1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 754-01-7, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите за 2016 г.
3. Изслушване на Комисията за защита на потребителите относно приоритети в работата им за осигуряване на защита интересите на потребителите през активния летен сезон.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ




П Р О Т О К О Л
№ 5


На 28 юни 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 754-01-7, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите за 2016 г.
3. Изслушване на Комисията за защита на потребителите относно приоритети в работата им за осигуряване на защита интересите на потребителите през активния летен сезон.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията и от госпожа Даниела Савеклиева – председател на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Нека да започнем с дневния ред на днешното заседание, а също така има предложение да обединим втора и трета точка.
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
По първа точка имаме представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 754-01-7, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2017 г. – за първо гласуване.
По втора точка имаме представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите за 2016 г.
По трета точка имаме изслушване на Комисията за защита на потребителите относно приоритетите в работата им за осигуряването на защита на интересите на потребителите през активния летен сезон.
Имам следните предложения, точка втора и точка трета дебатите да ги обединим заедно, тъй като касаят един и същ субект на дейността, на контрола.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ така предложения дневен ред, да гласува. (Реплика.)
Допълнителна точка ли искате?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Извинете, нека първа точка да бъде премахната, тъй като в Комисията по земеделие я отхвърлихме и въобще не се гледа поради факта, че има нов Закон за храните, който е внесен, след нотификацията му пред Европейската комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И какво от това?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Няма логика в това нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може да няма логика, но има официално внесено предложение на народните представители и то е внесено в Комисията. Принципът е този, но той е само принцип и винаги Водещата комисия го гледа първо, а след това минават останалите комисии. Това не значи, че законът отпада, няма как и е друг въпросът дали ще се приеме, или няма да се приеме.
Моля, който е „за“ така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Благодаря Ви.

По точка първа от дневния ред – предлагам за протокола да изчетем и гостите.
Гостите са:
от Министерство на земеделието, храните и горите: д-р Димитър Димитров - държавен експерт в Дирекция „Политика по агрохранителна верига“ и д-р Росен Баев – държавен експерт в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“;
от Министерство на икономиката: Силвана Любенова - директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“, Бончо Бончев - началник отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“, Цвета Димитрова – началник отдел в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“ и Гергана Славова – държавен експерт в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“;
от Комисия за защита на конкуренцията: Теодор Георгиев – и.д. директор на Дирекция „Право и политика на конкуренцията“;
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България: Николай Даскалов - член на КРИБ.
Това са гостите по точка първа.
От вносителите, доколкото разбирам, господин Стойнев ще доклада.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, първо, да се извиня, защото, след като представя законопроекта, ще трябва да отида в съседната зала, тъй като имам и Временна анкетна комисия, в която съм участник, и няма да присъствам до края на изчерпването на дневния ред на заседанието. Разбира се, че трябва да гледаме този законопроект. Внесен е друг Закон за храните и това нищо не означава, а в крайна сметка е Ваше право да го приемете или да го отхвърлите, но този законопроект е обсъждан с българските производители и с българските асоциации, и с „Произведено в България“.
Българските производители очакват този Законопроект с огромен интерес и вече зависи доколко народните представители от управляващата коалиция са съгласни да подпомогнат българските земеделски производители – става въпрос за промени в Закона за храните.
Първото, което се променя, е новите изисквания по отношение на използването на понятието „българско“ и неговите производни. Тоест, уважаеми колеги, това означава, че от тук нататък, за да се говори за българско сирене, за български кашкавал, означава, че той трябва да бъде произведен тук в България и основната суровина да бъде българска. Тоест, млякото да бъде българско, а не както в момента се прави сирене от полско сухо мляко – нещо, което е изключително изкривяване на пазара и по никакъв начин не гарантира и качеството. Ако, разбира се, някой иска да го прави с полско сухо мляко в това няма никакъв проблем, то може да си го прави, но тогава сиренето ще се казва по друг начин, а няма да носи наименованието „българско“.
С оглед и защитата на българския потребител, когато се купува дадена стока той да е сигурен, че наистина тя е произведена тук в страната и основният продукт е наистина български.
Считаме, че това е изключително важно с оглед на това, което се случва и в Европа – двойното качество на храните, и че за едни и същи храни едва ли не има разлика в качеството. Днес разбрах, че даже става въпрос и за детските храни, което е скандално, защото те имат различно качество за България и за останалите държави – членки на Европейския съюз.
Важно за нас е хората да бъдат информирани и да знаят, че когато се купува наименованието „българско“ наистина става въпрос за нещо, което е произведено тук и основен елемент в неговото производство, основната суровина, е наистина българска.
Въвеждат се регулации по отношение на сроковете за плащане и то по отношение на бързо развалящи се стоки, а срокът за плащане се съкращава на 10 работни дни. Всички тези мерки, които Ви ги казвам и които след това, разбира се, като идеи за присъствие от стокооборота на определени стоки, на които България е основен производител, то става въпрос единствено и само за големите търговски обекти, единствено и само за големите вериги. Не става въпрос за кварталното магазинче, а става въпрос за обектите с годишен оборот над 2 млн. лв. Тоест, това са продуктите, които присъстват в големите търговски вериги.
Хубавото е, тъй като доста се говореше по този законопроект по време на предизборната кампания, а и преди това, голяма част от търговските вериги започнаха, тъй като имаме контакти и с тях, да обявяват: „Произведено в България“, „виждате българското месо“, спомнете си миналото, колко хубаво е и голямата част от тези търговски вериги могат да отговорят с тези критерии, които ние в момента се опитваме да наложим, с цел стимулиране на българския земеделски производител. Тоест, определя се изискването за минимално присъствие от стокооборота – за виното и спиртните напитки от асортимента, в съответния търговски обект на български продукти от определени стокови групи за храни.
А именно, както следва: пресни плодове и зеленчуци, обхванати от схемите за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика на Европейския съюз – минимум 51%; мляко и млечни продукти – минимум 70%; месо и месни продукти – извън пилешкото – минимум 25%; месо и месни продукти, а именно пилешко – минимум 50%; вино и спиртни напитки – минимум 75% от стокооборота на този асортимент. Всичките тези данни са съгласувани с Агростатистиката и с Асоциацията на отделните производители на българска продукция, с оглед дебатите и дискусиите и от тях сме взели именно тези числа, които Ви предлагаме, за гласуване. Това са неща, които вече са обсъждани, заявено е, че те наистина могат да отговорят на това производство. Желанието ни през годините, разбира се, е това да нараства, но в този момент минимумът е това, което може да се предложи като законодателна инициатива. По никакъв начин това не означава, че се отнема правото на избор на българския потребител. Напротив, западната стока, френското сирене или италианското сирене продължава да бъде на етажерките, грубо казано, в големите търговски вериги, но нашето желание е да има по-голямо присъствие именно на тези български стоки. Какво ще си избере българският потребител, какво ще избере консуматорът – изцяло си зависи от него и дали има нужните средства, но нашето желание е наистина да подпомогнем тези производители, които едва оцеляват и са под диктата на големите търговски вериги, и считаме, че това е наистина правилната политика.
Сега, предполагам, че ще чуя: тук, сега има европейско право, конкуренцията и така нататък. Нищо подобно, уважаеми дами и господа! Когато ставахме държава – членка на Европейския съюз, тогава никой не говореше, че има различни субсидии за подпомагане на земеделските производители. В крайна сметка стана така, че през годините голяма част от земеделските производители фалираха, след това някои се окрупниха, но сега няма да навлизам в статистика през годините по колко фалират, но важното е, че ние трябва наистина да започнем, ако имаме желанието да правим такава политика, да стимулираме българското, националното, родното производство.
Считаме, че именно с подобен законопроект може да се намери начин, но този Законопроект може да претърпи и промени: между първо и второ четене, разбира се, и представителите на управляващата коалиция могат да дадат своите предложения. Но в крайна сметка, например, в една Франция там за свеж продукт се счита такъв – ако си в района на Париж, който е произведен на 75 км в радиус от столицата. Тоест, всяка една държава намира начин да стимулира своите производители.
Това какво ще каже Брюксел си зависи от нас – дали ние сме способни да защитим нашето производство, или сме готови да клекнем при най-малкия натиск. Затова считаме, че този законопроект не е нито на БСП, нито на ГЕРБ, или на „Обединените патриоти“ и затова трябва да се обединим всички ние зад един български Законопроект, който да стимулира наистина българското производство, родното производство и да накараме големите търговски вериги да имат едно по-голямо предлагане и да не извиват ръцете на българските производители.
Още повече ние сме водили разговори с тях и знаем, че те могат да отговорят на всичките тези минимални критерии за предлагане от стокооборота и по никакъв начин това няма да доведе до липсата на определени стоки – нищо подобно. Въпрос на време е да се даде глътка въздух на тези земеделски производители, които наистина бяха наказани от нелоялната конкуренция, която идваше именно от Европейския съюз – с по-големите субсидии на определени държави, и които наистина внасяха своя продукция и нашите производители де факто умираха, защото нямаше как да се справят с тази конкуренция. Тоест, считам, че каквито и забележки да има между първо и второ четене, те могат да бъдат изчистени, ако желанието ни е наистина да защитим българския, родния производител и, разбира се, българските хранителни продукти. Сигурен съм, че, ако ги погледнем от здравословна гледна точка, те отговарят на тези изисквания, които ние искаме да даваме, а не само ние да консумираме, но и да даваме на нашите деца.
Благодаря Ви, завърших.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, знаете много добре, че този ЗИД на Закона има своята предистория. На едно от последните заседания на предишния парламент – в почти същия вариант, ние го гледахме, но не се прие от Комисията и тогава даже нямахме становище на Министерството на земеделието.
Сега имаме три становища, официални: Министерството на икономиката доста йезуитски общо взето не подкрепя Закона, но прехвърля топката на КЗК; Министерството на земеделието казва, че те готвят втори закон, нов, голям закон за храните, който е в процес на нотификация в Брюксел, тоест, нямаме такъв закон в момента; и най-рязко и остро е становището на КЗК, което не ни изненадва, така че нищо ново нямаме днес, освен, че имаме представители на Министерство на земеделието.
Сега, предлагам ако искате, да дадем думата на народните представители за въпроси или, първо, по няколко минути да дадем думата на трите министерства, на трите структури, които са дали становища.
Колеги, съгласни ли сте да дадем, първо, думата на тях или по въпросите? (Реплики.)
Да започнем с Министерството на земеделието – много накратко и извън това, което го има във Вашето становище.
Да се представите за протокола.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (държавен експерт в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието, храните и горите): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, Министерството на земеделието и храните е дало писменото си становище. Основният момент, извън конкретните аргументи в това становище, е, че изключително важно значение има фактът, че има европейски изисквания, които задължават страните – членки преди да въведат законодателство, в което се създават национални мерки, това законодателство да бъде нотифицирано. Тоест, да бъде съобщено по конкретен ред на Европейската комисия и на другите страни – членки. Има установена процедура, по която това нещо се прави и Европейската комисия и страните – членки се произнасят по националните мерки, които се предлагат.
Това, на което искам да обърна внимание, е, че както е посочено в становището на Министерството на земеделието и храните – материята, свързана с етикирането на храните до този момент, се регулира с една наредба, която е наредба на Министерския съвет и тя е Наредбата за етикирането и представянето на храните.
Миналата година, горе-долу по това време, беше направен проект за изменение и допълнение на тази наредба за етикетирането и представянето на храните, където бяха предвидени напълно идентични промени, които касаят именно етикетирането на храните за техния български произход и най-вече обвързването им с произхода на суровините. Тази наредба беше нотифицирана по съответния ред в Европейската комисия и в началото на месец септември се получи и становище на Европейската комисия точно по тези въпроси, които в момента са залегнали в този Законопроект.
Аз мисля, че това, което вече е казано от Европейската комисия по такъв тип промени в националното законодателство, е много показателно. Без да Ви отнемам време искам да прочета нещата, защото най-добре е, когато те се кажат точно така, както са цитирани, така че това е официалното становище на Европейската комисия до България във връзка с промените в тази наредба – за етикетирането и представянето на храните.
Комисията счита, че доброволното обозначение „Произведено от български суровини“ и посочването на стилизирана географска карта на Република България, съдържаща цветово изображение на българския трикольор, защото и това беше заложено в този проект на наредба, може да създаде проблеми свързани със съвместимостта с чл. 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като може макар и потенциално да има ограничителни последици върху вноса на хранителни продукти. Тук „вноса“ трябва да го гледаме в широкия смисъл на думата, тоест в това число и продукти от други страни-членки.
Член 34 от Договора за функциониране на Европейския съюз има за цел да забрани всички наредби или мерки в държавите-членки, които биха могли да създадат пречки пред търговията в рамките на Европейския съюз - пряко или непряко, действително или потенциално. По-нататък в становището се цитира и конкретно решение на Европейския съд по такъв възникнал казус.
В следствие на това Комисията счита, че нотифицираният проект чрез въвеждане на доброволно обозначение „Произведено от български суровини“ и посочване на стилизирана географска карта на Република България, със съдържащо цветово изображение на българския трикольор, може ефективно да насърчава потребителите да купуват храни с подобно обозначение, с изключение на внесените храни, в това число и храни от други страни-членки.
Поради това Комисията счита, че подобна разпоредба, приложима между държавите – членки на Европейския съюз, би представлявала мярка, която ще има равностойно въздействие върху количествените ограничения относно вноса по смисъла на чл. 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Още нещо – съвсем конкретно в аспекта на основната разпоредба на днешния Законопроект: в началото на месец април чрез Министерството на икономиката в Министерството на земеделието и храните постъпи запитване от Европейската комисия, дали България има намерение да нотифицира по този ред, който съвсем накратко Ви представих, внесеният по-рано законопроект с идентично съдържание – както председателя на Комисията каза, с идентично съдържание, като Комисията обръща внимание на България, че не нотифицирането по надлежния ред на един такъв законопроект, който въвежда конкретни изисквания за етикетиране като „българско“ и така нататък, би представлявало нарушение на изискванията, а и какво смята България да предприеме за в бъдеще?
Тъй като тези неща не са написани в становището, но са абсолютно по темата, аз смятам, че като допълнение към аргументите, които са представени от Министерството на земеделието и храните, беше важно да Ви ги представя.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря. (Реплика.)
Добре, веднага.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Нека има дискусия. Виждаме, че Европейската комисия е изключително чувствителна на тази тема и виждам, че наистина, когато особено става въпрос да се даде възможност на българските продукти да си възвърнат своето място на пазара, те са изключително чувствителни и по някакъв начин трябва да се реагира.
Тогава Вие какво отговорихте като Ви питаха от Европейската комисия дали смятате да го нотифицирате? Това, първо, и, второ, аз съм виждал продуктите в другите държави, където на самото етикиране има националния флаг. Тоест, за нас това ще бъде проблем, а примерно за една Франция това не е проблем. Вие как се защитавате? Как защитавате националния интерес?
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (държавен експерт в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието, храните и горите): Благодаря.
По първата част на въпроса, тъй като запитването от Европейската комисия дойде в момент, когато нямаше действащо Народно събрание, това, което беше дадено като информация от Министерството на земеделието и храните към Министерството на икономиката – водещи официалната кореспонденция, беше именно, че правителството на Република България не е внасяло законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, а само този нов Закон, за който беше споменато тук.
В момента дори и да има внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, поради това, че предишното Народно събрание е преустановило дейността си, то този законопроект не е бил разглеждан в пленарната зала, така че това беше отговорът на страната по този въпрос.
И другото е за етикирането, за картите и така нататък. Тук трябва нещата да ги разделим на следното: когато Вие с една национална мярка, тоест с някакъв законопроект – било на закон, било на наредба, въвеждате такова изискване, то наистина трябва да бъде нотифицирано и обявено на останалите страни – членки по надлежния ред. Няма по принцип категорична забрана някой, ако иска и без регламент, да може да си сложи такова изображение на етикета и стига наистина да не е подвеждащо по общите правила за коректност към потребителя.
Това е което бих могъл да кажа.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Председател, може ли?
Има разлика между приемане и влизане в сила, тоест, първо, трябва да бъде приет законопроектът и после може да се иска нотификация. Нали така? Предварително няма как да искаме нотификация.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (държавен експерт в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието, храните и горите): Може би не съм се изразил ясно, но още веднъж ще кажа, че нотификацията се прави преди приемане на акта – било от Министерски съвет, ако е наредба на Министерския съвет, било на законопроект, ако е нещо, което се приема от Народното събрание. Така че трябва предварително не само да се направи нотификацията, но има и задължителен период на изчакване за предоставянето на становището на съответните европейски структури.
В стандартния случай срокът, ако няма възражения от страните – членки и от Европейската комисия, е три месеца. Тоест, държавата – членка трябва да обяви мярката като проект, да изчака три месеца, за да могат всички да я видят и да се произнесат, и вече, ако няма становища „против“, на които ние примерно да възразим, ако се налага, тогава вече сме свободни да приемем тази мярка.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И тогава въпросът ми е директен: Вие смятате ли да искате нотификация за този законопроект, или кога смятате да искате примерно нотификация?
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (държавен експерт в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието, храните и горите): Ако мога още малко да добавя за новия Законопроект за храните, за който беше споменато, то такава нотификация е направена и при внасянето му в предишното Народно събрание. Сега такава нотификация в момента също тече, защото отговорите, които трябваше да дадем на Европейската комисия по критиките за предишния законопроект – на тях трябваше да бъде отговорено по съответния начин и в момента това е факт. Тоест, изпратен е за повторна нотификация за новия Закон за храните.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сега, доколкото разбирам, е изпратен за нотификация новият закон, нали? По това предложение за ЗИД Министерството не е пращало нищо в Брюксел, а по-скоро от Брюксел са питали какво става с оная история, така ли да разбирам?
Тъй като има още няколко въпроса, аз също имам въпроси. Явно Вие сте водещите в момента в земеделието, а след малко ще чуем икономиката и КЗК, затова не се изненадвайте, че основно към Вас ще бъдат въпросите.
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Да, вчера в Комисията по земеделие гледахме въпросния нов законопроект, който е нотифициран вече и вчера бяхме с абсолютно всички браншови организации в сектора на среща тук, в тази зала, в 14,30 ч.. Така че не виждам защо трябва да се говори за този Закон като Законопроект, като другия вече е нотифициран и може да се говори по него.
Мисля, че законът е качен на страницата на Министерството на земеделието и е за обществено обсъждане.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ти имаш думата сега.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Аз исках да попитам, така или иначе вече разбрахме, че нотификацията върви преди въобще внасянето на Законопроекта. Какви биха били последствията за България, ако приемем законопроект в случая, който не е минал през нотификация?
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА (директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ към Министерство на икономиката): Благодаря.
Задължението за нотификация или по-скоро неизпълнението му също е разглеждано в различни дела пред Съда на Европейския съюз, има съдебна практика по въпроса.
Първото, за което може да бъдем атакувани, е за неприлагане на европейското законодателство, за което може да бъде съдена държавата.
Второто нещо е, че всяко лице, засегнато от закона или въобще от нормативните разпоредби, които не са нотифицирани, може да сезира националният съд и да иска отмяна на тази основа. Това е следствие също от съдебната практика на Европейския съд, затова задължението за нотифициране на проектите по подобни изисквания е много съществено и неизпълнението му има сериозни последици. Изчаквателният период е три месеца. Ако в този срок не се получат бележки, коментари, може да се продължи с процедурата по приемането на акта. В случай, че се получи подробно становище от Европейската комисия или държава – членка, то срокът за изчакване се удължава с още три месеца, тоест стават общо шест месеца от датата на съобщаването пред Европейската комисия. Тогава държавата, която е нотифицирала този акт, има задължение да реагира по бележките в това подробно становище. Грубо, това е процедурата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз да попитам нещо двете министерства. Знаете много добре, че Полша и Румъния вкараха такива чрез парламентите си и със закони. Каква е реакцията на Брюксел и как те го правят, а ние не можем? Имате ли някаква информация всъщност?
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (държавен експерт в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието, храните и горите): Това, което, аз мога да споделя, въпреки че не сме подготвени съвсем конкретно днес да отговорим на въпроса Ви, но законопроектът на Румъния, който наистина включваше доста близки мерки на тези, които са в сега разглеждания Законопроект, реално срещу Румъния беше стартирана наказателна процедура.
В момента ми е трудно да кажа дали тази наказателна процедура е приключила, как е приключила и така нататък, но официално беше оповестено в средствата за масово осведомяване, че е стартирана такава наказателна процедура. Естествено бихме могли при интерес да разберем точно как са се развили тези процедури към днешна дата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, КЗК да чуем също.
ТЕОДОР ГЕОРГИЕВ (и.д. директор на Дирекция „Право и политика на конкуренцията“ към КЗК): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията поддържа становището си, което е дала със свое решение през месец февруари макар и по предишно внесения законопроект, като настоящия законопроект всъщност по съществото си е същия.
В допълнение към становището, което Комисията е дала, бих искал да обърна внимание, че с този Законопроект се нарушава една от основните свободи на Европейския съюз, а именно свободата на движение на стоки, което само по себе си е нарушение на европейското законодателство, и би могло да бъде основание за откриване на наказателна процедура срещу България.
От гледна точка на конкуренцията това създава и бариера за навлизане на пазара на чуждестранни производители, а също така със законопроекта всъщност се предлага въвеждане на квотно разпределение на съответните пазари, което по съществото си представлява едно от най-тежките антитръстови нарушения. Казвам „най-тежките“, защото съгласно практиката на Съда на Европейския съюз картелите, с които предприятията се споразумяват да разделят на квоти пазара, представлява така нареченото „хардкор нарушение“. Самият факт на наличие на такова споразумение представлява основание за санкциониране на тези дружества, като в тези случаи органите по конкуренция не установяват антиконкурентен ефект на тези споразумения. Комисията счита за необосновано държавата да изразява желание да се бори срещу картелите и монополите, а същевременно със закон да нарушава конкурентната среда на съответните пазари.
Също така в допълнение към даденото становище бих искал да обърна внимание, че законопроектът не е придружен и с оценка относно това дали действително българските производители са способни да задоволят предлаганите от вносителя квоти, които им се отреждат, а се поставя въпросът за сезонните, наречени в Законопроекта „свежи“ или „пресни плодове и зеленчуци“.
Какво става, ако примерно производител на българска салата – тъй като Законопроекта предвижда пресните плодове и зеленчуци да са такива, които са произведени в България, не може да задоволи съответната квота през септември? Какво става тогава със съответните търговски вериги? Те трябва да ограничат предлагането на продукта макар и да могат да го внесат от Гърция или от Турция, за да се вдигне квотата на българския продукт, който вероятно няма и да може да бъде произведен, което ще доведе до дефицит при предлагането му.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Въпрос?
Да, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Председател, по-скоро имам коментар.
Първо, по отношение на процедурата по нотификация. Позволете ми да изразя силно съмнение по отношение на това, което спомена представителят на Министерството на икономиката, че, видите ли, някоя страна би могла да заведе иск, чувствайки се ощетена от един Проектозакон. Не вярвам, че има страна, която би водила такъв тип дело, така че на този етап не виждам повод за притеснение по отношение на нотифицирането на този законопроект.
Отделно от това използвам писмото, което ни е изпратено от Комисията за защита на конкуренцията, където по същество становището представлява становище по Законопроекта, за който спомена колегата. Обръщам внимание и на това, че всички асоциации, които Вие споменавате – че вчера са били на заседанието на Комисията по земеделие, са дали положително становище на този Законопроект, а Комисията за защита на конкуренцията практически приравнява двата Законопроекта смислово и по същество ги определя като идентични. Ако се водим по тази логика, бихме могли да стигнем до извода, че най-вероятно нотификацията за Законопроекта, разглеждан в момента, е хипотетичната нотификация и би била точно толкова положителна, колкото и на Законопроекта, за който говорите Вие, тъй като очевидно говорим за идентични неща просто внесени в различни периоди от време. Поне така е по становище на Комисията за защита на конкуренцията и съответно това трябва да се отнесе и към нотификацията.
Така че нека да не всяваме паника по отношение на възможностите за получаване на санкции от страна на Европейската комисия на една хипотетична нотификация, която със сигурност би била успешна.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Председател, мога ли да попитам представителя на КЗК: къде видяхте проблем в свободното движение на стоки в този Закон? Казахте: „свободно движение на стоки“, има проблем. Първо това.
След това, ако един продукт се произвежда хикс единици и единия ние го произвеждаме примерно, аз съм производител, давам всичко от себе си и си плащам от тези хикс единици, Вие обаче давате 50 единици, това не е ли изкривяване на пазара? Казвам го, защото другите 50 единици Ви идват от европейска субсидия. Колеги, като станахме държава членка имаше изкривяване в европейските субсидии. Някои европейски производители вземат по-високи субсидии от българските и то в пъти. Това не е ли също така изкривяване на пазара?
И, другото, даже след Вас има Комисия за защита на потребителите, всеки един български потребител трябва да бъде добре информиран. Надявам се, това е желанието на абсолютно всички – българският потребител да бъде информиран, че купувайки българско сирене, другото не изчезва от рафтовете.
Аз пак казвам: то не изчезва, просто да не носи това наименование и потребителят да знае, че купува нещо, което е произведено тук и че млякото наистина е българско. Къде е проблемът? Нали целта е да стимулираме българското производство? Ако смятат, че не е така, тогава какво е това изявление на министъра на земеделието преди няколко минути господин Порожанов, който е бесен, че стоките са с различно качество, с различни цени. Вие въобще смятате ли да правите политика, имате ли такава визия за правенето на политика, или каквото ни кажат от Брюксел?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да продължа, тъй като и аз съм ядосан от интервюто на господин Порожанов, колегата министър на земеделието, което е публично от сутринта.
Първо искам да си зададем един колегиален и приятелски въпрос. Аз като слушам понякога някои български институции, не мога да разбера кой Ви плаща – Брюксел ли плаща да ми развивате някакви теории, или ние Ви плащаме данъкоплатците. Вашата задача е не да събирате от девет дерета вода как ще ни влачат по съдилищата да ни съдели. Кого ще съдят? Те ни пробутват тук боклуци на цяла Източна Европа.
Аз ще Ви попитам: Вие ще заведете ли дела за милиарди, защото Европейската комисия на Източна Европа дава на нашите деца и на семействата ни боклуци според министъра на земеделието. Вие какво сте направили? Комисията за защита на конкуренцията какво направи като тези стоки са влизали в България? Това не е ли нарушение на конкуренцията? Е, боклуци внасят и в България, плащаме ги, казва министърът – с 90% до 107% повече. Значи, боклуците са два пъти по-скъпи.
Какво прави нашата Комисия за защита на конкуренцията? Има ли нарушения на конкуренцията някаква? Има. Кой трябва да разбере сега? Министърът да Ви обяснява днес на 27 - 28 юни, така че българските агенции, ако обичате да работите за това, как да го решим, ако има проблем.
Ето тук беше казан един проблем, който е разумен и ние го знаем – за сезонността. Сигурно и децата знаят кога растат доматите. Това е проблем, който ние трябва да решим, но той ще има някакво решение за сезонност. Ако трябва нещо да се коригира, а не когато се предлага защита на българско производство, както се защитават французи, румънци, пакистанци и американци, то ние тук да приемаме всичко, което е решило Брюксел. Сега имаме подкрепата на Асоциацията на българските производители, дайте да се съберем и да видим как да направим така, че с нашето законодателство никой да не иска да влизаме в съдебни процедури и да бъдем наказвани.
Но, дайте сега да не приемаме нищо, защото Брюксел нещо щял да каже. Защото в крайна сметка – ето тук сме водили три-четири години такива тежки разговори с търговските вериги, и накрая ние пак се оказахме прави. Нали същите разговори водихме три-четири години тук. Какво ще стане от Брюксел? Какво ще стане, спазват правилата и не могат да кажат гък.
Ами, тези търговски вериги аз ги питам: защо внасят тези некачествени стоки? Кой ще ги попита? Комисията за защита на конкуренцията ще попитате ли търговските вериги? Те ще носят ли съдебна отговорност, че са внасяли на моите деца и на нашите семейства некачествени стоки на по-високи цени? Това кой ще го каже? Ще викнем от Брюксел да им заведем дело ли? Едни и същи търговски вериги в Западна Европа продават качествени стоки на западноевропейците, а не искам да кажа как ни третират нас щом ни продават тези стоки – според българските лаборатории и нашия министър на земеделието.
Браво на Порожанов, че го е казал! Тук сме, за да защитаваме интересите на българските производители и на българските потребители.
В заключение – българските потребители ядат ли боклуците на Западна Европа? Отговорът е: да, според лабораторията. Какво има да говорим тук? Българските производители бяха ли тъпкани от търговските вериги? Бяха. И какво повече искаме ние?
Аз съм народен представител, за да защитавам българските производители и потребители, а не съм тук да правя юридическите упражнения на Европейската комисия. Така че се вземете в ръце, дайте да седнем и да видим как да подобрим това, което се предлага, за да отговорим на интереса на българските граждани.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз бих продължил в посоката на колегите, говорещи със същото искреното съжаление, че представители на официалните власти в страната изхождат от това как и по какъв начин ние не можем да приемем такъв тип законодателство, тъй като то противоречи на правата за конкуренцията и свободния пазар в Европейския съюз, подписани и приети от нас с Договора за присъединяване.
Виждам много аргументи за това, че предлаганият законопроект не е съвършен, наистина не е съвършен. Много е трудно тази материя да бъде регламентирана. Предстои дебат точно кои храни, по какъв начин, какви количества, как да бъдат определяни, но по-важното е, че ние изразяваме едно желание да подкрепим българските производители. За мен неприятното е, че такъв тип дебат се повтаря за многократен път винаги, когато сме искали по някакъв начин да равнопоставим тези отношения. Да равнопоставим тези отношения!
Това, за което говори проф. Гечев, когато обсъждахме поредните промени в Закона за храните с взаимодействието на нашите доставчици и производители с търговските вериги, се направи една такава кампания и видите ли, пак ще има санкции.
Това е една кампания, която се опита да внуши на българските граждани, че нашите предложения щели да доведат до увеличение на цената на стоките, и какви ли не небивалици се изговориха тогава – с много трудности, с орязването на определени текстове и в крайна сметка беше направена една крачка.
Сега искаме от КЗК общо-взето да каже как се прилага това и какво още е необходимо в тези производства, където има злоупотреба с господстващо монополно положение и, ако е необходимо, да развием още нормативно и законодателно това, така че този механизъм да е наистина работещ.
Но големият извод, който аз правя от тогава, е добре да се знае, че на базата на натиска, който беше провеждан тук, да има такъв дебат в обществото и съм много доволен, че част от асоциациите, които присъстваха казаха: благодарим Ви, поне нещо беше изпълнено. Самите вериги започнаха сами да въвеждат такъв тип услуги и предлагане на български продукти. Нали го забелязвате това вече? Всички го забелязват. Този обществен дебат, който се завъртя, този обществен натиск върху тях, защото той е на база на желание и на самите потребители да ядат българско, по-качествено и, ако искате, това е израз на здравословно хранене и загриженост за здравословния статут на българското население. Защото това, което цитира Гечев за министър Порожанов, е нещо, което всички знаехме – за двойните стандарти на третиране на продуктите.
И тук има в становищата, видите ли, може да има ситуация или хипотеза, в която определен продукт, българските производители няма да имат възможност да задоволят търсенето на пазара. Искам да Ви кажа, че ако ние не променим политиката, която провеждаме в страната, няма да могат да бъдат осигурявани много продукти от българското производство, а при тези изключително неравнопоставени отношения, в които са нашите производители, едва ли има някой, който може да го отрече.
Същевременно искам да Ви гарантирам, че тук няма безумци в залата, които са готови да приемат някакво законодателство, което да нанесе щети на България. Но това, което трябва да излезе като желание, като декларативна политика от тук, е подкрепата за българските производители: подкрепа за работни места, подкрепа за създаване на доход тук, подкрепа и за по-качествена храна. Едва ли има някой съмнение върху това.
Ние може би сме единствената уникална държава с такова географско положение и с такава земя, която се оказва, че не може да си изхрани населението и внася земеделски продукти. Няма такъв аналог! Северните държави го правят по-добре, а ние тук оставихме тези хора без никаква подкрепа. Сега да не си изнасяме лекции, как и по какъв начин те са си подкрепяли производителите назад във времето, точно този Европейски съюз. И най-дразнещото е, защото ние правихме анализ на това законодателство и се цитираха други държави, подобен Закон работи и във Франция. Нали го знаете? Само че на регионален принцип, но там няма изкривяване на европейското законодателство и свободния пазар, там те са си намерили начин.
Ние не казваме, че предлагаме съвършения начин, но ние искаме да се отвори този разговор за да стигнем до решение, в което българските производители да видят, че получават подкрепа. Неприятно е наистина, защото аз съм убеден, че и Вие не искате да го правите. Ние сме българи. Не вярвам някой от тук, да не иска да подкрепя българските производители. Затова молбата ми е в говоренето да започнете от обратното: как искаме да го направим и с какво би трябвало да се съобразим, а не неможе да го направим, защото другите държави правят по-смели крачки с това и постигат нещо.
Приключвам с това, господин Председател, все пак важното за мен е, че виждаме в становищата на почти всички асоциации една подкрепа за законопроекта и трябва наистина да дадем на тези хора някакъв много ясен сигнал – че могат да разчитат на решения и политика, която ще ги защитава. Пак казвам, изключително неравнопоставените положения, в които са поставени, защото говорихме и за субсидиите, мога да Ви кажа и за финансирането, което имат, въобще за достъпа до всичко това, и колко по-необлагодетелствани са те спрямо своите колеги.
Благодаря Ви.
ПРЕС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, заповядайте.
Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Аз мисля, че тук става въпрос за технология на законопроекта – нотификация, внасяне, разглеждане и така нататък.
Това е, първо, нали така? Няма някой в тази зала, няма някой в Народното събрание, който да не е за българските производители.
Друг е моментът, както господин Стойнев се изказа: млекопреработвателите и сирената.
Аз наистина, не съм много убеден, че с българско мляко, ще можем да задоволим българския пазар. Даже съм сигурен, че няма как да стане. Така е….. (Шум и реплики.)
Не, не е така, за това не съм съгласен. Продажби и търсене има, производители няма. Млякото българското, погледнете, има достатъчно статистика: холандското мляко каква масленост има и какви показатели има, и примерно от колко литра мляко става един литър сирене – в този бранш специално. Говоря за този бранш. Много ясно обяви господин Гечев, че всички браншови организации ще искат това нещо да се случи, ние също го искаме.
Факт е обаче, че трябва да се съобразяваме, тъй като сме страна – член на Европейския съюз, трябва да се съобразяваме и с Европейската комисия. Вие имате достатъчно евродепутати, които могат да отидат, да видят нотификацията на този законопроект и той да мине лесно, бързо и да бъде защитен пред тях. Нали така?
Отделно за субсидиите има същия казус. Има представители в Европейския парламент, които да лобират за България субсидиите да се вдигнат, такъв е редът.
Отделно, пак казвам: има внесен нов законопроект, който е на страницата на Министерството на земеделието, храните и горите. Мисля, че сигурно в следващата Комисия ще гледаме него, а най-вероятно по икономика. Тъй като най-вероятно е резолиране до нашата Комисия по икономика.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Стойнев, последно.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Последно, господин Сабанов, нещо не разбрах. Или пък, първо, за да е ясно, защото и аз не можах да разбера Вие какво целите, и кого защитавате?
Първо, ако е внесено прясно мляко отвън, няма проблем да се направи продукт сирене и да бъде в големите търговски вериги. Той просто няма да носи наименованието „българско“, а ще носи името „бяло сирене“ или „бяло сирене от Благоевград“, или „бяло сирене от Кърджали“, или откъдето и да е, но просто няма да е българско. Потребителят ще знае, че аз или Вие, или Вашата жена, като отиде и е донесла в къщи сирене, което наистина, ако съответно от начало, ще бъде в по-малки количества, но лека-полека, когато се създаде търсене към един пазар, хората ще започнат да теглят кредити, да инвестират и ще започнат да произвеждат, да създават работни места. Това е въпрос на политиката и е въпрос на страната.
Второ, за тази нотификация аз трябва да отида в Брюксел да го нотифицирам ли? Аз, като народен представител? Това не е моя работа, нали? Или, че лично не е нотифицирано, разбирате ли, Вие отнемате правото и не могат да се правят никакви предложения. Щом от Брюксел са питали, значи, че го чакат, защото те са били алармирани и става въпрос, скъпи колеги, за големите търговски вериги. Ние кварталните магазинчета въобще не ги ограничаваме. Казваме: този Закон важи за търговските обекти, с които имат 2 млн. лв. годишен оборот, а за другите не важи. Знаем колко са силни тези търговски вериги и ние го изпитахме преди две години. Какъв медиен натиск и колко платени експерти ни обясняваха как те ще фалират, че ще се вдигат цените и българина не ще може да си купи нищо – много пари се изливат. (Реплика.)
Самият факт, че се каза, че Брюксел го търси този законопроект – дайте го, дайте го и да го видим. Защо се страхувате да го дадете? Дайте го, за да се защитите, а не защото някакъв отговор ще имате. В Румъния има пълно мнозинство в парламента, всички заедно се борят. Наказателна процедура? Хайде, стига сме се страхували! Правили сме го веднъж и сме ги оборвали.
Съжалявам, че колегата Добрев си тръгна, ние с него бяхме министри в една друга сфера, в енергетиката. Тогава имахме наказателна процедура за ток и намерихме решение. Стига с това, че като има, виждате ли, трябва да треперим и нищо да не правим. Въпросът е: искаме ли, или не искаме?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз имам един въпрос: има ли бюрократична административна пречка за това, което в момента разглеждаме като ЗИД, да се прати за нотификация в Брюксел?
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА (директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ към Министерство на икономиката): Благодаря, господин Председател.
Министерството на икономиката като контактна точка по тези нотификации може да предостави на Комисията или на вносителите формуляра, който трябва да се попълни, той е съвсем елементарен, и може да го нотифицираме. Ние не можем да го направим през главата на вносителите, но ако получим санкция от Ваша страна, може да го направим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Считайте, че сте я получили още утре. Давайте, вносителите са тук. Оказа се, че това е проблемът.
Имате думата.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (държавен експерт в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието, храните и горите): Съвсем накратко, за да не оставя някакво погрешно убеждение. Становището на Министерство на земеделието, храните и горите завършва точно по този начин и в него се коментират някои аспекти, но това което се казва на края е съвсем ясно: че законопроектът не е нотифициран. Ние наистина не искаме да предугаждаме какво би казал Брюксел за това нещо.
ПРЕДС.ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, какво пречеше преди половин година?
Преди половин година в тази зала Вие даже не благоволихте да дойдете. Какво Ви пречеше? Преди половин година парламентът работеше и можеше да кажете: трябва да се нотифицира. Дайте да го пратим, попълнете тази справка или да прехвърлите всичко при икономиката. Какво Ви пречеше тогава? Защо сега ни връщате в начална фаза.
Извинявайте, че така Ви говоря, но този дебат е безсмислен. Преди една година или половин година, помните на едно от последните заседания на нашата комисия го гледахме и го отхвърлихме, и си спомням осем на седем гласа, нещо такова беше. Можехте тогава да ни го кажете. Съжалявам.
Колеги, приключваме дебата. Становището на КЗК го имаме. На КРИБ ли е? Имате думата. Много накратко.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ (член на КРИБ): Благодаря, господин Кънев.
Всъщност по реда на изказванията след народните представители и държавните институции, затова сега си позволявам да взема думата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие сте свикнали да обобщавате, така че чакам.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ (член на КРИБ): Не знам дали е така, но просто съм последен по веригата. Нека да се представя, разбира се, Николай Даскалов се казвам, адвокат съм, консултирам Сдружението за модерна търговия и днес представлявам КРИБ. Преди да мина по същество, понеже така се разгоря една доста оживена политическа дискусия, малко да се върнем към фактите.
Господин Кънев, Вие попитахте какво се е случило на Румъния при приемането на подобно законодателство. На 15 февруари е открита наказателна процедура срещу Румъния, открита е наказателна процедура и срещу Унгария, която прилага други мерки в сферата на храните. Преди това в годините многократно са откривани наказателни процедури и са вземани мерки, примерно срещу Словакия, която е имала задължения и е въведено търговските вериги да обявяват процента на месните стоки спрямо чуждестранните, които се предлагат, а преди това по отношение на Ирландия – във връзка с кампания да се купува ирландски продукти. Тоест, доста по-леки мерки от тези, които се предлагат в законопроекта, са оценявани от Европейската комисия като създаващи фактически пречки за свободното движение на стоки и свободното установяване в рамките на Европейския съюз – две от основните свободи на единния пазар и на европейското икономическо пространство. Това е по отношение на фактите.
Аз съм съгласен с народните представители, че европейският аспект не е водещ при обсъждането и приемането на подобен тип законодателство.
Върху два въпроса бих искал да се спра: първо, юридически допустим ли е един такъв механизъм, който е разписан в този Закон и, второ, дали той е фактически изпълним от адресатите на законопроекта?
По отношение на юридическата допустимост, вече чухме от КЗК, че подобно създаване на квотен принцип – какви продукти, в какви квоти, с какъв произход да се предлагат, само по себе си представлява нарушение на конкуренцията, така че няма да повтарям тези аргументи. В допълнение към това господин Стойнев няколко пъти подчерта, че този законопроект адресира само големите търговски вериги.
Ами, бих попитал: защо дискриминирате едни търговци спрямо други? Следващият въпрос е: защо се въвежда дискриминация на едни производители спрямо други? Защо за това никой не говори до момента? Законът адресира производителите само на определен тип стоки - земеделски продукти, а тези дискриминационни моменти са в основата на проблема наред с квотното разпределение, за което вече стана дума.
По отношение на това дали е справедливо, или не, мисля, че всички в залата са съгласни с нагласата, че трябва да се подкрепи българското, но не и с цената на тежки нарушения, както на европейско така и на българско право. Защо трябва да се прави това нещо, няма ли по-адекватни механизми? Ако е имало проблем със земеделските субсидии, защо те се разрешават с несвойствени задължения на бизнеса да контролира стокооборота? Нека да видим какво пише в законопроекта – 70% от стокооборота от мляко и млечни продукти трябва да са произведени в България. Какво означава това? Значи всеки търговец да контролира кой колко е купил и какъв процент е това, и след това да спре да му предлага продукти. (Реплики от залата.)
Ама замислете се, господин Стойнев, …
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Искам само да Ви напомня, че абсолютно същият дебат с Вас го водихме преди три години, не две, относно Закона за веригите и мога да Ви кажа един резултат. Изключете микрофона, тъй като приключваме дебата.
Мога да Ви кажа нещо, което не го знаете. Преди четири години, когато поискахме да видим резултатите – финансовите на веригите, от първите десет вериги само две си бяха публикували отчетите. Когато изискахме, тъй като имаме право като Комисия, справка от НАП, се оказа, че от първите десет вериги осем са на загуба и то на загуба с години назад. Веднага възникна въпросът: какво правят тези вериги в България да работят на загуба по 10 години? След като три години водихме дебати, точно с Вас, точно с Вашата Асоциация на големите вериги, тогава стигнахме до едно добро споразумение с Делян Добрев и помните, че много добре водихме преговорите, приехме го Закона.
Мога да Ви кажа, че тази година информацията, която ми дадоха големите данъкоплатци от първите 10 вериги, то осемте са на печалба, тоест действително общественият натиск оказа своето влияние. Аз не твърдя, че всичко в този Закон е добро, категорично, сигурен съм, но твърдя, че контрол върху монопола трябва да има, а монопол има и действително в Европейския съюз правото на малкия и защитата на малкия е кауза на Европейския съюз, и Вие много добре го знаете, че това го има.
Спираме дебата по тази точка и предлагам да преминем към гласуване, тъй като има хора, излезли за други комисии, искам да Ви кажа съотношението: ГЕРБ – 8 гласа, „Обединени патриоти“ – 2 гласа, БСП – 7 гласа, ДПС – 1 глас, „Воля“ – 1 глас.
Моля, който е „за“ приемането на ЗИД във вида, в който е предложен от колегите вносители, да гласува.
Гласували: „за“ – 8, „въздържали се“ – 10 и „против“ – 1.
Законът не се приема на първо четене в Комисията, което не е изненадващо.
Благодаря Ви за активното участие и действително това, което Ви помолих за нотификацията, за Министерството на икономиката, направете го.

Минаваме към втора точка от дневния ред. (Някои народни представители напускат залата.) По нея няма да има гласуване, но това не означава, че трябва да си тръгнете, защото е неуважение към ръководството.
По втора и трета точка от дневния ред давам думата на ръководството на Комисията за защита на потребителите в състав: Димитър Маргаритов – председател, Константин Арабаджиев – член и Константин Райков – член.
Много кратко експозе по Доклада. Чели сме тези 70 и няколко страници много внимателно, бележки сме си водили. В нашата Комисията се чете много редовно, така че нещо допълнително, ако имате, да добавите, ако не – давам думата на господа народните представители. Малко по-късно госпожа Савеклиева ще продължи да води заседанието, тъй като това е и към Подкомисията, на която тя е председател.
Заповядайте, господин Маргаритов.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисия за защита на потребителите): Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодарим Ви за поканата и за възможността да бъдем тук, за да докладваме пред Вас резултатите от дейността ни през изминалата година, както и някои намерения, повечето от които вече са в ход, във връзка с контролната и превантивна дейност на институцията през настоящата година.
Нямам какво да кажа в допълнение, господин Председател, така че по отношение на Доклада за 2016 г. очаквам въпроси, на които се надявам да можем да отговорим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Маргаритов.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към ръководството на Комисията за защита на потребителите и докладът, който са ни представили.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Моите въпроси са свързани с Доклада за дейността на Комисията за защита на потребителите за 2016 г.
При разглеждането на Доклада ми направи впечатление, че 32% от подадените сигнали и жалби от потребители касаят електронните съобщителни услуги и комуникационната техника, и 19% са подадените жалби срещу енергийни и ВиК оператори. Така просто направената сметка показва, че повече от 50% от жалбите касаят така наречените „монополни дружества“ – само за сведение, което от своя страна вероятно може да покаже до каква степен се случва борбата с монополите.
На фона на 32% жалби за електронно-съобщителни услуги и комуникационна техника забелязах, че едва два броя са колективните искове. За мен не стана ясно и това е първият ми въпрос: на какъв етап са тези колективни искове, тъй като в доклада са дадени само обобщени данни за общия брой на колективните искове и не стана ясно кои искове, коя част, какви жалби са направени?
Също така ми направи впечатление, че в Доклада Комисията признава, че бурното развитие на онлайн търговията е едно предизвикателство за Комисията. На този фон има, забележете, едва 12 проверки на електронни магазини по повод началото на учебната година и става въпрос за проверки вероятно свързани с учебни материали и такива в помощ на учениците, и са проведени още – преброих ги, не бяха посочени в Доклада като бройка – 18 електронни магазина във връзка с така наречения „Black Friday“.
Обръщам внимание, че за „Black Friday“ пише, че е установена нелоялна търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите, но не става ясно какво всъщност е направила Комисията в тази връзка. По повод проверките на електронните магазини става ясно от доклада, че Комисията е ангажирала – цитирам: „ангажирала административно-наказателна отговорност“. Тъй като не разбирам, от една страна, какво означава „ангажирала административно-наказателна отговорност“, бих помолил да ми бъде отговорено на какъв етап са тези ангажименти, тъй като не става ясно от доклада. Ако може няколко думи и по този въпрос да бъдат разяснени.
Благодаря Ви.
Госпожо Председателстващ, по повод третата точка сега ли да задам въпроса, или след като ми отговорят на тези?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Мисля, че е добре да ги обединим и двете, така или иначе, изслушваме Комисията за защита на потребителите.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Да. Вчера видях едно участие на председателя на Комисията за защита на потребителите, господин Маргаритов, в едно сутрешно телевизионно предаване, където беше цитирано, че всъщност 56% от българите използват глобалната мрежа за резервиране на своята почивка. На този фон ми направи впечатление, че има едва 20 проверени сайта при 56% резервации, направени през Интернет и те касаят основно резервациите за самолетни билети. Тоест, практически целият сегмент, касаещ нощувките, които се визираха в репортажа, а всъщност не видях да са обхванати изобщо през 2016 г.
В този смисъл си позволявам да попитам: какво предвижда Комисията наистина като проверки, като активни действия, а именно по отношение на резервациите, направени през глобалната мрежа, нощувките и тези проблеми от репортажа, които касаеха очевидно некоректна информация, която се предоставя на потребителите и използването на някои нелоялни практики?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Маргаритов, вие ли ще отговорите?
Заповядайте.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисия за защита на потребителите): Благодаря Ви.
Действително през 2016 г. се повтори тенденцията от предходните няколко, съотношението на подадените жалби да е такова, че най-голям дял в него заемат тези срещу телекомуникационните оператори и съответно на второ или трето място са жалбите срещу така наречените „естествени монополисти“.
От една страна, разбира се, това се дължи и на факта, че абсолютно всеки потребител, особено когато говорим за мобилните оператори, има поне по един или повече действащи договори, което прави точно този сегмент от пазара най-чувствителен и поради това, че потребителите ежедневно влизат във взаимодействие. С това, което казвам по никакъв начин не желая да оправдая търговците, които оперират на тези пазари.
Напротив, ние сме безкомпромисни и в хода на нашите действия по-често не се стига до завеждането на колективни искове, защото или става въпрос за нелоялни практики, които се санкционират със забрана да бъдат извършвани, съответно и с глоба. Има и текстове, които касаят повторността, ако съответният търговец не преустанови нарушението. Колективните исковете обикновено се завеждат тогава, когато сме открили неравноправни клаузи в общите условия на тези търговци и те са отказали да ги премахнат или са направили някаква модификация, която е оставила клаузите в състояние на неравноправност.
Конкретният етап, на който са действащите колективни искове – мога да дам, както и подробна информация за всички колективни искове, е, че в момента Комисията за защита на потребителите води дела срещу търговци в различни сфери. Тази информация трябва да я актуализирам и да Ви я предоставя допълнително, като се ангажирам да го направя в най-кратък срок.
Относно онлайн търговията – факт е, че както по отношение на конвенционалната онлайн търговия, така и на този тип взаимодействие между потребители и условно казано „търговци“, което напоследък придобива широкото наименование „споделена икономика“. Освен това – без да го разбирате погрешно, че искам да прехвърля някаква отговорност, но и като нормативна регламентация и като възможности за контрол, изостава от реалното развитие на отношенията. От своя страна сме декларирали, че въпросът за нас е дотолкова важен, че ние самите сме приготвили текстове, които бихме могли да предложим на вниманието на народните представители, разбира се, чрез Министерството на икономиката, което е наш принципал. Сега динамиката на тези отношения със сигурност малко бяга и може би има какво да се очаква по отношение повишаването на ефективността и ефикасността в действията на контролните органи.
Споменатите конкретен брой проверки, които са извършени в определени онлайн сайтове, касаят наши кампании, които провеждаме, когато в определен сегмент от пазара се осъществява по-активна търговия. Конкретният пример със сайтовете, които предлагат ученически пособия, беше свързан с това, че ние установихме в търговската мрежа едно нарушение, което по същество представляваше нелоялна търговска практика в чист вид. Има много търговци, които са санкционирани за нея, а именно: предлагат се ученическите бележници и ученическите лични карти само в комплект и то с една найлонова подвързия, като при това положение цената им от общо 35 ст., каквато е коричната цена на държавната печатница, която ги произвежда и заради тази найлонова подвързия и възможността да се купят само в комплект, цената им скачаше понякога 7 – 8 пъти. Точно за това направихме проверка на тези онлайн магазини, които конкретно предлагат учебни помагала и пособия, за да установим дали там нарушение съществува и е факт, беше установено, че съществува.
По отношение на „Черния петък“ сме направили извънредна проверка, по-задълбочена от гледна точка на повечето места и те са посочени конкретно. А нарушението е установено, че всъщност един търговец в онлайн магазин беше вдигнал цената на стока, която след това буквално на следващия ден, е „намалил“. Оказа се, че всъщност намалената цена на тази стока е по-висока отколкото при това редовно е продавана същата стока десет дни или две седмици по-рано, така че това беше санкционирано естествено, също.
Относно терминологията и посочването на това, че ние ангажираме административнонаказателната отговорност на търговците. Всъщност това не означава нищо друго, освен че ги глобяваме, каквато е й нашата основна функция като контролен орган. Разбира се, наказателните постановления нерядко се обжалват и поради тази причина в конкретния контекст сме имали предвид, че сме наложили глоба, но наказателното постановление към този момент не е било влязло в сила.
За въпроса, касаещ онлайн резервациите, бих добавил и момента, на който се спрях в това мое участие, че за радост нараства броят на хората, които използват интернет. Безспорно има много полезни страни – възможността да се съпоставят оферти, да се сравнят цени и така нататък, но на фона на тези 56%, които резервират през интернет, сравнително малък е броят на нашите сънародници, които правят ранни резервации. Може би това е тенденция, по която трябва да се помисли, как да се предприемат действия и защо хората, запазвайки си по-рано почивките, да са по-спокойни, че са намерили действително нещо изгодно и същевременно да имат достатъчно време, ако преценят, че не ги устройва, да направят друг избор?
Ние проверяваме освен конкретните сайтове, които предлагат самолетни пътувания, самолетни билети и така нататък, парекселàнс са всички сайтове на туроператори. Като тази проверка се извършва и тя е елемент от общата контролна дейност, която осъществяваме по отношение на туроператорите, включително проверки в офиси, изискване на различни документи: документ за регистрация, застраховка „професионална отговорност“. Тоест, макар и да не е споменато изрично, реално под наш контрол са туроператорите и той е непрекъснат, не само когато имаме активен туристически сезон. Мога да предоставя подборна информация относно това какви нарушения сме констатирали при тези проверки. Общо взето те са две групи: едната е свързана с неравноправни клаузи в общите условия – опитите да ограничат отговорността си, когато вината за някакъв проблем при пътуването е на техен съконтрагент, авиокомпания и т.н.; да съкращават сроковете, в които потребителите могат да направят рекламация за некачествена услуга; да променят цените и условията по договорите извън срока, който е изрично посочен в закона, и за това потребителите да бъдат въвеждани в заблуждение, че туроператорът има това право, а в всъщност не е така. Тоест, с това мога за обясня, че конкретно е посечено сравнително малко число за проверените сайтове, които предлагат пътуване. Просто тази проверка е елемент от цялостния контрол, който ние осъществяваме върху туроператорите и през настоящата 2017 г. като орган, контролиращ туристическия продукт, това продължава да е във фокуса на нашето внимание.
Сега няма да губя времето на народните представители, но съм длъжен да кажа, че в момента – поради бурното развитие на „споделената икономика“, доста туроператори са в затруднено положение. Ние следим много внимателно този процес, защото всеки фалит крие след себе си огромни проблеми за потребителите, свързани и с обезщетенията, и с провалените планове и ще продължим да следим този въпрос. Ако има още нещо, което бихме могли да извършим, с удоволствие ще приемем препоръките.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси по доклада и по последната точка?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Първо, от доклада се вижда и е разбираемо, че част от стоките, които Вие установявате, че нарушават стандарта и го разбирате, след като те вече са на пазара. За мен е ясно, че няма как физически да покриете целия внос, който влиза в България и да реагирате навреме, но в тази връзка въпросът ми е: какво се прави, за да се намали броя или обсега на стоките, които Вие със закъснение установявате, че нарушават определени стандарти? Тоест, в работата с митниците и по вноса на България какво още може да се направи, за да реагираме по-рано, а не след като част от тези стоки вече са реализирани.
По втория въпрос, тук в Доклада не видях, моля да бъде извинен ако не съм го видял, но ми е интересно да разбера каква част от Вашите решения са обжалвани в съда и са върнати? Каква е ефективността на наложените от Вас глоби, санкции и така нататък. Какъв процент се връщат от съда и каква е успеваемостта, какви са тенденциите по отношение на този дял? Всички знаем, че държавните институции, за съжаление, налагат глоби, но в условията на демокрация засегнатите имат право да възразяват пред съда и другите органи. Интересуваме се, какъв се този процент?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисия за защита на потребителите): Благодаря.
Уважаеми професор Гечев, уважаеми госпожи и господа народни представители, нашата институция е контактна точка по така наречената система „GRAS-RAPEX“, която функционира на територията на Европейския съюз и фактически това е една система, която би трябвало да служи за ранно, навременно уведомяване за открити опасни стоки на територията на която и да е държава – членка. В тази си функция ние получаваме съответната информация и от други институции в България, които имат контролни функции по отношение на някои сектори, като например Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за метеорология и технически надзор и мисля, че това са основните, но, така или иначе, може да има и други.
Въпросът, който поставихте Вие, за това какви усилия се полагат, за да може тези стоки да бъдат задържани на границата мога да коментирам от наша гледна точка. Коментарът е следният: имаме сключено споразумение с Агенция “Митници”, по силата на което непрекъснато обменяме информация относно това, което колегите открият и счетат, че е съмнително, за да можем преди да е влязло на територията на страната да извършим съответната проверка, ако е необходимо изпитване и т.н. Всъщност това споразумение на този етап работи добре. Ще дам пример: миналата година в навечерието на летния сезон по уведомление на Агенция “Митници” ние открихме на границата – в опит за внос, над 8500 надуваеми артикула, които бяха опасни, те не притежаваха сертификати за съответствие и така беше спряно разпространението им на пазара.
Може би това, върху което трябва да помислим, е да има един меморандум, който да обединява всички институции, имащи контролни функции по отношение на безопасността на стоките. Много е важно участието на Агенция “Митници” за общата координация така, както добре комуникираме във връзка с нотификациите по системата „RAPEX“ – да можем да комуникираме превантивно по същия начин с тези институции, ангажирани с откриването и забраната на опасни стоки; да може да получим съответната информация и да реагираме, преди стоката да е разпространена на пазара. Ако това се случи, не ни остава нищо друго, освен при откриването на стоката, да бъде забранена нейната продажба, да бъдат извършени съответните анализи, изпитвания и, когато е доказано, че стока е опасна, да бъде унищожена по надлежния ред. (Реплика.)
Колегата Арабаджиев ми подсказва да кажа, че всъщност България е една от най-активните държави от Евросъюза по отношение на нотификацията на опасни стоки. Това не се дължи само на факта, разбира се, че при нас едва ли не на пазара има много такива, а по-скоро, че на границата се задържат големи количества от опасни стоки.
През изминалата година, по нотификация и уведомления държавата ни е на седмо място в Съюза. Смятам, че тази активност способства както при нас, така и в останалите държави да намалеят рисковете от разпространението на такъв тип стоки на пазара.
По отношение на втория въпрос. Действително доста често нашите актове се обжалват в съда, тук има и една такава особеност, която ще споделя с народните представители, защото мисля, че е доста важна. Понякога ние за едно и също нарушение издаваме два акта. Това е така, защото по силата на Закона за защита на потребителите ние забраняваме една нелоялна практика с решение на Комисията и с заповед, която аз издавам, като успоредно с това се налага и санкция – наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Тоест, има случаи, когато съдът – нормално е за съдебната практика и в други държави, ако има два такива акта и по единия акт примерно за наличието на нелоялната практика и нейната забрана, може да се произнесе, че сме прави, а в другия случай – да не налагаме тази санкция или да я намали.
Всъщност тук е основният ни практически проблем, когато говорим за влизането на нашите актове в съда. Иначе статистиката – мога да изпратя съвсем конкретни числа по въпроса, е, че със сигурност поне половината от нашите актове се обжалват и в 2/3 от случаите решенията на съда са в полза на Комисията за защита на потребителите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси? Да, заповядайте.
КОНСТАНТИН АРАБАДЖИЕВ (член на Комисията за защита на потребителите): Исках да допълня председателя Маргаритов. Той беше скромен в цифрите, имам спомен от последните два месечни отчета на юридическия отдел. В единия случай съдебните решения, които бяха постановени от съдилищата и влезли в сила, а в другия случай – не влезли в сила, като в последния отчет от 14 съдебни решения, излезли в месеца, 10 бяха в наша полза. Предпоследния от 12 постановени съдебни решения 10 бяха в наша полза. Но, да се говори за проценти е малко условно казано, тъй като актовете се издават по различно време – индивидуалните административни актове или наказателните постановления, в зависимост от процедурата са по-дълги, така че не може да се направи конкретна съпоставка. Но успехът е доста добър и това преди всичко се дължи на опитността на служителите в администрацията на Комисията за защита на потребителите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Колеги, има ли други коментари по Доклада, или във връзка с приоритетите за вече започналия летен сезон? Няма.
Благодаря на гостите.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 15,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

Даниела Савеклиева


Стенограф:
Мария Петрова