Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
08/10/2019
Стенограма от заседание на комисия
ПРОТОКОЛ
№ 106
На 8 октомври 2019 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект, № 953-03-68 от 01.10.2019 г. на приетите на 25.09.2019 г на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-60, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 02.09.2019 г.; Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-61, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители нa 03.09.2019 г. и Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-63, внесен от Веселин Найденов Марешки и група народни представители нa 05.09.2019 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Здравейте, на всички!
Имаме кворум – откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Колеги, имате
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект, № 953 03-68 от 01.10.2019 г. на приетите на 25.09.2019 г на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-60, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 02.09.2019 г.; Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-61, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители нa 03.09.2019 г. и Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-63, внесен от Веселин Найденов Марешки и група народни представители нa 5 септември 2019 г.
Гости на заседанието: от Министерство на правосъдието – господин Данаил Кирилов, министър; господин Евгени Стоянов, заместник-министър; господин Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
От Прокуратурата на Република България – госпожа Мария Шишкова, заместник на главния прокурор.
Колеги, имате думата по дневния ред.
Мнения, становища, възражения? Няма.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се дневния ред.
Преминаваме към Доклада – проект за второ гласуване.
„Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“.
Изказвания по наименованието на Закона? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към параграф единствен и предложение от народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Събева.
Изказвания?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Шишкова, уважаеми гости! Поискахме от Прокуратурата на Република България да ни бъде предоставена информация за периода 2015 – 2018 г. за водените дела по основните текстове за умишленото причиняване на смърт или тежка телесна повреда, включително и брой произнесени присъди, включително и произнесени присъди при условията на съкратеното съдебно следствие.
Видно от предоставената информация, и то по основните състави, както казах преди малко, общият брой на произнесените присъди при хипотезата на проведено съкратено съдебно следствие е 567, от които при условията на съкратено съдебно следствие – 156. В конкретния случай, във връзка и с направеното предложение от народните представители от парламентарната група на ГЕРБ за отпадане на ограничаването на съкратеното съдебно следствие, когато се касае за умишлено причиняване на тежка телесна повреда, следва да отбележим, че в условията на съкратено съдебно следствие за тези четири години има произнесена само една такава осъдителна присъда.
Би следвало да обърнем внимание, че тук не фигурира информация за други състави на Наказателния кодекс, като например грабеж, придружен с нанасяне на тежка телесна повреда, изнасилване, изнудване, отвличане и така нататък, при които също има причиняване на тежка телесна повреда, тъй като в крайна сметка ние трябва да си дадем ясна сметка: ограничавайки приложното поле на съкратеното съдебно следствие какъв ще бъде броят на делата през съответната година и по какъв начин биха могли да бъдат създадени затруднения за нормалното протичане на тези наказателни процеси.
Ако трябва да направя някакъв извод, изхождайки от предоставената информация, със сигурност средно на година съкратено съдебно следствие няма да може да се приложи за повече от 200 дела, така че смятам, че би следвало да обмислим внимателно поне да отпадне хипотезата за причиняване на тежки телесни повреди и поради тази причина парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим направеното предложение във връзка с възможността да има ограничаване на съкратеното съдебно следствие само по отношение на умишленото причиняване на смърт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплики към изказването на господин Ципов? Няма реплики.
Заповядайте, госпожо Кръстева, за изказване.
СМИЛЯНА КРЪСТЕВА: Уважаеми колеги и гости! Ние няма да подкрепим това предложение, защото считаме, че тежката телесна повреда не трябва да остане в кръга престъпления, за които се прилага съкратеното съдебно следствие. Нанасянето на тежка телесна повреда води до необратимо увреждане здравето на пострадалия, а от там и начина му на живот.
Както в предишно заседание колегата Явор Нотев посочи двата пътя, които са стълба на нашата работа и нашия коментар – ние считаме, че вместо бързината, съдът трябва да избере справедливостта, защото правото е изкуство за справедливостта, и пострадалите, и обществото, очакват справедлива присъда. Това са нашите аргументи, с които няма да подкрепим това.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Заповядайте за реплика, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Нека да обърнем внимание, че едно дело за умишлено причиняване на тежка телесна повреда в повечето случаи може да изисква и разпити на свидетели, и експертизи.
Може ли да дадем ние гаранция, уважаеми народни представители, че едно такова дело, което продължава повече от няколко години, ще завърши с едно заслужено наказание, а именно справедлива присъда? Нека да опитаме да си отговорим на този въпрос: каква гаранция може да дадем, ако ограничим съкратеното съдебно следствие в тези хипотези?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Кръстева?
Заповядайте.
СМИЛЯНА КРЪСТЕВА: Ами, гаранцията за справедлива присъда я дава съдът, той е органът, който постановява своя съдебен акт, и присъдата може да бъде справедлива, ако се процедира по общия ред. Това не пречи да бъде справедлива присъдата, а нека се съберат всички доказателства, така че самопризнанието е единствен факт, недостатъчен за редуциране на присъдата под определения …. (Реплика на народния представител Красимир Ципов на изключени микрофони.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви да не влизате в диалог, колеги.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости, колеги! Аз се придържам към това, което каза господин Ципов и считам, че при умишлените тежки телесни повреди съкратено производство следва да има.
Диапазонът на наказанията при този вид престъпления е доста голям – от две или три години до над десет, така че справедливост може да се получи и при съкратено производство, ако съдът не наложи минималното наказание, отиде към минимума и да намали присъдата. Това също ще бъде справедливо. Така че аз ще подкрепя този законопроект. Повтарям, че там наказанията са доста сериозни. Може да се получи справедливо наказание даже и при съкратено производство. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Реплики към изказването?
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Позволете ми, госпожо Председател, под формата на реплика към господин Найденов, да обърна внимание на следното: съставите, които предвиждат сериозни наказания, както каза господин Найденов, например за грабеж, придружени с умишлено причиняване на тежка телесна повреда наистина предвиждат доста тежки наказания.
Нека обаче да си дадем ясна представа при едно такова дело, което продължи повече от пет години, експертизите не са достатъчно ясни, които да доказват вината на извършителя, свидетели забравят какво са казали в рамките на наказателно производство. Можем ли да сме сигурни, че едно такова тежко наказание ще бъде наложено тогава, когато се ограничи приложното поле на съкратеното съдебно следствие?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Господин Найденов, ще ползвате ли дуплика? Не.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-главен прокурор, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние ще се въздържим от подкрепа на това предложение на колегите от ГЕРБ, чухме мотивите. Принципно има логика и резон в тях, но аз пък ще Ви обърна внимание на нещо друго.
Тази разпоредба, която беше приета на първо четене и фигурира в момента в параграф единствен се е прилагала прекалено малко време, за да можем да направим безспорен извод за това, че при нейното приложение ще се стигне до негативни ефекти, като натоварване и претоварване на системата с дела за тежки телесни повреди и включително до негативните резултати, за които говори колегата Ципов.
Нещо повече, аз мисля, че всъщност един такъв негативен резултат можем да имаме и имаме и сега при съкратеното съдебно следствие по отношение, доколкото говорим за справедливост при определяне на наказание и на присъда, и всъщност и това е причината да бъдат правени тези промени.
На този етап смятам, че е удачно все пак да дадем шанс на текста във вида, в който е внесен, да видим как ще бъде прилаган той и, ако има съответно такива проблеми, едва тогава да изключваме от неговото приложно поле тежките телесни повреди. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Митев, нека все пак да Ви обърна внимание, нека и да ме поправи и госпожа Шишкова, за последните четири години има една единствена произнесена присъда в хипотезата на съкратено съдебно следствие при нанасяне на тежка телесна повреда.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други реплики?
Имате ли дуплика, господин Митев? Не.
Заповядайте за изказване, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Статистиката дава известни основания за очаквания и прогнози, но те винаги са несигурни.
Когато говорим за предстоящи дела, които при предоставена възможност по закон ще бъдат решени по съкратена процедура, не била да забравяме, че това зависи от волята на самия подсъдим и дали ще бъде така или не, е въпрос на бъдещето. Затова едно решение, което се предлага с изключването на тежката телесна повреда от обхвата на съкратеното производство, като че ли има своя държавнически смисъл с едно коректно отношение към магистратите, привидно цели да облекчи тяхната работа.
Казвам само „привидно“, защото съм последовател на разбирането, че законът е закон такъв, какъвто е приет от народните представители във времето. Този закон многократно е променян и е достигнал до един вид, в който е привнесена тази възможност за съкратено съдебно следствие с изтъкнати предимства на този вид диференцирана процедура, само че поддържам виждането си, основано и на практиката, по повод на приложение на тези текстове, че тук става дума за сделка между неравнопоставени стойности и ценности. Повтарям мисълта си, че става дума, тя беше и посочена, благодаря на колегата, че е обърнала внимание и се позовава на това, но то не е само моя мисъл, има сторонници на това разбиране, че сделка между справедливост и бързина не може да има, компромис между тези две категории не може да има.
Ние обсъждаме текстове, отнасящи се до сроковете за приключване на досъдебно производство, до срокове на приключване на съдебното производство, които имат самостоятелно място в Наказателно-процесуалния кодекс. Ако говорим за това, битката за спазване на тези срокове е дисциплина, труд и евентуално оптимизиране на щата от страна на институциите, които имат отношение на определена фаза от наказателния процес.
Тези срокове са задължителни, не бива да се забравя това, и когато говорим, че с години се точат дела, мястото за размисъл е другаде, те не могат да се влачат с години. Те трябва да приключат в законно установените срокове. Безотговорното продължаване на сроковете на досъдебното производство, което се превърна в практика и доведе до други проблеми, като този с фигурата на вечния обвиняем и така нататък, са свързани с конкретни посегателства върху правата на гражданите, те са отделни теми, но не можем да ги преодолеем с компромиса: хайде сега ще преминем към съкратено съдебно следствие.
Защо то е неудачно и не се вписва в системата на Наказателния кодекс – системата от престъпления и наказания? Защото тогава, когато слагаме изкуствена граница, да, за тежките телесни повреди или смъртта, независимо къде ще я сложим тази граница, ние ще попаднем в ситуация, когато наказанията са променени, те са намалени фактически с една трета за определена група от случаите, но тогава те не се вписват със своята тежест в общата система на наказания, а тя е хармонично цяло, тя е част, която законодателят е предвидил и я е съпоставил: тези ще бъдат наказанията за умишлено причиняване на смърт, а тези пък, другите – по-леки, ще бъдат за причиняване на смърт по непредпазливост. Сега вече ще можем да наблюдаваме едно смесване и едно размиване на тези граници.
Нещо повече. Да не отегчавам аудиторията, но ако Ви кажа, че всъщност умишлено причинена смърт имаме и при неизбежната отбрана – един самостоятелен, проблемен казус, който сме разглеждали: докъде стигат правата на нападнатия, който отбранява соят живот, здравето, своето и на близките си и така нататък. Добре, той обаче е умишлен убиец тогава, когато превишава пределите, а не е убийство по непредпазливост, това си е пределите на неизбежна отбрана. Значи, той няма да има право на съкратено съдебно следствие?! Защо? Това ли е водещото и логиката? Точно в тези казуси може би има място за признаване на фактите.
Там е налице очакване за един извършител, който случайно е попаднал на подсъдимата скамейка и който, може би най добросъвестно и със заслужаващо премии поведение, би трябвало да има възможността да признае фактите, господин Ципов, да не правя смесване, но да признае и вината си, и фактите, за да се впише в хипотезата на съкратеното съдебно следствие.
Ето защо тези смесвания никак не ми се нравят и като юрист Ви казвам, че са илюстрация на опита да съпоставим несъвместими стойности и правни категории, и на всичкото отгоре вече да ограничим действието на съдебното следствие по един неубедителен начин – като се постави граница там, където не ѝ е мястото.
Наистина споделям чисто практическите притеснения, които прозират в предложението на ГЕРБ. Да, трябва да се ускори – тук е извън всякакво съмнение. Делата трябва да се движат, трябва да се решават. Има някакво задържане в съдопроизводството, което обаче заради своята монолитност, заради своя мащаб, като че ли става едно универсално извинение за забавянето на делата. Това обаче като проблем може би предстои да се реши и аз поглеждам неслучайно към министъра, и към представителя на ВКП (Върховна касационна прокуратура).
Действията предстоят и те трябва да бъдат решителни, но не тук е ключа към решението. Може би, не смея да го кажа, може би цялостното приемане на нов Наказателен кодекс, за да може да се обхванат актуалните житейски ситуации, пресъздадени вече в специалната част и със съответните предписания на процесуалните правила за тяхното разглеждане.
На този етап, с пълното разбиране за мотивите на вносителите на това предложение, не мога да го споделя, и ще се противопоставя на това предложение. А иначе ще подкрепя отпадането на съкратеното съдебно следствие и за двете групи престъпления, така както е по предложение на вносителите от няколко парламентарни групи, с надеждата, че това е стъпка в правилната посока.
Ние няма да се ограничим с това и при всяка следваща възможност ще пледираме за разширяване кръга на престъпленията, при които ще имаме пълноценно, пълно разследване без притеснение от времето, но със съответния професионализъм и процесуална дисциплина, така че в срокове престъпленията да бъдат убедително доказани и за двете страни и с наказанието такова, каквото е предвидено в Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Реплики към изказването на господин Нотев? Няма.
Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще се опитам да бъда кратък, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми гости, нека да погледнем все пак и статистиката – от 567 само 156, тоест всеки четвърти или пети се е възползвал от тази възможност, а и съда е възприел и одобрил, тоест това не е толкова масова практика, колкото на нас ни се струва. Всичките случаи са 567, а 156 са тези, които са се възползвали, съдът е възприел и евентуално им е намалил, защото ние не знаем с колко им е намалил или дали им е намалил. Да приемем, че от 156 – на всеки четвърти, петият е решил да използва тази възможност.
Нашата парламентарна група се е изказала вече: няма да подкрепим в този вид това предложение, но за залата си заслужава да помислим. Независимо от всичко, защото и господин Ботев каза – има хипотези, когато човек се защитава, и без значение, че той пази себе си, имота си, близките си и в крайна сметка става абсолютен престъпник, само защото е поискал да се защити, а не се е предал доброволно да го убият в къщата му, и тези хора също стават престъпници на другия ден.
Сега ще се въздържа, но за залата си заслужава сериозно да обмислим това гласуване. И най-важното е да погледнем статистиката – тя е огледален образ на това, което се е случило. Не можем да гадаем за в бъдеще, но виждаме какво се е случило в момента. На всеки четвърти, петият е решил да се възползва от ситуацията, тоест не е масова практика. Не е от пет човека, четири са го направили, един си е искал цялостно производство, а се оказва, че е точно обратното – четирима са си искали детайлно разследване, намиране на доказателства, експертизи, цялата дълга процедура, и включително риска – доста дълъг период той да седи в затвора без да е ясно дали ще бъде осъден накрая или не, или ще бъде освободен, но не са пристъпили към съкратеното производство. Говоря за тежките телесни повреди.
Тук е обобщено и аз като гледам цифрите те са още по-минимални, но ги давам в общ план – 567, 156 са се възползвали, така че за залата може би е хубаво още един път да помислим за тежката телесна повреда, сега ще се въздържа. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики към изказването на господин Димитров?
Заповядайте, уважаеми господин Найденов. Имате думата за реплика.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря.
Господин Димитров, Вие не отчетохте колко дела са приключили със споразумение при умишлени тежки телесни повреди, защото там се допуска споразумение и има много такива. Тази статистика не е съвсем пълна. (Реплики.)
Това също е бързо правораздаване. Целта е – какъв е смисълът да се получи тежка присъда след десет години след деянието? Обезсмисля се ефектът на наказанието. Целта е бързо правораздаване да има, да се получи справедливост.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Димитров за дуплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие споменахте цифрата – 267 хиляди ли бяха?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Двеста седемдесет и пет хиляди.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Когато преди десет години се възприе този механизъм имаше 275 хиляди – на десет човека един хванат, на един хванат, един влезе в съда, на десет човека – от съда един осъдят, но 275 хиляди бяха осъдени. Присъдите не влязоха в сила, само защото настъпиха давностни срокове. Тогава обществото каза: съдът работи, работи, работи и след десет години се оказа, че човекът, дори когато е доказано и всичко е ясно, нямаше да си получи присъдата, защото много сте се бавили, преминете към други модели на съкратено производство. Преминахме към този модел и сега разговора го започваме от началото – ама, не е ли хубаво да се мине по дългата процедура, пък той съда да прецени какво да им даде?
Винаги съдът решава, винаги съдът одобрява. Ние тук не влияем на съда, ние просто един инструмент, който досега го имаше, му го намаляваме. Утре ще тръгнем да играем с размера на присъдите – ще е от 2 до 12, а съдът да му даде три, ако прецени, че случаят е превишена самоотбрана, има други факти и обстоятелства, които показват, че човекът не е този престъпник, който на нас ни се струва в момента.
Споделям Вашето виждане. Не казвам, че трябва да се съди за един час, но съдът винаги възприема едно такова споразумение или едно такова съкратено. Мислим по един начин, но Вие ще гласувате „за“, а аз ще се въздържа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми Заместник-главен прокурор.
МАРИЯ ШИШКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Заместник-министър, скъпи гости!
Прокуратурата няма основание да отстъпи от становището, което главният прокурор застъпи в предходното заседание на Правната комисия по предложените законопроекти, а именно, че тогава, когато трябва на баланса да се търси баланс между бързината и справедливостта, превес трябва да се даде на справедливостта.
Впрочем, направеното предложение като допълнение в днес предложения Общ доклад за обсъждане на вниманието на народните представители, може би фокусира най правилно общото виждане, от една страна да не се ограничи възможността на съда и съдебното производство да приключва своевременно, така че да не се забавя наказателният процес, и от друга страна това ограничение да не бъде съществено сериозно в случаите, в които всъщност би следвало да се постигне разумната справедливост.
От статистиката, която Ви предоставяме на вниманието, има два момента, които следва да бъдат отчетени и които сме отразили. Тя е статистика по отношение на брой осъдени лица по реда на съкратеното съдебно следствие, така както Законът в Глава двадесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс урежда две различни процедури. Само едната от тях, тази при която подсъдимият признава фактите и обстоятелствата в обвинителния акт по внесеното обвинение, предвижда редуциране на наказанието, така както е предвидено в Наказателния кодекс, тоест тази цифра, която всъщност споменавате – от 156 осъдени лица с влезли в сила присъди за периода от началото на 2015 г. до 30 септември 2019 г., фактически отразява всички осъдени по реда на съкратеното съдебно следствие, което не е задължително да е било обвързано с редукция на наказанието, така както това е предвидено по Глава двадесет и седма в случаите на процедурата по чл. 371, т. 2.
Може би най-интересно е да обърнете внимание, че най голямата цифра на осъдените по реда на съкратено съдебно следствие са по текстовете на чл. 115 и чл. 116 за умишлени убийства, основният състав на умишленото убийство и по тежко квалифицираните случаи на умишлено убийства, там където законодателят предвижда наказания „доживотен затвор“, „доживотен затвор без замяна“, които всъщност, при прилагане именно на процедурата по чл. 371, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът не следва да наложи в настоящата редакция на разпоредбите на чл. 58а от Наказателния кодекс. Тоест, значителната бройка повече, приблизително от 150, от 156 лица, единствено 10 лица са осъдени с влезли в сила съдебни актове за престъпления, които включват опит за убийство по чл. 118; убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана; убийство на рожба, непосредствено след раждането и един случай на умишлено причинена тежка телесна повреда.
За да бъде още по-ясна картината по отношение на Вашето решение доколко това е удачно, ние сме Ви представили и една статистическа информация по отношение на внесените в съда към настоящия момент висящи наказателни производства и броят на лицата, които са предадени на съд. Общият брой на предадените на съд лица, които все още са с неприключено съдебно производство, няма постановен съдебен акт, има висящ съдебен процес, е 68 за убийство и 10 за тежка телесна повреда по основния състав на чл. 128.
Предвид на това, че разпоредбите на чл. 199, съответно на членове 131, 132, 131а от Наказателния кодекс – тези, които уреждат основната част от причиняването на телесните повреди, квалифициращите състави са включени към основния състав, а статистиката не е ориентирана по начин, който позволява отграничаването на осъдените лица, съобразно вида на телесната повреда, затова картината няма да е обективна, ако Ви се предоставят тези данни по отношение на видовете телесни повреди в случаите, в които са се възползвали предадени на съд лица от съкратеното съдебно следствие, още повече че в тези хипотези не е задължително това да е облекчената процедура по т. 2 на чл. 371 от Наказателно-процесуалния кодекс.
В обобщение може да се каже, че действително това, което всъщност Вие преследвате като основна цел на законодателната Ви инициатива да удовлетворите чувството за справедливост, действително може би тези цифри – 47 лица осъдени с влязъл в сила съдебен акт по реда на съкратеното съдебно следствие за престъпления по членове 115 и 99, за същия период по чл. 116, реално отговаря на този въпрос, на който следва да отговорите – следва или не следва да бъде ограничено приложното поле на съкратеното съдебно следствие по реда именно на чл. 371, т. 2 от Наказателно процесуалния кодекс по отношение на престъпленията, които фактически са свързани с умишлено причиняване на смърт. Действително в тези хипотези, в които са предвидени най тежките по вид в Наказателния кодекс наказания, предадените на съд лица се възползват от съкратената процедура, което е факт, явно повече от всички останали състави на престъпления.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шишкова.
МАРИЯ ШИШКОВА: А решението е Ваше всъщност. Смисълът на процедурата е това – да се съкрати производството пред съда, но не от гледна точка на това, че то би било лишено безкрайно много от възможността за събиране на доказателства, а по-скоро в случаите, в които действително събраните доказателства са достатъчни и подкрепят и самопризнанието, да се стига до по бърз завършек на съдебното производство, а оттам насетне вече е въпросът с наказанието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ако ми позволите един въпрос?
МАРИЯ ШИШКОВА: Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Вие подкрепяте ли нашето предложение или не подкрепяте? (Оживление.) Вашето мнение конкретно бих искала да знам? „За“ или „против“ сте? (Реплики.)
МАРИЯ ШИКОВА: Аз започнах в началото изказването си с това, че ние подкрепяме становището, което сме изразили преди това и в писмен вид пред Вас, че не следва да бъде ограничавано съществено приложното поле на съкратеното съдебно следствие, защото всъщност смисълът на тази процедура е именно това – в случаите, в които може да се стигне до облекчаване на съдебния процес, защото тук има един много съществен момент. Съдебното производство не е въпрос само и единствено свързан с проверката на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода но досъдебното производство. То е свързано с усилията и труд на безкрайно много ангажирани не просто само магистрати, съдебни служители, съдебни заседатели, това е експерти, това е време, труд и усилия, които съответно всяка една от формите на съкратено съдебно следствие – и тази, която не предвижда редуциране на наказанието, и другата, която съответно предвижда редукция на наказанието, спестяват.
Така че в този смисъл, действително не следва да се стига до ограничение на тези възможности, които, както виждате и от статистиката, сочат, че са полезни и ефективни. Това ограничение трябва да бъде оптимално. Ако приемем, че целта на настоящата законодателна инициатива е да постигне справедливост, тоест да не се позволява да се стига до решения на съда, които да звучат неприемливо за обществото от гледна точка на съответствие на наказанието с обществената опасност на престъплението, което е извършено, всъщност най-тежкият резултат в тези случаи са тези престъпления, които са свързани с умишленото причиняване на смърт. Това са и най-честите случаи, както виждате и статистиката го показва, в които всъщност се прилага тази процедура по отношение на тези лица, които са осъдени с влязла в сила присъда. Решението е Ваше. Аз съм убедена, че ще вземете мъдрото решение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шишкова.
Уважаеми господин Министър, имате думата. (Реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да се въздържа ли за уважавания Председател, господин Димитров – Ревизоро? (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте за въпрос към госпожа Шишкова.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, че се застъпихте за мен.
Госпожо Шишкова, ако правилно съм Ви разбрал, защото едно време представях моя книга и хората казаха: „Писателят, авторът е имал предвид еди какво си“. Аз съм там, някой казва аз какво имам предвид. Сега съм малко в тази роля.
Дали, правилно съм разбрал това, което Вие сте казали? Извинявам се, ако не съм Ви разбрал правилно, предварително.
Ние с решението за причиняване на смърт – 115 и 116, всички сме на едно мнение и го приехме миналия път. Там са най-много възползвалите се – 47 души до момента от 2015 г., и по 116 – 99 човека от 115. Това са хората, които са се възползвали и които вече имат влязла присъда, използвайки този инструмент, тази възможност.
Всички надолу, погледнете ги на табличката, по 118 член от 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., до момента – двама души. Ние в момента разсъждаваме дали тези двама души е трябвало да се възползват за всичките пет години от 2015 г. до момента.
По чл. 119 са шестима души.
По чл. 120 – един човек.
По чл. 128 – един човек. Или общо 10 човека, които са използвали този механизъм от 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и сега до преди един месец, до 2019 г. общо ще станат четири години – за четири години 10 човека са се възползвали от механизма извън това, по което имаме общо мнение. Всичките сме го подкрепили за тежките убийства. За останалите 10 човека сега разсъждаваме дали и за тях? Защото цифром и словом, общо с влязла в сила присъда, наложена по реда на съкратеното съдебно следствие, са 10 човека за целия разгледан период. Колко да са за следващите пет години, когато ние да видим, дали нашия механизъм работи? Още 10 човека.
Трябва ли да се занимаваме с 10 човека за пет години назад, които имат влезла в сила присъда при положение, че основният проблем, за който Вие казахте: „причиняване на смърт“ са най-многото – 47 и 99. Ние този въпрос вече го решихме. Сега разсъждаваме за другите 10. Мисля, че е излишно.
Ако правилно съм Ви разбрал и статистиката Ви, която чета, Вие сте против изобщо да се прилага такъв механизъм, за да има свобода и Вие, и съдът да разсъждавате и да действате в по-широко приложно поле.
В случая, ние забранявайки миналия път, стигайки до становището, че за смърт ще премахнем тази възможност, за всички останали до момента през последните пет години, а те са общо 10 човека, не си заслужава да го разсъждаваме. Те са пренебрежимо малко.
Да Ви кажа ли: три случая са за 2015 г., два случая за 2016 г., три случая за 2017 г., да не ги изброявам всички. Общо са 10 случая. И ние сега разсъждаваме дали на тях да им се даде тази възможност? Смятате ли, че това е широкият обществен интерес? Смятате ли, че с това трябва да се занимаваме точно сега и точно в този момент? Ако правилно съм Ви разбрал, ние сме изчерпили възможността с убийствата, а надолу са 10 човека за пет години. Благодаря Ви.
МАРИЯ ШИШКОВА: Правилно сте разбрали, че сте изчерпили възможността, така както е направено това, последното предложение, само за умишлено причиняване на смърт, това, което е последното предложение по Доклада.
Ще решите въпроса, който ние казахме и застъпихме и преди това в становището си, че следва да се даде превес на справедливостта пред бързината на процеса, тоест да се елиминира възможността съдът да бъде ограничен във възможност да налага всички видове наказания такива, каквито са предвидени в чл. 37 от Наказателния кодекс. Тази цифра 99 осъдени по чл. 116 всъщност показа броя на лицата, които са се възползвали от възможността, някаква част, това е най-голямата цифра възможна. Сред тях не е задължително всички съответно да са се възползвали от процедурата, пак Ви казах още в началото, от процедурата по чл. 371, т. 2, но сред тях преобладаващата част съответно не се били наказани евентуално, друг е въпросът, дали съдът е щял да реши, но все пак с оглед на предвидената норма в нормата на чл. 58а от Наказателния кодекс, ограничителна разпоредба, че не може в случаите на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 да се налагат най-тежките наказания доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, в тези 99 случаи всъщност такова наказание може да се приеме, че не е могло да бъде наложено. Дори и да е искал съдът, дори и съответно да е имал основание да преценява, че то би било подходящо и съответно на конкретно извършеното престъпление, на данните за личността на извършителя, той е бил ограничен в тази възможност от процедурата и съответно нормата на чл. 58а в Наказателния кодекс, която определя какви наказания може да наложи съдът в тези случаи.
Дали отговорих на зададения въпрос? Останалите случаи също са част, фактически те може да са значително малка част, но реално сред тях и тези по чл. 118, чл. 119, и чл. 120, тези текстове на Наказателния кодекс също предвиждат умишлено причиняване на смърт, затова сме ги посочили. Може би това всъщност реално дава точно тази преценка, че в случаите, в които самият законодател във Ваше лице е предвидил, че тези текстове не следва да бъдат наказвани с толкова сериозни наказания, каквито са, включително доживотния затвор и доживотния затвор без замяна, тази процедура реално не се използва толкова широко.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шишкова.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаема госпожо Заместник-главен прокурор, аз сърдечно благодаря за този дебат, който се проведе по отношение на § 1.
Няма да поставям въпроса: „казах ли Ви така на първото обсъждане, на обсъждането за първо четене?!“. Ще опитам да бъда умерен в тези си усещания, без да проявявам самодоволство, но ми позволете и аз да повторя нашата позиция, така както я знаете, имам предвид нашата, на Министерството на правосъдието. (Шум и реплики.)
Господин Ревизоро, важно ми е вниманието, Вашето и на председателя на комисията, защото Вие поставихте много съществени въпроси и не получихте, според мен, удовлетворителни отговори. Аз си мисля, че мога в известна степен да помогна за изясняването на дилемата, в която сте, защото ние предупредихме, че ще бъдете в тази дилема.
Тук поддържам становището на Министерството на правосъдието. Подкрепяме Законопроекта, така както беше внесен, за изменение на Наказателния кодекс и промяна на чл. 58а от Наказателния кодекс и в конкретния случай, защото не съм имал възможност това да го заявя, благодаря на народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Иванова Събева, защото те Ви афишират на практика плоскостта, липсата на гъвкавост на популисткото решение, което се съдържа в трите еднакви законопроекта, които сега са обединени в Параграф единствен.
Аз няма да апелирам срещу това де не приемате Параграф единствен. Аз ще кажа следното: благодаря и на Върховна касационна прокуратура за представената справка, но ще уточня следното.
Колеги, Вие се опитвате да направите анализ и да изведете заключенията си на база на нещо, което е относително. То най малкото е непълно.
Много време явно отне на прокуратурата да представи тази справка и браво, че я е представила тази справка, но виждате колко е ограничен списъкът на престъпления, по които се дава количествен показател. Къде са другите престъпления, защото редно е и Правна комисия да изиска аналогично такава справка и за другите престъпления в предложението за изменение на материалното правило на чл. 58. Къде е статистиката за изнасилванията, за блудствата? Защо не ги сравнявате? Къде в тази статистика е кумулацията, защото в ред случаи от изнасилването или блудството се стига до убийство. В ред случаи от телесната повреда се стига до смърт. Къде са случаите на множество престъпления?
Очевидно е, че този анализ предизвиква аналитичния отдел на прокуратурата и съм сигурен, че на следващия ни дебат колоните, критериите ще бъдат много по-детайлно представени и ще има много по-богат материал за този анализ.
Много правилно каза колегата Нотев, а и другите колеги, че в момента Вие сте изправени да намерите и да поставите една граница, която е относителна. Вие трябва да балансирате и трябва да балансирате точно, и това е ценността на нашето предложение, в което се съмнявахте, по отношение на чл. 58, че ние Ви давахме гъвкавия инструмент за този баланс, а Вие се опитвате да отрежете една част от една богата и разнообразна престъпна дейност и от множество вредоносни резултати.
По тази причина моят съвет и апел към Вас е следният: не пренебрегвайте нашето предложение за чл. 58а от Наказателния кодекс. Да, ако е необходимо нека да се направи научна, теоретична и практическа конференция по този въпрос, но тук с предложението за отпадане на телесната повреда, Ви се дава възможност да сложите едно междинно звено, това звено да обхване три групи престъпления – телесни повреди, блудства и изнасилване. И в тази група да имаме дискрецията на съда, да имаме типичната функция на съда да определи справедливото наказание.
Колегата от БСП, която е против нашето предложение, но и тя завърши отговора на репликата си с това: „Ами, ние вярваме в съда, че той може да определи справедливото наказание“.
Ами, дайте като му вярваме на съда, дайте да му възложим преценката за това да преценява дали ще допусне или няма да допусне съкратено съдебно следствие за един по-широк кръг от каталога на престъпленията.
Да, приемам, че тази стъпка би била по-перспективна. Тя действително изисква по-дълго време за анализ и за разумно вземане на решение. И това решение не трябва да е натоварено с емоциите, и не трябва да се взема в предизборна обстановка, и не трябва да се взема която и да е от двете крайности в спектъра на твърденията.
Аз това заявих днес и пред посланика на Австралия. Имаме ли обществен дебат, би следвало да игнорираме двете крайни, радикални позиции. Вероятно истината е по средата, така че вероятно и в този случай Вашето решение трябва да е балансирано така че, ако търсите толкова бърз резултат, сега изключете априори изцяло убийството, като възможност да има съкратено следствие, но не затваряйте вратата в другите тежки престъпления да имаме дискрецията на съда да допусне или да не допусне такова производство.
Няма да влизам отново в анализа на смисъла на съкратеното съдебно производство. Не бих искал да бъда на мястото на заместник-главния прокурор, да отговоря на въпросите, така както ги поставихте и разбирам неудобството на заместник-главния прокурор.
Също така няма да се опитвам да кажа, че това не е последователно, защото то започва с това „ние си поддържаме становището при първоначалното обсъждане“, но вижте данните.
Аз отсега правя искане и доколкото зависи от нашите възможности ние ще направим селекция на данни в тази връзка и ще обсъдим разполагаемите данни и също ще сме подготвени като се стигне до дебат за другия законопроект, който не е включен в общия доклад на тези три законопроекта и който, според мен, Вие необосновано, политически конюнктурно и заради решение на Председателския съвет, разделихте от дебата. Затова сега Ви е толкова тежко да вземете вярното решение, но този дебат ще продължи, евентуално и за в бъдеще, защото другият законопроект е налице.
Имам и други допълнения, госпожо Председател. Те са в плюс това изложение, но ще ги направя на съответните параграфи. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаема госпожо Шишкова.
МАРИЯ ШИШКОВА: Без да влизам в диалог, просто само да кажа, че становището, което сме застъпили, не се отличава и няма различие в онова, което и Вие споменахте днес, че това, което е предложено сега е възможно балансирано решение, което би могло да произведе последици, непосредствено след приемане на Законопроекта възможно бързо, дотолкова доколкото ще се променя процедурата. Това всъщност бе споменато и от Главния прокурор в предходното заседание, защото една материално-правна норма винаги ще поставя на дневен ред въпроса за по-благоприятния закон. Макар и обвързана с процедура, нормата на чл. 58а от Наказателния кодекс все пак е в общата част, така че там биха се поставили доста повече въпроси, тогава когато съдът ще трябва да взема решение във варианта на преценка коя от двете норми, дори и приетата от Вас, да трябва да приложи.
Разбира се, че този дебат трябва да се води през призмата, както и Вие заявихте в първото заседание, през призмата на общата наказателна политика, изобщо виждането каква следва да бъде тя за всички тежки, с тежките последици, престъпни състави, а иначе статистиката, уверявам Ви, в основната си част, такава каквато Ви е представена, реално отразява действително най-честите хипотези, в които се прилага съкратеното съдебно следствие.
Единствено съставът на престъплението по чл. 199 от Наказателния кодекс – грабеж, но с всичките му форми на квалификации, които не са задължително обвързани с причиняване и увреждане на телесната неприкосновеност или евентуално на смърт, са най-честите други хипотези, при които имаме прилагане на съкратено съдебно следствие. И там мога да Ви посоча цифрата. Има осъдени общо 156 лица по реда на съкратеното съдебно следствие, но към този момент тази статистика не отразява цифра на осъдени лица за грабеж, придружен било с телесна повреда – тежка, такава каквато съответно е предвидено в Законопроекта, или с причинена смърт, за да можем действително да Ви дадем вярната информация, която би Ви ползвала, за да вземете решение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шишкова.
Последно, уважаеми господин Министър, по този параграф.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изключително кратък ще бъда.
Не исках да отварям дебата за чл. 58а, но моля да имате предвид, че там никой не предлага заобикаляне на Конституцията и принципа на прилагане на по-благоприятния закон. Напротив, ние казваме: „Нека да се прилага“. В периода, в който се засича действието на двете правни норми, нека се прилага по-благоприятната за дееца правна норма. Ето това е порокът в конюнктурното мислене, че Вие мислите за конкретно престъпление, за конкретен деец.
Нашето предложение е изцяло в хармония с Конституцията. Да, то ще се прилага за в бъдеще, но това конституционно правило е абсолютно справедливо, освен че то отговаря на международния правен стандарт и хуманитарните правила и изисквания за наказателно правосъдие. Нека се прилага за в бъдеще. Това не е порок. Според мен това е достижение на онзи вариант, за който ние сме предложили, който не говорим, а иначе казано, само с едно изречение…
Има един исторически труд от 15-и век. Той е за френската монархия. Бил задължен един финансов министър да се отрече публично от членството си в една организация и кралят му казал: ще ти отрежа главата, ако не го направиш публично това. И той казал: добре, ще напиша 17 страници унищожителна критика за моите братя от тази секта. И започнал да пише 17 страници унищожителната критика. И започнал: те са братя, те се стремят към съвършенство, те си мислят, че са равни, те работят заедно… Седемнадесет страници хвалебствия! Накрая казал: но въпреки това, да не забравяме, че те са мръсници и шпиони.
Така че няма да споря по унищожителната критика на нашия вариант. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Само две думи – наистина, заслужава внимание казаното от господин министъра, но днес в дневния ред не е предложението, което не виждаме на масата. (Реплики на изключени микрофони.)
Не усетих, че не влизате в дебат! (Весело оживление. Смях.)
Все ми се струва, че влязохме, аз затова вземам тази бележка, но понеже този дебат предстои наистина, наистина е с характеристиката на промените в материалния закон, процесуалния закон, последиците във времето, това наистина предстои.
Искам да се върнем към текстовете, които сега обсъждаме и само да си припомним несъмнени неща, че квалификацията на деянията, за които допускаме или не съкратеното производство е квалификация според Прокуратурата. Прокуратурата е внесла обвинителен акт и на този етап трябва да се вземе решение приложима ли е или не съкратената процедура, уточнената квалификация, тази която окончателно би се появила след едно задълбочено и истинско съдебно следствие, тоест ние имаме непълна и подвеждаща входяща информация, а на изхода – при сегашната процедура, трябва да отбележим следната характеристика: най-тежките престъпници, казвам не случайно това, защото има осъдени такива, за деяния, на които предстои да бъдат и има възможност да бъде наложено наказание лишаване от свобода до живот без право на замяна, са в позицията да се ползват от една законодателна делегация. Ние сме им дали в ръцете възможност да променят Наказателния кодекс в частта наказание за съответното деяние. Те могат да намалят това наказание с една трета и ние сме им казали: заповядайте, ето това е така, стига да имате смелостта да заложите, да играете на сигурно.
Признават фактите те. Какво печелим ние? Фактите не променят обстоятелствата, условията, при които е извършено ужасното тяхно деяние и престъпление, нито променят резултата, но ние сме се съгласили предварително да дадем тази възможност.
Ето това е, което не е приемливо за обществото. Не можеш на този деец, за да не употребя обидна дума, а то не е неуместно, да му дадеш възможност, заставайки пред съда да направи така, че наказанието да бъде с една трета по-малко, да лишиш от възможност съда да му наложи заслуженото наказание.
Ето тази редукция, тази промяна, тази трансформация наричам аз „оправомощаване на престъпника със законодателни правомощия“. Той пипа там, където има право да пипа само законодателят. Там ние сме решили или нашите предци са решили, че наказанието ще бъде такова – доживотна присъда без право на замяна, само че казваме на дееца, на престъпника: ако искаш, можеш да го замениш с една трета по-малко. Ето, това е сегашното положение.
Аз си мисля, че съвсем основателни са протестите. В този смисъл, господин Министър, предложението не е популистко. На това не можем да кажем, че е популистко, то е по някакъв начин неприемливо. (Реплики встрани от микрофоните.)
Аз чух „популистко“ в един момент, но и „конюнктурно“ също не бих приел, тоест уместен е този дебат, уместни са промените, които ще направим в пълен обем, така както са внесени засега.
Повтарям, че нямам никаква причина да отстъпя от позицията си, че това е стъпка по посока правилното решаване на случая.
Не виждам за неудобно положението и позицията на представителя на ВКП. Извинявайте, че влизам в ролята на защитник на Прокуратурата. (Оживление. Реплики.)
Уважаемата колежка Шишкова няма никаква нужда от помощ в тази посока! Поддържам становището си. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Иванова-Събева.
Гласували: за – 9, против – 3, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя с отразената корекция, с приетото предложение.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се предложението.
Преминаваме по Доклада към предложение на народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Иванова-Събева за създаване на § 2.
Изказвания? Няма.
„§ 2. В чл. 411а се създава нова ал. 4:
„(4) На специализирания наказателен съд са подсъдни и делата от компетентност на Европейската прокуратура“.“
Заповядайте, уважаема госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА КРЪСТЕВА: Уважаеми колеги, ние няма да подкрепим това предложение по следните съображения.
Първо, Специализираната прокуратура е по-различна по вид прокуратура от националните прокуратури на държавите – членки на Европейския съюз. Нейната основна цел е да защитава финансовата стабилност на Европейския съюз и оторизирайки Специализирания съд с разглеждане на такива дела считам, че на този етап той няма кадрово обезпечение за това, пък и самият Специализиран съд не може да се похвали с осъдителни присъди за такъв тип деяния.
Има много решения на Европейския съд за правата на човека във връзка с нарушения в тази посока, във връзка с нарушения на Конвенцията за защита правата на човека, затова считаме, че това предложение е нецелесъобразно и няма да го подкрепим.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Колеги, реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 2 на Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Събева.
Гласували: за – 12, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Преминаваме към следващото предложение – за създаване на подразделение „Допълнителна разпоредба“ с § 3 – предложение от народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Събева.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, има предложение за редакция и подлагам на гласуване предложението за редакция, заедно с предложението, направено от колегите Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Иванова-Събева.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма,
Преминаваме към предложение за създаване на подразделение „Заключителни разпоредби“ с параграфи 4 е 5 – предложение на народния представител Александрова, Ципов и Събева, и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване направените предложения за редакция, заедно с предложенията на вносителите за параграфи 4 и 5.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се така направените предложения.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Аз представям на Вашето внимание, и моля да приемете за обсъждане за Ваша преценка, два проблема, които са свързани с изпълнението на решенията на Съда по правата на човека относно чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс, който касае конфискацията на недекларирано имущество в хипотеза на митническо нарушение, тоест при пренос на ценности през граница, при липса на декларация и при установяване на недекларирани вещи, те се конфискуват по сегашното правило на ал. 2 на чл. 251 – се конфискуват изцяло и в пълен размер.
Многократно Европейският съд е поставил на вниманието на Република България, че тази санкция е прекомерна и непропорционална, съобразно Конвенцията и многократно препоръчва промяна по отношение на тази санкция, но към дата 19 септември тази година имаме уведомление от Европейската комисия за старт на наказателна процедура и двумесечен срок, за да предприемем съответни действия, за да изпълним решението на Европейския съд.
Затова, ако някой от Вас прецени в тази връзка да направи предложение по чл. 83 от Вашия Правилник, моля да се обсъди законодателната необходимост за отпадане на ал. 2 в чл. 251 от Наказателния кодекс, а в чл. 260в, ал. 1 след думите „нареждания за търговия“ да се добави „или извършва друг вид дейност или действие“.
Правя го това предложение, ако съобразите за уместно, с оглед и на законодателна икономия, защото, вижда се, че с оглед кумулацията на множество законопроекти, ако това сега бъде стартирано като отделно законодателно предложение, то в никакъв случай няма да успеем да извървим законодателната процедура в рамките на два месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър!
Заповядайте, уважаеми господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Онзи ден в екологията решиха да си пишат сами закони и такива неща сътвориха, че всички митници, всички бензиностанции трябва да станат данъчни складове, ама данъчни складове не могат да продават на дребно, а бензиностанциите търгуват на дребно и стана едно!... Всеки прави това, което не му е работа.
Мисля, че трябваше да го обясните – като минеш на границата и не декларираш парите, като ти ги намерят, ти ги конфискуват. И започва: тероризъм и какво ли не. Проблем е, че те не знаят и направо си минават като европейски граждани по зеления коридор, дори не знаят, че трябва да ги декларират. И става така, че в един момент или не трябва да им ги търсиш, защото като им ги намериш – не можеш да им ги конфискуваш, или трябва всеки да го гониш с табелката отпред и да викаш: а бе, ти имаш ли пари или нямаш, ако имаш – моля ти се, декларирай ги, защото иначе трябва да ти ги конфискувам.
Факт е обаче, че имаме свободно движение на стоки, товари, средства и така нататък. Ако другото законодателство не противоречи – това, което възприехме – за борба с тероризма, мерки за изпиране на пари и така нататък, имате ли размер, до който да не го конфискуваме, господин Министър?
Ясно е какво ще правим – няма да ги търсим, и ако хванем някой, той се оправдава, че не е знаел, че трябва да ги декларира. Имаме ли размер?
Аз ще го подкрепя, ще припозная текста. Сигурни ли сте, че няма да навредим? И сигурни ли сте, че тази бързина ни трябва наистина в този порядък? Ако сте сигурни, че няма да навредим, ако сте сигурни, че бързината ни трябва, аз ще припозная текста.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Председател, моля уважавания господин заместник-министър и държавния експерт Александър Стефанов да Ви докладват отговорите на въпросите, които господин Димитров постави.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Господин Димитров, уважаеми народни представители! Съвсем накратко – ние получихме писмо от Агенция „Митници“, в което на практика се споменават редица решения на Съда на Европейския съюз, в които е посочено, че не е допустимо с оглед европейското законодателство, в разпоредбата на чл. 251 да има алтернативно лишаване от свобода или глоба до една пета от недекларираната сума и отделно от това по силата на ал. 2 да се отнема изцяло предмета на престъплението.
Редица решения на Съда по преюдициални запитвания всъщност стигат до извода, че балансът следва да се търси в глобата или лишаването от свобода в зависимост от това както прецени съдът. Нещо повече, редица районни съдилища, имаме конкретен пример, отправят преюдициални запитвания до съда и на базата на тези преюдициални запитвания те получават решения, че тази разпоредба – ал. 2, която сега се предлага да се отмени, противоречи на правото на Европейския съюз и на практика тя остава неприложена и към момента от съдилищата.
Пред мен е преюдициално запитване на Районен съд – Свиленград, от 12 юни 2018 г., образувано е дело и какво казва Съдът на Европейския съюз? Регламент 1889 не допуска национална правна уредба, като българската в чл. 251, алинеи 1 и 2, съгласно която при неизпълнение на задължение за деклариране на пренасяне в брой на валута се налагат едновременно две наказания, алтернативно, тоест едновременно и углавно наказание, и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата.
Тук не е достатъчно прецизно, защото отнемането не е наказание, на практика Съдът стига до този извод.
В заключение – от Агенция „Митници“ подкрепят предложението за отмяна на ал. 2 на чл. 251, която предвижда отнемане предмета на престъплението, като в момента по Валутния закон те предвиждат аналогични промени, именно да се отмени отнемането на предмета на нарушението. (Реплики.)
Действително, когато се касае за пране на пари или за сериозни финансови престъпления, по никакъв начин тази правна уредба в Наказателния кодекс не се засяга, въпрос на правна квалификация, на доказване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Възприемам така предложения текст, така цитирания вече текст. Моля да бъде възприет и апелирам към колегите от Комисията да го гласуват, за да не губим процесуално време. Факт е, че това нещо ще стане. Знаете, че има идеи за Валутния закон – длъжници да не могат да пренасят пари през границата, но това е предмет на друга уредба. Щом толкова бързаме за срока, моля да се запише, че възприемам текста и го предлагам по реда на съответния член от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря много и на господин Димитров, и на господин Ципов за това, че припознаха тази инициатива. На този етап дори да не го приемете това, ни е достатъчно, че е имало дебат в Комисията, като доказателство, че е поставен този въпрос пред законодателния орган. Благодаря Ви.
КРАСИМИР ЦИПОВ: За протокола, ако разрешите, госпожо Председател – и аз се присъединявам. Припознавам предложенията с изложените мотиви и моля да го поставите на гласуване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Изчаках малко, за да се убедя, че имаме тази възможност. На този етап ми се струва, че няма пречка да премине предложението. Какво ще кажат експертите?
Ако приемем, че са налице всички условия да бъде предложено годно и да премине с второ четене на разглеждания законопроект, аз също по същество, по смисъл се присъединявам към това предложение. Моля да ме считате за вносител наред с колегите, които заявиха, че припознават предложението.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Подлагам на гласуване така направените предложения, цитирани от министъра, на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, припознати от господин Димитров, господин Ципов, господин Нотев.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се така направените две предложения за чл. 251 и за чл. 260в.
С това изчерпахме дневния ред за работа на Комисията по правни въпроси.
Закривам днешното заседание.
Благодаря на всички за участието.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА
ПРОТОКОЛ
№ 106
На 8 октомври 2019 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект, № 953-03-68 от 01.10.2019 г. на приетите на 25.09.2019 г на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-60, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 02.09.2019 г.; Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-61, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители нa 03.09.2019 г. и Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-63, внесен от Веселин Найденов Марешки и група народни представители нa 05.09.2019 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Здравейте, на всички!
Имаме кворум – откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Колеги, имате
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект, № 953 03-68 от 01.10.2019 г. на приетите на 25.09.2019 г на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-60, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 02.09.2019 г.; Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-61, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители нa 03.09.2019 г. и Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-63, внесен от Веселин Найденов Марешки и група народни представители нa 5 септември 2019 г.
Гости на заседанието: от Министерство на правосъдието – господин Данаил Кирилов, министър; господин Евгени Стоянов, заместник-министър; господин Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
От Прокуратурата на Република България – госпожа Мария Шишкова, заместник на главния прокурор.
Колеги, имате думата по дневния ред.
Мнения, становища, възражения? Няма.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се дневния ред.
Преминаваме към Доклада – проект за второ гласуване.
„Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“.
Изказвания по наименованието на Закона? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към параграф единствен и предложение от народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Събева.
Изказвания?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Шишкова, уважаеми гости! Поискахме от Прокуратурата на Република България да ни бъде предоставена информация за периода 2015 – 2018 г. за водените дела по основните текстове за умишленото причиняване на смърт или тежка телесна повреда, включително и брой произнесени присъди, включително и произнесени присъди при условията на съкратеното съдебно следствие.
Видно от предоставената информация, и то по основните състави, както казах преди малко, общият брой на произнесените присъди при хипотезата на проведено съкратено съдебно следствие е 567, от които при условията на съкратено съдебно следствие – 156. В конкретния случай, във връзка и с направеното предложение от народните представители от парламентарната група на ГЕРБ за отпадане на ограничаването на съкратеното съдебно следствие, когато се касае за умишлено причиняване на тежка телесна повреда, следва да отбележим, че в условията на съкратено съдебно следствие за тези четири години има произнесена само една такава осъдителна присъда.
Би следвало да обърнем внимание, че тук не фигурира информация за други състави на Наказателния кодекс, като например грабеж, придружен с нанасяне на тежка телесна повреда, изнасилване, изнудване, отвличане и така нататък, при които също има причиняване на тежка телесна повреда, тъй като в крайна сметка ние трябва да си дадем ясна сметка: ограничавайки приложното поле на съкратеното съдебно следствие какъв ще бъде броят на делата през съответната година и по какъв начин биха могли да бъдат създадени затруднения за нормалното протичане на тези наказателни процеси.
Ако трябва да направя някакъв извод, изхождайки от предоставената информация, със сигурност средно на година съкратено съдебно следствие няма да може да се приложи за повече от 200 дела, така че смятам, че би следвало да обмислим внимателно поне да отпадне хипотезата за причиняване на тежки телесни повреди и поради тази причина парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим направеното предложение във връзка с възможността да има ограничаване на съкратеното съдебно следствие само по отношение на умишленото причиняване на смърт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплики към изказването на господин Ципов? Няма реплики.
Заповядайте, госпожо Кръстева, за изказване.
СМИЛЯНА КРЪСТЕВА: Уважаеми колеги и гости! Ние няма да подкрепим това предложение, защото считаме, че тежката телесна повреда не трябва да остане в кръга престъпления, за които се прилага съкратеното съдебно следствие. Нанасянето на тежка телесна повреда води до необратимо увреждане здравето на пострадалия, а от там и начина му на живот.
Както в предишно заседание колегата Явор Нотев посочи двата пътя, които са стълба на нашата работа и нашия коментар – ние считаме, че вместо бързината, съдът трябва да избере справедливостта, защото правото е изкуство за справедливостта, и пострадалите, и обществото, очакват справедлива присъда. Това са нашите аргументи, с които няма да подкрепим това.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Заповядайте за реплика, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Нека да обърнем внимание, че едно дело за умишлено причиняване на тежка телесна повреда в повечето случаи може да изисква и разпити на свидетели, и експертизи.
Може ли да дадем ние гаранция, уважаеми народни представители, че едно такова дело, което продължава повече от няколко години, ще завърши с едно заслужено наказание, а именно справедлива присъда? Нека да опитаме да си отговорим на този въпрос: каква гаранция може да дадем, ако ограничим съкратеното съдебно следствие в тези хипотези?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Кръстева?
Заповядайте.
СМИЛЯНА КРЪСТЕВА: Ами, гаранцията за справедлива присъда я дава съдът, той е органът, който постановява своя съдебен акт, и присъдата може да бъде справедлива, ако се процедира по общия ред. Това не пречи да бъде справедлива присъдата, а нека се съберат всички доказателства, така че самопризнанието е единствен факт, недостатъчен за редуциране на присъдата под определения …. (Реплика на народния представител Красимир Ципов на изключени микрофони.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви да не влизате в диалог, колеги.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости, колеги! Аз се придържам към това, което каза господин Ципов и считам, че при умишлените тежки телесни повреди съкратено производство следва да има.
Диапазонът на наказанията при този вид престъпления е доста голям – от две или три години до над десет, така че справедливост може да се получи и при съкратено производство, ако съдът не наложи минималното наказание, отиде към минимума и да намали присъдата. Това също ще бъде справедливо. Така че аз ще подкрепя този законопроект. Повтарям, че там наказанията са доста сериозни. Може да се получи справедливо наказание даже и при съкратено производство. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Реплики към изказването?
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Позволете ми, госпожо Председател, под формата на реплика към господин Найденов, да обърна внимание на следното: съставите, които предвиждат сериозни наказания, както каза господин Найденов, например за грабеж, придружени с умишлено причиняване на тежка телесна повреда наистина предвиждат доста тежки наказания.
Нека обаче да си дадем ясна представа при едно такова дело, което продължи повече от пет години, експертизите не са достатъчно ясни, които да доказват вината на извършителя, свидетели забравят какво са казали в рамките на наказателно производство. Можем ли да сме сигурни, че едно такова тежко наказание ще бъде наложено тогава, когато се ограничи приложното поле на съкратеното съдебно следствие?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Господин Найденов, ще ползвате ли дуплика? Не.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-главен прокурор, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние ще се въздържим от подкрепа на това предложение на колегите от ГЕРБ, чухме мотивите. Принципно има логика и резон в тях, но аз пък ще Ви обърна внимание на нещо друго.
Тази разпоредба, която беше приета на първо четене и фигурира в момента в параграф единствен се е прилагала прекалено малко време, за да можем да направим безспорен извод за това, че при нейното приложение ще се стигне до негативни ефекти, като натоварване и претоварване на системата с дела за тежки телесни повреди и включително до негативните резултати, за които говори колегата Ципов.
Нещо повече, аз мисля, че всъщност един такъв негативен резултат можем да имаме и имаме и сега при съкратеното съдебно следствие по отношение, доколкото говорим за справедливост при определяне на наказание и на присъда, и всъщност и това е причината да бъдат правени тези промени.
На този етап смятам, че е удачно все пак да дадем шанс на текста във вида, в който е внесен, да видим как ще бъде прилаган той и, ако има съответно такива проблеми, едва тогава да изключваме от неговото приложно поле тежките телесни повреди. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Митев, нека все пак да Ви обърна внимание, нека и да ме поправи и госпожа Шишкова, за последните четири години има една единствена произнесена присъда в хипотезата на съкратено съдебно следствие при нанасяне на тежка телесна повреда.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други реплики?
Имате ли дуплика, господин Митев? Не.
Заповядайте за изказване, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Статистиката дава известни основания за очаквания и прогнози, но те винаги са несигурни.
Когато говорим за предстоящи дела, които при предоставена възможност по закон ще бъдат решени по съкратена процедура, не била да забравяме, че това зависи от волята на самия подсъдим и дали ще бъде така или не, е въпрос на бъдещето. Затова едно решение, което се предлага с изключването на тежката телесна повреда от обхвата на съкратеното производство, като че ли има своя държавнически смисъл с едно коректно отношение към магистратите, привидно цели да облекчи тяхната работа.
Казвам само „привидно“, защото съм последовател на разбирането, че законът е закон такъв, какъвто е приет от народните представители във времето. Този закон многократно е променян и е достигнал до един вид, в който е привнесена тази възможност за съкратено съдебно следствие с изтъкнати предимства на този вид диференцирана процедура, само че поддържам виждането си, основано и на практиката, по повод на приложение на тези текстове, че тук става дума за сделка между неравнопоставени стойности и ценности. Повтарям мисълта си, че става дума, тя беше и посочена, благодаря на колегата, че е обърнала внимание и се позовава на това, но то не е само моя мисъл, има сторонници на това разбиране, че сделка между справедливост и бързина не може да има, компромис между тези две категории не може да има.
Ние обсъждаме текстове, отнасящи се до сроковете за приключване на досъдебно производство, до срокове на приключване на съдебното производство, които имат самостоятелно място в Наказателно-процесуалния кодекс. Ако говорим за това, битката за спазване на тези срокове е дисциплина, труд и евентуално оптимизиране на щата от страна на институциите, които имат отношение на определена фаза от наказателния процес.
Тези срокове са задължителни, не бива да се забравя това, и когато говорим, че с години се точат дела, мястото за размисъл е другаде, те не могат да се влачат с години. Те трябва да приключат в законно установените срокове. Безотговорното продължаване на сроковете на досъдебното производство, което се превърна в практика и доведе до други проблеми, като този с фигурата на вечния обвиняем и така нататък, са свързани с конкретни посегателства върху правата на гражданите, те са отделни теми, но не можем да ги преодолеем с компромиса: хайде сега ще преминем към съкратено съдебно следствие.
Защо то е неудачно и не се вписва в системата на Наказателния кодекс – системата от престъпления и наказания? Защото тогава, когато слагаме изкуствена граница, да, за тежките телесни повреди или смъртта, независимо къде ще я сложим тази граница, ние ще попаднем в ситуация, когато наказанията са променени, те са намалени фактически с една трета за определена група от случаите, но тогава те не се вписват със своята тежест в общата система на наказания, а тя е хармонично цяло, тя е част, която законодателят е предвидил и я е съпоставил: тези ще бъдат наказанията за умишлено причиняване на смърт, а тези пък, другите – по-леки, ще бъдат за причиняване на смърт по непредпазливост. Сега вече ще можем да наблюдаваме едно смесване и едно размиване на тези граници.
Нещо повече. Да не отегчавам аудиторията, но ако Ви кажа, че всъщност умишлено причинена смърт имаме и при неизбежната отбрана – един самостоятелен, проблемен казус, който сме разглеждали: докъде стигат правата на нападнатия, който отбранява соят живот, здравето, своето и на близките си и така нататък. Добре, той обаче е умишлен убиец тогава, когато превишава пределите, а не е убийство по непредпазливост, това си е пределите на неизбежна отбрана. Значи, той няма да има право на съкратено съдебно следствие?! Защо? Това ли е водещото и логиката? Точно в тези казуси може би има място за признаване на фактите.
Там е налице очакване за един извършител, който случайно е попаднал на подсъдимата скамейка и който, може би най добросъвестно и със заслужаващо премии поведение, би трябвало да има възможността да признае фактите, господин Ципов, да не правя смесване, но да признае и вината си, и фактите, за да се впише в хипотезата на съкратеното съдебно следствие.
Ето защо тези смесвания никак не ми се нравят и като юрист Ви казвам, че са илюстрация на опита да съпоставим несъвместими стойности и правни категории, и на всичкото отгоре вече да ограничим действието на съдебното следствие по един неубедителен начин – като се постави граница там, където не ѝ е мястото.
Наистина споделям чисто практическите притеснения, които прозират в предложението на ГЕРБ. Да, трябва да се ускори – тук е извън всякакво съмнение. Делата трябва да се движат, трябва да се решават. Има някакво задържане в съдопроизводството, което обаче заради своята монолитност, заради своя мащаб, като че ли става едно универсално извинение за забавянето на делата. Това обаче като проблем може би предстои да се реши и аз поглеждам неслучайно към министъра, и към представителя на ВКП (Върховна касационна прокуратура).
Действията предстоят и те трябва да бъдат решителни, но не тук е ключа към решението. Може би, не смея да го кажа, може би цялостното приемане на нов Наказателен кодекс, за да може да се обхванат актуалните житейски ситуации, пресъздадени вече в специалната част и със съответните предписания на процесуалните правила за тяхното разглеждане.
На този етап, с пълното разбиране за мотивите на вносителите на това предложение, не мога да го споделя, и ще се противопоставя на това предложение. А иначе ще подкрепя отпадането на съкратеното съдебно следствие и за двете групи престъпления, така както е по предложение на вносителите от няколко парламентарни групи, с надеждата, че това е стъпка в правилната посока.
Ние няма да се ограничим с това и при всяка следваща възможност ще пледираме за разширяване кръга на престъпленията, при които ще имаме пълноценно, пълно разследване без притеснение от времето, но със съответния професионализъм и процесуална дисциплина, така че в срокове престъпленията да бъдат убедително доказани и за двете страни и с наказанието такова, каквото е предвидено в Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Реплики към изказването на господин Нотев? Няма.
Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще се опитам да бъда кратък, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми гости, нека да погледнем все пак и статистиката – от 567 само 156, тоест всеки четвърти или пети се е възползвал от тази възможност, а и съда е възприел и одобрил, тоест това не е толкова масова практика, колкото на нас ни се струва. Всичките случаи са 567, а 156 са тези, които са се възползвали, съдът е възприел и евентуално им е намалил, защото ние не знаем с колко им е намалил или дали им е намалил. Да приемем, че от 156 – на всеки четвърти, петият е решил да използва тази възможност.
Нашата парламентарна група се е изказала вече: няма да подкрепим в този вид това предложение, но за залата си заслужава да помислим. Независимо от всичко, защото и господин Ботев каза – има хипотези, когато човек се защитава, и без значение, че той пази себе си, имота си, близките си и в крайна сметка става абсолютен престъпник, само защото е поискал да се защити, а не се е предал доброволно да го убият в къщата му, и тези хора също стават престъпници на другия ден.
Сега ще се въздържа, но за залата си заслужава сериозно да обмислим това гласуване. И най-важното е да погледнем статистиката – тя е огледален образ на това, което се е случило. Не можем да гадаем за в бъдеще, но виждаме какво се е случило в момента. На всеки четвърти, петият е решил да се възползва от ситуацията, тоест не е масова практика. Не е от пет човека, четири са го направили, един си е искал цялостно производство, а се оказва, че е точно обратното – четирима са си искали детайлно разследване, намиране на доказателства, експертизи, цялата дълга процедура, и включително риска – доста дълъг период той да седи в затвора без да е ясно дали ще бъде осъден накрая или не, или ще бъде освободен, но не са пристъпили към съкратеното производство. Говоря за тежките телесни повреди.
Тук е обобщено и аз като гледам цифрите те са още по-минимални, но ги давам в общ план – 567, 156 са се възползвали, така че за залата може би е хубаво още един път да помислим за тежката телесна повреда, сега ще се въздържа. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики към изказването на господин Димитров?
Заповядайте, уважаеми господин Найденов. Имате думата за реплика.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря.
Господин Димитров, Вие не отчетохте колко дела са приключили със споразумение при умишлени тежки телесни повреди, защото там се допуска споразумение и има много такива. Тази статистика не е съвсем пълна. (Реплики.)
Това също е бързо правораздаване. Целта е – какъв е смисълът да се получи тежка присъда след десет години след деянието? Обезсмисля се ефектът на наказанието. Целта е бързо правораздаване да има, да се получи справедливост.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Димитров за дуплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие споменахте цифрата – 267 хиляди ли бяха?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Двеста седемдесет и пет хиляди.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Когато преди десет години се възприе този механизъм имаше 275 хиляди – на десет човека един хванат, на един хванат, един влезе в съда, на десет човека – от съда един осъдят, но 275 хиляди бяха осъдени. Присъдите не влязоха в сила, само защото настъпиха давностни срокове. Тогава обществото каза: съдът работи, работи, работи и след десет години се оказа, че човекът, дори когато е доказано и всичко е ясно, нямаше да си получи присъдата, защото много сте се бавили, преминете към други модели на съкратено производство. Преминахме към този модел и сега разговора го започваме от началото – ама, не е ли хубаво да се мине по дългата процедура, пък той съда да прецени какво да им даде?
Винаги съдът решава, винаги съдът одобрява. Ние тук не влияем на съда, ние просто един инструмент, който досега го имаше, му го намаляваме. Утре ще тръгнем да играем с размера на присъдите – ще е от 2 до 12, а съдът да му даде три, ако прецени, че случаят е превишена самоотбрана, има други факти и обстоятелства, които показват, че човекът не е този престъпник, който на нас ни се струва в момента.
Споделям Вашето виждане. Не казвам, че трябва да се съди за един час, но съдът винаги възприема едно такова споразумение или едно такова съкратено. Мислим по един начин, но Вие ще гласувате „за“, а аз ще се въздържа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми Заместник-главен прокурор.
МАРИЯ ШИШКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Заместник-министър, скъпи гости!
Прокуратурата няма основание да отстъпи от становището, което главният прокурор застъпи в предходното заседание на Правната комисия по предложените законопроекти, а именно, че тогава, когато трябва на баланса да се търси баланс между бързината и справедливостта, превес трябва да се даде на справедливостта.
Впрочем, направеното предложение като допълнение в днес предложения Общ доклад за обсъждане на вниманието на народните представители, може би фокусира най правилно общото виждане, от една страна да не се ограничи възможността на съда и съдебното производство да приключва своевременно, така че да не се забавя наказателният процес, и от друга страна това ограничение да не бъде съществено сериозно в случаите, в които всъщност би следвало да се постигне разумната справедливост.
От статистиката, която Ви предоставяме на вниманието, има два момента, които следва да бъдат отчетени и които сме отразили. Тя е статистика по отношение на брой осъдени лица по реда на съкратеното съдебно следствие, така както Законът в Глава двадесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс урежда две различни процедури. Само едната от тях, тази при която подсъдимият признава фактите и обстоятелствата в обвинителния акт по внесеното обвинение, предвижда редуциране на наказанието, така както е предвидено в Наказателния кодекс, тоест тази цифра, която всъщност споменавате – от 156 осъдени лица с влезли в сила присъди за периода от началото на 2015 г. до 30 септември 2019 г., фактически отразява всички осъдени по реда на съкратеното съдебно следствие, което не е задължително да е било обвързано с редукция на наказанието, така както това е предвидено по Глава двадесет и седма в случаите на процедурата по чл. 371, т. 2.
Може би най-интересно е да обърнете внимание, че най голямата цифра на осъдените по реда на съкратено съдебно следствие са по текстовете на чл. 115 и чл. 116 за умишлени убийства, основният състав на умишленото убийство и по тежко квалифицираните случаи на умишлено убийства, там където законодателят предвижда наказания „доживотен затвор“, „доживотен затвор без замяна“, които всъщност, при прилагане именно на процедурата по чл. 371, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът не следва да наложи в настоящата редакция на разпоредбите на чл. 58а от Наказателния кодекс. Тоест, значителната бройка повече, приблизително от 150, от 156 лица, единствено 10 лица са осъдени с влезли в сила съдебни актове за престъпления, които включват опит за убийство по чл. 118; убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана; убийство на рожба, непосредствено след раждането и един случай на умишлено причинена тежка телесна повреда.
За да бъде още по-ясна картината по отношение на Вашето решение доколко това е удачно, ние сме Ви представили и една статистическа информация по отношение на внесените в съда към настоящия момент висящи наказателни производства и броят на лицата, които са предадени на съд. Общият брой на предадените на съд лица, които все още са с неприключено съдебно производство, няма постановен съдебен акт, има висящ съдебен процес, е 68 за убийство и 10 за тежка телесна повреда по основния състав на чл. 128.
Предвид на това, че разпоредбите на чл. 199, съответно на членове 131, 132, 131а от Наказателния кодекс – тези, които уреждат основната част от причиняването на телесните повреди, квалифициращите състави са включени към основния състав, а статистиката не е ориентирана по начин, който позволява отграничаването на осъдените лица, съобразно вида на телесната повреда, затова картината няма да е обективна, ако Ви се предоставят тези данни по отношение на видовете телесни повреди в случаите, в които са се възползвали предадени на съд лица от съкратеното съдебно следствие, още повече че в тези хипотези не е задължително това да е облекчената процедура по т. 2 на чл. 371 от Наказателно-процесуалния кодекс.
В обобщение може да се каже, че действително това, което всъщност Вие преследвате като основна цел на законодателната Ви инициатива да удовлетворите чувството за справедливост, действително може би тези цифри – 47 лица осъдени с влязъл в сила съдебен акт по реда на съкратеното съдебно следствие за престъпления по членове 115 и 99, за същия период по чл. 116, реално отговаря на този въпрос, на който следва да отговорите – следва или не следва да бъде ограничено приложното поле на съкратеното съдебно следствие по реда именно на чл. 371, т. 2 от Наказателно процесуалния кодекс по отношение на престъпленията, които фактически са свързани с умишлено причиняване на смърт. Действително в тези хипотези, в които са предвидени най тежките по вид в Наказателния кодекс наказания, предадените на съд лица се възползват от съкратената процедура, което е факт, явно повече от всички останали състави на престъпления.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шишкова.
МАРИЯ ШИШКОВА: А решението е Ваше всъщност. Смисълът на процедурата е това – да се съкрати производството пред съда, но не от гледна точка на това, че то би било лишено безкрайно много от възможността за събиране на доказателства, а по-скоро в случаите, в които действително събраните доказателства са достатъчни и подкрепят и самопризнанието, да се стига до по бърз завършек на съдебното производство, а оттам насетне вече е въпросът с наказанието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ако ми позволите един въпрос?
МАРИЯ ШИШКОВА: Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Вие подкрепяте ли нашето предложение или не подкрепяте? (Оживление.) Вашето мнение конкретно бих искала да знам? „За“ или „против“ сте? (Реплики.)
МАРИЯ ШИКОВА: Аз започнах в началото изказването си с това, че ние подкрепяме становището, което сме изразили преди това и в писмен вид пред Вас, че не следва да бъде ограничавано съществено приложното поле на съкратеното съдебно следствие, защото всъщност смисълът на тази процедура е именно това – в случаите, в които може да се стигне до облекчаване на съдебния процес, защото тук има един много съществен момент. Съдебното производство не е въпрос само и единствено свързан с проверката на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода но досъдебното производство. То е свързано с усилията и труд на безкрайно много ангажирани не просто само магистрати, съдебни служители, съдебни заседатели, това е експерти, това е време, труд и усилия, които съответно всяка една от формите на съкратено съдебно следствие – и тази, която не предвижда редуциране на наказанието, и другата, която съответно предвижда редукция на наказанието, спестяват.
Така че в този смисъл, действително не следва да се стига до ограничение на тези възможности, които, както виждате и от статистиката, сочат, че са полезни и ефективни. Това ограничение трябва да бъде оптимално. Ако приемем, че целта на настоящата законодателна инициатива е да постигне справедливост, тоест да не се позволява да се стига до решения на съда, които да звучат неприемливо за обществото от гледна точка на съответствие на наказанието с обществената опасност на престъплението, което е извършено, всъщност най-тежкият резултат в тези случаи са тези престъпления, които са свързани с умишленото причиняване на смърт. Това са и най-честите случаи, както виждате и статистиката го показва, в които всъщност се прилага тази процедура по отношение на тези лица, които са осъдени с влязла в сила присъда. Решението е Ваше. Аз съм убедена, че ще вземете мъдрото решение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шишкова.
Уважаеми господин Министър, имате думата. (Реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да се въздържа ли за уважавания Председател, господин Димитров – Ревизоро? (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте за въпрос към госпожа Шишкова.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, че се застъпихте за мен.
Госпожо Шишкова, ако правилно съм Ви разбрал, защото едно време представях моя книга и хората казаха: „Писателят, авторът е имал предвид еди какво си“. Аз съм там, някой казва аз какво имам предвид. Сега съм малко в тази роля.
Дали, правилно съм разбрал това, което Вие сте казали? Извинявам се, ако не съм Ви разбрал правилно, предварително.
Ние с решението за причиняване на смърт – 115 и 116, всички сме на едно мнение и го приехме миналия път. Там са най-много възползвалите се – 47 души до момента от 2015 г., и по 116 – 99 човека от 115. Това са хората, които са се възползвали и които вече имат влязла присъда, използвайки този инструмент, тази възможност.
Всички надолу, погледнете ги на табличката, по 118 член от 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., до момента – двама души. Ние в момента разсъждаваме дали тези двама души е трябвало да се възползват за всичките пет години от 2015 г. до момента.
По чл. 119 са шестима души.
По чл. 120 – един човек.
По чл. 128 – един човек. Или общо 10 човека, които са използвали този механизъм от 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и сега до преди един месец, до 2019 г. общо ще станат четири години – за четири години 10 човека са се възползвали от механизма извън това, по което имаме общо мнение. Всичките сме го подкрепили за тежките убийства. За останалите 10 човека сега разсъждаваме дали и за тях? Защото цифром и словом, общо с влязла в сила присъда, наложена по реда на съкратеното съдебно следствие, са 10 човека за целия разгледан период. Колко да са за следващите пет години, когато ние да видим, дали нашия механизъм работи? Още 10 човека.
Трябва ли да се занимаваме с 10 човека за пет години назад, които имат влезла в сила присъда при положение, че основният проблем, за който Вие казахте: „причиняване на смърт“ са най-многото – 47 и 99. Ние този въпрос вече го решихме. Сега разсъждаваме за другите 10. Мисля, че е излишно.
Ако правилно съм Ви разбрал и статистиката Ви, която чета, Вие сте против изобщо да се прилага такъв механизъм, за да има свобода и Вие, и съдът да разсъждавате и да действате в по-широко приложно поле.
В случая, ние забранявайки миналия път, стигайки до становището, че за смърт ще премахнем тази възможност, за всички останали до момента през последните пет години, а те са общо 10 човека, не си заслужава да го разсъждаваме. Те са пренебрежимо малко.
Да Ви кажа ли: три случая са за 2015 г., два случая за 2016 г., три случая за 2017 г., да не ги изброявам всички. Общо са 10 случая. И ние сега разсъждаваме дали на тях да им се даде тази възможност? Смятате ли, че това е широкият обществен интерес? Смятате ли, че с това трябва да се занимаваме точно сега и точно в този момент? Ако правилно съм Ви разбрал, ние сме изчерпили възможността с убийствата, а надолу са 10 човека за пет години. Благодаря Ви.
МАРИЯ ШИШКОВА: Правилно сте разбрали, че сте изчерпили възможността, така както е направено това, последното предложение, само за умишлено причиняване на смърт, това, което е последното предложение по Доклада.
Ще решите въпроса, който ние казахме и застъпихме и преди това в становището си, че следва да се даде превес на справедливостта пред бързината на процеса, тоест да се елиминира възможността съдът да бъде ограничен във възможност да налага всички видове наказания такива, каквито са предвидени в чл. 37 от Наказателния кодекс. Тази цифра 99 осъдени по чл. 116 всъщност показа броя на лицата, които са се възползвали от възможността, някаква част, това е най-голямата цифра възможна. Сред тях не е задължително всички съответно да са се възползвали от процедурата, пак Ви казах още в началото, от процедурата по чл. 371, т. 2, но сред тях преобладаващата част съответно не се били наказани евентуално, друг е въпросът, дали съдът е щял да реши, но все пак с оглед на предвидената норма в нормата на чл. 58а от Наказателния кодекс, ограничителна разпоредба, че не може в случаите на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 да се налагат най-тежките наказания доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, в тези 99 случаи всъщност такова наказание може да се приеме, че не е могло да бъде наложено. Дори и да е искал съдът, дори и съответно да е имал основание да преценява, че то би било подходящо и съответно на конкретно извършеното престъпление, на данните за личността на извършителя, той е бил ограничен в тази възможност от процедурата и съответно нормата на чл. 58а в Наказателния кодекс, която определя какви наказания може да наложи съдът в тези случаи.
Дали отговорих на зададения въпрос? Останалите случаи също са част, фактически те може да са значително малка част, но реално сред тях и тези по чл. 118, чл. 119, и чл. 120, тези текстове на Наказателния кодекс също предвиждат умишлено причиняване на смърт, затова сме ги посочили. Може би това всъщност реално дава точно тази преценка, че в случаите, в които самият законодател във Ваше лице е предвидил, че тези текстове не следва да бъдат наказвани с толкова сериозни наказания, каквито са, включително доживотния затвор и доживотния затвор без замяна, тази процедура реално не се използва толкова широко.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шишкова.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаема госпожо Заместник-главен прокурор, аз сърдечно благодаря за този дебат, който се проведе по отношение на § 1.
Няма да поставям въпроса: „казах ли Ви така на първото обсъждане, на обсъждането за първо четене?!“. Ще опитам да бъда умерен в тези си усещания, без да проявявам самодоволство, но ми позволете и аз да повторя нашата позиция, така както я знаете, имам предвид нашата, на Министерството на правосъдието. (Шум и реплики.)
Господин Ревизоро, важно ми е вниманието, Вашето и на председателя на комисията, защото Вие поставихте много съществени въпроси и не получихте, според мен, удовлетворителни отговори. Аз си мисля, че мога в известна степен да помогна за изясняването на дилемата, в която сте, защото ние предупредихме, че ще бъдете в тази дилема.
Тук поддържам становището на Министерството на правосъдието. Подкрепяме Законопроекта, така както беше внесен, за изменение на Наказателния кодекс и промяна на чл. 58а от Наказателния кодекс и в конкретния случай, защото не съм имал възможност това да го заявя, благодаря на народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Иванова Събева, защото те Ви афишират на практика плоскостта, липсата на гъвкавост на популисткото решение, което се съдържа в трите еднакви законопроекта, които сега са обединени в Параграф единствен.
Аз няма да апелирам срещу това де не приемате Параграф единствен. Аз ще кажа следното: благодаря и на Върховна касационна прокуратура за представената справка, но ще уточня следното.
Колеги, Вие се опитвате да направите анализ и да изведете заключенията си на база на нещо, което е относително. То най малкото е непълно.
Много време явно отне на прокуратурата да представи тази справка и браво, че я е представила тази справка, но виждате колко е ограничен списъкът на престъпления, по които се дава количествен показател. Къде са другите престъпления, защото редно е и Правна комисия да изиска аналогично такава справка и за другите престъпления в предложението за изменение на материалното правило на чл. 58. Къде е статистиката за изнасилванията, за блудствата? Защо не ги сравнявате? Къде в тази статистика е кумулацията, защото в ред случаи от изнасилването или блудството се стига до убийство. В ред случаи от телесната повреда се стига до смърт. Къде са случаите на множество престъпления?
Очевидно е, че този анализ предизвиква аналитичния отдел на прокуратурата и съм сигурен, че на следващия ни дебат колоните, критериите ще бъдат много по-детайлно представени и ще има много по-богат материал за този анализ.
Много правилно каза колегата Нотев, а и другите колеги, че в момента Вие сте изправени да намерите и да поставите една граница, която е относителна. Вие трябва да балансирате и трябва да балансирате точно, и това е ценността на нашето предложение, в което се съмнявахте, по отношение на чл. 58, че ние Ви давахме гъвкавия инструмент за този баланс, а Вие се опитвате да отрежете една част от една богата и разнообразна престъпна дейност и от множество вредоносни резултати.
По тази причина моят съвет и апел към Вас е следният: не пренебрегвайте нашето предложение за чл. 58а от Наказателния кодекс. Да, ако е необходимо нека да се направи научна, теоретична и практическа конференция по този въпрос, но тук с предложението за отпадане на телесната повреда, Ви се дава възможност да сложите едно междинно звено, това звено да обхване три групи престъпления – телесни повреди, блудства и изнасилване. И в тази група да имаме дискрецията на съда, да имаме типичната функция на съда да определи справедливото наказание.
Колегата от БСП, която е против нашето предложение, но и тя завърши отговора на репликата си с това: „Ами, ние вярваме в съда, че той може да определи справедливото наказание“.
Ами, дайте като му вярваме на съда, дайте да му възложим преценката за това да преценява дали ще допусне или няма да допусне съкратено съдебно следствие за един по-широк кръг от каталога на престъпленията.
Да, приемам, че тази стъпка би била по-перспективна. Тя действително изисква по-дълго време за анализ и за разумно вземане на решение. И това решение не трябва да е натоварено с емоциите, и не трябва да се взема в предизборна обстановка, и не трябва да се взема която и да е от двете крайности в спектъра на твърденията.
Аз това заявих днес и пред посланика на Австралия. Имаме ли обществен дебат, би следвало да игнорираме двете крайни, радикални позиции. Вероятно истината е по средата, така че вероятно и в този случай Вашето решение трябва да е балансирано така че, ако търсите толкова бърз резултат, сега изключете априори изцяло убийството, като възможност да има съкратено следствие, но не затваряйте вратата в другите тежки престъпления да имаме дискрецията на съда да допусне или да не допусне такова производство.
Няма да влизам отново в анализа на смисъла на съкратеното съдебно производство. Не бих искал да бъда на мястото на заместник-главния прокурор, да отговоря на въпросите, така както ги поставихте и разбирам неудобството на заместник-главния прокурор.
Също така няма да се опитвам да кажа, че това не е последователно, защото то започва с това „ние си поддържаме становището при първоначалното обсъждане“, но вижте данните.
Аз отсега правя искане и доколкото зависи от нашите възможности ние ще направим селекция на данни в тази връзка и ще обсъдим разполагаемите данни и също ще сме подготвени като се стигне до дебат за другия законопроект, който не е включен в общия доклад на тези три законопроекта и който, според мен, Вие необосновано, политически конюнктурно и заради решение на Председателския съвет, разделихте от дебата. Затова сега Ви е толкова тежко да вземете вярното решение, но този дебат ще продължи, евентуално и за в бъдеще, защото другият законопроект е налице.
Имам и други допълнения, госпожо Председател. Те са в плюс това изложение, но ще ги направя на съответните параграфи. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаема госпожо Шишкова.
МАРИЯ ШИШКОВА: Без да влизам в диалог, просто само да кажа, че становището, което сме застъпили, не се отличава и няма различие в онова, което и Вие споменахте днес, че това, което е предложено сега е възможно балансирано решение, което би могло да произведе последици, непосредствено след приемане на Законопроекта възможно бързо, дотолкова доколкото ще се променя процедурата. Това всъщност бе споменато и от Главния прокурор в предходното заседание, защото една материално-правна норма винаги ще поставя на дневен ред въпроса за по-благоприятния закон. Макар и обвързана с процедура, нормата на чл. 58а от Наказателния кодекс все пак е в общата част, така че там биха се поставили доста повече въпроси, тогава когато съдът ще трябва да взема решение във варианта на преценка коя от двете норми, дори и приетата от Вас, да трябва да приложи.
Разбира се, че този дебат трябва да се води през призмата, както и Вие заявихте в първото заседание, през призмата на общата наказателна политика, изобщо виждането каква следва да бъде тя за всички тежки, с тежките последици, престъпни състави, а иначе статистиката, уверявам Ви, в основната си част, такава каквато Ви е представена, реално отразява действително най-честите хипотези, в които се прилага съкратеното съдебно следствие.
Единствено съставът на престъплението по чл. 199 от Наказателния кодекс – грабеж, но с всичките му форми на квалификации, които не са задължително обвързани с причиняване и увреждане на телесната неприкосновеност или евентуално на смърт, са най-честите други хипотези, при които имаме прилагане на съкратено съдебно следствие. И там мога да Ви посоча цифрата. Има осъдени общо 156 лица по реда на съкратеното съдебно следствие, но към този момент тази статистика не отразява цифра на осъдени лица за грабеж, придружен било с телесна повреда – тежка, такава каквато съответно е предвидено в Законопроекта, или с причинена смърт, за да можем действително да Ви дадем вярната информация, която би Ви ползвала, за да вземете решение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шишкова.
Последно, уважаеми господин Министър, по този параграф.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изключително кратък ще бъда.
Не исках да отварям дебата за чл. 58а, но моля да имате предвид, че там никой не предлага заобикаляне на Конституцията и принципа на прилагане на по-благоприятния закон. Напротив, ние казваме: „Нека да се прилага“. В периода, в който се засича действието на двете правни норми, нека се прилага по-благоприятната за дееца правна норма. Ето това е порокът в конюнктурното мислене, че Вие мислите за конкретно престъпление, за конкретен деец.
Нашето предложение е изцяло в хармония с Конституцията. Да, то ще се прилага за в бъдеще, но това конституционно правило е абсолютно справедливо, освен че то отговаря на международния правен стандарт и хуманитарните правила и изисквания за наказателно правосъдие. Нека се прилага за в бъдеще. Това не е порок. Според мен това е достижение на онзи вариант, за който ние сме предложили, който не говорим, а иначе казано, само с едно изречение…
Има един исторически труд от 15-и век. Той е за френската монархия. Бил задължен един финансов министър да се отрече публично от членството си в една организация и кралят му казал: ще ти отрежа главата, ако не го направиш публично това. И той казал: добре, ще напиша 17 страници унищожителна критика за моите братя от тази секта. И започнал да пише 17 страници унищожителната критика. И започнал: те са братя, те се стремят към съвършенство, те си мислят, че са равни, те работят заедно… Седемнадесет страници хвалебствия! Накрая казал: но въпреки това, да не забравяме, че те са мръсници и шпиони.
Така че няма да споря по унищожителната критика на нашия вариант. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Само две думи – наистина, заслужава внимание казаното от господин министъра, но днес в дневния ред не е предложението, което не виждаме на масата. (Реплики на изключени микрофони.)
Не усетих, че не влизате в дебат! (Весело оживление. Смях.)
Все ми се струва, че влязохме, аз затова вземам тази бележка, но понеже този дебат предстои наистина, наистина е с характеристиката на промените в материалния закон, процесуалния закон, последиците във времето, това наистина предстои.
Искам да се върнем към текстовете, които сега обсъждаме и само да си припомним несъмнени неща, че квалификацията на деянията, за които допускаме или не съкратеното производство е квалификация според Прокуратурата. Прокуратурата е внесла обвинителен акт и на този етап трябва да се вземе решение приложима ли е или не съкратената процедура, уточнената квалификация, тази която окончателно би се появила след едно задълбочено и истинско съдебно следствие, тоест ние имаме непълна и подвеждаща входяща информация, а на изхода – при сегашната процедура, трябва да отбележим следната характеристика: най-тежките престъпници, казвам не случайно това, защото има осъдени такива, за деяния, на които предстои да бъдат и има възможност да бъде наложено наказание лишаване от свобода до живот без право на замяна, са в позицията да се ползват от една законодателна делегация. Ние сме им дали в ръцете възможност да променят Наказателния кодекс в частта наказание за съответното деяние. Те могат да намалят това наказание с една трета и ние сме им казали: заповядайте, ето това е така, стига да имате смелостта да заложите, да играете на сигурно.
Признават фактите те. Какво печелим ние? Фактите не променят обстоятелствата, условията, при които е извършено ужасното тяхно деяние и престъпление, нито променят резултата, но ние сме се съгласили предварително да дадем тази възможност.
Ето това е, което не е приемливо за обществото. Не можеш на този деец, за да не употребя обидна дума, а то не е неуместно, да му дадеш възможност, заставайки пред съда да направи така, че наказанието да бъде с една трета по-малко, да лишиш от възможност съда да му наложи заслуженото наказание.
Ето тази редукция, тази промяна, тази трансформация наричам аз „оправомощаване на престъпника със законодателни правомощия“. Той пипа там, където има право да пипа само законодателят. Там ние сме решили или нашите предци са решили, че наказанието ще бъде такова – доживотна присъда без право на замяна, само че казваме на дееца, на престъпника: ако искаш, можеш да го замениш с една трета по-малко. Ето, това е сегашното положение.
Аз си мисля, че съвсем основателни са протестите. В този смисъл, господин Министър, предложението не е популистко. На това не можем да кажем, че е популистко, то е по някакъв начин неприемливо. (Реплики встрани от микрофоните.)
Аз чух „популистко“ в един момент, но и „конюнктурно“ също не бих приел, тоест уместен е този дебат, уместни са промените, които ще направим в пълен обем, така както са внесени засега.
Повтарям, че нямам никаква причина да отстъпя от позицията си, че това е стъпка по посока правилното решаване на случая.
Не виждам за неудобно положението и позицията на представителя на ВКП. Извинявайте, че влизам в ролята на защитник на Прокуратурата. (Оживление. Реплики.)
Уважаемата колежка Шишкова няма никаква нужда от помощ в тази посока! Поддържам становището си. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Иванова-Събева.
Гласували: за – 9, против – 3, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя с отразената корекция, с приетото предложение.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се предложението.
Преминаваме по Доклада към предложение на народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Иванова-Събева за създаване на § 2.
Изказвания? Няма.
„§ 2. В чл. 411а се създава нова ал. 4:
„(4) На специализирания наказателен съд са подсъдни и делата от компетентност на Европейската прокуратура“.“
Заповядайте, уважаема госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА КРЪСТЕВА: Уважаеми колеги, ние няма да подкрепим това предложение по следните съображения.
Първо, Специализираната прокуратура е по-различна по вид прокуратура от националните прокуратури на държавите – членки на Европейския съюз. Нейната основна цел е да защитава финансовата стабилност на Европейския съюз и оторизирайки Специализирания съд с разглеждане на такива дела считам, че на този етап той няма кадрово обезпечение за това, пък и самият Специализиран съд не може да се похвали с осъдителни присъди за такъв тип деяния.
Има много решения на Европейския съд за правата на човека във връзка с нарушения в тази посока, във връзка с нарушения на Конвенцията за защита правата на човека, затова считаме, че това предложение е нецелесъобразно и няма да го подкрепим.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Колеги, реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 2 на Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Събева.
Гласували: за – 12, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Преминаваме към следващото предложение – за създаване на подразделение „Допълнителна разпоредба“ с § 3 – предложение от народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Събева.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, има предложение за редакция и подлагам на гласуване предложението за редакция, заедно с предложението, направено от колегите Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Иванова-Събева.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма,
Преминаваме към предложение за създаване на подразделение „Заключителни разпоредби“ с параграфи 4 е 5 – предложение на народния представител Александрова, Ципов и Събева, и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване направените предложения за редакция, заедно с предложенията на вносителите за параграфи 4 и 5.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се така направените предложения.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Аз представям на Вашето внимание, и моля да приемете за обсъждане за Ваша преценка, два проблема, които са свързани с изпълнението на решенията на Съда по правата на човека относно чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс, който касае конфискацията на недекларирано имущество в хипотеза на митническо нарушение, тоест при пренос на ценности през граница, при липса на декларация и при установяване на недекларирани вещи, те се конфискуват по сегашното правило на ал. 2 на чл. 251 – се конфискуват изцяло и в пълен размер.
Многократно Европейският съд е поставил на вниманието на Република България, че тази санкция е прекомерна и непропорционална, съобразно Конвенцията и многократно препоръчва промяна по отношение на тази санкция, но към дата 19 септември тази година имаме уведомление от Европейската комисия за старт на наказателна процедура и двумесечен срок, за да предприемем съответни действия, за да изпълним решението на Европейския съд.
Затова, ако някой от Вас прецени в тази връзка да направи предложение по чл. 83 от Вашия Правилник, моля да се обсъди законодателната необходимост за отпадане на ал. 2 в чл. 251 от Наказателния кодекс, а в чл. 260в, ал. 1 след думите „нареждания за търговия“ да се добави „или извършва друг вид дейност или действие“.
Правя го това предложение, ако съобразите за уместно, с оглед и на законодателна икономия, защото, вижда се, че с оглед кумулацията на множество законопроекти, ако това сега бъде стартирано като отделно законодателно предложение, то в никакъв случай няма да успеем да извървим законодателната процедура в рамките на два месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър!
Заповядайте, уважаеми господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Онзи ден в екологията решиха да си пишат сами закони и такива неща сътвориха, че всички митници, всички бензиностанции трябва да станат данъчни складове, ама данъчни складове не могат да продават на дребно, а бензиностанциите търгуват на дребно и стана едно!... Всеки прави това, което не му е работа.
Мисля, че трябваше да го обясните – като минеш на границата и не декларираш парите, като ти ги намерят, ти ги конфискуват. И започва: тероризъм и какво ли не. Проблем е, че те не знаят и направо си минават като европейски граждани по зеления коридор, дори не знаят, че трябва да ги декларират. И става така, че в един момент или не трябва да им ги търсиш, защото като им ги намериш – не можеш да им ги конфискуваш, или трябва всеки да го гониш с табелката отпред и да викаш: а бе, ти имаш ли пари или нямаш, ако имаш – моля ти се, декларирай ги, защото иначе трябва да ти ги конфискувам.
Факт е обаче, че имаме свободно движение на стоки, товари, средства и така нататък. Ако другото законодателство не противоречи – това, което възприехме – за борба с тероризма, мерки за изпиране на пари и така нататък, имате ли размер, до който да не го конфискуваме, господин Министър?
Ясно е какво ще правим – няма да ги търсим, и ако хванем някой, той се оправдава, че не е знаел, че трябва да ги декларира. Имаме ли размер?
Аз ще го подкрепя, ще припозная текста. Сигурни ли сте, че няма да навредим? И сигурни ли сте, че тази бързина ни трябва наистина в този порядък? Ако сте сигурни, че няма да навредим, ако сте сигурни, че бързината ни трябва, аз ще припозная текста.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Председател, моля уважавания господин заместник-министър и държавния експерт Александър Стефанов да Ви докладват отговорите на въпросите, които господин Димитров постави.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Господин Димитров, уважаеми народни представители! Съвсем накратко – ние получихме писмо от Агенция „Митници“, в което на практика се споменават редица решения на Съда на Европейския съюз, в които е посочено, че не е допустимо с оглед европейското законодателство, в разпоредбата на чл. 251 да има алтернативно лишаване от свобода или глоба до една пета от недекларираната сума и отделно от това по силата на ал. 2 да се отнема изцяло предмета на престъплението.
Редица решения на Съда по преюдициални запитвания всъщност стигат до извода, че балансът следва да се търси в глобата или лишаването от свобода в зависимост от това както прецени съдът. Нещо повече, редица районни съдилища, имаме конкретен пример, отправят преюдициални запитвания до съда и на базата на тези преюдициални запитвания те получават решения, че тази разпоредба – ал. 2, която сега се предлага да се отмени, противоречи на правото на Европейския съюз и на практика тя остава неприложена и към момента от съдилищата.
Пред мен е преюдициално запитване на Районен съд – Свиленград, от 12 юни 2018 г., образувано е дело и какво казва Съдът на Европейския съюз? Регламент 1889 не допуска национална правна уредба, като българската в чл. 251, алинеи 1 и 2, съгласно която при неизпълнение на задължение за деклариране на пренасяне в брой на валута се налагат едновременно две наказания, алтернативно, тоест едновременно и углавно наказание, и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата.
Тук не е достатъчно прецизно, защото отнемането не е наказание, на практика Съдът стига до този извод.
В заключение – от Агенция „Митници“ подкрепят предложението за отмяна на ал. 2 на чл. 251, която предвижда отнемане предмета на престъплението, като в момента по Валутния закон те предвиждат аналогични промени, именно да се отмени отнемането на предмета на нарушението. (Реплики.)
Действително, когато се касае за пране на пари или за сериозни финансови престъпления, по никакъв начин тази правна уредба в Наказателния кодекс не се засяга, въпрос на правна квалификация, на доказване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Възприемам така предложения текст, така цитирания вече текст. Моля да бъде възприет и апелирам към колегите от Комисията да го гласуват, за да не губим процесуално време. Факт е, че това нещо ще стане. Знаете, че има идеи за Валутния закон – длъжници да не могат да пренасят пари през границата, но това е предмет на друга уредба. Щом толкова бързаме за срока, моля да се запише, че възприемам текста и го предлагам по реда на съответния член от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря много и на господин Димитров, и на господин Ципов за това, че припознаха тази инициатива. На този етап дори да не го приемете това, ни е достатъчно, че е имало дебат в Комисията, като доказателство, че е поставен този въпрос пред законодателния орган. Благодаря Ви.
КРАСИМИР ЦИПОВ: За протокола, ако разрешите, госпожо Председател – и аз се присъединявам. Припознавам предложенията с изложените мотиви и моля да го поставите на гласуване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Изчаках малко, за да се убедя, че имаме тази възможност. На този етап ми се струва, че няма пречка да премине предложението. Какво ще кажат експертите?
Ако приемем, че са налице всички условия да бъде предложено годно и да премине с второ четене на разглеждания законопроект, аз също по същество, по смисъл се присъединявам към това предложение. Моля да ме считате за вносител наред с колегите, които заявиха, че припознават предложението.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Подлагам на гласуване така направените предложения, цитирани от министъра, на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, припознати от господин Димитров, господин Ципов, господин Нотев.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се така направените две предложения за чл. 251 и за чл. 260в.
С това изчерпахме дневния ред за работа на Комисията по правни въпроси.
Закривам днешното заседание.
Благодаря на всички за участието.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА
