Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
08/10/2020
Стенограма от заседание
П Р О Т О К О Л
№ 142
На 8 октомври 2020 г. се проведе заседание на Комисията по прани въпроси при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Изслушване на предложения кандидат за председател на Централната избирателна комисия.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден, колеги.
Имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред с точка първа и единствена:
Изслушване на предложения кандидат за председател на Централната избирателна комисия.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложената точка от дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към точката от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ КАНДИДАТ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ.
Гости на днешното заседание е цялата Централна избирателна комисия – за нас е удоволствие! Благодарим Ви.
И от Федерацията на независимите студентски дружества господин Тодор Гунчев – председател.
Изслушването на предложените кандидати за председател на Централната избирателна комисия се провежда в съответствие с Раздел IV от Решение на Народното събрание за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяването на документите, изслушването им в Комисията по правни въпроси и за избор на председател на Централната избирателна комисия, приети на 23 септември 2020 г.
Процедурни правила, Раздел IV – Изслушване на предложените кандидати за председател на Централната избирателна комисия:
1. Комисията по правни въпроси изслушва предложените кандидати за председател на Централната избирателна комисия, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността по чл. 50 от Изборния кодекс.
2. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Комисията по правни въпроси изслушва вносителя на предложението по поредността на внасянето му, като кандидатът се представя в изложение до 2 минути.
4. На кандидата се предоставя възможност да допълни данни от професионалната си биография, както и да изложи виждането си за дейността на Централната избирателна комисия, в изложение до 5 минути.
5. Народните представители може да задават въпроси към кандидата, включително и такива, постъпили при условията и по реда на раздел II, т. 2. Времето за изложение на въпросите е до две минути.
6. След изчерпване на зададените въпроси, на кандидата се предоставя възможност за отговор в изложение до 3 минути.
7. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата.
8. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
9. Комисията по правни въпроси на основание чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването на кандидатите. Към доклада се прилагат и проекти на решение за избор на всеки кандидат за председател на Централната избирателна комисия.
Постъпило е предложение за председател на Централната избирателна комисия от неправителствена организация в сроковете и по реда на Раздел I, т. 1 от Процедурните правила Федерация на независимите студентски дружества, която е предложила господин Александър Андреев.
Постъпилото предложение е предоставено на народните представители и парламентарните групи. В срока, определен в Процедурните правила, е постъпило едно предложение за председател на Централната избирателна комисия, направено от народни представители от парламентарната група на ГЕРБ. Към предложението са представени всички изискуеми документи, съгласно Раздел I, т. 3 от Процедурните правила предложението заедно с документите по Раздел I са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
След проверка на представените документи се установи, че господин Александър Андреев отговаря на условията за заемане на длъжността „Председател“ на Централната избирателна комисия по чл. 50, ал. 1 от Изборния кодекс.
В съответствие с Раздел III от Процедурните правила е извършена проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и съгласно разпоредбите на чл. 25 от Закона Комисията не откри документи, установяващи принадлежност на лицето, кандидат за председател на Централната избирателна комисия.
Резултатите от проверката са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
След извършена служебна проверка съобразно изискванията на чл. 50, ал. 3, т. 1 от Изборния кодекс се установи, че кандидатът за председател не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление. Резултатите от проверката са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Въпроси към кандидата за председател на Централната избирателна комисия не са постъпили.
Колеги, преминаваме към представяне на кандидата за председател на Централната избирателна комисия.
Господин Александър Андреев е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. Той е и дипломиран икономист по специалност „Счетоводство и контрол“ в Университета за национално и световно стопанство.
През 2010 г. кандидатът защитава докторска програма по право в Нов български университет. Господин Андреев е лектор по конкурентно право на Европейския съюз и главен асистент по международно частно право.
През 2006 г. кандидатът е завършил обучение по медиация към Фондация „Партньори – България“. Доктор Андреев е адвокат на свободна практика, вписан в Софийска адвокатска колегия от 1993 г. до настоящия момент. Основните му изследователски интереси в областта на международното частно право, право на Европейския съюз, право на инвестициите, конкурентно право на Европейския съюз. Допълнителните му изследователски интереси са в областта на гражданското и търговското право и изборни системи.
Господин Андреев е участвал в национални и международни проекти. През 1999 г. е бил лектор по програма на ФАР за обучение по мениджмънт във връзка с правни въпроси, но по отношенията с международен елемент в мениджмънта. Същият през 2013 г. е бил лектор на семинар към Националното сдружение на общините в Република България на тема „Отговорности и задължения на общинската администрация при произвеждането на избори за народните представители 2013 г.“
Доктор Андреев през месец ноември 2017 г. е взел участие в доклад на тема „Предизвикателства пред предизборна кампания в дигиталната ера“ в ХХVI Конференция на Асоциацията на избирателните органи от Централна и Източна Европа в град София. Автор е на редица статии и публикации като най-значителните от тях са правни аспекти на задължението за публикуване на счетоводните отчети на европейското дружество, юридическо списание на Нов български университет: „Правна уредба на заетите в дейността на европейското дружество“, съгласно Директива 2001/86 ЕО/Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица и Закона за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества; Юбилеен сборник – Нов български университет: „Основни белези на европейското дружество“, Юридическо списание на Нов български университет.
Александър Андреев е участвал и като народен наблюдател в парламентарни, президентски и местни избори и национални референдуми в Република Азербайджан, Съединените мексикански щати, Република Киргистан, Република Южна Корея, Република Северна Македония, Република Латвия, Република Грузия и Република Молдова.
Доктор Андреев е дългогодишен член на Централната избирателна комисия като от 2007 до 2011 г. член за Местни избори 2007 г. От 2009 до 2011 г. – член на Централната избирателна комисия за избиране на членове на Европейския парламент от Република България 2009 г. От 2003 и от 2013 г. до настоящия момент е член и говорител на Централната избирателна комисия.
Господин Андреев, здравейте!
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Здравейте!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Имате възможност да допълните данни за професионалната си биография, както и да изложите виждането си за дейността на Централната избирателна комисия в изложение до 5 минути.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Уважаема госпожо Председател на Комисията по правни въпроси, уважаеми народни представители, уважаеми членове на Централната избирателна комисия, уважаеми господин Гунчев, уважаеми представители на средствата за масова информация, уважаеми дами и господа! Позволете ми преди да кажа няколко думи да благодаря на Федерацията на независимите студентски дружества и на Политическа партия ГЕРБ за номинацията и издигането на кандидатурата ми като председател на Централната избирателна комисия.
Искам да благодаря и на колегите от Централната избирателна комисия, които са тук до мен в този момент – тогава, когато се изслушва кандидатурата ми за председател на Централната избирателна комисия.
Аз лично към всичко, което до момента беше казано в представянето, нямам какво да добавя, тъй като то е достатъчно подробно и обхваща почти цялата ми професионална биография до момента, като, разбира се, съм готов да отговоря на въпроси и се надявам, че ако има такива, успешно ще мога да изложа моето виждане по тези въпроси. Разбира се, това ми позволява в момента и да говоря и като експерт, защото все още не съм председател на Централната избирателна комисия, но, разбира се, тези въпроси ще ги очаквам.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Андреев.
Колеги, имате думата за въпроси.
По Процедурните правила следва да комплектоваме въпросите, но предлагам да са следваме процедурата – въпрос/отговор, ако нямате нищо против.
И колегата Хамид предлага по големина на парламентарните групи.
От парламентарната група на ГЕРБ имате ли въпрос, колеги? Няма въпрос.
Преминаваме към парламентарната група на БСП.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андреев, уважаеми членове на Централната избирателна комисия, уважаеми господин Председател на Федерацията на българските студентски дружества, уважаеми гости на Комисията! Ние имаме серия въпроси, които ще се опитам да задам тематично, за да може да развиете Вашите виждания.
Тъй като днес контекстът е машинно гласуване и поредните изменения на Изборния кодекс (точка седма от дневния ред в пленарна зала на Народното събрание за седмицата), първата ни серия въпроси са свързани именно с това.
Ще се справи ли Централната избирателна комисия с новите правомощия и задължения, които ѝ вменява Изборният кодекс? И по-конкретно: имате ли представа, виждания и идеи колко машини ще са нужни, ще се закупуват ли, или ще се наемат? Кога може да очакваме обявяването на обществена поръчка за тяхното придобиване или съответно наемане?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Уважаеми господин Андреев, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от Централната избирателна комисия, уважаеми господин Гунчев, уважаеми представители на средствата за масова информация, уважаеми дами и господа! Централната избирателна комисия като правоприлагащ орган е призвана да изпълни законът такъв, какъвто е, какъвто е приет от народните представители, от законодателя. Разбира се, в него един от основните въпроси, които към момента стои, това е машинното гласуване като форма на гласуване на избирателите в предстоящите избори през 2021 г. Разбира се, този въпрос има редица допълнения, които би следвало да бъдат разгледани и аз съвсем накратко, ако ми позволите, в момента чисто като експерт бих поставил на разглеждане.
