Стенограма от заседание на комисията

---

ПРОТОКОЛ
№ 128


На 27 май 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието господин Данаил Кирилов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Откривам заседанието. Имате дневен ред.
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието господин Данаил Кирилов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.
Имате думата по дневния ред.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата по дневния ред, за да припомня за два законопроекта, които са приети отдавна на първо четене и чакат нашето внимание на второ. Първият е Законопроект за допълнение на Закона за защита от домашното насилие, който беше внесен през месец февруари 2018 г. и приет на 9 май 2018 г. – преди повече от две години, на първо четене. Законопроектът беше приет с пълно единодушие в залата на първо четене. Той е от една разпоредба. Няма постъпили предложение по него и наистина според мен е дошло времето да го разгледаме и на второ четене, за да предвидим всяка област да има най-малко един център за лица, пострадали от домашно насилие.
Вторият Законопроект е Закон за изменение и допълнение на гражданския процесуален кодекс (ГПК), който също приехме единодушно в залата преди повече от 3 месеца – на 5 февруари 2020 г., по който са постъпили различни предложения, които заслужават да бъдат разгледани и за който също няма пречка да бъде включен в дневния ред на едно от следващите заседания. Затова Ви моля да го имате предвид за следващите заседания на Комисията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков!
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, във връзка с казаното от колегата Зарков по отношение на ЗИД на ГПК следва да отбележа, че преди да бъде разглеждан от Комисията по правни въпроси, е необходимо именно заради не малко по обем предложения по него, е добре да им първо работна група преди да бъде гледан от Комисията на второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема господин Митев.
Ако позволите и аз да изкажа много кратко мнение.
По отношение на ГПК имахме думата на МП да съчетаем двата законопроекта. Може би ще попитаме и господин Кирилов в хода на процедурата ни – поради тази причина го изчакваме, и ще сформираме работна група преди да го разгледаме на второ четена.
По отношение на Закона за защита от домашно насилие са постъпили три отрицателни становища – от Министерството на правосъдието, от министерството на финансите и от министерството на социалните грижи. Поради тази причина Законопроектът все още не се разглежда, тъй като той изисква финансови средства, които следва да бъдат предвидени в бюджета за 2021 г., но можем да помислим.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Приемам нашия диалог като оперативен и важен. Нямам нищо против да се формира отново работна група по ГПК. Такива заседания на тези групи вече имаше. Ще се включим в тях. Въпросът е наистина това да стане срочно, тъй като проблемът, който повдигнахме за недопустимия език в зала стои, съдиите са изложени всеки божи ден на него, не бива да го допускаме.
Колкото до Закона за защита от домашното насилие, припомням Ви такива становище постъпиха още преди първо четене, но волята на законодателя беше ясно изразена в пленарна зала. Този закон беше приет единодушно само с два гласа „въздържал се“ от ПП ГЕРБ. Огромното мнозинство от депутатите го подкрепиха. Нека да обсъдим тези становища, но това трябва да стане тук, в Комисия, след това съответно в зала. Няма процедура, в която един закон просто да заспи между първо и второ четене.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков. В допълнение само ще кажа, че Законопроектът – да, беше приет с единодушие в зала, но той не мина на първо четене през Комисията по правни въпроси. Беше предложение по Правилника. Съответно подлежи наистина да бъде обсъден – дали би било това работна група, ще преценим. Благодаря Ви.
Други изказвания по дневния ред? Няма.
Закрива дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 18, против и въздържали се няма.

По т. 1 от днешния дневен ред – отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието господин Данаил Кирилов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от Министерството на правосъдието: господин Даниел Кирилов – министър.
Процедурата по чл. 29 от Правилника предлагам да не Ви я изчитам.
Запознати сме всички в Комисията по правни въпроси.
Поканата за въпрос първо от най-голямата парламентарно представена партия – ГЕРБ.
Заповядайте, уважаема госпожо Костадинова.
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители. От името на ПГ на ГЕРБ нашият първи въпрос днес е свързан с предстоящото влизане в сила от учебната 2020/2021 г. на наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ и професионална квалификация „Юрист“ и направените промени във връзка с отпадането на задочната форма на обучението по специалността „Право“.
Както стана ясно Комисията за защита от дискриминация е образувала преписки относно осъществяването само в редовна форма на обучение по специалност „Право“ с довода до неравно третиране по смисъла на Закона за защита от дискриминация по признаците увреждане или лично положение спрямо лица с увреждания и лица, упражняващи правото на труд.
В тази връзка в края на 2019 г. ВАС е оставил без разглеждане жалбата на Комисията за защита от дискриминация, подадена срещу решение на Административния съд на София-град и е прекратил административното производство. В тази връзка моля да ни предоставите малко по подробна и актуална информация относно влизането в сила на тази наредба.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Костадинова.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми народни представители! Всъщност колегата Костадинова представи на Вашето внимание голяма част от фактологията и предпоставките да се стигне до настоящото положение към днешния ден. В днешния ден по Доклад на министъра на образованието и науката и мой доклад беше внесен предложение за изменение на актове на МС за отмяна на нормативни актове на МС, единият от които беше цитирана от Вас Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ и професионална квалификация „Юрист“. Тя, както знаете, е била приета през 2007 г. Всички навремето чакахме тази наредба като особено революционна, като наредбата, която ще реши проблемите с правното образование.
Истината е, че тази наредба, която беше работена от 2015 г. до нейното приемане през 2017 г., така и не заработи. През следващите години ежегодно – за две или за три години, беше отлагано влизане в сила на нейното действие. Основната причина беше свързана с отпадането на задочното обучение, по което, както казахте, възникнаха множество спорове както пред Комисията за защита от дискриминация, така респективно и съдебно-административни дела, свързани с този въпрос.
Окончателно съдът потвърди решенията на Комисията за защита от дискриминация. Тоест идеята, че в правното образование няма да има задочно обучение не се случи. При това положение ние преди около 3 седмици имахме обсъждане с представители на Академичната общност в нашата професия, включително и министърът на образованието и науката, и от двата възможни варианта за поредна година да отложим влизането в сила на тази наредба или, да кажем, тази наредба трябва да бъде отменена. Ние избрахме – да, по моя инициатива, и по мое настояване, отмяната на тази наредба. При това положение действа наредбата, която всъщност е действала от 1996 г. до 2017 г., включително и през периода от 2017 г. до този момент.
С моя заповед беше създадена работна група по този въпрос. Обърнал съм внимание на колегите, че не одобрявам скоростта, с която работят. Индицирали сме трите основни проблема, които стоят пред юридическото висше образование. Наясно сме кои от тях могат да се решат и кои ще намерят по-трудно решение, защото изискват налагането на едни по-радикални мерки, за които очевидно правната и академичната общност през тези 30 години все още не е в достатъчна степен узряла.
Междувременно обаче качеството на правното образование е незадоволително. И да – крайно време е да се прецени къде ще бъде установен радикалният контролен механизъм по отношение на образованието на бъдещите юристи – дали това ще бъде под формата на единен държавен изпит, или това ще бъде в момента на проверка и получаване на юридическата правоспособност. Тоест дали Академичната общност ще осъществи по-стриктен контрол на качеството на образованието, или държавата в момента на даване на правоспособност, ще редуцира в съществена степен студентите, които, за съжаление, очевидно не достигат държавния стандарт за правоспособността.
