Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
13/01/2021
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия
- Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
Стенограма от заседание на комисия
ПРОТОКОЛ
№ 153
На 13 януари 2021 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
3. Работна група по общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 053-03-71 от 4 ноември 2020 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на 29 октомври 2020 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2019 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г. и Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г.
Списък на гостите и народните представители – членове на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 12,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси със следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
3. Работна група по общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 053-03-71 от 4 ноември 2020 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на 29 октомври 2020 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2019 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г. и Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г.
Колеги, имате думата по дневния ред.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложения Ви дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Гости на заседанието по т. 1 от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са: господин Христо Щерионов – главен директор в главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и госпожа Людмила Тренкова – директор в дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Заповядайте – имате думата да представите Законопроекта.
ХРИСТО ЩЕРИОНОВ: Здравейте. Казвам се Христо Щерионов, директор на „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Самото Споразумение е от две части – споразумение за присъединяване или така нареченото четиристранно споразумение, което разширява обхвата на Споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати, така че те да обхващат също Исландия и Норвегия.
Втората част е допълнително споразумение за прилагане на Споразумението за присъединяване, съдържащо процедурни договорености между Европейския съюз, Исландия и Кралство Норвегия. Тези две споразумения гарантират последователна регулаторна рамка за полети между САЩ и Единния авиационен пазар, включително Исландия и Норвегия. Тъй като последните участват пълноправно в европейското авиационно пространство, се създават икономически ползи за потребителите на авиокомпании в Европейския съюз и по-конкретно да се гарантира съответствието на Споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и САЩ и общата политика на скандинавските държави в областта на въздухоплаването. Това е основната цел на споразумението.
Госпожа Тренкова ще даде подробностите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Тренкова.
ЛЮДМИЛА ТРЕНКОВА: Добър ден госпожи и господа народни представители!
Между Европейския съюз и САЩ има сключено Споразумение от 2007 г., което е изменено с протокол през 2011 г. Това Споразумение се прилага временно и беше ратифицирано от всичките държави членки и неслучайно едва през миналата година приключи ратификационният процес. Вие най-добре знаете, че това са дълги процеси в 27-те държави-членки, докато приключи ратификацията.
Миналата година от Комисията получихме напомнително писмо за ускоряване на процеса по ратификация. До момента 19 държави са ратифицирали така нареченото четиристранно споразумение, с което Исландия и Норвегия се присъединяват към Споразумението Европейски съюз – САЩ. Дойде редът и на ратификацията на това споразумение, от което не произтичат никакви финансови ангажименти или нещо специфично, което е свързано с тях. Споразумението продължава да се прилага – имам предвид между Европейския съюз и САЩ. С присъединяването на Исландия и Норвегия то се прилага по абсолютно същия начин. Само да уточня, че и двете споразумения, които предлагаме на Вашето внимание за ратификация – първото за присъединяване, второто за прилагане на Споразумението между Европейския съюз и САЩ, прилагано също и от Норвегия и Исландия и разглежда въпроси като участието в съвместния комитет, който се създава по силата на Европейско – американското споразумение, регулират също така някои въпроси, свързани с арбитраж. Тоест те чисто са процедури, свързани с работата по изпълнение на това споразумение.
На Ваше разположение съм, ако имате допълнителни въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тренкова.
Колеги, имате думата.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002 02 22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.
Моля, който е съгласен да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Благодарим на гостите за участието.
Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЦИФРОВО СЪДЪРЖАНИЕ И ЦИФРОВИ УСЛУГИ И ЗА ПРОДАЖБА НА СТОКИ, № 002-01-76, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.
Гости от Министерството на икономиката по т. 2 са: госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, господин Емил Алексиев – началник отдел „Политика за потребителите“, и госпожа Людмила Пеовска – държавен експерт в отдел „Политика за потребителите“.
Заповядайте.
Господин Алексиев, заповядайте – имате думата да представите Законопроекта.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Законопроектът има за цел да въведе изискванията на две европейски директиви, приети през 2019 г., респективно с № 770 – Директива за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, и Директива № 771 – Директива за произвеждане на стоки.
Двете директиви не бяха завършени по време на Българското председателство, но беше постигнат значителен напредък. И двете директиви уреждат една материя, бих казал твърде сложна, но твърде нова не само за България. Далеч не става дума само за България. Голяма част от държавите членки нямат законодателство в областта на предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги. Малка част от държавите имат такова национално законодателство, което е твърде разнородно. Целите на двете директиви са, от една страна, да създадат единно законодателство по отношение предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги – съвършено ново за голяма част от държавите членки, и от друга страна да изменят действащото европейско – респективно национално законодателство, по отношение продажбите на стоки, включвайки един съвършено нов момент. Това са вече една нова категория стоки – стоки, съдържащи цифрови елементи. Така че едната директива урежда съвършено нова материя не само за България.
Разбира се, това е и в нашето национално законодателство по отношение съответствието на цифровото съдържание – изискванията за съответствията, които доставчикът или търговецът трябва да предоставят. Това се урежда по начин, който бих казал е аналогичен на действащото национално законодателство по отношение изискването за предоставяне на гаранция от страна на търговеца при предоставянето на цифровото съдържание.
Първо е двугодишна гаранция с известни нюанси и специфика съобразно различните категории цифрово съдържание и цифрови услуги. Тук, разбира се, се използва като модел, като база Директивата от 1999 г., въведена в Закона за потребителите по отношение продажбата на стоки, която предоставя така наречената законова гаранция от две години. Разбира се, и Законопроектът има тази цел – от една страна да въведе изискванията на двете директиви и, от друга страна, което е по-важно, този правен вакуум, който съществува в националното законодателство по отношение съответствието на цифровото съдържание и цифровите услуги с договора. Тук има втори нов момент – не само с договори, както е в момента в действащото национално законодателство, но също така и с обективните критерии за съответствие. Тоест европейският законодател и, разбира се, това, което ние предлагаме на националния законодател, който трябва да въведе въпросните директиви, се предвиждат критерии за съответствие на съдържанието. Критериите са два вида: единият, който не е нов и който не е новост – съобразно това, което е договорено между потребителя и доставчика на цифрово съдържание, също и по отношение на стоките; втори нов момент има по отношение продажбите на стоки – отново имаме два вида критерии – критерии, които са в договора – така наречените субективни или индивидуални критерии, и втора група критерии – обективни критерии, които законодателят е предвидил и респективно. Ако този законопроект бъде одобрен, ние ще предвидим в нашето национално законодателство обективни критерии, които да защитят потребителя, защото в крайна сметка в едно договорно отношение потребителят винаги е слабата страна, а търговецът винаги може да наложи своята воля. В крайна сметка или сключвате договора или нямате услугата, поради което освен така наречените договорни критерии, законодателят предвижда и обективни критерии. И, разбира се, това са критерии за съответствие с цифровото съдържание.
На второ място, със стоката – в това число и със стоката съдържаща цифрови елементи – договорни и обективни критерии. Предвидени са средства за защита на потребителите във двата случая.
До момента в нашето законодателство потребителите не са защитени по отношение на ползването на цифрово съдържание. Цифрово съдържание, което може да бъде сваляне на софтуер от интернет, гледане и абонамент за Spotify или всякакви лайф стрийминги и така нататък, програми – телевизионни, футболни мероприятия от различно естество. На този етап потребителят няма средства за правна защита, така че предлаганият законопроект предвижда средства за правна защита на потребителите за пръв път по отношение предоставяно цифрово съдържание. Предвидени са разпоредби какво се случва когато е изменено цифровото съдържание след сключването на договора. Това е по отношение на предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги.
Аналогичен е подходът, бих казал симетричен, и по отношение на уредбата на продажбите на стоки, в това число и на стоки, съдържащи цифрови елементи, критерии за съответствие на стоката, обективни и субективни критерии. Субективни – критериите, които са в договора, и обективни – с които законодателят е предвидил средства за защита на потребителя
Понастоящем уредбата на продажба на стоки е уредена в нашето национално законодателство в Закона за защита на потребителите. Поради новия елемент продажба на стоки с цифрово съдържание, от една страна, поради аналогията също така на уредбата на цифровото съдържание и цифровите услуги и не на последно място, поради това че Законът за потребителите съдържа дефиниции на термини, въведени в Закона за потребителите в друго европейско законодателство – например оперативната съвместимост на цифровото съдържание или други подобни термини, които се използват от настоящия законопроект, от директивите, които имаме да въведем в нашето национално законодателство – едни и същи термини, но с различно съдържание, ние се спряхме на вариант изготвяне изцяло на нов закон, който да уреди изискванията и първокритериите за съответствието на двата вида договори – договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, и договорите за продажба на стоки, съдържащи цифрови елементи. С предоставянето на средства на Комисията за защита на потребителите материята ще бъде изцяло уредена. Предложеният законопроект прави някои изменения в Закона за защита на потребителите – по-скоро привежда в съответствие, с оглед цялостната уредба по отношение на двата вида договори – продажбата на стоки и предоставянето на цифрово съдържание, да бъде уредена единствено и само в този закон, което, разбира се, ще бъде улеснение и за търговците, за да знаят своите задължения, и, разбира се, за потребителите, на които се предоставят средства за правна защита.
Най-кратко и схематично, разбира се, приключвам с представянето на Законопроекта. На разположение съм за въпроси от Ваша страна.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Алексиев.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Алексиев! За много години на тези, с които не сме се видели днес! Бъдете здрави!
Действително тази тема беше едно от досиетата, които нашето българско председателство приоритетно задвижваше. Хубаво е, че тя намира своя завършек – първо, че се реализират тези директиви, второ, че се подготвя и съответният законопроект. Вижда се, че е работено много сериозно по него. Естествено, че това трябва да бъде материя регламентирана на европейско ниво, доколкото става дума за единен пазар, за единния цифров пазар в случая, а сега и с тази пандемия и с всичко, което ни сполетя през последните месеци, действително потребителите много често вече са поставени в абсолютна невъзможност да потребяват по традиционния начин. Така че защита за тях се налага.
Първо, трябва ясно да се каже, че този закон, макар да се казва за предоставяне на цифрово съдържание, на цифрови услуги за продажба на стоки, всъщност е Закон за защита на потребителите при осъществяване на съответните транзакции и покупки, защото той изцяло е посветен на тази база. Може би заслужва да помислим още или поне да поставим въпроса: защо все пак е прието решението да се направи нов закон, а да не се допълни Закона за потребителите, доколкото една такава пролиферация на правни текстове може да доведе понякога до противоречие в тях?
От друга страна, без съмнение Директивата е транспонирана в нейните даже не само минимални стандарти, транспонирана е качествено и няма да има проблем от тази гледна точка. Предвидени са всички защити, които сега не съществуват. Вие споменахте една от тях – обективен критерий, тоест изваждането на потребителя от неговата собствена договорна отговорност, тъй като всички ние знаем как потребяваме, как много бързо се появяват едни екранчета по телефоните ни, които Вие всъщност като натиснете се съгласявате с условия, които не винаги имате възможност да прочетете, разберете и така нататък. Оттам и привилегированата позиция на търговеца, особено когато става дума за търговец, владеещ пазара на три четвърти от света. Вие споменахте няколко от тях. Така че всичко това заслужава и трябва да бъде подкрепено.
Първият ми въпрос е: защо все пак избрахте да го направите в отделен закон, а не да се възползвате от принципите на Закона за потребителя, което би имало като предимство факта, че по Закона за потребителя вече има доста натрупана практика и много от разпоредбите не създават противоречия? Но това не значи, че съм против факта да се направи legspesialis – просто трябва да знаем по добре защо се случва. И един въпрос по същество: всъщност, тръгвайки от факта, че това е Закон за защита на потребителя, трябва особено внимание да се обърне на два аспекта: първо, разрешаването на спорове, които могат да възникнат, и второ – административния орган, който осигурява контрола на спазването на текстовете, тъй като потребителят, както вече споменахме, е в позиция, в която често не може сам да защити тези си права или би му излязло твърде скъпо с оглед на това, което е залог.
За алтернативното разрешаване на споровете те всъщност препращат към Закона за потребителя, така че няма нещо ново да си кажем.
Колкото за прилагането и контрола глава шеста от Закона определя логично Комисията за защита на потребителите да извършва цялото това нещо и дава съответните разпореждания. Въпросът ми е конкретен: Вие сте представител на Министерството на икономиката, а не на Комисията за защита на потребителите, но има ли този орган капацитета, подготвен ли е да посрещне тези свои нови отговорности, така че наистина да защити разписаните разпоредби?
И накрая, с което ще завърша, аз мисля, че ние на първо четене нямаме причина да не подкрепим този законопроект. На второ четене той ще отиде в друга комисия, госпожо Председател, където ще имат възможността да прецизират каквото има за прецизиране. Ние ще подкрепим този законопроект. Освен работата, свършена на европейско ниво, и Докладът за извършена цялостна предварителна оценка на въздействие на Проекта, направен от Министерството на икономиката, който е изключително подробен, завършва с препоръка след пет години да се направи последваща оценка на въздействието, за да се види дали залегналите критерии действително са проработили. Така че ние ще подкрепим Закона на първо четене, като трябва да останем сезирани затова да видим неговото конкретно пряко изпълнение и постигнатите резултати. Това е без съмнение материя, която ще еволюира в близките месеци и години.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков?
Няма реплики.
Уважаеми господин Алексиев, имате думата да отговорите на въпросите на колегата Зарков.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря за добрите думи. Действително Законопроектът ни е нужен.
Директно на поставените въпроси. Кое ни накара да отидем към вариант на изготвяне и обособяване на отделен закон, който, разбира се, няма да бъде отделен в пространството, който да допълва общия хоризонтален Закон за Защита на потребителите? Той съдържа разпоредби, които са приложими към всички сектори на икономиката. Разбира се, тя визира потребителите, но това е един икономически закон, колко по-добре са потребителите, колко по добра е икономическата средата, толкова по-добро ще бъде и нашето икономическо развитие. Така че бих казал, че този закон допринася за развитието и на икономиката, макар че неговата първа и основна цел е защитата на потребителите.
Но защо все пак се спряхме на отделен законопроект, който допълва разпоредбите? Защото разпоредбите на Закона за потребителите са приложими в сектор „Енергетика“, в сектор „Телекомуникации“, във всеки един сектор на националното стопанство, но неговите общи хоризонтални разпоредби по отношение на това да не се прилагат неравноправни клаузи в договорите, особено от страна на монополистите. Договорите с общи условия да бъдат равноправни и всички търговци, не само монополистите, да не прилагат нелоялни търговски практики или задължението за средствата, които се предоставят за колективна защита по Закона за потребителите. Това са общи разпоредби и права на потребителите най-общо по отношение на всички аспекти.
Отделно от това, ние имаме различни видове потребителски договори, които са уредени в специални закони: договори за потребителски кредити; договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние; Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние; Закон за потребителски кредити. В момента не мога да посоча и други, но имаме подобни примери.
Законът за защита на потребителите съдържа следните термини, които двете директиви – особено Директивата за предоставяне цифрово съдържание, използват и това са термините: функционалност на цифровото съдържание, оперативна съвместимост на цифровото съдържание, интегриране на цифровото съдържание в средата на потребителя. Тези термини са въведени в Закона за потребителите, въвеждайки Европейската директива за правата на потребителите. Проблемът е, че съдържанието на тези термини е различно от новите две директиви и нашата основна единствена цел е да предотвратим колизия, с която бихме затруднили и търговците при тълкуването и интерпретирането, и потребителите, и правоприлагащият орган, а защо не и съдилищата с термини, с които ще се сблъскат в Закона за потребителите.
Това беше единият от нашите мотиви да отидем към обособяването на специален закон, който, разбира се, се допълва и се вписва в общата рамка на материята за защита на потребителите. Както подчерта господин Зарков, като legspesialis към Закона за защита на потребителите.
Много важен втори въпрос повдигна господин Зарков относно подготовката за прилагането на Закона. Подчертавам, че това е материя, която действително е сложна не само за изготвянето. Изготвянето не е лесно, но бих казал по-трудно ще бъде правоприлагането и от правоприлагащия орган, което, естествено, Законопроектът предлага и определя да бъде органът за защита на потребителите – в лицето на Комисията за защита на потребителите. Не би било лесно и по отношение прилагането на този закон, без значение той къде ще бъде, поради което по наше виждане ще е необходима, и това е съвсем естествено, подготовка на колегите от Комисията за защита на потребителите, с които ние така или иначе работим съвместно, от гледна точка повишаване на квалификацията.
Един нов момент, който пропуснах в представянето и който също е важен, е, че за първи път и това е правно уредено, потребителите получават правна защита в тази област и материя – при предоставяне на цифрово съдържание не само срещу заплащане на пари като насрещна престация, но урежда и материя за предоставяне на цифрово съдържание, в случаите когато потребителите не заплащат пари като насрещна престация, но предоставят лични данни – правен вакуум до момента. В този случай потребителят ще има правна защита. Нова сложност, нова трудност – съгласен съм, господин Зарков, но нямаме избор. Ние не можем да си позволим създаването на нов орган. И какъвто и нов орган да създадем, той ще иска умения при добиването. Така че единственият отговор на Вашия въпрос е: необходимо е повишаване на квалификацията, обучение на всички нас. Това е, което мога да кажа.
По отношение на компетенциите. Няма ги априори дадени, те трябва да се придобият и това изисква повишаване на квалификацията и обучение. Тук, убеден съм, можем да разчитаме и на помощта на Европейската комисия, в това число по отношение на обучението, като това е валидно не само за България. Може би Великобритания преди напускането беше единствената държава, която имаше национално законодателство по отношение предоставянето на цифрово съдържание. Напоследък 2-3 държави, преди приемането на двете директиви, имаха частични елементи, но идеята е именно да се хармонизира, а да не се фрагментира европейския пазар. Това, което казвам е напълно валидно не само за българския орган за защита на потребителите в лицето на Комисията, а съм убеден, че това е валидно за голяма част от органите за защита на потребителите на 27-те държави членки.
Разбира се, това е една област, която е с изключително динамично, бурно, технологично развитие – това е факт. При нас за щастие или нещастие – не мога да преценя, все пак големите платформи не са така широко навлезли в нашата действителност. Макар че, разбира се, и Facebook и Google са на нашия пазар и разпоредбите на този закон ще бъдат приложими и към тези платформи, когато те предоставят цифрово съдържание или предлагат за продажба стоки, съдържащи цифрово съдържание.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков, за кратко отношение.
КРУМ ЗАРКОВ: Съвсем кратко отношение, госпожо Председател. Благодаря Ви за търпението.
Уважаеми господин Алексиев, благодаря Ви за уточненията. Специално поставих въпроса за Комисията за защита на потребителите, без да пледирам за специален орган, който да изпълнява този закон, а просто да обърна внимание на факта, че и досега тази Комисия – този орган, е изключително претоварен. Към него непрекъснато се обръщат хора и трябва да се има предвид, това че не изписваме само едни текстове, едни директиви. Вие като началник отдел „Политика на потребителите”, разбирате че това е първа стъпка. Но, ако тези текстове останат просто на хартия, не се получава и това е политически въпроси.
По отношение на правния въпрос, който зададох. Идеята да има Закон за защита на потребителя, естествено, е той да кодифицира една материя, която по дефиниция е разпиляна, доколкото потреблението се случва по всякакви начини и във всеки един момент. Със специфицирането на тази материя, Вие сам го казахте, се появиха разпоредби в серия закони различни, които се отнасят към тази материя. Това затруднява също правоприлагането, в това число най-вероятно и самия орган – Комисията за защита на потребителите. Но не това е важно, а се затруднява самият потребител да се организира къде точно може да види защитата, на която има право, от една страна. От друга страна, използват се един и същи термини, както Вие казахте, с различни значения. Това понякога е оправдано, но според мен тенденцията трябва да върви не към полиферация на една толкова сложна материя, а към нейната кодификация.
В този случай може би е оправдано действително в условията на спецификата да има специален закон, който ще се прилага, но ще възникнат спорове кога той е приложим и кога не, но в някои ситуации, когато не е ясно точно какво се случва онлайн, а какъв точно е традиционния начин за осъществяване на търговията. Това няма да се случи с купуването на цифрови услуги или стоки, защото те са ясни, но ще се случи на онези, които все повече и повече използват цифровия метод за контакт между потребителя и търговеца, а пък получават услугата по друг традиционен начин. И затова Ви обърнах внимание кога е взето решението от Министерския съвет. Добре, подкрепяме го, но имайте предвид, пак се обръщам към Вас като представител на Министерството на икономиката и на отдел „Политика за потребителя“, имайте предвид тази тенденция на разпиляване на материята, която понякога затруднява нейното осъществяване на практика. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
Моля, който е съгласен да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, господин Алексиев за представянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова
ПРОТОКОЛ
№ 153
На 13 януари 2021 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
3. Работна група по общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 053-03-71 от 4 ноември 2020 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на 29 октомври 2020 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2019 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г. и Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г.
Списък на гостите и народните представители – членове на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 12,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси със следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
3. Работна група по общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 053-03-71 от 4 ноември 2020 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на 29 октомври 2020 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2019 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г. и Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г.
Колеги, имате думата по дневния ред.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложения Ви дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Гости на заседанието по т. 1 от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са: господин Христо Щерионов – главен директор в главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и госпожа Людмила Тренкова – директор в дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Заповядайте – имате думата да представите Законопроекта.
ХРИСТО ЩЕРИОНОВ: Здравейте. Казвам се Христо Щерионов, директор на „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Самото Споразумение е от две части – споразумение за присъединяване или така нареченото четиристранно споразумение, което разширява обхвата на Споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати, така че те да обхващат също Исландия и Норвегия.
Втората част е допълнително споразумение за прилагане на Споразумението за присъединяване, съдържащо процедурни договорености между Европейския съюз, Исландия и Кралство Норвегия. Тези две споразумения гарантират последователна регулаторна рамка за полети между САЩ и Единния авиационен пазар, включително Исландия и Норвегия. Тъй като последните участват пълноправно в европейското авиационно пространство, се създават икономически ползи за потребителите на авиокомпании в Европейския съюз и по-конкретно да се гарантира съответствието на Споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и САЩ и общата политика на скандинавските държави в областта на въздухоплаването. Това е основната цел на споразумението.
Госпожа Тренкова ще даде подробностите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Тренкова.
ЛЮДМИЛА ТРЕНКОВА: Добър ден госпожи и господа народни представители!
Между Европейския съюз и САЩ има сключено Споразумение от 2007 г., което е изменено с протокол през 2011 г. Това Споразумение се прилага временно и беше ратифицирано от всичките държави членки и неслучайно едва през миналата година приключи ратификационният процес. Вие най-добре знаете, че това са дълги процеси в 27-те държави-членки, докато приключи ратификацията.
Миналата година от Комисията получихме напомнително писмо за ускоряване на процеса по ратификация. До момента 19 държави са ратифицирали така нареченото четиристранно споразумение, с което Исландия и Норвегия се присъединяват към Споразумението Европейски съюз – САЩ. Дойде редът и на ратификацията на това споразумение, от което не произтичат никакви финансови ангажименти или нещо специфично, което е свързано с тях. Споразумението продължава да се прилага – имам предвид между Европейския съюз и САЩ. С присъединяването на Исландия и Норвегия то се прилага по абсолютно същия начин. Само да уточня, че и двете споразумения, които предлагаме на Вашето внимание за ратификация – първото за присъединяване, второто за прилагане на Споразумението между Европейския съюз и САЩ, прилагано също и от Норвегия и Исландия и разглежда въпроси като участието в съвместния комитет, който се създава по силата на Европейско – американското споразумение, регулират също така някои въпроси, свързани с арбитраж. Тоест те чисто са процедури, свързани с работата по изпълнение на това споразумение.
На Ваше разположение съм, ако имате допълнителни въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тренкова.
Колеги, имате думата.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002 02 22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.
Моля, който е съгласен да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Благодарим на гостите за участието.
Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЦИФРОВО СЪДЪРЖАНИЕ И ЦИФРОВИ УСЛУГИ И ЗА ПРОДАЖБА НА СТОКИ, № 002-01-76, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.
Гости от Министерството на икономиката по т. 2 са: госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, господин Емил Алексиев – началник отдел „Политика за потребителите“, и госпожа Людмила Пеовска – държавен експерт в отдел „Политика за потребителите“.
Заповядайте.
Господин Алексиев, заповядайте – имате думата да представите Законопроекта.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Законопроектът има за цел да въведе изискванията на две европейски директиви, приети през 2019 г., респективно с № 770 – Директива за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, и Директива № 771 – Директива за произвеждане на стоки.
Двете директиви не бяха завършени по време на Българското председателство, но беше постигнат значителен напредък. И двете директиви уреждат една материя, бих казал твърде сложна, но твърде нова не само за България. Далеч не става дума само за България. Голяма част от държавите членки нямат законодателство в областта на предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги. Малка част от държавите имат такова национално законодателство, което е твърде разнородно. Целите на двете директиви са, от една страна, да създадат единно законодателство по отношение предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги – съвършено ново за голяма част от държавите членки, и от друга страна да изменят действащото европейско – респективно национално законодателство, по отношение продажбите на стоки, включвайки един съвършено нов момент. Това са вече една нова категория стоки – стоки, съдържащи цифрови елементи. Така че едната директива урежда съвършено нова материя не само за България.
Разбира се, това е и в нашето национално законодателство по отношение съответствието на цифровото съдържание – изискванията за съответствията, които доставчикът или търговецът трябва да предоставят. Това се урежда по начин, който бих казал е аналогичен на действащото национално законодателство по отношение изискването за предоставяне на гаранция от страна на търговеца при предоставянето на цифровото съдържание.
Първо е двугодишна гаранция с известни нюанси и специфика съобразно различните категории цифрово съдържание и цифрови услуги. Тук, разбира се, се използва като модел, като база Директивата от 1999 г., въведена в Закона за потребителите по отношение продажбата на стоки, която предоставя така наречената законова гаранция от две години. Разбира се, и Законопроектът има тази цел – от една страна да въведе изискванията на двете директиви и, от друга страна, което е по-важно, този правен вакуум, който съществува в националното законодателство по отношение съответствието на цифровото съдържание и цифровите услуги с договора. Тук има втори нов момент – не само с договори, както е в момента в действащото национално законодателство, но също така и с обективните критерии за съответствие. Тоест европейският законодател и, разбира се, това, което ние предлагаме на националния законодател, който трябва да въведе въпросните директиви, се предвиждат критерии за съответствие на съдържанието. Критериите са два вида: единият, който не е нов и който не е новост – съобразно това, което е договорено между потребителя и доставчика на цифрово съдържание, също и по отношение на стоките; втори нов момент има по отношение продажбите на стоки – отново имаме два вида критерии – критерии, които са в договора – така наречените субективни или индивидуални критерии, и втора група критерии – обективни критерии, които законодателят е предвидил и респективно. Ако този законопроект бъде одобрен, ние ще предвидим в нашето национално законодателство обективни критерии, които да защитят потребителя, защото в крайна сметка в едно договорно отношение потребителят винаги е слабата страна, а търговецът винаги може да наложи своята воля. В крайна сметка или сключвате договора или нямате услугата, поради което освен така наречените договорни критерии, законодателят предвижда и обективни критерии. И, разбира се, това са критерии за съответствие с цифровото съдържание.
На второ място, със стоката – в това число и със стоката съдържаща цифрови елементи – договорни и обективни критерии. Предвидени са средства за защита на потребителите във двата случая.
До момента в нашето законодателство потребителите не са защитени по отношение на ползването на цифрово съдържание. Цифрово съдържание, което може да бъде сваляне на софтуер от интернет, гледане и абонамент за Spotify или всякакви лайф стрийминги и така нататък, програми – телевизионни, футболни мероприятия от различно естество. На този етап потребителят няма средства за правна защита, така че предлаганият законопроект предвижда средства за правна защита на потребителите за пръв път по отношение предоставяно цифрово съдържание. Предвидени са разпоредби какво се случва когато е изменено цифровото съдържание след сключването на договора. Това е по отношение на предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги.
Аналогичен е подходът, бих казал симетричен, и по отношение на уредбата на продажбите на стоки, в това число и на стоки, съдържащи цифрови елементи, критерии за съответствие на стоката, обективни и субективни критерии. Субективни – критериите, които са в договора, и обективни – с които законодателят е предвидил средства за защита на потребителя
Понастоящем уредбата на продажба на стоки е уредена в нашето национално законодателство в Закона за защита на потребителите. Поради новия елемент продажба на стоки с цифрово съдържание, от една страна, поради аналогията също така на уредбата на цифровото съдържание и цифровите услуги и не на последно място, поради това че Законът за потребителите съдържа дефиниции на термини, въведени в Закона за потребителите в друго европейско законодателство – например оперативната съвместимост на цифровото съдържание или други подобни термини, които се използват от настоящия законопроект, от директивите, които имаме да въведем в нашето национално законодателство – едни и същи термини, но с различно съдържание, ние се спряхме на вариант изготвяне изцяло на нов закон, който да уреди изискванията и първокритериите за съответствието на двата вида договори – договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, и договорите за продажба на стоки, съдържащи цифрови елементи. С предоставянето на средства на Комисията за защита на потребителите материята ще бъде изцяло уредена. Предложеният законопроект прави някои изменения в Закона за защита на потребителите – по-скоро привежда в съответствие, с оглед цялостната уредба по отношение на двата вида договори – продажбата на стоки и предоставянето на цифрово съдържание, да бъде уредена единствено и само в този закон, което, разбира се, ще бъде улеснение и за търговците, за да знаят своите задължения, и, разбира се, за потребителите, на които се предоставят средства за правна защита.
Най-кратко и схематично, разбира се, приключвам с представянето на Законопроекта. На разположение съм за въпроси от Ваша страна.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Алексиев.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Алексиев! За много години на тези, с които не сме се видели днес! Бъдете здрави!
Действително тази тема беше едно от досиетата, които нашето българско председателство приоритетно задвижваше. Хубаво е, че тя намира своя завършек – първо, че се реализират тези директиви, второ, че се подготвя и съответният законопроект. Вижда се, че е работено много сериозно по него. Естествено, че това трябва да бъде материя регламентирана на европейско ниво, доколкото става дума за единен пазар, за единния цифров пазар в случая, а сега и с тази пандемия и с всичко, което ни сполетя през последните месеци, действително потребителите много често вече са поставени в абсолютна невъзможност да потребяват по традиционния начин. Така че защита за тях се налага.
Първо, трябва ясно да се каже, че този закон, макар да се казва за предоставяне на цифрово съдържание, на цифрови услуги за продажба на стоки, всъщност е Закон за защита на потребителите при осъществяване на съответните транзакции и покупки, защото той изцяло е посветен на тази база. Може би заслужва да помислим още или поне да поставим въпроса: защо все пак е прието решението да се направи нов закон, а да не се допълни Закона за потребителите, доколкото една такава пролиферация на правни текстове може да доведе понякога до противоречие в тях?
От друга страна, без съмнение Директивата е транспонирана в нейните даже не само минимални стандарти, транспонирана е качествено и няма да има проблем от тази гледна точка. Предвидени са всички защити, които сега не съществуват. Вие споменахте една от тях – обективен критерий, тоест изваждането на потребителя от неговата собствена договорна отговорност, тъй като всички ние знаем как потребяваме, как много бързо се появяват едни екранчета по телефоните ни, които Вие всъщност като натиснете се съгласявате с условия, които не винаги имате възможност да прочетете, разберете и така нататък. Оттам и привилегированата позиция на търговеца, особено когато става дума за търговец, владеещ пазара на три четвърти от света. Вие споменахте няколко от тях. Така че всичко това заслужава и трябва да бъде подкрепено.
Първият ми въпрос е: защо все пак избрахте да го направите в отделен закон, а не да се възползвате от принципите на Закона за потребителя, което би имало като предимство факта, че по Закона за потребителя вече има доста натрупана практика и много от разпоредбите не създават противоречия? Но това не значи, че съм против факта да се направи legspesialis – просто трябва да знаем по добре защо се случва. И един въпрос по същество: всъщност, тръгвайки от факта, че това е Закон за защита на потребителя, трябва особено внимание да се обърне на два аспекта: първо, разрешаването на спорове, които могат да възникнат, и второ – административния орган, който осигурява контрола на спазването на текстовете, тъй като потребителят, както вече споменахме, е в позиция, в която често не може сам да защити тези си права или би му излязло твърде скъпо с оглед на това, което е залог.
За алтернативното разрешаване на споровете те всъщност препращат към Закона за потребителя, така че няма нещо ново да си кажем.
Колкото за прилагането и контрола глава шеста от Закона определя логично Комисията за защита на потребителите да извършва цялото това нещо и дава съответните разпореждания. Въпросът ми е конкретен: Вие сте представител на Министерството на икономиката, а не на Комисията за защита на потребителите, но има ли този орган капацитета, подготвен ли е да посрещне тези свои нови отговорности, така че наистина да защити разписаните разпоредби?
И накрая, с което ще завърша, аз мисля, че ние на първо четене нямаме причина да не подкрепим този законопроект. На второ четене той ще отиде в друга комисия, госпожо Председател, където ще имат възможността да прецизират каквото има за прецизиране. Ние ще подкрепим този законопроект. Освен работата, свършена на европейско ниво, и Докладът за извършена цялостна предварителна оценка на въздействие на Проекта, направен от Министерството на икономиката, който е изключително подробен, завършва с препоръка след пет години да се направи последваща оценка на въздействието, за да се види дали залегналите критерии действително са проработили. Така че ние ще подкрепим Закона на първо четене, като трябва да останем сезирани затова да видим неговото конкретно пряко изпълнение и постигнатите резултати. Това е без съмнение материя, която ще еволюира в близките месеци и години.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков?
Няма реплики.
Уважаеми господин Алексиев, имате думата да отговорите на въпросите на колегата Зарков.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря за добрите думи. Действително Законопроектът ни е нужен.
Директно на поставените въпроси. Кое ни накара да отидем към вариант на изготвяне и обособяване на отделен закон, който, разбира се, няма да бъде отделен в пространството, който да допълва общия хоризонтален Закон за Защита на потребителите? Той съдържа разпоредби, които са приложими към всички сектори на икономиката. Разбира се, тя визира потребителите, но това е един икономически закон, колко по-добре са потребителите, колко по добра е икономическата средата, толкова по-добро ще бъде и нашето икономическо развитие. Така че бих казал, че този закон допринася за развитието и на икономиката, макар че неговата първа и основна цел е защитата на потребителите.
Но защо все пак се спряхме на отделен законопроект, който допълва разпоредбите? Защото разпоредбите на Закона за потребителите са приложими в сектор „Енергетика“, в сектор „Телекомуникации“, във всеки един сектор на националното стопанство, но неговите общи хоризонтални разпоредби по отношение на това да не се прилагат неравноправни клаузи в договорите, особено от страна на монополистите. Договорите с общи условия да бъдат равноправни и всички търговци, не само монополистите, да не прилагат нелоялни търговски практики или задължението за средствата, които се предоставят за колективна защита по Закона за потребителите. Това са общи разпоредби и права на потребителите най-общо по отношение на всички аспекти.
Отделно от това, ние имаме различни видове потребителски договори, които са уредени в специални закони: договори за потребителски кредити; договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние; Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние; Закон за потребителски кредити. В момента не мога да посоча и други, но имаме подобни примери.
Законът за защита на потребителите съдържа следните термини, които двете директиви – особено Директивата за предоставяне цифрово съдържание, използват и това са термините: функционалност на цифровото съдържание, оперативна съвместимост на цифровото съдържание, интегриране на цифровото съдържание в средата на потребителя. Тези термини са въведени в Закона за потребителите, въвеждайки Европейската директива за правата на потребителите. Проблемът е, че съдържанието на тези термини е различно от новите две директиви и нашата основна единствена цел е да предотвратим колизия, с която бихме затруднили и търговците при тълкуването и интерпретирането, и потребителите, и правоприлагащият орган, а защо не и съдилищата с термини, с които ще се сблъскат в Закона за потребителите.
Това беше единият от нашите мотиви да отидем към обособяването на специален закон, който, разбира се, се допълва и се вписва в общата рамка на материята за защита на потребителите. Както подчерта господин Зарков, като legspesialis към Закона за защита на потребителите.
Много важен втори въпрос повдигна господин Зарков относно подготовката за прилагането на Закона. Подчертавам, че това е материя, която действително е сложна не само за изготвянето. Изготвянето не е лесно, но бих казал по-трудно ще бъде правоприлагането и от правоприлагащия орган, което, естествено, Законопроектът предлага и определя да бъде органът за защита на потребителите – в лицето на Комисията за защита на потребителите. Не би било лесно и по отношение прилагането на този закон, без значение той къде ще бъде, поради което по наше виждане ще е необходима, и това е съвсем естествено, подготовка на колегите от Комисията за защита на потребителите, с които ние така или иначе работим съвместно, от гледна точка повишаване на квалификацията.
Един нов момент, който пропуснах в представянето и който също е важен, е, че за първи път и това е правно уредено, потребителите получават правна защита в тази област и материя – при предоставяне на цифрово съдържание не само срещу заплащане на пари като насрещна престация, но урежда и материя за предоставяне на цифрово съдържание, в случаите когато потребителите не заплащат пари като насрещна престация, но предоставят лични данни – правен вакуум до момента. В този случай потребителят ще има правна защита. Нова сложност, нова трудност – съгласен съм, господин Зарков, но нямаме избор. Ние не можем да си позволим създаването на нов орган. И какъвто и нов орган да създадем, той ще иска умения при добиването. Така че единственият отговор на Вашия въпрос е: необходимо е повишаване на квалификацията, обучение на всички нас. Това е, което мога да кажа.
По отношение на компетенциите. Няма ги априори дадени, те трябва да се придобият и това изисква повишаване на квалификацията и обучение. Тук, убеден съм, можем да разчитаме и на помощта на Европейската комисия, в това число по отношение на обучението, като това е валидно не само за България. Може би Великобритания преди напускането беше единствената държава, която имаше национално законодателство по отношение предоставянето на цифрово съдържание. Напоследък 2-3 държави, преди приемането на двете директиви, имаха частични елементи, но идеята е именно да се хармонизира, а да не се фрагментира европейския пазар. Това, което казвам е напълно валидно не само за българския орган за защита на потребителите в лицето на Комисията, а съм убеден, че това е валидно за голяма част от органите за защита на потребителите на 27-те държави членки.
Разбира се, това е една област, която е с изключително динамично, бурно, технологично развитие – това е факт. При нас за щастие или нещастие – не мога да преценя, все пак големите платформи не са така широко навлезли в нашата действителност. Макар че, разбира се, и Facebook и Google са на нашия пазар и разпоредбите на този закон ще бъдат приложими и към тези платформи, когато те предоставят цифрово съдържание или предлагат за продажба стоки, съдържащи цифрово съдържание.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков, за кратко отношение.
КРУМ ЗАРКОВ: Съвсем кратко отношение, госпожо Председател. Благодаря Ви за търпението.
Уважаеми господин Алексиев, благодаря Ви за уточненията. Специално поставих въпроса за Комисията за защита на потребителите, без да пледирам за специален орган, който да изпълнява този закон, а просто да обърна внимание на факта, че и досега тази Комисия – този орган, е изключително претоварен. Към него непрекъснато се обръщат хора и трябва да се има предвид, това че не изписваме само едни текстове, едни директиви. Вие като началник отдел „Политика на потребителите”, разбирате че това е първа стъпка. Но, ако тези текстове останат просто на хартия, не се получава и това е политически въпроси.
По отношение на правния въпрос, който зададох. Идеята да има Закон за защита на потребителя, естествено, е той да кодифицира една материя, която по дефиниция е разпиляна, доколкото потреблението се случва по всякакви начини и във всеки един момент. Със специфицирането на тази материя, Вие сам го казахте, се появиха разпоредби в серия закони различни, които се отнасят към тази материя. Това затруднява също правоприлагането, в това число най-вероятно и самия орган – Комисията за защита на потребителите. Но не това е важно, а се затруднява самият потребител да се организира къде точно може да види защитата, на която има право, от една страна. От друга страна, използват се един и същи термини, както Вие казахте, с различни значения. Това понякога е оправдано, но според мен тенденцията трябва да върви не към полиферация на една толкова сложна материя, а към нейната кодификация.
В този случай може би е оправдано действително в условията на спецификата да има специален закон, който ще се прилага, но ще възникнат спорове кога той е приложим и кога не, но в някои ситуации, когато не е ясно точно какво се случва онлайн, а какъв точно е традиционния начин за осъществяване на търговията. Това няма да се случи с купуването на цифрови услуги или стоки, защото те са ясни, но ще се случи на онези, които все повече и повече използват цифровия метод за контакт между потребителя и търговеца, а пък получават услугата по друг традиционен начин. И затова Ви обърнах внимание кога е взето решението от Министерския съвет. Добре, подкрепяме го, но имайте предвид, пак се обръщам към Вас като представител на Министерството на икономиката и на отдел „Политика за потребителя“, имайте предвид тази тенденция на разпиляване на материята, която понякога затруднява нейното осъществяване на практика. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
Моля, който е съгласен да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, господин Алексиев за представянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова
