Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 143

На 14 октомври 2020 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Доклад за дейността на прокуратурата по прилагането на закона в периода януари - август 2020 г., съобразно Решение на Народното събрание от 23 юли 2020 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито в 13,31 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.


* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред с точка първа и единствена:
1. Обсъждане на Доклад за дейността на Прокуратурата по прилагането на Закона в периода януари – август 2020 г., съобразно Решение на Народното събрание от 23 юли 2020 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Здравейте, господин Главен прокурор.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Добър ден!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: В резюме ще предложа на колегите как да проведем разискването и задаването на самите въпроси, тъй като самата процедура за работа на Комисията не е разписана в Правилника. Предлагам тя да протече в реда, в който е за залата, за самото Народно събрание, а именно – членовете на парламентарните групи да имат възможност да задават въпроси до изчерпване на въпросите към господин Гешев.
След като приключим с въпросите, ще Ви запозная с Проекта на Решение и ще имате възможност да изразите мнение и становище.
Съгласни ли сте така? Благодаря.

Преминаваме към точка единствена от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА В ПЕРИОДА ЯНУАРИ – АВГУСТ 2020 Г., СЪОБРАЗНО РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 23 ЮЛИ 2020 Г.
Господин Гешев, предлагам в резюме да ни представите Доклада, след което ние ще зададем своите въпроси.
Заповядайте – имате думата.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Александрова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както имах честта да представя пред Вас Доклада на Прокуратурата за 2019 г. – и тогава казах, и сега – за мен е чест да представя резулатите на Прокуратурата за първото 8-месечие на 2020 г. Тогава в по-тесен кворум от сегашния, заявих, и сега го потвърждавам, че Прокуратурата има интерес от постоянен диалог и ако искате го възприемете като обмен на информация с Народното събрание, защото разбирането на Прокуратурата, а и на мен като главен прокурор е, че за постигане на резултатите, които иска българското общество, а именно съществен напредък в борбата с корупцията, организираната престъпност и въобще с престъпността, е необходимо взаимодействие между всички власти – повтарям, всички власти, включително законодателна, изпълнителна и съдебна, в рамките на функционалната компетентност на всяка една от властите. Тоест, за да се постигне този резултат, са необходими обединените усилия на всяка една от властите – както казах в рамките на функционалната им компетентност, при стриктно спазване на взаимния контрол и на принципа на разделение на властите. Този резултат няма как да бъде постигнат, без такова взаимодействие при спазване на принципа за разделение на властите, нито между отделните власти, нито в самата съдебна система, или най-общо казано, в системата на правоохранителните органи.
Докладът за първото 8-месечие искам да започна с уточнението, че до момента такъв доклад никога не е изготвян от Прокуратурата. Според стандартите и вътрешнонормативните актове на Прокуратурата, аналитичните доклади за резултатите в цялост на Прокуратурата на Република България, се изготвят за 6-месечна, 9-месечна и годишна база. Този доклад не е в тази рамка, която очертах. Той включва резултатите на Прокуратурата за първите осем месеца, до 31 или 30 август 2020 г. – не мога да преценя в момента. Резултатът за първото 9-месечие ще е готов след 20 октомври тази година.
Докладът е качен на страницата на Народното събрание. Предполагам, че сте запознати с него. Предполагам, че по-големият интерес ще е към задаване на въпроси, така че ще се постарая само банкетно да очертая посочените в Доклада подробно показатели, които аз лично считам за важни, с уточнението, че това е обобщен и аналитичен доклад, касаещ дейността на цялата Прокуратура.
Изводите, които позволяват в този доклад да бъдат направени и върху които смятам да акцентирам, са, че са наблюдавани над 162 хиляди преписки като новообразуваните са 142 112, съставляващи 87,3 от общо наблюдаваните такива.
Делът на решените преписки, спрямо наблюдаваните, е 92,9%.
Висок е делът на решените преписки в законоустановения срок – до един месец – 99,2%. В съда са вненеси 18 351 досъдебни производства с 18 498 прокурорски актове, които се разпределят по различни видове, които са посочени в Доклада – обвинителни актове, споразумения, предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
От внесените в съда досъдебни производства през периода, върнатите дела на Прокуратурата съставляват 2,9% – почти половината в случаите, прокурорите са подали съответните протести срещу връщането на делата в съда и при 25,7 от подадените протести, същите са уважени от българския съд.
В три окръжни и 20 районни прокуратури, няма внесени в съда дела, върнати на Прокуратурата.
Оправданите лица с влязъл съдебен акт, съставляват 1,9% от всички лица с влезли в сила съдебни актове за отчетния период. През отчетения период 14 окръжни прокуратури и 19 районни нямат оправдани лица с влязъл в сила съдебен акт.
Относно делата от особен обществен интерес. Делът на върнатите наказателни дела, спрямо внесените прокурорски актове, по тях за наблюдавания период е 3,4%. Осъдени с влязъл в сила съдебен акт – 2948 лица, като оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт съставляват 2,4% от всички дела, с влязъл в сила съдебен акт, постановен по дела с особен обществен интерес.
През така очертания от мен 8-месечен отчетен период прокуратурите в страната са наблюдавали общо 2282 досъдебни производства за корупция, от които за корупционни престъпления от единния каталог на Прокуратурата, от които 525 са новообразуваните такива. На съд са предадени 283 лица.
През отчетния период от съда на Прокуратурата от този тип дела, са върнати 30 дела, образувани за корупционни престъпления, което представляват 13,3% от внесените в съда прокурорски актове по този вид дела. С влязъл в сила съдебен акт са осъдени и санкционирани 156 лица и са оправдани 22 лица, като делът им спрямо всички лица, с влязъл в сила съдебен акт, образувани за корупция – 12,4%.
През периода броят на наблюдаваните преписки във ВКП е бил 28 411 като новообразуваните са били 13 794, а решените са 26 855, което съставлява 94,5% от общо наблюдаваните от Прокуратурата в страната преписки.
През периода следователите, което включва следователите от Националната следствена служба, следствените отдели в окръжните прокуратури, следствените отдели в Софийска градска и специализираните прокуратури, са разследвали общо 7739 досъдебни производства, като е приключило разследването по 2684 от тях, от които с мнение за съд – 545 дела, което представлява 20,3% от общо приключилите през първите осем месеца досъдебни прозводства.
Искам да акцентирам върху няколко фактора, които в значителна степен са повлияли и определили усилията и интензитета на работата на Прокуратурата на Република България през обсъждания период. Ще започна с това, че ще благодаря на колегите, които както повечето представители на държавата в условия на кризисно разпространение на пандемията от COVID-19, въпреки всичко, постигнаха резултатите, които очертах, работейки в рискови условия и носейки обща отговорност като всеки един български гражданин за своята работа.
Във връзка с това, на 13 март 2020 г., след въведените извънредни мерки, със заповед на главния прокурор е формиран щаб в Прокуратурата и е създадена организация в териториалните прокуратури за уведомяване на Върховната касационна прокуратура за всяко образувано производство по 355 и 326 от НК и други престъпни състави, във връзка с правилата и мерките на извънредното положение, както и вземането на специален надзор на тези досъдебни производства.
Първите осем месеца е активизирана дейността на Прокуратурата в следните насоки: със заповед на главния прокурор е създадена организация за осъществяване на ефективен контрол по противодействие на престъпността чрез разкриване на цялостната престъпна дейност и ускоряване на разследването по отношение на лица с две или повече досъдебни производства срещу един и същ обвиняем. В резултат на това, само за първите пет месеца, от наблюдаваните 2114 такива дела, от тази категория са приключени 1470 като 1201 от тях са внесени в съда.
От началото на годината, както всички знаете, стартира съвместна дейност между Прокуратурата и Министерството на вътрешните работи за провеждане на специализирани полицейски операции съвместно под ръководството на Прокуратурата за противодействие на така наречената битова или конвенционална престъпност. Резултатите от тази съвместна дейност са според мен впечатляващи, въпреки условията, които очертах – ситуация на пандемия, която е от началото на годината, която ангажира много сериозно ресурса на Министерството на вътрешните работи, включително и обществено-политическите процеси, които текат в страната, в резултат на което Министерството на вътрешните работи беше много сериозно ангажирано с различни дейности от очертаната от мен. Във връзка с това, използвам възможността да благодаря на колегите от Министерството на вътрешните работи за положения от тях труд в тези условия, на границата на техните възможности, защото тези резултати, които ще кажа след малко, се дължат и на тяхната огромна работа. Тези резултати са, че в първите осем месеца са проведени 307 такива специализирани полицейски операции на територията на 441 населени места в 27 области.
В хода на това са разкрити 497 престъпления, задържани са 941 лица. Няма да цитирам досъдебните производства, внесените в съда дела... Ще Ви кажа само няколко цифри, които според мен са изключително впечатляващи.
Това са, че за първите пет месеца кражбите са намалели с 22%, въпреки проблемите, които очертах; грабежите – с около 19%; посегателствата спрямо моторни превозни средства – с 13,4%. Имам възможността да кажа – имаше едни времена, когато само в София на ден се отнемаха десетки моторни превозни средства. Към момента има дни, когато няма такъв случай или на месечна база са няколко такива случая.
Сериозен е успехът, за което също поздравявам колегите си следователи, прокурори, колегите от Министерството на вътрешните работи, защото това е сериозен успех – в резултат на тяхната работа, този сериозен успех е за най-уязвимите части от българското общество, а това са възрастните хора. Този успех се изразява в това, че регистрираните телефонни измами за първите пет месеца са намалели с 90,7%. Повтарям – 90,7% спрямо 2019 г.; с 91,6% спрямо 2018 г.; 94,1% спрямо 2017 г.
Искам да обърна внимание, че това беше – мога да го нарека хроничен проблем, с който бяхме свикнали да живеем и може би всички възприемаха, че е нерешим. Този проблем към момента не съществува и резултатът е, че нашите възрастни родители, баби и дядовци, в някаква степен могат да живеят по-спокойно и по-сигурно, без страх, че последните им спестявания ще бъдат отнети от различни организирани престъпни групи. Тук понеже се говори, че няма резултати в някакви медийни среди, ще кажа, че само последните дни има осъдителна присъда за една такава група за телефонни измами, функционираща с локация град Левски. След тази присъда и в резултат на тази присъда, са възстановени причинените на пострадалите плод на това производство щети, тоест са възстановени отнетите от тях парични суми.
По разпореждане на главния прокурор, съвместно с Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“, са организирани съвместни проверки за спазване на Закона за управление на отпадъците и Закона за опазване на околната среда. Тук може да се говори много. Ще кажа два примера. Също се смяташе за хроничен проблем, че определени ТЕЦ-ове – не използвам конкретни локации, могат да горят нерегламентирано опасни отпадъци и това да няма никакви послествия, реализирайки печалба като щетата оставаше за здравето на живеещите в близост, в околните населени места български граждани. Благодарение на действията на Върховната административна прокуратура този процес е спрян – естествено съвместно с различните контролни органи и особено в някои топлоелектрически централи, този проблем към момента не съществува.
Ще обърна внимание и на още нещо. Един общоизвестен на всички казус, който аз мога да определя като най-голямото екологично престъпление в историята на България. Хиляди тонове опасни отпадъци със съдържание на олово бяха открити на територията на цялата страна, включително заровени в близост до водоизточници, населени места. На всички ни е ясно какво представлява оловото, какъв е периодът на разграждане, какви действия поражда спрямо околната среда и спрямо живеещите наблизо български граждани. Това също е резултат от една добра екипна работа под ръководството на Прокуратурата с много и различни правоохранителни и контролни органи.
За повишаване на ефективността на противодействието на престъпленията с предмет „наркотични вещества“, със заповед на главния прокурор е разпоредено на административните ръководители на районните, окръжните – Софийска градска прокуратура за създаване на организация за извършване на системни проверки от съответните областни дирекции на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи и териториалните им структури с цел разкриване и разследване на престъпления с предмет „наркотични вещества“.
Тук искам да кажа, че акцентът на тези проверки е разпространението на наркотични вещества около и в близост до учебните заведения – също е един хроничен проблем, който касае всеки един български родител.
Тук мога да кажа, че в изпълнение на заповедта на главния прокурор, тоест на мен, са извършени над 8000, точната цифра е 8623 проверки, в резултат на тях са образувани 3293 досъдебни производства.
Днес представихме официална информация – прокуратурата, предвид и обстоятелството, че и днес на територията на цяла София се провежда специализирана полицейска операция, касаеща този предмет, който описах – разпространение на наркотични вещества около българските училища. Всеки може да се запознае с тази информация на сайта на прокуратурата, но това, което искам да кажа – това, което за мен е важно, е, че са проверени общо над 5000, точната цифра е 5066 училищни района и прилежащи територии, като в посочения период, в резултат на тези действия, само за наркоразпространение около учебни заведения са иззети в цялата страна 674 кг марихуана, над 6 к г хероин, 19 кг амфетамин в различни разфасовки, 3422 бройки таблетки амфетамин, над 7 кг различни разфасовки наркотични вещества и над 100 броя таблетки метаамфетамин, над 14,5 кг и над 1900 броя екстази, над 3 кг нови психотропни вещества, така наречената дизайнерска дрога.
Да, тези количества не са впечатляващи, но това, бих ги нарекъл, работни количества около българските училища, които е трябвало и вероятно е щяло да бъдат продадени на българските деца, които учат в тях. Това също е един хроничен проблем през годините, който ще е и е приоритет на прокуратурата съвместно, както казах, с МВР.
Следващият проблем, който също е хроничен, за който българското общество очаква отговори и който е приоритет на българската прокуратура, са случаите за управляване на МПС след употреба на наркотици и алкохол, включително и транспортни произшествия с причина – посочената от мен преди малко.
Имах частта да предоставя на Народното събрание съответни експертни предложения в тази насока, защото, казах го и ще го повторя, това е нещо, за което българските граждани очакват решение и това решение може да бъде дадено само от Народното събрание, и то включва съответните адекватни законови изменения. А проблемът е сериозен, меко казано, защото по същество на българските пътища, както имах частта да кажа предишния път пред Вас, се води война, от която биват тежко пострадали или загиват повече български граждани, , отколкото в един локален конфликт. Ще посоча няколко цифри: 90 броя са били делата през 2015 г. на лица, които са задържани след управление на МПС след употреба на алкохол и наркотици; 2019 г. вече са 3000. Процентът на такива разследвани дела в прокуратурата е над 10%. Имах частта да Ви кажа при предишното наше изслушване, че това е броят на разкритите и установените от МВР случаи. Реалната цифра според мен многократно надхвърля това, което посочих преди малко. От 16 000 ПТП през 2017 г. 10 000 са след употреба на алкохол и наркотични вещества.
За съжаление, не успях да подготвя статистика за следващите години, но съм сигурен, че има налице възходяща тенденция. Това по същество означава само едно: никой не е застрахован да му се случи това, което се случи на българския журналист Милен Цветков, която се случи на една жена, която изпълняваше служебните си задължения в Самоков, и на други места. Този проблем може да бъде решен основно със съответните законови изменения, които са в правомощията и във функционалната компетентност на Народното събрание – да преценят какви, доколко и дали да се случат.
Други съществени неща, които смятам, че следва да бъдат посочени, е, че продължава и смятаме да приключи, ако всичко върви добре, процеса за последния етап от оптимизация на Съдебната карта на прокуратурите, с изключение на една – Софийска окръжна прокуратура, при която има определени специфики. С Решението от 8 юли 2020 г. Прокурорската колегия прие предложението на главния прокурор за окрупняване на 38 районни прокуратури, което е одобрено окончателно на 9 юли 2020 г. с Решение на Пленума на ВСС, и е в сила от 1 януари 2021 г. Това е един процес, който е започнал – мога да кажа, че това вече е третият етап от този процес, по времето, когато главен прокурор беше господин Цацаров. Имаше две такива вълни. Това е последният етап на тази процедура, както казах, с изключение на една прокуратура, и този процес за прокуратурата ще приключи. Далеч съм да се сравнявам с колегите от съда, не желая да се меся в тяхната независимост, само като факт – казал съм го като член на Пленума на ВСС, там процесът още не е започнал. Този процес в прокуратурата ще приключи следващата година и този процес, освен поет ангажимент от българската държава, а не от българската прокуратура, е и естествен процес в резултат на демографските изменения, в резултат на различната натовареност в различните прокуратури. Целта на този процес е да се уеднакви натовареността предвид обстоятелството, че всички прокурори взимат една и съща заплата, а на някои места се наблюдава значителна диспропорция в натовареността, което в крайна сметка не е справедливо и не е целта да се харчи публичен ресурс, без срещу това да се получава съответния продукт, да го наречем по този начин.
Това са акцентите, които смятам за най-важни и съм готов да отговоря на въпроси, които представляват интерес за представителите на народа, тоест на Вас.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Колеги, преминаваме към въпросите.
Имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Главен прокурор. Мисля, че днешната дискусия е изключително полезна. Смятам, че този формат и в бъдеще ще бъде продължен, разширяван и задълбочаван. Това е нормално, тъй като в края на краищата би следвало Народното събрания и главният прокурор да имат общи цели по отношение на борбата с престъпността и всички нейни елементи.
Приемам представения от главния прокурор доклад, който съдържа преди всичко статистически данни, преди всичко като основа и повод за една малко по-широка дискусия по дейността, по публичните послания и по бъдещите намерения на главния прокурор и на ръководената от него институция. Преди да мина по същество към въпросите, бих искал да отбележа, че изключително любопитен материал са и отговорите на главния прокурор по въпросите на мониторинговата група на ЕП. Те са достатъчни само на английски език – от това, което видяхме. Правя само бележката, че в него се съдържа констатацията, че политическият и медиен натиск може да блокира позитивния тренд по отношение на борбата с корупцията. Надявам се, че днешната дискусия и предстоящата в Народното събрание – в пленарната зала, няма да се възприеме като такава.
Бих искал да задам въпрос към господин Гешев във връзка с последния доклад на ЕК. Споменавам го, защото все пак има пряка връзка и с представения доклад, а именно докладът на ЕК от 30 септември относно върховенството на закона за 2020 г. там е отделено значително място за ролята на главния прокурор по отношение на отчетността, прозрачността, подсъдността. Това е национален въпрос и вярвам, че решаването на тези въпроси, които се поставят в този доклад, са от интерес на всяка една институция – тук няма място за институционален егоизъм. В тази връзка въпросът ми, въпреки тълкувателното решение на КС – впрочем този въпрос е поставен на преден план от ЕК: смятате ли, господин Гешев, да участвате активно в търсенето на най-добрите решения по този въпрос, поставен в Доклада, и ако сте склонен да коментирате и това – смятате ли, че той може да бъде решен, без промени в Глава „Съдебна власт“ на българската Конституция?
По отношение на делото за КТБ, което бе споменато, бих искал да припомня едно изявление на Вашия предшественик в първите седмици или месеци, след фалита на банката, а и Вие като наблюдаващ прокурор по това дело вероятно сте в течение, той беше заявил, че е иззет списък с политици, които са получавали нерегламентирано средства от КТБ. Тази тема заглъхна, въпреки че беше поставена от нашата политическа група, от председателя Корнелия Нинова, бих искал да Ви попитам: можете ли да потвърдите, че има такъв списък, готови ли сте да го огласите и как това може да бъде използвано като елемент от борбата с корупцията по високите етажи?
И накрая нещо съвсем конкретно и статически обосновано от Доклада, който сте представили: Вие споменахте в края на изложението си, че наистина се забелязва една диспропорция по отношение на натовареността. Прави наистина впечатление от този доклад, с който се запознах внимателно – в неговото начало има таблица за средния брой решени преписки от един прокурор в различните окръжни прокуратури, че в най-натоварената – Русе, се падат почти 120 преписки на един прокурор, 120 решени преписки, докато в Стара Загора са 27. Как си обяснявате тази разлика, господин Главен прокурор и евентуално какви мерки предприемате, за да бъде изравнена тази натовареност или пък да се направи анализ защо се получават тези наистина големи диспропорции? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Уважаеми господин Гешев, имате думата.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: И аз благодаря.
Ще започна с последния въпрос. Диспропорциите са налице. Както казах, това е една от причините да се провежда да я наречем реформа и окрупняване на различни прокуратури с оглед промяна в натовареността в посока изравняване.
Сега трябва да ни е ясно на всички, че криминогенната обстановка в различни райони е различна, трябва да отчитаме и факта, че статистиката не винаги отразява, колкото и да е точна, не може да хване всички обективни обстоятелства, които са от значение за една преписка или за едно разследване. Принципно е много трудно да се прецени дали една преписка в Русе не би представлявала, да кажем, да се приравнява по тежест, като обем на работа, като правна сложност колкото 100 в Стара Загора, примерно или обратно.
Извинявам се, че започвам отзад-напред по зададените въпроси, мисля, че това няма да представлява проблем за господин Вигенин. Нали така, господин Вигенин? Няма. Благодаря Ви.
Минавам към въпроса Ви за така нареченото дело КТБ. Както самия Вие казахте, но за тези, които ни слушат, трябва да им е ясно, че налице е Решение № 6 от 6 юни 2017 г. на КС, с оглед на което Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство. Това не е опит за избягване на Вашия въпрос. Просто проявявам уважение към институцията КС и всички ние трябва да проявяваме уважение към различните държавни институции, защото това е признак най-малкото на държавност и на уважение към българската държава. А без да уважаваме сами себе си и институциите, няма как да ни уважават и други държави, и други институции.
Така че по същество: предвид обстоятелството, че съм бил наблюдаващ прокурор по това досъдебно производство, ще Ви отговаря, че не съм запознат със становището, което цитирахте на предишния главния прокурор – господин Цацаров, не подлагам на съмнение, че той е казал това нещо, ще кажа следното: за лицата, за които бяха установени доказателства за извършени престъпления, беше внесен обвинителен акт, който е над 10 800 стр. единият. И предвид особеностите на българския наказателен процес, това беше разпечатано в 20, повтарям, в 20 хартиени копия. Това не се случва в нито една държава от ЕС. И това не е защото на мен ми се е искало да напиша заедно с колегите 10 000 стр., които се равняват на колко книги от една библиотека, а защото това са изисквания на българския Наказателно-процесуален кодекс. Това са изисквания, които съществуват и не съществуват в други държави, мога да се спра – предвид обстоятелството, че преди няколко часа заместник-главния прокурор – госпожа Филипова, представи пред обществеността, че съм внесъл на Вашето внимание вчера експертни предложения за изменение в Наказателно-процесуалния кодекс, стъпвайки, включително и на становищата на изтъкнати български учени и преподаватели в тази област, това е един проблем, който не съществува в повечето държави. Имам готовност да Ви кажа как е във Франция, в Германия, в Италия. За съжаление, който експертът, който правеше сравнително правен анализ, не успя да приключи този, касаещ примерно Испания.
Това, където и да бъде обяснено, на който и да е прокурор извън България, не може да бъде разбрано. И ще кажа следното: за другата част за лицата, спрямо които се установиха данни за извършени престъпления, има отделени – не мога да цитирам по памет колко, но множество досъдебни производства, за извършени престъпления, които автоматично бяха изпратени тогава на компетентните прокуратури, по които има конкретен наблюдаващ прокурор. Доколкото ми е известно по едно поне от тях на първа инстанция има и осъдителна присъда, но не следя, да кажа, целия обем от досъдебни производства, които бяха отделени от основното дело, и беше внесено в Специализиран наказателен съд, с което предполагам, че сте запознати.
Списък с политици. Ние списък на политици не правим, въпреки че бяхме запитани от Комисията LIBE, от ЕП за политическата принадлежност на лицата, спрямо които са повдигнати обвинения. От уважение към ЕП – по същия начин, както уважаваме и българския парламенти българското Народно събрание, направихме анализ и го представихме на Комисията LIBE. Както казахте Вие, този анализ на сайта на тази комисия, на английски език. Мисля, че не представлява в разумен срок всеки да се запознае.
От този анализ е логично да се констатира, че повечето лица по дела с висок обществен интерес, спрямо които са повдигнати обвинения, са представители на най-голямата партия от управляващата коалиция. И това е логичен факт поради общата тенденция, която е ясна, че в голямата част от съответните лица на високи държавни постове, включително предвид конфигурацията по места – съответните кметове, преобладават членове на тази партия. Това не е свързано с нищо по-различно и е логично да е така. Понеже от Европейския парламент се изискваше от нас, ние го представихме.
Пак ще кажа, и ще завърша с това нещо – виждам, че сме в предизборна ситуация, това е видимо, прокуратурата и главният прокурор няма да участват в този процес. Ние не сме играчи на това поле, ние се занимаваме с друго – със събиране на доказателства и повдигане на обвинения спрямо лица, за които са събрани такива доказателства, независимо, както много пъти съм имал възможност да кажа, дали става въпрос за социално слаби български граждани, или такива, които са с милиарди.
Стигам до първия въпрос – за Доклада на Европейската комисия по новия Механизъм за върховенство на закона. Тук мога да говоря много. Аз съм готов да участвам във всякакви формати – не мога да участвам в решаването на този проблем, ако въобще е налице такъв. Мога директно да обясня, да говоря един час как с години се изгражда една превратна представа за фигурата на главния прокурор, за прокуратурата, какви са целите на тази, най-общо ще кажа, пропаганда. Но факт е, че се изгражда такова виждане в някои европейски институции. Факт е според мен, че то не отговаря на обективната действителност в голямата си част. Да кажем, има и някои обективни части в този изграден мит.
Ще Ви кажа следното. Повтарям, няма проблем да участвам във всякакъв вид обсъждане на това нещо, което Вие цитирахте, но това в крайна сметка трябва да бъде преценено, ако съществува такъв проблем, дали това е такъв проблем от българската държава и да бъдат предприети съответни стъпки, включително и законови изменения, каквито прецените Вие, народните представители, тоест Народното събрание.
Българската прокуратура, подобно на съда, подобно на много други институции от правоохранителната система, просто спазва закона, такъв какъвто е.
Иначе ще обясня – не за Вас, защото на Вас това трябва да Ви е ясно, въпреки че изяснихме на Европейския парламент и на Европейската комисия за правомощията на главния прокурор – тема, която много се повдига: аз нямам никакви притеснения за създаване на различни фигури за контрол, разследване и така нататък.
Ще отворя една скоба тук – политическата цел не е контролът на главния прокурор, а отстраняване на главния прокурор, но и това не ме притеснява. Сега ще Ви обясня защо. Защото българският главен прокурор, подобно на Вас, господин Вигенин, подобно на господин Зарков, подобно на госпожа Александрова, няма как да извърши престъпление при и по повод работата си – почти е невъзможно. Моята работа е на висш административен ръководител – по същия начин, по който функционира, каквато е работата на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд.
Това, което правя аз, са две неща. Методически указания – мога да го сравня с тълкувателната дейност на Върховния касационен съд. Общи методически указания по приложението на закона. Това е конституционната рамка.
Второто, което правя, е надзор за законност. Това означава, че след като е минал някой писмен акт, който не подлежи на съдебен контрол, ако приемем, че той е от районно ниво, след това е контролиран от прокурор от окръжно ниво, който се е произнесъл по спора, след това от апелативно ниво, след това прокурор от ВКП, след това заместник главен прокурор и накрая е главният прокурор, който се произнася по един конкретен казус писмено. В някоя степен от правомощията ми бившият главен прокурор има осем акта за миналата година – такива, които са отменили произнасяния на долустоящите прокуратури.
Третата част от моята дейност е чисто административна. Тя е, когато е входиран сигнал, да речем, по този начин дойде при мен, аз го разпределям на ресорния заместник главен, оттам отива до компетентната прокуратура и на случаен принцип се разпределя до конкретен наблюдаващ прокурор. Тоест вероятността българският главен прокурор да извърши престъпление е горе-долу със същия интензитет, както и един народен представител, както и президентът, както и всеки друг, заемащ висша държавна длъжност, български гражданин. Така че нямам никакви притеснения за никакви форми на контрол поради тази единствена проста причина.
Отделно, повтарям, нямам никакви притеснения да участвам във всякакъв вид дискусии, да изразявам становището си, съответно колегите от прокуратурата, от аналитичния отдел да даваме доклади и да участвам във всякакъв вид обсъждания, на които бъдем поканени.
За мен е удоволствие и всеки месец или по-редовно да бъда канен в Правната комисия, с удоволствие мога да споделя реалните проблеми, които са пред българското наказателно правосъдие. А реалните проблеми са Наказателен кодекс – от времето на другаря Тодор Живков, и формален наказателен процес, който въвежда изключително високи стандарти, каквито не съществуват в нито една страна от Европейския съюз. Това спъва, да използвам термина „пречи“ за достигане на резултатите, които очакват българските граждани, българското общество.
И въпреки това, онова, което се случва, е, че броят на оправданите лица и броят на върнатите дела трайно намалява през годините. Това е факт. Факт е също, че броят на осъдените лица е изключително висок – не съм правил сравнително-правно изследване, може да се окаже, че сме № 1 по брой на осъдени лица във всички държави от Европейския съюз. Това е моят отговор на Вашите въпроси. Ако нещо искате да допълня, с удоволствие мога да допълня към отговора си.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Преминаваме към следващия въпрос – на колегата Божинов.
Заповядайте.
СТОЯН БОЖИНОВ: Искам да изразя задоволство от това, че за една година се появявате втори път в Народното събрание. Не знам поради какви причини е това изслушване. Отчетът, който сте направили, е достатъчно видим и категоричен. По Конституция не сте длъжен да се явявате на това изслушване, затова Ви благодаря, че дойдохте.
Има един съществен проблем, който колегата Вигенин сподели, но той очевидно не е юрист, по отношение на натовареността. Като адвокат с 15-годишен стаж – сега вече не съм адвокат, знам, че днес можем да изгледаме 200 дела по 279, ал. 1 – бягство през границата, незаконно преминаване на границата. Искам да отговоря на господин Вигенин – не Ви облекчавам. Можем да изгледаме 300 дела днес в съда в Петрич – аз съм от Петрич, по този казус и прокурорът да отчете 300 наказателни дела. И едно дело, което е с изключителна сложност, което може да се гледа пет години. Това е моето образование – Вашето образование не е такова явно, там имате такива експерти. Все едно.
Искам да изразя задоволство от това, че успяхте да се преборите с телефонните измами. Чух по радиото – ако наистина на пострадалите са възстановили щетите, ще е много добре за държавата, тъй като се създава сигурност в това население, което е било измамено, и в другата част, които ще лежат в затвора.
Имаме проблеми като ВМРО с повдигнатия въпрос за ОМО „Илинден“. Аз съм от Петрич – това е Пиринска Македония, която всички знаем кой продаде на кого – на Тито, на Югославия. Тези хора, които в момента ни притискат за неща, за които те трябва да се срамуват. ОМО „Илинден“ съществува от началото на 90-те години – сепаратистка организация, изключително нагла организация, финансирана от чужди държави и подкрепена в момента от представители на БСП в Европарламента. Този проблем в България отдавна не съществува.
Вие повдигате проблеми, възродихте хора, които са 30 – 40 човека в моя край. Вие от БСП трябва да спрете да държите Пиринска Македония като разменна монета за Югославия, за Гърция – въобще Македония трябва да я забравите като разговор.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колега, моля, ориентирайте се към въпроса.
СТОЯН БОЖИНОВ: Въпросът ми е такъв: господин Главен прокурор, службите за сигурност на България са установили отдавна хора, които се занимават със сепаратизъм в България – кога ще им повдигате обвинения? Всички служби в България разполагат с информация за хората, които се занимават със сепаратизъм, получават пари от чужди държави. Вие кога ще повдигнете този въпрос? Не Вие – Вие сте административен ръководител на прокуратурата, не можете, но съответните прокурори да се занимават с този сепаратизъм. Това е Глава първа на Наказателния кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.
Уважаеми господин Гешев, имате думата. (Един от присъстващите гости размахва и разхвърля банкноти зад главния прокурор.)
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Разбрах, че някакъв господин размахва някакви евро отзад. Ако иска – не знам за кого са – да ги остави на масата, да не се измори и да хване мускулна треска. (Реплики от въпросния господин.)
Така ли? Благодаря, нямам нужда – заплатата ми е изключително добра. (Продължаващи реплики от същия господин.)
СТОЯН БОЖИНОВ: Това са несъществени работи по отношение на сепаратизма. Сега ли намерихте да се занимавате с тях?
Те ще ни вземат държавата, разбирате ли – Вие не разбирате. Три милиона човека живеят…
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Надявам се, че обективните журналисти, които наблюдават тук, ще отразят обективно това събитие. Не разчитам на тези, които „питаят обич“ към прокуратурата – обективност, но беше забавно.
Това показва нивото на политическа култура и на реалните цели на хората, които седят зад определени процеси в България и показват разликата между Петко Каравелов, когото, когато излиза от Черната джамия, питат дали е бит и той казва: „Господа, в България не бият“, приблизително, и някои други хора, които имат различен подход – мисля, че се казваше дядо Въльо човекът, който е предал Бенковски, след което му отрязват главата. За съжаление, винаги двата типа са съществували в българската действителност. Лично аз предпочитам Петко Каравелов. Не знам българските граждани кого повече харесват.
В най-общ план, не визирам господина – родоотстъпници винаги е имало в България. За щастие, се надявам, че са малко.
Иначе за така наречената организация ОМО „Илинден“ – сепаратистка организация, това, което ми е известно публично, е, че българският съд е отказал регистрацията ѝ. И след като говорим за върховенство на закона, за върховенство на правото, е хубаво да уважаваме българските закони и българската Конституция.
Ще кажа, че дейността, касаеща зададения ми въпрос, е от компетентност на конкретни прокурори от Специализираната прокуратура, които работят съвместно с колеги от Държавна агенция „Национална сигурност“ по такива казуси. Това е от компетентност на конкретен наблюдаващ прокурор – по всеки един конкретен казус.
Ще обобщя, да се върна – богатият човек, който седеше зад мен, явно работи сериозно – разполага с голям финансов ресурс.
Казах го на събранието на прокурорите, което беше на 24-ти, което беше в резултат на това, че е ясно, че прокуратурата е подложена на политически натиск, не визирам днешното изслушване – за мен е удоволствие да изложа становището на прокуратурата пред представителите на народа. Тогава казах, ще кажа пак – институция, човек и държава, които не уважават себе си, не ги уважават и другите. Ако ние не уважаваме себе си като институция, като граждани, като държава, няма да ни уважават и другите и не можем да очакваме такова нещо.
Ако някой смята, че ще реализира някакви краткосрочни плюсове от това, че атакува държавни институции, мисля, че греши, защото то значи, че ще наруши държавността.
Второто, което ще кажа, е, че за мен е ясно като прокурор, не като главен прокурор, че ако някои хора харесват прокурор, още по-малко главен прокурор, това означава, че прокуратурата не си върши работата. Когато влезеш в една съдебна зала и срещу теб седи обвиняем, на теб ти е ясно, че не те харесва.
На никого не му харесва, когато разполага с милиарди, да се крие в Сърбия или в Дубай, а е бил може би със самочувствието, че управлява държавата; да бъдеш изправен пред българския съд – да си разполагал със стотици милиони левове, да не си плащал данъци и втора или трета година да си в арестните помещения и да си в затвора. Нещо, което не се е случвало след 1989 г. Твърдя го отговорно.
На никого не му е приятно… (неразбираем израз), има известни случаи в началото на годината, да има 3 млрд. лв. – замразени, това е европейският термин, в резултат на уведомление на прокуратурата. Повтарям, това са милиард и 500 милиона евро, без двата емблематични – да не повтарям кои са, на всички Ви е известно – случая от началото на годината. Само оценката на една колекция, която е официално регистрирана, от 212 предмета, а тя възлиза на над 7000, които незаконно са изкопани от българската земя, които са собственост на българските граждани и държава, тоест само законната част, приблизителните оценки са около 1 млрд. евро.
Логично е да не ни харесат – това не ме интересува. Българските прокурори това не ги интересува. Нас ни интересува да ни харесват българските граждани и да работим това, което те очакват от нас. А това че няма да ни харесват, е част от работата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Преминаваме към следващия въпрос. (Реплика при изключени микрофони.)
Не, не може. Процедурата е друга, колеги – повторих я в началото: въпрос – отговор, и накрая от парламентарната група един от колегите ще вземе отношение по Проекта на решение, който ще гласуваме.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Главен прокурор! Имам един конкретен въпрос, господин Главен прокурор, по Доклада, който сте внесли, и един друг, който е свързан с това, че в Доклада аз лично очаквах да видя и една друга информация, но да започна с първия въпрос, който е по отношение на делата от особен обществен интерес. В частта – Дела за корупция, Вие сте посочили, че на съд са предадени 283 лица, с влязъл в сила съдебен акт са осъдени и санкционирани 156 лица и са оправдани 22 лица. Моят въпрос е: колко от тези лица са лица, заемащи висши публични длъжности, по смисъла на чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество? Разбира се, ако разполагате с такава информация и имате такава статистика.
Другият въпрос, който искам да задам. В началото на своя мандат обявихте, че Прокуратурата съвместно с ДАНС ще извърши проверка на по-големите и по-важни приватизационни сделки, които са били извършени от началото на прехода. Има ли вече резултат, има ли проверени сделки, има ли открити нарушения в частта – Неспазени клаузи на договора по отношение на следприватизационния контрол?
Какво визирам? След като съответното държавно или общинско дружество е било приватизирано, по какъв начин са били управлявани активите на тези дружества, имало ли е контрол от компетентните органи и ако в проверките сте установили нарушения или престъпления, кога евентуално ще бъде изнесен докладът за тези проверки?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Гешев – имате думата.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Ще започна с това, че все пак във всяко лошо нещо има и нещо хубаво. По-добре беше по този начин, отколкото с пистолет да мине през НСО, така че в крайна сметка трябва да се възприемат положително и някои други такива процеси, още повече че има един обвиняем подполковник или полковник от НСО като участник в организирана престъпна група за поръчково убийство. Така че в крайна сметка се случи нещо интересно и хубаво, ако го погледнем от тази страна. Можеше да бъде доста по-лошо. Това в рамките на шегата.
Минавам към въпросите на уважаемия господин Ципов.
За приватизационните сделки. Към момента, без да съм прецизен, сме получили анализ от Държавната агенция „Национална сигурност“ на над 50 предприятия. Искам категорично да заявя за българските граждани, че тук не става въпрос за това да проверяваме работещи предприятия, собствеността им, дейността им и така нататък. Предметът на проверката е, да кажем, неправомерна, наричана е потенциално незаконна дейност преди доста години на високопоставени държавни служители, от които е зависело приватизацията на определени предприятия. Това е само предметът на тази проверка, тоест, от една страна, дали тези лица са извършили престъпления – лица, заемащи висши държавни длъжности към онзи момент, дали тези престъпления, да използвам термина, са покрити с давност.
Вторият акцент е за тези предприятия, особено тези, които немалка част не съществуват – като „Кремиковци“, като „Плама“, дали са налице в някои от случаите от сделките основания за нищожност? Защото на всеки юрист е ясно, че за нищожността няма давност.
Ще кажа следното: когато сме готови, понеже броят нараства лавинообразно на тези, така да се каже, проверявани сделки, ще започнем на части да излизаме със съответните анализи, които имаме. Пак казвам, относно това дали някой държавен служител, особено висшестоящ такъв, някога е извършил нещо, което осъществява състав на престъпление, дали на това деяние е изтекла давността за него, или не е изтекла. Тук, след анализа, ако някой иска справедливост за този момент, би трябвало да се предприемат съответните законодателни изменения.
Ще посоча един пример, може да не съм достатъчно прецизен. В Италия са предприети съответни законодателни изменения по дела за корупция след произнасяне на първоинстанционна присъда – сега, възможно е да не съм, пак казвам, достатъчно прецизен, спира да тече давността за тези престъпления. Това е нещо, което се случва в Италия, така че в този аспект има и нещо, което е от компетентността на Народното събрание. В случай че бъдат констатирани някакви основания за нищожност по тези сделки, също ще предприемем съответните действия, но трябва да бъде ясно, че Прокуратурата не разполага със законов инструментариум за това да сезира Съда за някакви производство, които да са от гражданскоправен аспект.
А иначе, констатират се различен обем нарушения, различни. Ще се постараем, макар и обемът на работа да ни засипва, защото имаме и доста друга приоритетна дейност, в разумен срок да започнем да представяме има ли нарушения, кои са тогавашните висши държавни служители, които евентуално са осъществили състав на престъпление, няма ли. Не изключвам случаи, когато не можем да кажем с цялата коруп… – извинявам се, приватизация. В съзнанието ми, а може би на много български граждани възниква думата „корупция“, не знам защо така. Извинявам се за лапсуса. Вероятно не всички приватизационни сделки, може би с преобладаващата част, ще видим, има някакви проблеми, но съм сигурен, че сме длъжни да го проверим и се оказва, че в голяма част от тях има различен тип нарушения. Сега, дали тези нарушения представляват състав на престъпление, дали е изминалата предвидената в Закона давност, дали са били административни нарушения, дали са някакви от гражданскоправен характер – това е въпрос на подробен, много сериозен анализ. Тази задача е изключително трудна, защото, по спомени, всички приватизационни сделки, мисля, че са над шест хиляди, и то без общинската приватизация, с която никой никога не се е занимавал след 1989 г. Това е моят отговор.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Преминаваме към следващия въпрос, а той е от колегата Божанков.
Заповядайте, уважаеми колега Божанков, имате думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Главен прокурор! Дела от особен обществен интерес е един от фокусите във Вашия доклад, а, разбира се, и в дневния ред на нашето общество. В Доклада Ви са дадени конкретни примери. Във връзка с това имаме въпроси, свързани с дела от такъв интерес, за които обаче не намираме достатъчно информация в Доклада, пък и в публичното пространство.
Видно от предоставените данни – в 99,2% от преписките се решават за законоустановения срок от един месец. Явно е свършена много работа, но въпреки това има казуси, които се отличават от общата статистическа тенденция.
Медии отправиха въпроси във връзка с разследване срещу бивш финансов министър. Според публикациите, не са получени отговори, а са изминали близо две години. На какво се дължат подобни разминавания според Вас?
В точка „L“ от Резолюцията на Европейския парламент, цитирам: „През изминалите месеци българските граждани станаха свидетели на голям брой твърдения за корупция по високите етажи на властта, някои от които пряко засегнаха министър-председателя“. Това според нас е емблематичен пример за дело от висок обществен интерес, за което не можем да се информираме добре от настоящия доклад.
Има твърдения, че записите са автентични, медиите тиражират теза, че разследване се води по отношение на автентичността на записите и дали са извършени незаконно, но не се разследва дали се съдържат данни за извършени престъпления. Казусът напусна пределите на България и вече носи имиджови вреди навън. Моля за повече информация по тази тема.
Важна тема за нашето общество е разходването на публичен ресурс чрез обществени поръчки. Разбираемо е, че в този контекст очакванията към Вашата институция са големи.
Публичен дебат събуди поръчка за закупуване на два джипа от прокуратурата с изисквания, които, според публичната информация, силно ограничават конкуренцията. Какво е становището Ви по този въпрос?
Един от казусите, който според нас също попада в тази категория на Доклада, е така нареченият „Апартаментгейт“, който според нас не намери развитие в България и в момента стана обект на цитираната по-горе резолюция.
Въпросът ми е: какво пречи да се стигне до обективната истина и ангажиране на отговорност? Или обективната истина е, че нарушения няма.
Също така, господин Главен прокурор, водят ли се разследвания по отношение на превишаване на правомощията от органи на Министерството на вътрешните работи по време на протестите? Ако – да, можете ли да ни дадете повече информация?
Също публично известна тема, която не откриваме в Доклада, е къщите за гости – обект на Резолюцията и казус, свързан с разходването на значителни средства на Европейския съюз. Констатациите в най-общ план са, че някои политически лица остават незасегнати, а въпросът е: защо?
Разследващите журналисти у нас публикуваха информация за скандал с международен мащаб. Замесени са танкер и името на евродепутат. Не успяхме да открием информация по този казус и молим за такава.
В Резолюцията на Европейския парламент се призовава българските органи да разследват разкритията, съдържащи се в досиетата на мрежата на Съединените щати за борба с финансовите престъпления, съгласно които три български банки са участвали в обработването на плащания, за които е установена висока степен на риск от изпиране на пари и връзка с финансиране на организираната престъпност и тероризма. Застъпва се становището, че България трябва да предприеме решителни действия за подобряване на надзора на банковия сектор и да засили мерките за борба с изпирането на пари. Можете ли да ни кажете повече по тази тема.
На 1 юли 2020 г. Висшият адвокатски съвет изразява позиция, че Прокуратурата нарушава презумпцията за невинност, като оповестява доказателства по висящи производства. Така лицата трудно могат да се защитят, предвид че някои са с мерки за неотклонение. Опасенията на Висшия адвокатски съвет са, че се изнасят записи, които нямат отношение към наказателните производства. Считате ли, че Висшият адвокатски съвет има основание?
Вземаме повод от думите Ви, че Прокуратурата няма отношение по политически теми. Въпросът ни е: как си обяснявате, че едно и също многократно осъждано лице, сключило сделка с прокуратурата, провежда контрапротести във Ваша подкрепа и отново същото лице провежда акции срещу Президента на Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Много въпроси.
Заповядайте, уважаеми господин Главен прокурор – имате думата.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Единадесет, мисля, че ги изброих. Съжалявам, ако пропусна някои. Ако капацитетът ми не може да поеме толкова въпроси, извинявам се, надявам се, че ще ги повторите. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Ще започна с малко увод, ако разрешите.
Ще започна с две уточнения. Мисля, че обясних подробно какви са правомощията на българския главен прокурор, мога да изпадна в сравнително правен анализ и се окаже, че със сходни функции в цяла Европа разполагат с много по-високи, по-големи правомощия. Примерно мога да кажа, че в Испания е йерархична прокуратурата, министрите на правосъдието в Австрия и Германия могат да дават директни инструкции на прокурори. Мога да кажа, че една конституционна реформа – 2016 г., от един министър на правосъдието, който беше член на едно предишно правителство със сегашния министър председател, в резултат на тази конституционна реформа беше изменен Законът за съдебната власт и в него прокуратурата вече не е централизирана. Както обясних, тя е само единна и аз съм ръководител единствено само на административните ръководители на прокуратурите. Мисля, че бях достатъчно ясен с това нещо, но явно не съм възприет правилно и затова го повтарям.
Второто, което ще повторя, е конституционното решение, с което започнах. Господин Божанков би трябвало да е запознат с него. Започнах с това, че трябва да се уважава Българският конституционен съд. Това са едни предисловия. Ще повторя и примера с Петко Каравелов – аз го харесвам този човек, и как е постъпил. Въпрос на преценка на всеки дали ще избере неговата позиция, или нечия друга.
Продължавам по въпросите и по същество.
За бившия финансов министър, мисля, че това беше първият Ви въпрос. Аз мислех, че съм поканен да представя аналитичен доклад на цялата прокуратура за обобщени данни. Явно Ви касаят конкретни дела. Препращам към конституционното решение, а също и към правомощията на главния прокурор. Не съм се интересувал от този казус, включително и нямам правомощия, както председателя на Върховния касационен съд, както председателя на Върховния административен съд, да давам каквито и да е инструкции, указания, въздействие върху конкретни наблюдаващи прокурори, както председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд не могат да укажат на един съдия дали примерно, ако делото е наказателно, да освободи един осъден престъпник шест, седем или осем години по-рано, или някакво друго решение да вземе. По същия начин аз не мога да въздействам по никакъв начин на нито един наблюдаващ прокурор как ще си реши преписката или досъдебното производство. И това става на базата на три фактора.
Фактор едно са доказателствата по делото, по-скоро, извинявам се, закона, след това са доказателства по делото, и фактор три е вътрешното убеждение на всеки един отделен магистрат.
Това, което ми е известно, че имаше такава преписка, възможно е досъдебно производство – не съм много прецизен, и се намираше в Специализираната прокуратура, по което бившия министър Горанов му беше снето обяснение. Какъв е ходът му? Не мога да Ви информирам по причините, по които, мисля, че бях ясен и описах преди малко. След това, мисля, че ставаше въпрос за нещо свързано с корупция, снимки и така нататък, записи, касаещи министър-председателя. Правилно ли възпроизвеждам въпроса Ви?
Това, което ми е известно по този въпрос, между другото, можете да погледнете и в отговора на Комисията LIBE, качена на сайта им, че има три проверки. Единият, касаещ, да ги наречем фотографии, тоест Софийска градска прокуратура, досъдебно производство. Има проверка, касаеща аудиозаписи по сигнал на бившия министър Христо Иванов срещу бившия негов тогава министър-председател Бойко Борисов в Специализираната прокуратура, касаещ аудиозаписи. В Специализираната прокуратура има и проверка, касаеща това, което някои медии наричат „Барселонагейт“ или там „къщи в чужбина“ и така нататък.
Така че става въпрос за три различни казуса, в две различни прокуратури с трима или повече наблюдаващи прокурори, респективно може би и следователи.
Това е, което ми е известно, защото, както казах, аз очаквах да ми бъдат задавани въпроси, касаещи цялостната дейност на прокуратурата, а не такива, които касаят конкретни, предвид конституционното решение и предвид правомощията ми.
С цялото ми уважение към Вас, ще се постарая да Ви отговоря на базата на информацията, за която съм подготвен. Ако ми бяха зададени тези въпроси предварително, щях да се постарая да поискам разрешение от наблюдаващите прокурори, ако ми разрешат, какви и до колко обстоятелства мога да оповестя пред Вас. Не с оглед на друго, а все пак има конституционна забрана в тази насока, но при едно потенциално разрешение от наблюдаващ прокурор, логично е, че бих Ви дал повече информация. Това е информацията по тези два случая, с която разполагам, с едно малко уточнение, а то е, че публично е известно на всички, мисля, че тук има и журналисти, които бяха, когато министър-председателят даде изявление, когато му беше снето обяснение по случая, касаещ имоти в Испания. На всички ни е ясно, че му беше снето обяснение, то стана публично пред журналисти. Не знам защо след два месеца това пак стана новина. Явно са забравили, че това тогава се случи.
По този казус, понеже се задават въпроси: колко продължава разследването, защо продължава толкова време? Това е по-скоро проверка. Не се задават никакви въпроси в Испания – защо толкова време се дава на испанските прокурори, а се задава на българските прокурори. Това са обстоятелства, които могат да бъдат съобразени само от конкретния проверяващ прокурор по тези критерии, които, мисля, че ясно очертах.
Това, което ще кажа, че по другите две – досъдебно производство и специализирана проверка, касаеща аудио и снимки на министър-председателя, са му снети обяснения, респективно по досъдебното производство е разпитан като свидетел, тоест три пъти се е явявал пред съответните разследващи органи, нямам представа, може би прокурор – не знам кой е провел съответните действия по разследването. Ако трябва, ще му бъдат снети още 20 пъти, или – ние нямаме притеснения, господин Божанков, от нищо. Ако имахме притеснения, нямаше да привлечем към наказателна отговорност действащ министър или заместник-министър. Нещо, което не се е случвало… (Шум и реплики извън микрофоните.)
Минавам към третия въпрос – обществените поръчки. Факт е, че това е една рискова зона, факт е, че има много досъдебни производства, факт е, че там има проблеми, факт е, че навсякъде има проблеми в Европа в този сегмент. Това е, което мога да кажа. Статистиката в момента не мога да Ви цитирам. „Апартаментгейт“, както Вие го нарекохте, в момента това, което мога да кажа, е, че се извършва анализ от Върховната касационна прокуратура на всички произнасяния на първоинстанционните прокурори по всички казуси, свързани с това, което Вие нарекохте „Апартаментгейт“.
Сега трябва да бъдат ясни на българските граждани две неща – и на Вас също да Ви бъде ясно, въпреки че Ви е ясно, но все пак да го кажа – българската прокуратура се занимава само с наказателната отговорност. Българската прокуратура не се занимава с административна отговорност, историческа отговорност, морална, а още по-малко политическа отговорност, така че опитите българската прокуратура да се занимава с несвойствена дейност няма как да се случат поради законови пречки. Ние се занимаваме само с наказателна отговорност, така че по случая апартаментгейт, както го нарекохте, се извършва цялостна проверка на всички произнасяния на първоинстанционните прокурори и от Върховна касационна прокуратура, и евентуално ако има някакви произнасяния, ще има произнасяния да бъдат отменени определени произнасяния и така нататък.
Трябва да бъде ясно и следното: по тези дела – това е най обща информация, с която разполагам служебно, без конкретика и не издавам някаква следствена тайна – бяха възложени проверки на Националната агенция за приходите. Не знам какви са тези резултати, дали са приключили тези ревизии, какви са резултатите от тези ревизии, спрямо кои лица как са приключили, но трябва да е ясно, че когато в крайна сметка има една определена констатация, ясно е, че заключенията на данъчните органи не обвързват по никакъв начин прокурора да вземе някакво решение. Когато има една ревизия, която казва, че няма разминаване на приходи и разходи, няма някакви нарушения – фрапантни или въобще, които да обвързват наказателната отговорност, едва ли прокурорът може да вземе решението в посока, в която вероятно очаквате на базата на анонса, който направихте на този въпрос.
Разследванията срещу служители на МВР – ще трябва да ми дадете малко време, да погледна точно къде беше информацията. Сега тук ще изкажа личното си становище, не толкова като главен прокурор, и на всички български граждани трябва да бъде ясно, че който нарушава закона – това е трайна политика на прокуратурата, трябва да понесе съответната отговорност, в случай че са събрани необходимите доказателства, и не може да бъде правено разграничение между полицай и някой друг български гражданин. И полицаят е български гражданин, и всички са български граждани.
Също трябва да бъде много ясно казано, че правата на всеки един български гражданин свършват там, където те нарушават чужди права, и това е основен принцип в правото, мисля, че е ясно на всеки един от нас.
Също ясно трябва да бъде казано, че аз изразявам уважение към всички служители на МВР, защото те свършиха перфектно работата си в условия на пандемия, докато ние си бяхме по къщите, подложиха се на риск – себе си и семействата си. Включително никоя полиция в Европа – казвам го отговорно, може да видите как действа немската полиция, когато се съберат десет, петнадесет или седемнадесет хиляди човека в нарушение на правилата на коронавируса. Господин Зарков мисля, че си тръгна, но предвид че е възпитаник на Сорбоната може да каже как действаха френските полицаи в Париж по времето на така наречените жълти жилетки. Никоя полиция няма да изтърпи да изяде толкова бой, казано на жаргон, казвам Ви го, защото и тези хора имат родители, деца и семейства. Това не означава, че те ако нарушат правилата и Закона, те не могат да носят наказателна отговорност.
Това, което мога да кажа за това, което много Ви интересува, полицейското насилие явно, но аз ще обхвана варианта за всички случаи, които касаят протестите, които се развиват в последните няколко месеца – в Софийска районна прокуратура са образувани общо осем преписки, по които към момента се извършват проверки. Пет броя са възложени на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР, на ГДНП два броя, и на СДВР един брой, като към момента проверките са висящи.
Сега ще кажа следното нещо: в Софийска районна прокуратура се наблюдават общо 58 досъдебни производства – за хулиганство и други увреждания на имущество, неподчиняване на полицейско разпореждане. В посочения брой попадат и четири досъдебни производства за незаконно притежаване на оръжие, два броя по чл. 130, това са, по спомен, причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. По образуваните досъдебни производства са привлечени към наказателна отговорност 53 лица, повтарям, 53 лица, като по отношение на две от тях е взета постоянна мярка задържане под стража. Към момента са висящи и продължават разследванията. До момента има влязла в сила присъда по отношение на едно лице за хулиганство от този кръг – от лицата, които са осъществили хулигански действия, влязла в сила присъда, макар и със споразумение.
Ще повторя: никоя полиция в Европа, никоя, няма да изтърпи това, което изтърпяха на 2 септември българските служители на Министерството на вътрешните работи. И това не го твърдя аз. Достатъчно е всеки да влезе във видеообмена и да види как процедират някои други служители на Министерството на вътрешните работи. Така че аз ги поздравявам за това, че те перфектно защитиха български граждани да не пострадат, и защитиха българските институции. А за това, когато се констатират някакви данни или доказателства за престъпление на служители от МВР, прокуратурата няма да направи разлика между тях и някои други и ще си свърши работата. Това е моят отговор за така придобилото публичност „полицейско насилие“.
Пуснете си Франция, пуснете си Германия видеообмена и ще разберете какво се разбира под тази дума и как процедират там при стриктно спазване на закона френската полиция и германската полиция. Мога да Ви кажа за други полиции отвъд Океана, но мисля, че няма нужда.
Минавам към следващия въпрос – къщите за гости. Това, което съм готов да отговоря към момента – че са налице стотици, казвам, стотици проверки, по-малък брой досъдебни производства, има повдигнати обвинения, има внесени в съда. Доколкото ми е известно, че има поне една, ако не са и повече, присъди по тези дела. Всичките дела по мое указание са взети на специален надзор от апелативните прокуратури, така че това са висящи казуси. Мога да Ви препратя пак към конституционното решение, към правомощията на главния прокурор, но мисля, че вече няма нужда.
За кораба „Бадр“. Нали това беше казусът, за един танкер споменавате? Мога да Ви кажа, че нямам информация, защото ако бяхте ми задали писмено въпроса, щях да се поинтересувам, да видя едно или повече досъдебни производства, какъв е казусът, каква е служебната проверка, какво е движението му. А факти и обстоятелства от конкретни проверки и разследвания, Ви казах, става с разрешение на наблюдаващ прокурор, и тогава мога да коментирам. Такова разрешение нямам. Поради простата причина че, пак Ви казвам, бях с усещането, че тук ще изложа обобщен аналитичен доклад, и това Ви интересува, на българската прокуратура за първите осем месеца, което явно не се оказва така, това мога да отговоря в тези рамки на Вашия въпрос, с цялото уважение към Вас като народен представител.
Поставен е въпрос за пране на пари, нали така, през български банки? Това, което публично ми е известно от това, което Вие явно ползвате от журналистически разследвания, всички четем такива, това, което касае България, е много малка част от цяло описание на целия този случай. Това, което ми е известно, е, че има самосезиране от прокурор от ВКП по този случай и е възложена проверка на Държавна агенция „Национална сигурност“. Това ми е известно служебно.
За съжаление, прескачам въпроса по 198 за разрешенията, за Висшия адвокатски съвет. Ще минем на протестите – кой протестира срещу президента, кой протестира срещу главния прокурор, кой протестира срещу депутата Божанков или срещу някой друг? Аз не разполагам, нито ми е работа да проследявам профила на тези хора, нито имам такава законова регламентация, нито имам такова задължение. Пак Ви казах, явно сме в предизборна кампания. Българската прокуратура и българският прокурор няма да участват в политически битки, с цялото ми уважение към въпроса Ви, и това мисля, че доста ясно отговоря на поставения от Вас въпрос. А иначе българските граждани имат право да протестират срещу когото си преценят, както си преценят, независимо дали са криминално проявени, или не са криминално проявени, в явно, както подчертах, доста по-широки рамки, отколкото в която и да е друга европейска страна. Така че аз не мога да разбера думите, че в България имало – какво беше там – хунта ли, не знам какво. Аз твърдя, че това, което се случва – да целиш герба с яйца и не знам още какво, в страна като Франция, нека да Ви каже господин Зарков, какво ще се случи. Може да Ви каже. (Шум и реплики.) Както и да е, но това вече е едно лирично отклонение, да кажем по този начин.
Минаваме към Висшия адвокатски съвет, оповестяване на информация. На това ще Ви отговоря, но тук ще е по-подробно.
Първо ще започна от принципно положение, а то е, че през годините, и е достатъчно да се вгледате в събраните технологии, по българските телевизии и медии се изявяваха само подсъдими, обвиняеми и адвокати, и логично е да се създава една превратна представа за много досъдебни производства, включително съдебни производства. Никой не постави въпрос през годините защо определени адвокати коментират определени съдебни или досъдебни производства по телевизията? Никой не постави въпрос защо подсъдими коментират досъдебни производства, включително укриващи се в чужбина? Никой не постави въпроса защо обвиняеми коментират, и отделно коментират превратно, за да не кажа: лъжат, обстоятелства по досъдебни производства?
През годините се говореше, че прокуратурата е някаква тайна организация, която я е страх, крие, не дава информация. Препоръките на всички европейски институции са за откритост и за прозрачност на българската прокуратура. В един момент, когато българската прокуратура дава, изяснява своята гледна точка, факти и обстоятелства от досъдебни производства, и то подчертавам, след разрешение на наблюдаващ прокурор по 198 от Наказателно процесуалния кодекс, каквато е процедурата, и след като в голямата си част тези факти и обстоятелства са обсъдени в открити и публични съдебни заседания по мерки за неотклонение, по 64 и 65 вземане на мярка за неотклонение и процедури за изменение на взети вече мерки за неотклонение задържане под стража или домашен арест, тоест в голямата си част, да не кажа в над 90% тогава конкретна прокуратура с конкретно съобщение, примерно Специализирана градска или някоя друга, след разрешение на наблюдаващ прокурор е оповестила някакви факти и обстоятелства, без да нарушава презумпцията за невиновност. Тя оповестява само факти.
Явно на някой това не му харесва. Явно някой не иска българските граждани да бъдат информирани по дела с обществен интерес. Аз разбирам, че някой примерно, който се укрива в Дубай, не иска да се знае, че само 212 предмета са законно регистрирани, а вътре има 7000 с надписи, с кутиите от местата, където са изкопани от съответните археологически обекти. Разбирам.
Разбирам, че някой адвокат може да обикаля и не е в интерес това да се чуе, но в интерес на българските граждани е да получат цялостна информация, от която да си направят извода. Те трябва да чуят различните гледни точки. Това е мнението ми като главен прокурор. А иначе каква информация дават по конкретни досъдебни производства конкретни прокуратури е въпрос на медийна политика на всяка една прокуратура, на всеки един отделен наблюдаващ прокурор. Това не го решавам аз, решава го наблюдаващият прокурор.
И за да бъда прецизен, мога да Ви изчета един куп основания за това в международен аспект, но аз съм сигурен, че ако има запис, може да си ги прочетете, да се запознаете. Вероятно сте и запознати с голяма част от тези актове, но за българските граждани:
„Европейската конвенция за правата на човека регламентира правото на гражданите да получават информация, на което право съответства задължение на държавата да осигури възможност за разпространение на коректна и навременна информация. Европейският съд за правата на човека не възпрепятства по смисъла на чл. 10 от Конвенцията властите да осведомяват обществото за провежданите наказателни производства.“
Минавам към чл. 4, § 3 от Директивата на Европейския съюз 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство регламентира – така, така, така, държавните органи да разпространяват публична информация относно наказателното производство при стриктно спазване на презумпцията за невиновност, когато това е строго необходимо по съображения, свързани с наказателното разследване, или от обществено интерес.
Минаваме към Препоръка 13 на Съвета на Европа относно предоставянето на информация чрез медиите във връзка с наказателни производства. Там е формулиран основен принцип – Принцип 6: редовна информация по време на наказателното производство. Мога да прочета и контекста и така нататък. Мисля, че е излишно, всеки може да се запознае след това с тази препоръка.
В препоръката на Съвета на Европа от 2019 г. се изтъква, че обществеността трябва да бъде информирана относно организацията на прокуратурата, нейните насоки, принципи и критерии. Същите те да се съобщават на всяко лице при поискване.
В Мнение № 9 на Консултативен съвет на европейските прокурори се сочи, че прокурорите се насърчават да информират редовно обществеността посредством средствата за масова информация за своята дейност и резултатите от нея. Чрез действията си прокурорите трябва да се стремят да насърчават и да запазят прозрачността и общественото доверие в прокуратурата.
Повтарям, тук много важно за мен е като главен прокурор общественото доверие в прокуратурата и затова адмирирам действията на тези прокуратури, които имат проактивна медийна политика и представят факти и обстоятелства от досъдебни производства, за да могат българските граждани да видят различните гледни точки най-малкото и да си направят обективен анализ и установят къде е истината.
Явно някой го е страх от истината, но това не е българската прокуратура. Ако Висшият адвокатски съвет се страхува от истината, теоретично казано, аз се съмнявам, че това е така, това е проблем на Висшия адвокатски съвет, но не и на българската прокуратура. Българската прокуратура иска да изгражда доверие в българските граждани и точно затова провежда тази политика. Това е политика на отделни прокуратури, подчертавам.
В тази връзка в Механизма за сътрудничество и проверка многократно са били подчертавани прозрачността на съдебните органи, отчетността пред гражданското общество както по текущи, така и по приключили производства. Мога да Ви цитирам определени препоръки в Механизма за сътрудничество и проверка. Мога да изпадна и в по-подробни цитати, много интересни, които касаят Независимия анализ на структурния и функционален модел на българската прокуратура, извършен от Службата за подкрепа на структурните реформи, където също има препоръки в тази насока, а и в резултат на това, тук индиректно ще отговоря на господин Вигенин дали участваме в тази дискусия. Препоръчвам на всички, защото тя беше прочетена много превратно, беше изваден около 1% от този доклад на Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, извършен от Службата за подкрепа на структурните реформи през 2016 г., извършен от професионалисти прокурори.
И тук се връщам към първите въпроси, цитат: „Повечето прокурори работят по делата си със съвсем малка или без никаква намеса отгоре.“ – цитат, страница трета от Доклада.
„Не намираме нищо неправилно по същество главният прокурор да се включи пряко в работата на делата.“ – виж пак страница трета от Доклада.
Също много интерес цитат: „В по-голямата си част от нашите правни системи е също съвсем нормално решенията по чувствителни дела от обществен интерес, засягащи известни личности, включително министри и други важни дела, например когато може да засегнат националната сигурност, да се вземат лично от главния прокурор и с негово съгласие.“ – пак страница трета от Доклада. Това, което не може да се случи в България поради законодателни пречки, които мисля, че очертах.
Това са едни препоръки и съответно обобщения за техните правни системи.
„Препоръчваме също така главният прокурор на основание Конституцията, ЗСВ да издава насоки за дейността на прокурорите.“ Това няма как да стане поради законови ограничения.
Тук са констатирани и проблемите с НПК. Може да ги прочетете много внимателно. Те са същите, които очертах.
Мисля, че с това отговорих на всичките въпроси. Ако съм изпуснал, се извинявам предварително и съм готов да отговоря на някой въпрос, който съм изпуснал, отговорно мога да кажа, случайно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Преминаваме към следващия въпрос. Ще го зададе господин Найденов, да се готви господин Зарков след него.
Заповядайте, уважаеми господин Найденов, имате думата.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Главен прокурор, в Доклада прави впечатление, че доста досъдебни производства продължават в извън разумния срок за разследване. Според Доклада до осем месеца се приключват 32% от досъдебните производства, до една година – 14% от досъдебните производства, над една година – 28%, в Софийска градска прокуратура. Това е 40%. Не са малко делата, които приключват след над две години. Например посочено е в справката, че във Варна в прокуратурата над две години се разследват 24% от делата. Считам, че това са неразумни срокове и ако оправданието е, че делата представляват фактически правна сложност, аз не мога да се съглася с това, тъй като голяма част от тях са леки дела и не представляват такава сложност.
Въпросът ми е: какво ще направи прокуратурата, за да се влезе в рамките на разумния срок на разследването, да се приключват своевременно? Именно тогава е ефектът на наказанията, които могат да се получат, а не след пет-шест години разследване и още няколко години в съда да получиш едно наказание. Това почти няма ефект. Това е първият ми въпрос.



Вторият въпрос е за корупцията, господин Ципов зададе подобен въпрос. Моят въпрос: осъдените лица са 156, оправданите са 22. От тези осъдени 156 лица колко са с ефективни присъди и какви са ефективните присъди?
Ще имам и трети въпрос: колко от лицата, които са осъдени с ефективни присъди, са влезли в сила, законна сила, естествено, не изтърпяват присъдата си поради невъзможност да бъде приведено изпълнението в сила и причините какви са? И какви мерки се вземат да се приведат тези присъди в изпълнение?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Заповядайте, уважаеми господин Гешев, имате думата.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Най-общо ще Ви отговоря за сроковете. За да сте коректен и аз да съм коректен, всеки трябва да се запознае с конкретното досъдебно производство. Както Ви казах, статистиката има своите плюсове и минуси и невинаги може да се изгради обективен анализ на сухите цифри. Чисто статистически, не цитирам аз този пример, може аз и Вие да имаме по един хляб, ама фактически Вие ще имате два, а аз ще съм гладен. Така че статистиката има своите плюсове и минуси и невинаги обективно изяснява абсолютно всички процеси абсолютно прецизно. Това, което прави прокуратурата, е контрол, и не прокуратурата, главните прокуратури, те задължително трябва да осъществят контрола за спазване на сроковете за разследване и това е тяхно задължение, включително имат и контролно-ревизионна дейност, която извършва съответни проверки на конкретните прокуратури, примерно апелативна би трябвало да провери окръжна Бургас и те се провеждат ежегодно, понякога няколко пъти годишно.
Така че аз не казвам, че е оправдание за това каква е сложността на делата, аз не съм запознат, ако Вие сте запознат и можете да правите разбивка, тя може би ще отнеме за анализ пет-шест месеца по сложност на делата и така нататък.
Отделно върху сроковете, между другото тук говорим за срок на досъдебното производство, само че делото за КТБ в досъдебната фаза приключи, при положение че се внесоха 10 800 стр., може би беше под две години, сега сме 2020 г. и не е приключила първата инстанция. Проблемът със сроковете касае не само досъдебните, тя касае и съдебните производства и той има своя законодателен аспект. Бих се радвал да зададете същия въпрос и на някои други хора от съдебната система, включително… Хайде, ще спра дотук.
Аз не отговарям за цялата съдебна система, отговарям за прокуратурата, затова отговорът ми е в този аспект, касаещ досъдебните производства. Ние работим за по-бързо внасяне на тези дела в съда, в случай, че се съберат доказателства, в случай, че не се съберат доказателства, произнасянето понякога с прекратяване на досъдебно производство, който е запознат с това нещо, отнема понякога повече работа, отколкото изписаната мотивировка, отколкото един обвинителен акт. Не съм съвсем прецизен, възможно е да греша, но поне по спомен някои от актовете… Произнасянето по принцип на френски прокурори не е задължително, даже да е мотивирано, примерно прекратяването. В България трябва да е мотивирано и да продължи примерно десетки страници, докато френският прокурор може да напише резолюция „прекратява се на основание еди кое си“, ако има жалба срещу това прекратяване, ще се мотивира защо е преценил така.
Така че този Ваш въпрос има и друг аспект и той е законодателството – НПК и НК, който касае друга власт, а това е законодателната власт. Така че по този въпрос, аз не бягам от въпроса Ви, този проблем по-скоро, прокуратурата работи с инструментите, с които разполага, и аз ги очертах. Оттам нататък ние спазваме закона такъв, какъвто е, а той не се пише от българската прокуратура, нито от българския съд.
Минавам на втория вариант колко са с ефективни присъди и колко не изтърпяват поради някакви причини. Правим всичко възможно тези, които са осъдени с ефективни присъди, да бъдат осигурени, прокуратурата работи своевременно. Част от причините някои лица да се укриват, са, пак казвам, и със законодателен характер. А колко са ефективните и колко не са, не мога да Ви отговоря, но това касае българския независим съд. И понеже много се говори, че няма или няма достатъчно осъдителни присъди, това е въпрос, който Вие трябва да зададете на друго място и на други хора, но не и на мен. Работата на прокурора, който е страна в процеса, е да внесе обвинителния акт и да защити обвинителната теза в съда при силно формалистичен, не формален, защото всеки наказателен процес е формален, при силно формалистичен наказателен процес и процедури, които не съществуват в нито една страна от Европейския съюз.
Така че колко продължават досъдебните производства Ви отговорих; колко продължават съдебните не е мой проблем; и колко са ефективните присъди е проблем, който касае не само работата на прокуратурата, не отричам, че касае работата на прокуратурата, но касае и работата на досъдебното производство, която е в МВР, касае проблеми и българския независим съд. Но не съм аз този, който ще коментира българския независим съд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор. (Реплика.)
Не, нямате право на отношение. Накрая по Проекта на решение ще Ви дам думата за отношение по Проекта.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гешев! Вие няколко пъти се обърнахте към мен за Франция…
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Защото знам, че проявявате интерес към тази тема и ще намерим обща тема за разговор.
КРУМ ЗАРКОВ: Без съмнение.
Да, във Франция, замислих се, като Ви чух, действително съм живял 10 години, там се образовах и много неща видях. Видях например как обвиниха и осъдиха Жак Ширак, видях как обвиниха Никола Саркози, видях как осъдиха и Франсоа Фийон – бившия министър-председател, видях как повдигаха обвинение и издаваха присъди на действащи политици. Това, което не видях и не разбрах, сега се замислям, наистина не се бях замислил, е, че никога за 10 години следване и асистентство по право във Франция не разбрах кой е френският главен прокурор. И това е по 2 причини.
Първо, те имат различна система. Второ, там за прокуратурата не се вижда много в новините, освен когато се издаде присъдата и съответният говорител на политика, който е осъден, започне да се обяснява. Това като преамбюл. И понеже е свързано и с въобще как ние се отнасяме към Запада и какво очакваме от него и Вие няколко пъти реферирахте към историята за Петко Каравелов, две неща ми направиха впечатление. Във Вашия доклад, който беше взет по безпрецедентна процедура в Народното събрание, не се е случвало такова изслушване по този текст 91 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание за специален доклад, и ако Вие сте проследили дебатите в залата, не беше идеята да дойде съкратен вариант на годишния Ви доклад, който сме обсъждали преди, а беше да се отговори на онези въпроси, които възпалиха общественото мнение и много от които предизвикаха и протести. И Вие във Вашия доклад не отговаряте на тези въпроси, с много от тях обаче отговаряте на въпросите на Европейския парламент. И ми направи впечатление, че на въпросите на Европейския парламент отговаряте доста по-ясно, отколкото отговорихте на въпросите на господин Божанков, а те са абсолютно същите теми. Защото Европейската група пита в серия въпроси, които са отправени към министър-председателя, към Вас и към други отговорни лица, там се пита и за разследванията в Испания, и за записите, и за това защо ги публикувате, записи от Ваша страна, и въобще по медийната политика. И Вие там им отговаряте доста ясно в 30-ина страници. За съжаление обаче действително, търсихме с колегите, не намерихме текста на български език и мисля, че…
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Ще Ви го предоставя, ако ми дадете имейл.
КРУМ ЗАРКОВ: Не имейл на мен. Мисля, че първият ми въпрос е не мислите ли, че е редно и тези отговори на Ваши въпроси да бъдат инкорпорирани като част от доклада, който изнасяте сега, тъй като те също се отнасят за дейността на прокуратурата в посочения период? И ще го допълнят, без съмнение, и ще бъдат и достъпни, тъй като много медии – често се оплаквате от медийното отразяване – извадиха части от него, според мен е в интерес и на прокуратурата да бъде публикуван в цялост по възможно най-достъпния начин.
И сега, уважаеми господин прокурор, към моите конкретни въпроси, извинявайте за преамбюла.
Нещата вече са ясни, опозицията, и Вие сте се оплакал от това в доклада към европейските институции, иска Вашата оставка, включително нашата политическа сила, Вие имате склонност на всяка критика да отговаряте с обвинение, така че нещата са ясни, можем да минем директно по същество.
Три са големите проблеми на българската прокуратура, които Вие наследявате, не за пръв път се поставят. И те са свързани с непрекъснатите опасения на проява на двоен стандарт, с правомощията на прокуратурата и не само в теоретичния аспект, който Вие няколко подчертахте, а с реалните им правомощия и с недосегаемостта на главния прокурор, но и на прокурорите като цяло. Тези три теми са и въпросите ми по същество.
Първо, каква е разликата – за прокуратурата – на кореспонденцията Васил Божков с премиера Борисов и на кореспонденцията на Васил Божков с народен представител от опозицията? И в двата случая става дума за укриващо се лице, за обвиняем, за човек, срещу когото има повдигнати обвинения. В единия случай обаче Вие се отнасяте с пренебрежение в публичното си говорене, в другия случай го считате достатъчно важно, за да го публикувате на страницата на прокуратурата.
Кой информира медиите за това, че ще арестувате министър Нено Димов, защото няколко пъти е споменато в доклада, включително и до европейските институции и до нас, че това е едно от доказателствата, че прокуратурата не подбира – първият арест е на действащ министър. С какво показното му задържане помогна на обвинението спрямо него?
В същия ред на мисли с какво зрелищното нахлуване в Президентството допринесе за разследването спрямо неговите съветници? С какво Ви помогна, но не в аспекта на информиране на общественото мнение, ще говорим и за това, ако решите, в аспекта на процедурата по наказателно преследване, с която сте ангажиран? Това е по отношение на двойния стандарт.
По отношение на правомощията на прокуратурата – Вие правилно ги изредихте в теоретичен аспект, но аз имам конкретни въпроси. Направи ми впечатлени, че Вашият доклад акцентира върху серия проверки и прокуратурата, но вътре го няма специализираното правосъдие, включително специализираната прокуратура, а това е един от елементите, който Вие редовно лансирате, това е Ваша политика, Ваше право, но Вие считате специализираната прокуратура, съответно специализирания съд, за копие в борбата Ви срещу корупцията, ако не съм разбрал правилно, ще ме поправите.
Но искам да Ви питам, има ли данни, няма ги в доклада, можете ли да предоставите данни или да възложим проучване, да видим в колко случая първоначалната квалификация за организирана престъпна група, с която делото е станало подсъдно на специализираната прокуратура, в крайна сметка е била оправдана от съда, защото има доста случаи, поне аз проследих, където човекът е осъден, но не за организирана престъпна група, деянието е било преквалифицирано и ако беше квалифицирано първоначално от прокурора по този начин, нямаше да е подсъдно на специализираната прокуратура.
И в този ред на мисли правил ли сте изследване на начина, по който специализираното правосъдие си служи и одобрява исканията на прокуратурата по мерките за неотклонение, защото, прави ни впечатление, че има различен стандарт в подхода на специализираната прокуратура спрямо мерките за неотклонение, спрямо крайното решение?
Въпроси по отношение на недосегаемостта на прокурора. Това е един от въпросите, които редовно се повдигат и в мониторинговия механизъм, и в доклада, и в публичното пространство. Въпросът стана важен, има вече и конституционно решение. Единствено бившият министър на правосъдието като че ли не знаеше, че по принцип няма правна пречка всеки прокурор да разследва главния. Мисля, че това всички граждани го знаеха. Въпросът е наистина ли вярвате, че това в момента е възможно? Кой прокурор например би могъл да провери дали са спазени разпоредбите на НПК и на НК по отношение на начина, по който прокуратурата борави със специални разузнавателни средства, и начина, по който ги разпространява?
Между другото, като казах специални разузнавателни средства, това ми напомня, че такива специални разузнавателни средства бяха разпространени от Вас по повод на разговори между висш военен и Президента Радев. Какво се случи с това преследване, в което тези разговори са били записани? Имате ли информация за това нещо?
Друго – по принцип прокурори да разследват прокурори ми напомня и за журналистическото разследване, „осемте джуджета“. Има ли разследване по отношение на твърденията, изнесени там, за незаконосъобразни действия на прокурорите?
Завършвам, госпожо Председател, прощавайте.
Вие често, уважаеми господин Гешев, а и в отговорите, които сте пратил на Европейския парламент, си служите с квалификации извън наказателното право, като например олигарх. Това също е по отношение на двойните стандарти. Кои са олигарсите в България? Срещу всички олигарси ли вече повдигнахте обвинения и предприехте действия или има добри и лоши олигарси? Това е много голям въпрос.
И един последен въпрос, ако позволите. На страница 33 в доклада, там, където говорим за законовите изменения, Вие казвате, че имате принципни съображения срещу предложение за промени в НПК, което да направи подсъдни и под съдебен контрол актовете на прокуратурата за отказ от образуване на съдебно производство. Доколкото си спомням, ние внимателно следихме Вашето представяне пред ВСС, когато бивахте избрани, тогава също отговаряхте на такъв въпрос, но бяхте по-уклончив. Сега казвате, че имате принципни съображения и критики спрямо текстовете, критиките спрямо текстовете, сега не е моментът да ги обсъждаме, надявам се да имаме скоро заседание по този повод, законът отлежава доста дълго време, но какви са принципните Ви съображения срещу този акт, защото, както попитаха колеги по „Апартаментгейт“, за който също мога да кажа лично какво са правили НАП, доста внимателно изследвах въпроса, по „Апартаментгейт“ Вие сега проверявате по административен ред дали първоинстанционните прокурори са си свърши работата, всичко остава затворено в прокуратурата. При евентуално такива промени това можеше да подлежи, този акт, с който те са решили, че няма нарушения, и на съдебен контрол.
И наистина последен въпрос заради инцидента, който се случи преди малко, за който изразяваме своето съжаление. Аз съм част от протестиращите в момента, протестирам редовно, не всички акции на протеста, никога не бих подкрепил да се посяга към физическата неприкосновеност, но това ми дава повод да попитам: Вие се отказахте от НСО и Вашата сигурност се осигурява от Бюрото за защита, което се казваше преди „Бюро за защита на свидетелите“, ако не се лъжа. Аз, признавам, не мога да се ориентирам по отношение на статута и функциите на това бюро за защита, защото в кадри, пак се връщам към кадрите с Нено Димов, доколкото си спомням, там имаше такива служители, които участваха в неговото извеждане, а те не би трябвало да имат права да арестуват или аз греша?
Моля Ви няколко думи и по отношение на статута на Бюрото за защита към главния прокурор и неговите функции.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Уважаеми господин Гешев, имате думата, заповядайте.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Съществува риск да изпусна някой въпрос, но господин Зарков ще има възможност да ме подсети.
С удоволствие бих се чувствал като френски главен прокурор, ако не ме споменават, но една от причините да ме споменават е, че в България ситуацията е доста по-различна. Без да навлизам в политически теми – политическата системата и законодателството в България са по-различни. Мога да направя сравнително-правен анализ какво може фигурата на главния прокурор в Европа и ще се окаже, че много от тях имат повече правомощия. Мисля, че споменах за прокуратурата в Испания, която е йерархична, няма да изпадам до англо-саксонската правна система и да обяснявам как американски прокурор иска разрешение, за да внесе обвинителен акт. Така че с удоволствие бих се чувствал като френски главен прокурор, но истината е, че в България има определени особености, а част от тях са с законодателен характер.
Това, че определени политици, журналистически кръгове, обвиняеми или подсъдими лица изпитват силни чувства към главния прокурор и го презентират усилено чрез своите – политически и журналистически, аз не мога да забраня, но мога да се изказвам тогава, когато прокуратурата е атакувана, и то несправедливо. Никога не съм взел позиция и не съм се появил някъде без да има основателна причина, която касае дела с висок обществен интерес – по-рядко, а по-често е, когато прокуратурата несправедливо е подложена на натиск. Този натиск е срещу независимостта на съдебната власт изцяло, защото прокуратурата и следователите са част от съдебната система. Това също е приемливо, господин Зарков.
Ще обясня на българските граждани, че прокуратурата е част от съдебната система – мисля, че го казах ясно, като съдебната система се състои и от други части, като всяка част трябва да поеме своята отговорност. Моето разбиране е, че безгрешни хора няма – безгрешен е само Господ. Наказателното правосъдие е с цел прецизност и е приблизително 10% от цялото правосъдие. Ако приемем, че българските прокурори са виновни за всичко в тази държава и за тези 1-%, то остава логичният въпрос: идеално ли е всичко в останалите 90%? Това е логичен въпрос и също е част от преамбюла. Та пак казвам: с удоволствие бих бил един главен прокурор, който никой не познава, но съм длъжен и е мое задължение да защитавам независимостта на прокуратурата.
Пак се връщам към независимия анализ на различни прокурори от ЕС – немски и други, с които разговарях в качеството си на ръководител на Специализираната прокуратура. Този независим анализ е на функционалния отдел в прокуратурата, а службата за подкрепа на структурните реформи изрично казва, че за делата с обществен интерес се препоръчва терминът – цитирам по памет: „Старшият и главният прокурор да вземат отношение по казусите от обществено значение и когато е подложен на атака конкретен прокурор“.
Моето разбиране е, че трябва да застана зад колегите, които са атакувани в резултата на работата им, а и да защитя независимостта на прокуратурата. Мен не ме е страх да изляза, а ако някой някога го е било страх, то е за негова сметка. Ситуацията в България е такава, че трябва да защитиш колегите си, защото те ще бъдат несправедливо атакувани по всякакъв начин. Това е в интерес на българските граждани и на обществото, и мисля, че не подлежи на коментар и всички бихме се съгласили. Констатациите на ЛИБЕ са на английски език и мога да ги възпроизведа, а когато ме извикате в Народното събрание, ще взема българския вариант. Ако желаете, ще Ви го изпратя по имейла и мога да го изчета и разпространя.
Но трябва да бъде ясно: ние не контактуваме директно с Комисията ЛИБЕ, а контактуваме през Външното министерство и постоянното представителство на България в Брюксел, а дали да се публикуват данни на собствения й сайт, е преценка на Комисията ЛИБЕ. Трябва да е ясно, че тук става въпрос за Европейския парламент и за политически процеси, които няма как да коментираме. Говорим за една конкретна резолюция, която не е в приоритетите на прокуратурата, а е игра на политическото поле, тоест на Вашето поле. Както казах, българската прокуратура няма да участва в тази игра, а и българският главен прокурор няма да се включи. Повтарям: няма да участваме в политически игрички.
Продължавам нататък. Може ли да ми припомните въпроса, защото съм си записал само „оставка“? (Шум и реплики.)
КРУМ ЗАРКОВ: Да, просто ще припомня, че сме Ви поискали оставката.
Въпросът ми беше за разликата между SMS-те. Записахте ли го този?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Да, записах го.
КРУМ ЗАРКОВ: Това беше от преамбюла, а нещата са ясни: ние искаме Вашата оставка, а вие ни обвинявате, че го правим, защото сме лоши хора и защитаваме престъпници.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Къде го прочетохте това нещо? Аз съм казал, че Вие сте престъпник?! Къде съм го казал това нещо?
КРУМ ЗАРКОВ: Не за мен, а като цяло за хората, които Ви критикуват. Само днес го казахте няколко пъти.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Аз казах, че всеки български гражданин има право да протестира и е негово конституционно право, както и да изрази правото си на мнение.
След като прочетете това, което написахме до ЛИБЕ в отговор на ЕК, че минимална част от тези хора на тези протести се опитаха да ги опорочат, манипулират, включително и платена част, а това стана ясно с разговори с един богат човек, няма да кажа олигарх – недосегаем 30 години, който говореше с депутат от Вашата парламентарна група…
КРУМ ЗАРКОВ: Защо разговорът на този обвиняем олигарх е важен, когато е с народен представител, а е абсолютно маловажен, когато той самия показва кореспонденцията си с министър-председателя?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля ви не нарушавайте правилата, Моля ви. Той ви разбра.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Въпросът има политически нюанс, но ще изясня фактите.
Прочетох основанията в международен аспект, въз основна на които се дават факти и обстоятелства, като става с разрешение на наблюдаващ прокурор и в съответствие със политиката на конкретната прокуратура. Вярвайте ми, аз не публикувам и не решавам и не Ви приличам на директор на дирекция „публична комуникация“ към прокуратурата. Този въпрос има журналистически, политически, сравнително-правен и всякакъв друг аспект, но не и юридически, за което все пак Ви благодаря.
Следващият въпрос е за Нено Димов. Вижте, има журналистически стандарти и журналистите не издават източниците си на информация, а аз не разполагам със законови правомощия да разбера как журналистите се информират. Около Вас има доста и може да ги попитате кой информира медиите. Определено не съм аз!
Понеже ставаше въпрос за президентските съветници, за какво Нено Димов е помогнал на прокуратурата или не е, то преценката по какъв начин се извършат действия по разследването е на конкретен наблюдаваш прокурор. Това, което мога да ви гарантирам, е, че и в двата случая – Нено Димов или за дребни чиновници, сме се старали да спазваме всички законови стандарти. Дали те са политически правилни и дали са политически коректни, то не мога да се ангажирам, а имате право да ги интерпретирате на политическото поле по начина, по който прецените за правене. Това е Вашето игрално поле и може да го правите както прецените, но те са спазили закона такъв, какъвто е.
Имал съм случай да казвам, че прокуратурата, докато аз съм главен прокурор и зависи от мен, няма да се съобразявам по никакъв начин с политическите последствия, а и какво ще каже някой, защото си върша работа. Надявам се всеки един прокурор да не го интересува това нещо и е единственият начин да постигнем чувство за справедливост в българските граждани.
По начина, по който се извършиха действията спрямо Нено Димов, по същия начин се извършиха действията спрямо двама президентски съветници. Хайде да не говоря пак за френските закони, но ще ви кажа примерно. Когато се извършват действия по претърсване, изземване или някакви други действия, е препоръчително да присъства наблюдаващият прокурор; две приемни лица – институт, който не съществува в повечето страни в Европейския съюз, който контролира едва ли не потенциалния престъпник-магистрат, да не извърши престъпление и станаха четири; едно лице технически помощник за компютърни конфигурации – пет; едно лице за експерт от различно качество – шест; двама човека, които да осъществяват охрана на тези хор, които извършват съответните действия; един шофьор. Това са хората, които участват в едно действие, и господин Лазаров ще го потвърди. При две местопроизшествия, ако говорим за президентството, стават общо 18 човека, и стандартът е същият както е в Министерство на околната среда и водите.
Ако желаете господин Зарков, ние ще ви подкрепим с експертните си предложение и за нас ще бъде удоволствие да спазваме европейските добри практики, които съществуват в други страни от Европейския съюз. Тогава хората ще са по-малко, просто защото закона така предписва, а ние сме длъжни да го спазваме.
Стигаме до въпросите в съдебна фаза – колко хора са оправдани по чл. 321 и са осъдени по друг текст. Какво да ви кажа? Изследване такова не съм правил, но ми е известно, че една фондация неправителствена – мисля, че доцент Пушкарова е правила сериозен анализ на влезлите в сила съдебни актове на специализираните структури.
Аз се връщам на въпроса, че аз не мога да контролирам вътрешното убеждение нито на прокурор, а още по-малко на съдия. Не бих си позволил да знам въпроса защо един съдия и един съдебен състав освобождават доказан престъпник шест- седем-осем години преди изтърпяване на присъдата, така че аз няма как да отговоря. Може би трябва да го адресирате към някой друг, а не към главния прокурор и към прокуратурата.
В крайна сметка, господин Зарков аз си мечтая, но това са само мечти, да е както е в Америка – за всяко престъпление се получава едно наказание от 5, 10 години и накрая се суми, и да получаваш 160, 200, 300 г. Според българския Наказателен кодекс в крайна сметка получаваш едно общо наказание, което може да се увеличи при определени предпоставки, такъв е българският закон. От чисто практическо естество и за българските граждани да обясня: затова, че е оправдан по един текст, а по друг текст е осъден, това не променя размера на наказанието по никакъв начин, защото много често вторичните престъпления са по-тежко наказуеми, отколкото е основният текст на чл. 321. Отново я препоръчвам доцент Пушкарова, която има много подробен анализ за чисто законодателните проблеми и организираните престъпни групи, и конкретни законодателни промени, които трябва да подобрят тези текстове. Господин Зарков, това е във вашето полето, на Народното събрание .
Какви са стандарти за мерките за неотклонение, но този въпрос не го разбрах. Когато са налице определени предпоставки в закона, прокурорът внася искане в съда и взима или не взима мярка за неотклонение, която подлежи на протест и жалба на горна инстанция. Това са стандартите, а оценката е на съда. Не мога да разбера какъв е контекстът на въпроса. Ако ме питате защо взимат мерки за неотклонение или неотклонение на най-богатите хора в страната, то не мога да ви отговоря. Защо преди не са се взимали, също не мога да отговоря. Принципно мога да кажа, че наличието на специализирано правосъдие, специализирани прокуратури – каквото и да се говори пропагандно в българското общество, е добра европейска практика. Нашият модел е много близо до испанския и тази практика е добре функционираща в Италия, в Румъния и в Испания, а мога да ви изредя още много държави. Вярно е, че има различна специализация и в съдилищата, това е добра европейска практика.
Господин Зарков, ако не съществуваше тази специализирана прокуратура, специализирано правосъдие и специализиран съд, никога хора, които са смятали, че са над закона, недосегаеми и които разполагат с милиарди, това нямаше да се случи, но бяха въведени определени закони – благодаря на Народното събрание, че направи възможно да няма недосегаеми хора в България, когато беше въведено специализираното правосъдие. За да обясня на гражданите каква е разликата – факт е, че в градовете извън София се работи трудно около определен кръг от дела, и не е задължително да са корупционните. Примерно ти си съученик с някое криминално лице, децата ви учат заедно, виждате се всеки ден и това е на битово ниво. Фактите са това и мисля, че е известно на всички. В малките градове всички се познават, което прави много трудно да се работи по принципни казуси, свързани с организирана престъпност и корупцията по високите етажи.
Ако мога да направя сравнение и ми позволите, въпреки че става въпрос за англо-саксонската система, това като между щатска и федерална структура – когато не може да се оправи федералната, идва щатската. Затова тези специализирани структури, които отговарят за гражданите за организирана престъпност, тероризъм и корупцията по високите етажи, са особено полезни за България – не за прокуратурата.
Ще ви разкажа един случай. Ставаше въпрос за един емблематичен крими герой от Бургас. Зададох въпрос на разследващия: този наистина ли е сериозен фактор в Бургас? Този човек от 2-3 години се намира в ареста и мисля, че от Турция го екстрадираха – не е мое становище и държа да го уточня, а той каза: следователят ще се разболее, прокурорът ще си пусне отпуск, а съдията ще се премести в друг съд. Фактът, че ми задавате този въпрос означава, че има смисъл и касае специализираното правосъдие.
Аз разбирам, че то е болка на много хора. Неприятно е да се криеш в Дубай или в Сърбия, или да си в ареста, но в крайна сметка въпросът е, че законът трябва да е еднакъв за всички. Нали, господин Зарков? Не може да се съдят само социално слаби, а хора, които не спазват закона и разполагат с милиарди и милиони, в един момент никой да не ги закача.
КРУМ ЗАРКОВ: Не съм казал такова нещо.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: И аз не го казвам. Аз казвам становището на Прокуратурата. Не казвам, че Вие сте го казали. Аз казвам какво аз казвам.
Кой ще разследва главния прокурор? Стигаме до този въпрос, така ли?
Има конституционно решение, че може да ме разследва всеки прокурор, който е компетентен. Мисля, че многократно отговорих по въпроса: какви са правомощията на главния прокурор? Няма да ги повтарям, мисля, че всички ги чуха. Може да си ги върнете на запис после. Мога да направя сравнително-правен анализ, готов съм. Има, между другото, от съветник, може би, в Президентството, госпожа Иванка Иванова, мисля от „Отворено общество“, много интересен сравнително-правен анализ „Какво (не) знаем за главните прокурори?“ Това е… при изслушването си от страните в Европейския съюз. Препоръчвам го, много е интересно, може да си направи сравнително-правен анализ.
Общото обобщение, което ще кажа, е, че българският главен прокурор разполага с много по-малко правомощия от който и да е от много други главни прокурори в Европа.
Понеже се цитира, чисто статистически ще Ви отговоря: това означа, че главният прокурор, обясних какви са правомощията ми – чисто административни. Аз съм висш административен ръководител, който разполага с чисто административни функции. Разбрах, че има някаква неофициална власт – скрита. Честно казано, не съм я видял. Ако ми я посочите, ще я видя къде е точно, ще се насоча да я проуча, но не съм разбрал точно как се случва. Ще Ви кажа чисто математически: ако имаш 1500 прокурори, тогава аз мисля, че е изчерпан въпросът, че няма процесуални пречки за разследване на главния прокурор. Мисля, че нямате съмнение, че нямам намерение да убия никой. И аз нямам съмнения за себе си, за да изясним този въпрос. Мисля, че изяснихме въпроса, че няма как да извърша престъпление чисто на базата на функциите, които изпълнявам, както и които изпълнявате Вие. Още повече, че аз имам функционален имунитет, Вие имате по-различен от моя. Така че аз нямам притеснения за разследването.
Кой ще ме разследва? Обясних – всеки прокурор, който е компетентен и може да го направи. Има конституционно решение, което беше ясно на всички.
Ще кажа следното: ако приемем пропагандната теза, че няма нито един прокурор от тези 1500, който може да разследва главния прокурор, тази теза е видимо чисто политическа и пропагандна. Това означава, че от 1500 човека чисто статистически всичките са, как да кажа, нямат смелост или имат някакъв друг проблем – ментален. Чисто статистически е малко вероятно идеален вариант, господин Зарков. Нали знаете – в природата идеални неща няма. Така че тази хипотеза не издържа чисто философски погледнато и аналитично. Това е моето лично мнение. Това е все едно в Народното събрание да няма един депутат, всички да са на едно и също мнение. Няма такъв вариант. Нали няма? И то при 200 и няколко човека, а при нас са 1500. Вярвайте ми. Нали? Ако гласуват единодушно, значи може би е някакво… Не знам, може би има такива случаи в историята. Давам просто сравнение.
Сега стигаме… До какво стигаме? За съдимостта я изчерпахме.
Функциите на Бюрото за защита при главния прокурор. За да не Ви отегчавам, аз имам готовност принципно да… Имам тренинг, защото на изслушването ми 10 часа онлайн на живо по обществената телевизия, нямам проблем за десет часа, и повече мога да издържа. Общо взето пак обяснявам ретроспекции към други – такава процедура, ако ми кажете, къде има в Европейския съюз, също ще съм Ви много благодарен, дали има такова открито обсъждане? Защото казаха, че е някакво скрито, тайно избиране на главния прокурор. Десет часа по обществената телевизия… Та имам готовност да отговоря подробно и на този въпрос, но по-краткият вариант е, че има защита на лицата, застрашени в наказателното производство, те имат и полицейски правомощия – можете да го прочетете. Има правила за осъществяване на функциите на Бюрото по защита при главния прокурор във връзка с изпълняване на специална защита, утвърдени със заповед на главния прокурор, има Инструкция за условията и реда на органите за организиране и осъществяване на охраната на прокурори и следователи. Има съвместни инструкции с различни правохранителни структури, където са уредени правомощията на Бюрото по защита, включително и да охранява действията по разследването, когато се извършват действия по разследването.
И господин Нено Димов – да се върнем на него – всички казаха, че е изведен и така нататък, и така нататък, арестуван… Не беше арестуван. Той беше поканен да отиде с прокурорите. И той отиде с прокурорите на адрес, който е домашен, където се извършваше претърсване и изземване след неговия служебен адрес. И отиде доброволно, както виждате – нямаше белезници, не беше изведен. Просто отиде с тях.
Другият вариант, който може би Вие предпочитате, е да отидат прокурорите на адреса и да му кажат: „Ако обичате, чакаме Ви, след два часа елате, заповядайте на адреса, за да претърсим адреса Ви“. Или пък: „Идете си първо на адреса, махнете си всичко, изхвърлете, изтрийте информационните данни, ние ще дойдем и ще го претърсим“. И този вариант също е интересен, но просто не е приложим в българската правна система, а и на база българската народо-психология. Така че това е случаят с господин Нено Димов.
Сега да се върнем за Президентството. Никой не беше изведен оттам, нали, господин Зарков? Нали?
Мога да Ви дам повече подробности за този случай, но нямам разрешение и затова няма да коментирам.
За случая с ВДС какво Ви интересува? За президента, с цялото ми уважение към него, за ВДС-ите, записал съм си: Президентът Радев ВДС – ако може да уточните.
КРУМ ЗАРКОВ: Докъде се стигна с делото, по което бяха използвани СРС-атата?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Единственото, което ми е известно, пак Ви казах, защото аз мислех, че ще има аналитичен доклад, обобщен на прокуратурата, а не политически диспут, но явно погрешно съм останал с впечатление за това…
КРУМ ЗАРКОВ: Не е политически.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Не е ли политически? Надявам се.
КРУМ ЗАРКОВ: Утре ще е.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Така ли? Добре. Благодаря Ви.
Пак Ви казвам – не се притеснявайте, готов съм десет часа, дванадесет часа, на Ваше разположение съм.
Това, което единствено ми е известно служебно и което мога да кажа, е, че делото е изпратено по компетентност на Военната прокуратура. Така че какво се случва пак трябва специално да попитам и евентуално, ако ми дадат разрешение наблюдаващите прокурори, мога да Ви информирам какво става с тези така да се каже действия по разследването.
Прокурори разследват прокурори. Не ми е известно. Понеже казахте: как така прокурори…
КРУМ ЗАРКОВ: За джуджетата.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Джуджета. Да, аз използвах и негърчета и така нататък. Това е една пропаганда – десет малки негърчета, не знам дали е коректно, няколко пъти го казвам. Много интересна книга между другото, препоръчвам я. Ще взема да я препрочета.
Общо взето този случай, понеже казахте: прокурорите разследват прокурори – мисля, че това е правилният цитат, в никоя друга правна система няма друг вариант, поне не ми е известно съдии да разследват прокурори. Не говоря за съдия-следователи. Няма такъв друг вариант.
КРУМ ЗАРКОВ: Има ли разследване по този случай?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Има проверка в Софийска градска прокуратура. Отделно като главен прокурор съм възложил на заместник главния прокурор да извърши проверка в рамките на действията, по които има компетентност Върховна касационна прокуратура, отдел 06 – Инспекторат. Тоест има проверка от ВКП и една по същество за престъпление в Софийска градска прокуратура.
А иначе дали са факти тези обстоятелства, аз не мога да забраня да се изграждат едни пропагандни балони, които да бъдат използвани срещу прокуратурата по политически, идеологически или някакви реални причини. Не мога да направя преценка, защото не познавам преписката в Софийска градска прокуратура. Единственото, което служебно ми е известно, е, че има отделно досъдебно производство в Специализираната прокуратура. Това, което видях в този сериал, защото беше сериал, някой твърдеше пет-шест различни неща. После разгледах в интернет, едно лице го интервюираха, той в шест телевизии, ако чуете, ще има шест различни тези през годините насложени, много интересно. Но се твърдеше, че не е получил определени вещи, после се оказа, че тези вещи се претърсиха и се намериха, тогава прокуратурата покани някой да се извини, защото те твърдяха, че не са върнати и не ги е получил, пък се намериха на неговия домашен адрес. Мисля, че бяха предмети от жълт метал.
Това е, което знам от общодостъпни източници. Би трябвало да Ви е известно и на Вас.
Срещу всички ли олигарси, ако използваме този термин, се провеждат действия? Провеждат се действия спрямо тези, които се съберат достатъчно доказателства по смисъла на чл. 219 от НПК, след преценка на конкретен наблюдаващ прокурор. Както обясних, правомощията на главния прокурор са не да повдига обвинения на олигарси, но може да констатира, че такива разследвания има. И може да констатира, както съм констатирал в доклада LIBE, че това е безпрецедентно след 1989 г. И мога да констатирам, като наблюдаващ прокурор по КТБ, че господин Цветан Василев, понеже говорихте за неофициална власт, по индикации, това не означава, че има доказателства в тази насока, категорични, защото щяха да бъдат повдигнати обвинения, примерно, е един подсъдим, който, между другото, е изправен пред български съд, макар и задочно, и който сръбската държава, с риск да предизвикам дипломатически скандал, но аз не съм дипломат, а съм прокурор, отказва да върне вече колко ще станат – шест години. Този случай също е безпрецедентен в историята на Европа, не на Европейския съюз, защото Сърбия не е член на Европейския съюз. Така че също може да се поинтересувате колко такива случая има, защо това не се случва. Аз имам своето обяснение. Та този човек е обяснявал някаква неформална власт вероятно, има такива индикации, но нямаше доказателства. Където има доказателства има досъдебни производства, независимо дали става въпрос за политици, журналисти, спортисти, социолози, или за някакви други.
Това е моят отговор за олигарсите и въобще за това, което се разбира под този термин от широката българска общественост. И нямаме притеснения да повдигнем обвинения. Не се съмнявам, че ще повдигне конкретен прокурор обвинение срещу всеки, който Вие смятате, че влиза в тази категория потенциално, след като се съберат конкретни доказателства. Нямаме притеснения, който и да е той, да повдигна обвинение. След господин Васил Божков, мисля, че с цялото уважение, няма да споменавам никнейма му, мисля, че на всеки е ясно, че не се притеснявам от нищо. Нали? Включително, още повече, че едно от разследванията е свързано с разследване на поръчкови убийства, изнасилвания и така нататък. Не ни притеснява нищо, господин Зарков. Не ни е страх. Не ни е страх, защото трябва да си свършим работата в интерес на българските граждани, които очакват от нас това нещо. И ние ще го свършим, независимо на какви атаки е подложена прокуратурата, докато аз съм главен прокурор.
Дори да ми остане само това, че телефонните измами приключиха за българските пенсионери, аз съм изключително доволен и щастлив и ще ми остане много хубав спомен за това, че съм свършил добра работа за някой дядо, баба на някой, за някой възрастен родител. Аз съм щастлив. Щастлив съм от това, че хората се радват, че битовата престъпност намалява. И се чувствам добре със себе си. И се надявам, че всеки прокурор, който върши това нещо, защото това е плод на колективен труд на прокурори, следователи, служители на МВР и други служби, са щастливи от работата си.
Това мога да отговоря по този въпрос.
Сега стигаме до отказите. За отказите има чисто конституционни пречки. Единствено прокурор може да прецени да започне или да не започне разследване. Това е от компетентност само на прокуратурата. Според мен разпоредбата за контрол на отказите би противоречала на Конституцията. Това го казвам категорично. Ако го промените, имате конституционно мнозинство и реши Народното събрание, това е решение, което Вие трябва да прецените. А моето лично становище, и понеже съм приятел, въпреки което се говори, имам чисто колегиални отношения с много съдии, това означава затрупване и блокиране на съда със стотици хиляди, отказите са стотици хиляди на година, дела. Което означава пълно блокиране на съда. Гарантирам го това. Никой съдия не го иска това. Вярвайте ми. Това е моето становище. И исканията за контрол върху отказите в голямата си част са политически мотивирано. Тези актове, които не подлежат на съдебен контрол, подлежат на десет прокурора, ако започнем от районно ниво. Хайде, да не са десет, поне пет-шест, включително до главния прокурор. Нали не мислите, че всичките по веригата са чисто статистически от категорията, която Вие очертахте, че всички мислят по еднакъв начин, всички преди това звънят на главния прокурор и го питат: абе, извинявай, аз какво да напиша? При положение че може да не го познават, защото аз не мога да познавам 1500 човека. Философски и чисто аналитично не издържа тази теза. Тя звучи добре пропагандно в определени кръгове, лансира се в Европа, не мога да забраня. Това е положението. Аз казвам фактите. Оттам нататък политическата импровизация, интерпретация и лексика не е на моето поле. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Преминаваме към следващия въпрос. Давам думата на господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Главен прокурор, Вие започнахте Вашето изложение с постигнатите добри резултати на прокуратурата в борбата с така наречената битова престъпност и това е факт. Безспорно няма как да не отбележим, че прокуратурата е особено активна през тази година. Тези осем месеца от момента на избора Ви за главен прокурор, Вие неведнъж сте заявявали, че това е един от приоритетите в работата Ви и очевидно факт е за всички, че под Ваше ръководство прокуратурата проявява усърдие в тази сфера.
Аз очаквах обаче все пак в Доклада да видим и по-подробна информация именно за тези престъпления, които влизат в обхвата на конвенционалната престъпност, а именно кражбите и грабежите. Има такава информация по отношение на престъпни деяния, които представляват висок обществен интерес, но не видяхме подобна статистика по отношение на този вид престъпни деяния.
Моят въпрос е във връзка с отказите за образуване на досъдебни производства за подадени жалби и сигнали, свързани именно с отнемане на чуждо движимо имущество, и то на основание неговата ниска стойност – стойност под размера на минималната работна заплата. Всички сме свидетели, че минималната работна заплата се увеличава всяка година. В момента размерът й е 610 лв., очаква се следващата година да стане 650 лв., като този размер практически е доста голям, особено за нискодоходните групи от населението и за възрастните хора. И когато имаме такова престъпление, за което имаме подаден сигнал от гражданин, и след това макар и чисто формално юридически да бъде отказано образуването с позоваването на чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс, а именно с основание ниска стойност на отнетата вещ, практически в гражданите остава чувството за това, че държавата бездейства, липса на справедливост и съответно едва ли не да може да се извърши престъпление, без след това да последва съответното наказание.
Въпросът ми в тази връзка е: според Вас дали въз основа на правомощието Ви за методически контрол, или въз основа на законодателни промени този въпрос може да бъде решен? Благодаря.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: И аз благодаря.
Само изпуснах два въпроса на господин Зарков, сега се сетих. За джипове ме попита. Да не кажат после, ще излезе, че съм избягал от въпроса. Че са купени два джипа.
КРУМ ЗАРКОВ: От Божанков.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Господин Божанков ли? Е, значи за джиповете. Извинявам се. Защо ги изпуснах? Да изясня, за да не е ясно, утре да не ме пита. Да ме пита за нещо друго.
Само да кажа, че има обществена поръчка. Аз съм възложил със заповед обществените поръчки се извършват от главния секретар на администрацията на главния прокурор, не от главния прокурор. Да, това е за Бюрото по защита. Не са два джипа, а са десет леки автомобила. Спечелила поръчката е „Порше груп“. Порше! Ако кажете, че има такава нагласена поръчка за немец, тогава вече ще Ви призна, господин Божанков, и в това има нещо нередно. Тогава вече това ще е новина наистина. Повярвайте ми.
Иначе, като допълнение към уточнението на този въпрос, ще Ви отговоря, че има по мое искане, или може би от секретаря на АГП, искане от АДФИ да извърши проверка на цялата обществена поръчка, където не са констатирани никакви нарушения.
Защо не ме охранява НСО? Може би пак е господин Зарков, или може би господин Божанков, че вече ми се...
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Зарков.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Защо не ме охранява НСО? Защо съм се отказал от охраната на НСО? Има възможност да ме охранява Бюрото по защита, която е законова възможност. И накратко всичко е въпрос на доверие. Когато преценяваш, че си застрашен и всички видове служби са преценили, че си застрашен, не да те целят с яйце, по друг начин, господин Зарков, основното е доверието. В много човешки отношения всичко е доверието. Аз нямам доверие на НСО. Казвам го откровено. И няма как да имам доверие на една служба, въпреки че брат ми работи там, където един висш офицер е част от организирана престъпна група за поръчкови убийства. Нали?
Мисля, че изчерпах този въпрос – имам законодателна възможност и съм преценил. Отказал съм се от НСО. А иначе който желае и има законова възможност, може да ги използва. На мен хора, които да ми носят чантата, нямам нужда, мога да си я нося сам. Отговорих ли на този въпрос?
За чл. 9, ал.2, може да не съм прецизен, но е чл. 9, който регламентира описаната ситуация според мен. В някои държави като Холандия например, не според мен, а съм сигурен, започва наказателно производство само когато има определен интерес държавата, когато може да, как да кажа, цената, която да плати за едно наказателно производство, е по-малка от разхода. Разходите са по-малко от плюсовете, които ще бъдат събрани. Това има логика като фискална политика. Няма логика като щета към конкретния пострадал от определено престъпление. Защото истината е, че примерно в България, на един възрастен човек може да му откраднат нещо на много ниска стойност и тогава, ако използваме холандския модел, никога не би започнало наказателно производство. Това ще приключи неговия живот, защото това, което е на двора му, може да е неговият живот – то осмисля неговия живот. Аз не смятам, че холандският модел в този случай е успешен, но не смятам, че е справедлив и текстът, който визирах – чл. 9. Тоест, за да бъде решен този проблем по-скоро, би трябвало при една законодателна промяна, и аз съм привърженик на това, че би трябвало да се проверяват не само случаи под минималната работна заплата, които влизат в категорията маловажни случаи, защото е маловажен като го четеш, като минава на хартия, делото при теб. Маловажен за теб, защото не засяга твоя живот, но засяга живота на човек, който цял живот си е получавал заплатата, плащал си е данъците, с тези данъци са построени неща, които после някой ги нарязва на скраб – това е вече друга история, и този човек заслужава спокойствие, сигурност и заслужава да живее нормално. Така че справедливото в този случай е, и което може да бъде постигнато, справедливостта да бъде постигната с определена законодателна промяна. Това е моят отговор.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Преминаваме към следващия въпрос – това е на господин Попов.
Давам Ви думата, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Главен прокурор, уважаеми колеги, моят въпрос касае единствено точка 16.3, където е записан терминът, който държа да отбележа, че той е политически граждански термин „корупция“. Той не намира легална дефиниция в българското наказателно право. Особенно, в особенната част на наказателното право – може да говорим за различни видове престъпления, за подкуп, разбира се, безстопанственост, престъпления по служба, търговия с влияние, сключване на неизходни сделки и т.н. да не ги изброявам всичките.
Моят въпрос към Вас е: в тези 2282 досъдебни производства за корупция, понеже така е записано, какъв е бил Вашият критерий? Какви престъпления по отношение на тежест, по отношение на обществена опасност, тежест на наказанието? Защото за корупция може да говорим, когато се дава подкуп от 100 или 200 лв., да речем при нарушение на Закона за движение по пътищата. За корупция може да говорим и когато се злоупотребява със средства на Европейския съюз свързани с престъпни корупционни практики за стотици милиони. За корупция може да говорим, когато организирана престъпна група изпира пари получени от злоупотреба със средства на Европейския съюз.
В тези 2282 досъдебни производства влизат ли тези 701 наблюдавани по отношение на организирана престъпност, тези 432 досъдебни производства по изпиране на пари, по злоупотреба със средства на Европейския съюз 387 наблюдавани досъдебни производства и т.н. да не ги изброявам. Защото корупцията, в повечето случай Вие знаете това, са сложни съставни престъпления, двуактни понякога системни, продължавани, продължени и т.н. и в много случаи те акумулират различни видове престъпления.
Моят въпрос е: какви критерии сте подбрали когато сте описали тези 2282 досъдебни производства за корупция при липса на легална дефиниция на термина „корупция“ в наказателното право? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Гешев.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Благодаря Ви.
За сведение в прокуратурата има единен каталог на корупционните престъпления, мога да Ви го изпратя, където са описани всички престъпления, които са с корупционен характер. Те далеч не се изчерпват с активния и пасивния подкуп. Ако желаете, мога да Ви изпратя този единен каталог, за да видите всички видове престъпления, включително в тях влизат и злоупотреби с еврофондове, включително престъпления по 282 от Наказателния кодекс. Палитрата е широка.
Естествено няма как всички да са с щета над примерно определена сума. Едните може да са с по-малка щета, другите с по-голяма, но в крайна сметка тук не е важен размерът на подкупа, не е важно дали си поискал 700-800 хил. евро, а примерно си получил 70 хил. евро безпрецедентно дори и в Румъния към онзи момент – цитирам един случай, по който има осъдителна присъда на две инстанции. Важно е, че това е процес, който унищожава устоите на държавата. Друг е въпросът, че това е въпрос на много дълъг разговор – как кореспондира това с българската народопсихология, защото, както Ви казах, има активен и пасивен подкуп – едната страна дава, другата взема. Това е въпрос вече на друг разговор, надявам се.
Понеже говорим за дела с обществен интерес и за еврофондове, примерно ще Ви кажа, цитирам по памет, че в тези присъди са и някои данъчни престъпления. Има осъдени за такива престъпления, които са нанесли щети за бюджета на България и на други държави от Европейския съюз – тоест касае бюджета на Европейския съюз. Има осъдени 25 лица за последната година, година и нещо за щета над 8 млн. лв. – тази конкретика мога да Ви дам.
Мога да изредя множество досъдебни производства – приключили, неприключили, с влязла в сила, с невлязла в сила присъди, на първа инстанция – за министри, кметове и т.н. Мисля, че това е излишно. Между другото малка част, по-скоро най-висшите длъжности, е в този доклад, който е качен на сайта на комисията LIBE. Който иска да може, да се запознае с него. Там е написано, че няма борба с корупцията. Казва, че няма борба с организираната престъпност. За мен това са пропагандни и политически тези. Бих се съгласил, че може би не е достатъчно. То никога не е достатъчно. След като някой казва тези неща, аз бих го попитал, ако някой може да ми отговори, в кой минал период е имало повече борба с корупцията, и повече борба с организираната престъпност?
Тук няма да включваме тероризма, защото има осъдителни присъди за тероризъм. Ето, ако ми отговори някой на този въпрос, бих се съгласил с него, че няма такова нещо. За период след 1989 г. – преди това нямам спомени, така че не мога да сравнявам, но имам определени спомени как се развива ситуацията след 89 година. Когато някой ми отговори, кога е имало период с повече борба срещу корупцията, включително на най-високи нива, включително на ниво министър, с риска да се повторя – действащ от правителство, тогава бих се съгласил. Съгласявам се само с тезата, че са нужни още усилия, както казва Европейската комисия. Това е факт. И е факт също, че политическият, медиен и всякакъв друг натиск с различен характер, мотивиран от различни неща, от различни интереси, които общо взето съвпадат, защото на принципа врага на моя враг е мой приятел, в крайна сметка наистина има опасност да блокират положителната тенденция или тренд, както е модерно да се казва, в работата на прокуратурата. Това е факт. И аз съм го написал, без да се притеснявам до Европейската комисия, колегите са го написали.
Донякъде, тези да ги наречем айде не атаки, както искате ги възприемете, са обясними. И аз обясних защо. Други са идеологически, трети са политически. Всеки има право на мнение в тази държава.
Трябва да мислим за държавата, трябва да мислим какво искат българските граждани – българските граждани искат борба с престъпността на всички нива. Това, което аз гарантирам, е, че няма да се прави разлика между социално слаб и милиардер, и Вие го виждате, сравнете го с предишни периоди и ми кажете кога е имало повече борба с организираната престъпност и корупцията, ще съм благодарен някой да ми каже, това е отговорът.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Колеги, други въпроси?
Аз бих искала да Ви задам много кратки въпроси, уважаеми господин Главен прокурор.
Уважаеми колеги народни представители, по първия – в процеса на дискусията темата беше обсъдена и Вие дадохте много изчерпателен отговор. Моят първи въпрос касаеше битовата престъпност и това, че до месец май са били образувани 550 разследвания, от които 305 души са били привлечени към наказателна отговорност. Ако прецените, че към месец август има нещо да добавите по темата, можете да го направите.
Вторият ми въпрос е, бих искала да Ви попитам по отношение на постигнатите резултати от проведените специализирани операции, свързани с разкриваемостта на незаконното производство на цигари на територията на страната.
Въпросът ми е свързан с предотвратяване на вредите за държавния бюджет, което означава повече средства за българските граждани. Благодаря Ви.
Заповядайте.
Имате думата.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Благодаря.
За битовата престъпност единственото, което може да добавя – статистиката я дадох за първите пет месеца, за резултатите. Тя е доста по-подробна и аз просто наблягам на някои по-важни показатели. Това, което мога да гарантирам е, че има намерение с нашите партньори, това е правилната дума, се случват нещата и всеки трябва да извършва определени действия, които законът му е вменил в рамките на негова функционална компетентност. Ние не можем да си свършим работа без МВР, без другите агенции и така нататък. Ние разполагаме с друга функционална компетентност, но само съвместната работа може да е резултат. И аз, което мога да гарантирам, е, че имаме намерение, независимо от ситуацията на пандемия, в която се намираме, и която е факт и доста притеснителна, независимо от това, че МВР е ангажирано с много други дейности, които му пречат активно и доста по-активно в момента да работи в този сегмент, смятаме да продължим до края на годината и въпреки всички тези трудности, които са малка част, се надявам резултатите в края на годината да са по-добри от тези, които са за първите пет месеца.
Българските граждани, аз обиколих почти цялата страна, хайде да не е цялата, но много населени места и смятам да продължа, между другото, навсякъде поставят първо този въпрос – какво ще направите с… И другото, което правят се радват, че виждат представител някой от държавата е дошъл при тях на място, независимо кой е. Не говоря за главния прокурор, не говоря за главния секретар, говоря дори на ниво РПУ, никога не са виждали в конкретното населено място началник на РПУ, никога. Местен прокурор, те не ги познават, не ги познаваха допреди осем месеца. Само това, без да махнем тези резултати, показва, че има държава и тази държава си върши работата и създава чувство за сигурност в тези хора, че има хора, на които могат да разчитат и държавни структури, на които могат да разчитат, и отделно, изгражда екипност, а без екипност не се върши работа. В това съм се убедил през годините.
И относно така наречените фабрики, те са си наистина фабрики – супер модерни, оборудвани, за незаконно производство на цигари. Имаме сериозни традиции в тази насока.
Имах възможност в качеството ми на заместник-главен прокурор да представя резултатите в един предишен период пред две комисии на Народното събрание. Тогава резултатите бяха, имам готовност да кажа и към момента, ама да не Ви отегчавам, колко фабрики бяха разкрити на територията на страната. Имаше над десет случая, когато са намерени по сигнали от българските служби фабрики на територията на целия Европейския съюз. Тогава щетата приблизително, разбира се, защото едва ли може някой точно да прецизира, беше около 700 млн. лв. от потенциалната, ако може да причинят или е причинена от предишен период от функционирането си. Това са приблизителни в някаква степен спекулативни цифри.
В последните дни, както е известно, се намериха още две – една фабрика в процес на монтаж с чисто нови много скъпи машини, и една работеща. Едва ли мога да отговоря за потенциалните щети за бюджета, въпреки че трябва да бъде отчетен факта, че немалка част от тази продукция е предназначена за износ, за контрабанда. Мисля, че производителят на „Марлборо“ е Филип Морис, без да съм много прецизен, а червеният вариант на тези цигари не е най-популярният в България, и е много рядко срещан вече. Така че това е процес на конкретно разследване и естествено да бъде доказано за къде е производството, но това е мое лично предположение, което не ангажира по никакъв начин разследването по това дело.
Това предполагам, че е било предназначено, това беше фабриката, която е беше в процес на оборудване с чисто нови машини, всичко беше чисто ново, това е изключително скъпа инвестиция, повярвайте ми, най-вероятно този сегмент е предназначен за износ.
Втората фабрика беше със заготовки на молдовски цигари, така че най-вероятно също в някаква степен са били предназначени не за българския пазар. Това е, което мога да кажа за последните две фабрики, без да изпадам в подробности за депата, които се намериха за рязане на тютюн и така нататък. Най-вероятно става въпрос не за отделни случаи, а за една организирана престъпна група, която развива цялостна дейност в тези отделни обекти.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гешев.
Колеги, други въпроси? Няма.
Закривам дебата.
Преди да подложа на гласуване Доклада, заедно с Проекта на решение, ще Ви го изчета и ще дам думата на колеги, които искат да вземат отношение по Проекта.


„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклад за дейността на прокуратурата
по прилагане на закона в периода януари – август
2020 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 изречение второ от Конституцията на Република България и чл. 138а, ал. 2 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:

Приема Доклада за дейността на прокуратурата по прилагането на закона в периода януари – август 2020 г.“
Имате думата за отношение.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, отношението ми ще бъде кратко. Ние сме в непозната процедура. Тя реферира към чл. 91 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, според който, дискусията завършва с Проект за решение, който приема Доклада, а когато не го приема Народното събрание трябва да мотивира решението си.
В този смисъл декларирам, че ние няма да приемем Доклада, и ще гласуваме против Вашия Проект за решение, а когато дойде времето за обсъждането в пленарната зала ще предложим мотиви за това ни решение в залата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Колеги, подлагам на гласуване Доклад за дейността на прокуратурата по прилагането на закона в периода януари – август 2020 г., № 027-00-3, внесен от Главния прокурор на Република България на 8 октомври 2020 г. и Проект за решение по него със следната редакция, с която Ви запознах.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 14, против – 7, въздържал се – няма.
С 14 гласа „за“ се приема Доклада за дейността на прокуратурата януари – август 2020 г. на Главния прокурор на Република България.
Уважаеми господин Главен прокурор, благодаря Ви, затова че отделихте от времето си и ни запознахте с всички детайли по Доклада.
Благодаря на колегите за въпросите и на цялата Комисия.
С това изчерпахме днешния дневен ред.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Александрова