За да може Централната избирателна комисия да изпълни своите задължения, включително осъществяването на машинното гласуване, трябва да бъде поставена в положението да бъде направена, а това изисква да се отговори на редица въпроси, които Централната избирателна комисия в своя анализ за предходните избори през 2019 г. доста подробно разви.
Тук не е въпросът дали да има машинно гласуване или да няма, а как да бъде осъществено машинното гласуване. Машинното гласуване е различна форма на гласуване извън тази, която е в основния обем на Изборния кодекс, където имаме подробна уредба на гласуването с хартиени бюлетини. Текстовете по отношение на машинното гласуване са много малко и те не разрешават една допълнителна серия от въпроси, които ще стоят пред Централната избирателна комисия, като орган, натоварен по силата на Изборния кодекс с произвеждането на изборите през следващата година. Но те не могат да бъдат решени само от Централната избирателна комисия. Това са въпросите, свързани с придобиването на машините, тяхното складиране, тяхното обслужване, тяхното сертифициране, одитиране, тяхното транспортиране.
Следователно машинният вот изисква не само да кажем – придобиваме машините, а трябва да отговорим и на всички останали въпроси – къде ще бъдат складирани, как ще бъдат обслужвани, по какъв начин те ще бъдат транспортирани, съхранявани, охранявани и така нататък, въпроси, които аз лично считам, че трябва да намерят отговор в една подробна уредба в Изборния кодекс и това трябва да бъде държавна политика, така както Централната избирателна комисия и до момента го е заявявала.
Аз се надявам, че тези въпроси ще намерят своя отговор, тъй като тези въпроси трябва да позволят на Централната избирателна комисия да произведе машинното гласуване в предстоящите избори. Надявам се, че съм отговорил в рамките и на времето на този въпрос.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Искате думата за отношение ли?
КРУМ ЗАРКОВ: Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Извинявайте, госпожо Председател – да, моите конкретни въпроси са – това, което казахте е важно, аз ще се въздържа засега от коментар, идва ми коментара, но ще се въздържа засега: ще се наемат или ще се купуват? Това е въпрос, който законодателят днес окончателно постави пред Централната избирателна комисия. Тоест, очаквам отговор: според Вас е по-добре да се наемат или е по-добре да се купуват? Вие сте колегиален орган. След това не само еднолично ще вземете решение, но какво е Вашето становище? Кога можем да очакваме да започне процедурата, която ще ги донесе тези машини? Тоест кога ще може да се започне да се прави обществена поръчка, защото – споделям сега мое лично притеснение, ще минат месец-два и ще дойде Изборен кодекс, с който да се отмени машинното гласуване, защото няма време. Вие сте достатъчно дълго време в занаята, за да знаете, че това се е случвало и преди.
Прощавайте, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Андреев.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Благодаря Ви.
Вие задавате въпроси, които са от компетентността на Централната избирателна комисия, а не от нейния председател.
Разбира се, в тази връзка всеки един от колегите в рамките на обсъжданията, които и в момента текат в Централната избирателна комисия, ще вземе своето становище и Централната избирателна комисия ще излезе със своето решение. Председателят не би могъл в момента, който и да било той, да ангажира Комисията, тъй като знаем, че това е колективен орган, при който решенията се взимат с мнозинство от 2/3.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Андреев.
Преминаваме към групата на „Обединени патриоти“. Нямате въпрос.
Преминаваме към групата на „Движението за права и свободи“.
Имате ли въпрос, господин Хамид?
ХАМИД ХАМИД: Имам, да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, имате думата.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, поздравления за номинацията!
Уважаеми Бъдещ председател на Централната избирателна комисия, уважаеми членове на Централната избирателна комисия, скъпи гости! Моят въпрос е в същата посока, за да имате възможност да разгърнете отговора малко повече от предвидените минути в регламента.
Казахте, че организацията на изборите е държавна политика, а държавната политика се осъществява от Министерския съвет – предполагам, че всички тук го знаем и в този смисъл за мен това е явно несъгласие с новата норма, която прехвърля от Министерския съвет значителна дейност по организацията и провеждането на изборите върху Централната избирателна комисия.
В обществото остана на витае въпросът дали пък точно затова не подаде оставка и госпожа Стефка Стоева. Моят въпрос е не да кажете какво е решението, защото решението ще вземе Централната избирателна комисия, а Вашето мнение – какъв тип да са машините, за какви машини говорим? Защото това машинно гласуване е толкова общо! Ако може да влезете малко в детайли – пак питам за Вашето мнение, че Централната избирателна комисия разполага с необходимия ресурс, предимно човешки, но и материална база да организира, да съхранява, да складира тези машини? Стана вече въпрос за това преди малко.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид. (Реплики на народните представители Димитър Лазаров и Хамид Хамид.)
Моля Ви, не влизайте в диалог, колеги!
Заповядайте, господин Андреев, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Благодаря за въпроса.
Аз бих казал следното: когато говоря за държавна политика, имам предвид всички държавни органи, като се тръгне от законодателната власт през изпълнителната власт и всички органи в държавата, които имат функции във връзка с изпълнението на Изборния кодекс по отношение на организационно-техническата подготовка. За да може да се създаде възможността – това, което казах в началото, да се проведе машинното гласуване, то трябва да има разписани правила – това е моето лично мнение като член на Централната избирателна комисия, по отношение осъществяването на машинното гласуване. Не може в Изборния кодекс да има само три текста, отнасящи се до самото машинно гласуване, без в тази връзка да бъдат ясно разписани правилата по отношение на това какви трябва да бъдат машините, защото така както се чете това е в обществото има дебат какви трябва да бъдат машините.
Но отделно от това и как трябва да бъде проведено това машинно гласуване с оглед обезпечаването точно на това, което Вие казахте, а именно това е не само финансовият ресурс. Тук говорим, извинявам се, че така ще го кажа, но това е въпрос, който се отнася до съдбите на много хора, защото обезпечаването на машинното гласуване изисква не само площ и пари, то изисква технически персонал, който да бъде ангажиран, този технически персонал или персонал, който ще охранява тези машини, не може да бъде нает само за три месеца. Това означава един доста сериозен ресурс в държавата, който трябва да бъде включен и трябва да бъде помислено как да бъде обезпечено това нещо. Тоест, редица други въпроси, свързани точно с логистичното обезпечаване на машинното гласуване.
Аз не бих искал да обсъждам мотивите на предходния председател госпожа Стоева, за това че тя подаде оставката, тъй като това е личен нейн акт, който тя е мотивирала. Но аз считам това за едно предизвикателство пред Централната избирателна комисия не пред нейния председател само, защото Централната избирателна комисия до момента винаги със своя авторитет и своята дейност, мога да кажа, е гарантирала изборният процес да бъде публичен и да бъде прозрачен, такъв какъвто трябва да бъде, за да създадем доверие в държавните органи.
Нека да не забравяме, че Централната избирателна комисия е тази, чрез която се формират органите на държавна власт и липсата на доверие в дейността на Централната избирателна комисия или неподпомагането, за да може тя да осъществи своята дейност, води, разбира се, и отрицателно и рефлектира върху останалите органи, които се формират чрез изборите, което е най-голямата ценност в демократичното общество.
Ето защо аз си казах, че трябва да бъде подпомаганата Централната избирателна комисия в този процес и аз се надявам, че това ще стане. Разбира се, с оглед и промяната в Изборния кодекс възможността да има и гласуване в определени случаи с хартия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Андреев.
Заповядайте за отношение, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз Ви благодаря за отговора. Искам само да уточним. На два пъти споменахте, че очаквате от законодателния орган да приеме текстове, които да внесат малко конкретика по отношение на машините. Напълно съм съгласен с Вас, но имате ли очакване това да стане до предстоящите парламентарни избори? Тоест, вярвате ли, че законодателят ще може да отвори отново Изборния кодекс, да понесе цялата тази 2-месечна процедура и да детайлизира и приеме текстове, които ще бъдат работещи за Централната избирателна комисия?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Андреев.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Трудно бих могъл да отговоря на този въпрос. Това е въпрос, който би трябвало да бъде зададен към народните представители и законодателя. Аз като кандидат за поста на председател на Централната избирателна комисия единствено мога да кажа, че Комисията, така както и до момента го е правила, ще приложи законът, такъв какъвто е. Най-малкото ще направи всичко необходимо, за да го приложи, такъв какъвто е приет от Народното събрание.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Андреев.
Преминаваме към въпроси от парламентарната група на ВОЛЯ.
Колега Найденов, имате ли въпрос?
Заповядайте!
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Андреев, ще успеете ли да се абстрахирате от това, че сте предложен от най-голямата управляваща партия ГЕРБ? Ако отговорът е „да“, как ще го направите?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Андреев.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Нека само да направя уточнението, че аз съм предложен от неправителствена организация и мога, и смея да твърдя, въпреки че тук е господин Гунчев, който е нейн представител, но това е една от организациите в Обществения съвет, която има може една от най-дългите истории в областта на нашето демократично развитие, още от началото на 90-те години. Може би той ще даде по-подробна информация, ако, разбира се, има необходимостта и желанието да бъде изслушан. Но моята кандидатура е припозната от основната политическа сила, за което аз съм му благодарен, защото това е една оценка на моята експертност и на моите професионални може би знания и възможности.
Аз лично винаги съм приемал Централната избирателна комисия като експертен орган, в който като независим държавен орган, независимо че са номинирани членовете на Централната избирателна комисия от политически сили и са припознати от тях, но те участват в заседанията и взимането на решенията със своята експертност. В тази връзка без да звучи прекалено високо, но всеки един от членовете на Централната избирателна комисия, които присъстват тук, би могъл да бъде нейн председател, защото тук надделя експертността, а не политически настроения или политическа воля на един или друг. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Искате ли думата за отношение, господин Найденов?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Преминаваме към следващия кръг от въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ? Няма въпроси.
От парламентарната група на „БСП за България“ – господин Зарков, Вие или някой друг?
Заповядайте!
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Андреев, започвам от там, откъдето Вие прекъснахте. По отношение на експертизата, ние нямаме съмнение по отношение на Вашата експертиза. Вие сте член на ЦИК от 2007 г., ако не се лъжа. Вие познавате процеса и всичките му недъзи, включително тези, свързани с ЦИК и с изборната администрация като цяло – недъзи, които до голяма степен са законодателно определени. Но няма да Ви въвличам в законодателния спор, тъй като той се води на друго място.
Но ще Ви помоля за малко по-конкретни и честни отговори, защото имаме нужда от този дебат като общество да си кажем честно какви са нещата.
От първия Ви отговор става ясно, че Вие не считате, че сегашните промени на Изборния кодекс, на сега действащия Изборен кодекс, са достатъчни, за да може да гарантирате ясно и откровено, че ще има машинно гласуване. Аз поне така го разбрах.
Вторият ми въпрос: как оценявате сътрудничеството на Централната избирателна комисия с правителството, с Министерския съвет и в частност по отношение на машинно гласуване и в още по-голяма частност – по отношение на последните и предишните два избора? Защото нашето впечатление, господин Андреев, е, че въпреки разпоредбата на чл. 18 от Изборния кодекс, който вменява определени права и задължения на Министерския съвет, те не бяха достатъчно активни и не помогнаха с редицата въпроси, които и Вие изредихте и които са от тяхната компетенция, дори след последните промени.
Моят конкретен въпрос е: как оценявате сътрудничеството на ЦИК с правителството досега? Питам Ви и като бивш дългогодишен член на ЦИК и какво ще направите, ако бъдете избран за председател, за да го подобрите?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Андреев – имате думата.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Зарков, благодаря за въпросите. Недъзите в изборното законодателство може би трябва да бъдат въпрос на едно обществено широко обсъждане оттук нататък, защото изборният процес и промените в него трябва да се случват с оглед и волята за решаването на определени конкретни въпроси или проблеми, които съществуват. Аз не бих искал да навлизам в тях, защото това е въпрос, който е прекалено дълъг и обширен да разгледаме цялото законодателство.
Ето защо мисля, че този дебат ще върви в обществото още дълго време и може би така е правилното, защото, пак казвам, преминаването от един изцяло уреден способ за гласуване, какъвто е хартиената бюлетина, към един нов способ за гласуване, независимо от целите, които се поставят при въвеждането на машинното гласуване – въпреки това не можем да кажем, че това е лекарството за всички възможни недъзи, които да лекува или както в момента в повечето случаи говорим, че това не е панацея, която да решава тези въпроси, но така или иначе уредбата на всичко, което е свързано както с хартиените бюлетини от отпечатването до доставката на тези – до секционните избирателни комисии, това са въпроси, които трябва да получат своята правна уредба, за да може те да се случват.
Аз не мога в момента да кажа как виждам сътрудничеството с изпълнителната власт. Аз лично считам, че и до момента, включително в изборите за Европейския парламент, където имаше машинно гласуване, сътрудничеството беше на едно високо ниво, при положение че следва да се има предвид организацията на Министерството на вътрешните работи, на всички органи от изпълнителната власт по транспортирането, съхраняването. Единствените въпроси, които стояха, но мисля, че вече ще намерят разрешение с предложените промени. Това е по отношение на одитирането и сертифицирането.
Но във всички тези случаи аз не мога да кажа, че ние нямахме едно отлично сътрудничество с изпълнителната власт, за да се случи това и имайки предвид опита, който беше с 3000 машини, отнесен към над 9500 – колкото евентуално ще бъдат секциите, в които ще трябва да се гласува с машинно гласуване, този ресурс може би трябва да бъде увеличен многократно в пъти от това, което беше тогава ресурсът, който трябва да бъде зает.
Но тук стоят и въпроси, позволете ми тази експертност, аз се извинявам на колегите, че ще кажа мое лично мнение, представете си – това означава наемането на хора, технически персонал, който да ги обслужва. Това означава охрана на тези помещения, складирането в складове в страната и в София, които да позволяват това нещо, тоест въпроси, които трябва по някакъв начин да бъдат уредени. С оглед на това, разбира се, аз казах, че това ще е предизвикателство към изборната администрация, за да изпълним закона, такъв какъвто бъде приет от народното представителство.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Колеги, преминаваме към въпроси от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Господин Митев, заповядайте – имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Андреев, аз няма да Ви задавам въпрос, но тъй като процедурата е по изслушване ще изразя отношение към изслушването до този момент.
Аз смятам, че с дадените отговори на поставените Ви въпроси доказвате не само заради многогодишния опит като член на Централната избирателна комисия, но и на базата на разсъжденията и изводите, които чухме от Вас, че притежавате и необходимите теоретични знания и необходимия практически опит до този момент, за да бъдете избран за председател на Централната избирателна комисия и да се нагърбите с нелеката задача по произвеждането на следващите избори за народни представители. Смятам, че Централната избирателна комисия заслужава такъв председател, какъвто имахме удоволствието да чуем от Вас във Ваше лице и се надявам да получите подкрепа не само от мнозинството в Народното събрание, но и от опозицията. Смятам, че колегите се убедиха, че вие имате достатъчно критично и обективно отношение и по отношение на изборното законодателство и изборните практики, но пък и имате, от друга страна, готовността да осъществите тези функции, които законодателят Ви е възложил с Изборния кодекс, и колкото и трудности и проблеми бъдат проявени в работата на Комисията, изразявате готовност да се справите с тях, да намерите начин да ги преодолеете, а не причини да ги отложите или да не изпълните функциите, които Ви е възложил законодателят Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Искате ли думата? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Аз просто искам да благодаря за високата оценка, която давате. Надявам се, че Централната избирателна комисия ще успее да изпълни закона, такъв какъвто е в предстоящите избори.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Андреев.
Преминаваме към въпроси от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Господин Хамид, имате ли въпрос? Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Имам един малък въпрос.
Уважаеми господин Андреев, предполагам, че следите последните няколко дебата по различните издания на Изборния кодекс в последните няколко години. В тях на преден план излиза един основен проблем – грешните протоколи и прекалено многото грешки при преброяването и съставянето на секционните избирателни протоколи.
Имате ли някакви идеи – бихте ли споделили с нас – какво ще ни предложите допълнително, за да ограничим тези грешки? В голяма част от колегите е останало впечатлението, че обученията, които се правят на членовете на секциите, са протоколни. Мислите ли в тази посока и ако споделите идеи в тази посока, нека да поговорим какви нови идеи имате за разяснителна кампания за избирателите? Защото машини, хартия – от днес пак, така че ще ми е интересно да чуя Вашите идеи в тази посока.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Заповядайте, уважаеми господин Андреев.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Благодаря Ви за въпросите.
По отношение на протоколите на секционните избирателни комисии, напълно заставам зад това, което е анализът на Централната избирателна комисия. В протоколите, такива каквито са приети и действаха до момента, има доста точки, които не дават никаква информация по отношение на изборния резултат.
Независимо от това те стоят и в последния момент, а именно отчитането на резултатите, когато е в края на изборния ден, след приблизително 48 часа работа на секционната избирателна комисия и множеството числа, които има, е нормално да водят до допълнително грешки.
Оттук нататък започва в определени случаи без колегите от секционните избирателни комисии, защото сигурно има и такива, които гледат, започват да си натъманяват някои числа, които нямат значение на изборния резултат. А именно това са бюлетините, сложени като образец пред секционната избирателна комисия и които се унищожават; сгрешените бюлетини, които избирателят е върнал, за да може да получи други и да гласува отново; бюлетини, които не са използвани в началото или по друга причина, са били унищожени – снимани, и така нататък.
Всички тези бюлетини, които не участват в преброяването, тоест при определянето на резултатите и не се броят като действителни или недействителни гласове, защото те остават и извън избирателната кутия, всички тези в момента от протоколите са разбити по отделни точки, което води до пренасянето неправилно от черновата в беловата на тези данни, което води често пъти до сгрешаването, тъй като и там имаме контроли – нещо, което е един от въпросите, които ние сме повдигали многократно в нашите анализи, не само при предходните избори през 2019 г., а и преди това, че този въпрос трябва да бъде поставен.
На следващо място, това е въпросът по отношение на дописаните избиратели, тъй като там имаме също едно сумиране от основния избирателен списък, допълнителната страница. Тоест, всички тези числа, които реално погледнато, водят до едни данни, а именно колко избиратели са гласували. Това е допълнителна информация, която при определянето на изборния резултат на самите резултати от гласуването и преброяването на действителните гласове и недействителните, не носи необходимата информация, освен статистиката по отношение на това да бъде определено колко са били дописани и колко не са в избирателните списъци – проверка, която между другото се прави допълнително след като приключи изборният процес, тъй като имаме повторната проверка на гласувалите и дали има лица, гласували в нарушение на Изборния кодекс или съответно има престъпление по Наказателния кодекс. Тоест тези данни идват така или иначе след това при извършването на повторната проверка от страна на ГД ГРАО и която ние предоставяме на органите на Прокуратурата и МВР за извършването на разследване. Тоест, данни, които биха облекчили работата на секционната избирателна комисия при отчитането на резултатите, биха съкратили тази информация, която не е необходима, за да може те да си свършат работата пó навреме и по-точно.
Извинявам се, но това са въпроси, изискващи малко повече време – съжалявам, ако съм се разпрострял, разбира се, тук стои въпросът за недействителните гласове по отношение на такива, които се разпределят по партии и коалиции и независими кандидати – въпрос, който стои на обсъждане и в рамките на Централната избирателна комисия.
Що се отнася до обучението на членовете на секционните избирателни комисии, аз лично считам и това като един от хората, които са ходили по обучения през целия период на моята работа в Централната избирателна комисия, мога да кажа, че в голямата степен проблемът с неподготвеността на някои от членовете на секционните избирателни комисии идва от един факт, който наблюдаваме редица години, а именно подмяната на членовете в последния момент. Това означава, че хора, които са подготвени и преминали обучението, познават методическите указания, в един момент те не могат да изпълнят своите задължения, а на тяхно място идват други. Разбира се, аз мисля, че е положителен ефектът, който ние успяхме да направим, а именно да се помисли не само за обучението, но и увеличаването на възнаграждението на членовете на секционните избирателни комисии, и оттук нататък може би следващият етап, който наблюдаваме и в редица други държави, е провеждането на обучение, което е сертифицирано, за да може тези хора да участват в секционните избирателни комисии. Аз мисля, че в тази посока може да се работи и това е нещото, което и Централната избирателна комисия има нагласата допълнително да развива. Благодаря Ви, извинявам се, ако съм отнел време.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Андреев.
Имате думата за отношение, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз Ви благодаря, че ни припомнихте анализа на Централната избирателна комисия. Надявам се, че всички колеги разбраха Вашите идеи и Вашите нови предложения. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Преминаваме към въпроси от парламентарната група на ВОЛЯ.
Колега Найденов, имате ли въпроси?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: С това изчерпахме процедурата, колеги.
(Реплики от парламентарната група на „БСП за България“.)
Предлагам да закрием дебатите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колко искате да има? (Реплики.)
Ако имате още въпроси, заповядайте, уважаеми Зарков – разбира се, никога не бих Ви ограничила. Имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Извинявайте, господин Андреев, но за мен и за моите колеги е важно.
Съгласно Изборния кодекс – чл. 57, ал. 1, т. 9, Централната избирателна комисия води публичен регистър на избирателите, който позволява съответната справка по ЕГН. Въпросът ми е: има ли такъв регистър? Ако не, ще има ли под Ваше ръководство изготвен такъв регистър на избирателите?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Андреев – имате думата за отговор.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Благодаря.
В Централната избирателна комисия има връзка към регистъра на ГД ГРАО за избирателите в страната, тъй като знаем, че избирателните списъци се изготвят от общинските администрации, въз основа на данните в база данни „Населени“ и това е органът, който е натоварен с изготвянето на избирателните списъци. Разбира се, това става с помощта на ГД ГРАО.
Централната избирателна комисия въз основа на правомощието, което Вие посочихте, прави възможно използването на такъв регистър, тоест всеки избирател да провери по ЕГН, по адрес или по друг начин дали е включен в избирателния списък и в коя секция, както и адресът на самата избирателна секция.
До момента, в който няма активна регистрация на избирателите – нещо, което в други държави съществува, и което е различен подход при създаването на избирателните списъци от този, който е възприет, и който съществува в България, тогава е възможно да има такъв регистър, който да е на онези избиратели, които имат желание да гласуват в определения вид избори и с оглед на това и тук стои въпросът законодателят да прецени дали е необходимо да бъде променена системата от така наречената пасивна регистрацията, която е регистрацията, направена въз основа на постоянният и настоящият адрес на българските граждани, въз основа на база данни „Население“ или оттук нататък да се премине към един съвсем различен и нов подход за България. Въпреки че за времето в миналото такъв е съществувал и тук конституционалстите могат да кажат по-добре, но така или иначе избирателят сам да заяви дали да бъде вписан в избирателния списък за гласуване. Надявам се, че съм отговорил.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Господин Зарков, заповядайте – имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Госпожо Председател, ако позволите и с оглед процесуалната икономия, ще взема отношение към този въпрос и изцяло изслушването. Първо, както вече имах възможност да отбележа, не се съмняваме в експертните качества на кандидата и той го доказа с последния отговор, тъй като разбра много добре какво го питаме ние във връзка с публичния регистър на избирателите.
Прехвърляйки към ГД ГРАО и техните списъци, ние прехвърляме един много стар проблем за списъците и съвсем не е било това идеята на законодателя през 2014 г. Знаем историята и на конституционното дело, знаем обвързаностите, но е факт и трябва да констатираме, че този проблем с годините просто не се решава. Това не е липса на идеи, а е липса на политическа воля и начин на изграждане на консенсус.
Факт е, че ние имаме неадекватни избирателни списъци.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това е вашето мнение.
КРУМ ЗАРКОВ: Добре, Вие твърдите обратното. Всеки има право да вижда черното и да му вика бяло – аз не мога да се противопоставя на това.
Завършвам със следното. Кандидатът отговаря без съмнение на формалните изисквания и има нужните знания и компетенции и експертиза. В изслушването си обаче той потвърди, че няма желание и воля да постави въпросите достатъчно ясно и радикално пред тези, които трябва да ги решават, а просто ще продължим да закриваме главата си в пясъка.
Това не е лично спрямо Вас, господин Андреев, нито спрямо Вашите колеги, това е продължение на това, което Вие правилно нарекохте „една държавна политика“. Тази държавна политика днес я видяхме сутринта в пленарна зала, скоро ще я виждаме най-вероятно, защото ще се налагат изключения и тя може да бъде обобщена със следното: знаем къде са проблемите, знаем и как да ги решим, но не искаме и Вие ще бъдете в позиция на този, който ще направи това неискане възможно. Затова ние не можем да подкрепим Вашата кандидатура.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Колеги, закривам дебата и Ви предлагам да пристъпим към гласуване на Проекта на решение за председател на Централната избирателна комисия, Приложение № 1 към Доклада, изчитам Ви го:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Централната избирателна комисия
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 51, ал. 3 и чл. 46, ал. 4 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Избира Александър Андреев Андреев за председател на Централната избирателна комисия.“
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 21 народни представители: за 14, против 7, въздържали се няма.
Проектът на решение в Комисията по правни въпроси се приема заедно с Доклада.
Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев! Благодаря и на цялата Централна избирателна комисия за това, че ни удостоиха с вниманието си и Ви подкрепиха в изслушването.
Благодаря и на колегите и на журналистите.
С това изчерпваме дневния ред
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 13,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова
П Р О Т О К О Л
№ 142
На 8 октомври 2020 г. се проведе заседание на Комисията по прани въпроси при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Изслушване на предложения кандидат за председател на Централната избирателна комисия.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден, колеги.
Имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред с точка първа и единствена:
Изслушване на предложения кандидат за председател на Централната избирателна комисия.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложената точка от дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към точката от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ КАНДИДАТ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ.
Гости на днешното заседание е цялата Централна избирателна комисия – за нас е удоволствие! Благодарим Ви.
И от Федерацията на независимите студентски дружества господин Тодор Гунчев – председател.
Изслушването на предложените кандидати за председател на Централната избирателна комисия се провежда в съответствие с Раздел IV от Решение на Народното събрание за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяването на документите, изслушването им в Комисията по правни въпроси и за избор на председател на Централната избирателна комисия, приети на 23 септември 2020 г.
Процедурни правила, Раздел IV – Изслушване на предложените кандидати за председател на Централната избирателна комисия:
1. Комисията по правни въпроси изслушва предложените кандидати за председател на Централната избирателна комисия, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността по чл. 50 от Изборния кодекс.
2. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Комисията по правни въпроси изслушва вносителя на предложението по поредността на внасянето му, като кандидатът се представя в изложение до 2 минути.
4. На кандидата се предоставя възможност да допълни данни от професионалната си биография, както и да изложи виждането си за дейността на Централната избирателна комисия, в изложение до 5 минути.
5. Народните представители може да задават въпроси към кандидата, включително и такива, постъпили при условията и по реда на раздел II, т. 2. Времето за изложение на въпросите е до две минути.
6. След изчерпване на зададените въпроси, на кандидата се предоставя възможност за отговор в изложение до 3 минути.
7. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата.
8. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
9. Комисията по правни въпроси на основание чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването на кандидатите. Към доклада се прилагат и проекти на решение за избор на всеки кандидат за председател на Централната избирателна комисия.
Постъпило е предложение за председател на Централната избирателна комисия от неправителствена организация в сроковете и по реда на Раздел I, т. 1 от Процедурните правила Федерация на независимите студентски дружества, която е предложила господин Александър Андреев.
Постъпилото предложение е предоставено на народните представители и парламентарните групи. В срока, определен в Процедурните правила, е постъпило едно предложение за председател на Централната избирателна комисия, направено от народни представители от парламентарната група на ГЕРБ. Към предложението са представени всички изискуеми документи, съгласно Раздел I, т. 3 от Процедурните правила предложението заедно с документите по Раздел I са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
След проверка на представените документи се установи, че господин Александър Андреев отговаря на условията за заемане на длъжността „Председател“ на Централната избирателна комисия по чл. 50, ал. 1 от Изборния кодекс.
В съответствие с Раздел III от Процедурните правила е извършена проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и съгласно разпоредбите на чл. 25 от Закона Комисията не откри документи, установяващи принадлежност на лицето, кандидат за председател на Централната избирателна комисия.
Резултатите от проверката са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
След извършена служебна проверка съобразно изискванията на чл. 50, ал. 3, т. 1 от Изборния кодекс се установи, че кандидатът за председател не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление. Резултатите от проверката са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Въпроси към кандидата за председател на Централната избирателна комисия не са постъпили.
Колеги, преминаваме към представяне на кандидата за председател на Централната избирателна комисия.
Господин Александър Андреев е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. Той е и дипломиран икономист по специалност „Счетоводство и контрол“ в Университета за национално и световно стопанство.
През 2010 г. кандидатът защитава докторска програма по право в Нов български университет. Господин Андреев е лектор по конкурентно право на Европейския съюз и главен асистент по международно частно право.
През 2006 г. кандидатът е завършил обучение по медиация към Фондация „Партньори – България“. Доктор Андреев е адвокат на свободна практика, вписан в Софийска адвокатска колегия от 1993 г. до настоящия момент. Основните му изследователски интереси в областта на международното частно право, право на Европейския съюз, право на инвестициите, конкурентно право на Европейския съюз. Допълнителните му изследователски интереси са в областта на гражданското и търговското право и изборни системи.
Господин Андреев е участвал в национални и международни проекти. През 1999 г. е бил лектор по програма на ФАР за обучение по мениджмънт във връзка с правни въпроси, но по отношенията с международен елемент в мениджмънта. Същият през 2013 г. е бил лектор на семинар към Националното сдружение на общините в Република България на тема „Отговорности и задължения на общинската администрация при произвеждането на избори за народните представители 2013 г.“
Доктор Андреев през месец ноември 2017 г. е взел участие в доклад на тема „Предизвикателства пред предизборна кампания в дигиталната ера“ в ХХVI Конференция на Асоциацията на избирателните органи от Централна и Източна Европа в град София. Автор е на редица статии и публикации като най-значителните от тях са правни аспекти на задължението за публикуване на счетоводните отчети на европейското дружество, юридическо списание на Нов български университет: „Правна уредба на заетите в дейността на европейското дружество“, съгласно Директива 2001/86 ЕО/Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица и Закона за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества; Юбилеен сборник – Нов български университет: „Основни белези на европейското дружество“, Юридическо списание на Нов български университет.
Александър Андреев е участвал и като народен наблюдател в парламентарни, президентски и местни избори и национални референдуми в Република Азербайджан, Съединените мексикански щати, Република Киргистан, Република Южна Корея, Република Северна Македония, Република Латвия, Република Грузия и Република Молдова.
Доктор Андреев е дългогодишен член на Централната избирателна комисия като от 2007 до 2011 г. член за Местни избори 2007 г. От 2009 до 2011 г. – член на Централната избирателна комисия за избиране на членове на Европейския парламент от Република България 2009 г. От 2003 и от 2013 г. до настоящия момент е член и говорител на Централната избирателна комисия.
Господин Андреев, здравейте!
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Здравейте!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Имате възможност да допълните данни за професионалната си биография, както и да изложите виждането си за дейността на Централната избирателна комисия в изложение до 5 минути.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Уважаема госпожо Председател на Комисията по правни въпроси, уважаеми народни представители, уважаеми членове на Централната избирателна комисия, уважаеми господин Гунчев, уважаеми представители на средствата за масова информация, уважаеми дами и господа! Позволете ми преди да кажа няколко думи да благодаря на Федерацията на независимите студентски дружества и на Политическа партия ГЕРБ за номинацията и издигането на кандидатурата ми като председател на Централната избирателна комисия.
Искам да благодаря и на колегите от Централната избирателна комисия, които са тук до мен в този момент – тогава, когато се изслушва кандидатурата ми за председател на Централната избирателна комисия.
Аз лично към всичко, което до момента беше казано в представянето, нямам какво да добавя, тъй като то е достатъчно подробно и обхваща почти цялата ми професионална биография до момента, като, разбира се, съм готов да отговоря на въпроси и се надявам, че ако има такива, успешно ще мога да изложа моето виждане по тези въпроси. Разбира се, това ми позволява в момента и да говоря и като експерт, защото все още не съм председател на Централната избирателна комисия, но, разбира се, тези въпроси ще ги очаквам.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Андреев.
Колеги, имате думата за въпроси.
По Процедурните правила следва да комплектоваме въпросите, но предлагам да са следваме процедурата – въпрос/отговор, ако нямате нищо против.
И колегата Хамид предлага по големина на парламентарните групи.
От парламентарната група на ГЕРБ имате ли въпрос, колеги? Няма въпрос.
Преминаваме към парламентарната група на БСП.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андреев, уважаеми членове на Централната избирателна комисия, уважаеми господин Председател на Федерацията на българските студентски дружества, уважаеми гости на Комисията! Ние имаме серия въпроси, които ще се опитам да задам тематично, за да може да развиете Вашите виждания.
Тъй като днес контекстът е машинно гласуване и поредните изменения на Изборния кодекс (точка седма от дневния ред в пленарна зала на Народното събрание за седмицата), първата ни серия въпроси са свързани именно с това.
Ще се справи ли Централната избирателна комисия с новите правомощия и задължения, които ѝ вменява Изборният кодекс? И по-конкретно: имате ли представа, виждания и идеи колко машини ще са нужни, ще се закупуват ли, или ще се наемат? Кога може да очакваме обявяването на обществена поръчка за тяхното придобиване или съответно наемане?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Уважаеми господин Андреев, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от Централната избирателна комисия, уважаеми господин Гунчев, уважаеми представители на средствата за масова информация, уважаеми дами и господа! Централната избирателна комисия като правоприлагащ орган е призвана да изпълни законът такъв, какъвто е, какъвто е приет от народните представители, от законодателя. Разбира се, в него един от основните въпроси, които към момента стои, това е машинното гласуване като форма на гласуване на избирателите в предстоящите избори през 2021 г. Разбира се, този въпрос има редица допълнения, които би следвало да бъдат разгледани и аз съвсем накратко, ако ми позволите, в момента чисто като експерт бих поставил на разглеждане.
За да може Централната избирателна комисия да изпълни своите задължения, включително осъществяването на машинното гласуване, трябва да бъде поставена в положението да бъде направена, а това изисква да се отговори на редица въпроси, които Централната избирателна комисия в своя анализ за предходните избори през 2019 г. доста подробно разви.
Тук не е въпросът дали да има машинно гласуване или да няма, а как да бъде осъществено машинното гласуване. Машинното гласуване е различна форма на гласуване извън тази, която е в основния обем на Изборния кодекс, където имаме подробна уредба на гласуването с хартиени бюлетини. Текстовете по отношение на машинното гласуване са много малко и те не разрешават една допълнителна серия от въпроси, които ще стоят пред Централната избирателна комисия, като орган, натоварен по силата на Изборния кодекс с произвеждането на изборите през следващата година. Но те не могат да бъдат решени само от Централната избирателна комисия. Това са въпросите, свързани с придобиването на машините, тяхното складиране, тяхното обслужване, тяхното сертифициране, одитиране, тяхното транспортиране.
Следователно машинният вот изисква не само да кажем – придобиваме машините, а трябва да отговорим и на всички останали въпроси – къде ще бъдат складирани, как ще бъдат обслужвани, по какъв начин те ще бъдат транспортирани, съхранявани, охранявани и така нататък, въпроси, които аз лично считам, че трябва да намерят отговор в една подробна уредба в Изборния кодекс и това трябва да бъде държавна политика, така както Централната избирателна комисия и до момента го е заявявала.
Аз се надявам, че тези въпроси ще намерят своя отговор, тъй като тези въпроси трябва да позволят на Централната избирателна комисия да произведе машинното гласуване в предстоящите избори. Надявам се, че съм отговорил в рамките и на времето на този въпрос.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Искате думата за отношение ли?
КРУМ ЗАРКОВ: Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Извинявайте, госпожо Председател – да, моите конкретни въпроси са – това, което казахте е важно, аз ще се въздържа засега от коментар, идва ми коментара, но ще се въздържа засега: ще се наемат или ще се купуват? Това е въпрос, който законодателят днес окончателно постави пред Централната избирателна комисия. Тоест, очаквам отговор: според Вас е по-добре да се наемат или е по-добре да се купуват? Вие сте колегиален орган. След това не само еднолично ще вземете решение, но какво е Вашето становище? Кога можем да очакваме да започне процедурата, която ще ги донесе тези машини? Тоест кога ще може да се започне да се прави обществена поръчка, защото – споделям сега мое лично притеснение, ще минат месец-два и ще дойде Изборен кодекс, с който да се отмени машинното гласуване, защото няма време. Вие сте достатъчно дълго време в занаята, за да знаете, че това се е случвало и преди.
Прощавайте, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Андреев.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Благодаря Ви.
Вие задавате въпроси, които са от компетентността на Централната избирателна комисия, а не от нейния председател.
Разбира се, в тази връзка всеки един от колегите в рамките на обсъжданията, които и в момента текат в Централната избирателна комисия, ще вземе своето становище и Централната избирателна комисия ще излезе със своето решение. Председателят не би могъл в момента, който и да било той, да ангажира Комисията, тъй като знаем, че това е колективен орган, при който решенията се взимат с мнозинство от 2/3.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Андреев.
Преминаваме към групата на „Обединени патриоти“. Нямате въпрос.
Преминаваме към групата на „Движението за права и свободи“.
Имате ли въпрос, господин Хамид?
ХАМИД ХАМИД: Имам, да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, имате думата.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, поздравления за номинацията!
Уважаеми Бъдещ председател на Централната избирателна комисия, уважаеми членове на Централната избирателна комисия, скъпи гости! Моят въпрос е в същата посока, за да имате възможност да разгърнете отговора малко повече от предвидените минути в регламента.
Казахте, че организацията на изборите е държавна политика, а държавната политика се осъществява от Министерския съвет – предполагам, че всички тук го знаем и в този смисъл за мен това е явно несъгласие с новата норма, която прехвърля от Министерския съвет значителна дейност по организацията и провеждането на изборите върху Централната избирателна комисия.
В обществото остана на витае въпросът дали пък точно затова не подаде оставка и госпожа Стефка Стоева. Моят въпрос е не да кажете какво е решението, защото решението ще вземе Централната избирателна комисия, а Вашето мнение – какъв тип да са машините, за какви машини говорим? Защото това машинно гласуване е толкова общо! Ако може да влезете малко в детайли – пак питам за Вашето мнение, че Централната избирателна комисия разполага с необходимия ресурс, предимно човешки, но и материална база да организира, да съхранява, да складира тези машини? Стана вече въпрос за това преди малко.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид. (Реплики на народните представители Димитър Лазаров и Хамид Хамид.)
Моля Ви, не влизайте в диалог, колеги!
Заповядайте, господин Андреев, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Благодаря за въпроса.
Аз бих казал следното: когато говоря за държавна политика, имам предвид всички държавни органи, като се тръгне от законодателната власт през изпълнителната власт и всички органи в държавата, които имат функции във връзка с изпълнението на Изборния кодекс по отношение на организационно-техническата подготовка. За да може да се създаде възможността – това, което казах в началото, да се проведе машинното гласуване, то трябва да има разписани правила – това е моето лично мнение като член на Централната избирателна комисия, по отношение осъществяването на машинното гласуване. Не може в Изборния кодекс да има само три текста, отнасящи се до самото машинно гласуване, без в тази връзка да бъдат ясно разписани правилата по отношение на това какви трябва да бъдат машините, защото така както се чете това е в обществото има дебат какви трябва да бъдат машините.
Но отделно от това и как трябва да бъде проведено това машинно гласуване с оглед обезпечаването точно на това, което Вие казахте, а именно това е не само финансовият ресурс. Тук говорим, извинявам се, че така ще го кажа, но това е въпрос, който се отнася до съдбите на много хора, защото обезпечаването на машинното гласуване изисква не само площ и пари, то изисква технически персонал, който да бъде ангажиран, този технически персонал или персонал, който ще охранява тези машини, не може да бъде нает само за три месеца. Това означава един доста сериозен ресурс в държавата, който трябва да бъде включен и трябва да бъде помислено как да бъде обезпечено това нещо. Тоест, редица други въпроси, свързани точно с логистичното обезпечаване на машинното гласуване.
Аз не бих искал да обсъждам мотивите на предходния председател госпожа Стоева, за това че тя подаде оставката, тъй като това е личен нейн акт, който тя е мотивирала. Но аз считам това за едно предизвикателство пред Централната избирателна комисия не пред нейния председател само, защото Централната избирателна комисия до момента винаги със своя авторитет и своята дейност, мога да кажа, е гарантирала изборният процес да бъде публичен и да бъде прозрачен, такъв какъвто трябва да бъде, за да създадем доверие в държавните органи.
Нека да не забравяме, че Централната избирателна комисия е тази, чрез която се формират органите на държавна власт и липсата на доверие в дейността на Централната избирателна комисия или неподпомагането, за да може тя да осъществи своята дейност, води, разбира се, и отрицателно и рефлектира върху останалите органи, които се формират чрез изборите, което е най-голямата ценност в демократичното общество.
Ето защо аз си казах, че трябва да бъде подпомаганата Централната избирателна комисия в този процес и аз се надявам, че това ще стане. Разбира се, с оглед и промяната в Изборния кодекс възможността да има и гласуване в определени случаи с хартия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Андреев.
Заповядайте за отношение, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз Ви благодаря за отговора. Искам само да уточним. На два пъти споменахте, че очаквате от законодателния орган да приеме текстове, които да внесат малко конкретика по отношение на машините. Напълно съм съгласен с Вас, но имате ли очакване това да стане до предстоящите парламентарни избори? Тоест, вярвате ли, че законодателят ще може да отвори отново Изборния кодекс, да понесе цялата тази 2-месечна процедура и да детайлизира и приеме текстове, които ще бъдат работещи за Централната избирателна комисия?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Андреев.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Трудно бих могъл да отговоря на този въпрос. Това е въпрос, който би трябвало да бъде зададен към народните представители и законодателя. Аз като кандидат за поста на председател на Централната избирателна комисия единствено мога да кажа, че Комисията, така както и до момента го е правила, ще приложи законът, такъв какъвто е. Най-малкото ще направи всичко необходимо, за да го приложи, такъв какъвто е приет от Народното събрание.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Андреев.
Преминаваме към въпроси от парламентарната група на ВОЛЯ.
Колега Найденов, имате ли въпрос?
Заповядайте!
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Андреев, ще успеете ли да се абстрахирате от това, че сте предложен от най-голямата управляваща партия ГЕРБ? Ако отговорът е „да“, как ще го направите?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Андреев.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Нека само да направя уточнението, че аз съм предложен от неправителствена организация и мога, и смея да твърдя, въпреки че тук е господин Гунчев, който е нейн представител, но това е една от организациите в Обществения съвет, която има може една от най-дългите истории в областта на нашето демократично развитие, още от началото на 90-те години. Може би той ще даде по-подробна информация, ако, разбира се, има необходимостта и желанието да бъде изслушан. Но моята кандидатура е припозната от основната политическа сила, за което аз съм му благодарен, защото това е една оценка на моята експертност и на моите професионални може би знания и възможности.
Аз лично винаги съм приемал Централната избирателна комисия като експертен орган, в който като независим държавен орган, независимо че са номинирани членовете на Централната избирателна комисия от политически сили и са припознати от тях, но те участват в заседанията и взимането на решенията със своята експертност. В тази връзка без да звучи прекалено високо, но всеки един от членовете на Централната избирателна комисия, които присъстват тук, би могъл да бъде нейн председател, защото тук надделя експертността, а не политически настроения или политическа воля на един или друг. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Искате ли думата за отношение, господин Найденов?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Преминаваме към следващия кръг от въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ? Няма въпроси.
От парламентарната група на „БСП за България“ – господин Зарков, Вие или някой друг?
Заповядайте!
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Андреев, започвам от там, откъдето Вие прекъснахте. По отношение на експертизата, ние нямаме съмнение по отношение на Вашата експертиза. Вие сте член на ЦИК от 2007 г., ако не се лъжа. Вие познавате процеса и всичките му недъзи, включително тези, свързани с ЦИК и с изборната администрация като цяло – недъзи, които до голяма степен са законодателно определени. Но няма да Ви въвличам в законодателния спор, тъй като той се води на друго място.
Но ще Ви помоля за малко по-конкретни и честни отговори, защото имаме нужда от този дебат като общество да си кажем честно какви са нещата.
От първия Ви отговор става ясно, че Вие не считате, че сегашните промени на Изборния кодекс, на сега действащия Изборен кодекс, са достатъчни, за да може да гарантирате ясно и откровено, че ще има машинно гласуване. Аз поне така го разбрах.
Вторият ми въпрос: как оценявате сътрудничеството на Централната избирателна комисия с правителството, с Министерския съвет и в частност по отношение на машинно гласуване и в още по-голяма частност – по отношение на последните и предишните два избора? Защото нашето впечатление, господин Андреев, е, че въпреки разпоредбата на чл. 18 от Изборния кодекс, който вменява определени права и задължения на Министерския съвет, те не бяха достатъчно активни и не помогнаха с редицата въпроси, които и Вие изредихте и които са от тяхната компетенция, дори след последните промени.
Моят конкретен въпрос е: как оценявате сътрудничеството на ЦИК с правителството досега? Питам Ви и като бивш дългогодишен член на ЦИК и какво ще направите, ако бъдете избран за председател, за да го подобрите?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Андреев – имате думата.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Зарков, благодаря за въпросите. Недъзите в изборното законодателство може би трябва да бъдат въпрос на едно обществено широко обсъждане оттук нататък, защото изборният процес и промените в него трябва да се случват с оглед и волята за решаването на определени конкретни въпроси или проблеми, които съществуват. Аз не бих искал да навлизам в тях, защото това е въпрос, който е прекалено дълъг и обширен да разгледаме цялото законодателство.
Ето защо мисля, че този дебат ще върви в обществото още дълго време и може би така е правилното, защото, пак казвам, преминаването от един изцяло уреден способ за гласуване, какъвто е хартиената бюлетина, към един нов способ за гласуване, независимо от целите, които се поставят при въвеждането на машинното гласуване – въпреки това не можем да кажем, че това е лекарството за всички възможни недъзи, които да лекува или както в момента в повечето случаи говорим, че това не е панацея, която да решава тези въпроси, но така или иначе уредбата на всичко, което е свързано както с хартиените бюлетини от отпечатването до доставката на тези – до секционните избирателни комисии, това са въпроси, които трябва да получат своята правна уредба, за да може те да се случват.
Аз не мога в момента да кажа как виждам сътрудничеството с изпълнителната власт. Аз лично считам, че и до момента, включително в изборите за Европейския парламент, където имаше машинно гласуване, сътрудничеството беше на едно високо ниво, при положение че следва да се има предвид организацията на Министерството на вътрешните работи, на всички органи от изпълнителната власт по транспортирането, съхраняването. Единствените въпроси, които стояха, но мисля, че вече ще намерят разрешение с предложените промени. Това е по отношение на одитирането и сертифицирането.
Но във всички тези случаи аз не мога да кажа, че ние нямахме едно отлично сътрудничество с изпълнителната власт, за да се случи това и имайки предвид опита, който беше с 3000 машини, отнесен към над 9500 – колкото евентуално ще бъдат секциите, в които ще трябва да се гласува с машинно гласуване, този ресурс може би трябва да бъде увеличен многократно в пъти от това, което беше тогава ресурсът, който трябва да бъде зает.
Но тук стоят и въпроси, позволете ми тази експертност, аз се извинявам на колегите, че ще кажа мое лично мнение, представете си – това означава наемането на хора, технически персонал, който да ги обслужва. Това означава охрана на тези помещения, складирането в складове в страната и в София, които да позволяват това нещо, тоест въпроси, които трябва по някакъв начин да бъдат уредени. С оглед на това, разбира се, аз казах, че това ще е предизвикателство към изборната администрация, за да изпълним закона, такъв какъвто бъде приет от народното представителство.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Колеги, преминаваме към въпроси от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Господин Митев, заповядайте – имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Андреев, аз няма да Ви задавам въпрос, но тъй като процедурата е по изслушване ще изразя отношение към изслушването до този момент.
Аз смятам, че с дадените отговори на поставените Ви въпроси доказвате не само заради многогодишния опит като член на Централната избирателна комисия, но и на базата на разсъжденията и изводите, които чухме от Вас, че притежавате и необходимите теоретични знания и необходимия практически опит до този момент, за да бъдете избран за председател на Централната избирателна комисия и да се нагърбите с нелеката задача по произвеждането на следващите избори за народни представители. Смятам, че Централната избирателна комисия заслужава такъв председател, какъвто имахме удоволствието да чуем от Вас във Ваше лице и се надявам да получите подкрепа не само от мнозинството в Народното събрание, но и от опозицията. Смятам, че колегите се убедиха, че вие имате достатъчно критично и обективно отношение и по отношение на изборното законодателство и изборните практики, но пък и имате, от друга страна, готовността да осъществите тези функции, които законодателят Ви е възложил с Изборния кодекс, и колкото и трудности и проблеми бъдат проявени в работата на Комисията, изразявате готовност да се справите с тях, да намерите начин да ги преодолеете, а не причини да ги отложите или да не изпълните функциите, които Ви е възложил законодателят Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Искате ли думата? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Аз просто искам да благодаря за високата оценка, която давате. Надявам се, че Централната избирателна комисия ще успее да изпълни закона, такъв какъвто е в предстоящите избори.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Андреев.
Преминаваме към въпроси от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Господин Хамид, имате ли въпрос? Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Имам един малък въпрос.
Уважаеми господин Андреев, предполагам, че следите последните няколко дебата по различните издания на Изборния кодекс в последните няколко години. В тях на преден план излиза един основен проблем – грешните протоколи и прекалено многото грешки при преброяването и съставянето на секционните избирателни протоколи.
Имате ли някакви идеи – бихте ли споделили с нас – какво ще ни предложите допълнително, за да ограничим тези грешки? В голяма част от колегите е останало впечатлението, че обученията, които се правят на членовете на секциите, са протоколни. Мислите ли в тази посока и ако споделите идеи в тази посока, нека да поговорим какви нови идеи имате за разяснителна кампания за избирателите? Защото машини, хартия – от днес пак, така че ще ми е интересно да чуя Вашите идеи в тази посока.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Заповядайте, уважаеми господин Андреев.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Благодаря Ви за въпросите.
По отношение на протоколите на секционните избирателни комисии, напълно заставам зад това, което е анализът на Централната избирателна комисия. В протоколите, такива каквито са приети и действаха до момента, има доста точки, които не дават никаква информация по отношение на изборния резултат.
Независимо от това те стоят и в последния момент, а именно отчитането на резултатите, когато е в края на изборния ден, след приблизително 48 часа работа на секционната избирателна комисия и множеството числа, които има, е нормално да водят до допълнително грешки.
Оттук нататък започва в определени случаи без колегите от секционните избирателни комисии, защото сигурно има и такива, които гледат, започват да си натъманяват някои числа, които нямат значение на изборния резултат. А именно това са бюлетините, сложени като образец пред секционната избирателна комисия и които се унищожават; сгрешените бюлетини, които избирателят е върнал, за да може да получи други и да гласува отново; бюлетини, които не са използвани в началото или по друга причина, са били унищожени – снимани, и така нататък.
Всички тези бюлетини, които не участват в преброяването, тоест при определянето на резултатите и не се броят като действителни или недействителни гласове, защото те остават и извън избирателната кутия, всички тези в момента от протоколите са разбити по отделни точки, което води до пренасянето неправилно от черновата в беловата на тези данни, което води често пъти до сгрешаването, тъй като и там имаме контроли – нещо, което е един от въпросите, които ние сме повдигали многократно в нашите анализи, не само при предходните избори през 2019 г., а и преди това, че този въпрос трябва да бъде поставен.
На следващо място, това е въпросът по отношение на дописаните избиратели, тъй като там имаме също едно сумиране от основния избирателен списък, допълнителната страница. Тоест, всички тези числа, които реално погледнато, водят до едни данни, а именно колко избиратели са гласували. Това е допълнителна информация, която при определянето на изборния резултат на самите резултати от гласуването и преброяването на действителните гласове и недействителните, не носи необходимата информация, освен статистиката по отношение на това да бъде определено колко са били дописани и колко не са в избирателните списъци – проверка, която между другото се прави допълнително след като приключи изборният процес, тъй като имаме повторната проверка на гласувалите и дали има лица, гласували в нарушение на Изборния кодекс или съответно има престъпление по Наказателния кодекс. Тоест тези данни идват така или иначе след това при извършването на повторната проверка от страна на ГД ГРАО и която ние предоставяме на органите на Прокуратурата и МВР за извършването на разследване. Тоест, данни, които биха облекчили работата на секционната избирателна комисия при отчитането на резултатите, биха съкратили тази информация, която не е необходима, за да може те да си свършат работата пó навреме и по-точно.
Извинявам се, но това са въпроси, изискващи малко повече време – съжалявам, ако съм се разпрострял, разбира се, тук стои въпросът за недействителните гласове по отношение на такива, които се разпределят по партии и коалиции и независими кандидати – въпрос, който стои на обсъждане и в рамките на Централната избирателна комисия.
Що се отнася до обучението на членовете на секционните избирателни комисии, аз лично считам и това като един от хората, които са ходили по обучения през целия период на моята работа в Централната избирателна комисия, мога да кажа, че в голямата степен проблемът с неподготвеността на някои от членовете на секционните избирателни комисии идва от един факт, който наблюдаваме редица години, а именно подмяната на членовете в последния момент. Това означава, че хора, които са подготвени и преминали обучението, познават методическите указания, в един момент те не могат да изпълнят своите задължения, а на тяхно място идват други. Разбира се, аз мисля, че е положителен ефектът, който ние успяхме да направим, а именно да се помисли не само за обучението, но и увеличаването на възнаграждението на членовете на секционните избирателни комисии, и оттук нататък може би следващият етап, който наблюдаваме и в редица други държави, е провеждането на обучение, което е сертифицирано, за да може тези хора да участват в секционните избирателни комисии. Аз мисля, че в тази посока може да се работи и това е нещото, което и Централната избирателна комисия има нагласата допълнително да развива. Благодаря Ви, извинявам се, ако съм отнел време.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Андреев.
Имате думата за отношение, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз Ви благодаря, че ни припомнихте анализа на Централната избирателна комисия. Надявам се, че всички колеги разбраха Вашите идеи и Вашите нови предложения. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Преминаваме към въпроси от парламентарната група на ВОЛЯ.
Колега Найденов, имате ли въпроси?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: С това изчерпахме процедурата, колеги.
(Реплики от парламентарната група на „БСП за България“.)
Предлагам да закрием дебатите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колко искате да има? (Реплики.)
Ако имате още въпроси, заповядайте, уважаеми Зарков – разбира се, никога не бих Ви ограничила. Имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Извинявайте, господин Андреев, но за мен и за моите колеги е важно.
Съгласно Изборния кодекс – чл. 57, ал. 1, т. 9, Централната избирателна комисия води публичен регистър на избирателите, който позволява съответната справка по ЕГН. Въпросът ми е: има ли такъв регистър? Ако не, ще има ли под Ваше ръководство изготвен такъв регистър на избирателите?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Андреев – имате думата за отговор.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Благодаря.
В Централната избирателна комисия има връзка към регистъра на ГД ГРАО за избирателите в страната, тъй като знаем, че избирателните списъци се изготвят от общинските администрации, въз основа на данните в база данни „Населени“ и това е органът, който е натоварен с изготвянето на избирателните списъци. Разбира се, това става с помощта на ГД ГРАО.
Централната избирателна комисия въз основа на правомощието, което Вие посочихте, прави възможно използването на такъв регистър, тоест всеки избирател да провери по ЕГН, по адрес или по друг начин дали е включен в избирателния списък и в коя секция, както и адресът на самата избирателна секция.
До момента, в който няма активна регистрация на избирателите – нещо, което в други държави съществува, и което е различен подход при създаването на избирателните списъци от този, който е възприет, и който съществува в България, тогава е възможно да има такъв регистър, който да е на онези избиратели, които имат желание да гласуват в определения вид избори и с оглед на това и тук стои въпросът законодателят да прецени дали е необходимо да бъде променена системата от така наречената пасивна регистрацията, която е регистрацията, направена въз основа на постоянният и настоящият адрес на българските граждани, въз основа на база данни „Население“ или оттук нататък да се премине към един съвсем различен и нов подход за България. Въпреки че за времето в миналото такъв е съществувал и тук конституционалстите могат да кажат по-добре, но така или иначе избирателят сам да заяви дали да бъде вписан в избирателния списък за гласуване. Надявам се, че съм отговорил.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Господин Зарков, заповядайте – имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Госпожо Председател, ако позволите и с оглед процесуалната икономия, ще взема отношение към този въпрос и изцяло изслушването. Първо, както вече имах възможност да отбележа, не се съмняваме в експертните качества на кандидата и той го доказа с последния отговор, тъй като разбра много добре какво го питаме ние във връзка с публичния регистър на избирателите.
Прехвърляйки към ГД ГРАО и техните списъци, ние прехвърляме един много стар проблем за списъците и съвсем не е било това идеята на законодателя през 2014 г. Знаем историята и на конституционното дело, знаем обвързаностите, но е факт и трябва да констатираме, че този проблем с годините просто не се решава. Това не е липса на идеи, а е липса на политическа воля и начин на изграждане на консенсус.
Факт е, че ние имаме неадекватни избирателни списъци.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това е вашето мнение.
КРУМ ЗАРКОВ: Добре, Вие твърдите обратното. Всеки има право да вижда черното и да му вика бяло – аз не мога да се противопоставя на това.
Завършвам със следното. Кандидатът отговаря без съмнение на формалните изисквания и има нужните знания и компетенции и експертиза. В изслушването си обаче той потвърди, че няма желание и воля да постави въпросите достатъчно ясно и радикално пред тези, които трябва да ги решават, а просто ще продължим да закриваме главата си в пясъка.
Това не е лично спрямо Вас, господин Андреев, нито спрямо Вашите колеги, това е продължение на това, което Вие правилно нарекохте „една държавна политика“. Тази държавна политика днес я видяхме сутринта в пленарна зала, скоро ще я виждаме най-вероятно, защото ще се налагат изключения и тя може да бъде обобщена със следното: знаем къде са проблемите, знаем и как да ги решим, но не искаме и Вие ще бъдете в позиция на този, който ще направи това неискане възможно. Затова ние не можем да подкрепим Вашата кандидатура.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Колеги, закривам дебата и Ви предлагам да пристъпим към гласуване на Проекта на решение за председател на Централната избирателна комисия, Приложение № 1 към Доклада, изчитам Ви го:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Централната избирателна комисия
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 51, ал. 3 и чл. 46, ал. 4 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Избира Александър Андреев Андреев за председател на Централната избирателна комисия.“
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 21 народни представители: за 14, против 7, въздържали се няма.
Проектът на решение в Комисията по правни въпроси се приема заедно с Доклада.
Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев! Благодаря и на цялата Централна избирателна комисия за това, че ни удостоиха с вниманието си и Ви подкрепиха в изслушването.
Благодаря и на колегите и на журналистите.
С това изчерпваме дневния ред
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 13,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова
