Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
Стенограма от заседание на комисия
ПРОТОКОЛ
№ 89
На 11 април 2019 г., четвъртък, от 14,34 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г.
2. Обсъждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководи от заместник-председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Десислава Атанасова.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добър ден!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г.
2. Обсъждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
Има ли изказвания и предложения по дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, № 902-01-15, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 МАРТ 2019 Г.
По тази точка гости от Министерството на правосъдието са: Десислава Ахладова – заместник-министър; и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“.
Добре дошли!
Госпожо Заместник-министър, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание за разглеждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда изрично уредба относно срока за разглеждане от длъжностно лице по вписванията на заявленията за обявяване на декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, чрез която предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, се освобождават от задължението за публикуване на Годишния финансов отчет, Консолидирания финансов отчет и Годишния доклад за дейността си.
Законопроектът урежда и срока за разглеждане на заявленията за вписване на обстоятелства относно действителните собственици по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари и чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансови отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици.
Декларацията, чрез която предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, се освобождават от задължението за публикуване на Годишния финансов отчет, Консолидирания финансов отчет и Годишния доклад за дейността си, се публикуват в Търговския регистър в срок до 31 март на следващата година.
Лицата, задължени да подават заявления за действителни собственици, трябва да направят това в срок от четири месеца, считано от 31 януари 2019 г.
Законът за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда и кратки срокове за разглеждане на заявленията за вписване, заличаване и обявяване, длъжностните лица по регистрация да се произнасят незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им, при първоначална регистрация на търговец, произнасянето да е до края на следващия работен ден от постъпване на заявлението.
Съвместното разглеждане на всички изброени по-горе заявления е в състояние да създаде претовареност и неефективност в работата на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и като следствие за забава при обработването и разглеждането на всички категории заявления за вписване и заличаване, и заявления за обявяване на актове, които се разглеждат по реда на постъпването им.
Спешната промяна се налага и от факта, че по данни на Националния статистически институт, броят на неактивните предприятия е между 150 и 200 хиляди. В случай, че не бъдат предприети законодателни мерки за уреждане на изискванията и сроковете за разглеждане на заявления за обявяване на декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, може да се очаква всички тези дружества да обявят декларациите си в Информационната система на Търговския регистър. Като последица от очакваното обявяване на голям брой декларации, има опасност да настъпи отново натрупване на огромен брой заявления в Агенцията по вписванията за разглеждане в началото на 2019 г.
Аналогично стои и въпросът с броя заявления за вписване на обстоятелство относно действителните собственици по Закона за мерките срещу изпиране на пари и по Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Целта на Законопроекта е подобряване на организацията и ефективността в работата на Търговския регистър, преодоляване на забавянето при обработване и разглеждане на всички категории заявления за вписване, заличаване и обявяване, чрез което се съобразява принципът на бързина и процедуална икономия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Откривам дебата по Законопроекта – колеги, заповядайте.
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаема госпожо Омбудсман! Аз ще подкрепя Законопроекта. Смятам, че той е навременен, изпълнява изцяло целите, които си поставя Законът за търговския регистър и Регистъра на юридически лица с нестопанска цел. Действително със задълженията по законите, които бяха споменати – Законът за мерките срещу изпирането на пари, Законът за счетоводството, в случаите на подадена декларация на юридически лица, които не развиват дейност и накратко ще го нарека Законът за така наречените офшорки и свързаните с тях лица, забавят регистрирането на нови търговци, на юридически лица с нестопанска цел, респективно подписването по техните партиди на промени. Това може да доведе до проблеми в търговския оборот и не би следвало тези специални задължения за деклариране в законите, които изброих, да водят до подобно забавяне. По този начин на практика се бламира целта, която си поставя Законът за търговския регистър за бързина и процесуална икономия. Това беше казано от заместник-министъра и действително трябва да се даде предимство тук на основните цели, които се поставят и да не се спират по никакъв начин и да се блокира търговският оборот и в частност вписванията по партидите на търговци и юридически лица. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Реплики на изказването има ли? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря, госпожо Заместник-министър, за участието Ви днес. Приятен ден!
Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г., № 939-02-3, ВНЕСЕН ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 29 МАРТ 2019 Г.
Гости по тази точка са: госпожа Мая Манолова – Омбудсман на Република България; госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман; господин Димитър Бонгалов – директор на дирекция „Национален превантивен механизъм“ в администрацията на Омбудсмана на Република България; госпожа Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“ в администрацията на Омбудсмана на Република България.
Заповядайте, госпожо Омбудсман, за представяне на Годишния доклад за 2018 г. Моля да имате предвид, че не сме водеща Комисия. Предполагам, че и в други комисии Ви очакват.
ХАМИД ХАМИД: Аз държа на целия Доклад страница по страница – имаме достатъчно време. (Смях.)
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя пред Вас Доклада за работата на Институцията през 2018 г.
Докладът е от 385 страници, резюмето е в рамките на 100 страници. С резюмето би следвало да разполагате, а докладът ще го донесат след малко, просто не очаквах, че ще има проявен интерес да го четем страница по страница.
Докато донесат Доклада, ще си позволя да представя работата на Институцията, първо, в числа. През миналата година в Институцията са постъпили 12 890 жалби, което сравнено с 2015 г., когато встъпих в длъжност, е повече от два пъти плюс, а в сравнение с 2017 г., е с няколко стотин жалби повече.
Ние отдавна сме в ситуация да се състезаваме със себе си и така или иначе Институцията има някакъв предел на своите възможности, но иначе числата говорят сами за себе си: 36 892 са потърсили съдействие от Омбудсмана; 30 кръгли маси и обществени дискусии по националнозначими теми сме организирали през миналата година; 139 населени места сме посетили като в 54 от тях сме организирали и приемни за гражданите.
През приемната на Омбудсмана в София и в страната са преминали 24 634 души. Наистина работим на пълни обороти. Това, че жалбите се увеличават, е критерий за обстоятелството, че българските граждани имат много проблеми в различни сфери. Както се шегуваме – като ни видите – мен и Диана да стоим без работа, значи всичко в държавата е наред. Далеч сме от тази крайна цел.
Традиционно най-много жалби гражданите са подавали срещу монополистите, срещу доставчиците на обществени услуги – жалбите са над 3000. Следват ги жалби, свързани с трудови права и социални проблеми, и на трето място, са жалбите, свързани с правото на собственост, териториално-селищното устройство.
Тук трябва да отбележа една нарастваща тенденция на жалби на граждани по екологични теми. Екологичните права, това са права от новия порядък – некласическите права според теорията на човешките права в световен мащаб. Все повече хората започват да се интересуват от това в каква среда живеят, до колко е здравословна и благоприятна за тях и техните деца, до колко се съхранява бъдещето на страната и на планетата изобщо. Имам предвид, че ръстът е свързан и с жалби, и активни действия на граждани срещу изграждането на кариери, добив на подземни богатства, замърсяване на реки, жалби за мръсния въздух – включително в София, жалби срещу презастрояване, застрояване на зелени площи, свръхзастрояване, високо строителство. Изобщо хората стават все по-чувствителни към тези теми, което ние с моя екип оценяваме като изключително положително.
Мотото за миналата година е предложено от PR-отделът, но е точно, отразяващо работата на Институцията и то е с едно изречение – Няма „не може“. Когато човек воюва за справедлива кауза, колкото трудна и невъзможна да изглежда, в крайна сметка, тя успява. Миналата година е пример за това. Така сме извели най-важните кампании и инициативи на Институцията. Сред тях няма как да не откроим законодателството за хората с увреждания, подкрепата на Институцията за протеста на майките на деца с увреждания, която завърши с приемането на три закона и със започването на истинска реформа в политиките по отношение на хората с увреждания.
Ако си спомняте Законът за личната помощ – в момента, в който го представих, беше образно-казано размазан от всички – от национално представителните организации на хората с увреждания, включително от синдикати, работодателски организации, експерти, говорители и не беше подкрепен от нито една партия или парламентарна група. В крайна сметка беше приет единодушно от парламента и моето очакване е, че от 1 септември, в момента, в който той влезе в сила, естествено, ние ще продължим да участваме в процеса по правоприлагане с моя екип, ще има много реални ползи за хората с увреждания.
Сега ситуацията е – има някакви определени пари, примерно за сто човека в една община, които да получат личен асистент за два часа, а всички, които са извън първорачално определените сто души, чакат. Така през миналата седмица в Плевен се сблъскахме с драмата на една жена, чиито съпруг е починал, тя е на инвалидна количка, в безпомощно състояние. Програмата е изчерпана и тя е № 25в листа на чакащите. Невъзможна ситуация, с която никой не се ангажира.
Много се надяваме, че сега влизането в сила на правилата за личната помощ ще решат тези проблеми, което в крайна сметка ще коригира едно съществуващо социално напрежение сред тази най-уязвима група от хората с увреждания.
Ще ми се да изтъкна и някои други кампании, които ние оценяваме като изключително важни, които трябва да признаем, че станаха възможни благодарение на добрата ни работа с парламента. Това е кампанията за възстановяване на отнетите права на миньорите, това е кампанията със Златина Хаджипанайотова – адвокат, майка на три деца сираци, която започнахме заедно. В крайна сметка парламентът прие държавата да подкрепя всички деца без родител, независимо от доходите, които получава семейството, което наистина е важен знак, че държавата се грижи за най-уязвимите деца.
Голямата гордост на Институцията за миналата година, всъщност развитието дойде през тази, но тъй като през миналата година бяхме активно ангажирани с тази тема, е кампанията срещу двойните стандарти при храните. Когато преди три години започнахме тази кампания, включително отговорните министри бяха на мнение, че това е невъзможна кампания, такъв проблем не съществува, това са национални вкусове, ние сме бедна държава с нисък стандарт, никога няма да се преборите на европейско ниво, но постепенно с участие в много и различни форуми – на мен и на Диана, с това, че успяхме да убедим българските институции, гражданите, неправителствените организации да застанем всички зад една кауза, и през миналата година в рамките на Българското председателство Институцията на Омбудсмана беше организатор на форум на най-високо равнище срещу двойните стандарти, на който форум еврокомисарят Йурова обяви, че ще предприеме законодателни промени – това, за което ние изначално настоявахме.
Следващата седмица – на 16 април, ще се гласува окончателна забрана за производство на храни под една и съща марка, със различно съдържание, което е много важна победа в навечерието на Европейските избори и показва, че Европейските институции могат да застанат зад гражданите, дори когато става дума за колосални икономически интереси. Фактът, че големите концерни, които предлагат храни с по-евтини съставки на по-високи цени, печелят ужасно много, че това са компании, които имат годишни обороти колкото няколко европейски държави с техните събрани брутни вътрешни продукти. В крайна сметка, е много утвърждаващо преди евроизборите, че тази победа на гражданите на Източна Европа, пък бих казала, и на всички европейски граждани, е факт.
През следващата година ще продължим да се борим за отпадане на таксите в детските градини, това е изключително важно особено за населените места извън София.
В София проблемът е друг. От миналата година настояваме и направихме не малко да убедим основно финансовия министър, че е добре да се работи в две направления – на столицата да се отпуснат пари за достатъчен брой детски ясли и детски градини, а за страната да бъдат финансирани общините, така че таксите поне за четири и пет годишните деца да не се събират от родителите, защото там това е проблем.
Предвид кампанията за записване на децата в детски ясли, отново започват да валят жалби в институцията. Има квартали в София, където няма детски заведения и би следвало държавата да подкрепи Столична община. Как подкрепяме младите и активните родители, които искат да работят, като им връзваме ръцете с това, че няма детски заведения, в които да си оставят децата? Изключително важна кампания!
Друга важна кампания е социалната кухня. Това е един от най-смислените социални проекти, с които сме се ангажирали с моя екип. От 17 декември в двора на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ функционира социалната кухня. Всеки ден там храним между 500 и 700 души. Това е колосално усилие, предвид, че там не събираме парични дарения, всичко е свързано с доброволен труд, доброволно дарени продукти, доброволно приготвяне на храна, абсолютно всичко е безвъзмездно и доброволно, и показва, че подобни проекти имат огромен потенциал. Ако искате, тя ще работи до Великден, можете да дойдете да видете как функционира. Има хляб в тази идея, тя би могла да бъде разпространена и в цялата страна, стига да се намерят хора, които да застанат зад тази кауза.
Кампанията ни за Великден е в ход, може днес да пуснете поне по един СМС на 1255.
Социалната комисия с това приключи своето заседание – 1255 – 1 лв. без ДДС, за подкрепа на Великденската трапеза на пенсионер. Отнася се и за експертите.
В следващите файлове има повече статистика, Вие ще я погледнете – как е по години. През 2009 г., от когато има статистика какво се е случило, всъщност институцията от 2005 г. съществува, 2009 жалбите са били 2600, за да стигнем до 13 000 през 2018 г. и огромен наплив в приемната на Омбудсмана, телефона, разпределени по месеци, разпределени по теми, разпределени по визирания нарушител, по области, включително, ако се интересувате всеки може да види за неговата област, колко хора, по какви теми са сезирали Омбудсмана, резултати от проверките, преминали хора през приемната, обадили се по телефона.
Преминавам направо на Глава втора, която би представлявала повече интерес за Вас. Съвсем накратко – това е на страница 19. Съжалявам, че го няма господин Лазаров, той е един от хората, които имаха големи притеснения за това как Омбудсманът непрекъснато ще пуска конституционни жалби по всякакви актове, които парламентът приема. Тук съм показала какви са исканията на гражданите за сезиране на Конституционния съд като през 2018 г. са отправени 133 искания, от които, за миналата година ние сме пуснали две конституционни жалби, а от началото на тази година – три. Темите наистина са важни за гражданите и ако нямаме успех през конституционния съд, отново ще се обърна към парламента с апел да бъдат променени съответните закони.
Например една от конституционните жалби е свързана с реформата във водоснабдяването във ВиК системите и по-специално текстът за единната цена на водата. Изключително несправедливо хората от Шумен, от шуменските села, където бях последно на една голяма дискусия, плащат повече от хората, които живеят в центъра на София – 3,60 лв. срещу 2,20 лв. – нещо такова. При положение че там освен това е гравитачна водата и разходите са никакви и то е заради възприетия принцип, че в рамките на една територия на ВиК асоциация се плаща една и съща цена, което е много несправедливо във всяка една област. Имам предвид административна област.
Ако Конституционният съд не уважи тази моя жалба, ще се обърна към парламента. Следва да се помисли по този проблем, защото той е много важен за най-бедните хора, които живеят в малките населени места.
По темата за актуалните предложения на омбудсмана в нормативната уредба. Тук трябва да има един файл – само съм го маркирала, но използвам случая да обърна Вашето внимание на тези две теми. Това са две успешни акции на Омбудсмана, които заедно финализирахме с Правната комисия. Става дума за промените, които направихме в Закона за международния търговски арбитраж и свързаните с него Граждански процесуален кодекс и промените в ГПК, свързани с частните съдебни изпълнители.
Тъй като работата ни е такава, че е свързана с осъществяване на анализ на въздействието от тези промени, оценяваме ги като положителни, което се вижда – бяха закрити арбитражите, които съдеха граждани и фактически жалбите срещу арбитражните производства рязко при нас секнаха, тоест наистина не се съдят граждани.
Примерно в Столичния арбитражен съд годишно се образуваха над 100 хиляди дела. Само си представете Административен съд – София има 15 хиляди дела годишно. Арбитражният съд, който съдеше граждани и съдеше над 100 хиляди души. Тази врата е затворена, но анализирайки въздействието на Закона открихме някои пропуски.
Например продължаващата възможност в арбитражните съдилища да бъдат съдени общини, което особено сега в навечерието на смяна на местната власт, аз не искам да съм лош пророк, но стават ужасяващи неща. Сключват се договори с огромни неустойки, при които споровете между търговци и общини се определят да бъдат решавани в някакъв измислен арбитражен съд, тъй като ние арбитражните съдилища не ги забранихме, ние им отрязахме основният клон – гражданите, но им останаха общините, останаха им фирмите.
За фирмите всеки би следвало да е в състояние сам да преценява какви договори подписва. Бих поставила на Вашето внимание, разбира се, ако сте съгласни, някои промени в Закона за арбитражите да бъдат обсъдени, освен това да бъдат тези текстове, които бяха отхвърлени при първоначалното разглеждане за това да има някакви правила за арбитражните съдилища, да има някакви минимални изисквания за арбитрите да бъдат въведени тези регламенти. Защото сега продължава да съществува ситуацията, при която решаваме аз и примерно Борис, двамата да си направим арбитражен съд, правим си го и си съдим, както си искаме. Слава богу, вече не можем граждани, но можем наши клиенти да бъдат общини.
Втората тема е свързана с ГПК. Едно от важните неща там, които променихме, беше възможността граждани да бъдат съдени без да знаят. Заповедното производство – знаете не се намира гражданинът на посочения адрес, издава се заповед, събира се този дълг. Тогава, за да защитим гражданите от това да се събудят една сутрин със запорирано или даже с разпродадено имущество приехме, че ако не бъде призован лично гражданинът, няма да може да се издаде заповед за незабавно изпълнение, ще трябва неговият кредитор да води иск. Година и половина, близо две по-късно, установяваме, че този текст също не е достатъчно добър, защото в случаите, в които наистина не бъде открит гражданинът му се назначава особен представител. Особеният представител не е във връзка с него и например, ако гражданинът е платил, в исковото производство такова твърдение: „аз съм платил с доказателства“, естествено не се противопоставя на исканията на кредитора. Решението е със сила на присъдено нещо и реално гражданинът освен да плати още веднъж няма никаква друга възможност.
Промени в тази част сме включили сега, с новите предложения в ГПК, които са свързани със защита на гражданите от монополите и от банките и, които много се надявам, че ще бъдат представени в скоро време за обсъждане на второ четене. Преди това, аз искам да припомня договорката, която имахме, в добрия смисъл на думата с господин Кирилов и с членовете на Правната комисия да бъде сформирана работна група, така че текстовете да бъдат огледани, защото се отнася до важни обществени отношения.
Аз сега така ѝ не получих отговор дали Министерството на правосъдието е отговорило в срок на Европейската комисия. Срокът да се каже какво се случва със започната наказателна процедура беше до края на месец март. Тъй като имаме нововстъпил министър за момента съвсем толерантно съм го оставила първите седмици, не го пресирам с подобни въпроси. Така или иначе гражданите се интересуват ние какво правим в рамките на тази наказателна процедура. Тук има данни, тълкувателни решения, какви искания сме подали, какви други предложения сме правили за промени в законодателството, личната помощ, хората с увреждания, какви са основните теми там.
Имаше един слайд с други законодателни предложения. Ще спра Вашето внимание само на едно от тях, което беше много дискутирано, включително в Правната комисия и, по което се изговориха какви ли не страховити неща как омбудсманът ще фалира Фонда за гарантиране на вземания на работници от фалиращи предприятия, как омбудсманът ще блокира Търговския регистър и какви страховити неща ще се случат. Нищо подобно. Оказа се, че Законът, и вече мога да го кажа, след като мина една година от неговото прилагане, работи перфектно, работим идеално с Главна инспекция по труда. През миналата година над пет хиляди души са си получили неплатените възнаграждения и от солидарния Фонд за гарантиране на вземанията са похарчени осем милиона лева от налични към 1 януари миналата година 157 милиона. Тоест предполагам, че доходността от управлението на Фонда е компенсирала тези осем милиона, в същото време пет хиляди души са получи някакво удовлетворяване на накърненото им чувство за справедливост, за това че са работили и в крайна сметка не са си получили трудовите възнаграждения. Нещо, което е по-важно благодарение на тези законови промени над 100 фирми по данни на Главна инспекция по труда са си платили забавените възнаграждения на работниците. Тоест това има дисциплиниращ ефект – това, което целяхме. Първо, да има обществена нетърпимост към такива, които не си плащат на работниците и, второ, пред заплахата да бъдат дадени в съд за започване на производство по несъстоятелност да си платят на работнице, което и реално се случва.
Третата глава е свързана с наблюдението на изпълнението на международни актове от страна на България. Диана работи по тази глава. Изключително интересен анализ за това как изпълняваме изискванията към държавата във връзка с няколко ключови конвенции, ключови за правата на човека, а също така осъществяваме наблюдение за напредъка по изпълнение на осъдителните решения на Европейския съд за правата на човека.
За съжаление, тук констатациите не са много радостни, защото продължаваме да сме сред страните с най-голям брой осъдителни решения, които са на специално наблюдение от страна на съвета на министрите – 108 дела по всички текстове на Конвенцията, по които в рамките на 10 години българската държава нищо не предприема и, които водят след себе си до осъдителни решения. За миналата година са платени близо 8 хил. евро обезщетения на граждани, които всеки път, когато има такова осъдително решение, особено наблюдение, всички искове след това водят автоматично до осъждане, по които имаме и конкретни предложения, че би следвало наистина да се засили взаимодействието между институциите и най-вече ролята на Министерството на правосъдието за конкретна работа по тези решения.
Направили сме анализ и на прилагането на конвенциите за правата на хората с увреждания, Конвенцията на ООН за правата на детето, развили сме активна международна дейност миналата година. По наша идея беше създадена мрежа на балканските омбудсмани, с които сме в непрекъсната връзка. Различни проблеми на българи в Гърция, в Македония, обратно македонски граждани в България, румънски. Имаме един пряк канал за комуникация, което ни помага, особено по отношение на проблемите на българската диаспора в Гърция, където има няколко стотин хиляди българи, свързани с трудови договори, с работа в сивата икономика, пенсиониране, обезщетения, болнични. Проблемите, които българите имат с гръцките власти, шофьорски книжки. Тази балканска мрежа работи добре.
През тази година форумът ще бъде в Букурещ в рамките на Румънското председателство на Европейския съюз и там ще предам щафетата като първи председател на балканската мрежа на румънския колега. Много се надявам, че скоро ще имаме повод и за други добри новини. Резултатите от усилията, които положихме за акредитация на институцията с най-висок правозащитен статут, но за това предполагам през следващата седмица, когато му дойде времето. (По време на изказването тече презентация на видеостената.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Госпожа Ковачева желае ли да добави нещо? Не.
Колеги, откривам дебата – имате думата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Тук е и господин Бонгалов, който е директор на дирекция „Национален превантивен механизъм“. Това е работата с лишените от свобода, защита на техните права, условията в местата за лишаване от свобода, ако имате и такива въпроси, сме готови да отговаряме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Малко по-нестандартен въпрос, ако позволите. Дали е време и дали можем да започнем един дебат за изменение на чл. 87 от Конституцията на Република България, където е субектността за законодателната инициатива? Още с господин Пенчев сме водили този разговор.
Не Ви ли се струва вместо да разчитате някой депутат да припознае тази инициатива, не е ли редно изменение в Конституцията – омбудсмана да има законодателна инициатива наред с народните представители и Министерския съвет? Дали не е най-нормалното нещо това?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Честно-казано така ми изглежда, че е най-нормалното нещо, но тъй като съм реалист, няма как да се случи в мандата, в който аз съм омбудсман, но бих работила моят наследник да има тази възможност.
Сигурна съм, че ще бъде в интерес на българските граждани.
Има много интересен опит в другите европейски държави. Например в Румъния, тъй като там имат едни особени актове със законодателен статут – те не са точно закони, но са актове, които приема Министерския съвет със силата на закон, и всъщност там, например… (Реплика извън микрофона.)
Ами да, такава им е структурата. Единственият орган, който може да даде в Конституционния съд тези актове, които са квази закони, е омбудсманът. (Реплика.)
Но, не е законодателен, да. (Реплика.)
Да, сръбският омбудсман има такова правомощие. Това би могло да се обсъжда. Разбира се, аз съм на ясно как се променя Конституцията. Нямам никакви причини да съм недоволна и от сега действащата система, от възможността, която имам, но тя се дължи най-вече на доброто взаимодействие с народните представители. Е, сега има и случаи, в които ми се налага една година да ходя да се моля, да убеждавам, но в крайна сметка аз съм, все пак омбудсманът, не съм силов орган, всичко става с убеждение. Така че ходя, моля се, убеждавам и макар и не по най бързия начин...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Във връзка с казаното от колегата Хамид, първо, смятам, че омбудсманът госпожа Манолова до тук намира отклик на голяма част от нейните законодателни предложения и сред народни представители, и в частност сред колегите от Правната комисия. Бяха посочени двата примера със Закона за международния търговски арбитраж и Гражданския процесуалния кодекс. Има и много други закони, по които нашата комисия не е водеща, но които са намерили съпричастност от много колеги в други комисии, които са ресорни.
Не смятам, че трябва да отваряме дебат за промяна в чл. 87, а по-скоро дали, да следва, да се обмисли възможността за по широки възможности омбудсманът да сезира Конституционния съд и това вчера беше обсъдено на конференция, организирана от Комисията по правни въпроси по случай 140-годинишнината от Търновската конституция и относно разширяването на възможностите за сезиране на Конституционния съд.
В края на краищата, съвсем скоро, ние дадохме възможност на омбудсмана да прави такова сезиране. Може да се мисли за в бъдеще за евентуално разширяване на обхвата, тъй като сега той е ограничен този пример, който дадохте по отношение точно на КЕВР и на определяне на цените от тяхна страна, и трябва доста пространно – във Вашия отчет е преразказано какво се е случило по делото, показва всъщност, че на практика заради записа, който е направен, който е стеснителен, нямаме произнасяне, бих казал, по съществото на въпроса и Конституционният съд там е гледал буквата на Закона, което, разбира се, е негово право.
Няма да се съглася с Вашата констатация по отношение на арбитража. Смятам, че по отношение на арбитража, до голяма степен си свършихме работата с промените в Закона за международния търговски арбитраж и там трябва да внимаване, ако правим бъдещи промени, да не влизаме в разрез с Нюйоркската конвенция за арбитража, която сме ратифицирали. Ние не можем да изключим изобщо съществуването на арбитраж. Арбитражът не е измислен днес, не е измислен сега, той е измислен много отдавна и търговците трябва да могат да ходят на арбитраж. Ние изключихме гражданите от този обхват, прекратихме практиката на лица, които даже не са юристи, да създават съдилища и да съдят граждани. Смятам, че трябва много да внимаваме, ако правим промени, ограничаваме възможността за арбитраж. Да не стане пък така, че да нарушим международно-правни актове, по които сме страна.
По отношение на ГПК, задължително, според мен, трябва да има работна група. Мисля, че никой от колегите няма да възрази на това. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Други реплики, изказвания?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Една реплика. Вчера и двамата бяхме на тази кръгла маса и там по-скоро се поставяше въпроса от Адвокатската колегия, от господин професор Пенчо Пенев и от други конституционалисти, за възможността за индивидуална конституционна жалба, което, разбира се, е най-добрият вариант. Пак ще бъде посредствено... Това исках да напомня само. Това е кардиналното решаване на въпроса, а другите органи, разбира се, имат правомощия в областта на тяхната компетенция.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще се присъединя към господин Митев, че проблемът не е в арбитражното законодателство, а арбитражът, сам по себе си, не е нещо лошо. Проблемът е, че България има дузина арбитражи, които са, откровено, престъпни. Проблемът е, какви механизми можем да създадем, за да не допускаме дейността на такива арбитражи. Тоест, държавата да си влезе във функциите за по-рестриктивни мерки за самото функциониране на подобни арбитражи, защото има арбитражи, които работят добре, има арбитражи, които работят съгласно закона и там, срещу тях, няма жалби. Съгласен съм, че има няколко такива, които, откровено, осъждат общини без призоваване, с огромни неустойки, общините на другия ден осъмват със запорирани сметки и това е проблем не само за самата община в последствие, а за всички граждани, които живеят на тази територия. Трябва да се търси механизъм не да се ограничава обхватът на делата пред арбитражите, а контролните механизми на държавата – по-рестриктивни механизми за контрол. (Уточнения при изключени микрофони.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: При мен идват кметове и там където са се обадили навреме и даже личното ми присъствие, по време на така наречените заседания, ще цитирам единия съд в Пловдив, където арбитражът представлява две стаи – едната, от която с шкафове – ние като отворихме шкафовете, вътре беше прашасало и нямаше нищо. Просто две помещения, където в едното се развиваше въпросното арбитражно дело, а няколкостотин хиляди – 500 хиляди за една малка община… община Родопи – направо ще я кажа.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Е, как е отишла там?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Там имаше подпис на шефа на някакво общинско предприятие, шефът на общинско предприятие, уволнен от този кмет, който е в момента.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ясно.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: То е ясно, че някой го е подписал, обаче там беше абсурдната ситуация. Фактически общината щеше да бъде осъдена с огромна неустойка, за това че са сключили някакъв договор за преработване на някакви отпадъци, а общината не създала някаква площадка. Онези, за пропуснати ползи от не създаването на площадката…
Нашата поява там, в крайна сметка, може би, повлия на това да отхвърлят това искане. Кметът, с който тогава се запознахме, сме добри отношения. Но, примерно, има други кметове, които идват и сме абсолютно в ужас, защото са осъдени за по милион. Да не ги назовавам, защото не съм упълномощена, там нещата не са приключили толкова добре, не искам хората да ги назовавам, но това наистина е правено в цялата община и няколко милиона за малка община е огромен проблем.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз съм съгласен с госпожа Манолова и с господин Хамид. Въпросът ми по-скоро беше насочен към друго – дали, все пак, по някакъв начин да въздейства държавата върху и как арбитражът ще решава едно дело или просто законодателно – да кажем, че общините нямат право на такива клаузи или общинските предприятия да си вървят по общия исков ред, което би било, донякъде по чисто? Говорим за свобода на договаряне, но все пак това е общинско имущество, държавно имущество. Разбира се има държавни фирми, където се договарят арбитражни пари, там няма как. Говорим за тези малки общински предприятия или държавни такива фирми. Тук съм напълно съгласен с Вас. Защото иначе излиза, че ние на един орган, какъвто е Арбитражът, независим, по някакъв начин ще му казваме как да решава. Другото е по-лесно и по нормално, това са публични средства. (Омбудсман Мая Манолова говори при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Въпреки, че формално нарушихме Правилника, защото това бяха реплики към господин Митев, имате думата за дуплика, ако решите.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, аз съм съгласен с направените реплики.
По отношение на арбитража, това, което колегата Лазаров предложи, ми се струва също една възможност да бъдат изключени общините и общинските предприятия, като съответно включването на арбитражна клауза остане за търговските дружества, където общината е мажоритарен собственик на търговското дружество, защото няма как, тя вече е с качеството от търговско дружество с един търговец, няма как да го изключимот… За останалите обаче, може да се мисли.
ХАМИД ХАМИД: Общините и държавата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Общините и държавата и съответно, общински държавни предприятия, защото те не са търговци.
Арбитражът, по принцип, като идея, разрешава споровете между търговци по бърз начин от лица, на които те имат доверие като арбитър. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Колеги, други изказвания? Няма.
Бих искала да поздравя госпожа Манолова за този впечатляващ доклад, впечатляваща дейност. Винаги ще имате разбиране в Комисията по правни въпроси, за бъдещи законодателни инициативи.
Може тържествено да предоставите Доклада на господин Хамид.
Ще очакваме съвсем скоро да го обсъдим и в пленарната зала на Народното събрание. Поздравления и за хуманните инициативи, защото аз така бих ги определила. Предполагам, не бих искала да декларирам, но предполагам, че Комисията по правни въпроси ще намери начин да се включи в някои от тях. Господин Хамид вече изпрати есемеси, сътрудниците сигурно също. Ние може да участваме в инициативата Ви „Топъл обяд“ на Женския пазар. Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
(Закрито в 15,25 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Атанасова
ПРОТОКОЛ
№ 89
На 11 април 2019 г., четвъртък, от 14,34 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г.
2. Обсъждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководи от заместник-председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Десислава Атанасова.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добър ден!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г.
2. Обсъждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
Има ли изказвания и предложения по дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, № 902-01-15, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 МАРТ 2019 Г.
По тази точка гости от Министерството на правосъдието са: Десислава Ахладова – заместник-министър; и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“.
Добре дошли!
Госпожо Заместник-министър, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание за разглеждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда изрично уредба относно срока за разглеждане от длъжностно лице по вписванията на заявленията за обявяване на декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, чрез която предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, се освобождават от задължението за публикуване на Годишния финансов отчет, Консолидирания финансов отчет и Годишния доклад за дейността си.
Законопроектът урежда и срока за разглеждане на заявленията за вписване на обстоятелства относно действителните собственици по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари и чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансови отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици.
Декларацията, чрез която предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, се освобождават от задължението за публикуване на Годишния финансов отчет, Консолидирания финансов отчет и Годишния доклад за дейността си, се публикуват в Търговския регистър в срок до 31 март на следващата година.
Лицата, задължени да подават заявления за действителни собственици, трябва да направят това в срок от четири месеца, считано от 31 януари 2019 г.
Законът за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда и кратки срокове за разглеждане на заявленията за вписване, заличаване и обявяване, длъжностните лица по регистрация да се произнасят незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им, при първоначална регистрация на търговец, произнасянето да е до края на следващия работен ден от постъпване на заявлението.
Съвместното разглеждане на всички изброени по-горе заявления е в състояние да създаде претовареност и неефективност в работата на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и като следствие за забава при обработването и разглеждането на всички категории заявления за вписване и заличаване, и заявления за обявяване на актове, които се разглеждат по реда на постъпването им.
Спешната промяна се налага и от факта, че по данни на Националния статистически институт, броят на неактивните предприятия е между 150 и 200 хиляди. В случай, че не бъдат предприети законодателни мерки за уреждане на изискванията и сроковете за разглеждане на заявления за обявяване на декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, може да се очаква всички тези дружества да обявят декларациите си в Информационната система на Търговския регистър. Като последица от очакваното обявяване на голям брой декларации, има опасност да настъпи отново натрупване на огромен брой заявления в Агенцията по вписванията за разглеждане в началото на 2019 г.
Аналогично стои и въпросът с броя заявления за вписване на обстоятелство относно действителните собственици по Закона за мерките срещу изпиране на пари и по Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Целта на Законопроекта е подобряване на организацията и ефективността в работата на Търговския регистър, преодоляване на забавянето при обработване и разглеждане на всички категории заявления за вписване, заличаване и обявяване, чрез което се съобразява принципът на бързина и процедуална икономия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Откривам дебата по Законопроекта – колеги, заповядайте.
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаема госпожо Омбудсман! Аз ще подкрепя Законопроекта. Смятам, че той е навременен, изпълнява изцяло целите, които си поставя Законът за търговския регистър и Регистъра на юридически лица с нестопанска цел. Действително със задълженията по законите, които бяха споменати – Законът за мерките срещу изпирането на пари, Законът за счетоводството, в случаите на подадена декларация на юридически лица, които не развиват дейност и накратко ще го нарека Законът за така наречените офшорки и свързаните с тях лица, забавят регистрирането на нови търговци, на юридически лица с нестопанска цел, респективно подписването по техните партиди на промени. Това може да доведе до проблеми в търговския оборот и не би следвало тези специални задължения за деклариране в законите, които изброих, да водят до подобно забавяне. По този начин на практика се бламира целта, която си поставя Законът за търговския регистър за бързина и процесуална икономия. Това беше казано от заместник-министъра и действително трябва да се даде предимство тук на основните цели, които се поставят и да не се спират по никакъв начин и да се блокира търговският оборот и в частност вписванията по партидите на търговци и юридически лица. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Реплики на изказването има ли? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря, госпожо Заместник-министър, за участието Ви днес. Приятен ден!
Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г., № 939-02-3, ВНЕСЕН ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 29 МАРТ 2019 Г.
Гости по тази точка са: госпожа Мая Манолова – Омбудсман на Република България; госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман; господин Димитър Бонгалов – директор на дирекция „Национален превантивен механизъм“ в администрацията на Омбудсмана на Република България; госпожа Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“ в администрацията на Омбудсмана на Република България.
Заповядайте, госпожо Омбудсман, за представяне на Годишния доклад за 2018 г. Моля да имате предвид, че не сме водеща Комисия. Предполагам, че и в други комисии Ви очакват.
ХАМИД ХАМИД: Аз държа на целия Доклад страница по страница – имаме достатъчно време. (Смях.)
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя пред Вас Доклада за работата на Институцията през 2018 г.
Докладът е от 385 страници, резюмето е в рамките на 100 страници. С резюмето би следвало да разполагате, а докладът ще го донесат след малко, просто не очаквах, че ще има проявен интерес да го четем страница по страница.
Докато донесат Доклада, ще си позволя да представя работата на Институцията, първо, в числа. През миналата година в Институцията са постъпили 12 890 жалби, което сравнено с 2015 г., когато встъпих в длъжност, е повече от два пъти плюс, а в сравнение с 2017 г., е с няколко стотин жалби повече.
Ние отдавна сме в ситуация да се състезаваме със себе си и така или иначе Институцията има някакъв предел на своите възможности, но иначе числата говорят сами за себе си: 36 892 са потърсили съдействие от Омбудсмана; 30 кръгли маси и обществени дискусии по националнозначими теми сме организирали през миналата година; 139 населени места сме посетили като в 54 от тях сме организирали и приемни за гражданите.
През приемната на Омбудсмана в София и в страната са преминали 24 634 души. Наистина работим на пълни обороти. Това, че жалбите се увеличават, е критерий за обстоятелството, че българските граждани имат много проблеми в различни сфери. Както се шегуваме – като ни видите – мен и Диана да стоим без работа, значи всичко в държавата е наред. Далеч сме от тази крайна цел.
Традиционно най-много жалби гражданите са подавали срещу монополистите, срещу доставчиците на обществени услуги – жалбите са над 3000. Следват ги жалби, свързани с трудови права и социални проблеми, и на трето място, са жалбите, свързани с правото на собственост, териториално-селищното устройство.
Тук трябва да отбележа една нарастваща тенденция на жалби на граждани по екологични теми. Екологичните права, това са права от новия порядък – некласическите права според теорията на човешките права в световен мащаб. Все повече хората започват да се интересуват от това в каква среда живеят, до колко е здравословна и благоприятна за тях и техните деца, до колко се съхранява бъдещето на страната и на планетата изобщо. Имам предвид, че ръстът е свързан и с жалби, и активни действия на граждани срещу изграждането на кариери, добив на подземни богатства, замърсяване на реки, жалби за мръсния въздух – включително в София, жалби срещу презастрояване, застрояване на зелени площи, свръхзастрояване, високо строителство. Изобщо хората стават все по-чувствителни към тези теми, което ние с моя екип оценяваме като изключително положително.
Мотото за миналата година е предложено от PR-отделът, но е точно, отразяващо работата на Институцията и то е с едно изречение – Няма „не може“. Когато човек воюва за справедлива кауза, колкото трудна и невъзможна да изглежда, в крайна сметка, тя успява. Миналата година е пример за това. Така сме извели най-важните кампании и инициативи на Институцията. Сред тях няма как да не откроим законодателството за хората с увреждания, подкрепата на Институцията за протеста на майките на деца с увреждания, която завърши с приемането на три закона и със започването на истинска реформа в политиките по отношение на хората с увреждания.
Ако си спомняте Законът за личната помощ – в момента, в който го представих, беше образно-казано размазан от всички – от национално представителните организации на хората с увреждания, включително от синдикати, работодателски организации, експерти, говорители и не беше подкрепен от нито една партия или парламентарна група. В крайна сметка беше приет единодушно от парламента и моето очакване е, че от 1 септември, в момента, в който той влезе в сила, естествено, ние ще продължим да участваме в процеса по правоприлагане с моя екип, ще има много реални ползи за хората с увреждания.
Сега ситуацията е – има някакви определени пари, примерно за сто човека в една община, които да получат личен асистент за два часа, а всички, които са извън първорачално определените сто души, чакат. Така през миналата седмица в Плевен се сблъскахме с драмата на една жена, чиито съпруг е починал, тя е на инвалидна количка, в безпомощно състояние. Програмата е изчерпана и тя е № 25в листа на чакащите. Невъзможна ситуация, с която никой не се ангажира.
Много се надяваме, че сега влизането в сила на правилата за личната помощ ще решат тези проблеми, което в крайна сметка ще коригира едно съществуващо социално напрежение сред тази най-уязвима група от хората с увреждания.
Ще ми се да изтъкна и някои други кампании, които ние оценяваме като изключително важни, които трябва да признаем, че станаха възможни благодарение на добрата ни работа с парламента. Това е кампанията за възстановяване на отнетите права на миньорите, това е кампанията със Златина Хаджипанайотова – адвокат, майка на три деца сираци, която започнахме заедно. В крайна сметка парламентът прие държавата да подкрепя всички деца без родител, независимо от доходите, които получава семейството, което наистина е важен знак, че държавата се грижи за най-уязвимите деца.
Голямата гордост на Институцията за миналата година, всъщност развитието дойде през тази, но тъй като през миналата година бяхме активно ангажирани с тази тема, е кампанията срещу двойните стандарти при храните. Когато преди три години започнахме тази кампания, включително отговорните министри бяха на мнение, че това е невъзможна кампания, такъв проблем не съществува, това са национални вкусове, ние сме бедна държава с нисък стандарт, никога няма да се преборите на европейско ниво, но постепенно с участие в много и различни форуми – на мен и на Диана, с това, че успяхме да убедим българските институции, гражданите, неправителствените организации да застанем всички зад една кауза, и през миналата година в рамките на Българското председателство Институцията на Омбудсмана беше организатор на форум на най-високо равнище срещу двойните стандарти, на който форум еврокомисарят Йурова обяви, че ще предприеме законодателни промени – това, за което ние изначално настоявахме.
Следващата седмица – на 16 април, ще се гласува окончателна забрана за производство на храни под една и съща марка, със различно съдържание, което е много важна победа в навечерието на Европейските избори и показва, че Европейските институции могат да застанат зад гражданите, дори когато става дума за колосални икономически интереси. Фактът, че големите концерни, които предлагат храни с по-евтини съставки на по-високи цени, печелят ужасно много, че това са компании, които имат годишни обороти колкото няколко европейски държави с техните събрани брутни вътрешни продукти. В крайна сметка, е много утвърждаващо преди евроизборите, че тази победа на гражданите на Източна Европа, пък бих казала, и на всички европейски граждани, е факт.
През следващата година ще продължим да се борим за отпадане на таксите в детските градини, това е изключително важно особено за населените места извън София.
В София проблемът е друг. От миналата година настояваме и направихме не малко да убедим основно финансовия министър, че е добре да се работи в две направления – на столицата да се отпуснат пари за достатъчен брой детски ясли и детски градини, а за страната да бъдат финансирани общините, така че таксите поне за четири и пет годишните деца да не се събират от родителите, защото там това е проблем.
Предвид кампанията за записване на децата в детски ясли, отново започват да валят жалби в институцията. Има квартали в София, където няма детски заведения и би следвало държавата да подкрепи Столична община. Как подкрепяме младите и активните родители, които искат да работят, като им връзваме ръцете с това, че няма детски заведения, в които да си оставят децата? Изключително важна кампания!
Друга важна кампания е социалната кухня. Това е един от най-смислените социални проекти, с които сме се ангажирали с моя екип. От 17 декември в двора на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ функционира социалната кухня. Всеки ден там храним между 500 и 700 души. Това е колосално усилие, предвид, че там не събираме парични дарения, всичко е свързано с доброволен труд, доброволно дарени продукти, доброволно приготвяне на храна, абсолютно всичко е безвъзмездно и доброволно, и показва, че подобни проекти имат огромен потенциал. Ако искате, тя ще работи до Великден, можете да дойдете да видете как функционира. Има хляб в тази идея, тя би могла да бъде разпространена и в цялата страна, стига да се намерят хора, които да застанат зад тази кауза.
Кампанията ни за Великден е в ход, може днес да пуснете поне по един СМС на 1255.
Социалната комисия с това приключи своето заседание – 1255 – 1 лв. без ДДС, за подкрепа на Великденската трапеза на пенсионер. Отнася се и за експертите.
В следващите файлове има повече статистика, Вие ще я погледнете – как е по години. През 2009 г., от когато има статистика какво се е случило, всъщност институцията от 2005 г. съществува, 2009 жалбите са били 2600, за да стигнем до 13 000 през 2018 г. и огромен наплив в приемната на Омбудсмана, телефона, разпределени по месеци, разпределени по теми, разпределени по визирания нарушител, по области, включително, ако се интересувате всеки може да види за неговата област, колко хора, по какви теми са сезирали Омбудсмана, резултати от проверките, преминали хора през приемната, обадили се по телефона.
Преминавам направо на Глава втора, която би представлявала повече интерес за Вас. Съвсем накратко – това е на страница 19. Съжалявам, че го няма господин Лазаров, той е един от хората, които имаха големи притеснения за това как Омбудсманът непрекъснато ще пуска конституционни жалби по всякакви актове, които парламентът приема. Тук съм показала какви са исканията на гражданите за сезиране на Конституционния съд като през 2018 г. са отправени 133 искания, от които, за миналата година ние сме пуснали две конституционни жалби, а от началото на тази година – три. Темите наистина са важни за гражданите и ако нямаме успех през конституционния съд, отново ще се обърна към парламента с апел да бъдат променени съответните закони.
Например една от конституционните жалби е свързана с реформата във водоснабдяването във ВиК системите и по-специално текстът за единната цена на водата. Изключително несправедливо хората от Шумен, от шуменските села, където бях последно на една голяма дискусия, плащат повече от хората, които живеят в центъра на София – 3,60 лв. срещу 2,20 лв. – нещо такова. При положение че там освен това е гравитачна водата и разходите са никакви и то е заради възприетия принцип, че в рамките на една територия на ВиК асоциация се плаща една и съща цена, което е много несправедливо във всяка една област. Имам предвид административна област.
Ако Конституционният съд не уважи тази моя жалба, ще се обърна към парламента. Следва да се помисли по този проблем, защото той е много важен за най-бедните хора, които живеят в малките населени места.
По темата за актуалните предложения на омбудсмана в нормативната уредба. Тук трябва да има един файл – само съм го маркирала, но използвам случая да обърна Вашето внимание на тези две теми. Това са две успешни акции на Омбудсмана, които заедно финализирахме с Правната комисия. Става дума за промените, които направихме в Закона за международния търговски арбитраж и свързаните с него Граждански процесуален кодекс и промените в ГПК, свързани с частните съдебни изпълнители.
Тъй като работата ни е такава, че е свързана с осъществяване на анализ на въздействието от тези промени, оценяваме ги като положителни, което се вижда – бяха закрити арбитражите, които съдеха граждани и фактически жалбите срещу арбитражните производства рязко при нас секнаха, тоест наистина не се съдят граждани.
Примерно в Столичния арбитражен съд годишно се образуваха над 100 хиляди дела. Само си представете Административен съд – София има 15 хиляди дела годишно. Арбитражният съд, който съдеше граждани и съдеше над 100 хиляди души. Тази врата е затворена, но анализирайки въздействието на Закона открихме някои пропуски.
Например продължаващата възможност в арбитражните съдилища да бъдат съдени общини, което особено сега в навечерието на смяна на местната власт, аз не искам да съм лош пророк, но стават ужасяващи неща. Сключват се договори с огромни неустойки, при които споровете между търговци и общини се определят да бъдат решавани в някакъв измислен арбитражен съд, тъй като ние арбитражните съдилища не ги забранихме, ние им отрязахме основният клон – гражданите, но им останаха общините, останаха им фирмите.
За фирмите всеки би следвало да е в състояние сам да преценява какви договори подписва. Бих поставила на Вашето внимание, разбира се, ако сте съгласни, някои промени в Закона за арбитражите да бъдат обсъдени, освен това да бъдат тези текстове, които бяха отхвърлени при първоначалното разглеждане за това да има някакви правила за арбитражните съдилища, да има някакви минимални изисквания за арбитрите да бъдат въведени тези регламенти. Защото сега продължава да съществува ситуацията, при която решаваме аз и примерно Борис, двамата да си направим арбитражен съд, правим си го и си съдим, както си искаме. Слава богу, вече не можем граждани, но можем наши клиенти да бъдат общини.
Втората тема е свързана с ГПК. Едно от важните неща там, които променихме, беше възможността граждани да бъдат съдени без да знаят. Заповедното производство – знаете не се намира гражданинът на посочения адрес, издава се заповед, събира се този дълг. Тогава, за да защитим гражданите от това да се събудят една сутрин със запорирано или даже с разпродадено имущество приехме, че ако не бъде призован лично гражданинът, няма да може да се издаде заповед за незабавно изпълнение, ще трябва неговият кредитор да води иск. Година и половина, близо две по-късно, установяваме, че този текст също не е достатъчно добър, защото в случаите, в които наистина не бъде открит гражданинът му се назначава особен представител. Особеният представител не е във връзка с него и например, ако гражданинът е платил, в исковото производство такова твърдение: „аз съм платил с доказателства“, естествено не се противопоставя на исканията на кредитора. Решението е със сила на присъдено нещо и реално гражданинът освен да плати още веднъж няма никаква друга възможност.
Промени в тази част сме включили сега, с новите предложения в ГПК, които са свързани със защита на гражданите от монополите и от банките и, които много се надявам, че ще бъдат представени в скоро време за обсъждане на второ четене. Преди това, аз искам да припомня договорката, която имахме, в добрия смисъл на думата с господин Кирилов и с членовете на Правната комисия да бъде сформирана работна група, така че текстовете да бъдат огледани, защото се отнася до важни обществени отношения.
Аз сега така ѝ не получих отговор дали Министерството на правосъдието е отговорило в срок на Европейската комисия. Срокът да се каже какво се случва със започната наказателна процедура беше до края на месец март. Тъй като имаме нововстъпил министър за момента съвсем толерантно съм го оставила първите седмици, не го пресирам с подобни въпроси. Така или иначе гражданите се интересуват ние какво правим в рамките на тази наказателна процедура. Тук има данни, тълкувателни решения, какви искания сме подали, какви други предложения сме правили за промени в законодателството, личната помощ, хората с увреждания, какви са основните теми там.
Имаше един слайд с други законодателни предложения. Ще спра Вашето внимание само на едно от тях, което беше много дискутирано, включително в Правната комисия и, по което се изговориха какви ли не страховити неща как омбудсманът ще фалира Фонда за гарантиране на вземания на работници от фалиращи предприятия, как омбудсманът ще блокира Търговския регистър и какви страховити неща ще се случат. Нищо подобно. Оказа се, че Законът, и вече мога да го кажа, след като мина една година от неговото прилагане, работи перфектно, работим идеално с Главна инспекция по труда. През миналата година над пет хиляди души са си получили неплатените възнаграждения и от солидарния Фонд за гарантиране на вземанията са похарчени осем милиона лева от налични към 1 януари миналата година 157 милиона. Тоест предполагам, че доходността от управлението на Фонда е компенсирала тези осем милиона, в същото време пет хиляди души са получи някакво удовлетворяване на накърненото им чувство за справедливост, за това че са работили и в крайна сметка не са си получили трудовите възнаграждения. Нещо, което е по-важно благодарение на тези законови промени над 100 фирми по данни на Главна инспекция по труда са си платили забавените възнаграждения на работниците. Тоест това има дисциплиниращ ефект – това, което целяхме. Първо, да има обществена нетърпимост към такива, които не си плащат на работниците и, второ, пред заплахата да бъдат дадени в съд за започване на производство по несъстоятелност да си платят на работнице, което и реално се случва.
Третата глава е свързана с наблюдението на изпълнението на международни актове от страна на България. Диана работи по тази глава. Изключително интересен анализ за това как изпълняваме изискванията към държавата във връзка с няколко ключови конвенции, ключови за правата на човека, а също така осъществяваме наблюдение за напредъка по изпълнение на осъдителните решения на Европейския съд за правата на човека.
За съжаление, тук констатациите не са много радостни, защото продължаваме да сме сред страните с най-голям брой осъдителни решения, които са на специално наблюдение от страна на съвета на министрите – 108 дела по всички текстове на Конвенцията, по които в рамките на 10 години българската държава нищо не предприема и, които водят след себе си до осъдителни решения. За миналата година са платени близо 8 хил. евро обезщетения на граждани, които всеки път, когато има такова осъдително решение, особено наблюдение, всички искове след това водят автоматично до осъждане, по които имаме и конкретни предложения, че би следвало наистина да се засили взаимодействието между институциите и най-вече ролята на Министерството на правосъдието за конкретна работа по тези решения.
Направили сме анализ и на прилагането на конвенциите за правата на хората с увреждания, Конвенцията на ООН за правата на детето, развили сме активна международна дейност миналата година. По наша идея беше създадена мрежа на балканските омбудсмани, с които сме в непрекъсната връзка. Различни проблеми на българи в Гърция, в Македония, обратно македонски граждани в България, румънски. Имаме един пряк канал за комуникация, което ни помага, особено по отношение на проблемите на българската диаспора в Гърция, където има няколко стотин хиляди българи, свързани с трудови договори, с работа в сивата икономика, пенсиониране, обезщетения, болнични. Проблемите, които българите имат с гръцките власти, шофьорски книжки. Тази балканска мрежа работи добре.
През тази година форумът ще бъде в Букурещ в рамките на Румънското председателство на Европейския съюз и там ще предам щафетата като първи председател на балканската мрежа на румънския колега. Много се надявам, че скоро ще имаме повод и за други добри новини. Резултатите от усилията, които положихме за акредитация на институцията с най-висок правозащитен статут, но за това предполагам през следващата седмица, когато му дойде времето. (По време на изказването тече презентация на видеостената.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Госпожа Ковачева желае ли да добави нещо? Не.
Колеги, откривам дебата – имате думата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Тук е и господин Бонгалов, който е директор на дирекция „Национален превантивен механизъм“. Това е работата с лишените от свобода, защита на техните права, условията в местата за лишаване от свобода, ако имате и такива въпроси, сме готови да отговаряме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Малко по-нестандартен въпрос, ако позволите. Дали е време и дали можем да започнем един дебат за изменение на чл. 87 от Конституцията на Република България, където е субектността за законодателната инициатива? Още с господин Пенчев сме водили този разговор.
Не Ви ли се струва вместо да разчитате някой депутат да припознае тази инициатива, не е ли редно изменение в Конституцията – омбудсмана да има законодателна инициатива наред с народните представители и Министерския съвет? Дали не е най-нормалното нещо това?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Честно-казано така ми изглежда, че е най-нормалното нещо, но тъй като съм реалист, няма как да се случи в мандата, в който аз съм омбудсман, но бих работила моят наследник да има тази възможност.
Сигурна съм, че ще бъде в интерес на българските граждани.
Има много интересен опит в другите европейски държави. Например в Румъния, тъй като там имат едни особени актове със законодателен статут – те не са точно закони, но са актове, които приема Министерския съвет със силата на закон, и всъщност там, например… (Реплика извън микрофона.)
Ами да, такава им е структурата. Единственият орган, който може да даде в Конституционния съд тези актове, които са квази закони, е омбудсманът. (Реплика.)
Но, не е законодателен, да. (Реплика.)
Да, сръбският омбудсман има такова правомощие. Това би могло да се обсъжда. Разбира се, аз съм на ясно как се променя Конституцията. Нямам никакви причини да съм недоволна и от сега действащата система, от възможността, която имам, но тя се дължи най-вече на доброто взаимодействие с народните представители. Е, сега има и случаи, в които ми се налага една година да ходя да се моля, да убеждавам, но в крайна сметка аз съм, все пак омбудсманът, не съм силов орган, всичко става с убеждение. Така че ходя, моля се, убеждавам и макар и не по най бързия начин...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Във връзка с казаното от колегата Хамид, първо, смятам, че омбудсманът госпожа Манолова до тук намира отклик на голяма част от нейните законодателни предложения и сред народни представители, и в частност сред колегите от Правната комисия. Бяха посочени двата примера със Закона за международния търговски арбитраж и Гражданския процесуалния кодекс. Има и много други закони, по които нашата комисия не е водеща, но които са намерили съпричастност от много колеги в други комисии, които са ресорни.
Не смятам, че трябва да отваряме дебат за промяна в чл. 87, а по-скоро дали, да следва, да се обмисли възможността за по широки възможности омбудсманът да сезира Конституционния съд и това вчера беше обсъдено на конференция, организирана от Комисията по правни въпроси по случай 140-годинишнината от Търновската конституция и относно разширяването на възможностите за сезиране на Конституционния съд.
В края на краищата, съвсем скоро, ние дадохме възможност на омбудсмана да прави такова сезиране. Може да се мисли за в бъдеще за евентуално разширяване на обхвата, тъй като сега той е ограничен този пример, който дадохте по отношение точно на КЕВР и на определяне на цените от тяхна страна, и трябва доста пространно – във Вашия отчет е преразказано какво се е случило по делото, показва всъщност, че на практика заради записа, който е направен, който е стеснителен, нямаме произнасяне, бих казал, по съществото на въпроса и Конституционният съд там е гледал буквата на Закона, което, разбира се, е негово право.
Няма да се съглася с Вашата констатация по отношение на арбитража. Смятам, че по отношение на арбитража, до голяма степен си свършихме работата с промените в Закона за международния търговски арбитраж и там трябва да внимаване, ако правим бъдещи промени, да не влизаме в разрез с Нюйоркската конвенция за арбитража, която сме ратифицирали. Ние не можем да изключим изобщо съществуването на арбитраж. Арбитражът не е измислен днес, не е измислен сега, той е измислен много отдавна и търговците трябва да могат да ходят на арбитраж. Ние изключихме гражданите от този обхват, прекратихме практиката на лица, които даже не са юристи, да създават съдилища и да съдят граждани. Смятам, че трябва много да внимаваме, ако правим промени, ограничаваме възможността за арбитраж. Да не стане пък така, че да нарушим международно-правни актове, по които сме страна.
По отношение на ГПК, задължително, според мен, трябва да има работна група. Мисля, че никой от колегите няма да възрази на това. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Други реплики, изказвания?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Една реплика. Вчера и двамата бяхме на тази кръгла маса и там по-скоро се поставяше въпроса от Адвокатската колегия, от господин професор Пенчо Пенев и от други конституционалисти, за възможността за индивидуална конституционна жалба, което, разбира се, е най-добрият вариант. Пак ще бъде посредствено... Това исках да напомня само. Това е кардиналното решаване на въпроса, а другите органи, разбира се, имат правомощия в областта на тяхната компетенция.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще се присъединя към господин Митев, че проблемът не е в арбитражното законодателство, а арбитражът, сам по себе си, не е нещо лошо. Проблемът е, че България има дузина арбитражи, които са, откровено, престъпни. Проблемът е, какви механизми можем да създадем, за да не допускаме дейността на такива арбитражи. Тоест, държавата да си влезе във функциите за по-рестриктивни мерки за самото функциониране на подобни арбитражи, защото има арбитражи, които работят добре, има арбитражи, които работят съгласно закона и там, срещу тях, няма жалби. Съгласен съм, че има няколко такива, които, откровено, осъждат общини без призоваване, с огромни неустойки, общините на другия ден осъмват със запорирани сметки и това е проблем не само за самата община в последствие, а за всички граждани, които живеят на тази територия. Трябва да се търси механизъм не да се ограничава обхватът на делата пред арбитражите, а контролните механизми на държавата – по-рестриктивни механизми за контрол. (Уточнения при изключени микрофони.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: При мен идват кметове и там където са се обадили навреме и даже личното ми присъствие, по време на така наречените заседания, ще цитирам единия съд в Пловдив, където арбитражът представлява две стаи – едната, от която с шкафове – ние като отворихме шкафовете, вътре беше прашасало и нямаше нищо. Просто две помещения, където в едното се развиваше въпросното арбитражно дело, а няколкостотин хиляди – 500 хиляди за една малка община… община Родопи – направо ще я кажа.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Е, как е отишла там?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Там имаше подпис на шефа на някакво общинско предприятие, шефът на общинско предприятие, уволнен от този кмет, който е в момента.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ясно.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: То е ясно, че някой го е подписал, обаче там беше абсурдната ситуация. Фактически общината щеше да бъде осъдена с огромна неустойка, за това че са сключили някакъв договор за преработване на някакви отпадъци, а общината не създала някаква площадка. Онези, за пропуснати ползи от не създаването на площадката…
Нашата поява там, в крайна сметка, може би, повлия на това да отхвърлят това искане. Кметът, с който тогава се запознахме, сме добри отношения. Но, примерно, има други кметове, които идват и сме абсолютно в ужас, защото са осъдени за по милион. Да не ги назовавам, защото не съм упълномощена, там нещата не са приключили толкова добре, не искам хората да ги назовавам, но това наистина е правено в цялата община и няколко милиона за малка община е огромен проблем.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз съм съгласен с госпожа Манолова и с господин Хамид. Въпросът ми по-скоро беше насочен към друго – дали, все пак, по някакъв начин да въздейства държавата върху и как арбитражът ще решава едно дело или просто законодателно – да кажем, че общините нямат право на такива клаузи или общинските предприятия да си вървят по общия исков ред, което би било, донякъде по чисто? Говорим за свобода на договаряне, но все пак това е общинско имущество, държавно имущество. Разбира се има държавни фирми, където се договарят арбитражни пари, там няма как. Говорим за тези малки общински предприятия или държавни такива фирми. Тук съм напълно съгласен с Вас. Защото иначе излиза, че ние на един орган, какъвто е Арбитражът, независим, по някакъв начин ще му казваме как да решава. Другото е по-лесно и по нормално, това са публични средства. (Омбудсман Мая Манолова говори при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Въпреки, че формално нарушихме Правилника, защото това бяха реплики към господин Митев, имате думата за дуплика, ако решите.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, аз съм съгласен с направените реплики.
По отношение на арбитража, това, което колегата Лазаров предложи, ми се струва също една възможност да бъдат изключени общините и общинските предприятия, като съответно включването на арбитражна клауза остане за търговските дружества, където общината е мажоритарен собственик на търговското дружество, защото няма как, тя вече е с качеството от търговско дружество с един търговец, няма как да го изключимот… За останалите обаче, може да се мисли.
ХАМИД ХАМИД: Общините и държавата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Общините и държавата и съответно, общински държавни предприятия, защото те не са търговци.
Арбитражът, по принцип, като идея, разрешава споровете между търговци по бърз начин от лица, на които те имат доверие като арбитър. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Колеги, други изказвания? Няма.
Бих искала да поздравя госпожа Манолова за този впечатляващ доклад, впечатляваща дейност. Винаги ще имате разбиране в Комисията по правни въпроси, за бъдещи законодателни инициативи.
Може тържествено да предоставите Доклада на господин Хамид.
Ще очакваме съвсем скоро да го обсъдим и в пленарната зала на Народното събрание. Поздравления и за хуманните инициативи, защото аз така бих ги определила. Предполагам, не бих искала да декларирам, но предполагам, че Комисията по правни въпроси ще намери начин да се включи в някои от тях. Господин Хамид вече изпрати есемеси, сътрудниците сигурно също. Ние може да участваме в инициативата Ви „Топъл обяд“ на Женския пазар. Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
(Закрито в 15,25 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Атанасова