Истината е, че от тази година трябва да започне и новият модел на осъществяване на изпита за правоспособност. Това също създава голямо напрежение сред младите колеги. За първи път в края на годината ще имаме изпит на два етапа, като първият етап ще бъде писмен, което, пак казвам, създава напрежение, особено в превремието, където част от колегите бързат, образно казано, да се закачат за стария ред.
По отношение на въпросите, касаещи академичната общност и множеството юридически факултети, това решение трябва да бъде също взето със съгласието на юридическата общност. Сега, без да персонализирам, но тези дни чух реплики на мой любим и много уважаван професор, който казва: „Ами да, всички професори 90-те години тръгнаха да образуват юридически факултети по цялата страна“. Е да, така се случи! Но и това продължава.
В този момент кой би могъл да каже този юридически факултет да бъде затворен, този юридически факултет да не бъде затворен?! От срещата с министъра на образованието и науката останах с положително впечатление, че в системата на образованието и специално сектора „висше образование“ има вече нов модел на определяне на бройките, включително и за нашата специалност. Прилага се нова формула, което води до конкуренция на юридическите факултети, редуцира се на база на анализите на МОН бройката на приема за бъдещи юристи, но тази редукция не е достатъчна. Аз моля да не се приема прекалено крайно, но в един момент, казаха ми: „Дошло е значи време да имаме нулева година и за прием на юристи“. Това нещо трябва да се обсъжда интензивно и това е задачата, която съм поставил на работната група. В нея участват представители на всички юридически факултети в правното обучение – да се постигне съгласие по този въпрос.
Виждам, че господин Зарков ме гледа внимателно – как беше изразът – за всички е ясно, че това положение не може да продължава повече така. И да – има нужда според мен и от ревизия адхок във връзка с реализацията на колегите, които по една или друга причина не са получили пълноценно образование.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за отношение, уважаема госпожо Костадинова.
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА: Благодаря Ви, господин Министър за така поднесената информация.
От това, което изложихте, да приемем, че първата стъпка към подобряване и проверката на знанията на бъдещите юристи е промяната във вида на изпита от тази година за юридическа правоспособност. Да се надяваме, че първата стъпка е направена и ще последват и други нови стъпки, които ще подобрят образованието на бъдещите юристи. Благодаря Ви още веднъж.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пропуснах да отбележа, като казахте за изпити, другият силно дискусионен въпрос беше за това, че тази година, с оглед ситуацията, за първи път ще има прием на студенти-юристи само по данни от зрелостните изпити. Това по никакъв начин не означава, че се неглижира първоначалният контрол или първоначалното състезание за достъпа до юридическо образование.
Академичният състав беше убедителен, че, ако това обстоятелство се обяви навреме, всъщност юридическите факултети ще могат да получат действителни най-качествените студенти. Друг е въпросът, че сравнено спрямо другите образования, се налага убеждението, че юридическото образование е едно от най-тежките, което според мен би следвало да се утвърждава като принцип, защото действително правното образование изисква усилие, изисква всеотдайност, изисква време за възприемане на основната материя, включително и на допълнителните задачи, които се поставят в обучителния процес.
В наредбата, която отменихме, имаше спорни фигури по отношение за текущия стаж на студентите-юристи, което очевидно беше нещо доста трудно приложимо на практика и в никакъв случай финансово необезпечено. Имаше спорове и по отношение на хорариумите по отделните дисциплини.
Ще се огранича до това. Извинявайте, че просрочих времето.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
От ПГ на БСП – заповядайте, уважаеми господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин министър Кирилов, в публичното пространство се появиха различни интерпретации относно мониторинга за правораздаване и корупция. Отпада, остава или нещо друго? Въпросът ми към Вас, господин Министър е: каква е Вашата категорична позиция по този въпрос?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Заповядайте, имате думата, уважаеми господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Уважаеми народни представители! Аз съм сигурен, че в тази зала всички колеги са достатъчно компетентни и достатъчно запознати с целия процес, който беше по Механизма за сътрудничество и оценка досега и в голяма част от случаите ние сме били заедно в този процес, най-малко в случаите, в които сме посрещали мисията на колегите от Главния дирекция „Правосъдие“. Въпреки това ще си позволя да повторя някои много добре известни факти и моля да ме извините за това. Ще разделя въпроса на две части – въпросът има страна по същество и въпросът има страна откъм форма, тоест процедура.
По същество докъде сме в настоящия етап? От края на миналата година имаме последен финален доклад по Механизма за сътрудничество и оценка. Казвам последен, защото той установява следните неща: критериите са изпълнени в задоволителна степен. Ние не дефинираме, поставяме като задача нови критерии.
Трето, това е последният доклад.
Четвърто, за да направя връзка към процедурата окончателното решение трябва да се вземе от органа, който е взел решението за Механизма за сътрудничество и оценка.
Връщам се във фазата на същината. От този момент – месец ноември м.г., ние нямаме официална и задължителна комуникация с екипа, който беше досега по CVM. Ако трябва да се чуем чисто колегиално с някой от тях, това става само колегиално и доколкото да си сверим информация. Ние не осъществяваме комуникация под формата на мониторинг, нито ни поставят въпроси по този въпрос какъв е напредъкът. Респективно ние не отчитаме напредък, тоест не отчитаме конкретна фактология във връзка с конкретни въпроси. Да, има принципна уговорка, че всичките ни усилия досега не трябва да са еднократни, не трябва да са ограничени в някакъв период от време. Те трябва да са постоянни, трябва да са енергични и трябва да се развиват всичките компоненти по поставените задачи.
Да, от миналогодишния период на CVM ни останаха процедури, по които да изчакаме какъв ще е резултатът. Тук подробно мога да представя на Вашето внимание по кои от тези въпроси изчакваме. Само ще каже един от най-важните въпроси – отговорността на тримата големи, редуцирана до отговорността на Главния прокурор, изменението, което беше прието от правителството на 7 декември и беше внесено в парламента, по което респективно правителството използва правомощията си и адресира питане до Конституционния съд (КС). От становището на КС смятам, че за всички нас, участващи по един или друг начин в правната система на българската държава, зависи как ще продължим с аргументацията, респективно с подкрепата или не подкрепата на този законопроект, и евентуално какви изменения биха били необходими в тази връзка.
Но, по процедурата СVM аз ще кажа следното: точно заради този напредък аз няма да подам оставка. Оставка съм заявил, че ще подам единствено пред тогавашния еврокомисар по правосъдие госпожа Вера Юрова. Тя вероятно има други основания да ми поиска оставката, защото по-късно може да стане въпрос във връзка със законопроектите за българското гражданство, но от месец юли досега аз не съм чул реплика от колегите, и от нейния екип: Вие не си изпълнихте обещанието. Не се чувствам като не изпълнил обещанието.
А иначе, господин Божанков, имам огромно желание да си подам оставката. Честно казано сам си търся аргументи, за да разтоваря това административно бреме от себе си, което няма да разтовари отговорността. Искам да сте сигурни, защото чух, че и колега от Вашата група е апелирал и от парламентарната трибуна, най-малкият проблем е оставката на Кирилов, който с удоволствие ще Ви я даде и ще отстъпи от тази позиция. Това е по първия въпрос – по същината на мониторинга.
По процедурата. Вие добре познавате процеса, в който беше обявен последния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка. Имаме нова комисия. Имаме препоръка по отношение на финалните действия, тоест имаше препоръка последният доклад да се обсъди от Европейския парламент (ЕП). Той се обсъди от ЕП и от Комисията LIBE и тя даде положително становище във връзка с отпадането на мониторинга.
Междувременно имаше дебати по този въпрос, по-скоро в неформална процедура, в Съвета на Европа. Да, там нямаме финал на тази процедура дотолкова, доколкото тя беше неформална. Страните повториха позициите, които са изразявали и дотогава. Горе-долу се запази съотношението на скептично настроени държави, държави, които оказват подкрепа на нашето желание да излезем от мониторинга, и на държави, които са неутрално настроени по този въпрос. Затова задачата на българската дипломация през повече от половината част на миналата година беше тази – във всякакви двустранни и многостранни взаимоотношения да утвърждава българската позиция. Там нямаме финален резултат, нямаме документ, с който еднозначно да се казва: препоръчваме или не препоръчваме на Комисията конкретно решение.
В тази ситуация, както и с оглед това, че на практика новата Комисията стартира в началото на годината, след това имаме поне три месеца, в които всички сме поставени, ако не в извънредна, то поне в различна ситуация. Аз нямам данни Комисията да е повдигала този въпрос. За да сме всички наясно, вече стартира друг инструмент, който не е окончателно законодателно уреден в Европейското право. Това е Общият механизъм за контрол на върховенството на правото. Вече всички държави-членки са в комуникация по отношение на въпроса каква ще е методологията на това общо наблюдение спрямо всички държави-членки.
Очаквам се, и тук го казвам предварително – за Ваша известност, Германия, като предстоящ председател, започна комуникация за провеждане на отделни събеседвания с държавите. Предложението е изслушванията да се проведат на три или на четири групи. В момента бъдещите немски председатели търсят желаещи, които да влязат в първата група. Затова ние имаме такава покана, имаме такова питане от немската държава, от техните представители: искате ли да влезете в първата група?. Принципно аз съм склонен и съм отговорил на колегите от МВнР, че принципно ние сме готови да бъдем в първата група.
Първо, защото имаме голяма опит досега.
Второ, защото сме транспарантни и няма какво да крием.
И трето, защото имаме инерцията и наистина не искаме да оставяме съмнение в другите държави-членки, че нещо крием или че искаме период на някакво прекъсване, специално за България.
Директно ще го кажа, ако това е полезно за България, аз бих го подкрепил, тоест, ако немската страна, като скептична страна досега промени мнението си към положително, да, нека сме първи, ние и без това сме готови. Впрочем сме непрекъснато готови и по другия механизъм, но това е друго питане на друг колега за пленарна зала – този, който е за Съвета за координация.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Кирилов, искам да се придържаме към процедурата. Ще има възможност в дубликата, ако искате да изразите…
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На господин Божанков казвам: гордея се, че съм министър по времето, когато е поставен последният Доклад. Давам си сметка, че аз не съм единственият, който е работил за този последен Доклад. Най-големият успех е на премиера Борисов.
Ако този Доклад беше като румънския, да, аз щях да си дам оставката много по-рано. Но, пак казвам, сега ще търсим други основания за това. Но това не отменя задължението ни да работим всички заедно в една посока и посоката е за по-доброто положение на България пред партньорите от ЕС, не да си вредим. Лесно е да отидеш в Брюксел и да говориш дивотии и простотии за държавата си, лесно е да си калтак пред европейската бюрокрация. Но това не е истина!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Имате думата за реплика.
Уважаеми господин Зарков, имате думата в процедурата за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията. Започвам от там, където Министърът свърши пространното си изявление, от което нищо не стана ясно, а именно думите: истина и достойнство. Истината, господин Министър, е следната: колегата Божанков Ви пита приключил ли е Механизмът за мониторинг и сътрудничество спрямо България и отговорът е не.
Последният Доклад, с който Вие се гордеете, завършва със следното изречение: „Окончателното решение ще бъде взето от Комисията, след като надлежно бъдат взети предвид становищата на Съвета и Европейския парламент“. От ЕП имаме положително становище от една комисия, но не и от цялата институция, а Съветът в рамките на друга процедура – тази по Европейския семестър, миналата седмица оповести свое становище и тук всичките неща, които се изговориха за неразбиране на докладите, не можели да прочетат, не разбирали или Съвета на ЕС били направили copy paste, не издържат прочета на документите. Прочетът на документът е: Съветът на ЕС обявява какъв е последният Доклад, за който Вие говорите, казва че обществено доверие не е настъпило и ясно дава индикация за какво мисли тази институция на ЕС. Въпросът, който Ви беше зададен – приключил ли е Механизмът или не – истината е не!
По отношение на достойнството. Когато Вие казахте, без никой да Ви кара, на среща с госпожа Юрова– дали, за да блеснете, дали заради нещо друго – че, ако до края на Комисията Юнкер Механизмът не падне, Вие ще си подадете оставката, истината е следната: Комисията Юнкер вече я няма, Механизмът не е приключил! Дали ще си я подадете, или не, остава вече във въпроса за Вашите действия и достойнството, за което говорихте.
Но не е това въпросът за оставката. Въпросът е, че си личи от километри, че Вие сякаш наистина искате да подадете оставка и не ги търсете много основанията – намират се сравнително лесно. Но не е това главният въпрос! Главният въпрос, че в Министерството на правосъдието (МП) няма очевидно енергия, за да се направят необходимите промени и реформи не за Европейския съюз, не за Европейската комисия, не за Европейския съвет, не за Съвета на Европейския съюз, не за Съвета на Европа, а заради българските граждани.
И още по-лошо – и аз ще продължа този дебат с въпроси, които съм задал на зам-министъра с ресор правосъдие Екатерина Захариева, която поне я чухме тези дни да каже нещо по тези теми, и у нея не се намира каквато и да е енергия, или какъвто и да устрем за промяна. Съдебната ни система е зациклила в нелицеприятни скандали, законодателните промени, които са правят, са спорни, и въобще не е толкова въпросът за Вашата оставка или не, а за истината как гледат на нас европейските ни партньори.
И ако Вие, докато сте министър, докато решите да останете, или докато някой не реши да Ви махне, искате наистина да помогнете на страната, то въпросът е да се правят реформи тук, а не да се разтягат локуми как не сме разбрали нещо – тези, които четем докладите, или самите експерти. Защото иначе рискуваме да стане като с влизането ни в Шенген. Там също има последен Доклад, там също има препоръка, там също има какво ли не, резултатът обаче е, че ние сме още извън това пространство.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Зарков, уважаеми колеги! Искате ли да спорим по възприятието и по интерпретациите и по това как се прави манипулация на общественото мнение?! Аз не мога да приема, че един параграф, заветният параграф 31, който всъщност е две изречения, в един доклад със съвсем друго предназначение, със съвсем друга цел, по съвсем друга процедура, който се състои от 115 стр., две изречения от 115 стр., които две изречения реферират исторически към нещо, което се е случило. Да, имало е такъв мониторинг.
И да, Вие сте прав. Аз не твърдя процедурата формално е завършена. Казах Ви кои от трите елемента до каква степен са осъществени, ние към момента нямаме финалното решение, номер еди кой си, на Европейската комисия за отмяна на решението от 2005 г. или 2006 г. Нямаме го това решение. Истина е! Аз ще проверява какво съм казал, макар, че ние бяхме не повече от 7-8 човека на срещата с госпожа Юрова, но не искам да споря по въпроса как съм дефинирал срока, тоест темпоралния обхват на това си заявление.
И Вие сте прав – не е това най-важното. Важното е да се правят реформи. Но тук не съм съгласен с Вас. Мисля, че досега – и в съдебната система, и в рамките на Министерството на правосъдието, се извършиха съществени неща, които имат положително влияние и въздействие и към институционалната устойчивост на правосъдната ни система, и към развиване на отделните правомощия на другите участници в правосъдната ни система.
Да, има скандали, но аз ли съм продуцирал клипа Йерба в Съдебната палата? Аз ли съм правил другите скандали по случайното разпределение на делата? Даже бих казал категорично, че в тези случаи, колкото е могло, съм се въздържал от реакция, за да пазя добрия тон, да пазя независимостта на отделните участници в съдебната система.
Не знам какво имате предвид, но какви са Вашите реплики към работата на Висшия съдебен съвет (ВСС)? ВСС според мен се справи успешно с предизвикателството в една изключителна ситуация – да опази правосъдната система, магистратите, интересите на гражданите, участниците в съдопроизводството. Аз съм доволен от това, че в системата на затворите няма нито един заболял или диагностициран с КОВИД-19. Това знаете ли какво усилия е на хиляди хора е, включително и на лишените от свобода?! Не споделят Вашите изводи, които според мен са изцяло пропагандни и крайно неверни, но те очевидно преследват конкретна политическа цел.
Аз Ви пожелавам в бъдеще да бъдете на моето място, да срещнете по-големи предизвикателства и тогава аз ще Ви питам как се справяте с тях. Надявам се тогава да ми отговорите като на обикновен български гражданин и колега юрист. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи, заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Както каза министърът, да направя преход от предния въпрос към следващия. Никой няма да може да се справи с предизвикателството на една групичка, когато клепа България. И господин Зарков няма да може да се справи, макар че аз му пожелавам да бъде министър.
Господин Министър, колеги! Господин Министър, моят въпрос е свързан със сагата около инвестиционното гражданство. Казвам сага, защото вече повече от година този въпрос стои за решаване, разбира се, наред с това и процедурите по даване на българско гражданство. Имах отговорността да председателствам Временната комисия, която парламентът създаде. Ние работихме точно една година и излязохме накрая със законопроект, подписан от всички парламентарни групи, без парламентарната група на левицата, но не по съображения, че не са съгласни, а защото господин Зарков каза, че ще си изработят техен законопроект. Там сме се постарали всички народни представители, които участват от всички парламентарни групи, да дадем механизъм за решаване на въпросите, които наистина има в издаването на българско гражданство.
Но конкретният ми въпрос е свързан с онази част, която се нарича инвестиционно гражданство. Историята е: в един доклад на парламента и после в такъв на Европейската комисия, мисля, че от януари 2019 г., ако не се лъжа – малко преди създаването на Временната комисия, беше препоръчано на шест страни – Ирландия, Испания, Португалия, Кипър, Малта, Гърция и България, да прегледат инвестиционните си програми за гражданство с оглед на това, че има проблеми вътре, свързани главно с прането на пари. Петте държави, без България, които изброих, направиха това и не закриха инвестиционното гражданство като процедура. Ние се забавихме, тъй като имахме, освен инвестиционното гражданство, да решаваме и други проблеми, свързани с даването на гражданство по другите способи. В крайна сметка обаче аргументирано излязохме с много точни и ясни процедури, при които запазваме инвестиционното гражданство с нужния контрол за прането на пари, с нужния контрол за срока на инвестиции, с орган, който да контролира тези инвестиции, така че да отговорим на изискванията на нашите европейски партньори, отразени в този доклад.
Миналата седмица в препоръките на Съвета на Европейския съюз ни беше припомнено, че ние не сме решили този въпрос – справедливо ни беше припомнено. Беше припомнено впрочем на Кипър и на Малта. Кипър и Малта веднага отговориха на Комисията на Съвета – аз ще Ви прочета само единия отговор, другият е почти същият: „Правителството на Малта участва в дискусии с европейските институции по отношение на индивидуалната инвестиционна програма и съобщи решението си, след като настоящата схема достигне максималния си лимит, да бъде стартирана преработена програма. Гражданството е въпрос на компетентност на държавите-членки – тоест не е въпрос на компетентност на Европейската комисия, нито на Съвета на Европа – Правителството на Малта обаче остава отворено за идеи, които биха могли да подобрят програмата, не да я закрият. Тази програма се оказва ценен принос – казва малтийското правителство – за малтийското общество в трудни времена. Значението на такава програма за икономиката, пострадала от опустошителна пандемия, нараства, а не намалява“. И Малта отказва да закрие програмата си, Кипър също.
В правителствения проект, който беше внесен преди да завърши работата си Временната анкетна комисия, се предвижда закриване на нашата инвестиционна програма по отношение на българското гражданство. В получено вчера становище от Вашето министерство Вие сте против Законопроекта, който внесохме с колегите от ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ВОЛЯ, Движението за права и свободи, и мисля, че имаме подкрепата и на Българската социалистическа партия по отношение на идеите в него, не конкретно на Законопроекта.
Основните аргументи в това становище са именно становищата на европейските органи и в частност последната препоръка. Господин Министър, моят въпрос е с оглед на изложеното от мен: кое наистина налага да се аргументирате в становището с това, че това е изискване на Европейската комисия, на европейските ни партньори, на европейските органи? Защото това е основният аргумент, а не по същество. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Цонев, уважаеми народни представители! Аз ще опитам, първо, да бъда кратък, а след това ще дам детайли в тази връзка.
Имам част от кореспонденцията, в която министърът на правосъдието е трябвало да заяви и пред госпожа Юрова, и пред Дидие Рейндерс, комисар по правосъдие на Европейската комисия, становището на правителството във връзка с така нареченото инвестиционно гражданство. То е било за отпадане на двете разпоредби, които досега даваха тази възможност. Аргументацията в тази посока Вие много добре я знаете, защото аз слушах внимателно Вашето представяне на доклада от парламентарната трибуна и смятам, че Докладът е изключително полезен и Вашите съображения при неговото представяне бяха в голяма степен убедителни. Законопроектът, който е внесен от правителството, е внесен през месец декември. Тогава още не беше приключила работата на Вашата комисия. След това разбрах, че в парламента този законопроект не се разглежда, за да приключи работата на Вашата работна група и за да се запознае парламентът с доклада, един път, и със законодателните предложения, които Вие ще направите. Тоест правителството по никакъв начин не е могло да знае намеренията на народните представители и на Акетната комисия.
Но в тази позиция работната група, която повече от година разработваше промените в Министерството на правосъдието, един път, и при вицепремиера Николова, втори път, с участието на всички институции, се беше обединила по това, че трябва да отпаднат съответно разпоредбите на чл. 12а и 14а от сега действащия Закон за българското гражданство. Пак казвам, с оглед множеството случаи, в които се доказва реално неосъществяване на обещаната инвестиция, инвестиционни схеми, които са чисто симулативни, имитационни, на практика в българската икономика не постъпват реално такива инвестиции.
И да, в този аспект колегите от Европейската комисия – и Юрова, и Рейндерс, имат основание да твърдят, че има риск от продажба на европейско гражданство чрез някои от държавите членки. Вие коректно посочихте и групата държави, където ни причисляват. Това е била волята на правителството – да посочи, че тази практика трябва да бъде преустановена. Ние не сме знаели за Вашия дебат за алтернативен инструмент, който да гарантира реалното осъществяване на инвестициите и реален такъв контрол.
При конкуренция на двата законопроекта, при положение че законопроектът от народни представители е подкрепен от всички парламентарни групи, предполагам, че той ще доминира в парламентарния дебат. Вероятно ще доминира и с аргументацията, че той е по-нов и по-разработен и е включил в обхвата си и допълнително обсъдени механизми. Но моята молба е – моля Ви, не ме карайте да се откажа от декларациите, които съм дал пред колегите от Европейската комисия. Аз съм длъжен да ги поддържам. Благодаря Ви.
ПРЕДС: ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър!
Уважаеми господин Цонев, имате думата за отговор.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Много Ви благодаря за отговора, беше точен от моя гледна точка, изясни ситуацията. Аз предлагам следното: първо, да е ясно на българския парламент, че госпожа Юрова няма компетенции да иска ние да се отказваме от един инструмент.
Второ, ние и не вярваме, че тя точно това иска. Очевидно, както Вие казахте, към онзи момент не е бил известен законопроект или план, по който да бъдат изпълнени препоръките относно намирането на механизъм, който да отговаря на Директивата за борбата срещу пране на пари.
Ние много внимателно обсъдихме всички възможности и инвестиционната програма – регламентацията, която предлагаме, наистина изключва каквато и да е опция за пране на пари, защото всичко минава през регулирания пазар, всичко минава през Комисия, наблюдаваните дружества от Комисията по финансов надзор и от другите регулатори, например Фондовата борса и така нататък, през Българската агенция за инвестиции. Има точни и ясни органи, които носят тази отговорност.
Моята молба е, ако е възможно, тъй като чухме аргументите Ви – не сте знаели за това, когато е правен правителственият законопроект – ако може да оттеглите това становище и да направите друго, в което, както описахте сега фактологията, да бъде написано така, тъй като народните представители все пак трябва да имат яснота за това, че няма такава забрана и такова изискване от Европейската комисия, за това, че в борбата с кризата, в която правителството полага огромни усилия, включително и с бюджетни и европейски средства, ние не можем да оставим такъв важен инструмент – да го махнем от арсенала си, още повече че тези становища са правени преди кризата – да внесете становище, което, както Вие прецените, базирано върху това, което казахте. Но това становище не отговаря на това, което в момента се случва и просто моята молба е наистина да бъде коригирано в тази посока, за да не заблуждава народните представители, че има някаква европейска санкция или някаква европейска забрана.
Да, госпожа Юрова е искала от Вас да подкрепите законопроекта на правителството, който е избрал едната от двете възможности към онзи момент. А те са били две – едната е да поправи инвестиционната си програма в унисон с изискванията, а другата – да се откаже от нея. Към онзи момент е имало внесен законопроект, с който се отказва. Сега има и втора опция. Така че молбата ми е да имат народните представители яснота, че становището на Министерството на правосъдието е съобразено и с двете опции и че няма принципна пречка, защото все пак това е официален документ.
Иначе уважавам Вашите аргументи да изпълните ангажимента си към госпожа Юрова и преди това към предния комисар, който и да е било той, не му помня името. (Реплика.) Юрова е предният – тя сега за друго отговаря. О`кей, но отговорът, който даваме с втория законопроект, е отговор на техния въпрос. Той не е бягство от въпроса им или да остави въпроса да виси. Ето така постъпиха всички – и Ирландия отговори с поправяне на програмата си, и Малта отговори, и Кипър, и Гърция, и така нататък. Вижте, става въпрос за няколко милиарда евро годишно на страна. В Кипър са шест милиарда, в Малта са милиард и осемстотин; в Испания са близо пет милиарда годишно. И това са предимно инвестиции в строителството, в недвижимите имоти – сектор, който движи цялата икономика. Ние не можем да се откажем от този инструмент. Просто молбата ми е становището да бъде такова, каквото в момента го казахте. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само да кажа – дайте ми възможност да ревизирам, да преразгледам в контекста на тези съображения евентуално становището. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, преминаваме нататък.
От Парламентарната група на „Обединени патриоти“, заповядайте, уважаеми господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с работната група, която съществува към Министерството на правосъдието за Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, дотолкова, доколкото днес на Правна комисия беше разглеждан въпросът за висящия между първо и второ четене Законопроект за промени и обвързването му с приемането от Министерския съвет на този законопроект, по който работи работната група. Въпросът ми е: на какъв етап е работата на тази работна група, ориентира ли се към приключване и изобщо каква ще бъде съдбата на този законопроект с оглед работата на Правна комисия по разглеждане на измененията и допълненията в ГПК? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми господин Митев, уважаеми народни представители! Работата на тази работна група приключи. Законопроектът е обявен за обществено обсъждане, така че той смятам, че вече е в законодателната процедура. Уточнявам, че под ЗИД на ГПК всъщност и на практика се касае за изменение на трите процесуални кодекса – Гражданския процесуален кодекс, Административнопроцесуалния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс. Измененията касаят възможността за осъществяване на видеоконферентно заседание в трите вида съдебен процес. Смятам, че и към момента Законопроектът е достъпен на правителствения сайт за обществени обсъждания, така че бихте могли да се запознаете с този законопроект.
Не съм знаел, че се обвързва този законопроект с законопроекта на господин Зарков, примерно, по който смятам, че има постигнато съгласие. Признавам, смятах, че сте го приели вече.
На проектна фаза има един друг законопроект, с който съм сигурен, че Камарата на частните съдебни изпълнители ще Ви инволвира и ще го представя на Вашето внимание. На практика този законопроект и тези идея за законодателни промени бяха обявени в дебатите по Закона за извънредното положение и Закона за изменение на Закона за здравето – Вие ги знаете. Това е възможността частните съдебни изпълнители да бъдат медиатори в една процедура по доброволно уреждане на събирането на задължения.
В комуникацията с Камарата на ЧСИ сме се уточнили така: ако те намерят подкрепа сред Вас за този законопроект, той да не бъде внасян между първо и второ четене на някой друг законопроект, а да бъде внесен отделно, да има две четения и респективно те да съвпаднат вероятно и с обсъжданията по този законопроект. Но това зависи изцяло от планирането при Вас и от Вашите съображения. В случай че се обсъжда този законопроект, ние ще дадем едно положително становище по този въпрос.
Съжалявам, пак казвам, че законодателната инициатива на господин Зарков, подкрепена от всички по една или друга причина, се е забавила с оглед на този законопроект.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, уважаеми господин Митев, за реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за разясненията. Всъщност те дават пределна яснота, че предметният обхват на Законопроекта, който е във фазата на обществени обсъждания – и след тях се надявам да бъде прието от Министерския съвет, не съвпада съответно с предметния обхват на Законопроекта, внесен от колегата Зарков, който е в процедура между първо и второ четене.
По отношение на инициативата на Закона за частните съдебни изпълнители, мисля че се обединихме в Комисията, на която това предложение беше представено, че действително не е времето в Закона за мерките тогава, а и сега, през някой друг законодателен акт да бъде правено това изменение. То действително трябва да мине през процедурите, които са предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за приемане на законодателни актове. Така че Ви благодаря. Това всъщност открива пътя на Правна комисия в такъв случай да сформира съответната работна група и в ускорен порядък да гледа измененията в Гражданския процесуален кодекс, подкрепени от всички парламентарни групи по Законопроекта, внесен от колегата Зарков. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Вие не чухте – извинявайте, че Ви прекъсвам, но току-що господин Зарков каза, че е съгласен да бъде обсъден неговият Граждански процесуален кодекс, на който е вносител, заедно с проекта на Министерския съвет, след като бъде внесен, и да бъдат разгледани между първо и второ четене заедно. Така че ще го обсъдим помежду си, ако няма нищо против, ако не, ще го подложим на гласуване. Благодаря Ви, нямате дуплика.
Преминаваме нататък.
От парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, заповядайте, уважаеми господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, преди известно време в Съдебната палата беше заснет един клип, който беше наречен скандален – той и за мен е такъв, не само за обществото. Ако беше заснет на плажа, този въпрос нямаше да стои така. Зная, че е назначена проверка и въпросът ми е: приключи ли тази проверка, какво установи, има ли виновни, взети ли са някакви санкции срещу виновните лица, ако има такива? Въобще какво отношение е взето за това недопустимо според мен разрешение там да бъде заснет такъв циничен клип.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Найденов, уважаеми народни представители! Всъщност историята на проверките във връзка с този клип е дълга.
Съвсем накратко, за да не натежи изложението на Вашето внимание, първата проверка я разпоредих аз по отношение на действията на Главна дирекция „Охрана“. Следващата проверка имаше заявление, че я е разпоредил председателят на Върховния касационен съд спрямо действията – не знам спрямо кои действия, защото в нея не се коментират само действията на служители на Върховния касационен съд, а и мои действия.
Първото обсъждане на Висшия съдебен съвет на този въпрос започна със заявление на Главния инспектор, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет се самосезира във връзка с проблемите с този клип и започва проверка дали е уронен престижът на съдебната власт при неговото заснемане и излъчване. Моята проверка завърши първа по време, тя не установи виновни действия от страна на Главна дирекция „Охрана“, но документите, които се събраха, ги предоставих веднага на членовете на Висшия съдебен съвет.
Проверката на председателя на Върховния касационен съд господин Лозан Панов беше обявена в 9,00 ч. при старта на второто заседание във връзка с този случай и беше качена на сайта на Върховния касационен съд. Там твърденията бяха две групи – изпълнителят по договора е виновен, другият виновен е Кирилов – министърът на правосъдието, защото едва ли не той е трябвало да контролира договора, който е сключен между Върховният касационен съд и някакъв продуцент.
По отношение на проверката на Инспектората на мен не ми е известно тя да е приключила. На така нареченото второ заседание на Висшия съдебен съвет се взе решение и се отнеха от председателя на Върховния касационен съд пълномощията да управлява сградата на Съдебната палата. Тези правомощия бяха предоставени на председателя на Апелативен съд – София. Пак казвам, не ми е известно проверката на Инспектората да е приключила със заключения по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Уважаеми господин Найденов, искате ли думата за реплика? Не.
Преминаваме към втори кръг въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ ще си позволя да задам въпрос към министър Кирилов.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Представителят на Световната здравна организация за България съобщи за удвояване на случаите на домашно насилие и убийства на жени, вследствие на изолация по време на извънредното положение, както и за увеличаване на психичните разстройства.
Съгласно статистическите данни има седем смъртни случая на жени от домашно насилие и над 80 сигнала за тормоз. Нашият втори въпрос към Вас е свързан с Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2020 г., както и на какъв етап е работата на междуведомствената работна група, докъде е стигнала в нейния процес? И да уведомите колегите, тъй като преди да дойдете Вие, възникна въпросът и по Законопроекта на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители за Закона за домашно насилие. Благодаря Ви.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, аз периодично съм отговарял на този въпрос, зададен и от колегата, ако не се лъжа. Продължавам оттам, докъдето е било парламентарното питане. С оглед извънредната ситуация и въпреки това, че бяха преустановени заседанията на живо на голяма част от работните групи, тази работна група не спря. В сегашния момент, преди да тръгна, започна заключителното заседание на работната група, което на практика представлява второ или трето, но съм казал последно обобщително заседание.
Доклад относно Осми периодичен доклад на Република България по изпълнение на задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените – това е от Женева, с дата към приемане на този доклад 30 март. Приети препоръки: при бъдещи изменения в Наказателния кодекс да се уреди изнасилването в брака като квалифициран състав. Това е едно от новите неща, които финално трябва да се допълни.
По преписка № – няма да чета, заключителни забележки към Осмия периодичен доклад на България, Комитет по премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW) – препоръки: да се измени Наказателният кодекс, за да се криминализира конкретно брачното изнасилване, като утежняващо обстоятелство. Тоест същото, но квалифицирано обстоятелство. Допълва се по Доклад на Специалния доклад за насилието над жени – неговите причини и последици, Дубровка Шимонович – да се въведе възможност за служебно преследване на средни и тежки телесни проведи по чл. 128 и 129 от Наказателния кодекс в случаите на домашно насилие.
Ревизиране на Наказателния кодек, за да се включи разпоредба за изнасилване, основана на липсата на съгласие, включително всички форми на проникване и изрично включва брачното изнасилване. Изменение на чл. 149 от Наказателния кодекс и увеличаване на възрастта за сексуално съгласие от 14 на 16 години.
Отмяна на чл. 93, § 30 от Наказателния кодекс, когато изисква престъплението да е извършено в условия на домашно насилие, ако е предшествано от системно физическо, сексуално или психологическо насилие да се премахне. Това е втората група финални изменения – да се премахне систематично. Тук се получиха доста реакции и тежестта ще бъде на Вашата финална преценка – дали да отпадне систематично. Ние вероятно ще Ви препоръчаме сега с този последен ревизиран вариант – отпадане систематично, но решението ще е Ваше. Домашното насилие да се преследва служебно.
Имаме последно становище на Омбудсмана на Република България. Последни предложения на НПО, на Диляна Маркова – изпълнителен директор на Българска агенция за правата на човека, и тя казва да отпадне системно насилие. Адвокат Наташа Добрева – Български фонд за жените, омбудсманът – детайлното становище, и Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“. Това е днешното последно заседание.
То беше породено от нашето последно повикване всички участници досега в голямата работна група да направят окончателни, последни предложения, за да може да приключим и да излезе съгласуван Законопроект от работната група. Имахме ли интриги, господин Зарков в този случай? Имахме!
За моя радост и вероятно, за съжаление, на други организация, само една организация и една госпожа – няма да казвам фамилията, за да не се прави излишна идентификация, казаха: „каквото и да сте приели, не искаме да участваме, защото то е грешно. Като излезе от Вас, ние ще го критикуваме“. Така че вече сме се оборудвали с бъдеща опозиция по този законопроект и може да контактувате – госпожа Министерска, за да Ви запознае с нейните аргументи за това колко този законопроект противоречи на всичко, включително според нея и на основните принципи на законодателството. Но аз се надявам този законопроект да стигне бързо при Вас. Действително в тази ситуация бързо дължим отговор.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ако позволите, само да допълня като реплика: това изменение в НК ли да очакваме – колегите тук питат, или в Закона за защита от домашното насилие?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Очаквайте и в двете. Спомнете си, че в първата фаза ние се концентрирахме в НК, но направихме уговорка, че имаме много работа в Закона за защита от домашното насилие. В тази работна група, така наречената втора работна група, фокусът ѝ беше главно Законът – всичко по Закона. Но аз Ви изчетох само част от дневния ред на днешната финална работна група. Ясно е, че има дебат и по някои от вече приетите решения или по искане на допълнителни решения във връзка с Наказателния кодекс, така че вероятно ще Ви предложим и двете.
Друг е въпросът Вие как ще прецените доколко е допустимо с изменението на Закона за защита от домашното насилие, изменение на Наказателния кодекс. Аз Ви уверявам, че тук ще бъдат налице изискванията на ЗНА за съотношение закон – кодекс, тоест няма да прекаляваме, няма да излизаме от обхвата на свързаността на материята в двата нормативни акт. Даже в аванс казах – явно дебат ще бъде систематичността и допълнителен състав на изнасилване в брака.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър за изчерпателния отговор.
Видно е, проблем имаме и смятам, че всички сме заинтересовани в Комисията по правни въпроси да бъде разрешен.
Преминаваме нататък – от парламентарната група на БСП, заповядайте уважаеми господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин Министър, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан в качеството Ви, освен на министър, и на председателстващ Висшия съдебен съвет.
Както е известно, след отмяната на извънредното положение съдебните състави започнаха своята работа. С оглед преодоляване на голямото изоставане, което възникна с воденето на съдебни дела, практиката, която се наложи във възможно най-кратки срокове, в съответствие със законните възможности, да се насрочват съдебни заседания. Това от своя страна ни доведе до масово отлагане на съдебни заседания и насрочване на нови дати поради нередовност на призоваванията.. Става въпрос за движение на много хора не само в рамките на едно населено място, а и на различни области.
От гледна точка на практикуващите адвокати това е свързано и с проблеми, които възникват при защитата на подобни дела, защото се оказва, че по едно и също време един адвокат може да има три – четири дела в различни съдилища. Познавайки практиката на работата на съдилищата, с това претоварване на съдебната система, то ще доведе и до претоварване и не добро решаване на самите дела и постановяване на съдебни решения с различни пороци.
Въпросът, който искам да Ви задам е: известно ли е това на Висшия съдебен съвет, на ръководството на министерството, и какви мерки се вземат или ще бъдат взети с оглед недопускане на проблеми, най-общо казано?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Стоянов, уважаеми народни представители, аз бях участник в голяма част от обсъжданията, които бяха проведени във формат Пленум на Висшия съдебен съвет, дори в един от случаите и на Съдийска колегия към Висшия съдебен съвет. Искам да Ви уверя, че одобрявам подхода на така наречените съдебни кадровици в този случай, макар че те избягаха с една седмица преди да влезе в сила Законът, защото на практика те сами си обявиха предварително мерките – преди Вие да им спрете процесуалните срокове те спряха съдопроизводството, нищо, че текат процесуални срокове. Но смятам, че дебатът беше задълбочен и със сериозна грижа и внимателност. Да, ако трябва да използвам лексиката на господин Зарков, не липсваха и опити за излишни скандали на две сателитни госпожи, които имат нужда непрекъснато да говорят и да натрапват фалцетния си глас в този дебат и да ядат две трети от процесуалното време на Висшия съдебен съвет. Но бяха събрани становищата на административните ръководители на апелативните съдилища, които пък съответно бяха комуникирали с районните и окръжните съдилища. Истината е, че в този период и на мен директно са ми звънели председатели на едни или други съдилища, тъй като в съдилищата има и съдии по вписванията, или държавни съдебни изпълнители.
Вашата логика е вярна. Да, има ли спиране със задържане, след това следва период на натоварване. Проблемът е дали стана процесуална лавина – бях използвал такъв израз в Министерския съвет, или сме в рамките на овладяното натоварване. Идеята на Висшия съдебен съвет, и аз също съм предлагал такъв подход, е новите насрочвания, след прекъсването, да бъдат постепенни, поетапни и респективно с предварителна преценка на спешността, тоест непосредствена най-скоро да се насрочват тези дела, които съдържат някаква спешност. Делата, които не съдържат изискване за спешност или неотложност, да изчакат с едно последващо насрочване, за да се осъществи спокойно и процедурата по призоваване.
Да, опасявахме се, че ще има проблем. Първо, с хилядата призовкари, които ще тръгнат да разнасят призовки, второ, с достъпа до съдебни сгради, както Вие казвате, на много лица и субекти, които участват по един или друг начин в съдебното производство. Но виждате, че с мерките от 14-ти до днес, 27-и, – в този кратък период, дотолкова, доколкото той може да послужи като някаква база за анализ, аз досега не съм чувал сериозни оплаквания. Надявам се това положение да се запази. Риск има, разбира се.
А за качеството на актовете – надявам се магистратите, които не ходеха на работа в съдебните сгради, да са писали – и те пишеха актове в интерес на истината, така че най-малкото са си изчистили делата за решаване и предполагам, че ще имат възможност да поемат един по-интензивен поток от дела в тази ситуация.
Висшият съдебен съвет има решение да няма съдебна ваканция тази година, като тук няма да коментирам имало ли е прекъсване на съдопроизводството, или е нямало. Имахме спор с Лозан Панов, тук сме единни по този въпрос – не, не е имало прекъсване на съдопроизводството, защото 28 вида дела се гледаха и по време на извънредното положение, и понастоящем. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте, господин Стоянов, имате думата за реплика.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: И аз Ви благодаря, господин Министър.
Дотолкова, доколкото познавам съдебната система от другата страна като адвокат, бих Ви препоръчал, ако е възможно – естествено, аз не мога да препоръчвам на министър нещо, но нека се контролира този процес. Става въпрос за излишни разходи на пари, на хора, които участват в съдебни производства, което в днешно време – тогава, когато има доста процеси, свързани с доходите на хората, добре е примерно, най-малкото, което трябва да се направи при отлагане на такива съдебни дела, да се уведомяват и по телефона така, както се призовават хората. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов и на министъра също.
Преминаваме нататък – от парламентарната група на Движението за права и свободи. Имате ли въпрос, уважаеми господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, ще дам възможност на министъра да си възстанови гласа, защото тук го измъчихме, на път е да го загуби.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
От парламентарната група на „Обединени патриоти“, уважаеми господин Митев?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Нямам други въпроси, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Нямате. Благодаря Ви.
От парламентарната група на ВОЛЯ, уважаеми господин Найденов?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, след встъпването Ви на тази длъжност като министър – за преди това няма да говорим, тъй като е поставян въпросът, какво е направено за подобрение условията на живот на затворниците в затворите и какво възнамерявате да направите за в бъдеще? Вие конкретно: какви мерки взехте и какво виждате, че следва да се подобри?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Найденов, Вие сам познавате пенитенциарната система и местата за изтърпяване на наказанието – лишаване от свобода, тоест знаете, че там работата няма свършване.
Тук мога да посоча много ремонти, много подобрения, които са извършени през 14-те месеца, откакто съм министър на правосъдието. Целта е да се подобри социално-битовото положение на затворниците, включително да им се отнеме възможността за внос на забранени вещества. Колкото и да прочистваме затворите от наркотици, Вие знаете, че не могат да бъдат прочистени съвсем.
Две неща ми бяха приоритет: цените на лавките, цените на телефонните разговори. Това най-много ги мъчеше. Затворниците твърдят, че ние имаме подобрение в тази посока.
Уволних състава на Държавното предприятие „Фонд затворно дело“ и вече има нов състав. Цените не могат да бъдат преразгледани радикално, защото съм получил в завет сключен договор от първите дни. На практика в първите ми дни на встъпване са довършени обществените поръчки по снабдяване на лавките.
Смятам, че всички превантивни мерки там дават известен резултат. Същевременно, пак казвам, не мога да бъда на 100% категоричен, че няма да се намери някоя стока например, която да е с няколко стотинки по-евтина.
Цялата порочна практика да се слагат на няколко фази надценки върху доставната цена мисля, че е несправедлива към лицата, които са лишени от свобода, колкото и да е справедливо това допълнително наказание спрямо тях.
Другото важно нещо. По-конкретни затвори имаме сериозно подобряване в социално-битовите условия. В момента започват да се ремонтират покривите, предполагам, че поне на четири от големите затвори в държавата.
По Държавното предприятие. Бях представил на Вашето внимание, че сме в един особен момент за преценка на неговото бъдеще. Радвам се, че колеги от Вас участваха в този дебат и ще продължат да участват.
Държавното предприятие има много съществена роля и може много да помогне по отношение на трудовата заетост в затворите. Там все още има дефицити. Предполагаме, че там все още има далавери. Чета доклади, които непрекъснато препращам не само на Вътрешния контрол, а и на АДФИ за едни или други случаи, които у мен водят сериозно недоумение. Тук заявявам, че е необходимо още много работа – и по статута на Държавното предприятие, и по дисциплиниране на финансовите им обществени отношения във тази връзка.
На затворниците не им дадохме възможност за електронна комуникация, когато им отнехме възможността за свиждания. В голяма част от случаите не ползваха много интензивно тази възможност за електронно-дистанционно общуване, защото роднините им извън затвора нямат във всички случаи съответно компютри и устройства затова.
Предстои следващата седмица възобновяване на свижданията на живо. През целия период всички – и затворници, и надзорно-охранителния състав, бяха надлежно защитени. Затворниците изпитваха огромен респект спрямо надзорно-охранителния състав поради страх от зараза. Опасността в затворите този път беше от надзорно-охранителния състав.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте, уважаеми господин Найденов, имате думата.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Господин Министър, имах предвид най-вече самите условия вътре в килиите. За фасадите на затворите виждам, че се оправят, виждам, че се сменят дограми и врати, но най-вече на администрацията и на директорите на затвори. Това е видно. Наскоро посетих един затвор – и ламинат слагат нов в коридорите, но в самите килии, където лишените от свобода изтърпяват наказания, нищо не се прави. Всички знаем, че условията не са много добри, бих казал, че по-скоро са лоши.
В тази насока мисли ли сте какво възнамерявате да направите? Естествено, без покрив не може. Казахте, че се сменят покриви. Да, това да, но това затворниците едва ли ги грее? В самите килии няма да тече даже и да не сменят покрива.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Последно посетих затворнически килии в началото на месец март в Софийския затвор. Там течеше много интензивен ремонт на третия етаж, където според мен бяха отряди – седми, осми, девети и десети. Не съм посетил самия ремонт, за да не се наложи да се срещна с някои от подсъдимите в 11-ти отряд, например. Това, което видях на втория етаж е сравнително добри хигиенни условия. Проблемът най-често е с канализацията.
Понастоящем главната грижа е действително канализацията да се поддържа в едно изрядно състояние. Защото Вие знаете, че почти няма килия, която да не е наводнена или мухлясала в таванската си част. Много често затворниците охлаждат в мивки, в санитария охлаждат стоки, които са закупили от лавките поради липса на хладилници. Иначе в килии за четирима човека видях настанени два затворници.
Посетих и така небезизвестната лечебница в Софийския затвор. Попаднах на умиращ онкоболен затворник. Въпреки че се твърдеше, че там условията са по-добри, отколкото в общата сграда, там беше ужасно. Проблем е здравеопазването. В лечебницата на Софийския затвор имаме трима лекари, двама от които всеки момент, ако не са се пенсионирали вече. Разчитаме на взаимодействието с МВР болница. Няма персонал, няма желаещи за тази работа, която си е тежка работа. Така че, ако имах повече време за реформа в затворите, другата цел щеше да бъде здравеопазването в затворите.
Иначе състоянието в някои от другите места за лишаване от свобода коренно се различава и е много по-добро. Например в Старозагорския затвор голяма част от случаите – битовите условия, са по-добри.
Всеки случай е конкретен. Стремим се на всяко едно място да има съответно подобряване в най-бърз, непосредствен порядък от време. Много работа има, всичко е старо, разчитаме на проекта, който е по Норвежкия механизъм, нашите партньори от Норвежкия механизъм. Уверяват ме от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че този проект се осъществява успешно и в срокове, след като преодоляхме голямата забава по него. Аз се надявам това да е вярно. Директор на проекта е заместник-министърът на правосъдието професор Николай Проданов, в чийто ресор са и затворите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, с това изчерпахме процедурата по задаването на актуални въпроси по точка първа към министъра. Благодарим Ви за участието, уважаеми господин Кирилов.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.
Гости на заседанието по тази точка от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е господин Велик Занчев – заместник-министър, господин Владимир Тодоров – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция „Морска администрация“. Здравейте!
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основната цел на предлагания Законопроект е да бъдат осигурени мерки на национално ниво за прилагане на Регламент № 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансова прозрачност на пристанища, които се прилагат само по отношение на морските пристанища, включени в основата на широкообхватната трансевропейска транспортна мрежа – така наречената тенти мрежа.
При изработване на Законопроекта е избран подход, при който се осигуряват мерки на национално ниво за прилагане на Регламент № 2017/352, без да се засяга съществуващия модел на организация и управление на пристанищата, които остават извън приложното му поле, морските пристанища, които не са част от тенти мрежата и всички пристанища на река Дунав.
Предлагат се разпоредби, с които се постига следното: премахва се разделението на пристанищата на обществен транспорт на такива с национално и такива с регионално значение, обединяват се съществуващите пристанища в района на Бургас и съответно в района на Варна, които използват обща инфраструктура за достъп по море, рейдова зона за подхождане, зона за маневриране на корабите, навигационно осигуряване, система за управление на трафика в едно пристанище за обществен транспорт в Бургас, съответно пристанище за обществен транспорт Варна.
Премахва се класификацията на пристанищните услуги, на услуги за чието извършване е необходимо ползването на пристанищна територия или пристанищни съоръжения и услуги, за чието извършване това не е необходимо.
Системата от пристанищни такси и разпоредбите относно формирането на цените на пристанищните услуги се променят по начин, който отразява изискванията на Регламент № 2017/352. Намаляват се случаите, в които се събира акваториална такса, тя ще се заплаща само, когато конкретен стопански субект действително и трайно е ангажиран със собствени плавателни съоръжения, по-голяма част от ограничения публичен ресурс, акватория на Черно Море, съответно на река Дунав, за да осъществяват търговската си дейност, отколкото би ползвал, ако посещаващите в пристанищата кораби пристават и престояват само на стационарно хидротехнически пристанищни съоръжения.
Разширява се и се уточнява съдържанието на понятието „обща техническа инфраструктура на пристанището“, въвеждат се законови определения на понятията „инфраструктура за достъп“, „инфраструктура за достъп по суша“ и „инфраструктура за достъп по море, или по вътрешни водни пътища“. Определя се кръгът от лица, на които може да принадлежи правото на собственост върху общата техническа инфраструктура и върху инфраструктурата за достъп в различните по вид пристанища като на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ се възлага отговорността за поддържане на инфраструктурата за достъп до пристанищата в обхвата на Регламент 2017/352.
Създават се специфични правила за пристанищата, които попадат в приложното поле на Регламента, включително на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ се възлагат функционирането на орган за управление на пристанищата за обществен транспорт – Варна и Бургас. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се определя за орган за контрол по смисъла на Регламента. Прави се разпределяне на произтичащите от Регламента правомощия между органа за управление на пристанището и органа за контрол.
Определят се процедурите, които тези два органа трябва да следват, когато приемат предвидените в Регламента решения, определят се процедурите по оспорване на приетите от тези органи решения, създават се административно-наказателни разпоредби за неизпълнение на разпоредбите на Регламент 2017/352.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Неко искате ли да добавите? Не.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерски съвет на 15 май 2020 г.
Моля, който е за, да гласува „за“.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се. Благодаря Ви за участието.
С това изчерпахме дневния ред на днешната Комисия по правни въпроси.
Закривам днешното заседание. Благодаря на всички.


(Закрито в 16,25 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Александрова