Д О К Л А Д
№ 753-01-13 / 05.10.2017 г.

Относно: законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерски съвет на 22 август 2017 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

Относно: законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерски съвет на 22 август 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 октомври 2017 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа законопроекта за мерките срещу изпирането на пари.
На заседанието присъстваха: от Министерство на вътрешните работи - Ангел Мечков – служител в сектор „Изпиране на пари и измами с фондове на Европейския съюз“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, от Държавна агенция „Национална сигурност“ - Николай Ненков – заместник-председател и от Министерство на финансите - Калоян Симеонов – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Анна Бъчварова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“.
Законопроектът беше представен от заместник-председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ Николай Ненков.
Със законопроекта частично се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията.
Определят се мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение.
Разписаните мерки за превенция включват:
1. Комплексна проверка на клиентите.
2. Събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване.
3. Оценка на риска от изпиране на пари.
4. Разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти.
5. Разкриване на друга информация за целите на закона.
6. Контрол върху дейността на задължените субекти и обмен на информация.
Мерките за комплексна проверка са:
1. Идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация.
2. Идентифициране на действителния собственик.
3. Събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите отношения, които са установени.
4. Установяване на произхода на средствата.
5. Текущо наблюдение върху установените делови отношения.
Разписани са и общи правила, особени правила и изключения, правила за извършване на опростена комплексна проверка и правила за извършване на разширена комплексна проверка в зависимост от направената оценка на риска.
В сферата на компетентност на комисията попада определянето на задължени субекти в чл. 4 от закона, като доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и системи и техни представители, застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България с изключение на обвързаните застрахователни агенти по смисъла на Кодекса за застраховането, инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, органи по приватизация и други. Разписани са особени правила при прилагането на мерките за комплексна проверка по отношение на бенефициентите по застрахователни договори. Предвижда се включването на нова категория информация, получена от „Централен депозитар“ АД, която касае издаването и разпореждането с безналични финансови инструменти. В тази връзка, в преходните и заключителните разпоредби на закона са предвидени необходимите изменения в Кодекса за застраховането и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране,
В хода на дискусията н. п. от ПГ „БСП за България“ Румен Гечев, заяви решението на групата да гласуват „Въздържали се“ по законопроекта, поради субективизъм и неяснота в редица от текстове му.
Заместник – председателят на комисията Адлен Шефкед обяви решението на ПГ „Движение за права и свободи“ също да гласуват „Въздържали се“, поради мнението, че противно на решението на правителството за облекчаване на административната тежест за бизнеса, тя се увеличава.
В свое писмено становище от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България изтъкват, че наред с положителните промени, законопроектът създава “силно рестриктивна национална правна рамка по отношение на прилагането на комплексна проверка на клиента от издателите на електронни пари, която значително ограничава възможностите за развитие на пазара на електронни разплащания в България“.
В становищата си от Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, правят предложения по конкретни текстове от законопроекта и споделят мнението за нарастване на административната тежест.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „За“ – 7, без „Против“ и „Въздържали се“ – 11 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерски съвет на 22 август 2017 г.





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

ПЕТЪР КЪНЕВ