Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 129
На 3 юни 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по прани въпроси при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от народните представители Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 09.03.2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27.05.2020 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден, колеги.
Имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси, още повече че и вносителят по точка първа току-що се появи.
Имате дневния ред за днес:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 09.03.2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерски съвет на 27.05.2020 г.
Имате думата по дневния ред за мнения, становища, възражения. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ, № 054-01-20, внесен от Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 9 март 2020 г.
Гости на заседанието по тази точка:
От МРРБ – госпожа Даниела Петкова – началник-отдел „Отчуждаване и разпореждане“ в дирекция „Държавна собственост; госпожа Надежда Николова – държавен експерт в дирекция „Държавна собственост“.
От Български Червен кръст – академик Христо Григоров – председател, проф.д-р Владимир Гигов – генерален директор.
Здравейте!
Заповядайте уважаеми господин Ненков – имате думата да представите Законопроект.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Законопроектът, който сме внесли с колегата Искрен Веселинов, смея да твърдя, е едно благородно дело, което, разбира се, академик Григоров ще има възможността, ако му дадете такава, да разкаже за какво става въпрос.
Аз ще се спра на самия законопроект и какво гласи той. Това е една инициатива във връзка с изграждането на обучителен център на Червения кръст. Идеята на Законопроекта е държавата да даде възможността за земята правото на публична или частна държавна собственост, за да може да се учредява право на строеж в името на БЧК именно за изграждането на този център, като е предвиден и механизмът, по който това трябва да се случва. Инициативата започва от МРРБ, съответно с решение на Министерския съвет и през областните управители, тази територия с учреденото право на строеж трябва да бъде в полза на Червения кръст. В Законопроекта изрично се упоменава, че дейността не трябва да е с търговска цел и съответно е разписан механизъм, в който този контрол е вменен на областния управител на съответната територия, който трябва да следи дали се изпълняват всички изисквания, така както са по закон. Благодаря Ви.
Предложената редакция на чл. 5а е в съответствие със Закона за държавната собственост и законодателството в областта на държавните помощи.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Заповядайте, уважаеми господин Григоров – имате думата.
ХРИСТО ГРИГОРОВ: Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Първо да Ви благодарим, че ни поканихте на тази изключително важна сесия.
Ако ми позволите само с няколко думи да Ви въведа в казуса и защо се стигна дотук.
Преди две години и половина Българският Червен кръст чества своята 140-годишнина и имайки предвид авторитета на нашата организация в световен аспект, тук беше президентът на Световната федерация Франческо Ронка. След като се запозна с всичко това, което правим, той пожела среща с представителите на правителството. Господин Борисов не беше тук. Господин Дончев го прие, госпожа Захариева, ръководството на Министерството на вътрешните работи и на туризма. Той сложи на масата едно предложение, а именно България да стане страната, в която да се построи един европейски център за подготовка на специалисти по бедствия и аварии и катастрофи с капацитет до 1200 човека. Това значи, че 1200 човека от цяла Европа ще идват в България, за да се учат и получават диплома.
Второто, което предложи, е да се направи голям регионален склад за бедствена готовност, който да обслужва Балканите при необходимост.
Третото нещо, което предложи, което е много интересно – в България да се построи училище за парамедици както за нуждите на България и региона, така и за нуждите на нашата централа в Женева. Всичко се финансира от нашата централа в Женева.
Това, което трябваше да направи България, е да даде само земята, където да бъде построен този център.
Когато говорим за този европейски център, това е едно голямо признание за Червения кръст и за България като цяло. Какво се получи? Генерал Николов от Гражданска защита предложи едно место с отпаднала необходимост в Лозен, близо до нашия бедствен склад, областният управител даде съгласие да бъде трансформирано от публично държавно в частно държавно. След това ръководството на Министерството на вътрешните работи взе решение да бъде дадено, за да може да бъде построен този център и изобщо този комплекс, не само център. И въпросът – там направиха предложение до Министерския съвет и всичко се даде на Регионалното министерство, защото такива са правилата, то да го внесе в Министерския съвет.
Обаче с промяна на Закона, който стана преди две години, доколкото разбрахме, държавата няма право да дава земя на неправителствени организации.
Ние, независимо че сме в обществена полза, ние не сме чисто неправителствена организация. Ние сме в бюджета на държавата, ние изпълняваме абсолютно поръчки на държавата като цяло. В момента храним 320 000 човека по европейска програма на Социалното министерство. Отделно имаме Закон за Българския Червен кръст, където в т. 5 е казано, че държавата подпомага Червения кръст.
Независимо от всичко, след като Регионалното министерство са преценили, че е така, така трябва да бъде. Това, което се получи доста деликатно, е, че две години и половина не се взе решение по този въпрос. Миналата година Хърватския Червен кръст предложи на база на подкрепа от правителството този проект да се реализира в Хърватска. Държавата предоставя на Хърватския Червен кръст земя и съфинансиране.
Мен ме извикаха в Женева за последни дискусии – да бъде контактът, защото 30 години поддържаме добри контакти за централата. Аз се обадих на господин Дончев и го помолих: „Господин Дончев, моля Ви, кажете ми, две години и половина минаха, тупаме топката – някак си не е удобно, ще правим ли България европейски център или няма да правим?“ Човекът събра всички експерти – доста хора бяха в неговия кабинет, дискутира се този въпрос и той възложи действително да се намери решение и на базата на това движение ние сега в момента сме тук и коментираме именно промяната на Закона за Българския Червен кръст, за да може вече нормативно да се реши този въпрос.
Тук обаче има един деликатен момент, който Женева не го прие. В предложението е казано едно – възможностите земята да се предостави на Българския Червен кръст за Х-време, върху която земя Женева инвестира 4 – 5 милиона евро и след като изтече срокът държавата става собственик на това, което е построено. Така че може би на второ четене трябва да седнем и да обсъдим и този вариант, за да може действително, повярвайте ми, тук не се касае за Българския Червен кръст, тук се касае за България – тези 1000 – 1200 човека ще идват тук да се учат, това е хотел, това е храна, това е обслужване, това са лектори, това са инвестиции в България. Това е едната страна на въпроса, но има и една друга много по-важна друга страна на въпроса: тези хора, които напуснат България, на тяхната диплома ще пише: „Получил лиценз в България“. За нас това е изключително много важно, а вярвам, че не само за нас, но и за всички, защото тук се касае за България да влезе в европейските структури като една страна, която дава възможността европейците да се учат в България.
Така че нашата молба е: нека да подкрепим, както Здравната комисия, подкрепи този вариант, който бе предложен от колегите, за което ние им благодарим, и после може би в една дискусия преди второто четене да обсъдим фино и елегантно детайлите, за да може действително да направим нещо, което да бъде добро за България и да бъде приемливо и за нашата централа в Женева.
Имаме пълната подкрепа. Аз от месец декември в Женева след разговорите успях да задържа възможността за вземане на окончателно решение, но не можем повече да задържаме този въпрос и аз вярвам, че тук, до края на тази година, България трябва да излезе с едно дефинитивно решение, а то ще бъде именно с промяна на Закона за Българския Червен кръст. Там вече ще се даде възможността държавата да предостави земя на организацията, където да се построи този изключително важен европейски проект. Училище затваряме, медици виждаме, че не достигат десетки, бих казал хиляди, медицински сестри. Не стигат! Хайде да не влизам в детайли. А това ще ни даде възможност това училище с пари от Женева ние да обучаваме и да ползваме благата на този център. Благодаря Ви, обичаме Ви и вярваме, че ще ни подкрепите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Григоров.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми скъпи гости! Мисля, че Законопроектът, представен на нашето внимание, е законопроект, който трябва да подкрепим, най-малкото от доводите, които изтъкна и председателят на Българския Червен кръст и колегата-вносител. Ако трябва, наистина да дадем шанс между първо и второ четене тези текстове да бъдат прецизирани, аз съм склонен да участвам даже в работна група, ако има такава, но мисля, че заслужава нашето внимание и както колегите от Здравната комисия подкрепиха дадения законопроект, трябва д аго подкрепим и ние. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, имате думата, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Госпожо Председател, аз няма да правя изказване, по-скоро имам въпрос към вносителите и той е следният. Понеже слушах внимателно председателя на Българския Червен кръст, ми направи впечатление, че говорите в едно бъдеще време. Бих казал обаче, че това е бъдеще неопределено време.
Въпросът ми е конкретен: договорено ли е обучение с Международния Червен кръст, което да се провежда със сигурност в България, или ние ще построим въпросните сгради, след което тепърва ще се започне договарянето.
Давам пример веднага със съседна Гърция. Тя спечели Олимпиадата – построиха се едни стадиони, басейни и тем подобни, впоследствие пустеещи.
Това, което ме притеснява, е, че ако няма нищо договорено, дали няма да си построим една голяма сграда и да очакваме някой да дойде и да се обучава. Благодаря Ви.
ХРИСТО ГРИГОРОВ: Мога ли да отговоря?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, заповядайте, академик Григоров – имате думата.
ХРИСТО ГРИГОРОВ: Фактът, че в построяването на този комплекс – тук не става въпрос само за европейския център, а става въпрос за този балкански склад за бедствена готовност и най-важното – училището за парамедици, се инвестира изцяло от Женева. Те няма да финансират нещо, за което предварително не са решили да бъде използвано. Така че ние имаме уверенията, и то писмени, че действително Женева, финансирайки този проект, веднага след него се започва неговото използване. Сам разбирате, че ако Вие си дадете пари, за да си построите къща, Вие ще искате да си живеете в нея, а няма да чакате време да мине.
Така че казвам Ви съвсем твърдо, че това, което ще бъде построено, ще бъде незабавно включено в една учебна програма за използване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
В допълнение на казаното от академик Григоров, бих искала да кажа, че България от няколко години има сред приоритетите си в здравеопазването обучението на парамедици. Ако не ме лъже паметта преди около 5 или 6 години, направихме възможност с промяна в законите да може да се извършва това обучение, това да е регулирана професия. България участва по такъв проект за европейско финансиране. Той се осъществяваше по Програма ПУЛСС – не помня вече стойността, но заедно с Университетската болница „Пирогов“ и Българския Червен кръст държавата и Българският червен кръст имат много добро сътрудничество и аз мисля, че гаранциите, които ни дава и господин президентът на Българския Червен кръст, и уверенията, които има от централата в Лозана, само може да ни подтикнат единодушно да подкрепим това предложение на колегите-вносители.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Искате ли думата? Не.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз смятам, че този законопроект не само преследва благодородна цел, но е намерена и необходимата защита на държавния и обществения интерес. Във връзка с казаното от академик Григоров, очевидно между първо и второ четене трябва да се мисли за различна формулировка на ал. 6 на предлагания нов чл. 5а, така че на практика да може да се намери балансът на държавния интерес, на държавната собственост и едновременно с това да можем да изпълним изискванията на централата на Червения кръст, така че да може този проект да бъде реализиран. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преди да закрия дебата по точка първа бих искала да Ви уведомя и за протокола, че по Законопроекта са постъпили становища от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – посочват, че нямат забележки по така предложения законопроект; от Министерството на здравеопазването – подкрепят Законопроект, не отправят бележки по него; от Българския Лекарски съюз изразяват принципната си подкрепа към Законопроекта, но считат, че срочното предоставяне на правото на строеж и свързаното с него право на държавата да придобие изградения обект безвъзмездно няма да позволи на БЧК оптимално да реализира своите цели и задачи в хуманитарната област. От Българския Червен кръст се счита, както изрази и академик Григоров в становище, че Законопроектът е добър. Просто исках да Ви уведомя.
Закривам дебатите, ако няма други изказвания.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е „за“, да гласува – подлагам на първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 9 март 2020 г.
Гласували 20 народни представители: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на гостите по точка първа.
ХРИСТО ГРИГОРОВ: Госпожо Председател, тръгвам си изключително развълнувам. Благодаря на всички!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г.
Гости по тази точка:
От Министерството на финансите – госпожа Цветанка Михайлова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, госпожа Христина Пендичева, държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, госпожа Елена Петрова, държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“.
От Комисията по финансов надзор – госпожа Петя Димитрова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, госпожа Петя Хантова-Георгиева, директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, госпожа Лидия Вълчовска, директор на дирекция „Правна“, господин Милен Милев, началник-отдел „Нормативна дейност и методология“.
Здравейте на всички!
Кой ще представи Законопроект?
Заповядайте, имате думата, госпожо Михайлова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви представя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Какво наложи изготвянето на този законопроект? На европейско ниво беше приет Регламент относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар. Това е Регламент (ЕС) 2017/1129, с който се отмяна действащата до момента директива за проспектите.
Във връзка с приемането на Регламента, за който знаете, че има пряко действие, се налага да се отменят действащите и транспонирани в нашето законодателство норми на Директивата и да се въведат мерки по прилагането на Регламента.
На второ място се наложи, предвид натрупаната до момента практика, да бъде усъвършенствана и националната правна уредба и на базата на тези две предпоставки беше изготвен Законопроектът.
Какво включва Проектът като основни положения.
Съгласно Регламента, за който споменах, изготвяне и публикуване на проспект се изисква винаги при публично предлагане на ценни книжа и/или допускане до търговия на регулиран пазар, като се изисква проспектът да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор. Не се изисква изготвяне на проспект по Регламента единствено в случаите, посочени изрично в Регламента.
В тази връзка с предложени промени в Търговския закон, с които се уточнява приложимостта на чл. 205 от Търговския закон, в случаите, в които емисия безналични облигации попада в изключенията от задължението за публикуване на проспект по чл. 1, параграфи 4 и 5 от Регламента.
Когато според Регламента се изисква проспект извън посочените изключения се въвежда праг на национално ниво, под който проспектът по регламент се замества от документ за допускане по правилата на многостранна система за търговия, съответно от документ за публично предлагане. Този праг е определен на 3 млн. евро.
Важно е да се посочи също, че публичното предлагане та ценни книжа под посочения праг без публикуван проспект може да бъде осъществено само на територията на Република България и не подлежи на паспортизиране по новия регламент.
Когато при публично предлагане на емисия ценни книжа с обща стойност, по-малка от левовата равностойност на този праг от 3 млн. евро, се иска допускане до търговия на многостранна система за търговия, се предвижда емитентът или предложителят вместо проспект да изготви документ, съгласно правилата на многостранната система за търговия, която следва да го представи на Комисията за финансов надзор не по-късно от пет работни дни преди допускането на ценните книжа до търговия.
Когато обаче се извършва публично предлагане на емисия ценни книжа с обща стойност по-малка от левовата равностойност на 3 млн. евро, без да се иска допускане до търговия на регулиран пазар или многостранна система за търговия, емитентът в този случай вместо проспект, съответно документ за допускане до търговия, изготвя и публикува само документ за публично предлагане с облекчени форми и съдържание.
В Законопроекта е предложено минимално съдържание на документа за публично предлагане.
Във връзка с изискванията на чл. 31 от Регламента за определяне на компетентен административен орган от всяка държава членка Комисията за финансов надзор е определена като компетентен орган, като ѝ се предоставят съответните регулаторни и надзорни правомощия във връзка със същия регламент.
В националното законодателство се предлагат и конкретни административнонаказателни разпоредби и други мерки, приложими при посочените в Регламента обстоятелства по отношение на лица, отговорни за нарушения на разпоредбите на Регламента, както и за да се предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане.
Във връзка с въвеждането на мерки в националното законодателство за осигуряване на условия за прилагане изискванията на Регламента се налагат промени в таксите, събирани от Комисията за финансов надзор по Раздел трети на тарифата от Приложение към Закона за КФН.
В съответствие със Стратегия за развитие на капиталовия пазар Комисията за финансов надзор няма да събира такси за потвърждаване на проспект за публично предлагане на ценни книжа в срок до 1 януари 2021 г.
Във връзка с констатирани пропуски и проблеми при практическото прилагане на закона за публичното предлагане на ценни книжа със предложения законопроект се предлагат и изменения с цел прецизиране и усъвършенстване на действащите разпоредби, например в следните насоки.
На първо място, в чл. 100б, ал. 4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се допълва, като се предвижда, че е недопустимо решение относно извършване на промени в условията, при които са издадени облигациите, включително конкретните параметри на емисията облигации да има обратно действие.
По правило бих искала да посоча, че корпоративните решения имат действие занапред, но тъй като съществуващата регламентация допуска със задна дата да се променят съществени условия по облигационния заем е необходимо да се премахне тази възможност за такива решения с оглед негативното им отражение в практиката.
По-специално предложението цели осигуряване на допълнителна защита на интересите на миноритарните облигационери, каквито са и пенсионните фондове и косвено осигурените в тях лица.
Друго усъвършенстване на националната уредба е предложението за изменение в чл. 100г., ал. 3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, като се въвежда ограничение за придобиване до 20% от емисията облигации когато довереник на облигационерите е същевременно и облигационер по същата емисия облигации.
Посоченото предложение е обусловено от констатирани проблеми в практиката и ще се отнася за емисии облигации, издадени след датата на влизане в сила на изменението им в Закона за публичното предлагане, тоест няма да важи за заварени положения.
На трето място, разпоредбата на чл. 116в, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се допълва по начин, който ще гарантира, че при придобиване на статут на публично дружество, назначените членове на управителния и контролен орган на публичното дружество ще предоставят гаранция за управлението си и така ще уеднакви третирането на новоизбраните членове с назначените такива с придобиването на статут на публично дружество.
С цел повишаване защита на интересите на инвеститорите се предвижда членовете на управителен и контролен орган на публичното дружество, за които общото събрание е определило размер на възнаграждение, но не е определило размера на гаранцията за управлението, размерът на гаранцията за управлението да се приема за равен на 3-месечното брутно възнаграждение на лицата.
Въвежда се и изискване за актуализиране на гаранцията при промяна на възнаграждението на съответния член на управителен или контролен орган на дружеството.
В Законопроект се предвиждат и някои изменения в други закони, които са обусловени от изисквания на европейското законодателство с цел хармонизиране на уредбата. Те са подробно обяснени в мотивите към Законопроект, имат доста технически характер. Само ще ви спомена, че това са изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти и в Кодекса за застраховането.
В заключение бих искала да подчертая, че предложените промени целят подобряване на регулацията и инвестиционната среда, включително отстраняване на пропуски и констатирани практически проблеми при прилагането в Закона и пълно съобразяване на нашето законодателство с правото на Европейския съюз. Цели се също и най-вече улеснен достъп на малките и средни предприятия до финансиране чрез капиталовите пазари.
Очакванията са предвидените в Законопроекта мерки да позволят на малките и средни предприятия да се развиват без да бъдат възпрепятствани от ненужни разходи и административни тежести, тъй като ресурсите на бизнеса в сегашната затруднена ситуация са съсредоточени върху това да се осигури непрекъснатост на търговската дейност, като същевременно се запазва високо ниво на информираност и защита на инвеститорите в ценни книжа. Благодаря Ви и сме на разположение за въпроси.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Михайлова.
От Комисията за финансов надзор искате ли да добавите нещо? Не.
Колеги, имате думата.
Както се видели, ние не сме водеща комисия – съпътстваща комисия сме, Комисията по икономическата политика и туризъм е водеща.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г.
Гласували 19 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Благодаря на гостите.
С това изчерпахме дневния ред на Комисията по правни въпроси.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова
П Р О Т О К О Л
№ 129
На 3 юни 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по прани въпроси при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от народните представители Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 09.03.2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27.05.2020 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден, колеги.
Имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси, още повече че и вносителят по точка първа току-що се появи.
Имате дневния ред за днес:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 09.03.2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерски съвет на 27.05.2020 г.
Имате думата по дневния ред за мнения, становища, възражения. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ, № 054-01-20, внесен от Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 9 март 2020 г.
Гости на заседанието по тази точка:
От МРРБ – госпожа Даниела Петкова – началник-отдел „Отчуждаване и разпореждане“ в дирекция „Държавна собственост; госпожа Надежда Николова – държавен експерт в дирекция „Държавна собственост“.
От Български Червен кръст – академик Христо Григоров – председател, проф.д-р Владимир Гигов – генерален директор.
Здравейте!
Заповядайте уважаеми господин Ненков – имате думата да представите Законопроект.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Законопроектът, който сме внесли с колегата Искрен Веселинов, смея да твърдя, е едно благородно дело, което, разбира се, академик Григоров ще има възможността, ако му дадете такава, да разкаже за какво става въпрос.
Аз ще се спра на самия законопроект и какво гласи той. Това е една инициатива във връзка с изграждането на обучителен център на Червения кръст. Идеята на Законопроекта е държавата да даде възможността за земята правото на публична или частна държавна собственост, за да може да се учредява право на строеж в името на БЧК именно за изграждането на този център, като е предвиден и механизмът, по който това трябва да се случва. Инициативата започва от МРРБ, съответно с решение на Министерския съвет и през областните управители, тази територия с учреденото право на строеж трябва да бъде в полза на Червения кръст. В Законопроекта изрично се упоменава, че дейността не трябва да е с търговска цел и съответно е разписан механизъм, в който този контрол е вменен на областния управител на съответната територия, който трябва да следи дали се изпълняват всички изисквания, така както са по закон. Благодаря Ви.
Предложената редакция на чл. 5а е в съответствие със Закона за държавната собственост и законодателството в областта на държавните помощи.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Заповядайте, уважаеми господин Григоров – имате думата.
ХРИСТО ГРИГОРОВ: Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Първо да Ви благодарим, че ни поканихте на тази изключително важна сесия.
Ако ми позволите само с няколко думи да Ви въведа в казуса и защо се стигна дотук.
Преди две години и половина Българският Червен кръст чества своята 140-годишнина и имайки предвид авторитета на нашата организация в световен аспект, тук беше президентът на Световната федерация Франческо Ронка. След като се запозна с всичко това, което правим, той пожела среща с представителите на правителството. Господин Борисов не беше тук. Господин Дончев го прие, госпожа Захариева, ръководството на Министерството на вътрешните работи и на туризма. Той сложи на масата едно предложение, а именно България да стане страната, в която да се построи един европейски център за подготовка на специалисти по бедствия и аварии и катастрофи с капацитет до 1200 човека. Това значи, че 1200 човека от цяла Европа ще идват в България, за да се учат и получават диплома.
Второто, което предложи, е да се направи голям регионален склад за бедствена готовност, който да обслужва Балканите при необходимост.
Третото нещо, което предложи, което е много интересно – в България да се построи училище за парамедици както за нуждите на България и региона, така и за нуждите на нашата централа в Женева. Всичко се финансира от нашата централа в Женева.
Това, което трябваше да направи България, е да даде само земята, където да бъде построен този център.
Когато говорим за този европейски център, това е едно голямо признание за Червения кръст и за България като цяло. Какво се получи? Генерал Николов от Гражданска защита предложи едно место с отпаднала необходимост в Лозен, близо до нашия бедствен склад, областният управител даде съгласие да бъде трансформирано от публично държавно в частно държавно. След това ръководството на Министерството на вътрешните работи взе решение да бъде дадено, за да може да бъде построен този център и изобщо този комплекс, не само център. И въпросът – там направиха предложение до Министерския съвет и всичко се даде на Регионалното министерство, защото такива са правилата, то да го внесе в Министерския съвет.
Обаче с промяна на Закона, който стана преди две години, доколкото разбрахме, държавата няма право да дава земя на неправителствени организации.
Ние, независимо че сме в обществена полза, ние не сме чисто неправителствена организация. Ние сме в бюджета на държавата, ние изпълняваме абсолютно поръчки на държавата като цяло. В момента храним 320 000 човека по европейска програма на Социалното министерство. Отделно имаме Закон за Българския Червен кръст, където в т. 5 е казано, че държавата подпомага Червения кръст.
Независимо от всичко, след като Регионалното министерство са преценили, че е така, така трябва да бъде. Това, което се получи доста деликатно, е, че две години и половина не се взе решение по този въпрос. Миналата година Хърватския Червен кръст предложи на база на подкрепа от правителството този проект да се реализира в Хърватска. Държавата предоставя на Хърватския Червен кръст земя и съфинансиране.
Мен ме извикаха в Женева за последни дискусии – да бъде контактът, защото 30 години поддържаме добри контакти за централата. Аз се обадих на господин Дончев и го помолих: „Господин Дончев, моля Ви, кажете ми, две години и половина минаха, тупаме топката – някак си не е удобно, ще правим ли България европейски център или няма да правим?“ Човекът събра всички експерти – доста хора бяха в неговия кабинет, дискутира се този въпрос и той възложи действително да се намери решение и на базата на това движение ние сега в момента сме тук и коментираме именно промяната на Закона за Българския Червен кръст, за да може вече нормативно да се реши този въпрос.
Тук обаче има един деликатен момент, който Женева не го прие. В предложението е казано едно – възможностите земята да се предостави на Българския Червен кръст за Х-време, върху която земя Женева инвестира 4 – 5 милиона евро и след като изтече срокът държавата става собственик на това, което е построено. Така че може би на второ четене трябва да седнем и да обсъдим и този вариант, за да може действително, повярвайте ми, тук не се касае за Българския Червен кръст, тук се касае за България – тези 1000 – 1200 човека ще идват тук да се учат, това е хотел, това е храна, това е обслужване, това са лектори, това са инвестиции в България. Това е едната страна на въпроса, но има и една друга много по-важна друга страна на въпроса: тези хора, които напуснат България, на тяхната диплома ще пише: „Получил лиценз в България“. За нас това е изключително много важно, а вярвам, че не само за нас, но и за всички, защото тук се касае за България да влезе в европейските структури като една страна, която дава възможността европейците да се учат в България.
Така че нашата молба е: нека да подкрепим, както Здравната комисия, подкрепи този вариант, който бе предложен от колегите, за което ние им благодарим, и после може би в една дискусия преди второто четене да обсъдим фино и елегантно детайлите, за да може действително да направим нещо, което да бъде добро за България и да бъде приемливо и за нашата централа в Женева.
Имаме пълната подкрепа. Аз от месец декември в Женева след разговорите успях да задържа възможността за вземане на окончателно решение, но не можем повече да задържаме този въпрос и аз вярвам, че тук, до края на тази година, България трябва да излезе с едно дефинитивно решение, а то ще бъде именно с промяна на Закона за Българския Червен кръст. Там вече ще се даде възможността държавата да предостави земя на организацията, където да се построи този изключително важен европейски проект. Училище затваряме, медици виждаме, че не достигат десетки, бих казал хиляди, медицински сестри. Не стигат! Хайде да не влизам в детайли. А това ще ни даде възможност това училище с пари от Женева ние да обучаваме и да ползваме благата на този център. Благодаря Ви, обичаме Ви и вярваме, че ще ни подкрепите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Григоров.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми скъпи гости! Мисля, че Законопроектът, представен на нашето внимание, е законопроект, който трябва да подкрепим, най-малкото от доводите, които изтъкна и председателят на Българския Червен кръст и колегата-вносител. Ако трябва, наистина да дадем шанс между първо и второ четене тези текстове да бъдат прецизирани, аз съм склонен да участвам даже в работна група, ако има такава, но мисля, че заслужава нашето внимание и както колегите от Здравната комисия подкрепиха дадения законопроект, трябва д аго подкрепим и ние. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, имате думата, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Госпожо Председател, аз няма да правя изказване, по-скоро имам въпрос към вносителите и той е следният. Понеже слушах внимателно председателя на Българския Червен кръст, ми направи впечатление, че говорите в едно бъдеще време. Бих казал обаче, че това е бъдеще неопределено време.
Въпросът ми е конкретен: договорено ли е обучение с Международния Червен кръст, което да се провежда със сигурност в България, или ние ще построим въпросните сгради, след което тепърва ще се започне договарянето.
Давам пример веднага със съседна Гърция. Тя спечели Олимпиадата – построиха се едни стадиони, басейни и тем подобни, впоследствие пустеещи.
Това, което ме притеснява, е, че ако няма нищо договорено, дали няма да си построим една голяма сграда и да очакваме някой да дойде и да се обучава. Благодаря Ви.
ХРИСТО ГРИГОРОВ: Мога ли да отговоря?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, заповядайте, академик Григоров – имате думата.
ХРИСТО ГРИГОРОВ: Фактът, че в построяването на този комплекс – тук не става въпрос само за европейския център, а става въпрос за този балкански склад за бедствена готовност и най-важното – училището за парамедици, се инвестира изцяло от Женева. Те няма да финансират нещо, за което предварително не са решили да бъде използвано. Така че ние имаме уверенията, и то писмени, че действително Женева, финансирайки този проект, веднага след него се започва неговото използване. Сам разбирате, че ако Вие си дадете пари, за да си построите къща, Вие ще искате да си живеете в нея, а няма да чакате време да мине.
Така че казвам Ви съвсем твърдо, че това, което ще бъде построено, ще бъде незабавно включено в една учебна програма за използване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
В допълнение на казаното от академик Григоров, бих искала да кажа, че България от няколко години има сред приоритетите си в здравеопазването обучението на парамедици. Ако не ме лъже паметта преди около 5 или 6 години, направихме възможност с промяна в законите да може да се извършва това обучение, това да е регулирана професия. България участва по такъв проект за европейско финансиране. Той се осъществяваше по Програма ПУЛСС – не помня вече стойността, но заедно с Университетската болница „Пирогов“ и Българския Червен кръст държавата и Българският червен кръст имат много добро сътрудничество и аз мисля, че гаранциите, които ни дава и господин президентът на Българския Червен кръст, и уверенията, които има от централата в Лозана, само може да ни подтикнат единодушно да подкрепим това предложение на колегите-вносители.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Искате ли думата? Не.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз смятам, че този законопроект не само преследва благодородна цел, но е намерена и необходимата защита на държавния и обществения интерес. Във връзка с казаното от академик Григоров, очевидно между първо и второ четене трябва да се мисли за различна формулировка на ал. 6 на предлагания нов чл. 5а, така че на практика да може да се намери балансът на държавния интерес, на държавната собственост и едновременно с това да можем да изпълним изискванията на централата на Червения кръст, така че да може този проект да бъде реализиран. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преди да закрия дебата по точка първа бих искала да Ви уведомя и за протокола, че по Законопроекта са постъпили становища от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – посочват, че нямат забележки по така предложения законопроект; от Министерството на здравеопазването – подкрепят Законопроект, не отправят бележки по него; от Българския Лекарски съюз изразяват принципната си подкрепа към Законопроекта, но считат, че срочното предоставяне на правото на строеж и свързаното с него право на държавата да придобие изградения обект безвъзмездно няма да позволи на БЧК оптимално да реализира своите цели и задачи в хуманитарната област. От Българския Червен кръст се счита, както изрази и академик Григоров в становище, че Законопроектът е добър. Просто исках да Ви уведомя.
Закривам дебатите, ако няма други изказвания.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е „за“, да гласува – подлагам на първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 9 март 2020 г.
Гласували 20 народни представители: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на гостите по точка първа.
ХРИСТО ГРИГОРОВ: Госпожо Председател, тръгвам си изключително развълнувам. Благодаря на всички!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г.
Гости по тази точка:
От Министерството на финансите – госпожа Цветанка Михайлова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, госпожа Христина Пендичева, държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, госпожа Елена Петрова, държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“.
От Комисията по финансов надзор – госпожа Петя Димитрова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, госпожа Петя Хантова-Георгиева, директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, госпожа Лидия Вълчовска, директор на дирекция „Правна“, господин Милен Милев, началник-отдел „Нормативна дейност и методология“.
Здравейте на всички!
Кой ще представи Законопроект?
Заповядайте, имате думата, госпожо Михайлова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви представя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Какво наложи изготвянето на този законопроект? На европейско ниво беше приет Регламент относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар. Това е Регламент (ЕС) 2017/1129, с който се отмяна действащата до момента директива за проспектите.
Във връзка с приемането на Регламента, за който знаете, че има пряко действие, се налага да се отменят действащите и транспонирани в нашето законодателство норми на Директивата и да се въведат мерки по прилагането на Регламента.
На второ място се наложи, предвид натрупаната до момента практика, да бъде усъвършенствана и националната правна уредба и на базата на тези две предпоставки беше изготвен Законопроектът.
Какво включва Проектът като основни положения.
Съгласно Регламента, за който споменах, изготвяне и публикуване на проспект се изисква винаги при публично предлагане на ценни книжа и/или допускане до търговия на регулиран пазар, като се изисква проспектът да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор. Не се изисква изготвяне на проспект по Регламента единствено в случаите, посочени изрично в Регламента.
В тази връзка с предложени промени в Търговския закон, с които се уточнява приложимостта на чл. 205 от Търговския закон, в случаите, в които емисия безналични облигации попада в изключенията от задължението за публикуване на проспект по чл. 1, параграфи 4 и 5 от Регламента.
Когато според Регламента се изисква проспект извън посочените изключения се въвежда праг на национално ниво, под който проспектът по регламент се замества от документ за допускане по правилата на многостранна система за търговия, съответно от документ за публично предлагане. Този праг е определен на 3 млн. евро.
Важно е да се посочи също, че публичното предлагане та ценни книжа под посочения праг без публикуван проспект може да бъде осъществено само на територията на Република България и не подлежи на паспортизиране по новия регламент.
Когато при публично предлагане на емисия ценни книжа с обща стойност, по-малка от левовата равностойност на този праг от 3 млн. евро, се иска допускане до търговия на многостранна система за търговия, се предвижда емитентът или предложителят вместо проспект да изготви документ, съгласно правилата на многостранната система за търговия, която следва да го представи на Комисията за финансов надзор не по-късно от пет работни дни преди допускането на ценните книжа до търговия.
Когато обаче се извършва публично предлагане на емисия ценни книжа с обща стойност по-малка от левовата равностойност на 3 млн. евро, без да се иска допускане до търговия на регулиран пазар или многостранна система за търговия, емитентът в този случай вместо проспект, съответно документ за допускане до търговия, изготвя и публикува само документ за публично предлагане с облекчени форми и съдържание.
В Законопроекта е предложено минимално съдържание на документа за публично предлагане.
Във връзка с изискванията на чл. 31 от Регламента за определяне на компетентен административен орган от всяка държава членка Комисията за финансов надзор е определена като компетентен орган, като ѝ се предоставят съответните регулаторни и надзорни правомощия във връзка със същия регламент.
В националното законодателство се предлагат и конкретни административнонаказателни разпоредби и други мерки, приложими при посочените в Регламента обстоятелства по отношение на лица, отговорни за нарушения на разпоредбите на Регламента, както и за да се предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане.
Във връзка с въвеждането на мерки в националното законодателство за осигуряване на условия за прилагане изискванията на Регламента се налагат промени в таксите, събирани от Комисията за финансов надзор по Раздел трети на тарифата от Приложение към Закона за КФН.
В съответствие със Стратегия за развитие на капиталовия пазар Комисията за финансов надзор няма да събира такси за потвърждаване на проспект за публично предлагане на ценни книжа в срок до 1 януари 2021 г.
Във връзка с констатирани пропуски и проблеми при практическото прилагане на закона за публичното предлагане на ценни книжа със предложения законопроект се предлагат и изменения с цел прецизиране и усъвършенстване на действащите разпоредби, например в следните насоки.
На първо място, в чл. 100б, ал. 4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се допълва, като се предвижда, че е недопустимо решение относно извършване на промени в условията, при които са издадени облигациите, включително конкретните параметри на емисията облигации да има обратно действие.
По правило бих искала да посоча, че корпоративните решения имат действие занапред, но тъй като съществуващата регламентация допуска със задна дата да се променят съществени условия по облигационния заем е необходимо да се премахне тази възможност за такива решения с оглед негативното им отражение в практиката.
По-специално предложението цели осигуряване на допълнителна защита на интересите на миноритарните облигационери, каквито са и пенсионните фондове и косвено осигурените в тях лица.
Друго усъвършенстване на националната уредба е предложението за изменение в чл. 100г., ал. 3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, като се въвежда ограничение за придобиване до 20% от емисията облигации когато довереник на облигационерите е същевременно и облигационер по същата емисия облигации.
Посоченото предложение е обусловено от констатирани проблеми в практиката и ще се отнася за емисии облигации, издадени след датата на влизане в сила на изменението им в Закона за публичното предлагане, тоест няма да важи за заварени положения.
На трето място, разпоредбата на чл. 116в, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се допълва по начин, който ще гарантира, че при придобиване на статут на публично дружество, назначените членове на управителния и контролен орган на публичното дружество ще предоставят гаранция за управлението си и така ще уеднакви третирането на новоизбраните членове с назначените такива с придобиването на статут на публично дружество.
С цел повишаване защита на интересите на инвеститорите се предвижда членовете на управителен и контролен орган на публичното дружество, за които общото събрание е определило размер на възнаграждение, но не е определило размера на гаранцията за управлението, размерът на гаранцията за управлението да се приема за равен на 3-месечното брутно възнаграждение на лицата.
Въвежда се и изискване за актуализиране на гаранцията при промяна на възнаграждението на съответния член на управителен или контролен орган на дружеството.
В Законопроект се предвиждат и някои изменения в други закони, които са обусловени от изисквания на европейското законодателство с цел хармонизиране на уредбата. Те са подробно обяснени в мотивите към Законопроект, имат доста технически характер. Само ще ви спомена, че това са изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти и в Кодекса за застраховането.
В заключение бих искала да подчертая, че предложените промени целят подобряване на регулацията и инвестиционната среда, включително отстраняване на пропуски и констатирани практически проблеми при прилагането в Закона и пълно съобразяване на нашето законодателство с правото на Европейския съюз. Цели се също и най-вече улеснен достъп на малките и средни предприятия до финансиране чрез капиталовите пазари.
Очакванията са предвидените в Законопроекта мерки да позволят на малките и средни предприятия да се развиват без да бъдат възпрепятствани от ненужни разходи и административни тежести, тъй като ресурсите на бизнеса в сегашната затруднена ситуация са съсредоточени върху това да се осигури непрекъснатост на търговската дейност, като същевременно се запазва високо ниво на информираност и защита на инвеститорите в ценни книжа. Благодаря Ви и сме на разположение за въпроси.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Михайлова.
От Комисията за финансов надзор искате ли да добавите нещо? Не.
Колеги, имате думата.
Както се видели, ние не сме водеща комисия – съпътстваща комисия сме, Комисията по икономическата политика и туризъм е водеща.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г.
Гласували 19 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Благодаря на гостите.
С това изчерпахме дневния ред на Комисията по правни въпроси.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова
