Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
07/06/2017
1. Представяне на политическото ръководство на Министерството на икономиката.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. и Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 16 май 2017 г.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 2
На 7 юни 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на политическото ръководство на Министерството на икономиката.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. и Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 16 май 2017 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията, и госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме необходимия кворум. Предлагам да започнем.
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
По понятни причини точка четвърта от дневния ред отпада: Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 г. – 2030 г.
Имахме идея днес да гледаме Закона за концесиите, но вносителите ни изпревариха – вече е в зала.
Останалият дневен ред е пред Вас:
1. Представяне на политическото ръководство на Министерството на икономиката.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. и Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 16 май 2017 г.
По тази точка помолих да остане и сегашният министър Караниколов, тъй като той е бившият председател на тази Агенция.
4. Разни.
Ако има някакви въпроси, ще ги коментираме.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е за, да гласува
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред, господин Караниколов, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Накратко да представя екипа на Министерството на икономиката: Госпожа Иванова – началник на Политическия кабинет; господин Манолев – заместник-министър; господин Борисов – заместник-министър, господин Райчев – директор на Дирекция „Връзки с обществеността“; парламентарният ни секретар господин Димитров. Имаме и двама представители на администрация Оперативна програма „Конкурентоспособност“ госпожа Пенева и Калин Маринов.
За мен и за екипа ми е приоритет да работим с Комисията по икономическа политика и туризъм. Малко по-късно ще кажа всички неща, които считам, че съвместно и с Ваша помощ трябва да се реализират, а темите не са малко. Много е важно Министерството на икономиката и Икономическата комисия да имат ясно послание – най-малкото, Вие сте орган на законодателната власт и при Вас се решават и променят основните закони.
Основен приоритет е премахване на административните тежести за бизнеса, а и за гражданите, защото в някои случаи тези регламенти засягат и гражданите, и бизнеса; защита на интересите на потребителите също е един от основните приоритети на Министерството на икономиката и подобряване на нормативната база; повишаване на конкурентоспособността на българската икономика чрез провеждане на политики и подкрепа на малките и средните предприятия; развитие на благоприятна инвестиционна среда; подкрепа за развитие на икономическите зони – мисля, че е много важно; подкрепа за българските износители; подкрепа на изпълненията и на законодателната власт за реализиране на всички мерки по Стратегия за развитие на капиталовия пазар; повишаване ефективността на мениджмънта на дружествата с преобладаващо държавно участие; образование и наука и ефективното й преливане в българската икономика; повишаване ефективността на диалога с работодателските структури, както и със синдикалните организации; изпълнение на задълженията на България като членка на Европейския съюз.
Може би трябваше да започна с успешната реализация на председателството на България на Европейския съюз.
В момента анализираме всички досиета, които Министерството на икономиката ще поеме. Съвсем скоро ще Ви ги внеса за информация, както и приоритетите по тях, за да се запознаете с мерките и действията, които ще предприеме Министерството на икономиката.
Относно административните тежести – всички институции работят.
Съвсем накратко ще спомена какво правим в Министерството на икономиката. Още от днес, знаете, имахме съвместна среща с бизнеса, на която имаше и представител на Икономическата комисия – председателят, господин Кънев. Там се поеха ангажименти и от наша страна, както и от работодателите, да посочат нормативни актове, в които според тях са включени тежести, които трябва да бъдат отстранени, оптимизиране на сроковете по тях.
От началото на миналия месец в Министерството на икономиката има работна група, която анализира всички административни услуги и регулации, които се предоставят не само от Министерството, но и от агенциите, които са под шапката на Министерството на икономиката. Целта ни е там, където не може да се отменят, тъй като са нормативни, или такива, които са по силата на европейски директиви, и ако не, да оптимизираме сроковете за предоставяне на услуги, както и да осъществим контрол върху таксите и тарифите, които се плащат за тях. Това ще облекчи не само бизнеса, а и гражданите, които ползват тези услуги.
От днес вече има пет услуги, за които след анализа – това е съвсем нова информация, скоро ще я качим на страницата на Министерството на икономиката – премахваме плащането по тях, тъй като тези такси не са нормативно установени, тоест за тези услуги таксите не следва да се събират и те ще бъдат отменени. Продължаваме проверките.
Поели сме ангажимент към бизнеса, както и към председателя на Икономическата комисия, а сега и към всички Вас, че на 15-и този месец, след приключване на работата на Работната група, всички констатации ще бъдат предоставени на бизнеса, а и на Вас, за да се запознаете и да ги обсъждаме конкретно. Ще ги внесем, за да се запознаете с нашите заключения.
Като допълнение за работа с Икономическата комисия считаме, че е изключително важно така наречените „СТИВ-ове“ или външнотърговските ни аташета, след като бъдат избирани, да бъдат представени на Икономическата комисия и Вие да обсъдите с тях техните бъдещи виждания и как ще помагат на бизнеса за по-добрата му реализация.
Друго, което за мен е изключително важно, са така наречените „платформи“, които възнамеряваме да разработим. Те са няколко: платформа за класификатор по региони за работната сила и бизнеса, накратко казано, това ще представлява платформа, на която бизнесът ще може да влиза, както и абсолютно всеки, да видят в съответния регион каква работна сила има, какъв бизнес има с оглед на това да си направят преценка как да действат оттук нататък.
Предвиждаме да подготвим платформа за електронна търговия – говоря само за публични търгове за продажба на активи, собственост на българската държава. Знаете, те се продават от Агенцията за приватизация, областните управители и дружествата. Нека да си остане този ред към момента, не казвам, кой трябва да продава, но трябва да има и платформа, която да е с еднакви правила, еднакви условия за абсолютно всички и да е електронна, за да може всеки да участва. Пак казвам, това ще е за публични търгове с явно наддаване. Считаме, че никаква друга форма не е приемлива.
Възнамеряваме да разработим система за мониторинг – състоянието на реките, язовирите, включително и на язовирните стени, да включва и оповестителна система. Това са накратко вижданията.
Друго много важно нещо – знаете, бяхме сигнализирали за платформа за работа със СТИВ-овете. При извършената проверка констатирахме, че има съмнения за заобикаляне на Закона за обществените поръчки и начинът, по който е направена и изведена в друго звено, което няма отношение по тези дейности, не е целесъобразно. Сигналът е пратен към Агенция за държавна финансова инспекция и Софийска градска прокуратура. Чакаме резултати.
Българската държава е дала много пари за тази платформа. Апелът ми към Вас е да я презентираме пред Министерството на икономиката и да вземем заедно решение дали ще я зачеркнем, ще забравим за тези пари, или ще направим всичко възможно тя да заработи. Към момента тя не е работеща и не се знае дали може да изпълнява целите, за които е подготвена, но е важно да я анализираме, защото много пари са дадени. Това е накратко. Имаме много съвместна работа.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да пристъпим към групата въпроси.
Аз лично не се ангажирам ние да Ви обсъждаме Вашата платформа. Дали сте много пари!
Първо, проверете си кой ги е дал тези пари, защо ги е дал, защо не е работеща, на кого е платено преди да прехвърлите топката към Комисията ни. Има време ще го коментираме.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ние ще изчакаме проверките. Абсолютно сте прав, но все пак трябва да анализираме дали тези пари са дадени на вятъра, или може да използваме поне част от този продукт.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Анализирайте го.
Първа политическа сила ГЕРБ – въпроси.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, господа заместник-министри, колеги от екипа! Това, което чух като приоритети, сам по себе си всеки един е много важен. Поставили сте си доста сериозна и амбициозна работа. Изкарахте акцента и развитието на индустриалните зони като потенциал за привличане на инвеститори, което би трябвало да е един от акцентите на Министерството.
Да ни кажете малко повече каква е визията, политиката спрямо развитието на новите индустриални зони? Каква е възможността, защото е свързано пак с финансов ресурс, с комуникации и изграждане, които не са малко?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса.
Индустриалните зони са били приоритет според мен на всяко едно правителство. При нас е същото. В момента има няколко работещи индустриални зони. Лично за мен грешка е било, че, първо са продавани терени или е отстъпван право на строеж, а след това е изграждана инфраструктурата, основната инфраструктура. Оттук нататък за мен е важно, първо, да се изгражда основната инфраструктура, а след това да се предоставя на инвеститорите възможност те да влязат вътре.
Знаете, към момента „Божурище“ се развива доста добре. Приоритети са ни абсолютно всички. Примерно „Видима“ е изключително важна за мен, в Стара Загора. Благодаря на Министерството на отбраната, че предоставиха изключително добри терени и има сериозен инвеститорски интерес. Задължително Бургас трябва да се доразвие при всички положения, Свиленград ще развиваме – търсим инвеститори; Русе. Към момента обсъждаме и нова възможност за изграждане на индустриални зони в Кърджали. Съвсем скоро проведохме разговори и мисля, че скоро ще посетим и Смолян. Има чувствителен дисбаланс в регионите и считам, че тези индустриални зони могат да подобрят този дисбаланс, за да се изравнят – не да отпаднат тези, които са добри, а да се изравнят нагоре. Това ще ни е приоритет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев, реплики, дуплики? Няма.
От групата на БСП – заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колеги, може да разчитате на нашата подкрепа, на всичко, което се предлага и ще бъде полезно за българската икономика. В това нямайте никакво съмнение.
Първо, ако е възможно, господин Председател, съвсем кратък коментар, тъй като колегите зададоха много важен въпрос за зоните. Провокиран съм от това, че три пъти съм ходил в зона „Божурище“. Познавам фирма „Електроника“, немските фирми. Няма да е лесно на новото ръководство. Ще си позволя една препоръка.
Първо, входът на зоната е ужасяващ – 200 метра.
Второ, сигурно отлично знаете, че поради немарливост на няколко управления, в зоната няма ток. Нали така? Две години стоят супер български фирми на световния пазар, не могат да ги завършат, защото нямат ток.
Трето, примерно влиза транспортна фирма и ще я използва за складове. Тези индустриални зони за складове ли ще ги правим, или ще са индустриални зони? Защото, сигурно знаете в подробности, на всеки две минути в зоната ще влиза ТИР. Какво ще стане с другите фирми? Ще започнат да бягат. Ще стане транспортен център. Трябва да се внимава какви фирми влизат в тези зони. Щом като са индустриални зони, какво искаме? Да произвеждат стоки в тези зони, а не да карат стоки от други страни, да съсипват нашите производства и да ги продават. Едва ли ще имаме различия тук.
Въпросът ми е следният. Бихме Ви подкрепили, ако Вие продължите процедурата по прехвърлянето на Българската банка за развитие, тъй като без финансов ресурс Министерството на икономиката няма да може да осигури плановете, които имате, нали така? Разбира се, това е решение и на правителството, но ако направите стъпка да завършите процеса, който е започнат, но поради политическото развитие беше прекратен, ние ще Ви подкрепим, тъй като такава е и европейската практика. Не искаме който и да било министър на финансите да ползва Банката за развитие като резервна каса. В Министерството на икономиката какво мислите по този въпрос?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Изключително прав сте, както винаги, в коментара. Ще обърна внимание, че „Юск Бул“ наистина е логистичен център, но е изключително голяма компания, която прави най-голямата инвестиция там. Ще помислим, предложението Ви е изключително резонно.
Относно Българската банка за развитие, тя е създадена със специален закон точно, за да подпомага малкия и средния бизнес. Ако ме питате за личното ми мнение – да, тя трябва да е в Министерството на икономиката, тъй като Министерството на икономиката реално има най-добрия поглед и тя работи с малкия и среден бизнес. Ще разговарям с правителството, включително с министъра на финансите и ще направим всичко възможно тя да си отиде на мястото.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гечев, имате ли реплика? Нямате.
Ще използвам Вашите две минути, тъй като в нашата комисия има двама министъра на икономиката, да питам, защо в миналия парламент взехме решение, мина през Комисията, влезе в залата, гласувахме го и за второ четене беше спрян от една друга комисия? Сега да Ви питам: какво ще правим? Ще прехвърляме ли Българската банка за развитие, или няма?
Тук са и господин Стойнев, и господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако може първи да направя уточнение: ток няма от две години, така че моят мандат не се брои.
По отношение на прехвърлянето на Банката за развитие – ако дойде такава инициатива от Министерския съвет, сигурен съм, че цялата Комисия ще подкрепим, както направихме предния път.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако може да взема думата и аз. Разбира се, желаем успех на господин Караниколов в дейността му, защото това, което Вие постигнете, е добре за страната. За разлика от мен и господин Добрев Вие сте облагодетелстван, тъй като не се занимавате с енергетика, а там наистина отиваше голяма част от времето на един министър.
Уж в рамките на шегата, но както и господин Добрев, прехвърляте топката. Мисля, че има доста сериозни процедури с ЧЕЗ, които наистина трябва да се огледат, защото това не е било по мое време, било е преди това и след това се появяват тези процедури. Трябва по-голяма мощност, което е хубаво, защото има повече инвеститори. Там наистина има проблем, господин Министър, хубаво е да обърнете внимание, той може много лесно да бъде решен. Още веднъж успех!
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Обърнали сме внимание. Още веднъж казвам: оттук нататък, първо, ще изграждаме основната инфраструктура, която включва и този елемент. Нека заместник-министър Борисов да каже няколко думи какво сме предприели.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Специално в Божурище в момента всички компании имат ток и тези, които са заявили, също. Разбира се, мощността е малка. В момента тече обществена поръчка, която е на финала и ще има допълнителна мощност. Въпреки че съществуват някои проблеми по тази обществена поръчка, чакаме анализ от ръководството на компанията да предложи най-доброто решение. Иначе към момента с ЧЕЗ има абсолютно съгласуване по всички теми по отношение на електрозахранването.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Трета политическа сила – Маргарита Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Господин Министър, какво бихте направили за малките и средните предприятия?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Повече публичност и прозрачност, не че към момента я няма. Като цяло искам да кажа, че работим много активно още от началото. Подготвени са процедури, в които малкият и средният бизнес е давал коментари, включително и консултантите. Разглеждали сме ги, взимали сме предвид това, но е нямало обратната връзка. От началото на месеца, преди да вземем всяко едно решение, извикваме всеки, който е давал коментари и съвместно правим обсъждания. Мисля, че това е изключително важно за начало.
Другото, което е изключително важно, е ежемесечни срещи с бизнеса. На тези срещи Ваши представители винаги трябва да присъстват и ще бъдат канени.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Николова, имате ли реплика? Нямате.
Сега пък ще използвам Вашите две минути. Връщаме се точно на темата – аз му казвам Съвет за икономически растеж. Не знам как ще го назовете. Повярвайте ми, това, което беше при Лукарски, не работеше. Събира се истеризирано – 20 теми, става едно смесване на теми и нищо не се решава. Опитайте се, както миналия път коментирахме, определете една тема, поканете един министър и коментирайте само нея. Правете го веднъж месечно по определени теми. Бизнесът ще Ви е благодарен. Както коментирахме, Вие трябва да сте адвокатът на българския бизнес. Всичко друго са приказки.
Госпожо Шевкед, заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Уважаеми господин Министър, хващам се за последните Ви думи, че ще организирате такива срещи с бизнеса. Знам, че в петък Ви предстои посещение в Кърджали. Аз съм от Кърджали, избрана от листата на Движението за права и свободи. Обръщам се към Вас: освен бизнесът, предполагам, запознат сте, че в региони като Кърджали, които са по периферията, най-големите работодатели в тези области са общините. Предвиждате ли съдействие и работа с месната власт, с кметовете, освен с бизнеса във Вашето развитие и стратегия, която ни представихте сега?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса. Абсолютно – ние сме едно цяло! Вероятно знаете, че точно държавата ще предложи терени, на които да се изгради индустриална зона. Още веднъж казвам: през индустриалните зони и през Програмата „Конкурентоспособност“ трябва да оправим дисбаланса в регионите. Това ни е приоритет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: „Воля“ имат ли въпрос? Пропускате.
Втора група въпроси – ГЕРБ? Пропускате.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
И аз на свой ред ще пожелая успех на екипа на Министерството на икономиката.
Въпросът ми е свързан с процеса на приватизация. Ако може да ни дадете повече разяснения по политиката и по отношение бъдещето на този процес, в това число по отношение на приватизацията на обособени части от търговски дружества във връзка с някои порочни практики от миналата година?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ако мога да допълня въпроса Ви с коментара на господин Жельо Бойчев по време на гласуването на кабинета. Тогава постави въпрос защо в Програмата е написано „подобряване на следприватизационния контрол“ и с аргумента „явно досега не е работил“ ще започне и следприватизационния, после ще мина и на приватизацията.
Искам да обърна внимание, тук са и членовете на агенцията, включително и на различни политически сили. Още миналата година внесохме като законодателна инициатива, разбира се, през народни представители предложение за подобряване на следприватизационния контрол. Знаете, тогава обсъждахме различни такива възможности. Дори на една от срещите казаха, че това ще бъде решено от следващото Народно събрание.
Имаме мерки, които ще подобрят следприватизационния контрол като цяло. Съвсем скоро отново ще ги внесем, но те бяха внесени и преди това, просто не остана време да бъдат разгледани.
Относно приватизацията на обособените части – тя не се спира, но се уеднаквява режимът. Към момента продажбата на обособени части имаше три варианта: когато се извършва продажба на обособени части от дружества, които не са в забранителния списък; когато се извършват продажби на обособени части, изрично посочени в забранителния списък; когато лечебните заведения продават обособени части. При лечебните заведения има съгласуване с Министерския съвет – там редът е по-различен. Другите два режима бяха съвсем различни. Едното е по решение на Агенцията и принципала, другото – след решение на Народното събрание. В случая ние уеднаквяваме процедурите и всички, без лечебните заведения, тъй като там е по-специфично и трябва да стават по-бързо нещата, ще бъдат по реда: предложение на МС, вземане на решение от Народното събрание, разбира се, ако Народното събрание приеме това предложение.
Още веднъж казвам: изключително важно е да се направи платформа за електронна търговия и там да се търгува абсолютно всичко, на публични търгове с явно наддаване.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Реплика, дуплика? Няма.
Аз ще ползвам обаче също двете минути за реплика.
Нека да се върнем на темата на закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация. Първите очаквания бяха гръмки заглавия: „Мораториум върху приватизацията“. Спираме, заключваме и тогава беше въпросът: за какво ни е въобще тази Агенция?
Вторият въпрос обаче се очертава, че говорим само за акции и дялове, нали така?
Третият ми въпрос е чисто практически: как си представяте Народното събрание да взима решение за приватизация на обособени части? Спомням си след историята Горна Баня – дипломатическия клуб, тогава Вие докладвахте, ние приехме. Министерството на външните работи вкараха и на АДИС – на 12 страници имаше описание на всички видове гаражи, гаражчета, магазинчета. Всичко това го гласувахме. Ако всяко министерство ще прави това, е пълен абсурд.
Второ, минава през Министерския съвет, постъпва в Народното събрание. На някакви групи приватизация ли ще правим? Как си го представяте като технология?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Първата идея беше да уеднаквим режима. Към момента Законът за приватизация има различни режими, което е недопустимо и стават неща, които Вие наричате „скандали“ – това беше при абсолютно спазване на закона.
Ако си спомняте, още тогава казах, че това много ще затрудни процеса. В крайна сметка той трябва да се уеднакви за всички. Ако се вземе решение само след санкция на Министерския съвет, също е добре дошло. Приватизацията към момента ще бъде спряна за акции и дялове, но това не означава, че ако Народното събрание за конкретен случай, ако има разбиране и съгласие, вземе решение, тя ще може да се извършва. Режимът трябва да се уеднакви. При тази забрана може би най-важното е да се направи еднаква процедура и платформата, за която говоря. Вероятно тогава ще тръгнат нещата.
Приемаме всякакви идеи, но към момента важното е да се уеднаквят процедурите, за да няма сътресение в Агенцията и да няма възможност всеки да тълкува закона по различен начин. Да, безспорно ще е по-трудно.
Друго, което трябваше да се направи още тогава – предложението беше мое, но не беше взето предвид: Народното събрание, изпълнителната и законодателната власти да анализират кои обособени части са от национално значение, а да не вкарваме гаражите и апартаментите, защото гаражите и апартаментите, за АДИС в момента е забранена приватизацията, но изпускаме момента, че самото дружество, след решение на Министерския съвет, може да си ги продаде. Такъв е законът и в момента.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доста оптимистично звучите.
Все пак от нас не очаквайте решение. Министерският съвет взима решение да продадем някаква обособена част и ние влизаме в процедура първо четене, второ четене. Ние не сме пазара. Това не ми е ясно и трябва да намерите някакво логично решение как ще го правим.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Считам, че това няма да стане с изменение на закон, а само с акт на Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
Въпроси? Заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Споменахте, че ще прехвърляте парцелите на общините, за да разработват индустриалните зони – така ли да го разбирам? Община Кърджали отдавна има общински земи, които са предоставени и е обособена като индустриална зона.
Вие смятате, към общините, които имат разработена някаква стратегия, да допълвате държавната или ще насочвате цялостно, глобално към цялата област? Не мога да си обясня нататък, честно казано.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: И към момента някои от индустриалните зони са със смесено управление. Въпросът е, със съвместни действия да докараме бизнеса там. Не казвам, че трябва да е държавно или общинско. В Бургас е смесена форма на управление. Това също е редът. Когато общината дава, трябва да получи съответният дял, същото е и при държавата.
В момента за Кърджали имам предложение от областния управител. В петък ще обсъдим точно каква ще е формата на тази индустриална зона.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря и аз.
„Воля“? Пропускате.
Колеги, приключваме с групата въпроси.
Аз като пръв сред равни имам няколко допълнителни въпроса. Все пак Вие сте бившият шеф на Агенцията за приватизация и следприватизационния контрол. Как си представяте бъдещото развитие? Каква е Вашата идея за Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол като структура, като промяна, като числен състав, финансиране и така нататък?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Първо, там има изключително подготвени кадри. Казах, че дори забраната, която е в момента, с акт на Народното събрание за определени дружества, трябва да се допуснат. Мисля, че такива примери ще има.
Електронната платформа, за която Ви говорих – в момента колегите от Агенцията за приватизация са изпратили запитване до Гръцката агенция за приватизация, тъй като там има разработена и възнамеряваме тя да се управлява и да се ползва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, въпреки че на нея ще се търгува, дори и дружествата ще търгуват. Възнамеряваме отдаването под наем също да е по този ред.
Не би трябвало да губим тези кадри. Към момента Агенцията за приватизация е от около 50 човека администрация. Да не забравяме, че все пак ще обсъждате Закона за концесиите, там се дават правомощия и задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последни два въпроса.
Идеята за СТИВ-овете е много интересна. Между другото, в много парламенти, когато дипломати заминават зад граница, се изслушват в Комисията по външна политика. Толкова години не можахме да накараме Министерството на външните работи да разбере, че тук се решават нещата, а може би не се и решават.
За СТИВ-овете трябва да намерим някаква работна форма за изслушване на хора, които са определени да заминават зад граница. Предварително ще даваме опорни точки: какъв ни е стокообменът, какви са ни взаимоотношенията, за да имаме и отношение.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Един уточняващ въпрос за СТИВ-овете. Мислите ли да направите ревизия къде имаме търговски представители и евентуално тяхната дейност назад във времето – дали не трябва да прелокираме на по-перспективни пазари, на по-перспективни държави? Давам Ви за пример Китай: имаме един в Пекин и един в Шанхай. Логиката е като че ли държави, където има по-голяма перспектива, да наситим, съответно да видим къде… Не става въпрос толкова до бюджет и до увеличаване на щат, колкото да направим ревизия на нуждите, където трябва да има повече представители.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпросите. Разчитайте, че СТИВ-овете ще Ви бъдат представени с техните концепции. Затова обърнах внимание на платформата, за която са дадени много пари. Там всъщност като идея е тръгнало добре – бизнесът оттук да подава заявки към СТИВ-а в съответния регион, където той да получава задачите от бизнеса, съответно да получава отговорите, а ние да следим в какъв срок ги получава и какви са отговорите.
От друга страна, бизнесът там също да му задава въпроси или някакви искания и той да ги предоставя. Към момента нямаме достатъчно конкретна информация за тяхната работа. Обмисляме. Много дипломати от връщащите се идват в Министерството на икономиката и предлагат да се изпратят такива СТИВ-ове.
Давам Ви пример с Нигерия, където преди около 20 години оборотът между страните е бил над 100 млн. долара, а в момента е – 500 хил. долара. Има много държави и трябва да се преразгледа. Да, в Европа сме, тук има много СТИВ-ове, но трябва да погледнем и към бързо развиващите се пазари. Това също ще ни е приоритет. Вие ще получавате информация защо е изпратено лицето там и какво е свършило за определен период.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: С това приключваме този дебат. Молбата ми е за всичко, което се случва в Министерството, да ни информирате, разбира се, за всичко което е публична информация, за да бъдат информирани в реално време всички членове на Комисията. Както и за Наредбата за казаните за ракия, за която Ви питах, за която се оплакаха вече, че са минали два-три месеца от промяната в закона, а още няма наредба.
Благодаря Ви.
Ще помоля министър Караниколов да остане за следващата точка от дневния ни ред.
Заседанието ще продължи да води заместничката ми – Даниела Савеклиева.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Преминаваме към трета точка: Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. и Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 16 май 2017 г.
Гости от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Митко Симеонов – изпълнителен директор, Михаил Владов – и.д. председател на Надзорния съвет, Руси Статков – член на Надзорния съвет и министър Караниколов.
Имате думата за представяне в резюме на отчетите.
МИХАИЛ ВЛАДОВ (и.д. председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание е представен Отчета на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г.
Отчетът на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: реализираните постъпления през изминалата 2016 г. са в размер на 19 560 хил. лв., в това число и 86 хил. лв. от компесаторни инструменти. Агенцията е извършила разходи за дейността си в общ размер на 3 252 хил. лв.
През отчетния период са предложени за продажба 67 обекта, от публични търгове с явно наддаване са реализирани 45 обекта, представляващи имоти частна държавна собственост и обособени части от търговски дружества. На централизирани публични търгове са предлагани агенции от 21 дружества.
Реализирани бяха 24 приватизационни продажби, от които 12 обособени части от дружества с мажоритарно държавно участие, 8 сделки с имоти частна държавна собственост и една сделка на основание чл. 17, ал. 4 от Правилника на Закона за приватизация и следприватизационен контрол – продажба, оставащ миноритарен пакет, акции и три сделки с миноритарни пакети.
В плана на работата на Агенцията за 2016 г. като приоритетни цели бяха определени приватизацията на дружествата „Български държавни железници и товарни превози“ ЕООД, „Овча купел“ ЕООД, приватизационни продажби на държавното участие в капитала на „Българската фондова борса – София“ АД, Международен панаир – Пловдив АД, град Пловдив.
Работата с приоритетните проекти беше затруднена по различни причини, които бяха извън контрола на Агенцията за приватизация. По отношение на дружеството БДЖ – Товарни превози, беше оттеглено от принципала в лицето на министъра на транспорта. „Овча купел“ беше апортирано в капитала на държавната консолидационна компания. Международният панаир – Пловдив, акциите на дружеството бяха прехвърлени в община Варна и в община Пловдив. Като общинска собственост те не са вече от прерогативите на Агенцията за приватизация.
Други дружества, които бяха оттеглени и включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от така наречения „забранителен списък“ – НИТИ ЕАД, ВМЗ АД и „Кинтекс“.
По отношение на следприватизационния контрол през годината бяха приключени с констатации общо 67 броя отчети – по 55 приватизационни договори с пререгистрирани дружества и купувачи и 16 броя отчети по приватизационни договори с непререгистрирани дружества и купувачи. Констатирано е изпълнение на задължение по приватизационни договори на 64 обекта, установено е неизпълнено задължение по един договор, за което е начислена съответната неустойка.
Към 31 декември 2016 г. юрисконсултите от Правна дирекция на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол осъществяват процесуално представителство по 209 броя висящи дела – искови, изпълнителни, обезпечителни, административни, трудови производства и производства по несъстоятелност, от които 26 броя по искови производства, 8 броя са производствата по несъстоятелност.
През отчетния период 48 броя изпълнителни дела са проведени по публични продажби на недвижими имоти, поискани от АПСК. По сметка на АПСК са постъпили плащания в резултат на извършеното разпределение на сумите по тези изпълнителни дела – по 15 броя от тях. Общият размер на постъпленията от следприватизационен контрол е 3 581 хил. лв., от които 49 хил. са непарични средства – компесаторни инструменти.
Това е в резюме отчетът за дейността през 2016 г. Ако имате въпроси, заповядайте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми колеги, благодаря за краткото резюме.
Ние имаме отчета пред нас, той е доста обемист – стартирани процедури, прекратени, изпълнени дори има пет страници за всички медийни участия на Агенцията.
Въпросът ми е към господин Министъра: какви са вижданията за развитие на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол? Ще бъда по-конкретен: няма ли да бъде по-ефективно, ако я преобразуваме и мине към Министерството на икономиката като дирекция?
Вие споменахте, че там работят големи професионалисти. Аз не съм против, напротив, да съхраним тези специалисти, но мисля, че далеч по-ефективна ще бъде Агенцията, ако отиде към министерството. Не искам да подценявам работата на Агенцията, разбира се, но се вижда, че обемът на работа, изключвам чисто оперативната работа, която има Агенцията, в последните години намалява. Това е въпросът ми към Вас, господин Министър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАКОЛЕВ: Благодаря за въпроса.
Абсолютно прави сте в едната част – да, там са специалисти. Другото важно и следва да обърнем внимание, че всъщност основните приходи на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол в последните години са от продажба на обособени части, най-вече на имоти и частна държавна собственост.
За последните пет или шест години са направени над 25 милиона само от продажби на имоти, отделно обособени части.
Друго, което е много важно и аз го намекнах с това, че вероятно със Закона за концесиите ще се дадат допълнително функции и задължения на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Хубаво е да разгледаме структурата на Агенцията. Там има Надзорен съвет, който е орган на всички политически сили, всяка една партия може да избере представител. Идеята е, че Вие по-лесно може да наблюдавате процеса на приватизация, а скоро и на процеса за реализиране и контрола върху концесиите. Всъщност в Закона за концесиите, който наново се предлага, не коментирам текстове по Закона за концесиите, ще се даде възможност на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да осъществява последващ административен контрол върху това как различните администрации на ведомството осъществяват контрола по концесионните договори.
Надзорният съвет на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол ще има абсолютна информация за всеки един концесионен договор, включително как е изпълняван. От там веднага идва и това, че Вие ще може реално да се запознавате с проблемите в това законодателство и да взимате най-правилните решения. Няма да Ви се отказват договори или процедури, или информация – тя ще Ви бъде предоставена. Помислете върху това. Наистина има капацитет и в Надзорния съвет. Това е важен орган. Ако ме питате мен, трябва да има едно звено в държавата, което да се занимава с управление на активи. Когато има звено, първо, за инвеститорите ще е по-лесно, второ, и за контролиращите органи ще е по-лесно. Те ще търсят на едно място, ще има уеднаквяване на процедурите. Това е идеята. Затова към момента нека да изчакаме какво ще се случи с последващото законодателство.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Други въпроси? Няма.
Колеги след дебатите, преминаваме към гласуване.
Ще гласуваме двата отчета поотделно с общия номер за тях.
Подлагам на гласуване Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 16 май 2017 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 8 и „против“ – няма.
Отчетът за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г., се приема.
Подлагам на гласуване Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията на 16 май 2017 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 8 и „против“ – няма.
Отчетът за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., се приема.
Благодаря и на гостите.
С това изчерпахме дневния ред – закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Стефка Аличкова
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. и Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 16 май 2017 г.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 2
На 7 юни 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на политическото ръководство на Министерството на икономиката.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. и Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 16 май 2017 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията, и госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме необходимия кворум. Предлагам да започнем.
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
По понятни причини точка четвърта от дневния ред отпада: Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 г. – 2030 г.
Имахме идея днес да гледаме Закона за концесиите, но вносителите ни изпревариха – вече е в зала.
Останалият дневен ред е пред Вас:
1. Представяне на политическото ръководство на Министерството на икономиката.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. и Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 16 май 2017 г.
По тази точка помолих да остане и сегашният министър Караниколов, тъй като той е бившият председател на тази Агенция.
4. Разни.
Ако има някакви въпроси, ще ги коментираме.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е за, да гласува
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред, господин Караниколов, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Накратко да представя екипа на Министерството на икономиката: Госпожа Иванова – началник на Политическия кабинет; господин Манолев – заместник-министър; господин Борисов – заместник-министър, господин Райчев – директор на Дирекция „Връзки с обществеността“; парламентарният ни секретар господин Димитров. Имаме и двама представители на администрация Оперативна програма „Конкурентоспособност“ госпожа Пенева и Калин Маринов.
За мен и за екипа ми е приоритет да работим с Комисията по икономическа политика и туризъм. Малко по-късно ще кажа всички неща, които считам, че съвместно и с Ваша помощ трябва да се реализират, а темите не са малко. Много е важно Министерството на икономиката и Икономическата комисия да имат ясно послание – най-малкото, Вие сте орган на законодателната власт и при Вас се решават и променят основните закони.
Основен приоритет е премахване на административните тежести за бизнеса, а и за гражданите, защото в някои случаи тези регламенти засягат и гражданите, и бизнеса; защита на интересите на потребителите също е един от основните приоритети на Министерството на икономиката и подобряване на нормативната база; повишаване на конкурентоспособността на българската икономика чрез провеждане на политики и подкрепа на малките и средните предприятия; развитие на благоприятна инвестиционна среда; подкрепа за развитие на икономическите зони – мисля, че е много важно; подкрепа за българските износители; подкрепа на изпълненията и на законодателната власт за реализиране на всички мерки по Стратегия за развитие на капиталовия пазар; повишаване ефективността на мениджмънта на дружествата с преобладаващо държавно участие; образование и наука и ефективното й преливане в българската икономика; повишаване ефективността на диалога с работодателските структури, както и със синдикалните организации; изпълнение на задълженията на България като членка на Европейския съюз.
Може би трябваше да започна с успешната реализация на председателството на България на Европейския съюз.
В момента анализираме всички досиета, които Министерството на икономиката ще поеме. Съвсем скоро ще Ви ги внеса за информация, както и приоритетите по тях, за да се запознаете с мерките и действията, които ще предприеме Министерството на икономиката.
Относно административните тежести – всички институции работят.
Съвсем накратко ще спомена какво правим в Министерството на икономиката. Още от днес, знаете, имахме съвместна среща с бизнеса, на която имаше и представител на Икономическата комисия – председателят, господин Кънев. Там се поеха ангажименти и от наша страна, както и от работодателите, да посочат нормативни актове, в които според тях са включени тежести, които трябва да бъдат отстранени, оптимизиране на сроковете по тях.
От началото на миналия месец в Министерството на икономиката има работна група, която анализира всички административни услуги и регулации, които се предоставят не само от Министерството, но и от агенциите, които са под шапката на Министерството на икономиката. Целта ни е там, където не може да се отменят, тъй като са нормативни, или такива, които са по силата на европейски директиви, и ако не, да оптимизираме сроковете за предоставяне на услуги, както и да осъществим контрол върху таксите и тарифите, които се плащат за тях. Това ще облекчи не само бизнеса, а и гражданите, които ползват тези услуги.
От днес вече има пет услуги, за които след анализа – това е съвсем нова информация, скоро ще я качим на страницата на Министерството на икономиката – премахваме плащането по тях, тъй като тези такси не са нормативно установени, тоест за тези услуги таксите не следва да се събират и те ще бъдат отменени. Продължаваме проверките.
Поели сме ангажимент към бизнеса, както и към председателя на Икономическата комисия, а сега и към всички Вас, че на 15-и този месец, след приключване на работата на Работната група, всички констатации ще бъдат предоставени на бизнеса, а и на Вас, за да се запознаете и да ги обсъждаме конкретно. Ще ги внесем, за да се запознаете с нашите заключения.
Като допълнение за работа с Икономическата комисия считаме, че е изключително важно така наречените „СТИВ-ове“ или външнотърговските ни аташета, след като бъдат избирани, да бъдат представени на Икономическата комисия и Вие да обсъдите с тях техните бъдещи виждания и как ще помагат на бизнеса за по-добрата му реализация.
Друго, което за мен е изключително важно, са така наречените „платформи“, които възнамеряваме да разработим. Те са няколко: платформа за класификатор по региони за работната сила и бизнеса, накратко казано, това ще представлява платформа, на която бизнесът ще може да влиза, както и абсолютно всеки, да видят в съответния регион каква работна сила има, какъв бизнес има с оглед на това да си направят преценка как да действат оттук нататък.
Предвиждаме да подготвим платформа за електронна търговия – говоря само за публични търгове за продажба на активи, собственост на българската държава. Знаете, те се продават от Агенцията за приватизация, областните управители и дружествата. Нека да си остане този ред към момента, не казвам, кой трябва да продава, но трябва да има и платформа, която да е с еднакви правила, еднакви условия за абсолютно всички и да е електронна, за да може всеки да участва. Пак казвам, това ще е за публични търгове с явно наддаване. Считаме, че никаква друга форма не е приемлива.
Възнамеряваме да разработим система за мониторинг – състоянието на реките, язовирите, включително и на язовирните стени, да включва и оповестителна система. Това са накратко вижданията.
Друго много важно нещо – знаете, бяхме сигнализирали за платформа за работа със СТИВ-овете. При извършената проверка констатирахме, че има съмнения за заобикаляне на Закона за обществените поръчки и начинът, по който е направена и изведена в друго звено, което няма отношение по тези дейности, не е целесъобразно. Сигналът е пратен към Агенция за държавна финансова инспекция и Софийска градска прокуратура. Чакаме резултати.
Българската държава е дала много пари за тази платформа. Апелът ми към Вас е да я презентираме пред Министерството на икономиката и да вземем заедно решение дали ще я зачеркнем, ще забравим за тези пари, или ще направим всичко възможно тя да заработи. Към момента тя не е работеща и не се знае дали може да изпълнява целите, за които е подготвена, но е важно да я анализираме, защото много пари са дадени. Това е накратко. Имаме много съвместна работа.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да пристъпим към групата въпроси.
Аз лично не се ангажирам ние да Ви обсъждаме Вашата платформа. Дали сте много пари!
Първо, проверете си кой ги е дал тези пари, защо ги е дал, защо не е работеща, на кого е платено преди да прехвърлите топката към Комисията ни. Има време ще го коментираме.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ние ще изчакаме проверките. Абсолютно сте прав, но все пак трябва да анализираме дали тези пари са дадени на вятъра, или може да използваме поне част от този продукт.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Анализирайте го.
Първа политическа сила ГЕРБ – въпроси.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, господа заместник-министри, колеги от екипа! Това, което чух като приоритети, сам по себе си всеки един е много важен. Поставили сте си доста сериозна и амбициозна работа. Изкарахте акцента и развитието на индустриалните зони като потенциал за привличане на инвеститори, което би трябвало да е един от акцентите на Министерството.
Да ни кажете малко повече каква е визията, политиката спрямо развитието на новите индустриални зони? Каква е възможността, защото е свързано пак с финансов ресурс, с комуникации и изграждане, които не са малко?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса.
Индустриалните зони са били приоритет според мен на всяко едно правителство. При нас е същото. В момента има няколко работещи индустриални зони. Лично за мен грешка е било, че, първо са продавани терени или е отстъпван право на строеж, а след това е изграждана инфраструктурата, основната инфраструктура. Оттук нататък за мен е важно, първо, да се изгражда основната инфраструктура, а след това да се предоставя на инвеститорите възможност те да влязат вътре.
Знаете, към момента „Божурище“ се развива доста добре. Приоритети са ни абсолютно всички. Примерно „Видима“ е изключително важна за мен, в Стара Загора. Благодаря на Министерството на отбраната, че предоставиха изключително добри терени и има сериозен инвеститорски интерес. Задължително Бургас трябва да се доразвие при всички положения, Свиленград ще развиваме – търсим инвеститори; Русе. Към момента обсъждаме и нова възможност за изграждане на индустриални зони в Кърджали. Съвсем скоро проведохме разговори и мисля, че скоро ще посетим и Смолян. Има чувствителен дисбаланс в регионите и считам, че тези индустриални зони могат да подобрят този дисбаланс, за да се изравнят – не да отпаднат тези, които са добри, а да се изравнят нагоре. Това ще ни е приоритет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев, реплики, дуплики? Няма.
От групата на БСП – заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колеги, може да разчитате на нашата подкрепа, на всичко, което се предлага и ще бъде полезно за българската икономика. В това нямайте никакво съмнение.
Първо, ако е възможно, господин Председател, съвсем кратък коментар, тъй като колегите зададоха много важен въпрос за зоните. Провокиран съм от това, че три пъти съм ходил в зона „Божурище“. Познавам фирма „Електроника“, немските фирми. Няма да е лесно на новото ръководство. Ще си позволя една препоръка.
Първо, входът на зоната е ужасяващ – 200 метра.
Второ, сигурно отлично знаете, че поради немарливост на няколко управления, в зоната няма ток. Нали така? Две години стоят супер български фирми на световния пазар, не могат да ги завършат, защото нямат ток.
Трето, примерно влиза транспортна фирма и ще я използва за складове. Тези индустриални зони за складове ли ще ги правим, или ще са индустриални зони? Защото, сигурно знаете в подробности, на всеки две минути в зоната ще влиза ТИР. Какво ще стане с другите фирми? Ще започнат да бягат. Ще стане транспортен център. Трябва да се внимава какви фирми влизат в тези зони. Щом като са индустриални зони, какво искаме? Да произвеждат стоки в тези зони, а не да карат стоки от други страни, да съсипват нашите производства и да ги продават. Едва ли ще имаме различия тук.
Въпросът ми е следният. Бихме Ви подкрепили, ако Вие продължите процедурата по прехвърлянето на Българската банка за развитие, тъй като без финансов ресурс Министерството на икономиката няма да може да осигури плановете, които имате, нали така? Разбира се, това е решение и на правителството, но ако направите стъпка да завършите процеса, който е започнат, но поради политическото развитие беше прекратен, ние ще Ви подкрепим, тъй като такава е и европейската практика. Не искаме който и да било министър на финансите да ползва Банката за развитие като резервна каса. В Министерството на икономиката какво мислите по този въпрос?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Изключително прав сте, както винаги, в коментара. Ще обърна внимание, че „Юск Бул“ наистина е логистичен център, но е изключително голяма компания, която прави най-голямата инвестиция там. Ще помислим, предложението Ви е изключително резонно.
Относно Българската банка за развитие, тя е създадена със специален закон точно, за да подпомага малкия и средния бизнес. Ако ме питате за личното ми мнение – да, тя трябва да е в Министерството на икономиката, тъй като Министерството на икономиката реално има най-добрия поглед и тя работи с малкия и среден бизнес. Ще разговарям с правителството, включително с министъра на финансите и ще направим всичко възможно тя да си отиде на мястото.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гечев, имате ли реплика? Нямате.
Ще използвам Вашите две минути, тъй като в нашата комисия има двама министъра на икономиката, да питам, защо в миналия парламент взехме решение, мина през Комисията, влезе в залата, гласувахме го и за второ четене беше спрян от една друга комисия? Сега да Ви питам: какво ще правим? Ще прехвърляме ли Българската банка за развитие, или няма?
Тук са и господин Стойнев, и господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако може първи да направя уточнение: ток няма от две години, така че моят мандат не се брои.
По отношение на прехвърлянето на Банката за развитие – ако дойде такава инициатива от Министерския съвет, сигурен съм, че цялата Комисия ще подкрепим, както направихме предния път.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако може да взема думата и аз. Разбира се, желаем успех на господин Караниколов в дейността му, защото това, което Вие постигнете, е добре за страната. За разлика от мен и господин Добрев Вие сте облагодетелстван, тъй като не се занимавате с енергетика, а там наистина отиваше голяма част от времето на един министър.
Уж в рамките на шегата, но както и господин Добрев, прехвърляте топката. Мисля, че има доста сериозни процедури с ЧЕЗ, които наистина трябва да се огледат, защото това не е било по мое време, било е преди това и след това се появяват тези процедури. Трябва по-голяма мощност, което е хубаво, защото има повече инвеститори. Там наистина има проблем, господин Министър, хубаво е да обърнете внимание, той може много лесно да бъде решен. Още веднъж успех!
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Обърнали сме внимание. Още веднъж казвам: оттук нататък, първо, ще изграждаме основната инфраструктура, която включва и този елемент. Нека заместник-министър Борисов да каже няколко думи какво сме предприели.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Специално в Божурище в момента всички компании имат ток и тези, които са заявили, също. Разбира се, мощността е малка. В момента тече обществена поръчка, която е на финала и ще има допълнителна мощност. Въпреки че съществуват някои проблеми по тази обществена поръчка, чакаме анализ от ръководството на компанията да предложи най-доброто решение. Иначе към момента с ЧЕЗ има абсолютно съгласуване по всички теми по отношение на електрозахранването.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Трета политическа сила – Маргарита Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Господин Министър, какво бихте направили за малките и средните предприятия?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Повече публичност и прозрачност, не че към момента я няма. Като цяло искам да кажа, че работим много активно още от началото. Подготвени са процедури, в които малкият и средният бизнес е давал коментари, включително и консултантите. Разглеждали сме ги, взимали сме предвид това, но е нямало обратната връзка. От началото на месеца, преди да вземем всяко едно решение, извикваме всеки, който е давал коментари и съвместно правим обсъждания. Мисля, че това е изключително важно за начало.
Другото, което е изключително важно, е ежемесечни срещи с бизнеса. На тези срещи Ваши представители винаги трябва да присъстват и ще бъдат канени.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Николова, имате ли реплика? Нямате.
Сега пък ще използвам Вашите две минути. Връщаме се точно на темата – аз му казвам Съвет за икономически растеж. Не знам как ще го назовете. Повярвайте ми, това, което беше при Лукарски, не работеше. Събира се истеризирано – 20 теми, става едно смесване на теми и нищо не се решава. Опитайте се, както миналия път коментирахме, определете една тема, поканете един министър и коментирайте само нея. Правете го веднъж месечно по определени теми. Бизнесът ще Ви е благодарен. Както коментирахме, Вие трябва да сте адвокатът на българския бизнес. Всичко друго са приказки.
Госпожо Шевкед, заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Уважаеми господин Министър, хващам се за последните Ви думи, че ще организирате такива срещи с бизнеса. Знам, че в петък Ви предстои посещение в Кърджали. Аз съм от Кърджали, избрана от листата на Движението за права и свободи. Обръщам се към Вас: освен бизнесът, предполагам, запознат сте, че в региони като Кърджали, които са по периферията, най-големите работодатели в тези области са общините. Предвиждате ли съдействие и работа с месната власт, с кметовете, освен с бизнеса във Вашето развитие и стратегия, която ни представихте сега?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса. Абсолютно – ние сме едно цяло! Вероятно знаете, че точно държавата ще предложи терени, на които да се изгради индустриална зона. Още веднъж казвам: през индустриалните зони и през Програмата „Конкурентоспособност“ трябва да оправим дисбаланса в регионите. Това ни е приоритет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: „Воля“ имат ли въпрос? Пропускате.
Втора група въпроси – ГЕРБ? Пропускате.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
И аз на свой ред ще пожелая успех на екипа на Министерството на икономиката.
Въпросът ми е свързан с процеса на приватизация. Ако може да ни дадете повече разяснения по политиката и по отношение бъдещето на този процес, в това число по отношение на приватизацията на обособени части от търговски дружества във връзка с някои порочни практики от миналата година?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ако мога да допълня въпроса Ви с коментара на господин Жельо Бойчев по време на гласуването на кабинета. Тогава постави въпрос защо в Програмата е написано „подобряване на следприватизационния контрол“ и с аргумента „явно досега не е работил“ ще започне и следприватизационния, после ще мина и на приватизацията.
Искам да обърна внимание, тук са и членовете на агенцията, включително и на различни политически сили. Още миналата година внесохме като законодателна инициатива, разбира се, през народни представители предложение за подобряване на следприватизационния контрол. Знаете, тогава обсъждахме различни такива възможности. Дори на една от срещите казаха, че това ще бъде решено от следващото Народно събрание.
Имаме мерки, които ще подобрят следприватизационния контрол като цяло. Съвсем скоро отново ще ги внесем, но те бяха внесени и преди това, просто не остана време да бъдат разгледани.
Относно приватизацията на обособените части – тя не се спира, но се уеднаквява режимът. Към момента продажбата на обособени части имаше три варианта: когато се извършва продажба на обособени части от дружества, които не са в забранителния списък; когато се извършват продажби на обособени части, изрично посочени в забранителния списък; когато лечебните заведения продават обособени части. При лечебните заведения има съгласуване с Министерския съвет – там редът е по-различен. Другите два режима бяха съвсем различни. Едното е по решение на Агенцията и принципала, другото – след решение на Народното събрание. В случая ние уеднаквяваме процедурите и всички, без лечебните заведения, тъй като там е по-специфично и трябва да стават по-бързо нещата, ще бъдат по реда: предложение на МС, вземане на решение от Народното събрание, разбира се, ако Народното събрание приеме това предложение.
Още веднъж казвам: изключително важно е да се направи платформа за електронна търговия и там да се търгува абсолютно всичко, на публични търгове с явно наддаване.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Реплика, дуплика? Няма.
Аз ще ползвам обаче също двете минути за реплика.
Нека да се върнем на темата на закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация. Първите очаквания бяха гръмки заглавия: „Мораториум върху приватизацията“. Спираме, заключваме и тогава беше въпросът: за какво ни е въобще тази Агенция?
Вторият въпрос обаче се очертава, че говорим само за акции и дялове, нали така?
Третият ми въпрос е чисто практически: как си представяте Народното събрание да взима решение за приватизация на обособени части? Спомням си след историята Горна Баня – дипломатическия клуб, тогава Вие докладвахте, ние приехме. Министерството на външните работи вкараха и на АДИС – на 12 страници имаше описание на всички видове гаражи, гаражчета, магазинчета. Всичко това го гласувахме. Ако всяко министерство ще прави това, е пълен абсурд.
Второ, минава през Министерския съвет, постъпва в Народното събрание. На някакви групи приватизация ли ще правим? Как си го представяте като технология?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Първата идея беше да уеднаквим режима. Към момента Законът за приватизация има различни режими, което е недопустимо и стават неща, които Вие наричате „скандали“ – това беше при абсолютно спазване на закона.
Ако си спомняте, още тогава казах, че това много ще затрудни процеса. В крайна сметка той трябва да се уеднакви за всички. Ако се вземе решение само след санкция на Министерския съвет, също е добре дошло. Приватизацията към момента ще бъде спряна за акции и дялове, но това не означава, че ако Народното събрание за конкретен случай, ако има разбиране и съгласие, вземе решение, тя ще може да се извършва. Режимът трябва да се уеднакви. При тази забрана може би най-важното е да се направи еднаква процедура и платформата, за която говоря. Вероятно тогава ще тръгнат нещата.
Приемаме всякакви идеи, но към момента важното е да се уеднаквят процедурите, за да няма сътресение в Агенцията и да няма възможност всеки да тълкува закона по различен начин. Да, безспорно ще е по-трудно.
Друго, което трябваше да се направи още тогава – предложението беше мое, но не беше взето предвид: Народното събрание, изпълнителната и законодателната власти да анализират кои обособени части са от национално значение, а да не вкарваме гаражите и апартаментите, защото гаражите и апартаментите, за АДИС в момента е забранена приватизацията, но изпускаме момента, че самото дружество, след решение на Министерския съвет, може да си ги продаде. Такъв е законът и в момента.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доста оптимистично звучите.
Все пак от нас не очаквайте решение. Министерският съвет взима решение да продадем някаква обособена част и ние влизаме в процедура първо четене, второ четене. Ние не сме пазара. Това не ми е ясно и трябва да намерите някакво логично решение как ще го правим.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Считам, че това няма да стане с изменение на закон, а само с акт на Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
Въпроси? Заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Споменахте, че ще прехвърляте парцелите на общините, за да разработват индустриалните зони – така ли да го разбирам? Община Кърджали отдавна има общински земи, които са предоставени и е обособена като индустриална зона.
Вие смятате, към общините, които имат разработена някаква стратегия, да допълвате държавната или ще насочвате цялостно, глобално към цялата област? Не мога да си обясня нататък, честно казано.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: И към момента някои от индустриалните зони са със смесено управление. Въпросът е, със съвместни действия да докараме бизнеса там. Не казвам, че трябва да е държавно или общинско. В Бургас е смесена форма на управление. Това също е редът. Когато общината дава, трябва да получи съответният дял, същото е и при държавата.
В момента за Кърджали имам предложение от областния управител. В петък ще обсъдим точно каква ще е формата на тази индустриална зона.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря и аз.
„Воля“? Пропускате.
Колеги, приключваме с групата въпроси.
Аз като пръв сред равни имам няколко допълнителни въпроса. Все пак Вие сте бившият шеф на Агенцията за приватизация и следприватизационния контрол. Как си представяте бъдещото развитие? Каква е Вашата идея за Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол като структура, като промяна, като числен състав, финансиране и така нататък?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Първо, там има изключително подготвени кадри. Казах, че дори забраната, която е в момента, с акт на Народното събрание за определени дружества, трябва да се допуснат. Мисля, че такива примери ще има.
Електронната платформа, за която Ви говорих – в момента колегите от Агенцията за приватизация са изпратили запитване до Гръцката агенция за приватизация, тъй като там има разработена и възнамеряваме тя да се управлява и да се ползва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, въпреки че на нея ще се търгува, дори и дружествата ще търгуват. Възнамеряваме отдаването под наем също да е по този ред.
Не би трябвало да губим тези кадри. Към момента Агенцията за приватизация е от около 50 човека администрация. Да не забравяме, че все пак ще обсъждате Закона за концесиите, там се дават правомощия и задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последни два въпроса.
Идеята за СТИВ-овете е много интересна. Между другото, в много парламенти, когато дипломати заминават зад граница, се изслушват в Комисията по външна политика. Толкова години не можахме да накараме Министерството на външните работи да разбере, че тук се решават нещата, а може би не се и решават.
За СТИВ-овете трябва да намерим някаква работна форма за изслушване на хора, които са определени да заминават зад граница. Предварително ще даваме опорни точки: какъв ни е стокообменът, какви са ни взаимоотношенията, за да имаме и отношение.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Един уточняващ въпрос за СТИВ-овете. Мислите ли да направите ревизия къде имаме търговски представители и евентуално тяхната дейност назад във времето – дали не трябва да прелокираме на по-перспективни пазари, на по-перспективни държави? Давам Ви за пример Китай: имаме един в Пекин и един в Шанхай. Логиката е като че ли държави, където има по-голяма перспектива, да наситим, съответно да видим къде… Не става въпрос толкова до бюджет и до увеличаване на щат, колкото да направим ревизия на нуждите, където трябва да има повече представители.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпросите. Разчитайте, че СТИВ-овете ще Ви бъдат представени с техните концепции. Затова обърнах внимание на платформата, за която са дадени много пари. Там всъщност като идея е тръгнало добре – бизнесът оттук да подава заявки към СТИВ-а в съответния регион, където той да получава задачите от бизнеса, съответно да получава отговорите, а ние да следим в какъв срок ги получава и какви са отговорите.
От друга страна, бизнесът там също да му задава въпроси или някакви искания и той да ги предоставя. Към момента нямаме достатъчно конкретна информация за тяхната работа. Обмисляме. Много дипломати от връщащите се идват в Министерството на икономиката и предлагат да се изпратят такива СТИВ-ове.
Давам Ви пример с Нигерия, където преди около 20 години оборотът между страните е бил над 100 млн. долара, а в момента е – 500 хил. долара. Има много държави и трябва да се преразгледа. Да, в Европа сме, тук има много СТИВ-ове, но трябва да погледнем и към бързо развиващите се пазари. Това също ще ни е приоритет. Вие ще получавате информация защо е изпратено лицето там и какво е свършило за определен период.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: С това приключваме този дебат. Молбата ми е за всичко, което се случва в Министерството, да ни информирате, разбира се, за всичко което е публична информация, за да бъдат информирани в реално време всички членове на Комисията. Както и за Наредбата за казаните за ракия, за която Ви питах, за която се оплакаха вече, че са минали два-три месеца от промяната в закона, а още няма наредба.
Благодаря Ви.
Ще помоля министър Караниколов да остане за следващата точка от дневния ни ред.
Заседанието ще продължи да води заместничката ми – Даниела Савеклиева.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Преминаваме към трета точка: Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. и Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 16 май 2017 г.
Гости от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Митко Симеонов – изпълнителен директор, Михаил Владов – и.д. председател на Надзорния съвет, Руси Статков – член на Надзорния съвет и министър Караниколов.
Имате думата за представяне в резюме на отчетите.
МИХАИЛ ВЛАДОВ (и.д. председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание е представен Отчета на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г.
Отчетът на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: реализираните постъпления през изминалата 2016 г. са в размер на 19 560 хил. лв., в това число и 86 хил. лв. от компесаторни инструменти. Агенцията е извършила разходи за дейността си в общ размер на 3 252 хил. лв.
През отчетния период са предложени за продажба 67 обекта, от публични търгове с явно наддаване са реализирани 45 обекта, представляващи имоти частна държавна собственост и обособени части от търговски дружества. На централизирани публични търгове са предлагани агенции от 21 дружества.
Реализирани бяха 24 приватизационни продажби, от които 12 обособени части от дружества с мажоритарно държавно участие, 8 сделки с имоти частна държавна собственост и една сделка на основание чл. 17, ал. 4 от Правилника на Закона за приватизация и следприватизационен контрол – продажба, оставащ миноритарен пакет, акции и три сделки с миноритарни пакети.
В плана на работата на Агенцията за 2016 г. като приоритетни цели бяха определени приватизацията на дружествата „Български държавни железници и товарни превози“ ЕООД, „Овча купел“ ЕООД, приватизационни продажби на държавното участие в капитала на „Българската фондова борса – София“ АД, Международен панаир – Пловдив АД, град Пловдив.
Работата с приоритетните проекти беше затруднена по различни причини, които бяха извън контрола на Агенцията за приватизация. По отношение на дружеството БДЖ – Товарни превози, беше оттеглено от принципала в лицето на министъра на транспорта. „Овча купел“ беше апортирано в капитала на държавната консолидационна компания. Международният панаир – Пловдив, акциите на дружеството бяха прехвърлени в община Варна и в община Пловдив. Като общинска собственост те не са вече от прерогативите на Агенцията за приватизация.
Други дружества, които бяха оттеглени и включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от така наречения „забранителен списък“ – НИТИ ЕАД, ВМЗ АД и „Кинтекс“.
По отношение на следприватизационния контрол през годината бяха приключени с констатации общо 67 броя отчети – по 55 приватизационни договори с пререгистрирани дружества и купувачи и 16 броя отчети по приватизационни договори с непререгистрирани дружества и купувачи. Констатирано е изпълнение на задължение по приватизационни договори на 64 обекта, установено е неизпълнено задължение по един договор, за което е начислена съответната неустойка.
Към 31 декември 2016 г. юрисконсултите от Правна дирекция на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол осъществяват процесуално представителство по 209 броя висящи дела – искови, изпълнителни, обезпечителни, административни, трудови производства и производства по несъстоятелност, от които 26 броя по искови производства, 8 броя са производствата по несъстоятелност.
През отчетния период 48 броя изпълнителни дела са проведени по публични продажби на недвижими имоти, поискани от АПСК. По сметка на АПСК са постъпили плащания в резултат на извършеното разпределение на сумите по тези изпълнителни дела – по 15 броя от тях. Общият размер на постъпленията от следприватизационен контрол е 3 581 хил. лв., от които 49 хил. са непарични средства – компесаторни инструменти.
Това е в резюме отчетът за дейността през 2016 г. Ако имате въпроси, заповядайте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми колеги, благодаря за краткото резюме.
Ние имаме отчета пред нас, той е доста обемист – стартирани процедури, прекратени, изпълнени дори има пет страници за всички медийни участия на Агенцията.
Въпросът ми е към господин Министъра: какви са вижданията за развитие на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол? Ще бъда по-конкретен: няма ли да бъде по-ефективно, ако я преобразуваме и мине към Министерството на икономиката като дирекция?
Вие споменахте, че там работят големи професионалисти. Аз не съм против, напротив, да съхраним тези специалисти, но мисля, че далеч по-ефективна ще бъде Агенцията, ако отиде към министерството. Не искам да подценявам работата на Агенцията, разбира се, но се вижда, че обемът на работа, изключвам чисто оперативната работа, която има Агенцията, в последните години намалява. Това е въпросът ми към Вас, господин Министър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАКОЛЕВ: Благодаря за въпроса.
Абсолютно прави сте в едната част – да, там са специалисти. Другото важно и следва да обърнем внимание, че всъщност основните приходи на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол в последните години са от продажба на обособени части, най-вече на имоти и частна държавна собственост.
За последните пет или шест години са направени над 25 милиона само от продажби на имоти, отделно обособени части.
Друго, което е много важно и аз го намекнах с това, че вероятно със Закона за концесиите ще се дадат допълнително функции и задължения на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Хубаво е да разгледаме структурата на Агенцията. Там има Надзорен съвет, който е орган на всички политически сили, всяка една партия може да избере представител. Идеята е, че Вие по-лесно може да наблюдавате процеса на приватизация, а скоро и на процеса за реализиране и контрола върху концесиите. Всъщност в Закона за концесиите, който наново се предлага, не коментирам текстове по Закона за концесиите, ще се даде възможност на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да осъществява последващ административен контрол върху това как различните администрации на ведомството осъществяват контрола по концесионните договори.
Надзорният съвет на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол ще има абсолютна информация за всеки един концесионен договор, включително как е изпълняван. От там веднага идва и това, че Вие ще може реално да се запознавате с проблемите в това законодателство и да взимате най-правилните решения. Няма да Ви се отказват договори или процедури, или информация – тя ще Ви бъде предоставена. Помислете върху това. Наистина има капацитет и в Надзорния съвет. Това е важен орган. Ако ме питате мен, трябва да има едно звено в държавата, което да се занимава с управление на активи. Когато има звено, първо, за инвеститорите ще е по-лесно, второ, и за контролиращите органи ще е по-лесно. Те ще търсят на едно място, ще има уеднаквяване на процедурите. Това е идеята. Затова към момента нека да изчакаме какво ще се случи с последващото законодателство.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Други въпроси? Няма.
Колеги след дебатите, преминаваме към гласуване.
Ще гласуваме двата отчета поотделно с общия номер за тях.
Подлагам на гласуване Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 16 май 2017 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 8 и „против“ – няма.
Отчетът за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г., се приема.
Подлагам на гласуване Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., № 704-00-5, внесен от Надзорния съвет на Агенцията на 16 май 2017 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 8 и „против“ – няма.
Отчетът за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., се приема.
Благодаря и на гостите.
С това изчерпахме дневния ред – закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Стефка Аличкова
