разноските, които трябва да направи, за да води делото си. В тези хипотези Съдът е категоричен, че националният съд на държава членка трябва да продължи да оказва защита на потребителя, тоест ние, спирайки изпълнението, както е направено предложението от Министерството на правосъдието, само в случай че потребителят се позове на неравноправна клауза, не отговаряме на това изискване съдът винаги да следи и да брани интересите на длъжника.
Допълнителни аргументи бих изказала и след като чуя останалите участници. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря.
НИКОЛАЙ КОЛЕВ: Един много кратък въпрос – банките поканени ли са?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не съм имал повод.
НИКОЛАЙ КОЛЕВ: Понеже виждам представител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Адвокат Гигова е участник в работната група и в това качество съм я поканил.
НИКОЛАЙ КОЛЕВ: Господин Кирилов, ако банките отказват да идват, това означава ли, че никога няма да може да се обсъжда?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не е така.
НИКОЛАЙ КОЛЕВ: Поканете ги следващия път.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не съм канил официално Асоциацията на банките по следната причина. Идеята не е тук да правим спор. Идеята е да има възможност Омбудсманът, в конкретния случай и работната група в Министерството на правосъдието да представят работата си досега, за да може тя да бъде припозната от народните представители и да се стартира законодателна процедура. В тази процедура ще участват най-вероятно Асоциацията на банките и ще изразяват и становища, предполагам, че ще участват и чрез представител. Пак казвам: целта не е да спорим предварително. Целта е да отворим нова законодателна процедура. Целта е да може, ако има народните представители с различни виждания, колегите получиха, сега им раздадохме и проекта, за който заместник-министър Ахладова коментираше, те виждат, че разликите между двата законопроекта, са минимални. Един нюанс в чл. 420, но със съществени последици, така че всеки един от народните представители, слушайки това представяне, може да избере позиция какво би подкрепил.
Плюс това, напълно е възможно, защото ние имаме самостоятелна законодателна инициатива, всеки може на база на тези разработки да си разработи собствен вариант и да го представи, тоест да тръгнем да стартираме с множество от законопроекти, които да бъдат обединени, защото са за една материя и да бъдат разглеждани съвместно.
В понеделник публично съм обещал, че ще подпиша, ще участвам в старта на Законопроекта, предложението на омбудсманан госпожа Манолова. Ако има вариант и има в ход законодателна инициатива, по това после ще се разгранича в част от предложенията, касаещи чл. 420, но аз ще имам възможност в цялата процедура, ако има разлика или особено мнение за част от законопроекта, имам възможност това да го представям. Това е идеята на обсъждането.
Пак казвам – ние нямаме законопроект, но смятам, че при всички положения е полезно институциите да се обединят и да участваме съвместно. Работено е по този въпрос. Ние работихме преди година и половина, знаем докъде успяхме да стигнем и кои граници не успяхме да прескочим. Имаме нови обстоятелства, сега с оглед на Пайлът-процедурата имаме възможност за вариации на правни решения, тук благодаря и на съдиите, и на адвокатите, че дават отделните нюанси. Молбата ми е да няма спор. Ще имаме възможност и на първо четене, и на второ четене.
НИКОЛАЙ КОЛЕВ: Господин Кирилов, спорът трябва да бъде предварително разрешен и то с наше участие. Когато банките явно или тайно са действали, за да влязат в този закон, тогава мен не сте ме повикали. Сега те не идват, това означава ли, че аз мога да ги напсувам? Разбира се, че мога и ще го направя!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз не съм участвал, когато този закон е бил приет, но това не ми дава право да се държа неприлично или незаконно, или провокативно.
НИКОЛАЙ КОЛЕВ: Те ме обиждат, аз…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук няма обиди! Имаме правна дилема, имаме правен казус и търсим правното решение, дори имаше лек уклон да се политизира или да се социализира този дебат.
В дебата отсъстват колегите от опозиционната социалистическа формация, но дори и да бяха, мисля, че те нямаше да се възползват чисто политически от това. (Оживление.) Нали, наивно разсъждавам. Но щяхме да пристъпим към анализ на правните проблеми.
Ще дам дума специално на организациите – благодаря Ви, че сте изявили желание.
Съдия Чехларов, след това адвокат Гигова, съдия Братоева, ще имате възможност.
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Ще взема кратко отношение. Член съм на работната група към Министерството на правосъдието, която доста време разисква този въпрос, член съм и на работната група, която беше сформирана при Омбудсмана, и в която всъщност изработихме този проект.
Няма да преповтарям това, което казаха колегите. Искам да Ви обърна внимание само на няколко детайла.
Имайте предвид, не анатемосвайте заповедното производство – това е може би към адвокат Волева. Заповедното производство е бърз и евтин начин за разрешаване на гражданско-правни спорове. Евтин е не само за кредитора, евтин е и за длъжника. Казвам го от опита си на съдия, който е изгледал хиляди такива дела, и все още съм районен съдия.
Чухме различни мнения. Законопроектът, който беше внесен, с изключение на § 7, касаещ чл. 420, беше на сто процента подкрепен и от работната група към министъра на правосъдието. Тези разпоредби са изключително важни, те са задължителни, за да отговорим на изискванията на Европейската комисия.
Спорът по чл. 420 има две алтернативни предложения, които са внесени и тепърва трябва да се разреши. Останалите неща получиха много сериозна подкрепа в много сериозен юридически формат, който включва съдии, адвокати и учени.
На последно място, молбата ми към членовете на Правната комисия, към всички депутати, е да се подходи с някаква спешност, което виждаме, че се прави, но и нататък в обсъждането, защото срокът, който спомена и заместник-министър Ахладова, е реален и последствията в крайна сметка ще са за нашата държава, тоест с този законопроект нещата трябва да се случат в рамките на няколко седмици, за да има смисъл да го направим.
Ще се включа допълнително.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Чехларов.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Господин Председател, госпожо Омбудсман, дами и господа! Ще кажа няколко думи по Законопроекта.
Първо, ние много отдавна работим по изменение на ГПК. Сега, след наказателната процедура, стана ясно, че трябва да се предприемат спешни мерки. Никога не съм имала съмнение, че българският съд има задължение (шум и реплики) – аз слушах внимателно, моля Ви слушайте все пак внимателно и това, което аз ще кажа, пък дори и да не сте съгласни. Никога не съм имала съмнение, че българският съд дори в заповедното производство е длъжен да следи и преди тези изменения за неравноправни клаузи. Защо? Защото българският закон е квалифицирал неравноправните клаузи като нищожни и българският съд задължително трябва да приложи това правило. Това че това не се правеше в рамките на заповедното производство е вярно, и това наистина е проблем. Именно поради тази причина ние нямаме никакво съмнение, че трябва да бъдат въведени изрични клаузи, които да задължават българския съд да го прави.
Проблемът със заповедното производство е друг – че ние имаме два вида заповедно производство, и сега в разпоредбата на чл. 410, която се развива за заповедно производство без документи, задължително трябва да представим и да предвидим представяне на самите документи. Проблемът е какво правим като няма такива, защото много голяма част от потребителските отношения представляват това: прибирам се вкъщи с една фактура – договор към тях нямаме. Това означава, че или задължително трябва да се прилагат общите условия, ако има такива, или други документи, различни от фактурата, защото иначе няма как да разберем в заповедно производство дали има, или няма неравноправни клаузи.
Второто ми съображение е, че текстът за неравноправните клаузи трябва да намери място в общия исков процес. Не може да има текст, че в производствата, които се развиват в заповедно производство и след това в иска по чл. 422, съдът следи служебно, а в общия исков процес – не следи. Я си представете, че един потребител го съдят по общия исков ред. Естествено, че и там трябва да има такава разпоредба.
Второто нещо, което според мен е важно, е, че трябва да се удължат и други срокове освен тези, които са забелязани. Нашите срокове в исковия процес са изключително кратки например не може да има 3-дневен срок за разпределение. При всички случаи този срок трябва да бъде минимум една седмица, защото никой разумен човек – нито длъжник, нито взискател, може да реагира за 3 дни. Това е абсурдно! Просто трябва да се удължат и други срокове.
Преди една година нищихме въпроса за исковете, когато длъжникът е уведомен чрез залепване и много хора бяхме против, защото смятахме, че това ще зарине съдилищата с дела. Така и стана. Съдилищата в момента имат изключително много дела и да не се окаже сега, че с възражението ще предизвикаме изключително много дела.
Защо нямаме никакво разминаване по останалите текстове? Защото тези текстове са абсолютно разумни и всеки разумен юрист би се съгласил с тях. Аз няма да се съглася – казвала съм го много пъти, с предложената разпоредба на чл. 420 по две причини: не само защото тя обезсмисля заповедното производство, а защото тази разпоредба е създадена заради високата степен на достоверност на документите, описани в чл. 420. Никога не забравяйте, че тази, същата тази разпоредба, която сега виждате, съществува в България от 1897 г. Тя съществува от тогава, защото ние сме имали Закон за заповедното съдопроизводство. Това, което искам да отбележа, е, че тук се говори, че тази разпоредба защитава потребителите, а тя всъщност е написана за всички кредитополучатели.
Моят въпрос е: с разпоредбата, която...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Адвокат Гигова, ще Ви прекъснем. Към момента се оформя значимо съгласие в представителите на Правната комисия. Няма нужда да влизаме в детайли, няма нужда да изпреварваме спор, който ще го водим още три пъти и дебат, който ще водим още три пъти. Това беше възражение от колегите. Не го направиха като процедура.
Ако господин Цонев иска процедура, да заповяда. Укорът е към мен, че въобще допускам този дебат предварително. Затова подчертавах досега: идеята е да получим подкрепа.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз имам въпрос, господин Председател, Вие успяхте да отговорите отчасти.
Ако целта на заседанието е госпожа Манолова да представи този законопроект и той да бъде припознат или неприпознат от народни представители, тоест да стане проектозакон, аз смятам, че поне един вече заяви, че ще го подпише – Вие заявихте, а ние, останалите също имаме желание такъв законопроект да тръгне и да бъде обсъждан.
Да припомня на всички участници. Дебатът, който започваме да водим, след като подпишем законопроекта, ще бъде воден тук, в тази комисия наново – точка по точка, буква по буква, аргумент по аргумент, мотив по мотив; след това ще го водим в пленарната зала наново, пак по същия начин; след това ще дойдем тук на второ четене и ще го водим пак буква по буква, точка по точка, параграф по параграф, член по член и след това в залата – четири пъти.
Ако има съгласие, че Проектът, който днес ни се представя, е припознат и ще бъде подписан, давайте да го подписваме и да преминаваме към следващата точка от дневния ред. Всички тези аргументи и повече от тях дори ще бъдат изложени по същество на първо и на второ четене, защото има още много аргументи. Ние ще допълним Закона, хората искат още неща да напишем – ще ги напишем, но не сега. Защото сега се води дискусия само дали да го подпишем, или не. И ние казваме: да.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Господин Цонев, на вчерашната среща съм дал същото предложение, но то не беше...
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моята процедура е да го подпишем и да минаваме нататък.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Проектозаконът също не беше засегнат, заради това…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, ето го Проектозакона. Обявявам допълнение, което постъпва от Министерството на икономиката във връзка с кореспондентна промяна в Закона за защита на потребителите и съответно имаме и Проектозакон на Министерството на правосъдието. Няколко пъти получих възраженията на гражданските организации, с които също разполагате.
Позволете ми обаче поне в рамките на три минути да дам възможност на гражданските организации да вземат становище, след което ще закрием този дебат. Извинявам се и на адвокат Гигова и на съдия Братоева, че процедурно бяхме ограничени, но мисля, че това афишира наличие на съгласие.
Заповядайте от гражданските организации.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Отново апелирам към премахване на чл. 429, т. 3, защото ипотекарните длъжници, които по тълкувателни решения на Европейския съд са потребители, по никакъв начин не са защитени и нека да си остане чл. 417, т. 6 за тях.
Не забравяйте, че има петиции. Тепърва, ако нещо не сте направили както трябва, гражданите ще пишат, както примерно аз – над 3000 страници съм изписал за проблемите, които ми създадоха „Сибанк“ и ОББ сега в случая, които четвърта година ги разследва ОЛАФ. Така че мислете правилно.
Отделно. Отново апелирам, когато примерно има разследване на ОЛАФ или е започнало някакво наказателно дело в наш национален съд, задължително трябва да се спрат действията на частния съдебен изпълнител. Защото, какво се получава? Сега ОЛАФ ще излезе с решение, че „Сибанк“, в лицето на Андронов и там на още пет – шест човека са виновни, включително са фалшифицирали подписа ми. Какво правя аз, след като вече всичко е продадено? Какво правя аз?! Така са много хора – хиляди са хората. Няма как да се мисли.
Господин Цонев е финансист. Обръщам се към него да помисли много добре дали чл. 417 в т. 2 трябва да остане по същия начин – с тези изменения, които госпожа Манолова предлага, или да отпадне „и банките“. Просто една думичка – „и банките“, да отпадне.
Защо? Защото, какво се получава на практика в тези седем, осем, десет години? Банките за един ден изваждат този изпълнителен лист и след това фирмите, които са примерно доставчици и не могат да си вземат парите, защото в момента примерно те са дали някакви стоки на производителя, банката слага ръка и фирмите не могат. По този начин тези фирми също отиват на кино. Няма как да стане. Икономиката отива заради това – под 20% сме малък и среден бизнес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Астадуров.
Въпреки своеобразното отклонение, с оглед на лични споменавания на конкретни случаи – не Ви прекъснах, за да имате възможност за свободно изявление.
Заповядайте.
СВЕТЛА МИЛАНОВА: Като представител на Гражданско движение, което представлява интересите на потребителите, които са потърпевши от заповедното производство, искам да кажа, че заставаме зад думите на адвокат Волева и адвокат Филипова. Считаме, че банките не могат да имат тези правомощия и тези невероятни възможности, именно в името на справедливостта и баланса в нашето общество. Това, което наблюдаваме в последните десет години е, че именно от тези техни привилегии малкият и средният бизнес в България изчезна. Точно заради нормалния баланс в обществото, за развитието на нашето общество – да има спокойствие и сигурност, следва банките да не притежават тези привилегии.
Поради това апелираме да се вслушаме в думите на адвокат Волева и на адвокат Филипова, и банките да бъдат оставени извън тези възможности да се възползват от тези привилегии.
Освен това, подкрепяме този проект в неговото ядро и намираме здрав смисъл, но считаме, че той не е достатъчен като възможност да се защитят максималните нива на потребителите. Така че следва в много по-широк обсег да се засегнат правата на потребителите и да се осигури тяхната максимална възможност да ги упражнят.
Още повече, поставяме под ревизия дали съдебният изпълнител трябва да връчва документ на съда. Това ми се струва, че е в пълно противоречие с чл. 7 от ГПК, тъй като там се казва, че служебното начало, документите на съда, служебните книжа и актовете, които подлежат на обжалване, се връчват от съда. Ако застанем зад позицията, че съдебните изпълнители ще връчват тези книжа, поне това да бъде максимално пунктуално описано какво трябва да връчват, защото към настоящия момент частните съдебни изпълнители – не говоря за държавните съдебни изпълнители, си позволяват невероятен произвол, който не е съвместим с една правова държава.
В Проекта, в последната част, има един момент, че измененията, които ще важат по отношение на заповедите за изпълнение, влезли в сила преди 31 октомври 2017 г. – какво се случва с останалите потребители, срещу които има издадени заповеди? Моля да обърнете внимание и на този момент, защото тези хора остават незащитени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Последно изказване.
Колега адвокат, ако господин Колев желае – много адвокати говориха, дайте му възможност на него. (Уточнения встрани от микрофоните.) Това беше и предложението на колегата Цонев. (Шум и реплики извън микрофоните. Председателят си разменя реплики с Николай Колев.) Ултиматуми тук имаме… Това също не съответства на стандарта за волеизявление и свобода на волеизявлението. По качеството на законите ще водим дълъг дебат…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Председател, ако имате нещо да си кажете с господина, излезте навън, ние работим. Водите си някакви диалози. Извинявайте, но има регламент, има Правилник. (Реплика на Николай Колев към народния представител Йордан Цонев.)
Можете ли да не се обръщате така към мен? Аз съм член на Комисията и правя процедура.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прав е колегата Цонев. Нека да следваме Правилника. Като уважаваме Закона, нека да го прилагаме. В края на краищата един от най-сериозните проблеми е този с дисциплината. Това че не прилагам Правилника свръхстриктно и всеки имаше възможност да се изкаже повече от три минути без прекъсване, това е в полза на дебата, но не е в полза на дисциплината – в Правилника изрично е казано.
Последно изказване на колегата адвокат и предлагам след това да приключим дискусията.
Мисля, че в хода се заявиха достатъчно воля за подкрепа. Някой от колегите, ако желае изрично да допълни, ще има тази възможност.
Колега, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЛАЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми колеги! Така представеният Законопроект днес, след като се запознах с него, в ядрото си – да, има нещо, което наистина е много добро. Но разгледано в цялост и в условията под натиск, не е добро предложението най-вече с промяната в чл. 415, където се ограничава възможността, тоест се елиминира тази възможност, когато едно лице не е открито в заповедно производство, то да бъде защитено в исков процес от адвокат и реално да се установи размерът на вземането.
Считам, че законодателните промени, които могат да защитят един длъжник, трябва да са много по-дълбоки и много по-всеобхватни не само в Гражданскопроцесуалния кодекс, защото да не забравяме, че имаме освен процесуално и материално право, от друга страна.
По отношение решенията на съда на Европейския съюз. Те са задължителни за прилагане и от българския съд, но практиката ни, за жалост, е такава, че когато се позоваваме на неравноправна клауза и ѝ посочваме решение на този съд, мотиви изобщо липсват при постановяване на тези решения и от районен, и от градски, и от апелативен съд. Това са неща, които трябва да се имат предвид. Факт е, че съдът има задължение, но няма как да накараме съда да упражни своето задължение и да защити гражданина, обикновения човек.
В този проект виждаме, че се отбелязва Законът за защита на потребителите – имаме и потребителски кредити, имаме и ипотечни такива. Те също са нормативно уредени. Тях също не трябва да ги забравяме. Там клаузите са много по-разводнени, неясни и неточни в някои от аспектите си.
От друга страна, има един спор по отношение и на кредитните институции: дали изобщо да присъстват в чл. 417, или да ги няма?
В Европа е ясно, че това е тяхно право и общо взето са го счели, един вид, за неотменимо, но там има механизъм, по който кредитополучателят да бъде защитен. Общо взето ситуацията е или банките да отпаднат, или тези права да ги имат всички юридически лица, които участват в гражданския оборот. В противен случай, се дава привилегия, която по отношение на конкурентноспособност изкривява пазара, и то много. Това означава, че ако избягаме от една наказателна процедура, ще влезем в нова на Европейската комисия, което не следва да се допуска.
В тази връзка съм Ви изпратил на имейл – и на Вас, и на всички членове на Правната комисия, включително и имейл на омбудсмана, проекти за изменения и допълнения в Закона за задълженията и договорите в Гражданскопроцесуалния кодекс и Закона за частните съдебни изпълнители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги народни представители, ако някой желае от Ваша страна кратко изявление във връзка с представянето, има възможност за това.
Ако няма изказвания, обявявам Предложението за открито за подписване. То е на Ваше разположение при колегите експерти на Правната комисия. Можете от днешния ден нататък да се присъедините, съобразно Вашите виждания. Очевидно е, че ще се виждаме редовно оттук нататък по този законопроект. Ще има възможност да направите допълнителни и още по-конкретни изявления.
Искам само да подчертая, че материалите на предходния дебат за изпълнителното и заповедното производство бяха официално публикувани. Те могат да послужат за Ваша полза за запознаване. Така че този дебат не започва отсега и тук.
Госпожо Омбудсман, заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Много благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Благодаря, сигурна съм, е всички присъстващи ще положат своите подписи под този законопроект и ще участват активно в неговото приемане. Всъщност този проблем не е ляв или десен, това не е тема за наши и за чужди. Това е тема, която се отнася до основни права на българските граждани и е чудесно, че ще бъде подкрепен от депутати от различни цветове. Много се надявам този конструктивен тон да остане до края. Да не е повод за партийно-политически разправии, а просто да бъде приет в интерес на гражданите. Тук няма нужда да се състезаваме за авторство. Нека да направим нещо добро за гражданите, което касае техния живот, бит, в битката им и в несгодите им по отношение на бързи кредити, мобилни оператори, събирачи на дългове, монополни дружества и банки, разбира се. Така че, благодаря.
Без да злоупотребявам с Вашето търпение, в рамките на една минута, тъй като виждам, че след това имате напрегната програма, искам да Ви информирам за ангажимента, който поех тази сутрин към българи, които живеят зад граница. Всички те, независимо дали са в Австралия, Япония, Америка или в Европа, застанаха зад нашите сънародници във Великобритания, които след Брекзит ще бъдат реално лишени от възможността да гласуват на предстоящите евроизбори.
Поех пред тях ангажимента да направя законодателно предложение, което ще внеса до госпожа Караянчева и до господин Кирилов, и което да даде възможност поне на предстоящите избори българите във Великобритания да могат да гласуват.
Всъщност опора за това е и едно решение на Европейската комисия, всъщност константна е позицията и на Европарламента, и на Съвета на ЕС, които призовават страните членки да осигурят възможност на своите граждани, които живеят в трети страни да участват в евроизбори.
Знам, че това е тема, която ще е дълга, има различни мнения, различни аргументи, но по отношение на българите във Великобритания става дума за вече предоставени права. Те са имали това право и го имат буквално до днес, до края на месец март, и след това ще бъдат лишени от него.
Аз като омбудсман съм много чувствителна към отнемането на дадени права на гражданите и апелирам сега, с отварянето на Изборния кодекс, което беше заявено и е неизбежно, и е предстоящо, в Преходните разпоредби аз съм Ви приготвила едно предложение за текст – да дадете възможност на българите във Великобритания да гласуват на предстоящите евроизбори. Като първа стъпка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо омбудсман, на второто четене на Изборния кодекс аз направих това предложение –беше мое предложение.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Аз съм подавала такава жалба в Конституционния съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моето предложение – на второ четене, в този смисъл, не получи подкрепа. Това го видяха българите.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Нищо, не се отказвайте, господин Кирилов, бъдете последователен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В този смисъл подкрепям Вашата повторна инициатива. Няма лошо, представете това предложение. Действително и ЦИК ни предупреди, че имаме такъв проблем. Колегата Хамид се въздържа. Колегата Хамид с усилия се въздържа по този въпрос. Той имаше обратната теза в спора ни на второ четене.
Благодаря на всички участници в представянето. (Реплики извън микрофона.)
Както виждате, аз подкрепям, господин Колев и демокрацията, демократизма. Така че давам достатъчно свобода на всички да се изразят, изявят, без ограничения.
НИКОЛАЙ КОЛЕВ: Въпросът е дали след изразяването тези неща ще бъдат отбелязани и в Закона, като отношение на избраниците към самия народ. За това става дума.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие винаги сте поканен и имате достъп.
Благодаря на омбудсмана и неговия екип. Благодаря на Министерството на правосъдието и представителите на работната група. Благодаря на съдиите от различни съдилища, които и в този случай бяха на разположение за конструктивен дебат. Благодаря на всички гости, които имаха търпение.
Колеги, искате ли прекъсване за точка втора? Не.
Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на проект на решение за изменение на правилника за организацията и дейността на народното събрание, № 854-02-66, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23 ноември 2018 г. (Шум.)
Колеги, няма ред в залата, пет минути прекъсване.

(След прекъсването.)

Колеги, продължаваме след прекъсването точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ НА:
- ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, № 854-02-66, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 23 НОЕМВРИ 2018 Г.
- ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ № 854-02-68, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ НА 4 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
- ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ № 854-02-70, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВАСИЛЕВ ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 12 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
- ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ № 854-02-71, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 12 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
- ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ № 954-02-10, ВНЕСЕН ОТ ХРИСТИАН РАДЕВ МИТЕВ И ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ НА 25 ФЕВРУАРИ 2019 Г.
Уважаеми колеги, давам думата на вносителите, съответно за представяне на техните законопроекти, ако желаят това.
Има процедурно предложение, колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да се движим по доклада, който е изготвен от колегите експерти от Правна комисия. И, ако преценят за нужно вносителите, по всеки текст да направят необходимите уточнения, за да ни запознаят с мотивите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли възражения по това предложение? Колегите експерти към Правна комисия са направили проект на доклад, който наподобява доклад за второ четене на Законопроект. Тук сме в хипотеза на Проект за решение, но тази законодателна техника при множество предложения, приемам, че е по-удачната, по-добрата и благодаря на колегите, че разработиха по този начин проекта на доклад. Няма възражения, вървим по докладите.
Наименование: „Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши...“
Имате ли изказвания във връзка с въведението, основанията, посочени в Проекта за решение? Ако имате, заповядайте.
Няма изказвания.
Който е съгласен, да ги приемем, моля да гласува.
За – 9, против – 4, въздържали се – няма.
Приема се наименованието, заедно с основанията на Проекта за решение.
Систематично – първо, по проект е предложението на Данаил Кирилов за:
„§ 1. В чл. 55 се създава ал. 5:
„(5) всяка парламентарна група има право до три процедурни въпроса, които се отнася до начина на водене в рамките на едно гласуване.“
Имаме и предложение по този въпрос по Проект за решение № 954-02-10, внесен от Христиан Митев и Валери Симеонов:
„(5) Всяка парламентарна група има право на един процедурен въпрос по начина на водене по точка от дневния ред.“
Представям на вниманието Ви двете предложения.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател, аз имам един въпрос.
Какво влагате под това „на едно гласуване“ – визирате точката с дебатите и приключване на процедурата по гласуване, или самото гласуване имате предвид? Самата процедура или самият режим на гласуване, имате предвид?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Хамид, имал съм предвид повода, факта по който възниква искането за поставяне на процедурни въпроси. Вие сте абсолютно прав да поставите въпроса за уточнение, защото тук имаме няколко варианта като подход, но съм имал предвид с това предложение един повод, един конкретен повод или едно твърдяно нарушение във връзка с процедурата по начина на водене. Ако не е в рамките на гласуването, тук в рамките на едно гласуване съм имал предвид – все пак ограничението да бъде в рамките на един дебат. (Реплики.)
Изказване на господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Само по себе си, господин Председател, аз намирам предложението за абсурдно и ме изумява, само че не сте предложили и не сте забранили на тези които водят заседанието на парламента да грешат само по един път, или по толкова пъти в рамките на един дебат, колкото парламентарни групи има в залата, които присъстват в залата, защото имаме парламентарни групи, които не присъстват в залата и Вие го видяхте тези дни най-вероятно.
Първо въведете текст – „председателят на Събранието да не нарушава Правилника повече от N-брой пъти“ и тогава ограничете правото – свободната воля на народния представител, когато Правилникът е нарушен, когато председателя не води заседанието, както трябва да може всеки път да иска корекция, защото се съгласете, че имаме N-брой заместник-председатели, които председателстват и се въртят на ротация.
В рамките на една точка могат да се завъртят, да речем, четирима председателстващи Събранието и те да сбъркат по два пъти. На кой точно ще поправяме грешките – виждаме, че безгрешни хора няма – напротив, Правилникът се нарушава повсеместно и всеки ден и то от председателя на Събранието. Така че не отнемайте правото разбирам, целта Ви да пресечете злоупотребите с това право, но намерете друг подход, а не да ограничите правото на народния представител тогава, когато наистина има нарушение на заседанието той да няма възможност да възрази. Тоест намерете друг подход да ограничите злоупотребите с това процедурно право, а не да отнемате самото право, защото това е крачка към диктатура и днес цял ден ще чувате това нещо от мен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Преди изказване искам да направя следната реплика на господин Хамид. Сегашният текст на чл. 55 имаме ал. 3 и ал. 4. Тоест ще ги прочета, за да е ясно на всички. Процедурният въпрос винаги се отнася по конкретен повод:
„(3) процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от две минути, без да се засега същността на главния въпрос.
(4) Когато процедурният въпрос се отнася до начина на водене на заседанието, председателят има право на обяснение до две минути.“
При това положение аз трансформирам моето предложение и го уточнявам като предложение за създаване на изречение второ в ал. 3 и да стане: „Процедурните въпроси се поставят в рамките на повече от две минути, без да се засяга същността на главния въпрос. Всяка парламентарна група има право на до три процедурни въпроса, които се отнасят до начина на водене в конкретния случай. (Реплики.)
Това го решете Вие, защото господин Хамид продължи ще казва, че е диктатура.
ХАМИД ХАМИД: Абсолютно!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Представете си, сега са пет парламентарни групи по три – това означава 15 процедури по две минути – това е половин час по един повод. Половин час е това – дебат и на този половин час изказвания, имаме отговор на председателя, който има право на обяснение до две минути. Виждате каква е пропорцията. Тридесет минути срещу две минути на председателя, който председателства, да отговори.
Господин Лазаров – реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще бъде под формата на въпрос донякъде. Предложение по-скоро към господин Хамид.
Господин Хамид, предполагам не възразявате, защото и Вие казахте, че трябва все пак да се намери начин да се преустанови злоупотребата с това право. Хайде да се опитаме да отделим спорното от безспорното. Дотук нямаме спор, че би трябвало да се намери начин да се преустанови злоупотребата с това право – съгласен сте, нали? (Реплики.)
Второ, говорим за процедурата по начина на водене по един повод. Те поводите могат да бъдат 10 –15 – 20, в рамките на един дебат могат да бъдат и 50.
Да счетем, че всеки един народен представител има повод – всяко действие или бездействие от страна на председателстващия Събранието. Практиката обикновено е, защо не е прекъснал изказването на съответния народен представител, тъй като била по същество, защото не е прекъснала и не е направил забележка, но поводите могат да бъдат всякакви.
Аз мисля, че идеята е да ограничим тази злоупотреба с право от всеки един народен представител по един повод. Мисля, че няма спор. Какво се оказва на практика? По един повод тази процедура върви по пет – десет – петнадесет – двадесет народни представители – те говорят за едно и също – от една парламентарна група. Спорно ли е това или е безспорно? (Реплики.)
Вече по същността на репликата, понеже казахте, че председателстващите непрекъснато нарушават правилника – мисля, че това твърдение донякъде е неоснователно, защото в повечето случаи това противостои на другото Ви твърдение, че пък депутатите злоупотребяват с правата си, правейки такива различни процедурни въпроси – те също нарушават правилника, злоупотребата с право е нарушаване на Правилника.
Другият вариант, върху който можем да мислим, е по процедурните въпроси да бъде от времето на групата или не повече от минути. Три пъти по две минути – 6 минути, то е същото. Вие сам казахте, че се злоупотребява с това право и председателят няма никаква друга възможност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има ли трета реплика?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Правото на процедура се упражнява само ако от парламентарната група са поне 90% от състава ѝ в залата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това означава при всеки процедурен въпрос да мерим присъствието. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
Няма да съответства на хипотеза на политически бойкот, когато една парламентарна група излиза от пленарната зала, но оставя един говорител, колкото да изрази становище по процедура. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
Аз исках да променя моето предложение, съобразно изказването на господин Лазаров, но ще го направя впоследствие.
Господин Хамид има право на дуплика.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря господин Председател.
Уважаеми господин Лазаров, злоупотребява се, много сте прав. Аз го казах няколко пъти и го повторих. Съгласен съм, но не отнемане правото на всеки отделен народен представител и предоставянето им на парламентарните групи ще реши въпроса.
Председателят на Събранието, който води в момента, е длъжен да следи дали се нарушава правилника и от тези, които вземат думата по процедури. Той има правомощия по правилник да прекъсва с копчето, да отнема звука на микрофона, има право да налага наказания, че се злоупотребява, има право да отстранява от залата. Защо този председател не си изпълнява задълженията и не следи, та се налага да отнемаме права на народни представители.
Кажете ми, господин Спас Панчев, как ще направи процедура? Писали сте „парламентарни групи“. Ами имаме няколко независими народни представители вече. Ако половината Събрание станат независими, те нямат право, което Вие имате като член на парламентарна група и участник в ръководството. Как едните народни представители ще имат повече права? Трябва ли пълномощно от председателя на парламентарната група, за да направи тази процедура – отделен народен представител от съответната парламентарна група? Това е абсурд! Неслучайно говоря за диктатура. Не диктатура, това Ви е най-прекия път към предсрочни избори, господин Кирилов. (Смях.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Смейте се, смейте се, ще Ви стане много смешно…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не направих бележка, но тази зала е малка. Вие пледирахте на включен микрофон и дори микрофона да беше изключен, всички щяхме да Ви чуваме високо, ясно и достатъчно. Прекрасно пледирахте, но с молба да пощадите нашия слух, имаме още дълго време да работим.
Изказвания?
Госпожа Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Вземам повод от думите на господи Хамид, макар че не можах да се включа в репликата.
Господин Хамид, по-скоро обръщението ми е към Вас, защото досега говорихте за диктатура. Напротив! Смятам, че предложението на господин Кирилов дори ограничава по-големите парламентарни групи, защото нашата парламентарна група с 95 народни представители ще разполага със същото време за процедурни въпроси, както и Вашата парламентарна група, господин Хамид, а тя ако не се лъжа е 25 народни представители.
В този случай мисля, че резонно е предложението… (Реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Сега да правя ли забележка на председателя по начина на водене?
ХАМИД ХАМИД: Нямате това право.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Говорихме за доста неща, но смятам, че е по-разумно предложението на господин Лазаров по отношение на времето на парламентарните групи. Ако има допълнителни предложения, предстои изказване на господин Митев, ако той направи друго процедурно предложение, или господин Кирилов.
Моля да имате предвид наистина, че ще се ограничи времето на големите парламентарни групи за процедурни въпроси. Благодаря, че ме изслушахте с внимание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега имате възможност за реплики към изказването на госпожа Атанасова.
Има ли реплики? Няма.
Господин Митев, имате възможност за следващо изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще започна първо оттам защо направихме това предложение. Всъщност става въпрос, за съжаление, за една злоупотреба с право, която наблюдаваме през последните месеци. Особено процедурата по начина на водене се взема за всичко останало, но не и да се посочват недостатъци от водещия заседанието или нарушения на Правилника.
Слушаме обикновено политически декларации, междуличностни нападки, изказвания по същество, след това се вземат лични обяснения. Във връзка с твърденията в хода на дебата за диктатура, аз ще поставя няколко въпроса.
Първо, аз смятам, че и госпожа Караянчева и нейните заместници от всички парламентарни групи, се справят добре с воденето на заседанието и като цяло не допускат нарушения на Правилника. За съжаление това, което се случва е, че народни представители от всички групи допускат такива и действително доста толерантно е отношението от страна на водещите заседанието.
На следващо място смятам, че ако пък неограничено и безкрай продължи това, на което сме свидетели в последните месеци, Вие може да имате заседание, при което цялото Ви заседание се състои само от процедури по начина на водене, следвайки логиката на колегата Хамид. Абсолютно всеки един народен представител – представете си, че в залата са 120 минимален брой казвам, всеки от тях да вземе думата по начина на водене, след това съответно председателстващия до две минути да вземе също думата, целият ден ще мине в това да слушаме процедури по начина на водене. Ако пък не се предостави думата по начина на водене, това би било грубо нарушение на Правилника и след това пък ще последват съответно искания за оставки или за съответно някакви наказания на водещия заседанието, без значение кой е той.
Затова сме направили това предложение, но това което господин Лазаров предложи в процедурата по реплика за използване на… това, което казахте като разсъждение, което изложихте, колега Лазаров, ми се струва удачно за времето за процедурни въпроси по начина на водене се включва във времето на парламентарната група. Така по този модел за мен няма да се стига до злоупотреби. Действително само и единствено, когато имаме такова нарушаване грубо от страна на водещия заседанието, ще се използва от съответния народен представител или парламентарна група.
На този етап ми е трудно да направя предложение. Единствено мога да Ви предложа, колеги, ако се обединим около такъв вариант да отложим за накрая, за да имаме време да мислим за някакъв текст гласуването по разискванията и гласуванията по този § 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика ли е?
Хамид първа, Лазаров втора реплика.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Митев! Злоупотребите – за да няма злоупотреби, пак ще повторя, председателят трябва да си върши работата и да си спазва задълженията по Правилника и на този, който злоупотреби, да бъде налагано наказание, предвидено в нашия Правилник.
Щом има такъв голям брой злоупотреби с това право, значи този, който води заседанието, не си изпълнява задълженията. Тези злоупотреби могат да бъдат пресечени със средствата, с които разполага председателстващия заседанието. Няма нужда да отнемате право от страх някой да не злоупотреби с това право. Това е абсурдно! Щом има толкова много катастрофи и хората карат с превишена скорост, Вие казвате: ще им отнемем правото да шофират и ще излизат на пътя най-много три пъти месечно. Един шофьор ще шофира само три пъти месечно – да си избере кои дни, и то с разрешение на председателя на парламентарната група. Това е абсурдно!
Вижте, разбирам, чували сте сигурно: страхът е лош съветник, паниката също. Намерете подход, наказвайте от трибуната, наказвайте ги тези, които злоупотребяват. Много се злоупотребява с това, прави сте. Ежедневно се прави това нещо. Затова има мъмрене, гонене от залата. Някой щял да иска оставка, ами да си иска оставка, Вие пък няма да давате оставка толкова лесно. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Втора реплика на господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Митев, злоупотребата с правила на практика не е престъпление, не е нарушение. Злоупотреба с право е, ако аз всеки ден затрупвам една институция с жалби, на които са ми отговорили по съответния начин и аз продължавам да пиша жалби, защото имам право да се обръщам към институцията с жалби. Това не е нарушение, не е престъпление. За същото става въпрос в конкретния случай.
Не е злоупотреба с право, когато се обаждаме от място извън установения ред. Да, това вече е нарушение на Правилника. Но не е злоупотреба с право, ако един 1, 2, 3, 4, 5, 10, 15, 20 души народни представители станат, за да говорят едно и също нещо по начина на водене, що се касае до времето.
Аз само го подложих на разсъждение, защото ние нееднократно от трибуната сме казвали, че когато под формата процедура начина на водене, защото другите процедурни въпроси се приспадат от времето на парламентарната група по начина на водене или не, и сме предлагали на председателя, макар че не е записано в Правилника, ако се говори по същество. Защото, когато свърши времето на парламентарна група, или наближи да свърши, започват под формата начина на водене да говорят по същество. Това всички го знаем.
Хубаво, за първо четене, ами за второ гласуване? Изказване на второ гласуване, там всеки народен представител има право на пет минути да се обоснове. Ама кога става тази злоупотреба? Злоупотребата е Вие не прекъснахте народния представител, че на второ четене поддържаше еди-каква си теза.
Председателят на Народното събрание казва: аз не мога да цензурирам народните представители как ще се изказват. Става следващият от същата парламентарна група: но Вие не прекъснахте народния представител, който говори не по същество, а по същество е и той вече се е изказал този народен представител, но под формата на начина на водене започва да развива наново тезата.
Председателят не може да цензурира. Ако той ще наказва и ще цензурира – тоест, предложението на господин Хамид – да, отиваме към диктатура, председателят е пръв сред равни.
Това е темата – как наистина да не допускаме злоупотреба с права, което не е нарушение на Правилника. Не е нарушение на Правилника, казах и господин Хамид. (Реплики.)
Да, в Правилника пише и то не е диктатура, това го пише от доста време, че един народен представител на първо гласуване може да се изкаже един път. Да не би да е диктатура, ако някой иска да вземе втори – трети път на първо гласуване. Не е диктатура. Така е записано в Правилника все пак, за да има възможност и другите народни представители да се изказват.
Това ми беше въпросът за времето. Не върви с времето. Да, няма как във времето да ограничаваме не повече от две до три минути. Проблемът, когато някой счита, че има нарушаване, има повод от страна на председателя по начина на водене, тоест извършил е председателят нарушение, изказал се е един от едната парламентарна група, хайде изказва се още един, хайде още един, да станат трима, но по същия този повод да се изкажат 5 – 10 –15 човека, както сме имали случаи, това вече е шиканиране, а не злоупотреба с права на парламентарното заседание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров, не Ви направих бележка за дължината на репликата.
Друга реплика има ли към това изказване? Не.
Дуплика?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, на колегата Лазаров и на колегата Хамид за репликите.
Съгласен съм с казаното от колегата Лазаров. Действително при второ гласуване няма как да приложим този принцип. Трябва да мислим за друго решение. Затова предложих да отложим този въпрос за финала на тази точка от нашия дневен ред.
По отношение на колегата Хамид. Колега Хамид, ако приемем това, което Вие казвате, това означава, че ние даваме отрицателна оценка на всички водещи заседанието, защото не води само председателят на Народното събрание, водят го и заместник-председателите.
Пак казвам: не споделям Вашата оценка, че те не се справят. Точно обратното, смятам, че се справят. Това, че се справят не означава, че те следва задължително и на всяка цена да извършват действия, които след това биха били определени като диктатура било от Вас или от някоя друга парламентарна група. Има проблем и той следва да бъде решен. Не казвам, че това, което сме предложили ние с господин Симеонов или това, което колегата Кирилов е предложил, е най-доброто решение. Смятам, че има проблем и той не може да продължи да съществува в този вид.
Да, бяха дадени примери. Също тук ще се позова на това, което колегата Атанасов ме подсети – ограничението един народен представител да се изказва по съответна разпоредба на второ четене до пет минути, ограничение ли е на права? Защо не се изказва 50 или 500 минути? Защо да му ограничаваме изказването? Не трябва да бъркаме правилата с права. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, за дупликата на господин Митев.
Други изказвания има ли колеги?
Господин Хамид за процедура.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Предлагам § 1 да отпадне. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид прави предложение, аз го възприемам като предложение.
Уважаеми господин Хамид, аз оттеглям моето предложение.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз моето – не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вашето си остава.
Моето беше нападнато, то е за три възможности на група. Оттеглям го.
Имате предложението на господин Митев и на господин Симеонов, а то е за по един път по процедурен въпрос, по точка от дневен ред.
Имахте възможност да предлагате варианти на този текст.
ХАМИД ХАМИД: Те като са три партии вътре в една група, как ще се разберат? (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще има ли други изказвания? (Реплики.) Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо, радикалното предложение на господин Хамид за отпадане на двете предложения.
ХАМИД ХАМИД: Целият § 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
ХАМИД ХАМИД: Затова имам особено мнение. Не знам защо председателят е допуснал извънпарламентарна опозиция да внася предложения. Дайте и „Глас народен“ да внесат , дайте и на другите извънпарламентарни партии.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това на Нинова е друго. Това е друго, ще Ви уведомя по него.
За съжаление, трябва да тръгна, за да споря с извънпарламентарната опозиция по качеството на законодателството пред телевизионни камери.
Продължаваме с гласуването.
Който е „за“ отпадането на § 1 и двете предложения, моля, да гласува.
За – 2, против – 1, въздържали се – 10.
Не се подкрепя предложението за отпадане.
Моето предложение беше оттеглено. Това, което е писмено и това, което направих по чл. 83.
Подлагам на гласуване предложението на Христиан Митев и Валери Симеонов за ал. 5 на чл. 55.
За – 5, против – 2, въздържали се – 2.
Приема се предложението на Христиан Митев и Валери Симеонов за ал. 5.
Колеги, само Ви докладвам.
Проект за решение внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители:
§ 1. В приложение „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“, чл. 5 се изменя така:
„Чл. 5. Народните представители получават месечно възнаграждение в размер на 2976 лв.“
При предходното обсъждане по този въпрос, ето го протоколът, на 5 декември е било обсъждането, бяха поставени задачи към мен като председател и към експертите от колегата Йордан Цонев, за което ние всички се съгласихме.
Йордан Цонев: „Да поставите задача, да съберат информация от Вашия екип относно следното, за да не бъде тя субективна, а обективно поднесена, обективно събрана и обективна поднесена, какво е възнаграждението на депутатите в Европейския парламент? Какво е възнаграждението на депутатите в Германия? В няколко развити и сходни на България страни, ако може в съответно към минималната и средна работна заплата в същата държава, от която вземаме пример. Предлагам да бъде Германия, защото е най- развитата европейска държава, а съотношението средна депутатска – минимална депутатска, ще ни лиши от глупави аргументи, ама там стандартът е по-висок.
Съотношението изразява всичко. За да не си говорим тук популизми и алабализми и да се самобичуваме, нека да видим как е в страните към които се стремим. Те как са оценили? По какъв механизъм? Как е оценен този труд, който се предлага, че по-сложност е релевантен навсякъде в Европа. Защото аз тук виждам в мотивите на колегите от БСП, достатъчно основание да не бъде подкрепено предложението им точно поради техните субективни мотиви. Там са дадени да кажем четиридесет и няколко хиляди граждани. Четиридесет и колко хиляди граждани получават по-висока заплата от депутатите? Аз ще запитам: кои от тези четиридесет и колко хиляди вършат работа, която е по-сложна от нашата? С основание ще запитам и с основание няма да може да ми дадете отговор, че работата, която върша е по-сложна.“
Възпроизведох едно към едно задачата така, както беше поставена. С три справки разполагаме, подготвени от експертите. Няма да мога да Ви ги представя. Как предпочитате? Заместниците да ги представят, експерти да ги представят, кой има желание?
Госпожа Атанасова да ги представи.
Колеги, за съжаление, прекъсвам воденето. Не възразявам, който и да е от тримата заместник-председатели да продължи воденето на заседанието. Всички разполагате с доклада.
Очевидно е, че при така разположен дебат ще се върна веднага след телевизионното излъчване, за да го продължим. Част от аргументацията там е в тази книга, която исках да посоча на колегите от БСП, които отсъстват. Това е техният адвокат, тяхната кантора, която ги е обслужва и им пишеше Проект на антикорупционен закон. Голяма част от данните, за заплащане на европейските депутати, са взети от тук. (Показва книга.) Всъщност източниците са цитирани от тук, тя е стара и е актуална откъм преди, вероятно, пет или шест години. Понастоящем тези данни в справките колегите са ги актуализирали.
Нямам основание да правя продуктово позициониране, просто соча източника, но го взимам със себе си в телевизията, за да мога да се позовавам на аргументи от тук. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Позволете ми да напусна за момент.
ХАМИД ХАМИД: Успех!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, натоварена от председателя Кирилов, ще Ви запозная с проучването, което е направено.
Възнаграждението на народните представители в Германия.
Считано от 1 юли 2018 г. в немския Бундестаг получават месечно възнаграждение възлизащо на 9780 евро, които са предмет на подоходно данъчно облагане. Народните представители не получават други допълнителни годишни възнаграждения и нямат 13 а или 14-а заплата, както всъщност е и в българския парламент.
Размерът на депутатското възнаграждение се определя въз основа на възнаграждението на съдия от Върховния немски съд и се преизчислява всяка година на базата на обявения от немската Статистическа служба индекс на номиналната работна заплата. Освен основното посочено възнаграждение немските народни представители получават и сума за разходи, която към настоящия момент възлиза на 4339 евро месечно. Размерът на тази сума се определя всяка година към 1 януари на базата на разходите за живот и не подлежи на данъчно облагане.
При отсъствие на народен представител в рамките на пленарната седмица, размерът на дължащата му се сума за разходи се намалява.
Ако народният представител отсъства в заседателен ден с пленум, без основателна причина, му се удържат 200 евро, а при наличие на основателна причина – 100 евро. В заседателни дни без пленум се удържат 100 евро, независимо от това дали отсъствието е основателно или не.
Ако народните представители отсъстват, въпреки че са вписани в списъка с присъстващи, при явно гласуване се удържат средства в размер на 100 евро.
На всеки народен представител се полагат до 12 хил. евро на година за офисни материали, мобилни телефони, офиси в Берлин или в избирателния район.
Всички народни представители пътуват безплатно. За лични сътрудници, които подпомагат народните представители в тяхната дейност, депутатите разполагат с месечен бюджет от 20 870 евро.
Ако народен представител напусне немския Бундестаг, той има право на временно обезщетение, което следва да улесни завръщането на депутата в съответната професионална област.
Депутатите получават за всяка година принадлежност към парламента временно обезщетение в размер на месечно депутатско възнаграждение, тоест след пълен четиригодишен законодателен мандат те получават временно обезщетение за четири месеца, независимо от това, че максималният период на обезщетение е 18 месеца.
Председателят на парламента взема месечно възнаграждение от 40 хил. евро, като годишното му възнаграждение е 481 хил. евро в германския Бундестаг.
Казахме как се изчислява възнаграждението на народния представител – то е равно на възнаграждението на съдия във Върховния немски съд.
В Турция. Народните представители са задължени да присъстват на пленарни заседания и заседания на комисиите. Народен представител, който не посещава парламентарните заседания без основателна причина или болничен, в рамките на общо пет пленарни дни за период от един месец, губи своя статут на народен представител, ако загубата бъде одобрена от Народното събрание, съгласно чл. 84, ал. 4 от Конституцията на Република Турция.
Друга санкция, наложена на депутатите, които често отсъстват, е намаляването на пътните им разходи. Всеки народен представител, който не е присъствал, без основателна причина или болничен повече от 45 заседания общо за една парламентарна година, му се намаляват пътните разходи за три месеца.
Пленумът на турския парламент може да наложи санкции като загуба на членство или намаляване на пътните разходи, ако отсъствието е над броя пъти, определени в Правилника.
В Македония. Размерът на възнаграждението, който не участва в работата на Народното събрание, след публично изявление на парламентарната група, чиито член е, че парламентарната група не участва в работата на Събранието, е една трета от възнаграждението платено през предходния месец. Същият намален размер на възнаграждението се прилага и за депутат, който не участва в работата на Събранието, след лично изявление, че няма да участва в работата. Заявлението се регулира от председателя на Народното събрание.
В Албания. Ако отсъствието от пленарно заседание не е оправдано, на народните представители не им се полага възнаграждение за деня, в който отсъстват.
Португалия. Даден е пример с депутати от опозицията, които виждат, че отсъстват няколко народни представители от партиите подкрепящи правителството. Този вид събития са били доста редки в 40-годишната история на демократичния парламент на Португалия.
В Португалия народен представител може да загуби своя статут, ако не успее да заеме своето място в Събранието до четвъртото заседание или, ако не присъства на четири пленарни заседания по време на една пленарна сесия, освен когато отсъствията са надлежно обосновани.
Освен това, всеки народен представител, който не присъства на пленарно заседание или предварително насрочено гласуване, без да посочи основателна причина за това, съгласно правилника, губи 20% от месечното си възнаграждение за всеки първи – втори – трети неуспешен опит за регистрация за пленарно заседание и 10% за всички последващи отсъствия от гласувания до броя на отсъствията, които са основание за прекратяване на пълномощията на народен представител.
Всеки народен представител, който не присъства на заседание на комисия, без основателна причина, губи 30% от месечното си възнаграждение в рамките на четири отсъствия от заседание на Комисия за една пленарна сесия.
Загубите на възнаграждение и на статут на народен представител се прилагат след изтичането на период от осем дни, след като председателя на Народното събрание е уведомил мотивирано съответния депутат защо основателната причина не се приема или неприложима по казуса.
Това е, колеги, подготвено от екипа на Правната комисия.
Корекция някаква трябва да се направи в справката от референтите.
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Само една корекция в информацията, която представи госпожа Атанасова.
Възнаграждението, по отношение на председателя на Бундестага, всъщност това не е възнаграждение на председателя на Бундестага, а на председателя на Управителния съвет на енергиен доставчик. Това го правя като уточнение, а иначе месечното възнаграждение на народен представител от германския Бундестаг е в размер на 9541,74 евро. Това за протокола.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, имате ли въпроси, изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искам да благодаря на адвокатската кантора, която е направила този анализ, най-вече защото аз разбрах една голяма новина, че Турция вече е член на Европейския съюз – явно от там са взели новините.
Ние Южна Европа ли сме или сме Северна Турция? Последно Турция член на Европейския съюз ли е, че я включваме в тази извадка или не?
Хубаво е да чуем европейските държави, хубаво е да се сравняваме, но тук имаме в български левове, а там имаме в евро? Аз това, което разбрах, 80 хил. евро, 20 хиляди за сътрудници и 4300 служебни – 104 хил. евро са 208 хил. лв. в България.
Какво сравняваме – с кого? Може би искате да ни кажете, че Корнелия Нинова искала да напише 2976 евро заплатата на ден, защото ние искаме в АЕRМ2 да влезнем, Закон за мерки за изпиране на пари, финансова стабилност, … тестове, и влизаме в Европейския съюз с евро вече.
Какво точно ни помогна това? Показа, че там е много голямо, ние тук в момента разсъждаваме колко да намалим нашите, които са такива каквито са в няколко парламента.
С какво ни помогна това сравнение? Очевидно сме най-назад.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Това беше изказване.
Реплики към изказването на господин Димитров? Не виждам.
Господин Хамид за изказване – заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, аз мисля да Ви предложа да не губим повече парламентарно време, а само да допълним парламентарния тълковен речник с едно определение – да дам скромен принос какво значи „нагъл популизъм“.
Нагъл популизъм е, когато народен представител или група от народни представители внасят предложение за замразяване на заплати и вместо да си защитават ето тук предложението, се редят от другата страна на коридора, в касата да си вземат командировъчни и пари за разходи. Обидно е да разглеждаме този текст.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Хамид.
Реплики към изказването? Не виждам.
Приемам изказването и за процедура по прекратяване на разискванията по предложението на госпожа Корнелия Нинова и преминаваме към гласуване.
Не виждам други желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението за § 1 на госпожа Корнелия Петрова Нинова в Приложението „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“ чл. 5 да се измени, както следва: „Народните представители получават месечно възнаграждение в размер на 2976 лв.“.
Моля, гласувайте.
За – няма, против – 12, въздържали се – 1.
Предложението не е прието.
Преминаваме към предложението, внесено от господин Искрен Веселинов и група народни представители:
„Параграф единствен: В приложението „Финансови правила“ в чл. 5 изречение второ се изменя така: „Основното месечно възнаграждение се преизчислява ежегодно от 1 юли с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.“
Желаещи за изказване? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Веселинов и група народни представители.
За – 2, против – 4, въздържали се – 8.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващия Проект за решение и предложение, внесено от Христиан Митев и Валери Симеонов:
„§ 2. В приложението „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“ в чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:…“
Тъй като са в по-сериозен обем, всички колеги ги имате в писмен вид, изказвания?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Това, което сме предложили като начин за определяне на удръжките, респективно, които играят ролята на финансова санкция при неизпълнение на основно задължение на народния представител да участва в пленарните заседания и в гласуванията в Народното събрание, смятам, че е оправдано и с практиката на абсолютно всички работници и служители, които при неоправдано отсъствие от работното си място, дори ги последва доста по-сериозна санкция.
Няма да се спирам на прочетените от госпожа Атанасова сравнително-правни модели, които не са само в държави извън Европейския съюз, но и в Португалия, която, доколкото помня, все още е държава – член на Европейския съюз, където народният представител автоматично в този случай си губи статута на народен представител. Смятам, че това, което сме предложили, е справедливо в този случай при такова неизпълнение, като правя следните редакционни промени в това предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Първо, в т. 1 ал. 3 да придобие следната редакция: „При неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец на народния представител се прави удръжка, равна на основното му месечно възнаграждение и начисления клас за прослужено време.“
В т. 2: в ал. 4 след думите „дневното им възнаграждение“ да се добави „извън случаите по ал. 3“.
Оттеглям точки 3 и 4 от предложението и предлагам вместо това нова т. 3, в която правя следното предложение за създаване на нова ал. 2 в чл. 11, която да гласи: „В случаите по чл. 13, ал. 3 сумата по ал. 1 се намалява пропорционално.“ Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
По чл. 13 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание има постъпили още няколко предложения – от Волен Сидеров и група народни представители; от Данаил Кирилов; от Искрен Веселинов и група народни представители.
Открива дебата по всички тях.
Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, не съм убеден, че имаме каквато и да е обективна причина да наказваме колегите от БСП за това, че те прилагат практика, която е въведена от ГЕРБ в предишно Народно събрание. Когато ГЕРБ напускаха парламента, това беше върхът на демокрацията. Когато БСП по някаква причина напуска парламента, това е срив на парламентаризма.
Ако обаче ще налагаме санкции, искам да сме по-кардинални. Така и така ще правим парламентарна диктатура, да сме последователни: дайте да отнемем изобщо заплатите на всички опозиционни, или всички, които не са в управлението народни представители. Този механизъм вече е възприет от законодателя. Така например, които управляват, вземат заплати, които не са в управлението – няма. Съгласете се, който има над 1%, получава сгради и офиси, който има над 4%, участва в парламента. Другите не са изпълнили тези критерии, не участват. Дайте директно да го направим, да не влизаме в механизми: 50%, 20 на половинката и така нататък, защото тук никъде не е възприет механизмът какво правим с осигуровките. Как ще ги осигуряваме тези хора, иначе добре ще им вземаме заплатите? Да помислим дали изобщо трябва да пристъпваме към такива санкции само защото някой решил в момента да отсъства от парламента, или ако налагаме санкции, те да са съизмерими с това, което се е случвало в предишни парламенти. В противен случай правим някаква парламентарна диктатура, маскирана под една или друга форма.
Аз като член, излъчен от ВМРО, не мога да не подкрепя предложението на Искрен Веселинов, но не съм убеден, че швейцарското правило е най-доброто, защото това не са депутати пенсионери. Ако бяха депутати пенсионери, да. Затова предлагам, ако ще сме крайни, да сме крайни: които управляват, вземат пари, които не управляват, ще чакат да управляват. Този механизъм вече е възприет. Всички други са някакъв компромис, който правим само по принуда, че някои хора в момента не са в парламента. Не съм убеден, защото тази практика не я въвеждат те.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Реплики?
Първа реплика – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Димитров, не съм съгласен, че това е диктатура. Ако това е диктатура, то трябва да кажем, че в Португалия явно цари нещо повече от диктатура – някакво тотално мракобесие, където народният представител си губи статута само защото не е присъствал на четири пленарни заседания. Не да си губи възнаграждението, губи си статута „народен представител“ – това първо.
Второ, тъй като правоотношенията на народния представител са възникнали от избор, приравнени са на трудовите правоотношения и за неуредените случаи в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се прилага Кодексът на труда. Посочете ми един работник и служител, който няма да се явява на работното си място без уважителни причини, без случаите на болнични или майчинство, без случаите на служебни командировки в страната и чужбина, без случаите, в които има някакъв друг ангажимент и председателят на парламентарната група по негова мотивирана молба е разрешил, а след това това минава и през председателя на Народното събрание. Посочете ми някакъв случай на работник и служител в тази държава, в който без уважителни причини да не присъства на работното място, и след три последователни такива неприсъствия да не бъдете уволнен. Няма такъв случай. Ние тук не казваме да бъдат уволнявани народни представители, защото е недопустимо и е противоконституционно, но смятам за справедливо да има такива удръжки, респективно санкции. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Митев, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание обикновено се прави в сформирано ново Народно събрание. Излъчваме представители с мандат, които дискутират въз основа на някакви други правилници отпреди това, правят един нов и той се приема. Той важи до момента, до който нямаме консенсус за промяна на този правилник или излъчването на нов. В момента половината народни представители ги няма в парламента, и то ги няма, защото са недоволни, че ние приемаме законите, игнорирайки ги. Сега искаме да им покажем, че и Правилника можем да променим, за да им покажем, че можем да правим каквото си искаме. Нов правилник се прави само при консенсус. Да, можем да си го променим, но трябва ли да го правим в тяхно отсъствие, за да покажем мускули, сила, възможности и така нататък?!
Казахте: правоотношения по Кодекса на труда. Когато някой отиде да работи някъде, той подписва трудов договор и там се съгласява: осем часа, шест часа, такова възнаграждение въз основа на трудов стаж, оценили са му добре труда. Не, нашия труд няма кой да го оцени. Ние по силата на Конституцията влизаме тук, сами си пишем правилата, по които получаваме заплатите, и понеже сами си ги правим, можем да решим и да си ги променяме. Само едноличният търговец може сам да си прецени как да работи, защото работи за себе си, но ние в момента не сме еднолични търговци, защото сме в законодателната власт. Съгласете се, че хората, които в момента искаме да санкционираме, не са тук, нямаме консенсус. Те не са тук, защото са недоволни от начина на приемане на законите.
Разбирам драмите на БСП – не им харесват законите, считат, че не могат да ни убедят за дадени дейности, няма ги. Но ние в момента започваме процедура по санкции, без да има обективна причина. Кажете ми: в 42-а парламента можеше, но в 43-тия не може. В 42-а парламента се намираше начин за работа в залата, сега изведнъж не може. Те излязоха, защото не са доволни от начина, по който се приемат законите, ние искаме да променим Правилника. Не би било редно! Кодексът на труда в случая е неприложим, защото сами си избираме Правилника за организация. Правим го в отсъствие на половината депутати – не е редно. Ние сами си пишем условията, обаче сме щастливи да ги променяме в ущърб на другата половина от парламента. Утре ние ще сме опозиция.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Изказване – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Прав е господин Митев в едно, че санкции трябва да има, и санкции има, колеги. Санкциите са от много парламенти насам. Те са две трети от възнаграждението, когато един народен представител по неуважителни причини отсъства повече от пет дни в месеца или в три последователни пленарни заседания.
Но искам да поставя един въпрос: така, както сте го предложили, кой определи, че работното място на народния представител е пленарната зала? Твърдя, господин Митев, че заедно с Вас тук прекарваме по десет часа на заседание в Правната комисия, после ходя в Комисията по външна политика, после ходя във Временната анкетна комисия за паспортите и там прекарвам четири часа. Аз няма да се вясвам в пленарната зала, Вие ще ме глобите, но ще съм работил 20 часа в този парламент. Затова е оставена тази една трета, защото работното място на народния представител не е само пленарната зала. Има комисии, има групи за приятелство, има международни делегации, защото, когато съм в Съвета на Европа, влизам в 8,00 ч. и излизам в 8,00 ч. вечерта, но не съм тук. Твърдя, че и там ми е работното място, и в тази зала ми е работното място, и в Комисията по външна политика също ми е работното място, и при моя избирател в село Сини вир в община Каолиново също ми е работното място. Затова работното място на народния представител не е фиксирано в пленарната зала.
Твърдя, че тук нашата работа е не по-малко важна от стоенето и натискането на копчета в пленарната зала. Защо вменявате единствено задължение на народния представител да натиска копчета?! Че той има далеч по-сериозни ангажименти и задължения от това да стои и цял ден да блъска по пулта. Той е народен представител. Не отнемайте израза на свободната воля аз да преценя да не дойда на пленарно заседание, но да си работя в комисиите, да си работя в района, да си работя в делегациите. Не може да казвате, че не съм се явявал на работа, защото аз съм си положил труда, за който съм избран. Това, че не съм дошъл да натискам пулта, не ме прави неработещ народен представител. А че санкция трябва да има, сте прав, и санкцията я има в правилниците – от 39-ото досега санкцията е две трети, и тя не е малка, а че разбрахме какви са истинските мотиви, те бяха казани от представител на управляващото мнозинство – да отнемем на опозицията заплатите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Хамид.
Първа реплика от господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Съжалявам, колега Хамид, но Вие абсолютно превратно изложихте мотивите, с които е внесено това предложение и неговата същност. Това, което е предложено и което е и сегашният текст на ал. 3 на чл. 13 от Финансовите правила, е, че при неоправдано отсъствие от три поредни или от пет пленарни заседания за съответния месец. Първо, по време на пленарно заседание, напомням, че не може да има заседание на постоянни комисии, така че няма как да сте на заседание на постоянна комисия.
Ако сте командирован, това също не се включва, защото тогава отсъствието Ви ще бъде оправдано. Ако сте командирован в ПАСЕ или в някоя друга международна организация, или сте на служебна командировка в страната, ще бъде оправдано отсъствието, а няма да попадне в хипотезата на ал. 3.
По отношение на избирателните райони е прието, макар и изрично да не е записано, че работата в избирателните райони се извършва във времето, в което народните представители не са в пленарно заседание. По Вашата логика излиза, че ако 240 народни представители решат спонтанно в един ден, че няма да се явят на работа, а ще ходят в избирателните си райони, не трябва да има пленарни заседания на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Колеги, други реплики? Не виждам.
Господин Хамид, желаете ли дуплика?
ХАМИД ХАМИД: Само да уточня, че не съм имал предвид, че по време на пленарни заседания има парламентарни комисии. Говоря хипотезата в същия ден следобед, след края на пленарно заседание, че съм дошъл на Комисия. Не съм отишъл на пленарно заседание, но съм дошъл на Комисия. Това значи ли, че не съм бил на работа? Това попитах. Тоест аз съм тук и работя десет часа в Правната комисия, предлагам, гласувам, но тъй като не съм отишъл да блъскам по бутона, да съм натискач на копчета, а че тук съм защитил, или не съм успял да защитя предложения, където се върши истинската работа, защо превръщате народния представител в натискач на копчета? С тези текстове това правите.
Да не вземам пак думата, предлагам всички предложения по този параграф да отпаднат.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Хамид.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Постъпи процедурно предложение от господин Хамид за отпадане на всички предложения на § 2, съответно „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“ в чл. 13, внесени от Христиан Митев и Валери Симеонов; Волен Сидеров и група народни представители; Данаил Кирилов; и Искрен Веселинов.
Моля, гласувайте.
За – 3, против – 1, въздържали се – 8.
Предложението не е прието.
Христиан Митев – отрицателен вот.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Отрицателният ми вот ще се изрази в цитиране на Решение № 28 на Конституционния съд, конституционно дело № 26 от 1998 г., в което Конституционният съд казва следното: „Едно от основните конституционни задължения на народните представители е да присъстват на заседанията на Народното събрание и да вземат отношение по разглежданите закони или решения, като гласуват със „за“, „против“ или „въздържал се“.“ Неизпълнението на това задължение е едно недопустимо поведение, което не бива да се толерира. Смятам, че неоснователно в тази връзка е предложението на колегата Хамид, затова гласувах „против“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
В този смисъл подлагам на гласуване предложението на Христиан Митев и Валери Симеонов, ведно с редакционните промени, които господин Христиан Митев направи по време на заседанието.
За – 10, против – 2, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Волен Сидеров и група народни представители.
За – няма, против – 2, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов.
За – няма, против – 2, въздържали се – 12.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на Искрен Веселинов и група народни представители.
За – 4, против – 2, въздържали се – 8.
Предложението не е прието.
„Заключителна разпоредба“.
Не подлагам на гласуване предложението за наименованието „Заключителна разпоредба“… (Народният представител Хамид Хамид говори при изключен микрофон.)
Напротив, господин Хамид. Абсолютно всичко съм докладвала по чл. 13 от „Финансовите правила“. Открих дебата, поканих няколко пъти колеги. Съжалявам, ако искате, отново да се върнем, но мисля, че е загуба на време.
Колеги, тъй като наименованието „Заключителна разпоредба“ и предложението на госпожа Корнелия Нинова кореспондират с отхвърленото предложение в § 1, приключихме работата по точката от дневния ред и няма да подлагам на гласуване. Нали така? Да го подложа? (Реплики.)
Заповядайте, господин Хамид, за изказване.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Съвсем накратко. Кореспондира с предишното, което беше отхвърлено, но виждам силното притеснение на народните представители от „БСП за България“, с което те искаха да замразяват заплатите си, защото няколко тримесечия наред възнаграждението на народните представители беше намалявано поради намаляване на размера на средната заплата за страната. Това намаляване искат да спрат. Не говорим за увеличаването, не ни разбирайте погрешно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Хамид.
Колеги, тъй като последното предложение на госпожа Нинова също е част от Проект за решение, затова ще го подложа на гласуване, за да няма допълнително объркване в пленарната зала.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова за създаването на нов параграф 2.
За – няма, против – 14, въздържали се – няма.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕГЛЕД НА МНОГОСТЕПЕННОТО УПРАВЛЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ, № 902-02-6.
Внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г.
По тази точка от дневния ред наш гост е заместник-министър Деница Николова.
Заповядайте да ни докладвате Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагаме на Вашето внимание за одобрение Проект на закон за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление, което е сключено между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
В края на миналата година беше даден мандат от страна на Министерския съвет на правителството в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството да води преговорите и подпише Споразумение с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В края на годината това споразумение вече беше факт, подписано от двете страни, и в началото на тази година на 18 февруари с решение на Министерския съвет Проектът на закон за ратификация на Споразумението е внесен в Народното събрание.
Целта на настоящия Проект на закон за ратифициране на Споразумението е да създадем допълнително сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за подобряване на практиките ни в областта на многостепенното управление, децентрализацията и провеждането на регионална политика. В тази връзка Споразумението включва в себе си три стъпки за изпълнение.
До началото на 2020 г. на първа стъпка ще бъде направен преглед и съответно диагностика на предизвикателствата пред въвеждането на многостепенно управление в България, включително и посоката за децентрализация в бъдеще.
На втора стъпка ще бъде направен задълбочен анализ и, разбира се, ще бъдат проведени политически дебати с всички заинтересовани страни, като се адресират предизвикателствата, с които се сблъскваме към настоящия момент за провеждане на успешен модел за децентрализация. Вследствие на тези диалози, които ще бъдат проведени до края на 2019 г., ще се пристъпи към формирането на модел за децентрализация, който ще стъпи не само на успешните практики на световно и европейско ниво, но и включително ще отчете предизвикателствата и спецификите на националната ни територия и съответно политиките, които провеждаме на ниво регионална политика. Проектът на споразумение е финансиран през Оперативна програма „Региони в растеж“ и в тази връзка обезпечен финансово.
По отношение на сътрудничеството ни с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, считаме, че това е добра стъпка в посока членство в Организацията, което е един от основните приоритети на правителството и е включено в Междуведомствения координационен механизъм по кандидатурата на България за членство в Организацията.
С това приключвам изложението и предлагам на Вашето внимание подкрепа за Проекта на закон за ратификация на Споразумението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Колеги, откривам дебатите.
Имате ли изказвания? Не виждам.
Закривам дебата и подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Проектът е приет на първо гласуване.
Благодаря Ви за участието, госпожо Заместник-министър.
Поради изчерпан дневен ред закривам заседанието.
Благодаря, колеги.

(Закрито в 17,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов