Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
19/06/2019
Стенограма от заседание на комисия
ПРОТОКОЛ
№ 97
На 19 юни 2019 г., сряда, 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерски съвет на 6 юни 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерски съвет на 14 юни 2019 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имаме кворум.
Имате пред себе си предложението за
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерски съвет на 6 юни 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерски съвет на 14 юни 2019 г.
Има ли становища и мнения по дневния ред?
Ако нямате, аз имам. Предлагам да разменим точките и т. 2 да стане т. 1.
Има ли някой нещо против? Не.
Подлагам на гласуване така направеното от мен предложение за размяна на точките по дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТУРИЗМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СВЕТОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ТУРИЗЪМ КЪМ ООН ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ВТОРИЯ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС НА СВЕТОВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ МАРШРУТИ НА СОТ, № 902-02-16, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 14 ЮНИ 2019 г.
По тази точка гост на днешното заседание е от Министерството на туризма – госпожа Ирена Георгиева, заместник-министър.
Здравейте и заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Република България е член на Световната организация по туризъм към ООН от 1976 г.
От самото си създаване Министерството на туризма взема активно участие във всички събития на Организацията. България успя да се докаже като един от най-дейните й членове.
България беше член на Изпълнителния съвет на Организацията за последен път от 2013 до 2017 г., а в рамките на Двадесет и втората Генерална асамблея в гр. Чънду, Китайска народна република, страната ни беше избрана за вицепредседател на Регионална комисия „Европа“ за периода 2018 – 2019 г.
Конгресът, споразумението за чието провеждане следва да се ратифицира, беше втори по ред, организиран от Световната организация по туризъм и Министерството на туризма. Първият се проведе през 2016 г. под името Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм и в него участваха над 800 делегати от 40 държави.
Ратифицирането на Споразумението е по процедура във връзка с Раздел ІІ, член 3 от него и на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Във връзка с горното моля уважаемите членове на Комисията по правни въпроси към Народното събрание да одобрят предложения Проект на Закон за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказване. Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерски съвет на 14 юни 2019 г.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се точката. Благодаря Ви.
Преминаваме към следващата точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ, № 902-01-29, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 6 ЮНИ 2019 г.
По тази точка гости на днешното заседание са от: Министерство на икономиката – госпожа Десислава Георгиева, началник отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; госпожа Елиза Дилова, държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; Патентно ведомство на Република България – госпожа Силвия Беркова, главен секретар; госпожа Антония Якмаджиева, директор дирекция „Спорове и административно-наказателна дейност“; Българска търговско-промишлена палата – господин Васил Руйков, адвокат; госпожа Магладена Радулова, адвокат; госпожа Михаела Михайлова, юридически експерт в дирекция „Правна“, Адвокати по индустриална собственост – господин Петър Калпакчиев, господин Васил Павлов и госпожа Александра Семерджиева.
Заповядайте и добре дошли!
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, от Министерство на икономиката.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за марките и географските означения е проект на изцяло нов закон, който ще замени сега действащата нормативна уредба в тази област.
Той е разработен с цел, от една страна, привеждане на националното законодателство в областта на марките и географските означения в съответствие с правото на Европейския съюз и същевременно цели усъвършенстване на правната уредба чрез преодоляване на съществуващите нормативни празноти в процедурите, ускоряване процеса на регистрация и придобиване на права, както и засилване на правната защита в тази област.
Със Законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2015/2436 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките.
В допълнение – във връзка с получено мотивирано становище на Европейската комисия по процедура за нарушение 2017/4062 от приложното поле на новия закон се изключва регистрацията на стоки и продукти, за които правото на ЕС предвижда европейска регистрация.
В съответствие с разпоредбите на Директивата със Законопроекта се въвежда нова дефиниция за марка, което цели преодоляване на досега съществуващото ограничение за придобиване на правна закрива за знаци, които притежават отличителна способност, но не могат да покрият изискването за графично представяне.
Подробно се определя съдържанието на изключителното право върху марка, неговото ограничаване, марката като обект на собственост, задълженията за нейното използване, обхвата на закрилата и други.
Конкретизирани са абсолютните и относителни основания за отказ на регистрация и са въведени нови състави на нарушения.
С цел усъвършенстване на правната уредба и постигане на по-ефективно и бързо административно производство подробно и ясно са регламентирани процедурите по регистрация на марка и географски означения, опозиция, обжалване на решенията по опозиция и прекратяване действието, отмяната и заличаването на регистрация.
По-подробно е регламентирано производството, което се развива пред Патентно ведомство във връзка с международните регистрации на марки и географски означения.
Предложени са изменения по отношение на дължимите такси при заявяване на регистрация, оптимизирани са част от сроковете по процедурите и е увеличен размерът на глобите и имуществените санкции за извършени административни нарушения.
Вярваме, че с предложения законопроект и целия комплекс от мерки, които той предвижда ще бъде улеснена защитата на обекти на интелектуална собственост, ще бъдат ускорени процедурите, работата на Патентно ведомство в тази област ще бъде по-ефективна и същевременно ще бъде постигнато съответствие на националното с европейското законодателство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
От Патентното ведомство ще вземете ли думата? По-късно, добре.
Колеги, имате думата за изказвания.
Да чуем първо становищата, заповядайте.
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: За Българска търговско-промишлена палата и по подразбиране – от останалите три национални представителни работодателски организации. Изпратили сме общо становище от името на АОБР (Асоциацията на организациите на българските работодатели).
Предлагам да се изкаже госпожа Радулова.
МАГДАЛЕНА РАДУЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Без да губя времето на Комисията, защото ние сме изложили подробни писмени съображения в становището, с което сме сезирали Комисията. Ще подчертая само, че имаме сериозни притеснения относно някои разпоредби. Те не се отнасят до разпоредбите, въвеждащи европейското законодателство в националния закон.
Притеснява ни фактът, че някои от разпоредбите, които създават преклузии, а именно невъзможността да се представят доказателства в съдебната фаза при обжалване на административния акт, според нас нарушават основни принципи на административния процес, не са съобразени въобще с целта на административния процес, който е издаване на законосъобразен административен акт, с който се създават, променят и прекратяват права.
Прави впечатление, че Законът използва преклузиите на гражданския процес без да се съобразяват особеностите на двата процеса.
Без да навлизам в подробности, относно тези особености ще отбележа, че съгласно АПК в административния процес административният орган е длъжен да съобрази в акта си всички относими към случая факти и обстоятелства, независимо кога те са възникнали, стига да са му станали известни.
Тези преклузии вносителите обясняват в мотивите си с необходимостта от бързина на процеса и дисциплиниране на страните в него, но считаме, че дисциплинирането и бързината на процеса, първо, не могат да са в ущърб на правата на субектите и, второ, бързината на производството според мен зависи главно от бързината на административния орган и как той успява да се справи с преписките си.
Патентното ведомство въобще не посочва статистика относно това как са забавени производствата, след като страните са внесли допълнителни доказателства.
Това са в общи линии нашите притеснения и основните притеснения. Колегите, ако искат, могат да добавят нещо след мен. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ВАСИЛ ПАВЛОВ: Адвокат съм, за протокола.
Аз мисля, че колежката Радулова максимално изчерпателно изложи основните проблеми пред Закона. Ние също сме депозирали становище, подкрепено, предвид кратките срокове за насочване на дейността на Икономическата и Правната комисия, засега само от 22 представители и адвокати по индустриална собственост.
Аз като цяло няма какво съществено да добавя след това, което колежката Радулова каза. Основните проблеми на този закон действително след общественото обсъждане и корекциите, които бяха направени в резултат на предложенията на професионалните среди и съответно съсловните организации, в голямата им част са приети, но основните му проблеми продължават да бъдат преклузиите в административното и в съдебното производство, които според професионалистите в областта и мисля, според всички, които по един или друг начин са засегнати от този закон, безпрецедентно ограничават правата и възможностите за установяване на обективната истина в рамките на споровете, които се водят в Патентно ведомство, включително и в една съдебна фаза между Патентно ведомство и съответния заявител, притежател или опонент.
Това са нещата. Допълнително сме посочили още няколко неща, които считаме, че е добре да залегнат в самия закон, които не са решени в момента в Законопроекта по адекватен начин, както и някои нови неща, които според мен, според нас, бих казал, даже, в максимална степен ще защитят интересите на стопанските субекти, дори и в хипотеза, в която има висящо дело за нарушения, базирано на, да кажем, принципно оспоряема марка. По тази причина ние сме предложили възможност за предявяване на насрещни искове, по които съдът се произнася относно действителността на марката.
В мотивите на Патентно ведомство при коментара на това не е залегнало, това съществува и към настоящия момент, а именно Софийски градски съд като първа инстанция, респективно Софийски апелативен съд като втора, предвид специализираната подсъдност, могат да се произнасят по валидността на европейските марки под формата на решение по насрещен иск. Такова обаче е отказано по отношение на националните марки, тоест ние сме изправени в ситуация, в която европейският законодател е приел, че най-малко 28 европейски съдилища, а според мен те са повече, доколкото най-малко един съд в държавата членка има такава специализирана подсъдност, може да дискутира и да решава по валидността на една европейска марка, а нямаме доверие на Софийски градски съд, респективно Софийски апелативен съд да се произнесе по валидността на тази марка в рамките на едно съдебно производство.
В предложението за текст, което сме направили, сме предвидили съответните гаранции, за да няма неинформиране на ведомството и съответно да не се получава това, което са изразили като опасения колегите от ведомството, разнопосочни решения по един и същи казус – решение на ведомството в една посока, и на съда – в друга.
Това е като цяло. Няма просто повече смисъл да навлизаме в детайли. Имате писменото ни становище, което продължаваме да поддържаме. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Павлов.
Заповядайте.
ВАСИЛ РУЙКОВ: От името на Българска търговско-промишлена палата.
Присъединявам се към вече изложеното от колегите, към изключително конструктивните предложения, които изложиха и сега устно, и вече писмено, които считам, че следва да бъдат взети предвид.
Позволявам си само като допълнение да обърна внимание на Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта, с които съгласно изложеното при представянето на Законопроекта се цели съобразяване на препоръки от Европейската комисия, касаещи географски означения, но с предложените текстове по един, считам за недопустим в правния мир начин, се десезира независимостта на съда, включително по отношение на влезли в сила решения и тяхната изпълняемост, което следва да бъде взето предвид от гледна точка и на конституционно залегналата независимост на съда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От юридическа гледна точка няколко неща ни притесняват и не са приемливи за нас, както са изразени в множеството становища.
На първо място това е въвеждането на преклузивни срокове, ограничаването на служебното начало и въвеждане на забрана за представяне на нови доказателства. Това, според мен, е тенденция в законодателния процес – една тема, която и при промените в Административния кодекс сме обсъждали многократно и нашата позиция по тези въпроси е била и тогава такава, и е последователна и в момента, заради което ще се въздържим при гласуването.
От друга гледна точка, като законодателна техника не е подходящо, а се превърна в практика винаги около транспониране на директива, да има и нещо в повече. Според мен тези промени са достойни за обект на отделна законодателна инициатива, на отделно обсъждане. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Реплики към изказването на господин Божанков има ли? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя Законопроекта на първо четене. Действително има нужда и това е обосновано и в мотивите, и в оценката за въздействие, а и съобразно правилата на Закона за нормативните актове, в този случай и от изработване на изцяло нов нормативен акт. Както виждам, това не е закон за изменение и допълнение на действащия закон, а е изцяло нов закон. В този смисъл не е прав колегата Божанков като казва, че трябва да има отделна законодателна инициатива. Не е необходимо да има отделна законодателна инициатива извън синхронизирането с нормите на европейската директива и въвеждането на допълнителни изисквания.
Действително в голяма част от становищата, които бяха изразени и днес, се поставят няколко концептуално важни въпроса. Единият въпрос е свързан с преклузивните срокове и основният втори въпрос – с ограничаването за представяне на доказателства. Ясно е какво се е целяло от вносителите, от друга страна пък – избягване на прекаленото забавяне на производството, на което сме свидетели в момента.
Друг е въпросът и той действително е принципен въпрос – дали това трябва да става въпреки и в разрез с основните принципи на административното производство, което пък отваря другия въпрос – дали производството по опозиция е административно производство или това е спорно производство, състезателно производство в смисъла на Гражданския процесуален кодекс.
За съжаление тези въпроси, които са чисто правни, ще бъдат разглеждани от друга комисия като водеща, не от Правната комисия. Колегите от Комисията по икономическа политика и туризъм ще се наложи да се сблъскват с тези правни въпроси и те да им дават решения по време на второто четене.
Ние няма как тук да даваме препоръки. Лично за мен то би било повод да се направи работна група от Комисията по икономическа политика и туризъм преди второто четене, за да може да се търсят и допирните точки между позициите на двете спорещи страни, така че да се стигне до баланс при защита на интересите на заявителите, съответно тези, които подават възражение, и на Патентното ведомство, от друга страна, като държавен орган, но на първо гласуване, когато гласуваме и приемаме Законопроекта по принцип и в цялост, аз мятам че Законопроектът заслужава да бъде подкрепен, като, разбира се, всеки от нас е свободен да направи, да подпомогне дейността на колегите от Комисията по икономическа политика с предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Милков
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз няма да съм многословен.
Присъстващите в залата изясниха, а и в становищата си също, доста подробно са изложили своите аргументи. Аз смятам, че тук като юристи и като Правна комисия трябва да отчетем едно – няма становище, в което да не се казва, че този законопроект нарушава конституционни принципи и принципи на административния процес и е посочено кои, да не ги преразказвам.
При такова противоречие, заявено в становищата, а и ние като юристи го четем и го виждаме, няма как да се подкрепи и няма как да се подкрепи такава процедура във внесен пак законопроекта в началото на юни и веднага се изгласува и минава бързо през комисии при такова заявено противоречие с принципи на административния процес и с такива в Конституцията.
Отбелязал съм ги, няма смисъл да ги преповтаряме наново. Тук е и въпросът за търговската фирма и за марка също се засяга. Той е правен въпрос. И за мен такова бързане е недопустимо. Тези неща трябва да се оправят и тогава Законопроектът да бъде приет, защото се съставя отново във връзка с това производство едно изключение от принципа на АПК, а в становищата, аз не претендирам да работя непрекъснато производства по индустриална собственост, но и аз съм се уверявал, че забавянето става поради мудност на администрацията на Патентното ведомство.
На тези неща отговор не се дава. Това е много лесно установимо – дали забавянето и какво забавяне може да има, поради искане да се отложи още едно заседание при представяне на документи и дали това се дължи на злоупотреба с такова право. При това положение, ако Вие го приемате априори, че се злоупотребява с представянето на нови доказателства, това трябва да се отнеме при всички производства, а това не е факт, тоест такъв начин на законодателстване не може да бъде приет и за мен това е пречка да подкрепя Законопроекта на първо четене.
Това е и реплика към колегата – ще подкрепя на първо четене, а то противоречи на принципни норми на административния процес. И тъкмо в този аспект не може да се подкрепя на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте за реплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Всъщност правя реплика, тъй като няма как колегата Милков да ми направи реплика вече…
Колега Милков, аз го подкрепям до толкова доколкото със Законопроекта все пак не само променяме правила, свързани с административното производство, но променяме и правила по отношение на въвеждане изискването на европейска директива. Няма как да отхвърлим целия Законопроект. Това е изцяло нов законопроект, тоест обявявайки се против Законопроекта, ние казваме, че изобщо няма нужда да се приема нов законопроект, тоест изцяло да се изработи нов закон, а не само да вървим към законопроект за изменение и допълнение.
Подходът в този случай е правилен. Друг е въпросът и аз също имам резерви по отношение на част от текстовете, които са предложени. Прочетох внимателно становищата, които са направени. Смятам, че всички тези възражения и по отношение на преклузивните срокове, по отношение на ограничението на доказателствата могат да бъдат изправени. Всички са се запознали с конкретно направени предложения, това може да се случи между първо и второ четене.
Аз пак призовавам всички колеги, които имат интерес, да го направят, като участват в заседанията на Комисията по икономическа политика и туризъм. Изключително съжалявам, че този закон не е разпределен на нас като водеща комисия. Ние трябва да сме водеща комисия! Това е абсолютно! Правни са въпросите, ако не бяха правни въпросите, да си го гледа Икономическа комисия. Правни са! Това са само правни казуси, затова без да искам на някой да му вменявам, че няма капацитет в другата комисия, ама ще им е трудно на колегите. Нека така да го кажем. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Дуплика ще има ли?
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, две изречения само, ако позволите.
Първо, това че не подкрепяме Закона, има причина той да бъде разпределен по много комисии, ние трябва да се произнесем по това, което е от нашата компетентност.
Законът има, без съмнение, добри страни и е необходим, не само защото привежда в съответствие българското законодателство с европейското и ни спасява от различни процедури, за които стана дума преди малко, но защото действително решава един важен проблем, който е важен и за българските производители, които са поставени в силно конкурентна среда и като бидейки по-малки им е трудно да се борят за собствените си права с мултинационални корпорации, които имат огромни екипи и се възползват от различните видове режими, за да си защитават интересите.
В този ред на мисли, Министерският съвет взема инициативата, която е трябвало да вземе. Оставам настрани въпросът дали е трябвало изцяло нов закона, дали е могло да се направи с поправки в предишния. Този въпрос не е толкова важен, но като Правна комисия ние сме длъжни да обърнем внимание на две неща, защото е дебат, който идва всеки път. И те са принципни съображения, но трябва да се кажат и тук и те са следните.
Първо, непрекъснато правим изключения от общите правила, от общите процесуални правила, сега в случай е АПК, но това се случва непрекъснато. Във всеки един специален закон правим изключения до такава степен, че някои закони започнаха да приличат на празна обвивка и това трябва да значи нещо, да говори за нас, от Правната комисия, нещо. Такъв е и Законът за административни нарушения и наказания. Такива са много от кодексите. И винаги трябва да обръщаме внимание дали това изключение е достатъчно сериозно, за да се случи. Мисля, че този закон няма да загуби нищо, ако върви по нормалния административно-процесуален ред.
Няма да се връщам към дебата за АПК. Той отиде в Конституционния съд и там има елементи, които предполагам, че ще помогнат и на Икономическата комисия по-нататък, но особено административния процес, където един човек, гражданин се изправя срещу администрацията и държавата, тези бавни процедури, които непрекъснато се опитваме да спестим, имат своя дълбок смисъл. За да бъдем напълно обективни трябва да кажем, че тук се засилва и служебното начало на административното производство, което явно е опит за някакъв баланс. Не съм сигурен, че е необходимо.
И накрая – има злоупотреба с права, в това число и с процесуални, не трябва да си затваряме очите при тях, но злоупотреба с права не може да бъде лекувана с отнемането на тези права. И това са принципни постулати, които ние ще заявяваме всеки път, когато се поставят. И затова ще се въздържим от подкрепата на този закон, поради тези принципни съображения.
В Икономическата комисия той ще срещне, до колкото знам, разбиране. Най-вероятно ще продължи на второ четене.
Апелирам към юристите също да вземат своята отговорност в съответните парламентарни групи, за да направим предложения така, че да постигнем целите на Закона като си спестим полемики, които в крайна сметка не допринасят кой знае какво за никого! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли други изказвания? Няма.
Само ще заявя, че нашата парламентарна група ще подкрепи Законопроекта с тези мотиви и аргументи, които господин Митев изложи.
Като председател на Комисията по правни въпроси ще осигурим между първо и второ четене необходимите правни сътрудници, които да помогнат, ако е необходимо, на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Подлагам на гласуване Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерски съвет на 6 юни 2019 г.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
Колеги, имам да Ви запозная с постъпило едно писмо от Съюза на юристите, но това ще стане извън протокола.
Благодаря за участието Ви в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА
ПРОТОКОЛ
№ 97
На 19 юни 2019 г., сряда, 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерски съвет на 6 юни 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерски съвет на 14 юни 2019 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имаме кворум.
Имате пред себе си предложението за
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерски съвет на 6 юни 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерски съвет на 14 юни 2019 г.
Има ли становища и мнения по дневния ред?
Ако нямате, аз имам. Предлагам да разменим точките и т. 2 да стане т. 1.
Има ли някой нещо против? Не.
Подлагам на гласуване така направеното от мен предложение за размяна на точките по дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТУРИЗМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СВЕТОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ТУРИЗЪМ КЪМ ООН ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ВТОРИЯ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС НА СВЕТОВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ МАРШРУТИ НА СОТ, № 902-02-16, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 14 ЮНИ 2019 г.
По тази точка гост на днешното заседание е от Министерството на туризма – госпожа Ирена Георгиева, заместник-министър.
Здравейте и заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Република България е член на Световната организация по туризъм към ООН от 1976 г.
От самото си създаване Министерството на туризма взема активно участие във всички събития на Организацията. България успя да се докаже като един от най-дейните й членове.
България беше член на Изпълнителния съвет на Организацията за последен път от 2013 до 2017 г., а в рамките на Двадесет и втората Генерална асамблея в гр. Чънду, Китайска народна република, страната ни беше избрана за вицепредседател на Регионална комисия „Европа“ за периода 2018 – 2019 г.
Конгресът, споразумението за чието провеждане следва да се ратифицира, беше втори по ред, организиран от Световната организация по туризъм и Министерството на туризма. Първият се проведе през 2016 г. под името Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм и в него участваха над 800 делегати от 40 държави.
Ратифицирането на Споразумението е по процедура във връзка с Раздел ІІ, член 3 от него и на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Във връзка с горното моля уважаемите членове на Комисията по правни въпроси към Народното събрание да одобрят предложения Проект на Закон за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказване. Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерски съвет на 14 юни 2019 г.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се точката. Благодаря Ви.
Преминаваме към следващата точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ, № 902-01-29, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 6 ЮНИ 2019 г.
По тази точка гости на днешното заседание са от: Министерство на икономиката – госпожа Десислава Георгиева, началник отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; госпожа Елиза Дилова, държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; Патентно ведомство на Република България – госпожа Силвия Беркова, главен секретар; госпожа Антония Якмаджиева, директор дирекция „Спорове и административно-наказателна дейност“; Българска търговско-промишлена палата – господин Васил Руйков, адвокат; госпожа Магладена Радулова, адвокат; госпожа Михаела Михайлова, юридически експерт в дирекция „Правна“, Адвокати по индустриална собственост – господин Петър Калпакчиев, господин Васил Павлов и госпожа Александра Семерджиева.
Заповядайте и добре дошли!
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, от Министерство на икономиката.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за марките и географските означения е проект на изцяло нов закон, който ще замени сега действащата нормативна уредба в тази област.
Той е разработен с цел, от една страна, привеждане на националното законодателство в областта на марките и географските означения в съответствие с правото на Европейския съюз и същевременно цели усъвършенстване на правната уредба чрез преодоляване на съществуващите нормативни празноти в процедурите, ускоряване процеса на регистрация и придобиване на права, както и засилване на правната защита в тази област.
Със Законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2015/2436 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките.
В допълнение – във връзка с получено мотивирано становище на Европейската комисия по процедура за нарушение 2017/4062 от приложното поле на новия закон се изключва регистрацията на стоки и продукти, за които правото на ЕС предвижда европейска регистрация.
В съответствие с разпоредбите на Директивата със Законопроекта се въвежда нова дефиниция за марка, което цели преодоляване на досега съществуващото ограничение за придобиване на правна закрива за знаци, които притежават отличителна способност, но не могат да покрият изискването за графично представяне.
Подробно се определя съдържанието на изключителното право върху марка, неговото ограничаване, марката като обект на собственост, задълженията за нейното използване, обхвата на закрилата и други.
Конкретизирани са абсолютните и относителни основания за отказ на регистрация и са въведени нови състави на нарушения.
С цел усъвършенстване на правната уредба и постигане на по-ефективно и бързо административно производство подробно и ясно са регламентирани процедурите по регистрация на марка и географски означения, опозиция, обжалване на решенията по опозиция и прекратяване действието, отмяната и заличаването на регистрация.
По-подробно е регламентирано производството, което се развива пред Патентно ведомство във връзка с международните регистрации на марки и географски означения.
Предложени са изменения по отношение на дължимите такси при заявяване на регистрация, оптимизирани са част от сроковете по процедурите и е увеличен размерът на глобите и имуществените санкции за извършени административни нарушения.
Вярваме, че с предложения законопроект и целия комплекс от мерки, които той предвижда ще бъде улеснена защитата на обекти на интелектуална собственост, ще бъдат ускорени процедурите, работата на Патентно ведомство в тази област ще бъде по-ефективна и същевременно ще бъде постигнато съответствие на националното с европейското законодателство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
От Патентното ведомство ще вземете ли думата? По-късно, добре.
Колеги, имате думата за изказвания.
Да чуем първо становищата, заповядайте.
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: За Българска търговско-промишлена палата и по подразбиране – от останалите три национални представителни работодателски организации. Изпратили сме общо становище от името на АОБР (Асоциацията на организациите на българските работодатели).
Предлагам да се изкаже госпожа Радулова.
МАГДАЛЕНА РАДУЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Без да губя времето на Комисията, защото ние сме изложили подробни писмени съображения в становището, с което сме сезирали Комисията. Ще подчертая само, че имаме сериозни притеснения относно някои разпоредби. Те не се отнасят до разпоредбите, въвеждащи европейското законодателство в националния закон.
Притеснява ни фактът, че някои от разпоредбите, които създават преклузии, а именно невъзможността да се представят доказателства в съдебната фаза при обжалване на административния акт, според нас нарушават основни принципи на административния процес, не са съобразени въобще с целта на административния процес, който е издаване на законосъобразен административен акт, с който се създават, променят и прекратяват права.
Прави впечатление, че Законът използва преклузиите на гражданския процес без да се съобразяват особеностите на двата процеса.
Без да навлизам в подробности, относно тези особености ще отбележа, че съгласно АПК в административния процес административният орган е длъжен да съобрази в акта си всички относими към случая факти и обстоятелства, независимо кога те са възникнали, стига да са му станали известни.
Тези преклузии вносителите обясняват в мотивите си с необходимостта от бързина на процеса и дисциплиниране на страните в него, но считаме, че дисциплинирането и бързината на процеса, първо, не могат да са в ущърб на правата на субектите и, второ, бързината на производството според мен зависи главно от бързината на административния орган и как той успява да се справи с преписките си.
Патентното ведомство въобще не посочва статистика относно това как са забавени производствата, след като страните са внесли допълнителни доказателства.
Това са в общи линии нашите притеснения и основните притеснения. Колегите, ако искат, могат да добавят нещо след мен. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ВАСИЛ ПАВЛОВ: Адвокат съм, за протокола.
Аз мисля, че колежката Радулова максимално изчерпателно изложи основните проблеми пред Закона. Ние също сме депозирали становище, подкрепено, предвид кратките срокове за насочване на дейността на Икономическата и Правната комисия, засега само от 22 представители и адвокати по индустриална собственост.
Аз като цяло няма какво съществено да добавя след това, което колежката Радулова каза. Основните проблеми на този закон действително след общественото обсъждане и корекциите, които бяха направени в резултат на предложенията на професионалните среди и съответно съсловните организации, в голямата им част са приети, но основните му проблеми продължават да бъдат преклузиите в административното и в съдебното производство, които според професионалистите в областта и мисля, според всички, които по един или друг начин са засегнати от този закон, безпрецедентно ограничават правата и възможностите за установяване на обективната истина в рамките на споровете, които се водят в Патентно ведомство, включително и в една съдебна фаза между Патентно ведомство и съответния заявител, притежател или опонент.
Това са нещата. Допълнително сме посочили още няколко неща, които считаме, че е добре да залегнат в самия закон, които не са решени в момента в Законопроекта по адекватен начин, както и някои нови неща, които според мен, според нас, бих казал, даже, в максимална степен ще защитят интересите на стопанските субекти, дори и в хипотеза, в която има висящо дело за нарушения, базирано на, да кажем, принципно оспоряема марка. По тази причина ние сме предложили възможност за предявяване на насрещни искове, по които съдът се произнася относно действителността на марката.
В мотивите на Патентно ведомство при коментара на това не е залегнало, това съществува и към настоящия момент, а именно Софийски градски съд като първа инстанция, респективно Софийски апелативен съд като втора, предвид специализираната подсъдност, могат да се произнасят по валидността на европейските марки под формата на решение по насрещен иск. Такова обаче е отказано по отношение на националните марки, тоест ние сме изправени в ситуация, в която европейският законодател е приел, че най-малко 28 европейски съдилища, а според мен те са повече, доколкото най-малко един съд в държавата членка има такава специализирана подсъдност, може да дискутира и да решава по валидността на една европейска марка, а нямаме доверие на Софийски градски съд, респективно Софийски апелативен съд да се произнесе по валидността на тази марка в рамките на едно съдебно производство.
В предложението за текст, което сме направили, сме предвидили съответните гаранции, за да няма неинформиране на ведомството и съответно да не се получава това, което са изразили като опасения колегите от ведомството, разнопосочни решения по един и същи казус – решение на ведомството в една посока, и на съда – в друга.
Това е като цяло. Няма просто повече смисъл да навлизаме в детайли. Имате писменото ни становище, което продължаваме да поддържаме. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Павлов.
Заповядайте.
ВАСИЛ РУЙКОВ: От името на Българска търговско-промишлена палата.
Присъединявам се към вече изложеното от колегите, към изключително конструктивните предложения, които изложиха и сега устно, и вече писмено, които считам, че следва да бъдат взети предвид.
Позволявам си само като допълнение да обърна внимание на Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта, с които съгласно изложеното при представянето на Законопроекта се цели съобразяване на препоръки от Европейската комисия, касаещи географски означения, но с предложените текстове по един, считам за недопустим в правния мир начин, се десезира независимостта на съда, включително по отношение на влезли в сила решения и тяхната изпълняемост, което следва да бъде взето предвид от гледна точка и на конституционно залегналата независимост на съда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От юридическа гледна точка няколко неща ни притесняват и не са приемливи за нас, както са изразени в множеството становища.
На първо място това е въвеждането на преклузивни срокове, ограничаването на служебното начало и въвеждане на забрана за представяне на нови доказателства. Това, според мен, е тенденция в законодателния процес – една тема, която и при промените в Административния кодекс сме обсъждали многократно и нашата позиция по тези въпроси е била и тогава такава, и е последователна и в момента, заради което ще се въздържим при гласуването.
От друга гледна точка, като законодателна техника не е подходящо, а се превърна в практика винаги около транспониране на директива, да има и нещо в повече. Според мен тези промени са достойни за обект на отделна законодателна инициатива, на отделно обсъждане. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Реплики към изказването на господин Божанков има ли? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя Законопроекта на първо четене. Действително има нужда и това е обосновано и в мотивите, и в оценката за въздействие, а и съобразно правилата на Закона за нормативните актове, в този случай и от изработване на изцяло нов нормативен акт. Както виждам, това не е закон за изменение и допълнение на действащия закон, а е изцяло нов закон. В този смисъл не е прав колегата Божанков като казва, че трябва да има отделна законодателна инициатива. Не е необходимо да има отделна законодателна инициатива извън синхронизирането с нормите на европейската директива и въвеждането на допълнителни изисквания.
Действително в голяма част от становищата, които бяха изразени и днес, се поставят няколко концептуално важни въпроса. Единият въпрос е свързан с преклузивните срокове и основният втори въпрос – с ограничаването за представяне на доказателства. Ясно е какво се е целяло от вносителите, от друга страна пък – избягване на прекаленото забавяне на производството, на което сме свидетели в момента.
Друг е въпросът и той действително е принципен въпрос – дали това трябва да става въпреки и в разрез с основните принципи на административното производство, което пък отваря другия въпрос – дали производството по опозиция е административно производство или това е спорно производство, състезателно производство в смисъла на Гражданския процесуален кодекс.
За съжаление тези въпроси, които са чисто правни, ще бъдат разглеждани от друга комисия като водеща, не от Правната комисия. Колегите от Комисията по икономическа политика и туризъм ще се наложи да се сблъскват с тези правни въпроси и те да им дават решения по време на второто четене.
Ние няма как тук да даваме препоръки. Лично за мен то би било повод да се направи работна група от Комисията по икономическа политика и туризъм преди второто четене, за да може да се търсят и допирните точки между позициите на двете спорещи страни, така че да се стигне до баланс при защита на интересите на заявителите, съответно тези, които подават възражение, и на Патентното ведомство, от друга страна, като държавен орган, но на първо гласуване, когато гласуваме и приемаме Законопроекта по принцип и в цялост, аз мятам че Законопроектът заслужава да бъде подкрепен, като, разбира се, всеки от нас е свободен да направи, да подпомогне дейността на колегите от Комисията по икономическа политика с предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Милков
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз няма да съм многословен.
Присъстващите в залата изясниха, а и в становищата си също, доста подробно са изложили своите аргументи. Аз смятам, че тук като юристи и като Правна комисия трябва да отчетем едно – няма становище, в което да не се казва, че този законопроект нарушава конституционни принципи и принципи на административния процес и е посочено кои, да не ги преразказвам.
При такова противоречие, заявено в становищата, а и ние като юристи го четем и го виждаме, няма как да се подкрепи и няма как да се подкрепи такава процедура във внесен пак законопроекта в началото на юни и веднага се изгласува и минава бързо през комисии при такова заявено противоречие с принципи на административния процес и с такива в Конституцията.
Отбелязал съм ги, няма смисъл да ги преповтаряме наново. Тук е и въпросът за търговската фирма и за марка също се засяга. Той е правен въпрос. И за мен такова бързане е недопустимо. Тези неща трябва да се оправят и тогава Законопроектът да бъде приет, защото се съставя отново във връзка с това производство едно изключение от принципа на АПК, а в становищата, аз не претендирам да работя непрекъснато производства по индустриална собственост, но и аз съм се уверявал, че забавянето става поради мудност на администрацията на Патентното ведомство.
На тези неща отговор не се дава. Това е много лесно установимо – дали забавянето и какво забавяне може да има, поради искане да се отложи още едно заседание при представяне на документи и дали това се дължи на злоупотреба с такова право. При това положение, ако Вие го приемате априори, че се злоупотребява с представянето на нови доказателства, това трябва да се отнеме при всички производства, а това не е факт, тоест такъв начин на законодателстване не може да бъде приет и за мен това е пречка да подкрепя Законопроекта на първо четене.
Това е и реплика към колегата – ще подкрепя на първо четене, а то противоречи на принципни норми на административния процес. И тъкмо в този аспект не може да се подкрепя на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте за реплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Всъщност правя реплика, тъй като няма как колегата Милков да ми направи реплика вече…
Колега Милков, аз го подкрепям до толкова доколкото със Законопроекта все пак не само променяме правила, свързани с административното производство, но променяме и правила по отношение на въвеждане изискването на европейска директива. Няма как да отхвърлим целия Законопроект. Това е изцяло нов законопроект, тоест обявявайки се против Законопроекта, ние казваме, че изобщо няма нужда да се приема нов законопроект, тоест изцяло да се изработи нов закон, а не само да вървим към законопроект за изменение и допълнение.
Подходът в този случай е правилен. Друг е въпросът и аз също имам резерви по отношение на част от текстовете, които са предложени. Прочетох внимателно становищата, които са направени. Смятам, че всички тези възражения и по отношение на преклузивните срокове, по отношение на ограничението на доказателствата могат да бъдат изправени. Всички са се запознали с конкретно направени предложения, това може да се случи между първо и второ четене.
Аз пак призовавам всички колеги, които имат интерес, да го направят, като участват в заседанията на Комисията по икономическа политика и туризъм. Изключително съжалявам, че този закон не е разпределен на нас като водеща комисия. Ние трябва да сме водеща комисия! Това е абсолютно! Правни са въпросите, ако не бяха правни въпросите, да си го гледа Икономическа комисия. Правни са! Това са само правни казуси, затова без да искам на някой да му вменявам, че няма капацитет в другата комисия, ама ще им е трудно на колегите. Нека така да го кажем. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Дуплика ще има ли?
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, две изречения само, ако позволите.
Първо, това че не подкрепяме Закона, има причина той да бъде разпределен по много комисии, ние трябва да се произнесем по това, което е от нашата компетентност.
Законът има, без съмнение, добри страни и е необходим, не само защото привежда в съответствие българското законодателство с европейското и ни спасява от различни процедури, за които стана дума преди малко, но защото действително решава един важен проблем, който е важен и за българските производители, които са поставени в силно конкурентна среда и като бидейки по-малки им е трудно да се борят за собствените си права с мултинационални корпорации, които имат огромни екипи и се възползват от различните видове режими, за да си защитават интересите.
В този ред на мисли, Министерският съвет взема инициативата, която е трябвало да вземе. Оставам настрани въпросът дали е трябвало изцяло нов закона, дали е могло да се направи с поправки в предишния. Този въпрос не е толкова важен, но като Правна комисия ние сме длъжни да обърнем внимание на две неща, защото е дебат, който идва всеки път. И те са принципни съображения, но трябва да се кажат и тук и те са следните.
Първо, непрекъснато правим изключения от общите правила, от общите процесуални правила, сега в случай е АПК, но това се случва непрекъснато. Във всеки един специален закон правим изключения до такава степен, че някои закони започнаха да приличат на празна обвивка и това трябва да значи нещо, да говори за нас, от Правната комисия, нещо. Такъв е и Законът за административни нарушения и наказания. Такива са много от кодексите. И винаги трябва да обръщаме внимание дали това изключение е достатъчно сериозно, за да се случи. Мисля, че този закон няма да загуби нищо, ако върви по нормалния административно-процесуален ред.
Няма да се връщам към дебата за АПК. Той отиде в Конституционния съд и там има елементи, които предполагам, че ще помогнат и на Икономическата комисия по-нататък, но особено административния процес, където един човек, гражданин се изправя срещу администрацията и държавата, тези бавни процедури, които непрекъснато се опитваме да спестим, имат своя дълбок смисъл. За да бъдем напълно обективни трябва да кажем, че тук се засилва и служебното начало на административното производство, което явно е опит за някакъв баланс. Не съм сигурен, че е необходимо.
И накрая – има злоупотреба с права, в това число и с процесуални, не трябва да си затваряме очите при тях, но злоупотреба с права не може да бъде лекувана с отнемането на тези права. И това са принципни постулати, които ние ще заявяваме всеки път, когато се поставят. И затова ще се въздържим от подкрепата на този закон, поради тези принципни съображения.
В Икономическата комисия той ще срещне, до колкото знам, разбиране. Най-вероятно ще продължи на второ четене.
Апелирам към юристите също да вземат своята отговорност в съответните парламентарни групи, за да направим предложения така, че да постигнем целите на Закона като си спестим полемики, които в крайна сметка не допринасят кой знае какво за никого! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли други изказвания? Няма.
Само ще заявя, че нашата парламентарна група ще подкрепи Законопроекта с тези мотиви и аргументи, които господин Митев изложи.
Като председател на Комисията по правни въпроси ще осигурим между първо и второ четене необходимите правни сътрудници, които да помогнат, ако е необходимо, на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Подлагам на гласуване Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерски съвет на 6 юни 2019 г.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
Колеги, имам да Ви запозная с постъпило едно писмо от Съюза на юристите, но това ще стане извън протокола.
Благодаря за участието Ви в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА
